• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
13 June 2021, 19:21:31

News:

15.11.2020 Платформата на форума е обновена до SMF 2.1 RC3


Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

13 June 2021, 19:21:31

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13025 Posts

Шишман
5239 Posts

Panzerfaust
843 Posts

Лина
726 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 21847
  • Total Topics: 1344
  • Online Today: 108
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 69
Total: 70

Recent posts

Pages1 2 3 ... 10
1
Демокрацията си е демокрация.

Представителната демокрация е форма на държавно управление, основавана на принципа за избор на политици, които представляват народа.В нея народът е носител на държавна власт, но упражняването на властта се осъществява чрез представители, които са избрани от народа.

Дотук всичко у нас е според тези принципи.

По-скоро темата трябва да се промени в "Истината за корупцията в демократичния строй".


Но и корупцията си е корупция.  :mad:

Имало я е в робовладелския строй, феодалния, социалистическия, капиталистическия, а вероятно и в каменната ера, но  в каменната нямаме писмени доказателства за това.  :judge:

Има ли обществен строй, който е унищожил корупцията? Ами не, няма такъв. Кой обществен строй може да попречи на един човек с пари, власт и влияние или с всичките заедно, да даде на четири очи подкуп на друг човек с цел облагодетелстване? Нито един.

Има ли значение политическия цвят на корумпирания гражданин, политик и т. н.? Не, няма.

Нека разговорът започне оттук.



 
2
Златен медал за ансамбъла ни по художествена гимнастика

Националният ансамбъл на България по художествена гимнастика спечели златен медал за съчетанието си с 5 топки от 37-то издание на европейското първенство, което се проведе в ,,Двореца на културата и спорта" във Варна.

За композицията си с обръчи и бухалки родните грации пък останаха на второ място след състава на Израел.

Симона Дянкова, Лаура Траатс, Мадлен Радуканова, Ерика Зафирова и Стефани Кирякова изиграха петте топки без грешка и получиха оценка от 47.500 точки. По този начин те изпревариха ансамблите на Русия (47,275 точки) и Израел (46,150).

За момичетата на треньорите Весела Димитрова и Михаела Маевска това бе първо отличие от шампионата на Стария континент.

За съчетанието с обръчи и бухалки българките отново вдигнаха публиката на крака. Те получиха оценка от 45.950, което изненадващо ги отреди на второ място след момичетата на Израел, който бяха оценени с 46.150.
Боряна Калейн и Катрин Тасева пък не успяха да извоюват медали във финалите на индивидуалните уреди. Родните грации дадоха всичко от себе си в съчетанията, в които взеха участие. Въпреки това обаче натрупаната умора и грешки доведоха до липсата на отличия.
По този начин България завърши европейското първенство с пълен комплект медали.



ГРАНДИОЗЕН УСПЕХ: Златен медал за България на финала на Европейското първенство

https://www.tvevropa.com/2021/06/zlaten-ansambal-balgarskite-gimnastichki-s-parvo-myasto-na-pet-topki-ot-ep-vav-varna/
3
Денислав Денев
Комплексарщина плюс невежество-туй е рецептата за всяко чуждопоклонничество..
4
МАРКО ВОЕВОДА

