Карл Маркс и капитализма

[vailen]

Карл Маркс и капитализма

Част 1

Оказа се, че и Никола М. Николов е неизкореним от интелектуалния багаж на българина (същият българин не спира да мрънка за влошаващото се ниво на образование – парадокс).

И понеже съм сериозен автор : )), мисля да не обръщам внимание на разните му там конспирологии, само пътьом ще кажа:

Маркс не е измислил социализма.

Маркс не е финансиран от Ротшилд

Маркс не е заговорник срещу православието, в частност Русията

Толко по тия въпроси.
Какво е бил Маркс?
Маркс е бил хипи – имал е голямо семейство, разпуснат сексуален живот, никакви средства и сериозен интелектуален потенциал. Маркс е бил изключителен анализатор, но е бил слаб в изводите (както ще се окаже по-късно), макар че е бил изкушен да е авторитет точно във второто.
Маркс е надценен като философ за сметка на Хегел, от чиито постановки изхожда, анализирайки фазите в общественото развитие. Оригиналното при него е, че доказва, че тези фази са детерминирани от икономиката (формата на собственост), а всяка нова фаза настъпва вследстие изменението на икономическите условия (теорията за базата и надстройката). И още няколко неща...

Според нас, поне половината от марксовия принос в тези неща се дължи на Енгелс (не ни е работа да установяваме каква точно част), комуто обаче, с течение на времето е отредена съвсем второстепенна роля (ще обясним по-надолу кога и защо).
Енгелс е бил бохемстващ капиталист-интелектуалец, чието хоби е било да снабди работниците си с теория, с която да му вземат фабриката. Освен това, нему принадлежи заслугата за популяризацията на марксизма и без чиито принос, днес вероятно нямаше да сме чували за Маркс (е, признавам си-малко е пресилено).
Всъщност, популярността на Маркс, набира скорост чак към 80-те години (трийсет години след написването на Манифеста). Преди това е познат само в много тесен кръг, но към края на 19 век Маркс е бил широко обсъждан сред социалистите (имам предвид теоретизиращите по темата интелетуалци), но би останал в историята само в частта си за икономическия детерминизъм във фазите на общественото развитие, ако случайно не е бил изпуснал на едно място терминът ,,диктатура на пролетариата" (в Манифеста).

Маркс би бил приемлив за всички крила на социализма без този термин, който е причина да бъде атакуван от всички страни – анархистите са го атакували от позицията, че всяка диктатура, независимо какво прилагателно бъде поставено пред нея е просто диктатура, а набиращата популярност социалдемокрация е приела вече, че самия капитализъм е в състояние да еволюира чрез парламентарен натиск и без революционно насилие.
Точно ,,диктаурата на пролетариата" е това, което силно е впечатлило Ленин - надменен, властолюбив бонапартист, който не се интересувал от работническата класа, освен в ролята и на средство за взимане на властта (той вероятно даже я е презирал). Именно ,,диктатура" е трябвало на Улянов. Всички разправии със съмишлениците му са концентрирани точно около това.
Ленин се нуждае от марксизма, който придава романтизъм в бруталните му амбиции за власт, макар че на практика той е негов опортюнист.
Култът към марксизма, с добавката вече ленинизъм, бива оформен веднага след революцията под формата на религиозен култ и тук ние подозираме ръката на бившия семинарист Сталин.
Космологията на този религиозен култ е директно взета от християнството. Без да се разпростираме подробно – съществува Бог-Отец (Маркс, който на всичкото отгоре визуално прилича на Микеланджеловият), Бог-Син (реформатора на учението Ленин), има ги дванайсетте апостоли (Лениновите ученици), фарисеите (социалдемократите) и даже Юда (Троцки). Оставяйки двата бога да властват в отвъдното (духовното), за себе си, Сталин скромно отрежда материалното - тронът на Свети Петър.
Да се върнем обаче на Маркс, който както казахме е силен в анализа, но слаб в изводите.
Маркс общо-взето правилно определя, че политиката е детерминирана от икономиката и прави един доста добър анализ на капитализма. Това с което Маркс не се справя е да предвиди ролята на технологичния прогрес в развитието му. Днес е лесно да го обвиняваме в подценяване на този фактор, но следва да се има предвид, че той е бил съвременник на края на първата подфаза (да го кажем така) и началото на втората.
Днес не е особено трудно да определим, че от началото си капитализмът претърпява поне четири подетапа.
Първата – периода след края на Наполеоновите войни до революциите от средата на 19 век - периодът на Реставрацията, когато победеният феодализъм се опитва да управлява с инструментите на капитализма.
Втората – технологичната фаза, в който капитализма натрупва икономическата си база, а към началото на Първата световна, светът е узрял за ново преразпределение на благата.
Третата – периода между двете войни – опитите за реформация на капитализма – тук спадат фашизъм, национал-социализъм и комунизъм (доколкото сталиновия комунизъм  не е нищо друго, освен държавен капитализъм). Към началото на Втората световна, тези опити изглеждат по-скоро успешни.
Четвъртия – консуматорския капитализъм. Тук ще се спрем по-подробно.
         Консуматорския капитализъм настъпва и се развива в условията на непрекъснато нарастващ напредък на технологиите. Консуматорството е най-характерната черта на съвременния капитализъм. То е туширало всички описани от Маркс противиречия (но си е създало нови).

