Българска Народна Банка (БНБ)

[Hatshepsut]

Българска Народна Банка (БНБ)


Сградата на Българската Народна Банка - гр.София

Българската народна банка (БНБ) е централната банка на Република България. Българска народна банка е основана на 25 януари 1879 г.

Статутът ѝ е уреден със Закона за Българската народна банка, приет на 5 юни 1997 г., обнародван в ,,Държавен вестник", бр. 46 от 10 юни 1997 г.

Основна цел на Българската народна банка е да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на националната парична единица и провеждане на парична политика в съответствие с изискванията на този закон. Българската народна банка действа в съответствие с принципа на отворената пазарна икономика при свободна конкуренция, като подкрепя ефективното разпределение на ресурсите. От момента на присъединяване на Република България към Европейския съюз и без да се засяга основната цел за поддържане на стабилността на цените, Българската народна банка подкрепя общите икономически политики в Европейската общност, за да допринесе за осъществяване на нейните цели, както са посочени в чл. 2 от Договора за създаване на Европейската общност. БНБ подкрепя политика на устойчив и неинфлационен растеж. Банката съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни системи и осъществява надзор върху тях. Тя има изключителното право да емитира банкноти и монети в страната. Българската народна банка регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите. БНБ регулира и осъществява надзор върху дейността на операторите на платежни системи, на платежните институции и на дружествата за електронни пари в страната. Банката осъществява изследователска дейност, събира, обобщава и анализира статистически данни. Българската народна банка действа като фискален агент и депозитар на държавата.

БНБ е независим емисионен институт на България и се отчита за своята дейност пред Народното събрание.

От 1997 г. БНБ функционира в условията на паричен съвет – режим на парична политика, осигуряващ необходимата за икономиката ценова стабилност, широко известен като валутен борд.

От 1 януари 2007 г. БНБ е пълноправен член на Европейската система на централните банки.

Настоящ управител е Димитър Радев.

История


Първата сграда на БНБ на ул. ,,Александър I" №12 (днес Дирекция ,,Външноикономическа политика" на МИЕТ)

Българска народна банка е основана на 25 януари 1879 г. от Временното руско управление в България. Тя е изцяло държавна собственост и първоначално има за основна цел да кредитира правителството. През 1880 г. е приет Закон за правото на рязане на монети в Княжеството, с който се създава и българската парична единица – левът, и се утвърждава монополното право на банката в тази област, а през следващата година са отсечени първите български монети от 2, 5 и 10 стотинки.

През 1885 г. е приет първият закон, уреждащ статута на БНБ. Освен обичайните за централните банки дейности – като емитиране на пари и обслужване и кредитиране на правителството, тя има право да извършва депозитни и кредитни сделки с други лица, подобно на търговска банка. По-късно през същата година са пуснати в обращение първите банкноти.
След финансовата криза от 1899 – 1902 г. банката преминава от златен към сребърен стандарт.

Под натиска на правителството между 1912 и 1924 г. банката отпуска значителни кредити на централната и местната администрация, което намалява размера на кредитите за частни клиенти. През 1926 г. е приет нов Закон за БНБ, с който предоставянето на кредити на частни клиенти е напълно прекратено, но банката получава значителна автономия, както и възможности за административна намеса на банковия пазар. През 1937 г. законът е чувствително променен и БНБ е принудена да финансира подкрепяни от правителството проекти в нефинансовия сектор.

Сградата на БНБ в София е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов – архитектурно бюро ,,Васильов – Цолов" през 1939 г.

