• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 

The best topic

*

Posts: 13
Total votes: : 2

Last post: 29 October 2022, 06:17:26
Re: Най-великите империи by Hatshepsut

  • Тема за птици 5 0 5 1

Тема за птици

Started by Hatshepsut, 18 September 2021, 21:00:07

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

HatshepsutTopic starter

Белоглава овесарка


Белоглава овесарка (мъжка)

Белоглавата овесарка (Emberiza leucocephalos) е птица от семейство Чинкови (Fringillidae).

Видът се размножава в голяма част от умерена Азия, мигрирайки на юг към Централна Азия, Северна Индия и Южен Китай през зимата. По-рядко може да се види и в Западна Европа, но често зимува в Североизточна Италия и Тоскана.

Среща се и в България.

Белоглавата овесарка достига на дължина до около 16 – 17,5 cm. Мъжкият има бяло теме и бузи, кестеняво чело и гърло и силно набразден кафяв гръб. Женската е много по-набраздена от долната си страна.


Белоглава овесарка (женска)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Белоглава овесарка




Witkopgors - Emberiza leucocephalos | Pine bunting. Wilhelminadorp, The Netherlands. 26-1-2016

HatshepsutTopic starter

Белогуша овесарка


Белогушата овесарка (Emberiza rustica) е птица от семейство Чинкови (Fringillidae).

Видът се размножава в Северна Палеарктика. Той е мигриращ и зимува в Югоизточна Азия, Япония и Източен Китай. По-рядко може да се види и в Западна Европа.

Среща се и в България.


Белогуша овесарка - мъжка (вляво) и женска

На дължина достига 15 см, тежи около 16-21 г. Дължината на крилете й е 7,5-8,5 см.




Vierspurv Rustic Bunting (Emberiza rustica)

HatshepsutTopic starter

Снежна овесарка


Снежна овесарка (мъжка) в брачно оперение

Снежната овесарка (Plectrophenax nivalis) е птица от семейство Чинкови (Fringillidae). Среща се и в България.


Снежна овесарка (женска)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Снежна овесарка


Дължина на тялото: 17 см. Оперение: Има полов диморфизъм. Мъжкият през зимата е с жълто-кафява глава и по-тъмен гръб, изпъстрен с черни петна; отдолу е бял; клюнът е жълт с черен връх. През лятото е с черно-бяло оперение. Женската и младите са като мъжкия през зимата, но с повече кафяво зад очите, гърба и отстрани на гърдите. Биотоп: Среща се предимно на ята в равнини и по морски крайбрежия.

https://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=53&vid=367&type=bird


Пойните птички са любими представители на пернатите заради умението им да използват сложна и многообразна вокална техника. Сред групата на малките пойни птичета има една пъстра красавица, която представя голямо разнообразие от представители на своя вид. Това е овесарката.

Птичето е с красиво, макар и не толкова пъстро оперение, каквото се наблюдава при други мъници, а отделните видове заемат един много широк ареал, като включително могат да се наблюдават и на нашия континент и в частност в България.

Най-екзотична, от гледна точка на европейското разбиране, е един вид, наречен снежна овесарка, защото тя населява студените места по Земята и е интересна с това, че може да зимува на север и да оцелява в екстремни студове. Може да бъде наблюдавана и в нашата страна.

Класификация на снежната овесарка

Снежната овесарка е с латинско название Plectrophenax nivalis. Тя е пойна птичка от семейството на Чинковите, принадлежи на разреда на Врабчоподобните.

Снежната овесарка е един от двадесет и деветте вида овесарки, съществуващи по Земята. Това голямо семейство в нашата страна е представено от 9 вида птички, които биват или прелетни, или постоянни. Някои са скитащи, други охранявани. Те представят едно голямо многообразие от пилета, подобни на врабчета, които ни радват с пъстрото си оперение и нежните си песни.

Тази птица е арктически специалист, с размножителен обхват по цялото северно полукълбо. Тя е най-северния тип пасеринска птица, регистрирана в света.

