Адамъ Смитъ

[Hatshepsut]

Адам Смит

В една стара поговорка се казва, че ако попитате трима икономисти един и същ въпрос ще успеят да ви отговорят по пет различни начина. В известен смисъл това е така. Ако започнем да анализираме трудно ще намерим основател на икономиката днес, който да е все още сред нас. Има хора обаче оставили толкова голяма следа в икономиката, че и векове по-късно теориите им остават валидни. С такъв човек ще ви запознаем в тази статия.

Адам Смит

Адам Смит е живял през 18 век давайки началото на цели науки като например политикономията (съкратено от политическа икономия – обществена наука занимаваща се с взаимните връзки между политическите и икономическите институции). В същността си е икономист и философ от шотландски произход. Роден е през 1723 година и е умрял на 67 годишна възраст. Автор е на няколко научни труда като най-известните са ,,Теория на моралните чувства" и ,,Изследване на природата и причините за богатството на народите", но може би ще я намерите като книга под името ,,Богатството на народите". Та книгата се смята за неговото велико дело и за първия труд в съвременната икономика. Смит обяснява, че начина, по който действа конкуренцията на фирмите кара да действат по нови начини, които после са в полза за всички. Наричан баща на съвременната икономика той остава една от най-влиятелните фигури в историята ѝ чрез своите трудове.

Интересно за семейството му е, че баща му също се казва Адам Смит, но за жалост умира два месеца преди раждането на сина си. Не се знае точна дата на рождението му, защото като цяло са малко сведенията. В една от биографиите писана за него се споменава, че като дете е отвлечен за малко от цигани. За него време той успява да завърши едно от най-добрите училища в Шотландия – Бърг в Кърколди. Това е и родния му град. Едва четиринадесет годишен влиза в университета в Глазгоу учейки морална философия. Три години по-късно получава стипендия за Бейлиъл Колидж в Оксфордския университет. ,,В Оксфордския университет по–голямата част от публичните преподаватели са се отказали, след толкова много години, дори от претенцията да обучават. "Това е цитат от ,,Богатството на народите" където Адам изказва наблюдението си, че в Глазгоу е получавал по-добро образование. Не само това ами смята Шотландия за по-добро място за висше образование от Англия. Смята се, че Оксфорд не оказва особено влияние върху приноса на Смит към икономиката.



Ораторските способности не са били голямата сила на Адам Смит. Въпреки това той започва да изнася публични лекции в Единбургския университет през 1748 година, които се приемат завидно добре. Три години по-късно получава професорско място в Глазгоуския университет преподавайки логика. Развива се там в продължение на 13 години. Годината е 1759 и Адам публикува книга с голяма част от лекциите му под името ,,Теория на моралните чувства". Книгата разглежда зависимостта между индивида и останалите членове на обществото. След излизането на книгата лекциите му стават толкова популярни, че дори заможни студенти от чужбина отиват в Глазгоу за да го слушат. След това Смит започва да отделя повече време на правото и икономиката. Той оборва меркантилизма, която е водеща икономическа теория в Европа по него време, като заявява, че не количеството злато и сребро определя националното богатство, а трудът води до повишаването му.

Адам решава да спре преподаването в университета за да ... преподава, но на сина на херцога на Баклу. Общо взето предложението е било за двойно по-голяма заплата и също толкова голяма пенсия. Като добавим и факта, че са поемали разноските за пътуванията и други се разбира решението му. По време на пътуването си се задържат около 18 месеца в Тулуза и Париж. Във френската столица се запознава с водещите интелектуалци за неговото време. Някои от тях оказват толкова голямо влияние върху мисленето му, че решава дори да посвети книгата си ,,Богатството на нациите" на един от тях – Франсоа Кене. За жалост Кене умира преди излизането на книгата. Кене е бил водач на школата на физиократите. Те се противопоставят на меркантилизма с твърденията си, че истинското богатство създава само селскостопанската дейност, но не и промишлеността и търговията. Също така смятат, че държавата и църквата не употребява ресурсите си правилно за развитие на икономиката. Така те казват, че селското стопанство единствено се грижи за богатството на страната. Вглеждайки се в разликите между Франция и Англия Адам решава, че трябва да се напише нещо по въпроса. Така основна тема на класическата икономическа теория за втората половина на 18 век се превръща разграничението между продуктивен и непродуктивен труд. През 1766 година Адам Смит се връща в родния си град и отделя 10 години за създаването на magnum opus (буквален превод: велико дело). Издаването на книгата ,,Богатството на народите" се случва през 1776 година. Шест месеца са били нужни за да се продадат всички копия от първото издание. В книгата се разглежда дедуктивния метод, който тръгва от природата на човека, неговите егоистични мотиви, които управляват общественото производство.

