• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
27 July 2021, 01:37:06

News:

10.07.2021 Платформата на форума е обновена до SMF 2.1 RC4


Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

27 July 2021, 01:37:06

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13367 Posts

Шишман
5571 Posts

Panzerfaust
887 Posts

Лина
739 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 22666
  • Total Topics: 1351
  • Online Today: 24
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 20
Total: 20

Recent posts

Pages1 2 3 ... 10
1
На тази дата: 1210 години от Битката при Върбишкия проход


Картина на художника Мирослав Йотов, изобразяваща сцена от българския лагер в нощта преди битката

На този ден, преди повече от 12 века, се състои една от най-емблематичните и най-триумфалните битки в цялата българска история.
Дотогава Източната Римска империя, счита установяването на българската държава южно от Дунав, за едва ли не временен компромис, който да бъде прекратен веднага след като на изток приключат тежките войни с могъщия Арабски халифат.
Завоевателните походи на войнствения български владетел Крум, които значително разширяват държавата на североизток и югозапад, обаче предизвикват тревога в Константинопол и карат византийците да побързат с прекратяването на този компромис.

Така през 811 година император Никифор І Геник събира огромна военна сила и нахлува в българските земи, подлага ги на страшни опустошения и според хрониките успява дори да превземе "аула" на Крум, за което се счита, че е самата столица Плиска.
Крум преценява, че няма да може да спре мощното настъпление на многобройния враг в открит бой и взима решение да се оттегли заедно с по-голямата част от войската си, подготвяйки се внимателно за решително сражение с нашествениците.

Никифор надменно отхвърля предложението на Крум да вземе със себе си заграбеното до момента и да си върви в мир, като вместо това продължава да плячкосва и опожарява всичко, каквото среща по пътя си още дълго преди да поеме обратно към Константинопол. За да излезе в Тракия обаче той първо трябва да премине през старопланинските проходи и гори, които вече са били преградени от българите.

Тяхното придвижване е внимателно проследявано от съгледвачите на Крум. Вероятно от самонадеяност, византийският император се настанява да пренощува най-вероятно в началото на Върбишкия проход, без да разузнае околностите и без да вземе защитни мерки за лагера. Междувременно Крум събира всички възможни подкрепления, включително от славяни и авари, като дори въоръжава и жените. Българите успяват да изпреварят врага и да построят здраво укрепление в края на прохода. Мястото е подбрано с удобни за засада условия между теснините и с тинеста река, течаща между тях.

В утринния сумрак на 25 срещу 26 юли 811 г. български отряди ненадейно връхлитат ромейския лагер и започват поголовна сеч над слисаните византийци. В разразилата се пълна суматоха никой не разбира кога и как императорът пада убит още в началото на битката. Поради планинския терен отделните отряди лагеруват на големи разстояния едни от други и така по-предните твърде късно узнават за нападението над по-далечните и не успяват да си окажат взаимна помощ навреме.
Това предизвика безконтролна паника във византийския лагер и войниците се впускат в бягство, като биват преследвани. Когато достигат реката, понеже нямат време да търсят брод, директно се втурват заедно с конете през водата, но затъват в тинестото ѝ дъно. Там те са газени от собствените си хора прииждащи неудържимо отзад докато в един момент реката толкова се изпълва с трупове на коне и хора, че българите преминават невредими през тях за да продължат преследването на останалите.

Онези, които решават да избегнат реката пък се натъкват на дълга преграда от високи дървени трупи с дълбок ров зад нея. Някои се пробват да я прескочат, но повечето се пребиват поради двойно по-голямата ѝ височина от другата страна заради рова. На други места те се опитват да запалят стената и когато връзките ѝ изгарят тя пада върху изкопа и без да подозират за него всички моментално тръгват да бягат заедно с конете си през нея. В резултат на това пропадат в рова заедно с горящите дървета, застигнати от още по-ужасна смърт от онези при реката.
Всеки който успява някак да се измъкне е преследван и съсичан от българските конници. В битката падат не само хиляди обикновени войници, но и почти всички пълководци, стратези и патриции в армията.
Малцината, които успяват да избягат измират повечето по пътя от раните си, включително и синът на императора – Ставракий, получил тежка рана в прешлените на гръбнака. Той успява да се добере до Константинопол и дори да бъде коронясан за император, но само два месеца по-късно умира от смъртоносната рана, получена в битката при прохода.

