• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

10 May 2021, 21:23:26

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12762 Posts

Шишман
4956 Posts

Panzerfaust
796 Posts

Лина
712 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 21140
  • Total Topics: 1332
  • Online Today: 106
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 41
Total: 42

Археологически находки в Русенска област

Started by Hatshepsut, 20 September 2018, 14:41:20

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Представят резултатите от археологическите проучвания на Сексагинта Приста


Една от най-интересните находки от 2018 г. са 25 каменни пулчета за игра

В сряда, 13 март, от 18,00 ч. в зала ,,Княз Александър I" на Историческия музей в Русе археологът Върбин Върбанов ще представи резултатите от теренните археологически проучвания на късноримския кастел Сексагинта Приста, проведени през изминалата година.

През 2018 г. Сексагинта Приста бе сред археологическите обекти, одобрени за целева финансова подкрепа за теренни проучвания от Министерство на културата. Предвидената площ за разкопки бе около 50 кв. м.

Важен резултат от проведените археологически проучвания е разкриването на част от римска сграда. Проучени са още две ями от ХІХ век, от римско време, късноелинистически пещи и 14 ями от същия период.

През 2018 г. на Сексагинта Приста са открити 101 находки, 20 от които са монети от предримски и римски период, както и от ХІХ век. Особен интерес представляват намерените 25 каменни пулчета за игра.



http://www.desant.net/show-news/48942

Hatshepsut

Приключиха археологическите разкопки на селищната могила до русенското село Бъзовец


Приключиха археологическите разкопки на селищната могила до с. Бъзовец. Те се проведоха през юли с научен ръководител д-р Димитър Чернаков, съобщиха от РИМ-Русе.

Проучванията са осъществени именно с финансиране от русенския музей, като в екипа са се включили и археолози от музеите в Добрич и Свиленград, от СУ ,,Климент Охридски" и Великотърновския университет, както и работници от разположеното в Дунавската равнина село.

Общата проучена площ през сезона е 100 квадратни метра, като е продължило изследването на културен пласт, датиран в първата половина на каменно-медната епоха (4800 – 4600 г. пр. Хр.).



Проучено е пространство в източната периферия на селищната могила, използвано за производствена дейност. Разкрити са останките на две пещи, разположени една до друга. Предполага се, че са били покрити с навес, изграден от дърво.
         
Първата от тях е с полусферична форма, построена върху глинен подиум с размери 1,20/1 м. Изградена е от дървена колово-плетена конструкция, обмазана с дебел слой глина от вътрешната и външната страни, след което опалена.

Пещта е съставена от две камери, разположени една над друга. Долната камера е горивна и е частично вкопана в древния терен. Отворът на пещта е в югоизточната част. Затварян е с неголеми камъни. Над нея е била изградена скара също от глина и дърво, предназначена за поставяне на предметите за изпичане.

Над скарата е имало изграден купол, който оформя горната камера. Върху подиума на пещта са изградени две успоредни стени от глина, оформяйки прегради от южната и западната страни на пещта.   

Втората пещ се намира на 1,5 м западно от първата. Има почти квадратен план с размери 1,90/1,80 м. Изградена е върху подложка от натрошени керамични съдове. Има три етапа на обмазване. Южно от пещта има изградено преградно съоръжение за отпадъци, отделено от нея с ниска глинена стеничка.
         
В близост до двете пещи са открити голям брой фрагменти от керамични съдове, но също така и кухненски отпадъци – животински кости и черупки от речни миди. Възможно е пещите да са използвани както за печене на глинени съдове, така и за топлинна обработка на храна.

В края на разкопките южно от пещите са регистрирани деструкции от частично горяла постройка, която ще се проучва през следващия сезон.

