• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

25 July 2021, 14:59:18

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13357 Posts

Шишман
5561 Posts

Panzerfaust
887 Posts

Лина
739 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 22641
  • Total Topics: 1351
  • Online Today: 178
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 17
Total: 18

Древни знания

Started by Hatshepsut, 13 August 2018, 06:41:46

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Самые Удивительные Древние Технологии


Hatshepsut

Каква е била медицината през Средновековието?


Миниатюра на Св. Лука, покровител на медицината през Средновековието

Средновековието е период от историята, който продължил от 395 г. (разделянето на Римската империя на Източна и Западна) до 1453 г. (падането на Константинопол). Характерното за тези векове е, че в южна Испания, Северна Африка и Близкия изток ислямските учени продължават да превеждат медицинската литература от древногръцки. В Европа обаче научният напредък съществено забавя своя ход, заради ограниченията на Църквата.

Средновековието е мрачен период от гледна точка на здравеопазването. През 1350-та например средната продължителност на живота била около 30-35 години. Детската смъртност била изключително висока – 1 от 5 деца умирало преди да навърши една годинка. Смъртността по време на раждане също била висока. Хората се прощавали с живота си заради най-обикновени наранявания и от заболявания като проказа (болест, засягаща кожата и нервната система), едра шарка (вирусно заболяване с температура и обриви по тялото), различни видове трески и т.н.

След залеза на великата Римска империя, медицината в Европа изпаднала в регресия и се върнала към лечението с билки, пускането на кръв и пречистването на душата в църква. Хората масово вярвали в свръхестествените причини за техните заболявания и разчитали на Бог и светците за изцеление.

Суеверията изместват науката

В ранното Средновековие (известно и като тъмните векове) повечето хора живеели в т.нар. селски сервитути. Западна Европа била разбита на малки територии, управлявани от феодали. По това време нямало служби за обществено здравеопазване, образованието било под всякаква критика, а комуникацията между отделните сервитути – почти невъзможна. Научните теории нямали почти никакъв шанс да се разпространят и доразвият.

Освен това самите хора били свръх суеверни. Те не умеели да четат и да пишат, защото нямало училища. Само в манастирите човек можел да се учи на писмо и четмо. Там науката продължавала да се развива, но само под покровителството на църквата. Често монасите били единствените хора, които разпространявали натрупаните до момента знания.

Около 1066 г. обаче нещата започнали да се променят. Създадени били първите университети – тези в Оксфорд и в Париж. Монарсите ,,притежавали" информацията (цялото натрупано към момента познание). Поради тази причина богатството им започнало да нараства (те търгували с информация), а домовете им се превърнали в културни центрове. Учението започнало да пуска корени. Търговията нараствала бързо след XI век и това довело до оформянето на първите по-големи градове. С тях обаче се появил и проблема с опазването на общественото здраве.

Средновековни медицински практики

В цяла Европа нямало практикуващите лекари с добро образование. Ето защо хората рядко посещавали докторите – те търсели услугите на местните възрастни жени (често наричани вещици), които лекували с помощта на билки или заклинания. Акушерките също помагали при израждането на бебетата, макар и с променлив успех.

Църквата била изключително важна институция и затова хората се молели денонощно за изцеление на своите светци – вярвали, че ако греховете им бъдат опростени, те ще оживеят. Заедно с това обаче приемали и различни билкови отвари. Някои монаси, като тези от Бенедиктинския орден например, се грижели за болните и посвещавали живота си на това. Други смятали, че медицината не е в съответствие с вярата им и отричали всички нейни постижения.

По време на кръстоносните походи много хора пътували до Близкия изток и така научавали за постиженията на медиците (предимно от арабските текстове, които попадали в ръцете им). Това според историците обяснява и някои техни открития, които се базирали предимно на лекарите от арабски произход. Кръстоносците превели ,,Канон на медицината", написан от Авицена. С времето този ръкопис станал основно четиво в западноевропейските университети. Той останал един от най-важните текстове в продължение на няколко века. Естествено, бъдещите лекари изучавали също така теориите на Хипократ и на Гален.

Теория за четирите течности в тялото

Хуморалната теория (за четирите течности в човешкото тяло) е дело на древногръцките лекари. Тя обаче се изповядва не само от гърците, но и от римляните, арабите и дори от европейците през Средновековието.

