• Welcome to Български Националистически Форум.
 

The best topic

*

Posts: 40
Total votes: : 1

Last post: 22 April 2022, 17:04:55
Re: България, заснета с дрон by Panzerfaust

avatar_Hatshepsut

Интересни научни открития

Started by Hatshepsut, 16 August 2018, 13:44:56

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

HatshepsutTopic starter

Динозавър без зъби е живял на територията на Бразилия


Националният музей на Рио де Жанейро обяви за откриването на нов вид "много рядък" динозавър - теропод без зъби, който е живял на територията на страната преди 70 милиона до 80 милиона години, предаде АФП.

Динозавърът Бертазаура леополдине (Berthasaura leopoldinae) е бил малък. Дължината му е била 1 м, а височината - 80 см. Той е идентифициран по фосили, намерени при разкопки в щата Парана от 2011 до 2014 г.

Тероподите са двукраки динозаври, обикновено месоядни или всеядни, със зъби. Този обаче е имал човка и не е имал зъби, за разлика от останалите динозаври, откривани в Бразилия досега, уточнява Националният музей на Рио де Жанейро в комюнике. Изследването е извършено съвместно с палеонтоложкия център в Контестадо. Публикувано е вчера в сп. "Нейчър".

Фосилите са били изключително добре запазени - части от череп, челюст, гръбнак, таз, предни и задни крайници. Това прави "Берта" един от най-добре запазените екземпляри от периода креда.

Липсата на зъби е "истинска изненада за палеонтолозите" и поставя много въпроси за начина на хранене на динозавъра. Възможно е да се е хранел различно от другите тероподи, но това не му е пречело да яде месо, твърдят авторите на изследването.

https://www.vesti.bg/lyubopitno/bezzyb-dinozavyr-e-zhivial-na-teritoriiata-na-braziliia-6134089

HatshepsutTopic starter

Съвременниците на динозаврите, които са живи и днес



Топ 5 праисторически животни, които са били по-опасни от динозаврите

Преди 65 млн. години падането на огромен метеорит предизвикало един от най-големите катаклизми в историята на Земята.

Масовото измиране на видове довело до изчезването на динозаврите – макар че, според повечето палеонтолози, някои успели да се спасят и да еволюират, превръщайки се в птици. Други същества обаче оцелели, без да се налага да се променят така драстично.

В следващите редове може да научите любопитни подробности за част от тези съвременници на динозаврите.

Крокодили



Едва ли има други съвременни животни, които да приличат повече на динозаври от крокодилите. Те обитават нашата планета от впечатляващите 240 млн. години. През периода Креда (в края на който се случва масовото измиране на видове, довело до изчезването на динозаврите) редом с динозаврите са съществували и гигантски крокодили като саркосухите, деиносухите и дриозаврите, за които палеонтолозите отбелязват, че са били едни от най-опасните хищници в историята на Земята.

Змии



Крокодилите не са единствените влечуги, съвременници на динозаврите, които са живи до днес. Най-старите вкаменелости на змии, познати на науката, са на възраст 140 – 167 млн. години.

Въпросът за техния произход е обект на разгорещени спорове. Някои учени смятат, че техни прародители са мозазаврите – водни влечуги, които на свой ред произлизат от вараноподобни гущери.

Друга теория гласи, че змиите са се развили от гущери, развили умението да се заравят под земята. В хода на еволюцията, тези видове загубили крайниците си, за да могат по-лесно да се заравят.

Хлебарки



По време на периода Карбон (359 – 299 млн. г. пр. Хр.) хлебарките са един от най-разпространените видове на Земята. Те са били около два пъти по-големи от днешните хлебарки.

Изумителното е, че тези насекоми са преживели няколко масови измирания – включително това между периодите Перм и Триас, когато изчезват близо 90 процента от всички видове на нашата планета.

С оглед на историята на хлебарките не е никак изненадващо, че според много хора те биха оцелели дори и след ядрен взрив – нещо, което не е истина, макар че могат да понесат десет пъти по-силна радиация от хората.

Пчели



Тези насекоми, без чиято помощ огромен брой съвременни растения биха изчезнали, се появили през периода Креда. Те произлизат от хищни оси, хранели се с други насекоми.

Предполага се, че историята на пчелите започва относително по същото време, когато на Земята се появили и първите цъфтящи растения. Тъй като са открити много малко фосили на пчели, еволюцията им до голяма степен е обвита в мистерия.

Смята се, че голямото измиране на видове в края на Креда намалило рязко техния брой, но те все пак успели да оцелеят.

Акули



Акулите са едни от най-уникалните същества, обитаващи нашата планета. Те са се появили за пръв път преди близо 450 млн. години.

Това означава, че акулите не само са по-стари от динозаврите, но и са успели да преживеят четири от петте масови измирания в историята на нашата планета. През периода Креда, когато динозаврите били властелини на Земята, акулите често ставали жертви на опасни хищници като Спинозаврите, но след това броят им постепенно започнал да се увеличава.

Вероятно най-известният вид праисторически акули е Мегалодонът – истинско чудовище, достигащо дължина от близо 20 м. и тежащо около 60 тона. За наше щастие, тези огромни хищници са изчезнали преди 2 млн. години.

Мечоопашати раци



Това едро членестоного, известно и с имената мечоносец и подковообразен рак, еволюира изключително бавно. Неслучайно е наричано живо изкопаемо – на практика, то изглежда по почти същия начин както преди 250 – 300 млн. години. Също както акулите, тези раци са преживели няколко масови измирания.

Любопитна подробност за тях е, че те не принадлежат към клас Ракообразни както останалите раци, а към отделен клас – Xiphosura. По тази причина тези членестоноги са най-близки от таксономична гледна точка до организмите от клас Паякообразни (като паяци и скорпиони).

Морски звезди



Появили се преди цели 480 млн. години, морските звезди днес обитават дъната на всички океани – от Екватора до полярните области. Освен това, те се срещат на различна дълбочина – от крайбрежните райони до 6 км. под повърхността.

Още от дълбока древност, морските звезди имат по пет лъча, с помощта на които се придвижват. Всеки знае, че ако един от тях бъде откъснат, на негово място израства нов. По-малко известен факт е, че от откъснат лъч може се възстанови цяла морска звезда.

Хатерии



В наши дни тези влечуги могат да бъдат забелязани единствено на някои малки острови около Нова Зеландия. Хатериите са се появили преди около 220 млн. години и са единствените оцелели до днес представители на разред Клюноглави. Намерените кости от тези същества показват, че до около 950 г. пр. Хр. те са били широко разпространени.

За изтребването им първоначално допринесли маорите, а след това и пристигналите на територията на Нова Зеландия европейци. Към края да 19 в. хатериите изчезнали от двата големи острова – Северния и Южния.

https://www.vesti.bg/lyubopitno/syvremennicite-na-dinozavrite-koito-sa-zhivi-i-dnes-6128717

HatshepsutTopic starter

#114
Карл Ландщайнер, кръвоспасителят


Той получава Нобелова награда за откриването на кръвните групи. Но това съвсем не е единственият му принос в медицината. Тази седмица в рубриката Малки истории за велики европейци от 20 век ви разказваме за австрийския лекар Карл Ландщайнер

Карл Ландщайнер, лекар, патолог, имунолог, биолог, /1868–1943/

Произход: Австрия, интелектуално еврейско семейство

Образование: доктор по медицина от Виенския университет, учи химия във Вюрцбург, Мюнхен и Цюрих

Научни постижения: откривател на кръвните групи и резус фактора, открива инфекциозния характер на полиомиелита и вируса, който го причинява, пионер на кръвопреливането,

Признание: Нобелова награда за медицина /1930/


Ако някой спаси живот, е герой. А ако спаси милиарди животи? Не, количеството стряска и игнорираме човека, чиито открития дават на хората нов дъх.

Той е австриец, казва се Карл Ландщйнер, и разбули тайните на кръвопреливането, като откри кръвните групи и изведе законите за съвместителство между кръвните клетки.

Човешката кръв може да е спасител, но и убиец. Кръвопускането е древна лечебна практика. През 5 в. пр.н.е. Хипократ я споменава в медицинска книга, но не я препоръчва. После в Рим Гален уточнява, че няма лошо в нея, стига да е под наблюдение на лекар. А в медицински и магьоснически среди векове се върти и идеята за нещо повече - за кръвопреливане.

През 15 век папа Инокентий VIII иска да му прелеят кръв от момчета, за да се подмлади, но умират и момчетата, и папата. След два века интересът към темата се възражда - Уйлям Харви описва системата на човешкото кръвообращение и това води до успешни опити за кръвопреливане с участието на кучета.

40 години по-късно Жан-Батист Дени, дворцов лекар на Луи XIV, прелива овча кръв на 15-годишно момче, което оцелява. Но следват много провали и практиката е забранена във Франция. Минават още два века, за да се появи Карл Ландщайнер и да изясни проблемите.

Карл Ландщайнер е роден през 1868 във Виена. На 17 е в медицинското училище на Виенския университет. Вече има ясна визия за бъдещето и, за да не среща препятствия, приема католицизма. Антисемитските настроения са силни и той знае, че иначе, заради еврейския произход, няма да получи професорско място. Иронията е, че въпреки това в родината той никога не става редовен професор.

