• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
02 August 2021, 08:18:06

News:

10.07.2021 Платформата на форума е обновена до SMF 2.1 RC4


Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

02 August 2021, 08:18:06

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13416 Posts

Шишман
5629 Posts

Panzerfaust
897 Posts

Лина
739 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 22798
  • Total Topics: 1354
  • Online Today: 42
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 20
Total: 21

Recent posts

Pages1 2 3 ... 10
1
КРАСИВА БЪЛГАРСКА ПРАЗНИЧНА ЛЯТНА НОСИЯ НА МЛАДА ЖЕНА ОТ СЕЛО ИЗВОР, ВИДИНСКО ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА 19 ВЕК

2
Възрожденският исторически резерват в с. Свежен


Епохата на Възраждането е наложила свое траен отпечатък върху културната инфраструктура на съвременна България. Документи, движими културни ценности, творби на изкуството и литературата създадени през XVIII и XIX век, присъстват трайно не само в образователните и научни общувания на нацията, но и във всекидневието, музейните и социални мрежи. Значимо място за поддържане на това влияние имат архитектурните и исторически резервати, създадени с правителствени актове през 50-те – 80-те години на миналото столетие с цел опазване и популяризиране на значими комплекси с исторически характер. Ще припомним, че според издадения през 2007 г. каталог ,,Културно-исторически резервати в България" изчерпателният списък на възрожденските резервати включва 19 отделни комплекса – Старинната част на Търново, Старинен Пловдив, Старинен Ловеч, Старинен Несебър, Стария Созопол, Старинната част на Трявна, Копривщица, Мелник с Роженския манастир, селата Арбанаси, Жеравна, Катунище, Бръшлян, Старо Стефаново, Боженци, Ковачевица, Долен, Свежен, Рилски манастир и Парк музей ,,Шипка – Бузлуджа".

С Разпореждане на Министерския съвет №55 от 26 ноември 1987 г. (Държавен вестник, бр. 96, 11.12.1987 г.) старинната част на село Свежен, община Брезово, област Пловдив, е обявена за архитектурен и исторически резерват, представящ възрожденското културно наследство. В резервата са включени 110 отделни архитектурни обекта (основно къщи), както и части от общата инфраструктура. Пет от обектите са регистрирани като културни ценности с национално значение, останалите са с местно значение.

Ролята на Свежен за опазване културното наследство на Възраждането е откроена от екип експерти, ръководен от арх. Елена Конярска, работила в продължение на 15 години за заснемането и идентификацията на архитектурното богатство на старинното селище. Също така е отчетена и относително високата степен на съхраненост на традиционната българска къща за Средногорския регион. Придобитият през последните години на държавния социализъм статут на резерват за село Свежен (както и за другите изброени комплекси) е съхранен при всички последващи промени на нормативното устройство на сектора до наши дни. По силата на действащия Закон за културното наследство (2009 г.) резерватът в с. Свежен влиза в групата на историческите обекти и комплекси (чл. 6, ал. 2). Законът изброява изрично само археологическите резервати, но постановява, че заварените регистрирани обекти и комплекси с национално значение запазват своя статут.


Долната Чолева къща в Свежен, план Христо Чолев

Историческите извори свидетелстват по категоричен начин, че селото с историческо име Аджар/Хаджар възниква след падането на българските земи под османска власт. Поради специфичното си разположение в проход в сърцето на Сърнена Средна гора, в ранните векове на османското владичество то придобива дервенджийски статут и бързо се разраства. В навечерието на Освобождението населението му брои над 3300 души – само българи.

Година   1819   1856   1872   1884   1934   1946   1956   1975   2019
Брой   1500   3000   3360   1246   2225   2063   1364   691   176
Движение на броя на населението в с. Свежен (1819-2019)

Основните поминъци на аджарци през Възраждането са овцевъдството, търговията, абаджийството, розопроизводството. Динамични са стопанските им контакти с Цариград, Анадола и други части на Османската империя. Търговските им връзки достигат до Австрия/Австро-Унгария, Русия, Далмация. Развиват се и други занаяти – папукчийство, кафтанджийство, кундурджийство, мелничарство, тепавичарство, кафеджийство, кръчмарство. През ХVІІІ и ХІХ век Аджар се налага като административен център на Караджадагска нахия, а през 1871 г. е обявен за касаба – малък град. През XVII век селото е средище на Карловско-аджарската книжовна и калиграфска школа. Днес част от старателно съставените и изобилно илюстрирани в Карлово и Аджар църковни ръкописи се пазят в Пловдивската народна библиотека ,,Иван Вазов".

