• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Guest. Please login or sign up.

14 April 2021, 20:22:57

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12626 Posts

Шишман
4788 Posts

Panzerfaust
778 Posts

Лина
700 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 20765
  • Total Topics: 1328
  • Online Today: 126
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 26
Total: 27

avatar_Hatshepsut

Ангел Войвода – закрилник и вдъхновител на българщината

Started by Hatshepsut, 05 September 2018, 12:06:05

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Topic keywords [SEO] войводавъзражданеистория

Hatshepsut

Ангел Войвода – закрилник и вдъхновител на българщината


Автор: Никола Сталев

Хайдутството е най-ранната проява на борбата на българския народ за национално самоосъзнаване и освобождение от турските поробители и има дълбоки корени в Първомайско. Драгойна и Буковският балкан са едно от най-изявените хайдушки свърталища в цяла България. В пазвите им са шетали народни закрилници като Вълчан войвода (действал не по-късно от началото на XVIII век); Канлъ Караджа от село Ситово, Асеновградско (подвизавал се преди 1760 г); Никола войвода; Хайдут Сивко; Ангел войвода (Ангел Зотов – стария Ангел войвода); Анджо; Точка; Дели Петър (от село Козлук, шетал из Драгойна и рида Мечковец към средата на миналия век) и най-вече легендарния Ангел (Кариотов) войвода. Тук са шетали и жени хайдутки като Гуга войвода от село Избегли, Тота Видевката, Янка войвода, Рада войвода и други.
В отделни моменти нашият край е бил свърталище или район на действие и на някои прочути хайдути и народни закрилници от други краища. Така през 1802 – 1804, а също и през 1805 г. тук обикалял със своята дружина Индже войвода, който стигнал до Искра и Новаково. През 1861 г. Панайот Хитов се спуснал с четата си от Стара планина и движейки се покрай Марица, стигнал Сакар планина, при което минал и през Първомайско. В южните части на нашия край се подвизавал и прочутия капитан Петко войвода. Петко и Ангел са безспорно най-известните български хайдути от XIX век. Но докато за Петко Киряков бе направен телевизионен сериал и бяха издигнати десетки паметници, Ангел войвода все още очаква прояви, чрез които да получи полагащото му се признание. А той го заслужава и изграденият в началото на 2007 г. в Първомай бюст-паметник на този легендарен борец за българщината е най-малкото, което ние, неговите потомци-земляци му дължим.
В продължение на 35 години, от 1830 до 1865 г., из Драгойна шетала стегната, добре обучена, въоръжена и организирана хайдушка дружина. Начело й бил Ангел войвода.
Цялото име на този наш легендарен хайдутин е Ангел Стоянов Кариотов. Баща му, Стоян Кариотов, избягал от родното си село Чадърлукьой, Гюмюрджинско и след кратък престой в село Дрипчево, Свиленградско, се заселил в Козлук, днешното Драгойново. Две години хайдутувал в дружината на Точка войвода, след разпадането на която се установил в Козлук, наел Ходжовата воденица и в продължение на двадесет години бил воденичар. Тук се и задомил.
На 8 (21 по нов стил) септември 1812 година в семейството му се родил бъдещият Ангел войвода.
Ангел израснал в бедно, многолюдно семейство. Дълги години бил наемно овчарче. Скитайки с овцете и козите, той завързал здрави връзки със своите бъдещи помагачи, ятаци, сподвижници и съгледвачи. Тук в него покълнали и първите чувства на омраза към османлиите.
През 1830 год. турците погубили баща му и отвлекли годеницата му. И Ангел поел хайдушките пътеки. С материалната и духовна помощ на местни патриоти, овчари и най-вече на Паун Везирев (от Козлук – друго име, което очаква признание), Ангел организирал своята дружина. В нея влезли Стойко Чакъргьозлията и Стоян Узунбойлията от Панагюрище, Кольо Нацков, Добри Копривщенецът, Кара Петко, Димитър Одриналията и други. Драгойна станала постоянно скривалище на дружината. Добрева поляна, Мандра чешма, Саръкова поляна, Синия кайнак, Терзийския кайнак, Ходжовия гроб – това са били любими места и сигурни убежища за Ангел и хайдутите му. Главният район на неговата дейност били Тракия и Родопите, но в отделни набези Ангеловите хайдути достигат и Беломорието, Македония, част от Северна България, дори Цариград и Смирна (Измир), Мала Азия.
В своята дейност Ангел войвода доста се различава от старите хайдути. Възприел от тях старите хайдушки добродетели, методи и прийоми, той въвел стегната организация, дисциплина, строг морал и трезвеност. В това отношение той е много по-близо до Раковски, отколкото до старите хайдушки войводи. Той не само наказвал и сплашвал, а и вдъхвал вяра за по-добро бъдеще, подпомагал всячески и всичко, което допринасяло за запазването и извисяването на българщината.
