• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

27 November 2021, 22:05:14

Login with username, password and session length

Top Posters

Theme Selector





Members
  • Total Members: 158
  • Latest: emo2475
Stats
  • Total Posts: 24,787
  • Total Topics: 1,390
  • Online Today: 233
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 182
Total: 183

avatar_Hatshepsut

Ясен Ведрин

Started by Hatshepsut, 08 October 2019, 06:50:19

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Да вляза в твоя сън

Във дрезгавата кротост на нощта
загръщам твоя лик като молитва.
И всичките несбъднати неща
сърцето ми в очите ти изпитва.

Как искам в твоя сън да вляза аз!
Под клепките, грижовно уморени.
И там да видя има ли ни нас
във залеза на бягащото време.

Как исках нежна обич да ти дам
във бяла къща с двор от маргарити...
И болката да бих прогонил сам
от всичката несбъднатост в мечтите.

Да шепнем под разцъфнали липи,
ръка в ръка, глава в глава допрели...
Спи моя обич! Моля ти се, спи!
Сънувай сладко радостите бели!

Поне във тях любовно ще творя,
това, което времето задраска.
Поне насън мечти ще ти даря
и ще те топля с нежната си ласка.

Не се събуждай, че светът боли!
А би могъл да бъде по-различен...
Съня си, обич, с мене сподели,
за да ти кажа колко те обичам!

Hatshepsut

Наистина отново...

А можехме наистина отново
да бъдем нужни с теб - един на друг.
Сърцата ни да светят стихословно
и мислите да тръпнат в чуден звук.

В ръцете ни, от чакане студени,
да лумне огън с пламъчни мечти.
В зениците, ненужно просълзени,
щастливи да се върнем - аз и ти.

Да гоним в парка влюбените птици
и да притихнем в шепот на листа.
Да се заровя в твоите къдрици
и да ти бъбря хиляди неща.

Да бъде миг на сбъдване съдбовно.
Повярвали на чудо - да горим.
Ще можем ли наистина отново?
Въпросът ми отлита. Като дим...

Hatshepsut

Сътворяване

От погледа ти сътворих небе,
осеяно на трепета в звездите.
И всичката любов, която бе,
да свети всяка нощ - до бъднините.

От ласките ти сътворих легло.
Да се унасям - кротък в самотата.
И всичко нежно, между нас било,
завивка да е топла за душата.

От думите ти сътворих олтар -
молитва да прошепна - за мечтите.
Макар далечна - да ми бъдеш дар
и слънчице - до залеза на дните.

От себе си - вратата сътворих.
Отворена за теб - да те желая.
И в някой сбъднат миг, от нежност тих,
пристъпила през мен - да си до края...

Hatshepsut

28 September 2021, 06:57:03 #179 Last Edit: 28 September 2021, 07:03:20 by Hatshepsut
Съзерцание

В рисунъка на твоето лице
душата ми до залеза се взира.
Да можех, бих загърнал го с ръце,
за да ми бъде шепнещата лира.

Очите ти нарекъл бих луни -
безсъниците мои да огряват.
И в мрака безразсъдните вини
с небесната си кротост да прощават.

В косите ти намерил бих чудак -
усмихнат вятър, който си танцува.
И с нежните къдрици - пак, и пак
опитва закачлив да ме целува.

Във устните ти ложе бих видял.
Една докрай жадувана постеля.
С възглавки меки, с обич от воал,
която се разстила и споделя.

В рисунъка на образа ти мил,
аз бих изтлял от всеки миг вълшебен.
И всичко нежно, що ти бих дарил,
ще зная, че получил съм от тебе.

Hatshepsut

Спомен от прегръщане

В ръцете пазя спомен от прегръщане.
Кога и как? Не ми прошепва времето.
Сега ме брулят ветровете смръщени
и сняг попарва мислите ми шеметно.

Навлечен със балтон от безвъзвратното,
усърдно търся мигове в хастарите...
Очи, които тънат в необятното.
Нозе, които следват тротоарите.

