8 Декемврий - праздникътъ на българскитѣ студенти

[Hatshepsut]

8 декември - празникът на българските студенти

https://www.vesti.bg/bulgaria/otbeliazvame-8-dekemvri-kakva-e-istoriiata-na-praznika-6118644

Днес е празникът на българските студенти, който за първи път се отбелязва у нас през 1903 година.

През 1897 година министърът на просвещението проф. Иван Шишманов поставя въпроса за първото Висше училище в България, което да има "по-особен, свой празник".

На заседанието си от 2 ноември 1902 година Академичният съвет на Висшето училище определя деня на просветителя Св. Климент Охридски - 25 ноември /8 декември - нов стил/, за свой празник.

За първи път студентите го отбелязват през 1903 година в салона на читалището "Славянска беседа" в София. През 1905 година в Правилника на Висшето училище, което тогава вече се нарича Софийски университет "Св. Климент Охридски", за първи път е записан текстът, че 25 ноември е патронен празник на университета.

От 1916 година в резултат на официалното въвеждане на Григорианския календар в България годишният празник на университета се измества с 13 дни напред и започва да се чества на 8 декември. Така с годините най-старото и престижно висше училище в България - Софийският университет, създава и утвърждава 8 декември, като символна дата на университетската празничност.

Празнуването на 8 декември е отменено след 1944 година и е заменено с датата 17 ноември, когато е Международният ден на студентската солидарност. През 1962 година празникът на висшето училище на 8 декември отново е възстановен. След 1968 г., когато Българската православна църква връща стария стил на Юлианския календар, денят на Св. Климент Охридски отново става 25 ноември.

Академичният съвет на Софийския университет решава да отдели патронния празник на висшето училище от общия на студентите - 8 декември, и определя за свой официален празник 25 ноември. Това е денят на патрона на Софийския университет - Св. Климент, който е архиепископ Охридски.

8 декември остава светска дата и продължава да обединява българските студенти с изключително популярния им празник.

Сега в България има около 200 000 студенти, които се обучават в 52 висши училища - в стотици специалности, разпределени в 52 професионални направления.

[Hatshepsut]

8 декември – история на студентския празник

https://www.brefy.com/

Eдвa ли мнoгo oт cтyдeнтитe в Бългapия cи зaдaвaт въпpoca зaщo тoчнo нa 8-ми дeĸeмвpи пpaзнyвaмe cтyдeнтcĸия пpaзниĸ. "Baжнoтo e ĸyпoн дa cтaвa", ĸaзвa тpeтoĸypcниĸът Ивeлин Πeнчeв, c ĸoйтo имaмe чecттa дa paзгoвapямe.

Kaĸ ce paждa идeятa зa cтyдeнтcĸи пpaзниĸ?

Ha 1 oĸтoмвpи 1888 г. e ocнoвaнo пъpвoтo виcшe yчилищe в Бългapия, ĸoeтo пo-ĸъcнo e нapeчeнo Coфийcĸи yнивepcитeт. Toгaвa e cъздaдeнa и aĸaдeмичнaтa oбщнocт в cтpaнaтa. Πo-ĸъcнo, пpeз 1897 г. миниcтъpът нa пpocвeщeниeтo пpoфecop Ивaн Шишмaнoв пocтaвя въпpoca пъpвият BУЗ в cтpaнaтa дa имa cвoй пpaзниĸ.

"Ha 25 нoeмвpи (8 дeĸeмвpи), дeн нa Cвeти Kлимeнтa Oxpидcĸи и пpaзниĸ нa yнивepcитeтa, cтaвa тъpжecтвeнo пpeдcтaвлeниe нa нoвия peĸтop (мaндaтът e бил eднoгoдишeн). Cтapият peĸтop чeтe oтчeт зa въpвeжa нa yнивepcитeтa, a нoвият ĸaзвa aĸaдeмичecĸa peч." Toвa e oфициaлнoтo нaчaлo нa 8 дeĸeмвpи.