След предателство на местни гъркомани в с. Пътеле на 13 юни 1902 г. е убит Марко войвода-български офицер и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Погребан в черквата в Суровичево, Леринско.
Днес ще ви разкажем за неговата дейност и събитията на 13 юни 1902 г., когато освен Марко загиват и част от четниците му.
Марко войвода или известен още като Марко Лерински е роден като Георги Иванов на 20 юни 1862 година в Котел. През 1883 година постъпва на военна служба в Княжество България. Взима участие в Сръбско-българската война и за проявена храброст е удостоен с медал и повишен в чин. Другарите му прибавят прозвището Геройски.
През 1895 напуска армията, влиза и взима участие в четническата акция на Македонския комитет от 1895 година в четата на Стойо Костов, която опожарява Доспат. След неуспеха на акцията се връща в армията като подофицер.
Влиза в контакти с Гоце Делчев и Гьорче Петров, които го привличат към ВМОРО през 1900 г. Изпратен е като войвода в Леринско, където взима псевдонима Марко. По същото време в Македония влизат и Христо Чернопеев, Атанас Бабата, Михаил Апостолов - Попето. Благодарение на военната подготовка на Марко войвода и на неговите организационни способности четата му се превръща в школа за подготовка на четници и войводи за цялата революционна организация. Според съвременници, Марко превръща Леринско в
,, ...един район образцов във всяко отношение. Работници ентусиазирани, организации стегнати, чета дисциплинирана и в пълната смисъл на думата агитационно-организаторска. Всичко това бе дело на котленеца Марко... "
Георги Попхристов пише в спомените си за Марко Лерински през 1900 година:
,, Марко Лерински остана с четата през зимата в Костурско и Леринско. В тези околии, особено в последната, имаше по-добри условия и Марко намери там по-добър прием и се задържа дълго време. Той там работи предано до края на живота си и остави скъпи и незабравими спомени между населението.  "
Марко Лерински е първият, който предлага да се вдигне всеобщо въстание в Македония и Одринско. Войводата действа в Костурско, Воденско, Леринско и Битолско с Гоце Делчев, Пандо Кляшев, Васил Чекаларов и Лазар Поптрайков до началото на 1902 година.
През юни 1902 година Марко влиза с четата си в родното село на своя приятел и четник Дине Абдураманов, за да накаже предатели на организацията. Четата е предадена и обкръжена от турски войски. В сражението войводата Марко загива, а всички четници се изтеглят. Дине Абдураманов отказва да се оттегли с другарите си, барикадира се в собствената си къща и шест часа се сражава сам с турските войски. Турците използват за жив щит жена му, дъщеря му, сестра му и вуйчо му, но Дине отказва да се предаде и стреля срещу обсадата, като убива и роднините си. След като свършва боеприпасите си, се втурва с ятаган срещу турците и загива. С него загиват още Ване Попов от Неокази, Кръстю Торбанов от Сетина и Найдо от Добровени. Така според Христо Силянов, Дине Абдураманов
,, Изми срама на селото си чрез един от най-редките подвизи в македонската освободителна борба и изобщо в историята на борбите."
Поклон народни юнаци!

5
:arrow:
Пантелей Киселов е роден на 23 октомври 1863 г. в гр. Свищов. Той е третото от шест деца в семейството на заможния търговец на зърно Георги Киселов и Томаица Дюлгерова. Фамилията идва от прозвището на бащата на Георги, бай Моньо – изкусен майстор-строител от с. Вишовград. Тъй като бил всякога сериозен и навъсен, всички започват да го наричат бай Моньо Киселия. Георги Киселов много държи на образованието на децата си и подготвя синовете си да продължат с търговията. Наред с уроците в класното училище, за децата е нает частен учител – даскал Георги Боров. Най-ученолюбив е Пантелей. Винаги сериозен, послушен и кротък, той обича науката и е любимец на баща си. Но търговията никак не му е по сърце. Постепенно у него се развива силно национално чувство. Несъмнено влияние за това оказва учителят Боров – голям патриот и член на местния революционен комитет. Бащата също подпомага родолюбивото дело.
В навечерието на Освобождението, на 28 юни 1877 г., руски части влизат в Свищов. По покана на Георги Киселов няколко руски офицери отсядат в семейната къща на Киселови. Пантелей е силно впечатлен от руските солдати – униформите, пушките, разказите им за битки предизвикват у него странни усещания и съвсем скоро той решава, че ще се посвети на военното дело. Като узнава, че в София се открива Военно училище, той поисква да кандидатства. Баща му приема избора на сина си, дори търси съдействие на руски офицери и получава обещание от генерал Бобринов, бъдещ началник-щаб на българските войски, че ще даде препоръка, каквато се е изисквала заедно с полагането на изпит. Пантелей започва да се подготвя, но се случва нещастие: баща му губи няколко решаващи сделки и от притеснение за поминъка си се разболява и умира. Въпреки това момчето не се отказва от желанието си, издържа успешно изпита и през 1880 г. е приет във Военното училище.
Малко след като се връща в Свищов, при нелепа детска игра, най-малкият му брат Ангел го прострелва по невнимание с револвер в корема. Раната не е сериозна, но поставя под въпрос постъпването на Пантелей в училището. Генерал Бобринов се застъпва за него и мястото му е запазено, докато се възстанови. Още неукрепнал, слаб и изтощен, Киселов пристига в София. Въпреки вида си, той уверява началството на училището, че ще се справи и ще навакса. Така и става. Бързо настига връстниците си, калява се и се превръща в издръжлив юнкер, готов за нелекия живот на войника.
След тригодишния срок на обучение, на 30 август 1883 г., мечтата на Пантелей се сбъдва: той е произведен в първи офицерски чин подпоручик. Получава назначение в родния си град Свищов, в Петнадесета пехотна ломска дружина. Бойното си кръщение получава през Сръбско-българската война, когато е назначен за командир на рота в Трети пехотен бдински полк и се отличава при защитата на Видинската крепост. Една трета от личния състав на ротата излиза от строя, но позицията е удържана и нахлуването на противника в Северна България е осуетено.
На 24 март 1886 г. е произведен в чин поручик, с година старшинство, както всички участници в Сръбско-българската война, и е назначен за ротен командир в Тринадесети пехотен рилски полк със седалище в гр. Кюстендил. От 1 януари 1888 г. е капитан. През 1896 г. е назначен за командир на Свищовския граничен участък.
На 1 януари 1899 г. е произведен в чин майор и заминава за Варна като командир на дружина в Осми пехотен приморски полк. На 1 януари 1904 г. получава чин подполковник и заема длъжността помощник-командир на полка. Хвален често от началството си, през 1906 г. е предпочетен пред мнозина, за да бъде назначен на длъжността комендант на София. Две години подполковник Киселов въвежда ред в столичния гарнизон.


