Българитѣ въ Германия

[Hatshepsut]

,,Чужд език". Как изглежда българската миграция в Германия, ако я описва социолог


Диана Иванова

Предотвратена, скрита, невидима (verhindert, verdeckt, unsichtbar) – това са трите думи, с които Марина Лякова описва трите големи периода в българската миграция в Германия – от началото на социализма до неговия край, от 1989 г. до влизането на България в ЕС и от 2007 г. до днес.

Книгата е издадена от издателство "Шпрингер" в края на миналата година.

Изследването е не само първото по рода си. То е важно и заради това, че изважда на показ феномена на "невидимите българи". И че това става точно в момент на засилена рефлексия в германското общество към него самото като мигрантско общество.

Изследването вероятно ще даде тласък и на други подобни проекти.

От 2018 г. в Кьолн е факт първият, все още виртуален, музей на миграцията в Германия – Домид. В него българската миграция не присъства като предмет или история – с изключение на една вещ – тениската на убития в Ханау през 2020 г. при расистки атентат Калоян Велков, дарение от братовчедка му Васка Златева.

Тази липса и тази невидимост на българите в Германия са едно от предизвикателствата, които провокират Марина Лякова да се задълбочи в темата.

Марина Лякова е доктор на социологическите науки и научен сътрудник в института за трансдисциплинарни науки в Университета в Карлсруе. Върху хабилитационния си труд за миграцията и мобилността работи от 2014 г.

,,Когато дойдох в Германия, започнах да работя вИнститута за изследване на Турция в Университета в Есен, който се занимаваше с турската миграция, така изобщо навлязох в темата миграция. В някакъв момент започнах да си давам сметка, че за България няма написано абсолютно нищо. Има за полската, руската и т.н. И започнах да се ровя. Имаше много малко неща, една-две работи, които по-скоро със статистика се бяха занимавали."

Това е първата й голяма изненада. Втората – колко различна е самата миграция.

,,Ние всички казваме "българите в Германия", ама то няма такова нещо. Това са различни поколения, които имат съвършено различни представи за света, съвършено различни ценности и биография и миграционен път, така да се каже."

,,Така че за мен това е най-важното послание - че има три периода и много различни типове български мигранти в Германия."

"Тези, които много искат да дойдат, но не могат"
Първият период - това е предотвратената или спряната миграция, пояснява Марина. Има интересни архивни документи как българската държава е ограничавала възможността да се излезе от страната.

Според нея периодът на социализма е "един много странен период", по някакъв начин е имало пропускливост. Това е нещо, което много я изненадва.

,,Аз в първия момент имах стереотипа, че заради Желязната завеса никой не е могъл да излезе от България. Обаче не е така. Като се порови малко човек в темата, вижда, че има хора, които са излизали, и са излизали многократно. В крайна сметка това е бил механизъм за подбор, за селекция и контрол. Това се променя много в различните епохи на социализма. През 50-е и 60-е години излизат тези, които е абсолютно ясно, че никога няма да се върнат. Защото това е бягство буквално, или бягство в свободата. Думата ,,невъзвращенец" е създадена от комунистическата пропаганда. Особено 50-е години темата за вражеската миграция е много силна."

,,Хората са заминавали с такива нагласи – че България вече не съществува на картата. Което не е точно така, защото като вземат немско гражданство, и тези хора вече са могли да пристигнат в България."

,,Големите разлики в този първи период на социализма са две – едната е между тези, които са ходили в Източна, и тези, ходили в Западна Германия. В ГДР е малко по-свободен режимът, особено през 80-е години. И втората – ,,в тази прочута епоха на Людмила Живкова изведнъж много културни дейци започват да ходят на обмени, на конференции. Аз това не го очаквах, но то си е било механизъм за контрол, не [проява на] свобода."

Вторият период: ,,забулената" миграция

,,Исках да използвам израза "опакована", по Кристо и неговите работи", казва Марина Лякова - между другото, също социологически термин, метафора, която професор Георги Фотев въвежда в книгата си от 1994 г. "Другият етнос" – "опакованото общество".

,,Но беше много трудно да се преведе на немски тази игра на думи. Става дума за тази скрита, опакована миграция, която не се разпознава като такава, защото немската страна ограничава миграцията през 90те години".