Твърди се, че Маргарет Тачър носела копие на ,,Богатството на народите" в чантата си.

Не се знае много за личността на Адам Смит. Може би главно заради унищожените документи след смъртта му. След връщането си от Франция остава близък с майка си до смъртта ѝ. Описван е като разсеян, ексцентричен, високоинтелигентен човек с особен начин на говорене като често си говорил и сам. Няколко случки разказват за разсеяността на Адам. Например как сложил масло в чайника си и когато изпил всичко казал, че това е най-лошия чай, който е пил. Според негови студенти разговор със Смит би те отказало да си купиш неговите книги. За времето си външността чу е определяна за странна. В това се включват изпъкнали очи, издадена устна и голям нос. Не е позирал за много портрети, така че не знаем до колко точно е това.

Във всяко общество цената на всяка стока се свежда в последна сметка до едната или до другата, или до всичките тези три части (б.а. – труд, капитал и земя) и във всяко цивилизовано общество и трите влизат повече или по–малко като съставни части в цената на повечето стоки.

От 1778 година до смъртта си през 1790 година Адам Смит живее в Единбург. Там е назначен като комисар на митниците в Шотландия. В последните години от живота си заема почетния пост лорд-ректор на Глазгоуския университет. Адам умира на 17 юли 1790 година в следствие на тежко заболяване. Преди да умре той е бил разочарован, че не е постигнал повече. Той оставя всичките си писания на двама негови приятели и ги моли всичко, което не става за публикуване да бъде унищожено. Трудове на Адам Смит заслужаващи внимание са ,,Есета на философски теми", ,,Лекции по юриспруденция,,, ,,Лекции за справедливостта, полицията, доходите и оръжията" и ,,Трактат за общественото богатство,,. Голямо внимание ще обърнем само на двете най-известни книги на Адам Смит.

Теория на моралните чувства

След излизането на книгата ,,Теория на моралните чувства" Адам Смит прави цели пет преработки на труда си. Изглежда и като самия той да смята тази своя книга за най-важното му творение. В книгата се разглежда етичното мислене на епохата и приема, че съзнанието се формира от обществените отношения. Автора иска да каже, че източникът на способността на хората да правят морални преценки, въпреки естествената склонност на човека към следване на собствения му интерес. Адам обяснява своята теория за симпатията или как наблюдението на околните кара хората да осъзнаят себе си и моралността на собствените си действия. Дълги са годините на противоречие в изказванията на анализаторите относно двете книги ,,Теория на моралните чувства" и ,,Богатството на народите". Съвременните анализатори не смятат, че Адам Смит си противоречи в двете свои творения, за разлика от изследователите в миналото. Съвременниците ни просто смятат, че двете книги разглеждат различни страни на човешката природа, които се проявяват в различна степен според конкретната ситуация.

Богатството на народите

,,Богатството на народите" – за пореден път ще го нарека великото дело в живота на Адам Смит. Борави изключително добре с индуктивния метод, при който прави заключения на база факти и подробности. Също така в книгата разглежда егоистичните мотиви заложени в човека и влиянието им върху общественото производство. Адам смята, че стандарта на едно домакинство е истинския фактор за богатство, а не просто парите. Два възгледа правят основно впечатление. За личните интереси на индивида или как съчетаването на егоистичните интереси хората помагат за развитието на обществото. Във връзка с първия възглед се обосновава и втория наречен ,,невидимата ръка". Та ръката кара хората да действат както за своите така и за обществените интереси заедно. Досега използвах единствено число при споменаването на ,,Богатството на народите,,, но всъщност това са 5 книги.

