29 октомври - Ден на бесарабските българи

Hatshepsut · 24 September 2018, 22:40:04

29 октомври - Ден на бесарабските българи

Как се създава празникът

На 29 октомври 1838 година се освещава храм-паметникът "Свето Преображение Господне" в Болград, Южна Русия, понастоящем в Украйна. Тази българска светиня е построена с труда и средствата на българските колонисти. Съборът е един от най-големите в миналото и сега в православната християнска общност.

През 1938 година в България тържествено е отбелязяна 100-годишнината на този храм. Именно тогава се ражда инициативата 29 октомври (16-ти по стар стил) да бъде ден на бесарабските българи. С този акт се отдава дължимото уважение на участието им в борбите за национално и културно възраждане на българския народ, както и за ролята им в строителството на Нова България след Освобождението през 1878 година.

На 28 ноември 1938 година в София излиза вестник "Българска Бесарабия", брой единствен. В него Димитър Тодоров, главен секретар на патриотично движение "Отец Паисий", пише "ЗА ОНИЯ, КОИТО ЗАПАЗИХА ДУХА СИ" - за заслугите на бесарабските българи. Своето писмо-обръщение към читателите Д. Тодоров завършва така: "Далеч от нас са бесарабските българи. По едно предопределение на историческата съдба те са чужди поданици, чужди граждани, данъкоплатци, войници. Те са, и навеки остават неделима част от българската народна снага, на българската духовна и културна общност. Ще останат, защото несъкрушима е връзката между нас и тях. Тая връзка е двояка и здраво сплетена: кръвта, която вода не става, и духът, който не умира и всичко побеждава.

Нека никога не преставаме да мислим и се грижим за нашите братя - българите в Бесарабия, а един ден в годината - 29 октомври, по стар стил 16 октомври, годишнина от освещаването на въздигнатия от тях в Болград български храм-паметник "Свето Преображение Господне" - да бъде за тях и за нас голям празник на българския дух".

Освен знаменателното освещаване на величествения храм "Свето Преображение Господне", друг знаков момент в развитието на Болград е откриването на първото общообразователно училище. Това е прословутата Болградска гимназия "Св. св. Кирил и Методий", учредена с грамота (хрисовул) на молдовския княз с български произход Никола Богориди на 28 юни 1858 година. Гимназията изиграва голяма роля в българското Възраждане, възпитаниците й участват в Опълчението в Руско-турската освободителна война 1877-1878 година, а първите й политически, военни и културно-просветни дейци участват в строителството на следосвобожденска България.

Съвремие

Тези две български светини в Болград, Украйна, отбелязаха своите кръгли годишнини: гимназията "Георги Стойков Раковски" - 150 години, а катедрала "Свето Преображение Господне" - 170 години. Тържествата по случай юбилеите все още продължават и са посветени на Деня на бесарабските българи.

Честванията на Деня на бесарабските българи, които се възобновяват през 1989 година по инициатива на дружество "Родолюбец", тук, в София, през последните години са се пренесли в Молдова и Украйна, като всяка година се отбелязват по подобаващ начин.

Културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец", София, България, поздравява всички българи от бесарабската диаспора с Деня на бесарабските българи и им желае много здраве, добро настроение, семейно щастие и творчески постижения в областите, в които работят.

Нека големият празник на българския дух все повече и повече ни обединява и ни прави по-силни и по-сплотени.

https://www.dveri.bg/

Hatshepsut · 24 September 2018, 22:41:36

29 октомври - Ден на бесарабските българи

На тази дата (стар стил 15 октомври) през 1838 година, след около пет годишно строителство се освещава трипрестолния храм в Болград, като се наименува "Свето Преображение Господне".

Проектът за изграждането на тази най-голяма българска църква е изготвен от известния руски архитект Аврам Мелников. В изграждането на храма е вложен доброволният труд на 10 000 преселници от българските земи. Храмът се освещава от бесарабския владика архиепископ Кишиневски и Хотински Дмитрий Сулима. Освещаването се извършва в присъствието на хиляди хора – домакини и гости от 82-те български колонии, а тържествата по този повод продължават четири дни. Специални гости са ген. Инзов и тогавашният арменски архиепископ и по-сетнешен патриарх Нерсес. Тогава за първи път зазвънтяват петте големи камбани на новия Божи храм, който няма равен на себе си в цяла южна Русия.

