Българскитѣ учени и тѣхнитѣ достижения

[Hatshepsut]

Асен Йорданов

На 2 септември 1896г. в София е роден Асен Йорданов (1896–1967). Български изобретател, инженер и авиатор със световна известност. Йорданов е смятан за основател на авиоинженерството в България и има съществени приноси в развитието на американската авиация. По време на Балканската война, едва 16-годишен, Асен заминава за фронта доброволец и постъпва като механик в аеропланното отделение край Свиленград. В аеропланното отделение Асен продължава да работи върху конструиранаето на първия български самолет "Експрес", който завършва през лятото на 1915г. През Първата световна война, Асен завършва гимназиалното си образование във II мъжка гимназия и е приет в Школата за запасни офицери. Три месеца по-късно постъпва в Авиационното училище в Божурище, което завършва в кратък срок и с чин поручик заминава на фронта. Във въздушното отделение в с. Удово му се поверява боен самолет, с който взема участие в десетки въздушни боеве с неприятелски самолети. За проявена изключителна храброст е награден с орден за храброст. Йорданов залив" на Земя Греъм в Антарктика е наименуван на Асен Йорданов.

,,Деветдесет на сто от познанията си по авиация щатските летци дължат на г-н Джорданоф —пише видният американски авиоспециалист Д.Х. Ърл. Почти всички от стоте хиляди наши летци в Америка притежават неговите книги и те се четат като Библията. Досега е ненадминат. Той е пръв в това отношение. Тренингът по неговите думи ни донесе значителни успехи по време на Втората световна война... Хората от ВВС се кълнат в книгите на Джорданоф. Те се издават в милионен тираж, а са антикварна ценност. Невъзможно е да си представим съвременната авиация, без тя да е използвала като най-привлекателно и същевременно най-ефикасно методично средство книжнината на българина - изтъква г-н Ърл."

Асен Йорданов се превръща в легенда, една пословична и оригинална личност, наричана от американците с името Джери. Най-голямото американско списание на страниците "известни личности" на 16 януари 1939г. пише:

,,Официалните власти, които започват да тренират всяка година по 20 000 пилоти от колежите и университетите в Съединените щати, избраха "горещите книги" на Асен Джорданоф като най-достъпни за начално четиво и инструктажно пилотиране."

Син на Христо Йорданов, инженер и химик. От малък любимото му занимание е да прави хвърчила. През лятото на 1912г., придружен от баща си, любознателният младеж посещава технически изложби и музеи в Италия, Швейцария и Франция. После баща му го изпраща да учи в Гренобъл, но той постъпва в училището за пилоти на известния френски летец-конструктор Луи Блерио в парижкото предградие "Етан".

След неговото изпитание специална комисия от Министерството на войната заключава:

,,Апаратът е сигурен. Няма допуснати грешки. Признава се за изобретение, а Асен Йорданов — за изобретател. Датата 10 август 1915г. да се счита за начало на българското самолетостроене. "
В ежедневния вестник "София" от 21 август 1915г. четем:

,,От няколко дни в манежа на цар Фердинанд е изложен за гледане от публиката в естествената му величина, готов за летене, един аероплан, комбиниран и изобретен от седмокласния гимназист Йорданов, син на Христо Йорданов, бивш управител на Централната земеделска банка.
Този български аероплан е една сполучлива комбинация от съществуващите видове аероплани от типа "Биплан".

Самолетът ,,Йорданов-1"

Непълнолетния българин, който в гимназията е отличен математик, внесъл едно ново и важно подобрение, което липсваше при съществуващите аероплани, а именно устройство, предпазващо апарата от падане... В самолетостроенето е внесено едно изобретение от българин — нещо, което не може да не погъделичка националното ни чувство и народна гордост."

След войната Ньойският договор забранява България да има авиация, самолетите ѝ са унищожени, личният състав е уволнен. Това е силно обезкуражаващо за летеца и конструктора Асен Йорданов.

През 1921г. Американският аероклуб обявява конкурс за обиколка на Земята със самолет. За победителите е обявена награда от един милион долара. Кандидати са и българските летци Асен Йорданов и Гаврил Стоянов. В писмо до министър-председателя Ал. Стамболийски за отпускане на 6000 долара Йорданов пише:

,,Значението на този конкурс е безспорно, защото във въздуха ще се срещнат на рицарски двубой за първенството всички цивилизовани народи... Светът ще види, понеже този конкурс е едно велико дело на човешката култура, че българския народ чрез своя мощен дух с достойнство ще се бори в тази област... Ще разнесем българското име и ще станем причина веднъж завинаги да изчезне нашата непопулярност и обидно за нас питане: ,,Нали столицата на България е Букурещ?""

Молбата е удовлетворена и двамата българи пристигат в САЩ, но конкурсът не се провежда... защото от другите страни не се престрашават да участват. С разрешение на правителството Асен Йорданов остава в САЩ.

Първоначално върши каквато и да е работа и старателно изучава английски. След време постъпва чертожник в конструкторското бюро на заводите Къртис, сетне става летец-изпитател. Продължава да учи и завършва аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство. Със своята деловитост, с широките си технически знания и опит постепенно става централна фигура в концерна Къртис и е назначен за главен конструктор на заводите. Едновременно е член на конструкторските екипи Къртис-Райт, Локхийд, Дъглас, Пайпър, Боинг и МакДоналд.

През 1941г. Асен Йорданов основава дружество "Джорданов Авиейшън Къмпани", преименувано по-късно в "Джорданоф Корпорейшън", придружено от "Джорданоф Електроникс".

Ателиетата му заемат четирите етажа на сградата на "Медисън авеню" в Ню Йорк. Дейността им е в тясна връзка с военната отбрана на САЩ и се намира в строга секретност. Неговата популярност нараства, когато открива авиационно училище. За кратко време то се превръща в най-авторитетната школа, която подготвя пилоти за гражданската авиация на САЩ.

Асен Йорданов е автор на многобройни трудове с огромна научна и практическа стойност. Йорданов е автор на много книги за пилотиране, теоретична подготовка на пилотите, включително за дневно и нощно пилотиране, наземна поддръжка, радиоекипировка, метеорологични станции, които стават настолни книги за летците и хората от самолетната промишленост. В САЩ са продадени 750 000 екземпляри от книгите му. Те са преведени в много страни, включително и СССР. Текстът в тях е сбит, точен и е придружен от илюстрации. Това може да се определи като визуално преподаване. В текста си Йорданов използва обикновено разговорен стил, сякаш се обръща към читателите като към свои ученици и приятели. Той често добавя към своите технически илюстрации някои комикси, които превръщат сухата материя в приятна и лека за четене.

