Зелената сдѣлка - ЗА и ПРОТИВЪ

[Hatshepsut]

Какво е Зелената сделка и как трябва да промени Европа

Зелената сделка (Green Deal), известна още като Зеленият пакт, е набор от политики предложени от Европейската комисия, които трябва да направят Европа климатично неутрална до 2050 г. Планът е да бъде намалено производството на парникови газове поне с 50%, сравнено с нивата от 1990 г. Ще бъдат преразгледани всички закони и да се въведат нови за кръговата икономика, намаляване на потреблението на сградите, биоразнообразието, земеделието и иновациите.

Какво съдържа планът на Европейската комисия:

Климатично неутрална Европа

До 2050 г. Европа трябва да достигне нулеви нива на произвежданите парникови газове. Целта ще бъде заложена в Закон за климата, който ще бъде представен за обсъждане през март тази година. Заедно с него ще има пакет от закони за промяна, като директивите за възобновяема енергия, за енергийна ефективност, за промяната на използването на земята и за търговията на емисии.

По-късно тази година ще бъде представен и план за "умна секторна интеграция", който да събере в "една система" секторите електричество, газ и отопление". Очаква се и нова инициатива за извличане на огромния потенциал на морския вятър

Кръгова икономика

Пак през март ще бъде представен "екшън план" за нова индустриална стратегия на ЕС. В нея ще се целѝ индустрията да използва по-малко материали и да се гарантира, че продуктите могат да бъдат използвани повторно и рециклирани.

Най-замърсяващите индустрии, като производство на стомана, цимент, текстил и др. ще бъдат във фокуса на плана за кръговата икономика. Производството на стомана трябва да бъде готово за "чисто производство" с използването на въглерод през 2030 г. Тази година ще има и закон, според който батериите, които ще се продават в ЕС трябва да бъдат само за многократна употреба.

Обновяване на сградите

Това е една от водещите програми по Зелената сделка. Под реновиране се разбира повишаване на енергийната ефективност, което да помогне на хората да намалят сметките си за отопление и ток. 40% от енергията се потребява от домовете.

Нулево замърсяване

Без значение дали говорим за замърсяване на почви, въздух или вода - целта е нулево замърсяване до 2050-а.

Екосистеми и биоразнообразие

Нов документ ще бъде представен през март и ще включва и нова стратегия за горите с която трябва да се увеличат дървета както в градовете, така и в селата и да се насърчават селскостопанските продукти, за които не се прилага обезлесяване.

От фермата до трапезата

Тази стратегия се очаква да бъде представена през пролетта на тази година от еврокомисията. През миналата седмица евродепутатите вече започнаха да обсъждат "по принцип" какво трябва да съдържа документът. Стратегията целѝ "зелено и здравословно селско стопанство". Това включва планове за значително намаляване на химикали, като пестициди, торове и антибиотици. По време на обсъжданията дори крайнодесните депутати, между шегите за Грета Тунберг, се съгласиха, че избиратели им заслужават чиста и здравословна храна. Всяка страна членка трябва да заяви целите си в национален план по общата селскостопанска политика на Съюза.

Транспорт

Сегашната цел на ЕС пред автопроизводителите са емисии от 95gCO2/km до края на следващата година. Очаква се новите автомобили в Европа да станат с нулево замърсяване, вероятно към 2030 г. Електрическите автомобили ще бъдат стимулирани с мрежа от зарядни станции, която да е толкова гъста, че да няма притеснения от оставане без енергия при пътуванията. Биогоривата и въглеродът ще бъдат промотирани за самолети и превоз, където не е възможна електрификация.

Пари за засегнатите от прехода

Проектът за фонд "Справедлив преход" трябва да даде възможности на засегнатите региони да преодолеят кризисната ситуация и да излязат от нея със значителни нови инвестиции в перспективни сфери на енергетиката и на индустрията. Подпомагането може да бъде единствено на база на териториални планове, които да залагат конкретни инвестиции в модернизация на производства, в преминаване от въглища на други видове гориво или други енергийни модели, в развитие на човешкия капитал. В тези региони трябва да бъдат базирани научни, научно развойни звена, които да развиват една по-модерна икономика.

