Поморавието изконна част от Българското национално землище

ДОКУМЕНТИ:

Българи на Морава, Гаврил Занетов, София 1914г. : http://www.promacedonia.org/gz2/gz_9.htmhttp://www.promacedonia.org/gz2/gz_6.htm:

" Всички пѫтешественници които минаватъ прѣзъ Моравската долина прѣзъ цѣлото турско господство опредѣлятъ за граница между България и Сърбия (и двѣтѣ подъ турско господство) Морава и Сръбска Морава. ,,Морава дѣли Сърбия отъ България" казватъ тѣ. Това тѣ го казватъ не защото е била нѣкаква официална граница, не защото така сѫ чели въ книгитѣ, a защото самото население въ тия мѣста така имъ е казвало, така ce е знаело и помнило отъ поколение въ поколение, на самото мѣсто. Ето нѣколко примера за това: Бертандонъ де да Брокиеръ на 1433 год. пѫтувалъ отъ Цариградъ за Бѣлградъ и слѣдъ като миналъ Нишъ стигналъ въ Крушевацъ; той казва : ,,стигнахме въ Крушевацъ малъкъ градъ, една миля далечъ отъ Морава, една голѣма рѣча, която иде отъ Босна (говори ce, за сръбска Морава) и раздѣля България отъ Расия или Сърбия страна, която има тия двѣ имена и която турчина подчинилъ прѣди шестъ години. Подъ Крушевацъ минахъ Морава съ каикъ и стигнахъ въ земитѣ на сръбския деспотъ". Въ това врѣме цѣлата область отъ югъ до сръбска Морава съ крѣпостьта Сталакъ е била въ турски рѫце. Бузбекъ е миналъ отъ тукъ на 1551 год. като пѫтувалъ сѫщо отъ югъ на сѣверъ. Той казва: ,,като минахме рѣката която ce казва Морава (съединена Морава) спрѣхме въ сръбкото село Ягодина". Мелхиоръ Базалтъ пѫтувалъ на 1584 г. и отбѣлѣзва, че при рѣчената рѣка (Морава) се дѣлатъ двѣтѣ земи Сърбия и България, както това ce приема изобщо". Фредерикъ Креквихъ на 1591 година пише: ,,при Ягодина минахме водитѣ на Морава която на това мѣсто раздѣля Сърбия отъ България". Адамъ Вернеръ на 1616 г.: ,,Слѣдъ Ягодина минахме Морава, която дѣли Сърбия отъ България". Павелъ Тафернеръ на 1665 г.: ,,оставихме Ягодина и стигнахме до прочутата рѣка Морава, която дѣли Сърбия отъ България". Д-ръ Браунъ на 1669 г. слиза отъ Бѣлградъ на югъ до лѣвия брѣгъ на Морава и като минава Сръбска Морава казва: ,,стигнахме Крушевацъ въ България". Джонъ Бербери на 1671 г.: ,,отъ Ягодина по одинъ хубавъ и здравъ мость минахме рѣката Морава, която дѣли Сърбия отъ България. Слѣдующия градъ бѣше Паракинъ". Въ сѫлщата смисъль говорятъ и пѫтешественницитѣ Курипешичъ на 1530 г., Шеперь на 1533 год., Рамбери на 1584, Бацекъ и Вранчичъ на 1457, Пигафете на 1567 год., Владиславъ отъ Митцовица на 1591 година. (Дримколовъ. сръбскитѣ претенции. българ. преглед 1891 г. кн V: Шишмановъ стари пѫтувания мин. сборн. кн. 4. Иречекъ, Стари пѫтувания Период. списание първитѣ книги. Минист. сборн. кн. 6 стр. 172, Период. списание кн. 60 стр. 944.)

