Recent posts

#1
Украинските партизани пак атакуваха военни обекти в Крим


Поредица от взривове имаше тази нощ в окупираните от Русия територии - край на летището Белбек край Севастопол, склад за боеприпаси в Белгородска област, в Нова Каховка, пожар в района на летището в Стари Оскол. В района на Кери пък бе задействана противовъздушната отбрана.  Все още липсва пълна информация за причините и последиците.

4 експлозии прогърмяха след полунощ и в Севастопол,  съобщи Ройтерс. Експлозии са избухнали в района на военното летище Белбек северно от Севастопол, уточни агенцията. Там е разположена най-голямата руска авиобаза в Крим. Руският губернатор на Севастопол Михаил Развожаев потвърди, че безпилотен летателен апарат е бил свален със средства за противовъздушна отбрана в района на летище Белбек."

ТАСС пише, че са се чули два взрива и се е включила алармата на множество автомобили. Бившият министър на отбраната на самопровъзгласилата се Донецка народна република Игор Гиркин написа в своя Телеграм канал: "Удар по Белбек. Пожар и детонация".

https://twitter.com/Shtirlitz53/status/1560356615831838720

Украински дрон е бил свален днес в района на Керч, в най-източната част на анексирания от Русия украински полуостров Крим, откъдето започва Кримския мост, свързващ полуострова с Краснодарския край в Русия.

"По предварителни данни, на голямо разстояние от Кримския мост е бил свален украински безпилотен (летателен апарат). Няма жертви и разрушения", написа в "Телеграм" Владимир Рогов, член на главния съвет на военно-гражданската администрация на Запорожка област.

ТАСС посочва, че не разполага с официален коментар от страна на назначените от Русия власти в анексирания Крим.

По предварителни данни се е задействала системата за противовъздушна отбрана в Керч, съобщи по-рано тази вечер съветник на ръководителя на "руската република" Крим.

Олег Крючков написа в "Телеграм", че "няма опасност за града и за (Кримския) мост".

От пресслужбата на администрацията на Керч, в най-източната част на анексирания от Русия украински полуостров, отбелязаха, че "звукът е бил подобен гръм и са се включили алармите на колите".

"Движението (по Кримския мост) се извършва в нормален режим, всичко е наред", каза пред ТАСС представител на руската федерална пътна администрация.

В социални мрежи днес се появиха кадри, на които се чуват взривове. Твърди се, че видеозаписът е бил направен в Керч. Местни жители съобщиха за две експлозии.

В последно време Крим очевидно става сцена на партизански действия от украинска страна. Миналата седмица взривове разтърсиха военновъздушната база "Саки", а във вторник отекнаха експлозии в оръжеен склад край град Джанкой. Киев не е обявявал официално, че стои зад тези инциденти, но има редица индикации, че те са били предизвикани умишлено.

Най-зрелищен бе пожарът в склада за боеприпаси в село Тимоново, Белгородска област. От там се снабдява руската армия, воюваща на фронта около Изюм.

"Засега жертви и пострадали няма", съобщи губернаторът на района Вячеслав Гладков. Жителите на Тиминиво и Солоти са евакуирани.

https://twitter.com/adagamov/status/1560338625405018112

Алексей Арестович, съветникът на украинския президент Зеленски, коментира така: "Както разбирате, ние нямаме нищо общо с това. Трябва да се пуши по-малко.

https://segabg.com/hot/category-the-war/ukrainski-dron-stigna-krimskiya-most
#2
Балканджи - Кой пристига

#3
Не, сега не е за поезия...

Не, сега не е за поезия,
ни за римите с звънкия смях,
под дебелата броня железна
ще достигнат ли будно сърце?

Ти започваш да пишеш и ето –
вместо рима избухва снаряд,
озаряват небето ракети
и пожари обхващат града.

Позатихва. Но в твоя бележник
вместо нежни, парфюмни слова
на листата в полетата снежни
се строяват ловджийски ята.

Те се впускат далече задружни,
помирисали някъде стръв. –
И тогаз забелязваш със ужас:
не с мастило, ти писал си с кръв.

Не, сега не отива поезия,
и да искаш, не мож я изпя.
#4
Новото гробище над Сливница

Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и "Лека нощ" навеки си казахте -
        до втората тръба.

Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?
Да беше то - остали бихте живи,
не бихте срещали тъй горделиви
        куршума... Спете в мир.

Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
        умираха без страх.

Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
        и майките свети.

Борци, венец ви свих от песен жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
        от вашето ура.

И тоз венец - той няма да завене,
и тая песен вечно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще вечно пей и стене
        над гробни ви хълми.

Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.
        Юнаци, лека нощ!
#5
Две души

АЗ НЕ ЖИВЕЯ - АЗ ГОРЯ!!!
 Непримирими
в гърдите ми се борят две души:
душата на ангел и демон. В гърди ми
те пламъци дишат и плам ме суши.

И пламва двоен пламък, дето се докосна
и в каменът аз чуя две сърца...
Навсякъде сявга раздвоя несносна
и чезнещи в пепел враждебни лица.

И подир мене с пепел вятъра навсъде
следите ми засипва: кой ги знай?
Аз сам не живея - горя! - и ще бъде
следата ми пепел из тъмен безкрай.
#6
А ти умираше

Денят се раждаше сред шум, а ти сама -
а ти умираше: той в леките одежди
на доразсветната полутъма,
а ти в благоуханните надежди
на ранната си младост. Ти сама
в света, в душата ми! - умираше сразена,
от що - ? Умираше затуй, че бе родена.

Душата ми ридаеше; струна
изпъната в очакване над тебе,
ридаеше - една, -
в очакване - една! - и пак да те погребе.
Под твоя дих изпъната струна,
душата ми ридаеше тъй сладко, чакаше тъй
             странно, искаше и тебе,
искаше и себе, обручена с тебе, мрътва да погребе.
 
Денят се раждаше: за сетен път
ти виждаше деня; - не ужаса безкраен
зад образа безгрижен на денят:
деня безоблачно сияен
по неговия вековечен ред и път...
Душата ми ридаеше тъй сладко, чакаше тъй
             странно,искаше и тебе,
искаше и себе, обручена с тебе, мъртва да погребе.
#7
Усъвършенстваха хуманоидния робот Амека: Все повече се доближава до човек


Великобританската компания Engineered Robotics допълнително усъвършенства своя хуманоиден робот Амека, като добави някои лицеви изражения. Роботът Амека показва някои впечатляващи и страховити мимики

Мнозина твърдят, че изкуственият интелект изглежда е бъдещето, но това може би не е бъдещето, в което повечето хора искат да живеят. Роботиката и изкуственият интелект започват да се оформят по начин, който никой не е смятал за възможен. Учените създават роботи с хуманоиден вид, които могат да водят пълноценни разговори, да изразяват емоции, а сега и такива, които правят убедителни страховити човешки лица. Engineered Robotics в Обединеното кралство е усъвършенствал допълнително своя хуманоид Амека, за да включи някои точни изражения на лицето, които могат да означават възход на машините. Тези нови лицеви изражения бяха споделени със света в новия видеоклип на компанията, пише БГНЕС.

Хуманоидът Амека е страшно наподобяващ човек. От Engineered заявиха, че новият им хуманоиден робот има 12 нови задвижващи механизми, което означава, че той в крайна сметка може да използва всички изразни възможности. Не сме сигурни колко изражения имат хората, но роботът Амека показва някои впечатляващи и страховити мимики, пише ,,Giant Freakin Robot". Видеото показва как хуманоидът преминава през състояния, в които е шокиран, смее се, намига и дори да се ядосва. Не показват ли повечето научнофантастични истории за изкуствения интелект именно, че възходът на машините ще включва роботи, способни да имитират хората по всякакъв начин? Очевидно на тези учени не е чужда поредицата ,,Терминатор".

Engineered показаха новия си хуманоиден робот на CES в Лас Вегас, което е едно от най-големите технологични изложения в света. Компанията започна да придобива огромна известност със своя ,,най-усъвършенстван робот с форма на човек". Директорът на операциите Морган Роу дори сравнява създаването на този робот с тези във филми като ,,Изкуствен интелект" и ,,Аз, роботът". Това обаче може да предизвика погрешна представа. Тези роботи реално се опитаха да убият всички, след като бяха контролирани от централен разум. Все пак този хуманоид на Амека е доста впечатляващ. Страшен, но впечатляващ.

Роу също така заяви, че за Амека се планира да се използва в обслужващата индустрия и едва ли ще може да се смесва с хората в продължение на още 10 до 20 години.