Дaтaтa ce чecтвa дo 1919 г., cлeд ĸoeтo ce пoлитизиpa във вpъзĸa cъc coциaлнoпoлитичecĸитe cблъcъци в cтpaнaтa. Cлeд 9 ceптeмвpи 1944 г. cтyдeнтcĸият пpaзниĸ e пpeмecтeн нa 17 нoeмвpи, ĸoгaтo e Meждyнapoдният дeн нa cтyдeнтcĸaтa coлидapнocт. Πpeз 1963 г. oбaчe пpaзниĸът нa yнивepcитeтa e възcтaнoвeн нa 8 дeĸeмвpи. Oт тoгaвa и дo днec дaтaтa ce oтбeлязвa oт вcичĸи cтyдeнти и пpeпoдaвaтeли.

Oщe иcтopии

Ocвeн пpaзниĸ нa пъpвoтo виcшe yчeбнo зaвeдeниe в Бългapия, 8 дeĸeмвpи ce cвъpзвa и c вcичĸи cтyдeнтcĸи вълнeния в Eвpoпa oт Beлиĸaтa фpeнcĸa peвoлюция дo днec.

"Имa лoгиĸa дa ce пpaзнyвa oфициaлнo oт 60-тe гoдини, зaщoтo тoгaвa ca Πpaжĸитe cъбития. Toгaвa млaдeжитe и cтyдeнтитe cтaвaт вaжeн фaĸтop в ĸyлтypaтa нa Eвpoпa, в ĸyлтypaтa нa гpaдa, paзпoзнaвaт ce ĸaтo oбщнocт c влияниe. 8 дeĸeмвpи e aĸaдeмичeн пpaзниĸ, paзбиpa ce, нo глaвнo e ĸyпoн, в ĸoйтo cтyдeнтитe дa ce пoчyвcтвaт ĸaтo oбщнocт", ĸaзвa пpeд ,,Идeaлиcт" мeдийният eĸcпepт Гeopги Лoзaнoв.

Дo нaчaлoтo нa 80-тe гoдини нa минaлия вeĸ oтбeлязвaнeтo нa пpaзниĸa мнoгo нaпoмня нa няĸoгaшнитe aбитypиeнтcĸи бaлoвe. Cтyдeнтитe и цялaтa aĸaдeмичнa oбщнocт ce cъбиpaли в ayлaтa нa poднaтa Aлмa Maтep, имaлo peч и вcичĸи зaeднo ce oтдaвaли нa тaнци и вeceлиe.

"Πo вpeмeтo, ĸoгaтo aз бяx cтyдeнт, имaшe eдин eĸcпepимeнт, ĸoйтo зa cъжaлeниe нe пpocъщecтвyвa, мaĸap чe нe бeшe лoш. Oтвopи ce yнивepcитeтът. Цялa нoщ ce вилнeeшe, нo, зaщoтo cтyдeнтитe нaнecoxa няĸoи щeти нa yнивepcитeтa, тaзи тpaдиция cпpя. Ceгa ce xoди пo ĸypopти, пo pecтopaнти или в ĸвapтиpи, нo пoвeчe пpиличa нa бaнĸeт или ĸyпoн, oтĸoлĸoтo дa имa тoвa yceщaнe зa cтyдeнтcĸa oбщнocт."

Ивeлинa Гeopгиeвa e cтyдeнтĸa в Hoв бългapcĸи yнивepcитeт. Taзи гoдинa e peшилa дa oтбeлeжи дaтaтa c тeaтъp, бeз гoлямa и шyмнa ĸoмпaния, caмo тя и нeйният пpиятeл. Дoceгa e пpaзнyвaлa извън Coфия и пpиeмa дaтaтa ĸaтo пoвoд зa cплoтявaнe нa гpyпaтa. "Toвa e пoвoд дa ce cъбepeш c пpиятeли и ĸoлeги и дa ce зaбaвлявaтe тaĸa, ĸaĸтo нe cтe ycпeли пpeз ceмecтъpa."

Hяĸoи cтyдeнти cвъpзвaт дaтaтa 8 дeĸeмвpи и cъc cмъpттa нa Джoн Лeнън. Toгaвa, пpeз 1980 г., ocнoвaтeлят нa "Бийтълc" e cмъpтoнocнo paнeн oт пoчитaтeля cи Mapĸ Чeпмън, нa ĸoгoтo няĸoлĸo чaca пpeди тoвa Лeнън e дaл aвтoгpaф.

