Кратка хроника на новия български капитализъмъ

[Hatshepsut]

Кратка хроника на новия български капитализъм


През 1993 г. знакови фигури от началото на прехода, под чийто контрол преминаха ключови части от икономиката, основаха Конфедерация на едрите индустриалци или Г-13. На снимката: Красимир Стойчев ("Трон"), Емил Кюлев (Туристспортбанк), Илия Павлов ("Мултигруп"), Валентин Моллов (групировка "Моллов"), Васил Божков ("Нове холдинг"), Добромир Гущеров ("Орел"). По-късно Павлов и Кюлев бяха показно убити.
© Живко Ангелов

Историята на прехода може по-добре да бъде разбрана през историята на възродения капитализъм и натрупването на българския частен капитал след 10 ноември 1989 г. Общата нишка на всички етапи в този процес е, че държавата в лицето на нейното текущо политическо представителство способства за прехвърлянето на публични активи и средства към конкретни частни субекти чрез търговия с влияние. На практика акумулацията и концентрацията на частен капитал е предшествана от идването на власт на подходящи за целта и етапа на развитие партии и политици. В различни периоди българският частен капитал укрепва чрез приватизация на държавна и общинска собственост, насочване на обществени поръчки и еврофондове и укриване на данъци и акцизи в условията на защита от закона, а понякога и с подкрепата на специфично законодателство. Този процес може да обясни много от неочакваните политически събития в страната, които трябваше да акушират и обезпечат натрупването на частни капитали.

Могат ясно да бъдат обособени шест негови периода.

1. Приватизация на външния държавен дълг (1985-1991)

Новата история на българския капитализъм често се свързва с Указ 56 от 1989 г. Неговият рестарт обаче започва още през 1985 г. с новия курс на разведряване на съветския лидер Михаил Горбачов. За много кратък период България натрупва външен дълг от над 10 млрд. долара, голяма част от който потъва във външнотърговските дружества и задгранични български предприятия. Съдбата на много от тях остава неясна, както хората и организациите, усвоили техния капитал. Промяната на 10 ноември 1989 г. всъщност заварва България като практически фалирала държава, като самият фалит е обявен месеци по-късно. При това положение е ясно, че източникът на първоначалния български частен капитал е свързан с натрупването на българския външен дълг. Така е дадено ново начало на българския капитализъм след 1947 г, когато е национализирана (по-точно експроприирана) огромната част от българската индустрия. След Указ 56 като най-важен акт на държавата в лицето на БНБ може да се смята раздаването на лицензи за частни банки и захранването им с капитал от новосъздадените... държавни банки. Още през 1989 г. започва и бързо да нараства броят на частните фирми, сред които изпъкват кредитираните от новите държавни и частни банки. Този период условно завършва с приемането на нова конституция.

2. Приватизация на приходите и национализация на загубите в държавната икономика (1992-1996)

В условията на остър глад за капитали предимство получават тези от новите частни фирми, които застават на входа и изхода на големите държавни предприятия с цел изсмукване на печалбата и фалирането им преди предстоящата приватизация. Натрупването на достатъчно капитали обаче изисква време и това забавя приватизацията с няколко години въпреки приетия закон още през 1992 г. Започналите реформи на либерализация на икономиката са блокирани, за да се обезпечи по-лесният контрол върху огромните, но неефективни държавни структури. В резултат частните фирми приватизират печалбите, а загубите се кредитират от държавните и частните банки - до 1996 г., когато фалират 15 банки и се развихря хиперинфлация. България още не се е възстановила от фалита през 1990 г., валутният резерв е на критично ниско ниво и БНБ (с основна заслуга за създаването на фалиралите банки) няма полезен ход освен печатницата на пари. Милиони българи попадат под прага на бедността. Същевременно стартира масова приватизация за много предприятия, които биха могли да бъдат продадени срещу свеж валутен ресурс на чужди инвеститори. Масовата приватизация създава няколко бизнес групи, задавайки облика на днешния икономически елит.

