• Welcome to Български Националистически Форум.
 

The best topic

*

Posts: 12
Total votes: : 2

Last post: 15 June 2022, 20:05:35
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

avatar_Hatshepsut

История на Корея

Started by Hatshepsut, 18 May 2022, 06:43:49

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Topic keywords [SEO] историяАзия

HatshepsutTopic starter

История на Корея


Корея - административно-териториално деление

Източник: https://nikolivanova.wordpress.com/

Малко съвременни народи имат толкова дълга история на независимо политическо съществуване в почти неизменни граници, като корейците.


Древнокорейските племена са населявали Корейския полуостров, а също южната и централната част на съвременен Североизточен Китай (историческата Манджурия) на границата между II – I хилядолетие до н.е. Едно от най-древните жилища в Източна Азия е открито при разкопки на спирката Сокчанни (край град Кенджу, пров. Чунчон-Намдо, Южна Корея). Това е землянка с останки от огнище, в която са намерени най-древните каменни фигурки на животни. Ранните паметници от неолита датират от VII–VI хилядолетие до н.е. Неолитната (новокаменната) култура е широко представена по целия Корейски полуостров. През ранните периоди на неолита хората са се занимавали с крайбрежен речен и морски риболов, лов и събирачество. От V–IV хилядолетие пр.н.е. се появяват наченки на земеделие и скотовъдство. Изкуството да се сплавя бронза дошло в страната от Китай през второто хилядолетие пр.н.е., обаче каменните и металните оръдия на труда просъществували заедно чак до началото на нашата ера.

Древният Чосон

Времето за възникване на тази държава и нейното географско разположение и до днес са предмет на научни дискусии. Корейските учени считат, че Древен Чосон вече е съществувал през 7 век пр.н.е., а създалите го племена са обитавали територията на съвременен Североизточен Китай и на север от Корейския полуостров. В съчиненията на китайския историк Съма Дзян (2 в. пр.н.е.) ,,Ши дзи" (Исторически хроники) се споменава за китайския военачалник Уи Ман (кит. Уей Ман), който свалил от престола китайският владетел Чун и заел мястото му през 194г. пр.н.е. Според китайския източник Чун е бил потомък на знатен род, според легендата основан в Чосон от китайския сановник Киджа (кит. Ци Дзъ). Ранните китайски източници свидетелстват, че Киджа, заедно с група привърженици на династия Шан, пристигнал в Чосон след падането на тази династия в 1122 пр.н.е. Киджа е предшестван от митически персонаж – Тангун. Съгласно легендата, най-ранният запис на която се съдържа в паметника от 13 век ,,Самгук юса" (Допълнение към историята на Трите кралства), Тангун бил син на Небесния владетел и ,,жена-мечка". В 2333г. пр.н.е. Тангун основал кралство, наречено с името Чосон. Традиционната хронология, използвана в Южна Корея, и до днес се опира на тази дата. (Ако Тангун е съществувал наистина и ако е основал държавата си през 2333г.пр.н.е., Корея би била по-древна от Вавилон!) (Four gods– легендата за Хуанунг) Едно от първите държавни образувания на корейците, Древен Чосон, просъществувало от 7 век пр.н.е. до 108г. пр.н.е. Създаденото от Уи Ман държавно образувание загубило своята независимост в 108г. пр.н.е., когато било покорено от китайците и за удобство в управлението било разделено на 4 окръга. Главен от тях бил Лолан (на корейски Наннанг), чиято столица била на мястото на Пхенян, където скоро възникнала процъфтяваща китайска общност. Китайската общност в Наннанг оказала значително влияние върху хода на стопанското и социалното развитие на Корея в първите векове от нашата ера. Железните оръдия, донесени от китайските колонисти, способствали за развитие на земеделието и военното дело. От Китай била заимствана йероглифната писменост, започнали да проникват основите на древнокитайските религиозни системи и представите за управлението на страната. Обаче от самото начало китайските окръзи се сблъскали с активно противодействие от местните племена. Три от окръзите скоро били унищожени, най-дълго просъществувал Наннанг. (Jumong)


В първите векове от нашата ера се появяват държавите Когурьо, Пекче и Шилла, създали богата култура. Съгласно традиционната хронология, кралство Когурьо със столица Куннесон (?Кугне) възникнало на десния бряг на река Амнок през 37 г. пр.н.е. и включвало част от територията на съвременен Североизточен Китай. В 313 г. (Jumong) Когурьо завоювало земите на Наннанг, след което опитало да завладее северната половина на Корейския полуостров. На юг от Корейския полуостров се оформили племенните обединения ,,самхан", послужили за основа на две нови държави: Пекче на югозапад, на територията на Махан (традиционна дата 18 г. пр.н.е.), и Шилла на югоизток, близо до съвременния град Кьонджу, на територията на Пьонхан (традиционна дата – 57г. пр.н.е.). Освен това, в плодородната делта на река Нактонгган се образувало държавното формирование Кая (Текая).

Период на Трите кралства (1 в. пр.н.е. – 7 в от н.е.)

Когурьо, Пекче и Шилла встъпили в борба за господство над Корейския полуостров. Отначало изглеждало, че победител ще се окаже Когурьо. Неговият уанг (крал) Гуанг Ге Тхо (,,Разширител на земите", 391-412г.) в началото на 5 век успял да лиши Пекче от владенията му в долината на р. Хан и в цялата централна област, известна преди това като Чинхан. (Four gods) Обаче с пренасянето на столицата на Когурьо в Пхенян през 427 година, на полуострова укрепнали сили, които започнали да застрашават това кралство в гръб. Отгоре на това Пекче и Шила скоро се обединили, за да дадат отпор на общия враг. Към 500 година Когурьо загубило земите си в басейна на р. Ханган, контролът над които преминал у Шила. Това не само дало на Шила стратегическо предимство, но и позволило да установи преки връзки с Китай през Жълто море. Сега вече кралство Шила било принудено да се сблъска с противодействаща коалиция. Шила се оказала в състояние да удържи владенията си и дори да присъедини към себе си кралство Текая в 562г., но не могла да победи Когурьо и Пекче. Затова й се наложило да търси съюзник в Тански Китай (618-907г.) Още по-рано императорите от династия Суй (589-619г.) предприели два похода против Когурьо, но били разбити от предводителя на войската на Когурьо, Илчи Мундок. Танските владетели помнели унизителното поражение и с готовност отвърнали на предложението за съюз с кралство Шилла. Съвместно действащите армии под командването на крал Мурьол, военачалника Ким Ю Шин и Тански Китай удържали победа над Пекче през 660г. и в 668г. принудили Когурьо да капитулира. В средата на 7 век трите кралства били обединени под доминирането на Шилла в единна държава – Обединена Шилла. Оттогава, та чак до 1910г., страната се отличава със завидна политическа и културна приемственост. Показателно е, че от 918г. в нея управлявали само две династии: Корьо (918–1392г.) и И (1392–1910г.). Някои черти на социалното и политическото устройство на Шилла са уникални. Хуараните или ,,младежи-цветя" се обединявали в отборни воински подразделения, където преминавали подготовка в качеството си на бъдещ елит на страната. Системата на ,,колпхум" жестоко деляла аристократичните родове по старшинство. От висшите се издигали монарсите, а местата в служебната йерархия се предоставяли в строго съответствие със степента на благородство. Този необичайно силен аспект допълнително се подчертавал от наличието на ,,хуабек"-а (съвета на старейшините). Първоначално в него влизали главите на племената, а по-късно съветът се превърнал в събрание на аристократи, на които било дадено правото да определят реда за наследяване на престола и да налагат (в крайни случаи) вето на кралските решения. (Four gods) Привилегиите на феодалната върхушка при наличието на слаба кралска власт се усещали и на много по-късни етапи от корейската история. Най-изтънчената култура сред Трите кралства изглежда, притежавало Пекче, което за ранното си развитие дължи особено много на раннояпонската цивилизация. В днешно време с главните достижения на изкуството от епохата на Пекче може да се запознаете в един от центровете на древната японска култура – Ямато (град Нара). В самата Корея също са останали немалко паметници на културата на Пекче, сред които са великолепни декоративни кахлени плочки, богати гробници, изделия от злато, будистки скулптури. Величествените каменни гробници на владетелите на Когурьо са съхранили на стените си превъзходни стенописи. В погребенията на кралете на Шилла са открити уникални златни корони.

Кралство Обединена Шила: 668г. – 892г.

Шила разпространила своята система на държавно и обществено устройство на целия Корейски полуостров, с изключение на най-северния регион. Това довело до размиването на предишните, характерни за времето на Трите кралства, различия в езика, обичаите и социалните институции. Няколкото столетия на доминация на Шила били отзнаменувани със синтез на китайските и корейските традиции. Административното управление на провинциите и системата на земеползване били организирани по китайски образец. Столицата Кьонджу напомняла на главния град на Танската империя – Чанан. За изучаване на класическите конфуциански текстове бил основан националният университет Кукхак (682г.). По образец на Тански Китай били въведени специални изпити за чиновниците (788г.). Друга характерна черта на този период било динамичното развитие на икономиката. Находките от материалната култура и писмените източници от това време свидителстват за благоденствието на Кьонджу. Периферните центрове се стремили към борба за лидерство със столицата. През 9в. в един такъв център се превърнал о-в Уандо, намиращ се във владение на Чанг Бого, познавач на морските пътища, свързващи Корея с Китай и Япония. (Emperor of the sea). Периодът на Обединена Шила отначало се отличавал също с интензивно разпространение на будизма и разцвет на изкуствата. Будизмът проникнал на Корейския полуостров през 4 в. и бързо бил възприет в Трите кралства. Пример за будистко изкуство са забележителните каменни скулптури от 8 в. в пещерният храм Соккурам, близо до Кьонджу. Каменните пагоди в храма Пулгукса, големите, изящно орнаментирани бронзови камбани и елегантните позлатени бронзови изваяния отразяват творческите стремежи и високото майсторство на занаятчиите от епохата на Шила. Именно в кралство Шила се зародили и поетическите произведения на корейски език – кратките лирически стихотворения хянга. От 780г. в Шила започва междуособна борба. Един от местните лидери, Уанг Гон, нарекъл създаденото от него кралство Късно Когурьо и в хода на продължителен конфликт подчинил основния си противник – Късно Пекче. Но още преди това, в 935г., Шила мирно преминала под покровителството на първият владетел от новата династия Корьо, основана от Уанг Гон.