По онова време, тази част на Бесарабия е в пределите на Руската империя, а нашите сънародници – преселници са със статут на колонисти. Основните бежански вълни на масово преселване отвъд Дунава съвпадат с многобройните руско-турски военни конфликти и са мотивирани от руската протекционистична политика спрямо изселващото се население от поробена България. Така в края на 18 и през 19 век около 400 000 българи се преселват в княжествата Влашко и Молдова и Бесарабия, която през определени периоди е руска територия. Съгласно дадените им права и привилегии, организират свои колонии, основават градовете Болград и Комрат, както и 64 села. Намерили възможности за относително свободно развитие, те полагат усилия за съхраняване на своята вяра, роден език, традиции и обичаи. Преодолявайки трудностите на преселението и усвояването на новите земи, българите съумяват да постигнат добро икономическо равнище, организират духовните си и просветни средища, което им гарантира възможности за по-нататъшен просперитет.
Болград е основан през 1819 г. от български преселници на мястото на с. Табак. През периода 1856-1878 г. е в пределите на Молдова. Градът бързо се формира като културен център на българските колонии в Бесарабия. Освен знаменателното освещаване на величествения храм "Свето Преображение Господне", друг знаков момент в развитието на селището е откриването на първото българско общообразователно училище. Това е прословутата Болградска гимназия "Св.св.Кирил и Методий" /Народно централно училище в Болград/, учредена с правителствена грамота /хрисовул/ на молдовския княз Н. Богориди на 28 юни 1858 г. Болградската гимназия изиграва много голяма роля в българското Възраждане, бесарабските българи участват и в Опълчението, и в Руско-турската освободителна война. Тя подготвя първите политически, просветни и културни дейци в България след Освобождението и възстановяването на българската държавност през 1878 г..

Болград постепенно се превръща в символ на съхраненото българско самосъзнание, а "Свето Преображение Господне" е най-величественият за времето си храм - прослава на светата християнска вяра и българска духовност. Бесарабските българи имат големи заслуги към прародината България и значими проекции в националната ни и културна история. През далечната 1938 г., когато се честват юбилеите на двете особено ценни народностни постижения – 100 години от освещаване на храма и 80 години от основаването на гимназията, се издига призивът: Нека денят на освещаване на храма се превърне в голям празник – Ден на бесарабските българи. Нека съвременна България тачи спомена за своите сънародници, извършили подвига на преселението, поддържали вече два века жива връзката си с прародината, съхранили своята вяра, език, традиции, жертвоготовно подпомагали нашето Отечество в най-тежките периоди от историческото му развитие.

Бесарабските българи са съхранили българската си национална идентичност и самосъзнание, многобройни са структурите на българската общност в Украйна и Молдова – дружества, общини, училища, читалища. По волята на съдбата техните потомци са пръснати в цял свят – Русия, Казахстан, на практика всички европейски страни, Америка. Наш свят дълг е да съхраним връзката си с тях, те са наши най-близки сънародници, неразделна част от българската нация.

Нека 29 октомври винаги ни обединява и ни напомня за славното минало на нашия народ, за примера на бесарабските българи – пример на безусловна вярност към Родината.

http://www.borm-md.org/bg/node/653

Hatshepsut · 24 September 2018, 22:45:17

Ден на бесарабските българи

29 октомври - Ден на бесарабските българи

Hatshepsut · 29 October 2018, 14:15:25

Бесарабските българи познават България от предания и живеят с носталгия по своята прародина

Български общности има в почти цял свят. И ако едни са емигрирали, принудени от властта у нас или от липсата на перспектива след края на комунистическия режим през 1989 година, други бленуват за България, макар да нямат свои спомени за родината си, тъй като никога не са я посещавали. Става дума за бесарабските българи, които черпят знания за своята прародина от своите баби и дядовци, и ревностно пазят и предават българските традиции и обичаи, наследени от поколения назад. Правят го, защото това за тях е нещо естествено, с което не търсят нито показност, нито популярност. Повод да поговорим за тази етническа общност, живееща в земите на днешна Молдова и Украйна от 1820 година, е Денят на бесарабските българи, който отбелязваме на 29 октомври. Датата не е избрана случайно – на нея, през 1838 година, е осветен храм-паметникът ,,Свето Преображение Господне" в украинския град Болград. Построен е за пет години с помощта на 10 000 българи, които влагат своя труд за завършването му. Сто години по-късно, през 1938 година, денят официално е обявен за празник по идея на секретаря на местното патриотично движение ,,Отец Паисий" Димитър Тодоров.

