АВТОМОБИЛЪТ - как беше създаден

[Nordwave]

АВТОМОБИЛЪТ - как беше създаден

Да се открие кой и кога именно пръв е пожелал да има автономно задвижвано превозно средство е безнадеждна задача. Това е изключително стара човешка мечта. Можем да я намерим още в ръкописите на Херон Александрийски (Heronus Alexandrinus), живял (навярно) преди Христа, където той говори за възможността конната тяга да се замени със силата на парата. Но вероятно мечтата е много по-стара. Планирането, раждането и развитието на автомобила са вървели по толкова много и различни пътища, че да се установи единствения притежател на ,,патента" за автомобилната идея не е възможно.Затова при описанието на първите стъпки в реализацията на тази идея е най-целесъобразно да се ограничим със съвременната концепция за това що е автомобил.Днес автомобилите се състоят от няколко хиляди елемента. Но все пак автомобилът – това е преди всичко неговият двигател. За честта да намерят място в новородения автомобил до самият край на 19 в. в остра конкуренция се борят три двигателя – парният, двигателят с вътрешно горене (ДВГ) и електродвигателят.

ПАРНИЯТ ДВИГАТЕЛ

Ако не броим античната епоха - например опитите на споменатия вече забележителен математик и механик Херон Александрийски – то първите опити да се задвижи нещо с пара се правят през 17 в. Тези опити се поставят на здрава научна основа с откритието на Еванджелиста Торичели (около 1641 г), че въздухът и въобще газовете имат налягане и могат да бъдат използвани като движители. Ще оставим настрана опитите с парни турбини, които, както казах, не се вписват в концепцията на автомобилните двигатели, и ще се заинтересуваме само от развитието на буталния двигател. Не щеш ли, тук ни чака изненада. Болшинството хора са убедени, че най-старият бутален двигател е несъмнено парният. Но не е така. Пионер на буталните двигатели е двигателят с вътрешно горене! Близо 40 години след откритието на Торичели един холандец – Кристиан Хюйгенс (Christian Huygens) – построява първият двигател, който работи на принципа на разширението на газове АВТОМОБИЛЪТ - как беше създаденв цилиндър. Но го задвижва не силата на парата, а серия взривове на барут! Нещо повече – абсолютно същия начин да задвижи своя двигател използва поне още един изобретател – френският абат Отфей, който си прави ,,машина за черпене на вода", т.е. водна помпа с двигател. Едва по-късно френския физик Денис Папин (Denis Papin), заимства тази идея, като заменя обаче силата на барутния взрив с по-слабата, но по-лесно контролируема сила на парата. В 1690 г. той построява кондензационна парна машина или по-просто казано – парен котел. Тази машина, разбира се, била крайно примитивна. Състояла се от бутало, което под действието на пара се премествало нагоре в цилиндър и след охлаждането на парата се спускало надолу – така се създавало работното усилие. Процесът протичал така – под цилиндъра, изпълняващ ролята и на парогенератор, се поставяла печка; щом буталото достигнело горна мъртва точка, печката била отмествана, за да се облекчи охлаждането на парата. Системата била усъвършенствана от двама англичани – Томас Нюкомен (Thomas Newcomen) и Коули – единият ковач, а другият стъклар - които разделили парогенератора от цилиндъра и добавили съд със студена вода. Цялото това нещо функционирало с помощта на клапани или всъщност просто кранове – един за водата и друг за парата - които поред били отваряни и затваряни. След това друг англичанин – Бейтън – преустроил клапанното управление в истински тактово. Машината на Нюкомен бързо добила известност и в 1765 г. Джеймс Уат (James Watt) я усъвършенствал с разработената от него система за двойно действие. Сега вече парният двигател можел да се приеме за достатъчно съвършен, за да се използва в транспортни средства, въпреки че поради размерите си все още бил по-подходящ за стационарни установки. Започнал по-широко да се използва в промишлеността; Уат построил текстилни и други индустриални машини, задвижвани