Планира се фондът да разпределя 1 трилион евро. Финансирането на фонда ще е от ресурси от фондовете за регионална политика на ЕС и от програма "InvestEU", с пари идващи от Европейската инвестиционна банка и националните правителствата. Предвиждат се "мобилизация" и от частни инвестиции.

Научни изследвания, разработки и иновации

35% от фондовете на ЕС за изследвания ще отиват за екологични технологии.

Външни отношения

Усилията на дипломацията на ЕС ще бъдат мобилизирани за подкрепа на Зелената сделка и за привличане на останалата част от света към каузата, но и ще се цели защита на европейската индустрия от нечестна конкуренция.

Какво прави правителството

Засега българското правителство е заявило само, че иска да запази ТЕЦ-овете максимално дълго време. Такова решение дори беше взето от парламента преди седмици. Според действащите регламенти след 2025-а всяка форма на държавна помощ за въглищния бизнес е забранена, което така или иначе ще направи цената на тока произвеждан от тях много по-висока.

България все още не готова с регионалните си планове. Планове за изоставяне на въглищата, като основен енергоизточник вече имат държави близки до нас - Гърция, Румъния, както и Полша, която е най-зависима от въглищата в ЕС.

Няма информация за стратегическите цели на третия кабинет на Бойко Борисов.

Излизането на Великобритания може да обърка плановете

Дали Зелената сделка ще стартира зависи от Многогодишната финансова рамка на Европейският съюз за периода 2021-2027 г. Държавите в Съвета на ЕС не могат да се разберат за размера на рамката, което представлява горен лимит на разходите, които ЕС ще направи през следващите седем години. Предложенията варират от 1% от брутния национален доход на всяка държава, подкрепяно от големите вносители в бюджета на ЕС, като Германия, Нидерландия и Скандинавските държави, до 1.3%, поискани от европейския парламент. Еврокомисията предлага бюджетът да нарасне до 1,14% от БВП на ЕС, но Германия се противопоставя, като се позовава на коалиционното споразумение на управляващата коалиция.

Ако не се стигне до съгласие в Съвета на ЕС, бюджетът за 2021-2027 г. остане в размер от 1% от размера на европейската икономика. Това обаче означава, че ще е трудно и дори невъзможно да се достигнат високите законодателни цели, които си поставя парламентът и комисията. Освен Зелената сделка (Зеленият пакт, Зеленият курс), за осъществяването на която ще се необходими значителни средства за компенсации на засегнатите европейски и пари за развой, сред приоритетите на ЕП и ЕК са повече пари за отбраната на границите с увеличаване на състава на граничната агенция Фронтекс, образование, дигитализация и т.н. Ще трябва да се направят допълнителни съкращения в размера на кохезионните фондове и на парите за земеделие, което среща съпротива от различни държави. Една от причините за проблема със съставянето на бюджета е и "дупката в бюджета", която се получи след излизането на Великобритания.

https://offnews.bg/analizi/kakvo-e-zelenata-sdelka-i-kak-triabva-da-promeni-evropa-721926.html

[Hatshepsut]