Животът и подвизите на Ангел и дружината му са описани в десетки книги и книжки, сред които най-подробна, пълна и точна е "Ангел войвода" на Руси Димитров, преиздавана многократно и редовно изчерпваща се. Тук ще преразкажем само един епизод от дейността му.
Оплакали се на Ангел войвода селяни от Одринско: Мушон бей, евреин – лихварин от Цариград, бил откупил от султана събирането на десятъка. Но не го събирал както трябва – арнаутската му шайка надвзимала, по негово нареждане, двойно и тройно. За да го накаже, Ангел предприел поход в самото сърце на Османската империя – в Цариград.
Благополучно стигнали Ангел, Стойко Чакъргьозлията и Стоян Узунбойлията до малкото пристанище Чанаккале, преоблечени като калайджии. Тук ги познал някакъв хасковски кундуржия и тримата забързали към пристанището. В бързината сбъркали и се качили вместо на гемията за Цариград на тази за Бурса. Това не се оказало пречка за нашите юнаци. Те влезнали в капитанската кабина, извадили пищовите и... гемията поела курс към Цариград. В Османската столица от нея слезли трима... джелепи – търговци на добитък.
Няколко дни хайдутите обикаляли из града, разучавали обстановката. За тях не било трудно да намерят дюкяна на Мушон бей – Паун Везирев предварително проучил всичко.
Един ден в дюкяна на сарафина влезли двама търговци – предрешените Ангел и Стойко. От дума на дума Мушон усетил, че го очаква голям келепир – търговците поискали да сменят два-три чувала сребърни пари за златни. Уговорили се сделката да стане вечерта у дома на лихваря – Мушон нямал толкова злато в дюкяна си. Вечерта евреинът наредил на хората си да не го безпокоят и да не се мяркат наоколо. Скоро Ангел и другарите му пристигнали с два чувала, пълни с... кремъци. Мушон бей горял от нетърпение да види среброто, но получил удар в главата, който се оказал смъртоносен. Хайдутите изсипали кремъците, изпразнили касата на евреина в чувалите и благополучно се измъкнали.
Но акцията още не е завършила успешно. Мушон бей бил личен приятел на великия везир и когато прислугата открила убития лихвар, след нашите хора изпратили повече от хиляда души конници. Начело им застанал Джелал Ахмед, наричан още Карагюзел бинбаши.
Ангел се свързал с четата си, но бил обграден от потерята на Куруджийския Хисар (Хасковско). Обаче не се стигнало до битка. Срещу аскера се задал върлинест млад хайдутин с бяла кърпа в ръка – Слави. Отведен при бинбашията, той му предал малка бележка и се отместил. От храстите се чул гърмеж и хрътката в краката на Карагюзеловия кон изквичала – куршум опърлил козината й от челото до опашката. Адютантът на Джелал понечил да даде команда за откриване на огън, но началникът му го спрял. Втори гърмеж откъм храстите свалил позлатения полумесец на знамето. Карагюзел трескаво мислел – на бележката той прочел: "С първия куршум ще умеря хрътката, с втория – полумесеца на знамето, а с третия, ако не върнеш аскера – твоята глава." Огледал се Джелал и ясно и високо дал команда за връщане.
Аскерът се изтеглил. На въпрос на свой офицер какво пише на бележката, Джелал Ахмед отвърнал: "Всичко се оправя, само пробита глава не може. Довечера мастиката е от мене – живея втори живот!"
Аскерът се оттеглил, а останалите башибозуци така и не успели да преодолеят убийствено точната хайдушка стрелба. Под закрилата на настъпилата нощ, хайдутите се измъкнали и скоро достигнали сигурните убежища на Драгойна. Златото на Мушон се озовало в ръцете на хиляди бедняци.
Стотици са подвизите, подобни на разказания, които извършва Ангел войвода с дружината си. Те го извисяват като един от най-известните, почитаните и обичаните български герои от мрачната епоха на турското иго. През 1865 г. прочутият войвода загинал в неравен бой на един връх в Рила, носещ днес неговото име. С делата си той допринесъл твърде много за националното самоосъзнаване на българите, за свободата, която вече била близо.
Ангел войвода живее в сърцата на своите потомци не само с десетките си героични прояви, а и с многобройните си дарителски жестове в подкрепа на родолюбиви начинания за издигане на българското самоосъзнаване – той е оказал значителна финансова подкрепа при строежа на редица църкви и училища в Първомайския край – в храма в Драгойново доскоро имаше разкошен полилей, дарен от Ангел. В Араповския манастир още се издига внушителната Ангелова кула, издигната с дарени от войводата средства. А колко са подпомогнатите от него изпаднали в беда българи – само Бог знае!