Особености на снежната овесарка

Снежната овесарка е средна по големина пасеринска (врабчоподобна) птица. Тя е призéмен вид, който ходи, бяга, скача, когато е необходимо. Дължината на тялото на птичето е около 15 сантиметра, а размахът на крилете е 32-38 сантиметра. Тежи от 30 до 40 грама.

Оперението на птичето е бяло в долните части на тялото, а крилата и гърбът му са в черно и бяло. Имат широки бели петна по вътрешната част на крилата. Женската и мъжкия са с различно оперение.

По време на размножителния период мъжкият е бял с черни крила и гръб, а женската е с черни крила и ръждив гръб. Краката им са черни. Човките им са черни през лятото и кафеникаво-жълти с черен връх през зимата. Имат кафяви ириси. Размножителното оцветяване при тях идва с износването и избледняването на перата.

Видът се бърка с друга овесарка - Маккей, поради подобното оцветяване. Освен това двата вида често се хибридизират в границите на териториите си и различаването им става почти невъзможно. В името се включва и специфичното nivalis, което означава снежнобял.

Има 4 подвида, които се различават леко в оперението. Създават се и хибриди.

Разпространение на снежната овесарка

Снежната овесарка живее в много големи географски ширини в арктическата тундра. Няма видима граница за северния обхват, докато южният е ограничен от продължителността на дневната светлина, което влияе върху репродуктивната активност.

Видът се среща в арктическите райони на Европа и Северна Америка, Камчатка, Алеутските острови, източен Сибир, както и арктическите райони на Азия.

Начин на живот на снежната овесарка

Тази пойна птичка е социален вид. Мигрира в големи ята, основно през деня. Миграцията си извършва два пъти в годината. Пролетната е в края на март и началото на април, а есенната е през октомври - ноември.

Зимува в Южна Русия, вероятно и около Северно море. Малък брой птици може да останат във Финландия през зимата.

Ятата при мигриране изглеждат в постоянно движение, тъй като птиците, които са отзад прелитат пред тези отпред и така създават един постоянен цикъл. В тези ята има йерархия. Възрастните са доминиращи над младите, а мъжките са над женските.

За да могат да издържат на температури през зимата от 40 градуса под нулата, птичките се набиват дълбоко в снега, за да запазят топлината си. Те обичат да се къпят в снежната преспа.

Песните на тези птички са интересни и характерни за тях, с приятни трели. Те са с честота от 2 до 6 килохерца. Мъжките пеят през цялото време, докато намерят половинка. Всяка песен е съставена от еднакви и различни фигури, които създават различни мотиви, които се редуват и повтарят, и това води до уникален модел песен при всеки мъжки индивид.

Хранене на снежната овесарка

Снежните овесарки се хранят главно със семена, листни пъпки и насекоми. Младите обичат членестоногите. Насекомите и паякообразните са еднакво добре приети в менюто им. След като мигрират на юг, те добавят и ракообразни към диетата си.

Самите те също са храна за хищници. Ловуват ги арктическите лисици и снежните сови. За да се опазят, използват камуфлажа си. Те поддържат с популацията си деликатния баланс на своята екосистема.

Размножаване на снежната овесарка

По време на размножителния период снежната овесарка търси скални местообитания в Арктика. Тъй като растителността в тундрата е нискорастяща, тази птица е изложена на хищници и за да се осигури оцеляването на потомството, тя гнезди в кухини, където яйцата ще бъдат защитени.

Първи в Арктика пристигат мъжките в началото на април, когато температурата е 30 градуса под нулата. Ранната миграция може да се обясни с факта, че видът е силно териториален и качеството на гнездовата зона е от решаващо значение за репродуктивния успех.

Женските пристигат 4 до 6 седмици по-късно, когато снегът започне да се топи. Те мигрират на малки групи и имат вълнообразен полет на умерена височина. Те остават в Арктика до средата или края на септември, макар че има такива, които мигрират началото на ноември.