В университета Карл се интересува от органична химия и след дипломирането се отдава на научни изследвания - обикаля Европа, включва се в екипи на водещи учени и усвоява модерната лабораторна техника. На 27 е асистент във Виенския институт по хигиена, там развива интерес към имунологията и реакциите на кръвния серум.

Скоро се прехвърля в отдела по патология и анатомия на Виенския университет. За десетина години прави 4000 аутопсии, публикува 75 научни статии, повечето посветени на имунологията, а опитите му с кръвни проби, лични и на колеги, през 1901 водят до откриване на основните кръвни групи – А, В и О, която той първоначално нарича С. Малко по-късно учениците му допълват откритието със смесената група АВ.

Човешката кръв се състои от няколко вида клетки, които плуват в плазма. Разликите между кръвта на отделни хора идват от наличието или липсата на специални молекули - антигени и антитела. Това прави кръвните групи несъвместими или частично съвместими. Неправилното им смесване пък води до реакции, често смъртоносни.

Важно усложнение идва и от тъй наречения ,,Резус фактор", който съпътства всички групи. Системата резус фактор се състои от 50 антигена, най-важният е D и точно неговото присъствие или отсъствие в организма се обозначава с плюс или минус.

За откритието на кръвните групи, през 1930 Карл Ландщайнер получава Нобеловата награда за медицина, но не смята това за най-важното си откритие - твърди, че то е късмет. Но за малките молекули Haptens в имунологията, Ландщайнер казва, че малцина, освен него, биха могли да го открият. Това е скромният начин да се каже – никой.

Той открива също вирусния характер на полиомиелита, така става възможно създаването на ваксина и почти пълното унищожаване на този човешки бич. Ландщайнер открива и специална микроскопска техника за диагностика на сифилиса чрез пряко наблюдение на бактерията. През 1927 изнамира и още кръвни групи - М, N и Р.

Но има два най-важни фактора за това името му да не е известно извън специализираните среди. Първо, сферата на работа на Ландщайнер е не само сложна, но и много специфична - трудно е тя да се вкара дори в системата на научно-популярната литература.

И второ, той е темерут. Да, жени се и има нормален семеен живот, разбира от музика, сам е прекрасен пианист, тайната му страст са криминалните романи. Но мрази публичността - цял живот Карл Ландщайнер не дава нито едно интервю, включително по повод Нобеловата награда. Това не е скромност, това е начин на мислене.

На 75 умира от инфаркт, а ние, вместо да го почитаме все повече, започваме да го забравяме все повече.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/31588494.html


Кръвната група на здравия човек остава непроменена през целия му живот, подобно на пръстовите отпечатъци. Кръвната група е своеобразен идентификатор на личността, който се предава от родителите на децата.
Тя е по-древна категория от расата и главната разлика между хората не е в етническия произход, а в състава на кръвта.

Кръвта на прадедите ни

Кръвната група е определен етап от многохилядната еволюция на храносмилателната и имунната система, резултат от адаптирането на нашите прадеди към променящите се природни условия.
Според полския учен Людвиг Хирсцфелд древните хора от трите раси имали една кръвна група – нулева. Храносмилателният им тракт бил добре приспособен към преработването на месна храна. Ето защо дори днешният човек с нулева кръвна група има повишена киселинност на стомашния сок отколкото хората с другите кръвни групи. Затова често язвата се среща при хора с тази кръвна група. Останалите кръвни групи се отделили чрез мутация от ,,първата кръв" на нашите първобитни прадеди.
С увеличаването на населението и промяната на околната среда намалява възможността да се добива месо. Постепенно в основен източник на енергия за човека се превърнал растителният белтък. Това довело до възникването на ,,вегетарианската" втора кръвна група – А. Преселването на народите в Европа е причината за преобладаването там на хора с кръвна група А в момента. Нейните притежатели са по-приспособени към оцеляването в плътно населени райони. Кръвна група А е типична за градския жител. Смята се, че той е оцелявал по времето на средновековните епидемии от чума и холера в Западна Европа, които затривали цели градове. В носителя на кръвна група А на генно ниво е заложено умението и необходимостта да съществува в общност, с по-малко агресия и голяма контактност.
Смята се, че родината на гена на третата кръвна група В се намира в предпланинската част на Хималаите, в днешните Индия и Пакистан. Отглеждането на животни и използването на млечни продукти в храненето определили поредната еволюция в храносмилателната система на хората. Суровите климатични условия довели до появяването на черти на характера като търпение, целеустременост и невъзмутимост.
Четвъртата кръвна група АВ възникнала в резултат от смесването на гена А и носителя на гена В. Днес само 6% от европейците имат тази кръвна група, която е най-младата в системата. Тази група е наследила висока имунологична защита, която се проявява в устойчивост към автоимунни и алергични заболявания.

Специалният маркер ,,А"

През 1891 г. австралийският учен Карл Ландштайнер провел изследване на червените кръвни телца – еритроцитите. Той открил любопитна закономерност: в червените кръвни телца на някои хора може да има специален маркер, който ученият означил с буквата ,,А", при други – маркер ,,В", при трети нямало нито един от тези маркери. По-късно науката изяснила, че описаните от Ландштайнер маркери са специални белтъчини, които определят видовата специфика на клетките, т.е. са антигени. На практика изследванията на Карл Ландштайнер разделили хората на три групи според свойствата на кръвта: О, А и В. Четвъртата група АВ била описана от учения Дакастело през 1902 г. Общото откритие на двамата учени било наречено системата АВО.
През 1927 г. били открити още четири антигена – М, N Р и р на повърхността на еритроцитите. По-късно станало ясно, че върху съвместимостта на кръвта на различните хора тези четири антигена не оказват никакво влияние. През 1940 г. бил описан още един антиген, който бил наречен резус-фактор. В неговата система съществуват шест антигена - C, D, E, c, d, e. Резус-положителни се смятат хората, в кръвта на които се съдържа главният антиген в системата Резус – D, открит в макака Резус. Резус-факторът за разлика от антигените в групите кръв е разположен във вътрешността на еритроцита и не зависи от наличието или отсъствието на други фактори в кръвта. Резус-факторът също се предава по наследство и се запазва през целия живот на човека. Той се намира в еритроцитите на 85% от хората, тяхната кръв се нарича резус-положителна Rh+). Кръвта на останалите хора не съдържа резус-фактор и се нарича резус-отрицателна (Rh-).
Така еритроцитът на всеки човек има голям набор от антигени. Наричат ги обикновено аглутиногени – от думата аглутинация – слепване, вещества, които предизвикват слепване. Най-важните са двата вида антигени – А и В, различните съчетания между които определят на кръвната група в системата АВО.
В целия свят кръвта широко се използва за лечебни цели. Но ако не се спазват правилата при преливането на кръвта, това може да заплаши живота на човека.
Хората от кръвна група 0 са универсални донори, тъй като тяхната кръв може да се прелива на лица с другите кръвни групи. Хората с група АВ са универсални реципиенти – на тях може да се прелива кръв от всяка кръвна група.
Резус-факторът и кръвната група имат голямо значение. Ако резус-факторът попадне в организма на хора, в които той отсъства, в кръвта започва имунологична реакция, в резултат на която се появяват придобитите разрушаващи белтъчини – аглутинини, към резус-фактора. Когато попадне повторно, еритроцитите, които съдържат резус-фактор, в кръвта на резус-отрицателни хора настъпва слепване и разрушаване на еритроцитите.
Резус-факторът се отчита и при преливането на кръв, и при бременност.

(Издателство "Распер" - Facebook)

HatshepsutTopic starter

Невероятното съкровище на динозаври в Италия пренаписва история, география и еволюция


Възрастен и две млади индивида динозаври Tethyshadros insularis, представящи различния външен вид на незрели и зрели екземпляри в древната среда на Villaggio del Pescatore, първото находище в Италия, съхраняващо останките на много динозаври от същия вид

Колекция от останки на динозаври в Италия пренаписва историята, географията и еволюцията на древната средиземноморска област.

В сравнение с прекрасното си художествено и археологическо наследство, вкаменелостите от динозаври са много редки в Италия.

Не е изненадващо, че откриването на първите изолирани останки от тези животни в началото на 90-те години на миналия век предизвиква голямо вълнение, но скоро след това са сметнати за нищо повече от изключение от правилото. По време на разцвета на динозаврите, преди между 230 и 66 милиона години, древната средиземноморска област би била съставена от безброй малки острови, далеч от всички основни континенти – Европа, Африка и Азия – неподходящи като местообитания на големи животни като динозаври. Или поне така се смяташе.

Сега, ново проучване, публикувано в Scientific Reports и координирано от изследователи от Университета в Болоня, разкрива първия палеонтологичен обект с множество, изключително завършени скелети на динозаври в Италия - обекта Виладжо дел Пескаторе (Villaggio del Pescatore), разположено близо до Триест, в североизточна Италия.


Скелетът на Бруно, възрастен динозавър от вида Tethyshadros insularis, описан в това ново проучване

Тези красиви скелети принадлежат към вида Tethyshadros insularis и представляват най-големите и най-пълните скелети на динозавър, откривани някога в тази страна. Екипът описва скелетите на някои от най-красивите и непокътнати динозаври от обекта (по-специално на нов индивид с прозвище ,,Бруно") и подчертава появата на седем (вероятно единадесет) индивида във Виладжо дел Пескаторе.