Душите - в смях от бликнали приумици.
Фонтан от пръски в пориви сърдечни.
И чудото, стаено между думите,
че можехме да бъдем... Да сме вечни.

Какъв етюд от тъжно съзерцание...
Проблеснал спомен, невъзможно кратък.
Мечтите ми са мокри от ридание.
И как без теб да продължа нататък...

Ръцете ми измръзват във хастарите.
Разкъсан порив в неизбежно минало.
Снегът покрива в бяло календарите.
Изстинало е... Всичко е изстинало...

Hatshepsut

Прошка

Простихме си. На дъното на болката.
Над нас сълзите пареха в безсмислие.
Доколкото възможно е... Доколкото...
Забравихме виновното орисване.

Парченцата от счупено поверие
слепихме в чаша, нужна за отпиване.
Сърцата си загърнахме в доверие,
а чувствата облякохме с разкриване.

Простихме си. След студ от безизходица.
С последни съчки стъкнахме огнището.
И крехката любов, подобно бродница,
завърна се, възкръснала от нищото.

Hatshepsut

Третият

Оставих ти самотните си стихове.
Да ме откриеш някъде сред тях.
Когато след безгрижното усмихване
угрижен дойде смътният ти страх.

Когато тъжна болка свие дланите,
а в тях не се задържа топлина.
И без да подозираш - видиш раните,
превързани с ревнива пелена.

Че аз те чаках хиляди столетия,
дори за теб да бяха шепа дни...
Където има двама - страда третият,
останал зад сърдечните стени.

Че аз те шепнех в нощите си стихнали.
Сънувах те във сън недостижим.
Замрежвах те в любовните си стихове
с едничката мечта - да се сближим.

И ти видя тъгата ми. Усети я.
Открий ме, обич! Аз съм още там!
Да бъде втори е мечта на третия.
А първият избира, щом е сам...

Hatshepsut

Чудотворец

Откъсвам първозрелите ти пориви -
красиви плодове на младостта.
И думите ти - светли, непресторени
допълвам с топъл шепот на уста.

Докосвам слънчелистните ухания
на твоите обичащи ръце,
събрали в шепа моите дихания
с туптенето на мъжкото сърце.

Преливам от мечтани нежностишия,
в които те рисувам с акварел.
Въздъхвам те при всяко мое вдишване.
Изпявам те, докосвайки предел.

Разгръщам те във полета на птиците.
Догонвам те във синьото. Да спреш.
А в нежната премала на зениците
наднича чудотворецът-копнеж.

Hatshepsut

Крадешком

Не искам да те зървам крадешком.
Не съм крадец. И няма да открадна.
Щом цялата пред мене си. И щом
пленяваш ме със хубост безпощадна.

Не искам да те слушам крадешком.
Прокраднатите думи да милея.
А после, в незатопления дом,
с откъслечни надежди да се грея.

Не искам да докосна крадешком
косите ти, за тебе неусетно,
и да повтарям този тих прийом,
не ден и два, а сякаш дълголетно.

Не искам да те имам крадешком.
Крадецът после връща седмократно.
Послушай, обич, светлия ми тон!
Ела, и приюти ме безвъзвратно!

Hatshepsut

Прозоречна любов

Прозорците на моите очи
отново са отворени за тебе.
Погледнеш ли през тях - ще проличи,
че вече съм направил своя жребий.

Било, че дъжд не спира да вали
или пък вятър в чувствата тършува,
причина няма да ни раздели
и повод няма да ни изтълкува.

Сега сме в миг на нужна самота,
навярно този факт да осъзнаем -
в прозорците ни влезе любовта
и ние подслонихме я без наем.

Тя моите завивки в теб постла
и твоите в сърцето ми застели.
Не бих могъл, и ти не би могла,
да върнем туй, което сме си взели.

Не бихме с тебе някак си могли
да спрем да се мечтаем от стъклата.
...Сега дъждът през вятъра вали,
но утре ще се слеем в светлината.

