Валутниятъ бордъ въ България

[Hatshepsut]

Валутният борд: 20 години не стигат

Едно временно решение, въведено, за да спаси България от хиперинфлацията и икономическата катастрофа, се оказа най-стабилното нещо в политиката тук

Светът около нас се крепи на константи. Математиката си има Пи, физиката - скоростта на светлината. Вече 20 години България също си има една абсолютна величина - 1.95583.

Фиксираният курс на лева към еврото е може би единственото в българската икономика, което е същото като през 1997 г. То остана неизменно и при бумтящия растеж до 2007 г., и при най-дълбоката криза от Голямата депресия, и при възстановяването от нея. Подкрепата за валутния борд е може би и единственото общо при всички правителства от различни краища на идейния сектор, като около него цари завиден консенсус от всички политически сили. Което е и донякъде необяснима проява на здравомислещ консерватизъм насред ширещия се популизъм. Чрез отказа от парична политика и невъзможността правителството да натиска БНБ да монетизира дълговете му, той предполага и дисциплинирана фискална политика, което би трябвало да е изкушение за управляващите да го премахнат.

От кризисна мярка, въведена, за да се озапти хиперинфлацията, фиксираният курс се превърна в крепител на държавността. Широко възприетото мнение сред икономистите е, че бордът, който по същество е отказ от ценен лост за управление, реално със своята предвидимост и автоматизъм сам по себе си стана инструмент за стабилност. Или вместо ограничение, което да притеснява пазарите, той успешно им се рекламира като предимство.

Така тихо и кротко бордът изкара две десетилетия, през които устоя на бепрецедентен външен (световната криза) и вътрешен шок (КТБ и банковата паника). Днес обаче 20-годишният му юбилей не се празнува с фанфари и дори от началото на годината се усилиха залповете от критици, призоваващи за отмяната му. Макар и гласовити, те не са сред вземащите решенията и пътят напред изглежда начертан - борд до влизане в еврозоната. В интервю за "Капитал" финансовият министър Владислав Горанов заявява категорично, че страната няма да излезе борда, преди да приеме еврото.

Всъщност спокойният фон на борда беше разбърникан именно от тази далечна цел, която изведнъж стана по-ясна. В последните седмици българското правителство започна офанзива за влизане в чакалнята на еврозоната ERM II и до края на годината трябва да стане ясно колко успешни са те. Но не бързайте. Последните приели еврото - балтийските страни, преседяха в тази чакалня по 8-10 години.

Което значи, че "временният" борд спокойно може да изкара още едно десетилетие.

Стабилен и непоклатим...

Още от дебатите около въвеждането му през 1996-1997 г. валутният борд е тема, която буди полярни мнения. Тогава той се наложи под натиска на надвисналата икономическа катастрофа и под диктата на МВФ. След години на неуспешни икономически опити България беше в хиперинфлация, спестяванията на милиони хора буквално се изпариха. Време и енергия за обществен дебат по тази тема нямаше. Служебното правителство на Стефан Софиянски проведе преговорите, а новото Народно събрание, доминирано от ОДС, прие закона.

Това бързо решение се оказа удивително успешно. Бордът има широка публична и институционална подкрепа и е една от основните причини БНБ, въпреки надзорния си провал с КТБ, да се ползва все още с доверие.

Тъй като надзорните органи и политиците тук остават лишени от доверие, най-естественият и логичен път за изход от борда е влизането в еврозоната.


Самата централна банка през годините изигра значителна роля в създаването на аура на безалтернативност около борда и налагането на доктрината "борд до еврото". През годините като пазител на борда БНБ често достигаше до крайности, като се опитваше да заглуши всякакъв дебат за плюсове и минуси, а собствените й анализи за състоянието и здравината му изчезнаха. Във всяко говорене по темата, включително и за проблемите на банковата система, тя привиждаше атака срещу борда. Причината за този страх е проста: освен на солидната си конструкция и всички позитивни показатели (виж графиката), бордът се крепи на нещо много ефимерно - доверието на хората. Така БНБ чрез омерта си осигуряваше комфорт, но с цената на премахване на клапаните. Това натрупа напрежение, което без малко да експлоадира около гръмването на КТБ. Твърдата линия на БНБ обаче със сигурност е една от основните причини за широкия политически консенсус. Другата причина е още болезненият спомен за изгубените в инфлацията пари. Дори и националистически, и други популстки партии не са залагали в програмите си курс към отмяната му. В интервюто си тази седмица финансовият министър Горанов казва, че "има политически консенсус между всички партии, (че) единственият инструмент, който може да замени борда, е членството в еврозоната. Това е естественият път."