         Принципът на функционирането му е много прост – колкото повече нарастват и се усавършенстват средствата за производство, толкова повече стоки излизат на пазара. ,,Експлоататорите" установяват, че в такива условия нямат нужда от ,,експлоатирани", а от потребители. Така те са принудени (за да осъшествят по-големи печалби) все повече да разширяват производството, измисляйки нови и нови стоки. Т.е. те вече са заинтересовани, от наличието на относително заможен пролетариат, разпологащ със свободно време (която ниша се запълва от стоки, предназначени за свободното време – т.е. това не са ,,стоки за необходимост, а ,,стоки за лукс"). Бизнесът, свързан със свободното време е безпрецедентен във всички досегашни обществени формации и е типичен за зрелия капитализъм.
         Т.е., това което днес помпа печалбите на капитализма е не експлоатацията, а непрекъснатото разширяване на пазара - кръга на потребителите. Той вече технологично може да задоволи всяко разширяване.
         Така, пролетариата се сдобива с 8-часов работен ден, 5-дневна работна седмица, право на отпуска, социално подпомогане и всичко останало без да се налага ,,експроприация на експроприаторите".
         Т.е. съвременния капитализъм изглежда като общество на класовата хармония  – и двете класи изглеждат еднакво задоволени в нуждите си.

https://ramone.blog.bg

[vailen]

Част 2


...

За да обясним грешките на  Маркс, трябва първо да кажем за метода, който използва – диалектиката, която мисля споменах, че взима от Хегел. Условно, при обяснението на процесите, диалектиката разглежда (поне) три въпроса – 1)начало; 2)развитие; 3)край. Точно на тия трите неща отговарят трите закона на диалектиката според Маркс (идеята е открадната от Хегел, в което няма нищо лошо всъщност).

         Използвайки тези три закона на диалектиката, основната идея на цялото Марксово творчество е да докаже (научно), че победата на пролетариата е неизбежна.

         Тук ще наблегна – Маркс не казва дали това ще е добре или зле, той казва само, че по законите на (неговата) диалектика, историческа неизбежност е пролетариата да стане собственик на средствата за производство.

         Маркс прави анализ на капитализма, установявайки, че буржоазните революции избухват, в момента в който икономическите отношения са се безвъзвратно изменили. Така стига до изводът, че промяната в икономическите отношения, води до претенцията на субекта-носител на тези отношения за участие в политическата власт. И тъй като, заварената класа никога не отстъпва властта доброволно (защото трябва да се откаже от привилегиите си), това става чрез революция. Съответно, дошлата на власт нова класа преустройва политическия инструментариум (чрез премахване на ненужните и създаване на нови институции). Това е взаимовръзката между база и надстройка (за което изхабихме толкова време наскоро). Маркс прогнозира, че както капиталистическата буржоазията е заменила феодалната аристокрация, така и пролетариата, ще замени буржоазията, когато... мудойде времето.