Според тази теория четирите различни телесни течности влияели пряко върху човешкото здраве. Те трябвало да бъдат в перфектен баланс. В противен случай човек се разболявал както физически, така и психически. Дисбалансът можел да възникне при вдишване или абсорбиране на някакви изпарения.

Лекарите в Средновековна Европа също вярвали, че нивата на тези течности варират в тялото в зависимост от това какво ядат, пият или вдишват хората, както и от това как живеят. Белодробните проблеми например се случвали тогава, когато в тялото имало твърде много храчки. Естествената реакция на организма била да ги изкашля. За да възстанови правилния баланс на течностите, лекарят препоръчвал пускане на кръв, използване на пиявици или специална диета плюс билкови лекарства. За съвременните пулмолози това звучи странно, но тази теория продължила да съществува близо 2000 години.

Болниците изглеждали като днешните хосписи

Средновековните болници приличали повече на хосписи или на социални домове за възрастни хора с хронични заболявания. В тези лечебни заведения били настанявани болни, бедни и слепи пациенти, както и поклонници, пътешественици, сираци, хора с психични заболявания и лица, които нямали къде другаде да отидат. Християнското учение проповядвало, че хората трябва да са гостоприемни към онези, които се нуждаят от подслон, храна и медицински грижи.

Билките били основна част от лечението през Средновековието, а манастирите разполагали с обширни билкови градини. Растенията отглеждани в тях служели за възстановяването на баланса между четирите течности в тялото. Болните прибягвали обаче и до услугите на т.нар. вещици – те също можели да осигурят необходимите билки, да пуснат кръв, да приложат пиявици, да предпишат специална диета и т.н. Християнската доктрина обаче заклеймявала вещиците. Хората трябвало да вярват само в Бог и да разчитат на неговата милост, за да оздравеят.


Болниците през Средновековието изглеждали като хосписи и в тях настанявали както болни, така и бездомни

Хирургия, антисептици и анестетици

Една от областите, в която лекарите все пак са успели да постигнат напредък, е хирургията. Бръснарите били и хирурзи – те извършвали голяма част от операциите. Техните умения били важни най-вече на бойното поле, където те лекували ранени войници. Задачите включвали премахване на върховете на стрели от меките тъкани и поставянето на шини при счупени кости.

Монасите пък открили някои ценни растения с мощни анестетични и антисептични качества. Любопитен факт е, че са използвали виното като антисептик за промиването на рани и за предотвратяването на по-нататъшна инфекция. В тези векове хората не са имали представа, че инфекциите се причиняват от микроби. Мнозина лекари смятали, че появата на гной е добър знак, т.е. че тялото се освобождава от токсините в кръвта. Никой не разбирал, как точно се появяват инфекциите и каква е тяхната роля в човешкото тяло. Хората не свързвали липсата на хигиена с риска от инфектиране и голяма част от тях умирали по тази причина.

Средновековните хирурзи използвали различни вещества като анестетици – корени от мандрагора, опиум от жлъчка от глиган и т.н. Тъй като били истински експерти по външни наранявания, те рядко правели операции дълбоко в тялото. Извън зашиването на рани, лекували катаракта на очите, язви и различни видове рани. Има исторически сведения, че някои хирурзи през Средновековието са успявали да премахнат дори камъни от пикочния мехур.

Развила се и неврохирургията, макар методите на лечение да са твърде спорни от днешна гледан точка. Някои пациенти с неврологични разстройства (като например епилепсия) пък били подлагани на трепанация – пробиване на дупка в черепа, за да ,,излязат демоните навън".

Тези тъмни векове били запомнени също така и с епидемиите си. Средновековна Европа започнала да търгува с държави от цял свят. Това довело да бързо забогатяване на определени прослойки от населението, но и до внасянето на различни патогени от далечни земи. Непознатите вируси предизвиквали тежки пандемии и силно редуциране на населението на Стария континент.

Чумата е първата регистрирана пандемия

Юстиниановата чума е първата регистрирана пандемия в медицинската история. Продължавайки от 541 г. до 750 г. (общо 18 вълни в рамките на две столетия), тя е убила половината от населението на Европа. Черната смърт, както още наричат тази болест, е регистрирана за пръв път в Етиопия или Египет. Пренесла се е в Константинопол (по време на управлението на Юстиниан I), използвайки търговските пътища през Средиземно море. Оттам се разпространила на север, изток и запад. Тази епидемия под формата на пандемия достигнала своя връх около 544 г., когато само в Константинопол умирали по около 10 000 души на ден. Всичко това е описано от Прокопий Кесарийски – източноримски историк, учен и писател от VI век.

