• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

27 November 2021, 22:40:30

Login with username, password and session length

Top Posters

Theme Selector





Members
  • Total Members: 158
  • Latest: emo2475
Stats
  • Total Posts: 24,787
  • Total Topics: 1,390
  • Online Today: 233
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 108
Total: 108

avatar_Hatshepsut

Латинска Америка

Started by Hatshepsut, 20 October 2021, 20:00:00

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Topic keywords [SEO] геополитика

Hatshepsut

Латинска Америка: неимоверно богат регион, затънал в бедност


Латинска Америка би могла да е един от най-заможните региони в света. Държавите там разполагат с гигантски залежи на природни богатства и младо население. В действителността обаче цари ужасяващо социално неравенство.

Неравенството има много лица. Например това на неприличното богатство на малцина и бедността на мнозина. На невъзможността на много деца да получат образование, тъй като в Латинска Америка образованието е скъпо. На прикрития расизъм, на насилието срещу жени, срещу коренното население, срещу определени етнически или сексуални малцинства. Или пък на неравенството, породено от престъпността. А последицата от всичко това е миграцията от Централна Америка и Мексико към САЩ, и от Венецуела към Колумбия, Чили или Перу.

Причините за това неравенство се коренят още във времето на колониализма – в безогледната експлоатация на местното население и също така безогледния икономически модел за изцеждане на местните ресурси и отглеждането на монокултури. От два века обаче испанците и португалците вече не са господари на Латинска Америка, а отговорността за положението на населението носят тамошните независими държави. Да се иска извинение от нацията на някогашните конквистадори, както направи мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор, е евтин трик и опит да се замаже личната отговорност.

Защо няма силни икономики?

Нито една държава от Латинска Америка не успя да изгради силна собствена икономика. Богатството на животновъдите от Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай се дължи на безпощадното унищожаване на природата. Също и отглеждането на монокултури – обикновено на генномодифицирана соя и пшеница – е експортно ориентирана индустрия, която нито създава много работни места, нито води към прогрес. Независимо дали говорим за бананови плантации в Еквадор, захарна тръстика в Хондурас или насаждания от авокадо в Чили - нанасяните на природата щети са огромни, а ползите за местното население - сравнително ниски.

Не по-малко катастрофална с експлоатацията на ресурсите. Мексико и Бразилия имат силна автомобилна промишленост, но те са само доставчици за американските и европейските концерни. Собствена  автомобилна индустрия те нямат. А основаната след Втората световна война самолетостроителна компания Embraer наистина носи престиж на 211-милионна Бразилия, но едва 18 000 работни места.

При това Латинска Америка разполага с най-добрите предпоставки за създаването на едно силно общо икономическо пространство и за една координирана индустриална политика - много по-добри от онези, които е имал при създаването си Европейският съюз: един огромен едноезичен регион, гигантски залежи на природни богатства, които със съвместни усилия биха били управлявани далеч по-ефективно, отколкото поединично от отделните национални държави, достатъчно естествени ресурси за производство на енергия, младо и жадно за знания население.

Политически курс и икономически успех


Разпространение на бедността по държави

И не на последно място континентът има обща история, в която, наистина има и някои частични регионални войни, но не нито една толкова голяма катастрофи, каквито са двете световни войни. И  въпреки това страните от региона така и не създадоха един латиноамерикански икономически съюз, а само взаимно конкуриращи се регионални конгломерати като Unasur, Mercosur или Alianza Pacifica.

Вижда се обаче, че няма задължителна пряка връзка между политическия курс и икономическия успех. Почти половината от населението в Колумбия и Аржентина живее бедно, макар че в едната управлява дясно, а в другата - ляво правителство. Общото е, че и двете правителства хвърлят вината на предишни управляващи. Нито възвеличаваният и до днес десен националпопулист Хуан Перон в Аржентина, нито харизматичният ляв популист Лула в Бразилия, Рафаел Корея в Еквадор или Ево Моралес в Боливия съумяха да направят силни национални икономики, да не говорим за Уго Чавес и неговия наследник Николас Мадуро във Венецуела.

Приходите от продажбите на суровини в началото на новото столетие можеха да бъдат използвани за подобряване на конкурентоспособността и за стъпване на световните пазари – най-вече чрез инвестиции, които да подобрят качеството на образованието и да го направят достъпно за всички. Това щеше да вдигне и тяхното технологично ниво. Вместо това беше заложено на социални програми, които намаляват страданията на бедните до известна степен, но пък изобщо не им помагат да поемат в свои ръце по-нататъшната си съдба. Или ако трябва да използваме метафората: вместо да им бъдат дадени въдици и риболовни мрежи, на хората им подхвърлят по някоя и друга риба.