- Първата книга разглежда разделението на труда и пазара
- Втората книга анализира същността и делението на капитала на основен и оборотен.
- Третата разглежда икономическата политика като фактор за нарастване на богатството.
- Четвъртата книга разглежда различните теории за стопанската политика.
- Петата разглежда минусите на феодалната данъчна система и разказва за изграждането на капиталистическата данъчна система.

Ако все още не сте убедени, че Адам Смит е дал много на света то тогава нека изтъкнем, че съвременни икономисти като Джордж Стиглър казват за Смит, че е създал ,,най-важното изходно твърдение за цялата икономическа наука". Също така той е предшественик с цял век на теорията за общото равновесие. Адам обръща внимание и на трудовата теория на стойността където стойността на дадена стока е източник на вложения труд. Според него това е било приложимо в примитивните общества, но не и по негово време.

[Hatshepsut]

АДАМ СМИТ 1723 - 1790. Една уникална личност

Адам Смит, най-видната фигура в развитието на икономическата теория, е роден в 1723 г. в град Кърккалди, Шотландия. Като младеж следва в Оксфордския университет, а от 1751 до 1764 г. е професор по философия в Глазгоу. там публикува първата си книга — ,,Теория за моралните чувства", която му спечелва име в интелектуалните кръгове. Но трайната си слава дължи най-вече на големия труд ,,Издирвания върху естеството и причините за богатството на народите", издаден в 1776 г. Книгата незабавно постига успех и до края на живота си Смит се радва на голяма известност и уважение. Той умира в Кърккалди в 1790 г. Смит не се е женил и няма деца.

Той не е първият, който се посвещава на икономическата наука, и много от най-известните му идеи не са оригинални. Но пръв представя изчерпателно и системно икономическа теория, която е достатъчно точна, за да служи като основа на бъдещия напредък в тази област. Ето защо може да се каже, че ,,Богатството на народите" е отправната точка за съвременните изследвания на политическата икономия.

Едно от големите достойнства на книгата е, че тя разсейва много погрешни възгледи от миналото. Смит оборва по-старата меркантилистка теория, според която от първостепенно значение е държавата да разполага с големи количества злато. Неговият труд отрича и схващането на физиократите, че земята е главният източник на стойности; вместо него утвърждава основното значение на труда. Смит особено набляга на увеличаването на производството, което може да се постигне чрез разделение на труда, и атакува цял ред остарели и произволни правителствени ограничения, които само спъват развитието на индустрията.

Главна идея в ,,Богатството на народите" е, че наглед хаотичният свободен пазар е фактически саморегулиращ се механизъм, който доставя онзи вид и онова количество стоки, които са най-търсени и най-необходими на обществото. Да речем, има недостиг на някой търсен продукт. Естествено, цената му се увеличава, а тя носи по-големи печалби на производителя. Поради високата печалба и други ще се стремят да пуснат същия продукт. Производството му се увеличава и ще намали първоначалния недостиг. Освен това повишеното предлагане заедно с конкуренцията между производителите ще сведе стоката до нейната ,,нормална цена", с други думи, до производствената й стойност. Никой не си е поставял съзнателно като цел да премахне недостига, за да помогне на обществото; и въпреки това проблемът е разрешен. Всеки човек по думите на Смит ,,преследва само лична изгода", но той е ,,воден от невидима ръка, за да постигне цел, която не влиза в намеренията му... Като преследва личния си интерес, той често пъти отстоява интереса на обществото по-резултатно, отколкото ако съзнателно си беше поставил такава цел." (,,Богатството на народите", IV книга, II глава.)

Обаче ,,невидимата ръка" не може да си свърши работата както трябва, ако свободната конкуренция се натъква на пречки. Ето защо Смит вярва дълбоко в свободната търговия и се противопоставя решително на високите мита. Фактически той е върл противник на повечето държавни мерки в търговията и свободния пазар. Такава намеса, твърди той, почти винаги намалява икономическите резултати и води до това, че в крайна сметка хората плащат по-високи цени. (Смит не е измислил термина ,,ненамеса на държавата", но е направил повече от всеки друг за утвърждаването на този принцип.)