...като котва

Затова и днес твърдите критици на борда не са по-скоро сред влиятелните гласове в политическия и икономическия кръг. Тяхната основна теза най-общо е, че ако той е котва, то тя ни закотвя към бедността. Затова трудно се намират смислени аргументи, като наскоро опит в тази посока направи бившият премиер Иван Костов, чието име завинаги ще остане свързано с въвеждането на борда и управлението в първите четири години след това. Той публикува анализ, в който сравнява България с централноевропейски страни по няколко показателя, и показва, че те се развиват с по-бързи темпове. Критиките към краткия му текст от други икономисти са, че не е ясно как са подбрани нито страните, нито разглежданият период, нито показателите, а връзката между паричния режим и движенията им не е доказана по никакъв начин.

"Г-н Костов е споменал, но е пропуснал да идентифицира истинската причина за неуспеха на България да постигне много по-съществен напредък – и тази причина не е валутният борд", пише икономистът Калоян Ганев. "Причината е именно липсата на истински реформи, но даже не след 2007 г., а няколко години по-рано. Успокоението, което настъпи след тежките, но правилни реформи (за които г-н Костов има пряка заслуга) през 2000-2001 г., доведе до постепенно влизане в режим на имитация на реформи. В прилагане на мерки, които да се харесат на някого отвън и от време на време - на група хора вътре (около избори). В постепенно преориентиране на потоците към олигархичните кръгове, докато на народонаселението и независимия бизнес се отпускат трохи, за да не пречат", смята Ганев, който оглавяваше Агенцията за икономически анализи и прогнози към финансовото министерство. Бордът, с други думи, не е спирачката по пътя към богатството на нацията.

Плюсовете и минусите

Проблемът с реакцията срещу изказвания като това на Костов е, че са в стилистиката на БНБ - "опит да се срути борда". Това издигане почти в култ на настоящата система също не е особено продуктивно. По замисъл тя е временна и все някога и някак трябва да се излезе от нея. Ситуацията прилича на това да свикнеш да ходиш с патерица и така и да не използваш краката си отново, въпреки че може и да са зараснали. Малко дебат и сблъсък на гледни точки никога не е излишен и след 20 години можем да сме спокойни, че страховете и на двете крайни фракции са силно преувеличени. Точно както бордът не е виновен за бедността ни спрямо други европейски държави, така и запазването му не е гаранция за просперитет.

Ако се претеглят трезво плюсовете и минусите, става ясно, че всеки рязък завой от очертания път "борд до еврото" внася излишни рискове, които напълно засенчват очевидните ползи от това да имаш собствена валута и пълнокръвна централна банка. Сред основните рискове, изчистени от идеология и емоции (виж карето), най-видими са политическият - че хората във властта ще са изкушени да харчат повече, а БНБ да покрива, и валутният - допълнителни разходи за всички в икономиката от промените в курса.

Разбира се, в икономиката няма безплатен обяд и съответно няма и перфектни инструменти. Валутният борд си има и недостатъци. Автоматичният внос на парична политика от Eвропейската централна банка не е непременно пригоден за условията в България - проблем, който държавите в еврозоната, движещи се на различни скорости, усещат болезнено. Самият борд е скъпо удоволствие - инвестирането на валутните резерви в чужбина, и то консервативно в ликвидни средства, лишава местната икономика от ресурс и така се пропуска доход. В България в момента това са над 46 млрд. лв., които текущо се инвестират при нулеви и дори отрицателни лихви, а и в по-добрите времена не носят оптимална доходност, тъй като трябва да са незабавно ликвидни. В това число влиза и Сребърният фонд за подкрепа на пенсионната система, който по този начин не се умножава, въпреки че е дългосрочен ресурс и дори по закон в момента държавата няма право да го харчи.

Липсата на кредитор от последна инстанция, който да предоставя ликвидност на банките, също е слабост, макар и заобиколима. Тази роля може да се поеме от правителството (както беше реализирна и ликвидната подкрепа за ПИБ), а също и от частен субект, финансиран от самите банки (нещо, което МВФ препоръча).

И не на последно място, самият борд, дори и да функционира перфектно, носи риск - той може да се срути при атака, при банкова паника или просто при политически отказ от него.

Бе Не Бе?