След войната започва упадъка в кариерата на Йорданов. Той престава да работи в сферата на авиацията и се насочва към нови области.

През 1950-е години Йорданов работи върху сигурността при автомобилите и е един от създателите на въздушната възглавница, а също и върху апарата Джордафон - предтеча на днешния телефонен секретар, който освен това дава и възможност няколко души едновременно да разговарят помежду си.

На 19 октомври 1967г. световните информационни агенции съобщават:

,,Асен Йорданов — пионер на авиацията, летец-изтребител, авиоконструктор на Боинг и Дъглас, почина на 71-годишна възраст. Прахът от урната е разпръснат със самолет в небето над Америка. "

Още приживе неговите заслуги са признати. Името му е вписано в "Книгата за почетни граждани на Ню Йорк", портретът му е изложен в "Залата на славните" в Нюйорското летище "Ла Гуардия". В "Ер Спейс музеум" са изложени негови вещи и лични архиви.


Книги от Асен Йорданов

♦ Flying and How to Do It (,,Летенето и как то се прави") е публикувана през 1932 г. и преиздадена през 1940 г. Тя запознава кандидат-летеца с основните понятия за летенето. Изяснени са техническите възможности на самолета във въздуха, най-важните правила за управление, приборите на таблото, проблемите при излитане, кацане и завиване и много други.
♦ Your Wings (,,Вашите криле"), която е едно комплексно помагало за подготовката на пилоти, е може би най-прочутата книга на Йорданов. Издадена е през 1936 г. и е преиздадена през 1939 и 1942 г. Отпечатани са повече от 250 000 екземпляра. Преведена е във Франция, Италия, СССР и Полша, но е непозната в България, както за жалост и цялото му творчество.
♦ Through the Overcast (,,През облаците") е публикувана през 1938 г. и е преиздадена през 1939, 1940, 1941 и 1943 г. Преведена е в Япония, СССР, Италия и Уругвай. Това е едно помагало за полети при различни метеорологични условия и по прибори.
♦ Safety in Flight (,,Сигурност при летенето") е публикувана през 1941 г. и е преиздадена през 1943 г. Тя е предназначени за пилоти, които се готвят за професионалисти.
♦ The Man behind the Flight (,,Човекът в сянката на самолетите") е издадена през 1942 г. Тя е предназначена за авиоинженерите и авиотехниците. Съдържа информация за конструкцията, експлоатацията и ремонтите на самолетите.
♦ Power and Flight (,,Мощност и полет"), издадена през 1944 г., също е предназначена за авиоинженерите и авиотехниците. В нея се разглеждат двигателите с вътрешно горене, техният контрол и ремонт.
♦ Dials and Flight (,,Уредите при полет") е издадена през 1947 г. Това е едно илюстровано пособие за работата с различните авиационни прибори по време на полет. Описват се тяхното производство, използване, поддържане в изправност и ремонт.
Men and Wings (,,Хора и криле") е една кратка илюстрована история на авиацията, издадена през 1942 г. от фирмата Curtiss-Wright, с която Йорданов е свързан.
♦ Jordanoff's Illustrated Aviation Dictionary (,,Илюстрован авиационен речник на Йорданов") е публикуван през 1942 г. и преиздаден през 1944 г. Речникът съдържа 2057 термина, към всеки от които има обяснителна илюстрация.

https://bg.wikipedia.org/

[Panzerfaust]

Много интересен учен, по време на комунистическия режим беше забравен, днес също не е достатъчно популярен - заслужава на негово име да има улици и училища, особено технически.

[Hatshepsut]

Българските учени: Асен Йорданов

[Hatshepsut]

Българските учени: д-р Стамен Григоров

На 27 октомври 1878 г. е роден Стамен Григоров – откривател на бактерията Lactobacillus bulgaricus, предизвикваща ферментацията на киселото мляко. Умира на същата дата през 1945 г. Нека си спомним неговата вдъхновяваща история...

[Hatshepsut]

Българските учени: акад. Георги Наджаков

[Hatshepsut]

Клип посветен на създателя на лекарството срещу детски паралич – проф. Димитър Пасков

[Hatshepsut]

Клипът представя първата жена професор и ядрен физик в България – д-р Елисавета Карамихайлова

[Hatshepsut]

Клипът представя бащата на българското самолетостроене – инж. Цветан Лазаров

[Hatshepsut]

Клипът представя инж. Петър Петров, считан за един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век.

[Hatshepsut]

Клипът представя проф. д-р Иван Митев – откривателят на шестия сърдечен тон

[Hatshepsut]

Клипът представя първият български автор на патенти и изобретател – Николай Тошкович

[Hatshepsut]

Българските учени: инж. Румен Антонов

[Hatshepsut]

Българските изобретатели: Проф. Иван Странски – ,,първомайстор на кристалния растеж"

На 2 януари се навършиха 125 години от рождението на проф. Иван Странски – един от най-известните български учени в чужбина за миналия век, заради големия му научен принос в областта на физикохимията. Той е обявен за ,,Първомайстор на кристалния растеж". Заедно с Националния политехнически музей в MediaBricks.bg правим пътешествие ,,В света на българските откриватели и изобретатели" и днес ви припомняме научните достижения на проф. Иван Странски, който поставя основите на фундаменталната теория за растежа на кристалите, която му носи световна известност още през 30-те години на XX век. Той е и първият преподавател по физикохимия в България.

Информацията в рубриката ,,Българските изобретатели" е предоставена от Националния политехнически музей – http://www.polytechnic-museum.com/

Иван Странски (1897–1979)

Завършва химия в Софийски университет (1922) и химия и физика в Берлинския (1925). Професор (1937) по физикохимия в СУ. През 1930 г. е поканен в Берлинския технически университет като Рокфелеров стипендиант. Декан на факултета по общи инженерни науки (1948-49), а след това – ректор за два мандата. Сътрудник по физикохимия и електрохимия в Кайзер Вилхем институт в Берлин от 1944 г. Директор (1953-62) на Фритц Хабер Институт – пост, заеман по-рано от нобеловите лауреати Макс фон Лауе и Алберт Айнщайн.