3. Приватизация на държавната и общинската собственост (1997-2002)

На практика новият държавен фалит беше предотвратен от МВФ и Световната банка срещу две ключови условия - въвеждане на валутен борд и приватизация или ликвидация по списък на най-големите губещи държавни предприятия до 30 юни 1999 г. Острата нужда от валута изкара на преден план касовата приватизация, като в рамките на три години почти 2/3 от българската икономика премина в частни ръце. Малкото чуждестранни инвеститори (на фона на азиатска, руска и косовска криза) срещат обаче острата и нелоялна конкуренция на новите български капиталисти - с достатъчно капитал и политически инструменти, с които придобиват някои от най-големите български предприятия. Българските приватизатори са три вида: ликвидатори, които директно разпродават активите; бъдещи олигарси, които продължават дейността на приватизираните предприятия под политически чадър, и малка група реални предприемачи, които опитват да правят бизнес по пазарен начин. Оттогава условно българската икономика се разделя на сектори, работещи на пазарен принцип и свързани предимно с износа за чужди пазари, и сектори, работещи основно на българския пазар с политическа подкрепа - явна (обществени поръчки, законодателен лобизъм) и неявна (неплащане на данъци, търговия с влияние), за конкретни играчи.

4. Концесиониране и замяна на държавната собственост (2003-2008)

След голямата приватизация започва приватизацията и концесията на монополите и подземните богатства. На "тезгяха" излизат БТК, електроразпределителните дружества, ВиК, "Булгартабак", летища, пристанища, мини. В този процес самостоятелно или с чуждестранни инвеститори и фондове активно участват български бизнес групи, натрупали вече значително състояние и влияние чрез държавата.

Предстоящото влизане в ЕС прави особено атрактивна явната и скритата приватизация на държавна недвижима собственост предвид очакваното поскъпване на имотите. Особено голямо значение имат заменките, чрез които е незаконно приватизирана значителна държавна собственост с качество за ваканционни имоти, давайки така огромен тласък на застрояването на Черноморието и планинските курорти. И на превръщането на България в евтина туристическа дестинация, а масовия туризъм – в привилегирован от държавата сектор.

В края на този период започва и усвояването на еврофондове, като през различни схеми съществена част от тях се предплащат на политици и чиновници като условие за получаването им.

5. Усвояване на държавна и европейска собственост (2009-2013)

Световната финансова криза сменя модела на икономически растеж и вече не е рентабилно да се печели от имоти и собственост. Най-апетитни стават ВЕИ проектите с гарантирана от държавата доходност. Първите проекти успяват да се закачат за държавата (през НЕК) за период от 20 и повече години, но много чужди инвеститори губят инвестициите си след рязка промяна на законодателството.

Неизвестни български строителни компании започват да печелят стотици милиони от обществени поръчки и еврофондове, докато чуждестранни компании системно губят търговете. Някои от собствениците на новите строители се свързват с най-големите бизнеси с акцизни стоки, като в същия период настъпва срив в събираемостта на акцизите.

Чрез насочване на средства на държавните дружества с ударни темпове набъбва една банка, издигнала на ново ниво търговията с икономическо и политическо влияние. Преразпределена и концентрирана е огромна индустриална собственост в полза на политически лица, което закономерно води до нейния фалит. Случайно или не, както и през 1996 г., фалит в банковата система отново се случва след конфликт заради газопреносен проект. Но най-тежката последица от фалита е, че непазарните формули за икономически успех стават заразителни, нанасяйки голям удар върху пазарната икономика и инвестиционния имидж на България.

В последните години концентрацията на частен капитал и политическо влияние в няколко лица и групи достига нива, които обезсмислят политическия процес и изпразват от съдържание демократичните институции.
Фотограф: Георги Кожухаров

6. Подаряване на държавна собственост и права (2014-2018)

Украинската криза и краят на "Южен поток" разместват картите - поредното спиране на еврофондовете на правителство на БСП показва, че те могат да бъдат усвоявани при определена политическа конфигурация. Изострянето на олигархичните апетити обаче няма как да бъде овладяно само с еврофондове. Започват подаръците чрез държавни действия или бездействия - КТБ, "Булгартабак", БТК, "дупки", опрощаване на дългове, сделки с активи за милиони срещу нищожна цена, неочакван фалит на застрахователни компании, половинмилиарден ремонт на язовири и др. Особено впечатляващо е възкръсването на проектни трупове като АЕЦ "Белене" с аргументи, обратни на тези за спирането им, от същите политици. Едва ли е учудващо и бездействието на държавата по отношение на хазартната реклама, заливаща националния ефир. На този фон чуждестранните инвестиции са на рекордно ниски нива, а доколкото ги има, са почти за производство на стоки и услуги за износ, където политическият риск е минимален.

