• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

20 October 2021, 09:24:09

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
14254 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
1022 Posts

Лина
793 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 24,136
  • Total Topics: 1,370
  • Online Today: 105
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 23
Total: 24

Recent posts

Pages1 2 3 4 ... 10
1
avatar_Hatshepsut
Градска лястовица


Градска лястовица (Delichon urbicum) е името на дребна птица от семейство Лястовицови (Hirundinidae) разред Врабчоподобни (Passeriformes). Дължината на тялото ѝ е около 15 cm, размаха на крилете 30 cm и тежи около 20 гр. Долната част на тялото ѝ е оцветена в бяло, а горната с изключение на кръста, който също е бял, е черна. В сравнение с повечето видове лястовици, крилете и опашката ѝ са относително къси. Крилете са заострени, а опашката вилообразно изрязана. Полетът ѝ е ловък и маневрен. Гласът ѝ е характерното лястовичо цвърчене.

Широко разпространен вид, среща се в Европа (включително и България), Азия, Африка. Прелетна птица.

Живее подобно на селската лястовица в близост до хората и човешките поселения. В природата се придържа в близост до скалисти местности, където може да гнезди. Обитава гористи местности, покрайнини на гори и сладководни водоеми, но като цяло е силно урбанизиран вид. Храни се предимно с дребни летящи насекоми, които улавя ловко по време на полет.

Градската лястовица е моногамен вид. Гнездото ѝ е иззидано от кал и сламки, и е подобно на това на селската лястовица, но е с цялостно открита горна част. Снася от 4 до 6 яйца, които мъти в продължение на 12 – 14 дни. Родителите хранят малките предимно с насекоми. Те напускат гнездото след около 20 – 23 дни. Родителите ги дохранват още известно време. Годишно могат да отгледат до 2 люпила. След завръщане от зимуването построяват новото гнездо или върху останките на старото или в близост до него.

В България е установено гнездене и хранене на малките до 28 август – твърде късна дата за повечето части на гнездовия ареал на вида в Европа.

Градската лястовица е неизменен спътник на човека от векове и е един от символите на привързаност към домашното огнище. Не се бои от хората и често строи гнездото си по ъглите на ниски тавани или прозорци, където е лесно достъпно за човешката ръка. През втората половина на 20 век числеността и започва постепенно да намалява, поради намаляването на летящите насекоми, които са основната и храна. В Европа е защитен от закона вид.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Градска лястовица




Описание

Градската лястовица е дребна пойна птица с дължина на тялото 13-15 см и маса около 20 гр. По-дребна е от селската лястовица, с която понякога може да се сгреши, тъй като и двата вида се срещат често в населените места. Подобно на селската, гърбът й е черен с метален блясък, но кръстът е бял. Това е много добре видимо при птици в полет, а цялата долна страна на тялото е бяла. Опашката е къса и слабо вилообразна за разлика от опашката на селската лястовица, която е по-дълга и по-дълбоко врязана. Няма полов диморфизъм. Младите птици наподобяват възрастните, но са без метален блясък и с по-светли краища на перата по гърба.

Разпространение и численост

Градската лястовица спада към семейство Лястовицови (Hirundinidae) и е един от петте вида от семейството, които се срещат в България. Тя е прелетна птица и долита на местата за гнездене през април. По време на есенната миграция прелета й е най-интензивен в средата на септември.  Гнездовия й ареал включва цяла Европа, големи части от Азия (с изключение на най-северните и югоизточните райони) и Северозападна Африка. Птиците гнездящи в Европа зимуват в Централна и Южна Африка, а тези от Азия – в Индия и на п-ов Индокитай. У нас, според Атласа на гнездящите птици в България, двойките наброяват между 600 хиляди до 1 млн.

Местообитания

В естествени условия градската лястовица се заселва по долини на реки, където гнезди по скали и около входове на пещери. С разрастването на населените места, постепенно се приспособява към живот в тях. В България гнезди повсеместно в селища, включително и в планинските райони. По-рядко формира колонии по скали извън населени места (Искърски пролом и др.). Българското й наименование подвежда, защото тя не се среща само в градовете, а много често и в селата, където за гнездене предпочита по-големи и високи сгради. Във всички площадки за МОВП, които са разположени в и в близост до населени места, има голяма вероятност да се наблюдават градски лястовици.