с пара. Обаче в качеството и на превозно средство парната машина за първи път била използвана от френския инженер Никола Жозеф Куньо, който в 1763 или 1765 г. създал автомобил, способен да превозва четирима пътника със средна скорост 3-4 км./ч. и максимална – почти 10 км./ч. Една от своите машини – влекач на оръдие – той дори предложил на военните, но тъй като непрекъснатата работа на двигателя не превишавала 15 минути, той не получил поддръжка от военното министерство и финасистите. Междувременно в Англия работата върху подобряването на парната машина на Уат продължавала. След няколко неуспешни опити на Мур, Уйлям Мърдок и Уйлям Стейтингтън, на сцената излиза един отличен изобретател – Ричард Тревизик. Именно той построява първото сносно превозно средство с парен двигател. Само че то било релсово – по поръчка на Уелските мини. Но в 1802 г. Тревизик представя на човечеството и един от първите мощни, достатъчно добре направени двигатели за лек автомобил, способен да развие до 15 км/ч. на равен участък и 6 км/ч. на наклон.
В надпреварата по създаването на добър и ефективен парен двигател не закъснели да се включат и САЩ. През 1790 г. Натан Рид здравата удивил и в също такава степен – изплашил, своите съграждани от Филаделфия със своя парен автомобил. Още повече пък се прославил неговият съотечественик Оливер Евънс, който в 1804 г. изобретил не нещо друго, ами парен автомобил амфибия!
Наполеоновите войни прекъснали за известно време автомобилните експерименти, въпреки че и през това време усъвършенстването на парния двигател продължило. И вече през 20-те години на 19 в. може да се счита, че той бил достатъчно надежден, здрав и конструктивно съвършен за да може пълноценно да се използва в автомобили. До степен, че в 1825 г. на една отсечка от 171 км. между Лондон и Бата сър Голдсуърт Гарни организирал редовна пътническа линия, използвайки карета с парен двигател, която той лично бил патентовал. Така било поставено началото на редовния пътнически транспорт с далечния предшественик на автобуса. Но консервативна Англия трудно възприемала автомобила и постепенно изостанала в неговото развитие. Затова пък подобни транспортни средства получили широко разпространение в Италия и особено във Франция, където имало доста добри пътища. За връх в развитието им може да се приеме появилият се в 1873 г. ,,Реверанс" на Амеде Боле, тежащ 4500 кг., а също далеч по-компактния – само 2500 кг. ,,Мансел", който развивал главозамайващата скорост от 35 км/ч. Тези две машини били предвестници на тази техника на изпълнение, която после била приложена в първите ,,истински" автомобили. Именно Боле бил първия, който патентовал добре работеща система на управление, отново той разположил толкова удачно контролните и управляващи елементи, че ги виждаме по същия начин и днес върху бордното табло. Въпреки че към този момент двигателите с вътрешно горене вече били отбелязали огромен напредък, по-плавната и равномерна работа на парната машина и осигурявала достатъчно поддръжници. Освен Боле, който построил и други забележителни автомобили като Rapide в 1881 г. , който развивал скорост от 60 км/ч., или пък Nouvelle в 1873 г., който разполагал с независимо окачване на предните колела, имало още доста . Леон Шевроле в периода между 1887-1907 г. пуснал няколко добри автомобила с компактен и лек парогенератор, фирмата Де Дион-Бутон (De Dion-Bouton) , основана 1883 г., в първите десет години от съществуването си произвеждала само парни автомобили, и то с голям успех – именно неин автомобил победил в надпреварата Париж-Руан през 1894 г. Обаче успехът на ДВГ, използващи бензин за гориво (първа го приложила фирмата Panhard et Levassor) довели до преориентиране на Де Дион-Бутон. Когато синовете на Боле поели фирмата от баща си, направили същото. Към ДВГ се ориентирала и фирмата Chevrolet. Парните автомобили към края на 19 в. бързо изчезвали от хоризонта. Последни се отказали САЩ – там автомобили с парни двигатели се използвали чак до 1930 г.