Някои остават с впечатлението, че Адам Смит е чисто и просто апологет на интересите на търговците, но това е погрешно впечатление. Много пъти и със силни думи той заклеймява монополистичната практика в търговията и настоява за премахването й. Смит съвсем не гледа наивно на действителната търговска практика. Ето един характерен пасаж от ,,Богатството на народите": ,,Хората от една и съща професия рядко се събират, но разговорите им все завършват със заговор срещу простолюдието или с някаква сплетня за повишаване на цените."

Адам Смит така добре организира и излага икономическото си учение, че само след няколко десетилетия предишните икономически школи вече са забравени. Всъщност всички техни положителни страни са включени в системата на Смит, в която той последователно излага и недостатъците им. Приемниците на Смит, между които икономисти като Томас Малтус и Дейвид Рикардо, доразработват и усъвършенстват неговата система, без да променят основните й насоки, и я превръщат в структура, която днес наричаме класическа икономика. Макар съвременната теория да е прибавила в нея нови неща, тя е до голяма степен естествено продължение на класическата икономика.

В ,,Богатството на народите" Смит донякъде предусеща възгледите на Малтус за пренаселеността. Но докато Рикардо и Карл Маркс твърдят, че нарастването на населението няма да даде възможност надниците да надхвърлят необходимия за съществуване минимум, Смит заявява, че в условията на увеличаващо се производство е възможно да се увеличават и надниците. Фактите показват нагледно, че Смит е бил прав по този въпрос, а Рикардо и Маркс са сгрешили.

Въпросът за влиянието на Смит върху законодателството и държавната политика стои съвсем отделно от въпроса за правилността на неговите възгледи и влиянието му върху по-късните теоретици. ,,Богатството на народите" е написана с голяма вещина и яснота, които й осигуряват широка читателска публика. Доводите на Смит против държавната намеса в търговията и търговските дейности и в полза на ниските мита и свободната търговия оказват решително влияние върху политиката на много държави през целия XIX век. Неговото въздействие в тази област се чувства дори в наши дни.

Икономическата теория преживя голям напредък след него и тъй като някои от идеите му бяха заменени, лесно е да подценим значението на Адам Смит. Но истината е, че той е първосъздателят и основателят на икономическата теория като системно изследване и затова е важна фигура в историята на човешката мисъл.

https://www.re4nik.com/adam-smit-1723-1790-edna-unikalna-lichnost/istoria/statia

[Hatshepsut]

Защо Източна Европа е такава: пророчествата на Адам Смит


Адам Смит (1723-1790)

Източноевропейските общества са днес по-богати и успешни от когато и да било в историята. И въпреки това са разочаровани от обрата, наложил се преди 30 години. Учението на Адам Смит дава добро обяснение за този парадокс

Адам Смит е възприеман днес като икономически гуру на пазарните фундаменталисти и любителите на минималната държава. Левите критици на "неолиберализма" често го сочат като първопричината за всяко зло и вдъхновител на чикагската икономическа школа, Тачър и Рейгън. За онези хора в Източна Европа, които още се оплакват от прехода и се опиват от носталгия по соца, Смит също е антигерой: той ясно е показал защо обществата с планова икономика никога няма да забогатеят и просперират - за разлика от тези, които разчитат на свободната инициатива и конкуренцията.

В част от тези недоволства срещу Смит има истина - особено в това, че е срутил самите основи на мечтите за комунистическо стопанство (което не пречи на мнозина да продължават да си ги таят). Адам Смит обаче е далеч по-нюансирана, сложна и важна фигура, отколкото масово е представян. Той е преди всичко политически мислител и морален философ, в чието учение се съдържа много повече от апология на пропазарните реформи.

В това учение можем да открием например едно доста добро обяснение за неочакваното разочарование на източноевропейците от либералната държава, наложила се преди 30 години. А това разочарование трябва да бъде обяснено, защото става дума за общества, които днес са по-богати и успешни от когато и да било в историята си.