Хранене

Всички видове лястовици, срещащи се в България, се хранят с летящи насекоми. Градската ловува в полет най-често дребни бръмбари, мухи, комари, понякога и пеперуди. Храната си търси в населени места, над блата, по ливади и ниви. Обикновено ловува на групи от няколко десетки птици, рядко се наблюдават единични птици. Най-често търси насекоми на много по-голяма височина от селската лястовица. Поведението на селската лястовица да се храни непосредствено над земята (над пътища, водоеми, ниви и др.) не се наблюдава при градската. По този начин се намалява конкуренцията при хранене между двата вида и те се срещат във високи числености в едни и същи населени места. По време на миграция също лети значително по- високо от селската лястовица.

Размножаване

Размножителният сезон започва веднага след пристигането по местата за гнездене –  през април в южните части на ареала и през май в северните. Градската лястовица е моногамен вид. Гнезди под навеси, корнизи и др. Често образува големи гнездови колонии от десетки или стотици гнезда, които са построени непосредствено едно до друго. Понякога старите гнезда на лястовици се заемат от домашни врабчета или дори от лъскавоглави синигери. Гнездото е изградено основно от кал и свързващи материали, които и двамата родители събират. То има форма на полусфера с малък отвор от горната страна. Тази типична форма го различава от гнездото на селската лястовица, което е изцяло отворено отгоре. Снася 4-6 бели яйца. Продължителността на мътене зависи от метеорологичните условия и варира между 12-13 дни при по-топло време и до 16-22 дни при хладно време. И двамата родители се грижат за изхранването на малките, които остават в гнездото около 21 дни. Няколко дни след напускането на гнездото възрастните птици продължават да ги хранят. В северните части на ареала отглежда едно поколение годишно, а в южните (включително и в България) отглежда две поколения.

http://www.bspb.org/monitoring/bg/product-view/4/7.html



Mehlschwalben ( Delichon urbicum )



Common House Martin Life Cycle (Nesting, Breeding and Feeding)
2
avatar_Hatshepsut
Крадешком

Не искам да те зървам крадешком.
Не съм крадец. И няма да открадна.
Щом цялата пред мене си. И щом
пленяваш ме със хубост безпощадна.

Не искам да те слушам крадешком.
Прокраднатите думи да милея.
А после, в незатопления дом,
с откъслечни надежди да се грея.

Не искам да докосна крадешком
косите ти, за тебе неусетно,
и да повтарям този тих прийом,
не ден и два, а сякаш дълголетно.

Не искам да те имам крадешком.
Крадецът после връща седмократно.
Послушай, обич, светлия ми тон!
Ела, и приюти ме безвъзвратно!
3
avatar_Hatshepsut
Щастливо ми е

Щастливо ми е. Няма, знам, причина.
Денят започна с мъничко тъга.
Но бързо като буря тя премина.
Роди се в утрото една мечта.

Докосвам пак с добра ръка небето.
Денят от Господ е благословен.
Събуди се отново в мен детето.
Усмихвам се, защото си до мен.

И някак всичко лошо си отиде.
Рисувам с устни твоето лице.
Прегръщаш ме. Пак мога да те видя
и да почувствам твоите ръце.

Дали ще си отиде този миг, не зная.
Дали и любовта ще отлети...
Щастлива съм. До болка те желая.
Това май е достатъчно.
Нали?!?
4
avatar_Hatshepsut
Продължавам с muCommander
За този мениджър не можах да намеря статия на български език, не мога да споделя и лични впечатления, понеже не съм работил с него  :rolleyes:

Сайт на програмата:

https://www.mucommander.com/



Възможности на програмата:

Copy, move, rename and batch rename, email files
Multiple tabs
Universal bookmarks
Credentials manager
Configurable keyboard shortcuts
Cloud storage Dropbox, Google Drive
Virtual filesystem with support for local volumes, FTP, SFTP, SMB, NFS, HTTP, Amazon S3, Hadoop HDFS and Bonjour
Archives ZIP, RAR, 7z, TAR, GZip, BZip2, ISO/NRG, AR/Deb, LST
Checksum calculation
Fully customizable user interface, configurable toolbars and themes
Available in many languages