В крайна сметка концентрацията на частен капитал и политическо влияние в няколко лица и групи достига нива, които в голяма степен обезсмислят политическия процес и изпразват от съдържание демократичните институции.

Какви изводи можем да направим за възродения български капитализъм?

1. Неговият генезис - от кръгове свързани с бившата комунистическа партия и нейните служби, определя характера и формата на икономическия преход към пазарна икономика, а оттам и днешния облик на българската държава и общество.

2. Беше продължена лошата традиция на следосвобожденския капитализъм за трупане на богатство чрез участие в политиката или в тесни връзки с нея. В резултат вместо предприемачески капитализъм, основан на конкуренция и върховенство на правото, имаме олигархичен капитализъм, основан на протекция на избрани капиталисти с подаръци от държавата, защита от закона и подкрепа от специализирано законодателство. Не е случайно, че трудно можем да асоциираме богатството в България с голям бизнес, наложил брандиран продукт на българския или международните пазари.

3.Приватизацията на държавната собственост в полза на цялото общество е саботирана до укрепването на националния капитал - често чрез източване на държавни предприятия, и след това проведена предимно в полза на определени купувачи и в ущърб на западни чуждестранни инвеститори. Обективността изисква да се отбележи, че именно приватизацията създаде пазарната икономика в България и привлече милиарди чуждестранни инвестиции.

4. В топ 10 български компании по приходи през 2017 г. има само три чужди инвеститора, свързани с приватизацията, два от които са (квази) държавните "Лукойл" и ЧЕЗ. И само един на зелено – "Кауфланд". Цели 7 от 10-те топ компании са в сектор енергетика – единственият, в който държавата запазва силно икономическо присъствие след приватизацията. В топ 100 чуждестранните инвеститори са под 50%, като почти половината от тях са в енергетиката.

5. Българската икономика е сравнително ясно разделена на експортен сектор, който функционира на пазарен принцип и произвежда около 2/3 от БВП, и вътрешен, който е силно зависим от политическото влияние през обществени поръчки, еврофондове , акцизни стоки и лобистко законодателство.

6. Благодарение основно на своя експортен сектор и еврофондовете българската икономика расте и осигурява политическо спокойствие на управлението и на останалата част от икономиката. България започва прехода към пазарна икономика с близо 70% от износа си за СССР и изживява тежки политически и икономически трусове, губейки основните си пазари при липса на силно вътрешно търсене и малък пазар, а започва своето възстановяване с увеличаване на износа си за европейските пазари във връзка с предстоящото членство в ЕС.

7. Може да се каже, че при износ в размер на 2/3 от БВП и 70% от него за ЕС преходът като икономическа интеграция в друга политическа общност е завършил. Но това се случи, без България да отговаря на копенхагенските критерии за върховенство на правото и в известна степен на критерия за функционираща пазарна икономика, съгласно които беше приета в ЕС. Затова не е пресилено да се твърди, че в политически план България днес е по-близо до 1989 г., отколкото до 2005 г., когато подписахме договора за присъединяване към съюза.

8. Пазарната икономика, която в крайна сметка позволи натрупването на българския частен капитал, стана възможна предимно чрез политическата подкрепа, експертните усилия и фондовете на ЕС, МВФ и Световната банка.

9. България ще трябва да се справи с огромни предизвикателства през третата декада на XXI в. предвид навлизането на новите дигитални и биотехнологии по света, очакванията за нова световна икономическа криза и геополитически трусове, но най-вече заради липсата на дългосрочна и последователна визия за развитие на българската държава и икономика.

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/mnenia/2019/01/04/3369500_kratka_hronika_na_noviia_bulgarski_kapitalizum/

[Hatshepsut]

Без носталгия. Какво беше "Мултигруп"


Илия Павлов (в средата), зад него - Делян Пеевски, вдясно - изпълнителният директор на "Мултигруп" Николай Вълканов на среща с журналисти по повод откриването на туристическия комплекс Парадайз Бийч до Свети Влас, юли 2002 г.

Това е българската "история на успеха", с червени кавички. "Мултигруп" на Илия Павлов беше българският капитализъм, развит така, както си го представяше средният комунистически елит. Бизнес, който процъфтяваше, когато държавата пропадаше.

