Българската диаспора

[Hatshepsut]

Разширяването на българската диаспора и изчерпването на резерва
от външни българи като елементи на демографската криза
Антон Ж. Иванов

Икономическата и политическата криза у нас, придобила от началото на 90-те години на миналия век характера на хронично социално бедствие, разпръсна мнозина измежду гражданите на България из далечни и чужди простори. Порочният подход, възприет за нейното преодоляване и за извършване на преход към либерално общество, както и забавеното провеждане на реформата, насочено към облагодетелстване на ограничена прослойка, незаинтересувана от отварянето на българското стопанско пространство към парадигмата и механизмите на свободно функциониращите икономики, лиши преобладаващата част от българите от възможност за достойна жизнена реализация и дори ги изправи пред заплаха за тяхното и на близките им оцеляване. Същевременно държавата отстъпи от доминиращото си присъствие в стопанския живот без навременно и ефективно да устрои системата за преразпределяне на обществения продукт, с което силно се ограничиха възможностите й да провежда широкообхватна социално и нацонално отговорна политика. Множество сегменти на обществената структура бяха разстроени или изобщо отпаднаха и населението на страната попадна в плен на хаоса, противопоставянето и беззаконието. Последна възможност за стотици хиляди българи да излязат от сферата на безперспективността остана несигурният шанс, да напуснат отечеството си и да опитат да устроят наново живота си в странство.

Новата емигрантска вълна от 1989 г. насетне е значително по-многочислена (вече минава 1 млн. души) и устойчива от предишните и се отрази твърде съществено върху възрастовата структура на населението и на работната сила на България. В нея, ако изключим изселването на турците, бяха ангажирани предимно мигранти в младежка възраст и то от немногобройните контингенти на родените през 60-те и 70-те години на ХХ век. Другият основен демографски дефект, която тя причини, е катастрофалния спад на раждаемостта у нас. Трудно е да се прецени, доколко раждаемостта е спаднала и сред емигрантите, но със сигурност може да се твърди, че те за дълъг период след установяването им в чужбина са се въздържали при планирането на нови членове на семействата им. Така че дори тези семейства да се завърнат един ден в България, едва ли ще се отличават от тукашните с по-голямото си потомство. Да не говорим за демографските щети от дългосрочно разделените семейства или пък от смесените бракове, осъществени извън страната, от които не би могло да се очаква да дадат съществен принос в демографския прираст. Най-неприятното обаче е, формирането след 1997 г. на нагласа сред твърде голям дял от емигрантите, да не се завръщат в родината си, докато по привързаните към нея пък още дълго ще изчакват в чужбина нормализирането на обстановката.Българската диаспора по света се разшири прекомерно много, но засега няма условия трайно да се наложи обратната тенденция към надделяване на потока от завръщащи се (въпреки хвалбите на правителството по тази тема), а младежта на България продължава да изтича и вече губим поколението от 80-те години.

Естествено беше, след пет десетилетия затруднено общуване със света оттатък пределите на "нашия" военно-политически блок, българите (особено запленените от чара на авантюрата) да се прошетат на гурбет извън ограниченото им национално пространство. Мнозинството от тях все пак бяха принудително прогонени навън от нетърпимите обществени порядки у нас, разминаващи се с нравствените им разбирания и изискванията за поносим жизнен стандарт и реализация. Следователно най-верният подход за предизвикване на възвратна миграция е възстановяването на законността, оздравяването на деловата и социална атмосфера. Информацията за евентуалните оздравителни процеси и за откриващите се нови перспективи навременно трябва да стигне до българите в далечно странство, а за това преди всичко са отговорни Министерството на външните работи, българските представителства зад граница, Агенцията за българите в чужбина и държавните електронни медии. До настъпването на лелеяната епоха на "санацията" пак на тях е вменено да поддържат живо родолюбивото чувство сред българската диаспора.

От тези ведомства и организации трябва да се очаква да проведат и една друга националноотговорна кампания, свързана с демографското ни възстановяване. Бързото намаляване на населението на България може донякъде да бъде уравновесено с привличане на сънародници от българските общности в околните страни. Крайно време е да се изготви програма за приемане и настаняване на имигранти с български произход и тя да се приведе в действие. При управлението на Иван Костов се работеше по възприемането на подобна стратегия, която така и не стигна до етапа на реализацията си. Окъсняваме!

Нищетата на българската демографска политика през втората половина на ХХ век се състои не само в екстремното и прекомерно провеждане на порочните практики, произлизащи от уравниловъчната колективистична идеология, довели до обезлюдяване (обезбългаряване) на селските райони в страната и последваща депопулация. Упоритият отказ на комунистическата власт да съдейства за общуването между българите в народната република и съседните страни, да отстоява зачитането на националното съзнание и личните права на сънародниците ни, останали извън пределите на отечеството, доведе до ерозирането на техните общности и до асимилиране или денационализиране на преобладаващия масив сред тях. Страхът на режима да обгрижва и да се застъпва за българите в съседните балкански държави и в СССР е много по укорителен от неговите егалитаристки отклонения от нормалността и най-ясно показва характера му на сателитна управа, отказала се под давлението на чуждата хегемония да отстоява определени национални интереси. Като резултат от подриването на устоите на народностното единство, в настоящия кризисен момент българската държава не би могла да се възползва в пълна степен от своя национален демографски резерв, обграждащ отвсякъде границите й.

Освен голямата емигрантска вълна от етнически българи, разнесла се по света, през последните десетина години се наблюдава и значителен имигрантски поток към България, изходящ от българските общности в бившия СССР - предимно от Молдова, Украйна и Казахстан. Този процес беше подпомогнат с възприемането на практиката младежи с български произход и с иностранно гражданство да продължават учението си у нас с държавна помощ или облекчения. Междувременно се създадоха добри връзки с активистките ядра на българските колонии в републиките от ОНД и сред тях все повече нараства интересът към възможностите за преселване в България. Масово заселване от тамошни българи на територията на прародината им би намалило демографските щети от нашенския емигрантски екзодус (изгнание).