         Според логиката на Маркс (имам предвид третият закон на диалектиката, който той формулира – Законът за отрицание на отрицанието), това ще настъпи кога?

         Я вижте пак по-нагоре – когато базата (икономическите отношения) се променят! Нали така е станало при феодализма!

         Ето я тук първата пукнатина в Марксизма. Очевидно, и самият Маркс я забелязва, защото по-нататък казва, че капитализма трябва първо да натрупа материална база - да узрее един вид – и чак тогава, като зряла круша да падне в ръцете на пролетариата.

         На един нетърпелив мъж обаче, на име Улянов, никак не му се чакало, щото годинките си минавали, а капитализма имал още накъде зрее.

,,Днес е рано, а утре ще е късно"- казва той, обективно оценявайки настоящето, и пророчески провиждайки в бъедещото. Така му хрумва да напише книгата ,,Империализма-последен стадий на капитализма", където (разбира се) ,,научно" доказва, че империализма вече е настъпил и взима влака за Русия за да раздруса крушата.

         Ама чакайте малко! Какво става тук с Научния социализъм? Нали законите на диалектиката, ясно и точно определят кога и как следва да настъпят процесите?

         Каква е тая наука, ако всеки седне да променя закономерностите, така както му скимне?

         Представете си например – вие сте забременели, отивате на доктор и той ви казва – елате след девет месеца.

На петият обаче, както си се разхождате в парка, срещате един ,,доктор", който ви казва – бе, кво ше чакаш още четири месеца, я ела утре да свършиме работата.

Не е ли така?

При Маркс обаче има още едно противоречие в по-общ план.

Не следва ли, според законите на марксовата диалектика, че всяка формация е по-високо стъпало на развитие от предхождащата я? Това следва и от марксовата теза за въздействие между база и надстройка.

Изглежда, че феодализма е по-високо стъпало от робовладелството (ако го приемем за обществена формация), а капитализма – по-високо от феодализма (това пък е казано в прав текст и е вярно на всичкото отгоре). Имайки предвид, че марксизма изключва от сметката т.нар. родовообщинен строй (и правилно), защото в него нямаме частна собственост, а оттам и дъжавата (написано е в енгелсовия труд ,,Произход на семейството, частната собственост и държавата").

И тук ше направите грешката да отговорите – ми точно така е – при феодализма, робството е заменено с крепостничество, а крепостния, все пак разполага с някаква собственост (па и вече не е роб).

Ще се изненадате ли ако ви кажа сега, че робство, съвсем легално си е съществувало поне до края 16 век (имам предвид в Европа)?

Значи излиза, че робовладелство и феодализъм са си съществували без проблем и успоредно. Но това е малкия проблем.

Големият е, че феодализма (поне през половината от съществуването си) НЕ е по-високо стъпало, нито на обществена огранизация, нито пък икономическите отношения са били.

Древността (демек ,,робовладелския строй"), е по-развита цивилизация и в обществено и в икономическо отношение.

Тук даже, оставяме настрана въпросът, че класов антагонизъм между роби и робовладелци не съществува, защото робите, всъщност не са класа, а социален статус.

В Древна Гърция например, можеш да станеш роб по два начина -  ако си военопленник или ако изпаднеш в дългове (иронично казано – ако изпаднеш в несъстоятелност). Във втория случай е временно и е форма на наказание, а във втория е за удобство – бидейки гражданин, имаш редица права, включително и право да участваш в избори. Съгласете се, че такова право не може да бъде дадено на един военопленник.

Има и още нещо.

Античността, всъщност, пада не поради настъпването на някакви нови отношения (според закона на отрицание на отрицанието), а вследствие на външен натиск – варварските нашествия.