Скелетни реконструкции на двата индивида Tethyshadros insularis, с незрелия екземпляр, наречен ,,Антонио" (горе) и зрелия, новоописан скелет на ,,Бруно" по-долу

Динозаврите не са единствените фосилни останки от мястото - риби, крокодили, летящи влечуги и дори малки ракообразни предоставят ярка картина на древна екосистема, запазена като никоя по света. Уникалните вкаменелости, събрани във Виладжо дел Пескаторе, могат да бъдат разгледани в Природонаучния музей (Museo Civico di Storia Naturale) в Триест.


Палеонтологичен обект Виладжо дел Пескаторе с палеонтолози, работещи за извличане на вкаменелостите от динозаври

Изследването също така преразглежда и пренаписва много еволюционни хипотези за интерпретиране на древния средиземноморски контекст.

Първоначално геолозите интерпретират района, който днес е Виладжо дел Пескаторе, като част от остров в средата на ,,протосредиземноморския" океан, наречен Тетис. Това подкрепя неправилното тълкуване, че сравнително малкият, първият скелет на динозавър, открит на обекта (с прозвище ,,Антонио"), всъщност е вид ,,джудже", пример за така нареченото ,,островно правило" (еволюционната миниатюризация на по-големите животни в изолирана среда поради недостиг на ресурси).


Костите на "Антонио" под микроскоп, показващи костните клетки (черни, оградени точки). Вкаменените костни тъкани са анализирани, за да се направи извод за относителната възраст на скелетите на динозаврите към момента на смъртта им

В това ново проучване изследователският екип документира, че ,,Антонио" е незрял индивид, докато ,,Бруно", който е по-голям по размер, представлява по-възрастен индивид – и може да е все още да нараствал към момента на смъртта си.


Черепът на ,,Бруно", новоописаният скелет на динозавъра Tethyshadros insularis

Новите геоложки данни, събрани от екипа, също така дават информация и за възрастта на мястото и неговите вкаменелости - преди приблизително 80 милиона години, през периода Креда. Това е с около 10 милиона години по-старо, отколкото се смяташе преди - доста отдавна, дори за динозаври. По това време днешна Североизточна Италия, е земя край огромен океан, но свързана със Западна Европа и Азия. Това означава, че древното Средиземноморие не е било само малки острови, а са били възможни много миграционни маршрути през сухопътните мостове на това, което днес наричаме Италия за големи сухоземни животни като динозаврите.


Опростено еволюционно дърво, показващо къде би се поместил Тетисхадрос между неговите роднини на хадрозаври, така наречените динозаври с патешки клюви

Това ново изследване е не само първото изключително откритие, но най-важното е основната роля на италианските фосили на динозаври за оценката на важни научни хипотези за тези древни животни.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Neveroiatnoto-sakrovishte-na-dinozavri-v-Italiia-prenapisva-istoriia_177902.html

HatshepsutTopic starter

Как са ходели и летели най-големите летящи животни в историята на Земята


Художествена интерпретация на външния вид на представители на вида Quetzalcoatlus northropi

Сред най-големите животни, летяли някога във въздуха са влечугите от семейство Azhdarchidae, наречени кетцалкоатъл, на името на ацтекския бог Кетцалкоатъл (,,перната змия"), а размахът на крилата им може да е достигал над 12 метра.

Най-големият екземпляр от този летящ птерозавър е представен само от един набор от фосили, открити в края на 70-те години на миналия век в Национален парк "Биг Бенд", разположен на границата на Съединените щати и Мексико. Останките на животното от периода на късната креда, чиито вид е получил названието Quetzalcoatlus northropi, на името на ацтекския бог Quetzalcoatl (,,Перната змия") се съхраняват в Тексаския университет в Остин.

Наскоро местни палеонтолози пускат наведнъж серия от 6 статии, публикувани като отделно допълнение към Journal of Vertebrate Paleontology, представяйки резултатите от многогодишни изследвания на тези образци. Учените предоставят най-пълната картина на живота на този потомък на динозаврите. Тези статии описват геоложката и екологична среда на периода горна креда, анатомията и мястото на кетцалкоатъла в родословното дърво на влечугите, както и как се е движил по земята и във въздуха. Един от документите е въведение към тази впечатляваща поредица от изследвания.

Изминаха повече от 45 години от откриването на кетцалкоатъла, но досега малко се знае със сигурност за него.

Как би могъл да ходи с дългите си крила, които докосват земята, когато са сгънати? С какво и как се е хранил? Умеел ли е да лети добре? И как животно с размах на крилете 12 метра, но крака по-малки от два метра, е можело да лети във въздуха?

Авторите на това мащабно изследване вярват, че това е първото истинско изследване на най-голямото летящо животно в историята. Те наричат откритията си ,,революционни в изследванията на птерозаврите, първите животни след насекомите, които някога са развили способността активно да летят".

Размерът на крилото на изкопаемия птерозавър е сравним с дължината на крилото на някои самолети. Крилата му бяха поне един и половина пъти по-големи от крилата на най-голямата птица, позната на науката.

Въпреки че носи името на бога "Пернатата змия", кетцалкоатълът не е имал пера: тялото му, включително кожата на крилата, е покрито с косми, както всички птерозаври. Подобно на динозаврите, той вероятно е бил топлокръвен и активен.


Въз основа на реконструкции на 5-метров образец, Quetzalcoatlus lawsoni, палеонтолозите разбират, че е размахвал с голяма сила крилете си, благодарение на здравото закрепване на раменната кост на крилете към нотариума и гръдната кост

Палеонтолозите от Тексаския университет внимателно са проучили наличните проби и на първо място са установили, че някои от тях, които преди са били смятани за останки на по-малки млади екземпляри, всъщност са свързани с други вид птерозаври. Един от тях се оказва близък роднина на кетцалкоатлите и е наречен Quetzalcoatlus lawsoni – в чест на Дъглас Лоусън, който за първи път открива останките на кетцалкоатлите в "Биг Бенд" през 1971 г. За разлика от гигантите Quetzalcoatlus northropi, размахът на крилете им е бил ,,само" пет до шест метра.

Образците на кетцалкоатлите на Лоусън са много по-пълни и многобройни, което дава възможност да се реконструира биомеханиката на техните движения и след това да се екстраполират находките към по-големите им роднини.


Сравнение на размера на човек с Q. northropi (в зелено) и Q. sp. (в синьо)

Подобно на птиците, прилепите и дори хората, предните крайници на птерозаврите са съставени от три сегмента: рамото или раменната кост, от раменната кост до лакътя, предмишницата, включително лъчевата и лакътната кост, и костите на китката и ръката.

Авторите на изследването пишат, че кетцалкоатълът се е хранил и летял във въздуха като чапла, планирал е във въздуха като кондорите и лешоядите, но поради огромните си крила е вървял по земята по необичаен начин, различно от което и да е друго известно животно.

Кетцалкоатълът е ходел на два крака. Но поради това, че предните му крайници са толкова дълги, крилата му все пак са докосвали земята, дори когато са сгънати.

Този факт накара изследователите да предполагат, че птерозаврите са ходили като прилепи-вампири, използвайки предните си крайници, за да се движат по земята. Но изследване на костите показва, че птерозавърът не може да използва крилата си, за да ходи. На земята е можел да движи крилата си само напред или встрани.

Това не означава, че са били непохватни.

,,За да не се спъне, кетцалкоатълът първо е повдигал лявото си крило, след това е правил крачка с левия си крак и след това се е подпирал на крилото си. Ходел е така", обяснява водещият автор на няколко статии Кевин Падиан (Kevin Padian) от Калифорнийския университет, Бъркли.

Това идеално пасва на формата на отпечатъците на ходещи птерозаври, открити в Южна Франция през 90-те години, отбелязва Падиан.

Животното няма опашка, затова за да се подобри маневреността на полета, има почти двуметровата шия и 1,2-метров череп, украсени с голям хребет.

Учените отбелязват добре развитата гръдна кост, към която са прикрепени мускулите, които задвижват крилата, което показва, че кетцалкоатлите са летели активно.

Тъй като краката на кетцалкоатла са по-къси от крилата, махането с крилата не е било достатъчно, за да полети.


Great Blue Heron Take Off in Slow Motion

Изследователите отхвърлят идеята, че животното е излитало бягайки - би било доста трудно да разпери толкова дълги крила, при положение, че има толкова къси спрямо тялото крака.

Вместо това, птерозаврите най-вероятно са правели мощен отскок със силните си задни крака, скачайки на височина от два или три метра, за да могат да размахат огромните си крила. Между другото, чаплите правят същото, въпреки че са значително по-малки от тях.


Реконструкция на местообитанията на кетцалкоатлите

Освен това палеонтолозите са анализирали геоложкия контекст, в който са открили останките на летящите птерозаври. Различните обстоятелства на откритието сочат разнообразен начин на живот. Преди около 70 милиона години, територията в южната част на днешен Тексас не е била пустиня, а влажна гора, пълна с водни басейни.

Според учените гигантите Q. northropi са се държали като съвременни чапли: сами са търсели храна в езера и реки. Но някои Q. lawsoni се срещат на групи, което показва, че са образували временни или постоянни ята. Дългите им беззъби челюсти им позволяват да ловуват водни животни, включително раци и мекотели.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kak-sa-hodeli-i-leteli-naj-golemite-letiashti-zhivotni-v-istoriiatan-n_178154.html

HatshepsutTopic starter

Експериментална ваксина премахва зомби клетките и забавя стареенето


Японски учени създадоха първата експериментална ваксина срещу остаряване. В организма на лабораторните мишки новата ваксина рязко намалява нивото на остаряващите клетки и увеличава общата продължителност на живота. Това е много важен резултат за забавяне остаряването на хората и при профилактиката и лечението на заболяванията, свързани с възрастта.