Професор в Свободния университет в Берлин (1945-62). Почетен сенатор на Техническия университет в Берлин (от 1962). Завършва живота си през 1979 г. на българска земя. Там където прави най-значителните си научни открития, донесли му световна слава. Погребан е в гробищния парк на Берлинския квартал Далем, в близост до Фриц Хабер Институт.

С какво е известен?

Поставя основите на фундаменталната теория за растежа на кристалите, наречена ,,молекулно-кинетична теория на кристалния растеж". Използваните до тогава термодинамични методи не отчитат симетрията на решетката и силите на взаимодействие между атомите. Според тази теория новите атоми се притъкмяват към кристала на точно определено място от повърхността му, наречено ,,положение на полукристал" – най-важното място на кристалната повърхност, което определя скоростта на растежа на кристалите.

Заедно с Радослав Каишев разработват метода на средните отделни работи, като разглеждат равновесието между един малък кристал и заобикалящата го течна или газова фаза и отчитат особената роля на атомите в ръбовете и върховете на кристала.

С Любомир Кръстанов предлагат механизма за растеж на един кристал върху подложка от друг кристал.

Теоретичните разработки с непосредствено практическо приложение:

Електронна емисия на кристални повърхности, което води до създаването на автоемисионния микроскоп (FEM)
В областта на металургията – увеличава се с 40% ефективността на рудодобива в Западна Германия, поради което на името на Странски е наречен изследователският институт към завода в Оберхаузен.
Признанията

Постиженията в областта на физикохимията и по-специално в разбирането на механизмите на кристалния растеж, и огромното им влияние за развитието на сродни научни дисциплини, създават на Иван Странски забележителен международен авторитет и прозвището ,,Първомайстор на кристалния растеж". Два института – по физикохимия на Техническия университет в Берлин и Научно-изследователският институт в Оберхаузен носят името ,,Иван Странски".

Лектор

Чете лекции по много различни научни дисциплини – колоидна химия, електрохимия, структура на молекулите, структура на матрицата, фази, катализа и абсорбция, дори диференциално и интегрално смятане.

Притежава невероятното умение да представя най трудните неща физически ясно, просто и нагледно. През 1925 г. започва да чете лекции по физикохимия и става първият преподавател по тази дисциплина в България.

,,Иван Странски беше забележителен човек. Притежаваше завидна научна интуиция и фантазия, както и способността да вижда същественото в занимаващите го проблеми и да намира най-простия път за тяхното решаване. Най-ценното негово качество беше, че умееше да увлича млади хора" Акад. Радослав Каишев.

Приложенията

Компютърните технологии се нуждаят от силициеви кристали с определена структура. Ако науката не познаваше механизмите на растеж на кристалите, нужното съвършенство на силициевите матрици в чиповете на процесорите и паметите на изчислителните машини би било недостижимо. Пример за технологично приложение на кристалите са магнитната лента и компютърният твърд диск. Те са покрити с микроскопични кристали на феромагнитни материали, с помощта на които ,,записват" нужната информация.  С усъвършенстване на тези покрития капацитетът на твърдите дискове в компютрите силно се увеличава.

https://mediabricks.bg/

[Hatshepsut]

Стамен Григоров, откривателят на млечнокиселата бактерия Лактобацилус булгарикус

На 27 октомври 1874 г. е роден Стамен Григоров, откривател на бактерията Lactobacillus bulgaricus, предизвикваща ферментацията на млякото. Със своето откритие българският учен допринася за популярността на кисело мляко по света като специфично българско.

В началото на XX век европейските учени са увлечени по идеята да открият причините за стареенето на човешкия организъм. По това време във Франция работи известният биолог и бъдещ нобелов лауреат за физиология или медицина (1908 г.) Иля Мечников, който смята, че стареенето се дължи на хронично отравяне на организма от обменните продукти на чревните микроби и че тези процеси, протичащи в стомашно-чревния тракт, са резултат от хранителната диета. В своите изследвания Мечников установя, че млечно-киселите храни оказват благоприятен ефект. Но тогава той не може да докаже тезата си, тъй като микрофлората на киселото мляко все още не е известна.

По това време България е сочена като страната с най-голям брой столетници на глава от населението и според учения причината за това е хранителният режим на българите, основан до голяма степен на такива млечно-кисели храни.

През същия период Стамен Григоров следва медицина в Женевския университет, Франция, а след като защитава дисертацията си работи в университета като асистент на Леон Масол, професор по бактериология. Следвайки духа на своето време и тенденцията за търсене на причините за стареенето, Григоров дава пример с дълголетниците от своя роден край – с. Студен извор, Трънско, консумиращи редовно кисело мляко.

Проф. Масол насочва младия български изследовател в неговите научни търсения, осигурявайки му достъп до модерни лаборатории, където да изследва киселото мляко, изпращано от съпругата му Даринка от България.

През 1905 г. Стамен Григоров успява да изолира бактерията, отговорна за ферментацията на млякото, от кисело мляко, донесено в бусинска рукатка като мостра за изследванията. По-късно международните учени наричат открития от него микроорганизъм Lactobacillus bulgaricus в чест на родината на неговия първооткривател.

Откритието е публикувано в престижното швейцарско медицинско списание ,,Ревю Медикал дьо ла Сюис Романд", предизвиквайки интереса на целия световен научен елит. Авторът на изследването, д-р Стамен Григоров, докладва своите резултати и в Института по микробилогия ,,Пастьор" в Париж, чието ръководство възлага на Иля Мечников да рецензира, тоест да провери резултатите на Григоров. Професорът потвърждава данните и в последствие оформя своята теория за ролята на чревната флора в процеса на стареенето.

След откритието си, д-р Стамен Григоров е поканен за професор в Женевския университет и получава предложения за редица други престижни постове. Но той отказва и още в края на същата година се връща в родината, където започва работа като околийски лекар и управител на болницата в Трън, носеща днес неговото име.

В България ученият започва изследвания за създаване на противотуберкулозна ваксина. През Балканската и Първата световна война заминава на фронта, където е военен лекар. Работи в Търново, Горна Оряховица, Провадия и Варна. След 1935 г. продължава изследванията си върху туберкулозата в Италия, а през 1944 г. се завръща отново в България. Почива година по-късно, на 27 октомври, в София.