Накрая българският владетел Крум нарежда да направят чаша за вино от черепа на убития император, с която вдига наздравици заедно със своите военачалници в чест на победата.
Сражението при Върбишкият проход оставя силен отзвук в историята. Това е един от много редките случаи, в които византийски император пада убит на бойното поле, а войската му търпи пълно поражение. Другите само два такива случая са гибелта на император Валент през 378 г. в бой срещу готите и тази на последният император Константин XI при падането на Константинопол през 1453 г.
В очите на ромеите това е катастрофа, която нанася сериозен удар върху техният авторитет. Десетилетия след битката византийският хронист Теофан Изповедник пише, че ,,цялата християнска красота била загинала" тогава. Същевременно това събитие дава предпоставки за издигането на българската държава като дълготраен политически фактор на Балканите и от застрашена от византийските атаки тя самата се превръща в могъщ агресор, застрашаващ империята.

Радослав Тодоров

https://nauka.bg/data-1210-godini-bitkata-varbishkiya-prohod/
2
Студентска археологическа експедиция проучва тракийския и античен град Кабиле край Ямбол

Студентска археологическа експедиция проучва обект в "Тракийския и античен град Кабиле" край Ямбол. На терен в Националния археологически резерват /НАР/ участват 12 бъдещи археолози от Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Разкопките ще продължат до 13 август, съобщи за БТА ръководителят им гл. ас. д-р Иван Вълчев. Те се ръководят и от директора на Регионалния исторически музей в София доц. д-р Венета Ханджийска.

От 2014 година насам различни студентски екипи разкриват останки на две жилищни сгради от времето на римския император Константин Велики в централната част на укрепения град. Досега са попаднали на голям брой монети и гръцка луксозна керамика - амфорна тара. Вносните находки показват, че мястото е било търговски център. През 2019 година е открита пещ за битова керамика, която дава сведения за развивалите се занаяти. Сградите са унищожени при нашествието на готите в края на IV век, каза още Вълчев.

До края на това археологическо лято завършва проучването на обекта, свързано с късната античност. През следващата година усилията се насочват към по-ранните пластове от тракийския период - IV- II в. пр. Хр.

Системни проучвания в НАР Кабиле се правят от 1972 г. Със своите 1600 години обитаване, тракийският и античен град представлява ценен обект за археологията. Интересът на бъдещите студенти към тази специалност обаче спада през последните 4-5 години, като основната причина е трудната професионална реализация и ниското заплащане.



http://www.bta.bg/bg/video/show/id/0_54znnwqi
3
Книга за горяните излезе на три езика


Книга за горяните, въстанали преди 70 години срещу комунистическия режим у нас излезе на три езика. Това съобщиха от Регионалният исторически музей в Сливен.

,,Под знамето на свободата: горяните" беше представена пред граждани, потомци на горяните и общински съветници в сградата на Първата държавна текстилна фабрика на Балканите.

,,Целта на книгата е да информира и провокира интереса на широката общественост към горянското съпротивително движение, което се заражда в знак на несъгласие с установяването на комунистическо управление по съветски образец в България след 9 септември 1944 г. То е първата масова и най-продължителна антикомунистическа съпротива в Източния блок". Това каза пред ,,Монитор" Мария Павлова, експерт по ВО в РИМ-Сливен.

Екипът от РИМ - Сливен, работил по подготовката на триезичното издание включва още директорът на музея д-р Николай Сираков, историкът Мариан Гяурски и гл.екскурзовод Пенка Димитрова. Преводът на немски е направен от Милкана Делер, а на английски от Петър Скип.

,,Чрез това издание се надяваме да достигнем до повече хора и да популяризираме факта, че именно българите са тези, които първи реагират срещу комунистическата власт на европейска територия. Независимо от трагичния завършек на въстанието от 1951 г., то изразява копнежа на мнозина будни българи към възвръщане на свободата във всичките ѝ форми и проявления. С ясното съзнание, че действията им са обречени на провал, горяните се изправят срещу една перфектно организирана система, способна да задуши всеки акт на неподчинение. Тяхната самоотверженост, която неминуемо рефлектира върху живота и бъдещето на близките им, не бива да остава скрита, независимо от подмяната на един политически строй с друг", написаха в пост в социалните мрежи от РИМ – Сливен.

Книгата е реализирана с финансовата подкрепа на фондация ,,Конрад Аденауер" – България.

https://www.monitor.bg/bg/a/view/kniga-za-gorjanite-izleze-na-tri-ezika-275315
4
Керамична фигура на жрица откриха в Провадия-Солницата


Керамична женска фигура на жрица откриха археолозите при разкопки в Провадия-Солницата, съобщават от праисторическия солодобивен и градски център Провадия-Солницата.

