Келтитѣ

[Hatshepsut]

Келтите

История

Келтите се зараждат около XII-X век преди новата ера. Възникват като етнос в Централна Европа на територията на днешна Чехия. Разширяват територията си много бързо като се разпространяват в цяла Европа  – на запад в днешна Испания, на изток до черно море. Те са първите,които добиват желязо и това им дава предимство пред останалите народи. За първия етап от тяхното културно развитие свидетелства селището Халщат – Австрия ,където са открити интересни находки,даващи богата информация за бита,изкуството,обичаите на келтите. Този етап обхваща периода VII-V век. Келтите развиват търговия с гърците и именно те им дават наименованието.

Втори период от тяхното културно развитие е латенската култура (Ла Тен е селище в Швейцария) и обхваща времето V-I век.

През 390 г. пр.н.е. келтите превземат Рим и след като се оттеглят от Рим на север и създават държавата Галия. Келтите се съюзяват с Ал.Македонски, участват в неговите походи, а след смъртта му навлизат в Македония и превземат голяма част от нея. През ІІ в.пр.н.е. те създават държавата Галатия, която просъществува за кратко време.При тях не се създава трайна държавна организация и през периода II-I век пр.н.е., в резултат на натиска на германските племена и разширяващата се Римска империя от юг келтите са изтласкани към северното крайбрежие на Европа. Съхраняват се като народ единствено в днешна Северна Франция, в британските острови – Уелс, Корнуол, в Шотландия, остров Ман, Ирландия.

Келтските символи

Един от най-интересните символи е келтската плетеница. Това е графично изображение от възли, което се използва за декорация. За първи път се среща в келтското изкуство. Въпреки че се използва още от предхристиянски времена, тази плетеница намира широко разпространение в християнската епоха.Този символ представя вярата на келтите в безкрайността на живота, във вечното прераждане. Тази плетеница намира широко приложение в т.нар. книга ,,Келс".

,,Келс" представлява сборников ръкопис, изработен в края на VI и нач.на IX век в  Ман, Ирландия, Шотландия и Северна Англия. Представлява една от най-известните книги в световната история, поради своята оригиналност,красива изработка и дизайн. Съдържа 4 евангелия на Библията, църковни правила и документи,които се отнасят до манастира в Келс. Листите са 339 и са изработени от плътен, финно гланциран велен (пергамент от телешка кожа). Книгата ,,Келс" днес се намира в Trinity College и е в постоянна експозиция.

Някои от детайлите са – спирала и келтски кръст. Спиралата символира безкрайния преход от едно към друго, няма начало и край. Едно от най-старите изображения е открито на капака на гробница, построена през 3200 г.пр.н.е.

Келтски кръст

Келтският кръст символизира 4-те посоки на света, както и 4-те елемента –въздух, вода, земя, огън, обединени в кръг те символизират и слънцето.

Изработени  от камък, много богато декорирани и издигнати на свещени места. Поради голямото разпространение келтският кръст се възприема и от християнството като езическата декорация се замества с библейска.

Келтските празници и обичаи

Келтите са имали 4 основни празника – огнени фестивали. Основният се нарича Самхейн, с който се поставя началото на Новата  година, който стои в основата на съвременния празник Хелоуин. Този празник е свързан с огнената символика. Това произтича от вярването, че в древността  всички огньове са запалени от един първоначален огън от Върховния друид. Така се ражда традицията всяка година на 31 октомври /1 ноември да се пали голям огън и от този огън всеки да отнесе в дома си.

Вторият празник е Имболк и понякога се нарича Кендълмас (Candlemas). Имболк е бил посветен на богинята Бриид и ритуалите на този ден са били съсредоточени върху дома и огнището.

Друг празник е Белтен в чест на бог Бел (в чест на пролетта) – 30 април/1 май. Следващият Огнен празник е Белтен, който се чества на 1 май. Той отбелязва най-силното време на пролетта, което стимулира съзряването на плодовете в утробата на Земята и което ще предвести благодатна реколта по време на следващия празник – Луназа. Името му означава ,,Огънят на Бел", другото име на бога на светлината Луг. Белтен е празник на любовта и плодовитостта. При празнуването му в миналото обичай е било запалването на два огъня, между които се прекарвали стадата, за предпазване от болести. Хората, които си пожелавали раждане на дете или късмет, също прескачали огъня.

Луназа (чества се на 1 или 2 август), е празник на бога на светлината Луг (бога на занаятите), и празник на началото на жътвата. Отбелязван е с игри, състезания и панаири. На него се събирали много хора, но без оръжие, без омраза, без намерение за насилие. Празнували се сватби, разменяли се стоки, набирали се работници за следващия сезон. Съществувало поверие, че ако не се чества този празник, това ще причини много беди, нашествия или слаба реколта.

Освен 4-те основни има и 4 междинни празника. Това са:

- празниците на Слънцето, на  зимното и лятното слънцестоене (Албан Артуан и Албан Херуин)

- празници на  двете равноденствия – пролетно и есенно (Албан Ейлер и Албан Елюд). Всички те имат в името си думата ,,албан", която означава ,,светлина". Те отбелязват определени точки от годишния цикъл на слънцето и имат своя динамика, която съответства и на ,,четирите главни функции на човешкото съзнание: вдишване, възприятие, изразяване и припомняне". ,,Албаните" стоят в основата на повечето шотландски и ирландски празници.

[Hatshepsut]

Келти

Източници:

- https://bg.wikipedia.org/wiki/Келти
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Друидизъм
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Бард



Келтите през първото хилядолетие пр.н.е.:
[O] Ранни пластове от Западната халщатска култура
[O] Латенска култура
[O] Разпространение на келтските говори през III в.пр.н.е.


Названието келти обхваща племената и народите, говорещи келтски езици - специфична група от индоевропейското езиково семейство.

Най-старите достигнали до нас исторически свидетелства за келтите са от средата на първото хил. пр.н.е. Историци и археолози употребяват названието келти и в етнографски смисъл, говорейки за келтска материална култура и социална организация. Най-ранно идентифициране на келтски популации, различни от съседните им, позволяват археологическите находки от западната област на Халщатската култура от 750 - 400 г.пр.н.е.

Макар че келтските племена в Галия са използвали обединяващото ги наименование celtae, общо келтско самосъзнание през Античността не може да бъде установено, също както и културна наследственост между античните келтски племена и говорещите днес келтски езици етноси. Най-голямото си разселване келтите преживяват през V до I век пр.н.е., когато населяват обширна територия от Британските острови до Мала Азия. Впоследствие те са подложени на натиск от римляните и други народи и отстъпват повечето региони, които обитават, или биват асимилирани.

Населявани територии

Келтите са населявали днешните територии на Франция, Швейцария, Белгия, Южна Германия, Северна Испания, Британските острови, Северна Италия, Горен и Среден Дунав, отчасти Балканския полуостров и Мала Азия. През I век пр.н.е. значителна част от келтите са покорени от римляните. През средните векове били претопени и от други народи. В днешно време потомци на тези племена има само във Великобритания (ирландци, шотландци, уелсци и др.), в Западна Франция (полуостров Бретан, бретонци) и в Испания (провинция Галиция). Келтските езици са се запазили отчасти в Бретан, Уелс, Ирландия и Шотландия. На Балканския полуостров келти нахлули на големи групи през 3 век пр.н.е. Част от тях се заселила в Казанлъшката долина, където издигнали своя столица Тиле (днес село Тулово). Тяхната държава не просъществувала дълго — 70 години по-късно те се изселили към Анатолия в Галатия, но оставили отпечатък от своята самобитна култура и изкуство.

Келтска култура

Културата на келтите достига разцвет през V век пр.н.е. Има връзка с цивилизациите на Балканския полуостров и Мала Азия, а след покоряването на Галия от Цезар келтското население е подложено и на романизация, но келтите запазват оригиналния характер на изкуството си. С термина ,,латенска култура" се обозначава културата, чиито носители са келтските племена, обитавали през желязната епоха днешни Франция, Швейцария, Австрия, Чехия, Словакия, Сърбия, Хърватия, Словения, Северна Италия и част от Великобритания. Наречена е по името на гр. Ла Тен, Швейцария, където са намерени характерните за нея паметници. Латенската култура влиза във взаимодействие с тракийската, особено след създаването на Келтското царство през III век пр.н.е. При археологически разкопки са открити метални украси, дърворезба, оръжия, предмети с религиозен характер и др. Орнаментите са с геометрични (спирали, окръжности, елипси, плетеници) или животински изображения. Характерна черта на келтските племена е строежът на укрепени градове.