На хартия много от тези недостатъци могат да се лекуват с връщане към плаващ валутен курс. Това обаче означава едно - връчване на повече власт в ръцете на БНБ. Макар и с различен управител това е същата институция, която се провали с КТБ и която въпреки реформите все още носи критики от международните институции. Нещо повече, надзорното фиаско явно се дължеше не на незнание, а на корпоративен и политически натиск. При това положение в ръцете на една такава институция да се сложи подобно мощно оръжие носи рискове. Вероятно осъзнавайки това, самата БНБ не е проявила никакво желание да го поеме.

Тук се крие и отговорът защо бордът се оказа котва, която никой не иска да вдига. Както казва пред в. "Банкеръ" икономистът Румен Аврамов по повод въвеждането му, "дълбокият и многостранен проблем е в неспособността да изградим смислено и рационално общество - политиците са само фасада и симптом на тези трудности. Нещата бяха доведени до отсъствие на алтернативи. Наличните котви за стабилизация бяха изчерпани и дискредитирани". 20 години по-късно въпросът продължава да стои - изградихме ли такова общество и вярваме ли си достатъчно, за да се пуснем от котвата? Събитията от изминалите няколко години изиграха решителна роля, за да ни убедят - по-скоро не.

Затова дори и най-върлите критици на борда би трябвало да приемат, че най-бързият и сигурен път към демонтирането му е еврозоната. Друг е въпросът, че той е и най-трудният, както тепърва ще откриваме.
Рисковете при махане на борда


Валутен риск:
при 60% от външната търговия с ЕС плаващият курс на лева към еврото се превръща във фактор, с който ще трябва да се съобразява голяма част от бизнеса. Това означава или допълнителни разходи за износителите, или потенциални загуби за тези, които не си хеджират валутния риск.

Политически риск:
правителствата постепенно може да отхлабят фискалната дисциплина със съзнанието, че ако се обърне колата, БНБ ще трябва или ще бъде принудена да помогне с монетарни мерки. Сега опасността от разклащане на борда принуждава финансовите министри да залагат излишъци или ограничени дефицити, за да не го поставят под натиск.

Надзорен риск:
съчетаването в БНБ на функциите на банков надзор и цар на паричната политика я поставя в конфликт. Него го има и сега, но в по-малка степен. От една страна, при определянето на лихвите тя трябва да се води от инфлацията и да цели ценова стабилност, от друга обаче, тези решения могат да имат негативен ефект върху банковия сектор и да и докарат проблеми там. Затова и БНБ може да се изкуши да взема неоптимални решения само и само да не предизвика трусове в банковата система и да си докара надзорни проблеми. Много други централни банки и ЕЦБ също са в този конфликт и го тушират с високото доверие в тях, че могат да взимат решения не под диктовката на бизнеса или политиците. В България след фиаското с КТБ обаче то е доста ниско и тепърва се възстановява.

Инвестиционен риск:
не е ясно как рейтингови агенции биха разчели подобен ход, но вероятно поне на първо време негативно. Дори да няма директно сваляне на рейтинг (който и без това е около и под junk линията), въвеждане на плаващ курс няма как да се разглежда особено позитивно от чужди инвеститори.

Отдалечаване от еврозоната:
има риск след отмяна на борда България бързо да спре да отговаря на част от маастрихтските критерии - основно за инфлация и лихвени нива.

Институционален риск:
"Въпреки критиките паричният съвет създаде стабилност, което доказа, че фиксираният курс е единствената възможна номинална котва за малка и отворена икономика като българската. Централната банка в България никога не е имала традиции и мащаб за водене на самостоятелна парична политика. Всякакви твърдения за връщане към старата дискреционна парична политика и напускане на фиксираното ниво на курса са безкрайно ретроградни." Това пишат в далечната 2000 г. в статия за "Капитал" експерти на БНБ, сред които и сегашният подуправител, отговарящ за борда, Калин Христов. Иначе казано, самата централна банка е наясно, че няма капацитет да провежда активна причина политика. Изграждането му не е смислено, особено ако в близко бъдеще се очертава приемане на еврото, а рискът от грешки междувременно не е за подценяване.