През 1947 г. правителството на Отечествения фронт, оглавявано от БКП, национализира всички банки, като повечето от тях са присъединени към БНБ. Тя е преобразувана по съветски образец и е превърната в отчетен и контролен орган в рамките на плановото стопанство. Съществуващият закон за БНБ е отменен със Закон за банките, в който на БНБ са отредени 14 члена, но те описват само най-общото ѝ устройство. Окончателния си вид банката придобива с Постановление за преустройство на банковата система от март 1951 г. с което всички относително ,,свободни" звена се вливат в БНБ, забраняват се индивидуалното и потребителското кредитиране, както и търговския кредит между предприятията. Утвърждават се основните инструменти за контрол върху паричната сфера – кредитният и касовият план – и се разписва подробно Устав за дейността на БНБ, но специален устройствен закон липсва до края на социализма. Този Устав претърпява няколко редакции, като БНБ ту е център на краткосрочното кредитиране, ту банка за краткосрочен и дългосрочен кредит, ту ,,орган за провеждане политиката на БКП" или ,,на държавата" в съответната сфера. Постоянна остава обаче пълната зависимост от изпълнителната власт, като в началото подчинеността е пряко към Министерството на финансите, а от 1956 г. към Министерския съвет. През 1966 г. БНБ придобива ранг на Комитет, а през 1976 г. председателят ѝ (само по време на мандата на Веселин Никифоров) е включен в състава на правителството.

Тъй като централно планираната икономика в България функционира в условията на валутен монопол, БНБ упражнява този монопол, като концентрира и обслужва движението на валутните ресурси. Както и в редица други социалистически страни от определен момент нататък тази задача се споделя с друга институция (в България – учредената през 1964 г. Външнотърговска банка). Едва в самия край на 80-те години започват да се обсъждат промени, водещи към оформянето на двузвенна банкова система с пълноценна емисионна институция. В течение на 1990 г. (вече под външен и вътрешен натиск) обсъжданията се засилват и през юни 1991 г. се приема Закон за БНБ (първият след 1948 г.)

През 1947, 1952 и 1962 г. са проведени парични реформи, засегнали значително частните спестявания, тъй като са обменени само част от парите в обращение. През 1952 г. е основан Монетният двор, в който започват да се произвеждат всички разменни монети в страната. За кратко през 1969 – 1971 г. и отново след 1980 г. обслужването на текущата стопанска дейност е отделено от БНБ и тя отново функционира като класическа централна банка.

В края на 50-те години България изпада в дългова криза и правителството е принудено да продаде над 90% от златния резерв на БНБ, за да изплати част от дълговете си, главно към Съветския съюз.

През 1991 г. е приет нов Закон за БНБ, чрез който БНБ функционира като частно акционерно дружество с основен капитал и органи за управление, което дава на банката възможност да функционира като независимо от държавата юридическо лице. ,,Чл. 1. (1) Българската народна банка е централна банка на Република България. Тя е юридическо лице." Въпреки това тя е подложена на натиск от правителството да финансира бюджетния дефицит с емитиране на пари и да се намесва на валутния пазар, за да поддържа курса на лева. Това довежда до финансовата криза от 1996 – 1997 г., след което в страната е въведен режимът на паричен съвет (валутен борд). Със закона от 10 юни 1997 г. е въведен фиксиран курс на лева към германската марка чрез ограничаване на паричните емисии до размера на валутния резерв на Емисионното управление на БНБ. Банката няма право да кредитира пряко правителството, а възможностите ѝ за кредитиране на търговските банки са силно ограничени. През 1998 г. е открита Печатница на БНБ в София, която да произвежда българските банкноти, както и ценни книжа с относително висока степен на защита. През 1999 г. е извършена деноминация на лева.

Основен лихвен процент на БНБ

До въвеждането на паричния съвет на 1 юли 1997 г. БНБ определя свой собствен лихвен процент, наречен основен лихвен процент. По него БНБ рефинансира търговските банки чрез кредити в левове. До тази дата той има смисъл, защото БНБ има правомощията както да кредитира правителството, така и търговските банки. След тази дата БНБ обнародва величина, която представлява средна от доходностите по краткосрочните ДЦК, издавани от българското правителство чрез Министерството на финансите. От 2005 г. ОЛП на БНБ се определя на основа равнището на лихвения процент на междубанковия пазар.

Първата котировка е от 7 февруари 1991 г. – 45% на годишна база. Последната котировка е от 1 март 1997 г. – 216% на годишна база. Най-високата стойност е от 24 септември 1996 г. – 300% на годишна база.

Функции и задължения

Основното задължение на БНБ е да съдейства за поддържане на вътрешна и външна стабилност на националната парична единица.