Религия


Два друида. Барелеф, намерен в г.Отун, Франция

Жреческото съсловие при келтите се разделя на три касти:

♦ Друиди - жреци, пророци, знахари и магьосници в келтските племенни общности. Жреческата им междуплеменна организация е забранена след завладяването на келтските територии от Рим през I век пр.н.е.

Друиди (галски druidae, древноирландски druid) — жрец при келтските народи, организирани като каста.

Друидите (druadcha - "хората на Дъба" ) представляват най-висшата каста. По правило са скитащи жреци или отшелници. Цветовите им инсигнии (роби , наметки) са черно или бяло. Те са ръководителите на големите религиозни церемонии. Юлий Цезар в съчинението си "Записки за Галската война" споменава за друидски събори , недостъпни за обикновените хора по равноденствията и на някои от главните келтски празници.

Другите две касти са на оватите (вергобретите) и бардовете.

♦ Филидии - притежават законодателната и изпълнителната власт и запаметяват свещеното историческо предание на келтите.
♦ Бардове - запазват и разпространяват келтската култура, като увековечават делата на митичните и реалните келстски герои и царе.

Бардът (на келтски bardos) е представител на третата каста на предримското жреческо съсловие у келтите - друидите. Бардовете са певци и поети, пазители на родовата памет, създатели на поеми и предания за вождове, богове и герои. Те водят преговори между благородническите фамилии и са съветници на аристокрацията. Техният цвят е синият. Главно тяхно средище в Британия е остров Ман.

През XV век думата бард преминава от келтски на шотлански диалект и английски с пренебрежителното значение странстващ музикант. Съвременното значение на думата започва да се формира по време на романтизма.

Състав на келтските племена

Белги - населявали междуречието на реките Сена и Рейн.
Бои - населявали днешна Южна Чехия.
Брити - населявали област Британия.
Гали (келти) - област Галия (територията на дн. Франция, част от Швейцария и Белгия).
Хелвети - населявали територията на днешна Северозападна Швейцария.

[Hatshepsut]

Келтите в Древна Тракия

http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/blog-post_32.html

Професор Валерия Фол: "Келтите в Югоизточна Европа са тема на историците още от древността. Тя вълнува и българските учени не само защото търсят келтски селища, артефакти и столицата Тиле на нашата територията, а и заради изучаването на алтернативните на елинската и римската култури.
Наскоро излезе от печат сборникът "В търсене на келската столица Тиле в Тракия (ІІІ в. пр. Хр.)" - на английски език, съставител доц. д-р Людмил Вагалински. Репроблематизират се различни аспекти от трако-келтските отношения от времето на около 60 годишното присъствие на келтите в Тракия през 3 в. пр. Хр.
М. Манов разглежда отново хипотезите за местонахождението на столицата Тиле – някъде в южните склонове на Странджа, т.е. в близост до Бизантиум (Истанбул), защитавана от М. Тачева, М. Домарадски и др., и предлага нова – връх Арковна край едноименното село в Североизточна България.
Всъщност, докато не бъдат открити ясни доказателства (най-сигурното е надпис), то всяко предположение ще бъда в сферата на хипотезата.
Пътят по р. Тунджа е най-прекият за движение от южното Подбалкание към Бизантиум и обратно, в монетарницата на Кабиле са сечени монети на Кавар, последните изследвания показват, че траките и келтите не са били в непрекъснат конфликт, както най-често си представят повечето хора, и са живеели и в икономическо и политическо сътрудничество."

Влиянието и силата на Келтите се виждат от тази карта от 3 в.пр.н.е.



жълто: Гърция и гръцки колонии
тъмно-зелено: Елинистични култури
зелено: Етруски
бордо: ранна Римска империя

КЕЛТИТЕ В ЗЕМИТЕ НА ДРЕВНА ТРАКИЯ

Макар, че келтските племена в Галия са използвали обединяващото ги наименование celtae, общо келтско самосъзнание през античността не може да бъде установено, също както и културна наследственост между античните келтски племена и говорещите днес келтски езици етноси.
Най-голямото си разселване келтите преживяват през V до І век пр.Хр., когато населяват обширна територия от Британските острови до Мала Азия.
Най-старите, достигнали до нас, исторически свидетелства за келтите са от средата на І хил. пр.Хр.
Съвременните историографи и археолози употребяват названието "келти" в етнографски смисъл, говорейки за келтска материална култура и социална организация.
Най-ранно идентифициране на келтски популации, различни от съседните им, позволяват археологическите находки от западната област на Халщатската култура (750 - 400 г. пр. Хр.).
В началото на III в. пр. Хр. в Панония (дн. Унгария) започнали да се събират воини от много келтски племена и през 279 г. вождът Брен повел огромна армия от 150 000 пеши войници и 60 000 конници към Гърция, където накрая били разбити от съюзените елини край светилището в Делфи.
Както разказва древногръцкият историк Полибий във "Всеобща история": "Келтите, отървали се от опасността при Делфи, не се прехвърлили в Мала Азия, ами като си харесали местността около Византион, сразили траките и превърнали Тиле в своя столица." От описаното от Полибий следва, че Тиле е стар тракийски град, който келтите превърнали в своя столица.
Така започва историята на келтското царство в Тракия.

    ***
Келтите успели да поставят в данническа зависимост дори град Византион, а мира местните жители откупвали с подаръци в златни монети годишно, които достигали до 10 000, а след това, със създаването на келтското царство, подаръците се превърнали в редовен годишен данък с многократно повишена стойност.
Причините, поради които силният град се съгласил да плаща данък на келтите, най-вероятно били политически – за охрана на границите, и то главно срещу нападенията на траките. Присъствието на келтите било необходимо и за защита на Византион от вероятните претенции на силните елинистични монархии на Селевкидите, Птолемеите, и на малкия и силен Пергам в Северозападна М. Азия.
Последният келтски цар Кавар сякъл монети в Кабиле и контролирал долината на река Тунджа. Археолози откриват негови монети при крепостта до Провадия, в останките от античния град Севтополис, който сега е под вода, и в крепостта при с. Седларово. Тези находки очертават границите на съществувалото за кратко келтско царство в нашите земи.
Келтски топоними са Danubius (Дунав), Singuidunum (Белград), Naisus (Ниш), Remesiana (Бяла паланка), Bononia (Видин), Durostorum (Дръстър/Силистра).

    ***
През това време траките не престанали да оказват съпротива и постепенно изтласкват обратно келтите от завладените територии.
След понесените удари царството на одрисите постепенно се възстановявало и още през 261 или 269 г. пр. Хр. новия одриски цар – Котис Райзду, дори поддържал международни контакти.
Известен е негов надпис от Делфи, в който е написано: "В годината на архонта Аристион и съветниците Евагор, Айкид, Мантиос, Дион, и Епикрат, градът взе решение при пълно народно събрание и законно проведени избори. Понеже Котис Райзду, тракийски цар, изпълнен още от по-рано с благосклонност, продължава да се отнася благосклонно към храма и града, и към тия, които лично се явяват при него, а и сега, пристигналият Тирил от Неапол (гр. Кавала) изрази неговата благосклонност към храма и към града, градът реши да похвали Котис Райзду, цар на Тракия, и дадената му някога проксения да бъде проксен, и той и наследниците му, и да се даде и на него, и на потомството му промантея, асилая и проедрия при игрите, които устройва градът, както и всички привилегии, които се дават на всички проксени и благодетели на града, а това решение да се запише на каменен стълб, който да се постави на най-видно място в храма".
Този текст свидетелства за това, че въпреки проблемите в Тракия, Одриското царство е запазвало съществуването си и политическата традиция, независимо от настъпилите промени през периода на владичеството на Лизимах, и на последвалите нашествия на келтите, и независимо от загубите и разрушенията, претърпяни от траките. Вероятно траките са се били оттеглили в укрепените и труднодостъпни места в страната си.
Около 20 г. след нашествието на келтите, одрисите вече са възстановили своето политическо присъствие на Балканите и представляват политическа сила, която е желана в Елада.

    ***
Келтската държава постепенно се превъръщала в политически фактор, нещо, което явно е противоречало на стратегическите планове на одрисите.
Въпреки, че последният цар на Тиле - Кавар, успял да създаде една широка коалиция от държави, която включвала гр. Византион и Витинското тракийско малоазийско царство, държавата му просъществувала до 214-213 г. пр. Хр., когато била унищожена от одрисите обединени с близките им тракийски племена на сапеите, кените и гетите, които обединявайки усилията си окончателно ликвидират около 60-годишното присъствие на келтите в Тракия през III в. пр. Хр.
Оттогава учените не са определили с точност местоположението на старата келтска столица.
Някои я пращат към Кабиле край Ямбол, други - чак на юг от Одрин, но все още няма сигурни данни за местонахождението й.

