Тема за икономисти - Българитѣ бедни?! Не съвсемъ!

[Hatshepsut]

Ако сме бедни, защо толкова много коли по улиците са нови модели?
Защо почти всеки живее в собствено жилище, струващо минимум 40 - 50 000 евро?
Защо всъщност повечето български семейства освен апартамент имат и вила и кола?
Защо почти всеки се разхожда с нов мобилен телефон в ръка?
Защо във всяко домакинство има я нова пералня, я нов компютър?
Познавате ли семейство с ученик, което да не разполага с компютър и Интернет всъщност?!
Защо нивото на ползване на Интернет е по-високо отколкото в Гърция?
Защо се продават толкова климатици, а в Англия се мъчат като в средновековието на газ?
Защо кафетата и дискотеките са пълни с усмихнати хора, които се чудят как да си изхарчат парите?
Защо българите очевидно се обличат по-добре от повечето европейци?
Как така българите си позволяват да излизат всяка вечер, а англичаните средно 4 пъти месечно?
Защо безработицата е 7% и продължава да пада, което в момента ни нарежда в топ 15 на страните с най-ниска безработица в ЕС?
Защо по много критерии България изпреварва да речем Полша и диша във врата на Гърция? Ще кажат заплатите в Румъния, Полша и навсякъде са по-високи от нашите.... да, ама какво можеш да си купиш с тези пари там???
В Англия местните може да получават 10 пъти повече (Средно 4000 лева срещу 400 в България), обаче изплащат жилището си 25-30 години по около 1000 евро на месец. Мислите, че останалите 1000 им стигат за охолен живот?! Не съвсем!
Чаша бира на Острова е 10 лева, в България е левче.
Една пица в родината е 4 лева, там 30.
Чифт хубави дънки в България са 50 лева, в Англия 250.
Едно обикновено подстригване е 4-5 лева, в Англия най-малко 60.
Билетчето за градски транспорт в България е 0.70 лв, метрото в Лондон е 9 лева.
Една позната от Бирмингам ми казва :"В Англия не се живее, а се оцелява". Англичаните не живеят по-добре от българите, това е истината и трябва да си я кажем. Живота навсякъде е "борба да закърпиш месечния бюджет", но със предприемчивост може да стане и песен.
Ако ви е омръзнало да работите за 400, направете бизнес и ще печелите поне 1500... нима с 1500 няма да живеете охолно?! И наистина жената е права, който си мисли, че в Англия е по-добре от родината се заблуждава. Потвърждават го хилядите британци, заселили се у нас.
Стандартът на живот в Англия и България е еднакъв, но той не се определя само от покупателната стойност на парите. Всичко останало е в полза на България: страната с най-вкусна храна на континента. Страна с 4 прекрасни сезона, страна с чудна природа, море с необятни пясъчни плажове и живописни планини на един хвърлей разстояние. Броят се на пръстите на едната ръка страните в Европа с такова природно разнообразие и възможности.
Ще дойде време, когато ще искаме да затворим границите си за прииждащите на тълпи англичани, но сме прекалено толерантни, за да последваме едно към едно дивашката постъпка на Браунова Британия.
Enjoy Bulgaria! Това е което искам да ви кажа. Щастливци сме, че живеем именно в България!

https://bglog.net/BGLog/13578

[Hatshepsut]

 Какво ви подтиква към задлъжнялост? В САЩ 43% от домакинствата харчат повече от това, което изкарват, според данни на MSNMoney, на които се позова Profit.bg. Към края на изминалата година, средното американско семейство с кредитна карта, е имало задължение към нея в размер на 11 000 долара. И макар у нас да няма точна статистика относно този показател, можем да кажем, че едва ли процентът е значително по-малък.
Ето и седемте неща, които ви държат в задлъжнялост, според специалистите

1. Не си знаете границите.
В САЩ, където животът на кредит е изключително разпространен сред населението, а рекламата на банковите продукти засилена, банките ще приберат близо 38.5 млрд. долара тази година само от такси по овърдрафт. Макар и в условията на банкова криза в най-голямата световна икономика, сумата е над два пъти по-голяма в сравнение с 1994 година.У нас, разбира се, размерите не са толкова големи, но трябва да се има предвид, че банките печелят от такси, които вие плащате. Надвишаването на лимитите по кредитни карти или овърдрафтът, носят след себе си значителни утежняващи последствия. Дори и един лев превишение на кредитния лимит може да ви струва санкция между 10 и 20 лева.Това не е всичко. Ако не погасите превишената сума в определен кратък срок, върху нея започва да се начислява и наказателна лихва.

