• Welcome to Български Националистически Форум.
 

The best topic

*

Posts: 12
Total votes: : 2

Last post: 15 June 2022, 20:05:35
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

avatar_Hatshepsut

Рилският манастир - най-големият духовен център по нашите земи

Started by Hatshepsut, 29 August 2018, 14:54:41

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Topic keywords [SEO] православиерелигияхристиянствоманастир

HatshepsutTopic starter

Рилският манастир - най-големият духовен център по нашите земи


Източник: http://www.travelguide-bg.com/news/news.php?id=3388

Един от деветте български паметници, включен през 1983 г. в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, е прочутият Рилски манастир – най-големият духовен център по нашите земи и втори по големина на Балканите, българска светиня и едно от най-ценните свидетелства за приноса ни в световната цивилизация.

Намира се в северозападната част на Рила планина /откъдето идва и името му/, на 1150 м над морското равнище, сред живописна природа край две малки планински реки, на около 120 км от София. Манастирът е основан през Х век от монаха-отшелник и небесен покровител на България Св. Йоан Рилски и негови ученици по време на царуването на цар Петър /927-968 г./ в близост до пещерата, която е обитавал отшелникът. Една от основните дейности на светеца била проповедта на християнската вяра сред българския народ, който бил покръстен през далечния девети век. Св. Йоан Рилски Чудотворец е основоположник на организираното монашество по нашите земи и е един от първите пустинослужители, канонизиран скоро след кончината му през 946 г. Нетленните мощи на светеца се съхраняват и до днес в Рилската Света обител за вечно поклонение на вярващите.

По време на многовековното си съществуване Рилският манастир e преживял години на възход и разруха. Винаги се е радвал на привилегии от страна на владетелите от Втората българска държава /XII-XIV век/ и всички български царе от Иван Асен ІІ до Иван Шишман са му правили щедри дарения. Около 1335 г. местният феодал Стефан Драголов /Хрельо/ изградил манастира на сегашното му място, състоящ се от сгради за живеене, отбранителна кула и еднокорабна църква. От тези строежи днес е останала само кулата, която носи името "Хрельова кула". На последния й етаж има малък параклис "Преображение Господне", богато украсен със стенописи с оригинална иконография и голяма художествена стойност. Най-старите сред тях са от първата половина на ХІV век и представят три сцени от живота на Св. Йоан Рилски. От това време е и най-старата икона запазена в манастира и посветена на неговия патрон. Подемът на Светата Рилска обител след ХІV век е прекъснат от османското иго, когато манастирът е опожарен и разрушен до основи, а монасите му са прогонени. В края на ХV век започва възстановяването му от трима братя – Йоасаф, Давид и Теофан с помощта на руския манастир "Св. Пантелеймон" в Атон. За да се съхрани като православен и книжовен център на българския народ през трудните времена на робство, манастирът получава подкрепа и от руските царе и молдовските воеводи. Най-активният период от неговата дейност е по време на Българското Възраждане /XVIII-XIX век/.

Днешният вид на Рилския манастир е от началото на ХІХ век, а целият комплекс е във формата на четириъгълник с обща площ 8800 кв. м. В двора са разположени Хрельовата кула и главната манастирска църква "Рождество Богородично". В четириетажните жилищни крила има над 300 монашески килии и четири параклиса. А най-добрите зографи и дърворезбари са украсили богато стените и таваните на манастира. Главната манастирска църква е издигната през 1837 г. и е трикорабна, петкуполна, без предверие и с два странични параклиса. По стените й са изписани 1200 сцени и образи, дело на най-известните майстори-зографи от Самоков и Банско, сред които Захарий Зограф, Станислав Доспевски, Димитър и Симеон Молерови, а сред евангелските сцени изпъкват образите на български, руски и сръбски светци. Олтарният иконостас е с ажурна дърворезба, изцяло позлатен и е сред шедьоврите на Самоковската резбарска школа. В храма се пазят мощите на Св. Йоан Рилски Чудотворец. Една от безценните творби, съхранявани в манастирския музей, е уникалният дърворезбен кръст от XVIII век, направен от цяло парче дърво /81х43 см/ от монаха Рафаил. В продължение на 12 години той е изваял в него 104 религиозни сцени и 650 малки фигурки и ослепява при завършването му през 1802 г.