Има версии за Windows, Linux и MacOS
Програмата е безплатна.
5
avatar_Hatshepsut
От нашата Download-секция може да свалите книгата "ФАБРИКИ И ЛИЧНОСТИ Софийската индустрия от Освобождението до 40-те години на XX век":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=4840
6
avatar_Hatshepsut
Kelly Clarkson - Hear Me

7
avatar_Hatshepsut
История / Re: Цар Фердинанд I
Last post by Hatshepsut - Yesterday at 21:19:18
Малко известни факти за научните приноси в естествознанието на княз Фердинанд

Във фонда на Монархическия институт на Централния държавен архив в София се съхранява един не много известен, но ценен документ, свързан с научните приноси на княз Фердинанд (от 1908 г. – цар) в естествознанието и по-специало географията. На 28 април 1896 г. Австрийското географско дружество награждава с почетно членство българския княз Фердинанд. Грамотата е подписана от тогавашния президент на Дружеството, геолога Франц фон Хауер (1822 – 1899).


Грамота от Австрийското географско дружество за почетно членство на княз Фердинанд, 28 април 1896 г.
Източник: Централен държавен архив

Австрийското географско дружество е основано през 1856 г. То е едно от най-старите географски дружества в света. Неговата цел е да популяризира и разпространява географски знания извън границите на предмета и науката. За тази цел организира лекции, екскурзии и други научни събития, като специализирани изложби, популяризира млади учени, присъжда награди и издава научното списание Mitteilungen der Österreichische Geographische Gesellschaft (,,Съобщения на Австрийското географско дружество").

Това почетно членство на княз Фердинанд не е случайно, тъй като неговите заслуги за развитие на естествознанието са големи. При пристигането си в България през 1887 г., донася част от своята колекция от животни и растения. На следващата година (1888) поставя основите на Царската ботаническа градина, а година по-късно на Царската зоологическа градина, Царския природонаучен музей, в който се съхраняват личните му колекции от птици, бозайници и пеперуди, Царската научна библиотека, а през 1905 г. на Царската ентомологическа станция и Царската черноморска биологическа станция и аквариум във Варна (1906). Всички са обединени под общото название Царски природонаучни институти. Те са били негово лично притежание, а след това на цар Борис III. Поддържани са с личните средства на княза, заделяни от цивилната му листа.

При откриването на Царската черноморска биологическа станция и аквариум във Варна държи следната реч:

,,Високото развитие на един народ се мери по количеството и качеството на научните учреждения, които е основал и чрез които е внесъл нещо от себе си в общата съкровищница на всемирната култура... След основаването на Университета в София, който днес, благодарение на усилията на своите преподаватели, се гордее с редица научни институти, след моите собствени скромни усилия да помогна на българската наука чрез уредбата на една зоологическа и ботаническа градина на един специален зоологически музей, Черноморският аквариум, чиито основи полагаме тържествено днес, иде да допълни редицата наши предприятия, които днес вече ни издигат пред очите на културните народи и оправдават може би най-добре горещото ни желание за самостоятелно съществуване".


Цар Фердинанд с князете Борис Търновски и Кирил Преславски по време на излет в планината


Фердинандова гъшарка (Arabis ferdinandi-coburgii)


Фердинандова каменоломка (Saxifraga ferdinandi-coburgi)

В чест на цар Фердинанд са именувани редица растителни видове като Berberis ferdinandi-coburgii (вид кисел трън), Фердинандова гъшарка (Arabis ferdinandi-coburgii), Alnus ferdinandi-coburgii (вид елша), Фердинандова каменоломка (Saxifraga ferdinandi-coburgi), Фердинандов миск (Jurinea tzar-ferdinandii) и др.

Автор: Спасимир Пилев

https://geograf.bg/bg/article/malko-izvestni-fakti-za-nauchnite-prinosi-v-estestvoznanieto-na-knyaz-ferdinand
8
avatar_Hatshepsut
Майор Константин Никифоров


Роден е през 1856 г. в семейството на бележития възрожденски учител от гр. Елена Никифор Попконстантинов.