Това е моногамна птица. Мъжкият следва женската, за да е сигурен, че няма да се чифтоса с друг мъжки. Мъжкият привлича партньорка най-напред с церемониален полет, при който се издига до хиляда метра, а след това с песните си, които изпълнява силно, не само докато лети, но и като кацне. Женската снася яйца, веднага щом температурата се вдигне над нулата.

Гнездото за яйцата се изгражда от мъх, лишеи и торф, и е облицовано със суха трева и няколко пера от женската, добре скрито от неприятели.

Яйцата са синьо-зелени, петнисто кафяви и се излюпват след 12-13 дни, остават в гнездото 10-11 дни и после се учат да летят. Малките са готови да отлетят след още 14-15 дни.

По време на мътенето, което се извършва от женската, мъжкият я храни и тя има възможност постоянно да контролира температурата, намалявайки времето за инкубация.

Малките пилета се появяват голи и безпомощни след излюпването и не са в състояние да се хранят сами. Грижата за тях се поема от родителите през следващите седмици, докато успеят да полетят самостоятелно.

Значение на снежната овесарка за хората

Не може да се посочи някакво стопанско значение от тази малка птичка. Тя обаче доставя удоволствие на любителите на птици и е желан обект за наблюдение. Хората с радост строят къщички за птици, за да могат да наблюдават овесарката в районите, където мигрира, както и в студените арктически местообитания, които представляват и неин дом.

https://miau.bg/Снежна овесарка




Plectrophenax nivalis

HatshepsutTopic starter

Белокрила кръсточовка


Белокрила кръсточовка (мъжка)

Белокрилите кръсточовки (Loxia leucoptera) са вид птици от род Кръсточовки.

Дължината на тялото им е 15 cm. По оперение много приличат на обикновените кръсточовки с тази разлика, че върху крилата се различават две характерни бели ивици. При този вид птици се наблюдава полов и възрастов диморфизъм.


Белокрила кръсточовка (женска)

Белокрилите кръсточовки се срещат в иглолистни и широколистни гори в Европа, но не са разпространени в България.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Белокрила кръсточовка



White-winged Crossbill; Loxia leucoptera


Loxia leucoptera females

HatshepsutTopic starter

Пустинна чинка


Пустинната чинка (Rhodospiza obsoleta) е вид птица от семейство Чинкови (Fringillidae), единствена в род Пустинни чинки (Rhodospiza).

Видът е разпространен в южната част на Евразия. Обитава западната част на Китай, Афганистан, южните и северозападни части на Иран, южната част на Туркменистан и Казахстан, среща се още в по-ниските части на Таджикистан, в пустините на Узбекистан, както и в България.


https://bg.wikipedia.org/wiki/Пустинна чинка



Пустинна чинка - женска (вляво) и мъжка. Илюстрация от 1876г.



Desert Finch

HatshepsutTopic starter

Трънковче


Трънковчето (Cercotrichas galactotes) е птица от семейство Мухоловкови (Muscicapidae). Среща се и в България.

Трънковчето достига 15 cm.

Храни се с насекоми.

Обитава сухи места с южна растителност.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Трънковче


Дължина на тялото: 15 см. Оперение: Възрастните и младите отдолу са кремави с дълга стъпаловидна опашка, на върха с черно-бяла ивица. Оперението отгоре е сивокафяво. Кръстът и опашката са кафяви. Биотоп: Обитава сухи места с южна растителност.

https://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=62&vid=291&type=bird



Описание:
Дължина на тялото: 15 – 17 см. Размах на крилата: 22 – 27 см
Оперението на гърба и горната страна на крилата е кафяво, коремът и гърдите са сиво- бели, Опашката е ръждивочервена с черно-бели върхове на крайните опашни пера. Има ясно изразена светла вежда над окото.

Храна и местообитания:
Храни се с насекоми. Обитава сухолюбиви храсталаци на места с топъл климат.

Гнездене:
Гнезди в храсти близо до земята. Снася 2 – 5 яйца, има 1 – 2 поколения годишно през периода май-август.