Основни функции:

Поддържа стабилността на националната парична единица;
Емисионна функция (емисия – пускане на пари в обращение) – централната банка е единствената институция, която има право да емитира български банкноти и монети;
Регулира и контролира банковата система в защита на интересите на вложителите;
Осигурява функционирането и развитието на ефективни платежни системи и осъществява контрол върху тях;
Изпълнява функцията на фискален агент и депозитар на държавата.

Взаимоотношения с държавата

БНБ действа като фискален агент и депозитар на държавата, на база на договори при пазарни условия и цени на услугите. Казва се, че БНБ обслужва касовото изпълнение на държавния бюджет.

Управленска структура

Органи за управление са приети със Закона за Българската народна банка през 1997 г.) и са:

Управителният съвет се състои от седем членове: управителят на банката, тримата подуправители (ръководители на 3-те основни управления – ,,Емисионно", ,,Банково" и ,,Банков надзор") и трима други членове. Управителите и подуправителите се избират от Народното събрание, а членовете на УС се назначават от президента по предложение на управителя. Мандатът на членовете на Управителния съвет е 6 г.
Управител.
Тримата подуправители, избрани за ръководители на основните управления ,,Емисионно", ,,Банково" и ,,Банков надзор".

Участие в дружества

БНБ участва като едноличен собственик на капитал или като съакционер в следните дружества:

,,Печатница на БНБ" АД;
,,Монетен двор" ЕАД;
,,БОРИКА" АД;
,,Дружество за касови услуги" АД.

https://bg.wikipedia.org/

[Hatshepsut]

МУЗЕЙНА СБИРКА КЪМ БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА

Музейната сбирка се помещава в Българската Народна Банка и е разположена в галерията  над паричния салон. Българската народна банка е основана през 1879 г. Съвременната ѝ сграда е важен  паметник на културата и част от забележителностите в столицата.

Идеята да се създаде музейна сбирка на БНБ  възниква още през 20-те години на XX в. Реализиране е през 1969 г., когато е представена малка  експозиция, в която посетителите  са могли да видят някои монети и банкноти. След 1991 г. започва по-интензивно събиране на монети и банкноти. Така, официалното откриване  на музейната сбирка е през 1999 г. по случай 120 години от откриването на банката. Постоянната експозиция е разположена на 300 кв.м и със своите 2500 експоната представя богатството на антични и средновековни монети откривани на територията на България от Vв.пр. Хр. до наши дни. Включени са монети и банкноти от Модерната епоха и от Съвременността.

Колекцията е разделена на три етапа:Античност, Средновековие и Ново и Най-ново време.


Античност

Експозицията представя антични монети, близо хиляда на брой и монетовидни паметници, които илюстрират интензивното парично обръщение из земите на Балканския полуостров през различни исторически епохи и важния кръстопът на който се е намирала територията ни. Посетителите могат да се възхитят от тракийската монета на племето дерони - сребърният тетрастатер,  една от най-редките монети от Античността. Достоен дял заемат монетите от Елада и най-вече атинските ,,кукумявки"– нарицателно за сребърните тетрадрахми на град Атина, на чиято лицева страна е изобразена сова.

Сред образците на римското монетосечене в колекцията са златна монета (ауреус) на император Марк Аврелий Проб (276–282) и златна монета (солид) на Флавий Аркадий (383/395–408) – първия владетел на източната част на Римската империя след окончателното й разделяне. Колекцията на БНБ съдържа и антични монети от далечни земи: Колхида, Витиния , Персия.


Средновековие

Значително място в Музейната сбирка на БНБ (над 1300 експоната) е отделено на монетосеченето през бурните столетия на Балканското средновековие – блясъка на Византийската империя и възхода на Втората българска държава.

Особено интересен експонат в Музейната сбирка е т.нар. солид на василиса Ирина. Ирина е първата жена, която оглавява Византийската империя като едноличен владетел (797–802).На монетите нейният облик е от двете страни, което се среща изключително рядко. Сред ценните образци в сбирката е и златна монета на император Никифор II Фока (963–969). На лицето е изобразен бюст на императора, а на гърба – архангел Михаил.

По времето на Първото българско царство, държавата не сече собствени монети и затова се  използват византийските, още повече след битката при Маркели 792г., Византия е длъжна да ни изплаща данък, който е във византийски монети. След завладяването ни от Византия през 1018г., тези монети са твърдо застъпени на нашата територия.