Днес в Рилския манастир се намират около 250 ръкописни книги от ХІ до ХІХ век, 9000 старопечатни църковни издания, нотирани ръкописи, възрожденски графични щампи и др. Сред най-ценните са Глаголическите листове от Х-ХІ век, две пергаментови Евангелия от ХІІІ век, Псалтир и два сборника "Адрианти" от 1473 г., Крупнишкото Евангелие от 1577 г. с обков от софийския златар Матей, Рилският сборник от ХІV-ХV век, който съдържа преписи от най-старите жития на Св. Йоан Рилски. Самият светец оставя на последователите си писмен Завет, запазен и предаван от рилските монаси. Според Рилския Чудотворец най-важното е човек да вярва и почита Божиите заповеди, да живее според Господния закон. Светецът пише, че не сребролюбието и натрупването на богатства е най-доброто за човека – напротив, това го отдалечава от духовното.

Основаната от Св. Йоан Рилска обител – хранителница на православната ни вяра, остава и до днес опора и утеха за българина. През 10-вековното си съществуване Рилският манастир не е прекъсвал своята дейност, не е минавал под властта на гръцко духовенство, в него винаги се е служело на църковно-славянски, а проповедта е била на жив български език.

HatshepsutTopic starter

11 любопитни факта за Рилския манастир


Рилският манастир е най-големият манастир в родината ни със статут на манастирско селище. Той е и най-посещаваният от туристи български манастир. Почти няма българин, който да не е посещавал манастира и да не се е наслаждавал на неговата красота и величественост. Манастирът възниква през 15 век и е свързан с живота и дейността на отшелника Св. Иван Рилски. По време на османското владичество и особено през Възраждането е бил важен духовен и книжовен център. Но какво още знаем за него?

Припомняме ви 11 любопитни факта за Рилския манастир:

1. Първоначално манастирът е създаден на 4 км източно от днешното си местоположение – някъде около 930 година. На сегашното си място е възстановен  от протосеваст Хрельо, който през 1335 построява пететажна отбранителна кула. До нея през 1343 е построена църква, която е съборена по-късно и на нейно място е издигната  днешната църква ,,Рождество Христово".

2. Църквата ,,Рождество Христово" е най-голямата манастирска църква в България. Фреските, с които е изрисувана, са дело на няколко художника, но само прочутият Захари Зограф се е подписал под работата си. 

3. През 1496 тук са пренесени мощите на Св. Иван Рилски и манастирът се превръща в голям книжовен център.

4. В манастира са учили и творили Пайсий Хилендарски и Неофит Рилски.

5. През 1833 случайно избухнал пожар унищожава почти всички манастирски постройки. След това даренията били толкова много, че построяването му започва отново още преди да е минала година от пожара. През целия 19 век се провеждало мащабно строителство. Завършва през 1860, а равносметката е 8800 кв.м новозастроена манастирска площ.

6. Най-ценният експонат в църковно-историческия музей към манастира е забележителният Рилски кръст, двустранно разпятие, което брат Рафаел резбовал между 1790 и 1802. На него са гравирани в миниатюра 140 библейски сцени и надписи и близо 650 човешки фигури. След изработването му и дългите години взиране в детайлите брат Рафаел изгубил зрението си. В музея могат да се видят предмети, свързани с историята на Рилската света обител. 

7. В североизточния край на манастира се намира етнографски музей, в който могат да бъдат разгледани народни носии, тъкани, килими и произведения на занаятчийското изкуство от района. 

8. Библиотеката на Рилския манастир разполага с над 32 000 книги и ръкописи. 

9. През 1983 Рилският манастир е включен в списъка на ЮНЕСКО на културно-историческите забележителности със световно значение. 

10. На около 4-5 км от манастира (около половин час пеша) се намира пещерата, в която е живял св. Иван Рилски. Там той е прекарал 7 години от живота си. Непосредствено преди нея е църквата, в която се намира гробът му. 



11. Според легендата всеки, който успее да мине през дупката в края на пещерата на св. Иван Рилски, е безгрешен. Тъй като това не е трудно, преданието се радва на голяма популярност.

http://www.bgnow.eu

HatshepsutTopic starter

Рафаиловият кръст

Рафаиловият кръст е известен резбован напрестолен дървен кръст в Рилския манастир. Изложен е в музея на манастира зад бронирани стъкла .
Считан е за връх на миниатюрната резба в манастира, за шедьовър на дърворезбата в България и в света.
Разпятието представлява кръст, направен от цяло парче чемширово дърво с размери: височина 80 см, ширина (с раменете) 42 см, дебелина 3 см.
Резбован е от монах на име Рафаил, използвайки фино длето, игла и увеличителни лещи. Пресъздал е 36 религиозни сцени с повече от 600 миниатюрни фигури. Работата по това произведение на изкуството е продължила 12 години и е завършена през 1802 г., но монахът загубва зрението си.




