• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

26 July 2021, 17:32:06

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13363 Posts

Шишман
5570 Posts

Panzerfaust
887 Posts

Лина
739 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 22658
  • Total Topics: 1351
  • Online Today: 181
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 27
Total: 27

Археологически находки от Турция и Близкия Изток

Started by Hatshepsut, 13 September 2018, 21:46:35

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Археолози откриват доказателства за древен владетел, завзел царството на Мидас


Част от стелата, открита в напоителен канал

Археолози от Института по Изтока на Университета на Чикаго откриват изгубено царство, датиращо от 1 400 до 600 г. пр.н.е., което може да е надвило в битка Фригия, управлявана от цар Мидас.

Учени и студенти от Университета на Чикаго, заедно със свои турски и британски колеги, изследват място в Южна Турция, наречено Тюркмен-Карахоюк, когато местен фермер им съобщава, че е открил голям камък със странни надписи, докато е копал в близкия напоителен канал предната зима.

"Изтичахме направо там и го видяхме все още подаващ се от водата, така че скочихме в канала - чак до кръста", разказва доц. Джеймс Осбърн (James Osborne) от Института по Изтока, един от най-развитите центрове за изучаване на древния свят. "Веднага стана ясно, че е древен и разпознахме езика, на който е надписан - лувийски, език, използван през бронзовата и желязната епоха в този район."

Учените превеждат текста и откриват, че в него се говори за разгромяването на Фригия, царството на Мидас, легендарен древен владетел, за когото се носи легендата, че с докосването си превръща всичко в злато.

Осбърн разказва, че изглежда градът е достигал около 300 акра в най-големия си разцвет, което го е правело един от най-големите древни градове на Турция от бронзовата и желязната епоха. Учените все още не знаят как се е наричал това царство, но Осбърн смята, че откритието е революционно.

"Нямахме никаква идея за това царство. Изведнъж имаме значима нова информация за Средния Изток от бронзовата епоха", разказва Осбърн, който е специалист по проявата на политическата власт в градовете на желязната епоха. "Чудесно, изключително щастливо случайно откритие."


Пример за йероглифи на лувийски език, открити при разкопки наблизо до мястото

Работейки по проекта за изследване на региона Коня, Осбърн и студенти от Университета на Чикаго картографират мястото като част от интензивен проект за проучване на Тюркмен-Карахоюк, район, в който са били разположени редица прочути древни градове. Само разхождайки се от повърхността на земята учените събират парчета счупена керамика от 3 000 години обитание на района, докато накрая фермерът случайно не ги насочва към каменната стела.

Осбърн веднага идентифицира специфичното писмо, което символизира послание, идващо от царя. Фермерът помага да се извади масивният каменен къс от канала с трактор. Оттам той отива в местния турски музей, където е почистен, заснет и подготвен за превод.

Йероглифите са написани на лувийски, един от най-древните клонове на индоевропейските езици. Уникален език, изписван с йероглифи, възникнали в района на Турция, лувийският се чете с редуване от дясно на ляво и от ляво на дясно.

И докато самият Осбърн не е експерт по разчитането на древния език, той работи с двама от най-известните експерти по лувийски в света - колегите му Петра Худехубюре (Petra Goedegebuure) и Тео П. Дж. ван ден Хаут (Theo P.J. van den Hout).

Техният превод разкрива, че царят се е казвал Хартапу и вероятно Тюркмен-Карахоюк е бил неговата столица. Камъкът разказва че Хартапу е завзел съседното кралство Муска, или по-известно като Фригия, управлявано от цар Мидас.


Пълен изглед към археологическата могила в Тюркмен-Карахоюк. Изглежда непознатият град е заемал около 300 акра

Лингвистичният анализ предполага, че надписът е положен в края на 8-ми век пр.н.е., което съвпада с времето на управление на Мидас.