Днес в центъра на с. Студен извор в реставрирана къща е създаден единственият у нас Музей на киселото мляко, който се намира в близост до родната къща на д-р Стамен Григоров, откривателят на пръчковидната млечнокисела бактерия Lactobacillus bulgaricus. През октомври 2022 г. улица в центъра на град Трън е именувана в чест на учения.

С установяването на микрофлората на българското кисело мляко от д-р Стамен Григоров се разкриват нови възможности за научни изследвания и на практика се открива пътят към промишленото производство на киселото мляко.

По-късно, през 60-те години на XX век, проф. Тоню Гиргинов разработва иновативна технология за промишлено производство на кисело мляко с оригинални български закваски и точно съотношение на двете полезни бактерии Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophiles, отличаващо българското кисело мляко от останалите млечно-кисели продукти. Постига се качество с типичен вкус и аромат, хомогенна структура и плътна консистенция. Технологията и закваските бързо намират приложение във всички млекопреработвателни предприятия в страната, като те се използват и днес. В годините на социализма България успява да изнесе тази технология навън, включително зад Желязната завеса, в Япония и Франция, което допълнително затвърждава киселото мляко като българско.

https://www.nationalgeographic.bg/a/stamen-grigorov-otkrivatelyat-na-laktobacilus-bulgarikus

[Hatshepsut]

Виден Табаков

Виден Илиев Табаков (на английски: Widen Tabakoff) е български и американски авиоинженер, учен и специалист по космическа техника и ракетни двигатели, асистент на Вернер фон Браун и участник в екипите, осигуряващи безопасността на полетите на ракетите ,,Сатурн" и космическите кораби ,,Аполо".

Биография

Роден е на 14 декември 1919 г. в Стакевци. Той е най-голямото от трите деца на заможен български търговец. Завършва средното си образование във Видин в Мъжката гимназия ,,Цар Симеон Велики". През 1939 г. следва един семестър машинно инженерство в Карловия университет в Прага, преди да бъде прехвърлен в германски университет в чешката столица. През 1942 г. се дипломира и прави докторска дисертация в Берлинската политехника през 1945 г., където предсрочно завършва и аеронавтика през 1946 г. Поради забележителните му теоретични познания в тази област през 1946 г. става преподавател по аероинженерство в Берлинската политехника.

Сътрудничи на създателя на първия в света самолет с турбореактивен двигател Ханс фон Охайн. През 1944 г. работи в групата на Вернер фон Браун, главният конструктор на немските ракети ,,Фау". През 1948 г. заминава за Аржентина, където заедно с италиански и немски инженери участва в разработването на първия аржентински свръхзвуков самолет. Работи в Буенос Айрес, в ,,Aero-Talleres Argentinos". В Аржентина защитава патент за подобряване на охлаждането при хладилниците до 1956 г.

През 1956 г. семейството се завръща в Германия и Табаков работи в Knapsack Griesheim A.G. Cologne до 1958 г.

През 1958 г. започва работа като професор по космическо инженерство в университета в Синсинати, Охайо, САЩ. през 1959 г. с негово участие към университета се открива Институт за космически науки с магистърска и докторска космически инженерни програми. През 1960 г. магистърската програма завършва Rodney Boudereaux, вицепрезидент на RocketDyne, който след пет години става първият завършил докторант.

До 2000 година, когато той все още активно работи, повече от 55 докторанти и над 1000 магистри завършват програмите по космонавтика. Част от тях – служители на Дженерал Електрик – завършват специална програма за инженери с опит. Дипломен ръководител е на над 150 магистри и научен ръководител на над 49 докторанти. Заедно с това провежда редица научни изследвания и изпитания като технически ръководител, съветник и изпълнител за НАСА, американските въздушни, военноморски и наземни сили и световни компании като ,,General Electric", ,,Procter & Gamble", ,,Rolls-Royce", ,,Texaco" и др.

Проф. Табаков осигурява за университета повече от 100 млн. долара чрез ръководените от него научни проекти. Лабораторията, която създава в университета ,,Erosion and Turbomachinery Performance Deterioration Laboratory", носи неговото име с решение от 17 ноември 2009 г. на Борда на настоятелите на университета.

Като част от екипа на НАСА участва в опитите около изстрелването на космическите ракети ,,Сатурн" и създаването на космически кораб по програмата ,,Аполо". Над 45 години той е един от изявените и активни изследователи на НАСА.

Научните интереси на проф. Виден Табаков са свързани с разкриване на причините за корозията и уврежданията на турбодвигателите, динамика на газове, топлопренасяне, аерокосмически транспортни средства и подемнозадвижващи системи за тях. Той е световно признат експерт в областта на високотемпературната корозия и защита от нея чрез износоустойчиви материали и покрития. Значим е неговият принос за повишаване живота на съоръжения, в които са въплътени оригинални идеи и най-съвременни научно-технически постижения. Създава тунел за симулация на аеродинамични условия, в който се установява корозията на перките на турбодвигателите. Предпазването на космическите апарати от прах или на самолетните турбини от затлачване на двигателите им с пясък или предпазване на материалите, от които са изградени, от разрушителното действие на прахови частици са били задачи, в решаването на които проф. Табаков има съществен принос. Неговите изследвания удължават експлоатацията на двигателите на самолетите от 140 часа по време на войната във Виетнам до 800 часа и спасяват живота на много пилоти (особено военни) и на пътници в самолети.

Автор е на над 400 научни публикации. Член е на Американския институт по аеронавтика и астронавтика и на Американската асоциация на машинните инженери.

Умира на 6 юни 2015 г. в САЩ.

Личният му архив се съхранява във фонд 1536 в Централен държавен архив, след като е получен през 2017 г. Той се състои от 58 архивни единици от периода 1935 – 2015 г.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Виден Табаков


Наричат го най-известният български учен извън България - а родната му страна не знае почти нищо за него. Роден е в белоградчишко село, учил е в Германия при най-известните изобретатели на ракетни и самолетни двигатели, работил е в Америка и в Аржентина.

За да може повече хора да чуят името на проф. Виден Табаков обаче, беше нужен един туит на Илон Мъск под снимка на Белоградчишките скали, който да отприщи неудържима медийна истерия.

Докато служебните министри се надпреварваха да привлекат вниманието му с не особено успешни тактики, споменаването на Виден Табаков във фийда на Мъск стана почти толкова често, колкото и "офертите" към най-богатия човек в света да купи българското Народно събрание и да уволни всички депутати.