2.Такси, такси, такси.
Банките и таксите обикновено вървят ръка за ръка. Съществуват начини за намаляването им, ако са редовни, но разбира се, трябва да си направите труда да проучите всички възможности. Често от банката могат да не ви обяснят всички права и възможности, които имате, ако изрично не попитате.На първо място си направете труда да помислите, дали всички сметки, които сте открили са ви необходими. Консолидацията на няколко сметки може да ви пести минимални суми за поддръжката им или годишни такси за обслужването им. Също така трябва да сте сигурен, че разбирате какво и колко точно ви таксуват за операции и услуги.Транзакционните разходи също не са за пренебрегване. Теглене от банката, а не от банкомати пред тях може да ви спести много, особено ако сте свикнали да теглите често и по малко.

3. Плащане на минимума.
Около едно на шест семейства в САЩ плащат само минималните месечни вноски изисквани по кредитните им карти. Това се определя като финансово самоубийство поради няколко причини.Средната лихва по кредитна карта в САЩ е 11.2%, според изданието bankrate.com. При минимално изисквана сума от 2% като погасителна вноска, кредитът ще бъде изплатен след твърде много години, като основната част от погасителната вноска е за лихва. За сравнение, лихвите по ипотечните кредити са над два пъти по-ниски.

4. Използването на кредитните карти за кеш.
Това е едно изключително скъпо начинание и лоша идея. На фона на такси от 1-2% преди десет години за ползване на тези карти за теглене на налични средства, в наши дни процентът е над 3, а при някои кредитни карти дори достига 4.5%. Причината е, стремежът да се ограничи тегленето на пари от този вид инструменти и да се ползват за покупки на стоки.

5. Заеми с плащане на заплата.
Тази услуга, макар и все още не толкова популярна у нас, предлага удобството да получавате средства сега срещу такса, с обещанието да върнете парите в деня на получаване на заплатата си. Въпреки че таксите може да не ви изглеждат големи, годишната сложна лихва за този вид услуги може да възлиза на над 200%, тъй като отпусканите суми не са особено големи.

6. Не преговаряте.
Въпреки че може да ви се струва невъзможно да преговаряте с банката, понякога това може да спести значителни суми. Ако имате временни затруднения с изплащането на ипотека например, много по-добре е да се обадите на кредитен инспектор, за да потърсите опции, отколкото да чакате да се задействат необратими процедури по принудителното събиране на банковите вземания.

7. Нямате финансов план и списък на разходите си.
Най-лошото, което може да ви се случва и да ви държи в задлъжнялост е да не знаете за какво си харчите парите. Направете си план на постоянните разходи и започнете от тях. Не се хвърляйте в излишни покупки, преди да разчистите това, което със сигурност знаете, че трябва да платите.

http://dnes.dir.bg/2009/08/27/news4978791.html

[Hatshepsut]

БОГАТИТЕ И БЕДНИТЕ - ОЧЕВИДНОТО НЕРАВЕНСТВО

(Галина Колева)

Една от основните стратифициращи оси в българското социално пространство днес е корелацията бедни - богати. Широко разпространено е мнението, което се афишира в публичното пространство от медиите и многобройните социологически анкети, че днешното социално неравенство има два полюса: бедни (вкл.много бедни), каквито са близо 80 на сто от българите, и богати (вкл.много богати), каквито са до 10 на сто от българските граждани.

Днешното социално неравенство се проявява във фрагментацията на обществото като цяло, на живеещи в бедност и на живеещи в богатство, в благоденствие. (1, с.42)

В това отношение през последните години доминантата на социалното разслояване в масовото съзнание е изместена към линията богатство - бедност (2, с.35). Налице е масово обедняване, т.е. много хора от различни социални групи и слоеве живеят все по-трудно, като една част от тях едвам преживяват. В масовия случай бедността се свързва с липсата на доходи над социалния минимум, като за повечето българи над 2/3 от дохода отива за храна. Затова размерът на доходите и наличието, респ. липсата на възможности за получаване на такива, са основен критерий за състоянието на бедност. От друга страна, различни са начините на субективно преживяване на принадлежността към "бедните". Във всички случаи обаче се касае за самооценка от гледна точка на възможностите за по-високо качество на живот, за определен съвременен стил на живот, при който прехраната не се възприема като екзистенциален проблем.