Трябва да изчакаме и да видим докъде ще стигне напредъкът на изкуствения интелект и роботиката, но който и да прави тези роботи, трябва да не забравя да инсталира предпазен механизъм, в случай че тези машини станат самоосъзнаващи се.

https://novavest.bg/



Ameca Facial Expressions
#8
Flight over Bulgaria 2022 - Drone - Полет над България 2022 - Дрон

#9
Една дума

Добро и зло, началото и края -
събрал ги бих в една-едничка дума.
Език не ще я никога издума...
Че аз, о моя скръб, че аз я зная
без слогове, без звук.


             Да, тя е тук,
под моето чело: тревожно сладка,
безкрайно дълга и безмерно кратка,
и тъмнина и плам.
 
             Не, тя е там,
на голата стена: звездица снета
от ясното небе, да грей в несрета
по тъмната земя.
 
             Като зъмя
тя огнена пронизва тъмнината
и свети между мене и стената,
по-жива всеки миг.
 
             Уви, с език
човек не ще я никога издума,
свещената и все проклета дума...
И хреснал бих чело в стената: първи,
но първи аз ли бих я писал с кърви?
#10
Смъртта

Смъртта? - ужасен призрак! В най-ранна възраст още,
когато по-далеко от майчини си пазви
света едва познавах, един безимен страх
загнезден бе у мене; - а може би то беше
страхът от нея само, в гърдите ми проникнал,
из родна гръд изсмукан. По-късно аз разбрах
началото и края на цялата човешка
тревога под небето; - че също тъй пред нея
трепереха и старци, отдавна своя дял
отзели на земята, и млади в свидна пролет
на крехката си младост...
 
             И в сънища понявга
аз виждах тоя призрак: из тайния предел
на ада скелет, идещ в нощ-черна плащеница,
самата нощ, бих казал, наметната повихрил
над плахата вселена; - с размахната коса
по всички хоризонти, всемощна, безпощадна,
на мълния подобна. Аз виждах този призрак,
от своя мраз настръхнал и в тъмни небеса
зловещо обрисуван, безмлъвно да размахва
на времето крилата; - да хвърля мрачна сянка
над суши и морета, понесъл се напред,
в следите на живота.
 
             И аз разбирах вече
началото и края на цялата човешка
тревога под небето: - че крепости навред
издигани аз гледах при бягството всеобщо
от тоя грозен призрак; - все крепости високи,
издигани с надежда зад техните стени
без страх от смърт душата спокойно да почине.
И крепост да издигне, натрупал гледах някой
от трупове човешки градиво планини,
помагайки, безумец, на същата оная,
напразно.от която спасение сам дири.
И крепост да намери, запалил друг свещта
на добродетел кротка, ридаеше в тъмата,
нещастник, пред вратите на брата си, когото
еднакво неизбежно очаква пак смъртта.
И тисящите още, най-пъстра върволица
молепсани страхливци по всичките посоки
на земната пустиня; и тисящите - чак
до оня клет безумец, що мисли с шепа злато
безсмъртие да купи; - най-пъстра върволица,
до оня клет нещастник, що с крадения в мрак
от чуждо гърло залък, излишен път зората
сред живите посреща...

             Несретник безприютен,
в тъма самси изгубен, да заглуша страхът
обладал ми душата, аз гръдно викнах песен
на горестна самотност - и ехото отвърна
из пущинаци стръмни, където все без път
след него се залутах. Но вместо да намеря
там празник на живота, тържествен и безкраен,
в лице смъртта погледнах: тя беше светлина
на пролетното утро, отвеки съчетана
с мъглата подранила на есенната вечер.
Тя беше само поглед, чиято дълбина,
загадъчно бездънна, сияе отразена
над нази в небосвода. Тя бе едно велико
мълчание сред всичко - сковало всеки ек
по цялата вселена. Една мечта самотна,
последила тревожно, от себе си пленена,
виденията свои далеч от век на век.
И наедно с диха и, на всеки миг вълшебно
из хаосите никнат в плът сънищата нейни.
И всеки миг умира тъй също някой свят,
в плът неин сън облечен. И безначално - няма
край нигде отбелязан стремлението нейно
из пътя на безкрая...

            В тоз шеметен полет
смъртта в лице погледнах, - душа на вековете,
свръхсмисъл вековечна: погледнах я с цената
на всеки страх от нея, с цената на страхът
и смисъла в живота. И бягат пак тълпите
пред майката велика, и кретам аз магесан
от нея - и след нея - по своя земен път...