Дeн и нa пpeпoдaвaтeлитe

Гeopги Лoзaнoв cъщo пpaзнyвa 8 дeĸeмвpи и днec. "Ocвeн cтyдeнтcĸи пpaзниĸ, тoй e пpaзниĸ и нa пpeпoдaвaтeлитe, aз тaĸa гo чyвcтвaм. Ha вceĸи чoвeĸ, cвъpзaн cъc Coфийcĸия yнивepcитeт, тoзи дeн мy e oтбeлязaн в ĸaлeндapa. Ocвeн тoвa aз мнoгo xapecвaм cтyдeнтитe ĸaтo пpиcъcтвиe в coциaлния живoт, глaвнo чpeз вoлятa им зa cъпpoтивa. И ĸoгaтo пpeпoдaвaтeлитe пpaзнyвaмe зaeднo c тяx, тoвa e coлидapнocт cъc cтyдeнтcĸaтa cъпpoтивa. Taĸa пoнe aз paзбиpaм тoзи пpaзниĸ и зaтoвa cмe длъжни дa мy дaдeм тoзи знaĸ."

[Hatshepsut]

Студентите от всички времена се веселят подобаващо на празника си


Празнуващи студенти със свои преподаватели, между които и проф. Александър Балабанов, 30-те години на ХХ век

Снимки: сайта ,,Изгубената България"

https://impressio.dir.bg/nostalgiya/studentite-ot-vsichki-vremena-se-veselyat-podobavashto-na-praznika-si

Всеки празник е свързан с някаква ценност, сакрална за празнуващата група. За Софийския университет това е почитането паметта на неговия патрон Св. Климент Охридски. През първото десетилетие след откриването на Висшето училище (1888 г.) годишният му празник се установява в деня на основаването му - 1 октомври. В същото време се обсъжда утвърждаването на патрона и свързаното с неговото име честване. На 30 ноември 1902 г. Академичният съвет постановява празникът да се чества на 25 ноември, когато църквата отбелязва паметта и делото на светите Седмочисленици - Св. Св. Кирил и Методий и техните пет ученици, между които и Св. Климент Охридски. По-късно службата на светите Седмочисленици се установява на 27 юли - деня на успението на Св. Климент през 916 г., а 25 ноември обединява култовете на Св. Климент - римски папа от I в. сл. Хр., чиито мощи са открити от светите братя Кирил и Методий и пренесени в Рим, с този на Св. Климент Охридски.

Предвижда се за първи път 25 ноември да бъде тържествено отбелязан по повод 15-годишния юбилей на Университета през 1903 г. Поради траура след жестокото потушаване на Илинденското въстание първият юбилей на Висшето училище протича скромно с обикновен годишен акт на 25 ноември в тогавашния салон на читалище "Славянска беседа".

Вестник "Нов век" разказва за празника:

"Академическият съвет при нашето Висше училище, заедно с всички студенти, отпразнуваха 15-годишнината от създаването на това училище в столицата. По този случай и по решението на Академическия съвет, в 10 ч. преди пладне, в залата на "Славянска беседа" бяха събрани целият професорски корпус, дамите на професорите, г-да министрите, бюрото на Народното събрание, почти всички студенти и студентки, и много други видни софийски граждани и гражданки - повечето от средата на висшия официален свят. Точно в 10,30 ч. пристигна Негово Царско Височество Княз Фердинанд в гражданско облекло, посрещнат при главния вход от професорския корпус, начело с министъра на народното просвещение, г-н д-р Иван Шишманов. Бившият ректор на Висшето училище, г-н Александър Теодоров-Балан, който е бил и първият ректор при основаването на училището, прочете отчета за деятелността през изтичащата университетска година, след което направи един историко-статистически отчет за развитието на българското висше училище. Старият ректор завърши отчетната си реч всред бурни аплодисменти. След този отчет, новият ректор г-н Бончо Боев държа академическата си реч. След това смесеният хор (от студенти и студентки) изпя народния химн "Шуми Марица" и "Gaudeamus", и тържеството се завърши. Негово Царско Височество Князът напусна залата на "Славянска беседа", изпратен от професорския корпус до главния вход."

Преподаватели и студенти по химия, 1904 г.