    ***
През същата година Ханибал преминал Пиринеите и Алпите, и започнал война с Рим – Втората пуническа война, която продължила до 201 г. пр. Хр.
Като се възползвали от настъплението на римляните и от поражението на големите елинистически монархии Македония, Египет и Сирия, които били заграбили тракийските крайбрежни територии, траките одриси възстановили независимостта си под ръководството на Севт ІV.
Македонците били изтласкани от Филипопол, който се превърнал в столица на държавата на Одриското царство.
При наследника на Севт ІV - Котис ІІ, между одрисите и македонците бил сключен военен съюз, насочен срещу римската заплаха за Балканите.
Македонският владетел признал независимостта на Одриската държава и одриския цар отново започнал да издава монетни емисии с титлата "базилевс".



На тази карта е показано разпространението на Келтската цивилизация:
- жълто - територия Hallstatt, 6 в. пр.н.е
- зелено - максимална Келтска експанзия към 3 в. пр.н.е. /включително и половината днешна България/ , Регион Луситания в Иберия, където присъствието на Келтите не е доказано
- тъмнозелено - Шестте Келтски Нации днес /Scotland, Ireland, Isle of Man, Wales, Cornwall and Brittany/ , региони, където Келтските езици се използват в ежедневието и до днес.

АРХЕОЛОГИЯТА И ТИЛЕ – ИЗЧЕЗНАЛИЯ ГРАД 

От нашите историци за древния Тиле, пръв д-р К. Иречек пише в ,,История на Българите" (изд. 1875г. в Прага), като споменава за келтско царство в Подбалкана в Тракия.
Иречек прави опит да локализира Тиле при село Тулово, Старозагорско, поради звуковата близост на името на селището, като неправилно приема, че келтите са проникнали в Северна Тракия по река Марица.

    ***
В края на ХІХ век работещия в България археолог К. Шкорпил, дават описание на открита късновизантийска крепост близо до с.Главан, Старозагорско.
Той подчертава, че тя е изградена върху древно тракийско укрепление, защитено с масивен каменен вал, и прави предположение, че това е древната столица на келтите в Тракия, описана от Прокопий Кесарийски в ,,De Aedeficiis" като кастела Тулеус.
Сондажните разкопки, извършени на това място през есента на 1992 г. показват, че това не е нито кастелът Тулеус, който е локализиран по-рано южно от Одрин, нито древният Тиле, а древно тракийско укрепление, заобиколено с вал с височина 1.5 метра, ширина 7-8 метра, съставен от три реда големи камъни, разположени върху терена, уплътнени с пръст, и натрупани със средни и дребни ломени камъни.

    ***
Доц. Васил Миков в публикацията си ,,Траките" (сборник І, ,,През вековете", 1938 г.), проследява  пътя на келтите под командването на вожда им Картерий и по-късно под предводителството на Комонторий през Северозападна България към Тракия, и борбата им с местните тркийски племена.
Доц. Васил Миков смята за грешни хипотезите, че столицата им Тиле се намира при с.Тулово, Старозагорско или при с.Крън.
Цитира факта, че при разкопките на голямата Туловска могила през 1905 г. е открито не келтско, а тракийско погребение.
По археологическите находки, характерни за древните келти,  той определя точния им път.
Келтите се движат бавно, заедно с жените, децата и цялата си покъщнина, за да търсят по-плодородна и богата земя за заселване.
Техният път е приблизително следният: По Дунав през Видин към Бяла Слатина.
По-нататък са прехвърлили Хемус през Химитлийския или някой съседен проход и са навлезли в Подбалканското поле.
Келтите го заемат последователно от запад на изток по течението на река Тунджа, като при това нанасят сериозни удари по долината на река Тунджа на одриското царство и на цар Севт ІІІ.
Според доц. Миков келтите дори са завладели изграденият от Севт ІІІ, укрепен, представителен град Севтополис (понастоящем на дъното на язовир Копринка), селището и крепостта при с.Крън (Старозагорско), древното тракийско укрепено селище до гр. Николаево (Старозагорско) и по-нататък древният тракийски град Кабиле по средното течение на река Тунджа.
Последният от келтските царе по-тези земи Кавар сече монети в Кабиле, което значи, че е контролирал изцяло долината на река Тунджа.
Изобилие от негови монети (бронз и тетрадрахми) са открити при археологически проучвания в укрепеното селище до Провадия, в  Севтополис и в крепостта при с.Седларово, което очертава приблизително региона на най-значимо келтско влияние през ІІІ век пр.Хр.

Келтска бронзова гривна, Археологически музей към БАН

В началото на 1931 г. трима души от свиленградското с. Мезек отишли да копаят край могилата Малтепе (,,могилата на имането") и скоро се натъкнали на входа на гробница.
Викнали кмета и учителя и още същия ден влезли в могилата, където открили бронзови съдове, оръжие, златни накити.
След няколко дни от София пристигнали археолозите Богдан Филов и Иван Велков, които веднага оценили значението на гробницата – най-голямата открита дотогава, при това неограбена. Успели да съберат голяма част от намерените предмети.
Сред находките имало и няколко бронзови предмета, чието предназначение Б. Филов, въпреки големия си професионализъм не успял да определи.
По-късно негов немски колега - археолог, успял правилно да ги идентифицира като части от келтска колесница.
Според разказите на откривателите на гробницата, в нея наистина имало доста кости от коне.
Разбира се, предметът може да е попаднал в Тракия по много различни начини – като дар от келтски вожд за владетел на трибалите или като плячка след някоя битка. А такива е имало.
За присъствието им свидетелстват отделни предмети тук и там.
Сякаш за да докаже своето съществуване, келтският владетел Кавар – ,,царствен и великодушен" мъж, твърдят изворите – сякъл монети с името и титлата си.
Но келтите донесли със себе си мода, най-вече оръжия и накити, която траките също възприели.

Бронзовото лице от келтската колесница, от гробницата край с. Мезек

Находките от Мезек са част от картината.
Съществува мнението, че в гробницата е положен владетел от династията в Тиле.
Не така смятат болшинството археолози, като доц. Тотко Стоянов, историк от СУ.
,,Гробницата е построена по-рано и е била използвана няколко пъти, вероятно от тракийски владетелски род – обяснява той. – В нея няма други келтски предмети, които да подкрепят идеята за погребан в нея знатен келт. Много по-вероятно е колесницата да е била дипломатически дар или военна плячка, съпровождаща новия си тракийски собственик."
,,Келтското царство би трябвало да се търси на югоизток – казва доц. Стоянов, – близо до проливите – в Странджа или турската част на Тракия, все още слабо проучени райони."

    ***
Преди малко повече от десет години, археолога Лъчезар Лазаров, прави разкопки в близост до село Арковна, Варненско.
Там на един огромен хълм, той смята, че е келтската столица на Кавар.
Археолога тогава се обосновава на многобройни бронзови монети на Кавар, многобройни келтски фибули и други, както и на близоста до Византион. Единия сезон под една могила се разкрива гроб с две амфори, 8 глинени съда - всичко запазено; бронзови - патера, хидрия, леген, 90 стрели, келтски меч, три копия, юзда, останки от кремиран човек, сребърна фиала.
На вторият сезон част от масивен градеж, може би Лъчо-светилище, част от вероятен арсенал-доста оръжие и т.н.
Днес да се търси в тази местност келтската столица има своите привърженици сред учените като М.Манов.

Гробна находка с келтско оръжие. Североизточна България (ІІ–І в. пр. Хр.)


Келтски фибули от бронз

Всъщност Тиле още не е намерена. Това е един от парадоксите на келтите в Тракия - че въпреки изричните сведения на древните историци те остават невидими за археолозите. За присъствието им свидетелстват отделни предмети тук и там. Сякаш за да докаже своето съществуване, келтският владетел Кавар - ,,царствен и великодушен" мъж, твърдят изворите - сякъл монети с името и титлата си.
Но келтите донесли със себе си мода, най-вече оръжия и накити, която траките също възприели.

[Hatshepsut]

За друидите

Друидите (келтските жреци) ... са едно от най-интересните явления в келтския свят и еднакво интригували както античните автори, така и съвременните историци.

Дали тяхното общество е имало затворен характер и функциите са били наследствени? Оскъдните сведения съобщават, че върховният друид бил избиран чрез гласуване или свещена борба между кандидатите. По-вероятно било друидите да са били подбирани сред добре проявяващите се келтски младежи.