Всекидневното съзнание, което борави с "изпробвани очевидности" и преработва собствени наблюдения и опит, не е склонно да търси строга диференциация и многовариантност във феномените на бедността и богатството. Това трябва да се има предвид, когато се проблематизират данни от анкети, интервюта и свободни разговори, при които липсва предварителна понятийно-съдържателна уговорка със строго регламентиране на смисловите нюанси. Затова и данните, върху които ще се спрем по-нататък, ги използваме по-скоро като една всекидневна рефлексия за илюстриране на обща ситуация без претенции за строга съдържателна конкретизация. Във "Въпросник за селото" селските кметове отговарят на следните два въпроса: "Според Вас, има ли и колко са домакинствата в селото, които могат да се определят като много богати?" и "Според Вас, има ли и колко са домакинствата в селото, които могат да се определят като много бедни?" Тези въпроси не са придружени с предварително фиксиране на понятийно-съдържателни обяснителни схеми, поради което респондентите предоставят гледната точка на своето всекидневно съзнание и масовите представи за интересуващите ни феномени, така както са отразени в тяхното индивидуално съзнание.

Въпреки тази предварителна "ограниченост" на данните, можем с достатъчна достоверност да използваме следните научни рефлексии (постигнати на основата на представителни, специализирани проучвания). Първо, това, което е общо и за бедността, и за богатството, е че техният континиум съдържа няколко равнища, нива, като на "дъното" на бедността и на "върха" на богатството попадат ограничен брой лица и домакинства. Като относителен дял обаче "дъното" на бедността е по-голямо от "върха" на богатството. Около 10 на сто от българските граждани се идентифицират с "дъното" на бедността, докато с "върха" на богатството се идентифицират 1-2 на сто (2, с.33; "Галъп"-февруари 1998 г./. Второ, изкристализирали са вече социалните категории, които принадлежат към различните нива на бедността и богатството. Така към различните пластове на бедност с голяма сигурност може да се каже, че се причисляват пенсионерите, безработните, част от заетите в някои бюджетни институции. Към социалните стъпала на богатството се закрепват преди всичко принадлежащите към законодателната и изпълнителната власт; стопанското управление; собственици на фирми, търговци, вкл. част от работещите в частния сектор; мнозинството от сенчестата част на бизнеса. Трето, конкретно за селото и социалното неравенство в него притежаването на земя, респ. липсата на такава, както и състоянието на регулиращите механизми, отнасящи се до собствеността, стопанисването и ползването й, са специфични фактори за разслояване и принадлежност към полюсите на бедност и богатство.

Получените данни за селата, за които имаме попълнен "Въпросник за селото", показват следната картина на корелацията "бедни - богати" в контекста на посочените по-горе въпроси - наличие на много бедни и много богати селски домакинства. За половината от изследваните села (151 на брой) няма посочен отговор на въпроса има ли много богати домакинства в селото. За 24 на сто от селата същото важи по отношение на много бедните домакинства. Тъй като липсата на отговор не е еднозначен индикатор за липса на търсения признак - в случая наличност на много бедни или много богати домакинства, ние не можем категорично да твърдим, че в над 2/3 от селата липсва социално неравенство по оста беден - богат, в крайните стойности на тези признаци. Можем обаче да твърдим, че с по-голяма честота сред селските домакинства се отграничават много бедните от тях, отколкото това важи за много богатите. Това е общ извод за всички изследвани села. При сравняване на съответните съотношения за всяко отделно село, за което е посочено наличие на двата признака, категорично може да се твърди, че значително повече са много бедните домакинства в сравнение с много богатите. Само в едно село съотношението е в полза на богатите домакинства, т.е. само в едно село има повече много богати домакинства в сравнение с бедните. За всички останали села бедността като характеристика на селското домакинство преобладава над богатството. Има екстремни случаи като например село Проход (област Бургаска), в което от 70 домакинства едно е определено като много богато, а останалите 69 - като много бедни. В село Долна Бяла Речка от 110 домакинства няма нито едно посочено домакинство като много богато, но 100 са домакинствата, посочени като много бедни. За близо 10 на сто от изследваните села, за които е посочено, че имат много бедни домакинства, относителният дял на тези домакинства спрямо всичките селски домакинства е не по-малък от 1/3. В тях социалното разслоение е подчертано афиширано чрез признака за бедност. Тъй като данните за всички села показват по-голяма честота на разпространение на признака бедност в сравнение с признака богатство, то общият извод, касаещ социалното разслояване в селата, е че то се проявява по отношение на домакинствата като социално неравенство, при което в значително по-голяма степен преобладават много бедните домакинства спрямо тези, които се определят като много богати.

