• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

09 May 2021, 19:33:19

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12758 Posts

Шишман
4946 Posts

Panzerfaust
796 Posts

Лина
711 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 21122
  • Total Topics: 1332
  • Online Today: 89
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 56
Total: 56

Априлското въстание - 1876 година

Started by Hatshepsut, 25 August 2018, 14:03:40

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Шишман

  На 20  април 1876г. ( нов стил)  нашите предци се вдиганаха срещу цялата зловеща ислямска империя в името на  – свободата, вярата и българщината. Действията им  не водят пряко до освобождението , но това въстание остава  най-яркият пример за себеотрицанието и храбростта, на която е способен българина в името на БЪЛГАРЩИНАТА, вярата и свободата ! Слава на великите народни юнаци !
Дано имат достойни наследници, готови да повторят подвига им ако се наложи. А това време май е близо !       




Шишман

  " ДА СА ЖИВИ РАЗУМНИТЕ "
" Лудите те да са живи " - е казал поета ! Не така, стига глупости. За лудите си има лудници ! Поета си е поет и може , всякакви да ги говори. Времето и последните 30г. показаха че от лудите,няма полза никаква, даже са вредни и то много. Между другото след освобождението повечето от тия луди дето трябвало да са живи : са станали масоно-сатанисти и предатели на българщината. Та не лудите ни трябват, а разумните !



Шишман

  " АПРИЛСКО ВЪСТАНИЕ"
 И да знаете не е било само политическо, но и религиозно. Понеже тия гадове са били : същото, което е ислямска държава днес ! Та пазете си вярата да не петните паметта на всички ония които загинаха тогава.       




Hatshepsut

Знамето на Карловския революционен комитет 1876г.

Ценният експонат е част от колекцията на Националния музей ,,Васил Левски" в Карлово. Оригиналът не е запазен, но историята на това знаме се знае и се пази. То е ушито по модел на Васил Левски, който лично е начертал лъва с корона, как трябва да изглежда това знаме и думите, които са извезани на него ,,Смърт или свобода Карловски революционен окръг". С това знаме е обявено Априлското въстание през април в Панагюрище.


Шишман

  ХАЙДЕ ВЪСТАНИЕТО ЗАПОЧНА
Както са надъхани на снимката, няма съмнение че, ако нещата продължават така, рано или късно наистина ще има ново априлско въстание.     




Hatshepsut

Георги Бенковски – Апостола на въстанието


Георги Бенковски

В разгара на Априлското въстание хиляди смели българи се изправят срещу тиранията на Османската империя. Слабо въоръжени, но изпълнени с вяра, те се обединяват около фигурите на своите апостоли. Особено показателно за важността на тяхната роля е случващото се в Четвърти революционен окръг, обхващащ градовете Панагюрище, Клисура, Копривщица, Карлово, селата Мечка, Поибрене, Баня и др. Начело на тамошните бунтовници застава една от най-светлите и героични фигури на въстанието – Георги Бенковски.

Истинското му име е Гаврил Хлътев. Роден е в Копривщица, в семейството на местния търговец и занаятчия Груйо Хлътев, но годината и датата остават загадка. Най-разпространената теза в историческата литература е 21 септември 1843 година. Още невръстен, Гаврил бива сполетян от жестока трагедия – през 1848 година неговият баща умира. Майката Нона Хлътева полага всички усилия за доброто израстване на своя син, обграждайки го с любов и грижа за неговото възпитание и образование. Така той завършва трети клас в местното взаимно училище, най-доброто, което може да му предложи родният град. Поради финансови затруднения на семейството няма възможност да продължи с обучението си и затова започва да изучава абаджийския занаят. Тъй като тази професия е свързана с чести пътувания, а любовта на Нона към нейния син е безкрайна, тя го изпраща при известния копривщенски шивач Филип, за да усвои и терзийството и така да остане за по-дълго време близо до нея.

На 22-годишна възраст Гаврил вече е известен абаджия, търгуващ из различни краища на Османската империя. В продължение на десет години живее извън българските земи – в Анадола, Цариград, Измир, Александрия и други градове. Очевидно търговията му се е отдавала много, тъй като често се е случвало изведнъж да спечели много пари, които не след дълго обаче вече били изхарчени.

Многото пътешествия помогнали на Бенковски да усвои и няколко чужди езика, сред които турски, гръцки, италиански, полски, румънски, арабски, персийски. Въпреки  динамичният и интересен живот, сякаш самата съдба го отвежда по един друг път  – този на революцията. Не знаем със сигурност как точно освободителните идеи се зараждат у него, нито как се променят и развиват обществените му възгледи, но ясно е едно – голямата промяна настъпва, когато се озовава в Букурещ. Вероятно тя става в резултат на срещата му със Стоян Заимов.