При остаряването нашата имунна система вече не може с предишната ефективност да премахва дисфункционалните клетки. Натрупвайки се те могат да предизвикат възпаление в организма, да доведат до развитие на рак, невродегенеративни, сърдечно-съдови и други заболявания. От много години учените се опитват да разберат, дали премахването на така наречените зомби клетки ще забави стареенето. Сега екипът изследователи от Япония публикува първите данни за ефективността на новата ваксина, която премахва тези клетки.

При разработването на своя метод първоначално те са определили протеина в стареещите клетки, а след това са създали въздействаща на него пептидна ваксина.



При нейното въвеждане, в организма се образуват антитела, които се прикрепват към зомби клетките и по този начин ги маркират за премахване от страна на левкоцитите.

При здравите възрастни мишки ваксинацията удължава техния живот и подобрява свързаните с остаряването нормални и патологични фенотипи.

Остаряващите клетки водят до развитието на ракови болести, инсулт, Алцхаймер, диабет, нарушаване на зрението, сърдечно-съдови заболявания и други. Получените резултати разкриват съвсем нови възможности в профилактиката и лечението на тези болести при хората.

https://www.kaldata.com/

HatshepsutTopic starter

Учени откриха многоножка с 1306 крака


По света повече от 7000 вида многоножки пълзят по горските пътища и градинските лехи, чиито трудни за преброяване чифтове крака пълзят из почвата в търсене на храна. Крайниците на многоножките могат да наброяват от десетки до стотици и докато известният рекорд за многоножка с най-много чифтове крака е около 750 крака, открита в Калифорния и описана през 2006-та година, то днес този рекорд може да бъде подобрен. В английския език за подобен род насекоми съществува терминът ,,millipede", който в буквален превод означава ,,1000 крака". До днес нямаше открит вид, който да има толкова крака и това понятие беше по-скоро мит. Но вече не е така.

,,Учебниците по зоология и ботаника за учениците и студентите ще трябва да бъдат актуализирани, тъй като сега наистина имаме реална многоножка (millipede)", казва Денис Блек, експерт по многоножки и помощен научен сътрудник в университета LaTrobe в Австралия.

,,Истинската" многоножка е наречена от учените Eumillipes persephone. Новият вид е открит в сондаж, пробит като част от минна операция в Западна Австралия, на почти 200 фута дълбочина (около 60 метра) под земната повърхност. Това е първата многоножка, която отговаря на своето многокрако прозвище със зашеметяващите 1306 крака.

,,Това е просто невероятна цифра", казва Пол Марек, ентомолог от Virginia Tech и водещ автор на статията, документираща находката, публикувана в четвъртък в списанието Scientific Reports. — ,,Все още не мога да повярвам", допълва Марек.

Кръстена на името на Персефона, гръцката богиня на подземния свят, тази новооткрита многоножка е малко по-дълга от 3,7 инча и е тънка приблизително колкото USB кабел. Многоножката също така живее много по-дълбоко в почвата от всеки известен по-рано вид и историята на нейното откриване звучи толкова невероятно и късметлийски, че е цяло чудо, че се е случила.

Първият човек, който открива Персефона, е Бруно Бузато, главен биолог в Bennelongia Environmental Consultants в Западна Австралия. Организацията е специализирана в подземни проучвания на животинския свят и често бива наемана от минни компании, които искат да извършат екологични оценки, докато търсят ресурси. Добивните компании сами пробиват сондажите, които според Бузато са като ,,портали" в подземния свят.

За да открие какъв подземен живот се крие под дадена почва Бузато залага ,,капани" през сондажите, които се пробиват. Той взема пластмасова тръба с няколко дупки отстрани и я пълни с пръст, листа и понякога със специфични хранителни вещества. След това я пуска в една от дупките и я оставя там. Животът, който се намира на дълбочина в почвата е привлечен от ,,капана", тъй като очаква той да донесе необходимите ресурси за неговото оцеляване. Когато Бузато вади капаните месец-два по-късно обикновено те кипят от живот.

Бузато казва, че рутинно в тези капани се откриват нови същества, някои от които никога не са били виждани преди. ,,Около 80 до 90% от това, което извличаме, са неописани и неоткрити видове", казва той. Така че определено не е бил изненадан, когато през август 2020 г. той открива необичаен животински вид, който никога дотогава не е бил идентифициран. При изваждане на подобен капан от сондаж в провинция в Източен Голдфийлдс в Западна Австралия, Бузато намира изключително дългата многоножка. ,,Разбрах, че това е наистина специален вид, още първия път, когато го зърнах", казва той.

Няколко години по-рано Бузато си спомня, че е чел изследователска статия за вида Illacme plenipes, калифорнийски вид многоножка, която досега държеше рекорда за най-многокраката такава. Водещият автор на това изследване е Пол Марек, ентомолог от Virginia Tech. Бузато му изпраща имейл, в който прикачва снимки от невероятната си находка.

,,Направих бързо преброяване и открих 818 крака първия път. Тогава много се развълнувах, тъй като вече имахме рекорд", казва Марек. За да направи откритието научно достоверно и достойно за публикуване в списание, Марек е изследвал екземплярите под мощен микроскоп и е анализирал тяхната ДНК. Бузато, в сътрудничество с музея на Западна Австралия, изпраща екземпляри в лабораторията на Марек в САЩ. Така с общи усилия екипът успява да намери и анализира пет многоножки, като една женска успява да вземе новия световен рекорд за най-голям брой крака – 1306, а един мъжки екземпляр не успява да ,,прекрачи" границата от 1000 крака и при него са преброени само 998.


Ако имате интерес може да преброите краката – ще откриете точно 1306

Каква полза носят толкова много крака?

Многоножката Персефона живее в свят без светлина и вероятно с много ограничена храна. Еволюцията я е създала с невероятни характеристики, които ѝ позволяват да оцелее в тези неблагоприятни условия. Когато Марек успял да погледне Персефона под микроскоп, той забелязал много прилики с Illacme plenipes, многоножка, която живее по средата на света, на териториите около Тихия океан. Той обаче открива и  и някои странни характеристики. ,,Не беше като другите членове на семейството", казва Марек.

Новооткритата многоножка няма очи, което е уникално за този вид животни, а същото така не е и пигментирана. И двете специфики са разбираеми – ако живеете в подземния свят очите не са ви толкова необходими. Не е нужно да откривате промени в светлината. Вместо това, Персефона има огромни антени. Загубата на пигментация е често срещана при голямо разнообразие от животни, които живеят на места без светлина, като пещери, но еволюционният натиск, който е в основата на загубата на пигментация, все още предстои да се изясни.

Краката на Персефона са ѝ необходими за движение. Те ѝ позволяват да се движи бързо в подземните територии, които обитава, да може да достига по-бързо до местата, на които може да има храна и да се предпазва от заплахи на средата.

Всички тези характеристики помагат на Марек и екипа да класифицират вида в реда Polyzoniida, далечни роднини на предишния рекордьор с най-голям брой крака, и предложиха, че Persephone и Illacma plenipes са пример за конвергентна еволюция – където два далечно свързани вида развиват сходни физиологични черти като се адаптират към своите ниши. Марек и неговият екип предполага, че супер дългото тяло и късите крака помагат на тези животни да се ровят в подземния свят, осигурявайки им допълнителна сила да пробиват почвата, както и по-голяма ефективност при необходимост от прекосяване на големи разстояния, особено когато няма много храна и съответно енергия на разположение.

,,Комбинацията от тези характеристики наистина говори за важността на това какво може да бъде открито да се движи дълбоко под земята – вероятно всички тези специфични особености за новооткрития вид се дължат на ограничения набор от хранителни вещества на мястото, където живее", казва Марек.

Събитието по откриването на този нов вид повдига въпроса, че е възможно да има десетки видове, живеещи под краката ни, които никога не сме виждали преди. През август 2020 г. никой никога не е виждал многоножката Персефона и никой не е знаел, че тя съществува. Това е щяло и да си остане така навярно още много дълго време, ако не беше изследователският интерес на Бузато.

,,Не мисля, че някога щяхме да разберем за този вид, ако не беше проучването на минерали, което минните компании провеждат", казва Денис Блек, експерт по многоножките от LaTrobe и съавтор на изследването. Бузато отбелязва, че минната компания в този случай е платила и за самите проучвания, както и е финансирала учените да успеят да публикуват откритието си.

В същото време основната заплаха за оцеляването на вида, поне доколкото знаем в момента, биха били същите тези минни операции. Ако огромно огнище на многоножки бъде открито в някой регион, в който минните компании искат да започнат добив, то чия воля ще спечели – на многоножките или на компаниите? За щастие на Персефона, Бузато отбелязва, че районът, в който е открит, не е този, в който минната компания се стреми да се насочи.

Според изследователите е възможно да има и видове с още повече крака.
,,Възможно е долу да има по-дълги", казва Блек. ,,Това, което искам да направя, е да спечеля от тотото, да купя оборудване за пробиване и да прекарам годините си до пенсия в пробиване на дупки", допълва той.

https://www.kaldata.com/

HatshepsutTopic starter

Перфектно запазено в яйцето си бебе динозавър дава нови еволюционни улики


Художествена реконструкция на бебето динозавър

Рядък и изящно запазен ембрион на динозавър в яйце като птиче е открит в Южен Китай, предоставяйки ,,безпрецедентен поглед" към развитието на динозаврите.