Клиентелизъм и корупция

Тази форма на клиентелистка политика процъфтява и благодарение на политически системи, които осигуряват на съответните президенти силна власт и възможност за лесно преизбиране. А там, където конституцията забранява преизбирането на държавния глава или на други политически органи, масово се шири корупция. Който разполага само с един управленски мандат, не се интересува особено от устойчиво развитие, а мисли най-вече за това как да използва краткото време, с което разполага, за да заграби повече за себе си.

Принципите на взаимния контрол и на разделението на властите не функционират добре в Латинска Америка, а тенденциите за тяхното подкопаване се засилват. Голямото неравенство в страните от Латинска Америка може да бъде намалено само с едно общо усилие. За това е необходима политическа воля и готовност за съфинансиране на държавата. Повикът за по-високи данъци за богатите е повече от оправдан.

Но в региона няма достатъчно богаташи, с чиито отчисления да бъдат платени по-добро образование, здравеопазване, по-добре работеща полиция, по-ефективна инфраструктура и въобще - едно по-добро бъдеще за всички. Затова данъчната тежест трябва да обхване солидарно и средната класа. А без политическа воля, която да излиза извън исканията на обикновените протести, по-добра държава няма как да бъде създадена.

https://www.dw.com/

Hatshepsut

Венецуела: отчаяние, глад и бедност


"Няма бензин, няма ток, няма вода"

Положението във Венецуела е катастрофално: 96% от домакинствата живеят в бедност, все повече гладуват. В страната няма бензин и вода, токът често спира. Мнозина отдавна не са слагали хляб, месо или зеленчуци в устата си.

Отчаяна жена гневно удря по една тенджера. Тя няма с какво да нахрани дъщеря си. "Какво да правя, по дяволите? Детето не е яло вече от четири дни! Нямам пари за храна. Мъчително е, направо съм бясна. Децата ни молят да им намерим нещо за ядене. Онези там горе - нека чуят как къркорят стомасите на горките ни дечица!"

От известно време насам това видео с гневната жена от щата Мерида във Венецуела се споделя в социалните мрежи. Сусана Рафали, която работи като нутриционист, добре разбира гнева на своята сънародничка. "Повечето семейства зависят от парите, които им изпращат техни роднини от чужбина. Но в условията на пандемия много от тези хора изгубиха работните си места", обяснява тя. Рафали посочва, че паричните преводи от чужбина са се свили с цели 52%, а това поставя под въпрос изхранването на много семейства.

Почти всички живеят в бедност

Според статистика, изготвена от Католическия университет "Андрес Бейо", цели 96% от домакинствата във Венецула живеят в бедност, а 64% - дори в крайна бедност. Много малко семейства вече могат да видят на масата си месо, риба, яйца, плодове или зеленчуци. Както е известно, Венецуела вече от години живее в условията на хиперинфлация, на международни санкции и липса на валутни постъпления. А пандемията допълнително влошава положението на обикновените хора, които и преди това страдаха достатъчно.

Въпреки опасността от зараза, през последните месеци все повече венецуелци излизат на улицата, за да протестират срещу острите дефици, особено в селските региони. Хората нямат вода, нито бензин, токът непрекъснато спира, цените на хранителните продукти са чудовищни. Разгневени демонстранти разбиват и грабят магазините. Венецуела доскоро беше най-големият производител на петрол в Латинска Америка, днес обаче рафинериите не работят и пустеят. В страната няма почти никакво производство, няма и пари за внос на храни. Малкото продукти, които произвежда местното селско стопанство, трудно достигат до потребителите, понеже няма бензин.

Децата - първите жертви на кризата

Първа жертва на кризата стават децата, обяснява специалистката по хранене Рафали: "Те страдат от недохранване, което пък увеличава тройно опасността от заболявания и дори от смърт поради болест. Първите си години децата във Венецуела прекарват в несигурност и глад. Това им нанася тежки емоционални поражения. А когато тръгнат на училище, тези деца има трудности с концентрацията и с усвояването на учебния материал. С напредването на възрастта те се превръщат в хора с емоционални и социални дефици. С други думи, излизане от дяволския кръг на бедността просто няма."


Недохранено дете във Венецуела

Рафали добавя, че системата на общественото здравеопазване в момента е тежко претоварена. Безрезултатни остават и усилията на правителството да реши проблема с недохранването на хората, казва тя. "Има някаква програма, която трябва да помага с хранителни продукти на семействата, но в крайна сметка усилията не се концентрират към онези хора, които имат най-остра нужда от помощ. Разкриват се и много случаи на корупция."