Това отговаря на стара мистерия - на малко повече от 15 км в южна посока се намира вулкан с добре познати йероглифни надписи. Те се отнасят до цар Хартапу, но до този момент никой не е знаел кой е той, нито къде е царувал.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Arheolozi-otkrivat-dokazatelstva-za-dreven-vladetel-zavzel-tcarstvoto_145168.html

Hatshepsut

Чаталхоюк: изчезналата цивилизация

Равнината на Коня се простира на стотици километри в централна Турция. Преди почти 60 години, на около 30 мили от регионалната столица Коня, екип от археолози започва проучване на два малки хълма. Разклонът между местната пешеходна пътека и самите две могили дават името на обекта. Вилицата (çatal на турски) и могила (höyük) се комбинират, образувайки Çatalhöyük (разклонена могила) Днес обектът е признат от ЮНЕСКО за най-значителното човешко селище, документиращо ранно заселени земеделци през неолита.
Преминаването, в човешката история, от номадство към уседнал живот винаги е будело въпроси сред археолози и историци. За съжаление те по-често констатират, отколкото обясняват. Отговорът може да се крие в това 9500-годишно селище в централна Турция. Освен разкриването на завладяващи подробности за това, как е изглеждал животът в град от каменната ера, обектът разкрива преломен момент в човешката история: когато хората започват да изоставят номадските пътища. Преди заселването в Чаталхоюк, хората са били скитници в продължение на стотици хиляди години. Чаталхоюк разказва за времето, когато хората са предприели един от най-ранните опити в света за ,,градски" живот.


Чаталхоюк - градът

Голяма част от икономическия, социалния и обредния живот на Чаталхоюк е организиран около дома. Къщите, всички много сходни по размер, приютявали семейства от пет до десет души. Няма улици. Много интересно е ,,проектирането" на сградите. Те са без врати и прозорци, като хората влизат в домовете си през отвор в покрива и слизат по стълба към главната стая. Фурната и огнището са разположени под входа и отворите служат и за отвеждане на дима. Обитателите готвят храна в тази част на основната стая. Подовете са почернели от пепел и сажди. Обсидиан, високо ценен заради гладката си повърхност, се използва за създаване на множество предмети, включително огледала. Стените са направени от кирпич и са покрити с мазилка. Дебелината им е около 50 см и височината на стаите е около 2,5 м. Използването на глина и мазилка като строителни материали улеснява работата на археолозите. Подовете, стените и рисунките по стените е трябвало да се обновяват непрекъснато. В някои сгради са документирани повече от 450 слоя фина мазилка върху само четири сантиметра стена. Всеки от тези слоеве предоставя информация за периода, в който е строена сградата, и понякога дава важни подробности за всекидневието на обитателите, като следите, оставени от кошници или черги по пода.


Чаталхоюк - стенопис

Стенопис от Чаталхоюк показва, според изследователите, изригване на вулкан. Хасан Дауи, вече затихващ вулкан, е разположен на 80 мили североизточно от Чаталхоюк. Планината е богат източник на обсидиан, вулканичната скала – ценена от жителите на Чаталхоюк. През 2013 г. вулканологът Аксел Шмит доказва, че Хасан Дауи е изригнал преди близо 9000 години, което съвпада с епохата на сградата, в която е рисуван стенописът. Според Шмит тази стена може да се смята за най-старата карта на света, тъй като показва изглед отгоре на селото.


Чаталхоюк - статуетка

Когато изследователите започват да копаят в Чаталхоюк през 60-те години на миналия век, те откриват над 400 скелета под къщите, които са струпани в лабиринт, подобен на пчелна пита. Погребването на мъртви под къщи е било обичайно в ранните селища в Близкия Изток - в Чаталхоюк само в едно жилище са преброени 64 скелета. Измазаните черепи са по-рядко срещани. Това е първият, открит в Чаталхоюк, и първият, погребан заедно с друг човешки скелет. Погребението намеква за емоционална връзка между двама души. Дали измазаният череп е този на родител или на жената, погребана там преди девет хилядолетия?
Ходър и неговите колеги също се опитват да разгадаят и обяснят картините и скулптурните фигури, открити при Чаталхоюк. Изкуството е влязло в домовете на хората от каменната ера, което говори за по-висок културен потенциал и за решаваща крачка към абстрактното мислене, основа на всяка цивилизация. Къщите отвън и от вътре са покрити със стенописи на мъже, които ловуват диви елени и бикове, и с лешояди, които се носят над хора без глава. На някои стени в мазилката се откриват барелефи на леопарди и женски фигури, които може да представляват богини. Ходър е убеден, че това богато на символи селище е един от най-големите и най-добре запазени неолитни обекти, открити някога, който държи ключа към праисторическата психика и към един от фундаменталните въпроси за развитието на човечеството: защо хората започват да се заселват в постоянни общности.

