• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Pages: [1] 2 3 ... 73
Не, недей си отива

Не, недей си отива - остани в мойта есен,
остани във очите - малки капчици смях,
остани като стих от любимата песен,
остани като нежност, остани като грях.

Остани като вятър във нощта ми самотна,
като топла прегръдка - от красиво море,
като нежна мелодия във тетрадката нотна,
нарисувала с устни - мойто синьо небе.

Остани като птица, пяла само в съня ми,
остани като шепот от ранени цветя,
като нежна минута - в миг превзела деня ми,
като дъх на кокиче - пило топла роса.

Остани като лебед - плаващ тихо във мрака,
скрит в златистия образ - на пленена луна,
като дъжд, плачещ вечер по гърба на шубрака,
като ехо от чувства - скрити в твоя сълза.

Не, недей си отива - искам само минута!
Искам пак да се слея с твойта нежна душа,
да се сгуша в ума ти - като мисъл нечута
и да тръгнем отново... две деца във нощта...

(за съжаление, авторът на тези стихове ми е неизвестен) :(

Фото: Диана Динчева

0 Comments
Огън

Много дълго в твойте очи ще се крия
и ще паля с копнежи нощта,
ще превръщам сълзите ти в бяла стихия,
а страха ти – в далечна звезда.

Много дълго за теб ще горя, като клада,
и искри ще се пръскат от мен.
Аз от тях обещавам пожар да запаля
в твоя ясен и приказен ден.

И ще лумнат от обич огньове-езици,
вечен огън ще грее света,
а във него ще пърхат две влюбени птици,
аз и ти – ще горим във страстта.

По-нататък не мога и в съня си да видя -
само вяра, а в нея е Бог.
Как приличаме с теб на затворена мида,
а между ни се ражда живот.

Вaлентин Йорданов

0 Comments
За миг остани

От очите ти нежност струи,
а гласът ти събужда копнежи!
Не си тръгвай! За миг остани,
протегни ми ръцете си нежно.

Нека пия на глътки от теб,
за да има за утре, и после
ще те търся в безкрайната степ
на самотни споделяни нощи.

Не си тръгвай! За миг остани!
Подари ми целувка - надежда!
Мойте устни ще помнят дори
да угасне усмивката нежна!

Стефан Александров

0 Comments
За теб...

Влюбих се във теб почти случайно
не съм и подозирал аз дори,
че отново пак ще мога да обичам,
че отново пак ще ме боли...

Макар да съм и вече на години
влюбих се почти като хлапак...
С трепет чакам, днес денят да мине
за да мога утре да те видя пак.

А ти си толкова красива, миловидна.
Сравнявам те единствено с луна...
Която свети нощем във небето,
която в мен разпалва любовта...

Не знам, дали ще мога да те имам,
да вгледам се във твоите очи?
Но знам, когато през нощта заспивам...
Там някъде във мислите ми пак си ти...

Добромир Радев

0 Comments
Една любов

Една любов изгаря ми сърцето.
Една любов, от Слънцето по-ярка,
любов, дълбока колкото морето.
Една любов, тъй истинска и жарка.

Една любов, едно сърце богато.
Една любов, изпълваща душите.
Една любов, по-ценна и от злато,
любов, с която сбъдваме мечтите.

Една любов, огромна и безкрайна.
Една любов, за теб и мен родена,
любов красиеа, нежна и омайна.
Една любов, напълно споделена!

Николай Димов

Ina Maria Photography

0 Comments
Pages: [1] 2 3 ... 73