Рафаиловия кръст

HatshepsutTopic starter

Светата Рилска обител през Средновековието


Хрельовата кула в Рилския манастир

Автор: Проф. Пламен Павлов



https://trud.bg/

Създаването на самия манастир, съчетаващ отшелничеството и общежителното начало, започва през 30-те години на Х век

На кесаря Хрельо дължим изграждането на жилищно-отбранителната кула


Всяка година на 19 октомври отбелязваме паметта на св. Йоан (Иван) Рилски (около 876 - 18 август 946), най-обичаният български светец. Нещо повече, култът към небесния застъпник на нашия народ от векове надхвърля границите на България. Не на последно място, през 1922 г. на основата на ,,Отчов ден" (,,денят на отец Иван"), преизчислен по нов стил, е създаден празникът на народните будители - 1 ноември.

Местата на паметта за прочутия отшелник, лечител и утешител на човешки души, не са едно и две... Житията на св. Иван Рилски, както и някои предания, разказват за пребиването му в Осоговската планина, при Земен, Перник и на други места. Не по-малко интересна е ,,историята" на скиталчествата на неговите свети мощи - от Рилския манастир в средновековния Средец/София (тук те пребивават от 992 до 1195 г.), после в Търново (от 1195 до 1469 г.), най-накрая отново в Рилската обител, където се пазят и днес. За всичко това разказахме в няколко броя ,,Труд" през 2019 г. във връзка с инициативата ,,Светия път". За средновековния манастир на св. Иван в София ще разкажем отделно някой път - уви, в столицата няма и знак за тази обител, въпреки че светецът е наричан ,,средецко светило" от патриарх Евтимий Търновски!

Разбира се, най-емблематичният паметник на почитта към св. Иван Рилски е неговият манастир ,,Успение на Пресвета Богородица" в планината Рила. Големият ,,български чех" проф. Константин Иречек някога написа: ,,Рилският манастир е всебългарска светиня, целият народ е помогнал за неговото изграждане. Тук, в центъра на България, между Македония, Румелия [Тракия] и Мизия, той е здрава крепост за традицията на Българското царство, църква и писменост. Рила запази идеята за българската държава..."

В днешния си вид Рилският манастир почти изцяло е дело на възрожденските майстори. Сред тях изпъкват Алексий Рилец от Лазарополе (Вардарска Македония), Павел Йованович от Костурско (Егейска Македония), Кръстю от Дебър (отново Вардарска Македония), Миленко от Радомир... Неоценими са и заслугите на родения в Батак архимандрит Йосиф, наричан с право ,,Строителя", игумен на манастира от 1822 до 1860 г. За средновековния период от развитието на светата обител обаче се знае твърде малко, тъй като в края на XVIII и първата половина на XIX век старите постройки в голямата си част са били в плачевно състояние или са разрушени. Създаването на самия манастир, който е от т. нар. лавриотски тип, съчетаващ отшелничеството и общежителното начало, започва през 30-те години на Х век. Стеклите се в Рила ученици на св. Иван правят свои ,,килии" - първо прости ,,колиби", после дървени ,,хижи", разположени близо до пещерата на св. Иван. Преизграждането на манастира на днешното му място, както изглежда, става през ХIII век. Решението се налага, тъй като даденостите на първоначалното местоположение са затруднявали по-възрастните монаси и умножаващите се поклонници.

Още от създаването си Рилският манастир се радва на подкрепата на цар Петър (927-969), но данните за състоянието му през Х век и по време на византийското владичество са повече от оскъдни. И все пак, още тогава манастирът ,,облъчва" обширен район, включително Македония и още по на запад. Прочутите през XI-XII век последователи на св. Иван - Прохор Пчински, Гаврил Лесновски и Йоаким Осоговски, а и по-малко познатите Йоаникий Девички и Петър Коришки, създават свои обители, следвайки примера на Рилския манастир.

През 1195 г., девет години след възобновяването на Българското царство, цар Асен I (1186-1196) освобождава Средец/София от византийска власт. В духа на средновековните разбирания за държавност и сакрална защита мощите на св. Иван Рилски са пренесени в столицата Търново. Рилският манастир става ,,царски", като получава нови дарения и привилегии от Иван Асен II (1218-1241), неговият син Калиман I Асен (1241-1246) и други владетели. През 1378 г. цар Иван Шишман заявява, че манастирът е подкрепян "... от всички български царе - прадеди, деди и родители на царството ми...".