Учи в еленската Даскалоливница. Петнайсетгодишен постъпва в гимназия в гр. Николаев, Южна Русия. Завършва през 1876 г. Отправя се към Сърбия с намерение да се включи като доброволец на страната на сърбите в Сръбско-турската война (1876 г.). Остава обаче във Влашко и участва в посрещането и изпращането на българите-доброволци в Сърбия. След сключване на примирието (октомври 1876 г.) постъпва и завършва военно училище в Петербург. Произведен е подпоручик и е зачислен в състава на 26-та артилерийска бригада на окупационната руска армия край Цариград.

След Освобождението К. Никифоров служи в I пеша видинска батарея. Скоро след постъпването му на служба е избран и изпратен в Артилерийската академия в Петербург. Завършва с отличие през 1883 г. Завърнал се като поручик, той е назначен за помощник на началника на артилерията и преподавател по артилерия във Военното училище. Негова е инициативата  руските оръдия на армията да бъдат заменени с пленените от турците и залежали по складовете най-модерни за времето си далекобойни немски оръдия, още повече, че е имало и достатъчно изоставени снаряди за тях. Участва лично в работите по тяхното ремонтиране и окомплектоване. Съставя и инструкциите за тяхното обслужване на български, които са и първите опити за въвеждане на артилерийската  терминология в българския език.

На 8 септември 1885 г. – след като командващите армията руски офицери напускат, дни след Съединението на България и два месеца преди започването на Сръбско-българската война, К. Никифоров, вече капитан, е назначен за ,,управляващ Военното министерство". Никифоров, макар да е имал сериозни колебания – 29-годишен, преболедувал белодробно заболяване, без предварителна подготовка и армия в процес на изграждане, е приел назначението. Идва и първата неприятност, и то от княза – Александър I. Посещавайки Пловдив, той повишава румелийските старши офицери в следващо звание. Така те ставали по-старши от офицерите в княжеството. Капитан Никифоров отказва да издаде заповед за това повишение и си спечелва тяхното и на княза недоволство.

К. Никифоров се справя успешно с отговорностите като оглавяващ Военното министерство. Насочва усилията си към подготовката, окомплектоването и снабдяването на армията. Той е един от първите, които виждат опасността от война със Сърбия и своевременно взема мерки за укрепване и подсилване на западната граница – армията е била на турската граница в очакване на опасност от там. Полага грижи за организиране на опълчение в защита на този край и за охрана на Петроханския проход, чрез който се осъществява директна връзка между Северна и Югозападна България. Разпорежда се след обявяването на войната за възможно най-бързо пребазиране на армията от турската на западната граница. По време на войната освен всичко друго той често е на позициите, а в един от критичните моменти сам участва в ремонта, комплектуването и изпращането на 4 оръдия в помощ на позициите около Радомир. Заслугите му за победата във войната са високо оценени от княза и правителството. В края на войната князът му телеграфира от Пирот: ,,Тъй като голяма част от успеха ни във войната се дължи Вам, произвеждам Ви в чин майор и Ви утвърждавам в заемания пост". Капитан К. Никифоров от ,,управляващ Военното министерство" е вече военен министър. По-късно му е присъден орден ,,За храброст" втора степен – най-високата награда, давана за тази война.

След войната Никифоров се заема с демобилизацията на армията. В отношенията му с княза обаче често възниквали остри конфликти. Все по-често се обаждало и белодробното му заболяване. Пред министър-председателя няколкократно изявявал желание да бъде освободен, но Петко Каравелов, ценейки характера и способностите му, отказвал.

Освободен е през септември 1886 г. след падането на правителството. Започва да се занимава с писане. Пише статии за артилерията, сътрудничи на ново списание - ,,Военен журнал", става съосновател на подновения вестник ,,Търновска конституция" и е постоянен негов сътрудник, издава свой труд с бележки за Македония. Пише учебник за артилеристи, в който създава българска артилерийска терминология. Не успява да завърши третата част на учебника, но издадените две части са използвани много години във Военното училище при обучението по артилерийско дело.

Писането не му носи обаче достатъчно средства. Живее все по-оскъдно, а здравословното му състояние все повече и повече се влошава. Налага се лечение в чужбина, за което е подпомогнат със средства от приятели. Заминава, но и това не помага. Умира ненавършил 35 години на 20 януари 1891 г. в Меран, Австрия. Там е и погребан.