Тази година честването на Деня на бесарабските българи преминава под знака на две годишнини – 180 години на Болградската катедрала ,,Свето Преображение Господне" и 160 години на болградската гимназия ,,Георги Раковски".

По повод празника на бесарабските българи в София беше открита една забележителна фотоизложба на фотографа Асен Великов. Озаглавена ,,Бесарабия – извор на красота и родолюбие", тя включва 30 фотографии, в които е уловен и най-малкият детайл от лицата и одеждите на заснетите герои. Това превръща всяка от снимките в своеобразна картина. Към всяка от тях е прибавено по едно стихотворение, написано на български език от бесарабски поети, подбрано от поетесата Таня Атанасова, чиито корени също са от тази област, поделена между две държави. Домакин на експозицията до 5 ноември е Етнографският музей в София.

Чрез срещата си с бесарабските българи на съборите им в Молдова и Украйна и подготовката на изложбата, посветена на техния бит, фотографът Асен Великов сбъдва една своя стара мечта, защото:

Аз видях нещо, което сме позабравили, от времето когато сме били още деца на село. Стана ми много приятно, защото те говорят много интересен български език, съхранен отпреди 200 години. Използват едни по-особени думи за майка, баща и човек. Основната част от преселническата вълна в Бесарабия е от сливенско-ямболския регион на България. Впоследствие разбрах, че от Странджа също е имало голяма преселническа вълна, но тя е подминала Бесарабия и се е заселила в Крим. При тях има една носталгия към родината, в която не са родени, но те имат един много приятен начин на живот и самият факт, че се определят като българи, трябва да ни накара да бъдем по-отворени към тях.

Безспорно е, че българските власти, трябва да обръщат по-голямо внимание на общностите ни зад граница, отчитайки не само причините наши сънародници да живеят в чужбина, но и създавайки условия за реализацията им у нас. Забележима промяна на политиката и отношението, спрямо българите в страни извън Европейския съюз например би била улеснената процедура за получаване на българско гражданство. Това ще позволи на бесарабските българи по-бързо и лесно да посетят своята прародина и, при желание, да започнат живот и работа у нас.

Снимки: Асен Великов

https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101037784/besarabskite-balgari-poznavat-balgaria-ot-predania-i-jiveat-s-nostalgia-po-svoata-prarodina

Hatshepsut · 22 October 2019, 07:23:40

Празничен концерт по случай Деня на бесарабските българи

На 29 октомври 2019г. (вторник), Културно-просветно дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" кани приятели на Празничен концерт по случай Деня на бесарабските българи със специалното участие на Илия Луков. Сценарият на концерта е дело на родолюбивата поетесата от Бесарабия - Таня Танасова-Тодорова.
Концертът ще се проведе от 18:30 часа в камерната зала на Читалище ,,Славянска беседа 1880" на ул. ,, Г. С. Раковски" 127.

На 29 октомври 1838 г. Храм "Свето Преображение Господне" в гр.Болград е осветен и този ден се чества като Ден на бесарабските българи от 1938г., възобновен през 1989 година по инициатива на дружество "Родолюбец". Добре дошли през настоящата 2019 година да го честваме заедно за 22-ри пореден път в София!
Вход свободен.

Фотокартина: Асен Великов. Пред храм "Свето Преображение Господне" в гр.Болград. Кадъра е от дигиталната изложба "Бесарабия-извор на красота и родолюбие", която ще е част от концертната програма.

https://www.facebook.com/events/1353681394809240/

Hatshepsut · 29 October 2019, 09:34:31

Честит Ден на бесарабските българи!