https://literaturensviat.com/

Hatshepsut

Страшилището за турците в Хасковско


Ангел войвода - картина на Димитър Гюдженов

Ангел Найденов е роден през 1812 г. в с. Новаково, Пловдивско. На 6-годишна възраст става овчарче. На няколко пъти турците крадат стоката му и в негово присъствие си правят чевермета. Малкият Ангелчо не може да им се противопостави, но у него се трупа обида и жажда за мъст.
Когато е на 18 г., турците насилват сестра му и това прелива чашата на търпението. Той предава стадото на двамата си по-малки братя, снабдява се с пушка, 2 пистолета и сабя, и хваща гората. Прави си землянка в непристъпна местност и чака удобен момент да отмъсти за поруганата чест на сестра си.
Знаейки кои са насилниците, непрестанно ги следи. За една година успява да ги убие, излагайки мъртвите им тела на селския мегдан. Понеже е неграмотен, поръчва на попа да му напише бележки: ,,Такава участ очаква всеки, който посегне на честта на българска жена". С кръвта на убитите начертва върху гърдите и челата им кръст.
След като е спазил обета си да отмъсти за поруганата чест на своята сестра, Ангел Найденов мисли да прехвърли Родопите и отново да захване овчарлъка в Егейска Тракия. По пътя си замръква в с. Силанкьой и там го приютяват в една българска къща. Домакинът споделя мъката си, че турците са насилили жена му, тя се поболяла и умряла.
В този момент Ангел разбира, че неговият случай не е единичен. Отказа се от намерението си отново да се върне към овчарлъка. Със спестените пари купува пушки, пистолети и саби, с които въоръжава десетина буйни младежи, които има за какво да мъстят на турците. Четата наказва със смърт всеки насилник, който си е позволил да посегне на българска жена или е ограбил имуществото на някой селянин.
Сред турците в района настъпва уплах и те се въздържат от произволи. Българското население се е сдобило със защитник, който да го брани. При всеки опит за насилие или грабеж от страна на турците, българските селяни казват, че ще се оплачат на Ангел войвода и те се отказват от намеренията си, защото страхът от него е голям.
Дружината му вече наброява около 60 добре въоръжени мъже, които са неоткриваеми за турските потери. Но когато решават да нападнат, ударът им е неудържим. За да се справи с положението, хасковският каймаканин организира отряд от 160 низами и 200 башибозуци, които навлизат в района, смятан за убежище на дружината на Ангел войвода.
Узнавайки за това, той поставя на пътя им вълчи ями и капани, в които голяма част от низамите и башибозуците намират гибелта си. Другите са причаквани в засади и унищожавани поединично или групово. Турците понасят големи загуби и безславно се връщат в Хасково.
Населението от този край създава предания и песни за прослава на подвизите на Ангел войвода и той се превръща в народен герой. В една от песните се пее ,,докато Ангел войвода със своята дружина царува в Родопите, турците са рая, а българите – господари". Сравняват го с Момчил юнак, който е бил владетел на Родопите.
За съжаление човешкият живот е кратък, а понякога и недостатъчно изживян. През 1862 г. Ангел войвода заболява от коварна болест. Той разпуска своята дружина, която брои вече над 100 души. Оттегля се в Света гора в Хилендарския манастир. Понеже е останал неграмотен, диктува спомените си на един монах, които са съхранени в манастирската библиотека. В тях той отправя завет към българите да продължават борбата с турците, да създават чети и дружини и да се готвят за всеобщо въстание.
Ангел войвода умира през 1864 г. Неговите идеи се възприемат и доразвиват от Раковски, а след това от Любен Каравелов, Христо Ботев и Васил Левски. За съжаление гробът на този забележителен българин днес е неизвестен.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=35032

long time ago

Имам доста обширна книга за него. Четох я преди повече от 25 години. И скоро я видях из книгите ни.  Препоръчвам я за четене.
Смел, безстрашен човек. Герой. Един от тези, които не бива да бъдат забравяни.