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/06/30/2998415_valutniiat_bord_20_godini_ne_stigat/

[Hatshepsut]

Въвеждането на валутния борд - основа на икономическата стабилизация

Икономическата криза

Още през първата половина на 1996 г. започват да се усещат симптоми на сериозна икономическа криза. Валутните резерви на БНБ спадат повече от два пъти, а валутният курс започва бързо да се обезценява. Инвестициите намаляват с повече от 25%, а брутният вътрешен продукт спада с 3.5% за второто тримесечие на 1996 г. Просрочените кредити към банките са над 59% от всички кредити. Започва отлив на спестявания от банковата система. Фалират 14 банки с активи, които са около една четвърт от активите на банковата система. Увеличава се несигурността в икономиката.
През втората половина на 1996 и началото на 1997 г. кризата се задълбочава - месечната инфлация достига двуцифрени, трицифрени и дори четирицифрени темпове, а икономическият спад се увеличава до над 20% за последното тримесечие на 1996 г. и първото тримесечие на 1997 г. Вносът и износът спадат с около 15%, загубите на държавните предприятия нарастват, а резервите на БНБ продължават да намаляват заради опитите на БНБ да поддържа курса на лева спрямо долара чрез покупка на левове и продажба на долари на валутния пазар, като в същото време печата левове за рефинансиране на банки и финансиране на високия бюджетен дефицит (почти 11% от БВП). Левът се обезценява бързо спрямо долара и в края на 1996 г. достига 487 лева за долар (при положение че в началото на годината доларът се е разменял за 70 лева).

Политически развития

Високата (хипер) инфлация, обезценката на курса на лева спрямо долара и икономическият спад водят до реален спад на доходите (заплати, пенсии и др.) и спестяванията на значителен брой хора. Често изплащането на заплатите се забавя, което допълнително намалява техния реален размер. Всичко това заедно с проблемите при снабдяването с хляб, породени от държавния контрол върху цените (който пречи на нормалния пазарен механизъм да действа), както и други политически и корупционни скандали намалява популярността на правителството на Жан Виденов.
На проведените в края на 1996 г. президентски избори управляващата партия БСП претърпява загуба. Министърът на външните работи Георги Пирински подава оставка, а бившият премиер Андрей Луканов е убит. Правителството е принудено да се обърне към Международния валутен фонд за подкрепа заради невъзможността да се справи с икономическите проблеми без външна помощ и заради реалната заплаха от стопяване на валутните резерви на БНБ и нов мораториум върху външния дълг. МВФ изисква въвеждане на валутен борд и правителството се съгласява, че това е единственият изход от кризата.
Опозиционните партии (най-вече СДС) първоначално смятат, че валутният борд е някакъв вид ограничение (на това, което може да прави правителството, но и на икономиката), което се налага само заради това, че БСП е на власт. Съответно те смятат, че ако БСП бъде свалена от власт, не трябва да се въвежда валутен борд. Постепенно обаче, осъзнавайки, че МВФ не е склонен на компромиси и че всъщност валутният борд носи икономическа стабилност, която е необходима за всяко едно правителство, опозиционните партии стават силни поддръжници на въвеждането на валутния борд. Така ролята на МВФ при въвеждането на валутен борд в България е изключително важна.
В края на 1996 г. правителството подава оставка, а в началото на 1997 г. мнозинството на БСП в парламента се съгласява на предсрочни избори. Назначено е служебно правителство начело със Стефан Софиянски, а на проведените през април парламентарни избори Обединените демократични сили печелят мнозинство.

Ранни предложения за въвеждане на валутен борд

Идеята за въвеждане на валутен борд в България се лансира още в началото на прехода - първо от ръководената от Ричард Ран група експерти, подготвила т.нар. програма ,,Ран-Ът" през 1990 г., а след това от професор Стив Ханке и Курт Шулер в тяхната книга ,,Твърдост за българския лев: решението валутен борд" от 1991 г. По това време обаче българските политици и Международният валутен фонд не подкрепят въвеждането на валутен борд.
Българските политици са против, защото смятат, че наличието на централна банка е символ на независимост и възможност за провеждане на национална икономическа политика. Освен това наличието на дискреционна монетарна политика дава възможности за влияние върху инфлацията и финансиране на бюджетния дефицит чрез инфлационен данък, което позволява на правителствата да избягнат твърдите бюджетни ограничения и необходимостта да се правят бързи реформи. Икономистите от МВФ от своя страна не са и подозирали колко ще е трудно за правителствата и централните банки на много от бившите социалистически страни да осигурят монетарна стабилност без валутен борд.
Ако валутният борд беше въведен още в началото на прехода, с голяма степен на увереност може да се твърди, че много от причинените от икономическата нестабилност проблеми щяха да бъдат избегнати. Става въпрос за високата и много колеблива инфлация, нестабилния валутен курс, инфлационната обезценка на спестяванията, високите и променливи лихвени проценти, както и резултиращата от тях несигурност в бизнес средата, ниски нива на инвестиции и спестявания, икономически спад и финансова криза.