Да усетиш болката на другия

Възгледите на Смит произтичат от философските му разбирания за моралността. Морален човек, според него, е този, който изпитва емпатия и е в състояние да страда със страдащите, без да е в тяхното положение. Нещо повече: той трябва да изпитва емпатия не само към най-близките си, а към всяко едно човешко същество. На базата на такива реципрочни чувства възниква общественият морал като система от правила, които намаляват страданието. Истински морален човек обаче не е този, който просто е наизустил тези правила и се води от тях поради страх от санкция и наказание, а този, който ги е интернализирал, който е възпитал и развил емпатичното си чувство.

Според Смит, държавата има задължението да наложи (силово) правила, така че да ограничи възможностите хората да се нараняват едни други. За целта тя създава съдилища, полиция, охранителни органи. Освен това държавата има задължението да се грижи за просперитета на обществото, налагайки пазарната икономика - тоест, свободната инициатива и конкуренцията. (Смит е бил привърженик и на обществено подкрепеното образование за бедните - изключително прогресивна идея за 18 век, когато е било широко разпространено схващането, че бедните трябва да се държат без средства, за да не се пропият и развратят.)

Адам Смит е знаел и нещо ключово: че държавата не може, а и не бива да се опитва да наложи на хората да бъдат морални, да изпитват емпатия един към друг. Насила хубост не става: най-много държавното насилие да доведе до голямо обществено лицемерие. В това отношение Смит е бил скептичен не само към държавата, но и към организираната религия и изобщо към всички обществени структури, които с натиск и санкции претендират, че ще направят хората морални. Той ясно е съзнавал, че тези структури могат да попаднат в ръцете на хора, които под благовиден обществен предлог ги използват най-вече за собствените си цели.

Накратко: една държава може да се управлява добре, може да постигне икономически успехи, да ограничава насилието и да гарантира основни права на човека. Но всичко това няма самó по себе си да направи хората в тази държава по-морални. Нещо повече дори: обществото може да си остане съставено от потенциални крадци, убийци и бандити и пак да функционира сравнително мирно и успешно.

Източна Европа след 1989

Реформите в Източна Европа започнаха с бодрия рефрен на Фукуяма, че либералната демокрация триумфира по света като връхна точка в идеологическата еволюция на човечеството. Подобно на учителя си Хегел, Фукуяма обяви държавата за еманация на обществения морал и на индивидуалната свобода. Според този възглед, конституционното налагане на либералната демокрация е същевременно и връх на обществения морал, реализация на просвещенските идеали за свобода, разумност и отговорност. Веднъж приели правилата на либералната демокрация, обществата достигат максимума не само във функционално отношение, но и от морална гледна точка.

Днес Фукуяма често е критикуван и дори осмиван за тезата си за безалтернативността на либералната демокрация, ознаменуваща "края на историята" (по едноименната му книга). Впрочем, с тази си теза той може да се окаже прав, защото въпреки множеството опити все още никой не е измислил нещо по-атрактивно от либералната демокрация. Масова миграция към Китай няма, нали? Да не говорим за Русия или Венецуела.

Това, в което Фукуяма със сигурност е сгрешил, е превръщането на либералната демокрация в последна инстанция на обществено-политическия морал. Както Адам Смит правилно е предполагал, връзката между едното и другото нито е автоматична, нито е гарантирана. Често е дори фалшива, повърхностна и лицемерна.

Източна Европа е най-добрата илюстрация на тази грешка. Държавите - особено членуващите в ЕС - създадоха впечатляващи конституционни институции и постигнаха добро материално благосъстояние. Същевременно обаче:

-  Източна Европа стана регионът, който в световен мащаб изпитва най-слаба емпатия. Тази липса на емпатия е особено видима в отношението към бежанци и мигранти, но по принцип обхваща всяко различие - етническо, религиозно, полово. От гледна точка на Адам Смит това би било ясно доказателство за разликата между обществен морал и ефективност на управленските институции;

-  Политиката на либералната демокрация в региона се доминира от антилиберали - "патриоти", "националисти", "почвеници", за които симпатия заслужават единствено най-близките. Орбан и Качински са най-добрите примери, но т.нар. "консервативен обрат" е видим навсякъде;

-  Медиите често са в ръцете на хора, за които словото е просто бухалка срещу този, когото не харесват;

-  Разделението на властите, независимите институции, защитата на правата попаднаха под властта на индивиди, които не вярват в тези ценности, а само се стремят да използват властта за собствена изгода. Формално в Източна Европа бяха създадени сложни конституционни системи, но в повечето държави те са овладени от субекти, които ги използват като бухалки срещу опонентите си. В България например новоизбран главен прокурор (който е правил странни изявления за разделението на властите) плаши свой неудобен колега с изхвърляне от магистратската общност по анология с вече изхвърлен от системата съдия. За Адам Смит общество, в което се случва нещо такова, би било близо до обществото от потенциални крадци и убийци, които все пак някак избягват развихрянето на мащабно насилие. Въпросът е докога.