Въ началото на XIX вѣкъ левия и дѣсния брѣгъ на Морава ce намиратъ въ единъ административенъ окрѫгъ — Бѣлградския пашалъкъ. Въстанието ce почва отъ Шумадия, чисто сръбска страна, и то не въ името на националното освобождение, но за придобивание на мѣстни правдини еднакво необходими за цѣлия пашалъкъ. Българитѣ отъ истокъ на Морава не сѫ държали много на своето национално име, както не сѫ държали на това и българитѣ отъ Тимокъ, отъ Нишко, Пиротско и Видинско, даже отъ Врачанско, които сѫ искали по кѫсно да сѫ присъединятъ къмъ сръбского княаество и по такъвъ начинъ да ce освободятъ отъ турцитѣ. Тия, които успѣли въ своята задача, станали сърби, ония които не успѣли — останали българи. Такова е било врѣмето. Но има данни, че и въ началсто на ХIХ вѣкъ е имало едно съзнание и y турци и y българи, че на истокъ отъ Moрава не е сръбско. Тамъ страната по нѣкога ce нарича България по нѣкога въпроса ce замаглява съ неопределени фрази. Ето за това нѣколко примери : ,,Въ врѣме на въстанието дахията Кючукъ Али съ нѣколко стотини турци прѣминалъ отвъдъ Морава (на десния брѣгъ) да земе една помощь отъ двѣ хиляди кѫрджалии. На връщание въ Сърбия съ тази помощь, на всѣкѫдѣ билъ преслѣдванъ и едвамъ можалъ да влезе въ Бѣлградъ" (Дело, септемвр. 1904 г. Напомене о србији 1804.1806. Домбау стр. 347.)

На друго мѣсто пакъ едно подобно съобщение: ,,християнитѣ жители отъ нишската область, сѫщо и ония отъ крайдунавскитѣ мѣста явно държатъ съ сърбитѣ защото често ce е случва за по голѣма сигурность, да пращатъ въ Сърбия своитѣ жени и дѣца, прѣдъ турскитѣ нахлувания, така, че тѣ леко биха могли да се присъединятъ къмъ сърбитѣ. ( Ce тамъ стр. 357—358.)

Тука очевидно ce говори за крайдунавскитѣ мѣста по дѣсния бртъ на Морава, които предъ турскитѣ нахлувания сѫ бѣгали на левия брѣтъ — ,,въ Сърбия". Ha 1806 г. влашкий господарь Ипсиланти пише на руския министръ князъ Черторижхи: ,,хората, които гледатъ съ добро око сърбитѣ и тѣхното дѣло виждатъ съ голѣмо задоволство, че тѣзи храбри хора ce разширяватъ и правятъ завоевания съ надѣжда, че ще бѫдатъ подкрѣпени отъ всичкитѣ християни на страната, която тѣ подчиняватъ и я приближаватъ къмъ себе си и че ще свършатъ съ въорѫжаванието на Кръста противъ угнетателитѣ. Трѣбва да ce биимъ, ако не имъ се помогне, че исляма ще съедини противъ тѣхъ голѣма сила и ще ги покори заедно съ другитѣ християни разединени като тѣхъ ( Богишичъ. Разборъ сочиненія Н. Попова Росія и Сърбія, стр. 39.).

При усмиряванието на въстанието, турцитѣ винаги сѫ гледали да заематъ дѣсния брѣгъ на Морава, тамъ сѫ отправявали своитѣ удари, като знаяли, че това не е истинска Сърбия. Разореното население отъ тукъ е бѣгало на лѣвия брѣтъ на Морава, да търси спасение въ една по-далечна страна — ,,въ Сърбия". Ha Морава въ турско врѣме е имало бродове на, които турцитѣ сѫ тургали митници и земали мито на стоки и храна, вижда ce като остатъкъ отъ възпоменанкето за нѣкогашната граница сѫществующа тукъ.


ДОГОВОР ЗА "ТРАЙНО ПРИМИРИЕ" от 17 августъ 1808 година
между Кара Георги и главнокомандующия турските войски.