"В тази втора част разглеждам различните биографични пътища – как въпреки това, че не могат да мигрират, хората го правят. Някои подават молби за убежище, други сключват бракове, трети намират някаква работа, студенти. 90-е години и до началото на 2000 г. броят на българските студенти е огромен, мисля, че през 2002 достига рекорд от 12 хиляди записани на година. Българските студенти са на второ място след китайските. Много хора се записват студенти, за да могат по някакъв начин да работят, да живеят тук."

Третият период: невидимата емиграция
След влизането на България в ЕС всички граници падат, особено след 2014 г.

В Германия в момента има около 380 хиляди български граждани, без тези, които са взели немско гражданство.

"Това е голяма група българи, но абсолютно невидими, неразпознаваеми. Единственият проблем, през който [обикновено] се мислят българите, е проблемът с ромите в Дортмунд или Дуйсбург. Което е тъжно, разбира се, но като цяло българите са една абсолютно невидима диаспора, защото е безпроблемна – от гледна точка на държавата."

Марина Лякова отбелязва и появата на абсолютно нов тип мигранти след 2014 г.

"Едната група отчасти прилича на турската гастарбайтерска миграция от 60-е години, но само отчасти. Голямата разлика е, че това все пак не е междудържавен договор и че тези хора все пак са свободни да си тръгнат по всяко време. Много голяма част от тях не живеят тук постоянно, нямат постоянни адреси. Те живеят в България, идват примерно за 8 месеца строителна бригада, наети са от българска фирма, нямат никакви права, живеят в някакви бараки, тези хора са като роби. И се връщат в България, строят къщи, ремонтират."

Другият типаж нови мигранти е коренно различен.

"Хора с квалификации, на високи нива в йерархиите на големи компании, със страхотни кариери. Германия им е, примерно, пета миграционна спирка, след като са били в Америка, Канада...Всякакви биографии има. Много е разнообразна миграцията и това е едно младо поколение, което направо ти взима ума – стоят тука една година, после се местят...Те са и със съответните професии, разбира се. Страшно мобилни, свободни хора."

Бъдещето: ромите няма да се върнат

Прогнозата на самата Марина е, че в някакъв дългосрочен хоризонт тази трудова миграция, по-ниско квалифицираната, ще намалее.

"Защото тенденцията в България е все пак стандартът да се покачва, бавно, мъчително, но все пак се качва. Така че тези хора ще се приберат в България. Малко по-различна е ситуацията с ромите, защото те няма да се върнат. Защото тука наистина се чувстват много по-добре, отколкото в България. Няма смисъл да говорим защо се чувстват по-добре. Не става дума само за социални плащания, а изобщо за цялото отношение на обществото. Това, което те в България не получават, е това внимание. Затова мисля, че те са последните, които ще се върнат в България. Моите впечатления са, че те доста добре вече се справят, битово устроени, намират си професии, работят."

Самата Марина Лякова е от поколението, което идва в Германия след края на социализма, през 1993-та година, като студентка на едномесечен курс по немски език в академичен обмен.

"Не беше планирано да оставам", казва тя, "но така стана."

Още си спомня телефонните карти от 12 и 50 марки и чакането пред телефонна кабина, за да се обадиш вкъщи. На емоционално ниво интересът й към миграцията вероятно идва от нейната семейна история. Баба й и дядо й, по бащина линия, са бежанци от Тракия.

А другата й баба, по майчина линия, завършва през 1923-та година консерваторията в Мюнхен. Там се запознава с дядо й, германец, който научава български и идва с нея в България като фармацевт.

"Цялата студентска компания в Мюнхен са били българи - Елисавета Багряна, Николай Лилиев, Дечко Узунов... Дядо ми до такава степен се мотивира да учи български, че после става дори преводач и превежда като хоби български автори на немски език, например Йовков, има дори издадени преводи в литературната периодика, пазят се в семейния архив."