Черната чума обаче била най-опустошителната пандемия в историята на човечеството. Тя била регистрирана за пръв път в град Кофа на остров Крим през 1345-1347 г. Италианските търговци са внесли заразата в Европа, бягайки от Крим. Историците разказват, че монголите катапултирали мъртви тела през крепостните стени на Кафа, за да заразят вражеските войници. Това бил и един от първите примери за воденето на биологична война. За жалост тя причинила смъртта на 23 840 000 европейци – данните фигурират в записки на папа Климент VI, като в тях са описани само смъртните случай след християнското население в Европа (липсват данни за другите вероизповедания).


Средновековните лекари ходели със специални маски за предпазване от чумата

Черната смърт върлувала на Стария континент до XVI век, като се характеризирала със своята цикличност от по 10-20 години. В промеждутъците между чумните епидемии населението на Европа нараствало бързо – от около 25 млн. то достигнало до 75 млн. в средата на XIV век. През втората половина на XV век обаче, след поредната епидемия, населението било редуцирано до 40-45 млн. жители, което ще рече, че вследствие от черната смърт само за един век са починали около 30 млн. европейци.

Третата глобална вълна на пандемията от чума избухнала в Индия през 1892 г. и бързо обиколила света през Азорските острови и Южна Америка. Жертвите на тази пандемия само в Индия били 6 млн. души.

Средновековието отстъпва място на Ренесанса

От 1450 г. нататък се развива т.нар. епоха на Ренесанса, която наследява закостенялото Средновековие. Тази нова епоха се отличава с бурните си открития, в това число и в областта на медицината.

Джироламо Фракасторо (1478-1553 г.) е италиански лекар, учен и писател. Той за пръв път изказал предположението, че епидемиите се дължат на патогени извън тялото – те попадали в човешкия организъм от замърсени повърхности (като например дрехи, предмети от бита, мръсни ръце и т.н.). Не осъзнавал обаче, че тези патогени са живи същества – смятал ги за ,,невидими семена на заразата". Работил предимно върху начина по който се разпространявал сифилиса. През 1546 г. той за пръв път въвежда в медицината термина ,,инфекция".

Андреас Везалий (1514-1564 г.) е фламандски анатом и лекар. Той е написал една от най-значимите и влиятелни книги за човешката анатомия – De Humani Corporis Fabrica (,,За структурата на човешкото тяло"). Работата му била свързана с аутопсията на мъртви хора. Това му помогнало да изучи много добре човешката анатомия и да я опише такава, каквато я познаваме и днес. Тъй като тези векове са белязани и от бурното развитие на печата, той успял да публикува своя учебник по анатомия и така да ускори развитието на медицината.

Уилям Харви (1578-1657 г.) е английски лекар – анатом и физиолог. Той е първият човек, който най-точно описва циркулацията и свойствата на кръвта – как сърцето я изпомпва и как тя се разпространява до най-отдалечените краища на тялото. Редно е да се припомни обаче, че Авицена е започнал да описва кръвоносната система през 1242 г., но той не е разбрал напълно как функционира сърцето. Д-р Уилям Харви нарича своя труд ,,Анатомично изследване на движението на сърцето и кръвта у животните" (1628 г.).

Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм (1493-1541 г.), по-известен като Парацелз, е немско-швейцарски лекар, учен, алхимик, астролог и философ. Той е пионер в изучаването на минералите в човешкия организъм. Вярвал, че в тялото се развиват химически процеси, както и че балансът между тях гарантира здравето на всеки индивид. Ето защо трябвало да се поддържа хармония между човека и природата. Вместо пречистване на душата, той предлагал да се обърне внимание върху баланса на минерали в организма. Освен това бил убеден, че някои лекарства, създадени по химически път, можели да лекуват определени заболявания. Историците твърдят, че си е спечелил омразата на другите лекари с нескритото саркастично отношение към техните остарели методи на лечение. Парацелз има и няколко запазени до днес статии за това, как работещите с метали и химикали да се предпазят от някои професионални заболявания.