Младите кандидати за жречески сан усвоявали учението на друидите в продължение на 20 години. Използуването на писменост при предаването на жречески знания било забранено, въпреки че келтите познавали гръцката и латинската азбука, а по-късно създали келтската писменост огам. Всички знания се научавали наизуст. Кандидатите за жреци получавали различна степен в зависимост от знанията си и срока на обучение. Най-ниската степен била на бардите (поети, певци), следващата на ватесите (пророци, гадатели) и най-висока степен на друидите. Последните изпълнявали функциите на жреци, гадатели, учители, поети, лекари и съдии, т.е. обединявали функциите на двете по-ниски степени и ги обогатявали с други знания. Друидите живеели в отдалечени места, в горите и пряко не контактували с населението. Всички друиди се събирали веднъж на годината в дъбова горичка на територията на племето карнути. Въпреки своето отшелничество друидите имали последната дума при взимането на важни политически решения на келтските вождове.

Цезар съобщава, че Дивитиакус, главен друид на племето едуи, водел политика, противоположна на тази на краля на племето. Естествено друидите били централна фигура при жертвоприношенията, култовите обреди и на празничните тържества.

Авторитетът на друидите сред техните съплеменници се утвърждавал от убеждението, че те били пазители на всичко най-добро и най-честно. Етичността била важна черта в поведението на друида. Друидите били учители на галите, поддържащи училища за всички желаещи да получат знания. Те препредавали галската историческа традиция, съхранявали духовното наследство, били олицетворение на келтската култура и достойнство. Естествено е тогава, че при всеки опит да се покорят галите първите посегателства се извършвали срещу друидите. Въпреки големите преследвания на римляните срещу друидите в Галия те се срещали до IV - V в. от н. е., а в Британия и до по-късно.

източник: М. Домарадски "Келтите на Балканския полуостров", София 1984, 55-56

https://occultroom.blogspot.com/2014/06/blog-post_20.html


Дори и да не знаем етимологията и тази дума извиква представи за древни мъдреци и тайно познание. Но ако се запознаем с различните версии за произхода и ще бъдем още по – заинтригувани. Съвременните учени приемат тезата на римските и гръцки автори, които извеждат "друид" от келтското dru /дъб/, съчетано с индоевропейския корен wyd или vid /зная/ и превеждат думата като "Този, който знае /тайните на/ дъба" или "мъдрецът от дъбравата". Може да ни се стори странно, че друидското познание се е ограничило само до едно дърво, но изглежда дъбът е символизирал всички дървета. Може би се питате защо говорим само за друиди? А къде са друидесите? Според някой друидството е било типично патриархална институция, но това не е вярно.  Вярно е, че в края на 17 и в началото на 18 век, когато интересът към друидството се възражда, в неговите редици са преобладавали мъжете, но това отдавна не е така и в повечето днешни друидски общности броят на мъжете и жените е еднакъв. От класическите извори знаем, че е имало друиди и от двата пола, а келтското законодателство е предоставяло доста по – големи права на жените в сравнение с останалите тогавашни култури.

Бардове

Бардовете са били пазители на традицията и племенната памет – зорките стражи на светостта на природата. Бардът е първото ниво на обучение, през което минава и бъдещия оват и друид. Обучението на барда е било интензивно и е траело дълги години. В Ирландия например обучението продължавало 12 години. През първата година ученикът преминавал от първото ниво – "абсолютно начинаещ", до това на "служител на поета", за да стане след това и "кандидат сатирик". През този период той изучавал основите на бардическото изкуство: граматиката, дванадесетте саги и огамичната дървесна азбука. През всяка от следващите четири години научавал по още десет сказания плюс сто огамични комбинации, а също философски уроци и поеми. На шестата година този, който се е справил успешно със тези задачи получавал званието Стълб и научавал още 48 поеми плюс още дванадесет сказания.
През следващите три години кандидат бардът се е наричал Благороден ручей, защото когато отворел уста от нея "руквали елейни слова, а богатствата се изливали като поток върху него." През този период научавал още 45 саги, с което общият им брой достигал 175. Последните три години го превръщали в "Доктор по поезия". На десетата година изучавал още по – сложни поетически форми и тънкости на метричната композиция, на единадесетата – нови сто поеми, а на 12 година го очаквали 120 публични речи и четирите изкуства на поезията. Ако се справел и с това вече можел да бъде провъзгласен за Майстор, с репертоар от общо 350 сказания.

Знак за достойнство била сребърната клонка, докато всички по – долни класове носели бронзови. Оламът получавал златна. На всяка от тези клонки била окачена камбанка и когато поетът влизал в кралския двор, за да рецитира поема или да разкаже сага, звънът на камбанката го следвала на всяка крачка. Това било знак за публиката да стихне в почтително мълчание, а на него самият му помагало да се вглъби във вътрешния си свят. Олъмът или майстора поет е седял на трапезата до самия крал и е имал привилегията, с която е била удостоена единствено кралицата, да носи дрехи в шест различни цвята.

Овати

Оватите са били посветени в мистериите на живота и смъртта и са умеели да преодоляват времето, за да отгатват бъдещето и за да говорят със сенките на предците. Отправяли са се на пътешествие в царството на мъртвите, за да се завърнат от там с прорицания и съвети за живите. Според класическите автори, друидите са се делели на три категории съобразно своите функции. Бардовете са отговаряли за изкуствата, оватите за прорицанията и гаданията, а друидите за философията, поученията, съветите и законодателството.И така, оватите са били прорицатели, ясновидци и гадатели, а също и лечители, билкари, акушери. Те са били изключително вещи в разчитането на най-различни поличби – гадаели са по полета на птиците, формата на облаците и поведението на животните. Познавали са отлично растенията и заклинанията чрез които са лекували хората и добитъка.
Когато с идването на християнството друидството преминава в "нелегалност", именно оватите са тези, които предават опита си на следващите поколения лечители и последователи на Старата вяра, станали известни като Вещите люде – народни лечители, които до 30 години на 20 век все още са се срещали по британските селища. С течение на времето те се превръщат във вещерите и вещиците от съвременните популярни представи. Ето какво казва Цезар в Записки за галската война: "Най – важното им учение гласи, че душата не умира след смъртта на тялото, а се прехвърля в друго; поради тази им вяра у тях няма и помен от страха от смъртта, защото го смятат за най – голям позор за доблестния мъж." Келтите са вярвали, че за да се родим на този свят, трябва първо да умрем в Отвъдния и обратно, когато умираме тук е редно да отпразнуваме раждането си на другия свят.

Всичко това ни помага да разберем начина, по който оватите са възприемали пътешествието във времето. Земята на прадедите не е царство на мъртвите, а хранилище на племенната мъдрост, място където се заселват починалите, за да изчакат поредното си превъплъщение. Дотогава оватът може да се обръща към тях, за да получава съвети и да черпи вдъхновение, за благото на своя народ. Земята на прадедите наистина съществува и там можем да получим подкрепа и наставления. Съществува и една специфична сфера, в която превъзмогваме обичайното си усещане за време и то коренно се променя. Това са селенията, м които странства оватът, за да почерпи опит и прозрения. Поради връзката си с отвъдното оватите са ръководели церемониите на Самхейн или празникът на мъртвите честван на 31 октомври. Оватите са знаели, че за да се родиш трябва да умреш за тях смъртта не е означавала край на живота, а е била начин да усетиш още по – дълбоко факта, че си жив.

За да усвои спецификата на този цикличен процес на смърт и раждане, оватът е изучавал дърветата, храстите, билките и тънкостите на лечителското изкуство. Растителният свят е велик учител и има на какво да ни научи за раждането и смъртта, саможертвата и трансформацията. Ние страдаме, когато сърцето, умът и тялото ни не са в синхрон с Природата. Оватът се е учил как да използва даровете и – силата на растенията, съчетана с тази на Четирите първоелемента, Слънцето, Луната и съзвездията. Днешните кандидат – овати се учат да работят с природните сили. Изучават огам и опознават дърветата като живи същества, можещи да им предложат специфични лекарства и дарове. Заниманията им обхващат и работа със свещените животни от келтската традиция, както и различни гадателски методи. Усвояват основите на билкарството и редица лечителски техники. Научават се да контролират циркулацията на Нуифре в тялото. Нуифре е келтското название на виталната енергия известна като ци или прана. Символът на ранга на оватът е тисът – дървото на смъртта и прераждането, което ще рече и на вечността.