Роден през 1919 г. в белоградчишкото село Стакевци, Виден Табаков прави толкова успешна кариера, че в края на живота си е обявен за почетен професор на НАСА.

Откритията му в областта на сплавите, които издържат на извънредно високи температури, помагат за безопасното изпращане на първия човешки екипаж до Луната с мисията Аполо 11.

Табаков е работил и по усъвършенстването на реактивните двигатели, преподавал е заедно с Нийл Армстронг в Университета в Синсинати.

Повече от 40 години той няма възможност да се върне в България заради тоталитарния режим.

Успява да се срещне с брат си преди края на Студената война само "нелегално", на границата между Югославия и НРБ, която се намира близо до родното му село - това разказва общинският съветник от Белоградчик Боян Минков, който възстановява полуразрушения семеен дом на Табаков в Стакевци и иска да го превърне в музей.

Професорът по физикохимия Борислав Тошев, който се среща с Табаков преди повече от 20 години, цитира неговите думи:

"След войната не бе възможно да се върна в България. Ако се бях върнал, щяха да ме изпратят на лагер и после, след няколко години, може би щяха да ме направят главен инженер на ТКЗС в с. Стакевци".

От началото на 40-те години Виден Табаков учи инженерство в Прага и Берлин, докато войната бушува и обхваща Европа. През 1945 г. той успява да защити докторска дисертация в присъствието на Вернер фон Браун - човека, който разработва германската ракета V2, а след края на Втората световна война се прехвърля в САЩ, става част от новосъздадената НАСА и конструира Сатурн 5, с която астронавтите от "Аполо" стигат до Луната.

Преди да се присъедини към неговия екип през 1958 г., Виден Табаков работи с друг известен германски инженер - Ханс фон Охайн, който прави първите свръхзвукови реактивни самолетни двигатели. Основният принос на българина е в откритието на материали, с които ракетите да бъдат облицовани, за да не изгорят от високата температура при изстрелването.

Благодарение на работата му по усъвършенстването на външната обшивка на реактивните двигатели, той успява да удължи значително периода, в който те могат да бъдат експлоатирани.

От края на 50-те той преподава в Университета на Синсинати - един от най-важните научни центрове за аерокосмически изследвания в първите години на развитието на НАСА.

Едно от подразделенията му носи името на българския професор от 2009 г. насам. Когато той пристига в Синсинати, се оказва единственият член на факултета по аерокосмически науки, който има научна степен доктор по инженерство заради образованието си в Германия.

В следващите години той помага за това колегите му да получат своите докторски степени и става ментор на множество по-млади учени, които го описват като извънредно талантлив иноватор с международно признание, отзивчив и добронамерен към всички свои студенти, колеги и сътрудници.

През 60-те години той създава обща образователна програма в партньорство с General Electric, а университетът оценява приноса от изследователските му програми с външно финансиране на над 100 милиона долара в десетилетията на активната му кариера.

Табаков посещава България няколко пъти след края на Студената война. През 2017 г., две години след смъртта му, негови лични документи и вещи са дарени на Държавния архив.

Домът му в Стакевци е заплашен от разрушаване, преди Боян Минков да го купи и да направи спасителен ремонт. Председателят на ОбС Белоградчик разказва в интервю, че до преди няколко години никой в местната власт не е знаел кой е професорът от НАСА. Не са полагани и никакви усилия за запазването на паметта за постиженията му и за привличане на вниманието на хората към неговия принос.

"Считам, че ако повече хора забележат и оценят колко големи забележителности има Белоградчик, градът ни най-после ще започне да се развива. Очарователно, но и малко тъжно е, че някой толкова далеч си дава сметка за богатствата, които имаме тук. Но най-хубавото е, че са истински, а не са част от виртуална видео игра. Те са наблизо - величествени, оцелели във времето, но поставящи нас съвременниците, на изпитания. Въпрос на отговорност и отдаденост е да се обединим за популяризирането на красотите, да развием туризма и да подобрим Белоградчик след продължителен застой", казва Минков в писмо до медиите.

От фейсбук-страницата Единъ Завѣтъ

[Hatshepsut]

Проф. д-р Иван Митев открива шестия сърдечен тон, обявен за българското научно откритие на 20-и век


Проф. д-р Иван Митев открива шестия сърдечен тон, обявен за българското научно откритие на 20-и век.
Снимката е предоставена на БТА от акад. проф. д-р Ваньо Митев

СОФИЯ, 
29.03.2023 10:51
 (БТА)
ЕТИКЕТИ
Създадено БГ
Пътят на откриването на шестия сърдечен тон от проф. д-р Иван Иванов Митев (1924-2006) е дълъг и сложен, но това е българското научно откритие на 20-и век. Това каза в интервю за БТА акад. проф. д-р Ваньо Митев, който е син на проф. д-р Иван Митев.

Проф. Митев депозира своето откритие в Института за изобретения и рационализации (ИНРА) на 27 юли 1972 г. На следващата година той публикува научна статия в списание "Педиатрия", но тя като че ли остава незабелязана. През май 1977 г. френско кардиологично списание публикува неговата статия "Шести сърдечен тон" и много кардиолози от различни страни искат препечатка от нея. Получава световно признание. Тогава започва дълга процедура за утвърждаването на този тон, отбеляза акад. Ваньо Митев.

Той съобщи, че през 1994 г. е издадена пощенската марка "Шести сърдечен тон", която е единствената в света, посветена на кардиологията.

 

Следва пълният текст на интервюто:


- Проф. Митев, на Вашия баща проф. д-р Иван Митев се дължи българското научно откритие за шестия сърдечен тон, което е обявено за българското научно откритие на 20-и век. Разкажете как проф. Митев е направил това забележително научно откритие, което е много важно за медицината?

- Пътят на откриването е доста дълъг и сложен. "Най-трудното беше да убедя себе си преди всичко, че това, което виждам, е в действителност нов сърдечен тон. Не можах лесно да превъзмогна страха да не би да съм се захванал с нещо известно. Тези изживявания трудно могат да се предадат с думи. Те обаче са добре известни на всеки изследовател", казва моят баща проф. д-р Иван Митев.