Hatshepsut

Ангел войвода – закрилникът на Родопите


,,Ангел си няма стара майчица

негова майка Стара планина...

Ангел си няма млада булчица

негова булка  – тънка му пушка

Ангел си няма дребни дечица

негови деца – ситни куршуме..."


Хаджи Йероним е предрекъл:  ,,тази песен ще преживее султанското царство, срещу което се е борил и ще влезе в царството на вечността"

Безброй са безстрашните българи, пожертвали дом и семейство в името на една по-висша кауза. Отдадени на борбата с вековния мъчител на народа, те извършват героични подвизи и водят епични битки. За тях Балкана става дом, а дружината – семейство.

Един от тях е Ангел войвода – страшилището, пред което цяла Хасковска и Пловдивска кааза треперели. Защитникът, на който българите се уповавали и вярвали. Няма как да Ви опишем целия му живот и всичките му подвизи в една статия. Това са се опитали да направят десетки автори в своите книги. Вместо това ще разкажем за някои от най-смелите му подвизи.

Ангел Стоянов Кариотов се раджа в днешното село Драгойново през 1812 година. Семейството му било многолюдно и бедно, а малкия Ангел станал овчарче съвсем рано. Много са версиите защо е станал хайдутин. Една от тях гласи, че османците редовно му крадели овцете и си правели курбан с тях пред него. Момчето нищо не можело да направи, но събирало омраза в себе си. Друга история разказва, че те убили баща му и отвлекли годеницата му. Третата известна е, че е изнасилили сестра му, а за отмъщение той убил насилниците и изложил телета им на селския  мегдан, като поръчва на попа да напише, че ,,това очаква всеки, който посегне на българска жена". Не е сигурно какво го е накарало да вземе това решение, но със сигурност то преобърнало живота му.

Отначало събрал няколко мъже, на които също като него им омръзнало от безчинствата на турците. Пътят им в планината ги срещнал със селянин, на когото трима помаци му крадели овцете и го изнудвали за пари. Не стига това, ами взели сестра му, за да я направят кадъна. Тогава с двама от своите мъже войводата се скрил в храстите да зачакал помаците да се появят отново. Когато дошли, селянинът дал знак и тримата паднали убити. След още няколко такива случки османците предприели мерки. Хасковският полицейски началник смятал, че лесно ще се справи с малката дружина и взел само 20 войника. По пътя чули гайда и помислили, че са попаднали на сватба, но видели сам гайдар...

След като гайдаря се приближил достатъчно, извадил пушката си и я насочил към началника, питайки го къде отива и кого търси. Той нямал време да реагира, защото от храстите се подали още дула. Когато се видял притиснат казал, че търси Ангел войвода. Ангел излязъл пред турците, за да разбере защо го търсят. Пребледнял, полицейският началник слязъл от коня си и обяснял, че работата му е да преследва хайдутите и моли да бъде убит, но да не става за посмешище. Войводата го оставил жив и здрав, но срещу дума, че никой повече няма да преследва дружината.  След случилото се дълго време никой не посмял да тръгне срещу Драгойновския войвода.

След като смирил Хасковската кааза, той обърнал поглед към Одринско, където бейовете превъзхождали по жестокост и насилие хасковските. Беят на Одринско събирал данъка чрез една арнаутска шайка, която измъчвала населението. Самият той живеел в Цариград. Войводата разбрал, че ако убие арнаутите няма да спре тази беда. Затова с двама от най-верните си хайдути заминал за Истанбул. Дегизирани като калайджии стигнали до едно малко пристанище. Там обаче били разпознати от един хасковски турчин, което ги накарало да побързат. Така по погрешка се качили на кораб, който пътувал за Бурса. Когато разбирали това, вече било късно и нямало как да се върнат назад. Вързали капитана и го заставили да обърне за Цариград. На пътниците казали, че имало задача, която да свършат там и не търпяла отлагане. На брега на столицата слезли трима продавачи на добитък с фесове и шалвари. Няколко дена те обикаляли, за да търсят бея и намерили магазина му на чаршията. Знаели, че тримата лесно ще се справят с него, но искали да вземат златото и да го върнат на сиромасите.