След възраждането на Второто българско царство безспорно първи образци на българското монетосечене са от царуването на Иван Асен ӀӀ (1218-1241 г.), царят ги сече в името на победата над Византия при Клокотница през 1230г..

Върхът на българското средновековно монетосечене е достигнат при управлението на цар Иван Александър (1331–1371). Многобройните му сребърни и медни емисии участват в паричното обръщение из целия Балкански полуостров.


Ново и Най-Ново време

Акцентът в експозицията пада върху паричните знаци на Третата българска държава – Княжество България (1879-1908 г.), Царство България (1908-1946 г.), Народна република България (1846-1990 г.) и Република България (след 1990 г.). Изложени са българските платежни средства, художествени и работни проекти, както и образци на банкноти и монети.

Законът за БНБ от 1885 г. за първи път дава на Банката изключителното право да емитира банкноти.

През 1952 г. в София е открит българският Монетен двор, в който започва сеченето в страната отначало на разменни, а от 1965 г. и на възпоменателни монети.

В експозицията на БНБ интерес представлява най- голямата емисия български банкноти – т.нар. орловки, достигнали 14 вида, – които имат забележителни художествени качества. Друга много красива емисия банкноти са т.нар. стамболийки, или още американки, от 1922 г.

Централната роля на Българската народна банка в специфичното производство на националните парични знаци, в управлението на паричното обръщение, както и в унищожаването на излезлите от обръщение пари предопределя уникалността на тази колекция, която може да бъде видяна единствено в музея на банката.

http://www.museology.bg/

[Hatshepsut]

Първият закон за БНБ е от преди 135 години

На 27 януари 1885 г. е приет Законът за Българската народна банка (БНБ). Тя е една от най-старите централни банки в света, основана на 25 януари 1879 година от Временното руско управление в България. Тя е изцяло държавна собственост и първоначално има за основна цел да кредитира правителството. Първата сграда на БНБ на ул. "Александър I" №12 (днес Дирекция" Външноикономическа политика" на Министерството на икономиката).

През 1880 г. е приет Закон за правото на рязане на монети в Княжеството, с който се създава и българската парична единица – левът, и се утвърждава монополното право на банката в тази област, а през следващата година са отсечени първите български монети от 2, 5 и 10 стотинки.

През 1885 г. е приет първият закон, уреждащ статута на БНБ. Освен обичайните за централните банки дейности - като емитиране на пари и обслужване и кредитиране на правителството, тя има право да извършва депозитни и кредитни сделки с други лица, подобно на търговска банка. По-късно през същата година са пуснати в обращение първите банкноти.

След финансовата криза от 1899-1902 г. банката преминава от златен към сребърен стандарт.

През 1991 г. е приет нов Закон за БНБ, който отново дава относителна автономия на банката. Въпреки това тя е подложена на натиск от правителството да финансира бюджетния дефицит с емитиране на пари и да се намесва на валутния пазар, за да поддържа курса на лева. Това довежда до финансовата криза от 1996-1997 г., след което в страната е въведен режимът на паричен съвет (Валутен борд).

Със закона от 10 юни 1997 г. е въведен фиксиран курс на лева към германската марка чрез ограничаване на паричните емисии до размера на валутния резерв на Емисионното управление на БНБ. Банката няма право да кредитира пряко правителството, а възможностите и? за отпускане на заеми на търговските банки са силно ограничени.

През 1998 г. е открита Печатница на БНБ в София, която да произвежда българските банкноти, както и ценни книжа с относително висока степен на защита. Година по-късно е извършена и деноминация на лева.

Сградата на БНБ в София е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов -  архитектурно бюро "Васильов - Цолов" през 1939 година. Днес тя е една от архитектурните забележителности на столицата.

https://www.banker.bg/finansov-dnevnik/read/purviiat-zakon-za-bnb-e-ot-predi-130-godini

[Hatshepsut]

Сайт на БНБ:

http://bnb.bg/

Каналът на БНБ в Youtube:

https://www.youtube.com/channel/UCPSgY8E8EnkF-vF12Ljhz5g

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите актуална версия на Закона за БНБ:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=352

...както и "Българска народна банка. Сборник документи":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3456

[Hatshepsut]

БНБ е официално открита на 23 май преди 145 години

Днес се навършват 145 години от официалното откриване на Българската народна банка (БНБ) на 23 май 1879 г.