Интересното е, че всяка година се правят милиони фонокардиографии в целия свят. Резултатите се разчитат от безброй лекари, доценти и професори, но на никого до този момент не му е направило впечатление, че това е отделен тон. Проф. Митев депозира своето откритие в Института за изобретения и рационализации (ИНРА) на 27 юли 1972 г. На следващата година той публикува научна статия в списание "Педиатрия", но тя като че ли остава незабелязана. През май 1977 г. френско кардиологично списание публикува неговата статия "Шести сърдечен тон" и много кардиолози от различни страни искат препечатка от нея. Получава световно признание! Тогава започва дълга процедура за утвърждаването на този тон. Процедурата е дълга, тъй като юристите към Института за изобретения и рационализации казват, че това не е изобретение или рационализация, а откритие. Тъй като до момента не е имало регистрирано българско откритие, процедурата за регистрация била много дълга и сложна, и трябвало да има неоспорими доказателства за него.

На 12 януари 1979 г. ИНРА публикува в своя бюлетин формулата на откритието на проф. Иван Митев. Предстоят още изпитания, в едногодишен срок могат да се оспорят доказателствата за наличието на шестия сърдечен тон или да се появи друг претендент, заявил по-рано откритието си в тази област.

На 12 март 1981 г. второто българско откритие е вписано в "Златната книга" на ИНРА, а на автора д-р Иван Митев е връчен диплом за откритие в присъствието на председателя на държавния съвет и първи секретар на ЦК на БКП Тодор Живков.

 
- В чест на откритието за шестия сърдечен тон, направено от проф. д-р Иван Митев, е издадена и единствената марка в света, която е свързана с кардиологията. Кога и как е станало това събитие?

- През 1994 г. е издадена пощенската марка "Шести сърдечен тон", която е единствената в света, посветена на кардиологията.

 

- Какво е приложението на откритието за шестия сърдечен тон и помага ли то за по-точната диагностика на сърдечните заболявания?

- Какво представлява шестият сърдечен тон? За това проф. Митев има две хипотези. Първата е, че тонът има съдов произход и възниква вследствие на трептения при разтягане на аортата и ново свиване в края на систолата. Втората е, че източникът на шестия сърдечен тон се намира вътре в сърцето и се дължи на трептения, възникващи в стената на камерата през време на сърдечната систола.

Описаният тон е регистриран при здрави и сърдечно болни с изолирана недостатъчност на аортната клапа; при сравнително по-малък брой болни с чиста митрална стеноза и при миокардит. При деца този тон е само патологичен.

Ако се забележи ясно изявен шести сърдечен тон у дете, това означава, че то има заболяване на сърцето. У здрави деца този тон се среща рядко - при около 1 процент.


- Какви други научни изследвания оставя след себе си проф. д-р Иван Митев и в какви области на медицината са те?

- Кандидатската работа на проф. Иван Митев е свързана с проблема за детската смъртност. Тя е още по-актуална сега. Още в края на петдесетте години на миналия век той предупреждаваше за опасността от намаление на населението и бе голям радетел на стимулиране на мерките за повишение на раждаемостта. Най-важното е, че решенията, които той предлагаше години наред, са актуални особено днес. Това е първият дисертационен труд, защитен в Научния институт по педиатрия.

 

- Вашият баща работи и в Научния институт по педиатрия (НИП), какви са неговите научни постижения в НИП, където е бил на различни длъжности в йерархията - от научен сътрудник до директор?

- От 1960 г. до пенсионирането си през 1989 г. проф. д-р Иван Митев е в Научния институт по педиатрия, сега СБАЛДБ "Проф. Иван Митев". Това е човекът, първи защитил дисертационен труд. Имаше изключително оригинално мислене и за това има значка - за изобретател и рационализатор. Искам да разкажа една много показателна история в този смисъл. На него му хрумна идеята, че ако спортисти, като колоездачи, футболисти, гребци и т.н. се облекат в еластични клинове, това ще подобри венозния отток и съответно ще отдалечи настъпването на мускулната умора. Беше се свързал с професори от ВИФ (Висш институт по физкултура, сега Национална спортна академия), за да направят експерименти в Белмекен. Поради мудността на въпросните професори, това не се осъществи, но идеята стана обществено достояние и от нея се възползваха спортистите на тогавашната Германска демократична република (ГДР), които тренираха с нашите национали на Белмекен. И така, на олимпийските игри през 1980 г. в Москва, гребците на ГДР се явиха с такива клинове и обраха златните медали. Оттогава масово еластични клинове се използват от елитните спортисти, достатъчно е да се гледа един футболен мач.


- Проф. д-р Иван Митев дълги години е бил и национален консултант по педиатрия. Кои са неговите успехи в тази медицинска област?

- Успехите на проф. Иван Митев в областта на детското здравеопазване, като организация, развитие, намаляване на детската смъртност и други, не са свързани само с длъжността на национален консултант.

От започването на своя професионален живот през 1950 г. до последния си дъх това беше една от основните му задачи - подобряване на детското здравеопазване. Моят баща беше с огромен организационен опит, с хъс към новото на всяко едно ниво, с умение за работа с хората.

Неговият първи дисертационен труд е посветен на детската смъртност в Русенска околия, която обхваща сегашните окръзи Русе, Разград и Силистра, на които е бил околийски лекар. Негова е заслугата за организацията на работата, обучението на персонала и откриването на млечни кухни в тези области.

През 1950 г. е инспектор към Отдела по майчинство и детство при Окръжния здравен отдел в град Русе. През този период в Русенска околия, най-вече в областите Разград и Силистра, здравеопазването е на крайно ниско ниво, а детската смъртност е висока. От 1953 до 1960 г. проф. Митев е началник на същия отдел. Работейки всеотдайно и с младежка целеустременост, той допринася много за изграждане и укрепване на здравеопазването в този район на България. Убедителен факт за големия прогрес е неколкократното снижение на детската смъртност за кратък исторически период. Това се отнася с особена сила за района на Лудогорието.

През 1956 г. изживява една от инфарктните си ситуации като лекар и администратор - борбата с полиомиелитната епидемия, развила се в град Русе. "Затворихме училища, детски градини и ясли. Пълна забрана на децата да излизат от къщите. По цял ден каруци разхвърлят хлор по улиците. Градът опустя! Никакви указания за действия!" - това пише в свои записки проф. Иван Митев. И това предизвикателство е успешно преодоляно.