С поза, която наподобява съвременните птичи ембриони, близо до излюпването, вкамененият ембрион е забележителна находка, която дава възможност да се разкрият еволюционните връзки между съвременните птици и изчезналите динозаври и ги определя като много по-дълбоки, отколкото се смяташе преди.

,,Този ембрион на динозавър в яйцето си е един от най-красивите фосили, които някога съм виждал", заявява палеонтологът и автор на изследването Стив Брусат (Steve Brusatte) от Университета в Единбург.

,,Този малък пренатален динозавър изглежда точно като птиче, свито в яйцето си, което е още едно доказателство, че много характеристики, характерни за днешните птици, са се развили за първи път в техните предци на динозаври."

Ембрионът, който лежи във вкамененото си яйце, е на възраст между 72 и 66 милиона години и е идентифициран като овираптор, група пернати тероподни динозаври, които имат отчетливи беззъби, подобни на папагал човки и понякога сложни гребени.


Мама овираптор мъти яйцето

Всички птици са еволюирали директно от група двукраки динозаври, известни като тероподи, чиито членове включват извисяващия се тиранозавър рекс и по-малките велоцираптори.

Поведението преди излюпване не е единственото поведение, което съвременните птици са наследили от своите предци динозаври. Известно е също, че същият вид динозаври са седяли върху яйцата си, за да мътят по начин, подобен на птиците, обяснява Дарла Зеленицки (Darla Zelenitsky), доцент в катедрата по геонауки в Университета на Калгари в Канада.


Снимка на ембриона на овираптора във вкамененото му яйце

Както всички други нептичи динозаври, овирапторите изчезват в края на Кредата, преди около 66 милиона години, когато астероид удря Земята. Птиците, еволюирали от по-ранни тероподи, по някакъв начин оцеляват при това събитие.

Тази последна находка е дългоочаквано откритие и такова, което може би не би се появило, ако служителите на музея не бяха открили фосила, който е бил в склад от около десет години.

,,Бяхме изненадани да видим този ембрион, красиво запазен в яйце на динозавър, лежащ в поза като птица", разказва Уайсъм Ма (Waisum Ma) от Университета в Бирмингам. "Тази поза не е била разпознавана в нептичи динозаври досега."

Повечето от другите ембриони на нептичи динозаври, открити до момента, са непълни или скелетите им са повредени, но това вкаменено яйце съдържа един от най-пълните ембриони на нептичи динозаври, открити досега – и това предполага, че поведението на свиване на крайниците може да е еволюирало преди произхода на съвременни птици.

Почти пълният скелет с размери приблизително 23,5 см от главата до опашката е сгънат вътре в удълженото вкаменено яйце, което е с почти цели 7 см по-късо от ембриона.


Позицията на бебето динозавър в яйцето е подобна на тази на съвременните птици

,,Това е невероятен екземпляр... Работя върху яйца на динозаври от 25 години и все още не съм виждала нещо подобно", коментира Зеленицки, съавтор на изследването, публикувано в списание iScience във вторник.


Реконструкция на бебе динозавър, което скоро ще се излюпи, базирано на вкаменелостите

Демонстрирайки известна подвижност, предните крайници на ембриона са сгушени от двете страни на черепа му, който е прибран към основата на завитата му опашка, както може да видите в реалистичната реконструкция горе.

Смяташе се, че тази прибрана поза е уникална за птиците, които сгъват телата си и пъхат главите си под крило, за да се подготвят за излюпване.



Animated life reconstruction of a close-to-hatching oviraptorosaur dinosaur embryo

Въпреки че точният стадий на развитие на ембриона, наречен ,,Baby Yingliang", не е известен и връзката между свиването и излюпването все още е несигурна за изчезналите тероподи, този рядък екземпляр, запазен с превъзходни детайли, предоставя някои прозрения за развитието и еволюцията на динозаврите.

Сравненията показват, че ембрионът лежи в поза, различна от техните по-далечни братовчеди динозаври, зауроподоморфи с дълги вратове, и много подобна на пилешките ембриони дни преди да се излюпят.

Въз основа на тези анализи екипът изследователи, описващи находката, предполага, че поведението на свиване за първи път е еволюирало при динозаврите тероподи преди много десетки или дори стотици милиони години. Все пак ще са необходими още фосили на ембриони – не само на тероподни динозаври, но и на зауроподоморфи, за да се провери тази теория.

,,Този нов изключителен изкопаем ембрион намеква, че някои ранни поведения на развитие, често считани за уникални за птиците, може да са вкоренени по-дълбоко в еволюционната линия на тероподите", пишат изследователите.

Други характеристики на подобни на поведението на птиците като родителско поведение на динозаврите, мътещи яйца в гнезда, са били наблюдавани при динозаврите тероподи и преди. Един член от семейството на тероподите, вкаменен троодонтид, дори е намерен с глава, пъхната под предния крайник в поза за сън, обичайна за съвременните птици.

Но тъй като има само много малко фосилни ембриони на динозаври, открити към днешна дата, и малко екземпляри, запазени с толкова детайли, да се правят смислени сравнения на ембрионалното развитие при динозаврите е най-малкото трудно да се каже.

Използвайки наличния материал, изследователите успяват да сравнят новата находка с две други овирапторни яйца, съдържащи ембриони, които показват някои разлики в позата на динозавърчето, която може да представлява различни етапи на свиване в развитието на ембриона, само няколко дни преди да се излюпи.


"Бебе Луси"  - открит по-рано фосил на бебе динозавър

Докато не бъде открит следващият екземпляр, изследователите на това последно откритие планират да се задълбочат в черепните кости на ембриона и, използвайки различни техники за изобразяване, да разкрият други части на тялото, които все още са покрити със скала.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Perfektno-zapazeno-v-iajtceto-si-bebe-dinozavar-dava-novi-evoliutcionn_178844.html
Informative Informative x 1 View List

HatshepsutTopic starter

Археолози откриха многоножка с размерите на автомобил


Артроплевра (реконструкция)

За тези, които се страхуват от пълзящи гадинки, геоложкият период Карбон (от 359 млн. г. до 299 млн. г. пр. н. е.) би бил просто кошмарен. Около 100 милиона години преди динозаврите, този период е характерен с гигантски многоножки с дължина до 3 метра, които крачат по Земята. Поне това е положението според археологическите вкаменелости, които току-що бяха изровени в Нортъмбърланд, Англия.
Многоножката с размери на автомобил всъщност е изкопана през 2018 г., но изследванията на останките й току-що приключиха. Публикувано в Journal of the Geological Society, проучването разкрива, че този екземпляр от Arthropleura би тежал 50 килограма – и по този начин официално е най-голямото известно безгръбначно, откривано някога.

Според Science Alert тези огромни същества са живели между 299 и 359 милиона години. Въпреки че експертите отдавна знаят за съществуването им, тази конкретна вкаменелост е запазила част от екзоскелет – което потвърждава техния размер за първи път. За водещия автор Нийл Дейвис обаче остават много въпроси.

,,Намирането на една такава гигантски вкаменелости е рядкост, защото след като умрат, телата на тези животни се разтопяват", каза Дейвис. ,,Все още не сме намерили вкаменена глава, така че е трудно да знаем всичко за тях."

От музея Зенкенберг във Франкфурт

Според LiveScience единствените други два известни екземпляра от Arthropleura (открити в Германия) са далеч по-малки. Смята се, че този вид предпочита блата и очевидно обитава гори, както си личи и от находката в Нортъмбърланд.

,,Това е напълно случайно откритие", казва Дейвис. ,,Заради начинът, по който беше паднал, камъкът се беше напукал и много удобно разкрива вкаменелостите, които един от нашите бивши докторанти случайно забелязва. Невероятно вълнуваща находка, но вкаменелостите са толкова големи, че трябват четирима човека, за да ги пренесем нагоре по скалата.

Камъкът, за който става дума, е блок от пясъчник. Дейвис каза, че той и колегите му са имали ,,много късмет" да го открият, защото районът ,,не е място, известно с вкаменелости". Освен това, фактът, че се появява от паднала скала, която се напуква, за да разкрие съдържанието си, оставя изследователите в приятна почуда.

Този камък съдържа перфектно запазен екзоскелет, което е рядкост за материала, от който е направен, който обикновено се разлага много преди да има шанс да вкаменее. И за разлика от другите вкаменелости на Athropleura, открити в Германия, този е най-големия.

,,Изглежда, че се е напълнил с пясък много бързо", каза Дейвис. ,,Той е намерен във вкаменен речен канал, така че вероятно е паднал в малка река и се е заровил в утайката много бързо... По-малките екземпляри имат общо съотношение ширина: дължина от 4,78. Така че, тъй като нашето животно определено е широко 55 см, това го прави 2,63 м дълго."

,,Това биха били най-големите животни на сушата през Карбона."

Преди откриването на този екзоскелет почти всичко, което изследователите знаят за вида, се корени във вкаменени отпечатъци. Техният колосален размер често се обяснява с повишените нива на кислород в атмосферата по това време, но оттогава експертите осъзнават, че това не е основният фактор.