Зeлeнaтa cдeлĸa щe пpoмeни пpaвилaтa зa вcичĸи видoвe бизнec y нac

Зeлeнaтa cдeлĸa e peшeниe нa Eвpoпeйcĸия cъюз в пocoĸa пo-зeлeнa иĸoнoмиĸa. Toвa oзнaчaвa, чe EC cи пocтaвя цeлтa дo 2050 гoдинa дa cтaнe въглepoднo нeyтpaлeн paйoн, a зa дa ce cлyчи тoвa тpябвa дa ce пpoмeни нaчинa, ĸoйтo фyнĸциoниpa иĸoнoмиĸaтa. B мoмeнтa тoй e линeeн - вcичĸи изпoлзвaмe няĸaĸви блaгa и гeнepиpaмe oтпaдъци. Toзи пpoцec тpябвa дa зaпoчнe дa ce тpaнcфopмиpa, ĸaтo тpябвa дa зaпoчнeм дa изпoлзвaмe oтпaдъцитe зa пpoизвoдcтвo нa нoви блaгa. Toвa зaяви пpoф. Bиpжиния Жeлязĸoвa, ĸoятo e зaм.-peĸтop нa BУЗФ в пpeдaвaнeтo Моnеу.bg пo тeлeвизия Вulgаrіа ОN АІR.

"Зeлeнaтa cдeлĸa щe зaceгнe вcичĸи oтpacли нa иĸoнoмиĸaтa нe caмo нa EC, нo и нa цeлия cвят. Зa нaшaтa иĸoнoмиĸa тoвa oзнaчaвa цялocтнa тpaнcфopмaция нe caмo в ceĸтopa нa пpoизвoдcтвo нa eлeĸтpoeнepгия, нo и във вcичĸи видoвe бизнec, ĸoитo тpябвa дa пpeycтpoят нaчинa пo ĸoйтo фyнĸциoниpaт", зaяви тя.

"Hиe, ĸaтo дъpжaвa, тpябвa дa ce cтpeмим дa изпoлзвaмe oтнocитeлнитe cи пpeдимcтвa, зaщoтo Зeлeнaтa cдeлĸa нe e caмo в eнepгeтиĸaтa, нo и в oблacттa нa зeмeдeлиeтo, ĸъдeтo мoжeм дa ce paзвивaмe и имa ĸaĸвo дa пpeдлoжим".

Зa пpexoдa щe e нyжeн гoлям pecypc, плaниpaнe и eнepгия, зaяви Жeлязĸoвa. "Eвpoпa нe пpaви пpexoдa caмa. Bcяĸa дъpжaвa, дoĸoлĸoтo имa възмoжнocт, избиpa cĸopocттa, c ĸoятo дa гo пpaви пo paзличeн нaчин. Cпopeд Kитaй нaпpимep, cпpямo 2005 гoдинa , c 46% ca нaмaлeли въглepoдния oтпeчaтъĸ в cтpaнaтa нa eдиницa БBΠ нa cтpaнaтa.Toвa знaчи, чe и Kитaй пoлaгa мнoгo ycилия и тpябвa дa ĸaжeм, чe тoвa втopaтa cтpaнaтa в cвeтa cлeд Япoния, ĸoятo зaпoчвa oтдaвнa дa имa пocлeдoвaтeлнa пoлитиĸa ĸъм ĸpъгoвa иĸoнoмиĸa и дopи имa peгyлaции в бaнĸoвaтa cфepa нa Kитaй, пo oтнoшeниe нa тoвa ĸaĸви фиpми тpябвa дa финaнcиpaт", зaяви тя.

Kaĸ щe бъдe зaceгнaт бизнeca y нac?

Cпopeд Жeлязĸoвa вce oщe нe ce yceщa пpoмянa, нo тя щe нacтъпи в cлeдвaщитe гoдини пo нaй-paзлични линии. "Πъpвo щe yceтят пpoмянaтa вcичĸи фиpми, ĸoитo paбoтят в ceĸтopи, ĸoитo ca cилнo зaмъpcявaщи и зa ĸoитo EC e зaявил, чe ca пpиopитeтни. Toвa вĸлючвa пpoизвoдcтвoтo нa плacтмacи, oпaĸoвъчни мaтepиaли, лeĸa пpoмишлeнocт и тaм ĸъдeтo имa няĸaĸви xимичecĸи пpoцecи. Дpyгaтa гoлямa тeмa e зa eнepгeтиĸaтa. Πopaди cпeцифиĸaтa нa нaшия eнepгиeн миĸc, в ĸoйтo 40% e eлa нa въглищнитe цeнтpaли, 38% нa ядpeнaтa eнepгия, a ocтaнaлoтo e oт възoбнoвяeми изтoчници", ĸoмeнтиpa тя.

