• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 
avatar_Nordwave

Банкерскитѣ тайни започнаха да се разбулватъ

Започната отъ Nordwave, 17 Окт 2018, 21:35:30

0 Потрѣбители и 1 гостъ преглеждатъ тази тема.

Nordwave

След 10 ноември БКП е раздавала пари на свои хора – в куфарчета, по задгранични сметки или "пренасочване"
10 Ноември 2006

След 10 ноември 1989 г. висши представители на комунистическата партия начело с Андрей Луканов са раздавали държавни пари на свои приближени, за да създадат икономическа база за бъдещо управление на партията. Това каза бившият член на Политбюро на БКП Йордан Йотов пред Нова телевизия в петък, когато се навършват 17 години от свалянето на Тодор Живков и началото на демократичните реформи.

Йордан Йотов, който беше член на висшия орган на бившата БКП между 1984 г. и 1989 г. разказа, че е имало списъци, по които са били раздавани огромни суми държавни пари на партийни и комсомолски функционери, за  да се реализира първоначалното натрупване на капитали в една нова система. Такава била идеята на Андрей Луканов.

Запитан има ли доказателства за раздаваните "куфарчета с пари", Йордан Йотов отговори, че "това се говори много упорито" и лични впечатления имал бившият шеф на БТА Боян Трайков.

Йотов твърди, че на него лично нищо не са му предлагали, но имал потвърждение за тезата си и от друг "чавдарец" – Желязко Колев. На Колев (сега покойник) били предлагани пари, но и той отказал.

"Сигурно тези, които са давали парите, са знаели защо ги дават, но това е начин да се формира една нова класа, която да бъде опора на тези, които извършват преврата по- нататък. И да се развие."- каза Йотов.

Съобщения за раздаване на държавни пари по линия на бившите комунистически тайни служби или по линия на партията и нейните фирми се появяваха периодично през последните 17 години, но никога не са били потвърждавани от личност от ранга на Йордан Йотов.

Когато Андрей Луканов стана премиер на България след 10 ноември 1989 г., в държавната хазна имаше 2.5 млрд. долара, които в момента, когато той беше принуден да напусне поста си през 1990 г. под натиска на масови опозиционни протести, в хазната бяха останали едва 300 милиона. Предполага се, че останалите над 2 млрд. долара са били раздадени на близки до БКП, по-късно БСП, хора.

Йотов каза, че участвал в "тройката", която е преговаряла с Тодор Живков и го убедила да си подаде оставката като генерален секретар на партията, но не и от поста председател на Държавния съвет. Решението на Политбюро било "допълнено" от "организаторите на контрареволюцията".

Запитан дали армията е била приведена в готовност да гарантира промяната при евентуална съпротива, Йордан Йотов каза, че в навечерието на 10 ноември е проведено "едно заседание с висши военни в Ихтиманската средна гора и там са обсъдили въпроса как да се реагира, ако десети ноември не успее."

"Лично мен ме изненадва обстоятелството, че човек като Йордан Йотов, толкова високопоставен в йерархията на управляващата Комунистическа партия, днес, 17 години след 10 ноември, може да си позволи в централен ефир такива изказвания", коментира в същото предаване на Нова телевизия издателят Димитър Иванов, бивш шеф на Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност.

Иванов се възмути, че член на Политбюро като Йордан Йотов, "почтен и скромен човек, да си позволява такива безотговорни изказвания."

"Това хвърля сянка не само върху Политбюро от 10- 15 човека, не само върху ЦК, а хвърля сянка върху цялата партия, върху всички тези стотици хиляди хора", каза Димитър Иванов и заключи: "Със слухове и интриги история не се прави."

Той напомни, че 17 години се говори за "куфарчетата с пари", а не е излязъл никакъв аргумент.

Според Драгомир Драганов на историята с куфарчетата "трябва да се гледа и малко по- широко".

"Аз не съм видял човек да си признае: "Дойде Румен Сербезов и ми даде едно куфарче с 50 000 долара", примерно. Но имаше едно своеобразно пренасочване...на държавните дейности в частни ръце. Аз познавам доста хора, които наистина подозрително бързо развиха страшно успешен бизнес", каза Драгомир Драганов.

"Според мен Луканов, който беше с глава компютър, знаеше по име всичките директори на цялата стопанска номенклатура и можеше много лесно да каже, ей, онова, дето едно време му викахме входоизходната икономика да започне да се създава, паралелни предприятия, паралелни частни фирми, които да трансформират държавната собственост. Това се случи", допълни Драганов.

По думите му в този процес са участвали три основни групи: партийни технократи, службите за сигурност и спортистите.

Димитър Иванов разказа, че след 10 ноември на Шести отдел на ДС (политическата полиция ) било възможно във връзка със "смутните" събития "да контролира известни процеси, известни хора и в партийното ръководство."

Това според Иванов продължило до февруари – март 1990-та.

"На контрол със специални разузнавателни средства и телефоните, и помещенията, в които работеха на някои от висшите ръководители тогава на партията, включително и на Румен Сербезов... И данни за раздаване на пари и на куфарчета, въобще не бяха получени", каза бившият шеф на Шесто.

По думите му, обаче, излезли други интересни данни, като за това как Огнян Дойнов излязъл от България със съдействието на партийното ръководство в лицето на Петър Младенов и Румен Сербезов.

Димитър Иванов обаче допусна, че може да са били "приватизирани" държавни, партийни или пари на разузнаването чрез сметки зад граница.

Според него обаче "това не са толкова много пари. Това не са тези един, два, пет, десет милиарда".

https://www.mediapool.bg/show/?storyid=123302
Публикациитѣ на Nordwave, публикувани тукъ посмъртно презъ 2018г. сѫ прехвърлени въ неговия профилъ съ решение на администрацията на Форума отъ 9 Априлъ 2023г.

Hatshepsut

http://freeinf.tripod.com/saga.htm

САГА ЗА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ФИНАНСОВИ АФЕРИ У НАС



1 ЧАСТ. Кредитното милионерство зачена в дебрите на социализма и опорочи демокрацията

2 ЧАСТ. Ицо Салфетката дава кредити-бакшиши на своите си фирми

3 ЧАСТ. ПЧБ строи капитализъм с пари на социализма

4 ЧАСТ. "Мултигруп" изблиза като сладолед империята "Балканбанк"

5 ЧАСТ. "Бизнесбанката" бе златната рибка за нейните собственици

6 ЧАСТ. В БЗК кръстосаха шпаги и секири политическите елити

7 ЧАСТ. Банковите "бутици" ЧЗИБ, Кристалбанк, "Славяни"...

8 ЧАСТ. Октоподът с "бяла якичка" почти изяде банка "Биохим"

9 ЧАСТ. "Заровете" в паричната игра хвърляха политиците и БНБ


1 Ч А С Т

Заченатият в скандални мъки закон за информация относно необслужените кредити /законът "Каракачанов"/, май ще детонира сериозни политически катаклизми в страната ни.

Той бе гласуван на 8 октомври м. г., а на 21 януари се появи и списъкът на длъжниците. {Борчлиите се оказаха 10 672 на брой със сума за 2745 трилиона лева. Понеже изискванията на закона не бяха спазени - за обединяване на дълговете към отделно лице или фирма, това свършиха журналистите. Така кредитните милионери се редуцираха до 3450 на брой. От тях около 1200 са със сравнително дребни суми - под 10 000 марки всеки.}

Въпросът "докога?"

"Аз искам парите! Откъде накъде правителството ми трябва да ги връща..." е репликата на премиера на заседанието при президента между изпълнителната власт, следствието и прокуратурата заедно с участието на ръководители на парламента. Думите визират снизхождението, което се проявява към кредитните милионери и техните покровители - сред които са много банкери.

Така за първи път на най-високо политическо равнище представителите на една власт нарушиха бетонният доскоро консенсус да се мълчи и покрива най-голямата финансова афера у нас - сагата на кредитното разбойничество и банкерство.

Този болен проблем ще се разпука като гноен цирей и ще покаже степента на корумпираност и мафиотщина в страната, прогнозират наблюдатели.

{Защото години наред българското общество бе ограбвано безогледно и брутално - чрез натрупване на външен дълг, чиито суми на заемите бяха превеждани по неявни сметки в чужбина, чрез пирамиди и инфлация, чрез входно-изходни търговски операции в обектите на родната индустрия, чрез банковата система - превърната в генератор на лоши дългове още преди идването на демокрацията и замъкнала спестявания и авоари за близо 20 милиарда долари.}*

{Въпреки всички депутатски комисии, ангажименти на политически сили и заклинания на несменяемите следователи, прокурори и съдии няма нито един осъден сред големите грабители на националното богатство. Няма и задържани, понеже временният престой на "Развигор" се превърна в нещо като индулгенция - полежиш и вече си опростен. Паричната гаранция стана плата за така удобното "неудобство".}*

Сега за първи път открито и публично - от най-високите места в държавата - на президента и премиера, бе попитано "докога"? Надеждата е, че този път въпросът няма да остане без последствия, както много пъти се случваше и случва и досега.

"Отбиване" на номера ли има...

Всъщност законът "Каракачанов" и списъкът "Каракачанов" нито могат да изиграят някаква правна роля, нито пък могат да бъдат основание за търсене на евентуална съдебна отговорност. {Доказват го и започналите проверки на следствието и прокуратурата - те визират евентуалните престъпления според други текстове.}

Защото и досегашните параграфи на наказателния кодекс, и тези на редица други закони създаваха повече от достатъчно основания за съдебно преследване. Текстовете за измама, за злоупотреба със служебното положение, за документни престъпления и др. съществуват отдавна. В особено тежки случаи те предвиждат затвор дори до 20 години. Но кой знае защо, Темида нито искаше да си ги припомни, а още по-малко - да се позове на тях и да ги използва.

Парадоксът е, че тази уж радикална хиругическа операция, замислена като специален закон се извърши с типично сталински скалпел - в списъчен вид на преброяване на "враговете на лева". {И заради несъвършенствата на самата идея, заради непрецезираните в нея текстове, заради "субективизма" на един или друг квестор, синдик, банкер или лице от надзора излезе, че едни са от виновни по-виновни, а други - не попаднали в греховника по разни причини, стават чисти и невинни като агнец.}

Вторият парадокс е, че законът официално бе призван да разчисти терена на финансовото разбойничество. А всъщност нищо не се промени нито с приемането му, нито с досегашното му изпълнение.

Защо? За част от вдигнатите единодушно депутатски ръце инициативата на Каракачанов стана поредното отбиване на "номера", предизвикано от натиска на общественото мнение. Гласуването "за" изнасяне на имената на кредитните милионери се превърна в своебразен налог към морала или както казва Балзак "лицемерието е онзи данък, който порокът плаща на добродетелта".

Изглежда и представителите на Темида схванаха нещата по същия начин. Поне целият им досегашен опит сочеше, че нещата стоят точно така. Защото следствието, прокуратурата и съдът се печаха години наред на бавен огън. Публично политиците изискваха незабавни и решителни действия срещу престъпността и корупцията, а зад кулисите на власта упражняваха натиск по всякакви начини за запазване на "статуквото". Обществена тайна е, че видни люде, а и цели политически формации в огромна степен се облагодетелстваха и финансираха именно чрез кредитното милионерство и финансовите пирамиди, чрез фирмите-фантоми, укриващи налози, чрез контрабандистите и ембарговите търговци. От "трохите" на тази щедра трапеза кълват и органите на Темида.

{Няма друго логично обяснение за забатачените разследвания, за изпуснатите престъпници, издирвани после чрез "Интерпол", за връщаните многократно съдебни дела, за прекратените поради "недоказаност", за нежеланието да се надникне в пътя на задигнатите пари и сенчестите банкови преводи, изнасящи капитал за стотици милони и милиарди долари.}

... или волеви политически акт?

Други депутати и политици пък приеха законът като отправна точка за създаването на нови публично-нравствени императиви в обществото. То трябваше да се опре на тях, за да се самоизгради отново от сегашното си състояние на всепроникваща и разлагаща всичко корупция, престъпност и мафиотщина.