Докато съществото процъфтява по време на карбоновия период, когато концентрацията на кислород в атмосферата е била 23%, това е само 2% по-високо от днешните 21. Дейвис също засяга и диетата на членестоногите като предполага, че може да са били в състояние да си уредят най-любимите храни. ,,Въпреки че не можем да знаем със сигурност какво са яли, по това време в постелята на листата е имало много хранителни ядки и семена, а те дори може да са били и хищници, които са се хранили с други безгръбначни и дори малки гръбначни, като земноводни", казва той.

В крайна сметка изследователите все още имат въпроси. Остава неясно колко крака наистина са имали от вида Arthropleura, например. Докато други по-пълни фосили имат 32 сегмента в тялото си, Дейвис казва, че не е известно дали съществото е имало по два крака на сегмент – общо 64 – или по един крак за сегмент за общо 32.

Тази конкретна вкаменелост предполага, че е имала най-малко 20 крака. Видът е процъфтявал в продължение на 45 милиона години, преди появата на влечугите през пермския период да предизвика тяхното изчезване.

https://www.chr.bg/istorii/priroda/arheolozi-otkriha-mnogonozhka-s-razmerite-na-avtomobil/

HatshepsutTopic starter

Ханс Гайгер, броячът на разпадналите се атоми


Ханс Гайгер
Физик и изобретател /1882 – 1945/

Произход: Германия, интелектуално семейство

Образование: доктор по физика и математика от университета в Ерланген, работи с Ръдърфорд в университета в Манчестър

Интереси: физика и математика

Научни постижения: Гайгеров брояч, Гайгер-Марсдън експеримент, законът Гайгер-Нутъл, открития, свързани с ядрените частици

Как да се преброи онова, което не се вижда, чува, докосва, вкусва и помирисва? Не може, казват опитът и разумът. Но човешкият гений не спи - изобретателят Ханс Гайгер създаде уред, който брои алфа-частици, усъвършенства го за бета-частици и фотони, стимулира проучването на атомната структура и спаси хиляди, дори милиони животи.

Гайгер-Мюлеровият брояч, по-известен като Гайгеров, защото Валтер Мюлер се включва само в подобрението, е уред за измерване на радиация.

От говорителя му за всеки импулс се чува цъкане. А щом цъканията надхвърлят способността да ги броите, бягайте - всяко от тях показва, че невидими гадости искат да ви убият.

Как точно работи тази джаджа?

Най-безобидни са алфа-частиците. Те са едрички, проникващата им способност не е голяма и ги спират лист хартия или памучна тъкан. Бета-частиците са с нищожна маса и висока скорост, минават през дрехите и проникват няколко милиметра в човешка тъкан, може да предизвикат лъчева болест. Гама лъчите пък са форма на радиация с малка дължина на вълната и огромна енергия. Имат силна проникваща способност, йонизиращо действие и висока честота, не се отклоняват в електромагнитно поле, разрушителни са за живите тъкани и предизвикват рак. А броячът на Гайгер помага да държим далеч от себе си всички тези опасности.

Йоханес Гайгер е роден през 1882 в Нойщат, Германия. За разлика от други гении на физиката, той не е добър ученик, но се ориентира добре в интересите и способности си. През 1902 учи физика и математика в Мюнхен и Ерланген, но нещо в него се обръща и той става блестящ млад учен.

Продължава в Манчестър, където среща Ърнест Ръдърфорд, който разпознава таланта му и го държи в експерименталната лаборатория.

Точно в помощ на Ръдърфорд Гайгер създава брояча за алфа частици, а година по-късно, през 1909, с Ърнест Марсдън провежда прочутия ,,опит със златното фолио". Те пускат алфа частици през златно фолио, някои от тях се отклоняват под ъгъл над 90 градуса и дори се връщат назад.

Според господстващия атомен модел, това е невъзможно. Но Гайгер, Марсдън и Ръдърфорд схващат, че нещата са други. Те мислят, смятат и чертаят две години, докато през 1911 Ръдърфорд обявява т.нар. ,,планетарен модел" на атома. По този начин скромните стъпки на човека в атомната физика стават гигантски крачки.

През същата 1911, Ханс Гайгер и Джон Нътъл извеждат едноименния физичен закон, който свързва константата на разпад на радиоактивния изотоп с енергията на отделените алфа-частици.

Гайгер става известен в научните среди и получава покана да оглави новата лаборатория по радиоактивност в Брауншвайг.

По време на Първата световна война, той е офицер в Генералния щаб на артилерията и работи за усъвършенстване на газовата маска. Покрай това често е в окопите и пипва ревматизъм, който понякога го обездвижва за седмици.

След войната Гайгер се връща към научната работа. Поема катедрата по експериментална физика в Кил и усъвършенства брояча.

През 1929 е професор в Тюбинген и се занимава с космически лъчи – основна тема до края на живота му. През 1936 е в Берлин и до смъртта си през 1945 остава шеф на физическия департамент във Висшето техническо училище.

Със сигурност през 1939 той е сред инициаторите на петиция, с която 75 известни немски учени предупреждават режима да не бърка политиката с образованието и науката. Апелът е предизвикан от натиска учени евреи да напускат, а студенти евреи да не се записват. В същото време пък Гайгер е част от тъй нареченото ,,Ураниево общество" - секретният нацистки проект за създаване на атомна бомба, еквивалент на американския проект ,,Манхатън".

Противоречиви са информациите за отношението на Гайгер към еврейските му колеги, но Ернст Щулингер, който участва в американската космическа програма, пише:

,,Много по-късно стана ясно, че професор Гайгер, чрез връзките си с Ръдърфорд и други влиятелни англичани, е помагал на някои от своите принудени да емигрират колеги, за да изградят ново съществуване в чужбина".

В края на войната руснаците влизат в Берлин и Ханс Гайгер е изгонен от къщата си. Дом намира в Потсдам, където умира по неизвестна причина през септември 1945. Личният му Гайгеров брояч е отброил едва 63 години живот.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/31651177.html

HatshepsutTopic starter

Шимпанзетата се учат от другите в своята група, подобно на хората


Шимпанзе чупи ядки с камъни

Дайте на шимпанзе от Босу, Гвинея, голям камък, малък камък и орех и той или тя ще знае какво да прави: слага орехчето върху големия камък, счупва го с малкия камък и след това похапва. Дайте на шимпанзе от Серингбара, Гвинея, точно същите инструменти и те ще чакат дълго време за обяд. Без традиция за чупене на ядки в своята група, те няма да имат идея какво да правят, установи проучване на учени от Университета в Цюрих.

Разликата между двете групи, които живеят само на 6 км една от друга, може да разкрие ключ към нашата собствена еволюция.

Човешката култура и общество се основават на идеята за учене на нови неща и обучение на новите поколения как да правят тези неща. Но този подход, наречен кумулативна култура, може да не е уникален за хората. Според новото проучване шимпанзетата правят същото.

Шимпанзетата не знаят автоматично какво да правят, когато се натъкнат на ядки и камъни. Тази проста информация може да не изглежда много сама по себе си, но всъщност казва много за това как се развиват и предават знания.

Някои групи шимпанзета в Гвинея са разбрали, че могат да използват инструменти за счупване на ядки, но други не са.



A capuchin monkey uses a tool to crack open a nut

Изследователите искат да видят дали други шимпанзета могат поотделно да разберат как работи чупеето на ядки или дали това знание се предава на групата, която го е разбрала. Ако това наистина е така, това би означавало, че предаваната информация е вградена в културата на шимпанзетата, подобно на това, как е вградена в човешката култура.

За да стигне до дъното на това, екип, ръководен от професора от Университета в Цюрих (UZH) в катедрата по антропология Кателийн Купс (Kathelijne Koops), провеждя нови полеви експерименти в Серингбара в планините Нимба в Гвинея, при които излага друга група шимпанзета само на 6 км от групата, използваща инструменти, на всичко необходимо за чупене на ядки и дори палмови ядки.

Резултатите от полевите експерименти те показват, че шимпанзетата не изобретяват просто чупенето на ядки с инструменти, а научават това сложно културно поведение от другите.


Планините Нимба, Гвинея

Четири експеримента с диви шимпанзета

Приматологът проф. Кателийн Купс изследва дали дивите шимпанзета всъщност могат независимо да измислят сложно поведение като чупене на ядки. Шимпанзетата са подложени на серия от четири експеримента. Първо, на шимпанзетата са показани маслени палмови ядки и камъни. След това изследователите добавят палмов плод към експеримента. В третия експеримент ядките са разчупени и поставени върху камъните. И накрая, на шимпанзетата е показан друг, лесен за разчупване вид ядки (Coula) заедно с камъни.

Шимпанзетата изследват ядките и камъните, но не чупят никакви ядки, дори след повече от година излагане на експеримента. Общо 35 групи шимпанзета (или подгрупи) посещават експериментите. Шимпанзетата са по-склонни да изследват експериментите, когато ги посещават на по-големи групи. Наблюдавано е само едно женско шимпанзе да яде от палмовия плод, но в никога шимпанзетата не са чупили или са яли ядки от маслена палма или ядки Coula.

Но независимо от всичко, което са направили изследователите, те не успяват да накарат шимпанзетата да отворят ядките, без да им бъде показано как да го направят.