Πo пoвoд oтĸaзa oт ядpeнaтa eнepгия- тoвa нямa дa e ниĸaĸ лecнo, aĸo тpябвa дa ce cлyчи, зaщoтo щe тpябвa дa имa зaмecтитeл. "Зa нac в Бългapия oтĸaзът нe e пpocтo въпpoc нa тpaнcфopмaция нa пpoизвoдcтвoтo, нo и нa нaциoнaлнa cигypнocт", зaяви тя.

"Koмпaниитe щe yceтят peшeниятa oт Зeлeнaтa cдeлĸa пo двe нaпpaвлeния. Зa тяx щe имa мнoгo peгyлaции пo oтнoшeниe нa пpoизвoдcтвo, oтпaдъци, ĸaĸви пpoмeни тpябвa дa нaпpaвят, зa дa нe вpeдят нa oĸoлнaтa cpeдa. Бългapcĸият бизнec тpябвa дa oбъpнe внимaниe нa cвoя ceĸтop и дa ce пoинтepecyвa ĸaĸвo cтoи пpeд нeгo. Дocтъпa дo финaнcиpaнe cъщo щe ce пpoмeни. EЦБ вeчe имa изиcĸвaния ĸъм тяx - тe тpявa дa имaт изиcĸвaния ĸъм ĸлиeнтитe ĸaĸвo пpaвят", ĸoмeнтиpa тя.

"Bce oщe нe e зaдължитeлнo зa бaнĸитe дa вдигaт лиxвeния пpoцeнт, нo тoвa тeндeнция в EC и линиятa, зaдaвaнa oт EЦБ. Tpябвa дa имaмe гoтoвнocт зa тoвa. Физичecĸитe лицa cъщo мoжe дa бъдaт зaceгнaти. Зa тяx мoжe дa имa cтимyли, aĸo нaпpимep дaдeн ĸлиeнт peши дa ĸyпи жилищe в cгpaдa c пo-дoбъp eнepгиeн ĸлac, тoй мoжe дa пoлyчи пo-дoбpи ycлoвия зa лиxвeн пpoцeнт пo ĸpeдитa. Taĸaвa e пpaĸтиĸaтa в peдицa eвpoпeйcĸи бaнĸи c цeл дa ce cтимyлиpa cтpoитeлcтвoтo нa тaĸъв тип жилищни cгpaди", oбяcни тя.

https://money.bg/video/zelenata-sdelka-shte-promeni-pravilata-za-vsichki-vidove-biznes-u-nas.html

[Hatshepsut]

Повечето българи не знаят какво представлява Зелената сделка

Повечето българи не са чували за Зелената сделка - това показват две национални представителни изследвания сред пълнолетните българи на ,,Екзакта Рисърч Груп", проведени през октомври 2020 г. и година по-късно - през октомври 2021 г. Интервюирани са 1005 пълнолетни българи в 72 населени места на страната.

На въпрос ,,Вие лично чували ли сте някога у нас да се говори в публичното пространство за Зелената сделка?" през 2020 г. положително отговарят 36,5%, а през 2021 г. - 48,4%. За европейския преход към нисковъглеродна икономика през 2020 г. не са чували 63,5% от запитаните, а тази година - 51,6%.

През 2021 г. расте делът на запознатите с този термин, коментират социолозите.

67% от висшистите разпознават термина "Зелена сделка", а също и 57% от столичаните и 53% от жителите на областните градове.

По-малко се знае за процеса от младежите под 30 години (сред 56% от тях), сред възрастни над 60 години (сред 54% от тях), сред запитани с основно и средно образование, сред хора с нисък стандарт на живот и сред жители на малки градове и на села.

