• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

25 October 2021, 16:39:39

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
14334 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
1033 Posts

Лина
794 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 24,241
  • Total Topics: 1,374
  • Online Today: 170
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 79
Total: 80

avatar_Hatshepsut

Чипровското въстание – неуспешният бунт на българските католици

Started by Hatshepsut, 16 March 2021, 08:01:33

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Topic keywords [SEO] въстаниеистория

Hatshepsut

Чипровското въстание – неуспешният бунт на българските католици

През 1688 година настъплението на Хабсбургската армия и по-точно превземането на Белградската крепост на 6 септември вдъхва нови надежди и сили на българите за борба с поробителя. Те най-накрая се решават да вдигнат отдавна плануваното Чипровското въстание.

За да се стигне до въстанието трябва да се върнем назад във времето. Критската война срещу Венеция в периода 1645-1669 е спечелена от Османската империя, но променливият успех на сраженията изважда наяве много нейни слабости. Неуспешната османска обсада на Виена от септември 1683 година, която спира османското нашествие на стария континент, е едно от ключовите събития в европейската история. Тя е повратният момент, който връща назад похода на империята към вътрешността на континента.


Значимите български въстания през XVII век са Чипровско, Карпошово и Второ търновско. На картата са отбелязани центъра и обхвата на всяко едно от тях

Контранастъплението на Хабсбургската империя и близостта на сръбската столица до северозападните български земи провокира реакция именно в тази част, населявана с българи. Чипровец (днес Чипровци) и съседните му села Копиловци, Железна и Клисура са център на тези размирици. За да разберем защо те се случват именно в това градче, трябва да се вгледаме в неговата необикновена история.

След османското завладяване Чипровец се оформя като район със специален статут. Това се дължи най-вече на експлоатираните от султана природни богатства. Градът и прилежащите му рудници са определени за хас, т. е. султанско феодално владение. В замяна на определен данък селището е пазено от изстъпления на владетелите. Рудодобивът осигурява и стопанско благоденствие на жителите и по този начин Чипровец се превръща в един от най-развитите, просветени и будни български градове.

В богатствата, които крият земните недра в подножието на Западна Стара планина можем да намерим и причината за навлизането на католицизма в града. Първо саксите рудари от края на XII век, които идват в Чипровци, заради природните му богатства, оставят отпечатъка на верските си различия в града. Особено важна е ролята на босненските католици през XVI век, които се заселват за постоянно и биват бързо претопени от българското население, което от своя страна приема тяхната вяра. Престолонаследникът на босненския престол Парчия Кнежевич се заселва завинаги в Българско заедно със своята свита от духовници, рудари и занаятчии.

Към края на XVII век кризата в империята започва да се усеща и в този привилегирован регион. С упадъка в рударството и непрестанното данъчно утежнение във връзка с дългите походи на османската войска, поглъщащи много ресурси, тяхното положение се влошава. Така към и без това предостатъчните мотиви за въстанието се прибавя и още един. Въпреки че организаторите на въстанието са католици, в него взимат участие и много православни българи, обединени от желанието си да бъдат господари на собствената си съдба. Вдигат се и много села във Видинско, Пиротско и Берковско, където католическият елемент изцяло отсъства.


Петър Парчевич е български католически епископ, патриот и дипломат, удостоен е с баронска титла от императора на Свещената римска империя. Той е водач на Чипровското въстание, смятан за един от най-великите българи през XVII век

Новонастанилата се в града вяра затвърждава привилегиите на чипровчани и дава нови перспективи пред града, изграждайки силни връзки с католическия свят. Голяма част от местните младежи получават високо образование в Италия. Това ги превръща в едни от най-будните и образовани хора от български произход въобще. Сред тях е и един от организаторите на самото въстание, потомъкът на Кнежевичите Петър Парчевич (Марцианополски архиепископ).

Парчевич използва духовния си сан, за множество дипломатически акции из европейските дворове, в които търси помощ за съотечествениците си. Друго разклонение на Кнежевичите произхожда още един от героите на въстанието – Георги Пеячевич и ръководен от него отряд пък се включва във военните действия още през пролетта на 1688. Още тогава Чипровец е готов да въстание, но се изчаква най-удобният момент. Пеячевич проявява завидни пълководски умения при превземането на крепостта Оршова във Влашко.