Династия Корьо (918–1392г.)

Победата на Корьо не означавала окончателен разрив с наследството на кралство Шила. Значителна част от уплравляващия елит запазила своите позиции. Системата на административно управление и редът за назначаване на длъжностни лица претърпели незначителни промени. Будизмът не само запазил, но и укрепил позицията си на държавна религия и станал значителна политическа сила. За разлика от Шила, Корьо се намирало във вражеско обкръжение. Вековният конфликт с държавата на киданите Ляо се сменил с поредица въоръжени конфликти с джурджените. Създадената от тези номадски племена империя Цин сменила властта на киданите в Северен Китай и Манджурия. Войските и на династия Ляо, и на династия Цин нееднократно завоювали столицата на Корьо – град Сондо (днешен Кесон). Обаче след появата на монголите в 1232г. се наложило столицата на Корьо да бъде преместена на о-в Канхуадо. Монголските конници не могли да превземат о-в Канхуадо, обаче в 1258г. владетелите на Корьо били принудени да молят за мир. В течение на 100 години Корея оставала васал на монголската династия Юан. Заложници от кралското семейство били отвеждани в Пекин, където ги женели за местни принцеси. В самото Корьо монголски чиновници надзиравали административния апарат, събирали данъците и облагали населението с допълнителни налози. Заради външната агресия и статута си на зависима страна, корейското общество преживявало дълбока криза. Икономиката била доведена до краен упадък. Висшето съсловие в столицата потънало в интриги и се занимавало с разхищение на държавната хазна. Почти 90 години (1170–1258г.) на политическата сцена на Корьо властвали клановете на могъщи военачалници, което превърнало монарсите в номинални фигури. Последният период в историята на кралство Корьо се отличава с утвърждаване на системата на чиновническите изпити, укрепване на институцията на полицейския надзор и появата на множество тълкуватели на неоконфуцианското учение. (Bichunmoo) В Корьо били издадени две безценни произведения: Самгук Саги (Исторически записки на Трите кралства) на Ким Бу Сик (1415г.) и Самгук Юса (Допълнение към Историята на Трите кралства) на будисткия монах Ирьон. Те станали важен източник на знания за историята на Корея. По времето на Корьо два пъти бил издаван пълният набор от будистките свещени книги Трипитака. В Южна Корея в храма Хъинса до ден днешен се съхраняват 81 137 дървени блокове –ксилографи, с помощта на които са били печатани тези будистки текстове. В областта на приложното изкуство периодът Корьо изпъква предимно с изработката на светлозелени порцеланови изделия – селадон. Вдъхновени от съвършенството на китайските образци от династия Сун, местните майстори съумяват да създадат истински шедьоври. Династия Корьо надживяла с малко империята на Юан. Корейският военачалник Ли Сонге, получил кралска заповед да се притече на помощ на Пекин, против който се надигнала основаната в Китай династия Мин, (1368–1644), върнал армията от бреговете на р.Амнок и установил контрол над правителството. Ли Сонге, ползващ се с широка популярност заради победата си над японските пирати (уегу), провел реформа в системата на земевладеенето, и едва тогава позволил на привържениците си да го поставят на трона.

Династия Ли(И) (1392–1910)

През 1392г. в Корея се възцарила династия Ли(И), а държавата получила името Чосон. При И будизмът бил отхвърлен като официална религия и заменен от неоконфуцианство. В следването на конфуцианското учение се проявили догматичност и нетърпимост, водели се безкрайни дискусии по явно второстепенни въпроси, например за продължителността на погребалните обреди. Конфуцианските възгледи за семеен морал в Корея били интерпретирани по такъв начин, че повторният брак на вдовиците бил забранен. Службата по надзора, която помагала на китайския император да се бори с престъпните действия на чиновниците, в Корея станала същинска напаст за честните администратори. Конфуцианското изискване за граждански контрол над военните довело до назначаване на слабоподготвени лица на висши военни подстове. Системата за назначение на административна длъжност чрез изпит била пренесена от Китай в такъв вид, че до изпита били допускани единствено членове от знатни семейства. Най-славният период от историята на династия И бил в първото столетие от нейното съществуване. Това се дължало на отношенията с империята на Мин, зависимостта от която била призната доброволно. Новата столица се наричала Хансон (днешен Сеул). Най-накрая страната придобила спокойствие и корейците получили възможност да се занимават с мирни дела. Бил съставен унифицираният съдебен кодекс «Кенгук теджон». През 15 век се появили и други официални канонични трудове, като например история на династията Корьо (Корьо са), фундаментална географско-историческа енциклопедия и енциклопедия На народна музика. Някои от тези издания, особено конфуцианските текстове за висшата конфуцианска академия (Сонгюнгуан) и летописите на всяко кралско управление (Шиллок), се печатили посредством употребата на подвижни метални литери. Първият достоверен факт за тяхното използване датира от 1403г. Още по-голямо достижение станало създаването на националната азбука, съставена през 1446г. под ръководството на крал Седжонг. Разпространението на хангъла придало импулс за развитието на корейската литература. Основните й успехи при династия И се изразявали в установяване на поетичния жанр шиджо. Но достигналите до днешно време публикации свидетелстват, че в учебните заведения и деловодството предпочитание се е отдавало на китайското йероглифно писмо. Освен издадените приживе трудове на покровителстваните от властта, важна част от творческото наследство представляват и посмъртно издадените произведения на отделни автори. За пример могат да послужат съчиненията на двама от най-големите тълкуватели на неоконфуцианството през 16 век –И Хуан (с псевдоним Тхуеге) и Ли И (Юлгук). Само столетие след основаването на династия И се появили вътрешни раздори сред господстващата класа. В края на 15 и първата половина на 16 век съсловието на образованите било подложено четири пъти на чистка (сахуа), когато съперничещите страни се борили за правото си да управляват страната. С появата на «източната партия» и «западната партия» през 1575г. започнали и чести междуособни партийни стълкновения (тенджън). Жестоките и упорити схватки на фракциите направили невъзможно организираното и ефективно управление на страната. Множество талантливи хора загинали. Други предпочели да се оттеглят от държавните дела. Раздорите поглъщали енергията на чосонския елит и го лишавали от възможността да решава сложните проблеми в управлението на страната В течение на две столетия Чосон имал мирни отношения със съседите си. На север се случвало да има набези на джурджените, но били отблъсквани с лекота. В средата на 14 век по реките Амнок и Туман била установена северната граница на страната. Отвреме-навреме южното крайбрежие на Чосон било подложено на набезите на японски пирати, но заплахата била отстранена, когато на японските търговци било разрешено да търгуват през няколко корейски пристанища.

След обединението на Япония Тойотоми Хидейоши насочил внимание си към Корея и Китай. За това той е имал политически, икономически, военни и лични причини. Войната, е известна като "имджинската война" (годината на тигъра).

След продължила векове гражданска война, Япония била обединена. Самурайското съсловие изнесло на плещите си това обединение. Имало е два начина тази огромна сила да се интегрира в обществото. Хидейоши отдава предпочитание на един от тях; след време третият обединител на Япония, Йеасу Токугава, реализира другия път. Хидейоши е разбирал, че енергията на огромната армия, наброяваща около 500 000 самураи, е трябвало да се насочи на някъде, и решава да се насочи към Китай през Корея.
:arrow:

HatshepsutTopic starter

#1
:arrow:
Син на дървосекач, Хидейоши е нямало шанс да бъде обявен за шогун. Личната му амбиция, подхранвана от зашеметяващата му кариера, обаче го е водела до най-високата титла – той се стремял да стане император на Китай. Пътят за това минавал неизбежно през война.

Хидейоши търсил дипломатически контакти с Корея, но те били нарушени от набезите на японските пирати. След няколко опита връзките били установени. Хидейоши започнал завоалирано – не обявявил директна война на Корея, а поискал само коридор. Но всички дипломати си дали сметка, че това е на практика окупиране на Корея.

На исканията на Хидейоши за коридор към Китай, корейските посланици отговорили, че "идеята за завоюване на Китай е толкова абсурдна, както старанията на пчелата да ужили костенурката през корубата". Хидейоши бил вбесен и дал незабавна заповед за изпълнение на плана за нападение на Корея. Но той загубил част от изненадата на нападението, защото корейците вече били предупредени. Но въпреки че били "предупредени", те нямали много полезни ходове за момента.

От тази безизходица корейския управляващ елит се разделил на две групи по отношение на това дали и как да бъдат предупредени китайците. Първите изказали съмнението си, че когато информират китайците за предстоящата опасност, последните могат да ги заподозрат, че участват в плановете на Хидейоши. В крайна сметка, превес взеле другата група, която твърдяла, че не е необходимо да се информират китайците, защото "те така или иначе ще разберат". Китайците действително по-късно разбрали и изпратили делегация в корейския двор, за да се информират за подробностите.