На 29 октомври стотици българи в Украйна, Молдова и по света отбелязват своя празник – ден на силата на българския дух и самосъзнание

Преди 200 години стотици семейства напускат България, но България никога не е напускала нашите сърца, а любовта към нашата прародина се предава от поколение на поколение, се казва в отворено писмо до медиите от Юрий Граматик, президент на Всеукраинската обществена организация ,,Конгрес на българите в Украйна" по повод Деня на бесарабските българи, който се чества на 29 оиктомври.

,,На този ден почитаме паметта на Александър Малинов, Олимпий Панов, Александър Теодоров – Балан, Иван Колев, Данаил Николаев, Димитър Агура и много други учени, политици, военни и обществени дейци.

Запазването на българщината в условията на световната глобализация изисква много усилия и постоянна борба. За българите в Украйна постоянните връзки с родолюбиви организации, общини и администрации от България означава изграждане на мостове между двете държави.

За нас е важно тези връзки да бъдат по-силни и българите тук да усещат подкрепата от България. Сигурен съм, че докато звучи българска реч, докато се пазят традициите и се почита нашето минало, българщината ще пребъде където и да сме по света.

Скъпи българи, бъдете здрави! Нека силата на българския дух да бъде извор на нови идеи и нови постижения! Мир и благополучие на вас и вашите близки!" – се казва още в текста.

На 29 октомври (стар стил 15-ти) през 1838 г., бесарабският владика архиепископ Кишиневски и Хотински Дмитрий Сулима освещава трипрестолния храм в Болград "Свето Преображение Господне".

Проектът за тази най-голяма българска църква е изготвен от известния руски архитект Аврам Мелников. В изграждането на храма е вложен доброволният труд на 10 000 преселници от българските земи.

Освещаването се извършва в присъствието на хиляди хора – домакини и гости от 82-те български колонии, а тържествата по този повод продължават четири дни. Тогава за първи път зазвънтяват петте големи камбани на новия Божи храм, който няма равен на себе си в цяла южна Русия.

По онова време, тази част на Бесарабия е в пределите на Руската империя, а нашите сънародници – преселници, са със статут на колонисти. Основните бежански вълни на масово преселване отвъд Дунава съвпадат с многобройните руско-турски военни конфликти и са мотивирани от руската протекционистична политика спрямо изселващото се население от поробена България.

Така в края на 18 и през 19 век около 400 000 българи се преселват в княжествата Влашко и Молдова и Бесарабия, която през определени периоди е руска територия. Съгласно дадените им права и привилегии, организират свои колонии, основават градовете Болград и Комрат, както и 64 села.

Намерили възможности за относително свободно развитие, те полагат усилия за съхраняване на своята вяра, роден език, традиции и обичаи. Преодолявайки трудностите на преселението и усвояването на новите земи, българите съумяват да постигнат добро икономическо равнище, организират духовните си и просветни средища, което им гарантира възможности за по-нататъшен просперитет.

Болград е основан през 1819 г. от български преселници на мястото на с. Табак. През периода 1856-1878 г. е в пределите на Молдова. Градът бързо се формира като културен център на българските колонии в Бесарабия. Освен знаменателното освещаване на величествения храм "Свето Преображение Господне", друг знаков момент в развитието на селището е откриването на първото българско общообразователно училище.

Това е прословутата Болградска гимназия "Св.св.Кирил и Методий" (Народно централно училище в Болград), учредена с правителствена грамота (хрисовул) на молдовския княз Н. Богориди на 28 юни 1858 г. Болградската гимназия изиграва много голяма роля в българското Възраждане, бесарабските българи участват и в Опълчението, и в Руско-турската освободителна война. Тя подготвя първите политически, просветни и културни дейци в България след Освобождението и възстановяването на българската държавност през 1878 г..