http://old.omda.bg/institut/sinitevo/sinitevo1_6.htm

[Hatshepsut]

1/5 от българите взимат заеми, за да оцелеят. Поне 20% от населението в страната живее в бедност, показва изследване за задлъжнялостта на българите, проведено от Института по социология към Българската академия на науките. Една пета от населението обслужва заеми към банките, само за да задоволи биологичните си потребности за оцеляване. Тенденцията на обедняване, която очертаха експертите от БАН, показва според тях, че държавата като цяло трябва да преосмисли социалната си политика, предаде Дарик радио.
Кризата за хората у нас е започнала още през 2007-а година, тъй като българите още тогава са почнали да теглят кредити само за да оцелеят, заяви старши научен сътрудник Духомир Минев. Той заяви, че цялата система на доходите у нас е разстроена, но отказа да отправи конкретни препоръки, за да не бъдат възприети като вмешателство от политиците.
Според изследването почти 30 на сто от българите са изтеглили кредити. Най-голяма част от тях - повече от 76 на сто - са тези с нисък доход - до 600 лева на домакинство. Интересно според експертите е, че над 35 процента от безработните също погасяват кредити, но на гърба на своите семейства. За 60 на сто от българите изплащането на заемите води до изключително тежко финансово положение.
Само 3 процента обаче са длъжниците, които не си плащат вноските. Според проф. Гарабед Минасян все още не може да се говори за категорична тенденция за намаляване на лихвите по кредитите. Ако паднат от сегашните 10 -12 процента до 4 на сто, както искат повечето хора, има опасност това да понижи лихвите по депозитите до 1 процент и тогава всички ще хукнат да си изтеглят парите от банките и системата ще рухне, обясни Минасян.
От БАН смятат, че финансовата култура на българите е изключително ниска. В помощ на кредитополучателите може да бъде създадена институция на независими финансови консултанти, както и кредитен омбудсман.

http://dnes.dir.bg/

[Hatshepsut]

Economic Complexity Index: България с растеж от 1,6% годишно до 2030 г.

България се нарежда на 50-то място по богатство на глава от населението от общо 133 изследвани държави. Тя се нарежда на 39-то място по сложност и комплексност в света в класацията на Индекса за икономическа сложност (ИИС) - Economic Complexity Index (ECI) - на Харвардския университет.

Живеещите в България 6,93 милиона жители имат БВП на глава от населението от 10 079 долара. През последните пет години ръстът на БВП на глава от населението е средно 2,3%, което е над средните стойности за региона, показва анализът на специалистите от Харвард.

В сравнение с предишното десетилетие икономиката на България е станала по-комплексна, като се е подобрила с 5 позиции в класацията на ECI. Подобряването на комплексността на българската икономика се дължи на диверсификацията на износа ѝ, според индекса.

,,В бъдеще България е в състояние да се възползва от много възможности за диверсификация на производството си, като използва съществуващото си ноу-хау", твърдят анализаторите.

Според тях България е малко по-комплексна от очакваното за нейното равнище на доходи. Предвижда се икономиката да расте бавно. Прогнозите на Economic Complexity Index за растеж до 2030 г. предвиждат растеж в България от 1,6% годишно през следващото десетилетие, което я нарежда в дъното сред страните в световен мащаб.

През 2020 г. България е изнесла продукти на стойност 40,1 млрд. долара. През последните пет години износът нараства средно с 3,3% годишно, което изпреварва общия икономически растеж, тъй като износът представлява нарастващ сегмент от икономиката. Износът на продукти, различни от нефт, е нараснал с 3,7% годишно през последните пет години, което изпреварва средния ръст в световен мащаб. Вносът възлиза на 38,4 млрд. щатски долара през 2020 г., което оставя България с търговски излишък при стоките и услугите.

Топ 3 експортни дестинации за България са Германия - 16,22%, Румъния – 9,02%, Италия – 7,08%

Според "Атласа на сложността" на Хравардския университет, най-комплексните икономики в света са: Япония (1-во място), Швейцария (2-ро място), Германия (3-то място), Южна Корея (4-то място) и Сингапур (5-то място). Страните от региона също се справят много добре, като Чешката република е на 6-то място, а Унгария - на 9-то. От друга страна, Полша, най-развитата икономика в региона, е на 26-то място - още едно доказателство, че не само размерът на БВП има значение. /БГНЕС

https://bgnes.bg/news/economic-complexity-index-b-lgaria-s-rastezh-ot-1-6-godishno-do-2030-g/