В Аджар е регистрирано и едно от най-ранните килийни училища в българските земи, давало църковнославянска грамотност на местните момчета още през 30-те години на XVII в. Тук е основано и едно от първите взаимни селски училища – 1840 г., което по-късно прераства в класно и поддържа жив огъня на просветата през последните предосвобожденски десетилетия През 1868 г. се създава читалището, а през 1870 г. – девическото училище. През 1864 г. е завършена и новата селска църква ,,Св. св. Петър и Павел". През 1868 г. е издигната талпената сграда на класното училище, която просъществува до края на XIX в.


Аджарското класно училище – външен вид през 70-те години на XIX век

Традиционната аджарска архитектура включва няколко типа къщи. По главната улица, криволичеща в посока север/юг по протежение на реката, през Възраждането са били разположени просторни двукатни дървени домове с голям дюкян на първия етаж с лице към улицата или чаршията. Друг тип къщи, издигнати в местности с по-подчертана денивелация, са конструирани на два или три етажа, първият от които е каменен, а останалите паянтови. По-бедните жилищни сгради са изградени от талпи, като са едноетажни или с полувкопан първи етаж. Дворовете не са просторни, но са обсипани със стопански постройки, подсигуряващи домашните занаяти и/или скотовъдството. Най-старите постройки са представители на типичната еднопространствена възрожденска къща, включваща жилищно помещение и обор за животните, както и чардак, обърнат в масовия случай на юг. Образци на всички изброени типове жилища са запазени до днес, въпреки драматичните исторически обрати, застигнали Аджар/Свежен през последния век и половина.

Високопросветените и динамични аджарци се ангажират и с освободителните инициативи на българския народ през последните две десетилетия преди Освобождението. Има запазени свидетелства за проникването на печат с революционно съдържание в селото и за евентуалното създаване на революционен комитет. Силно разпространена е версията, че в района на близкия до селото връх Кадрафил в началото на месец август 1868 г. е починал от раните си войводата Хаджи Димитър. Жива е и легендата за идването на Васил Левски в Аджар и за системни контакти между него и местни дейци. Макар и съградени по класическия модел на историческата мистификация, цитираните твърдения за Хаджи Димитър и Васил Левски говорят категорично за съпричастие на местното население към движението за политическо освобождение от османска власт, разгърнало се мащабно в периода 1866-1876 г. в региона, а и в значителни по обхват територии на българското етническо пространство.

През август 1877 г. селото е застигнато от ужасна военновременна трагедия. След поражението на частите на генерал Йосиф Гурко при Стара Загора (19 юли) подбалканската котловина е подложена на нечувано насилие. Войска и башибозук нападат, подпалват и унищожават редица селища – Стара Загора, Калофер, Карлово, Сопот. В началото на август турските пълчища достигат и до Аджар. Селото е подпалено и разграбено. Избито е мирно население – над 650 мъже, жени и деца. Резултатите от стопанския и социален подем на едно от най-жизнените средногорски средища на българщината са изпепелени за няколко дни. И до днес тези ужасяващи събития местното население назовава със страховитото име ,,касапнята", а част от съхранените извори са повече от красноречиви. В публикуваната на страниците на в. ,,Марица" (бр. 142, 11.12.1879 г.) обява става дума за момче от Аджар на име Димитър, което по време на ,,касапнята" е отвлечено и ислямизирано и след Освобождението търси оцелели членове на своето семейство.

Поради топографските особености на населеното място, след пожарищата на войната част от по-отдалечените от централната улица къщи оцеляват. Оцелява и новата черква ,,Св. св. Петър и Павел", но старата черква, ведно с над 100 къщи са унищожени от пожарищата и грабежите. В румелийския период Аджар се възстановява сравнително бързо, като в селото се установяват и нови заселници, а част от аджарците се преселват в съседните села, които са били мюсюлмански и които са напуснати от техните предишни жители. Според преброяването от 1884 г. в Аджар живеят 1226 българи. До средата на ХХ в. населението се стабилизира около 2000 жители, занимаващи се предимно със земеделие и животновъдство. В социалистическия период Свежен запада, поради насилственото коопериране на земята и поради целенасочената политика за поддържане ниски доходи на аграрното население. Процесите на демографско свиване продължават и след 1989 г. и към 2019 г. постоянните жители в селото са 176. Сградният фонд, възстановен след пожарищата на Освободителната война от аджарци, днес е подложен на саморазрушаване. Около половината къщи в селото са необитаеми, включително и част от регистрираните като културни ценности.

За разлика от други населени места със статут на възрожденски резервати, след 1987 г. Свежен не успява да се съживи, превръщайки се в динамичен и атрактивен център на културен, рекреативен и образователен туризъм. Много от обектите на културното наследство в старинното селище са в риск, а избрания модел на управление и популяризиране не дава осезаеми резултати. Това е и причината за създаването на настоящия обзор, в чиято заключителна част представям визията си за развитието на резервата през следващото десетилетие.