Друиди

Ако бардът е поет и музикант, пазител на традицията, вдъхновяващ, но и развличащ съплеменниците си, а оватът – лекар, гадател и прорицател, то друидът е съветник, съдия, учител, както и всепризнат авторитет в областта на култа и церемониала. Всичко това предполага мъдростта на зрялата възраст, високо обществено положение и ролята на човек, взимащ решения в трудни ситуации и даващ съвети на нуждаещите се.Една от основните функции на друида е била учителската. Учебния материал се е преподавал на две нива екзотерично и езотерично. Ако някои друиди са имали по един – двама ученици, които най – вероятно са помагали и в къщната работа, за да платят обучението си, то при други броят им е бил доста по – внушителен. Например Катхбад от Ълстър, един от друидите на крал Конхобар, имал цели сто ученика. Друидите също така са възпитавали децата на кралете и благородниците.От древните текстове разбираме още, че друидите са се посвещавали на това, което днес наричаме наука. Построяването на каменен кръг е изисквало сложни изчисления и инженерни умения, а и е трябвало да бъде съобразен с движението на небесните тела, така че друидите очевидно са били добри астрономи.
Освен това са умеели да работят с огъня и металите, което означава, че са били и алхимици. Огънят подобно на Водата е свещен за всички, които изпитват пиетет към естествения свят, а за друидите смело можем да кажем, че са били негови повелители. В чисто езотеричен план работата с огъня е част от самопознанието – умението да установиш връзка и да взаимодействаш със свещения огън в тялото си, както и с този в друидската дъбрава. Фактът, че Бригид е била богиня на лечителството и поезията, но и на Огъня и Водата, ни дава ключ към връзката между вдъхновението, към което са стремели бардовете, лечителството, практикувано от оватите и алхимичното деяние на вътрешното усъвършенстване, което пък било запазена марка за друидите. само това е достатъчно, за да си изградим представа за друидските мистерии, както и за естеството на тяхното учение и неговата актуалност днес.

В древните общества обработката на металите също е била приемане като сакрален акт – тъй като от нея е зависела способността на племето да се защитава и да осигурява храна за себе си и за добитъка. Според уелската традиция сред друидите е имало една специална прослойка, наречени ферилти, които са се изявявали като алхимици и металурзи в омагьосания град Емрис в Сноудония. Този град бил известен още и като Динас Авараон, "Градът на Висшите сили". В качеството си на металург друидът е изковавал мечовете на воините и благородниците. Тези оръжия са били закалявани не само по всички правила на ковашкото изкуство, но и с магически заклинания, които да закрилят техните притежатели и да им осигуряват успех на бойното поле. Друидите са изработвали и свещените котли.

Както мечът представлява мъжествените, активни качества на Съзнанието и Духа – проницателността, проникновението, така Котелът се явява символ на женствената пасивност и възприемчивост на Сърцето и душата. Също като Меча, Котелът е обичаен атрибут в друидския церемониал. Дървото, което символизира степента на Друида е дъбът – царственото дърво на мъдростта и традицията – същото онова Космическо дърво свързвано с друидите и Неметон – свещената дъбрава, в която те са изпълнявали обредите си и са обучавали своите ученици. И в заключение е важно да се знае, че друидите са правили много чести посещения на Хемуската гора, така са наричали в древността Хемус - днешната Стара Планина. Те са предприемали това дълго пътуване с цел поклонение и преклонение пред силата на това свещено място.

- http://www.sexnature.org/izkustvoto-na-magiyata/dumata-druid.html
- http://www.sexnature.org/izkustvoto-na-magiyata/bardove.html
- http://www.sexnature.org/izkustvoto-na-magiyata/ovati.html
- http://www.sexnature.org/izkustvoto-na-magiyata/druidi.html

[Hatshepsut]

Религията на келтите

Келтите се разселват в голяма част от Европа след III хилядолетие пр. н. е. и след вековни митарства са погълнати от Римския свят. По краищата на Римската империя в Ирландия, Шотландия и Уелс някои от племената им просъществували по-продължително и дори са оказали влияние върху християнството. Всеки някогашен клан от различните племена си имал свой пантеон. Келтите никога не са формирали единна политическа общност. Те са били организирани в племена, разпръснати в обширни райони на Европа. В различни паметници се споменават 374 техни божества, от които 300 - еднократно и явно са били локални. Според някои изследователи главният им пантеон е съставен от 33-ма богове. Това число често се приема като магическо. Всички опити за възстановяване на келтския пантеон са доста спорни. В основата му са героите - войни със свръхестествена сила. Бога на мълниите Таранис римляните отъждествявали с Юпитер. Сред боговете били Есус, Огмиус, Белатукадрос, Тевтат, Беленус и Балисама. Както повечето свои съвременници и древните келти почитали свещеността на богинята Земя - майка на плодородието. Почитали и бог Дагда - баща на заобикалящия свят - грозно джудже, което можело да убие 9 мъже наведнъж, но можело и да ги съживи. Богините имали голямо значение като източници на живот и плодородие. Това особено важи за триадата Дану, Мачя и Бригит. Бригит е богиня на културата, учението, сръчността и уменията. Боговетe на келтите живеят в Другия свят, който е земя под вълните - земя на младостта и поле на щастието. Вярвало се е, че в Другият свят всички са безсмъртни. От най-древни времена до днес друидите празнуват празниците на огъня през първия от всеки четири месеца на годината. Той започва при залез слънце и продължава 3 дни. На хълмовете се палят огромни клади. Между тях се прекарвал добитъкът за плодовитост и се танцували жречески танци. Според келтските поверия мъртвите се транспортирали до Другия свят от бога Биле. Там животът продължавал. Душата била безсмъртна и когато човек умирал, тя заживявала в тялото на друг. Митът им за сътворението не е оцелял до нас в пълния си вид и са правени много опити за реконструкцията му от малкото запазени паметници. Кръщенията вероятно са били подобни на тези от другите религии, но нищо не е стигнало до нас с подробности. Древната сага "Плаването на Бран" разказва, че сред океана се намирал кристалният остров на блажените, наречен Великата земя. Там царувало изобилието, а около трона на владетеля Трен танцували прекрасни жени.

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите сборника с келтски легенди "Мабиногион":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=79

...а също и книгата на Мечислав Домарадски "Келтите на Балканския полуостров":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7610

[Hatshepsut]

Келтите и келтското царство

Келтите, които могат да бъдат открити в историческите хроники и под името гали или галати, са древен индоевропейски народ. Най-ранните сведения за тях са датирани от средата на І хилядолетие преди Христа. Името келти се използва когато се говори за материалната култура на древния индоевропейски народ, както и за социалната му организация. Етнографите също използват това название при разглеждане на тяхното наследство.

Популациите на този народ най-рано са идентифицирани благодарение културата Халщат от 750 до 400 година преди Христа Археологическите находки, свързани с тази древна култура позволяват да се отделят келтите от съседните им племена и народи.

Откъде идват названията гали и галати и кои области заемат в античността?
Келтските племена в областта Галия са използвали името галати, което ги обединява, но единно келтско самосъзнание през античния период не съществува. Не съществува и културно наследство между древните келти и народите, които днес говорят келтски езици. Различават се докелтски и келтски период в историята им.

Докелтският период обхваща времето преди разселването им в Централна и Западна Европа. Това са различни култури, основно археологически, от бронзовата епоха.

След VІІІ век преди новата ера те са изместени от Халщатската и Латенската култури, които са създадени след разселването на келтите.

Халщатската култура обхваща периода от 1200 до 450 година преди новата ера и се отнася до ранножелязната епоха, която се представлява от войнстващи селяни от келтските племена.

Латенската култура се отнася до V-І век преди новата ера и е свързана с обработката на стъклото от келтски народностни групи. От V до І век преди новата ера келтите извършват най-голямото разселване в историята си и така се оказват население, живеещо на територия от Британските острови до Мала Азия. Най-значително и важно е присъствието им по нашите земи.

Възстановка на келтско селище

Създават ли келтите свое царство на наша територия и какво знаем за тях от присъствието им тук?


Келтите оставят трайни следи на наша територия и макар че траките ги побеждават и прогонват, историята помни присъствието им на Балканите.

И няма как да бъде иначе, след като келтите правят силно впечатление с вида си на гръцките и римските летописци. Тези варварски народи са руси или червенокоси, снажни, макар че ръстът им е около 150-160 сантиметра. Със светлата си кожа те впечатляват мургавите народи в южните части на континента. Има обаче и представители сред тях от средиземноморски тип, което говори за силно смесена популация от хора. В бой влизат голи, намазани с масло. Бойните им възгласи особено силно въздействат на противника.