Получили независимост, повечето от републиките на разпадналия се Съветски съюз твърде бързо се еманципираха и започнаха да провеждат политика на национална консолидация, включваща намерения за постепенна асимилация на малцинствата. В Казахстан, където според преброяването от 1989 г. живееха 10.4 х. българи, в някои райони те бяха подложени на тормоз от местни националисти, за да бъдат принудени да напуснат страната. Една голяма група от тях успя да се добере до Крим и уседна в района на местообиталищата на техните деди. Други, макар единични случаи, достигнаха България. При посещението си в Казахстан наша правителствена делегация се консултира по въпроса за състоянието на българското малцинство, но засега очакваната масова преселническа акция не бе предприета. А именно българите от средноазиатските републики е необходимо да бъдат изтеглени с предимство и с държавна протекция поради настъплението на ислямизма в региона.

В Украйна, въпреки съществуващия закон за защита на националните малцинства, българите са подложени на административен натиск при подмяна на личните документи, в които имената им се заменят с украински аналози. В резултат на асимилационното въздействие при последното преброяване в началото на милениума българите спаднаха от 233.8 х. през 1989 г. на 204.6 х. Незначителен спад има и в Русия от 32.8 х. на 32 х., но тези цифри са показателни, че там все още се спазват принципите на националната политика от съветско време. В Молдова българите (88.4 х. през 1989 г.) също се толерират, но стопанската депресия ги насочи към тяхната прародина и именно от тук засега са постъпили най-много заявки за придобиване на българско гражданство. В Бесарабия има и голяма гагаузка колония от турскоговорящи българи (около 200 х.), някои от които продължават да поддържат българското си самосъзнание и дори неколцина се заселиха у нас. Действителният брой на българите и гагаузите в бившите съветски републики е над 700 х. и това ги прави изключително ценен резерв за изпосталялата популация на българите на Балканите, но у много от тях трябва тепърва да възвърнем родовото им чувство и доверието към властите в София.

Гражданите на Румъния, които имат представа за българския си произход, са може би над 300 х., но от тях само 8-9 х. се определят открито като българи и те са предимно измежду католиците в Банат. От там, както и от Гърция (където има около 250 х. македонски българи и 50 х. българи мюсюлмани) и от Турция (над 100 х. българи мюсюлмани), едва ли следва да очакваме да пристигнат солидни попълнения от сънародници, доколкото тези общности са устроили задоволително житейското си битие, а достъпът им до проспериращата част на Европа не е по-затруднен от нашия, докато асимилицията им е в съвсем напреднал стадий.

В Република Сърбия и Черна гора българите по произход, спадащи към различни етнографски и географски групи, са над 100 х., но според последното преброяване от 2002 г. като такива са се изяснили само 20.5 х. Трагично е, че в Западните покрайнини, които до неотдавна се населяваха от 60 х. българи, сега съжителстват 15 х. българи, 5 х. сърби (несъмнено с български произход) и към хиляда югославяни с български деди. Мнозина измежду сънародниците ни от покрайнините взеха български паспорти, но в Сърбия явно предпочитат да не демонстрират националното си самочувствие като предстоящи граждани на Европа.

Македонските българи в Република Македония, които бяха денационализирани след 1944 г., към настоящия момент са над 1.3 млн. (вкл. българите мюсюлмани) и са най-крупната българска общност извън България. Въпреки македонизирането им, твърде значим дял от тях се смятат за българи. Напоследък хиляди заявиха в Агенцията за българите в чужбина своя български произход и пожелаха да станат граждани на България. Някой се заселиха постоянно у нас, а при евентуално изостряне на отношенията с албанското малцинство може да се очакват нови мигранти от северозапоадните райони на страната. Дълг на българските правителства е, да подпомогнат нашите сънародници оттатък Руен свободно и с достойнство да изяват българското си самосъзнание. Може би македонските българи са последния ни шанс да укрепим народността си и да оцелеем като влиятелен фактор на Балканите през ХХІ век. Към тях трябва да се добавят и стотината хиляди българи в Албания (повечето мюсюлмани), за чието национално осъзнаване тепърва трябва да се работи в сътрудничество с албанските власти.

Историческите обстоятелства през последното хилядолетие не бяха благоприятни за народа ни и въпреки всичко той оцеля. Сега сме изправени пред нова съкрушителна криза, която ни застрашава с поредното свиване на присъствието и изявата ни в съвременния свят. И все пак остава надеждата, че един ден в Обединена Европа жителите на Балканите, говорещи на български език, ще могат да общуват помежду си без административни препятствия, без политически затруднения и ще съумеят да изградят свое единно културно пространство, в което ще се запазят достоянията и достолепието на българския дух.

[Hatshepsut]

За сега кратка справка

Балканите:

Македония
Нашите сънародници в Р. Македония са над 1 400 000, въпреки гоненията, убийствата и тормоза все повече хора се определят като българи учат в нашите институти и кандидатстват за българско гражданство.
По-голямата част от тях са православни християни, има католици и протестанти, а също българомохамедани.

Югославия
Най-много българи в Югославия има в Западните покрайнини /там са мнозинство/ и Поморавието - над 200 000д.
Войводина /Банат/ - над 40 000д. голямата част от тях са католици /павликяните/ и преселници от Македония /села около Белград/.
Белград над 80 000д. преселници от Македония, Западните покрайнини и Поморавието.
Косово-над 20 000д. в областта "Гора" 18 села българо-мохамедани.
има и много българи във вътрешността на Югославия преселили се по икономически причини и преследване от Западните покрайнини.
над 350 000д. са нашите сънародници в Югославия.

Гърция
Егейска Македония - над 250 000
Беломорска Тракия - над 50 000 главно българомохамедани
във вътрешността на Гърция и островите има доста преселници от горните области изселени от гръцките власти но никой не знае техният брой.
Емиграция-над 100 000 са българите емигрирали в последните години от България по икономически причини.

Албания

Българите в Албания по данни на Екзархията, I част

Българите в Албания днес, IІ част

Сънародниците ни в Албания са около 150 000д. главно в източна Албания /Голо бърдо и Гора - българомохамедани и Преспа -християни/.
В последните години доста българи се преселват в градовете на Албания и в някой от тях броя им е внушителен.

Румъния
Над 300 000д. са българите главно в северна Добруджа, Влашко и Банат /католици/.
Много по-голям е броя на българите потомци на преселници от България, но за съжаление до голяма степен са асимилирани.

Хърватия
Около 80 000д. главно преселници от Македония, Поморавието и Западните покрайнини.

Босна
Около 2 000д. главно преселници от Македония, Поморавието и Западните покрайнини.

Словения
Около 10 000д. главно преселници от Македония, Поморавието и Западните покрайнини.