Какво представлява валутният борд

Валутният борд е институция, която има няколко основни характеристики:
валутният борд е задължен да купува и продава неограничено чужда валута (т.нар. резервна валута - долар или евро) срещу местна валута в брой или по банков път
валутният борд поддържа валутен резерв, който покрива парите в обращение (т.нар. паричен агрегат М1)
валутният борд не отпуска кредити на правителството
валутният борд не провежда монетарна политика - не извършва операции на открития пазар, не определя целеви лихвени проценти, не отпуска рефинансиране, не купува или продава валута по свое желание (валутният борд купува и продава валута само при поискване от граждани, фирми или банки)
валутният резерв се инвестира в нискорискови и ликвидни активи, деноминирани в резервната валута
няма ограничения за външнотърговски и международни капиталови трансфери.
Задължението на валутния борд да обменя неограничено резервната валута срещу местна валута и обратно означава, че страната възприема монетарната политика на страната с резервната валута. Съответно лихвените проценти и инфлацията в страната с валутен борд следват и зависят от лихвите и инфлацията в резервната страна (САЩ, ако резервната валута е долар, еврозоната, ако резервната валута е евро). По тази причина за резервна валута обикновено се избира стабилна международна валута.

Приемането на валутния борд

След като политическите партии постигат принципен консенсус за въвеждането на валутен борд, се преминава към по-техническите параметри на институцията. Първият въпрос е свързан с избор на резервната валута. Предложенията са за долар, немска марка или кошница от двете валути с определена тежест за всяка от тях. По това време от икономическа гледна точка приемането на долара за резервна валута е по-очаквано, имайки предвид преобладаващата роля на долара при външнотърговските транзакции, при спестяванията на хората и сделките между тях; доларът е преобладаващ и във валутните резерви на БНБ. От друга страна обаче, с оглед на това, че Европейският съюз е по-близо до България от САЩ, с оглед на дългосрочните цели за присъединяване към ЕС и с оглед на нарастващата търговия с ЕС се приема политическо решение за приемане на немската марка като резервна валута (тъй като немската валута е основата на валутната система в Европа, а ,,Дойче Бундесбанк" е с безупречен имидж на централна банка, която поддържа ниска инфлация).
Валутният борд се въвежда с приемането от 38-ото Народно събрание на Закона за Българската народна банка на 10 юни 1997 г. В закона е определен курс от 1000 лева (един лев след деноминацията) за една немска марка, по който Българската народна банка трябва да купува и продава марки за левове при поискване (този курс е предвидено да се преизчисли към еврото, когато то влезе в действие - това беше направено през 1999 г. и оттогава курсът е 1.95583 лева за евро).
В Българската народна банка са създадени три управления - управление ,,Емисионно", управление ,,Банково" и управление ,,Банков надзор". Управление ,,Емисионно" играе ролята на валутен борд, като активите му покриват 100% от неговите пасиви. В активите на баланса му са международните резерви, които покриват пасивите на борда - те се със­тоят от монетарно злато, налична чуждестранна валута, търгуеми чуждестранни ценни книжа и вземания по лихви. Пасивите на управление ,,Емисионно" включват парите в обращение, депозитите на правителството и други държавни институции (НОИ, НЗОК, БКК), депозити и сметки на банки (това са задължителните резерви на банките и разплащателните им сметки), начислените лихви и депозита на управление ,,Банково".
Управление ,,Емисионно" управлява международните резерви на БНБ, като изискванията за инвестирането им са много строги - те трябва да са инвестирани в активи, които са емитирани от институции, чиито задължения са оценени с една от двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг. Активите на управление ,,Емисионно" не могат да се инвестират в България, за да не може да се провежда парична политика и за да се избегне рискът от невъзможност за обмена им в резервната валута. В закона съществува експлицитна забрана за отпускане на кредити от страна на БНБ към правителството с изключение на кредитите от МВФ, които само счетоводно се завеждат в баланса на БНБ.
При въвеждането на борда са избрани някои елементи, които са различни от класическите валутни бордове, поради което валутният борд в България е от т. нар. второ поколение валутни бордове. Допълнителните функции, липсващи при ортодоксалния валутен борд, са:
допускане в баланса на БНБ на депозити на държавни институции (формиращи така наречения фискален резерв). Това позволява на правителството при желание да провежда парична политика чрез теглене на част от депозита си в БНБ или чрез увеличаване на внесените в БНБ средства. Това се случи няколко пъти, два от които са през 2003 г. Първо, когато на 16 април 2003 г. правителството организира аукцион за репа (сделка, при която се продават ценни книжа с ангажимент за обратна покупка) с цел да помогне на банките да се справят с ликвидни затруднения и да повлияе на лихвените проценти на междубанковия пазар. Това беше знак за банките, че в друг подобен случай те ще могат отново да разчитат на правителството и следователно нямат стимул да подобрят управлението на ликвидността си, каквото е пазарното решение. Стъпка в посока на ограничаване на тази функция беше осъществена чрез даването на търговските банки на правото да обменят евро срещу левове с централната банка при вальор същия ден (преди това изискването беше да се търгува при спот вальор т.е. операцията се извършваше фактически след два дни). Вторият случай на парична политика е депозирането на средства от фискалния резерв в търговските банки, което увеличава паричното предлагане според решение на правителството
наличие на задължителни минимални резерви за търговските банки, което е възможно да се използва за извършване на парична политика
БНБ регулира търговските банки
БНБ може да изпълнява функцията на кредитор от последна инстанция за търговските банки. Тази функция е лимитирана обаче само до ликвидни кризи от системен характер, като размерът на отпуснатите средства не може да надхвърля депозита на управление ,,Банково" (което всъщност е нет­ната стойност на активите на валутния борд), а срокът е 3 месеца. Банките, на които се отпуска рефинансиране, трябва да са платежоспособни и да заложат ликвидни активи като обезпечение.