Особена е заслугата на проф. Митев за започване на строежа на нова сграда на областната болница в Русе, която е построена наполовина до неговото напускане и се използва успешно до днес. Въпреки огромната административна дейност и всеотдайността, с която я извършва, проф. Митев започва да работи над кандидатската си дисертация, посветена на проблемите на детската смъртност и организацията на детското здравеопазване, която защитава успешно през 1962 г.

През 1960 г. до пенсионирането си през 1989 г. проф. Митев работи в Научния институт по педиатрия в София - днешната СБАЛДБ, която носи и неговото име. Той е един от първите лекари със защитена кандидатска дисертация. Преминава цялата йерархична стълба от научен сътрудник през доцент, професор, ръководител на клиника, заместник-директор до директор на същия институт. Той ръководи НИП от края на 1984 до края на 1989 г., когато в него работят повече от 700 души персонал и легловата база е повече от 600 легла. През този период НИП е мощна лечебна, учебна, научна и организационно-методична институция с големи заслуги за цялостното развитие на българската педиатрия и детското здравеопазване в България. Именно тогава България е с най-нисък процент на детска смъртност. Значителен дял от успехите се дължи на енергичната, всеотдайната и с голям организационен опит личност на проф. Митев. Пак през този период започва строителството на мечтаната от поколения педиатри нова и модерна сграда на НИП, дело, незавършено успешно от следващите ръководители. Проф. Митев до последните си дни преживяваше с голяма болка неуспешния край на това дело.

Изключително и само негова е заслугата за построяването на сградата на поликлиниката към НИП, която и в момента функционира като медицински център към СБАЛДБ.

Съществен е приносът на проф. Митев за укрепване и развитие на клиниката по ревмокардиология, а оттам и за решаване проблемите на сърдечносъдовата и ревматолагичната патология сред българските деца. Неговите научни интереси са съсредоточени главно в областта на профилактиката, диагностиката, лечението и рехабилитацията на ревмокардиологичните заболявания и по-специално на безкръвната функционална диагностика на сърдечносъдовите заболявания. Със своя търсещ, неспокоен дух, проф. Митев е автор на над 50 научни публикации в тези области, признат е за изобретател и рационализатор. В почти всички е единствен автор.

Венец на неговите научни търсения е открития от него шести сърдечен тон, за което научно откритие получава диплом и е признат за втория български откривател.

Немалка е заслугата на проф. Митев за подготовката на няколко поколения български лекари и за квалификацията на кадрите в областта на педиатрията и особено в областта на първата тяснопрофилирана специалност в педиатрията - детската ревмокардиология.

Огромна е и неговата обществена дейност, посветена главно за развитието на детското здравеопазване в България. Проф. Митев е бил дълги години национален консултант по педиатрия, методичен ръководител на детското здравеопазване в няколко области на България. Почти десет години е председател на Софийското педиатрично дружество. Член е на редколегията на списание "Педиатрия". Активно сътрудничи на специализирания и масовия печат по проблемите на детското здравеопазване. Три дни преди окончателно да го повали коварната болест, проф. Митев е в редакцията на уважаван вестник със статия с конкретни предложения за решаване на здравните и семейни проблеми на ромите. За съжаление, отново без отзвук у нас.

 
Биография на проф. д-р Иван Митев (1924-2006)

Проф. Иван Иванов Митев е роден на 4 октомври 1924 г. в село Крушовица, Врачанско, се посочва в биографията му, предоставена на БТА от неговия син акад. проф. д-р Ваньо Митев. Той отбелязва за своя баща, че като последно дете в семейството - тринадесето, той е бил любимец на всички, палав и силно любознателен. Шестгодишният си рожден ден посреща като първокласник. Едва осемнадесетгодишен той се записва в Българската армия и участва в двете фази на Втората световна война (във втората фаза като доброволец). След завръщането си от фронта започва да следва медицина в София. Имал е влечение към хирургията и затова е бил кръжочник към Катедрата. През 1950 г. завършва с отличен успех. В деня на разпределението на младите медици чака цял ден пред една тясна и душна канцелария. "Никога административна работа!" - мисли си новозавършилият медик. Но съдбата е отредила точно това - разпределен е като инспектор към Отдела по майчинство и детство при Окръжния здравен отдел в град Русе. През този период Русенска област включва днешните окръзи Русе, Разград и Силистра, като особено в последните две здравеопазването е на крайно ниско ниво, а детската смъртност е висока.

Проф. Митев се отличаваше с изключителен слух. Долавяше със стетоскоп тонове и шумове, които други кардиолози не успяваха. По време на специализацията му във Франция през 1964 г. на визитация казва, че чува шум, на което водещият визитацията френски професор реагира презрително. Д-р Митев настоява на мнението си и вбесеният французин нарежда да докарат фонокардиограф. Безпристрастният апарат регистрира нискочестотен шум за всеобщо удивление. Оттогава ледената преграда между френските кардиокорифеи и д-р Митев пада, и се трансформира в многогодишно приятелство.

Шестият сърдечен тон бе обявен за българското научно постижение на 20-и век. Това е първото голямо откритие на родната медицина. Откритието на проф. д-р Иван Митев е направено в област, която преди 20-30 години се е изследвала много интензивно. В миналото, когато не е имало възможност да се проникне директно в сърцето, да се инжектира контрастна материя и да се визуализират предсърдията, камерите и коронарните артерии, изключително много се е разчитало на информацията, която се получава от сърдечните тонове. Те винаги са били една от най-изследваните области в медицината. Проучвани са още от времето на Хипократ и интересът към тях се дължи до голяма степен на факта, че с просто ухо човек може да чуе първи и втори сърдечен тон. По какъв начин се чуват повече от два тона на сърцето? С помощта на стетоскоп може да се чуе трети сърдечен тон, в някои случаи и четвърти. Петият сърдечен тон е открит през 1951 г. от френския кардиолог Кало. Този сърдечен тон не може да се чуе със стетоскоп и се регистрира единствено с помощта на фонокардиография. Шестият сърдечен тон е единственият, който е открит по време на систолата. Той е нискочестотен и също не може да се улови по друг начин, освен чрез фонокардиограф, който регистрира сърдечните тонове. Фонокардиографът е бил широко използван десетилетия наред, но в момента е изместен от инвазивната кардиология. Шестият сърдечен тон почти не се регистрира при децата, а при възрастните се среща в 15 на сто от случаите. При някои патологични състояния, като аортна инсуфициенция (недостатъчност на аортната клапа) или митрална стеноза, тонът се среща в повече от 50 на сто от случаите.