,,Нито едно от шимпанзетата в Серингбара не е счупило ядки, нито се е опитало да го направи. Следователно стимулирането (ядки и камъни) или емулацията в крайно състояние (счупени отворени ядки) не предизвикват (ре-)иновация при тези диви шимпанзета", пишат изследователите в изследването. ,,Накратко, чупенето на ядки не е било независимо (ре-)иновирано от дивите западни шимпанзета в полевите експерименти".

Това силно подсказва, че чупенето на ядки е поведение, на което шимпанзетата учат сред своята група, подобно на хората. Това е форма на социално обучение, която позволява на човешката култура да развива прогресивно по-сложни инструменти и технологии. Това ново откритие би ни принудило да преосмислим колко уникална е човешката култура.



Monkeys Use Stones to Crack Open Nuts | On Assignment

Споделен еволюционен произход на кумулативната култура

,,Нашите открития показват, че шимпанзетата придобиват културно поведение повече като хората и не просто сами изобретяват сложен инструмент, за чупене на ядки например", разказва Купс.

Присъствието на модел, от който да се учат, изглежда е липсващото звено.

,,Нашите открития за дивите шимпанзета, нашите най-близки живи роднини, помагат да се хвърли светлина върху това, което прави (и не прави!),  човешката култура уникална. По-конкретно, те предполагат по-голяма приемственост между шимпанзетата и човешката културна еволюция, отколкото обикновено се предполага, и че човешкият капацитет за кумулативна култура може да има общ еволюционен произход с шимпанзетата.


Шимпанзе в планините Нимба, Гвинея

Предишни експерименти предполагат, че приматите в плен могат да започнат да използват инструменти, без да бъдат обучавани, но някои изследователи подозират, че това може да се дължи на факта, че са наблюдавали хора да използват инструменти и са научили това поведение от тях. Този нов експеримент изглежда показва, че тази идея е вярна.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Shimpanzetata-se-uchat-ot-drugite-v-svoiata-grupa-podobno-na-horata_179957.html

HatshepsutTopic starter

Геолози откриха следи от изчезнал континент в Източното Средиземноморие


Карта на Земята през епохата на еоцена

Територията на днешна България е била част от изчезнал сега малък континент, Балканатолия, който преди около 50 милиона години е бил изолиран от съседните континенти и населен с екзотични животни, отличаващи се от тези в Европа и Азия.

В епохата на еоцена, между 55 и 34 милиона години, Западна Европа е била отделена от Централна Азия и животинският им свят силно се  е различавал. В Европа са се срещали вече изчезналите палеотериуми, а в Азия - много древни предци на бозайници, които съществуват и днес като гризачите и копитните.

Ключовите промени се случват преди около 34 милиона години, когато земната биосфера преживява поредното масово измиране - еоцен-олигоценското. Към края на тази епоха много примитивни европейски бозайници са заменени от пришълци от Азия. Фауната приема повече или по-малко съвременния си вид.


Palaeotherium (Палеотериум) - реконструкция

Пътят на животните към Западна Европа е трябвало да премине през изключително неблагоприятните северни райони и как точно азиатските бозайници са го изминали, не е много ясно. Може би те са преминали по дъното на сегашното Източно Средиземноморие, което по време на периода на еоцен-олигоценското измиране е оставал сухопътен мост и пряко е свързвал Близкия изток с Централна и Западна Европа.

Доказателствата за краткото съществуване на континента Балканатолия (Balkanatolia) е открит Алексис Лихт (Alexis Licht) и неговите колеги от френския национален център за научни изследвания (CNRS). Тяхната статия е публикувана в списание Earth-Science Reviews.


Учените преглеждат много вкаменелости от съответния период, открити на Балканите и турския Анадол, проследявайки промените в местната фауна. Тази палеогеографска реконструкция разкрива сложната история на региона, преживял поредица от потъвания под вода и нови издигания с временното образуване на малък континент.

Преди около 50 милиона години този континент е бил изолиран от съседните и населен с екзотични животни, отличаващи се от тези в Европа и Азия. Но след това захлаждането, ръстът на полярните ледени шапки и понижаването на морското ниво освобождават нови площи суща и Балканатолия съединява сегашния Близкия изток директно с Централна и Западна Европа.

Съдейки по останките, именно по този мост азиатски животни, включително гризачи и копитни, може да са проникнали в Европа. Датировките показват, че този процес започва преди еоцено-олигоценското измиране, което само завърша изместването на европейските ендемити от пришълците от Азия.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Geolozi-otkriha-sledi-ot-izcheznal-kontinent-v-Iztochnoto-Sredizemnomo_181270.html

HatshepsutTopic starter

На 22 февруари 1857 г. е роден физикът Хайнрих Херц


На 22 февруари 1857 година е роден физикът Хайнрих Херц, който доказва, че светлинните лъчи са електромагнитни вълни, а самите те се движат със скоростта на светлината и че могат да бъдат отразявани и пречупвани.

Хайнрих Херц завършва университета в Берлин, където учители му са Херман фон Хелмхолц и Густав Кирхоф. В периода 1885-1889 е професор по физика в университета в Карлсруе, от 1889 - професор по физика в университета в Бон.

Хайнрих Херц е учен с разнообразни таланти (от математика до езици), но най-важната му заслуга, заради която е почитан до днес е експерименталното доказателство за съществуването на електромагнитните вълни и експерименталната проверка на теорията на Максуел.

Изследва отражението, интерференцията, дифракцията и поляризацията на електромагнитните вълни, доказва, че скоростта на разпространението им съвпада със скоростта на светлината и че светлината не е нищо друго освен вид електромагнитни вълни.

Хайнрих Херц е откривателят на фотоелектричния ефект.

На негото име е наречена единицата за измерване на честотата.

Единицата за честота Херц Hz е характеристика на периодични процеси, например, колебания в Международната система единици (SI). Херцът е производна единица, която се изразява така:

1 Hz = 1 sec-1 = 1/(1 sec)

1 Hz означава едно изпълнение на някакъв процес за една секунда, с други думи - едно колебание в секунда, 10 Hz са десет изпълнения на този процес или десет колебания в секунда.


Точките мигат с честота f = 0,5Hz, 1,0 Hz и 2,0 Hz, където x Hz означава x мигания в секунда. Т е интервалът и Т = y сек означава, че y броят секунда, след която се случва още едно мигане. Честотата и интервалът са обратно пропорционални величини: f=1/T ; T=1/f.

Примери:

- Диапазонът от честотите на звуковите вибрации, които може да чуе човек са в интервала от 20 Hz до 20 kHz.
- Сърцето на човек в покой бие с честота от около 1 Hz (Трябва да се отбележи, че Herz на немски означава "сърце" и по случайност съвпада с името на великия физик.
- Честотата на нотата "ла" от първа октава е 440 Hz и е стандартната честота на камертон.
- Честотата на колебанията на електромагнитното поле, възприемани от човек като видимо излъчване (светлина), са в диапазона от 3,9 × 1014 до 7,9 × 1014 Hz.

https://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_38378.html

HatshepsutTopic starter

Открити са останките на най-големия юрски птерозавър, откриван някога


Художествено представяне на D. sgiathanach

По време на отлив на остров Скай в Шотландия, млад изследовател, търсещ кости на динозаври, поглежда надолу към крайбрежните скали и прави откритието на своя живот: останките на най-големия птерозавър, регистриран от юрския период.

Събирането на костите на екземпляра през 2017 г. е драматично, тъй като приливът се връща - изследователите режат плочата с вкаменелостите на птерозавъра с триони с диамантени накрайници и почти загубват фосилите. Но докато спасяват костите, те проучват анатомията му и установяват, че това е неизвестен досега вид.

Те дават на животното шотландското галско име Dearc sgiathanach (jark ski-an-ach), означаващо едновременно ,,крилато влечуго" и ,,влечуго от Скай", тъй като галското име на Скай (An t-Eilean Sgitheanach) означава ,,крилатият остров ".


Вкамененият скелет на птерозавъра

D. sgiathanach е имал размах на крилете над 2,5 метра, впечатляващ размер за птерозавър, датиран от юрския период (преди 201,3 милиона до 145 милиона години), отбелязва екипът.

,,Дийрк е най-големият птерозавър, който познаваме от юрския период и това ни показва, че птерозаврите са станали по-големи много по-рано, отколкото сме си мислили, много преди периода Креда, когато са се конкурирали с птиците – и това е изключително важно", коментира  изследователят Стив Брусат (Steve Brusatte), професор в катедра по палеонтология и еволюция в Университета в Единбург.


Художествено представяне на D. sgiathanach въз основа на неговите вкаменелости

Птерозаврите (които не са динозаври ) са първите известни гръбначни животни, които могат активно да летят – подвиг, който са постигнали около 50 милиона години преди птиците. Най-старите регистрирани птерозаври датират отпреди около 230 милиона години, през периода на триас, и преди се е смятало, че те не са достигнали огромни размери до много късния юрски или кредния период (преди 145 милиона до 66 милиона години).

Например най-големият регистриран птерозавър, Quetzalcoatlus, вероятно е имал 11-метров размах на крилата, което означава, че е бил голям, колкото малък пътнически самолет преди около 70 милиона години.

Но за да летят, птерозаврите са се нуждаели от леки, деликатни кости - характеристика, която означава, че техните останки рядко се запазват добре.

,,За да могат да летят, птерозаврите са имали кухи кости с тънки костни стени, което прави останките им невероятно крехки и негодни за съхранение в продължение на милиони години", казва в изявлението водещият изследовател Наталия Ягелска (Natalia Jagielska), докторант по палеонтология в Университета в Единбург.

