Относно научнитѣ изследвания и иновации въ България

[Hatshepsut]

Нов закон за научните изследвания ще спира "изтичането на мозъци"

Проект на изцяло нов закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите изготви министерството на образованието и науката. Целта му е да преодолее сегашните слабости и да регламентира трансфера на технологии и на иновационната дейност, но и като цяло да определи новата обща политика за развитие на научните изследвания, технологиите и иновациите в България, което е ангажимент по Националния план за възстановяване и устойчивост, по който са планирани милиони за наука.

През последните 20 г. нормативните уредби, свързани с научните изследвания, са постоянно променяни. Настоящият закон за насърчаване на научните изследвания е приет през 2003 г., а последната му актуализация е през 2018 г., като до момента е изменян 13 пъти. Всички тези частични редакции не са довели до разрешаване на проблемите и дефицитите се задълбочават - като неефективно публично финансиране за научноизследователската и развойната дейност, слабо използване на научните постижения в посока патентна дейност и комерсиализация на научните резултати, ниско ниво на коопериране между академичната общност и бизнеса, липса на регламентация и адекватни стимули за трансфера на знания и технологии, застаряване на учените и др. "Все още съществуват сериозни недостатъци по отношение на регулирането на процесите в системата и отношенията между различните участници в нея, което възпрепятства консолидирането на усилията в сектора и пълноценното използване на съществуващия капацитет съгласно основните национални и международни тенденции", пише в мотивите към новия закон.

Затова в него се урежда улеснен и значително по-ефективен път за пазарната реализация на научните изследвания и иновациите, което е и предпоставка за създаване на продукти, услуги и технологии с висока добавена стойност, казват от МОН. Оттам посочват, че той ще уреди инструментите за провеждане на държавната политика за насърчаване на научните изследвания и иновациите в България и ще помогне за преодоляване на липсата на координация между отделните секторни политики.

Чрез новия закон за пръв път ще се регламентира работата на Националния иновационен фонд (към министерството на иновации и растежа) като инструмент за финансиране, като целта е той да се превърне в едно от ключовите звена за реализиране на иновационните политики в България. Макар да съществува от 2004 г., при фонда е установена липса на гъвкавост и адекватност на функциите и възможностите му да реагира на променящата се икономическа среда - главно заради липсата на устойчива законова рамка за съществуването и работата му. По подобие на фонд "Научни изследвания" и той ще финансира научни проекти, но докато първия ще финансира на конкурсен принцип фундаментални и приложни научни изследвания на висшите училища и научните организации, то Националният иновационен фонд ще финансира проектите за приложни изследвания и иновации на предприятия. Двата фонда ще работят в координация и ще изпълняват многогодишни оперативни програми.

Националния иновационен фонд ще се управлява от Изпълнителният съвет, председател на Изпълнителния съвет и управител. Изпълнителният съвет ще се състои от 11 членове с мандат от 3 г., от които трима представители на министерството на иновациите, трима представители на бизнеса, трима - на научните среди и двама - гражданска квота. Председателят на изпълнителния съвет ще се избира между неговите членове, а управителят ще избира чрез конкурс, проведен от изпълнителния съвет. Фондът ще може да предоставя средства и без конкурси, ако става дума за национални програми в областта на иновациите по решение на Министерския съвет, за проекти на български предприятия, получили оценка над прага в одобрените насоки за кандидатстване по процедури на рамковата програма за научни изследвания и иновации на ЕС, иновационни проекти от стратегическо значение за страната и дейности по технологичен трансфер.

С новия закон се създава и Съвет по иновации като консултативен орган към министъра на образованието и науката и министъра на иновациите и растежа. Съветът ще осъществява връзка между научните изследвания и иновациите и ще подпомага съгласуването на националните политики в двете сфери. В него освен министрите на образованието и на иновациите ще се включват и 15 членове, от които 6 представители на висши училища и научни организации, 7 - на бизнеса и двама експерти по интелектуална собственост или с опит в осъществяването на технологичен трансфер. За разлика от другите два фонда членовете на Съвета няма да получават възнаграждение.

https://www.segabg.com/hot/category-education/nov-zakon-za-nauchnite-izsledvaniya-shte-spira-iztichaneto-na-mozuci

[Hatshepsut]

БАН връчи награди за млади учени по случай 24 май


Наградените млади учени

На тържественото събрание в БАН по случай Деня на светите братя Кирил и Методий, на славянската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, което се проведе на 23 май, бяха връчени наградите за млади учени за 2022 г.

Наградите се присъждат в две категории: наградата ,,Професор Марин Дринов" е за млади учени с образователна и научна степен доктор на възраст до 35 години, а наградата ,,Иван Евстратиев Гешов" е за най-млади учени с образователна степен магистър на възраст до 30 години. За постиженията си в тазгодишния конкурс двете отличия  получават 22 млади учени.