Знаменосец на четата е друг водач на въстанието и буден българин от Чипровци – Иван Станиславов. Героизмът на българите не остава незабелязан от крал Леополд I и виждайки в тях надежден съюзник и той изпраща заповед до генерал Капрара да насочи подчинените му войски на юг към българските земи.

Междувременно местните преценяват, че моментът е настъпил и четите тръгват към местността Жеравица край село Кутловица (днешна Монтана), където се провежда основната битка на въстанието. По  пътя си въстаниците опожаряват много турски села, а селските опълчения не им създават почти никакви трудности. Опитите за директен контакт между въстаниците и армията са осуетени от врага, а липсата на съпротива отпуска дисциплината сред въстаническата армия и тя е връхлетяна от един неочакван, но много тежък удар.


Най-известният водач на Чипровското въстание (1688 г.) безспорно е Георги Пеячевич, роден в Чипровци през 1655 г. За жалост, за ранните му години не се знае нищо. И все пак, Пеячевич принадлежи към елита не само на Чипровци, но и на българската католическа общност като цяло. Той е братовчед на софийския католически архиепископ Стефан Кнежевич (1623/1625 – 1691), най-близкият помощник на Петър Богдан. Пеячевичи са в близкородствени връзки не само с Кнежевичи, но и с Парчевичи. На снимката: Герб на фамилията Пеячевичи

В помощ на османците идва унгарският техен съюзник Имре Текели, нанасяйки тежко поражение на българите. Претендентът за маджарския престол заедно с група феодали се обръща към султана за помощ срещу Хабсбургската армия още при настъплението на османците през 1683. Оттогава Текели става техен съюзник и се притича на помощ заедно с още 1000 войници. Унгарецът участва и в отбраната на Белград. Поражението все пак не е фатално за крайния изход на бунта, но планът на въстаниците да достигнат до Видин, където да се съединят с армията, така и не успява да се превърне в реалност. Причината се крие до голяма степен и в лошата организация и стратегическите грешки на австрийците, които успяват да превземат видинската крепост едва през есента на 1689 година, ненавреме за да помогнат на въстаналите българи.

Въпреки сравнително добрата организация и големия брой участници във въстанието, то е обречено на провал без очакваната намеса на австрийската армия. Според Пеячевич се вдигат около 200 чети, което прави около 15 000 души. Извън бегълците на север през Дунава, голяма част от бунтовниците се включват в редиците на настъпващата армия. Според информация от Георги Пеячевич, по негова преценка оживяват около 600 въстаници, които и след краха на бунта продължават да служат на австрийската армия. Самият Пеячевич се установява в Унгария и дори получава баронска титла през 1712 година при коронацията на Карл IV, заради заслугите си към австрийската армия.

Както организаторите на въстанието, така и обикновените чипровчани са принудени да изберат между бягството на север, заробването в Анадола или смъртта в родното си място. Безмилостната разправа с оживелите чипровчани едва ли е изненада за някого. Властта издава наредба за безнаказано изтребление на населението. За успешното преминаване на реката от мирното население, жените, децата и укрилите се в планината решаваща помощ оказват и самите въстаници. На 22-ри октомври група от 3000 души, водени от Стефан Кнежевич успява да избяга през Дунава.

Така 329 години по-късно последиците от въстанието все още не са напълно отмити. От процъфтяващия град не остава и следа и до днес, а банатските българи, напуснали Чипровци след потушаването, все още представляват хомогенна етническа общност от българи католици на територията на Румъния и Сърбия. Освен към Банат българите се насочват и към други земи отвъд Дунава. Всички останали са претопени от по-многобройните народи около тях, но някои от тях имат много интересна съдба.  Оцелелият от двамата братя Станиславови Михаил се издига до хърватски благородник. В Крайова, Римник и Брадичен (Румъния) чипровските бежанци си спечелват редица привилегии, издигат манастир и църква, но в крайна сметка и те не устояват на асимилационния натиск.

https://bulgarianhistory.org/chiprovskoto-vustanie/

Hatshepsut

Статията е от 2018г.