{Може би и това бе причината прецизността да бъде изоставена като приоритет за сметка на практически излишната в нормалния съдебен и делови живот процедура. С уговорката обаче, че тя трябваше да провъзгласи едновремено краят на едно трагично за държавата състояние и началото на друго.}

Затова събирането на информацията за лошите кредити и нейното публикуване бяха подготвени, замислени, гласувани и реализирани КАТО ЧИСТО ПОЛИТИЧЕСКИ АКТ - своебразен водораздел между тъмното минало на паричния бандитизъм и обещаното светло бъдеще на нормален пазар, финанси и бизнес. Истинският проблем обаче е друг: за същността на новото българско общество. Дилемата е дали то ще стане общност на индивиди и институции с права, но и с отговорности, или пък терен за поредните вятърни мелници и поредните трагично-смешни ДонКихотовци, борещи се с тях.

{Новото е, че към единиците "глупави" и ненавиждани от родната олигархия журналисти и издания, рискуващи например взривяване СЕ ПРИБАВЯТ премиери, депутати и президенти, посягащи върху пипалата на октопода.}

Разследването, наказването и по този начин - изкореняването на възможността за сериозни нови рецидиви на банково-кредитната сага не е просто следствие от неефективната работа на следствието, прокуратурата и съда. Всъщност този упрек се отнася и до банковия надзор на БНБ, до управите на банките, които не желаят да потърсят вземанията си, до квестори и синдици, неразчистващи наследените от тях авгиеви обори, а в немалко случаи - допълнително замърсяващи ги с нови клажби и афери.

"Колективната воля"! Мнима? Реална?

Ето защо инициативата да се разровят помийните ями на следствието, прокуратурата и съда поставя дилемата реална или мнима е колективната воля за това. {Най-малкото защото тя многократно е била изразявана, без обаче да има последици от това.}

Такава е декларацията на парламентарно представените политическите сили, одобрена на среща при президента на 10 февруари м.г. като принципна основа за излизане от кризата. В нея се заявява за "предприемане на необходимите действия за овладяване на корупцията и "сенчестата" икономика и за търсене наказателна отговорност на всички онези, които са участвали в разграбването на националното богатство".

Подобно искане към нас отправи и Европейския съюз в документа си "План-2000" на Европейската комисия. Този акт разглежда готовността на кандидатите за членство и директно заявява, че "България е изправена пред големи предизвикателства в съдебната система и вътрешните работи, като се имат предвид сериозните й затруднения в тази област... Трудно е в сегашните обстоятелства да се преценят перспективите за България в този сектор", резюмира "План-2000". Най-сетне на 5 декември м.г. народните представители отново взеха решение на парламента за мерки в борбата с престъпността и корупцията.

"Индивудуалистите" на държавното кормило, почти номинирани за кандидат-диктатори, обещаха обещаваното многократно най-сетне да се сбъдне. Дали? Вестник "Труд" е готов да помогне на тях и държавните органи с конкретни данни за извършените нарушения от кредитните милионери и "спонсориралите" ги банкери.

СЛЕДВА: българският вариант на "Богат-беден" е в обратен прочит - "Беден-богат" от келнера Христо Александров. Колко и как отмъкнаха пловдивските "брокери" от подопечната им "Агробизнесбанк"?

Колко кредити се дадоха и колко не се върнаха?

През 1989 г. кредитите от банките са на стойност 51 млрд. тогавашни лева, от които 17 млрд. могат да се отчетат като лоши. В тази сметка не влизат заемите за външнотърговските дружества и фирмите на секретните служби на прикритие в чужбина, борчовете по линия на БНБ и Булбанк за за революционни и не толкова революционни цели и външния дълг от близо 12 млрд. долара.

За 1990 г. статистиката е недостоверна. Но анализът сочи, че кредитите достигат сума от 100 млрд. лева, в които влизат и около 1.8 млрд. долара. Почти всички от тях са лоши. Инфлационният шок пренася загубите към населението.

За 1991 г. кредитите са около 166 млрд. лева. Официално "трудно събираеми" се водят 40 млрд. лева.

През 1992 г. заемите набъбват на 251 млрд. лева. От тях валутата е за 5.178 млрд. долара. Лоши борчове практически са една трета от всички раздадени пари.

През 1993 г. валутният кредит става 6.163 млрд. долара, а левовият е за над 200 млрд. Една трета са невъзвращаеми.

През 1994 е поредната финансова катастрофа. Вътрешният кредит достига стойност от 591 млрд. лева, а курсът на долара скача от 28 лева на повече от 60. Инфлацията пак пренася загубите към населението и спестяванията с индекса си от 121 процента. С поемане на дългове от бюджета кредитите спадат на 4.266 млрд. долара и 280 млрд. лева. Близо половината от тях са лоши.

През 1995 г. кредитът стига 628 млрд. лева. Валутният е 3.213 млрд. долара, а левовият - 400 млрд. Около 60% се водят трудносъбираеми.

1996 г. е новата парична катастрофа. Вътрешният кредит е 2 трилиона лева. Валутната компонента от него е за 2.754 млрд. долара. Неизвестно е колко са лошите борчове.

През миналата година кредитът е 1.035 трилона лева и 4.100 млрд. марки /около $ 2.280 млрд./ Половината от тези суми бяха обявени като изгоряли според списъка "Каракачанов".

Равносметката на кражбата: спестяванията на населението и струпаните в дюшеците левове в края на онази 1989 г. са над 40 млрд. лева и над 800 млн. долара. Онзи лев с отчитане на натрупаната досега инфлация и без начислени никави лихви трябва да направи сумата от 35 447 милиарда лева. За сравнение: в края на миналата година населението имаше 705.6 млрд. лева срочни и безсрочни влогове и 704 млн. долара. По подобен начин се очертава ситуацията и при държавните фирми с тяхната огромна декапитализация /обезценяване/.

---------------------------------

* {...} - непубликувани части


2 Ч А С Т

Ицо Салфетката от "Агробизнесбанк" превърна кредитите в бакшиши за своите си фирми

За политическата подкваска на скандала с кредитните милионери разказахме по-горе. Той безкрайно закъсня, а развитието му остава спорно. Защото както бе задържан Христо Александров, шеф на гръмналата "Агробизнесбанк", така бе и освободен. Може да се предположи, че го очаква широкият "бял" друм - например към слънчевия имот зад океана.

"Нашата банка" - чия бе тя?

Ицо Салфетката, както бе популярен той, превърна трезора си в кръчма: безплатна смукачка на пари за свои хора и щедри лични рушвети под формата на кредити за своите бизнес-предприятия.

Истинската цел при създаването на "Агробизнесбанк" е ВПК - военно-промишления комплекс. Идеята е над него да се установи опека от частни номенклатурни структури от комунизма, като за целта се изпозват парите на тютюнопроизводителите и всички други възможни източници.

"Нашата банка" - я нарече навремето Ахмед Доган на митинг в Асеновград. От досието му е ясно на кои тоталитарни тайни структури беше човек. Тогава в борда на "Агробизнесбанк" дори присъстват депутати на ДПС - Шерифе Мустафа и Емил Бучков.

Другото политическо лоби е чрез ПЧБ - здраво обвързана както със стария, така и с част от новия подставен политически елит. Пример е баничковият милионер и дантелен ексдепутат Маргарит Мицев, приятел на тайния приватизатор на банки Дилян Дорон. Чрез "Агробизнесбанк" той извършва сапунената операция с ипотекиран по кредит имот в Слънчев бряг. Между впрочем имотът е закупен с пари на "Инко" - фирмата на научно-техническото разузнаване чрез друга кредитна акула - "Булмондиал". Скромната сделка за 3.5 декара прикрива като в пелени операции за 432 500 долара.

Родители на чудовищната финансова структура, която е огромна месомелачка на десетки милиони долари и много милиарди левове, са отците на други не по-малко известни банки като ПЧБ и "Моллов" с техните кръгове кредитни милионери и техния ССИГ.

С магическа пръчка банката се настанява в сградата на бившия Областен комитет на БКП. Кабинетът на нейния изпълнителен директор е на заветния 9 етаж - бившето работно място на бившите първи секретари на областните партийни комитети - от Станка Шопова и Дража Вълчева до починалия Иван Панев и бившия член на Политбюро Пантелей Пачов.

Сякаш преднамерено е търсена символика. Та нали неизвестния никому сервитьор Христо Александров е бил сред обслужващите тези величия. Келнерът от "Балкантурист" постепенно израства до завеждащ специалните номенклатурни салони /недостъпни за простосмъртни/ на елитните заведения "Ритора" и "Пълдин". Значи знае как се обслужват тоталитарните величия. В "Ритора" бе парафирана и Г-13.

Финасовата пирамида...

Официалните справки сочат, че самите управители на трезора - Христо Данов и Христо Александров си харизали като рушвет за доброто "управление" 15 кредита, просрочени за връщане. Тези заграбени пари са 54.617 млрд. лева. Сумата им е втора поред в списъка на облажалите се кръг лица-кредитни милионери. Основните борчлии са "Юнион Алком", "Стат", Финансово-брокерска къща - Пловдив, "Финком", "Виниалком", "Телерпрес"...

Тези фирми са собственост на брокерите. Трудно е да се изброи всичкото им притежание: банка, финансови къщи, футболен клуб, национален всекидневник и един местен - пловдивски, ефирна телевизия, мрежа от радиостанции, холдинги, търговски фирми, правни кантори и такива за търговия с недвижими имоти, хлебозавод, голямо тютюнево предприятие, представителни сгради на пъпа на Пловдив - собствени и под наем. Отделно е огромната лична собственост, престижни лимузини - от "БМВ"-та и "Мерцедеси" до още по-скъп и луксозен "Ягуар".

От цялото това котило 36 фирми непрекъснато са черпели средства от банката. Засега синдик е влязъл само в три от тях - толкова са стартиралите процедури по несъстоятелност. Останалите продължават да "дишат" - парите са прехвърляни от кръг "структури" на друг кръг, който обаче не се води формално длъжник.

Досега синдиците на банката са продали няколко луксозни автомобила, прибрали са някой и друг имот на брокерите, взели са някой и друг лев - главно от заема за "Нефтохим", заповядан за отпускане от БНБ през 1996 г. Всъщност този нарочен за "спасителен" заем е предлогът за поредната порция мънита, НАЛЯТИ ОТ ЦЕНТРАЛНИТЕ БАНКЕРИ в "Агробизнесбанк". Пак досега синдиците НЕ СА ПРЕДЛОЖИЛИ НИТО ЕДНА ФИНАНСОВА СДЕЛКА ДА БЪДЕ ОБЯВЕНА КАТО НИЩОЖНА ПОРАДИ ОЩЕТЯВАНЕ на интересите на кредиторите - БНБ, ДСК, бюджетните структури, другите търговски банки, вложителите.

Като начална дата на неплатежоспособността на "Агробизнесбанк" съдът възприема 1994 г.! Тогава се пита как и защо над две години банката продължава да работи и да мами?! Защо Я ТЪРПИ БНБ, банковият надзор, следствието, тогавашните държавни власти, ухажва я политическият елит?!

Дори и след закупуването на банката за 1 лев от БНБ и съответно назначаването на квестори ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СЕ ОТПУСКАТ ЗАЕМИ ЗА ФИРМИТЕ НА ХРИСТО АЛЕКСАНДРОВ. Един от тях за неговобизнес-отроче и за неговата "Алком" е с равностойността на повече от 1.25 млн. долара. Това се случва точно преди курсът му да се извиси до небето и стартира хиперинфлацията.

"Налице е банка с класически установени по този метод признаци на финансова пирамида, която е работила да РАЗЧИТА единствено и САМО НА РЕФИНАНСИРАНЕТО. През цялото време тази банка не е успяла да осигури приходи за своята самоиздръжка и за своето развитие" - записва съдът в мотивите си при обявяването на фалита.