Какво представлява Зелената сделка

В сравнение с 2020 г. през 2021 г. има ръст от 7 пр. пункта в дела на правилно отговарящите (от 39% на 46%), че Зелената сделка е набор от европейски политики за дългосрочно намаляване на вредните емисии в страните от ЕС и икономическата трансформация към нисковъглеродна икономика. Така отговарят по-често хора на средна възраст, висшисти, както и жители на столицата и на големите градове. С цели 8 пункта за последната година намалява делът на хората без мнение по въпроса.

Според голям брой запитани България не е готова да извлече полза от тази трансформация – 40,8% през 2020 г. и 44,4% през 2021 г.

Какво според Вас представлява ,,Зелената сделка"?

	Октомври 2020	Октомври 2021
Национален план на българското правителство за намаляване на вредните емисии в българската енергетика до 2030 г.	12,7%	14,7%
Набор от европейски политики за дългосрочно намаляване на вредните емисии в страните от ЕС и финансиране на икономическата трансформация към нисковъглеродна икономика.	39,2%	45,9%
План на ООН за цялостна промяна на човешките дейности с цел намаляване замърсяването на околната среда.	8,4%	7%
Не знам, не мога да преценя	39,7%	32,4%

   
Замърсяване на въздуха

През октомври 2021 г. 40,2% от българите определят като трайно нерешен проблема за замърсяването на въздуха в своето населено място. За 59,8% това не е така.

Бихте ли казали, че във Вашето населено място замърсяването на въздуха е трайно нерешен проблем?

Октомври 2020    Октомври 2021
Да    38,6%            40,2%
Не    61,4%            59,8%


Замърсяването на въздуха е трайно нерешен проблем за 81% от столичани и за половината от жителите на областните градове.

Замърсяването на въздуха не е трайно нерешен проблем за 67% от жителите на малките градове и за 92% от жителите на селата.

Данните за последната година показват устойчиви нагласи в отговорите на този въпрос.

Въпреки това повечето хора не биха сменили населеното си място за такова с по-чист въздух – 88,7% през 2020 г. и 85,4% през 2021 г. не искат да се местят по тази причина.

Делът на хората, които заявяват, че биха напуснали населеното място, в което живеят, за да отидат другаде, където въздухът е по-чист, расте обаче от 11% на 15%. Това твърдят по-често хора на възраст под 40 години, високообразовани и заможни респонденти. Такъв отговор дава и всеки четвърти от живеещите в населени места, където замърсяването на въздуха е трайно нерешен проблем.

През последната година нарастват дяловете на българите, които са готови персонално да подпомогнат борбата с климатичните промени. Най-слаба е персоналната готовност за подпомагане на борбата с климатичните промени, като се намалят пътуванията с автомобили.

Двете изследвания са реализирани със средства на "Екзакта Рисърч Груп" и с финансовата подкрепа на депутата в ЕП Радан Кънев.

https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/povecheto-bylgari-ne-znaiat-kakvo-predstavliava-zelenata-sdelka-337870/

[Hatshepsut]

Кузман Илиев: ,,Зелената сделка" ще доведе до енергийна криза в България

,,Зелената сделка" ще доведе до енергийна криза в България. Това заяви икономическият и политически анализатор Кузман Илиев по време на обсъждане на ,,Зелената сделка", част от политическата академия на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) в Сандански. Събитието e организирано от българския представител в Европейския парламент от политическата група на ЕКР и заместник-председател на ВМРО-БНД Ангел Джамбазки.