Па време на тазгодишните археологически разкопки са открити 102 находки от керамика, кост, рог, камък, представящи пластика, сечива за ежедневни нужди и накити.

http://www.desant.net/show-news/50704

Hatshepsut

Проучиха изцяло некропола на Църква №16 в средновековния град Червен


Завърши археологическият сезон на средновековния град Червен за 2019 г. Проучванията се извършиха в рамките на един месец и обхванаха прилежащата територия на Църква №16, разположена в западната част на скалното плато, информират от РИМ-Русе.

За трети пореден сезон се разкриват сектори от нейната вътрешност и околност. Изцяло са проучени гробните камери, които заемат голяма част от основното помещение на църковната сграда и са изсечени в скалата.

Некрополът на църквата се развива в южна и източна посоки. Анализът на човешкия костен материал се извършва от антрополога д-р Надежда Атанасова от Института по експериментална морфология, патология и антропология към БАН.

Находките от тази година включват накити и предмети от всекидневието, както и колективна монетна находка, която съдържа над 150 монети от ХІV век. Проучената през 2019 г. площ възлиза на 150 квадратни метра, а откритите находки – над 300 на брой.

Църква №16 притежава белезите на храмовото строителство от първите десетилетия на ХІV век. Състои се от предверие, основно помещение и завършва с една тристенна апсида. По време на тазгодишните проучвания беше разкрит и сектор от главната улица на средновековния град, както и няколко зида от допълнителни пристройки около храма, датирани към началото на ХV век.

Археологическите проучвания на прилежащата територия на Църква №16 в средновековния Червен бяха извършени от екип специалисти от Русе, Клисура, Павликени и Сливен, студенти по археология и доброволци.

Ръководител на проучването е Светлана Великова (Регионален исторически музей – Русе), а зам.-ръководител – Велина Жекунова. Научен консултант на разкопките е доц. д-р Деян Рабовянов от НАИМ-БАН. Финансирането на археологическата кампания е осигурено от Министерство на културата и от Регионален исторически музей – Русе.

http://www.desant.net/show-news/50727

Hatshepsut

Представиха резултатите от разкопките на римската крепост ,,Тримамиум"


Поради въведеното извънредно положение и невъзможността за събиране на голям брой хора в затворени пространства, презентацията ,,Археологическите проучвания на некропола на античната крепост Тримамиум през 2019 г." на археолога Никола Русев, която бе насрочена за тази вечер, няма да се проведе. Предлагаме ви снимки и синтезирана информация от проведените разкопки.

Разкопките на римската крепост Тримамиум са проведени през април и май 2019 г. и са финансирани със средства на Регионален исторически музей–Русе. Те имат сондажен характер, като за посочения период е проучена площ от 97 м2. Некрополът се намира на около 110 м югозападно от крепостната стена на Тримамиум.

За периода на археологическите разкопки са открити и напълно изследвани 22 гроба. При всички се регистрират гробни ями, вкопани на различна дълбочина в земните пластове. Повсеместно е практикувано трупополагане, като е погребван само по един индивид в изпънато положение, по гръб. Гробен инвентар е намерен в част от съоръженията, като находките представляват части от облеклото, монети, стъклен съд, накити и метални елементи на костюма. Въз основа на теренните наблюдения и откритите предмети гробовете се отнасят към римска епоха (III в.), късната античност (IV – VI в.) и средновековието (XIII в.), което показва активен живот и в крепостта през посочените периоди.



Участници в разкопките са специалисти от Русе – Никола Русев, Румяна Йорданова, Върбин Върбанов, Христо Христов, Момчил Чергански и Светлана Тодорова. В научния екип бяха привлечени и колеги от други музеи и институти – Иван Иванов (ИМ-Клисура), Калин Чакъров (РИМ-Велико Търново), Мирослав Георгиев (РИМ-Търговище) и Надежда Атанасова (ИЕМПАМ-БАН). За поредна година археологическите ни проучвания предизвикаха интереса и доброволната подкрепа на Радослав Гатев. Трябва да се отбележи и съдействието в изследването на шест британски студенти, чието участие е осъществено по програма Еразъм+.

https://rousse.info/

Hatshepsut

Нови открития в Червен


Регионален исторически музей – Русе изготви проект към Министерството на културата, за консервационни дейности по стенописната украса на Църква № 16. Храмът е локализиран в западната част на хълма в Средновековния град Червен и неговото проучване протича в продължение на три археологически сезона.