През хилядолетията преди разцвета на Чаталхоюк по-голямата част от Близкия Изток е била окупирана от номади, които ловували газели, овце, кози и бикове и събирали диви треви, зърнени култури, ядки и плодове. Защо, започвайки преди около 14 000 години, те правят първите стъпки към постоянните общности, заселват се заедно в каменни къщи и в крайна сметка изобретяват земеделието? След хилядолетия повече от 8000 души се събират в Чаталхоюк и остават повече от хиляда години. ,,Формирането на първите общности е основен повратен момент в развитието на човечеството и хората от Чаталхоюк, изглежда, са довели идеята до краен резултат", казва Ходър. ,,Но ние все още оставаме с въпроса защо те изобщо ще си направят труда да се съберат в такъв брой".
Десетилетия наред изглеждаше, че мистериите на Чаталхоюк никога няма да бъдат проучени. След Джеймз Мелаарт, британски археолог, който открива обекта през 1958 г. и го прави известен, Иън Ходър (роден на 23 ноември 1948 г. в Бристъл) е британски археолог и пионер на постпроцесуалистичната теория в археологията) се заема с Чаталхоюк. През 1993 г., след няколко деликатни преговори с турските власти, подпомогнати много от подкрепата на водещи турски археолози, той получава разрешение за повторно отваряне на обекта. Близо 120 археолози, антрополози, палеоеколози, ботаници, зоолози, геолози и химици се събират на могилата близо до Коня и преглеждат почти всеки кубичен сантиметър от древната почва на Чаталхоюк, за да разберат как са живели тези хора и в какво са вярвали. Неортодоксалният подход на Ходър – съчетаващ научна строгост и въображаеми спекулации за ,,влизане" в психологията на праисторическите обитатели на Чаталхоюк – поражда полемика.
Археолозите дълго обсъждат какво е причинило неолитната революция, когато праисторическите човешки същества се отказват от номадския живот, основават села и започват да обработват земята. Ходър набляга на ролята, която играят промените в човешката психология и познание. Не всички археолози са съгласни със заключенията на Ходър. Но няма съмнение, че неолитната революция промени човечеството завинаги. Корените на цивилизацията са засадени заедно с първите посеви на пшеница и ечемик и не е трудно да се каже, че най-могъщият днешен небостъргач може да проследи своето наследство до архитектите от неолита, които са построили първите каменни жилища. Почти всичко, което се появява след това, включително организирана религия, писменост, градове, социално неравенство, експлозии на населението, задръствания, мобилни телефони и Интернет, има корени в момента, в който хората решават да живеят заедно в общности. И след като те правят това, както показват откритията в Чаталхоюк, вече няма връщане назад.

Икономическите фактори винаги изглеждат малко недостатъчни, за да обяснят подробностите за живота през неолита, особено на обект, толкова интересен като Чаталхоюк", казва Къртис Рънелз – археолог от Университета в Бостън. ,,Моето мнение е, че неолитните народи първо е трябвало да си осигурят надеждна храна, след което да могат да се концентрират върху ритуалните практики".
Но Ходър твърди, че хората на Чаталхоюк дават по-висок приоритет на културата и религията, отколкото на препитанието и, както хората днес, се обединяват за общи ценности на общността като религията, да речем.
Предположенията, теориите, дебатите продължават, без да дадат отговори на важни въпроси. Кои са били хората, изградили Чаталхоюк, и защо са го изоставили? Има и много мистерии около това, защо селището в крайна сметка е изоставено. Доказателствата сочат, че социалната система постепенно се разпада поради културни промени и изменение на климата. През по-късния период археолозите откриват увеличение на разликите, разделящи социалните класи. Археолозите все още търсят обяснения.
Физичните, химичните и биологичните техники за датиране и анализ напредват бързо, но културните и историческите модели и концепции потъват в нескончаеми дискусии, в които се включват професионални археолози, културни антрополози и философи. А отговорите не идват. Като се има предвид, че само 4% от обекта Чаталхоюк са разкопани и проучени... много изненади чакат археолозите, както и цялото човечество.

https://www.culturespace.bg/bg/news-more/chatalhoyuk-izcheznalata-civilizaciya/

Hatshepsut

Археолози откриха липсващо звено в историята на азбуката


Надпис на парче от съд отпреди 3450 години, намерено на обекта Тел Лахиш в Израел, може да е липсващото звено в историята на азбуката, съобщи Сайънс алърт.