,,Затваряме половината енергиен микс на ТЕЦ-овете и електроцентралите и в същото време не правим алтернатива. Например да развием газова инфраструктура или електролизери за производство на електричество. Това го махаме, защото на Европейския съюз не му харесва въобще да се говори за изчерпаеми горива. Това е забранена тема. Хубаво – затваряме, затваряме, но няма алтернатива. В Плана за възстановяване и устойчивост се залага изключително сериозен финансов ресурс за ВЕИ-та (Възобновяеми енергийни източници), за фотоволтаици, които изобщо не могат да компенсират нуждите на българската икономика. Особено в пиковите моменти и вечерта. Концепцията на ,,Зелената сделка" залага изключително много на ВЕИ. Но ако в Северна Европа, където има океани и силни ветрове това може да компенсира енергията от въглищата, при нас не е така. Нашите брегове не са такива. Ние влизаме в тази игра без да можем по никакъв начин да се обезпечим. Ще затворим 45% от енергийния микс, но нямаме алтернатива", каза Илиев.

Той допълни, че само електромобилите в България трябва да са около 1 млн., за да се говори за подмяна на автопарка, каквато също е заложена в ,,Зелената сделка".

,,През 2019 г. имаше и допълнение, което представлява надграждащ план, в който има идеи, които биха означавали фундаментална промяна на нашия живот. Например след 2030 г. няма да има никакво производство на автомобили на бензин, дизел или такива каквито ги познаваме днес. ,,Зелената сделка" има заложени по социалистически квоти каква част от енергийния микс трябва да е ВЕИ (Възобновяеми енергийни източници). Залага се да е 40% след 10 години, като в момента е 20% в Западна Европа. Това е изключително рязко и изкуствено прескачане на стадий в икономиката към този конкретен сектор. Това е част от една доста социалистическа визия за промяна на обществото. Тя е социален инженеринг. Едни хора, които искат да месят обществото както преценят, просто се събират и го решават, като след това го имплементират в политики", допълни анализаторът.

Според него промяната е залегнала още през 1971 г. със създаването на Световния икономически форум.

,,ООН и наднационалните структури започват създаването на нов световен ред. На сайта на Световния икономически форум виждаме, че вече се говори за промяна на капитализма, за отпадане на границите и за тотално преосмисляне на това каква е системата днес", заяви Илиев.

Анализаторът намира общо между културния марксизъм и идеите на Световния икономически форум.
,,Световният икономически форум всъщност е едно място в Давос, на което се събират глобалният световен елит, съставен от политици, хора на бизнеса, дигитални гурута от Силициевата долина. Хора с изключителни финансови възможности, но и много сериозна визия на къде трябва да се развива светът. Всъщност те използват стратегията на културния марксизъм с идеята да създадат един нов тип социализъм. Не естествено онзи бруталния на 20 век, при който убиваш опонента и налагаш диктатура.  Една партия става тоталитарна и обхваща цялата система. Те предлагат нов модел на социализъм чрез технологиите. Което е много жалко, защото технологиите са това, което трябва да повишава качествата на нашия живот. Но ако технологията бъде впрегната в това да бъдеш следен или да ти се налагат определен тип мнения? Това, което се случва в интернет – т.нар. "cancel" култура... Когато някой не е съгласен с някого, той не влиза в дебат, директно стигматизира и оплюва опонента си. И това се случва масово. Има хора, които са смазани и охулени в интернет, защото са изказали определено мнение, дори профилите им са унищожени. Вижте какво се случи с Доналд Тръмп", добави анализаторът.

Според него кризата с COVID-19 също се използва за нулиране на системата, рестарт и ограничаване свободите на хората. Той даде пример и с идеите частната собственост да отпадне, както и за налагането на рестрикции при определен тип мислене или поведение.

,,Китайците дори си позволиха да правят социална кредитна система. Тоест, ако вие не споделяте идеите на либералния глобализъм, може да бъдете лишени от възможността да взимате кредит, да влизате в определени обществени сгради. ,,Зелената сделка" се вписва чудесно в този контекст. Сред приоритетите на Световния икономически форум е да се бори с климатичните промени. Климатични проблеми съществуват, но от милиони години и ще ги има винаги. За съжаление, когато се прекрачи границата в тяхното тълкуване, се стига до извода, че единствената причина за тях е човешката дейност и тя трябва да бъде сведена до минимум. Тоест, човекът е най-големият проблем. В основата на крайните зелени идеологии това присъства", казва Илиев.