"Но това е тема за роман", усмихва се тя и добавя: "За мен немският беше чужд език."

https://www.svobodnaevropa.bg/a/31581490.html

[Hatshepsut]

5 години ,,Арт театър" среща българите в Германия с родни творци


Катя Костова с Татяна Лолова и писателката Мария Лалева

Пещерката Катя Костова, която е негов създател, празнува с турне на пиеса на Варненския театър

Една българка от Пещера за 5 години успя да срещне много наши сънародници в Германия с любими български творци. Създаденият от Катя Костова ,,Арт театър" преди точно пет години, представя на българските имигранти там едни от най-хубавите театрални постановки, които се играят в родината им. Освен тях, нашенци имат страхотния късмет и възможност да гледат и най-новите български филми, както и да се срещнат с най-популярните български писатели. И всичко това се случва на територията на Германия, където българската публика там е във възторг от срещите си с тях.

Инициативата на Катя Костова, която от почти 25 години живее със семейството си в Берлин, още в самото начало е подкрепена от журналиста Георги Тошев и тя с радост приема съветите и помощта му. И ако той е кръстникът на идеята, за своя кръстница в начинанието пещерката посочва голямата Татяна Лолова, която представя първия спектакъл – ,,Дуенде", организиран от ,,Арт театъра" в различни градове на Германия.

Всъщност, идеята й да популяризира българския театър в Германия се ражда спонтанно – това се случва през април 2016 г. по време на една изложба на Славето. А Славето е Светослав Светославов, съпругът на Татяна Лолова (за съжаление, и двамата вече не са между живите). Картините му са наредени в Българския културен институт в Берлин, а Катето си пие сутрешното кафе с Георги Тошев и си говорят за това колко малко се прави в Германия за популяризирането на българската култура. От дума на дума тя споделя идеята си за създаване на ,,Арт театър – Катя Костова", който да организира и показва спектакли сред сънародниците ни в Германия.

И нещата започват да се случват. Разбира се, благодарение на големия хъс и страхотната емоция и енергия, които Катя хвърля, за да изпълни мечтата си. Моноспектакълът на Лолова – ,,Дуенде", който беше една от визитните картички на голямата ни актриса, е посрещнат с огромен възторг от българите в Германия, а залите в Берлин, Хамбург, Кьолн, Франкфурт, Мюнхен... буквално се пукат по шевовете от българска публика.

Последват нови хитови постановки с любими актьори. Вторият спектакъл е ,,Хората от Оз" на режисьора Галин Стоев. Хитовата пиеса е написана специално за Цветана Манева от Яна Борисова – най-награждавания български драматург през последните години. Пещерката решава да направи екстравагантен подарък за рождения ден на любимата актриса – турне с три представления в Германия – Берлин, Мюнхен и Хамбург, през зимата на 2017 г. Заедно с Цветана на сцената играят и прекрасните проф. Атанас Атанасов, Стефан Вълдобрев, Радена Вълканова и Вежен Велчовски. ,,Островът", ,,Театър, любов моя" и още десетки български постановки попадат в афиша пред българската публика в цяла Германия.

Чрез своя ,,Арт театър" Катя Костова решава да започне нови проекти, които събират още повече почитатели. Така преди три години тя започва проекта ,,Български актьори четат съвременни български автори", в който един популярен актьор представя наш автор, току що издал книга.

Първоначално това започна на живо, но когато пандемията от коронавирус ни затвори, те продължават този проект онлайн.
Първите гости в проекта между артисти и автори отново е Татяна Лолова, която представя една от най-четените съвременни български книги в последните няколко години - ,,Живот в скалите" на Мария Лалева. Така това прекрасно събитие в Българския културен център в Берлин (центърът сътрудничи на Арт театъра) поставя началото на проекта ,,Известни актьори четат съвременни български автори".

Следват много срещи, в които читателите и публиката се наслаждават на Цветана Манева, която представи творчеството на Мария Касимова - Моасе. Срещите стават редовни. Малко преди да се разрази COVID-епидемията в афиша на ,,Арт театър" присъстват срещи със Стефан Вълдобрев,  поета Добромир Банев представен от Петър Антонов, голямата и много обичана поетеса Маргарита Петкова заедно с прекрасната Нона Йотова, и още, и още...