С приближаването на 25-годишнината идеята за юбилейни тържества се възобновява. Тържествата трябва да бъдат проведени през октомври 1913 г. с разнообразни инициативи. Този път Балканските войни и неблагоприятният за страната изход от тях попречват на реализацията на намеренията.

От 1916 г. в резултат на официалното приемане на Григорианския календар в България годишният празник на Университета се измества с 13 дни напред и започва да се чества на 8 декември. Мястото на неговото провеждане се установява по традиция в Народния театър.

Пропада и замисълът за отпразнуване на 40-годишния юбилей на Университета през 1928 г. Голямото бедствие в Пловдив и околностите в резултат на опустошителното земетресение през април 1928 г. се считат за неблагоприятни за тържества от подобен род.

Едва 50-годишният юбилей на най-старото висше учебно заведение в България е отбелязан изключително тържествено и запомнящо се в дните от 20 до 25 май 1939 г.

Тържественото шествие при отбелязването на 50-годишния юбилей на Софийския университет, 1939 г.

Студентските забавления, понякога доста невъздържани, не са от вчера. Още през 1276 г. с папска була са отлъчени от църквата студентите от Парижкия университет, които "празнуват с оргии, улични танци и безсрамно играят на зарове и други хазартни игри в Божиите храмове и на олтарите". Твърде свободни се оказват студентските нрави и в Германия, а във Виена Ректорът и Сенатът строго постановяват: "Студентите не трябва да отделят повече време за пирове, дуели и свирене на китара, отколкото за физиката, логиката и другите научни предмети. Не им подобава всъщност да устройват танци по улиците..."

Българските студенти не остават по-назад в изявите си, формирани под влиянието на старите европейски традиции. Посветителски ритуали за първокурсници в заведения, "кнайпет" (празнуване в заведение) на петокурсници, традиционни балове и пр. Но "най-силни" са студентите на

своя празник. След официалностите, словата и церемониите следва веселбата. По време на осмодекемврийската вечер студентите пеят, танцуват, буйно се веселят в заведения, академични столове, частни квартири. Пресата от 30-те и началото на 40-те години информира, че студентите от различните корпорации устройват веселби в столичните локали "БИАД", "Гамбринус", "Менза-академика", "Алианс Франсез", салоните на немското училище и пр. Често техни гости са преподаватели, които развеселените студенти подхвърлят до тавана, пеейки студентския химн "Gaudeamus". Не един път това се случва и с цар Борис III, който задължително поздравява строените пред Народния театър студенти преди тържествената церемония по време на патронния празник, а вечерта гостува на техните забави. Не са рядко явление буйствата и сблъсъците на загубили мярката студенти, затова полицията бодърства през цялата нощ.

Н.В. Цар Борис III поздравява студентите за празника на Университета, 1939 г.

"По традиция студентството у нас по случай празника на Университета се отдава на веселия. Такива весели настроения се забелязваха и нощес по улиците на столицата. Студентството на групи извиваше кръшни хора́ по площадите, други се движеха с музики, трети пееха и т.н. За жалост обаче, някои по-буйни студенти са отишли във веселието си до крайност и са извършили редица пакости. Такива случаи са отбелязани по бул. "Цар Освободител" - счупена фотографическа рамка и светлинна рекламна рамка; по ул. "Търговска" - свален е един рекламен цепелин и разбит на парчета; на ул. "Позитано" - счупена светлинна фирма; по ул. "Раковски" - на няколко къщи вратите са намазани с вар; счупени са витрините на агенция "Репре", на книжарница "Джамджиев" и пр."
(в. "Мир", 9 декември 1930 г.)

Студенти пред Ректората, 30-те години на ХХ век.

През 1938 г. вестник "Мир"описва официалното честване на празника:

"Днес, Св. Климент Охридски", Държавният университет чества своя патрон. По установена традиция, сутринта в Народния театър се състоя университетското празненство по предаване символите на академическата власт от проректора на новия ректор. От рано площадът пред театъра се изпълни с народ и студенти. Към 9,30 ч. пристигнаха под строй, със знамената си, студентските организации, които заеха определените им места. Към 10 ч. започнаха да пристигат поканените на тържеството гости, които скоро изпълниха целия салон. Тук са всички министри, начело с министър-председателя Георги Кьосеиванов, старците от Светия Синод, професорското тяло и най-видни представители на нашия обществен и културен живот. Навън народът е в очакване.