От учредяването на двете награди за млади учени през 1996 година "конкурсът се е превърнал в едно престижно събитие което задава еталони за високо качество на научните изследвания на нашите млади учени", заяви председателят на комисията за млади учени към Общото събрание на българската академия на науките професор Цаковска, която обяви наградените:

НАГРАДА ЗА НАЙ-МЛАД УЧЕН ,,ИВАН ЕВСТРАТИЕВ ГЕШОВ" ЗА 2023 ГОДИНА:

За постижения в научно направление информационни и комуникационни науки и технологии:

докторант Теодор Антонов Вакарелски от Института по информационни и комуникационни технологии
инженер Мартин Лъчезаров Ралчев, магистър-електроинженер, асистент към секция ,,Сензори и измервателни технологии в роботиката и мехатрониката" при Института по роботика
За постижения в научно направление енергийни ресурси и енергийна ефективност наградата се връчва на асистент Лидия Пламенова Цигорийна от Института по инженерна химия.

За постижения в научно направление нанонауки, нови материали и технологии:
докторант Блага Христова Благоева от Института по оптични оптически материали и технологии "Академик Йордан Малиновски"
магистър Селин Ердинч Кючук-Хюсеин от Института по полимери
асистент Борис Борисов Яначков от Института по металознание съоръжения и технологии, център по хидро и аеродинамика "Академик Ангел Балевски"
За постижения в нааучно направление биомедицина и качество на живот наградата се връчва на  докторант Никола Ралчев Ралчев от Института по микробиология "Стефан Ангелов"

За постижения в научно направление биоразнообразие, биоресурси и екология наградата се връчва на магистър Борислав Иванов Георгиев от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания

За постижения в научно направление астрономия, космически изследвания и технологии наградата се връчва на докторант Антоанета Антонова Аврамова-Бончева от Института по астрономия с национална астрономическа обсерватория

За постижения в научно направление културно-историческо наследство и национална идентичност:

докторант Калина Николаева Томова от Института за изследване на изкуствата
докторант Ханна Красимирова Христова от Националния археологически институт с музей
НАГРАДА  ,,ПРОФЕСОР МАРИН ДРИНОВ"
За постижения в научно направление енергийни ресурси и енергийна ефективност наградата се връчва на главен асистент д-р Веселин Вълков Желев от Института по електрохимия и енергийни системи "Академик Евгени Богоевски".

За постижения в научно направление нанонауки, нови материали и технологии:

д-р Консолато Росмини от Института по органична химия с център по фитохимия
главен асистент д-р Катя Евгениева Каменова-Стоянова от Института по полимери
За постижения в научно направление биомедицина и качество на живот наградата се връчва на главен асистент д-р Николета Мирославова Кирчева от Института по оптически материали и технологии "Академик Йордан Малиновски"

За постижения в научно направление биоразнообразие, биоресурси и екология:

главен асистен доктор Емилия Димитрова Вачева от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания
главен асистент д-р Симеон Бориславов Борисов също от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания
За постижения в научно направление климатични промени рискове и природни ресурси

доцент д-р Ивелина Христова Георгиева от Националния институт по геофизика геодезия и география
доцент д-р Пламенна Георгиева Райкова-Цанкова също от Националния институт по геофизика геодезия и география
За постижение в направление културно-историческо наследство и национална идентичност:

главен асистент д-р Андриана Светлинова Спасова от Института за литература
главен асистен д-р Анелия Иванова Манова от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей
За постижения в научно направление човек и общество наградата се връчва на главен асистент доктор Янко Венелинов Райчев от Института за държавата и правото

https://nauka.offnews.bg/novini/ban-vrachi-nagradi-za-mladi-ucheni-po-sluchaj-24-maj-199138.html

[Hatshepsut]

78 български изследователи са сред първите 2% топ учени в света

78 български изследователи попадат сред първите 2% топ учени в света, показва тазгодишната класация за цялостно кариерно развитие на учените, известна като Станфордска класация.

16 от тях са членове на Българската академия на науките - академици и член-кореспонденти, а още 33 са учени от Академията, съобщиха оттам. 22-ма от учените са от Софийския университет, има също така учени от МУ-София, МУ-Пловдив, ХТМУ, ТУ-София, Тракийски университет, УАСГ, Университет по мениджмът - Варна, Пловдивския у-т "П. Хиленадарски", Русенския университет и др.

Класацията се изготвя ежегодно въз основа на анализ на наукометричните показатели на около 8 400 000 учени от 176 подобласти на науката, които имат публикации в Scopus, тоест визира 2% от доказаните учени. Тя е съставена въз основа на комплексен анализ, който обхваща информация за брой цитирания, H-индекс, коригиран в съавторство Hm-индекс, цитати на статии при различни позиции на авторство и други.

Отделна класация се изготвя и за научното развитие през предходната година. Тя включва общо 56 български учени в горните 2%. В нея са включени още 7 учени от БАН, които не фигурират в класацията за цялостно развитие. Сред учените от БАН в общата класация са акад. Красимир Атанасов (изкуствен интелект), акад. Константин Хаджииванов (физикохимия), акад. Вася Банкова (медицинска и биомолекурлярна химия) и др.

https://www.segabg.com/category-education/78-bulgarski-izsledovateli-sa-sred-purvite-2-top-ucheni-sveta