Пандемията обаче става причина за тежкото решение да се отложат събитията за 2021 година. Това не е причина Катя Костова и ,,Арт театъра" да спрат дейността си. И така се ражда онлайн изданието ,,Известни актьори четат съвременни български автори", което за кратко време набра огромна популярност не само в Германия. Начинанието е подкрепено веднага от театрите, актьорите и творците, с които ,,Арт театър" има дългогодишно сътрудничество – Сатиричния театър, Театър 199 ,,Валентин Стойчев", Младежкия театър, Народния театър ,,Иван Вазов", а после се присъединяват и други.

Какво всъщност представлява този проект - всяка неделя от 18 часа в ютуб канала на Арт театъра, както и във фейсбук, се излъчва видео, в което известен артист, чете текст от съвременни български произведения. Първият участник е любимият на мнозина българи Стефан Вълдобрев, който прочете своето стихотворение  ,,Бряг с цвят най-зелен". След него се появяват Мариус Куркински, проф. Атанас Атанасов, Люси Дяковска, Иво Сиромахов, Биляна Петринска, Албена Михова, Петър Антонов...
 
През 2019 г. Катя Костова стартира още един проект ,,Вечери на българското кино" с филма ,,Диви и щастливи". Турнето е абсолютен експеримент, който обаче се увенчава с успех и прокарва пътя на българското кино в Германия. Следва ,,Лошо момиче" с Мариан Вълев, а тази година за първи път бе направена бутикова прожекция на филм, който все още не е излязъл в България - ,,В сърцето на машината". Той ще бъде показан през февруари 2022 г. пред българската публика в 13 германски града. ,,С него ние казваме огромно ,,Благодаря!" на всички, които следват ,,Арт театър" през годините", споделя Катя Костова.

Освен този проект отново започват театралните постановки, като по времето на пандемията са единствените, които правят турне. То започна само преди дни на 23 ноември в Берлин със спектакъла ,,Любовни писма" на Варненския театър. В момента, когато ,,Арт театъра" празнува своите 5 години, турнето с пиесата ще премине през градовете Хамбург, Нюрнберг, Франкфурт и ще завърши в Кьолн. В постановката участват Яна Маринова и Свежен Младенов.

Катя от Берлин вече мисли за следващите пет години. Идеите й следват една след друга и тя разкрива малка част от тях. Тя вече работи по нов проект за разкриване на българска театрална школа, където български ученици зад граница да бъдат обучавани от български режисьор. Целта е да се създаде малък спектакъл, който да бъде представен пред български и германски училища в Германия. Освен това много й се иска да бъдат привлечени и български ученици в Германия към постановките на ,,Арт театъра", за да може да се осъществи приемственост между живота им в чужбина и техните корени.

Още тази Коледа ,,Арт театър" ще подпомогне идеята на Гери Турийска за дарение на книги от ,,Пощенска кутия за приказки" на няколко български училища в Германия. С този жест Катя иска да отбележи и петия рожден ден на ,,Арт татъра". Най-голямата й мечта обаче е да достигне и до малките градове на Германия, в които има българи, за да може българското изкуство да достигне до колкото се може повече хора.

https://trud.bg/

[Hatshepsut]

"Да си мигрант е нещо много трудно": Какви са българите в Германия

Българите в Германия са смятани предимно за бедни и нискоквалифицирани - такива са поне стереотипите и те не са единствените, убедена е Марина Лякова - автор на първото изследване за българската миграция в Германия.

Българите в Германия трябва да станат по-видими, казва социоложката Марина Лякова, която преподава в Педагогическия университет в Карлсруе. В рамките на дискусия с представители на българската общност във Франкфурт тя представи своето изследване за българската миграция в Германия, което е първо по рода си. С нея разговаря Биляна Михайлова.

Вашата идея е да направите българите в Германия по-видими. Защо е необходимо това?

М. Лякова: Целта на книгата беше да се помогне на българската миграция да стане видима, защото българските мигранти в Германия са всъщност много невидими в това, което правят. Или имат негативен образ – бедни, маргинализирани групи, каквито се показват от германските медии на преден план. Или изобщо не се говори за българската миграция – за големите успехи, за това, че българите като цяло са много добре интегрирана мигрантска група. Целта на книгата е да се повиши тази видимост – да дам думата на българските мигранти да разкажат за живота си. Предполагам, че ще има много читатели, защото това е първото по рода си изследване на такава тема.