Въпреки усилията на дипломатите си, нито една страна не е била толкова лошо подготвена да противостои на военната мощ на Япония отколкото Корея през 1592. Това било общество, състоящо се само от две класи – аристократи и селяни. Първите водели живот, подобен на изнежеността на хейанската аристокрация, само че без самураи, способни да ги защитят от външен агресор. Дворът бил заразен от завист и интриги. Селяните, които попълвали редовете на корейската армия, били зле обучени и въоръжени; всеки, който имал възможност да се откупи от армията се откупвал, само най-бедните оставали.

Някои фактори обаче били в полза на корейците. Преди всичко – това е родната им земя. Корея има планински, неравен ландшафт, зимите са сурови, и приемайки тези обстоятелства се вижда, че Корея е идеална за партизанска война. А това е нещо, с което японците не са се сблъсквали, защото дотогава не са водили толкова пълномащабна война извън пределите си. Втория фактор, че бидейки в изцяло враждебна обстановка, японската армия трябва всичко да си осигурява от Япония, а заедно с това ефективно да преодолява морските препятствия. И макар че корейската армия е била под всякаква критика, корейският флот е бил много силен.

Японската армия се състояла от два ешелона. Първия удар се състоял от седем дивизии, концентрирани на остров Цушима; тяхната задача била да усмирят и завладеят Корея. След това трябвало да пристигнат останалите три дивизии, да се присъединят към първите седем и заедно с "дружествената вече корейска армия", да потеглят към Китай. Общата численост на двата ешелона е около 198 000 самураи и други 100 000 резерв в Япония, напълно въоръжени и екипирани. Цялата логистика и подготовка откъм японска страна е била обмислена до най-малкия детайл, като е помислено и за количеството саке, което трябва да съпровожда войските.

Японският флот обаче, предназначен да превози тези войници до континента, представлявал жалко зрелище. Според концепцията на Хидейоши за флота, колкото повече войници сложиш на по-голям морски съд, се създава по-силен флот, което показва, че сухопътният генералисимус е далеч от реалността на морската тактика. Това е почти единствената грешка, допусната от японците. Всъщност, през 1597 японците сами разбили единствената тяхна организирана морска сила, каквато се явявали пиратите. Тази жертва била принесена като предварително условие за разговор с корейския уанг. Знае се, че не така постъпили при сходни обстоятелства англичаните. В морската си война с Испания за надмощие върху Атлантически океан и "новите колонии" кралицата щедро раздавала благороднически титли и държавна служба на пиратите – капери, като най-известния пример е сър Френсис Дрейк.

Между командирите на двата ешелона на японската армия, християнинът Кониши Юкинага и будистът Като Кийомаса, съществувало остро самурайско съперничество – "кой да влезе първи в битката" и освен това трудно се понасяли един друг. И може би това е замисъл на Хидейоши, за да може да ги контролира и двамата. В ранното утро на 24 май 1592 г. Кониши, използвайки утринната мъгла, за да се прикрие от корейския флот, без заповед от Хидейоши дал заповед за начало на кампанията.

Японските войски дебаркирали в района на Пусан и след героична съпротива паднала крепостта Пусан, а след нея и Тонне. Когато двете колони, водени от Кониши и Като се отправили към Сеул, правителствените корейски войски започнали масово да дезертират. Между двете японски колони започнала надпревара кой първи да достигне до столицата. След няколко дни се включила и трета японска колона на Курода Нагамаса. Нежелаейки да върви по отъпкани пътища и да споделя славата, тя вървяла по независим път – пример за японското вътрешно съперничество.

Главната беда на корейците била, че нямали единно сухопътно командване. По причина на чудовищно нехайство корейците допуснали японските войски бодро да преминат през стратегическия проход Чюрон и им дали битка на полето след прохода. Корейците загубили тази битка и пътя към столицата Сеул бил открит. Освен прохода Чюрон, японците преминали сравнително лесно и трите реки – естествени ровове: Хан, Имджин, Тедонг.
След 12 дена паднал Сеул – първи пристигнал Кониши, след няколко часа Като, а на следващия ден пристигнал Курода. Като научил новината, Хидейоши бурно изразил радостта си и написал в писмо до племенника си да се готви за триумфален поход. В средата на лятото превзели Пхенян, след успешна контраатака на Курода. Корейският уанг и семейството му избягали на север, а след това и в китайския двор. Японците успели да пленят двама корейски принцове и една корейска красавица.

Започнали да се сформират народни опълчения. Пример на лидерство дали будистките монаси – добре обучени да приемат предизвикателствата. Основна цел на партизаните била разстройване на японските комуникации по суша – правели се акупунктурни удари по "виталните точки".

Главните моменти в тактиката се определяли от наличието и особеностите на огневата мощ. Японците имали ясно изразено надмощие на суша с аркебузните пушки; те си изяснили всичките предимства на огнестрелното оръжие след вътрешната битка при Танегашима. Затова донякъде войната изглеждала като "пушки срещу лъкове". Но положението по море било противоположно, и то главно заради усилията на И Суншин.

Започнала обаче предвидимата партизанската война, за разгръщането на която благоприятствали победите на корейския флот под командването на Адмирал И Суншин. Той упорито се трудил над усъвършенстването на бойните качества на корабите, въоръжил ги с оръдия и запалителни снаряди, с което категорично увеличил огневата им мощ.

Особено значение имали първите бронираните кораби в морската военна история. "Корабите-костенурки" кобуксон били дълги около 30 метра, широки 10 метра, придвижвали се с платна и весла. На носа имали драконова глава, а бронята на костенурката прикривала палубата. Според корейските учени тези кораби изпреварвали със стотици години развитието на мореплаването. Превъзходството в конструкцията на корабите, употребата на димна маскировка и военни хитрости и най-вече дълбоко премислената стратегия и тактика на адмирала обезпечили победата на корейския флот.

Бойната тактика на адмирал И е била много добре премислена и оригинална за времето си. Всъщност, той въвел килватерния строй, половин век преди това да стане официална морска практика в Европа и "линейните кораби" да го следват. Неговият строй бил с изнесени напред две "жеравни крила" – по този начин се увеличава въздействието на по-добрата огнева мощ на флота. Притегляйки добре плюсовете и минусите, адмиралът издал строга инструкция да не се влиза в ръкопашен бой след абордаж – това също изпреварва развитието на световната морска бойна практика. Адмиралът се стремял на всяка цена да прекъсне комуникациите на противника. Всъщност в първата морска битка японският адмирал Вакидзака Ясухару успява чрез абордаж да превземе един корейски кобуксон, така че и японците записват един частичен приз. Защото оттук нататък по море ги очаквало да вкусят пълната гама от горчивината на поражението.

Въпреки че не били решаващи на този етап, спечелените морски битки на адмирал И сериозно застрашили плановете на японците. Съпротивата на И Суншин била напълно неочаквана и необяснима за японците. Спечелил безапелационно всички морски битки срещу японския флот на първия етап на войната, Адмирал И се превърнал в страшилище за иначе безстрашните самураи, които били безпомощни по море.

Положението по морето било противоположно на това на сушата, не само по огневата мощ, но и в характерите на адмиралите. Животът на борда на японския флагман била удивително сходна със двора при корейския уанг. В дневника си адмирал И записал: "Курошима Мичиюки имал навика да сяда на бака в жълти дрехи и с позлатена шапка и всичко около него тънело в разкош. Всяка вечер капитаните на другите кораби идвали при него, приветствали го и получавали заповеди, смирено седейки пред него с глави обърнати към мачтата. Всеки, който нарушавал заповед, бил незабавно обезглавяван." Тези сведения Адмиралът получил от пленената преди корейска красавица, която той успял да спаси след морска битка.

На сушата японските войски вече достигнали китайската граница и нетърпеливо чакали само войските от резерва на Хидейоши, предназначени за по-мащабната война срещу Китай, но не така и не дошли, заради несигурното море. Единственият виновник за това бил Адмиралът, който просто си изпълнявал задълженията, и изглежда игнорирал лошите новини, които идвали от сушата.

Китайците знаели добре обаче, какво значи "искането за коридор". Мински Китай започнал да си дава сметка за мащаба на заплахата, пред който е изправен. Изборът, който направил дворът, не бил от лесните. Удивени от бързата капитулация на корейците, те ги заподозрели даже в сговор с японците. Като начало китайците изпратили контингент от 5 000 войници, а след това и още. От гледна точка на китайската стратегическа мисъл, било по-добре да се решава проблема още докато е малък, а не след като придобие хипер-размери; така те решили да не чакат японците на своя територия, а да ги посрещнат по-рано на чужда територия. Но още при първата битка с японците, китайците изпитали горчивината на поражението.

Появяването на китайците обаче имало силен мобилизиращ ефект за самите корейци и те започнали да се стичат под флаговете на съюзната армия. Китайската армия послужила за ядро на новосформиращите се сили. Японците все по-често започнали да губят и сухопътни. Войната започнала да става продължителна и партизанска, нещо което не влизало в първоначалните планове на японците; вече те изпаднали в безизходица. Положението на японците се усложнявало от това, че нямало кой да "съобщава точно лошите новини" на Хидейоши, тоест липсвала обратна връзка. Все пак положението започнало да му се изяснява и започнали дипломатически преговори. Кониши се срещнал с китайския дипломат Джин Икей и неговият начин на поведение му направил голямо впечатление. Решили да сключат примирие – за голямо облекчение на всички, защото всички вече имали победи, но и поражения зад гърба си. А Кониши станал главното преговарящо лице от японска страна.