Турция
Българите в Турция са около 60 000д. /православни и българомохамедани/, главно в Истанбул, Одринско и села във вътрешността на Турция
Голям брой българи са били прокудени, избити и асимилирани в началото на миналия век.

Бивши съветски републики

Руска федерация
Над 120 000д. главно от Бесарабия и България.
разположени са в Москва, Коми и в големите градове.

Вложки българи-милиони са потомците на вложките българите:
башкири
казански"татари"
балкарци
чуваши
марийци
мордовци
През последните години се наблюдава процес към възраждане на българщината в тези общности.

Украйна
Над 600 000д.главно в Бесарабия,одеско и Одеса, Запорожие, Крим и Таврия.
Те са потомци на бежанци от България .

Молдова
Българите в Молдова са над 90 000д. потомци на бежанци от България.
Гагаузите са над 180 000д. тази общност също е преселена от България и преди не се е деляла от българите, но за съжаление последните години турската пропаганда е доста силна и от ден на ден се отчуждават от българщината все повече.

Средноазиатски републики
Казахстан, Киргистан, Узбекистан, Туркменистан и Таджикистан-над 25 000д. преселени от Бесарабия, Запорожие и Таврия.

Литва, Латвия, Естония, Армения, Грузия, Беларус и Азърбайджан.
около 5000д.

Европа

Унгария
Около 10 000д.потомци на българи градинари.

Чехия
Около 10 000д.

Австрия
Около 20 000 стара и нова емиграция.

В другите страни в Европа българите са над 100 000д. като по-голямата част са нова емиграция.

САЩ-около 200 000д.


Канада-около 200 000д.


Бразилия-15 000д

Аржентина-над 30 000д.


ЮАР-около 15 000д.

Този материал ще бъде разширяван и допълван и се надявам повече хора да се включат в съставянето на по-ясна представа колко са българите по света.
Данните са на база статистики на съответните държави, изследвания и анализи направени от различни учени и институти.

[Hatshepsut]

Местата на Балканите, населявани от българи

[Hatshepsut]

Над 15 милиона души по света говорят български език

Населяват България и близките земи, Банат, Бесерабия, Букурещ, Прага, Будапеща, Братислава, Виена, САЩ
"Поне 15 милиона са българоезичните хора по света. Става дума за хора, владеещи български език като матерен " обяви д-р Ана Кочева от Института за български език при БАН, цитирана от Диян Иванов във в "Сега".
 
В бройката, освен населението в пределите на България и близките земи, влизат българи от Банат, Бесерабия, преселници или техни потомци около Букурещ, Прага, Будапеща, Братислава, Виена, САЩ, Австралия, Нова Зеландия, ЮАР, Южна и Централна Америка.
 
"Съзнанието на част от тези хора може да не е българско, но езикът е български", заяви Кочева. Данните тя изнесе на семинар с участието на 170 деца от България, Македония и Сърбия, организиран от фондация "Българска памет" за 14-и път край Варна.

На форума беше напомнено, че е в ход кампания за вдигане на паметник на цар Самуил в София по повод 1000-годишнината от смъртта му. Организатор е "Българска памет", съвместно с фонд "13 века България", Столична община и министерството на културата.
 
Паметникът ще бъде разположен на пресечката между улицата, носеща името на царя и бул. "Патриарх Евтимий". Откриването е планирано за есента. Самуил ще бъде изобразен изправен, в приблизително реален ръст, като височината на бронзовата фигура заедно с постамента ще е до 5 метра.
 
В основата на паметника ще бъдат изписани три текста, величаещи владетеля - извадки от Битолския надпис и от писмо на Калоян до папа Инокентий III, както и думи на византиеца Йоан Ставракий.

http://bolgari.org/nad_15_miliona_dushi_po_sveta_govoriat_bylgarski_ezik-n2-8211.html

[Hatshepsut]

22 милиона българи живеят по света

22 075 844 българи живеят по света. Те са разпръснати по всички континенти. Това показват данните от проучвания на ,,Асоциацията на българите по света" и на ,,Световния парламент на българите" към 2014 година.

Най-много българи живеят в Русия - 7 212 274. Според данните най-много са така наречените ,,волжски българи" или казански татари - 5 100 000. Веднага след тях с близо 1,5 млн. са така наречените чуваши.

Интерес представлява фактът, че на второ място по наличие на българи се нарежда Украйна, като изрично е посочено, че данните се основават на официални и неофициални информации. В Украйна живеят 1 250 000 българи.

На трето място са българите в Сърбия, които са изчислени на 1 241 500 и на четвърто място в Македония - 1 387 274.

Вероятно и по обясними причини, заради засиления емигрантски поток в последните години, Южна и Северна Америка са сред водещите дестинации за втора родина на много наши сънародници. 738 450 българи живеят там, като най-много те са в САЩ - 350 000, на второ място е Канада със 150 000 и на трето място се нарежда Аржентина с 80 000 българи. В Бразилия се оказва, че живеят 62 000 българи, в Мексико - 700 и най-малко българи са намерили своята втора родина във Венецуела - едва 150 души.

Бройката на българите в САЩ се конкурира от тези в Гърция, които наброяват 383 981. Особен интерес представлява фактът, че българи живеят дори в Африка, като те са изчислени на 27 800 души, от които 25 000 са в Южноафриканската република. Там особено през последните години заминаха и много наши сънародници, които търсеха спасение от правосъдието у нас. Тези хора обаче едва ли живеят в държавата легално, защото иначе биха били открити от властите и вероятно биха били върнати в България, за да си понесат съдебната отговорност, за която са били търсени. Въпреки проблемите, които имаха нашите медици в Либия, все още там, според последните данни, живеят 2000 българи.

В Румъния се оказва, че живеят близо милион българи - 898 500. Това са банатски българи, карашобени, секели, чангъи, добруджански българи, шекеи, българи във Влахия и македонски българи.

Най-разселени са така наречени македонски българи. Те веднъж са българи от македонски произход, втори път не са в естествения им ареал на днешната Македония. Македонски българи има в Румъния - 10 000, в Сърбия - 35 000 и в Косово - 900. Македонски българи има дори и в Русия и те наброяват 325 човека. Разбира се, най-много македонски българи живеят в географската територия на днешната Република Македония. 1 237 980 българи са тези, които не са се декларирали като такива от страх от репресии, твърдят авторите на доктрината. Македонските българи, които са със статут на български граждани са едва 120 994.

