Селскостопанска Академия

[Hatshepsut]

Селскостопанска Академия

Официален сайт на Селскостопанска Академия:  https://agriacad.bg/

Селскостопанската академия (съкратено ССА) е научна организация със седалище в София, България.

Призвана е да извършва научни изследвания и приложна дейност в областта на земеделието, животновъдството и хранителната промишленост. Има право да подготвя докторанти по съответните научни дисциплини.

История

По примера на Всесъюзната академия на селскостопанските науки ,,Ленин" в Москва като български аналог е създадена отрасловата научна академия под името Академия на селскостопанските науки (АСН) със седалище в София през 1961 г.[1] Тя има физически лица за членове, наричани с научното звание ,,академик" (действителен член). Закрита е през 1971 г., като нейните членове и учени преминават към общонаучната БАН.

Само след година (1972) е създадена научно-образователната Селскостопанска академия ,,Георги Димитров". Тя обединява научни институти и всички висши училища в страната, подготвящи специалисти в посочените най-горе научни направления. Закрита е след само 3 години (1975). Подобна научно-образователна функция и структура има и повече просъществувала обединена Медицинска академия (1972 – 1990).

Отново е учредена Селскостопанска академия с Указ 1008 (ДВ, бр. 34) на Държавния съвет през 1982 г. ССА обаче – за разлика от предишната ССА ,,Г. Димитров", е само научна организация и не се занимава с обучение на студенти. В нея няма членство на учени, каквото има в първоначалната АСН.

Академията е преобразувана (ДВ, бр. 113/1999) в Национален център за аграрни науки (НЦАН) в края на 1999 г.

НЦАН е преименуван (ДВ, бр. 43/2008) с предишното название Селскостопанска академия през 2008 г. През лятото на 2018 г. е приет новият Устройствен правилник на ССА, с който се внасят важни изменения в нейната структура. Въведени са научните звания академик и член-кореспондент от 1 август 2018 г. Академичният състав включва: академици, член-кореспонденти, чуждестранни членове и почетни членове на Академията, хабилитирани и нехабилитирани учени, доктори на науките и доктори от системата на Академията, докторанти.

Структура

Централно управление

Селскостопанската академия се ръководи от управителен съвет с мандат от 4 години начело с председател, подпомаган от заместник-председател и главен научен секретар.

Председателят на Управителния съвет е също председател на ССА и председател на Изпълнителното бюро, което включва още заместник-председателя и главния научен секретар.

Координати: адрес: 1373, гр. София, ул. ,,Суходолска" 30; тел.: 02/9299481; Факс: 02/9202067; e-mail: aa@acad.bg

Научни институти

Агробиоинститут, София
Добруджански земеделски институт, Генерал Тошево
Земеделски институт, Стара Загора
Земеделски институт, Шумен
Институт по аграрна икономика, София
Институт по декоративни растения, София
Институт по животновъдни науки, Костинброд
Институт по зеленчукови култури ,,Марица", Пловдив
Институт по земеделие, Карнобат
Институт по земеделие, Кюстендил
Институт по земеделие и семезнание ,,Образцов чифлик", Русе
Институт за изследване и развитие на храните (б. по консервна промишленост), Пловдив
Институт по криобиология и хранителни технологии, София
Институт по лозарство и винарство, Плевен
Институт по мелиорации и механизация, София
Институт по овощарство, Пловдив
Институт по полски култури (б. по памука и твърдата пшеница), Чирпан
Институт по планинско животновъдство и земеделие, Троян
Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията ,,Никола Пушкаров", София
Институт по растителни генетични ресурси ,,Константин Малков", Садово
Институт по рибарство и аквакултури, Пловдив
Институт по рибни ресурси, Варна
Институт по розата и етеричномаслените култури, Казанлък
Институт по тютюна и тютюневите изделия, с. Марково (Област Пловдив)
Институт по фуражните култури, Плевен
Институт по царевицата, Кнежа

Други звена

,,Система за агропазарна информация" (САПИ), София (държавно предприятие към ССА)
19 опитни станции (самостоятелни държавни предприятия) – във Варна, Видин, Враца, Кърджали, Лозница, Лом, Павликени, Пазарджик, Поморие, Самоков, Септември, Силистра, Сливен, Смолян, Средец, Търговище, с. Хан Крум (Област Шумен), Хасково, Ямбол.
2 експериментални бази (държавни предприятия към институти)
Национален земеделски музей, София

https://bg.wikipedia.org/wiki/Селскостопанска Академия

[Hatshepsut]

История на Селскостопанска Академия

Земеделско училище в Образцов чифлик край Русе

През 1887 г. учител Никола Бъчваров създал опитното поле към Земеделското училище в Образцов чифлик край Русе, прераснало в земеделска опитна станция през 1905 г.