Резултати от наличието на валутен борд

Най-непосредственият и пряк ефект от действието на валутния борд е силното намаление на инфлацията и на нейната променливост. Средната инфлация преди въвеждането на валутния борд е над 210% годишно, а след въвеждането му тя е по-малко от 6%, т.е. инфлацията намалява повече от 35 пъти. Бавното нарастване на цените намалява т.нар. инфлационен данък (намаляването на покупателната способност на парите), който е средно 55% в годините преди въвеждането на борда и спада до малко над 5% след 1997 г. Ниската и по-лесно предвидима инфлация прави възможно по-дългосрочното планиране от страна на фирмите и отделните хора, което се отразява положително на икономиката.
Икономическият растеж преди валутния борд е средно минус 4.6% годишно, поради което между 1989 и 1997 г. икономиката отбелязва икономически спад от 32%. След въвеждането на борда ръстът е положителен, средно 4.11% годишно (най-високият ръст е през 2000 г., когато достига темп от 5.4%).
В периода до 1997 г. инвестициите са намалявали средно с почти 9% годишно. След въвеждането на валутния борд инвестициите нарастват средно с над 20% годишно. Това е отражение на факта, че печатането на пари, което се практикува преди 1997 г. при дискреционна монетарна политика, не само не осигурява повече средства за инвестиции, а напротив, то ефективно намалява инвестициите и спестяванията.
Друго нещо, което показва огромната разлика между периодите преди и след въвеждането на валутния борд, е нивото на бюджетния дефицит. До 1997 г. дефицитът средно е 6.3% от БВП годишно. След въвеждането на валутния борд бюджетът е много близо до балансиран - в някои години има малки излишъци, а в други има умерено малки дефицити (под 1% от БВП).
В резултат на икономическия спад и емитирането на нов дълг за периода до въвеждането на валутния борд отношението на държавния дълг към брутния вътрешен продукт е средно 168%. След 1997 г. този показател постепенно спада, достигайки стойност от 48.7% през септември 2003 г. (според статистиката на Министерството на финансите).
Един от важните индикатори за доверието в икономиката е нивото на чужди инвестиции, които влизат в страната ежегодно. Разликата между периода преди и след приемането на валутния борд е над десет пъти - от 1990 до 1996 г. чуждестранните инвестиции са средно 63 милиона долара годишно, а от 1997 до 2002 г. те средно са 692 милиона долара годишно. Като дял от брутния вътрешен продукт те нарастват от 0.8% до 5.6%.
Друг индикатор, който е силно зависим от режима на валутен борд, е равнището на международните резерви, включващи тези на БНБ и на търговските банки. Обемът им расте стабилно след въвеждането на валутния борд, като достига безпрецедентни за българската икономика нива от 13.4 милиарда лева. Тези резерви имат много важна роля, тъй като те определят предлагането на банкови резерви, банкноти и монети. Свръхрезервите действат като стабилизатор, тъй като могат да бъдат разглеждани като буфер срещу вътрешни и външни шокове. Те са също източник на ликвидност в чуждестранна валута и са необходими за страната поради неперфектния достъп на българската икономика към международните капиталови пазари.
След въвеждането на валутен борд заради входящите капиталови потоци се наблюдава наличие на дефицит по текущата сметка на платежния баланс. Те породиха загриженост за конкурентоспособността на българската икономика и поставиха под въпрос устойчивостта на текущото равнище на фиксиране на валутния курс. Настоящото състояние на външния сектор обаче се обяснява по-скоро с временни или циклични колебания, отколкото с влошаване на същинската конкурентна позиция на българската икономика.
Множество фактори пораждат движенията в равновесното равнище на реалния ефективен валутен курс след въвеждането на валутния борд. Най-значителните от тях са либерализацията на цените, която все още не е приключила, нарасналото търсене на услуги и на други нетъргуеми артикули и промените във вътрешното производство и износа.
Като цяло изводът е, че няма значително отклонение между текущия реален ефективен валутен курс и кратко- и средносрочните му равновесни нива. Несъответствието е относително малко и не може да повлияе на конкурентоспособността на българската икономика. Така развитието на реалния курс е обусловено изцяло от фундаментални фактори и при това трендът е насочен към намаление на отклонението. Следователно няма никакви причини за промяна на курса, по който левът е фиксиран към еврото.
Без стабилност на паричната единица икономическото развитие е силно забавено. В този смисъл въвеждането на валутния борд е радикална реформа, която осигурява едно от необходимите условия за него. Разбира се, би било пресилено да се твърди, че по-бързото икономическо развитие след 1997 г. се дължи единствено на наличието на валутен борд. Не бива да се забравят и другите важни реформи, извършени след 1997 г.