"Ето единъ характеренъ документъ за истинскитѣ отношения между лѣвия и дѣсния брѣгъ на Морава отъ онова врѣме. Сръбския историкъ Арсениевичъ — Баталака го привежда въ своята история за сръбското въстание като го заема отъ френския ,,монитеръ" за 1808 г. Това е единъ договоръ за ,,трайно примирие" между турцитѣ и сръбскитѣ въстаници и има слѣдующето сьдържание:

Негово прѣвъзходителство Сюлейманъ паша върховенъ комендантъ на турската войска и Георги Петровичъ върховенъ командантъ на сръбската войска, прѣдъ видъ на смутоветѣ, които господствуватъ въ Цариградъ, твърдо сѫ рѣшили да сключатъ трайно примирие. За тази цѣль тѣ назначиха пълномощници, отъ една страна нишкия Аянинъ — Емиръ ага, отъ друга — войводата Стефанъ Яковлевичъ, които ce условиха както слѣдва:

1) За да ce избѣгне кръвопролитието отъ днесъ нататъкъ ще има примирие за неопредѣлено врѣме между двѣтѣ войски,
2) Отъ 19—20 този мѣсецъ ще ce разрушатъ всичкитѣ батареи и редути на двѣтѣ войски.
3)Турската и сръбската войси до 15 най-късно 18 день ще излѣзатъ отъ Горна България. Това излизане ще започне на 20 число на този мѣсецъ.
4) Азиатската войска ще ce отегли въ Едирне,  българската ще си разотиде по кѫщята, a сръбската войска въ която ce подразбира и обсервационния корпусъ въ Селисница (?) до Нова Оршова (Ада Кале) ще прѣмине съвсѣмъ отвъдъ Морава; щомъ и двѣтѣ войски ce изтеглятъ, ще ce възобновятъ съобщенията между жителитѣ на двата брѣга,
5) Негово прѣвъзходителство Сулейманъ паша по молбата на народа и прѣдъ видъ, че старейшинитѣ земать на себе си грижата за сигурностьта на пѫтищата и ce обѣщаватъ наново да построятъ магазиитѣ и хановетѣ, които прѣзъ врѣме на размирието сѫ били разрушени, задължава ce да употрѣби своето старание прѣдъ Дивана, щомъ ce върне въ София, щото гюмрюцитѣ, които иска да тури сръбския съвѣтъ за покриване на своитѣ разноски да не срѣщатъ никакво прѣпятствие и пѫтищата за търговията прѣзъ Сърбия да бѫдатъ отворени. Въ Брачинъ, 17 августъ 1808 г. (Богишичъ. Разборъ сочиненія Н. Попова Росія и Сърбія, стр. 39.)

Този договoръ не е билъ изпълненъ.... такъвъ договоръ е имало само въ проектъ или никакъ не е билъ сключенъ, обстоятелството че такъвъ е билъ обнародванъ ce пакъ указва какви понятия е имало тогава въобще т. е. y сърбитѣ, турцитѣ и българитѣ за истинскитѣ граници между Сърбия и България. A това е важно за нась въ дадения случай. Споредъ тогавашнитѣ понятия излиза, че на истокъ отъ Морава е било Горна България, че войската която била отъ тука, ce викала българска войска; . По този въпросъ Баталака не прави никакви възражения."


СВИДЕТЕЛСТВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ПОМОРАВИЕ НА УНГАРСКИЯ ПРОФ. ЙОСИФ САБО В 1872-1874г.

"Маджарския професоръ Иосифъ Сабо е пѫтувалъ прѣзъ Сърбия на 1872—1874 год. и е успѣлъ да отбѣлѣжи доста любопитни подробности за българитѣ въ Сърбия, за тѣхнитѣ особености, за тѣхната раса. Неговото изслѣдвание може да служи като най-добро допълнение на ония данни, които е събралъ Цвиичъ за тази раса и които приведохме въ прѣдшествующата глава. Сабо констатира, че въ тогавашното сръбско княжство (безъ Нишъ, Враня, Пиротъ) имало три главни нациоалности: сърби, българи и власи. Сърбитѣ били въ западната часть на княжеството до Морава. Ha истокъ отъ Mopава живѣятъ власи и българи. Тукъ имало около 100,000 българи. Язика на българитѣ не е диалекть на сръбския езикъ, a съвършенно друтъ язикъ.   Тъй като тѣхната народность не ce признава отъ властьта, тѣ нѣматъ свои училища и не смѣятъ да си служатъ съ своя язикъ въ общественнитѣ работи. (Отачбина, май 1875 г. стр. 142—148.)"


СВИДЕТЕЛСТВА НА АВСТРИЙСКИЯ КОНСУЛ ХАН от 1860г.