Дипломатическите преговори се водели в продължение на цели четири години, като лесно се нарушавали, а след това възобновявали. Голяма част от японският контингент била изтеглена, но в юга на Корея останали войски. Тези преговори са уникални с това, че като ли никой не разбирал позицията на другия. Освен това японците се опитали да игнорират корейците и да сключат сепаративен мир с китайците за разделянето на Корея, което китайците отхвърлили.

Когато китайската делегация пристигнала в Япония през 1596, те носели със себе си писмо, което удовлетворявало всичките условия на Хидейоши, както уверявал Кониши. Хидейоши, обаче не ги приел напълно благосклонно и когато се стигнало до тази част от писмото, където се изисквало всички японски войски да напуснат Корея – "от главата на Хидейоши започнала да излиза пара", според очевидци. Но главната изненада тепърва предстояла. Хидейоши получил като подарък корона и мантия, и си помислил, че китайците най-после го признават за император на Китай. Но истинското значение на дара станало очевидно, когато бил прочетен съответния текст на инвеститурната грамота: "...по този начин ние ви издигаме – се пишело там – в чин на управител на ...Япония". Хидейоши в пълна ярост разпоредил да извикат Кониши, за да бъде обезглавен. Последният се заклел, че нищо не знае за съдържанието на писмото и предвид военните му успехи, бил пощаден.

На 19 март 1597 г. бил издаден указ за подготовка за втора военна кампания в Корея. За всички било ясно, че след неуспеха на първата кампания, тази още по-малко можело да се увенчае с нещо по-добро. Хидейоши, изглежда започнал да губи контрол над разсъдъка си – бил е завладян от жажда за мъст.Но може да се каже, че японците подобрили с някои елементи първото издание. Много по-добре този път било осъществено взаимодействието между армията и флота. Също била увеличена огневата мощ на корабите. Било решено този път да се започне завладяването с провинция Джеола, която останала незасегната в първата кампания. По този начин се разчитало, че там може да има повече провизии.

Пътят за новата инвазия минавал през отстраняването на адмирал И. Японският щаб видял, че не може да победи адмирал И по море и пуснал в действие "агента си на влияние" в корейския двор, който както вече казахме, бил заразен от интриги и завист. След поредица от блестящи шпионски ходове, адмирал И бил отстранен от длъжност, дори получил смъртна присъда. Така "завистта и посредствеността" спечелили "локалната битка" срещу гениалния стратег. Приятелите на Адмирала обаче, горещо се застъпили за него и смъртната присъда била отложена във времето, а след това и анулирана.

И Суншин започнал да служи отново във флота на много ниска длъжност – защото смятал, че може да бъде полезен на родината си. За втори път през живота си е направил така, започвайки от нулата .

Пълният бездарник и пияница Уон Гюн станал главнокомандващ на корейския флот. Поради негова вина както през първата кампания, така и през втората кампания, японците безпрепятствено преминали по море.

След отстраняването на Адмирала, военната кампания на японците отново потръгнала. Нямало вече кой да ги притеснява по море. Комуникациите с континента се възстановили, провизиите започнали да идват по разписание. Японците спечелили срещу Уон Гюн единствената си морска битка от двете кампании. Уон Гюн допуснал множество грешки, които били немислими за И Суншин. Той тръгнал на абордаж и ръкопашен бой с японците, нещо което И категорично забранил, когато бил главнокомандващ.

В тази нова безизходица корейският двор бил принуден да преразгледа отношението си към Адмирала и той отново бил назначен за главнокомандващ на корейския флот. Така че адмирал И трябвало да започне с оцелелите 12 кораба и да екипира нова флота. За това му помогнала невероятната народна любов и поддръжка. Помогнали му и китайците, които изпратили флота и експерта Чен Лин. Последният минал доброволно под командването на адмирал И, което е най-добрия комплимент за него. Създала се съюзна флота. Японските комуникации отново се разстроили, след няколкото успешни битки на адмирал И.

И тук се случило най-желаното от всички събития – инициаторът на войната, великият Хидейоши, починал от естествена смърт. Това било абсолютното облекчение и избавление за всички участници в тази драма. Последното разпореждане на Хидейоши от смъртния одър било – да се изтеглят войските от Корея. Японските войски на континента почувствали, че това е края на войната – било въпрос на време да си ходят вкъщи – нямало сила вече, която да ги накара да стоят в Корея.

Всъщност, много от японските войници взели за съпруги корейки и останали в Корея завинаги. Много корейски художествени майстори, обаче, били насила заведени в Япония по време на войната и обогатили значително японската култура. Така имджинската война променила живота на значително количество хора завинаги. Още повече, тя продължила да оказва влияние и след нейното завършване по редица начини.

Смъртта на Хидейоши била запазена в тайна, с цел да се гарантира безопасността на изтеглянето. Но изглежда, корейските шпиони се добрали до тази новина. Те се добрали и до разпореждането за маршрута на окончателното отпътуване от Корея. Адмирал И решил да даде последен урок на оттеглящите се японските агресори, или просто решил да изпълни задълженията си докрай. Той се подготвил добре за последната битка на войната. Както и преди, съставил план за предстоящата битка. И в последната битка на имджинската война и Адмиралът постигнал победа. Умирайки в разгара на битката, той дал разпореждане смъртта му да се пази в тайна до края.

Адмирал И Суншин е роден през 1545 (също като сър Френсис Дрейк). Преди да стане морски офицер се проявил на северозападния фронт във войната с манджурите. Адмиралът оборудвал флота с корабите-костенурки. Съществуват противоречиви мнения, дали И Суншин е изобретил тези кобуксон, но за нас е важна тука неговата далновидност и решителност. Преди войната той не е водил други морски битки.

И Суншин е бил народният герой в тази война. Корейският народ го е припознал и сам го е снабдявал с провизии. През цялото времетраене на войната вратата на Адмирала е била отворена за всеки от народа, независимо от неговия ранг. Така адмиралът си осигурява винаги нови свежи идеи, и може да бъде с "една идея повече" преди плановете на Хидейоши.

Адмиралът спечелил около 23 морски сражения и не загубил нито едно. Той показал тактика и стратегия, която изпреварвала времето си и щяла да бъде взета на въоръжение след много години от другите държави.

Адмиралът бил ранен с куршум още в първата битка при Окпо, 16 юни 1592, и вече смъртоносно е ранен в последната битка на войната на 16 декември 1598. При първото раняване той продължава да води сражението, а когато то свършва сам изрязва с кинжал куршума от раната. При последното нараняване той се разпорежда това до остане в тайна. "Искаш ли да запазиш живота си – непременно ще го загубиш, искаш да жертваш живота си – може да го запазиш", споделя той в дневника си.

Неудачната политика на династия Ли била утежнена от бедствията, които донесла корейско-японската война. Към нейните последствия се добавили и нашествията на манджурите през 1627 и 1636г. Китай е също сериозно отслабен, след време династия Мин губи срещу манджурите, и съответно идва династия Цин. Япония се затваря за света под управлението на Токугава. Като обобщение може да се каже, че Азия вече не е същата и главен принос за това има адмирал И Суншин. ( The Immortal Lee Soon Shin.)

В резултат управниците от династия Ли били принудени да се откажат от връзките си с империята на Мин и да търсят покровителство от манджурската династия Цин(1644–1911). След завършването на войната с Япония дворцовите разпри ставали все по-ожесточени, цяло столетие превратите се сменяли с контрапреврати. Накрая, една от придворните партии – «партията на старите» спечелила нелека победа над своя съперник – «партията на младите», и окупирала висшите длъжности. В 18 век, по време на дългото управление на кралете Йонгджо и Чонгджо, междуфракционните разпри били изгладени и възникнало движението за преустройство на корейското общество, наречено Ширхак, или «Привърженици на реалните науки». Такива мислители, като Пак Чега и Пак Чиуонг, предлагали да се забрани институцията за полицейски надзор, да се изискват от кандидатите за държавни длъжности знания по история и държавно устройство на Корея, да се предостави правото да полага изпит за длъжност на всеки, без оглед на неговия произход, да се експлоатират природните богатства на страната по такъв начин, че да се способства за развитието на промишлеността и външната търговия. Чон Дасан дори издигнал идеята за «селските комуни» с цел да се решат аграрните проблеми. Периодът на управление на Йонгджо и Чонгджо се характеризира с общ подем на културата. Новата придворна библиотека способствала за създаването на трудове като «Теджонг т(х)онпьонг» (Пълен кодекс на законите). Били съставени антологии на китайската и корейската поезия. Възобновил се интересът към азбуката хангъл; прозата придобила широка популярност, например народното произведение «Чунхян ч(х)он» (Приказка за девойката Чунхян) и романът на Ким Ман Джун «Куун монг» (Облачният сън на деветимата). По това време е творил и знаменитият художник Ким Хонг До и др. Сред великолепните керамични произведения на корейските майстори особено изпъква рисуваният бял порцелан ).