Възможно е това по някакъв начин, все пак да бъде вместено в трите закона на диалектиката (говорим за философия все пак), но е невъзможно в теорията за базата и надстойката - защото никаква промяна в икономическите отношения (ерго в базата) не е настъпила. Надстройката обаче се променя – просветената древност е заменена с религиозен догматизъм.

Още нещо. В Древността имаме два периода – демокрация, последвана от монархия (имаме промяна в надстройката).

Вярно е, все пак че Рим става империя, защото експанзията го е налагала (т.е. формално, тук действително имаме някаква промяна в базата).

Да ама всичко това става в рамките на една обществена формация(робовладелство), ако следваме логиката на Маркс.

Във феодализма наблюдаваме нещо подобно, след дълги векове изведнъж избухва Ренесанса и вследствие на него, Великите географски открития, а вследствие на тях промяна на икономическите отношения.

Не правете сега грешката да кажете, че Великите географски открития са станали възможни, защото корабоплаването се развило, защото чисто технически, стигането до Америка е било възможно векове преди това.

Заради Ренесанса обаче (чрез стари арабски книги) Колумб научава, че земята е кръгла (ето ви парадокс – през Древността е общоизвестно, че земята е кръгла, а в уж по-развития феодализъм, хората смятат, че е плоска).

Само пътьом споменавам, че това е пример за това как съзнанието променя битието.

Мисля да не се разпростирам повече по тоя въпрос...

Замислих се обаче за нещо друго – толкова много ли е обичал Маркс, работническата класа, че е зарязал обещаваща доцентура в Хайделбергския университет, адвокатска практика или поста на мениджър (във фабриката на Енгелс, примерно).

За Ленин съм сигурен, че не я е обичал – той нищо не е обичал (освен, вероятно кучета или да храни гълъбите).

Според мен, и Маркс не е.

Маркс не е Ленин – аз предполагам, че е бил чаровен и приятен човек. Маркс е бил това, което ние наричаме с подходящия израз ,,развей прах" – човек, чиито (безспорен) потенциал очакваш всеки момент да се развие (и той се развива де, но не по начин, който примерно жена му е очаквала), човек предпочитащ да се назове свободен журналист и писател, вместо да се чучне в некоя търговска кантора, човек предпочитащ, волно да снове из половин Европа, вместо да... свие гнездо, дет се вика.

Маркс, всъщност, въпреки всичките си изследвания за полжението на работническата класа, изобщо не я е разбирал.

Работническата класа за Маркс е бил един кафез с опитни мишки!

Маркс е бил изкушен да влезе в историята като прорицател и пророк, който ще предвиди неизбежността на обществените закони и ще предскаже бъдещето.

Макар че, жена му вероятно е била на друго мнения, Маркс (както и Ленин) е реализирал се човек. Той остава в историята, точно по начина, който е искал.

И за да не звучи това твърде леко и повърхността, аз ще се опитам да се обоснова.

Чели ли сте ,,Манифеста"?

Прочетете го внимателно, това е интересна литература – Маркс наистина е много талантлив!

На мен ми звучи като филм на Дейвид Линч – Манифеста почва като типичен готик – ,,Един призрак броди по света..." По-нататък, напрежението непрекъснато се напластява, а над всичко е надвиснала една някак зловеща неизбежност.

Маркс е много експресивен, той не заплашва, а бавно, методично и неумолимо обяснява на капиталистите какво ги очаква (това е много по въздействащо, отколкото да им каже ,,ше ви еба майката аз на вас").

Маркс даже не говори за смърт – той е още по-силен – говори за гроб – гробът вече е изкопан, а въпрос само на време е мъртвецът да падне в него (той именно ще падне, а няма да бъде положен в ковчег преди това), след това ще бъде зарит, пръстта ще бъде утъпкана с плоското на лопатата, надгробен камък не се предвижда.

Забелязвате ли обаче нещо друго?