Социологът Луис Педро Еспаня също смята, че положението непрекъснато се влошава. В Католическия университет "Андрес Бейо" той разработва модели за предотвратяване на бедността. "Според статистиката, в момента процентът на недохранените деца под петгодишна възраст във Венецуела е сравним с този в Нигерия или Конго", посочва социологът.

https://www.dw.com/bg/

Hatshepsut

Как Венецуела затъна толкова дълбоко


Как е възможно страната с най-големите петролни резерви в света да затъне в толкова дълбока криза? Как Венецуела стигна дотук? Интервю с политолога Щефан Петерс.


Щефан Петерс

Във Вашата нова книга "Социализмът на 21 век във Венецуела" Вие цитирате следните думи на един от основателите на Организацията на страните-износителки на петрол (ОПЕК): "Затъваме в екскрементите на дявола". Става дума за петрола. Петролът ли е виновен за венецуелската катастрофа?

Щефан Петерс: Петролът вероятно не е виновен. Има хора и общества, които боравят разумно с петролните залежи. Тоест тук не става дума за самия петрол, а за това как се използват печалбите от него, кои социални групи са сред печелившите и кои - сред губещите.

Като заговорихте за губещи и печеливши - погрешно ли е и бедните социални слоеве да извличат ползи от петролните приходи?

Щефан Петерс: Нищо погрешно няма в това - тъкмо в страни като Венецуела, където има големи социални проблеми и те трябва да се решат. Въпросът обаче е дали наистина главно бедните хора в тази страна извлякоха ползи от петролните печалби на страната и как да се намали зависимостта на една икономика от една-единствена суровина.

Означава ли това, че не бедните, а само един малък елит е извличал ползи от петролните печалби?

Щефан Петерс: Не. След 2003, когато петролните цени се вдигнаха и правителството на Чавес във Венецуела извличаше по-големи приходи, ползи извличаха несъмнено и бедните социални слоеве - благодарение на социалните програми и други субсидии. Печеливши бяха обаче също и средното съсловие и елитите. Когато икономиката върви добре, и за по-бедните хора е по-добре, но когато тръгне надолу, както е сега във Венецуела, най-силно засегнати са именно бедните.

Означава ли това, че Венецуела затъва, защото цените на петрола паднаха?

Щефан Петерс: Точно така. И други страни бяха засегнати от това. Само че във Венецуела петролните добиви значително намаляха. А за страна, която зависи само от петролодобива, това е огромен проблем - паднаха цените, намаля добивът, намаля и експортът. И Венецуела изпадна в дълбока криза - просто защото няма алтернативни износни продукти.

Какво трябваше да направи навремето Чавес, за да не се стигне дотук?

Щефан Петерс: Чавес проведе някои реформи - само че те не дадоха плодове, защото не бяха съпътствани от създаването на достатъчно материални стимули за повишаване на продуктивността. Не бяха направени промени в данъчната политика, което би следвало да се очаква от правителство, което смята себе си за социалистическо. Това беше пропуснато. Разчиташе се единствено на печалбите и приходите от петрола. "Да посеем петрол, за да пожънем развитие" - това бе принципът на Венецуела дълго време. И този принцип всъщност я съсипа.

В книгата си стигате до извода, че Боливарската революция претърпя провал.

Щефан Петерс: Да, тя се провали икономически. Страната няма икономическа основа, Венецуела е толкова зависима от петрола, колкото не е била в цялата си история. Социалното положение е драматично. Успехи имаше, но те не бяха трайни. Не бяха постигнати и политическите цели. Борбата срещу корупцията, срещу клиентелизма, въвеждането на пряка демокрация - всичко това се провали. Освен това сред членовете на правителството се открояват силни авторитарни тенденции. Провали се и прехваленият екологичен социализъм.

Вярвате ли, че Венецуела един ден ще се съвземе и отново ще бъде богата?

Щефан Петерс: В някакъв момент съвземане ще има. Това циклично развитие, преминаващо от силни фази на разцвет към дълбоки кризи, е всъщност много типично за страни с големи петролни резерви. Сегашната криза обаче наистина е най-тежката в историята на Венецуела. Кога страната отново ще се съвземе - това към момента не може да се каже. Не вярвам, че смяната на правителството ще доведе до бърза промяна. Хуан Гуайдо и опозицията възнамеряват в крайна сметка да следват същия модел. Да, те предвиждат значително разширяване на частния сектор в петролодобива, но без да се отказват от принципа да се залага главно на суровини и най-вече на петрола. А точно това би трябвало да се направи - да се поведе принципен дебат за това как Венецуела би могла да се освободи от своята петролна зависимост.

https://www.dw.com/

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Валентин Петрусенко "Формиране на латиноамериканската държавност (От европейското завоевание до войните за независимост)":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=4829