Сеул се отнасял враждебно към плановете за налагане на търговски връзки със Запада. Корейците смятали, че могат напълно да минат и без европейски стоки, и настоявалиЧосон да признае покровителството на Китай, като по такъв начин външната търговия да стане прерогатив на Пекин. Към тази позиция се придържал и регентът Те Уонг Ън, който поел управлението на държавата през 1864г. и в течение на 10 години ръководил държавата от името на своя син крал Коджонг. Осъзнавайки, че административната система се нуждае от радикално подобрение, Те Уонг Ън провел серия реформи. Повечето ?санове били ликвидирани, защото се счело, че държавни длъжности трябва да се заемат от чиновници без оглед на техните политически пристрастия. Те Уонг Ън за пръв път въвел прякото данъчно облагане на янгбан-ите и укрепил въоръжените сили. През 1873г. бил принуден да се откаже от регентските си задължения и фактически властта преминала у кралица Мин и нейните роднини. Последвал отказ от много от провъзгласените по-рано реформи, но нов план за управление така и не бил предложен. Освен това през 1876г. бил сключен първият договор с Япония, а през 1882 е подписано търговско споразумение със САЩ. Последвали договори с водещите европейски страни. В краят на 19 век Корея станала главен обект на завоевателските стремежи на три държави: Китай, Япония и Русия. От 1882г. до 1894г. доминираща роля продължавал да има Китай, войските на когото заели Сеул след метежа в корейската армия през 1882г. Младите корейци – реформатори начело с Ким Ок Гюн се опитали да извършат държавен преврат, с което предизвикали Пекин да предостави извънредни пълномощия на своя военачалник в Корея – Юан Шикаю. Япония получила предлог за интервенция в Корея през 1894г. благодарение на въстанието «Тонгхак». Религиозната партия Тонхак («Източно учение») още през 1860г. започнала да се бори с чуждото «западно учение», католицизма. Опора на партията били угнетените социални слоеве, и затова властта я обвинила в подривна дейност и екзекутирала основателят й Чу Дже У. В края на века движението станало катализатор на мощен взрив на недоволство на населението от южните провинции. Когато в отговор на призива за помощ, отправен от Корея, били изпратени китайски войски, Япония обявила война на Китай и постигнала бърза победа. Съгласно Шимоносекският договор от 1895г., и двете държави признали независимостта на Корея, но Япония оставила за себе си преимущественото право да управлява страната. По време на войната Япония излязла с изисквания за реформи, които не били поддържани от мнозинството корейци, а също и от кралица Мин. Убийството на кралица Мин предизвикало у крал Коджонг опасения и за собствения му живот. Той успял да се укрие в сградата на руското посолство (1896г.). Съперничеството на Русия и Япония достигнало своята кулминация по време на войната от 1904–1905г., в която Япония победила и получила възможност да установи протекторат над Корея. През 1906г. в страната пристигнал Ито Хиробуми, назначен на поста губернатор. През 1907г. корейската армия била разформирована, а на 22 август 1910г. Корея официално била включена в състава на Японската империя.

Разделянето на Корея

В Каирската декларация от 1943г. САЩ, Великобритания и Китай заявили, че в бъдеще «Корея ще стане свободна и независима». САЩ и СССР постигнали съгласие Корея да бъде разделена по 38-ия паралел на северна и южна зона, с цел по-ефективна капитулация на японската армия. През август 1945г. съветските войски влизат в Корея. Американските въоръжени сили се разполагат на юг от Корея през септември 1945г. Съвместната съветско-американска комисия, която заседава в Сеул през март 1946г. за обсъждане на детайлите по образуването на временно правителство за цяла Корея, не постигнала съгласие, което да устройва и двете страни. Второто заседание на тази комисия през 1947г. също не донесло резултат. През септември 1947 САЩ поставили въпроса за независимостта на Корея пред Генералната асамблея на ООН, която приела резолюция за провеждане на избори в страната под наблюдението на ООН. Обаче съветската страна отказала да допусне на територията на Северна Корея представителите на ООН, така че на 10 май 1948 избори се провеждат само в Южна Корея. Американската военна администрация спира да изпълнява своите функции на 15 август 1948г., когато е провъзгласена Република Корея (РК), първи президент на която става Ли(И) Сън Ман. Управлението на Северна Корея е предадено на корейските комунисти и в началото на 1946г. е образувано Временно правителство. След изборите във висшият законодателен на 9-ти септември 1948г. е обявено създаването на Корейската Народно-Демократична Република (КНДР) начело с премиера Ким Ир Сен (по-точно е да се произнася Ким Ил Сонг ). Установяването на новият режим и изтеглянето на съветските войски довели до бързо формиране на севернокорейски военни подразделения. На юг създаването на въоръжени сили протичало по-бавно. Трудностите били предизвикани от военния метеж през октомври 1948г., подет от вълната на народното недоволство и поддържан от прокомунистическата опозиция. Изтеглянето на американската армия приключило през юни 1949г. В следващата година Северна и Южна Корея са заети с укрепване на военния си потенциал. През май 1950г. се провели избори в южнокорейския парламент. Макар и ултралевите партии да са поставени извън закона, много радикали се явили като независими кандидати и спечелили 60% от депутатските места. Правителството на Ли(И) Сън Ман отвърнало с репресии, принуждавайки много от новоизбраните членове на парламента да бягат в Северна Корея.

HatshepsutTopic starter

#2
История на Южна Корея


Център за изкуства в Сеул. Състои се от пет основни сгради: Опера; Музикална зала; Художествен музей Хангарам; музей на дизайна; и Художествен музей на калиграфията

На 15 август 1945 г., малко след хвърлените над Хирошима и Нагасаки атомни бомби, Япония капитулира безусловно пред съюзническите сили. В резултат на това, след 35 години колониално владичество, Корея е освободена. Корейците са опиянени от радост, но радостта им е краткотрайна.

Според договора, сключен през юли 1945 г. на Потсдамската конференция, Съветската армия бързо заема северната част от полуострова, а силите на САЩ – южната. Назрява идеологически конфликт. По отношение на въпроса кой трябва да управлява, общественото мнение е разделено.

На 10 май 1948 г. в южната част са проведени общи избори и на 15 август 1948 г. официално е провъзгласена Дехан Мингуг (대한민국) или Република Корея със столица Сеул (서울) и първи президент И Съ-Ман (이승만). Почти по същото време на север е установен комунистически режим начело с Ким Ил-Сонг (김일성), който получава неограничена власт. На 9 септември 1948 г. на север официално е прогласена Чосон Минджуджуъй Инмин Конгхуагук (조선민주주의인민공화국) или Корейска народно-демократична република (КНДР) със столица Пхенян (평양).

На 25 юни 1950 г. КНДР предприема мащабно нападение на юг. След краткотраен успех севернокорейската армия е изтласкана от силите на ООН до река Амнокканг (압록강) на границата с Китай. Тогава се намесва Китайската народна република и армиите на двете враждуващи страни се озовават в близост до 38-ия паралел в патова позиция. Войната завършва с подписването на примирие на 27 юли 1953 г.

През 3-те години на война цялата територия на Корея е опустошена, а икономиката – срината. Милиони хора остават без дом. Хиляди семейства са разделени. Но последствията от войната, в която корейци се бият срещу корейци, не се изчерпват с това. Войната до такава степен задълбочава различията между Севера и Юга, че раните от нея не са зараснали и до днес.

След войната страната е изправена пред множество проблеми. Властта на И Сънг-Ман (이승만) прераства в авторитаризъм и към края на 1950-те години той започва да доминира цялата корейска политика. В знак на протест се провеждат демонстрации и на 19 април 1960 г. в резултат на студентските вълнения президентът И (이) е свален.

Следва поправка в Конституцията през август 1960 г. Юн Бо-Сон (윤보선) става президент на Втората република. Премиер-министър е Чанг Мьон (장면). Втората република не просъществува дълго, тъй като на 16 май 1961 г. група военни начело с генерал Пак Джонг-Хи (박정희) завземат властта. По-късно Пак Джон-Хи (박정희) е избран за президент и под негово ръководство започва бърз икономически възход.

През 1972 г., в съответствие със системата Юшин (유신) (възродителни реформи), Пак (박) отново променя Конституцията и новата поправка поставя началото на Четвъртата република. Системата Юшин (유신) съсредоточава още по-голяма власт в ръцете на президента и на практика му позволява да заема поста си неограничено време.

В резултат на политическите репресии и икономическата несправедливост се заражда недоволство. Пак (박) е убит на 26 октомври 1979 г. Премиерът Чхуе Гю-Ха (최규하) временно заема президентския пост. Той управлява изключително кратко. На 12 декември 1979 г. следва нов военен преврат и на власт идва генерал Чон Ду-Хуан (전두환). На 27 август 1980 г. той е избран за президент.

През май 1980 г. в южния град Куанджу (광주) се надига протест с искания за демокрация, който по-късно става известен като ,,Движението от Куангджу (광주) за демократизация на страната". Много от протестиращите срещу авторитаризма на Чон (전) са убити или ранени от изпратените срещу тях армейски части. Бруталността предизвиква яростта на хората. В средата на 1980-те години студенти, работници, опозиционни политици, домакини и обезпокоени граждани се съюзяват срещу Чон (전) в протестно широкомащабно движение. Постоянните им призиви за демокрация и преки президентски избори не могат да бъдат пренебрегнати.

На 29 юни 1987 г. Но Те-У (노태우) – председателят на управляващата Демократична партия на справедливостта, издава Декларация за политически реформи, която за пръв път от 16 години осигурява възможност за преки президентски избори. Но разногласията сред опозиционните лидери разпокъсват вота на опозицията и Но Тхе-У (노태우) е избран за президент на Шестата република.

Предприети са значителен брой мерки за намаляване на авторитаризма на управляващите. Приблизително по това време (17 септември – 2 октомври 1988 г.) в Сеул се провежда XXIV олимпиада. Успешната подготовка и провеждане на най-големите Олимпийски игри дотогава показват, че Южна Корея започва да играе важна роля на международната сцена.

На 25 февруари 1993 г. Гим Йонг-Сам (김영삼) поема властта и след повече от 30 години за първи път управлението на страната се поема от президент, чието минало не е свързано с военните среди.