Леонардо да Винчи (1452-1519 г.) е един от най-забележителните умове в Италия през Ренесанса. Той бил известен като един от най-бележитите експерти по анатомия, който изучил до съвършенство сухожилията, мускулите и костите в човешкото тяло. Имал разрешение да прави аутопсии на човешки трупове. Работейки съвместно с проф. Маркантонио дела Торе, той създава над 200 страници с илюстрации и бележки за човешката анатомия. Леонардо да Винчи също така е известен с това, че е изучавал механичните функции на костите и как мускулите ги карат да се движат. Той бил един от първите изследователи в областта на биомеханиката.

Амброаз Паре (1510-1590 г.) е известен френски лекар, който положил основите на съвременната съдебна патология и на хирургията. Той бил кралски хирург и лекувал четирима крале (Анри II, Франсоа II, Шарл IX и Анри III). Възприемали го като най-добрия военен лекар – експерт по медицина на бойното поле. Успявал да се справи с всяка рана и не допускал бойците да умират от инфекции. Изобретил е няколко хирургически инструмента, които му помагали да прави и по-дълбоки операции. Паре също така вярвал, че т.нар. фантомна болка, която понякога изпитват хората с ампутирани крайници, се дължи на някакви процеси в мозъка. Но не успял да доразвие теорията си.

Диагностика и лечение – има ли нещо ново?

Въпреки че през Ренесанса медицината започнала да се развива бурно, Средновековните методите за диагностика и лечение все още били на почит в различни точки на Европа. Лекарите все още не знаели как да лекуват инфекциозните заболявания. Те били объркани и притеснени, когато се изправили пред първата пандемия от чума или пред епидемията от сифилис. Ето защо в началото те се обръщали за помощ към магиите и някои суеверни обреди. Докторите в Стара Англия дори молели крал Чарлз II да им помогне – той трябвало да докосва болни хора, за да ги излекува от туберкулоза. Все пак имало и известен напредък. Например, в тези векове бил открит хинина, който се използвал за лечение на маларията.


Д-р Дженър с младата доячка Сара Нелмс, която е болна от едра шарка

Д-р Дженър и появата на първите ваксини

В края на XVIII век и началото на XIX век се появяват първите ваксини. Заслуга за това има Едуард Антъни Дженър (1749-1823 г.). Той е английски лекар и учен, известен като ,,бащата на имунологията". Създава първата ваксина срещу едра шарка (1796 г.). Неговото откритие се оценява от историците като огромен медицински пробив, спасил живота на безброй хора.

Д-р Дженър мечтаел да ликвидира едрата шарка, която по това време била истински бич за човечеството. В продължение на няколко години той слушал истории за това, че млекарките, които са се сблъсквали с шарката по кравите, не могат да се разболеят от вариола. Размишлявайки над това, лекарят заключил, че тази кравешка шарка би могла съзнателно да се предава от човек на човек, като механизъм на защита.

През май 1796 г. д-р Дженър открил младата доячка Сара Нелмс, на чиято ръка имало пресни лезии от едра шарка. Той решил да зарази умишлено 8-годишния Джеймс Фипс, като за целта използва епителни частици, взети от ръката на Сара. Впоследствие момчето вдигнало температура и се почувствало дискомфортно. Девет дни след процедурата обаче то се почувствало значително по-добре.

Два месеца по-късно д-р Дженър повторно заразил същото момче, но този път използвал материал получен от свежа вариолна лезия на друг пациент. Детето не се разболяло от едра шарка, а медикът стигнал до заключението, че защитата е съвършена. Английският лекар за пръв път въвел термина ,,ваксина", въпреки че днес някои историци преписват това на френския микробиолог Луи Пастьор. Думата произлиза от латинското vacca, което в превод означава ,,крава".

https://nauka.offnews.bg/news/Meditcina_21/Kakva-e-bila-meditcinata-prez-Srednovekovieto_168643.html

Hatshepsut

Мистерията на догоните


В южната част на Мали, на труднодостъпното плато Бандиагара в непроходимата джунгла, френска експедиция, водена от етнографите Марсел Гриуле и Жермен Дитерлен през 1931 г., неочаквано открива хората от племето догони (около 800 000 души – 2007 г.). Техният бит и познания толкова заинтересовали учените, че Гриуле и колегите му изучавали тези невероятни африканци до 1952 г. Те били смаяни от факта, че след като живеят в пълна изолация от външния свят, догоните от поколение на поколение, хилядолетия предават древни астрономически знания, за които по това време дори съвременната наука можело само да предполага.