"Този надпис от 15 в.пр.н.е. е понастоящем най-старият известен със сигурност с азбука от Южния Левант" - пишат археолозите, ръководени от Феликс Хофлмайер от Австрийския археологически институт в сп. "Античност".

Най-ранният известен пример за писмо със система от букви, които представят звуци - азбука, е намерен в Египет и датира от 12-ата династия (около 1981 г.пр.н.е. до 1802 г.пр.н.е.). Още примери са намерени около 1300 г.пр.н.е. в Леванта (област, която включва съвременен Израел), пишат археолозите.

По-късно гърците възприемат азбука, както и римляните. Системи от букви въвеждат постепенно все повече култури.

Откритият в Тел Лахиш надпис е липсващо звено, защото запълва празнината между ранните примери за азбука от Египет и по-късните, намерени в Леванта. Находката насочва и как азбуката може да е донесена в Леванта. Според екипа хиксите, които са управлявали Северен Египет до около 1550 г. , може да са допринесли за пренасянето й. Тази теза се основава на факта, че за определен период хиксите са контролирали територия в Леванта и Северен Египет. За това насочват и йероглифните символи, използвани като букви върху парчето керамика.

Новонамереният надпис е доста къс - от две думи. Едната съдържа буквите айн, бет, далет, а другата нун, пе и тав. Те са от ранната семитска азбука, използвана на Арабския полуостров. Запазили са се в съвременния иврит, но символите за тях са различни. Пишещият е използвал йероглифни символи за някои от буквите - например айн е представена с йероглиф, който прилича на око.

Какво означават думите, специалистите не могат да кажат. Възможно е те да са части от две имена.

https://dariknews.bg/novini/liubopitno/arheolozi-otkriha-lipsvashto-zveno-v-istoriiata-na-azbukata-2267482

Hatshepsut

Древно хетско светилище отразява представите на хората за космоса


Светилището Язълъкая, построено преди повече от три хиляди години на територията на съвременна Турция, може би е символично отражение на космоса. Учените предполагат, че хетите са го построили, за да покажат как според тях функционират Вселената и природните цикли.

Язълъкая е светилище на открито и едно от най-важните свещени места за хетите, намиращо близо до град Хатуша, столицата на Хетското царство.

Руините му се намират в Турция, близо до съвременното село Богазкале.

Естествените скални камери A и B, които са отворени на върха от светилището, имат височина на стените от два до дванадесет метра. Пред двете камери са разположени храмоподобни сгради, от които са запазени само основите на стените. На лявата стена на камера А може да се види впечатляващ барелеф на процесия от мъжки и женските божества на хетския пантеон. Тази странична камера е най-старата част от цялото светилище, датираща от времето преди управлението на великия цар Тудхалия IV. Светилището е било възстановявано няколко пъти до края на Хетското царство, когато на входа на камерата са изсечени фигури на демони с лъвски глави.

По времето на Хетската империя мястото е било сцена на ритуални действия, чието съдържание все още не е ясно.


Каква е била функцията на светилището

В Язълъкая са намерени предмети от ранната бронзова епоха, третото хилядолетие пр. н. е. , но няма данни за каквото и да било използване на района като култово място през този период. Въз основа на многобройни находки от хетска керамика, както и на стената пред камерите, се предполага, че светилището се е използвало от около 15 век пр.н.е. за срещи на култовата общност. През 13 век пр.н.е. се предполага, че са създадени барелефи на цар Тудхалия IV.


Скален барелеф в Камера В, изобразяваща бог Шарума и цар Тудхалия IV, датирана около 1250-1220 г. пр. н. е.

Според археолога Юрген Зеехер (Jürgen Seeher) от Германския археологичен институт (DAI), ръководил разкопките в Хатуша до 2006 г., Язълъкая представлява ,,храм на бога на времето, където всички богове се обединяват всяка година за Новогодишния и пролетния празник". На този новогодишен фестивал, на който царят потвърждава властта си по едно и също време, вероятно са се провеждали шествия до Язълъкая от големия храм в Хатуша, който е бил използван за поклонение на бога на времето. Въпреки изобилието от глинени плочки, намерени в града, не е намерена пряка препратка към светилището, така че името на обекта по това време не е известно и  за точната функция на обекта може само да се гадае.