По този повод БТА припомня моменти от историята на БНБ, която е сред най-старите национални институции у нас.

БНБ е създадена на 25 януари 1879 г. с утвърждаването на устава й от руския императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков.

На 4 април 1879 г. за управител на БНБ е назначен Лудвиг Карбоньор, служител от Министерството на финансите на Русия.

Официално БНБ е открита на 23 май 1879 г. от управителя й Лудвиг Карбоньор. На тържеството присъства и княз Александър Дондуков-Корсаков.

На 6 юни 1879 г. е извършена първата банкова операция, при която държавата внася 8 687 043 франка, от които 2 000 000 франка са предназначени за капитал на самата БНБ.

На 1 юли 1879 г. Лудвиг Карбоньор предава ръководството на банката на Георги Желязкович - българин от Свищов, завършил финансовото си образование в Париж.

През 1880 г. е приет Закон за правото на рязане на монети в Княжество България, с който се създава и българската парична единица - левът, а през следващата година са отсечени първите български монети от 2, 5 и 10 стотинки.

В началото БНБ е централна държавна банка, поставена под контрола на министъра на финансите, която обслужва държавния бюджет и касовата дейност на държавата и извършва банкови операции, присъщи на търговска банка, без да притежава правото да отпечатва и да пуска в обращение банкноти.

Със Закона за учредяване на БНБ от 18 януари 1885 г. и с новия устав, приет на 4 август 1885 г., е извършено преустройство на банката, разширена е нейната самостоятелност, предоставени са й права за печатане на банкноти и през същата година тя пуска в обращение първите български банкноти.

На 1 септември 1885 г. във Варна започва дейност вторият банков клон, на 14 юли 1886 г. в Пловдив - третият, на 2 януари 1893 г. - във Велико Търново дейност започва четвъртият ѝ клон.

През 1928 г. е приет Закон за БНБ, с който се извършва институционно преустройство на банката и тя се превръща в емисионна централна банка, освободена от всяка неприсъща на този тип банки дейност.

На 26 декември 1947 г. е приет нов Закон за банките, с който е извършена коренна реформа - частните банки са национализирани, а банковата система е преобразувана по съветски образец и функционира така до края на 80-те години на 20-и век.

На 28 юли 1952 г. е открит Българският монетен двор. Сеченето на разменни и възпоменателни монети започва изцяло да се осъществява на територията на страната.

След 1980 г. банковата система става двустепенна и в нея на БНБ е отредена ролята на централен емисионен институт. Пълната зависимост на централната банка от политическата конюнктура остава до срива на системата в страните от Централна и Източна Европа.

На 25 юни 1991 г. е приет и влиза в сила нов Закон за БНБ, според който банката получава статут на модерна централна банка със значителна степен на автономия.

На 10 юни 1997 г. е приет нов Закон за БНБ, с който е реорганизирана паричната система и чрез който от 1 юли се въвежда Паричен съвет (Валутен борд). Българският лев е фиксиран към германската марка при курс 1000 лв. за 1 германска марка, а от 1999 г. - към еврото по курс 1,95583 лв. за 1 евро.

От 1 юли 1999 г. е извършена деноминация на лева на основание на приетия на 5 август 1998 г. Закон за деноминацията на българския лев.

На 25 ноември 2004 г. министърът на финансите Милен Велчев и управителят на БНБ Иван Искров подписват споразумение за съвместни действия за ускореното присъединяване на България към Икономическия и паричен съюз и успешното въвеждане на еврото в България 2009/2010 година.
С приемането на България за член на Европейския съюз, страната се присъединява и към Икономическия и паричен съюз, като поема неотменим ангажимент да стане член на еврозоната и да въведе единната европейска валута - еврото, при спазване на процедурите, предвидени в Договора за създаване на Европейската общност, в Доклада от 7 ноември 2000 г. на Съвета на министрите на икономиката и финансите (ЕКОФИН) относно аспектите на валутната политика в процеса на разширяване.