Бизнесменът Илия Павлов говореше за "Мултигруп" като за холдинг-мечта. Преди да го застрелят през 2003 г. той даваше достатъчно интервюта, в които описваше компанията си като истински двигател на българската икономика - със стотици дружества в десетки индустрии, неизброими работни места, с милиарди лева оборот и предстоящо, но все отлагано листване на акции на световни фондови борси. Накратко - новият капитализъм в действие, разцъфтял в първото десетилетие на прехода.

Но реалността е доста по-различна.

Първата разлика е в далеч по-скромните мащаби на бизнеса на "Мултигруп", MG България, MG Корпорация и MG Asset Management, както последно се наричаше фирмата на Павлов. Живи свидетели има достатъчно, а медийните архиви са достъпни и без ровене в библиотеките.

Втората разлика е в същността на "Мултигруп" - една винаги близка до властта икономическа структура от 90-те години, с невинаги ясни истински собственици в Швейцария и Лихтенщайн, която работеше основно в бизнеси с държавна собственост и протекция. Тази структура дублираше дейности на държавата и беше особено активна в придобиване на активи по неясни схеми, от съвместни дейности и чрез посредничество при търговски сделки с държавни фирми, много от които на ръба на закона или директно отвъд.

Това, което остана от "Мултигруп" в българската история близо 20 години след смъртта на основателя ѝ, са не толкова икономическите успехи, колкото понятието "мултаци", който още преследва някои български политици.

В началото: спорт, служби, "Мултиарт"

Биографията на Илия Павлов е есенция на българския преход. Той е шампион по борба, зет на шефа на военното контраразузнаване и бизнесмен от нов тип, буквално от първите дни на частната инициатива.

През 1988 г., докато Тодор Живков е още на власт, той започва с трудово-производителна кооперация "Мултиарт", а след това започва изкупуване и препродаване на стари съветски подводници и търговски сделки, най-вече с държавни заводи.

Във времената, когато фирмите нямат интернет страници и имейли, личните контакти и актуалната информация са всичко. А те са в кого? В министерствата, шефовете на външнотърговски фирми и държавните заводи. Ето тук идват Илия Павлов, "Мултигруп" и "мултаците". И се захващат за работа.

Банкерът Емил Кюлев (вляво) и съпругата му поздравяват рожденика Илия Павлов, президент на Мултигруп. В розовата дреха е жената на Павлов Дарина, а вдясно е голямата му дъщеря от първия брак Венцислава. Това е последният рожден ден на Илия Павлов, август 2002 г.

Най-близките хора около Павлов го описват като предприемчив и комбинативен, без излишни морални скрупули. "В началото се изчервявах, но вече свикнах спокойно да се отричам в полза на собствения си интерес", е казвал той пред Димитър Иванов, бивш шеф на Шесто управление на Държавна сигурност (ДС).

Самият Иванов е сред учредителите на "Мултиарт". Той разказва как е използвал визитка на тази фирма за оперативна мисия в Испания. Докладът от мисията е изчезнал, но Иванов директно намеква, че тя е била свързана със Симеон Втори, вследствие премиер на България. Неговата победа на изборите през 2001 година е била подпомогната финансово от Павлов с шестцифрена сума в долари.

Възходът: банка с кредит и търговия със захар

Възходът на новия капиталист започва от държавна банка. Тогава частни все още няма. През 1991 година той получава от Държавна спестовна каса (ДСК) кредит от 200 милиона лева с неясно обезпечение и регистрира "Кредитна банка" с 50 милиона лева уставен капитал и застрахователната компания "София инс" със 7,5 млн. лв.

"С останалите пари купи захар, продаде я, пак купи и пак я продаде, а след третото завъртане върна кредита и му останаха 100 милиона, необложени", разказва по-късно Димитър Иванов. По това време кредити се дават трудно, парите се обезценяват бързо заради инфлацията, а ако банката има загуби, те се пишат на държавната сметка.

Историята за купуване и продаване на захар е добра, но едва ли е изцяло вярна. При борсови стоки като захарта маржовете са едноцифрени и "огромни печалби" има само при схеми като бартери, договори за преработка "на загуба" с държавни заводи или контрабанден внос.