Българите в Америка и Австралия са емигрирали през последните 120 години. Това е историята на този процес. Причините са предимно икономически, но и политически, като напоследък, през последните 20 години, формалният повод е и образованието като външен определящ фактор. През 1908 г. е приет Закон за емиграцията, който е променен през 1927 г. Така се регламентира начинът за изселване от страната. През 1923 г. между България и САЩ е сключен договор, който третира емиграционни проблеми и урежда въпроса за натурализацията.

Първоначално преселниците са предимно от онези райони на българската етническа територия, които при Освобождението от Османско владичество през 1878 г., остават извън пределите и на автономното Княжество България, и на останалата в рамките на Османската империя, Източна Румелия.

Така емиграцията ни се дели на два основни и формални дяла - стара емиграция и нова емиграция. Старата е тази, която е до началото на Втората световна война, а новата е след това.

[Hatshepsut]

Милион искат България за родина

Над 1 млн. българи, останали по исторически причини извън границите на родината, искат да вземат българско гражданство. Напливът от Сърбия, Македония, Украйна, Албания е огромен, но малка част успяват да се сдобият с мечтания документ заради лоша координация в работата между отделни комисии, Министерството на правосъдието и Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). Това разказаха пред "Труд" от ДАБЧ и представители на българските диаспори зад граница.
В Украйна се намира едно от най-големите български малцинства в света, заяви пред вестника Олга Грозева, която произхожда от диаспората ни там. По думите й съгражданите ни в Украйна, ако се броят и тези от смесени бракове, надхвърлят 1 млн. души. От тях между 250 000 и 300 000 са с изцяло български произход. За тях вземането на българско гражданство е свързано с много разходи и пътуване до България, което е проблем. Бившата съветска република не позволява дойно гражданство, затова тези, които го получат, са принудени да го крият, обясни Грозева. Образователната система в България позволява сънародниците ни зад граница да пристигнат и да получат безплатно висше. За тях има определени квоти. За бесарабските българи това е шанс да се устроят тук и да останат, допълни Грозева. По думите й за българите в Украйна България е дестинация номер едно като държава, в която биха се заселили.
Все повече българи и от Западните покрайнини в Сърбия искат да вземат българско гражданство, посочи Иван Николов от КИЦ Босилеград. Той допълни обаче, че процедурата е убийствена, а някои чакат от 2012 г. Отделно от това се иска доказване на български произход, въпреки че в акта за раждане пише, че родителите са българи. "Какво да правят българите в Македония тогава, където е имало гонения и заличаване на всякакви документи и проява на българско самосъзнание?", попита риторично той.
Срещу сънародниците ни се оказва натиск от страна на държавата, в която се намират, на места има и гонения срещу българското им самосъзнание, заяви пред "Труд" проф. Божидар Димитров, директор на НИМ. Много са желаещите за гражданство, но се чака дълго, обясни шефът на ДАБЧ Борис Вангелов. Една от причините е липсата на доказателства за българския произход на кандидатите от страна на Съвета по гражданство при дирекция "Българско гражданство". Случва се да не признават дори наши преписки, които са индивидуални административни актове, коментира Вангелов.
Въпреки административните трудности от процедурна гледна точка нещата се изглаждат постепенно и вече се наблюдава по-добра работа и синхронизиране на комисиите от правосъдното министерство и ДАБЧ, коментира Едлира Пируши, българка от Албания с наше гражданство.
Строим църкви и училища в чужбина
Работата по признаване на български произход и по предоставяне на гражданство потръгна, не мисля, че има от какво да се оплачем, заяви Едлира Пируши. Като пример тя посочи политиката на държавата в интерес на малцинството ни в Албания. Осигурени са средства за изграждането на църква за сънародниците ни там, както и за построяване на неделно българско училище, разказа тя.
Отделно от това досега 450 места в българските университети бяха гарантирани от МОН за наши сънародници зад граница. Малцинствата ни са освободени и от всякакви такси и плащания. От 2016 г. бройката е увеличена на 1000 места, разказа Олга Грозева, българка, получила, гражданство, която произхожда от диаспората ни в Украйна. Тя похвали работата на държавата от гледна точна на образователната политика в чужбина.
По думите на Пируши различията в работата на отделните комисии у нас, които работят с малцинства, останали извън пределите на България, започват да се изглаждат и това дава добри резултати.

https://trud.bg/article-5560262/

[Hatshepsut]

От: Пеньо Пенев.
Историята на проблема с българите извън пределите на официална България е твърде сложен, но не и неразрешим стига да съумеем да го осъзнаем и намерим правилното политическо и стратегическо решение. За какво става въпрос?

На територията на Република Албания има два анклава – Голо Бърдо и Мала Преспа, населени с българи. Не отдавна бившият министър–председател, сега президент на Република Албания, г-н Сали Бериша на пресконференция в София заяви, че техният брой възлиза на около 150 000 души. 75% от тях изповядват мюсюлманска религия и около 25% източно–православната и католическата религия. Въпросът за признаването на тези българи за национално малцинство е поставен за пръв път от министър–председателя на НР Албания – Енвер Ходжа, по време на посещението му в София през 1947г. Тогава българското правителство декларира, че това не са българи, а ,,македонци" и че въпросът за признаването на техния национално–малцинствен статут трябва да се отнесе към НФР Югославия, респективно НР Македония. Така въз основа на сключени междуправителствени споразумения между Югославия и Албания в района на Мала Преспа са разкрити няколко ,,македонски училища".

Наскоро Косово бе признато за независима държава от Р България. На територията на Косово съществуват два анклава в географските области – Гора и Жупа. В тези два анклава има 22 села, населени с българо–мохамедани. През 2004 г. българите в Гора са регистрирали културно–просветно дружество на българо–мохамеданите в Косово. Броят на българо–мохамеданите възлиза между 20 000 и 30 000 души.

Имайки предвид наличието на българи в Албания и Косово от една страна и от друга възможността на България чрез членството си в ЕС да поправи една историческа грешка допускана години наред от българските правителства, като че ли е назрял политическия момент официална България да предприеме стъпки за признаването на българите в Албания и Косово на статут на национално малцинство с всички произтичащи от това последици – откриване на училища, културно–информационни центрове и др.