По думите му една от целите форума е всички да са равни, но чрез технологиите някой да контролира процесите.

,,Това е голяма картина на цялостен нагон за либерален глобализъм и глобално правителство. Нов ред! Нищо общо с това, което до сега сме свикнали. Тук въпросът е има ли противоотрова? Ако смятаме, че е хубаво някой да може да ни следи тотално, че е добре, ако изкажем различно мнение в интернет да бъдем тотално канселирани, оплюти и размазани. Ако смятаме, че е нормално да нямаме частна собственост, дори собствен автомобил. Добре! Но ако ние не сме съгласни светът да бъдете устроен като нещо, което практически прилича на много сериозен дигитален, технократски криптокомунизъм, трябва да има реакция. И тя може да дойде само от политически и интелектуални групи, които са настроени по друг начин за света. Това са консервативните и обичащите патриотично собствената си нация хора", завърши Кузман Илиев.

По време на академията ще се обсъдят още теми като нелегалната миграция, плана за възстановяване ,,Следващо поколение ЕС", младежкия консерватизъм в Европа, консервативния активизъм и др.

Предвидени са и специализирани ролеви игри за развиване на различни професионални умения на бъдещите млади политици.

Събитието протича при спазване на противоепидемичните мерки, а участието на чуждестранните политически лидери ще бъде онлайн.

Изказванe пред младите българи и участие в дискусиите, освен Ангел Джамбазки, ще имат Джорджия Мелони (председател на партията на ЕКР), Карло Фиданца (съпредседател на групата на ЕКР в ЕП), Хорхе Буксаде (испански представител в ЕП), председателят на ВМРО-БНД Красимир Каракачанов, кметът на Сандански Атанас Стоянов, политици и общественици.

https://trud.bg/

[Hatshepsut]

Ричард Ран: Зеленият дневен ред ще остави много хора на студено тази зима


Ричард Ран е председател на Института за глобален икономически растеж и на MCon LLC

Годишната конференция на ООН за климата (COP27), която току-що приключи в Египет, може би постави рекорд по най-голям брой лоши идеи, представяни някога на голяма международна конференция.

Заявената причина за тези конференции е да се реши ,,проблемът" с глобалното затопляне - практическото политическо решение обаче ще остане завинаги недостижимо, докато конференциите се провеждат на интересни места, където много от участниците могат да долетят с частните си самолети.

Препоръките от тази конференция вече дори не претендират, че правят нещо за намаляване глобалното затопляне, а вместо това се превръщат в торба с необмислени идеи за прехвърляне на богатство от някои (но не от всички) богати държави към някои (но отново не от всички) бедни държави. За пореден път се доказва, че покойният изтъкнат икономист лорд П. Т. Бауър е прав, когато отбелязва, че помощта е процес на прехвърляне на богатство от бедни хора в богати държави към богати хора в бедни държави.

Богатите страни в света не са станали богати благодарение на получаването на чуждестранна помощ. Те са станали богати, защото са развили правни системи, които защитават частната собственост и върховенството на закона и дават възможност за разцвет на свободните пазари и иновациите. Индустриалната революция, започнала във Великобритания през 1700 г., е позволила на всяко поколение да живее по-добре и по-дълго от предишното. От времето на Древния Рим до началото на индустриалната революция средната продължителност на живота е малко повече от 30 години, но тези, които са преживели детските болести, са могли да очакват да доживеят до 40 или дори 50 години. Едва през последното десетилетие по-голямата част от населението на света има доходи на ,,средната класа", а не живее в бедност, и може да очаква да доживее близо 70 години. (В САЩ средностатистическият мъж може да очаква да доживее до 73 години, а средностатистическата жена - до 79 години; но в страни като Япония, Сингапур и Хонконг средната продължителност на живота е с осем и повече години по-голяма, отколкото в САЩ.)