Вместо заключение

Имената на управителите на "Агробизнесбанк", нейните кредитни милионери и "отбрани" клиенти се нанизаха във фараонство, взривове, застрахователен рекет, препиране на мръсни пари. Въпросът е дали следствието, прокуратурата и съдът ще посмеят да разплетат тази одисея на подземието? Засега един или друг АРЕСТ НА ПОДСТАВЕНИ КУКЛИ не чисти клоаката - само елиминира миазмите, излизащи от нея.

Защото под светлината на обществения прожектор ще лъсне истината! Истината, че парите на нацията се управляваха от криминално-финансово-политическа мафия. Главата й бе по върховете на обществото, а пипалата й се простират навсякъде - от съдебните зали и затворнически килии до борчески среди.

Официално липсват 86 млрд.,неофициално - 220 млрд. лв.

Справката сочи, че от банката са взети и невърнати кредити за 45.736 млрд. лева. Към тях са начислени, но неплатени лихви за 40.489 млрд. лева. Така общата сума на изсмуканото без следа от трезора е 86.225 млрд. лева.

Освен това той е рефинансиран от ДСК с 28.204 млрд. лева. Други 33.826 млрд. лева главници на заеми и 15.755 млрд. лева лихви са "подаръците" на БНБ от 33 кредита.

В "личния" агросейф горят депозити на БНБ - във валута за 6.2 млн. долара и заеми за 11.2 млн. долара. Банкерите-брокери са ползвали още 52.4 млрд. лева от други държавни финансови институции: търговски банки, Държавният фонд за реконструкция и развитие, от хазната по извънбюджетните й сметки на земеделските фондове и фонд "Тютюн". Изгарят спестяванията на гражданите и почтени фирми в банката за 10 млрд. лева. Държавата поема за изплащане 7 млрд. от тях.

Без следа се стопяват около 220 млрд. лева. Заради инфлацията и формалните "обезпечения" по заемите, с които си блъскат главата кредиторите на банката, задълженията и нейните вземания са редуцирани близо три пъти в списъка "Каракачанов".

Житие-битието

Банката е замислена още през 1989 г. Официалната й регистрация е на 18.02.1991 г. с капитал от 22 млн. лева. В средата на 1992 г.капиталът е вдигнат на 200 млн. лева без разрешение от БНБ. На 8 март 1994 г. Върховният съд се произнася, като не признава това увеличение. Веднага след това БНБ го разрешава, а на 29 септември с.г. позволява капитал от 500 млн. лева.

На 1 декември 1995 г. БНБ закупува банката за 1 лев, с което прави най-големия подарък за собствениците-управители. През 1996 г. трезорът е затворен, като началото на несъстоятелноста е 1994 г.

Основни акционери при зачеванто му са били бивши секретари на градски и по-висшестоящи партийни комитети и приближени до забравените вече членове на Политбюро, видни банкери като Петър Ненков - убит в Москва, лица от тъмния криминален свят като сливналията Мариан Първи, кредитни милонери като Георги Йовчев и др. Самият Йовчев бе причината за съдебно дело по негов невърнат кредит от 1991 г. за 50 млн. лева между Пловдивската търговска банка и Минералбанк - т.е. за "скромните" 4.5 млн. долара. Длъжникът се явяваше пред съда само като свидетел! Доказано е, че част от парите са отишли в ПЧБ и обърнати в долари, а друга част - в "Агробизнесбанк" под формата на дялове. Сред акционерите масово фигурират кредитни и налогови фирми-фантоми, присъстват чрез финансови операции неясни люксембургски групировки като "Еврофинансиер". В онази държавица-рай ТАЙНАТА НА ПАРИТЕ е здраво гарантирана - по-здраво дори от швейцарските трезори.

Като ръководители се изреждат ред имена: едри предприемач, шеф на АББ като Петър Нейчев, Динко Ализоров и Деню Каназирски, професионални финансисти, шефове на АББ като Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев. От АББ те отиват в Първа инвестиционна, където акционери са същата ПЧБ, самата "Агробизнесбанк" и нейните акционери - финансово-брокерски къщи на ръководството на ПЧБ и Валентин Моллов. {Но сагата за тази банка е друга история - тя е разказът за "третото" гордеещо се поколение според крилатия израз на виден български политик.}
 :arrow:

Hatshepsut

#2
:arrow:
3 Ч А С Т

ПЧБ построи капитализъм за своите създатели с пари на социализма

По-горе проследихме одисеята на "Агробизнесбанк" с афери, акционери и салфеткови ръководители. Обаче покушението на онзи трезор върху обществените финанси не бе първо, а второ поред.

За лидерство претендира ПЧБ, която стана основен учредител на "Агробизнесбанк". Третият паричен "метеж": бившите изпълнителни директори на пловдивската "пералня" през 1994 г. я напускат вече изпразнена и правят друга банка - ПИБ. В нея акционери са родоначалникът ПЧБ и синовната й Агробизнесбанк. Четвъртият финансов удар е, че ПЧБ "основа" практически едноличния трезор "Моллов". Най-сетне по набирателна сметка в ПЧБ чрез дъщерни структури на "Агробизнесбанк" бяха преведени откраднатите 6 млн. долара на Майкъл Чьорни. Това е петото финансово покушение. И шестото - със задигнатите пари, изтеглени овреме от ПЧБ, които трябва да плаща ЦКБ, бе направена скандалната Орсова банка на кръга "Орион". Всъщност по цялата изброена верига се въртяха ЕДНИ И СЪЩИ ПАРИ...

{Както пише в библията - всичко започва от Адам. От неговото ребро изникна греховната Ева, изкушена от змията за ябълка. В българската финансова джунгла на обещания пазарен рай първородникът бе ПЧБ. Но за разлика от Библията, изговането на Адам и Ева - на първогрешниците от рая не се състоя.

Защото така се зачеваше и отглеждаше червеният номенклатурен "капитал" у нас - чрез поколения. "Отците" и произхождащите от тях бяха мръсни с всички финансови золумства. Сетнешните им наследници претендират за агнец.}

ПЧБ - първи фантом сред пирамидите

И при ПЧБ, и при "Агробизнесбанк" учредяването става с погазване на закони и нормативни документи. Между впрочем, при общото им дете - ПИБ, също има скандал. Там БНБ дава разрешение капиталът с право на глас да е едва 2% от общия му размер. Подобен е случаят и с банка "Моллов". По "изключение" се разрешава при тези банки - общо 4 на брой, ШЕПА ХОРА - едни и същи лица, да разполагат С ВСИЧКИ акции С ПРАВО НА ГЛАС - далеч над препоръчаните като максимални от закона 5%.

{При създаването на ПЧБ са нарушени действувалите тогава Указ за стопанска дейност и Правилник за приложението му. Трезорът стартира чрез подписка - невъзможност в тогавашното законодателство.}

Но симптоматичен е общият почерк. Например фирменото досие на "Агробизнесбанк" изчезва от Пловдивския съд, а учредителният договор на ПЧБ - от Софийския. Затова на 11 август 1993 г. с определение на магистратите става "възстановяване" на договора - т.е. замазване на уликите. Най-сетне съдебното решение за създаването на ПЧБ е без дата /!/ и посочен съдийски състав /!/.

Без тези атрибути то е "нищожно". Както казват юристите - не носи никакви правни и финансови последици. {Излиза, че разпореждането с парични ресурси и кредити също е нищожно - т.е. трябва да се отмени и възстанови първоначалното "статукво".} Затова ПЧБ е най-големият фантом - юридически по-"неиздържан" дори от пирамидите на фараоните. Те поне имаха редовни фирмени регистрации. Така и свърши трезорът - като финансов Хеопс.

"Централното планиране" организира финансовото разграбване

ПЧБ възниква с парите на "Кореком", инженерингови организации, предприятия, външнотърговски обединения - все държавни. Тогавашното социалистическо Министерство на икономиката и планирането е разпратило ПИСМО с шаблонен текст до тях, с което настоява парите им да се изсипят в капитала на новата "пазарна" институция. Затова тя би трябвало да се нарича вместо "Първа частна" - "Първа държавна частна банка". Любопитен детайл при учредяването е идеята за първоначалното й название - "Кредитна търговска банка". "Пропускът" с името по-късно бе коригиран от "Мултигруп".

Логично е предположението, че ЕДНИ И СЪЩИ глави СА ТВОРЯЛИ идеите, УКРИВАЙКИ АВТОРСТВОТО СИ, че едни и същи техни ръце са "зидали" трезори, бордове, акционерни участия и "структури", отблагодарявайки се на главите с кредити и дивиденти.

"Правя банките с мои пари", винаги е твърдял Валентин Моллов. Как? При учредяването на ПЧБ акции за по 10 000 лева записват едва три лица - Христо Маринов /първи шеф на банката/, Венцислав Йосифов /наследил го на поста му/ и вездесъщият Валентин Моллов. Към компанията се присъединява и Петьо Блъсков. Но дори скромните 10 000 лева НЕ СА ВНЕСЕНИ от всички "честни частници". Моллов взима 5 броя книжа за 5 000 лева, които по "бедност" пожелава да му бъдат разсрочени за изплащане!

През октомври 1990 г. въпреки мораториума върху продажбата на акции от фирмите тогавашният финансов министър дава разрешение на ПЧБ за отпечатване на книжа на приносител с 40 млн. лева над регистрирания от съда капитал за 10 млн. Те са без покритие. {Втората емисия книжа от 50 млн. лева през март 1991 също е пусната преди регистрацията в съда и без разрешение на МФ. Солта не е в тази далавера.} Хартишките с онази номерация до 50 000 не се реализират на пазара, а се задържат от основателите. Срещу тях години наред те ще получават по една напълно безплатна акция от всяко поредно увеличение на капитала. Т.е. срещу всяка "първоучредителка" - още четири "номиналки" и дивидентът им за подарък.

Банката на властта

ПЧБ бе банката на властта. Тя същестуваше благодарение на властта. Лицата й днес пак ползват благоразположение "свише" - сред някои от властите у нас.

Фактите: въпреки повелята на Закона за държавна защита на влоговете БНБ не е изпратила материалите по фалита на ПЧБ до прокуратата за образуване на предварителна проверка. По тях Темида трябва да изясни има ли "състав" на престъпления и какви са те. Въпреки разпоредбите на закона не се осъществява запора върху имотите, сметките и прочие блага на членовете в нейните ръководни органи.

Не е известно да има заведени дела, нито пък действия на прокуратурата. Съществува само едно следствие - Х 282/1996 за дребен регионален клон.

Явната власт, когато шефът на банката бе номиниран от БСП като кандидат на изборите за кмет на София е трансформирана в неявна. Известна е протекцията на централните банкери, наливали без ограничения левове и валута от БНБ в трезорите на ПЧБ. {Не е за чудене, понеже членовете на УС на БНБ бяха сред най-доверените хора на тоталитарната върхушка - а много от тях дори нейни близки роднини. Неизвестно е, че акционерът в Първа финансово-брокерска къща на ПЧБ Ивайло Мутафчиев е брат на Георги Мутафчиев - дългогодишен главен валутен дилър в БНБ. Другият Мутафчиев премина през Биохим, Агробизнесбанк и ПИБ - трезор, свързан с ПЧБ. Родът Мутафчиеви не е случаен - нито сега, нито преди. Членовете му са преки роднини с Тодор Живков. } Тайна е, че от ПЧБ се захранваха щедро с финанси политици от МНОГО бои. Макар че понякога ставаха фалове като банковата афера "Акрам" и нейните трупове. Супертайна е, че когато "Деу" предложи 93 млн. долара за покупката на ПЧБ, офертата за обсъждането в директорския борд се "стопи" до $ 18 млн.

{С парите на ПЧБ се появиха цели орди предприемачи като застрахователната компания "Балкан", застрахователното "Перун" на бореца Агафонов, започнал бизнеса си от "Мултиарт" на Илия Павлов и завършил го с фалита на банка "Славяни".}

ПЧБ отгледа като грижовно дете банка "Моллов". А когато трезорът закъса, уж независимите квестори на вече закъсалата ПЧБ със съдействието на БНБ одобриха "покупката" му. За сметка на "придобивката" те ОТПИСАХА дълговете на Моллов и сие към ПЧБ. Заради такива "ювелирни" операции никой от паричните молци, подвизавали се в банката не могат да се намерят с имената им в списъка на кредитните милионери. Не е случайно, че дори сегашните синдици на ПЧБ не използваха правата си, за да отменят тази и други сделки, ощетили държавата, спестителите, БНБ, кредиторите на ПЧБ, като накарат "честните частници" да възвърнат парите.