В продължение на десетилетия след 1944 г. българските правителства упорито мълчат за съществуването на българско национално малцинство в Гърция. В подписаните 12 спогодби през 1964 г. между България и Гърция се уреждат само икономическите отношения между двете страни, но не се споменава и дума за българско национално малцинство в Гърция. Това на практика оправдава етническото прочистване на наши сънародници от Егейска Македония и Западна Тракия, както и въвеждането на абсурдните термини ,,елини – вулгарофигони" (гърци говорещи български език), а по- късно ,,елини славянофони" (гърци говорещи славянски език).
Обикновено управляващите в България се позовават на спогодба известна, като ,,Моллов–Кафандарис" за размяна на население между двете страни, пренебрегвайки важни международно–правни документи в които е фиксирано признаването на българско национално малцинство в Гърция. Тези документи са:

1. Договор за закрила на малцинствата, сключен на 10.08.1920 г. в гр.Севър, Франция и ратифициран през м.юни 1924г. от Британската империя, Франция, Италия, САЩ, и други съюзни сили с Гърция. В този договор се казва: ,,Гърция признава и обявява за лица от гръцко гражданство с пълни права и без всякакви формалности лицата от български произход, живеещи на датата на влизане в сила на настоящия договор в териториалните предели на Гърция, съгласно сключени след 01.01.1913 г. договори" .

2. Два паралелни протокола приети на заседание на Обществото на народите в Женева относно покровителството на малцинствата в България и Гърция, подписани от гръцка страна от министър Политис, от българска от министър Калфов и от Главния секретар на Обществото на народите. Текстовете на двата протокола са аналогични с тази разлика, че първият се позовава на Севърския договор, а вторият на Ньойския договор, чиято валидност е прекратена с подписването на Парижкия мирен договор от 1947г. Подписаните от двете държави протоколи са предизвикали острото недоволство на Белград, тъй като с тях се подкопавали сръбските позиции във Вардарска Македония, предвид опасността местното население, чиито права са признати в сключения също през 1920 г. Сен-Жерменски мирен договор, да се идентифицира за българско. Поради това на гръцкото правителство спешно е направено предложение за двустранен договор, който да признава сръбската националност на славянското население в Егейска Македония. Отхвърлянето му е предизвикало криза, довела да прекратяване на договора за приятелство между двете страни от 1913 г. Нещо повече, в официално изявление на гръцкия парламент осъждащо Женевските протоколи се казва: ,,Не се погледна благосклонно на Женевския протокол, защото той потвърждава по категоричен начин, че България има право да се грижи за славянското население, обитаващо Гръцка Македония ..."

В доклад на държавния департамент на САЩ пред Конгреса (1991г.) констатира, че в признатото от гръцка страна мюсюлманско малцинство се включват ,,помаци – български говорещи мюсюлмани, населяващи планински райони по границите с България".
През 1992 г. пред ОС на ООН, гръцкото правителство заявява че Гърция възразява и непризнава понятие ,,македонци" , а премиерът Папандреу в изявление пред Парламента изтъква, че правителството потвърждава наличието на българи, но не и на ,,македонци". Както е уредено в чл.5 на Българската и в чл.28 на Гръцката конституция ратифицираните международни договори се считат за част от националното законодателство. Приетите обаче от Гръцкия парламент през 1982г., 1985г. и 1989г. нормативни актове за премахване последиците от гражданската война (1946 – 1949г.) и възстановяване на всички граждански и политически права на участвалите в нея лица се отнасят не за всички граждани, а само за тези от ,,гръцки произход". В следствие на това тези от български произход останаха онеправдани. т.е. не можеха да си възстановят например имуществото, а тези в Гърция пък не могат да завещават на лица извън Гърция и т.н.

Въз основа на Ньойския мирен договор от 27.11.1919 г. от Царство България бяха откъснати по ,,стратегически съображения" Западните покрайнини (царибродска), Босилеградска и Струмишка околии, както и анклав от територията на Видинска околия, и присъединени към Кралство на сърбите, хърватите и словенците, което от 1929г. се преименува в Кралство Югославия.

На 10.02.1947 г. Парижкия мирен договор дава тези територии на Федеративна народна република Югославия.

През 1991 г. СР Югославия се разпадна и престана да съществува като държавно–правен субект. На нейно място се образуваха шест независими държави – Сърбия, Хърватска, Словения, Босна и Херцеговина, Македония, а по–късно Черна гора се отделя от Р Сърбия.

Съгласно международното право, когато една държава престане да бъде държавноправен субект, всички подписани от нея договори губят правна сила.

Каква е съдбата на откъснатите от България Западни покрайнини и присъединени към бивша СР Югославия?

Вместо правителствата на петте (по–късно шест) независими републики да решат съвместно бъдещето на Западните покрайнини в нарушение на международното право, Царибродска и Босилеградска околии заедно с анклава, откъснат от Трънска околия, са присъединени към Р Сърбия, а Струмишка околия към Р Македония. По този начин България е поставена пред свършен факт, но съществуват няколко правни възможности за решение на проблема:
1. Западните покрайнини да се върнат безусловно на България. Най–честното и справедливо решение.

2. Западните покрайнини да се върнат на България, поради коренна промяна на условията, при които е подписан договорът (modus sic stantibus). Този подход е използван от Кралство Сърбия след окупацията на Македония през 1912 г. и нежеланието й да се оттегли от ,,безспорната и спорни" зони, съгласно междуправителствения съюзен договор.

3. Западните покрайнини могат да се превърнат в протекторат на шестте републики и да се управляват от създаден от тях Кондоминиум (съвместно управление).

4. Ако посочените възможни не могат да се осъществят, то България има моралното право да поиска Западните покрайнини да получат административна и културна автономия под егидата на шестте републики.

Тези правни разрешения не са в противоречие на Виенската конвенция за правото на договорите от 1969г., която по принцип не разрешава ревизия на сключени договори, засягаща промяна на границите. Този текст се отнася обаче за договори сключени след датата на приемането на споменатата Конвенция от 1969 г. Според чл.4 на Конвенцията това не се отнася за сключените договори преди тази дата, т.е. преди 1969 г. Парижкия мирен договор е подписан през 1947 г. т.е. далеч преди 1969 г. Така че ревизия на границите при разпада на Югославия е напълно възможна.

Нека си припомним, че в Европа след 1969 г. въпреки Виенската конвенция се създадоха и промениха своите граници няколко нови държави: ГДР се обедини с ГФР и се формира Обединена Германия, Чехословакия се раздели на Чехия и Словакия, Югославия се разпадна на шест републики, СССР се разпадна на множество независими държави и т.н.
Такива са фактите, а готови ли са българските правителства да посрещнат предизвикателствата на времето и защитят националните интереси на България?