Ако Източна Европа беше чела Адам Смит по-внимателно

Източна Европа може и да произвежда най-показателните примери за разминаване между публични правила и интернализирани от обществото ценности. Но този проблем засяга всъщност всички либерални демокрации - както стана видно покрай възхода на националпопулизма в Европа, избора на Тръмп в САЩ и Брекзит в Англия. Именно това разминаване на правила и ценности създава усещането за изкуственост и фасадност на либералната демокрация. И кара хората да гласуват протестно за куриозни фигури.

Ако навремето Източна Европа беше чела Адам Смит по-внимателно, изкуствеността и фасадността нямаше да ѝ дойдат като изненада. Нещо повече: освен към ,,трансплантацията" на основните конституционни правила, регионът щеше да обърне поглед и към обществено подкрепеното масово образование, както и към това, което реално се случва в съзнанието и душите на хората. Да се изградят институциите на ефективна либерална демокрация бе, разбира се, важна задача и голямо постижение. Но това, както Смит е знаел, не е краят на моралните усилия нито на индивидите, нито на обществото като цяло. Емпатията, влизането в положението на другия, солидарността - всичко това са цели отвъд формалните правила, по които трябва много да се мисли и действа.

Най-голямата грешка днес би било да се заключи, че понеже либералната демокрация не създаде автоматично морални общества, тя трябва да бъде разградена и сменена с нещо друго. Адам Смит би възразил много решително на такъв грешен аргумент, който днес мнозина са склонни да приемат. И да се поддадат на експерименти, за които от самото начало се знае, че са обречени на неуспех. Като връщането на командната икономика или възраждането на агресивния национализъм.

Задачата е сложна: да се запази постигнатото през последните 30 години, като същевременно се отворят теми, които са били изтласкани от политическото ни въображение. Адам Смит не е виновен за тази забрава, напротив - той ни дава аналитични инструменти, чрез които по-добре да я осъзнаем.

https://www.dw.com/

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Адам Смит "Богатството на народите":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=127

[Hatshepsut]

Идеите и възгледите на Адам Смит

Философът пръв представя изчерпателно и системно икономическа теория

Адам Смит, най-видната фигура в развитието на икономическата теория, е роден в 1723 г. в град Кърккалди, Шотландия. Като младеж следва в Оксфордския университет, а от 1751 до 1764 г. е професор по философия в Глазгоу. там публикува първата си книга — ,,Теория за моралните чувства", която му спечелва име в интелектуалните кръгове. Но трайната си слава дължи най-вече на големия труд ,,Издирвания върху естеството и причините за богатството на народите", издаден в 1776 г. Книгата незабавно постига успех и до края на живота си Смит се радва на голяма известност и уважение. Той умира в Кърккалди в 1790 г. Смит не се е женил и няма деца.

Той не е първият, който се посвещава на икономическата наука, и много от най-известните му идеи не са оригинални. Но пръв представя изчерпателно и системно икономическа теория, която е достатъчно точна, за да служи като основа на бъдещия напредък в тази област. Ето защо може да се каже, че ,,Богатството на народите" е отправната точка за съвременните изследвания на политическата икономия.

Едно от големите достойнства на книгата е, че тя разсейва много погрешни възгледи от миналото. Смит оборва по-старата меркантилистка теория, според която от първостепенно значение е държавата да разполага с големи количества злато. Неговият труд отрича и схващането на физиократите, че земята е главният източник на стойности; вместо него утвърждава основното значение на труда. Смит особено набляга на увеличаването на производството, което може да се постигне чрез разделение на труда, и атакува цял ред остарели и произволни правителствени ограничения, които само спъват развитието на индустрията.