Проф. Иван Митев предполага наличието на два шести тона - единият е нормален, а другият - патологичен. Ако проучванията бяха продължили и хипотезите около шестия сърдечен тон се бяха доразвили, той можеше да се използва за диагностика и проследяване на възстановителния период при различни сърдечни и сърдечносъдови заболявания. В момента точната диагноза на сърдечни пороци се поставя чрез инвазивна диагностика. При нея чрез катетър се прониква в сърцето, инжектира се контрастна материя, с помощта на която се визуализират патологичните изменения в сърцето. При тази техника диагнозата е много точна. Навремето, когато не се е прилагал инвазивният метод, фонокардиографията е била незаменима. И въпреки че инвазивната диагностика вече се е превърнала в рутинна практика, има своите противопоказания и ограничения. Не може да се прониква често в сърцето, без това да го увреди допълнително. Ето защо този метод не е подходящ за проследяване развитието на дадено кардиологично заболяване или на ефекта от лечението. Диагностичната стойност на тоновете тепърва ще се доказва. През 1972 г. проф. Иван Митев забелязва наличието на особен тон, намиращ се в систолата, между първи и втори сърдечен тон. Интересното е, че всяка година се правят милиони фонокардиографии в целия свят. Резултатите се разчитат от безброй лекари, доценти и професори, но на никого до този момент не му е направило впечатление, че това е отделен тон. Проф. Митев депозира своето откритие в Института за изобретения и рационализации на 27 юли 1972 г. На следващата година той публикува научна статия в списание "Педиатрия", но тя като че ли остава незабелязана. През май 1977 г. френско кардиологично списание публикува неговата статия "Шести сърдечен тон" и получава световно признание. Тогава започва дълга процедура за утвърждаването на този тон. Процедурата е дълга, тъй като юристите към Института за изобретения и рационализации казват, че това не е изобретение или рационализация, а откритие. Тъй като до момента не е имало регистрирано българско откритие, процедурата за регистрация била много дълга и сложна, и трябвало да има неоспорими доказателства за него.

На 12 януари 1979 г. ИНРА публикува в своя бюлетин формулата на откритието на проф. Митев. Предстоят още изпитания - в едногодишен срок могат да се оспорят доказателствата за наличието на шестия сърдечен тон или да се появи друг претендент, заявил по-рано откритието си в тази област. Не липсват анонимки. На 12 март 1981 г. второто българско откритие е вписано в "Златната книга" на ИНРА, а на автора д-р Митев е връчен диплом за откритие в присъствието на председателя на държавния съвет и първи секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. Държавата ни издава и пощенска марка, посветена на шестия сърдечен тон. Това е единствената марка в света, посветена на кардиологията, която е особено ценна придобивка за колекционерите. Куриозно е, че с това свое откритие проф. Митев се явява на защита на докторска степен, но тогавашният директор на Института по педиатрия организира преместването на специализирания съвет от този към педиатрията към този по вътрешни болести и избират четирима рецензенти, което е прецедент. В крайна сметка провалят защитата му с един глас, без да отричат или оспорват наличието на шестия тон. Проф. Митев не разлепва плакати с деня и часа на защитата, но шумът около шестия тон е толкова голям, че аудиторията на "Майчин дом" е претъпкана с над 300 души. Налага се да заключат вратите.

Откритието е подходящо за провеждането на масов скрининг. Регистрирането на шести сърдечен тон може да бъде много полезно за проследяването на промените по време на възстановителния период при дадено лечение. За да стане реалност това обаче, информацията, заложена в сърдечните тонове, трябва да бъде разгадана. Това не е никак лека задача. Само за произхода на първия сърдечен тон до 50-та година има над 40 теории и никоя от тях не е утвърдена. В действителност няма общоприета теория за възникването на нито един от сърдечните тонове. Що се отнася до произхода на шестия сърдечен тон, проф. Митев предлага две хипотези, но те трябва да се разработят и доразвият. Развитието им не е по силите на един човек, а е необходим голям екип от специалисти. Използвайки съвременните технически средства и огромните възможности, които предоставят компютрите, би могла да се анализира с много по-голяма точност и да се обогати информацията, която идва от тоновете. Това може да се използва и в посока профилактика и диагностика, както и в посока проследяване развитието на оздравителния процес при различни заболявания. Пред кардиолозите стои трудната задача да установят каква е истинската диагностична стойност не само на въпросния шести тон, но и на всички останали.

Немалка е заслугата на проф. Митев за подготовката на няколко поколения български лекари и за квалификацията на кадрите в областта на педиатрията и особено в областта на първата тяснопрофилирана специалност в педиатрията - детската ревмокардиология.

Проф. д-р Иван Митев оставя ярка следа в българската медицина. Негови последователи в областта на медицината са двете му деца - акад. проф. д-р Ваньо Митев, който е бил ректор на Медицинския университет (МУ) в София и ръководител на Катедрата по медицинска химия и биохимия, и проф. д-р Полина Митева - началник на единственото в страната отделение по детска диализа. Две от петте му внучки също са лекари, а други две са доцент и главен асистент във Факултета по обществено здраве на МУ-София.

Проф. Иван Митев почина на 15 април 2006 г. Непрекъснато го търсеха за помощ и услуги - помагаше на хората до последния си миг. На негово име е кръстена улица и площадът на родното му село, където има и бюст паметник, Научният институт по педиатрия в София, днешната СБАЛДБ и филиалът на МУ-София в град Враца също носят неговото име. Има разрешение на Столичната община за поставяне на барелеф на блока, в който е живял и именуване на улица в квартала. Монетният двор на два пъти издаде специална серия монети с шестия сърдечен тон, казва неговият син акад. проф. д-р Ваньо Митев.

 
* * *

Материалът е подготвен в рамките на партньорската инициатива между БТА и Патентното ведомство на България, която предвижда в съвместната рубрика "Създадено в България" всяка седмица да бъдат представяни както вписаните в "Златната книга на Патентно ведомство на Република България" българи, така и дейността на Патентното ведомство.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/431860-prof-d-r-ivan-mitev-otkriva-shestiya-sardechen-ton-obyaven-za-balgarskoto-nauc