Космогоничните митове на догоните показват, че те разделят небесните тела на звезди (,,tolo"), планети (,,tolo gonose") и сателити (,,tolo tonase"). За разлика от някои съвременни учени, които вярват в изключителността на човечеството, догоните говорят за многобройни светове, обитавани от различни живи същества, където според тях животът започва с растения. Те са убедени, че ,,на други места има рогати, опашати, крилати, пълзящи хора".
Догоните също имат своя ,,теория" за формирането на Вселената: ,,В началото на времето всемогъщата Ама, върховното божество, се намира в огромно въртящо се яйце, в чийто център се ражда мъничко семе. Когато израства и се пръсва, се появява Вселената". Това не напомня ли за теорията за ,,големия взрив", за която учените все още спорят? ,,Млечният път", според идеите на догоните, представлява ,,спирален звезден свят" , a във Вселената има ,,безкрайно много" такива спирални светове. Заслужава да се отбележи, че спиралната форма на нашата галактика е доказана едва през 1950 г.!

Особено загадъчни се оказват познанията на догоните за системата на далечния Сириус, които те биха могли да получат само с помощта на специални мощни телескопи. За първи път Гриуле и Дитерлен разказват на света за удивителните астрономически познания на догоните в своя статия, която излиза през 1951 г. и се нарича ,,Суданска система Сириус", а Марсел Гриуле написва книгата ,,Бледата лисица", последвана от книгата на Робърт Темпъл ,,Мистерията на Сириус".
Най-голям интерес, както сред учените, така и сред поддръжниците на палеоконтакта (посещения на нашата планета в далечното минало от извънземни от космоса), предизвикат знанията на догоните за Сириус. Според космогоничните митове на догоните Сириус е тройна звезда, системата му се състои от главната звезда Сиги толо и звездите По толо и Еме Я-толо. Нещо повече, звездата По толо, въпреки малкия си размер, има колосално тегло и плътност. Догоните казват: ,,Той е най-малката и тежка от всички звезди и се състои от метал, наречен ,,саголу", който е по-ярък от желязото и толкова тежък, че всички земни същества, обединени, не могат да вдигнат дори частица...".


Астрономическите познания на племето догони датират от 3200 г. пр. Хр.

Догоните също знаят, че Сириус В се върти около главната звезда Сиги толо (Сириус А) в продължение на 50 земни години (според учените - 49,9 години). Освен това, когато Сириус Б в удължена орбита се приближи до Сириус А, казват догоните, той започва да свети по-ярко. По едно време астрономът А. В. Архипов реши да провери това твърдение на догоните. Сравнявайки данните за яркостта на Сириус А за дълъг период (ученият стигна до заключението, че яркостта на звездата всъщност варира и периодичността на това явление е 50 години; а както вече знаем, това е периодът на въртене на Сириус Б около Сириус А. Невероятно е, но се оказва, че колкото по-близо до Сириус А е неговият спътник, толкова по-ярко свети звездата. Догоните са напълно прави!