[Hatshepsut]

Другите българи... Кои са те? Колко са? Къде са? Каква е историческата им съдба? Какво са "другите" българи за България – единокръвни братя, демографски резерв или просто част от едно неделимо цяло наречено българска нация? Другите българи...

Кои са те? Колко са? Къде са? Каква е историческата им съдба? Защо са "другите"? Какви са причините да напуснат България? Какво представляват те извън естествената си среда? Как живеят във втората си родина? Какво е нивото, до което те се реализират в "другото" общество? До каква степен специфичните национални, културни и исторически характеристики се проектират върху живота на българите и българските общности зад границите на днешната българска държава? И други: Готова ли е България – обществото и държавата – да приеме истината, че почти половина от числеността на населението на страната живее извън нейните граници? Какво са "другите" българи за България – единокръвни братя, демографски резерв или просто част от едно неделимо цяло наречено българска нация?

След 1989 г., темата за огромните български общности в съседните на България държави, в Украйна, Молдова и т.н. престана да бъде ,,табу". Тогава най-после се заговори за хилядите българи в тези страни, от които официална България се бе отказала за дълги години. Всеобщото очакване бе за една модерна политика за приобщаване на тези българи към днешния ден на "старата Родина", за единение на българите по света. Сред големите български етнически общности (Украйна, Молдова, Македония, Сърбия, Албания, Румъния и др.) започнаха процеси на национална културна и обществена еманципация. Те се изразяваха в създаването на различни по тип дружества и организации, засилване на контактите с прародината България, получаване на образование в български учебни заведения, тенденция към временно или постоянно заселване в България. От друга страна, многохилядната ни политическа и икономическа имиграция в Западна Европа и страните от Новия свят, започна – макар бавно и трудно – да преодолява предубеждението си към България, да вижда в нея не страната, която ги е прогонила, а родината, образът на която винаги е бил скътан в сърцата им през дългите години изгнание. Нещо повече – мнозина от тях повярваха в обновяването на България и пожелаха да инвестират своите опит, знания, контакти в този не лек процес. Всичко това би могло да улесни една адекватна политика на държавата спрямо сънародниците си по света.

Но нищо подобно така и не се случи.

През изминалите 19 години демокрация се смениха много правителства, но нито едно от тях не изрази явна воля за това. Не показа категорично, че гледа на българите в чужбина като на част от българската нация. Едва в началото на тази година настоящият кабинет започна да работи върху изграждането на цялостна политика по отношение на българите в чужбина. Обаче много скоро стана ясно, че и импровизираната обществена дискусия върху т.нар. доклад на министър Ивайло Калфин "Българите по света и държавната политика" (една изключително слаба, разностилна, неиздържана терминологично и твърде мъглява откъм конкретни намерения  компилация от различни източници) и помпозната Национална кръгла маса "Новата държавна политика за българите по света" са само част от PR-стратегията за спечелване на следващите избори. Или поне за осигуряване на медиен комфорт по темата "българи в чужбина" до края на мандата. А в същото време органът на правителството за провеждане на тази политика – Държавната агенция за българите в чужбина – от месец декември е без председател.

Но отношението на държавата към темата за другите българи е само едната страна на медала. От друга страна, независимо от безпрецедентното по мащабите си спрямо 1989 г. разрастване и либерализация на българската медийна среда, тази важна обществена, национално значима проблематика продължава да е сравнително слабо застъпена. Съществуващите радио и телевизионни предавания са адресирани главно към най-новите "вълни" на емиграцията, към т.нар. "преуспели българи", или са ориентирани в преобладаващо исторически и етнографски план. До скоро практически нямаше предаване, което да отразява нарастващата динамика и увеличаващия се географски, социален, етнокултурен и друг обхват на "външните Българии". Едва през 2007 г. по Национална телевизия СКАТ стартира "Облаче ле бяло" – предаване за българите по света "такива каквито са". Едно предаване е безкрайния ефир. Капка в безбрежния океан от информация. Но още по-трагично е положението в печатните медии. На страниците на българските вестници темата за задграничните българи се поява единствено в контекстна на някакъв скандал или при посещение на високопоставен политик в някоя общност в чужбина. А опитите за създаване на патриотичен, национално отговорен печат не сполучват – "темата е непродаваема"...

Това са накратко политическите и медийните условия, при които стартира нашата рубриката "Другите българи". Вашата рубрика. Мястото, където всеки от вас, независимо дали сте в България или извън нея, ще може да сподели знания, опит идеи. Територия, където заедно ще поставяме актуалните проблеми на българите по света и ще търсим пътища за тяхното решаване. Зона на истинското родолюбие и патриотизъм – без политически лозунги и предизборна агитация.

Като пожелавам "На добър час!" на портала "Българи", надявам се с заедно с вас, скъпи читатели, да изградим едно актуално информационно-познавателно пространство, насочено както към българите в България, така и към многобройната българска диаспора по света. Защото само когато се познаваме, можем да бъдем част от едно цяло, от един общ български организъм, част от българската нация. Световната, духовната България – без граници и визи.

http://www.bolgari.org/

[Hatshepsut]

Най-много са българите в Германия, 400 000 повече емигранти за 7 г.

Министерството на външните работи на Р. България е изпратило на 31 януари 2019 г. до www.eurochicago.com писмо в отговор на въпроси на редакцията на уебсайта, свързани с броя на българите извън страната по държави, броя на дипломатическите представителства по света и на служителите в тях, броя на сътрудниците на бившата ДС, работещи в министерството и в дипломатическите мисии. Отговорът е подписан от постоянния секретар на МВнР Елена Шекерлетова, се казва в съобщение на eurochicago.com, предаде БТА.

Според отговора най-много са българските граждани в Германия - 416 хиляди, но за повечето от страните, където има по-големи български разселения, данните са видимо закръглени. Така например за Франция числото е 60-80 хиляди, за Австралия - 10-15 хиляди, за Нова Зеландия - 3-5 хиляди и пр.