С цялостното разкриване на църковната постройка се попадна на запазен живописен слой по стените на храма. Съхранените стенописни фрагменти представляват рисувана драперия и частично запазена сцена с фигури на светци-войни. Площта им възлиза на около 12 m2. Върху стените на храма се съхранени на място фрагменти от стенописи, които са допълнително укрепени и защитени под изградено защитно покритие.

Проучваната църква е датирана в първите десетилетия на ХІV в. Тя се нарежда сред представителните храмове на територията на средновековната крепост. По план сградата е с една апсида в източна посока, основно помещение и преддверие, а размерите и са: 7 м ширина и 13 м дължина. Успоредно с проучването на църквата протича и разкриването  на прилежащия и некропол, както и на части от сгради и трасе на средновековна улица. Бъдещите проучвания в тази зона биха допринесли за изясняване на важни въпроси във връзка с градоустройството и изясняването на детайли от събитията, свързани с превземането на крепостта и последващия ранноосмански период.

Поради съществуващия риск за разкрития живописен слой, бяха предприети спешни аварийни дейности по неговото трансфериране в реставрационно ателие. Настоящият проект, разработен от археолога Светлана Великова, е свързан с мерките по тяхното последващо укрепване и възстановяване върху нови носещи повърхности. Специализираната дейност се извършва от доц. д-р Миглена Прашкова, реставратор и преподавател във ВТУ ,,Св. св. Кирил и Методий". Успешното реализиране на подобен проект би довело до включването на живописната декорация от новооткрития храм към постоянните експозиции на музея.

https://bnr.bg/shumen/post/101249837/novi-otkritia-v-cherven

Panzerfaust

В Русе ще отвори врати първият у нас нумизматичен музей

Първият частен нумизматичен музей в България ще бъде открит в Русе. В момента се ремонтира сградата, в която той ще се помещава – емблематичната за Русе бивша Музикална гимназия, построена през 1900-1901 г.

Фондация "Братя Бобокови" купува сградата, паметник на културата, през 2007 г., за да направи единствения у нас нумизматичен музей. След ремонта сградата, комбинация на елементи от неокласицизъм и готика, ще възвърне първоначалния си облик.

След получаването на специално разрешение от Министерството на културата през 2008 г., фондацията основава "Нумизматичен Музей Русе", който досега е организирал над 30 изложби в България и три в чужбина.

"Някои от колекциите, които притежаваме, са най-богатите и пълни в света", разказва директорът на музея проф. Димитър Драганов. Сред тях са колекциите "Монети на римската колония Деултум" и "Монетите на скитските царе". Музеят притежава и археологическа колекция.

Постоянната колекция на музея ще бъде показана по иновативен начин, ще има особен акцент върху образователните програми за ученици, работилници, библиотека, магазин с различни предмети и книги, свързани с нумизматиката, кафене, зали за гостуващи изложби, виртуален музей, както и конферентна зала.

"Вярваме, че музеят ще се превърне в културен център, в музей от национално значение", споделя Надежда Розева, директор на фондация ,,Братя Бобокови".
https://cherga.bg/bg/v-ruse-shte-otvori-vrati-parviyat-u-nas-numizmatichen-muzej/

Аз съм разглеждал колекциите на братя Бобокови, изложени временно в Русенския исторически музей и мога да кажа, че има много интересни и впечатляващи неща, не само като монети, а и като предмети. Голяма част са открити на територията на Русенска област и региона.
Реновацията на сградата на музея се забави, но вече е доста напреднала и ако няма усложенения, причинени от положението с коронавируса, очаквам тази година да отвори врати.
Сайтът на музия: http://www.numismaticmuseum.bg/bg/about.html