Чипровското въстание - факти и загадки

На 8 септември в Чипровци тържествено ще бъде отбелязана 330-годишнината от въстанието, с което българите от красивия и цветущ някога градец се вдигат за освобождение на ,,великото царство България". В по-голямата си част те са католици, а техните преки потомци повече от три столетия живеят в областта Банат – тогава в Хабсбургската империя, днес на територията на Румъния и Сърбия. Паметта за въстанието е важна както за банатските българи, така и за цялата ни нация. Макар и накратко, ще се опитаме да припомним известното и да покажем неизвестното за драматичните събития през лятото и есента на 1688 година.

Чипровци възниква като рударско селище по време на Второто българско царство. Получените от българските царе привилегии са запазени от османската власт, която има сериозни приходи от града и неговото стопанство. През XVI-XVII век Чипровци е средище на рудодобив и качествена занаятчийска продукция, включително обработката на злато и сребро. Прочутите ,,чипровски чаши", кръстове, кутии за дарения т. н. се търсят в земите на Османската империя, Влахия, Унгария, Венеция... В творбите на чипровските златари, които имат сложна естетическа природа, се чувства влиянието на италианския Ренесанс. В града съществува местен елит: фамилиите Парчевичи, Княжевичи, Пеячевичи, Соимировичи и др. Със сигурност ,,феновете" на Османската империя (такива има дори и у нас!) ще припишат това благосъстояние на ,,грижите" на уж либералната към християните османска държава...

Напротив, въпреки сигурните приходи от ,,бизнеса" на българите, властите брутално нарушават дадените им права, събират българчета като ,,кръвен данък", да не говорим за ширещата се корупция. През 1635 г. епископ Илия Маринов пише: ,,Турците са станали нетърпими. Ако не им се дадат пари и подаръци, разбиват вратите на черквите и грабят... Такова нещо не е ставало откакто турчинът е завзел България..."

Идеята за освобождение е жива благодарение на духовните и интелектуални водачи, сред които се открояват Петър Богдан (1601-1674) и неговият по-млад събрат Петър Парчевич (1612-1674). Високо образовани, патриоти в пълния смисъл на думата, те подготвят духовете за бъдещото освобождение. Съдбата отрежда Парчевич, назначен за католически архиепископ за Източна България, да прекара живота си най-вече в емиграция.

Дипломатическата му дейност в името на българската кауза обаче е изумителна. Софийският католически архиепископ Петър Богдан, чието седалище е Чипровци, надали се нуждае от представяне – наред със своята просветителска дейност той е авторът на първата история на България (1668 г.) , почти столетие преди Паисий Хилендарски. През 1979 г. част от нея беше открита във Ватиканската библиотека от проф. Божидар Димитров, а пълно копие на ръкописа – от проф. Лилия Илиева в библиотеката на Университета в Модена през 2017 година.

Чипровското въстание е резултат от ,,Голямата турска война" (1683-1699), в хода на която Османската империя е изтласкана от Централна Европа. Създадена е ,,Свещена лига", в която влизат Австрия, Реч Посполита (Полско-Литовското кралство), Венеция и Малта, а впоследствие и Московското царство.

Разгромът на огромната турска армия пред стените на Виена (1683 г.) от християнските сили начело с полския крал Ян Собйески има силен отзвук по българските земи. Османската империя е обхваната от нестабилност, а австрийските войски напредват в балканските й владения. Българите в Чипровци и близките селища Копиловци, Клисура и Железна се готвят за решителни действия. Те влизат във връзка с австрийското командване, в чиято подкрепа се включват четите на Георги Пеячевич и Богдан Маринов. Заедно с австрийци и сърби те участват в превземането на Оршова, а после и на Белград (6 септември 1688 г.).