Уравнение в млрд. лв. и млн. долари: 404 + 108 - $ 42.4 млн. -10.7 млн.

{Вълната от банкрути на трезори стартира с ПЧБ - в онази пролет на 1996 г. от неосъществени 64 000 броя банкови преводи над 40 000 са от ПЧБ.}

Броят на лошите кредити е 1 324 - без маскираните чрез различни операции и укритите чрез някоя епизодична вноска. От тях близо половината са без никакво обезпечение. Изгърмелите пари по тези лоши заеми официално е 404.395 млрд лева.

Шест от най-големите длъжници на ПЧБ са се облажили с почти една трета от тях: все скандални фирмени структури като петролната "Елпида 3", "Плама", винарското "Вини", мулташкото "Балканкар холд", "Вълна М2", "Черноморски бряг". Сред този "елит" на борчлиите са фирми от кръга "Орион", частната "Винком" - закупила ликвидиранта им банка БЗПБ и др. По политическа заръка са финансирани на ангро едри държавни предприятия - сега са в изолация, фалит или процедури за финансово оздравяване.

В ПЧБ гърмят спестявания на фирми и граждани за 42.4 млн. долара и 10.7 млрд. тогавашни лева. Ощетени са 250 000 граждани и над 120 000 еднолични търговци, дребни и средни фирми.

Други 108.230 млрд. лева са стопени като взети пари от БНБ, ДСК, Хебросбанк и т.н. От ДСК горят 11.740 млрд. лева, от БНБ - 91.614 млрд. като левове и равностойност на валута. В тази равносметка не влизат мънитата за преводи директно от валутния резерв, от държавни фондове, кредитни линии от чужина, гарантирани от правителството и т.н.

Препирани ли са мръсни пари?

Блъсковци, Молловци, Звездевци и лица от борда, банковият надзор и одиторите трябва да носят наказателна отговорност за баланса и счетоводния отчет от 1995 г. - последни преди фалита на ПЧБ. "Документите" сочат курсови разлики - загуби и приходи по 52 млрд. лв. или общо 104.923 млрд. Сумата не "кореспондира" със сборните баланси на БНБ за банките и с оборота на националния валутен пазар по курсови разлики - до 2 лв.

Както и да се извърта, има само 3 обяснения. Най-простото: фалшификация, укрила истинските загуби от взетите и невърнати кредити, което е подсъдно. Или пък продажби на валута за свои хора на загуба за ПЧБ и съответно печалба за тях от десетки лева на долар /при среден курс от 67.168 лв./. Вероятно е банката да е "реализирала" от препиране на много мръсни пари от нейни "посестрими".

Какво е подземието на пералнята? С него е свързан Мариан Първи, нарекъл така освен себе си и своята основна фирма. Той е сред едрите заемни милионери в сливенския край и страната. Негови са хотел "Здравец" в София, спонсорството на авторитетните ралита, конкурси за мис. Притежава ферми, 2 винзавода, винарската изба в Каварна. 2 смесени дружества препират пари в странство - българо-руското "Импекс универсал" и българо-украинското "Убимекс". Има 10 чейнджбюра, 2 финансови къщи и 5 акционерни участия в трезори и производните им.

Мариан Петров чрез своята популярна финансово-брокерска къща е забъркан в препирането на милиони долари от руснака Майкъл Чорни към приятелския кръг "Орион" и примадоната му Веска Мендиджиева. Мариан Петров получава кредити от забягналата сега в чужбина банкерка Цецка Петрова, задигнала над $ 10 млн. от хасковския клон на бившата "Софиябанк". Цецка Петрова след онзи скандал стана шефка на Орсовата банка. Мариан Първи е приятел, другар, съдружник по афери и всичко останало с учредителите на Агробизнесбанк от ПЧБ и Молловия кръг. Между впрочем Мариан Първи също лежеше на кредитната ясла на ПЧБ. А капиталът на Орсовата банка бе "събиран" по сметки в същата ПЧБ.

Мариан Първи е бизнессъперникът на сливенския кредитен милионер Деян Добрев, протежиран от родния политически елит. На него пък ПЧБ отказа да му даде кредит. Самият Добрев загина през 1994 г. дни преди да заработи негов завод за водка за Русия. Веднага след това тръгна друг в Пловдивско. Пресата написа, че е свързан с Валентин Моллов. Поред си отидоха както убийците на Деян Добрев, така и техните убийци.

Мариан Първи контактува плътно с пирамидата "Карат 3". В нея с 150 млн. лв. се прости алкохолния бос цар Киро и с 800 млн. лв. - родни шарани, твърдят посветени. Взривове през есента на 1995 г. срещу жилищата на фараоните Явор Станков и Диан Димитров белязаха "сметките". В цялата тази комрания бе чейндчаджията Бисер Танев на бюро"Денис".Той зачезна с $5 млн. лятото на 1994 г.

Арестът на Мариан Петров е съвместен с ареста на основателя на Агробизнесбанк доц. Тодор Янков, Николай Хамънов - пловдивски ексшеф на Биохим, Явор Стайков и Деян Димитров, финансисти и банкери от Югозападна България.

{На тази предълга верижка от имена се закачи бившия шеф на застрахователното "МИК" и поканен тогава като шеф на ВИС-2 проф. Христо Драганов. Между впрочем, имуществото на "Орион" бе застраховано в същата "МИК". Компанията около професора и Агробизнесбанк бе обвинена в препиране на 70 млн. мръсни долари - засега.

Преди тези събития - в друга банкова поредица от ноември 1996 г. "Труд" разказа за "южната връзка", избелила над 1 млрд. долара. Възможно ли те да са "отразени" по баланса на ПЧБ? }


4 Ч А С Т

"Мултигруп" изблиза като сладолед империята "Балканбанк"

В необяснимите многомилиарди валутни записи на последния счетоводен отчет на ПЧБ вероятно са "резултирали" мръсни пари, избелени от "южната връзка", предположихме по-горе. Арестите на банкери, борци, фараони, застрахователи и др. бяха с обвинението за препиране на $ 70 млн.

Ала "северната връзка" надминава по мащабите си "южната". Тя бе дело на "Балканбанк" - държавния финансов колос, използван за "частна употреба" от "Мултигруп". Затова много по-точното му название би било "Мултибанк".

Нарко-перачът Иван Миронов

Аферата в русенския клон с кипърската фирма "Прайсрайт трейдинг" и нейния собственик Клеантис Онисифору е за 186.3 млн. долара и 14.8 млн. марки. Издирени са 37-те сметки на чужденеца - върл фен на комунизма и вероятно подставен финансов куриер на кюрдската компартия. Банковите преводи са по целия свят. Дотук е известното.

Неизвестното! Мънитата се доставяли през 1994-1996 г. на пачки - в куфари два пъти седмично от 1 до 2 млн. долара във всеки от тях. Издирени са 73 валутни влога на чужденеца у нас за 90 млн. долара в различни клонове на "Балканбанк". А например по сметката му в ПИМБ - само 22 000 лева. Уточнени са 58 неявни сметки в чужбина.

Подобен паричен "удар" е с "нарко" произход, кълнат се спецовете. Местните русенски банкери бяха арестувани, а после - освободени под гаранция. Софийските им шефове в "Балканбанк" никой не пипна с пръст. Защо ли? А желязното правило е, че банков клон не може да превежда пряко пари по международната система "СУИФТ" и че всяка подобна операция минава през "централата" - нейния хет-офис.

Афери, афери, афери...

За два дни Иван Миронов и подгласниците му бяха задържани и също освободени от прокуратурата. Поводът бе за лоши кредити в Пловдивско, обвързани с лица от "южната връзка". Разследването преди 2 години на "Труд" за банковите престъпления и посочените там данни за препрани $ 1 млрд. по "южната" и "северна" връзка е на път да се потвърди.

Между впрочем, не за първи път Иван Миронов, ексшефа на "Балканбанк" се измъква сух от водата.

Легендарни са операциите му преди идването на демокрацията - например ПРЕПИРАНЕТО на повече от 1 млрд. преводни /валутни/ рубли на два етапа - за 553 и 572 млн. през 1989 г. Пощенската кутия е е закъсалото, а после реанимирано за втори живот немско дружество "Просперити холдинг". Формално то е с китайско участие, а всъщност българо-руска пералня. С истински професионализъм е извършена и сделката с "Тахер груп" от Ирландия, СЪХРАНИЛА онези пари и после - през 1992 г. БЛОКИРАЛА 12 млн. долара по чужбинските авоари на нашата банка.

Йорданецът Тахер е добре известен у нас - пребивал и вербован навремето тук, после търгуващ с агнета в Близкия Изток, а накрая превърнат в едър независим островен предприемач. "Болкан Интернешънъл лимитед" е първата съвместна фирма на родната "Балканбанк" и неродния "ДжеймсБондовец" на службите ни. После ще се нанижат други фирми и афери.

Една от тях е габонската концесия за дърводобив. В нея геройстват същите лица: същото "Просперити холдинг", същият Тахер, същият Миронов. ... Загубите за десетки милиони марки се инкасират от външнотърговски обединения, от "Балканбанк", "Минералбанк", Стопанска банка и др.

Всъщност професионализмът на ръководството на "Балканбанк" е за завиждане. То върти такива секретни операции, за които маститото ни тоталитарно "Шесто" дори не е сънувало. Печален е само размисълът как родните елити превърнаха блестящите банкери в гениални бандити.



"Нямаме лоши кредити"

Такова бе дежурното твърдение на "Мултигруп". Справката сочи, че поделенията на тяхната империя фигурират с дългове от 91.185 млрд. лв. Това е най-големия борч от равносметката на стопяването на националните финанси. От цитираната сума 88.704 млрд. лв. са дължими на "Балканбанк". Ако към официалната информация се добавят непряко свързаните с групировката съдружия, холдинги, фалирали банкови империи като "Славяни" на мултиартовеца Георги Агафонов, числата излитат в небето.

В пепелта на изгърмелите финанси тлеещи вълглени са държавните предприятия на "входно-изходната" икономика на мултаците. Например "Балканкар" дължи 44.177 млрд. лв. към тази банка и ТСБ. Принципът е прост както при други банки и групировки - наливат се кредити уж за спасяване на държавната индустрия, а чрез неизгодни търговски договори за доставка на материали и продажба на изделията те се изземват от частни интереси. С други думи - "Балканбанк" бе такава дойна крава, каквото например стана "Плама" за Евроенерджи.

На тази кредитна ясла лежаха известните ексдепутати Дончо Димитров и Диляна Димитрова от бизнесблока. Бившият шофьор на ГК на БКП в Провадия изсмука около 350 млн. лв. /тогава равностойни на 7-8 млн. долара/ само от великотърновския клон на "Балканбанк". През този офис текоха пари за аферата "Акрам". През този офис е финансиран Илия Илиев и скандалното му отроче "Ирис 92", в чиято вила през 1992 г. бяха открити снайпери, взрив и прочие полезни "атрибути". С великотърновските финансови структури работеше и компрометираната шефка на ДСК Бистра Димитрова.

Сред коронните номера на шефовете на "Балканбанк" са съдружията. В "Балканинвест" влиза "Селена холдинг" на ексшефа на икономическата комисия на парламента Асен Мичковски. Той не е кредитен милионер заради договора на фирмата. Според него парите се връщат в 21-ви век. С участието на "Балканинвест" бе закупено делът на Ицо Салфетката от "Агробизнесбанк" в пловдивското летище. Келнерът може и да лежи в затвора, но задигнатото от него е в сигурни, не заплашвани с килия ръце.