Болград постепенно се превръща в символ на съхраненото българско самосъзнание, а "Свето Преображение Господне" е най-величественият за времето си храм - прослава на светата християнска вяра и българска духовност.

http://www.desant.net/show-news/37101

Hatshepsut · 30 October 2020, 06:11:43

България – сбъдната мечта за студентите от Украйна и Молдова

https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101363140/balgaria-sbadnata-mechta-za-studentite-ot-ukraina-i-moldova

На 29 октомври се отбелязва Денят на бесарабските българи. Тази историческа общност (днес в пределите на Молдова и Украйна) не само е запазила над 200 години българско самосъзнание, традиции и език, но и допринесла за изграждането на българската държава и формирането на българското Опълчение през Освободителната война (1877-1878г.). Бесарабските българи са дали на страната ни много изявени личности, сред които двама министър-председатели - Димитър Греков и Александър Малинов, първия ректор на Софийски университет акад. Александър Теодоров-Балан и много други.

Датата е свързана с освещаването на храм ,,Свето Преображение Господне" в Болград през 1838 година. Там се намира и прочутата първа българска Болградска гимназия ,,Георги Сава Раковски" (от 1858 г.).

Българска гимназия ,,Георги Сава Раковски"

Броят на бесарабските българи днес е около 230 хил. души. От 1993 г., когато с постановление на Министерския съвет държавните висши училища започнаха прием на българи от чужбина, в България пристигат хиляди млади сънародници от Молдова и Украйна. Много от тях след завършване на висшето си образование остават в страната, работят, създават семейства.

Кои са те, студентите от Бесарабия, какви са трудностите и радостите им и как ги приема прародината България?

Малвина Митева

Малвина Митева е от Измаил, Украйна. Следва ,,Архитектура", V курс, в Университета за архитектура, строителство и геодезия в София. Тя е и певица в народния хор при Ансамбъл "Гоце Делчев" и в Пътуващото читалище ,,Бащино огнище", поканена да изпълнява песни от фолклора на бесарабските българи. Нейните корени са от Ямболско /Югоизточна България/, а България винаги е била в сърцето й:

,,За следването в България бях твърдо решила още като ученичка. Преди живяхме тук, майка ми е учила в Шумен. Много ми се искаше да се върна. При нас има организации към Конгреса на българите в Украйна, които помагат при кандидатстването в български университети. Имаме български неделни училища, където се учи български език, литература, история на България, география, дори хореография и български народни песни. Ние от Бесарабия и от други държави, където има българи по народност, идваме тук да учим по 103-то Постановление. Получаваме образованието безплатно, освен това имаме възможност да получаваме стипендия за успех. Студентски град в София е обособен за студенти, има всичко необходимо. Не съм срещала никакви проблеми с това, че съм чужденка, дори обратното – това предизвиква интерес, как живеем ние, бесарабските българи извън България. Защо съм дошла – това е най-често задаваният въпрос. Определено се знае за това, че има българи в Бесарабия. Не само сред преподавателите, но и сред моите връстници".
Основен проблем след пристигането в България се оказва езиковият. Въпреки че повечето студенти от Бесарабия в семействата си говорят български, запазените архаични диалектни говори сериозно се различават от езика в България. Освен това, студентите пристигат едва 17-годишни и трябва да свикнат с новите реалии далеч от дома – разказа пред Радио България Катерина Довган, от украинския град Приморск, Запорожка област:

,,Аз вече завърших ,,полска филология" в Софийския университет. Реших да дойда в България защото имам български корени. Учех в Украинско-българска гимназия, участвах в много събития по повод български празници. След успешни участия в олимпиади по български език бях приета в български университет без изпити.

Катерина Довган

Като първо впечатление остана доброто отношение на хората, които срещах, готови да ме упътят, колегите в университета много ми помагаха... В първи курс за всички нас е осигурена стипендия, независимо от успеха, помагаха ми и родителите. От II курс вече започнах да работя, за да се издържам. Пандемията ни засегна в последния семестър на следването, дистанционното обучение се оказа много трудно. Имахме и притеснения, как ще бъдат организирани държавните изпити, защитата на дипломна работа. Засега мисля да остана в България".
Анастасия Романова, от град Тараклия, център на българите в Молдова, сега е студентка II курс в Университета за национално и световно стопанство в София, специалност ,,Икономика и бизнес".

,,Да дойда в България беше като някаква мечта, още от училище – сподели тя. – Дипломата от България има европейска стойност, това също изигра роля. Тук много ме впечатли културата, която обединява много хора. Много ми харесва природата на България – гори, планини... Много е красиво!