Тайните на забогатяването на Павлов сигурно никога няма да станат ясни, но в края на 90-те, когато "Мултигруп" губи своята политическа протекция при правителството на Иван Костов, фирми от групата бяха обвинени в организирани схеми на контрабанда точно на вносна захар. Схемата се оказа с протекция на висши митничари, а десетки хиляди тонове захар по документи бяха "изчезнали" в митнически складове, измити от дъждовете.

Истинският бум на "Мултигруп"

Всъщност звездата на "Мултигруп" започва да блести най-ярко не покрай "Кредитна банка" и историята със захарта. Това се случва във времената, в които старите предприятия стават търговски дружества и започват да се упражняват в капитализъм под държавен контрол.

Зам. председателят на Народното събрание Юнал Лютфи (вляво) вдига наздравица за рождения ден на Илия Павлов, август 2002 г.

Докато в Централна Европа бившите комунистически държави скоростно приватизират, в България никой не бърза. В това време държавните дружества се управляват от бордове, избирани от министерства, които на свой ред се излъчват от нестабилни и "експертни" правителства с неясни мнозинства.

Няколко правителства и особено това на Любен Беров (1992-1994) ще бъдат запомнени като златните времена на "Мултигруп" заради разцвета на всякакви законни схеми, които носят загуби на държавните фирми и бюджет.

Примерите са безброй, но един е особено илюстративен. В златното време на пиратските дискове производствена линия, собственост на швейцарска фирма на Мултигруп, е инсталирана в държавната фирма "Дискови запаметяващи устройства" (ДЗУ) в Стара Загора. Всичко е по "договор за съвместна дейност", при която "Мултигруп" дава оборудването, а ДЗУ осигурява помещенията и персонала. Бизнесът процъфтява, наказателната отговорност е размита, а милиони дискове заливат Балканите и страните от бившия СССР.

Така се работи до 1998 година, когато България затваря всички подобни производства под директна заплаха от санкции и всичко е изнесено в съседни държави.

На върха: газът

Пиратските дискове обаче са дребна спекула в сравнение с инсталирането на фирми на "Мултигруп" като официален посредник във вноса на руски газ. Това е моделът на руско влияние, познат и от други посткомунистически държави - чрез посредници в газовия бизнес се осигуряват финансовите механизми за директно политическо, обществено и медийно влияние, което да обслужва интересите на Москва.

Началото е поставено с подписването на споразумението за сътрудничество в областта на енергетиката с Русия през есента на 1994 г. и създаването на дружеството "Топенерджи", като основен доставчик на газ.

В началото в "Топенерджи" участват само "Газпром" и държавната "Булгаргаз", но само година по-късно делът на "Булгаргаз" е намален на 25,1% за сметка на две свързани с "Мултигруп" фирми. Отделно, плащанията на "Булгаргаз" по доставките минават през банката на Илия Павлов, оттам минава и обслужването на най-големите потребители като държавните "Химко" и "Кремиковци", с които банката е обвързана с цесии и договори.

Това приключва чак през 1998 г. като освен заплахата за спиране на разширяването на газопреносната система на "Овергаз" (с акционер "Газпром") влияние има и силното охлаждане на отношенията между руснаците и "Мултигруп".

Освен войната с правителството на Костов има и по-малко известна причина - скандал с контрабанда на пиратски компактдискове от ДЗУ за Русия, които са превозвани със самолет на "Газпром". С фалита на "Кредитна банка" година по-късно, при която "Овергаз" губи пари и собственикът й Сашо Дончев влиза в конфликт с "Мултигруп", ролята на последния в енергийните доставки на практика изчезва.

Кого наричат "мултаците"

От архивните снимки на коктейлите на Мултигруп се виждат познати и досега лица като Ахмед Доган, Вежди Рашидов, Татяна Дончева, гостуващият певец Слави Трифонов. На една от тях до Павлов е дори съвсем младият Делян Пеевски.

Снимките са любопитни, но най-добрата картина на "Мултигруп" е в списъка на най-високото ниво "мултаци" - тези, които всъщност управляваха този бизнес.

Освен Димитър Иванов, който е вицепрезидент на Павлов до 1996 г., друг известен "мултак" е Николай Вълканов - бивш шеф на държавната "Минстрой холдинг", впоследствие вицепрезидент на "Мултигруп" и шеф на "Минстрой майнинг". Фирмата стана известна години след това с изплатения хонорар за 2 милиона лева на Ахмед Доган за проекта "Цанков камък". По-малко известен факт е това, че почивната ѝ станция е първа негова резиденция в местността "Росенец" край Бургас, съвсем близо до сегашната.