През тридесетте-четиридесетте години на ХIV век манастирът попада във владенията на сръбския болярин протосеваст (по-късно кесар) Хрельо Охмучевич, господар на български земи с градовете Щип, Струмица и Мелник. Това се случва след злощастната за България битка при Велбъжд (Кюстендил) през 1330 г. и гибелта на цар Михаил III Шишман Асен. За драматичния живот на Хрельо нашите читатели могат да научат повече от статията на проф. Николай Овчаров в ,,Труд" от 14 март т. г. Макар официално да е подчинен на сръбския крал Стефан Душан, могъщият болярин действа като независим владетел. Той търси съюз с Византия, а вероятно и с България, но през 1342 г. е принуден отново да се покори на Душан. Нещо повече, за да запази живота си, се оттегля от властта и приема монашеството. Уви, и това не го спасява - на 27 декември 1342 г. Хрельо, приел монашеското име Харитон, е погубен от наемни убийци, изпратени от отмъстителния сръбски крал...

С името на Хрельо е свързана сериозна строителна дейност, въпреки че точните u параметри не са изяснени. Твърди се, че той обновява манастира и строи ,,из основи" неговия главен храм, което надали трябва да се приема буквално - имаме примери, в които изразът ,,из основи" е хипербола за значим ремонт или разширяване на съществуващи градежи. Не изглежда правдоподобно, че до времето на Хрельо манастирът не е притежавал представителен храм, особено при грижата на българските владетели за тази ,,царска обител"... И през ХIХ век манастирската църква, макар и ,,овехтяла", е смятана за ,,прекрасна"! По думите на Неофит Рилски храмът ,,... беше с два купола и на две отделения направен, на певница и на полунощница (...) Тая церква в 1834 лето [от] Хр. след най-последньото изгорение монастирско, развали се нарочно, за да се отвори място на новата сегашня [църква]. Жалко е воистинну много, защото се лиши монастиро от тая драгоценная древност..."

На кесаря Хрельо дължим изграждането на жилищно-отбранителната кула, останала в историята с името му - ,,Хрельова". Построена от български майстори, тя е на пет етажа с височина 23 метра! Днес живеем в свят на високи сгради и небостъргачи, но през Средните векове картината е съвсем друга. Дори в края на ХIХ век кулата прави силно впечатление, а Иван Вазов я нарича ,,Хрельовий замък"! На последния u етаж е параклисът ,,Преображение Господне" със стенописи от ХIV век, белязани от духа на исихазма.

В своето ,,Описание" Неофит Рилски говори и за ,,Хрельовата магерница" на метоха ,,Орлица", разположен на 18 км западно от манастира. Както отбелязва изследователят на архитектурата проф. Николай Тулешков, малцина знаят, че тези строежи са от средновековната епоха - едни от малкото, достигнали до наши дни. Внимателният анализ показва, че част от църквата на метоха, както и приземният етаж на старото жилищно крило, са от средата на ХIV век, градени в специфичната за югозападните български земи т. нар. ,,клетъчна зидария". Особено ценни са запазените оригинални дървени колони с ,,възглавници" - от същия тип, каквито се използват и през българското Възраждане. Според проф. Тулешков, в случая имаме важно свидетелство за приемствеността в българските строителни традиции.

Скоро след смъртта на Хрельо Рилската обител отново е в пределите на българската държава. България получава своята знакова светиня поради подкрепата си за издигането на кралството Сърбия в степен на царство и на неговата автокефална архиепископия - в ранг на патриаршия (1346 г.). През 1378 г. Рилският манастир е посетен от цар Иван Шишман (1371-1395). По чудо е запазена неговата дарствена грамота със златен печат (,,хрисовул"), издадена на 1 септември 1378 г. в София. Вниманието на царя към светата обител, отразено в грамотата, се вписва в усилията му за отбраната на тази част от Българското царство, вкл. на Рила и Софийското поле, от ударите на османските завоеватели. Нека припомним, че народните песни и предания възпяват последния търновски цар заради отчаяната, но и храбра съпротива срещу завоевателя ,,... на Софийско поле, бой да правят за българско име, за Христова вяра..."

HatshepsutTopic starter

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Александър Куюмджиев "Стенописите в главната църква на Рилския манастир":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=5913