Както всички други индоевропейци, келтите изграждат своя йерархия в обществото. На най-високото стъпало е Героят, изключителната личност, с огромна сила и мъжество. Той съперничи само на безсмъртните богове. Затова стремежът на воина-келт е да подражава на Героя. Такива героични фигури има и при останалите племена. За траките това е Орфей, за гърците - Херакъл.

Семейната единица при келтите е доста любопитно устроена. Семейството се създава на договорни отношения между мъж и жена. Жената донася зестра, запазвайки правото си върху нея по време на семейния живот. Ако мъжът и жената прекъснат договора, жената взима зестрата си.

Омъжената жена остава член на своя род, а не става член на рода на мъжа, с когото живее. Извънбрачните деца, както и дъщерите в семейството, остават членове на рода на майката.

Всяко келтско семейство принадлежи към род, в който влизат семействата по линия на бащата. Така децата, родени в семейството от съжителството на мъжа и жената, принадлежат към рода на мъжа. Най-важното в един род не е икономическата база, а духовната връзка още от тотемни времена. Всеки род почита различни животни. Родовете от кръвната връзка на един мъж образуват племе. И то е най-високата обществена структура при келтите.

Племената при келтите са много големи, някои от тях наброяват 300 хиляди човека. Териториите им обаче са малки. От летописите са познати над 305 келтски племена.

В началото на І хилядолетие преди Христа начело на племето при келтите стои крал. По-късно тази титла е сменена от племенен вожд, когото избират всяка година. Така аристокрацията покачва своето влияние. По време на война се избира военачалник.

В края на хилядолетието някои военачалници правят опити да задържат властта, да обединят няколко племена и да създадат държава, но неуспешно.

Самото общество също има интересно устройство. В летописите са описани три основни групи: друиди, конници и свободен народ.

- Конниците са аристократите - благородници, които владеят значителни земи. Тяхната сила се крепи на клиентите. Това по същество са васали, които подкрепят благородника и неговите действия. Чрез покровителство, дарение или лични качества всеки аристократ привлича клиенти и тяхната бройка определя неговото влияние.

- Свободният народ са селяните и занаятчиите, които имат задължения към конниците и положението им е близко до това на робите. Отделно съсловие на роби при келтите също има, но те са нещо като непълноправни членове на рода, които биват използвани като слуги и помощници.

- Друидите са религиозните водачи на общността. Те са жреците, пророците, знахарите и магьосниците. Особено вещи келтите са били в магьосничеството и затова тази организация е забранена от римляните след завладяване на териториите им през І век преди новата ера.

- Трябва да се отбележат и други основни групи в обществото - на филидиите, които са законодатели и изпълнители на властта, и бардовете, които увековечават в песен делата на героите и властващите.

Келтското царство по нашите земи - време на възникване и изчезване



Големият поход на келтите по днешните наши земи започва през 280 година преди Христа, когато 170 хиляди келти, разделени на две групи атакуват земите на днешна Гърция и Македония. Въпреки блестящите келтски победи, елините успяват да устоят на натиска им и накрая ги отблъскват при светилището в Делфи. Келтите загубват вожда си Брен и бягат в Азия или Тракия. Някои обаче остават около Бизантион.

Други успяват да надделеят над траките и създават свое царство със столица Тиле. Не е изяснено къде точно се намира градът Тиле, някои историци го търсят около Стара планина, но по-вероятно е това място да е около Странджа или в турската част на Тракия. Поради слабото археологическо проучване точното място на столицата на келтите - Тиле, все още не е установено.

Трябва да се отбележи интересният факт, че поради своята войнственост келтите представляват постоянна заплаха за Балканите и най-вече за такива владетели като Александър Велики и баща му Филип ІІ Македонски, както и за техните наследници, но царството, чиято столица е Тиле, е единственото държавно обединение, което успяват да създадат за кратък период по нашите земи.

Има останали редица артефакти от присъствието им на Балканите - монети, юзди, върхове на копия, мечове, шпори и други. Това са все характерни за келтите предмети от метал. Най-интересни без съмнение са монетите, сечени от последния келтски владетел Кавар, които са открити в Тракия.

Интересен факт е, че келтите - завоеватели и местните траки правят неочаквано културно взаимодействие помежду си. Самобитната култура на келтите не става доминираща в Тракия. Келтски предмети обаче се срещат в бита. В тракийската гробница в Мезек е открита колесница на келтите, което говори за взаимстване на културни достижения.

Келтската политика и начин на живот са типични за варварски народ, те живеят от грабителски набези над съседите. Нападат съседните племена, ограбват ги и ги принуждават да им плащат данъци. Има предположения, че едно от откритите значителни тракийски съкровища - това при Рогозен е скрито именно заради опасността от келтско нашествие.

През 213 година преди Христа, след 70-годишно съществуване, царството на келтите е унищожено от тракийските племена, които въстават и възвръщат свободата си. Според свидетелствата на гръцките хронисти траките въстават, разгромяват келтското царство и унищожават цялото племе. Това се случва при владетеля на келтите Кавар.

Източник: https://sanovnik.bg/n3-101899-Келтите_и_келтското_царство

[Panzerfaust]

Интересно, но келтите лесно губят езика си и впоследствие се асимилират. От обширните пространства, населени с келти в континентална Европа не е останало нищо. Дори на Британските острови днешните келти - ирландци и шотландци почти изцяло са си загубили езика и са преминали на английски, а малките народи на манците и корнуелците изцяло са преминали на английски. Уелсците са единственото изключение, но и там повечето вече не говорят езика си.

[Hatshepsut]

Д-р Косьо Зарев: За келтите на Балканския полуостров

Исторически сведения сочат, че келтското нашествие през  279 г. – 278 г. пр.Хр. унищожава Севтополис
     
Келтската култура се зарежда още през неолитната епоха около четвъртото хилядолетие преди Христа на територията  на централна Галия – днешна Франция. През бронзовата епоха се завземат земи от днешна Италия и Северна Испания, както и земи от Британия.

Келтското нашествие в Европа започва през четвърти век пр.Хр., а първият им поход на Балканския полуостров е засвидетелстван от Теопомп, когато келти нападат илирийското племе Ардиеи. През 335 г.пр.Хр. Александър Велики приема Адриетически келти, поддържа контакти с тях и ги използва, като малка наемна армия. Но Диодор съобщава, че бащата на Александър – Филип II Македонски е бил убит от келтски меч.

              След разпадането на Македонската държава, на територията на тракийското Одризко царство Севт III построява град Севтополис върху старо тракийско селище. Обявява го за столица, която процъфтява в периода 322-278 г.пр.Хр. Градът е построен по Хиподамов план и разполага с царски дворец, Агура – площад, канализация за чиста вода, крепостни стени с дължина 890 метра, защитени с кули и порта, която води към река Тонзос – Тунджа. На територия от 50 декара са оформени 48 отделни квартали с правоъгълна форма и големина 45 метра на 18 метра. Успешно се развиват занаятите – металообработване, сечене на монети, каменоделство, строителна керамика, изработване на сребърни и златни украшения и съдове, изработка на платове от лен с вертикални станове и др. По река Тонзос се поддържат активни търговски връзки с гърците, откъдето се внася зехтин, вино, платове, чернофиринсова керамика и др. В обръщение са тракийски бронзови монети и гръцки тетрадрахми .

          В центъра на столицата е поставена бронзова статуя на Севт III върху мраморен пиедестал.

          И точно в този момент келтското нашествие през  279 г. – 278 г.пр.Хр. унищожава Севтополис, както и гръцкия търговски център – Пистирос край Ветрен – Пазарджишко.

          Синът на Севт III – Ройгос се принуждава да построи малко тракийско селище на левия бряг на Старата река в днешния Казанлък. По негово настояване е построена Казанлъшката тракийска семейна гробница, която е използвана от семейството му. Неповторимите стенописи в гробната камера са дело на гръцкия художник Кодзимасис, който е автор на стенописите в Хасковската тракийска гробница.

          От това време съществуват данни, че петдесет хиляди келти са нахлули от земите на гетите, опожарявайки и унищожавайки тракийски селища на път към Мала Азия. Възможно е да са построили временно своя столица – Тиле в подножието на Хемус – Стара планина. Античните автори не посочват конкретно мястото, а по-късните изследователи посочват най-често района на с. Тулово, Казанлъшко.