Hatshepsut

Средновековен град Червен - Болярски замък

Замъкът е изграден в края на ХІІ – началото на ХІІІ век в най-високата част на Червенското плато, върху площ от 2 дка. Той се състои от верижни помещения, построени от три страни около вътрешен двор. Комплексът е имал само един вход и се е отбранявал от пет бойни кули. За защитата му са използвани и каменни бойни топки.
Проучванията на замъка показват, че първите етажи на комплекса са използвани за стопански нужди. До представителните и жилищни помещения, които били разположени над тях, се стигало по външни каменни стълби, разкрити в западната част на замъка.
Чрез проход и стълби, комплексът е свързан с Южното водоснабдително съоръжение, а едно от помещенията на приземния етаж било използвано като цистерна за съхранение на вода.
В двора на комплекса е разположена Църква №3.

Регионален исторически музей - Русе


Panzerfaust

Тази информация е от 2017г.

Започнаха разкопките на Сексагинта Приста

Започнаха археологическите проучвания на римската крепост Сексагинта Приста. И тази година Министерството на културата подкрепя финансово разкопките, като осигурява около 13 000 лева. В рамките на месец специалистите на Русенския музей ще успеят да довършат участък от югозападната крепостна стена с U-образна бойна кула. Проучвателите са в непосредствена близост до ,,порта принципия" – параден вход на крепостта, който води към Принципията – щаб на войската, сърцето на крепостта.

Още от повърхността археолозите попаднаха на ценни находки – черни керамични лули от османския период. Черната керамика е характерна за Русчук от 18-19 век, описвана е от пътешественици, но всъщност музеят няма добри експонати от този период. Предстои да се достигне до връзката на U-образната кула с крепостната стена, да се проучи тракийското ниво на обитаване на мястото и да слезе до стерилен пласт. Още от първия ден археолозите фиксираха две ями от тракийско време – според ръководителя на разкопките археологът Никола Русев, тъкмо на такива места се откриват множество керамични съдове, понякога и нефрагментирани. Към момента на Сексагинта Приста са разкрити и проучени над сто ями, а повечето от тях са култови места, където траките са принасяли жертва – храна, поставена в съдове за хранене. Върху светилището от ями (датирано от ІІІ век пр. Хр.) по-късно се изгражда Храм на Аполон (ІІІ век сл. Хр.), където се пренасят култовите практики на древните обитатели.
https://dariknews.bg/regioni/ruse/zapochnaha-razkopkite-na-seksaginta-prista-2044030



Hatshepsut

Извадена от стомаха на овен безценна монета на римски император се пази в Русенския музей


Извадена от стомаха на овен безценна монета на римски император се съхранява в Русенския музей. Легендата гласи, че стопанин от русенското село Брестовица решил да направи курбан за Гергьовден и принесъл в жертва един от своите овни, като в стомаха на животното открил монетата. Предположили, че овенът я е погълнал, докато е пасял. Дали историята с овена е действителна, или не - никой не може да потвърди със сигурност, но е факт, че по монетата има следи от зъби. През февруари 1955 г. тя била откупена от Русенския исторически музей, където се съхранява и до днес. Монетата е златна - ауреус на римския император Траян Деций, който управлявал само две години - от 249 до 251 година, и тежи 4,32 грама. Впоследствие се оказало, че в света има само две такива монети. "Това, което прави монетата уникална в световен мащаб, е, че на гърба на монетата фигурира една женска фигура, която е персонификация на провинция Панония, а традиционните изображения върху тези монети са с две Панонии - персонификации на провинциите Долна и Горна Панония, така, както са в административната уредба на Римската империя. Защо върху монетата е представена само една фигура - това е нещото, което е изключително интересно и любопитно. Вероятно се касае за недокументирана в изворите административна реформа, извършена по времето на този император, която е обединила двете провинции в една", разказа Деян Драгоев, археолог и нумизмат към Регионалния исторически музей в Русе. Траян Деций бил 34-ият поред в списъка на римските императори и в същото време първият римски император, убит на бойното поле в битка с варвари, и то в днешна България, в местността Форум Семпроний край Разград. Той намира смъртта си на 1 юли 251 г. в сражение срещу готите, предвождани от Книва. Заедно с Деций загива и неговият син и съимператор - Херений Етруск. "Посетителите на нашия музей, виждайки тази монета, могат да се допрат до историята на Рим, до един уникален паметник, като казвам уникален, той наистина е уникален, защото в световен мащаб са запазени само две такива монети", добави още Драгоев.