Генерал Пантелей Киселов

През 1908 г. Щабът на нашата армия решава да изпрати кандидатите за командири на полкове на стаж за една година в чужбина, в старите европейски войски, за да придобият знания и умения. Един от осмината щастливци е и Киселов. Той заминава за Франция и е прикомандирован към Осемдесет и втори пехотен полк, квартируващ в гр. Монтаржи.
Непосредствено след завръщането си в България е назначен за командир на Пети пехотен дунавски полк в Русе и на 1 януари 1910 г. е произведен в чин полковник. Остава там до 1912 г., като успява да спечели любовта и уважението на войниците си и на русенската общественост. На 10 март 1912 г., в навечерието на Балканската война, е преведен във Варна като командир на Осми пехотен приморски полк. При обявяване на войната с Турция, на 5 октомври 1912 г., полкът на полковник Киселов влиза в състава на Втора бригада от Четвърта пехотна преславска дивизия към Трета армия, съсредоточена източно от Ямбол. Първият бой е на 9 октомври при с. Селиолу. С две дружини от полка си Киселов е изпратен в предната охрана на бригадата. След обстрел от турски батареи полковникът решава да не чака другите две дружини, заповядва да се развее полковото знаме и настъпва право към селото, над което се е окопал противникът. Целта му е да заеме селцето, чиито къщи са отлично прикритие, а покрайнините са подходящи да се превърнат в изходна позиция за атака. Замисълът е изпълнен. Турците се опитват да спечелят нощта и да се укрепят по-добре, но българите настъпват и на мръкване първите редици на полка вече са на 300–400 крачки от турските окопи. Следва страховита атака ,,на нож". Врагът е изненадан и обърнат в бягство накъдето му видят очите. Неприятелската позиция е превзета. В този бой полк. Киселов проявява настойчивост, бързина и правилно разбиране и оценка на обстановката, а от Осми приморски полк започва неговата бляскава кариера на военачалник.
Първата световна война е епопея на подвига и саможертвата на българските войници, подофицери и офицери — тъжна за България поради несправедливите клаузи на Ньойския договор. Участието на България в Първата световна война е естествено продължение на борбите на българския народ за национално освобождение и обединение, каквито са и предишните три войни след Освобождението. Българската войска воюва за освобождаване на българските земи, населени с българско население.
Участието на България в Първата световна война не бива и не може да се забрави в името на 105 хилядите убити и повече от 150 хиляди ранени синове на майка България. Не бива и не може да се забравят подвигът и победите на българските воини в тази война.
Да помним загиналите от Осми пехотен приморски полк в Добричката епопея от 5 до 7 септември 1916 г. начело с командира на полка полковник Панайот Минков от Ловеч. Освен него са убити или умират от раните си двама поручици, трима фелдфебели, петима старши подофицери, четирима младши подофицери, четирима ефрейтори. След неговата смърт командването на полка се поема от полковник Никола Свещаров, също изпълнил докрай войнския си дълг и загинал геройски на поста си.
Това са приморци от Варненския полк – български герои офицери, подофицери и войници, сражавали се край Добрич от началото на боевете, от подвижния резерв на Варненския укрепен пункт начело с генерал Тодор Кантарджиев. Те освобождават града на 4 септември 1916 г., а на следващия ден първи посрещат атаката на руските войски, в това число руската кавалерия, и ги разгромяват с пушечен и артилерийски огън, като правят същото до самия край на боевете на 7 септември, проявявайки масова храброст.
Командирът на полка полковник Панайот Минков дава личен пример. Той е неизменно начело на приморци в Добричката епопея. Водят се изключително тежките боеве в защита на току-що освободения Добрич от идващите от север руски, румънски и сръбски войски. На десния фланг на българските позиции се сражава Оси пехотен приморски полк. На 6 септември привечер неговият командир полковник Панайот Минков получава заповед да настъпи и да атакува противника там, където го срещне. Командирът на, който е началник на страничното прикритие, още сутринта напуска Айдън Чухе и в боен ред приморци настъпват към Чаир Харман. Късно през нощта продължават до гребена на хълма, два километра източно от Геленджик и Минков изпраща към селото офицерски патрул. Узнал, че селото е заето от противника, той решава да използва нощта и мрака, за да го завладee отново, и нарежда през нощта на 7 септември селото да бъде атакувано първо от щурмовата рота, а след нея сам повежда Четвърта дружина от полка. В завързалата се жестока престрелка с руските нашественици той е тежко ранен, но отказва да напусне строя. В селото са заловени пленници от Дванадесети и Седемдесет и трети румънски и Двеста четиридесет и трети руски пехотни полкове. Благодарение на решителните действия на Осми приморски полк е подсигурен десният фланг на добричките войски. Успешната нощна атака ,,на нож" разпилява заспалите руски войници край селото, а боевете са известни още като ,,Сливница при Добрич". Командирът на Осми приморски полк полковник Панайот Минков се лекува от раните си в Александровската болница в София, където умира на 30 септември 1916 г. Погребан е в столицата. На загиналия приморски командир е кръстено добричкото село Панайот Минково. Там е поставена паметна плоча със следния текст:

,,ДОБРИЧКА ЕПОПЕЯ
5 – 7 СЕПТЕМВРИ 1916
През есента на 1916 г. започва
освободителния поход
на Трета българска армия
в поробена Добруджа.
В землището на село
ПОЛК. МИНКОВО
се водят кръвопролитни
боеве срещу румънски
и руски войски,
завършили с победа
на българското оръжие.
От признателните потомци".