          Един от най-успешните изследователи на келтската култура в България и на Балканите е проф. Мечислав Доморатски, възпитаник на Ягелонския университет в Краков – Полша. През 1976 г. той защити докторската си дисертация на тема ,,Тракия и келтските нашествия".  Аз, като полски възпитаник имах възможност да работя в екипа му, като преводач години наред. Главната задача беше да създадем археологическа поселищна карта на Розовата долина. За съжаление многобройните обхождания и археологически сондажи на района около с. Тулово не доведоха до положителни резултати за съществуването на келтско селище. Това е становището и на проф. Людмил Гетов, който като археолог в музей ,,Искра" търси Тиле до 1968 г. Проф. Доморадски стигна до извода, че Тиле действително трябва да се търси в подножието на Хемус – Стара планина, около днешните селища край Гурково.

          През 1988 г. проф. Доморадски локализира гръцкия търговски център ,,Пистирос" в община Септември, който проучва години наред до края на дните си.

          Съвместно с доц. Георги Нехризов,  студенти историци от СУ ,,Климент Охридски" и археолозите на Историческия музей ,,Искра" продължихме работата по попълване на археологическата карта на Розовата долина и на България, в резултат на която петнадесет хиляди археологически обекта бяха допълнени. Последното откритие преди внезапната смърт на проф. Доморадски през 1998 г. е локализирането на неизвестен античен градски център край селата Долно и Горно Сахране – Казанлъшко.

          Дългогодишните изследвания на проф. Доморатски  за келтите на Балканския полуостров през четвърти – първи век пр.Хр. изясниха редица въпроси за техния произход, отговори на въпроса защо не се заселват в Мала Азия, а предпочитат земите на Тракия и района Византион, днес Цариград. Цитира Стефан Византийски, който през шести век от новата ера смята, че не е сигурно Тиле да е келтска столица, а е възможно да е тракийско название.

          Различните келтски племена създават селищни системи в подножието на планините, където живеят паразитно. Средствата за живот осигуряват от данъци и откупи от съседните тракийски селища, както и от плячката от непрестанно водените от тях войни. Те се използват, като наемници в армиите на елинските владетели. Често не спазват пописаните договори и за траките е проблем да сложат край на тяхното господство. През 213 г.пр.Хр. избухва Тракийското въстание, което унищожава келтското господство на Балканите.

          Проф. Доморадски смята, че келтската материална култура, често се влияе от местната тракийска култура. Археологическите материали са оскъдни поради отсъствие на разкопки на келтски селища. Но той не е съгласен с проф. Венедиков, който отрича напълно латинския произход на обковките на бойната колесница от куполната гробница при с. Мезек. Различава келтските украшения, келтския меч, келтските бронзови фигурки и апликации за конски сбруй. Глинените и метални съдове рядко се различават от тракийските. Например Скордитските келти изработват красиви женски колани, орнаментални украшения върху мечовете и умбото на щитовете. Различна е и бронзовата им пластика. По подобие на македонските владетели, секат монети – варваризации на Филип II със схематични надписи.

          В мирно време избират вожд, който има абсолютна власт. Военните обаче, играят основна роля в келтското общество.

          През втори век пр.Хр. с  икономическото развитие на градовете им келтски племена се стремят да развиват военна демокрация, която бързо преминава в раннокласово общество.

          Духовната култура на келтите остава неизвестна и слабо проучена, поради липсата на сведения в историческите извори.  Редица келтски племена убиват заловените роби и устройват ритуали, чрез които ги поднасят, като жертвоприношения на боговете си.

          Между четвърти и първи век пр.Хр. келтските племена заселват различни страни на Европа – Франция, Швейцария, Италия, Англия, Ирландия и др. В организираните селища развиват различни занаяти, добиват злато в Хелвеция – Швейцария, изработват златни накити, секат сребърни и златни монети.

          Археологическите проучвания направени в ,,Хелвеция" допринесоха за изясняване на погребалните им обряди, а материалната им култура се обогати с артефакти за въоръжението, домашните занаяти, монетосеченето, изработката на женски накити и предмети от бита им.

http://www.kazanlak.co/component/k2/item/8278-d-r-kosyoo-zarev-za-keltite-na-balkanskiya-poluostrov

[Hatshepsut]

Келтите – познати и непознати

Впродължение на дълги години се смятало, че келтите били един от най-древните народи не само в Европа, но и в света. Това обаче изобщо не е така. Всъщност такъв народ никога не е съществувал.

Историците и археолозите използват названието келти в етнографски смисъл, говорейки за келтска материална култура и социална организация. Самите племена нямали общо самосъзнание. Те били представители на лингвистична група от индоевропейското езиково семейство, която с течение на времето се разделила на два типа съвременни езици – ,,пе-келтски", който се използва в Уелс, Корнуол и Бретан и ,,кю-келтски", разпространен в Ирландия, Шотландия и на остров Ман.

Келти и гали

Келтските племена населявали обширни територии, простиращи се от Британските острови и Испания на запад до Мала Азия на изток. Най-голямото си разселване те преживели в периода V–I в. пр. Хр. Един от основните проблеми, свързани с изучаването на тяхната история, е, че самите те не се наричали келти.

За пръв път това име всъщност било използвано от древните гърци. С него те наричали ,,варварските племена", които живеели на север от Алпите.

Успоредно с това наименование, древните гърци използвали и по-късното название ,,галати". Според повечето историци, с него се обозначавали онези племена, които обитавали Източното Средиземноморие. Предполага се, че в голяма степен древногръцкото ,,галати" отговаря на латинското ,,гали".

Друиди и бардове

Келтите не оставили никакви писмени сведения за своите вярвания, история и закони, поради което за тях се знае сравнително малко. Предполага се, че религията им включвала извършването на човешки и животински жертвоприношения. Всички ритуали се извършвали от жреци, наречени друиди. Те предавали своите познания устно, от поколение на поколение.

Друиди

Друидите се радвали на голямо уважение и били едни от малкото, които можели спокойно да посещават територии, контролирани от враждуващи племена, смята лингвистът Джон Кох от университета в Уелс. Те също така изпълнявали функциите и на учители и съдии.

Важна роля за разпространението на келтските традиции имали и бардовете – певци и поети, считани за пазители на родовата памет. Те създавали поеми и предания за вождове, богове и герои. Освен това бардовете често се нагърбвали със задачата да водят преговори между враждуващи племена.

Въпреки че келтите никога не се обединили и не създали своя държава, устното разпространяване на техните традиции спомогнало за запазването на културно им единство.

,,Това се оказало от ключово значение за развитието на техния език. Друидите и бардовете използвали това, което от днешна гледна точка можем да определим като най-чистата версия на езика. Те го пренасяли отвъд границите на отделните племенни територии и по този начин той не се разпадал на различни диалекти", добавя Кох.

Врагове на Римската империя

Тъй като келтите нямали писменост, единствените източници на информация за тях са творбите на древногръцки и римски автори. Те ги описват като варвари и жестоки воини, които понякога се сражавали чисто голи.

През 387 г. пр. Хр. Брен - владетелят на племето сенони, затвърдил репутацията на келтите, след като нахлул с войските си в Рим и опустошил града. Няколко века по-късно, след като Римската империя подчинила келтските племена на Иберийския полуостров, Юлий Цезар започнал т. нар. Галски войни – серия от военни кампании, продължили от 58 до 51 г. пр. Хр. Тяхната кулминация била битката при Алезия, спечелена от армията на Юлий Цезар, в резултат на която Римската империя установила контрол над цяла Галия.

Самият Юлий Цезар старателно описал военните действия в книгата си ,,Записки за галската война". В творбата си той говори за своите противници със смесица от уважение и отвращение.

,,Според Цезар съществувала огромна пропаст между ,,цивилизования" Рим и ,,диваците", населяващи Галия. По тази причина той бил убеден, че римляните имат пълното право да колонизират региона и да ,,превъзпитат" местното население", отбелязва професорът по антропология Бетина Арнолд.

Въстанието на Будика

След военните кампании в Галия и победата над вожда на арверните Верцингеторикс, пътят на Римската империя към Британските острови бил открит. Юлий Цезар предоставил на местните племенни вождове възможността да притежават земите си пожизнено, а след смъртта им те да преминат в ръцете на империята.

Само че когато предводителят на ицените Прасутаг починал, неговата жена Будика отказала да предаде земите, принадлежащи на семейството ѝ. В резултат на нейното непокорство тя и нейните дъщери били изнасилени и подложени на публично бичуване.

Малко по-късно, в опит да изкоренят келтската религия, римски войници нападнали и унищожили светилище, избивайки жреците в него. Това отприщило недоволството на местните жители, които през 61 г. се вдигнали на бунт срещу Римската империя. Въстанието било оглавено от Будика.

Участниците в него нападнали Камулодунум и избили римското население, намиращо се там. След това силите на Будика опустошили и Лондиниум. Управителят на Британия Гай Светоний Павлин успял да прегрупира силите си в района на Мерсия и победил бунтовниците в битката при Уотлинг Стрийт. В сражението били избити десетки хиляди бунтовници.