Български език учихме от първи клас в училище и в детската градина, идваха и преподаватели от България. Сега живея на общежитие, условията са добри, цените са същите като в Молдова. Получавам стипендия за добър успех, помагат ми и родителите, тъй като все още не съм започнала да работя. Много добре се чувствам в България. В началото ми беше мъчно за семейството, роднините. Но хората наоколо бяха много отзивчиви и добронамерени, помагаха ми, това много ме впечатли. Запознах се с нови приятели и вече се чувствам много по-добре!"

Hatshepsut · 08 September 2021, 15:14:31

Българите в Онгъла - минало и съвременност

19.11.2010
Участват:
проф. д-р Пламен Павлов - историк
Николай Тодоров
Петър Попов
проф. д-р Николай Руссев
Разговорът с тримата авторитетни представители на бесарабската българска общност в Република Молдова засяга както миналото, включително "раждането" на Дунавска България при хан Аспарух, така и днешните проблеми, свързани с образованието, науката, развитието на Тараклийския универститет /на практика, единственият български университет извън пределите на България!/, бизнеса, връзките с България изобщо. Проф. Руссев разказва за програмата "Онгъл", за която е ставало дума и в други издания на "Час по България", най-вече за резултатите от теренните археологически проучвания през последните години. Изследването на Южния бесарабски вал, на десетки прабългарски селища по левия бряг на делтата на Дунав и в района до долното течение на Днестър, показва важното значение на днешна Бесарабия или древния български Онгъл в нашата многовековна история.

Hatshepsut · 13 October 2021, 06:03:06

СЕДМОТО КОЛЯНО, ЕДИН ФИЛМ ЗА БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ

Hatshepsut · 29 October 2021, 19:18:02

"Дойде есента на 1946 година..."

Автор: Проф. Пламен Павлов

Навършват се 75 години от геноцида над бесарабските българи в бившия Съветски съюз през 1946 г.

У нас трагичните събития получиха обществен отзвук едва през 2001 г. с документалния филм на Константин Чакъров

На 29 октомври отбелязваме Деня на бесарабските българи, свързван от традицията с освещаването на храма ,,Преображение Господне" в Болград през 1838 г. Безспорно нашите сънародници в днешните държави Украйна и Молдова заслужават много повече внимание и признание, поради което датата 29 октомври е важен маркер в националния ни календар. Колкото и да е ,,непразнично" обаче, нека припомним най-мащабната трагедия в историята на нашата бесарабска общност, случила се преди 75 години.

Върху темата за големия глад през 1946 г., познат и с обичайното руско понятие ,,голодомор", повече от половин век тегне пълно ,,табу". Вярно е, че в годините след Втората световна война милиони хора по целия свят преживяват лишения, като трудности с продоволствието е имало и в България. И все пак, съдбата на бесарабските българи е много по-драматична, тъй като режимът на Сталин обрича сънародниците ни на неимоверни страдания и гладна смърт. Уви, те не получават подкрепа от прародината България. Наложеният от Червената армия на 9 септември 1944 г. комунистически режим начело с ,,вожда и учителя" Георги Димитров не реагира, а и нали в ,,страната на Съветите" гладът би следвало да е невъзможен! ,,Братската дружба" и продължилото десетилетия информационно затъмнение водят до непознаване на събитията, което не е преодоляно напълно и днес.

Дори и да е парадоксално, у нас истината за глада в Бесарабия получи обществен отзвук едва през 2001 г., когато по БНТ беше излъчен документалният филм на Константин Чакъров ,,Дойде есента на 1946 година". В едно интервю режисьорът споделя: ,,Историците не са проявявали по ред обясними причини интерес към тези събития. Съвсем случайно ми попадна сборника ,,Бесарабските българи за себе си" и оттам се запалих по изповедта на една българка, Домникия Ганчева. Реално погледнато, тръгнах заедно с екипа си с една много смътна идея към Молдова и Украйна..." При реализацията на филма К. Чакъров обиколи местата на трагедията, засне не само свидетелства на преживяли трагедията, но и автентични архивни документи, успя да улови отблизо потисканата половин век, но все още жива памет за онези трагични дни. Филмът започва с разказа на споменатата Домникия Ганчева:

,,Дойде есента на 1946 година... Съветската власт реши да вземе от хората и малкото зърно, което им беше останало, насилваха хората да влизат в колхозите... Комсомолските активисти ровеха дори в купите сено, търсейки скрито жито. Денем прибираха житото, а нощем сновяха с ,,черните врани" (автомобилите на репресивните служби) и който се съпротивляваше, го отвеждаха със себе си. Настъпи глад. Страшен глад...
Гладът през есента на 1946 г. е най-тежкото изпитание за българите в Бесарабия в цялата им история - още от времето на преселенията през XVIII-XIX в. ,,Голодоморът" е причинен както от небивалата суша през 1944, 1945 и 1946 г., така и от престъпната аграрна политика на съветската власт. Добивите са изключително ниски - десетина килограма зърно от декар! Държавните наряди обаче не са отменени и се налага хората не само да предават цялото си зърно. Когато нямат достатъчно, да купуват жито и да го предават в държавните складове, за да не бъдат третирани като ,,врагове на съветската власт"! Основната цел обаче е ясна - българите да бъдат лишени от собствена земя, да бъдат пречупени в икономически, социален и психологически план и вкарани насила в държавните стопанства - т. нар. колхози. Историкът доц. Иван Забунов, бесарабски българин, отбелязва, че въпреки бездушното отношение на съветската бюрокрация, все пак е имало сигнали и молби да се прекрати тази убийствена политика. В отговор на партиен пленум в Кишинев официално е заявено: ,,Някои партийни и административни ръководители се опитват да обяснят незадоволителното изпълнение на плана с обективни причини - сушата, ниската реколта..." Това е ,,сериозна политическа грешка", нещо повече - ,,невярна и антидържавна" позиция!

Политиката на ,,аграрен терор" не е нова за съветския режим. Нека припомним глада в Поволжието през двадесетте години на ХХ в. и печално известния ,,Голодомор" в Украйна през 1933 г., при който от гладна смърт умират милиони... Както стана дума, бесарабските българи са подложени на масови реквизиции на жито и други храни, насилствена колективизация, ,,разкулачване" (репресии срещу по-заможните и предприемчиви селяни), арести, заточения в Сибир и други далечни места. Част от хората бягат в градовете, търсейки спасение и прехрана в промишлените предприятия. Останалите по селата, които са многократно повече, стават жертва на глада... След няколко месеца, изправени пред тотална катастрофа, властите най-накрая решават да окажат помощ на бедстващите села. Тя обаче е недостатъчна и зле организирана, а част от изпратените храни се разхищават и присвояват от местните партийни началници... Както отбелязва известният историк проф. Николай Червенков, също бесарабски българин, жертвите на глада са стотици хиляди - не само българи, но и украинци, руси, молдавци... Броят на покосените от глада българи и до днес не е точно установен, като със сигурност надхвърля 100 хиляди души за по-малко от година! Загиналите в Първата световна война българи също са над 100 хиляди души, но все пак не в мирно време, а по фронтовете в продължение на три години... Геноцидът през есента на 1946 г. е тежък удар за бесарабската българска общност - не само в демографски, но и в психологически план. Затова е важно да се подчертае, че бесарабските българи в бившия Съветския съюз, днес в независимите държави Украйна и Молдова, не само оцеляват, но продължават да бъдат жизнена общност и днес. И това, дори да прозвучи патетично на някого, е още една причина да вярваме в силата на българския национален характер.

Да се върнем към филма на Константин Чакъров. Скоро след премиерата в София, през пролетта на 2001 г. беше организирано неговото представяне пред самите бесарабски българи - в Тараклия (Молдова), Болград и Одеса (Украйна). Обикновените хора, младежите, несвързаните със стария съветски режим представители на интелигенцията приеха ,,Дойде есента на 1946 година" като тържество на истината, крита от обществото десетилетия наред. Но не трябва да спестяваме и горчилката, ,,сервирана" на автора от дейци на бившата номенклатура, които положиха неимоверни усилия да отрекат или оправдаят станалото в онова зловещо време с несъстоятелни доводи! Ще припомним, че и в България имаше отделни гласове, според които някак си не е ,,патриотично" да се говори за случаите на трупоядство и канибализъм, отразени във филма, при това с автентични документи и спомени. Нека отбележим обаче, че подобни ужасяващи явления е имало неведнъж в историята на човечеството, когото хората са доведени до загуба на разсъдък в борбата си за физическо оцеляване.