Разпространение в България:
Единични двойки вероятно се размножават по Черноморското крайбрежие.

Миграция и зимуване:
Зимува в Африка. Пролетната миграция е през април-май, а есенната – през август-септември.

Заплахи:
Премахване на храстовата растителност.

Природозащитен статус в България:
С недостатъчно данни.

https://bspb.org/ptici/Трънковче




Alzacola rojizo (Cercotrichas galactotes) Rufous-tailed Scrub-robin

HatshepsutTopic starter

Червеногуша мухоловка


Червеногуша мухоловка (мъжка)

Червеногушата мухоловка (Ficedula parva) е птица от семейство Мухоловкови (Muscicapidae). Среща се и в България.

Дълга е 12 cm. Мъжкият отгоре е сиво-кафяв, гушата и гърдите са канелено-червени, а коремът е белезникав. Женската е кафява, без червени гърди.


Червеногуша мухоловка (женска)

Храни се с насекоми.

Обитава стари широколистни гори с богат подлес от храсти.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Червеногуша мухоловка



Описание:
Дължина на тялото: 11 – 12 см. Размах на крилата: 18 – 21 см
Оперението от горната страна на тялото е кафяво, а отдолу е светло. Опашката е черна с бели петна от двете страни на основата си. Мъжкият има оранжево-червена гуша.

Храна и местообитания:
Храни се с насекоми. Обитава предимно букови гори в планините, като предпочита влажни склонове.

Гнездене:
Гнезди в хралупи на дървета. Снася 5 – 6 яйца, има 1 – 2 поколения годишно през периода май-август.

Разпространение в България:
У нас се среща основно в Централна и Западна Стара планина. Има изолирани находища и в Рила, Осоговската планина и Странджа.

Миграция и зимуване:
Зимува в Южна Азия. Пролетната миграция е през май, а есенната – през септември.

Заплахи:
Интензификация на горското стопанство, изсичане на старите букови гори.

Природозащитен статус в България:
Уязвим.

https://bspb.org/ptici/Червеногуша мухоловка



Red-breasted flycatcher | Ficedula parva | Lejsek malý

HatshepsutTopic starter

Сива мухоловка


Сивата мухоловка (Muscicapa striata) е птица от семейство Мухоловкови (Muscicapidae). Среща се и в България. Предпочита паркове, градини, шириколистни гори. Гнезди във вдлъбнатини на ствола на дърветата или в зидове. Седи изправена на открито място, клати си често опашката и ловува летящи насекоми. Гмурка се, хваща мухата и отново заема позицията си.

На дължина достига 13,5-15 cm, с черни очи, крака и човка; сиво-кафяв гръб и светла предница с тъмни черти по гърдите.

Среща се в цяла България от април до октомври.

Храни се с насекоми.

Обитава широколистни гори.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Сива мухоловка



Описание:
Дължина на тялото: 13 – 15 см. Размах на крилата: 23 – 25 см
Гърбът е сиво-кафяв, гърдите са бели с напетнявания, главата също е напетнена. При наблюдение от по-близко разстояние ясно се виждат четинките около клюна. Младите приличат на възрастните, но са по-интензивно напетнени по гърба.


Храна и местообитания:
Храни се с насекоми, които лови в полет, излитайки от кацалка на клон. Обитава предимно разредени широколистни, но се среща и в смесени и иглолистни гори, крайречни гори, паркове и градини в населените места.

Гнездене:
Гнезди в хралупи по дървета. Снася 3 – 5 яйца, има 1 – 2 поколения годишно през периода юни-август.

Разпространение в България:
У нас се среща предимно в гористите райони на Стара планина, Родопите, Рила, Пирин, Средна гора, Странджа, Витоша, но има гнездови находища и в равнините. По време на миграция може да се наблюдава в цялата страна.

Миграция и зимуване:
Зимува в Африка. Пролетната миграция е през април, а есенната – през август-септември.

Заплахи:
Интензификация на горското стопанство, изсичане на старите хралупести дървета.