Първа демонстрационна бубарница

В гр. Враца през 1896 г. се открива първата демонстрационна бубарница, превърнала се в Опитна станция по бубарство през 1906 г.



Опитна станция в Садово

Първото опитно поле към Земеделското училище в Садово през 1902 г. прераства в Опитна станция, дело на Константин Малков - виден български учен, агроном и общественик, основоположник на земеделската наука в България. От 8 януари 1905 г. до края на живота си – 4 март 1908 г. той е титуляр – управител на станцията в Садово.



Лозаро-винарска опитна станция

През януари 1902 г. в Плевен започва дейността си Лозаро-винарска опитна станция, основана през 1901 г. от френски ампелограф проф. Пиер Виала.



Начало на висшето аграрно образование

Висшето аграрно образование води началото си от 1921 г., когато към Софийски университет ,,Св. Климент Охридски" е разкрит Агрономически факултет с обучение в две специалности: "Животновъдство" и "Растениевъдство". По-късно, с решение на Министерския съвет от 17. 09. 1948 г., се учредява Селскостопанската академия, в която от Софийски университет преминават четири факултета – Агрономически, Зоотехнически, Лесотехнически и Ветеринарномедицински.



Реални възможности за земеделска наука

Младата българска държава съдейства за развитието на земеделската наука. През 1923 г. е открит ветеринарномедицинският факултет, а през 1925 г. и лесовъден отдел към агрономическия факултет в София.


Вторият випуск лесовъди пред Агрономо-лесовъдния факултет, юни 1930 г.

Закон за опитните станции и контролно-изпитателни институти

През 1924 г. е приет Закон за опитните станции и контролно-изпитателни институти . Разширява се мрежата от опитни полета. Създават се нови опитни станции и научни институти.



Създават над 100 сорта различни земеделски култури

През този период са значителни постиженията в областта на селекцията при растенията. Българските селекционери създават над 100 сорта различни земеделски култури, за които е извършено оптимално райониране.



Породообразуване и повишена продуктивност при животните

Внасят се  породи от различни видове животни и се работи по подобряване на местните и създаване на нови по продуктивни породи. Сериозно проучване е извършено на Сивото искърско говедо, Плевенската черноглава овца и др. Безспорно постижение е създаването на породата Червено садовско говедо


Червено садовско говедо

Изкуственото осеменяване влиза в практиката

През 1922-23 г. се извършват първите системни генетични изследвания, а от края на 30-те години започва прилагане на изкуственото осеменяване в практиката.

Разработване на ветеринарно-санитарния и фитосанитарния контрол

Извършени са ценни проучвания на фуражите и е усъвършенствано храненето на домашните животни. Работи се сериозно по заразни, незаразни и паразитни болести по животните. Разработват се проблемите по ветеринарно–санитарния контрол на животинските суровини и хранителни продукти.

Подем на лесовъдната наука

Лесовъдната наука се развива в посока опазване горското богатство, залесяване на горски култури, предимно върху ерозирани горски територии и нископроизводителни земи.

Нови направления на изследвания за уедреното селско стопанство

През втората половина на ХХ в. се разработват нови насоки за изследване, засягащи селското стопанство, както и новите форми на организация на труда.

Научноизследователски институти и опитни станции с комплексен характер

Много от опитните станции прерастват в научноизследователски институти. Създават се и нови, с комплексен характер. Постигнати са значителни успехи в селекцията, агротехниката, растителната защита,  животновъдната и ветеринарно-медицинската наука.

Център за научно-техническа и икономическа информация

Към Академията се създава център за научно-техническа и икономическа информация, централна селскостопанска библиотека и редакционно-издателски съвет. Организира се и постоянно действаща школа за чужди езици.