Заслужава да се отбележи, че Сириус В е открит през 1862 г. и учените са научили за много високата му плътност едва преди избухването на Първата световна война. Но Еме Я-толо(предполагаем Сириус С), вторият спътник на Сириус А, все още не е открит, въпреки че, съдейки по отклоненията в движението на главната звезда, учените предполагат неговото съществуване.
Догоните все още живеят свой собствен особен живот. Дори календарът им е различен, седмицата в него се състои само от пет дни и всеки пети ден е пазарен ден, може да се каже – празник. Всяка година през април се празнува маскарад, и то цяла 5-дневна догонска седмица. Основната цел на този празник е да напомни на догоните за празника Сиги, който пък се отбелязва само веднъж на 50 години – периода на завъртане на Сириус Б около Сириус А. Догоните се наричат Деца на Бледата лисица; според тях това е било името на техния звезден родоначалник. Бледата лисица, или Юругу, е главният герой на редица митове. Има рисунка на догони, която изобразява как ,,Лисицата се спуска в ковчега от звездата По".
В бележките на Гриуле се отбелязва, че т.нар. Ковчег на Номо се състои от две части и е разделен на 60 отделения. Съдържанието на бележките на учения напомня разказа от Стария завет за Ковчега на Ной: ,,В тези отделения Номо поставил всички животни и растения, които трябваше да се размножават на Земята". И освен това в ковчега имало ,,четири двойки близнаци, тоест осем предци". Приличали на земноводни – получовеци-полузмии с гъвкави крайници без стави, зачервени очи и раздвоен език.
Засега няма начин категорично да се докаже някоя от версиите, които се опитват да опровергаят тайнствения произход на знанията на догоните. Може би ако е възможно да се открие Сириус С, това ще бъде неопровержимо доказателство, че догоните са получили знанията си от извънземни. Вярно е, че през 1995 г. астрономите Дювент и Бенест заявяват, че са наблюдавали Сириус С, но съществуването му все още не е официално признато. В същото време догоните знаят, че около този сателит се въртят две планети, което все още е хипотетично за науката (Ара-толо и Ю-толо). Това се доказва от най-новия ,,Каталог на компонентите на двоични и множествени звезди", съставен въз основа на резултатите от астрономическия спътник ,,Хипарки".

Историци и археолози са единодушни: всички факти сочат, че племето се е заселило на платото Бандиагара, което сега се нарича още Страната на догоните, в самото начало на XIII век. Но има пещера, която отива дълбоко в планината, в която има стенописи, създадени преди повече от 700 години. Пещерата съдържа невероятни рисунки и ценна информация. Прави впечатление чертеж, който пряко свързва системата Сириус и нашето Слънце. Като цяло нямаше да има нищо необичайно, ако изображението показваше само най-ярката звезда в небето – Сириус А.
Племето също така знае всички планети от нашата Слънчева система, включително Нептун, Плутон и Уран, както и информация за други 226 звездни системи, сред които спирални звездни системи, които са открити от астрономите по-късно. Те знаят точно как изглеждат тези планети, когато се приближаваме към тях от космоса, което също стана известно на учените съвсем наскоро. И естествено, те знаят, че Земята се върти около оста си и около Слънцето и прави пълна обиколка за 365 дни, и в календара си разделят този цикъл на 12 месеца. Те знаят, че Луната е безводна и мъртва.
И така, как догоните познават всички тези звезди и техните характеристики? Когато питат старейшините на племето кой е предоставил на предците им толкова невероятна информация, те отговарят, че именно Номо е пристигнал по едно време на ,,ковчега" точно от... системата Сириус.
В контакти с догоните учените установяват, че освен за Сириус, те имат знания и в областта на молекулярната биология, ядрената физика и други науки, но, разбира се, не могат да се възползват от тях. И все пак, за да се запази тази информация в продължение на много векове без присъствието на писменост, без да се губи нищо от познанието, да може да се обясни разумно всяка рисунка – това не е ли доказателство за феноменалните способности на догоните?
Информацията за извънземния произход на точните астрономически познания на племето догони е тема на добре документираната, но противоречива книга на Робърт Темпъл ,,Мистерията на Сириус", публикувана от Random House в Лондон през 1977 г. и преработена през 1998 г. В тази книга Темпъл смело и категорично заявява, че трябва да е имало контакт с напреднали извънземни същества още през 5000 и 3000 г. пр.Хр. Според Темпъл, не само племето догони от Западна Африка, но и древните вавилонци и египтяни говорят за същества, пристигнали от системата на звездата Сириус. И техните устни традиции донасят до нас, че тези извънземни същества са били земноводни.
Очаквано по-консервативните западни астрономи и изследователи отхвърлят подобни извънземни теории като абсурдни. Те по-скоро биха повярвали, че подобни знания може да са дошли от някаква напреднала, но изгубена цивилизация на Земята. Проблемът с тези противоположни гласове е, че те отхвърлят заключението на Темпъл, без да предоставят контрааргументи на обширните и масивни документални доказателства, които той е представил в своята книга.

https://www.culturespace.bg/bg/news-more/misteriyata-na-dogonite/

Hatshepsut

Първото предсказано от човек слънчево затъмнение се случва на 28 май 585 година пр. н.е.