http://www.bta.bg/bg/video/show/id/0_bqj69oi7




Русенският музей притежава в колекцията си безценен златен ауреус от времето на римския император Траян Деций. Монетата е единствена у нас и една от двете в света, които са известни до момента. В експозицията е изложена реплика на скъпата находка, а оригиналът се съхранява при специални условия заради своята уникалност. Древната римска пара е изключителна не само заради високата си нумизматична стойност, а и заради необичайните обстоятелства, при които е открита – в стомаха на овен, заклан от стопанина си за Гергьовден.

,,Така е записано и в инвентарната книга, в която се посочва мястото или местността, където е открита всяка находка. Срещу римския златен ауреус е написано, че това е стомахът на овен, колкото и смешно да звучи", разказва пред ,,Монитор" прелюбопитната история археологът Деян Драгоев.

Монетата постъпила в музея през 1955 г. Донесъл я човек от русенското село Брестовица. Той обяснил, че за големия християнски празник Гергьовден решил да заколи овен за курбан и когато почиствал стомаха на животното, открил златната пара. На нея имало следи от зъби, но като цяло била запазена и ясно се виждали изображенията от двете й страни. Мъжът нямал никаква представа за изключителната й стойност, но все пак предположил, че може да е интересна за специалистите и решил да я предаде в Русенския музей, който я откупил.

,,Похвално е, че човекът е постъпил по този начин, а примерно не е решил да претопи монетата и да си направи пръстен, каквито случаи има известни. Благодарение на жеста му поколенията могат да видят тази безценна находка. Ауреусът е рядък нумизматичен паметник и перла в короната в нумизматичните колекции на всеки музей. Откритата в стомаха на овена пара е единственият ауреус в експозицията на Русенския музей", обяснява Драгоев.

Дълги години не се знаело дали има друга такава монета в света и находката била по-скоро интересна с обстоятелствата около намирането й. Всичко се променило, когато нумизматът проф. Димитър Драганов попаднал на нея и открил изключителната й стойност. Търсейки ауреус, който да отговаря по описание на този в Русенския музей, намерил, че има още един такъв в Испания.

Златната римска монета тежи 4,32 грама и на едната й страна е изобразен император Траян Деций, а на другата - женска фигура, която е персонификация на провинция Панония.

,,В случая фигурата е една и това прави находката изключително рядка, защото обикновено на гърба на монетите на този император има две женски фигури - персонификации на провинциите Долна и Горна Панония. Тогава възниква въпросът защо това е така. Може да се предположи, че този император е извършил административна реформа, като е обединил двете провинции в една с оглед на по-добрата й защита от готите, които са едни от главните противници на Римската империя в района на Долен Дунав. Тази реформа не е документирана в изворите, но нашата монета вероятно отразява именно този факт", обяснява археологът.

Интересна е също съдбата на император Траян Деций, управлявал само две години – от 249 до 251-а, когато е убит в битка с готите до античния град Абритус, останките от който се намират край днешния Разград. Пълното име на владетеля е Гай Месий Квинт Деций Траян. Той е 34-ият по ред в списъка на римските императори. Когато встъпва в длъжност, приема името на най-добрия пълководец сред императорите – Траян, и остава в историята с името Траян Деций. Известен е с гоненията си срещу християнияните и с това, че е първият римски император, загинал на бойното поле в битка с варвари.