Списъкът с "мултаци" ще е непълен без Стоян Денчев, дългогодишен ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) в София, познат като "университета на службите и властта".

Денчев е бивш главен секретар на Министерския съвет в правителството на Любен Беров и бивш депутат от ДПС.

Илия Павлов (вляво) и Иван Лилов, заместник-министър на земеделието и хранителната промишленост очакват да започне участието им в предаването "Панорама" на БНТ, май 1995 г.

Следват по-малко известни, но важни за времето хора. Тогава те заемат позиции, които са помагали на "Мултигруп" и неговите проекти. Например Недялка Сандалска - първи заместник-председател на Комитета по туризъм, впоследствие станала шеф на "Балкантурист", купен от "Мултигруп". Или Димитър Соколов - бивш шеф на Комитета по енергетика, преминал на работа в енергийния бизнес на "Мултигруп". В банката на "Мултигруп", "Кредитна банка" управляват Веселин Благоев - главен секретар на Министерския съвет по времето на Любен Беров и шеф на Агенцията за приватизация при Жан Виденов, и Любомир Филипов, бивш управител на БНБ.

В списъка влизат и още пет пъти по толкова "мултаци" на средно управленско ниво - министри и заместник министри, шефове във външотърговски фирми преди 1989 година като "Кинтекс" "Изотимпекс" и "Химекспорт", директори на големи държавни предприятия като НЕК, Кремиковци и завода за електроника в Правец, служители в силовите министерства и в специалните служби.

От ляво надясно: изпълнителният директор на "Мултигруп" Николай Вълканов, бившата зам.-председателка на Комитета по туризъм Недялка Сандалска, президентът на "Мултигруп" Илия Павлов и кметът на София Стефан Софиянски на рожден ден на Атлантическия клуб, 28.02.2002 г.

Това са хората, които трябваше да превърнат "Мултигруп" в онази мощна структура, която Павлов представяше като вече състояла се реалност.

Спирачка пред "Мултигруп"

Възходът обаче рязко спира след 1997 година при въвеждането на валутен борд. При правителството на ОДС отпада и специалният статут на "Мултигруп" като държавен партньор.

"Кредитна банка" успява да прескочи банковата криза през 1996 година с подкрепа от БНБ и държавната ДСК, но оцелява едва до 1999 година.

През същата година фондацията на първата дама на САЩ Хилари Клинтън връща на съпругата на Илия Павлов дарение поради неясен произход на парите. След това в борда на "Мултигруп" са поканени нови мениджъри и американски лобисти, за да извадят фирмата от черните списъци.

Идването на власт на НДСВ през 2001 година дава крила на Павлов, който е между учредителите на новия клуб "Възраждане", който обединява фигури на едрия бизнес.

Членовете на бизнесклуб "Възраждане" Петър Манджуков (вляво), Добромир Гущеров (в средата) позират за снимка с рожденика Илия Павлов, съпругата му Дарина (в розовата рокля) и дъщеря му Венцислава. Август 2002 г.

Всичко приключва през март 2003 година, когато Павлов е застрелян на излизане от офиса на фирмата си. Причините остават неясни и до днес.

Краят на "Мултигруп"

Краят на "Мултигруп" определено не е такъв, какъвто Павлов би искал. Още през 2004 година новите мениджъри започват освобождаване от всички активи, освен туризма и недвижимите имоти.

Направените оценки показват истинската картина - в структурата на "Мултигруп" годишните продажби са между 150 и 200 милиона долара, заети са около 5500 работници, но има и немалки задължения - около 140 милиона лева. Това не е незначително за българската икономика, но има малко общо с милиардните амбиции на Илия Павлов.

Това, което остава днес от "Мултигруп", е цяла енциклопедия за това как да се паразитира върху публичните предприятия с политическа подкрепа и основно в частен интерес.

Историите за съвместни проекти, смесени дружества, увеличения на капитали на държавни фирми, бартери и цесии са многобройни. За тях ще трябва да се напише цяла книга, в която да се опише общото основно правило: приватизация на печалбите и одържавяване на загубите.

Това е бизнес, който в нормална пазарна среда просто няма как да оцелее, за разлика от много от "мултаците", които оцеляват и до днес, отново наредени до силните във властта.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/32097743.html