До ноември 1995 г. в "Авицена медикъл" е синът на Иван Миронов. В "Балканагро" е "Агрохолдинг" АД на Мултигруп. В "Индустриал М" холдинг освен държавната банка са се подредили Кредитна, застрахователна мултикомпания "Ссофия инс", самата "Мултигруп". В "Балкан машинъри" освен тази компания присъства и "Арес"-холдингът на Димитър Иванов, бивш шеф на шести отдел в бившето Шесто управление и бивш вицепрезидент на Мултигруп. Изброяването може да продължи до безкрай, но тези структури са най-хищните лапачи на пари.

Тука има, тука нема

Историята около кредитната ясла и финансовите операции на "Балканбанк" е готов бестселър, стига да има кой да го напише. Засега обаче следствие, прокуратура, съд, синдици, а и самата БНБ не искат да са негови творци.

Например в списъка на кредитните милионери част от изброените фирми присъстват и във втората му част като издължили се длъжници. Лъжа! Нито има такъв списък, нито законът го предвижда, нито пък бнковата статистика отрази като погасени митично раздутатите в официални изявления 547 млрд. лева.

Защо ли? Важни са детайлите. Например шефката на "Банковия надзор" Емилия Миланова е била одитор на фалиралата впоследствие "Балканбанк", на фалиралата "Елитбанк", на фалиралата ЧЗИБ... Списъкът на кредитните милионери бе разпространен от Алексанър Каракачанов. Известно е в коя парламентарна група е той и чие лоби е тя. Тогава?

В началото на януари т. г. "Дисконтова къща" и "Индустриал М" ПОГАСИХА дълговете си към банката. Как? - Нарасна дългът на фалиралите "ЕМТ" ЕООД от Тетевен, завод "Чавдар" в Ботевград и мулташкото "Балкан машинъри холдинг". Между другото то също ще отърве примката на банкрута - полиците му са гарантирани от държавното "Балканкар". Парадокс е, че "Балканбанк" отдавна бе затворена, а през април и юли м.г. "Дисконтова къща" прави с трезора опеарации за 88 и 333 млн. лв. От подобни трикове се облажи мултигруповата "Индустриал М".

Последният щрих от продължаващото дори сега разграбване е с Балканската банка в Скопие. Тя е създадена от "Балканбанк" и "Мултигруп" и в момента има капиталова дупка от 6 млн. дойчемарки. Едната идея е държавата да увеличи участието си на 46%, като така гарантира /?!/ парите на групировката. А другата - да "откупи" от практически фалиралия трезор мулташкия дял за сметка на дълговете на Кредитна банка към ДСК. Този трик поразително напомня операциите между банка "Моллов" и ПЧБ по "изтриването" на дълговете, за които вече писахме.

Различен е само контекстът им. Вместо да се "обоснове" вътрешно-политически, ще се извърши външнодипломатически - под претекста за защита на "родните" интереси в съседната нам страна.

Опапаното

"Балканбанк" е втората поред в класацията на лошите кредити. Общата им сума се изчислява на 286.835 млрд. лв. Всъщност тя може и да сподели първото място с ПЧБ, ако се отчетат и операциите по маскирането на невърнати заеми.

Лошите кредити са 655 бр. Как са давани те? Подписва се първият, харчат се парите, стотинка или цент не се връща и въпреки това следват нови "помощи" за длъжниците. "ЕТТ" е с 19 кредита за 9.398 млрд. лв., "Балканагро" с 16 заема за 16.411 млрд. Шедьовър са авалираните записи на заповед, с които "Балканбанк" се задължава да плати на самата себе си, ако борчлията не го направи. Друг шедьовър са мултигруповият патент на цесиите и встъпване в дълг - "уредили" много лоши заеми.

Сделките с брейди книжа по външния дълг на "Балканбанк" се въртят от мултигруповото "Балканинкасо". Доставката и обслужването на автопарка е от мултаците. Информационното и електронно-картово обслужване е от "Банк хай сис" ООД и "Балканкарт" ООД - пак дело на групировката.

"Балканбанк" е вторият поред трезор, най-щедро облагодетелстван от БНБ. Не е за чудене - немалка част от бившите централни банкери вече работят в структурите на "Мултигруп" и нейната Кредитна банка. "Балканбанк" дължи 33.403 млрд. лв. на БНБ..
:arrow:

Hatshepsut

 :arrow:
5 Ч А С Т

 "Бизнесбанката" бе златната рибка за нейните собственици

По-горе разказахме за фалита на държавната "Балканбанк", превърната обаче в неофициална "частна" Мултибанк на едноименната групировка.

Случаят с Бизнесбанката е различен. Вместо на "входа" на парите и "изхода" на кредитите да застанат нейните акули, те нагло си задигнаха трезора под мишница, за го вломят. Парите на вложителите и обществото отлетяха като дим, материализирани в лукс, скандални финансови операции и разкош, на който завиждат дори неродните милиардери.

Сейфове със скъпоценности

Паметна за очевидците ще остане двойната сватба на банкера Иван Китов, ръководещ трезора.

Първото бракосъчетание е в светската столица на света - Париж. Дори великолепието на руската катедрална църква "Александър Невски" не можа да затъмни блясъка на диамантената коронка, пробляскваща върху косите на булката. Злите езици на вещи експерти оценяваха тоалета за около стотина хиляди в зелено без скъпоценностите, а целият церемониал - за далеч повече.

Втората сватба, замислена като дубликат на първата, се състоя в родната столица. Комай нямаше лице от родния политически и бизнес елит, което да не се "отчете" пред новобогаташа.

Третата сватба не се състоя. Предвариха я непланирани арести. През юни м. г. бе арестуван Иван Китов - времено до освобождаването му под гаранция. {и потулване на започналото следствие.}

Обаче стана фал. През август същата година бе задържана бившата му секретарка Мадлен Георгиева. Младата и красива, щедро надарена от природата дама бе поела управлението на трезора като временен изпълнителен директор. Въпреки секретарския си стаж и липсата на необходимите знания тя бе особено доверено лице, за да й се повери сложната материя на финансово-паричния бизнес. Странно е как това бе допуснато от БНБ, нейния надзор и прочие отговорни институции в България.

При отварянето на личния й частен сейф лъснаха скъпоценностите. Описът изброи накити за повече от един килограм злато и платина, диамантени огърлици, конкуриращи по красота и изящество дарените навремето на Китовата съпруга и прочие "материални ценности" според сухия език на счетоводството...

Триумвиратът

{Собственикът на Бизнесбанката Иван Китов е и сред бившето ръководно тяло на не по-малко скандалната "Кристалбанк" - също фалирала. Всъщност интересното не е в аферите, а във въпроса как не особено добрият "ученик" се превръща във финансово светило още в младостта си?}

Край "подвизите" на трезора изплуваха имената на политическия кръг начело с Красимир Премянов, скандалният холдинг "Евроенерджи", компрометираната ексшефка на ДСК Бистра Димитрова, заела този пост с протекциите на БСП. Та стана известна с лошите си заеми още в зората на демокрацията, както и с добрите си връзки с Мултигруп - най-малкото поради работата си в тяхната "Балканбилдинг" ООД.

Отговорът на въпроса за движението на "кариерите" е в триумвиратът на политици, номенклатура от миналото и червени пари. Пресата написа, че банкерите и холдингът са подставените лица на тогавашния парламентарен лидер на БСП. Надали - по-скоро той самият е подставено лице. Най-вероятно на бащата на Иван Китов - бивш диригент на инвестиционните ресурси на ЦК на БКП. Длъжността е далеч по-съществена отколкото битието на Премянов в миналото като комсомолски лидер.

Известно е, че всяка кариера иска двигател - "отгоре". Впоследствие първият шеф и "основател" на Петричката - Бизнесбанк частната институция Слави Пътов ще се спомине при нещастен случай. {Когато трябва и както трябва}. Между впрочем, той също е бил добре известен в определени номенклатурни среди поради предишното му амплоа - работил в секретните служби и научно-техническото разузнаване.

Навремето пред парламентарната комисия по корупцията Бистра Димитрова отрече Красимир Премянов да е упражнявал натиск върху нея за заличаване на лошите дългове на "Евроенерджи", Бизнесбанката и банкрутиралата Добруджанска банка с парите на вложителите в ДСК. {Между 65-те хиляди вложители при нас и нашите акционери няма нито един представител на фамилията Премянови, заяви тогава г-н Китов.} Не знам дали обаждането на банкери и други видни лица през половин час е натиск, каза пред депутатите експертът в правния отдел на ДСК Георги Виденов.

{А още при наложения силов избор в парламента на г-жа Димитрова маса политици я защищиха - същият Красимир Премянов, вицепремиерът Румен Гечев заради професионализмът й, предпочетен пред този на 5 други кандидати.}

Айсбергът на щетите

Официално в Бизнесбанката изгарят $ 3 млн. и 2.207 млрд. тогавашни лева на депозанти. Сега лошите кредити са записани за 23.803 млрд. лева, а дълговете към ДСК - за 19.061 млрд. Това е видимата част от айсберга. Известно е, че над водата ледените колоси показват една девета част - другите осем-девети крият под повърхността.

Защото ДСК с "професионализъм" раздаде над 70 млрд. лева на близките до нея банкери и техните трезори. Защото ако политиците лобират за Бистра Димитрова като човек на Мултигруп, то какво пречи тя пък да бутне на лобирани от тях структури като Евроенерджи и Бизнесбанката. А щом бута на едните и другите, защо да не бутне и на банката на съдружника на мъжа си - Добруджанската. {Така се чертаеше симбиозата на политиците с банковото дело и кредитните милионери.} Такъв е случаят "Орион", аферата "Акрам" и мн. други.

Огромни суми преди скока на долара от 1996 г. и развихрилата се хиперинфлация превежда Бистра Димитрова на Бизнесбанката и др. финансови институции. В ПИМБ са наляти 5.550 млрд. лева - към 90 млн. долара по тогавашия курс. Знае се, че тогава трезорът бе "сейфът" на мутрите - с парите на "Бухал" на Рахмат Сукра, с операциите на Антон Малевский - шеф на шеф на измайло-челябинската мафия в Русия. До април 1996 са дадени на Бизнесбанката 6.25 млрд. лева, което е почти 100 млн. долара равностойност. Кредитите са преведени на скандалното "Евроенерджи ойл" със анонимни собственици от остров Ман и на Добруджанската банка, където се подвизаваше съпругът на шефката на ДСК. Ясно е, че трезорите бяха само пощенски кутии, които след изгребването на "посланията" ставаха излишни.

Богатство от шаранчета

За операциите на петролния еврохолдинг с ДСК, Добруджанската банка и Бизнесбанката е писано достатъчно. Последните опити вече след затварянето на трезорите целяха отмъкването на нови $ 55 млн.

Ала неизвестна е историята около Иван Левалдашки, задигнал 10 млн. долара и 518 млн. лева като нередовен кредитополучател чрез Иван Китов. Това е поредният заемен милионер, избран за ролята на подставен бушон. На същата верижка е закачена скандалната петролна фирма "Елпида 3", която е сред най-едрите кредитни милионери у нас. По подобен начин процедира фирмата "Сиджи" на номенклатурни отрочета от близкото минало, чрез която изчезват милиони долари от държавната "Сирбанк" с помощта на Бизнесбанката.

Ала най-пикантната досега афера е със златните рибки на "Атлантида" ЕООД на подставената кукла Николай Гайдаджиев. Как? Залогът по заема са живи шаранчета в ивайловградски язовир, за който фирмата няма дори договор за аренда. Рибките са преброени една по една, както си плуват /!/ - на 2.5 млн. броя, за които е издадено ветеринарно заключение за "годност" и протокол за "отговорно пазене". Накрая дори са застраховани от мулташката "София инс". Бизнесбанката авалира гаранция по заема, а мънитата отпуска държавната Сирбанк.

Шаранчета се оказват златни - донасят цели 4 млн. долара! А нещастните рибари, клечали край язовира, и досега проклинат късмета си.

Партията на Кредита

Историята на Бизнесбанката - създаване и тайна приватизация стартира в недрата на комунизма.