,,И все пак нашият скелет, на около 160 милиона години, се е запазил в почти непокътнато състояние, съчленен [костите са в анатомичен ред] и почти пълен, сякаш е бил жив преди няколко седмици."


D. sgiathanach е живял по същото време с месоядните тероподни динозаври

Анализът на костния растеж на птерозавъра разкрива, че не е напълно пораснал. Така че, докато този почти възрастен индивид е приблизително с размерите на днешните най-големи летящи птици, като скитащия албатрос (Diomedea exulans), е вероятно възрастен D. sgiathanach да е имал още по-голям размах на крилата, обясняват изследователите.

Освен това, компютърната томография (CT) разкрива, че D. sgiathanach има големи оптични лобове, което означава, че вероятно е имал отлично зрение.

Когато D. sgiathanach е бил жив, районът, който сега е Шотландия, е бил влажен с топли води, където птерозаврът вероятно се е хранел с риба и калмари с острите си зъби и добре очертани зъби, разказва Ягелска.


Наталия Ягелска разкрива фосил на 170 милиона години

Фосилът в Rubha nam Brathairean (известен като Brothers' Point) е намерен от Амелия Пени, бивша докторантка в Училището по геонауки в Университета в Единбург, която сега е научен сътрудник във факултета по биология в Университета Св. Андрюс в Шотландия.

Екземплярът ще бъде добавен към колекциите на Националните музеи на Шотландия за по-нататъшно проучване.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkriti-sa-ostankite-na-naj-golemiia-iurski-pterozavar-otkrivan-niako_181305.html

HatshepsutTopic starter

Най-голямата открита някога бактерия е дълга 2 см и изненадва със сложността си


Едноклетъчните нишки на новооткритата бактерия се виждат осветени до монета. Thiomargarita magnifica има нишковидна единична клетка с дължина до 2 сантиметра и съхранява генетичния си материал в мембранна торбичка

По дефиниция се предполага, че микробите са толкова малки, че могат да се видят само с микроскоп. Но новоописана бактерия, живееща в карибските мангрови гори, опровергава това (вижте видеото по-долу).

Нейната нишковидна единична клетка се вижда с невъоръжено око, нараства до 2 сантиметра - колкото фъстък - и 5000 пъти по-голяма от много други микроби. Нещо повече, този гигант има огромен геном, който не е свободно плаващ вътре в клетката, както при други бактерии, а вместо това е затворен в мембрана, иновация, характерна за много по-сложни клетки, като тези в човешкото тяло.

Едноклетъчният организъм наподобява тънка струна, според доклад, описващ откритието, публикуван наскоро в базата за препринти bioRxiv.

Екипът използва различни методи за микроскопия и оцветяване, за да провери, че тези нишки са само една клетка. Това ,,бе нещо, в което не вярвахме... в началото", спомня си съавторът Жан-Мари Воланд (Jean-Marie Volland), сега морски биолог в Националната лаборатория на Лорънс Бъркли.

,,Когато става дума за бактерии, никога не казвам никога, но тази със сигурност надхвърли това, което смятахме, че е горната граница [на размер] с 10 пъти", разказва Верена Карвальо (Verena Carvalho), микробиолог от Университета на Масачузетс, Амхерст.

Учените отдавна разделят живота на две групи: прокариоти, които включват бактерии и едноклетъчни микроби, наречени археи, и еукариоти, които включват всичко от дрожди до повечето форми на многоклетъчен живот, включително хората. Прокариотите имат свободно плаваща ДНК, докато еукариотите събират цялата си ДНК в мембранна торбичка, наречена ядро. Еукариотите също разделят различни клетъчни функции във везикули, наречени органели, и могат да преместват молекули от едно отделение в друго – нещо, което прокариотите не могат.

Но новооткритият микроб размива границата между прокариоти и еукариоти, тъй като носи своята ДНК в мембранна торбичка

Жан-Мари Воланд нарича тази торбичка органела и това е ,,голяма нова стъпка", която предполага, че двата клона на живота не са толкова различни, както се смяташе преди.

,,Може би е време да преосмислим нашата дефиниция за еукариоти и прокариоти!", заявява се Петра Левин (Petra Levin), микробиолог от Вашингтонския университет в Сейнт Луис. "Това е много хубава история."

Друга, пълна с вода торбичка може да е причината бактерията да нарасне толкова голяма. Тя е пълна с вода, която заема повече от 70% от общия обем на клетката.

Микробиолозите са смятали, че бактериите трябва да са малки, отчасти защото се хранят, дишат и се освобождават от токсините чрез дифузия на молекули през вътрешността на тяхната клетка и има ограничения за това колко голямо разстояние могат да изминат тези молекули.

Тази пълна с вода торбичка смачква цялото съдържание на клетката до най-външния й ръб, което може да помогне на поддържащите живота молекули да дифундират по-лесно в клетката, докато токсините лесно се изхвърлят навън, съобщава Science.

През 1999 г. изследователите откриват гигантска, хранеща се със сяра, бактерия от рода Thiomargarita, приблизително с размерите на маково зърно край бреговете на Намибия.

Тя носи същия вид напълнена с вода торбичка и въз основа на това сходство, плюс генетичен анализ, изследователите стигат до заключението, че новооткритата бактерия може да принадлежи към същия род. Те предлагат огромният микроб да бъде наречен Thiomargarita magnifica.

Тя може да бъде голямаа, защото клетъчното ѝ съдържание е притиснато към външната ѝ клетъчна стена от гигантска торбичка, пълна с вода и нитрати.


D:Наблюдение на клетка на Thiomargarita magnifica след флуоресцентно маркиране на мембраните, показващо непрекъснатостта на клетката. E:  апикалното свиване на клетка, като цитоплазмата е ограничена до периферията. F: По-голямо увеличение на областта, отбелязана с E, със серни гранули и пепини на различни етапи на развитие. G: По-голямо увеличение на зоната, отбелязана в E, показваща два пина (върхове на стрелки). S: серни гранули; V: вакуола

Основните молекули в бактериите все още могат да дифундират навътре и навън, защото ,,клетката живее само [по ръба]", обяснява Карвальо. Оттогава учените са открили други големи бактерии, които ядат сяра, но дългите им нишки се състоят от множество клетки.

Огромната бактерия "може да бъде липсващо звено в еволюцията на сложни клетки", отбелязва пред Science Казухиро Такемото (Kazuhiro Takemoto), биолог от Технологичния институт Кюшу.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Naj-goliamata-otkrita-niakoga-bakteriia-e-dalga-2-sm-i-iznenadva-sas-s_181442.html

HatshepsutTopic starter

Герардус Меркатор


На тази дата се ражда картографът, заради когото Европа изглежда по-голяма от Южна Америка

На 5 март 1512 г. се ражда фламандският картограф Герардус Меркатор. Всъщност, за да бъдем точни, на този ден в роден Герт Кремер - той ще стане Меркатор по-късно, когато преведе фамилното си име на благородния латински.

Човечеството дължи на Меркатор картографската проекция, носеща неговото име, на която паралелите и меридианите се изобразяват като прави линии, разположени така, че да произвеждат във всяка точка точно съотношение на географска ширина и дължина. Така траекторията на движението като се поддържа едно и също положение на стрелката на компаса се представя от права линия върху картата в проекцията на Меркатор. Затова и досега проекцията на Меркатор се използват за морски карти.

Той въвежда името "Америка" и най-важното - първия "Атлас". Издаден в края на 16 век, колекцията от географски карти е украсена с образа на титана Атлас. Оттогава наричаме така всяка книга с карти.

Ние погрешно смятаме, че Европа е по-голяма от Южна Америка, а Тихи океан с размерите на Атлантическия океан. Защо?

Причината е равноъгълната цилиндрична проекция на Меркатор. Тази проекция запазва ъглите между направленията меридианите и паралелите. Меридианите тук са успоредни линии, на еднакво разстояние, а паралелите са линии, разделени от разстояние, равно на разстоянието между меридианите близо до екватора като това разстояние се увеличава значително към полюсите.


Деформации в проекцията на Меркатор


На схемата се вижда и причината за деформацията на площите при проекцията на Меркатор

Самите полюси не могат да бъдат представени в проекцията на Меркатор, така че картата обикновено се ограничава до около 80-85 ° северна и южна ширина. Мащабът на тази карта не е постоянен, той увеличава от екватора до полюсите обратнопропорционално на косинуса на географската ширина, но мащабите вертикално и хоризонтално винаги са равни, което е следствие от равноъгълната проекция. Тази картографска проекция води до това, че районите около полюсите са силно изтеглени вертикално.

Видеото показва много от заблудите за съотношенията на площите, в които ни е вкарала проекцията на Меркатор. Някои страни ще се окажат неочаквано големи или по-малки от това, което сме представяли, че са.


How the World Map Looks Wildly Different Than You Think

И все пак, да не забравяме, че проекцията на Меркатор всъщност е създадена за карти за навигация, заради което са жертвани и правилната форма, и размера.


Проекцията на Меркатор се наложи, защото е много удобна за нуждите на навигацията, особено в миналото.

Причината е, че траекторията на движението на кораба като се поддържа едно и също положение на стрелката на компаса се представя от права линия върху картата в проекцията на Меркатор.

https://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_149343.html

Similar topics (1)