Артефактът е открит в къснохалколитния пласт (от периода 4600 – 4350 г. пр. Хр.). Той представлява горна част от керамична женска антропоморфна фигура с разперени встрани ръце. Главата е схематично представена с почти овална форма, носът е релефен, очите и устата са маркирани чрез врязани линии, а непосредствено под устата са разположени три ямички. Главата е слабо изнесена назад, а погледът е насочен нагоре. Гърдите са оформени като малки конуси.

Според тълкуванията на специалистите позицията на жената може да се свърже с изпълняването на обред с обръщение към силата на прераждането и възраждането, която обикновено се определя като богинята Майка, затова и се предполага, че изображението е на жрица.

Керамичните антропоморфни фигури, представящи женски изображения в няколко варианта, отличаващи се преди всичко в начина на представяне на тялото, са между най-атрактивните и интересни находки, на която попада археолога проучвател на ранноземеделските структури – предимно селища и светилища. Пластиката носи богато културно и идеологическо съдържание, извличането на което винаги подлежи на дискусия, свързана със сложната религиозно-митологична система на древните хора.

https://bnr.bg/varna/post/101503997/keramichna-figura-na-jrica-otkriha-v-provadia-solnicata
5
Quote from: Шишман on 24 July 2021, 14:13:42Димитър Димитров

От топлината ме хвана, някаква екзема. Ако ида на лекар ще се окаже на 100% опасен вариант на КОВИТ и ще ме интобират веднага !
Оправи си правописните грешки в поста. :whistle:
6
България / Re: Корона вирусът
Last post by FELDMARSCHALL - Yesterday at 19:47:10
На долния ред е един и същ човек, но горната мисля че е друг. :huh:
7
Това колко хора са останали не е оправдание за нарушаване на правилата. Толкова по въпроса.
8
България / Re: Корона вирусът
Last post by Шишман - Yesterday at 17:56:01
   ЛЪЖЛИВА ПРОПАГАНДА
Лъжат яко относно ваксините и пропагандата им е пълна с опашати лъжи.
Според снимките излиза че тоя човек се е ваксинирал поне 4-и пъти. Какво става, защо лъжат, какво не е на ред ?           





9
Героите от Мисионис: ,,Не ще се отречем от цар Шишман, нашия господар!"


Автор: Проф. Николай Овчаров

Силната крепост Косово е охранявала пътя между Варна и Търновград през Шумен

Тези дни започнаха тазгодишните мащабни археологически разкопки на античния и средновековен град Мисионис край Търговище. В нашата наука изучаваме историята отзад напред – от най-късните случили се събития към началото на живота на даден обект. Ето защо блясъкът на късноантичния епископски център от V-VI в., на който попаднахме през миналата година, ще стане видим едва към края на кампанията. А сега разкриваме останките от средновековните жилища, бележещи финала на крепостта в огъня на османското нашествие в края на XIV в. И именно към това героично и страшно време ни насочват първите забележителни находки – сребърни монети на последния български цар Иван Шишман и на завоевателя – султан Мурад I.

Държейки в ръката си монетата с образа на великия български владетел, аз се замислям за случилите се тук преди 630 години драматични събития. През лятото на 1393 г. вече почти пет години продължава неговата неравна битка с азиатските завоеватели. С малката си армия Иван Шишман прави всичко възможно да задържи поне земите си на север от Стара планина. Но османците постепенно превземат повечето му крепости и идва времето за похода срещу Търновград. Според всички налични данните те се насочват към столицата от завладения Шумен.

И тогава, като последна преграда пред тях, се изправят стените на Мисионис. От османските хроники, като написаната в края XIV в. ,,Огледало на света" на летописеца Мехмед Нешри, става ясно, че по това време античното наименование на града е заменено с хубавото българско име Косово. В периода на Второто българско царство старата крепост е възстановена и заживява нов живот.

Находките сочат, че големият разцвет на селището дошъл след възцаряването на Иван Александър. Тогава селището било разширено с нови сгради. Монетите на този владетел са най-многобройни, керамиката от това време – изобилна, откриват се десетки накити и чудно извезани със сърма текстилни произведения. Това благоденствие продължило и в първите години на цар Иван Шишман, чиито монети са също в голямо количество.

Мехмед Нешри обръща особено внимание на обсадата на този средновековен български град: ,,После (османският главнокомандващ Али паша – б.а.) изпратил човек до владетеля на Косово и поискал от него да се подчини. Онзи проклетник не зачел думите на пашата и рекъл: ,,Ние не ще се отречем от нашия господар, за да се покорим на турците!" Тогава пашата дал на Пазарлъ Доган бей хиляда души и му заповядал: ,,Иди и удари Косово! Разруши го, запали го и го плячкосай! Жените и децата вземи в робство!" Пазарлъ Доган отишъл, ударил Косово и заробил жените и децата му..."