Селскостопанска академия "Г. Димитров" като единен научно-учебен комплекс

С ПМС № 41 / 23.11.1971 г. се изгражда Селскостопанска академия "Г. Димитров " (ССА) на базата на закритата  АСН,  Висш селскостопански институт "Г. Димитров" , Висш ветеринарномедицински институт "Г. Павлов " - София и всички други научни звена на АСН в страната.  ССА "Г. Димитров " е единен научно-учебен комплекс, съчетаващ подготовката на кадри с висше образование, с функции на академично научно учреждение. С указ на Държавния съвет № 1760 / 19.09.1975 г. от  01.01.1976 г. дейността  на ССА се преустановява.

Създават Селскостопанска академия с нова визия

През 1982 г. с Указ № 1008/27 април се създава отново Селскостопанска академия с основна задача да организира научната дейност в областта на растениевъдството, животновъдството и ветеринарната медицина. В състава й влизат 38 научни института, 35 опитни и комплексни опитни станции, научно селскостопански комплекс "Кабиюк", Национален селскостопански музей, Център за научно-техническа информация (ЦНТИ), две бази за развитие и внедряване и две централни лаборатории.

Създава се Национален център за аграрни науки (НЦАН)

С приетия на 28.12.1999 г. закон, на основата на Селскостопанска академия, се създава Национален център за аграрни науки (НЦАН).

Селскостопанска академия е възстановена

През 2008 г. Селскостопанска академия отново е възстановена като организация за научни изследвания, за приложна, обслужваща и спомагателна дейност в областта на растениевъдството, животновъдството и хранителната промишленост.

Селскостопанска академия - национална автономна бюджетна организация към министъра на земеделието, храните и горите

С приетия на 28. 02. 2018 г. закон Селскостопанска академия става национална автономна бюджетна организация  към министъра на земеделието, храните и горите, която се занимава с въпросите, свързани с научни изследвания, научно - приложна, иновационна и образователна дейност в областта на земеделието и храните.

https://agriacad.bg/bg/about/timeline

[Hatshepsut]

Добруджански земеделски институт


Главната сграда на Добруджанския земеделски институт в с. Петлешково, България

Сайт на института: https://dai-gt.org/

Добруджанският земеделски институт в град Генерал Тошево е научен-изследователски институт с държавно финансиране, звено на Селскостопанската академия за исзледвания и разработки в областта на земеделието.

История

Преди 1944 г.

Селскостопанските научни изследвания в Североизточна България започват през 1940 г. в град Добрич със създаването на земеделска опитна станция.

1944 – 1989 г.

След 1944 г. опитната станция се разраства и се преименува на Земеделски изпитателен институт.

През септември 1951 г. с постановление на Министерския съвет № 236 от 8 март същата година (,,За развитие на селското стопанство, водоснабдяването и електрификацията на Добруджа") институтът е реорганизиран в Добруджански селскостопански научноизследователски институт и изнесен на ново място – в бившето ДЗС в село Петлешково, община Генерал Тошево.

Първоначално там работят едва 6 специалисти. Експерименталната работа е разпределена в 5 основни секции: Земеделие, Растениевъдство, Агролесомелиорации, Животновъдство, Механизация на селското стопанство. Разгръща се широка научноизследователска дейност с цел да се даде отговор на редица неясни въпроси от агротехниката на отглежданите в района култури.

От 1962 г. Добруджанският институт се специализира в селекция и технология на отглеждане на пшеница и слънчоглед и през 1963 г. приема името Институт по пшеницата и слънчогледа ,,Добруджа", като се реорганизира в 3 основни секции – Селекция на пшеница, Селекция на слънчоглед и Технологии на полските култури. Експерименталната работа се провежда в няколко десетки сеитбообращения с обща площ от около 7000 дка. Развиват се двата основни сектора в производството – растениевъдство и животновъдство. През 1976 г. се открива Лабораторният комплекс в гр. Толбухин и до 1981 г. се оборудва с модерни вегетационни съоръжения. През 1978 г. се създава секцията Селекция на бобови култури.

След 1989 г.

От началото на 2001 г. след структурна реформа в селското стопанство на страната ИПС ,,Добруджа" приема името Добруджански земеделски институт, като се създават 2 основни сектора – ,,Наука" и ,,Производство". Дейността на сектор ,,Наука" е разпределена в 4 основни секции: Селекция на зърнено-житни култури, Селекция на слънчоглед, Селекция на бобови култури и Агротехника. Към тези секции функционират няколко специализирани лаборатории – по биотехнологии, физиология на растенията, фитопатология, биохимия на растенията, качество на зърното и семената, агрофизика и агрохимия. В сектор ,,Производство" се работи в 2 основни направления: растениевъдство и животновъдство.