В Манифеста, Маркс никъде не казва, какво работниците ще спечелят от ,,историческата неизбежност"!

След като педантично отбелязва в няколко точки какво ще се случи в светлото бъдеще със:

собствеността (експроприирана, разбира се);

селското стопанство (одържавено);

жените (обобществени);

с банките (за домашно);

даже с имуществото на емигрантите (сещате се кво)

... и след всичко това, няма ни дума, какво работниците ще спечелят (барем едно ,,8-часов работен ден" да му се беше откъснало от сърцето. Ма и тва даже не)...

Очаквали сте, драги работници, нещо?

Ама приятели, никой нищо не ви е обещавал в светлото бъдеще – объркалЕ сте се нещо!

И не само това – а защо другаря Енгелс, след като толкова е обичал пролетариата, в качеството си на фабрикант, не е въвел в собственото си предприятие 8-часов работен, 5-дневна работна седмица, медицинско осигуряване, пенсии, отпуски... чували ли сте това – щото аз не.

Да речеш да не е имало примери – имало е – някой си Оуен(не Майкъл), някой си Фурие са го правили. Другаря Маркс, сигурно не е чувал за тях ще кажете. Чувал е, чувал е! Споменати са те в Манифеста, наред с разни фаланстери, паупери и дребнобуржоазни опортюнисти...

Сакън, пролетариата да не потъне в охолство и консуматорство и така да забрави за историческата си мисия.

И споменавайки ,,консуматорство", плавно преминаваме към неомарксизма и новата левица...

Знаете ли какво е консуматорство?

Консуматорство е да идеш да бачкаш 8-часа, 5-дена в седмицата, да си имаш къща, да си поливаш градинката, в кухнята си да имаш (пълен) хладилник, в хола телевизор, вечер да идеш в кръчмата, да пиеш по едно, нервно гледайки си часовника (щото сутринта си на работа), да се прибереш после, да сложиш децата да легнат, па накрая да идеш да легнеш при жената... и така всеки ден. У наше село, отворенгясите като мене, викат на това ,,еснафлък". (На вас живее ли ви се така? На мен не.)

Ма как така бе, другари, къде остана класовото ви съзнание? Ма толко ли не можете да проумеете как ви експлоатират, присвоявайки си принадената стойност?

Това е ,,консуматорство", според Новата левица (признавам си, никога не съм чел Маркузе, но съм чел други неща).

А Новата левица какво е? (Оставяме настрана конкретно Маркузе.)

Средностатистическия фен на Новата левица слуша Ролинг Стоунс (Бийтълс са му некак много дребнобуржоазни). Следва в Бъркли, където отвреме навреме идва Гинзбърг да чете стихове (а между стиховете заедно попушват ганджа), идва и Буковски (той пък си носи евтино вино). Барикадира се в мензата на Бъркли, ако властите му отнемат правото да събира средства за Виетконг. Ходи на концерт в Удсток, откъдето не помни нищо щото се е размазал още от предния ден с ЛСД. Вдъхновен от това, отива да живее в една хипикомуна в Минесота. (На вас живее ли ви се така? На мен да.)

По същото време, класовоосъзнатите им братя на изток строят светлото бъдеще.

Новата левица се възхищава на работническата класа на Изток, която строи, а тая последната завижда на работническата класа на Запад, която консумира.

... и тук вече наистина ми писна. Стига толкова!

https://ramone.blog.bg

[vailen]

ЗАЩО ВСЕКИ АНТИКОМУНИСТ, ТРЯБВА ДНЕС ДА ПОЧЕТЕ 200-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА КАРЛ МАРКС

КЪМ КОЛЕБАЕЩИЯ СЕ АНТИКОМУНИСТ
Но може палавците вече
да не обичат стара слава,
ни битки сред вълните млечни,
ни хубавици отдалече:
с пиратските платна тогаз
и с припевите си сърдечни
да ида вдън земята аз!

Защо всеки антикомунист трябва днес да почете 200 годишнината от рождението на Карл Маркс?