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2003/11/29/224109_vuvejdaneto_na_valutniia_bord_-_osnova_na/

[long time ago]

От биографията на Иван Костов

През 1982 г. завършва вечерно висше образование във  физикоматематическия факултет  на софийския университет "Св. Климент Охридски", става магистър по математика със специалност "Математическо моделиране на икономическите процеси".

В периода 1982 – 1984 г. Иван Костов е слушател в Института за повишаване на квалификацията в Москва.

След Москва, Костов работи като асистент във ВМЕИ ,,Ленин", катедра "Политическа икономия" на Центъра по идеологически дисциплини.

През 1985 г. защитава докторат по икономика и е назначен на работа като научен консултант в Научно изследователски институт по ,,Прогнозиране на социално – икономическото развитие на България". Институтът работи за Държавна планова комисия и Министерски съвет и участва в разработването на прогнози за развитието на Националнолното стопанство на България. Това е много отговорна работа дори и за партиен член, а Костов е безпартиен и му се гласува голямо доверие.

През 1988 и 1989 г. Иван Костов прави опити да стане член на БКП. Във връзка с партийната му кандидатура, той е проучван от Държавна сигурност и тръгват слухове за негови идеологически отклонения. Проф. Илиев – ръководител на катедра ,,политикономия", където Костов е асистент, казва: ,,Иван Костов е политикономист с твърде солидна подготовка. Той познава много добре произведенията на класиците на марксизма – ленинизма и е убеден марксист и защитник на нашата социалистическа система".

https://www.bulblog.com/

[Panzerfaust]

Какво общо има биографията на Иван Костов с валутния борд? Самата идея за валутен борд е под натиск на МВФ и е още от времето на Жан Виденов.

И между другото, смятам валутния борд за полезен за България.

[long time ago]

Какво общо има биографията на Иван Костов с валутния борд? Самата идея за валутен борд е под натиск на МВФ и е още от времето на Жан Виденов.

И между другото, смятам валутния борд за полезен за България.

как да няма общо като е въведен по време на неговото управление
ако смятате,че няма- трийнете го

-----
и аз смятам,че е полезен

[Panzerfaust]

Не става въпрос за триене, а че няма връзка.
Самият проект за валутен борд де факто не е на Костов, а е на МВФ и е приложен в доста държави преди нас.

[Hatshepsut]

Четвърт век валутен борд - една от най-големите и успешни реформи в България

Тя позволява на страната да се измъкне от финансовата бъркотия на 90-те – пълен крах на паричната политика, хронично висока инфлация, неконтролируем държавен дълг, фалити на банки

На 1 юли се навършиха 25 години от въвеждането на паричния съвет в България. На тази дата през 1997 г. официалният валутен курс на лева е фиксиран към германската марка. Към онзи момент в Закона за Българска народна банка е записано, че официалният курс е 1000 лв. за 1 германска марка. На 1 януари 1999 г., след като Германия приема еврото, курсът автоматично се променя на 1955,83 лева за 1 евро - спрямо официалния курс, по който германската марка се конвертира към еврото. Следва деноминацията на лева и от 5 юли 1999 г. курсът се фиксира на познатото 1,95583 лева за 1 евро. На 10 юли 2020 г. този курс е потвърден при включването на българския лев в механизма на валутните курсове (ERM II).