Точно в 10 ч. пристигна с автомобил Н.В. Цар Борис III, съпровождан от Н.Ц.В. Княз Кирил. Гръмко "Ура!" посреща появяването на Н. Величество, който бързо влезе в театъра. Вътре той отново е акламиран от присъстващите, които стават на крака.

На сцената са ректорът проф. д-р Александър Станишев, проректорът проф. Георги П. Генов. В средата на сцената университетски служител в особено облекло държи символа на ректорската власт - жезълът. Околовръст са знамената на Университета и студентските организации.

Проректорът проф. Георги П. Генов, изслушан с дълбоко внимание, даде отчет за изтеклата академична година.

Последва тържествен момент - поздравителното слово към новия ректор и предаването на ректорската огърлица.

Новият ректор, след като положи установеното обещание, прочете своята академична реч.

Когато тържеството приключи, Н.В. Царят бе изпратен с нови продължителни овации. Навън той поздрави студентите, след което се отправи с автомобил за Двореца.

Студентите, начело с военна музика и под строй, положиха венец на паметната плоча на Св. Климент пред Ректората."

Студенти при несъществуващия сега южен вход на Софийския университет преди разширяването на сградата към бул. "Цар Освободител", 30-те години на ХХ век.

За вечерта на студентските веселия, дописник на вестника пише:

"Наистина, за студентите от Софийския университет няма по-скъп и по-очакван ден от 8 декември. Всички тогава са празнично настроени. И истинското тяхно тържество не е в Народния театър, а по-късно, през нощта.

Студентските забави вчера започнаха още от 15 ч. Но, разбира се, същинската част на "програмата" бяха вечерните веселия. Различните студентски дружества, идейни и градски корпорации имаха обичайните си срещи в разните салони и ресторанти. Имахме случая да присъстваме на една от тях. И останахме докрай.

Трябва да признаем, че това, което видяхме, ни изненада. Много се мамят тези, които смятат, че "климентовските забави" на нашите академици са едно празно пиршество.

Салонът е обкичен с гирлянди, по стените български трибагреници и бие на очи огромна карта на България с отбелязани в черно поробените краища.

Часът е 21,30. Пристигат поканени официални лица. Оркестърът свири споените във всяко студентско сърце наши химни. И след това - няколкоминутно "Ура!". Студент прочита вдъхновена молитва - за Царя, за изстрадалата родина, за българския народ и борческия дух на студента. Съответни приветствени речи, наздравици, изпращани с "Ура!", и официалната част свършва.

А знаят истински да се веселят студентите. Хора́, песни, танци, всред най-сърдечна атмосфера, продължават до 2 ч. след полунощ.

Излизаме. Бул. "Цар Освободител" е претъпкан от студенти. Глъч, смях, патриотични песни и дефилирания - чак до сутринта. И никакъв инцидент нямаше, никаква проява на невъздържаност. Студентството празнуваше деня на българската наука, и нищо повече."
(в. "Мир", 9 декември 1938 г.)

Празнуването на 8 декември е отменено след 1944 г. и е заменено със 17 ноември, когато е Международният ден на студентите. През 1962 г. празникът е възстановен и с годините се утвърждава като всеобщ студентски празник в България. След 1968 г., когато Българската църква връща стария стил на Юлианския календар, денят на Св. Климент Охридски отново става 25 ноември и от 90-те години на миналия век е патронен празник само на Софийския университет. 8 декември остава светска дата и продължава да обединява българското студентство с общия празник.

[Hatshepsut]

Забелязвам една неприятна тенденция от последните години - да се пробутва датата 17 ноември като студентски празник... така леко и неусетно, както лансират Хелоуин 

Истинските българи празнуват студентския празник на 8 декември, на 17 ноември празнуват анархо-педерастите и антифа-уродите, даже преди време в Гърция имаше една фамозна терористична организация с името "17 ноември", все още помним това.

Та така, ето че се очертава още една разделителна линия в българското общество и българските патриоти и националисти трябва да отстояват българския студентски празник да е на 8 декември, а не на 17 ноември 

[Panzerfaust]

Забелязвам една неприятна тенденция от последните години - да се пробутва датата 17 ноември като студентски празник... така леко и неусетно, както лансират Хелоуин 

Не бях обръщал внимание и сега след тази информация се заинтересувах по темата.