1. Защото Маркс е бащата на научния комунизъм и без него нямаше да има комунизъм. А пък без комунизъм, нямаше да ги има и антикомунистите. Ще рече, че Маркс им е работодател. Всичките те днес, вече толкова години след падането на комунизма, съществуват благодарение именно на Маркс.

2. Защото антикомунистът е човек който е прочел Маркс и Ленин и е разбрал за какво става въпрос. За разлика от комунистът, който също е прочел Маркс и Ленин, но не е разбрал за какво става въпрос. А тоя който не е даже прочел Маркс и Ленин, не е никакъв - нито комунист, нито антикомунист. Искам да им обърна внимание, на множеството днешни (късни) антикомунисти, че ако те не са даже прочели Маркс и Ленин, значи са като циганите, кои са си изпонакупили шофьорските книжки и като висшистите, които са си купили дипломите. Те са част от цялата тая гмеж, която върлува и вършее наоколо, която обръща цели автобуси в канавката, докато си рови в телефона карайки и като фирма "Автомагистрали", която опъва тел на магистралата, по време на ремонтни работи, в резултат на което загива колоездач - светла му памет и на него. Така че, уважаеми антикомунисти, които даже не сте прочели Маркс, на днешния ден, след като го почетете, вземете та го прочетете - тва са едни има нема два-трийсе хиляди страници.

3. Защото Маркс не е руснак. Ако някой от многобройните антикомунисти и русофоби още не знае, че Маркс не е руснак а чистокръвен западноевропеец, роден в Германия, умрял в Лондон; ако някой от многобройните антикомунисти не знае, че Маркс е даже евреин, потомствен равин, нека да научи поне това СЕГА.

4. Не на последно място, има и поне още една причина, да почетете Маркс, уважаеми антикомунисти. Маркс е велик философ и мислител. Вие можете да сте съгласни с него или да не сте съгласни (както казах, чак след като сте го прочели обаче), както не съм баш съгласен и аз. Но това не променя факта, че Маркс доразвива политикономията, чиито най-видни представители преди Маркс а и до ден днешен са Адам Смит и Дейвид Рикардо; че доразвива философията на Хегел и Фойербах; както и социалистическите идеи на френските социалисти. А така също и Аристотел. Както виждате, освен че в Маркс и комунизма няма нищо руско, самият Маркс е продукт на една западноевропейска школа от философи и икономисти. Маркс не е майтап работа и не е залък за недоучени хлапета, които си мислят, че могат да се подиграват на магарето, за дето е глупаво и силно реве. Нещо повече - твърде е вероятно, именно Маркс да е най-великият икономист, както казват, на хилядолетието.
Най-малкото той, е доразвил хилядолетната наука, съществуваща вече преди него. Без Маркс, уважаеми антикомунисти, светът щеше да стане едно по-просташко място и ако поради някаква случайност, вие искате Маркс да го няма, значи сте изпълзели директно от пъклото, за да възвърнете най-мракобесните епохи и да потвърдите, че историята се повтаря като фарс, но на по-високо стъпало от спиралата на общественото развитие. Ако вие, уважаеми сте такива, значи вие сте ретроградните сили, които действат. Но всеки един от вас е само една тухличка от тия сили, едно малко мишленце, злобно, глезено, недорасло и своенравно детенце. Което може и да направи малко пакост, но нищо повече. Зли гении от вашите редове, няма да излязат. Защото дори и злите гении са част от прогреса на човечеството, а не част от регреса.

https://bgman13.blog.bg/
-----------------------------------------------------------

Карл Маркс едва ли е толкова велик философ и мислител, както го описва блогера, но е факт, че покрай ВОСР е станал известен. Чичко Ленин - също. А кой, финансираше лениновите отряди и му отпускаше всякаква помощ? Кайзерова Германия в стремежа да обърше задните части на Австро-Унгария вкара Ленин в РИ. И какво е станало после е общоизвестно.