През декември 1997 г. за президент е избран Ким Де Чун (김대중). Той встъпва в длъжност на 25 февруари 1998 г. Неговото ,,правителство на народа" е първото в 50-годишната история на съвременна Корея, което е създадено в резултат на мирното преминаване на властта от управляващата партия към опозицията.

Правителството на Но Му-Хьон (노무현) започна своята дейност на 25 февруари 2003 г., а на И Мьонг-Пак (이명박) – през февруари 2008 г.

https://bg.wikipedia.org/wiki/История на Южна Корея

HatshepsutTopic starter

КОРЕЯ – СТРАНАТА НА УТРИННАТА СВЕЖЕСТ


Знаме на Южна Корея

Разположена на южната половина на Корейския полуостров, Южна Корея завладява със своята уникалност, култура и невероятно съчетание между традиции и съвременен начин на живот.

На територия почти колкото България, Република Корея официално е провъзгласена на 15 август 1945 г. Днес страната е с най-иновативната икономика в света, изпреварваща държави като Швеция, Германия и Швейцария. Високотехнологичната индустриализация и експортно-ориентираната политика я правят 5ия най-голям световен износител. Столицата Сеул, разположена на река Ханган (한강) около планината Намсан (남산), е един от водещите глобални градове, нареждащ се сред най-важните финансови и търговски центрове. Мегаполисът е 6ия икономически най-силен град в световен мащаб. С население надхвърлящо 10 милиона души, Сеул покорява със своята колоритност, толерантност и многообразие, като традиционният бит съжителства едновременно със свръхмодерните постройки и задъхващия съвременен ритъм. Атмосферата впечатлява и със своята подреденост, строги правила, респект към институции  и спазван от всички обществен ред, които дооформят неповторимия облик на корейското общество.

Корея има хилядолетна история, като най-ранните артефакти датират от 8000 г. пр.н.е. Първата корейска държава Кочосон (고조선) е основана през 2333 г. пр. н.е., а след нейното разпадане през I век започва периода на Трите царства. Името Корея идва от едно от тези царства – Когурьо (고구려), което е било изключително силно в Източна Азия и е владеело територии на Североизточен Китай, части от Русия и Монголия и Корейския полуостров. След разпадането на Трите царства идва периода на династиите Корьо (고려, 918 – 1392) и Чосон (조선, 1392 – 1910). През 1443 г. при управлението на крал Седжон Велики (세종대왕) е създадена корейската азбука Хангъл (한글). За разлика от китайската писменост, Хангъл е фонетична система, при която на всеки звук съответства и знак. Нейната уникалност се дължи на формата на буквите, която за съгласните се определя от артикулационната фонетика, а за гласните – от философията ин и ян и от гласната хармония.



Богатата история на Корея оставя списък от 17 нематериални културни наследства на ЮНЕСКО и 12 в Списъка на световно културно и природно наследство. Част от тази съкровищница е книгата "Донгъй Богам" (동의보감), написана през 1610 г. от кралския лекар Ходжун (허준, 1539-1615) и отпечатана през 1613 г. В Корея се смята, че ,,излекуването на ума е на първо място за лечение на болестта", което е лечебният принцип, препоръчан от Ходжун. Книгата не е само икона на корейската традиционна медицина. Практическата й ефективност задълбочава нейното значение за корейската медицинска култура. "Донгъй Богам" има значителна роля като основен текст за модерната образователна програма на корейската медицина, като същевременно определя стандартите за създаване на нови политики за запазване на традициите. Дори и днес медицински клиники в цяла Корея широко използват билкови формули, акупунктурни лечения и други терапевтични мерки, базирани или свързани с автентичното съдържание на "Донгъй Богам". Оригинален екземпляр от книгата "Донгъй Богам" се съхранява в Корейската национална библиотека, преведена е на английски език, а през юли 2009 г. е включена и в програмата на ЮНЕСКО "Световната памет".



Дългата корейска история и културно наследство оформят историческата идентичност на нацията. Но не само уважаването на традициите и преклонението към предците са в основата на неподражаемия дух на Южна Корея. Центърът на материалния и социален живот е семейството, което съчетано със силната общностна култура е неизчерпаем извор на духовна енергия и устойчивост. Макар и приемащо индустриализацията и индивидуалистичната култура, южнокорейското общество е едно от най-здраво социално интегрирани общества в света. И именно тази на пръв поглед невероятна симбиоза е двигател и отличителен белег на страната. Не случайно национален символ на Южна Корея е кръг с червена и синя половина – противостоенето и хармонията на Ин и Ян. Двете сили обединяват понятията за непрекъснато движение, баланс и хармония, които характеризират сферата на безкрайността. Друг емблематичен национален символ е Розата на Шарон (дървовидна ружа). Символичното й значение произтича от корейската дума мугун (무궁), която означава безсмъртие и точно отразява трайния характер на корейската култура и решимостта и постоянството на корейския народ.



Нова и стара, шумна и тиха, натрупала огромно историческо богатство и бреме, Южна Корея продължава да впечатлява и изненадва. Никой, който се е докоснал до нейната магия не остава безразличен, колкото и кратко да е съприкосновението. Съхранила очарованието на Изтока, "Страната на утринната свежест" оставя трайни следи и спомени у тези, които искат да я разберат.

https://www.koreavita.com/korea/

HatshepsutTopic starter

#4
Дворецът ,,Кьонбоккун"


Общ изглед на двореца

Дворец ,,Кьонбоккун", известен още и като ,,Кьонбок" (Хангъл: 경복궁; Ханча: 景福宮; буквален превод: ,,Дворец благословен от Небесата") е дворец в Южна Корея, помещавал кралското семейство на династия Чосон, придворните и правителството на страната. Най-големият от петте двореца, строени по времето на Чосон, разполагал със 7700 стаи, помещавани в 500 сгради на площ от 40 хектара. Днес от двореца са запазени сградите, служели за управлението на държавата, портите и покоите на кралското семейство.

,,Кьонбуккун" служи за главен дворец на династия Чосон, докато помещенията не са били разрушени от огън по време на Японската инвазия в Корея (1592 – 1598) и изоставени в продължение на два века. Благодарение на принц Гънг, през XIX век дворецът е възстановен напълно.

През ранните години на XX век, дворецът системно е разрушаван от Японската империя. Оттогава дворецът е реставриран в оригиналния си вид. Днес дворецът е най-красивият и величествен от петте и помещава на територията си Националния музей на двореца и Националния фолклорен музей.

,,Кьонбоккун" е построен три години след основаването на династия Чосон и служи за главен дворец. Заедно с улицата на шестте министри извън портата Гуанхуамун, главния вход на двореца, ,,Кьонбоккун" се намирал в сърцето на столицата. Дворецът постоянно се разширява до Японската инвазия през 1592.

През следващите 273 години дворецът е изоставен, докато през 1867 година под ръководството на принц Гънг се реставрират 330 сгради под формата на лабиринт. Сред реставрираните сгради са външният двор, офисите на краля и държавните служители, вътрешният двор, който включва жилищните помещения за кралското семейство и градини за отдих, резиденцията на кралицата и на коронования принц.

Благодарение на статута си като символ на националния суверенитет, ,,Кьонбоккун" е разрушен по време на Японската окупация в началото на XX век. През 1911 година става собственост на японския губернатор-генерал на Корея. Пред 1915 под претекст за провеждане на изложба, повечето сгради са разрушени. На мястото на разрушените сгради са построени колониален щаб на правителството на Япония в Корея.

Възстановяването на двореца в сегашното му състояние започва през 1990. Колониалният щаб е премахнат, а портите Хънгньемун (2001) и Гуанхуамун (2006 – 2010) са възстановени. Реставрирани са също и вътрешният двор и резиденцията на коронования принц.

Сгради

Покои на краля



,,Гангньончон" (Хангъл: 강녕전; Ханча: 康寧殿) или Покоите на краля е сграда, помещавала покоите на кралете на Чосон. Построена е през 1395 от крал Таеджо. Разрушена е през 1592 по време на Японските инвазии и възстановена през 1867, но отново изгорена през 1876 и възстановена през 1888.

През 1917 година, покоите на краля в двореца ,,Чандоккун", тогава използвани от Японското правителство, били опожарени и японците разрушават ,,Гангньончон", за да могат да построят отново опожареното в ,,Чандоккун". Съвременната сграда е реставрирана през 1994 година.

,,Гангньончон" се състои от коридори и четиринадесет правоъгълни помещения, като седем се редуват от дясната и лявата страна образувайки шахматна дъска. Кралят използва централните стаи, а съдебните служители останалите седем, за да защитават, помагат и получават поръчки от краля. Сградата лежи върху висока каменна основа и има веранда в предната си част.

За разлика от другите сгради, липсва белият покрив наречен йонгмару. По време на Чосон, кралят е изобразяван като дракон, а йероглифа за дракон е ,,йонг", затова липсата на йонгмару се обяснява с твърдението, че не може дракон да бъде на върха на покоите, докато кралят си почива.

Тронна зала



,,Гънчонгчон" (Хангъл: 근정전; Ханча: 勤政殿) или Тронната зала е сградата, където официално кралят приема служителите си за конференции, издава документи с национално значение и приема чуждестранни пратеници и посланици. Сградата е обявена за национално съкровище No. 223 на 8 януари 1985 година.

Тронната зала е официално посторена през 1395, но е изгорена през 1592 по време на Японските инвазии. Днешната сграда е построена през 1867 година. ,,Гънчонгчон" е име, дадено от министъра Чонг До-чун и значи ,,усърдието помага на управлението".