За Турция са посочени 350 хиляди, за САЩ - 300 хиляди, за Гърция също 300 хиляди, за Испания - 250 хиляди, за Великобритания - 200 хиляди, за Италия - 120 хиляди, за Канада - 70 хиляди, за Австрия - 35 хиляди, за Молдова - 31 хиляди, за Кипър - 25 хиляди, за Чехия също 25 хиляди, за Южна Африка - 20 хиляди, за Швейцария - 12 хиляди, за Норвегия - 7 хиляди, за ОАЕ - също 7 хиляди, за Малта - 6 хиляди, за Полша - 4 хиляди, за Йордания - хиляда и пр.

Ако сравним новополучените данни с данните отпреди седем години (след предишното запитване до МВнР), ще видим, че през 2011 г. броят на българските граждани в Германия е бил само 74 869, а сега числото е над 400 хиляди и това е доста повече от САЩ, Гърция и Испания.

За 2011 г. данните за Великобритания са 100 хиляди български граждани, за Франция - 30 хиляди, данните за Турция - 500 хиляди. Т.е., българските граждани във Великобритания са се увеличили за 7 години със 100 хиляди, тези във Франция с 30-50 хиляди, а тези в Турция са намалели със 150 хиляди. Данните за САЩ, за Гърция и за Испания са същите, както сега. Излиза, че за седем години няма никакви промени в броя на българските граждани в тези страни, което едва ли е така, се констатира в съобщението на eurochicago.com.

Общият брой на българските граждани по света, според данните за 2011 г., изпратени ни в началото на 2012 г. от МВнР, е бил 2 018 792. Ако съберем грубо приблизителните данни, изпратени ни сега по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), ще получим над 2 млн. и 417 хиляди български граждани извън България за 2018 г., твърди чикагският уебсайт и отбелязва, че според данните на МВнР българските емигранти по света са се увеличили с 400 хиляди за седем години.

Българскоезичната електронна медия посочва, че в писмото си до МВнР от 10 януари т.г. е включила и въпроси, зададени не по ЗДОИ, свързани с идеята да се направи преброяване на българските граждани извън България. По тази тема от МВнР засега не са изпратили отговори.

Според някои източници, продължава eurochicago.com, населението на България, вече е под 7 млн. Тези над 2 млн. и 417 хиляди български граждани в чужбина са една значителна част от тях, при това повечето са в активна и работоспособна възраст. И тази твърде значителна част наши съграждани с избирателни права, нямат никакво институционално представителство в България, ако не броим 25-те служители в печално прославилата се Държавна агенция за българите в чужбина...

На втория въпрос, зададен по ЗДОИ, а именно за броя на българските дипломатически и консулски представителства по света и броя на служителите в тях, от МВнР са изпратили данни за служителите в задграничните представителства. Вижда се, че на много места те са по един или двама човека и не е ясно как успяват и да обслужат българите, и да свършат другата си дипломатическа дейност свързана с политическите, културни и бизнес контакти.

От данните на МВнР личи, че най-много български дипломатически представители има в Брюксел - 61 в Постоянното представителство на България в ЕС, 14 в представителството ни в НАТО и 10 в българското посолство в града. В Москва (Руска федерация) българските дипломатически служители са 32; 25 - в Истанбул (Турция); 20 в Атина (Гърция); 19 в Скопие (Р. Македония); по 18 в Белград (Сърбия) и Париж (Франция); по 17 в Анкара (Турция), Берлин (Германия) и Лондон (Великобритания); 15 във Вашингтон (САЩ); по 13 в Рим (Италия), Киев (Украйна) и Техеран (Иран); 12 в Женева (Швейцария); 11 в Солун (Гърция); по 10 в Букурещ (Румъния) и Хага (Нидерландия); по 9 в Мадрид (Испания), Пекин (Китай), Тирана (Албания), Кайро (Египет) и Бейрут (Ливан); по 8 в Будапеща (Унгария) и Сараево (Босна и Херцеговина), по 7 в Прага (Чехия), Кишинев (Молдова) и Страсбург; по 6 в Копенхаген (Дания), Токио (Япония), Прищина (Косово), Мюнхен (Германия), Одеса (Украйна), по 5 в Берн (Швейцария), Лисабон (Португалия) и др. В Ню Йорк има 15 души в постоянно представителство и още 5 - в генералното консулство. Във Виена (Австрия) има 13 души в посолството и още 8 в постоянно представителство.

Според изпратените данни в Белгия има общо 85 български дипломатически представители. В Турция са общо 53 (25 в Истанбул, 17 в Анкара, 8 в Одрин и 3 в Бурса). В САЩ има общо 40 дипломатически служители (20 в Ню Йорк, 15 във Вашингтон, 3 в Чикаго и 2 в Лос Анжелос). В Руската федерация са общо 36 (32 в Москва и 4 в Санкт Петербург). В Гърция са общо 31 (20 в Атина и 11 в Солун). В Германия са общо 26 (17 в Берлин, 6 в Мюнхен и 3 във Франкфурт на Майн). В Р. Македония са общо 22 (18 в Скопие и 4 в Битоля). В Сърбия са общо 21 (18 в Белград и 3 в Ниш). В Украйна са общо 19 (13 в Киев и 6 в Одеса).

За последните две години служителите на бившата ДС, понастоящем на работа във външното министерство на Република България, са намалели с двама - от 56 на 54, завършва публикацията си eurochicago.com.

https://dnes.dir.bg/obshtestvo/nay-mnogo-sa-balgarite-v-germaniya-400-000-poveche-emigranti-za-7-g

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите две книги по темата:

- доклада на Йордан Янев "Държавната политика към българите и българските общности по света след 1989г.":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=1693

- монографията "Българската емиграция: теории, политики, емпирични изследвания" (авторски колектив)

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=156

[Hatshepsut]

Българската народност на Балканите в миналото и днес

[Hatshepsut]

Операция: История: Колко са българите по света

[Hatshepsut]

Доц. Кочева: Многобройни са "новите Българии" зад граница

Нашите общности в чужбина са многобройни ,,малки Българии" или ,,нови Българии" зад градница. 15 милиона са българоезичните (по етнически произход) по света.

Това каза в интервю за Дир. бг доц. д-р Ана Кочева от Института по български език към БАН и автор на "Картата на българския език на ново място по света". Карта, която разбива досегашните представи за българската диаспора и за носения от нея български език.

- Доц. Кочева, какво представлява "Картата на българския език на ново място по света"?