"Австрийския консулъ Ханъ, който е пѫтувалъ по тия мѣста на 1860 г. и по-сетнѣ, е констатиралъ, че Лѣсковацъ тогава е билъ населенъ отъ българи и албанци. Село Църквица на Пуста рѣка е било граничното българско село отъ къмъ албанцитѣ (на устиетона Бублячка рѣка); отъ тамъ къмъ Морава селата Лопатница, Бричане и Стуба бяли смѣсени — албано-български. Котловината на Медведье е гѫсто населена съ чисто българско население. Отъ българското село Шилова на горѣ е населено съ албанци. Първото албанско село на западъ е Радиновци. Въ котловината на Сушица има петь села, отъ които най-западното — Игрище е албанско, но по-рано е било българско. Въобще въ Дардания планинската область къмъ истокъ и югъ, която обгръща долинитѣ и котловинитѣ на Българска Морава, съ малко изключения, е населена съ българи. Въ котловината на Ветерница границата на язика ce държи строго за правилото че долинитѣ принадлежатъ на българитѣ, a планинитѣ на албанцитѣ. Вѣроятно е че цѣлата планинска область е населена съ албанци. Поляница планина, напр., която обгръща и долината и образува цѣла околия е населена съ 12 български села. Нa водораздѣла, 3 1/2 часа отъ Враня селото Дрѣновецъ е показано като българско, гр. Враня е съ 1000 български и 600 албански кѫщи. Врански окрѫгъ е преимущественно български, защото отъ 360 села въ него, само 60 сѫ албански. Има едно влашко село — Преображенье, на Морава и едно турско - Билячъ." ( Hahn. Reise von Belgrad nach Salonik, стр. 34, 37, 52, 65, 69, 85, 86.)

"Слѣдъ 1878 г. сичкитѣ албански села отъ тука сѫ изселени въ Турция и сѫ заменени сѫ нови заселеници преимущественно отъ български земи — Тиквешь, Пчиня, Кумановско, Скопско, Кратовско, Кюстендилско, Власина, Знеполе, а сѫщо отъ Ново Бърдо е Метохия.( Цвиичъ, Антропографски проблеми. CLXXXVI.)

На истокъ отъ Вранска Баня и селата Корбелица и Варденикъ и планинскитѣ върхове къмъ Власина, сичкия този прѣдѣлъ образува особенна область. Тукъ жителитѣ въ всѣко отношение тѣжнѣятъ къмъ Власина и ,,отъ старо врѣме" споредъ прѣданието, сѫ били присъединени къмъ Крива Паланка и Кюстендилъ." ( Hahn. Reise von Belgrad nach Salonik, стр. 34, 37, 52, 65, 69, 85, 86.)

За населението отъ Нишко и Пиротско нѣма да говоримь по пространно; то е толкова добрѣ извѣстно за българско, щото нѣма нужда да ce доказва. Това ce доказва отъ цитиранитѣ съчинения на Нилъ Поповъ, на Ханъ, a сѫщо отъ статиитѣ на Романски и Христовъ въ Министер. ( С. Христовъ. Пиротски окрѫгъ Министер. Сборникъ кн. XI и Д-ръ Ст. Романски, Австрийски домумекти по Нишкото възстание отъ 1841 год. Министер. Сбор. Кн. XXVI. — Единъ сърбинъ пише че той ce срамува гдѣто Сърбия за четвъртъ вѣкъ въ новитѣ земи (Нишъ, Пиротъ и Враня) не е научила хората да приказватъ сърбски Іутро год. І, брой 148, 2 Августъ 1904 год.)"

Поморавието влиза в Българската държава още с основаването й в 681 и никога не е преставало да бъде част от българското национално землище, българска администрация в тази област на Западна България заедно с Македония има и през Първата и Втората световни войни.


POMORAVIE - WEST BULGARIA

БЪЛГАРСКОТО ПОМОРАВИЕ ДНЕС Българите далеч отвъд днешната граница - тези в Поморавски окръг на река Велика Морава в село Дубле (Дубље), община Свиланац (општина Свилајнац), и по-близо до нея  в Неготинско - с. Голем Извор (Велики Извор) община Зайчар (Зајечар) -




Българите в село Дубле, община Свиланац, Сърбия