Фаталният сблъсък между готите, предвождани от краля им Книва, и римляните бил на 1 юни 251 година в блатиста местност край Абритус. Начело на римската армия застанал самият император Траян Деций, а редом до него бил съимператорът и негов син Херений Етруск. Варварите успели да надхитрят римските военачалници, като подмамили тежките легиони към блатата около Абритус.

В началото на сражението паднал убит Херений Етруск. Когато съобщили на Траян Деций трагичната вест, той запазил самообладание и отвърнал, че смъртта на един войник, пък бил той и императорски син, не е по-важна от величието на империята.

До края на сблъсъка живота си загубили много от римляните и самият император. Битката при Абритус се смята за едно от най-тежките поражения във военната история на Рим.

Не след дълго чумата отнела живота на малкия син на Траян Деций – вторият съимператор Хостилиан.

https://www.monitor.bg/bg/a/view/rusenskijat-muzej-pazi-zlatna-rimska-moneta-otkrita-v-stomaha-na-oven-218313

Hatshepsut

Приключи археологическият сезон в средновековния град Червен


Завърши тазгодишният археологически сезон на средновековния град Червен. Проучванията се извършиха в рамките на две седмици – от 10 до 21 август, и обхванаха прилежащата територия южно от Църква №16. Изследваната зона е разположена в западната част на Червенския рид.

Общо бе проучена площ от 70 кв. м., намираща се по протежение на главната улица на средновековния Червен. Разкрити са зидове, които обособяват дворно пространство. В неговите предели към момента са намерени останки на сграда с жилищен характер. Територията се намира в съседство с некропола на Църква №16, проучван през изминалите три археологически сезона.

Разкритите находки включват предмети от всекидневието – керамични съдове, токи за колани, железни остриета на ножове.

Откритата през 2019 г. колективна находка в пределите на дворното пространство от над 180 монети бе допълнена с още 10 броя. Всички монети принадлежат към ХІV век и бележат времето преди построяването на оградните зидове.


В рамките на проучената жилищна сграда бе разкрито корито, издялано в скалната основа, рамкирано от четири отвора (дупки) за дървена конструкция над него. То притежава белезите на други подобни съоръжения от проучените жилищни квартали в средновековния Червен, едно от които се намира в Епископската резиденция, разположена в непосредствена близост.

Археологическите проучвания на средновековния Червен бяха извършени от екип специалисти от Русе, Павликени и Сливен, както и от доброволци. Ръководител на проучването е Светлана Великова (Регионален исторически музей – Русе), а зам.-ръководител – Велина Жекунова. Научен консултант на разкопките е доц. д-р Деян Рабовянов от НАИМ-БАН. Финансирането на археологическата кампания е осигурено от Регионален исторически музей – Русе.

http://www.desant.net/show-news/53957

Hatshepsut

Археолози разкриха уникална римска крепост край село Широково


https://dnes.dir.bg/ruse/arheolozi-razkriha-unikalna-rimska-krepost-kray-selo-shirokovo

Уникална римска крепост беше разкрита в края на археологическия сезон в покрайнините на двемогилското село Широково. По първоначални данни тя е от пети век. Според русенските археолози от Регионалния исторически музей, подобен градеж на укрепление се среща много рядко в Североизточна България, предава БНТ.

Освен мястото, където се намира, което по естествен начин е защитавало два римски пътя по поречието на реките Баниски и Черни Лом, крепостта е изградена по малко познат по тези земи начин.

Затова говорят разкритите от археолозите напълно запазени каменни зидове на една от отбранителните ѝ кули.