Постижения

Институтът е създател и оригинатор на:

♦ основните сортове зърнено-житни култури – есенници, отглеждани в България – пшеница, ечемик, тритикале;
♦ сортове зърнено-бобови култури – фасул, леща, нахут, грах, бурчак и секирче;
♦ сортове и хибриди слънчоглед;
♦ официално приетите технологии за отглеждане на тези култури в страната.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Добруджански земеделски институт

[Hatshepsut]

Институт по земеделие и семезнание ,,Образцов чифлик"

Сайт на институра: http://izs-ruse.org/

Институтът по земеделие и семезнание ,,Образцов чифлик" в Русе е научноизследователски институт, развиващ научна, обслужваща и приложна дейност в областта на агротехниката, лозата, полските култури и семезнанието. Той е научно звено в структурата на Селскостопанската академия.

Институтът се намира в Северния климатичен район на Дунавската равнина, на 12 километра югоизточно от града. Експерименталната работа на института се извършва в опитно поле с размер 1000 декара, вегетационен комплекс и пет лаборатории.

История

Институтът е първият в историята на земеделската култура и просвета в България. Историята му започва след Освобождението, когато с Указ № 374 от 13 декември 1879 г. е открито първото практическо земеделско училище, което през 1883 г. става средно, с 3-годишен курс на обучение (негов наследник е днешната Професионална гимназия по селско стопанство ,,Ангел Кънчев").

През 1887 г. е създадена първата ботаническа градина, наречена ,,Сортимент", в която се изпробват редица нови земеделски култури. Ръководител на опитното поле става Константин Малков – считан за баща на опитното дело в страната.

През 1897 г. се ражда идеята за създаване на земеделски опитни учреждения в България по подобие на тези в Европа, вече достигнали пълния си разцвет. Този въпрос е поставен за пръв път от Константин Малков. Идеята е осъществена със създаването на 3 земеделски опитни станции в страната – в Садово, Образцов чифлик и Плевен.

В ,,Образцов чифлик" Земеделската опитна станция (ЗОС) се създава на 9 март 1905 г. въз основа на изградено с модерен за времето си облик изпитателно (или още опитно) поле и богат опит от страна на учителите. Станцията се радва на редица постижения в областта на селекцията и агротехниката, придобивайки известност в страната и извън нея.

Редом с научноизследователска и учебна работа се извършва и публицистична дейност. ЗОС ,,Образцов чифлик" има свое списание ,,Ново земеделие", което по-късно е преименувано на ,,Селскостопански преглед", собствена печатна база, в която се издават първите брошури, учебни помагала и други.

През 1960 г. ЗОС е преименувана на Комплексна опитна станция, а две години по-късно на Селскостопански научноизследователски институт, който сега е профилиран по земеделие и семезнание и е в структурата на Селскостопанската академия.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Институт по земеделие и семезнание ,,Образцов чифлик"

[Hatshepsut]

Институт по криобиология и хранителни технологии

Сайт на института:  https://ikht.bg/

Институтът по криобиология и хранителни технологии е български научен институт със седалище в София, част от Селскостопанска академия.

Създаден е през 1973 година от Цветан Цветков, който го оглавява в продължение на 35 години, първоначално като Централна проблемна лаборатория по криобиология и лиофилизация, от 1989 година – като Научноизследователски институт по криобиология и лиофилизация, а от 2000 година под сегашното си име. От самото начало той работи в областта на криобиологията в контекста на космическите изследвания, както и върху използването на лиофилизацията за производството на космически храни, подходящи за използване при космически полети. В резултат на работата на института през 1979 година България става третата страна в света, след Съветския съюз и Съединените щати, в която са произведени такива храни.

Лиофилизирана храна – сладолед и шоколад и спагети с бекон, произведени в Института. Експонат на Националния политехнически музей – София

https://bg.wikipedia.org/wiki/Институт по криобиология и хранителни технологии

[Hatshepsut]

Институт по рибарство и аквакултури


Сградата на Института по рибарство и аквакултури - гр.Пловдив

Сайт на института: https://www.ira-plovdiv.bg/

Институтът по рибарство и аквакултури в Пловдив е държавен научен институт – изследователски център в областта на сладководното рибовъдство, звено на Селскостопанската академия.