Hatshepsut

Споделено очакване

Плахо, любопитно, боязливо
пада във косите ти дъждът.
Спира на лицето ти красиво.
После с капки си проправя път...

Нежно, запленяващо, невинно
вятърът се шмугва в твоя дъх.
Облаче прошепната интимност
търси си небе и синкав връх...

Искрено, смутено, непонятно
аз оставам в устните си ням,
сякаш, че потъвам безвъзвратно,
в мраморния под на светъл храм...

Чисто, непринудено, сърдечно
смееш се над сведения взор.
И в смеха ти искана далечност
става мой жадуван кръгозор...

Пламенно, копнежно, романтично
ме докосват двете ти ръце.
Аз не казах колко те обичам.
Каза ми го твоето лице...

Hatshepsut

Недокосната дъга

Цветето, което ще покълне -
в погледа ти дълго да блести...
Вярата, родена да изпълни
всичките ми литнали мечти.

Птицата, готова да запее,
в нежните ти тръпнещи ръце...
Думата, която ще огрее
моето измръзнало сърце.

Слънцето, решило да наднича
в тъмните ти спуснати коси...
Смисълът, че още те обичам
и ликът ти топло ме роси.

Чувството, което ме прочита,
като стих, написан на шега.
Нека те погледам до насита
моя недокосната дъга...

Hatshepsut

Гонитба

Невидим ще те гоня през поляните,
където ме докосна със признание.
Във ручея ще хвърля прах от блянове -
да пиеш омагьосано мечтание.

На птиците ще дам да пеят стихове,
в които със мечти съм те рисувал.
Ще бъда лъч в дърветата усмихнати,
все още твоя лик недоцелувал.

Ще изплета цветята за закичване.
Тревите на килим ще преобърна.
А с булото на вятърно обричане
ще те догоня, за да те загърна.

Hatshepsut

Смисълът да те жадувам

Искам те, фонтанна от слова.
Капки радост в тебе да открия.
В шепота на стръкче от трева.
В нежността на ласкава стихия.

Искам те с възторга на врабче,
литнало над цъфналите клони.
Синьото с копнеж да ни влече.
Вятър любопитно да ни гони.

Искам те, добра от чудеса.
Чуднолика в приказна градина.
Изгревна - в лазурни небеса.
Залезна - със дъх на детелина.

Искам те. И с блян неукротен
в нови светове ще те рисувам.
Чудни или не, но те са в мен
смисълът един, че те жадувам.

Hatshepsut

Любовни многоточия

Ако болката още шуми
като вятър, завързан с постеля...
Ако дъжд непрестанно ръми
и във чувствата капки споделя...

Ако дъх по ъглите блести -
сребрен вопъл сред куп паяжини...
Ако скръб във очите люти,
без да има реални причини...

Ако име по навик шептим
и душите ни в сънища плачат...
Ако споменът - нежно значим,
прави дните напред да не значат...

Ако стих проговори на глас
и измачкан портрет оживее...
Ако чудото живо е в нас,
без да питаме вече къде е...

Ако просто живеем назад
и минутите върнем предишни...
Ако свием студения свят
в топлината на нежни въздишки...

Тези точици - наши следи -
ще открием, подобно начало.
Нека само въздъхнем... В преди...
И да тръгнем зад времето спряло.

Hatshepsut

Прелюдия

В незапомнено кратка прелюдия
вместо тебе заплака дъждът.
И видях те след миг изумрудена.
Пеперуда пред свой кръстопът.

Под сълзите виновни на времето
нямах шанс да извикам: Ела!
Беше щастие - кратко и шеметно.
Прелетяла любовна стрела.

Чак сега те усетих - събудена,
и в самия ни край те разбрах.
Ти си просто мечта. Пеперудена.
Бързокрила. Родена за смях.

За цвета на поникнали макове.
За потоци и буйни треви.
Неживяното - някога, някъде -
твоят полет дано улови...

В моя свят неспокоен на думите
със карфица не бих те държал.
Как вали! Като в тъжна приумица.
Или просто предречен финал...