Нейна основа е тогавашният Правилник за банките и тяхната "социалистическа акционерна собственост. С Постановление 19 от 19 май 1989 и Протокол 19 от 28 август 1989 на Бюрото на Министерския съвет е одобрена "Концепция за приватизация на държавните банки с 100 процента държавно участие". На 25 октомври 1989 с протоколи Х 22-79 УС на БНБ превръща клоновете си в самостоятелни банки и дава право новите трезори да продадат до 80% от акциите си. Крайният срок за преобразуването им е 30 октомври 1989 г. После е историческата дата 10 ноември.

В епоса за ограбване на националното богатство досега се пази в тайна един "кадър". Средствата от тайната приватизация на банките трябваше да постъпят в БНБ като основен техен акционер. Правилото е записано в чл. 2, ал. 2, т.2 на цитираното вече Постановление от 19 май 1989 г. БНБ и досега не е дала отчет сторено ли е това навремето. Сумата е около 362 млн. тогавашни лева. По онзи благодатен курс те бяха равни на повече от 100 млн. долара!

Така стартира Китовата банка - от клон в самостоятелна институция, в Петричка банка, мутирала в Бизнесбанк. Скритата приватизация е потвърдена и узаконена от "новата" БНБ - например с решение 122/15.04.1993 г. Тогава и заведеният съдебен иск срещу "купувачите" се отегля. През 1994 г. шеф на Съвета на директорите на Бизнесбанк става Иван Китов.

На 20 октомври 1994 г. банката загазва заради заем от 800 млн. лева / $ 13 млн./. Той е взет от "Европейска финансова асоциация" ООД на бащата на Иван Китов. С парите е направена "Нова телевизия" на сърбина Дарко Тамиджич. Това подставено лице е въртяло валутна контрабанда у нас при комунизма, бил е арестуван и осъден и после пуснат на свобода. Както се вижда, да обслужва впоследствие тоталитарната номенклатура с чистата биография на репресиран от нея. След изпразването му, през септември 1996 г. трезорът най-сетне е затворен.

СЛЕДВА: Тайните операции на Максуел, Луканов и родни политици в услуга на приятелския кръг "Орион" и "Дару"-та затриха БЗК.

 

6 Ч А С Т

В "Банката на годината" кръстосаха шпаги и секири политическите елити

В публикуваните части на сагата разказахме както за задигнати огромни суми, за препиране на мръсни пари, за златни "шаранчета" и сейфове със скъпоценности на секретарки, така и за политическите протекции, упражнявани в защита на това грабителство.

Обаче в Банката за земеделски кредит - БЗК, случаят е различен. За разлика от останалите трезори тя се превърна в бойно поле, на което кръстосваха шпаги и секири различните ни политически елити.

Зад кулисите на трезора

"Бандити! Мафиоти! Ще взема един автомат и ще ви избия!..." - виковете ечат по коридорите въпреки тапицирананата двойна врата на заседателната зала. Съвещава се бордът на банката - да подготви призът "Банка на годината".

Нецензурираният речник е на един от членовете му - представителят на австрийския трезор "Райфайзен", много близък на световно известни банкери, лондонски вицепрезидент на "Мантръст" - една от най-авторитетните финансови институциии в света. Причината за гневния изблик на Джордж Талев и досега тъне в мъгла. Но сигурното е, че цената на краткия си престой в българската финансова джунгла той заплати много скъпо. "Климатът" не му понесе - банкерът се спомина от тежък инфаркт на вилата си във Флорида, Маями Бийч.

БЗК бе банката, най-галена от чуждите инвеститори. Тя бе първата финансова институция с чужeстранно участие. И първата, от която то побягна като от огън.

Виден акционер стана прочутият вестникарски магнат Максуел, чиито фирми с протекцията на социалистическите правителства от 1990 г. се намърдаха с дялове в трезора. След внезапната му, неизяснена и досега смърт се разбра, че всъщност богаташът е дал за "употреба" името си, но не и парите си.

"Инвеститорите": чуждо-родни

Ключов собственик на БЗК бе "неговата" "Баймекс". Островната фирма стартира навремето с 1 млн. английски лири на Стопанска банка и БИСА - индустриалната асоциация под опеката на тогавашия член на Политбюро Огнян Дойнов. Т.е. лондонските бизнесструктури си бяха чисти български държавни.

През 1990 фирмата набъбна на 2 млн. лири и съответно бе приватизирана под тезгяха. Счита се, че тази сума е била преведена от "Инко" - скандаланата фирма на научно-техническото разузнаване, около която се забърка и приватизаторът на "Биохим" Дилян Дорон. В архивите й фигурират записи за 1 млн. лири, отпуснати на фирма "Теома" на Владимир Серкеджиев в Лондон. Негова майка е Нанка Серкеджиева, станала известна с участието си в унищожаването на на архивите на тайната куминистическа полиция.

Делата на чуждоземния банков акционер "Баймекс" се движеха от мастити пълномощници на родната номенклатура - с право на глас за разлика от Ян и Кевин Максуел, синовете на покойния магнат. Това беше шефът на БЗК Янко Янев, обслужвал навремето частните червени интереси и в бейрутската "Литекс банк". Втори е Иван Грозев - политически съветник на Васил Цанов, бивш секретар на ЦК на БКП и фактически ръководител на селското стопанство у нас. И трети стана Благой Янев - син на Иван Ганев, който бе дясна ръка на Людмила Живкова като неин отговорен секретар по културата.

После в БЗК довтаса австрийската "Райфайзен", за да купи дяловете на Максуел. Тя придоби акционерно участие за близо една трета от капитала. Търпението на централноевропейските банкери стигна за късо време - без много шум ТЕ СЕ ИЗТЕГЛИХА от банката, прежалвайки загубата, за да направят свой самостоятелен клон.

През 1995-1996 г. отново довтасаха чужди акционери. Продажбата на трезора бе уговаряна с ГОЛЕМИ ЕВРОПЕЙСКИ БАНКИ, с авторитетни немски концерни... Нищо не стана - дискретното им разузнаване винаги научаваше за онези гневни реплики "бандити, мафиоти!". Те не можаха да бъдат заличени дори от многократните призове "Банка на годината", с които Асоциацията на банкерите щедро излъскваше тъмния имидж на БЗК години поред.

Парите на властта и властта на парите

БЗК бе нашата банка - на всички менящи се цветни и безцветни власти у нас.

Тя стартира под личната опека на Луканов с постановление на неговото правителство. После се замеси в тайна приватизация, която БНБ и тогавашните кабинети срамежливо преглътнаха. След това се ползваше с опеката на Беровите министри. Някои от тях впоследствие започнаха работа в нея.

Кабинетът на Виденов също не пропусна щедро да я толерира. А един от кандидатите за нейна покупка стана и СДС. При толкова много мющерии неизбежен бе епосът на битките в нея, разтърсил политическите ни пространства. Защото всяка смяна на правителство и управление се маркираше от промяна в структурата на собствеността в БЗК и състава на борда й. Неизвестно е само кое от двете бе повод и кое - причина.

Всъщност банката не бе замислена като трезор за последващо изгребване, а като надежден сейф за много пари. В него е най-щедро наливаната валута в сравнение с всички други банки - кредити и депозити на БНБ. Скритата идея при учредяването на "земеделската" банка бе да се превърне в основен оператор с енергийно-суровинните доставки у нас и главен агент по обслужването на външния дълг на България. Това обяснява и първоначалното присъствие на Максуел в нея. Известно е, че той предлагаше да поеме сделката за борчовете ни към чужбина. Официално от свое име, а практически за родна номенклатурна сметка, както сочи случаят с "Баймекс".

Банката шепнешком се спрягаше с много афери - захарни, петролни, с чуждестрани нефтозаеми, с "Океански риболов", с най-едрите кредитополучатели у нас, оставили невърнати борчове за десетки милиони долари. Публичните скандали около грабителството притихваха сякаш с магическа пръчка, щом стигнеха до трезора. Труповете - следи от тях, също не се обвързваха с името на банката.

"Ориони" и "Дару"-та счепкаха протектори

От нейните авоари се захрани приятелският кръг "Орион". Сега дълговете му се водят за повече от 10 млн. долара, които надали ще се вземят обратно. Защото един от основните борчлии - фирмата "Колонел" на Ангел Василев първо бе прехвърлен на бореца Димитър Джамов, а впоследствие от него - на трети отбор "юначаги". Затова името на Ангел Василев не присъства в списъка на кредитните милионери.

Не присъстват и онези 75 млн. лева, отпуснати още преди началото на кредитната дейност на БЗК през 1990 г. по онзи благодатен курс от 3 лева за долар. С начален капитал от $ 15 млн. в гладната Луканова зима можеха да се свършат истински чудеса, надминаващи и описаните в Библията. Но с тях бяха "нахранени" само лица от кръга "Орион".

После довтасаха "Дару"-та на Атанас Тилев. Като компенсация "Орион"-ите получиха право на своя собствена банка - Орсовата. Българският политечски елит стана арбитър на сделката.

Тилев също се прочу с милиони долари невърнати заеми. В шумотевицата около скандала "кой-кого" накрая БНБ закупи БЗК без пари - дори не плати онзи символичен лев, даден навремето от нея за "Агробизнесбанк". Пътьом на банковата софра се оказа и холдингът "Агропромстрой", задлъжнял с над 50 млн. дойчемарки в БЗК. Много документи подсказват, как от борча са теглени пари за финансиране на политическите партии у нас. {Може би не е случайно, че шефът му се оказа сродник - братовчед на новоизгряла "еврозвезда" Александър Томов}.

Тилев премълча за тези финансирания, прибирайки банката под своето "грижовно крило". БНБ и скритите й политически опекуни също премълчаха как той я "откупи"- с мънитата от сметка 667, т.е. със парите на спестителите.

Имаше СГОВОР - не случайно Павел Даскалав, заместникът на Янко Янев и Атанас Тилев бе подписвал наред всички заеми. И тези за близките до сърцето на Виденов - кръга "Орион" и примадоната му Веска Мендиджиева, така и онези - на лукановия кръг "После" и неговия бизнесмен Атанас Тилев. {Доскорошният шеф на Валутното управление на БНБ Стоян Шукеров - човекът на "Орион" бе щедро финансирал както "своята" БЗК, така и БЗК на противниците им.}

А уж загиналият трагично експремиер и "донът" Румен Спасов ВОЮВАХА на живот и смърт. "Памперсът" Луканов и "мародерът" Спасов, както сами се нарекоха в печата, РАБОТЕХА ЗАЕДНО - за парите.

Затова потулваният години наред скандал около БЗК резонира със страшна сила другаде, но не и във финансовата сърце на невидимата империя.

 

7 Ч А С Т

 В нощвите на банковите "бутици" втасаха политика, борчета, барети

БЗК бе създадена за големи международни финансови операции, а завърши по "бай-ганьовски" с разприте на родните политически елити, написахме по-горе. Нещо подобно, но с далеч по-криминален привкус се разигра и с така наречените бутикови трезори - Частна земеделска и инвестиционна банка /ЧЗИБ/, Кристалбанк, "Славяни"...

Чужди пари скарват "свои хора"

Те бяха Не е случаен факът, че в списъците на кредитните милионери инцидентно мяркащите се имена на депутати, техни съветници, лица от изпълнителната власт и др. фигурират обикновено като борчлии точно към тези банки. Между впрочем, от онези сметки се черпеха пари и за органите на Темида.

Затова борбата за тези трезори бе от ожесточена по-ожесточена. Тя се документира с низ от противоречиви прокурорски разпореждания, с купища взаимно отричащи се съдебни решения, с заповеди на едни или други "меверейци" - според пристрастията и може би платата им. Коста Богацевски - бивш главен секретар на беровото МВР залюби след държавната работа "Клуб 777", превзел накрая Кристалбанк. Филип Филипов - бившия секретар на онази правителствена спецкомисия по оръжията се оказа в ЧЗИБ. При скандала между едни "свои" хора и още "по-своите" през 1993 г. излязоха наяве факти как ЧЗИБ е финансирала партия "Либерали" на Петко Симеонов, фондацията на Петър Дертлиев, пропрезидентски митинги в подкрепа на Желю Желев и кого ли не.