Това било изключително трудна задача, защото желязната му каса се намирала в къщата му, а там било трудно да се влезе, без да види някой от слугите. Така те измисли план, в който саморазправата била краен вариант. На сутринта влезли в магазина му с предложение да сменят за пари златни и сребърни монети, но им е неудобно да покажат стоката публично. Беят като видял това си помисли, че монетите са крадени и че можел да ги вземе на безценица. Затова ги поканил в дома си. Вечерта хайдутите отишли в къщата му и слугите ги въвели в кабинета на господаря си. Турчинът заповядвал да им занесат кафе и да не ги безпокоят повече. Щом останали сами Ангел и другарите му вързали бея и поискали да им каже къде е ключа за касата. Той привидно се съгласил, но след като отпушили устата му се развикал за помощ. Тогава един от хайдутите ударил турчина смъртоносно. Намерили сами ключа, взели златото, а слугите ги изпратили чак до вратата.


Надпис на камък край местността, в която се предполага, че Ангел войвода поема пътя на хайдутството

Още същата вечер  напуснали Цариград и  край Хасково се срещнали с дружината. Голяма била радостта на четата, но те не знаели, че одринският бей се оказал наистина високопоставен човек. Веднага на следващата сутрин дирите им били открити и местността, в която се криели била обградена от 1200 души войска и башибозук. Дружината разбрала, когато вече било прекалено късно и обръчът около тях започнал да се затяга. Тъкмо когато бинбашията бил готов да подаде сигнал за атака, вместо хайдути той видял едно момче с бяла кърпа да се подава от храстите. Голяма била изненадата на турците, виждащи приближаването на младежа, с вдигнати към тях ръце. Този млад мъж имал важна задача – да се срещне с бинбашията и да му предаде една бележка от Ангел, написана с молив. Пратеникът на хайдутите дал бележката на турците след обичайните поклони и поздрави, отместил се настрани и се обърнал към баира отсреща, където били другарите му. Тогава се чул гърмеж и кучето, което било в краката на военноначалника изкимтяло – куршумът  опърлил козината му от главата до опашката. Един от турците вдигнал ръка, като за команда за атака, но бинбашията го спрял. Втори куршум изсвистял  и този път свалил позлатения полумесец на войсковото знаме. Главнокомандващият запазил самообладание, но през умът му минало написаното на бележката: 

,,С първия куршум ще умеря хрътката, с втория – полумесеца на знамето ти, а с третия ако не върнеш аскера – твоята глава". Усетил, че войводата вече го държи на мушка, се обърнал и дал знак за връщане пред смаяните погледи на башибозука и хайдути. Когато поляната вече се опразнила и аскерът бил далеч, един от старшите офицери попитал какво е пишело на бележката, а бинбашията отговаря ,,Че всичко се оправя, само пробитата глава не може". Башибозукът обаче останал и нападнал четата, но скоро бил обезкуражени от точната стрелба на Ангеловите другари. Обсадата останала цял ден, но вечерта хайдути, преоблечени като даалии (разбойници), успели да се измъкнат и стигат връх Драгойна. Там преброили златото, което по-късно щели да раздадат на селяните, които да знаят, че ,,над каймакани и субашии, над паши и везири има Ангел войвода" .

Ние българите често се възхищаваме на чужди герои. Не трябва да забравяме обаче, че в нашата родина също са се раждали и се раждат мъже и жени, извършили несравними подвизи, достойни за възхвала. Това е само част от историята на Ангел войвода, но тя е достатъчна, за да разберем, че той е един от многото такива българи. Нека си спомним техни истории и завети. Нека се преклоним пред смелостта и светлата им памет.

https://bulgarianhistory.org/angel-voivoda/

Шишман

Quote from: Hatshepsut on 24 February 2021, 19:03:37Щом останали сами Ангел и другарите му вързали бея и поискали да им каже къде е ключа за касата. Той привидно се съгласил, но след като отпушили устата му се развикал за помощ. Тогава един от хайдутите ударил турчина смъртоносно. Намерили сами ключа, взели златото, а слугите ги изпратили чак до вратата.
Пишат без да знаят, но лошото е че и не искат да знаят. Ползват темата за постигане на разни лични цели. Въпросният турчин всъщност е евреин - Мушон бей, вероятно Моше. От Истанбул се прибират много трудно и т.н. Древна история, защото това е писано от един Димитър от тях : много често лъжат и не знаят основни неща.  А тоя Димитър в клиповете си често говори лъжи и откровени глупости. Бил е някога в БНС, ако не бъркам.