Природозащитен статус в България:
Не е застрашен.

https://bspb.org/ptici/Сива мухоловка




Muscicapa striata Серая мухоловка HD

HatshepsutTopic starter

Синьогушка


Синьогушка (мъжка)

Синьогушката (Luscinia svecica) е прелетна насекомоядна птица от семейство Мухоловкови. В България не гнезди и се среща само през прелетния сезон.

Наименованието на птицата на много езици, включително български, изтъква характерната синя гушка на зрелите мъжки индивиди. Други интересни белези изтъкнати от различните езици са:

Латинското научно име Luscinia svecica означава ,,шведски славей", защото по шведски екземпляр е описан вида (т.е. типовият екземпляр е бил от Швеция).
На полски език се нарича podróżniczek (умалително от podróżnik) – ,,пътешествениче", заради дългите ѝ миграции.
На руски език е вара́кушка (подобно да българската дума ,,гугутка"), от глагола воркова́ть (,,гукам"/,,гугукам").

Тялото е с дължина 13–14 сантиметра предимно кафяво, коремчето е бяло, клюнът е черен, тънък и дълъг 5–5,5 cm. Има ясно изразен полов диморфизъм – мъжките имат синьо петно на гушката с черна и кафява ивици отдолу. При някои подвидове (L. svecica svecica), в средата на синьото петно има по-малко кафяво петънце, а при други това петънце е бяло (L. svecica cyanecula). Женските вместо това имат единствено черен полумесец на гушката.


Синьогушка (женска)

Търсейки храна, синьогушката остава дълго време на земята, а понякога лови насекоми и в полет или търси плячка в короните на дърветата.

Синьогушката снася около 5-6 яйца.

Обитава предимно дъбовите и буковите гори.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Синьогушка


Дължина на тялото: 14 см. Оперение: Има полов, сезонен и възрастов диморфизъм. Мъжкия през лятото е тъмнокафяв отгоре и с бели вежди; коремът е белезникав, а гърдите са сини с голямо бяло или червено петно посредата. Женската е с белезникаво гърло и щрихи по гърдите. Младите са изпъстрени с многобройни щрихи по цялото тяло, без надопашката. Биотоп: Среща се по блатисти и мочурливи места в равнините.

https://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=62&vid=289&type=bird




White-spotted bluethroat | Luscinia svecica cyanecula | Slavík modráček středoevropský

HatshepsutTopic starter

Пустинно каменарче


Пустинно каменарче (мъжко)

Пустинно каменарче (Oenanthe deserti) е вид птица от семейство Muscicapidae.

На дължина достига 14-16 см.


светлозелено: само гнезди; тъмнозелено - пребивава целогодишно; синьо - район на миграция

Разпространен е в Азербайджан, Алжир, Афганистан, Бахрейн, Джибути, Египет, Еритрея, Етиопия, Западна Сахара, Йемен, Израел, Индия, Йордания, Ирак, Иран, Италия, Казахстан, Катар, Киргизстан, Китай, Кувейт, Либия, Ливан, Мавритания, Мали, Мароко, Монголия, Непал, Нигер, Обединените арабски емирства, Оман, Пакистан, Република Кипър, Русия, Саудитска Арабия, Сенегал, Сирия, Сомалия, Судан, Таджикистан, Тунис, Туркменистан, Турция, Узбекистан, Чад и Южен Судан.

[center
Пустинно каменарче (женско)[/center]

https://bg.wikipedia.org/wiki/Пустинно каменарче



По време на екскурзия във Врачански Балкан, на 31 октомври 2015 г. при с. Горно Озирово Борис Николов и Атанас Грозданов, заедно с група от над 20 природолюбители, наблюдават 1 мъжко пустинно каменарче (Oenanthe deserti).

Това е второ наблюдение на вида в страната. Първото е от септември 2004 г., когато Петър Янков с група британски орнитолози наблюдават 1 мъжки екз. при с. Тюленово, на северното Черноморското крайбрежие.

https://bunarco.org/bg/news-view/17.html




Desert Wheatear - Oenanthe deserti Birds Of India

HatshepsutTopic starter

Черно каменарче


Черното каменарче (Oenanthe leucura) е вид птица от семейство Мухоловкови (Muscicapidae).