През "Кристалбанк" пък премина онзи Иван Китов от скандалната Бизнесбанка, за който писахме преди два броя. Там лобито също е ясно: от икономическото на "Мултигруп" и "Евроенерджи" до политическото на БСП и Красимир Премянов.

В "Славяни" пък се разписа депутатът Захари Захариев - шеф на фондация "Славяни", ключов фактор в българо-руската асоциация за приятелство и ПРОДЪЛЖАВАЩ да дърпа много от външнодипломатическите ни конци - поне засега.

Цялото това лобиране и финансово спонсориране не би било незаконно, ако не беше един прост проблем - то се извършваше С ПАРИТЕ НА ВЛОЖИТЕЛИТЕ, с РЕФИНАНСИРАНЕТО от други банки, от БНБ и ДСК. Още през 1993 г. закъса Кристалбанк, през същата година ЧЗИБ срещна непреодолими трудности. "Славяни" последва тази пътечка към фалита малко по-късно. Обаче и трите трезора бяха затворени ЧАК ПРЕЗ 1996 г., когато ножът на финансовата катастрофа опря до кокала.

Старт от секретни фондове

Кристалбанк е бившата маданска банка на БНБ - т.е. трезора на полусекретното "Горубсо". Тя също е приватизирана нелегално - дори още преди 10 ноември 1989 г. После нелегално увеличава капитала си, а БНБ благосклонно разрешава погазването на закона и решението на Върховния съд.

Случайните кукли в борда й са "изчистени", докато през 1994 банката се "обзавежда" с наистина ключови фигури - може би дори истински кукловоди. Сред тях е Костадин Иванов - бивш заместник-министър на финансите в няколко комунистически правителства. На БНБ се отказва списъкът на акционерите и централните банкери преглъщат тази "подробност".

ЧЗИБ стартира по две линии - едната е чрез военните заводи "Арсенал" и бившето Главно инженерно управление - мозъчния център на спецфинансите и търговията с оръжие по времето на социализма. Другата е чрез софийското ДСК - от същото място, което захрани с пари основателите на Кредитна банка на Мултигруп, скандалната фондация "Сапио" и др. подобни структури. На барикадата в ЧЗИБ са група служители на една тайна служба, а щурмуващите я са сътрудници на друга служба.

Върхът на скандала там бяха две едновременни оспорващи се взаимно събрания на акционерите през 1993 г. Едното се проведе на стълбите, а другото - в заседателната зала. Почти трагедия стана катастрофата на един от шефовете Кирил Дунев заради необяснима повреда на "Мерцедеса" му. Почти закономерност - също така необяснимия побой над съперника му-шеф Георги Пиримов. Първият бе обвинен за изчезнали кредитни досиета на военните ни заводи и лица от родния елит, а вторият - в сътрудничество с фараона Иво Недялков и неговата пирамида "Ийст-Уест интернешънъл холдинг".

Между впрочем, част от лицата от онези два боричкащи се "борда" наскоро пак нашумяха - с Международната ортодоксална банка "Свети Никола". Там БНБ вкара квестори заради "непреодолими противоречия в ръководството". {За този скандал авторитетен столичен седмичник написа, че "две групи ченгета се карат". Може би бе съвпадение фактът, че сред квесторите на онази фалирала банка - ЧЗИБ и на тази оздравена банка - МОБ, има едни и същи лица.}

Още по-скандална е историята около "Славяни". На 11 март 1993 г. БНБ й дава лицензът в "аванс" - да й послужи за регистрация в съда, въпреки че капиталът на банката не е събран. Така с един замах първите банкери на страната се подписват под старта на тази откровена финансова пирамида. Всички мълчат, само пресата протестира - без ефект.

Веднага след това е прекратена оперативната разработка на ЦСБОП за банката, започната от бившия шеф на службата Кирил Радев. Май вече става ясно защо навремето той бе изхвърлен от там.

Сенчестите интереси диктуват

Може би и затова ЧЗИБ, Кристалбанк и Славяни нашумяха с участия на борчета. А когато и това не помагаше, идеха на помощ баретите и безредиците.

В "Славяни" бе борецът Георги Агафонов - съдружник на Илия Павлов от първата му кооперация - "Мултиарт". В Кристалбанк като собственик се появи борческият "Клуб 777", на когото беше отказан лиценз заради "неправомерни действия", свързани с пукотевици. В ЧЗИБ екшънът продължи с атака на баретите, с контраатака на безредиците, {с извличане на служителите за косите или пък с помощта на здрави ритници.}

"Славяни" се прочу с богата си колекция от произведения на изкуството. Засега е неизвестно как е събирана тя. Неизвестно е и как трезорът се оказа собственик на внушителни имоти по целия свят - например в Доминиканската република, граничеща с райското Караибско море.

През "Кристалбанк" и ЧЗИБ преминаха ред КРЕДИТНИ АКУЛИ. Скандалният Дончо Димитров от Бизнесблока овърша първият трезор с няколко кредита, равностойни на милиони долари. Единствен Жорж Ганчев от политиците ни призна за своята подкрепа към борчлията: "узурпира авторитета, времето и връзките ми с шефа на Балканбанк Иван Миронов, с шефа на Биохим Борис Митев и с много други за всевъзможни кредити". А навремето за тази история в тази банка, в "Балканбанк" и ред трезори бяха информирани БНБ, банковият холдинг, правителството на Виденов, вицепремиерите му, следствието, прокуратурата, президенството и кого ли не. Кредитният милионер Гриша Топалов на "Шогун комерс" дори израсна до шеф на "Кристалбанк" с одобрението на доскорошните власти и банковия надзор у нас.

В ЧЗИБ при увеличенията на капитала със заеми от други банки и ДСК на софрата се подредиха всички близки на ръководството: шуреи, секретарки, зетьове, техните роднини и дори роднините на роднините им. Банката въртеше газта, после военните ни заводи, после какво ли не. Парите се опапваха от приближените до нея.

В "Славяни" мънитата също бяха съхранени от свои хора. От 15.658 млрд. лева над половината се падат на шест фирми - от футболния клуб "Пирин" до "Евразия интернешънъл", "Макро Диген", "Демос", Софийска заложна къща, "Мирабел". Едни от тях се разследват като финансови пирамиди, в други от тях акционери са лица от политическия ни елит.

Фирмите на Агафонов, държащ банка "Славяни" са задължняли с 3.281 млрд. лева. "Клуб 777", окупирал "Кристалбанк" - с 4.387 млрд. лева. Гриша Топалов от нейния борд - с 10.243 млрд.

В ЧЗИБ банкерът Дунев се разследва за присвоени едва 280 000 долара. Сумата на отпуснатите заеми е 25.232 млрд. лева, а средното обезпечение по тях - едва 1.2%. Само скопската банка на "Мултигруп" и фалиралата още през 1992 г. Бобовдолска банка могат да издържат подобна "конкуренция".

СЛЕДВА: Аферите и незаглъхващият скандал около "Биохим" подсказват: следствието и прокуратурата са арбитър на сенчестите финанси.
 :arrow:

Hatshepsut

 :arrow:
8 Ч А С Т

Октоподът с "бяла якичка" почти изяде банка "Биохим"

Бутиковите банки, за които разказахме в миналия брой, облагодетелстваха новия политически, борчески и бизнес "елит" на страната. Но с подвизите си те не успяха да взривят финансовата система така, както го сториха големите трезори.

{Два от тях по чудо отърваха фалита. Единият бе ОББ - доскоро паралелен на Балканбанк държавен сейф на Мултигруп, раздал 100 млрд. лв. лоши кредити. Само покупката му от американската "Опънхаймер и Ко", ЕБВР и Булбанк го спаси от банкрут. Другата банка финансово пъшка и сега - "Биохим".}

Трезорът на Г-13

"Биохим" бе финансовият "донор" на позабравената вече Г-13. Това е създадения по Берово време клуб на червените "милионери" - бивши ченгета, станали капиталисти с партийни поръчения.

{С парите на държавните банки се нароиха техните трезори. Развихри се "пир" по капиталовите и депозитните им сметки, а фалитите гърмяха като тапи шампанско - от Агробизнесбанк през ПЧБ и ТСБ до "Моллов". Изгоряха спестителите, дребните и средни фирми. Ала от операциите в онези трезори най-пострадаха ДСК, БНБ, бюджета и "Биохим"...}

В нея бе набирателната сметка на "политбанката" ЧЗИБ, за която писахме по-горе. От разходката между "Биохим" и Първа източна международна банка /ПИМБ/ на 200 млн. лв. чрез запис на заповед на финансовата къща на Моллов се пръкна едноименния му трезор. Впрочем Агнеса Илиева като негов шеф стартира от банка "Средец", която се вля в "Биохим". А Анна Събева като шеф на "Биохим" смени директорския стол там с ръководно кресло в ПИМБ.

В Биохим и ПИМБ се появи аферистът - член на Г-13 Георги Аврамов с неговата първа финансова пирамида у нас - "Лекс". Дружеството "размени" капитал с ПИМБ и продаде "капитал" на "Биохим". Хеопса изграждаше и Емил Кюлев на ТСБ - също в Г-13.

Тайната приватизация на "Биохим" през 1993 г. бе омесена от Дилян Дорон. По собствените му признания той е сред основателите на ТСБ и съдружник с арестуваните "туристи" - директори и основатели. Във фирмите на Дорон участваха пряко и косвено "величия" - от експремиера Георги Атаносов до експолитбюровецът Петко Данчев, от "Мултигруп" до звездите на "Орион". Навремето Дорон далавереше с фирма "Василка". Тя пък с разрешението на БНБ купи Кремиковската банка, родител на ПИМБ.

Многото имена, дружества, банки и скандали объркват с паяжината си. Но какафонията от названия пулсира скрита "хармония". Защото финансовите афери са с общи корени и участници - фигурите от Г-13. Тук-таме прозират кукловоди от едрата комунистическа номенклатура.

Интересите им здраво опапаха "Биохим". Дълговете на банката са 266 млрд. лв. {Само БНБ, ПЧБ и "Балканбанк" я конкурират по този показател}.

Кръвният близнак на "Биохим" - ПИМБ в документ до главния прокурор бе описана като "банката на мутрите". {Историята й е по-зрелищна от отбран филм-криминале: чрез тайна приватизация и износ на пари в зората на пазарния преход, фиктивни увеличения на капитала, загадъчни смърти на членове на борда, рояци техни фирми по цялото земно кълбо, подвизи на ембаргови петролни князе, борчески застрахователи, сикаджии и криминални барони, дългове за милиони долари, уредени чрез включване в капитала на ПИМБ на държавното "Булгартабак"...} С една дума - октопод. Който хем пипа с "бели ръкавели", хем с мръсни до немай къде пипала, ако се наложи.

"Кръстник" или "покръстен" е Дорон?

За разлика от екшъните финалът е слаб - "добрите" не побеждават. {Защо? - Въобще ги няма нито в сценария, нито в действителността. Не е известно прокуратурата да извършва някаква проверка срещу трезора.} Не е за учудване: обвиняеми по делото "Биохим" не са банкерите Митев и Събева, не са "национално отговорните" предприемачи от Г-13...

На "завет" е и Дорон - в ролята на глух и ням пред Темида. Май поведението му е шанс за оцеляване пред "съдбата". Още се помни как прокуратурата процедира по случая "Деян Добрев": арестува убийците на кредитния милиардер, после освободи убиец - основен свидетел на обвинението /!/, който отново уби, за да замете живи "аргументи"- участници в престъплението. "Делото" продължи с нови трупове. А последният мъртвец е от "злополука" - в затвора при завинтване на електрическа крушка. Ексхуминацията бе забранена и всичко се покри!