Още през август 1688 г. архиепископ Стефан Кнежевич, наследникът на Петър Богдан, изпраща послание до Леополд I (1658-1705). Императорът е отправил апел за въстание към българи, сърби и всички поробени християни, така че е време за действие. По посока на Чипровци потегля корпус от шест полка, командван от генерал фон Хайтерсхайм, а дружините на Пеячевич и Маринов пристигат в града. Въстанието обхваща както католическите селища, така и православните в обширен район от Берковско, Пиротско, Ломско, Видинско. Водеща сили са четите на Георги Пеячевич, Богдан Маринов, Лука Андренин, братята Иван и Михаил Станиславови. Братята са от Никопол и са родственици на епископ Филип Станиславов, издателят на прочутата книга «Абагар» (1651 г.).

Според някои оценки в действията участват около 20 хиляди въоръжени българи. Създаден е укрепен лагер в местността Жеравица, а Георги Пеячявич залага на настъпателните действия. Превзета е Кутловица (дн. Монтана), заедно с австрийците българите разбиват войските на унгарския протестантски граф Имре Тьокьоли, съюзник на турците. За нещастие, скоро въстаналите българи остават сами. Причина за това са колебанията на австрийските генерали, както и политиката на Франция – именно през 1688 г. ,,кралят слънце" Луи XIV напада Хабсбургската империя, действайки в подкрепа на османците.

След изтеглянето на австрийците въстаническата войска е разбита. Пада лагерът при Жеравица, а след около месец е превзет и Чипровци. Цветущият градец е превърнат в пепелище. Репресиите засягат и онези граждани, които във времето на въстанието са извън Чипровци (търговци, майстори и т.н.) – великият везир Мустафа Кюпрюлю издава заповед ,,...където бъде срещнат чипровчанин, да бъде убиван или отвличан в робство..." И все пак, немалка част от населението намира спасение на север от Дунав. С шестстотин бойци Георги Пеячевич охранява група от около две хиляди бежанци, други три хиляди, водени от Стефан Кнежевич, са под защитата на чета от Копиловци. Някои чипровски семейства, потомци на българи от Македония, се озовават в земите на днешна Албания. Жители на Чипровци и въстаналия район се преселват в близкото село Белимел, във Враца и Видин, в Ковачица, Дългошевци и Медковец (Ломско), Топли дол (Пиротско), Мало Малово (Софийско), Малка Желязна (Тетевенско), при българите католици в Пловдивско, чак до Златарица, Елена и Котел... Те пренасят своите умения в рудодобива, железарството, килимарството и т.н. в други райони на страната.

Чипровското въстание не е изолирана акция на местните водачи. Още при Оршова, където действат чипровските чети, се споменава за участието и на българи от Тракия и Македония. Познатото от несигурни, късни известния т. нар. Второ Търновско въстание, датирано обикновено през 1686 г., вероятно съвпада по време със ставащото в Северозапада – за това свидетелстват репресиите на турските власти в Търново и Арбанаси, в Провадийско и Разградско. Вероятно съществува връзка и с въстанието в Македония, начело на което застава родопският хайдушки войвода Карпош. При новото настъпление на австрийците през 1689 г. той превзема Крива Паланка и Куманово, в обсега на бунта влизат и земите в Пиротско и Нишко. Заедно с Карпош (обявяван днес за герой от историята на ,,македонския" народ!) действа войводата Страхил от Ветрен, Пазарджишко. Страхил се присъединява към превзелите Ниш австрийци. Интригуващо е, че по същото време там е и Георги Пеячевич със своите бойци – очевидно за чипровския предводител борбата изобщо не е приключила! Няма как Пеячевич да не се е срещал със Страхил, а навярно и с други български водачи – за съжаление, такива известия не са запазени и в това се крие може би най-голяма ,,загадка". Да се надяваме, че някой ден тя да бъде изяснена. Австрийската армия отново се оттегля (есента на 1689 г.), а Карпош и Страхил загиват.

Чипровското въстание и съпротивата на прадедите ни на други места по българските земи през 1688 – 1689 г. недвусмислено показват, че тогавашните българските водачи ценят свободата и достойнството повече от материалните блага. Защото, както е завещал не някой друг, а Петър Богдан: ,,защитата на честта, още повече тази на Родината, надминава всичко, защото животът и честта са равнопоставeни".

Пламен Павлов

https://trud.bg/