Снимка на ученици от аджарското училище, 20-те години на XX век

Вместо да се уповават на легендарни сведения за връзката на населеното си място с Хаджи Димитър и Васил Левски, свеженци би трябвало да заложат на наличното и безспорно свое богатство – паметта за кървавата вакханалия от август 1877 г., над 100-те историческите къщи с висока архитектурна стойност, мемориалните паметници и паметни плочи, останките от старата църква и съвременния храм, фамилните истории, стопанските практики на розопроизводството и абаджилъка, книжовната и образователната традиции. Това до известна степен в момента се прави във връзка с текущи проекти за реставрация и консервация на мемориалната къща на полк. Владимир Серафимов и за експониране на артефакти, свързани с местната книжовна школа, но дейностите са разхвърляни и недостатъчни; липсва дългосрочна визия за развитието на резервата.

Автор: проф. дин Вера Бонева, днк, Университет по библиотекознание и информационни технологии

https://bulgarianhistory.org/svezhen/
3
Rosanna (Toto); drum cover by Sina

4
Генерал-лейтенант Пантелей Ценов


Генерал-лейтенант Пантелей Ценов (1858-1926)
Художник: Димитър Гюдженов

На 1 август 1858 г. във Видин е роден генерал-лейтенант Пантелей Ценов (1858 – 1926). Той завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и служи в 5-а плевенска батарея (1879 – 1883), Главното артилерийско управление (1884) и 2-ри артилерийски полк (1884 – 1887).
🔹 През Сръбско-българската война (1885) командва 1-ва батарея от 2-ри артилерийски полк, с която се сражава при Пирот.
🔹 След войната е командир на 2-ри (1887 – 1889), 5-и (1889 – 1894) и 4-ти артилерийски полк (1894 – 1904).
🔹 В началото на 1904 г. поема командването на Планинската артилерийска бригада, а от 1 януари 1906 г. е началник на крепостната артилерия и инспектор на въоръжението. На 1 януари 1910 г. заема длъжността инспектор на артилерията.
🔹 През Балканските войни (1912 – 1913) командва артилерията на Действащата армия и участва в съставянето на плана за атаката на Одринската крепост.
🔹 На 15 октомври 1913 г. се уволнява от армията по собствено желание.
🔹 По време на Първата световна война (1915 – 1918) е мобилизиран и назначен за началник на 1-ва софийска дивизионна област и началник на Софийския гарнизон.
🔹 На 30 май 1918 г. е произведен в чин генерал-лейтенант, а на 24 септември с. г. е уволнен от служба. От 1922 до 1923 г. е столичен градоначалник.

🎖Награден е с военен орден ,,За храброст" ІІІ степен 2 клас.

От Национален военноисторически музей


Военни звания

Канонир (9 септември 1878)
Младши фойерверкер (12 октомври 1978)
Подпоручик (5 юли 1879)
Поручик (30 август 1882)
Капитан (30 август 1885)
Майор (1888)
Подполковник (1892)
Полковник (1896)
Генерал-майор (1910)
Генерал-лейтенант (30 май 1918)


Награди

Военен орден ,,За храброст" III степен, 2-ри клас
Княжеский орден ,,Св. Александър" V степен с мечове (5 март 1886)
Княжеский орден ,,Св. Александър" II степен с мечове по средата; III и IV степен без мечове
Народен орден ,,За военна заслуга" III степен на военна лента
Народен орден ,,За военна заслуга" II степен без военно отличие (1921)
Орден ,,За заслуга" на обикновена лента
Орден ,,Червен орел" (Прусия)
Орден ,,Железен кръст" (Германия)

Пантелей Ценов
5
Откриха вероятно най-древните животни на Земята

Датирането на скалните слоеве сочи, че пробите са на около 890 милиона години


Как се е появил животът на Земята?

В Канада бяха открити фосили на вероятно най-древните животински видове, съществували на Земята, съобщава БТА.

Преди около един милиард години регион в северозападната част на съвременната канадска територия бил праисторическа морска екосистема. Така останки от древни гъби се минерализирали в седименти. Резултатите от изследването са публикувани в "Нейчър".

Геологът Елизабет Търнър открила вкаменелостите през 2019 г. в отдалечен регион в Северозападните територии, достъпен само с хеликоптер, където тя прави разкопки от 80-те години насам. Тънките скални слоеве там съдържат триизмерни структури, които наподобяват съвременните гъби.