Построена главно от дърво, залата лежи в центъра на голям правоъгълен двор, върху двустепенна каменна платформа. Платформата е облицована с балюстради и украсена с много скулптури на митологични или истински животни като дракони и феникси. Дворът е тип паве с два реда камъни, на които в зависимост от ранга на служителя пише къде трябва да застане.

,,Гънчонгмун", която се намира на юг от ,,Гънчонгчон" e главната порта към двора. Разделена е три, като само кралят може да минава през средната.

Главна порта на двореца



,,Гуанхуамун" (Хангъл: 광화문 Ханча: 光化門) е главната порта на двореца. След като е разрушена от Японските инвазии, е възстановена през 1867, докато през 1926 не е деконструирана и преместена, за да може да се построи сградата на японския генерал-губернатор. По време на Корейската война, дървената ѝ конструкция е унищожена напълно, а каменната основа е занемарена. През 1963 година правителството я възстановява, като поставя портата пред сградата на японския генерал-губернатор, а дървената конструкция е построена с бетон. Също така надписът на портата е написан с хангъл (корейската азбука става факт през 1446, а дворецът е построен в първите години на Чосон, които властват от 1392 година.)

Реставрацията на портата в оригиналния ѝ вид трае от декември 2006 до август 2010. Проектът е на стойност около 43 милиона лева и връща конструкцията на първоначалната позиция, дървената част също е възстановена, а надписът е изписан отново с ханча.

Официална зала Гьонхору



,,Гьонхору" (Хангъл: 경회루 Ханча: 慶會樓) е зала, използвана, за да приема важни и специални държавни банкети. Регистрирана е за национално съкровище No. 224 на 8 януари 1885.

Първоначално залата е построена през 1412 година по времето на крал Теджон и изгорена по време на Японските инвазии. Днешната сграда е построена през 1867 на изкуствен остров, заобиколен от правоъгълно езеро.

Изградена главно от дърво и камък, дървената структура на ,,Гьонхору" се крепи върху 48 големи каменни колони с дървени стълби, свързващи двата етажа на сградата. Външните колони са квадратни, докато вътрешните са цилиндрични, поставени така, че да изобразяват идеята за Ин и Ян. Когато е построена за първи път, каменните колони са били декорирани със скулптури, изобразяващи дракони, отлитащи към небето, но при реставрацията от XIX век не са били възстановени. Три каменни моста свързват сградата с двореца, а ъглите на парапетите около острова са украсени със скулптури, изобразяващи дванадесет зодиакални животни

Покои на кралицата



,,Гьотечон" (Хангъл: 교태전; Ханча: 交泰殿) е сграда, която помещава покоите на кралиците на Чосон. Намира се зад покоите на краля. Построена е около 1400, по времето на крал Седжон.

Крал Седжон, който в късния период на управлението си не бил в добро здравословно състояние, решава да изпълнява задълженията си в неговите покои, вместо в друга сграда, предназначена за това. След като много служители излизали и влизали в покоите му, решава да построи ,,Гьотечон", за да може кралицата да не бъде обезпокоявана постоянно.

Сградата е изгорена по време на Японските инвазии от 1592 и реставрирана през 1867. През 1917 година, покоите на кралицата в двореца ,,Чандоккун", тогава използвани от Японското правителство, били опожарени и японците разрушават ,,Гьотечон", за да могат да построят отново опожареното в ,,Чандоккун". ,,Гьотечон" също няма типичния бял покрив – йонгмару. Съвременната сграда е реставрирана през 1994 година.

Амисан е известна градина, намираща се зад ,,Гьотечон", направена от изкуствена могила. Четири шестоъгълни комина, построени през 1869 с оранжеви тухли и декорирани керемиди, красят Амисан, без да показват тяхната утилитарна функция, и са забележителен пример на формиращото се изкуство, създадено по време на династията Чосон. Комините са регистрирани като национално съкровище No. 811 на 8 януари 1985 година.

Павилион Хянгуончон



,,Хянгуончон" (Хангъл: 향원정; Ханча: 香遠亭) е малък двуетажен шестоъгълен павилион изграден на изкуствен остров, построен около 1873 от крал Коджон.

Мостът ,,Чуихагьо", съпътстващ павилиона, е първоначално построен от северната страна и е бил най-дългият мост, построен изцяло от дърво по време на династия Чосон. Разрушен е по време на Корейската война. Мостът е реставриран в съвременната си форма от южната страна на острова през 1953.

Покои на кралицата-майка



,,Чагьончон" (Хангъл: 자경전; Ханча: 慈慶殿) или покоите на кралицата-майка е сграда, използвана за главна резиденция на кралица Шинчонг, майка на крал Хончон. Построена е през 1865 и е два пъти жертва на пожар и реконструирана през 1888. ,,Чагьончон" е единствената сграда, която оцелява след Японската инвазия в Корея. Сградата и декорираните ѝ стени са регистрирани като национално съкровище No. 809 на 8 януари 1985 година.

Комините на сградата са декорирани с десет знака на дълголетието – пожелания за дълъг живот на кралицата-майка, докато западните стени са украсени с флорални дизайни. Издадената югоизточна част на сградата е направена, за да държи топло през зимата, докато северозападната част е направена за летния сезон. В източната част на резиденцията са се помещавали служителите на кралицата.

Библиотека



,,Чипокче" (Хангъл: 집옥재; Ханча: 集玉齋) е двуетажна частна библиотека, използвана от крал Коджон. През 1876 година голям пожар обхванал ,,Кьонбоккун" и крал Коджон за кратък период пребивава в ,,Чандоккун". Мести се отново в ,,Кьонбоккун" през 1888, но понеже вече в ,,Чандоккун" си има направена библиотека, тя просто е разглобена и преместена на днешното си място през 1891. Чипокче се превежда като ,,сграда, събираща жадни".

Сградата показва сериозно заимстване от китайската архитектура, вместо традиционната корейска. Стените са изцяло изградени от тухла, което е обичайно за Китай. Освен това покривът, интериорът и колоните също са подчинени на китайската архитектура. Вероятно са искали да предадат по-екзотичен вид на двореца с различна архитектура.

,,Чипокче" е обграден от осмоъгълен двуетажен павилион от ляво и от още една сграда от дясно. Павилионът е служел за съхраняването на книги, докато сградата е част от ,,Чипокче". И двете сгради са свързани вътрешно с библиотеката. Имало е още две сгради, формиращи цял комплекс, но са разрушени от японците през XX век.

Офиси на краля и правителството



,,Сачонгчон" (Хангъл: 사정전; Ханча: 思政殿) е сграда, използвана за главен офис на краля по време на династия Чосон. По време на управлението си, кралете изпълняват задълженията си и провеждат срещи с висши правителствени служители. Сградата е придружавана с две отделни сгради. Интересното при сградите е, че са оборудвани с отоплителна система, за разлика от ,,Чагьончон".



,,Съчонгчон" (Хангъл: 수정전; Ханча: 修政殿) е сграда, построена през 1867 и използвана от кабинета на Чосон.

Храм Теуончон

,,Теуончон" (Хангъл: 태원전; Ханча: 泰元殿) е фамилен храм, построен през 1868 и служи за отдаване на почит към предишните поколения. Разрушен е до основи от Японското правителство през ХХ век, съвременната реставрация е от 2005 година.

Резиденция Донгунг

,,Донгунг" (Хангъл: 동궁; Ханча: 東宮) е резиденция, помещаваща коронования принц и жена му. Резиденцията има четири главни сгради, включително зала за лекции, където коронованият принц се подготвя за трона, и охранителна сграда. По време на Японската окупация е сринат. Възстановен е през 1999 година, като само две сгради от четирите са реставрирани.

Резиденция Гончонгунг



,,Гончонгунг" (Хангъл: 건청궁; Ханча: 乾淸宮) е частна резиденция, построена от крал Коджон през 1873 година.

Крал Коджон пребивавал в резиденцията от 1888 и едновременно с това я е разширявал, но на 8 октомври 1895 година императрица Мьонсонг, съпругата на крал Коджон е брутално убита от японски агенти в сградата. Тялото ѝ е било изгорено и заровено до резиденцията. Японското правителство по-късно напълно разрушава ,,Гончонгунг". Съвременната реставрация е от 2007 година.

Резиденция на японския генерал-губернатор

Задният двор на ,,Кьонбоккун" по време на Японската окупация е използван като резиденция на генерала-губернатор. Резиденцията е построена през ранните години на ХХ век. Със създаването на Република Корея през 1948, президентът Рий Сингмем използва сградата като официален офис и резиденция. През 1993 при управлението на президента Ким Йонг-сам, сградата на японския генерал-губернатор е премахната, за да заличи основния спомен за японския колониализъм.

Туризъм

Дворецът е отворен за посетители всеки ден, без вторник. През лятото работи от 9:00 до 18:30, а зимата от 9:00 до 17:00. Цените на билетите варират между 3000 уона (около 5 лева) за единичен билет и 1500 уона (около 2,50 лева) за група от 10 души и нагоре, като билетите за деца под 6 години и възрастни над 65 години е безплатен. В определени часове има безплатен екскурзовод. Има възможност и за комбиниран билет, който обхваща посещенията на всичките пет двореца в Сеул.

Голяма антракция за чужденците са сменящите се стражи при портата ,,Гуанхуамун". Смяната на стражите се осъществява всеки ден пред портата от 10:00 до 15:00 часа.

https://bg.wikipedia.org/
Informative Informative x 1 View List

HatshepsutTopic starter

Цар Седжон Велики


Статуя на Седжон Велики

Цар Седжон Велики (на корейски: 세종대왕, с ханджа: 世宗大王) е мъдър цар от династията Чосон, който управлява Корея между 1418 – 1450. Управлението му се свързва с обединяването на корейската нация в една държава и с изобретяването на корейската писменост хангъл.