Възраждането на интереса към келтите

През XIX и XX в. много жители на Британските острови започнали да твърдят, че имат келтски произход. Сред тях били редица известни художници, музиканти и писатели – като носителят на Нобелова награда за литература Уилям Бътлър Йейтс. Основната причина за това било растящото недоволство от британското управление в Ирландия, Шотландия и Уелс.

Историците на свой ред са разделени по въпроса доколко основателни са подобни претенции. ,,Никак не е лесно да се даде точно описание на термина ,,келтски". Да, съществуват различни археологически и езикови свидетелства, свързани с тази култура, но те просто няма как да бъдат определени като доказателства за келтския произход на някои хора", смята Арнолд.

https://www.vesti.bg/lyubopitno/bieha-segoli-ine-syzdadoha-dyrzhava-no-promeniha-istoriiata-6140353

[Hatshepsut]

Кои са били келтските жреци друиди?

Друидите са жреците на древните келтски народи, населявали съвременна Франция, Великобритания и Ирландия. По-голямата част от информацията за това съсловие в древното келтско общество историците черпят от известната творба на римския пълководец и владетел на Древен Рим Юлий Цезар. Той описва друидите в съчинението си ,,Записки за Галската война" като клас жреци, учители и съдии, които принасяли хора в жертва на своите богове, пише Heritage Daily. Почти всичко, което Юлий Цезар пише за друидите, се основава на слухове и устни преразкази на представители на келтските племена. Според Цезар друидите били свещеници, които извършвали жертвени ритуали и се занимавали с въпроси на религията, уреждали спорове и били съдии, както и учители.

По думите на Цезар всички хора трябвало да се подчиняват на заповедите на друидите, а тези, които не се подчинявали, били подлагани на тежки наказания. Друидите били ръководени от свой представител с много голяма власт. Ако след смъртта на този лидер сред друидите не бивал открит незабавно достоен заместник, тогава всеки друид имал право да издигне своята кандидатура и дори да участва в дуел с други кандидати, за да покаже своето превъзходство. Друидите се занимавали с изучаването на древните знания, науките за природата, за боговете, а също така изучавали астрономия. Освен това друидите били пазители на древни предания и героични епоси, които устно предавали на младите. Писмеността била извън закона, за да не се разпространи тайно знание сред другите хора.

Илюстрация от XVIII в. на чучело, описвано от Цезар като форма на човешки жертвоприношения, извършвани от друдите

Според Цезар древните келти били много суеверни хора и често се обръщали към друидите, когато били болни или заплашени от друга опасност. Членовете на племето молели да се принесе човек в жертва на боговете, за да избегнат заплаха за живота си. Цезар твърди, че за това били създавани големи чучела, изплетени от лози, в които влизали хора, а след това били изгаряни. Според записките на гръцкия историк Диодор Сицилийски друидите предсказвали бъдещето на членовете на племето чрез кръвта на принесени в жертва животни. Що се отнася до човешките жертвоприношения, историкът отбелязва, че друидите забивали нож в гърдите на човек и чакали, докато той умре от загуба на кръв. Друидите предсказвали бъдещето и с човешка кръв.

Ритуален танц на друиди

По време на написването на съчиненията през 55 г. пр.н.е. Юлий Цезар смятал, че друидите като съсловие са се появили на Британските острови. Според други римски източници друидите били изгонени от Европа към 30 г. сл.н.е. и продължили да процъфтяват в Британия до 43 г. сл.н.е., когато започнало римското нашествие на тази територия. Според римския историк Тацит друидите, останали в Британия, били съкрушени в битка на територията на днешен Уелс през 60 г. сл.н.е. ,,Това беше огромна войска от мъже и жени със страховит вид. Сред тях бяха и друидите, които се обръщаха към своите богове и отправяха проклятия към римските войници. Първоначално те изплашиха много римляните, но след това римските войници продължиха напред и смазаха всяка съпротива. Всички свещени горички на друидите бяха унищожени", пише Тацит.

Римски войници убиват друиди и подпалват горичките им

Друидите, останали в Ирландия, които римляните не успели да унищожат, са известни от различни древни приказки и легенди. С появата на християнството ролята на друидите в обществото рязко намаляла и те започнали да се смятат просто за магьосници или историци и пазители на легенди. Постепенно друидите останали само в митовете и приказките.

https://www.actualno.com/interest/koi-sa-bili-keltskite-jreci-druidi-news_1783921.html © Actualno.com

[Hatshepsut]

Келти по нашите земи - "История.БГ", 20.03.2023

Култът към умрелите и вярата в задгробния живот заемали важно място в духовния живот на келтите. Техните жреци - друидите, учели, че духът не умира и преминава в друго тяло. Вярвали, че има задгробен живот и че душата на човека е безсмъртна.

[Hatshepsut]

Какво (не) знаем за келтите


Илюстрацията показва типичното облекло на друидите и келтите

Келтите произлизат от Централна Европа

Днес келтите често са свързвани с Великобритания - не на последно място заради езиковото наследство, което са оставили на Острова. В същото време произходът им е от Централна Европа - от североизточна Франция, през Германия, до Чехия - като първите археологически сведения са на мястото на днешното курортно градче Халщат в Австрия.

Келтски племена е имало и в Северозападна Испания, за което свидетелства тази крепост в Галисия

Откритията там датират от около 700 г. пр.н.е., въпреки че се смята, че келтската култура е започнала да се развива още през второто хилядолетие пр.н.е. През вековете келтите присъстват на голяма територия - от Франция и Испания, до Балканите, Черноморския регион и Анадола в днешна Турция. Що се отнася до т.нар. келти във Великобритания - този термин се използва за предримското население там, но учените спорят доколко то е част от една голяма континентална келтска общност.

Келти или гали?

Името ,,келти" произлиза от гръцки. Древните елини са се срещнали с келтите през шести век преди новата ера и са ги нарекли ,,келти" или ,,галати". Римляните, от своя страна, ги наричат и ,,гали".

Всъщност, келтските племена са много и разнородни - като инсубри в Северна Италия, бои в Централна Европа или хелвети в Швейцария. Това, което често се нарича с общото прозвище ,,келти", всъщност е сбор от няколкостотин езиково и културно свързани племена, съществували в продължение на около две хиляди години.

Пияни варвари, които се бият голи?

Алкохолизирани и нечистоплътни варвари, които влизат голи, с боядисани в синьо тела в битките, а след това събират отсечени глави - така описват келтите много гръцки и римски автори. Но можем да спорим за тяхната обективност - все пак тези народи често са били във война с келтите.

Келтските бижута, намерени в гробове, като този златен пръстен от IV в. пр.н.е., свидетелстват за напреднала металообработка и изискан дизайн

Самите келти нямат писмена история. Но изисканите бижута, декорираните саби и други находки, открити в келтски гробища, говорят за общество, което използва различни техники за обработка на метали, като същевременно включва в ритуалите си абстрактни изображения и изящни линии, които говорят за символизъм и майсторство.

Не само воини, а и търговци

Почитателите на популярната белгийска поредица ,,Астерикс" могат да си представят келтите, от които част са и френските гали, като воини, които водят постоянни битки срещу римляните.

И макар келтите наистина да воюват, те процъфтявали благодарение на търговската си дейност в Централна Европа и до голяма степен благодарение на контрола си върху различни водни пътища.

При разкопките на Хойнебург например - укрепен келтски град, разположен на територията на днешна Югозападна Германия, в който са живели около 10 000 души, са открити останки от луксозни средиземноморски стоки като гръцко вино, италианско злато и испанска посуда. В същото време разкопките на Британските острови свидетелстват за отглеждане на житни култури и животновъдство.

Келтска каменна глава, датирана между втората половина на трети век и първата половина на втори век преди Христос

Равноправие между мъжете и жените?

Макар да не знаем как точно са говорели келтите, някои от техните езици са оцелели и до днес - например уелски, ирландски, шотландски галски, корнуолски и бретонски. Според гръцките и римските историци те са говорели мистериозно и са предавали информацията само вербално, не и писмено.

Информацията и историите са били съхранявани от друидите - религиозните лидери, които са били и мъже, и жени. Бойното снаряжение, намерено при разкопки на гробове, показва, че жените също са служили като воини. Древна ДНК от скорошни разкопки във Великобритания дори показва, че някои келтски общества може да са били матриархални, въпреки че учените още изследват темата.

https://www.dw.com/bg/kakvo-ne-znaem-za-keltite/a-71530337