Командването на Осми приморски полк се поема от полковник Никола Свещаров - героят с победи при Селиолу, Караагач и Чонгора през 1912 г. над турците, при Злетово и Калиманци през 1913 г. над сърби и черногорци, при Топра Хисар и Узунлар през 1916 г. над румънци и руснаци.
Полковник Никола Свещаров е роден през 1866 г. в Ески Джумая (дн. Търговище). Участва с Осми приморски полк в Сръбско-българската война като доброволец (1885), в Балканската война (1912/1913), в Междусъюзническата война (1913) и в Първата световна война в Добруджа (1916).
На 22 октомври 1916 г. Осми приморски полк се включва в преследването на разгромените войски на противника и настъпва на север към линията Абдулах - Омурча. Изтласква руските ариергарди в боя при село Омурча и ги преследва, като достига на около 3 км северно от жп линията Кюстенджа – Черна вода. При село Назърча на 23 октомври 1916 г. са разбити две руски дружини и са пленени 4 картечници и 96-има руски войници, като останалите са преследвани с огън на север.
В ,,Историята на приморци" тази атака е описана по следния начин: ,,Противникът обаче упорито защитаваше позицията си. За да се облекчи нейното завладяване, полковник Свещаров нареди да се изпрати 7-а рота от дружинната поддръжка в обхват на неприятелския ляв фланг. Противникът едва дочака приближаването на веригите до 400 метра и в момента, когато те се вдигнаха за удар с нож, той напусна позицията си и в голям безпорядък отстъпи по посока на с. Назарча. Приморци се втурнаха по следите му да го преследват и не давайки му възможност да се опомни, го застигнаха в окрайнината на с. Назарча, гдето плениха 4 картечници и 96 руски войници". Цената на тази победа е висока. При атаката на село Назърча пада убит от руски шрапнел командирът на полка. ,,Започнал своята служба като млад офицер в средата на приморци, той се срастна с техния дух и традиции, закрепна и възмъжа в службата, преминавайки всичките нейни етапи, докато пое най-после и командването на полка. Обичан от подчинените си, той успя да възпита в ред поколения чувства на обич към Родината и съзнателна готовност да се пожертват при върховни изпитания за нейните идеали. Доблестен войн, той бе съумял да спечели сърцата на подчинените си, които води към победи при Селиолу и Караагач, при Чогора и Злетово, при Топра Хисар и Узунлар. Той видя поражението на врага, дошъл от север и при Назарча, но тук, при преследването, той бе поразен от шрапнелен куршум и склопи очи спокоен, че неговите приморци ще изпълнят своя дълг докрай."


Паметта е завинаги!

След подполковник Панайот Минков това е вторият боен командир, който полкът губи във войната в Добруджа. И двамата стават жертва на руските нашественици.
Полковник Никола Неделчев Свещаров е погребан в Добричкото военно гробище до другите български герои, защитници на Родината. Той дава името на днешното добричко село Полковник Свещарово.
Командването на полка поема старшият дружинен командир подполковник Стефан Николов.
И пътят на Осми приморски полк продължава...

През 1894 г. във Варна пред Съборния храм е изграден Паметник на падналите чинове от Осми приморски полк в Сръбско-българската война, върху чиято западна страна е паметната плоча на капитан Златев. На негово име са кръстени няколко улици в страната. А имената на загиналите войни от Осми приморски полк ще четем по стените на паметниците и ще поставяме цветя в знак на благодарност за смелостта им, за саможертвата им в името на свободата и човешкото достойнство. И никога няма да забравим подвига им, никога няма да забравим героите... Неизброими са незнайните войни, вдъхновените учители, бедните селски момчета и мъже, оставили имот и деца, за да отдадат живота си в името на идеала за национално обединение, за да се бият за Отечеството си, за нас.

Откъс от албума ,,Приморци в атака", подготвен за печат, по проект, реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез Фонд ,,Култура".

https://www.culturespace.bg/bg/news-more/geroizmyt-na-primorci-kalen-po-trudnite-i-jestoki-pytishta-na-voinite/
7
   ЧЕТНИЦИ ИЛИ ГЕЙ-ПАРАД
При наличието на едно истинско и правилно и добре  организирано " четническо движение" провеждането на подобни паради ще бъде невъзможно.
Така че избора е наш : четническо движение или гей-паради ?     



8
Снощи се запознах с българина дето е наплашил хората от бара и цялата улица. Казва се Георги от Бобошево. Поговорихме си 10-на минути и с крайчеца на окото забелязах че собствениците на бара изтръпнаха да не стане някой мега бой и да им затворят бара.
По начало ние българите сме доста сговорни и веднага станахме приятели с тоя млад юнак.
При другите народности няма такива неща, даже при албанците, които са много-сговорни.
9
Чужбина / Re: Путинска Русия
Last post by Шишман - Today at 11:58:35
Много е зле Русия при Путин, даже нямат гей-парад. Ужас как може така. Дойче веле да напишат поне 30 статии по въпроса.
10
Добре се развиваме , в правилната посока. Само че не може ли от Сорос да спонсорират поне още един такъв парад та да имаме 2-а годишно . Тогава всички проблеми на страната ще се решат от само-себе си.


Pages1 2 3 ... 10