Седжон е роден на 7 май 1397 година и е третият син в семейството на цар Теджон. Докато е млад, Седжон показва увлечение по науката и ясно си проличава, че отношението на баща му към него е по-добро от отношението към останалите му братя.

Най-старият син на Теджон и законен престолонаследник осъзнава, че не разполага с нужните качества, за да бъде владетел, и предлага най-малкият му брат Седжон да поеме властта в ръцете си, след което напуска Сеул и започва да води усамотен живот в планините на Корейския полуостров. По-малкия му брат се замонашава, с което пътят на Седжон към трона се открива. През август 1418 година, цар Теджон абдикира и на престола се възкачва най-малкия му син Седжон.

Цар Седжон е много уважаван корейски владетел, един от двамата корейски царе, удостоени с титлата Велики, вероятно защото въпреки че бил начетен и способен владетел, се вслушвал и в думите на обикновения човек. Цар Седжон се смята и за създател на корейската азбука хангъл, която от началото на 20 век постепенно започва да измества китайските йероглифи от употреба и днес тя е предпочитаното средство за писане на корейски език.

След възкачването си на власт през 1418 година, цар Седжон постига успех в няколко последователни военни начинания, като отблъсква японските пирати, нахлуващи от изток и успява да обедини цялата нация в единна държава, чийто територии достигат до съвременната граница между Китай и КНДР.

В резултат от усложненията на диабета, от който боледува, цар Седжон умира през 1450 година, оставяйки след себе си разцъфтяваща в политически, военен и социално-културен контекст държава.


Гробницата на цар Седжон в Южна Корея

Днес, името на цар Седжон носят много улици и жилищни квартали в корейските градове, а образът му може да бъде открит и на банкнотата от 10 000 вона. Тече строителството на нов град, който ще носи името на известния владетел, и ще замени Сеул като столица на държавата.


Създаване на корейската азбука хангъл

До създаването на корейската азбука (хангъл), корейският език се изписва с помощта на китайските йероглифи. Освен че те не предават точно фонетичните особености на корейския език, тяхното изучаване е продължителен и труден процес. В стремежа си да улесни народа в процеса на неговото ограмотяване, цар Седжон поръчва създаването на хангъл. Скоро след това е написана и книгата Хунмиджонгъм (на корейски: 훈민정음, с ханджа: 訓民正音), която представлява ръководство за употребата на новосъздадената писменост.

В началото, хангъл е определен за ,,просташко писмо", защото по онова време владеенето на писмен и говорим китайски език се счита за престижно. Макар че в първите години след създаването си, хангъл се използва предимно от жените за размяна на писма помежду им, по-късно азбуката придобива по-широка популярност и днес употребата на китайските йероглифи в корейския език (ханджа) е много рядка. Въпреки това, в южнокорейските училища все още се изучават 1800 йероглифа. За разлика от Южна Корея, в КНДР ханджа отдавна (по-точно от 1949г.  :smile-1: ) са излезли от употреба.

Създаването на корейската писменост е важно не само от лингвистична гледна точка, защото тя представлява стъпка срещу асимилацията на корейския народ от китайците.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Цар Седжон Велики

HatshepsutTopic starter

Корейската азбука Хангъл


Думата хангъл, написана на хангъл

Хангъл (한글) е азбуката, чрез която се изписва корейският език. Представлява отделен скрипт от ханча, която е логографски вариант на китайската писменост, използвана за изписването на корейския език. Създадена е през 1443 г. от четвъртия владетел от династията Чосон Седжонг Велики и днес е официална в КНДР, Република Корея и автономната префектура Янбиан в Китай, населена с корейци. В КНДР азбуката се нарича чосъонгъл (조선글). Състои се от 14 основните съгласни и 10 основните гласни знаци.

Съвременното наименование хангъл (на корейски: 한글) е създадено от Джу Шигьонг през 1912 г. Хан (на корейски: 한) на старокорейски означава ,,велик", а ,,гъл" (на корейски: 글) е корейската дума за ,,писмо, писменост". Han може да се разбира и като синокорейската дума 韓 ,,корейски", и така името може да бъде тълкувано като ,,корейска писменост" или ,,велика писменост".

Официални наименования

Съвременното наименование хангъл (на корейски: 한글) е въведено от Джу Шигьонг през 1912 г.
В Северна Корея е разпространено названието чосъонгъл (на корейски: 조선글), поради факта, че Корея е наричана Чосъон.
Според учените първоначално азбуката се е наричала хунмин чъонгъм (на корейски: 훈민정음 или 訓民正音.

Други наименования

Уригъл (на корейски: 우리글), ,,наша писменост" – името се ползва едновременно в двете части на Корея.
Куксо (на корейски: 국서 / 國書) и кукмун (на корейски: 국문 / 國文), ,,национална писменост" – тези наименования са ползвани в началото на 20 век, но днес се смятат за остарели.
До началото на 20 век в литературата хангъл практически не се е употребявал. Смятало се е, че е доста прост и недостоен за употреба. Вместо него се е използвала китайската форма ханча. Поради това литературният елит в Корея е наричал хангъл и с надменните имена:

Онмун (на корейски: 언문 или 諺文; ,,народна писменост").
Амгъл (на корейски: 암글; ,,женска писменост"). 암, вероятно, произхожда от йероглифа 陰, ин, който е поставен пред съществителното, обозначаващо женски род.
Ахеткъл (на корейски: 아햇글 или на корейски: 아해글; ,,детска писменост").
Тези названия днес се смятат за остарели. Ханча днес се използва рядко в Южна Корея и практически е излязла от употреба в Северна.


История

Хангъл е създаден от група корейски учени през 1443 г. по заповед на четвъртия владетел от династията Чосон Седжон Велики.

Съществува и легенда, според която хангъл е създаден от будисткия монах Сол Чхон. През 15 век будистката литература се е радвала на особена популярност, като от нея значителна част била на тибетски език и санскрит написана на брахми.

Хангъл, подобно на индийските разновидности на писменост, е фонетична писменост, при която на всеки звук съответства и знак. Някои от знаците в хангъл са сходни на деванагари. Според лингвиста Хари Ледярд един от източниците за създаване на хангъл е монголската квадратна писменост, създадена от Пагба лама.

В основни линии хангъл бил завършен в края на 1443 или началото на 1444 г. През 1446 г. е публикуван в документ, озаглавен ,,Хунмин Чъонгъм" (Наставления към народа за правилните звуци). Азбуката е наречена на този документ, а денят, в който е издаден (9 октомври), се отбелязва като ,,Ден на хангъл" в Южна Корея. В Северна Корея аналогично, датата е 15 януари.

Според всеизвестно корейско предание Седжон Велики е измислил общите линии на знаците, след като е сънувал заплетена риболовна мрежа. Чисто фолклорната основа на преданието получила и потвърждение през 1940 г. при откриването на документ от 1446 г., озаглавен ,,Хунмин Чонгъм Херйе". Според него се посочва каква е причината буквите да са с такава форма. Съгласните се определят от позицията на артикулационната фонетика, а гласните – от позицията на философията ин и ян и хармонията на гласните. Седжонг обяснявал, че създал корейската азбука в отговор на нуждата от това корейският език да се изписва на своя писменост, различна от китайската. Корейският език се отличава от китайския и употребата на китайските йероглифи се оказва невъзможна. По това време грамотни били само мъжете от аристократичните слоеве на обществото. Всички останали били неграмотни.

В същото време хангъл среща и сериозна съпротива от литературния елит на Корея. За единствена писменост, която да пресъздава корейския език, те признавали единствено ханча. По-късно управителите на страната постепенно охладнели към употребата на хангъл. Десетият цар от династия Чосъон Йонсангун забранил изучаването на хангъл през 1504 г., както и забранил използването му при изготвянето на царски документи. Така хангъл останал да се използва единствено от жените и малограмотните слоеве от населението.

В края на 19 век, след опитите на Япония да разпространи своето влияние на Корейския полуостров, в страната набира подем национално движение. В резултат на това хангъл става национален символ. След реформата Кабо (на корейски: 갑오 개혁 или 甲午改革) през 1894 г. хангъл за първи път започва да се използва при изготвянето на официални документи. През 1910 г. Япония анексира Корея. В противодействие на окупацията хангъл се преподава в корейските училища. Така корейците успяват да се противопоставят на политиката на културна асимилация от страна на своя окупатор. Хангъл се превръща в стандартен език на 29 септември 1933 г. През 1940 г. е издадена и система за транскрибиране на хангъл на други езици. През този период корейската писменост се изписвала смесено – на хангъл и ханча. С това наподобявала японската система, като лексикалните корени се изписвали на ханча, а граматическите – на хангъл.

След като през 1945 г. страната получава независимост от Япония, хангъл влиза официално в употреба в качеството си на официална писменост. Смесената форма на употреба с ханча отстъпва място, като днес употребата му може да бъде наблюдавана единствено при заглавия във вестниците, лозунги и рекламни пана на заведения за обществено хранене.

Успоредно с опитите за културно влияние на Япония над Корея през 1930-те години са правени опити за романизация на корейския език и употребата на латинската азбука в писмената му форма. В средата на 1950-те години руският професор Александър Холодович разработва система за транскрипция на хангъл към употребата му на кирилица. Скоро след това системата е доразработена и от Лев Концевич, поради което е наречена Система на Концевич.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Хангъл

Similar topics (5)