Епизодът е описан подробно и в книгата ,,Удивителни събития" на живелия през ХVІІ в. Ходжа Хюсеин. Според него военачалникът се казвал Яралъ Доган бей, бележит воин и прочут ловец-соколар, а дадените му от Али паша воини били няколко хиляди. Акънджиите на Доган не успели да я вземат с ожесточения си щурм и плячкосали околността, залавяйки много жени и деца. Градските първенци предложили да предадат твърдината срещу освобождението им, но накрая турците ги измамили, превзели и опожарили града, а оцелелите жители отвели в робство.

Според всички налични данни през XIII-XIV в. силната крепост Косово е охранявала пътя между Варна и Търновград през Шумен. Съвсем не е случайно, че османските хронисти отделили толкова място на един наглед не така важен епизод. Всъщност в цялото си повествование за превземането на българските земи Мехмед Нешри описва подробно само няколко обсади на важни укрепени градове. Това са Провадия (Овеч), Венчан и Варна при първата кампания от 1388 г., Тутракан през 1390-1392 г. и Косово и Свищов при настъплението в 1393 г. Дългите описания задължително се отнасят за крепости, които не се предавали, а се съпротивявали повече или по-малко успешно.

Причината е във водената от османците свещена война срещу християните. Военната им доктрина била изградена коварно върху страха и предателството. ,,Руши, пали и граби земята Шишманова – казва, според Мехмед Нешри, султан Мурад І на Али паша преди похода. – Но дойдат ли някои сами при тебе, тях наравно с другите не брой за врагове!" На пратениците от Варна обещали богатства и всякакви милости. При съпротива пък влизали в сила кървавите закони на газавата – пожари и смърт.

Археологическите проучвания разкриват как се е стигнало до превземането на Косово. Преди да падне, крепостта е издържала дълга и тежка обсада. Убитите защитници са били погребвани по християнски направо сред сградите и по улиците. В гърдите на един от тях бе открито острието на стрела, заседнала между ребрата му. Живите не са имали време и затова са заравяли покойниците на 10-15 см дълбочина.

Един от мъртъвците обаче определено не е бил погребан по християнски обичай. В агонията си той паднал настрани и бил затрупан от рухналата върху него стена. Едва ли бихме разбрали днес какъв по произход е бил този воин, ако сред останките му не бе намерена важна находка. В дрехите си той носел платнена торбичка със сребърни монети. Днес текстилът е изтлял, но текстовете върху монетите са ясни. И те не са на някой друг, а на султан Мурад І, заклетия враг на Българското царство.

Непосредствено зад портата на крепостта археолозите са изненадани са изненадани от друга находка. Сред руините на стената те попадат на колективна находка от 26 ранни османски монети. Според всички налични данни в крепостта край Търговище отсъстват каквито и да е данни за живот след края на ХІV в. Явно и тези монети също са свързани с обсадата и са били загубени от някой от нападателите в отчаяната схватка при атаката на твърдината.

Въпреки героичната съпротива на защитниците накрая идва ужасът. Разкопките показват белезите от жесток погром над крепостта след превземането й. Следите от унищожението са навсякъде. Във вътрешността на укреплението пластът от напълно изгорелите и рухнали сгради достига 1.1 м. дебелина. Преди пожара те са били ограбени, но на една от улиците по чудо е оцелял прекрасен оловен реликварий с образите на Христос, апостолите Петър и Павел, както и на апостол Андрей, покръстил някога през I в. тези земи.

Саможертвата на защитниците на Косово, наследника на древния Мисионис, не успяла да спаси столицата. Мехмед Нешри пише, че щом го превзели, турците на 17 юли 1393 г. овладели и Търновград. Цар Иван Шишман продължил съпротивата още цели две години, притежавайки само силния дунавски град Никопол и още три крепости край него. Силите обаче били неравни и на 3 юни 1395 г. героичният владетел бил заловен и обезглавен от поробителите пред стените на своята последна столица.

https://trud.bg/
10
ХАЙДУТСТВО, БЪЛГАРЩИНА И ПРАВОСЛАВИЕ
Съвременните почитатели на българщината и хайдутството ни почитат все повече православната си вяра.
То и как може някой хайдутин или родолюбец, да не е православен ? 




Pages1 2 3 ... 10