Шествие на дванадесетте подземни богове в зала В

Древен календар

През 2019 г. археологът и астроном Рита Гаучи (Rita Gautschy) и геоархеологът Еберхард Зангер (Eberhard Zangger) публикуват теория, според която скалното светилище има календарна функция. Съответно, дванадесетте подземни богове в камера А представляват дванадесетте лунни месеца в годината. Следващите 30 мъжки богове в процесията вляво представляват 30-те дни на лунния месец, докато 19-те женски богини отдясно представляват 19-те години, съответстващи на цикъла на Метон, период от време, в който слънчевата и лунната години се подравняват. Също така в някои аспекти на архитектурата на верандите, особено тяхната ориентация, изследователите виждат астрономическо значение. Според тях същото важи и за някои от сградите в столицата Хатуша.

Сега екипът разглежда по-детайлно релефа и предполага какво биха могли да означават за хетите тези изображения.

Подробности за проучването са публикувани в Journal of Skyscape Archaeology.


Основна сцена в Камера А, рисунка на Чарлз Тексие

Вероятно изображенията в Язълъкая символично изобразяват подземния свят, земята и небето, както и природните цикли. Така че според учените хетите са обособили незалязващите (циркумполярни) звезди, които никога не падат под хоризонта, в отделна група божества.

,,Те са имали определена представа как се е случило творението", разказва Зангер. Според него хетите са си представяли, че светът започва в хаос, който се организира в три нива: ,,подземният свят, а след това земята, по която вървим, и след това небето".

Като част от това Зангер обяснява, че хетите са  обръщали ососбено внимание на циркумполярните звезди, които никога не потъват под хоризонта. Той твърди, че една определена група божества в Язълъкая представя циркумполярните звезди. ,,Има подобни образи в Египет", казва той, а хетите са били повлияни от много съседни общества, включително Египет. Други релефи може да имат връзки със земята и подземния свят.

Вторият аспект на хетската космология е ,,повтарящо се обновяване на живота", разказва Зангер, "например денят идва след нощта, тъмната луна се превръща в пълнолуние, а зимата става лято. Календарните релефи отразяват този цикличен възглед за природата, твърди той.


Рисунка на шествието от  Чарлз Тексие

"Предполагаме, че светилището в своята цялост представлява символичен образ на космоса, включително неговите статични нива (земя, небе, подземен свят) и цикличните процеси на обновяване и прераждане (ден/нощ, лунни фази, лято/зима). Статичните нива и небесните цикличности са подчертани в светилището - всеки отделен релеф е свързан с тази система. Ние интерпретираме централния панел с върховните божества, в най-северния край на Камера А, като препратка към северните звезди, циркумполярната сфера и световната ос. Камера Б изглежда символизира подземния свят", обясняват изследователите.


Релефите на божествата в Камера А могат да бъдат подредени в групи, свързани с астрономическите принципи: 12 лунни месеца, 30 дни от лунния месец, климатична група и 19 годишни цикъла



Cosmic Symbolism at Hittite Yazilikaya

,,Като идея това не е пресилено", коментира Ефросини Буцикас (Efrosyni Boutsikas) от Кентския университет в Кентърбъри, Великобритания. Други култури,  от близката Месопотамия до далечната Мезоамерика, също използват религиозни паметници, за да свържат земния живот с по-голямото - като отразят своите наблюдения и идеи за устройството на Вселената. ,,Очевидно това има смисъл, защото точно това прави религията. Тя се занимава  и с мястото на хората в света", отбелязва Буцикас. Но все пак обръща внимание , че много от интерпретациите на екипа на изображенията не се основават на хетски текстове, които казват малко за астрономията. Вместо това изследователите често са използвали текстове от месопотамските общества, които са повлияли на хетите, но все пак са били и различни. Тя смята, че доказателствата биха били по-силни, ако подобни връзки между боговете и астрономията могат да бъдат намерени в други хетски сайтове.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Drevno-hetsko-svetilishte-otraziava-predstavite-na-horata-za-kosmosa_170897.html