"Тук говорим за градеж от огромни рустицирани квадри. Интересното е, че част от тези квадри, върху тях има инициали на майсторите, които са ги изработвали и другото любопитно е, че има буквени означения върху отделните блокове, това са означения каменоделски, как точно блоковете трябва да съвпаднат един спрямо друг", каза археологът Деян Драгоев, ръководител на разкопките.

Предварителните проучвания на археолозите предполагат, че когато след няколко века крепостта преминава в български ръце тя става част от енигматичния град Кръстовец.

"Който се споменава, във хрониката на Мехмед Мишри, като един от градовете подкрепяли Шишман Ага, тоест българския цар Иван Шишман. Дали е така, все още не знаем, но факт е, че това, което сме разкрили по време на археологическото проучване, показва една невероятна във фортификационна гледна точка крепост, крепост която е без паралели във русенското Поломие", разказа Деян Драгоев.

Засега при разкопките са открити монети от седми век, както и метални части от облекло - токи на колани и фибули. Според археолозите, това място тепърва подлежи на сериозно и задълбочено проучване в продължение на години. Още повече, че предполагаемата площ, върху която се е намирала крепостта, е близо 12 декара.

Hatshepsut

Червен – могъщата средновековна крепост


Средновековният град Червен - картина на Васил Горанов

Прашни руини? Надали. Средновековният Червен е пир за всички сетива. Разположен на 35 км южно от Русе, далеч от градската оживеност, крепостта успява да премине през 7-вековна бариера и да поведе своите посетители назад към далечния XIV в., вълнуващ и мистериозен.

Обградени от величествените останки, любопитните туристи сякаш надникват под тоновете прах и зърват Червен такъв, какъвто е бил преди 700 години – кипящ от живот. Тропот на конски копита ехти. Широката два метра главна улица приютява сергиите на множество търговци. Занаятчии отварят своите дюкяни, усмихнати и приветливи... С помощта на Светлана Великова – археолог в Регионален исторически музей Русе, ще опитаме да представим славното минало на гордо извисяващия се Червен.

Археологическите проучвания датират VI в. сл. Хр. като начало на голяма ранновизантийска крепост – предшественик на онова, което ние днес познаваме като Червен. Укреплението просъществува едва няколко десетилетия под натиска на вражеските набези, но през периода на Първото българско царство (VII – XI в.) на нейно място се появява малко селище, находки от които все още биват откривани от археолозите.

През периода на Второто българско царство, крепостта вече носи името ,,Червен", чийто произход е доста неясен. Тя се издига до втория по важност административен център в страната след Царевец, познат още като Орлово гнездо. Сведения за високото развитие на града дават множество исторически хроники и летописи, както и значителен брой веществени доказателства. Такива са сечените на територията на крепостта монети – символ на важното административно значение на града.

Забележителна е и пищната украса на две от шеснайсетте открити до момента църкви на територията на града – църкви №1 и №2 – митрополийски, а останалите – енорийски. В този период, благодарение на естественото укрепление на крепостта, плодородната земя и ключовото местоположение, свързано с преминаването на множество важни търговски пътища, населението на Червен рязко нараства. Ето защо се обособяват тъй наречените ,,външен" – за простолюдието и търговците, и ,,вътрешен" град – цитадела, за високопоставените обитатели на града и административните сгради.

Болярският дворец, представляващ крепост в крепостта, също е доста впечатляващ. Състои се от двуетажна жилищна постройка, малка църква и стръмно стълбище, изсечени в голата скала, водещо до подземен водоизточник, жизненоважен в случай на обсада.


Западният бастион – символ на Червен, по модел на който е конструирана Балдуиновата кула в Царевец

Забележителни са и четирите запазени бастиона. Три от тях дават вечно дежурство край източната крепостна стена – най-лесно достъпната, следователно най-добре укрепената. Четвъртият бастион – първоначално порта, по-късно превърната в отбранителна кула, се извисява самотно, но величествено над западната крепостна стена. Местните вярвали, че допълнителна защита на града дават и вградените в крепостните стени църкви, голяма част от основите на които днес са видими за посетителите.