Паметникът в Копривщица, увековечаващ Хвърковатата чета

В центъра на българската революционна емиграция в Румъния той пристига през 1875 година. Тогава на територията на днешна Босна и Херцеговина избухва въстание и БРЦК решава да организира и българите на въоръжена борба. Междувременно малка група, начело със Стоян Заимов, е натоварена да мине по море до Цариград и да подпали столицата, за да предизвика смут и същевременно привлече вниманието на великите сили. Заимов посочва, че към първоначалния план е прибавена идеята за убийството на султан Абдул Азис, възложено именно на Гаврил. Цариградската акция обаче се оказва неуспешна както поради малкото средства, с които разполага групата, така и поради провала на Старозагорското въстание и недостатъчната съгласуваност с неговите дейци.

И в този момент според мемоаристите на Априлското въстание Гаврил Хлътев става Георги Бенковски. Завръщането в Румъния крие рискове и на членовете в групата трябва да се издадат лични документи с нови имена. Хлътев е снабден с паспорт на полския инженер и революционер Антон Бенковски, а първото си име променя на Георги (неизвестно защо се спира точно на това име) и така и остава в историята.

Продължава да се занимава с борбата за свобода и участва в разискванията на Гюргевския революционен комитет от началото на ноември докъм края на декември 1875 година, макар там да играе второстепенна роля. Качествата на Бенковски изпъкват най-ясно в навечерието на Априлското въстание. Сред решенията взети от комитета е предвидено българските земи да бъдат разделени на четири окръга (според някои  изследователи окръзите са пет, включващи Софийски окръг). Най-активен от тях се оказва Четвъртият (Пловдивският, впоследствие Панагюрският, където е преместен центърът поради опасенията от разкрития в Пловдив), където главен апостол е Панайот Волов, а негов помощник е именно Бенковски. В хода на подготвителната работа и посещенията в различни населени места той се откроява като изключително способен организатор, който спомага за събирането на все повече въстаници под знамената. Всичко това прави така, че когато Априлското въстание избухва преждевременно на 20 април, Панагюрският революционен окръг е най-добре подготвеният и дава най-силен отпор на османците.

Неслучайно на общото събрание на Четвърти окръг в местността Оборище от 14 април Волов му отстъпва ролята на главен апостол. Не по-малко интересен, а също така и дискусионен, обаче е въпросът за извънредните пълномощия, дадени на апостолите и най-вече на Бенковски, който среща противодействие от страна на някои делегати, но в крайна сметка е подкрепен от мнозинството.


Събранието на Четвърти революционен окръг в Оборище, худ. Димитър Гюдженов

В самия ход на въстаническите действия Бенковски се проявява като смел пълководец. След получаването на Кървавото писмо на Каблешков от въстанала Копривщица, той веднага вдига и Панагюрище на оръжие. Сформира прочутата Хвърковата чета, с която обикаля близките села, за да ги вдигне на бунт. Сред най-известните ѝ прояви са участието в сраженията при село Петрич и подпомагането на въстаническия лагер на връх Еледжик. Четата обаче не може да е навсякъде, а скоро редовна турска армия потушава по кървав начин въстанието. Такава е и съдбата на столицата на Четвърти окръг Панагюрище. По това време конницата на Бенковски се намира на връх Лисец, точно над горящото селище. Там, както ни съобщава Захари Стоянов, Бенковски изрича  пророческите си думи:

,,Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!"

След погрома на въстанието, Бенковски се отправя към Златишко, но скоро четата е разпусната. Заедно с малка група другари главният апостол се озовава в Тетевенския балкан, където е предаден от овчаря дядо Въльо. Така на 12 май при преминаването на мостче над река Костина Георги Бенковски намира своята смърт от ръката на врага. По този начин си отива един от най-енергичните дейци на националноосвободителното движение.

Животът на този човек съчетава в себе си всички елементи, типични за онази отминала и бурна за българския народ епоха. Ако трябва да дадем някаква заключителна оценка за Бенковски, то може да отбележим, че той се проявява като човек на действието, не на думите, твърд и решителен, умеещ да води и да увлича хората след себе си, силно вярващ в идеала на свободата. От друга страна, битието му е свидетелство за това как сигурният и охолен живот не винаги носи удовлетворение и може да бъде изоставен в името на един висш, макар и не винаги разбиран от всички идеал.

https://bulgarianhistory.org/georgi-benkovski/

Шишман

Бий душманите !


____________________________


Почна се !