Трагичните страници в нашата история не са малко - ако се вгледаме в по-близкото минало, няма как да отминем Илинденско-Преображенското въстание, геноцида над тракийските българи (1913 г.), падналите във войните за национално обединение (1915-1918 г.), насилията над македонските българи под сръбска и гръцка власт, жертвите на ,,народната власт" след 9 септември, и т. н. И би било кощунство, ако подминаваме бесарабските българи, подложени на престъпна политика в потресаващи мащаби.

Черната годишнина, за която припомняме в Деня на бесарабските българи, ни задължава да надскочим махленското разбиране за българското - разбиране, което води до подценяване на нашите ,,външни" общности, до възприемането им като нещо едва ли не чуждо... Напротив, необходимо е като общество и държава да полагаме много повече усилия за приобщаването на сънародниците ни към Родината, към общото ни българско настояще и бъдеще.

https://trud.bg/

Hatshepsut · 30 October 2021, 07:19:50

Честит ден на бесарабските българи!

Уважаеми сънародници,

Днес ние отбелязваме Денят на бесарабските българи! 29 октомври е ден на силата на българския дух. 29 октомври е ден на всички онези, които през векове запазват любовта към българщината въпреки граници и политически режими. Българите в Бесарабия са символ на родолюбие, което се предава от поколение на поколение. В този ден ние говорим отново и отново за историята, за онези бесарабски българи, които са участвали в Освобождението на България, а също в изграждането на Независима българска държава. Имената на видни политически фигури, военни дейци, учени и лекари завинаги ще останат в историята на България. Делата на генерал Иван Колев, професор Александър Теодоров-Балан, Александър Малинов, както и много други, са достоен пример за поколения напред. Те винаги ще бъдат достоен пример за силни и можещи българи. Техните дела, променили историята, винаги ще бъдат стимул и ние днес да продължаваме напред. Скъпи българи, бъдете здрави и щастливи! Нека заедно да вървим към по-добро бъдеще и нека не забравяме нашето минало! Мир и благополучие на вас и вашите близки!

С уважение,

Колективът на Всеукраинската обществена организация
,,Конгрес на българите в Украйна"

Историята

На 29 октомври 1838 г. е осветен храм-паметникът ,,Свето Преображение Господне в Болград", Южна Русия (днешна Украйна). Той е построен с труда и средствата на българските колонисти. Съборът в българската светиня е един от най-големите в миналото и сега за православната християнска общност. През 1938 г. в България тържествено е отбелязана 100-годишнината на храма. Тогава се ражда идеята 29 октомври (16-ти по стар стил) да бъде ден на бесарабските българи. С този акт се отдава дължимото уважение на тази общност, която е участвала в борбите за национално и културно възраждане на българския народ, и в строителството на Нова България след Освобождението през 1878 г.

,,За ония, които запазиха духа си" – за заслугите на бесарабските българи

Далеч от нас са бесарабските българи. По едно предопределение на историческата съдба те са чужди поданици, чужди граждани, данъкоплатци, войници. Те са, и навеки остават неделима част от българската народна снага, на българската духовна и културна общност. Ще останат, защото несъкрушима е връзката между нас и тях. Тая връзка е двояка и здраво сплетена: кръвта, която вода не става, и духът, който не умира и всичко побеждава. Нека никога не преставаме да мислим и се грижим за нашите братя – българите в Бесарабия, а един ден в годината – 29 октомври, по стар стил – 16 октомври, годишнина от освещаването на въздигнатия от тях в Болград български храм-паметник ,,Свето Преображение Господне" – да бъде за тях и за нас голям празник на българския дух. Това е обръщението на главния секретар на патриотичното движение ,,Отец Паисий" Димитър Тодоров към читателите на вестник ,,Българска Бесарабия". Изданието излиза с един единствен брой в София на 28 ноември 1938 г.

http://kbg.org.ua/?p=8656