Исторически бележки

Институтът по рибарство и аквакултури – Пловдив е създаден с Постановление №906 на МС от 24.11.1952 г. под името ,,Научен рибностопански институт по сладките води" към Министерството на доставките и хранителната промишленост. След редица структурни промени, от 2007 г. с Постановление №373 от 29.12.2006 г. на МС се обособява неговата самостоятелност в рамките на НЦАН, МЗП, под името Институт по рибарство и аквакултури – Пловдив, с предмет на дейност: ,,научна, приложна и обслужваща дейност в областта на рибовъдството". Институтът е водещ изследователски център в областта на сладководното рибовъдство в България. През повече от половинвековното му съществуване, независимо от неговия статут, научните сътрудници са работили в много и различни направления по рибовъдството, ихтиологията, хидробиологията, хидрохимията.

Области на изследвания

Основните направления, които характерезират дейността на Института са следните:

Интродуция и аклиматизация на ценни стопански видове риби.
Племенноселекционна и развъдно-подобрителна дейност.
Поддържане на маточни стада от 9 вида риби и един вид сладководни раци.
Разработване на научно-производствените параметри на поликултурното отглеждане на риби.
Интегрирано и органично рибовъдство.
Индустриално рибовъдство (отглеждане на риба в садки).
Повишаване на естествената рибопродуктивност в топловодните водоеми.
Размножаване и отглеждане на деликатесни видове риби: сом, лин, щука, езерен рак и др.
Комплексни физико-химични и хидробиологични изследвания на водоеми (басейни и язовири), използвани за рибовъдни цели.
Характеристика, зависимости и възможности за управление на екологичните параметри в топловоден тип басейни.
Ефективни фуражи и хранене.
Разработване и физиологично изпитване на рецептури и гранулирани фуражи за различни видове и възрасти риби, в т.ч. и профилактично лечебни гранули.
Методи за профилактика и лечение на стопански ценни видове риби.
Физиология, биохимия и имунология на рибите.

Приоритетни изследвания

Научноизследователската дейност на Института понастоящем е съобразена със стратегията за развитие на подотрасъла, начертана в Националната програма и планът за действие в областта на рибарството и аквакултурите за периода: 2007 – 2013 година. Тя е насочена към разработване на:

Комплексни мерки за повишаване на качеството на продуктите от риба и други водни организми.
Оценка на стопанските качества и репродуктивния потенциал на различните риби и други водни организми.
Интродукция и аклиматизация на различните хидробионти.
Усъвършенстване на съществуващи биотехнологии в аквакултурата.
Разработване на нови схеми за контролирано размножаване с помощта на синтетични хормонални препарати.
Разнообразяване на продукцията чрез въвеждане на нови видове с добри пазарни перспективи.
Изпитване на нови лекарствени препарати и разработване на комплексни схеми за профилактика и лечение на най-разпространените заболявания по рибите в България.
Определяне на трофичността и оценка на естествената рибопродуктивност на вътрешни водоеми, използвани за рибностопанска дейност и др.

Басейн за отглеждане на риба

Експериментални бази

Изследователската дейност се провежда в лабораторни условия и в двете експериментални бази на института. Института разполага с пет лаборатории по: хидробиология, хидрохимия, селекция и репродукция, биохимия на месото и фуражите и болести по рибите, 3 бази (една в Пловдив и две в Три водици), с 54 басейна с различна големина от 2 до 140 дка, обхващащи общо 750 дка водна площ и един риболюпилен комплекс за изкуствено размножаване на стопански видове риби. Експерименталните басейни позволяват да се отработят различни технологични елементи на сладководната аквакултура, отглеждане на личинки и зарибителен материал за задоволяване нуждите на фермерите в страната и региона.

Международни контакти

През последните 10 години в ИРА Пловдив се утвърди като традиция провеждането на всеки две години, на международна научна конференция, отразяваща актуалните проблеми в областта на рибарството и аквакултурата в страната и Европа. От 2004 г. ИРА, Пловдив е член на NACEE (Мрежа от научноизследователски центрове в Централна и Източна Европа). Основната мисия на организацията е да съдейства сферата на изследвания и развитие в областта на рибарството и аквакултурите в Централна и Източна Европа да се интегрира с европейското изследователско пространство. Традиционно е ежегодното му участие в международната изложба AGRA.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Институт по рибарство и аквакултури