Може би мнозина ще се запитат как тази естествено укрепена крепост пада под ударите на османските нашественици? Истината е, че Червен е бил разрушаван и построяван няколко пъти – през 1241 г. вследствие на татарското нашествие, през 1277 г. от византийския император Михаил VIII Палеолог, воюващ срещу българския цар Ивайло и накрая през 1388 г., когато крепостта бива покорена и опожарена от османците. За изгарянето на града свидетелстват голям брой исторически хроники, както и обгорелите останки от покривите на няколко от църквите.

Така градът постепенно запада, като хората се изтеглят към по-лесно достъпните места в долината на р. Лом. Там започват нов живот и основават свои нови селища, а величествената крепост остава затрупана под тонове пръст и прах до 1910 г., когато проф. Васил Златарски започва археологическо проучване, продължаващо и до днес.

Наскоро завърши поредния етап от постепенното задълбочено изследване на външния град. Група чуждестранни студенти помогнаха на русенските археолози Светлана Великова и Стоян Йорданов в борбата им с времето, разкривайки една от най-големите църкви в крепостта, която в началото на проучването, специалистите смятали за кулоподобно съоръжение. Дните отминават, а кулоподобното съоръжение се оказва църква с необичайно конструктивно решение, поради естествена денивелация на терена, по думи на Светлана Великова. Забележителни за новооткрития Христов дом са четирите гробни камери, както и множеството фрагменти от стенописи в разнообразни цветови нюанси, някои от които могат все още да бъдат видени по стените на средновековната църква.

Средновековният Червен крие в себе си още много тайни, чакащи тепърва да бъдат открити.

https://bulgarianhistory.org/cherven-krepost/

Hatshepsut

Археолог представя проучване на рядка пещ на близо 7000 години в Русенско


Русе, 13 април /Мартин Пенев, БТА/

Проучванията на селищна могила на близо 7000 години край русенското село Бъзовец ще бъдат представени на 15 април /четвъртък/ в Регионалния исторически музей в Русе от археолога д-р Димитър Чернаков. Една от пещите за изработване на керамика, открита там, е с рядка за времето си архитектура, съобщиха от културния институт в крайдунавския град.
Могилата представлява натрупани останки от няколко селища едно върху друго от каменно-медната епоха. Принадлежи на едни от първите земеделци и скотовъдци в Европа.
Обектът се проучва от 2012 година, като през изминалия археологически сезон е изследван пласт от ранния халколит (4800-4600 г. пр. Хр.).
Установено е, че най-източната периферия на селищната могила е била използвана за производствена дейност. Там са разкрити останките на грънчарска работилница за нуждите на самото селище. Това е едно от най-ранните археологически свидетелства за отделяне на грънчарството като занаят.
Разкрита е и правоъгълна сграда с две помещения, изградена от глина и дърво. Във вътрешността й са проучени останки на две близко разположени глинени пещи с квадратна форма.
Едната от тях е с рядко срещани за времето и региона конструкция и устройство. Долепена е до източната стена на сградата с изнесен отвор навън. Пещта е изградена от две камери една над друга - долна полувкопана за гориво и горна за изпичане.
Върху подовата замазка на долната камера е открит сферичен отвор за подаване на въздух и регулиране на нивото на кислорода.
Пред входа на пещта има плитко вкопаване за складиране и подаване на гориво. Около структурата е изграден улей с лек наклон към нейния вход, предназначен за изливане на вода за регулиране на огъня и температурата на затопляне.
Най-вероятно пещта е била предназначена за изпичане на керамика и за термична обработка на храна. Моделът на този тип съоръжения се използва и усъвършенства в по-късните археологически епохи.
От Русенския музей информират, че под сградата с пещите се проучва и друга по-ранна постройка.

http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/2396336