25 години не са малък период. Валутният борд е една от най-големите и успешни реформи в България, които позволяват на страната да се измъкне от финансовата бъркотия на 90-те - пълен крах на паричната политика, хронично висока инфлация, неконтролируем държавен дълг, фалити на банки и т.н. Най-голямата котва на борда безспорно е фиксираният курс - стабилността на парите у нас идва от обоснованото предположение, че курсът 1,95583 лв. за 1 евро е непоклатим. Управление "Емисионно" в БНБ, което управлява брутните международни валутни резерви, поддържа пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на БНБ - това са всички банкноти и монети в обръщение, както и всички наличности по сметки в БНБ, в т.ч. депозитът на правителството и резервите на търговските банки. Пълното покритие е гаранция за доверие в паричната единица.

Разбирането за валутния борд обаче не може да се свежда само и единствено до валутния курс. Всъщност борда променя по-дълбоко паричната политика у нас от самото фиксиране на курса. Преди въвеждането на валутния борд централната банка у нас не е независима, рефинансира безконтролно и необезпечено търговските банки, финансира директно и бюджетните дефицит на държавата. Точно това променя и бордът - дава независимост на БНБ, не допуска централната банка да предоставя кредити на правителството и дава много ясни и строги правила за финансиране на търговски банки - само ако банката е платежоспособна, има ликвиден риск за цялата финансова система и при спазване на строги изисквания за вида и качеството на предоставеното обезпечение.


Всичко това дава новата рамка на паричната политика у нас след 1997 г. и носи широко познати позитиви - обуздаване на ръста на цените, разумна фискална политика и чувствително намаление на външния дълг като дял от БВП и стабилна банкова система, въпреки фалита на КТБ през 2014 г. И двата периода на сравнително висока инфлация след въвеждането на борда - през 2008 г. и сега през 2022 г., са породени предимно от външни фактори, а не от пропуски на паричната политика у нас.

Бордът не може да гарантира растеж, но полага основата за две поредни десетилетия на икономически подем у нас и постепенно догонване на средноевропейските нива на доходи - БВП на човек от населението в стандарти на покупателна способност се покачва от под 30% от средноевропейското при въвеждането на борда до 55% към момента (виж тук). Паричната ни система удържа успешно предизвикателствата на поредица кризи в различни десетилетия - от войните в съседна Югославия, през голямата финансова криза и пандемията от Ковид-19 - и България премина през тях без катастрофични сътресения и разрушаване на благосъстояние.

Тези успехи обаче не бива да изграждат и представа за някаква всесилна роля на паричния съвет. Бордът е голяма спирачка за държавния дълг, тъй като забранява директното кредитиране на правителството. Той обаче не може да спре правителствата да правят дефицити и да се финансират на дълговите пазари - било у нас или в чужбина. Точно затова и в средносрочен план се очаква държавния дълг да се увеличи и да достигне близо 30% от БВП към 2024 г., или поне два пъти над нивата опреди 10-15 години. Дебатът за дълга е по същество разговор за бюджетния дефицит, който и към момента е актуален на фона на приетата актуализация на бюджета. По подобен начин и дебатът за състоянието на банките е разговор и за качеството на банковия надзор, а не просто за липсата на възможност за безконтролно финансиране на търговски банки от страна на централната банка.

Четвъртвековната годишнина на валутния борд идва в малко по-различна ситуация от предходни години. Само след няколко дни - на 10 юли 2022 г., ще изтекат две години от включването на лева в механизма на валутните курсове (ERM II). Напълно очаквано, въпреки турбулентния икономически период, нищо съществено не случи за валутата и курса на лева през тези две години. На практика на 10 юли отпада и тази нормативна пречка пред приемането на еврото в България. С това предизвикателствата съвсем не свършват - тепърва предстои дебат по темата евро у нас, предстоят промени в Закона за БНБ и гласувания в парламента, предстои да покрием и числовите критерии за приемането на еврото.

Разговорът за еврото очевидно ще продължи, но 25-ият рожден ден на валутния борд само напомня, че 1) това е една от най-успешните реформи за последните над 30 години и 2) дискусията за еврото трябва да се води с поглед не просто към злободневието, а отчитайки по-дългата история на паричната политика и функциониране на валутния борд в България.

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2022/07/04/4364994_chetvurt_vek_valuten_bord_-_edna_ot_nai-golemite_i/