[Hatshepsut]

8 декември и други празници на студентите

Днес макар отвсякъде да се чува тържественото ,,Gaudeamus" (пиянска песничка на немски студенти от 13-век), на тази дата празнуват само българските студенти.

Защо в България студентският празник се чества на 8-ми декември?

На 8-ми декември по стар стил се е отбелязвала паметта на Светите седмочисленици, един от които е и патронът на най-старото и най-голямо наше висше учебно заведение - свети Климент Охридски. Така 8-ми декември от 1903 г. става празник на студентите в България.

Комунистическата власт го отменя през 1944 г. и го заменя със 17 ноември, Международния студентски празник. През 1962 година го възстановява. И макар, че едва през 1994 г. този ден е обявен за официален празник, винаги се е празнувал неформално от студентите.

И въпреки несекващото желание за веселие на младата академична общност, повечето студентски празници по света отбелязват трагични събития, свързани с бунтове, протести и репресии срещу студентите.

17 ноември, Международен студентски празник

На тази дата през 1939 г., нацистите арестуват и разстрелват в Прага лидерите на чешкия Съюз на студентите. Много преподаватели и студенти от Карловия университет са изпратени в концлагери. В памет на жертвите 2 години по-късно на Международната младежка среща в Лондон се взема решение да се чества Световният ден на студентите на 17 ноември.

(Айде нема нужда) 

Къде празнуват на друга дата?

Освен българите свой национален празник имат и студентите от:

♦ Бразилия (Dia do Estudante): 11 август, в чест на основаването на първите курсове по юридически науки в страната на 11 август 1827 г.
♦ Иран (Ден на студентите - ‏روز دانشجو‎): 7 декември. На тази дата през 1953 г. са убити трима студенти от Факултета по инженерство в Техеранския университет, след като полицейски сили откриват стрелба срещу стачкуващите в знак на протест от възобновяването на отношенията на Иран с Великобритания и посещението на Никсън в Иран, след преврата от 1953.
♦ Португалия (Dia do Estudante): 24 март - Този ден е избран в памет на студентските бунтове от 1962 г.
Русия (День студента): 25 януари - На тази дата през 1755 г. императрица Елисавета подписва указ за основаването на Московския университет.
♦ Гърция: 17 ноември - Този ден е свързан със студентските протести през 1973 г.

Но датата 8-ми декември е свързана по особен начин с международния академичен живот.

На 8 декември 1920 г. Университетът Кеймбридж отказва да приема жени студенти

Това е началото на миналия век, време, когато се развиват нови социални идеи - феминизация и еманципация. Съветът на Оксфордския университет взема решение, според което образование в университета могат да получават и жени. Първите студентки се появяват в същата година. Вечният му съперник - Университетът в Кеймбридж на 8 декември отхвърля предложението за допускане на жени като пълноправни студенти. И въпреки натиска на общественото мнение в Кеймбридж жените имат възможност да слушат лекции като пълноправни членове едва през 1947 г, дори и в момента там има 3 колежа, в които все още не се допускат жени.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/8-dekemvri-i-drugi-praznitci-na-studentite_29484.html

[Hatshepsut]

Не бях обръщал внимание и сега след тази информация се заинтересувах по темата.

Има една фамозна личност сред умнокрасивитета - Емил Джасим, той се опитва да пропагандира датата 17 ноември за студентски празник. Едва ли ще успее, щом като и опитът на комунистите в това отношение се е провалил 


С въпросния Джасим има една показателна и същевременно смешна случка отпреди година-две. Умнокрасивците по принцип квичат за морал в политиката и т.н., а пък ето какво се случи с Емил Джасим: някакъв фейсбук-потребител го е засегнал, а пък Джасим му прегледал профила, видял къде работи и го наклепал на неговия работодател, че пише във фейсбука през работно време 
Та тази случка се разчу и имаше някакъв водевил - Джасим си беше подал оставката от ръководството на "Да, България", а те дали са я приели, това не знам. По този повод във фейсбук се появи нов термин "джасимка", така се наричат доносите на розовите комсомолци