Това стана възможно благодарение на изгарянето на изкопаеми горива. Индустриалната революция зависи от механичната сила (а не от животинския или човешкия мускул), за да се движи или произвежда почти всичко. Водните колела са осигурявали известна фиксирана мощност, но само в райони с подходяща топография и валежи. Изобретяването на парната машина променя всичко. Преди Джеймс Уат да построи първата реално приложима и гъвкава парна машина през 1765 г., в експлоатация са били няколко парни машини. Първоначално парната енергия е използвана в мините и фабриките, след това в началото на XIX в. - за задвижване на лодки, а в края на 30-те години на XIX в. - за задвижване на железниците. Железопътната линия прави възможно пътуването на дълги разстояния и евтиното транспортиране на стоки, без да се налага да се разчита на несигурните вятърни и водни пътища. След завършването на Трансконтиненталната железница през 1869 г. пътуването от Ню Йорк до Сан Франциско става за една седмица, а не за около шест месеца с конски вагони или ветроходни кораби заобикалящи Южна Америка.

Парната машина се задвижва от изкопаеми горива - отначало дърва, после въглища, а след това нефт или газ. Не е пресилено да се каже, че без изкопаемите горива и без енергията и гъвкавостта, осигурявани от парните машини, хората щяха да бъдат много по-бедни и по-нездрави, а продължителността на живота им значително щеше да намалее. Някои бедни държави искат ,,обезщетения" от богатите държави за екологичните щети, които богатите държави уж са нанесли на бедните държави. Колко хора в бедните страни биха били склонни да се откажат от съвременното лечение и фармацевтичните продукти, модерното земеделие, автомобилите, автобусите, камионите и самолетите, които имат в резултат на трансфера на технологии и продукти, които получават от богатите страни, в замяна на половината от нивото на CO₂ в атмосферата им? (По ирония на съдбата досега това е стимулирало растежа на земеделските култури.)

Схемата, която беше най-обсъждана на конференцията, предвиждаше някои богати държави да правят вноски във фонд, който да се управлява от ООН. След това средствата щяха да бъдат предоставени на ,,заслужили" бедни държави. Какво би могло да се обърка?

Разбира се, ,,вноските" на богатите страни ще изискват по-високи данъци. По-високите данъци биха забавили растежа, намалявайки доходите и възможностите на най-бедните в богатите страни.

По същото време, когато се предлагаха политиките на преразпределение, в Европа нарастваше загрижеността за недостига на енергия през тази зима, до голяма степен предизвикан от приемането на зелени политики, които оставиха много хора на студено. Добре известно е, че много повече хора умират от студ, отколкото от жега. В резултат на зелената програма и на войната Русия срещу Украйна голяма част от Европа няма да има достатъчно електроенергия и газ, за да се отопляват домовете и предприятията. Миналата седмица списание ,,Икономист" цитира много проучвания и модели, които показват, че тази зима ,,излишните" смъртни случаи от студ могат да достигнат стотици хиляди.

Някои от най-запалените по ,,зелената програма" ни казват, че населението, което може да ,,издържи" нашата планета, без да нанася вреди на околната среда, е само около 1 милиард души - а ние сме 8 милиарда. Така че, изглежда, че мнението на радикалните природозащитници е, че няколкостотин хиляди европейци, които неволно ще умрат пряко или косвено от студа, са само малка вноска за ,,необходимото" обезлюдяване. /БГНЕС

Ричард Ран е председател на Института за глобален икономически растеж и на MCon LLC. Неговият анализ е публикуван във ,,Вашингтон таймс".

https://bgnes.bg/news/richard-ran-zeleniat-dneven-red-shche-ostavi-mnogo-khora-na-studeno-tazi-zima/