Никой няма да се учуди, ако съвременен астроном прогнозира слънчево затъмнение - но това е успял да направи гръцкият философ, математик и астроном Талес от Милет, живял седми - шести век преди новата ера.

Лунни затъмнения да се прогнозират било лесно, защото се знаело, че те се повтарят на всеки 19 години, но да се предскаже слънчево затъмнение са били нужни сложни геометрични и тригонометрични изчисления и сложни таблици.

На 28 май, според нашия календар, през 585 г. пр.н.е. прогнозата на Талес се сбъдва. Тя прави Талес известен и представлява единственият безспорен факт за неговата научна дейност.

Затъмението, което се е случило на този ден, сложи край на войната между лидийски цар Алиат и мидийския цар Киаксар за надмощие в Мала Азия. Противниците счели рядкото природно явление за знак на боговете и спрели враждата си.



Талес е роден около 625 г. пр.н.е. в Милет в Мала Азия (сега Турция). Смятан e за един от седемте мъдреци на древността, той не само астроном, но и математик, инженер, философ и държавник.

На първото си посещение в Египет Талес прилага теоремата, която носи неговото име, за да измери височината на Голямата Хеопсова пирамида.

По думите на Талес: "Отношението на моята височина с дължината на моята сянка е същото като на височината на пирамидата с нейната сянка".

Благодарение на пропорционалната връзка, той получава височината на пирамидата от дължината на сянката й.

Гениалната идея на Талес е следната: " В момента когато моята сянка ще бъде равна на моята височина, сянката на пирамидата е равна на височината й".



На Талес се приписва и т.нар. "Теорема на Талес", която гласи, че ако A, B и C лежат на една окръжност и AC е диаметър в нея, то ъгълът ABC е прав (вдясно е доказателството й).



Талес е живял просто и бедно и често е подлаган на подигравки, че философията, която практикува е безсмислена.

Една история разказва как Талес станал богат чрез своята изобретателност. Използвайки астрономически наблюдения, той прогнозира отлична реколта на маслини. Талес взема под наем голямо количество евтини преси за зехтин. Неговата прогноза се сбъдва и Талес получава значителна печалба, преотдавайки пресите. Така Талес доказва на критиците си, че един философ може да забогатее, ако поиска.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Parvoto-predskazano-ot-chovek-slanchevo-zatamnenie-se-sluchva-na-28-ma_83555.html

Hatshepsut

Римските пътища


Най-големите строители на пътища в древния свят са били римляните, които са били много наясно с военните, икономическите и административните предимства на добрата пътна система. Римляните са черпили своя опит главно от етруските - особено в технологията на цимента и настилките на улиците - макар че вероятно са се научили и от гърци (зидария), критяни, картагенци (структура на тротоара), финикийци и египтяни (геодезия). Бетонът, направен от цимент, представлява революционен прогрес, което позволява много от строителния напредък на Рим да стане факт.

Римляните започват да правят пътища през 334 г. пр. н. е. като до върха на империята са построили над 85 хил. км път, свързващ столицата им с границите на далечната империя. Най-известният от тях е Апиевият път. Започнал през 312 г. пр. н. е., този път в крайна сметка последва брега на Средиземно море на юг до Капуа и след това се обръща на изток към Беневентум, където се разделя на два клона, като и двата достигат до Брундизий (Бриндизи). От Брундизий Апиевият път прекосява Адриатическото крайбрежие до Хидрунт, общо 410 мили от Рим.

Типичният римски път е смел в концепцията и строителството. Където е възможно, той е построен по права линия от една наблюдателна точка до друга, независимо от препятствията, и преминава през блата, езера, дерета и планини. С нарастването на важността на пътя този насип постепенно се покрива с лека постелка от пясък или хоросан, върху която са наслагвани четири основни пласта: Първо е слоят statumen с дебелина от 25 до 60 см. Втори слой е rudus, дебел 22 см. Nucleus е трети слой с дебелина около 30 см, като се използва бетон с чакъл и едър пясък и четвърти слой е summum dorsum, повърхност от големи каменни плочи. По този начин общата дебелина варира от 1 до 2 метра.
Което определя стандарта за практиката през следващите 2000 години.

Многобройните пътища, простиращи се далеч в римските провинции, са довели до поговорката ,,Всички пътища водят към Рим".