По време на Стамболовия режим свещениците в София, страхувайки се от Стамболов – бивш негов приятел, отказвали да отслужват панихида в негова памет. А Петко Каравелов със статия за него, след като обиколил редакциите на вестниците, успял да я публикува единствено в русенския ,,Славяни".

По случай 25-годишнината от Сръбско-българската война костите на майор Никифоров са пренесени и погребани в Софийските гробища с подобаващи почести, отдадени от австрийски в Меран и от български в София военни части.


Алекси Пенчев

https://www.tretavazrast.com/
9
avatar_Hatshepsut
Необходима е твърда, цивилизована реакция при поругаване на български паметници


Българският военен мемориал в Ново село, Македония

Две български военни гробища от Първата световна война са унищожени в района на Кавадарци, Република Северна Македония.

За това съобщи БНТ като се позова на сигнал от фондация "Македония" - културно-просветна организация на българи от България, Република Северна Македония и Албания.

БНТ съобщава, че от гробищата са останали само каменните паметници и че унищожаването е заради строеж на магистрала.

Министерството на външните работи излезе с позиция, че приема много сериозно информацията и че работи активно за изясняване на фактите и че ще бъдат предприети съответните действия.

"Почитането на паметта на загиналите е общочовешки въпрос и подходът към него е знак за степента на възприемане на европейските ценности", се казва в позицията на външното ни министерство.

https://bnr.bg/horizont/post/101541532/dve-balgarski-voenni-grobishta-ot-psv-sa-unishtojeni-v-raiona-na-kavadarci-rsm


,,Последният случай с военните гробища и военните паметници край Кавадарци открива и повдига много стар проблем в отношенията на българската държава с Република Северна Македония, преди това с Република Македония в състава на Югославия, с Кралство Сърбия – въпрос и проблем, който стои в балканските взаимоотношения повече от век. Това е много дълъг болезнен и дълбок проблем и вместо да се решава, да се покриват и да зарастват историческите рани в отношенията между балканските народи – напротив виждаме, че и до ден днешен става все по-зле", каза за БНР Георги Георгиев, доктор по история, член на Научния съвет на Македонския научен институт и главен асистент в Института за исторически изследвания на Българската академия на науките.
По думите му известни са голяма част от българските военни гробища в Македония.

,,Това изисква проучване, установяване на място -  много сложен процес, включително и дипломатически, защото трябва да се работи на територията на съседна държава, съгласие от нея трябва да има, улеснение трябва да има, съдействие трябва да има, защото това е европейската, цивилизованата практика, но точно това не се получава - оттатък се отговаря, че те не попадат в режима на защитени културни обекти и следователно с тях всеки може да прави всичко и няма да понесе никакви санкции", допълни в предаването ,,Хоризонт до обед" Георги Георгиев.

Според него не трябва да се оставят без последствия подобни явления:

,,Трябва много твърда, навременна и цивилизована реакция на всеки подобен сигнал. Виждаме, че те са много чести. Посяга се на паметници - това е ежедневие".

Министерството на външните работи коментира, че България отдава голямо значение на въпроса за опазване на българското културно-историческо наследство и на българските военни гробища в Република Северна Македония. Информацията за унищожаване на две български военни гробища на територията на Република Северна Македония, подадена от Фондация "Македония", се приема много сериозно и Министерството на външните работи на Република България работи активно за изясняване на фактите и предприемане на съответните действия. Почитането на паметта на загиналите е общочовешки въпрос и подходът към него е знак за степента на възприемане на европейските ценности.

https://bnr.bg/horizont/post/101543214/neobhodima-e-tvarda-civilizovana-reakcia-pri-porugavane-na-balgarski-pametnici
10
avatar_Hatshepsut
Привечер

Привéчерно е. Смугли светлини
събира тихо залезът във шепи.
А уличните лампи са Луни.
И всички улици - небета.

Днес няма дъжд. И по-добре.
Защото есенният дъжд ми е безсолен.
Защото той е някакъв крадец
на пясъка от летните ми спомени.

Днес нямам мисли. Никакви почти.
Безгрижно ми е, като на светулка.
Октомври се усмихва със очи
през тясната си облачна пролука.

Не знам каква да бъда тази нощ.
И сигурно ще стана тъжна муза.
На някакъв човек със саксофон.
И с много неизсвирени илюзии...
Pages1 2 3 4 ... 10