- Тя е своеобразно продължение на "Картата на диалектната делитба на българския език". В нея става дума за разпространението на езика ни на ново място по света в резултат на различни по време миграционни процеси. В Европа, Америка и Австралия емиграцията ни е по-голяма, докато в Азия и в Африка тя има по-скоро символичен характер. Трябва да кажа, че досегашната представа за българската диаспора и за носения от нея български език, поради изкривен идеологически, а с това и недостатъчен политически, обществен, културен и научен интерес, беше крайно непълна, за да не се каже истината, че е бедна и понякога невярна.

Нашите общности в чужбина са многобройни ,,малки Българии" или ,,нови Българии" зад граница. Картата отразява преселванията на българите, които са главно два типа: стари – до промените през 90-те години на ХХ век и нови – след промените, които продължават и до днес.

- Каква е разликата между българи и българоезични?

- Основният термин, с който работя, е именно българоезични емигранти/имигранти - всички етнически българи (по произход), които и сега използват различните форми на български език, независимо от тяхната религиозна или нова държавна принадлежност. Един от примерите е ситуацията в Австралия и Нова Зеландия, където проблемът е много сложен, поради някои задълбочили се процеси на отродяване на етническите българи, започнало още на старо място след откъсването на части от българското етническо землище от завоевателите.

Въпросът за българския характер на езика, говорен до и след това откъсване, обаче е ясен и не подлежи на доказване, независимо от чуждите народностни етикети, които се лепят към него.

Следователно, в Австралия и Нова Зеландия има 3 типа българи с единен етнически произход: едните от тях – със запазено, а другите – с променено народностно съзнание. И трите типа говорят един и същи език – български, т.е. не са престанали да бъдат българоезични. Така възниква и странният феномен за съществуването още и на българоезични ,,македонци" и на българоезични ,,гърци".
Неофициалните данни сочат, че броят на австралийските граждани с български произход и език е някъде към 220 000 души.

- И колко всъщност са българоезичните по света?

- Като се съберат българите от старите историко-географски области – Мизия, Тракия и Македония, и към него се прибави броят на българоезичните от новите места по целия свят, то общият брой на говорещите български по нашата планета се движи около 15 милиона души.

- Днес много се говори за демографска катастрофа, за изтичане на българите зад граница, което установявате и Вие. Има ли опасност българският език да изчезне?

- Традиционното българско черногледство понякога ни тласка към апокалиптични прогнози. Аз обаче съм по-скоро оптимист за бъдещето на езика ни. Българските диалекти, например, в последно време се радват на ревитализация, те се появиха в интернет, в социалните мрежи. Знаете ли колко Фейсбук групи има на хора, обединени регионално от своя говор, независимо в кое кътче по света се намират: ,,Аз говоря на родопски диалект", ,,Хумор от Банско и околия", ,,Северозапад. Орг." и още много, много други. Така в модерното дигитално общество диалектите ни за пръв път се явяват в писмена форма.

Освен това носителите на един или друг диалект вече не се срамуват от него, не го смятат за ,,развален" език, а напротив, осъзнават, че това е белег за регионална, респективно национална идентичност, пазят го, искат да го покажат...

Що се отнася до българите по света, там въпросът с езика на второто и третото поколение наистина е сложен, но пък българските училища се множат навсякъде, а знаем, че ,,народността не пада там, дето знанието живей".

https://dnes.dir.bg/obshtestvo/ezikoznanie-karta-diaspora-dialekti-anna-kocheva-25800192

[Hatshepsut]

Когато става дума за Българската диспора, лично аз разграничавам две понятия:

- Българска национална диаспора. Това са българските общности в "близката чужбина" - българските малцинства и новата българска емиграция в съседните на България държави на Балканите, както и в Молдова и Украйна

- Българска диаспора. Това понятие е по-общо, то включва българските общности навсякъде по света

Ето защо във форума има специален раздел "Българска национална диаспора" 

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата "Българи отвъд Европа. Институции и културно наследство":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=6531

[Hatshepsut]

Колко българи живеят в страните от ЕС

Стотици хиляди българи са напуснали България. Най-много от тях живеят в Германия - около 400 000. Това сочат официалните данни за българските граждани, пребивавали през 2022 най-малко една година в друга страна от ЕС

861 054 - това е официалният брой българските граждани, които през 2022 година са живели в други страни в ЕС.  Данните са на европейската статистическа служба Евростат, но са публикувани и на сайта на германската статистическа служба Statista. Според тях най-много българи живеят в Германия -  390 021. На второ място е Испания - със 116 843 българи, а на трето е Гърция - с 69 550. Става дума за броя на българите, регистрирани официално в тези страни и пребивавали там най-малко една година. В статистиката не влизат данните за тези български граждани, които са живели по-малко от 12 месеца в чужбина.

Колко са българите в останалите 24 страни?

Ето и броя на българите в другите страни от ЕС: на четвърто място е Италия с 49 205, на пето - Нидерландия с 47 699, на шесто - Белгия с 45 187, на седмо - Австрия с 35 879, на осмо - Франция с 27 695, на девето - Швейцария с 13 354, на десето - Дания с 12 427.

Най-малко български граждани живеят в Лихтенщайн - едва 8, следвани от българите в Литва - 41, и Латвия - 130. В останалите страни от ЕС официалният брой на българите изглежда така: Хърватия - 160, Румъния - 475, Исландия - 524, Унгария - 645, Словакия - 1268, Люксембург - 1969, Ирландия - 2508, Финландия - 2699, Словения - 3148, Полша - 6424, Португалия - 6491, Швеция - 7172, Норвегия - 7735, Чехия - 11 797.

Какво казват данните на МВнР?

Данните на Евростат се различават леко от данните на българското министерство на външните работи, които бяха съобщени през януари 2023 от БГНЕС. Според тях, в Германия официално живеят 410 885 български граждани. Тези числа са по справка, изготвена от българското посолство в Берлин и генералните консулства във Франкфурт и Мюнхен. Според официалните данни, предоставени от посолството в Мадрид и генералните консулства във Валенсия и Барселона, българите в са 118 120 хиляди. Но неофициалният им брой е вероятно двойно по-висок - около 215 000.

Българските граждани не са длъжни да се регистрират в българските дипломатически мисии в чужбина. По тази причина МВнР не разполага с точни данни за числеността на пребиваващите българи зад граница. Също така липсва статистика за редица държави.

Смята се, че извън Европа най-много българи има в САЩ, Канада и Аржентина. По неофициални данни броят на българите в САЩ достига 350 000.

https://www.dw.com/bg/kolko-blgari-ziveat-v-stranite-ot-es/a-65658837