Главна идея в ,,Богатството на народите" е, че наглед хаотичният свободен пазар е фактически саморегулиращ се механизъм, който доставя онзи вид и онова количество стоки, които са най-търсени и най-необходими на обществото. Да речем, има недостиг на някой търсен продукт. Естествено, цената му се увеличава, а тя носи по-големи печалби на производителя. Поради високата печалба и други ще се стремят да пуснат същия продукт. Производството му се увеличава и ще намали първоначалния недостиг. Освен това повишеното предлагане заедно с конкуренцията между производителите ще сведе стоката до нейната ,,нормална цена", с други думи, до производствената й стойност. Никой не си е поставял съзнателно като цел да премахне недостига, за да помогне на обществото; и въпреки това проблемът е разрешен. Всеки човек по думите на Смит ,,преследва само лична изгода", но той е ,,воден от невидима ръка, за да постигне цел, която не влиза в намеренията му... Като преследва личния си интерес, той често пъти отстоява интереса на обществото по-резултатно, отколкото ако съзнателно си беше поставил такава цел." (,,Богатството на народите", IV книга, II глава.)

Обаче ,,невидимата ръка" не може да си свърши работата както трябва, ако свободната конкуренция се натъква на пречки. Ето защо Смит вярва дълбоко в свободната търговия и се противопоставя решително на високите мита. Фактически той е върл противник на повечето държавни мерки в търговията и свободния пазар. Такава намеса, твърди той, почти винаги намалява икономическите резултати и води до това, че в крайна сметка хората плащат по-високи цени. (Смит не е измислил термина ,,ненамеса на държавата", но е направил повече от всеки друг за утвърждаването на този принцип.)

Някои остават с впечатлението, че Адам Смит е чисто и просто апологет на интересите на търговците, но това е погрешно впечатление. Много пъти и със силни думи той заклеймява монополистичната практика в търговията и настоява за премахването й. Смит съвсем не гледа наивно на действителната търговска практика. Ето един характерен пасаж от ,,Богатството на народите": ,,Хората от една и съща професия рядко се събират, но разговорите им все завършват със заговор срещу простолюдието или с някаква сплетня за повишаване на цените."

Адам Смит така добре организира и излага икономическото си учение, че само след няколко десетилетия предишните икономически школи вече са забравени. Всъщност всички техни положителни страни са включени в системата на Смит, в която той последователно излага и недостатъците им. Приемниците на Смит, между които икономисти като Томас Малтус и Дейвид Рикардо, доразработват и усъвършенстват неговата система, без да променят основните й насоки, и я превръщат в структура, която днес наричаме класическа икономика. Макар съвременната теория да е прибавила в нея нови неща, тя е до голяма степен естествено продължение на класическата икономика.

В ,,Богатството на народите" Смит донякъде предусеща възгледите на Малтус за пренаселеността. Но докато Рикардо и Карл Маркс твърдят, че нарастването на населението няма да даде възможност надниците да надхвърлят необходимия за съществуване минимум, Смит заявява, че в условията на увеличаващо се производство е възможно да се увеличават и надниците. Фактите показват нагледно, че Смит е бил прав по този въпрос, а Рикардо и Маркс са сгрешили.

Въпросът за влиянието на Смит върху законодателството и държавната политика стои съвсем отделно от въпроса за правилността на неговите възгледи и влиянието му върху по-късните теоретици. ,,Богатството на народите" е написана с голяма вещина и яснота, които й осигуряват широка читателска публика. Доводите на Смит против държавната намеса в търговията и търговските дейности и в полза на ниските мита и свободната търговия оказват решително влияние върху политиката на много държави през целия XIX век. Неговото въздействие в тази област се чувства дори в наши дни.

Икономическата теория преживя голям напредък след него и тъй като някои от идеите му бяха заменени, лесно е да подценим значението на Адам Смит. Но истината е, че той е първосъздателят и основателят на икономическата теория като системно изследване и затова е важна фигура в историята на човешката мисъл.

https://www.artday.bg/index.php/world/1201-2017-07-16-08-40-33