"Вярвам, че това са древни гъби - само този вид организми имат подобен тип мрежа от органични нишки", коментира Йоахим Райтнер, геобиолог и експерт по гъбите в университета на Гьотинген, Германия.

Датирането на скалните слоеве сочи, че пробите са на около 890 милиона години, което означава, че са с около 350 милиона години по-стари от най-древните фосили на гъби, откривани досега.



"Най-поразително е датирането", посочва Пако Карденяс от университета Упсала, Швеция. "Откритието на фосили на губи на близо 900 милиона години ще подобри изключително много нашето разбиране за ранната животинска еволюция".

Според много учени първите животински групи са включвали меки гъби или гъбоподобни създания без мускули и нерви, но притежаващи други характеристики на простите животни, включително клетки с диференцирани функции и сперма.

Учените смятат, че животът на Земята се е появил преди около 3,7 милиарда години.

Първите животни обаче са се появили много по-късно. Досега най-древните фосили на гъби са датирани преди близо 540 милиона години, от периода камбрий на палеозойската ера.

"Това е първият случай, в който е открит фосил на гъба отпреди камбрий и не просто отпреди, а доста отпреди периода и това е най-вълнуващото", казва Карденяс.

Находките отпреди периода камбрий, когато ранните животни започват да развиват твърди скелети, екзоскелети и черупки, са рядкост.

Датирането отпреди 890 милиона години е важно, защото ако бъде потвърдено, показва, че първите животни са се развили, преди кислородът в атмосферата и океана да е достигнал нива, смятани от учените за необходими за по-сложни живи организми.

https://www.vesti.bg/lyubopitno/otkriha-veroiatno-naj-drevnite-zhivotni-na-zemiata-6129008
6
7
Златна монета и други находки разкриха археолози на крепостта ,,Калето"


Ценни археологически находки, сред които и златна монета от времето на византийския император Юстиан разкриха археолозите на крепостта ,,Калето" в троянското село Дебнево.

Крепостта  най-вероятно е била късноантичен и средновековен град, но археологическите проучвания показват живот на това място още от каменно-медната епоха, поясни ръководителят на експедицията Стилиян Иванов от Националния археологически институт.



,,Но сериозна отседналост се наблюдава  вече в периода на късножелязната епоха,  около 5-4 век преди Христа.

В момента стоя върху тракийския пласт с характерните  находки от това време, обилно количество керамика. В късноримския период тук е била изградена крепост."

Освен златната монета от шести век при разкопките са открити и множество други монети и предмети от старобългарската епоха и Средновековието.

,,Имаме една закопчалка за книга средновековна, което говори за книжовност тук през 10-11 век, един сребърен грош на Иван Шишман, ето тази прекрасна пинсета от Средновековието, части от свещници, ножове, токи,  пръстени, прешлени за вретено, обкови, накрайници.", каза още Стилиян Иванов.

https://bnr.bg/post/101506681/zlatna-moneta-i-drugi-nahodki-razkriha-arheolozi-na-krepostta-kaleto
8
Стойка Кръстева донесе втори медал за България на Олимпийските игри в Токио


Стойка Кръстева донесе втори медал за България на Олимпийските игри в Токио! Европейската шампионка от София 2018 и двукратна световна вицешампионка Кръстева се класира за полуфиналите на турнира по бокс в категория до 51 килограма след победа с 4:1 съдийски гласа (28:29, 30:27, 30:27, 30:27, 30:27) над китайката Юан Чан.
Българката спечели 1/4-финалната среща на турнира по бокс за жени в категория до 51 килограма срещу поставената под № 2 в схемата Юан Чан (Китай), действаща шампионка от Азиатските игри и златна медалистка от младежката Олимпиада в Нандзин 2014.



Така Кръстева си гарантира минимум бронзово отличие от Олимпийските игри в Токио 2020, а с това осигури и втори медал за страната на Игрите в Токио след среброто на Антоанета Костадинова в турнира по спортна стрелба на 10 метра пистолет.

За място на финала Кръстева ще срещне представителката на домакините Цукими Намики.

https://sportal.bg/news-2021080108053418093
9
      Дано да даде Бог да има такива сергии и магазини , и да са в повече.
То и има причина да ги има.
Възраждането лека-полека си върви ! Може да се каже че българите избрахме правилният път на връщане на зад към българщината !     




 
10
Quote from: Panzerfaust on Yesterday at 17:54:06Не коментирай неща, които не разбираш. Имало е робство в Османската империя, имало е и българи-роби, но това е малък процент. Робството е правен институт и има конкретни параметри.
Поне по тая тема за турското робство разбирам, много , чел съм много и се интересувам много. В тая тема няма да пиша повече и да чета. Каквото имах за казване го казах. Всичко добро на всички.
Pages1 2 3 ... 10