Шишман


Шишман

"Братя!
Вчера пристигна въ село Неджебъ ага, изъ Пловдивъ, който поиска да затвори нѣколко души заедно съ мене. Като бѣхъ известенъ за вашето решение, станало въ Оборищкото събрание, повикахъ нѣколко души юнаци и слѣдъ като се въорѫжихме, отправихме се къмъ конака, който нападнахме и убихме мюдюра, съ нѣколко заптиета... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развѣва прѣдъ конака, пушкитѣ гърмятъ, придружени отъ ека на черковнитѣ камбани, и юнацитѣ се цѣлуватъ единъ други по улицитѣ!... Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то послѣдвайте нашия примѣръ и въ Панагюрище...
Копривщица, 20 априлий 1876 г.
Т. Каблешковъ"     




Шишман


Шишман

  ДЕЛОТО Е ВЕЛИКО И ИСКА МНОГО ЖЕРТВИ
Впечатляващ е начинът, по който се предава въстаническият завет личи и от думите на Никола Караджов, при сбогуването с неговото семейство:
,,Майко и жено, елате да ви прегърна. Днес е свят и най-голям ден за българския народ:видях как досега мирният народ дигна ръка да се бие против многовековния народен враг, видях как се проля вражеска кръв. Минутите са усилни и колкото по-крепко и по-горещо ви прегърна, толкова по-скъп спомен ще отнеса от този свят. Пригответе се за големи изпитания: жребият е вече хвърлен. Ако злата съдба не ми позволи да изляза жив из великата борба, която се захваща, погрижете се да ме замести това малко дете. Кажете му, когато порасне, защо е умрял баща му. Не плачете – ако умра, не ще бъда само аз: делото е велико и иска много жертви."
____________
Така е било, така ще е и за напреде. За това организиране и подготовка.     



Шишман

ПОЧИТ

24.04.2016г с.Баня шествие до къщата на поп Груйо Бански


Шишман

145 години от Битката при Дряновският манастир  на 19 май 1876г.
По време на Априлското въстание през 1876 г. Дряновският манастир ,,Св. Архангел Михаил" става сцена на най-продължителната и една от най-епичните битки – цели девет дни юнаците от четата на поп Харитон и Бачо Киро се сражавали с няколко хиляди османски войници.
Игуменът на Дряновския манастир от онова време, йеромонах Пахомий, бил активен революционен деятел. Манастирът е служил за подслон на Васил Левски и на Матей Миткалото. Двестатината храбри въстаници всъщност идвали там само за да се снабдят с провизии и муниции, след което да продължат пътя си. Плановете им обаче пропаднали, когато се оказали обградени зад манастирските стени от над 5000 османлии. Разразила се неравна бран.На третия ден от битката предводителят на въстаниците, поп Харитон Халачев, ослепява след инцидент, докато приготвяли барут за фишеци заедно с игумена Пахомий.
Въпреки нещастието войводата не паднал духом.
За неговия висок морал можем да съдим по думите му на прощаване с четниците, пред горящите останки от манастира:,,Юнаци мои! Не като баби, но като лъвове се изринете от тая пещ, и който остане жив, да спомня! А мене заведете при входа и аз тамо ще умра, както си мога!" И там, при входа на манастира, в битката намира смъртта си слепият, но безстрашен войвода поп Харитон.Истина е, че въстаниците знаели каква участ ги очаквала пред лицето на многобройния враг, но въпреки това не пожелали да се предадат. В последния ден от сражението, пред угрозата ,,манастирът да бъде превърнат на прах и пепел", те отвърнали на предупреждението на османския предводител Фазлъ паша с думите:,,И ако мислите, че като ни избиете, унищожите, ще можете да ни смирите, много се лъжете. Народът иска своите правдини и е решил да ги спечели, ако ще би със смърт. Ние сме се повдигнали не против мирното население. Не, ние искаме от правителството да ни признае правата като народ и докато не стане това, живи няма да се предадем в мъчителските ви ръце – ние сме решили да мрем и ще запазим клетвата си. А вие ще бъдете отговорни пред Европа за вашите тиранства."Символ на жертвоготовността на бойците в Дряновския манастир обаче останал прочутият Бачо Киро (Киро Петров Занев).
 Оцелял в неравната битка, той известно време се укрива, след което е заловен и изправен пред турски съд в Търново. Бил осъден на смърт чрез обесване, но му подшушнали, че трябва да се престори на луд, защото тогава нямало да влезе в сила присъдата.
Очаквало се именно това, когато Бачо Киро ненадейно се изправил пред османлиите и гордо им издекламирал на турски следните стихове:
... Аз един Бачо Киро съм,
без страх от турчин комита съм.
Пушка на рамо турих,
Дряновски манастир намерих.
Правдата си да диря излязох,
въжето си на врата сам метнах!
Последвало изпълнение на смъртната присъда...
Дълбок поклон пред саможертвата и подвига на загиналите в Априлското въстание!           



Шишман

   АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ
То не е вдигнато от : руснаци, немци, французи или други, а от българи.
Та тия дето са изброени, няма да дойдат да вдигнат българщината на крака, камо ли въстание ! Тия няма да дойдат да се организират вместо нас ! Така че мислете по въпроса и не се услушвайте !