{Дорон се водеше за "кръстник" на паричната мафия. Той многократно бе арестуван и лежа преди 10 ноември за финансови престъпления и кражби, а пък накрая ИЗРАСТНА ДО МИТНИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ НА ЛЕТИЩЕ "СОФИЯ". В онова време с онова досие! После последва сполучлива женитба в чужбина и щастливо завръщане в Родината след 10-ноемврийския преврат. Тъмен бе бизнесът му у нас, а с измисления "маркиз" Жиларди - мръсен по света. Около "аристократа" също гърмяха скандали - с партийни фирми на БСП като "Слънчев ден", с международната пирамида МЦС, прикоткала роднини на бившия главен комунистически прокурор и БСП-шефове на масовата приватизация, с подмолни приватизации. Шумотевицата утихна след смъртта на "благородника" в алпийския рай, след като бе "изпуснат" от нашия.}

И Дорон бе "изпуснат" - през 1993 г. Главна прокуратура както го арестува, така го освободи, за да го дири после "Интерпол". Подписът е на Михаил Дойчев. Това е прокурорът, който сега наблюдава правораздаването за големите финансови престъпления и банковите афери.

Подобен е случаят със Стамен Петров - син на бивш съветник по националната сигурност на Живков и шеф на секретната "Инко". Фирмата щедро "спонсорираше" {видни} бизнесмени и {обикновени} петрички "мултикрадци" на кредити. Според документи от нея са изпарени над $ 150 млн. {За лондонския паричен превод, свързан с максуелово- роднономенклатурната "Баймекс", фалиралата БЗК и роднините на унищожителката на секретни МВР-архиви - ген. Нанка Серкежиева, писахме преди два броя.}

Затова Дорон {въпреки съдружията си с едрите предприемачи от Г-13} едва ли бе Кръстникът на паричната мафия, {както считат следствието, прокуратурата и може би съдът.} по-скоро бе "покръстен" в аферата. Знае се, че тогашният борд на "Биохим" дори засъди собствениците си - кабинетът и банковия холдинг. А при смяната му от състава оцеля единствено засъдилата ги Анна Събева. А в нови времена банкерката се сдоби със сертификат - без проблем от новата БНБ. Прокуратурата уволни Борис Митев от "Биохим" през 1993 г. и пак тогава го възстанови. Тогава?

Голямото разграбване

През 1990 г. 35 задгранични фирми получават валутни заеми от "Биохим". Парите не са върнати, а ИМЕНАТА ИМ НЕ СЕ СРЕЩАТ СРЕД КРЕДИТНИТЕ МИЛИОНЕРИ. Някои от тях са "Кони технолоджи" от фирмената паяжина на скандалното ДЗУ, "Булекспрес", "Фоа Гра Сен Венсан" и т.н. Балансите на банката за 1991 и 1992 г. са осчетоводени неправилно.

През 1993 стартира нелагелната й приватизация от Дорон. Тя е претекст преди инфлационния шок на Беров и двойното поскъпване на долара чрез сторнирането на покупки на капитала /заличаването - бел. ред/ срещу левовете да се получат десетки милиони долари и марки, изнесени в чужбина - предимно в офшорния остров Ман. Въпреки обществения скандал Анна Събева като шеф на "Биохим" съдружава банката не с друг, а с беглеца Дорон - във "Фимко". В нея по 20% има трезорът, "Макском" на комсомолеца Иво Георгиев - управлявал първо ПИМБ, после фалиралата "Елит", мултигруповата "Балкантранс" на "Сотиров и сие", свързана после с Бизнесбанката. Съдружници са "Колонел" на Ангел Василев от звездния кръг "Орион", "Дарко", "Катон ООД" и ред по- и най- известни имена.

Как съдът регистрира това съдружие, след като Темида "издирваше" организатора му, е загадка и досега. Според устава "Биохим" плаща целият капитал, а останалите - разсрочено до 3 години. "Биохим" финансира. По-късно Дорон напуска, като му се заплаща делът по доларов еквивалент - пак от "Биохим". Само два месеца по-късно - през март 1994 г. доларът вместо 28 лева струваше 67 лева!

Банката нашумя с вливането на други трезори в нея. От първата подобна операция бяха заметени следите на 20 млн. долара лоши кредити в банка "Сердика". Тогавашният й шеф Андрей Николов за "благодарност" бе избран в ръководството на БНБ от същите политици, които наложиха Бистра Димитрова за шеф на ДСК. После "Биохим" прибра и закри банка "София". Така пък бяха заметени операциите на орионовската банкерка Цецка Петрова в хасковския й клон за десетки милиони долари.

Нея прокуратурата също я изпусна и сега я дири в ЮАР. Срещу Андрей Николов няма нито предварителна проверка, нито следствие. Тогава чии "нужди" обслужва правораздаването? Дали "арбитърът" отсъжда истинска вина или арбитрира решения на октопода от подземните финанси за рязане на поредните негови похарчени пипала?



9 Ч А С Т

 "Заровете" в паричната игра хвърляха политиците и БНБ

Как под невидимия патронаж на милиционерско-милионерския клуб Г-13 почти бе изсмукана "Биохим", разказахме по-горе. Ала единствено СЪС СКРИТАТА ОПЕКА НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЕЛИТ и по този начин със СЪДЕЙСТВИЕТО на държавните органи стана възможно разграбването не само на този трезор, но и на публичните и националните финанси.

"Новите" стари лица

В една от частите на поредицата вече стана дума как "социализмът" подготви за своите отбрани кадри "капитализма" в банковата сфера - с концепции за тайна приватизация, с правилници и секретни решения на правителства и БНБ.

В епохата на пазарния преход тази мръсна игра стана откровено грабителска и същевременно далеч по-рафинирана. "Истерията" около вълните на чистки и уволнения не е засегнала досега само две институции - БНБ и МФ. Може би това бе целта й - "силовите" министерства да станат безсилни, а на този фон финансовите институции необезпокоявано да създават новата сила на номенклатурната каста - чрез откраднатите пари.

{Тук-таме за "фасада" бяха посменени някои лица. Затова "демократично- пазарният" борд на централната банка кипеше от роднини на членове на Политбюро и партийни секретари, както написа в."Труд" в свое разследване от ноември 1996 г. В нароилите се държавни и частни банки съставът също се "поднови" - попълнен от тайните комунистически служби и елитните кадри на ДКМС. По време на управлението на БСП започна истински корсарски набег на паричните пирати в сърцето на националните финанси. Такава бе шефката на ДСК Бистра Димитрова, такива бяха новите членове на борда на БНБ като Евгени Узунов, Димитър Димитров, Андрей Николов и др. Те си заслужиха" честта - с раздадени лоши кредити, с ръководство на корумпираната национална митница, със съсипаните от тях трезори.}

Поредният ешелон "нови лица" - плод на януарската промяна от м.г. също е изтъркан като стара грамофонна плоча. Несменяемият години наред заместник-министър на финансите Светослав Гаврийски пое БНБ. Дребна подробност е, че също години наред няма приет нито един отчет за изпълнението на приходите и разходите в хазната, нито пък някакво обяснение за бюджетните афери. Одиторката на фалиралите мулташки трезори дирижира надзора над банките. Юначага - новоизлюпен банкер, управлява валутното управление - т.е. Борда. Той стана популярен не толкова с компетентността си, колкото с размахваните си здрави юмруци!...

С неимоверни усилия бе потулена оставката на главния ревизор на БНБ и скандалните данни от неговите проверки за липсващи стотици милиони във валута. Вече четвърти месец БНБ е без контрольор, което според нормативните документи прави невалидни отчетите й.

Фабриката за илюзии

Фабриката за илюзии в банковата сфера продължи да бълва пара с всички сили. Една нейна свирка са законът "Каракачанов" и списъкът на лошите кредити.

Те се превърнаха в чудесен инструмент на истината, която отглежда лъжа. Гласуваната от парламента формулировка "необслужван кредит" избърса без следа борчове за милиарди левове. На практика ако падежът на $ 1 млн. е бил например през 1994 г. и те не са били погасени въобще, то дори една просрочена вноска от далеч по-малка сума, направена през ноември или декември м.г. е достатъчна, за да сe спести публичното порицание. Така хартисаха стотици известни фирми и имена.

За длъжниците се прие "начален срок" от 1987 г., а за банките - средата на 1991 г. Защо? Укри се голямото изпомпване на ресурси от ДСК, БНБ и клоновете й за възникващия частен капитал у нас и трасфера на пари към тайните задгранични фирми.

Публикуваният списък не спази атрибутите на закона, а БНБ срамежливо премълча това. В него ги няма неиздължените заеми на задграничните дружества, част от дълговете на бившите външнотърговски организации, борчовете на ДЗУ по финансираните от банките секретни програми "Нева", "Монблан" и "ПР", маса кредити на скандалните "Булгаргеомин", "Океански риболов" и др., задлъжнялостта на индустриални мастодонти и парите - харизани от ДФРР. Списъкът не отрази многобройните опрощавания на кредити, извършени от парламента - през 1991, 1992, 1993 г и по така наречения ЗУНК-ов закон. В списъка ги няма съдебните вземания. Има ги фирмите на партийния аферист Акрам, но не и на покровителя му от Държавна сигурност Радослав Радославов...

Затова списък има, но кредитен регистър, обещан от централните банкери като готов до края на миналата година - още не. За чудене ли е тогава, че уж очистената БНБ потвърди факта на "върнатите" 547 млрд. лева от кредитни милионери. Сред най-едрите "връщачи" бяха фирмите на Мултигруп.

Мотивът е ясен - оневиняване на едрите грабители. Но истинската цел остана неизвестна - препирането на пари. Онези митични 547 млрд. са реалната 10-процентова комисионна за 5 млрд. дойчемарки мръсни мънита. "Погасяването" на лошите заеми щеше да ги аргументира и обоснове в банковата статистика и платежните баланси. Този път съвсем чисто и прозрачно за разлика от "ювелирните" операции с престрелки навремето в "Надежда" и "Белите брези".

 

Милиардът е "невинност"

Популярен лаф гласи, че ако дължиш малко пари на банката, спиш неспокойно. Ако пък й дължиш много, банкерите са тези, които не могат да спят.

У нас финансистите винаги спят спокойно. А "неспокойните" също заспиват: или ги скачат от високото като бившата шефка на "Левови операции" в ДСК Антония Недялкова, или ги самозастрелват и самообесват като банкерите от партийно-кадесарската финансова афера "Акрам".

{Неспокойните, приказливите или пък научилите повече, отколкото им се полага, се "пречукват" в нещастни случаи. Най-малкото гърмят или горят къщите им, заплашват децата им...}

Кредитните милионери също спят спокойно - и над земята, и под земята. По породата си те биват само два вида - за еднократна и за многократна употреба. Първите са набор от криминалните контигенти на социализма, заловени от тогавашната Стопанска полиция. Те са подставените лица - "бушоните", "патиците" и пр. Темида вижда единствено тях. Вторите са от висшите етажи на комунизма - неговите номенклатурни отрочета като Стамен Петров и част от длъжниците от Г-13. Тях не ги съдят.

В затвора лежи бившата шефка на ДСК в Перник за 34 млн. лв. невърнат кредит, а не Любомир Витанов, акционер и шеф на "Джес еър" който не връща парите и дължи всъщност много повече - към 5 млрд. лева.

Държавата "ни" продължава да отказва да преследва висшата комунистическа номенклатура, замесена в най-тежките финансови афери. Засега няма нито един "богоизбран" съден или осъден по големи финансови афери.

От 1991 г. и досега държавата "ни", т.е. мнозинствата в парламента, правителствата, БНБ, БКК и пр. - отказва да създаде една "банка-болница", която да разчисти сметките и да опази каквото може да се опази (идея предложено ни още тогава отвън).

Напротив, приемат се закони, които дори улесняват разграбането с правила от рода на Пар.21 в Закона за банките, ПОДАРЯВАЩ на търговските банки държавна недвижима собственост, предоставена им за стопанисване и управление. Банково-кредитният октопод продължава да е част от самата власт.

Григор Лилов, в."Труд"

-------------------------------

* {...} - непубликувани части

Powered by EzPortal