На 31 януари 2005 г. влизат в сила изменения и допълнения в Закона за БНБ, с които се гарантира институционната, функционалната, финансовата и персоналната независимост на БНБ, променя се основната цел на банката и изрично се забранява паричното финансиране от централната банка на публични институции.

На 8 април 2005 г. е публикуван в Държавен вестник, а от 8 октомври 2005 г. влиза в сила Закон за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи. Със закона се създава основата за финансовата интеграция на страната в Еврозоната в областта на разплащанията. В тази област правната рамка в страната се хармонизира напълно с европейското законодателство и се дава възможност на платежната инфраструктура да се интегрира с тази на страните от Европейския съюз.

С приемането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. БНБ става част от Европейската система на централните банки.

На 1 февруари 2024 г. 49-ото Народно събрание приема нов Закон за БНБ, обнародван в "Държавен вестник", бр. 13 от 13 февруари 2024 г. Предвижда се новият закон за БНБ да влезе в сила от деня, посочен в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от България. Със закона се обезпечава правната интеграция на българската централна банка в евросистемата при въвеждане на еврото като парична единица на България.

Сградата на БНБ

Първоначално БНБ се помещава под наем в здание на ул. "Славянска" в София, а по-късно се премества в собствена сграда на ул. "Александър I", построена по проект на швейцарския архитект от германски произход Анри Майер. През ноември 1933 г. Управителният съвет на БНБ приема предложение на управителя Никола Момчилов за възлагане на арх. Иван Васильов на извършване на предварително проучване, изготвяне на идеен проект на нова сграда, както и ръководство на строителните дейности. Арх. Васильов пътува до други европейски държави, за да се запознае с особеностите на сградите на техните централни банки . В началото на 1935 г. е проведен конкурс за изграждането на железобетонната конструкция, спечелен от акционерното дружество "Рела и Нефе". Изкопните дейности за полагане на основите започват на 1 март 1935 г. На 20 октомври 1935 г. в София тържествено е положен основният камък на сградата на БНБ от министъра на финансите Марко Рясков. В основите на сградата е положена е и специална стъклена капсула със свитък с текст за събитието и с екземпляри от всички емисии монети и банкноти, издадени от банката. В капсулата има и специално послание, което завършва с думите: "Нека Всевишният Бог закриля тая сграда, за да служи на вечни времена за огнище на стопанско и икономическо преуспяване на България". Основният камък е осветен от Софийския митрополит Стефан. Сградата е строена между 1935 г. и 1939 г. по проекта на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов със сътрудничеството на архитектите Христо Пешев и Борис Капитанов и конструкторите инж. Димитър Байнов и инж. Крум Илчев. Строежът е завършен през 1939 г., а от 1 юли 1940 г. всички дейности на банката са преместени в новата сграда.

Северозападният ъгъл представлява кула с часовник, като същевременно друг часовник е разположен под малка кула, украсяваща западната фасада. Каменна статуя на Св. Никола, покровител на моряците, търговците и банкерите, дело на проф. Любомир Далчев, е разположена над северозападния вход. На северната фасада се намират скулптури на глави на античните богове Хермес и Деметра, символи на успеха, богатството и търговията. Над входа на източната фасада е поставен изработен от проф. Любен Димитров каменен барелеф, символизиращ силата и постоянството - два лъва, изправени един срещу друг, помежду им - дъбов лист с два жълъда, като под тях е разположена лента, върху която са изписани годините на построяване на сградата. На южната фасада, на нивото на най-горния етаж е поставена голяма скулптурна композиция, изобразяваща Хермес и Деметра, изработени от Кирил Шиваров. Под нея на нивото на улицата е разположена чешма от гранит, украсена с бронзова лъвска глава, която функционира и до днес. Четирите парадни врати на централния вход на сградата, изработени от покрит с тъмнозелена патина бронз, са украсени с мотиви от печати и монети на българските владетели от ХIII век цар Иван Асен II и цар Константин Тих Асен.

През 1978 г. централната сграда на БНБ е обявена за паметник на културата с национално значение и една от архитектурните забележителности на София.

https://www.bta.bg/bg/news/economy/675400-bnb-e-ofitsialno-otkrita-na-23-may-predi-145-godini