Видът обитава скалистите склонове в западните части на Северна Африка и Иберия.

Среща се и в България.


Черното каменарче е средно голяма птица, достигаща на дължина до 16 – 18 cm.

Снася до 3 – 6 яйца в пукнатини в скали.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Черно каменарче



Collalba negra (Oenanthe leucura) Black Wheatear 4K

HatshepsutTopic starter

Сибирско ливадарче


Разред Врабчоподобни/Passeriformes, Семейство Дроздови/Turdidae
Сибирско ливадарче/Saxicola maurus

За тази птица няма статия в Уикипедия, нито публикувано нещо съществено на български език :rolleyes:

На 15 ноември 2020 г. край с. Дуранкулак, обл. Добрич,  Павел Симеонов заснема женска птица от вида сибирско ливадарче (Saxicola maurus). Това е 10-то наблюдение на вида в България.



https://bunarco.org/siberian-stonechat-saxicola-maurus-bulgaria-bg-3-159



Сибирско ливадарче (мъжко в брачно оперение)


Сибирско ливадарче (мъжко в оперение извън брачния период)


Сибирско ливадарче (женско)

https://en.wikipedia.org/wiki/Siberian_stonechat



Siberian Stonechat / Vitgumpad buskskvätta (Saxicola maurus)

HatshepsutTopic starter

Черногуш дрозд


Черногушият дрозд (Turdus ruficollis) е вид птица от семейство Дроздови (Turdidae).

Това е мигриращ палеарктически вид, който гнезди от Източен Сибир до Северна Манджурия, зимувайки до Западен Китай, Мианмар и Североизточна Индия. Много рядко може да се види и в Западна Европа.

Среща се и в България.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Черногуш дрозд



Дължина на тялото: 24 см. Оперение: Има полов диморфизъм. Мъжкият отгоре е маслиненосив. Има два подвида. При единият гушата и гърдите на мъжкият са ръждивочервени, а на женската – по-светли. При другият подвид гърдите при мъжкия са черни, а при женската – жълтеникави с черни пъстрини. Биотоп: Среща се в полета с дървета и храсти.

https://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?l=bg&semeystvo=62&vid=285&type=bird




赤頸鶇 Turdus ruficollis 2015 1129

HatshepsutTopic starter

Торбогнезд синигер


Торбогнездият синигер (Remiz pendulinus) е дребна пойна птица, срещаща се и в България.


Генздо на Торбогнезд синигер

https://bg.wikipedia.org/wiki/Торбогнезд синигер



светлозелено (само гнезди), тъмнозелено (пребивава целогодишно), светлосиньо (маршрут на миграция), тъмносиньо (зимовища)

На дължина достига 12 см, тежи до 20 г. Дължината на крилете му е до 60 мм





Eurasian penduline tit | Remiz pendulinus | Moudivláček lužní


Beutelmeise (Remiz pendulinus) beim Nestbau, Penduline Tit building a nest

HatshepsutTopic starter

#419
Синегръбка (Синьоопашка)


Синегръбка (мъжка)

Синегръбка (Tarsiger cyanurus) е вид птица от семейство Мухоловкови (Muscicapidae).

Видът е разпространен в Бутан, Виетнам, Естония, Индия, Китай, Казахстан, Лаос, Монголия, Мианмар, Непал, Пакистан, Русия, Северна Корея, Тайланд, Финландия, Хонконг, Южна Корея и Япония


Синегръбка (женска)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Синегръбка


светлозелено (само гнезди), тъмнозелено (пребивава целогодишно), синьо (район на миграция)

На дължина достига 13—14 см и тежи около 10—18 грама.



Red-flanked Bluetail - (Tarsiger cyanurus) Κυάνουρος - Achna dam 15/11/2021 - 3rd Cyprus record

Powered by EzPortal