http://bg-history.info/

[Hatshepsut]

Историята на първия автомобил


Benz Patent-Motorwagen (,,Патентованият автомобил на Бенц") е първият произведен автомобил от Карл Бенц и също е първият произведен автомобил в света

Gодината е 1869-та. Един ден, пътувайки с файтон заедно с бъдещата си съпруга Берта, германският инженер Карл Бенц й обещава, че до няколко години човечеството вече няма да има нужда от коне и файтони. По онова време една доста утопична мисъл. И доста мъглява. Тогава Бенц фантазира за локомотиви без релси, които свободно се движат по пътищата и поляните. Бил ли е германският изобретател с всичкия си, изричайки подобна утопична мисъл във време, когато нито една машина не е била по-силна от коня, и когато никой не е могъл да си представи файтон без впрегнато животно отпред?

Всяко начало е трудно...

Във времето на индустриализацията парните машини са на мода. Но мястото на тези тежащи тонове метални чудовища, бълващи огън, все пак е било във фабриките и върху релсите. И никой не е могъл да си ги представи между хората на пътя. Точно обратното - тогава много хора са изпитвали страх от техническата революция.

"Ако бяхте попитали хората какво си пожелават, те щяха да отговорят - по-бързи коне", бе казал Хенри Форд, който през 1913 година въвежда в автомобилните си фабрики поточната лента. Именно новата работна среда, която Чарли Чаплин пародира във филма си "Модерни времена" от 1936 година, прави автомобила по-достъпен за хората. Днес знаем, че пионери като Хенри Форд и Карл Бенц проправят пътя към днешното "подвижно" общество.

Карл Бенц /1844-1929/

За 125-годишната история на автомобила в света са произведени общо 2.4 милиарда бройки от него. Бързото му разпространение променя живота на хората и скъсява разстоянията между градовете и страните по света. До края на 19-ти век хората почти не са напускали родното си място. С помощта на автомобила обаче те започват да опознават света. И никак не е чудно, че защитената с патент моторна кола на Карл Бенц е обявена за най-важното техническо изобретение, открило пътя към 20-ти век.

Историята на първия автомобил обаче не е безоблачна. Докато Карл Бенц работи върху изобретението си, съпругата му Берта е принудена да продаде и последното си бижу, за да спаси семейството си от глад. За капак полицията забранява на Бенц да шофира. Тогава съпругата му Берта се качва на моторната триколка, конструирана от съпруга й, и заедно с двамата си големи синове тръгва да обикаля Германия, за да възвести раждането на съвременния автомобил.

Още едно германско изобретение

Тогава тримата изминават разстоянието от 106 километра от Манхайм до Пфорцхайм. При изкачвания те често слизали, за да бутат, тъй като моторът на първата кола бил слабичък.

Карл Бенц като шофьор, 1914г..

Изпитанията продължавали и при спусканията - единственото предно колело, което в триколката на Карл Бенц било доста нестабилно, буквално треперело от скоростта, а несъвършената ръчна спирачка едва успявала да удържи тежащата 360 кг. моторна кола при спусканията. На път за вкъщи Берта помолила един обущар да облицова с кожа износените спирачни дискове. И така изобретила спирачните накладки.

По онова време автомобилната треска още не била обхванала света - тогава все още е нямало истински пътища между населените места, нито знаци и указателни табели. Бензиностанциите още не били изобретени, а бензинът се продавал в аптеките, най-напред като средство за почистване.

Две години преди Карл Бенц да конструира първата кола, друг германски изобретател - Николаус Аугуст Ото - открива 4-тактовия двигател. В него горивната смес се възпламенява на електрически принцип, което прави възможно използваният дотогава газ за гориво да бъде заменен с доста по-лесния за транспортиране бензин.

https://www.dw.com/