Можем ли да кажем, че Вие сте човекът, който знае най-много за българите в Германия?

М. Лякова: Мисля, че такъв човек не се е родил и няма да се роди. Разбира се, аз вече знам доста неща чрез изследванията ми за българската миграция, но тези неща непрекъснато се променят, защото българската миграция в Германия е много разнообразна, много нова, много динамична, непрекъснато идват нови хора с нови проблеми, има различни социални прослойки, които имат съвършено различни стилове на живот, съвършено различни социални проблеми и дефицити, които имат да компенсират. Затова не може да се каже, че някой изобщо познава българската миграция в Германия. За съжаление, и това ми е голямата тъга, представителни изследвания за българската миграция в Германия не е възможно да бъдат направени поне на този етап, защото ние изобщо нямаме представа за генералната съвкупност. Ние имаме страхотен проблем изобщо да разберем колко са българите в Германия. Официално регистрираните са 410 000, но истината е, че де факто има много повече българи – от порядъка на 600-700 хиляди.

Кои, според Вас, са основните проблеми на българите в Германия?

М. Лякова: Проблемите зависят от социалната прослойка. Тези, които са високообразовани и са с високи доходи имат проблем най-вече с т.нар. междукултурно взаимодействие. Има много тежки разминавания в културните представи за това как например да прекарва човек свободното си време – какво правят германците в свободното си време, кого канят вкъщи. В Германия има социална дистанция, която е много различна от социалните дистанции в България. Но това е проблем на тази прослойка – на други прослойки социалните проблеми са да се намери работа, да се намерят пари, жилище.

А кои са основните проблеми на германците с българите в Германия?

М. Лякова: Не съм изследвала германци, но мисля, че при тях основният проблем е стереотипното мислене спрямо българите. Те възприемат българите точно през тези много ниски социални прослойки и през тези очила – бедни, гастарбайтери, нискоквалифицирани. Очилата могат да бъдат сменени само като се правим видими.

Току-що чухме историята за преуспяващ български ресторантьор в Германия, който обаче поддържа италиански ресторант и би предпочел никой да не знае, че е българин. Какъв е Вашият коментар?

М. Лякова: Трябва да правим стъпки – дискусии и проекти, които помагат на българите от по-ниските социални прослойки да могат да се установят в Германия, да намерят решения за своите проблеми – това е страшно важно.

От Вашите думи излезе, че както изоставаме в редица направления, ,,изоставаме" и в миграцията в сравнение с други нации – турци или югославяни. Но дали това непременно е минус и дали не можем да използваме вече проправения от други нации път?

М. Лякова: Ние ,,изоставаме" в миграцията заради това, че Източна Европа беше затворена, че комунистическият режим до 1989 година не пускаше българите да пътуват, а след това пък германската политика дълго не пускаше българите да влизат в Германия.

Но си представяте как ще се върви оттук нататък – имайки предвид какво се е случило с мигрантите от други нации?

М. Лякова: Не непременно по същия начин. Не мисля, че ще повтаряме пътя на турци и на югославяни, защото условията много са се променили. Ние сме членове на ЕС и тази мобилност – това, че човек може да се върне по всяко време, може да опитва, да започва – това нещо при тях го няма и това е огромна разлика.

Почетният консул на България в провинция Хесен г-н Ланкау препоръча повече самочувствие на българите в Германия. Това представяте ли си го?

М. Лякова: Самочувствие трябва да имаме, разбира се, защото всеки един от нас, който е избрал да дойде в Германия, вече е направил една голяма крачка. И е постигнал страшно много, защото да бъдеш мигрант всъщност е много трудно нещо. И едно от най-важните неща е ние това да не го забравяме по никакъв начин и непрекъснато да го показваме – това също е част от видимостта.

https://www.dw.com/bg/da-si-migrant-e-neso-mnogo-trudno-kakvi-sa-blgarite-v-germania/a-63596785

[Hatshepsut]

Диаспората, Германия: Интервю с Ангел Димитров

[Hatshepsut]

Диаспората, Германия: Интервю с Кристина Кръстева

[Hatshepsut]

Университетска програма помага на българин да намери приятели като студент в Германия

Андриян е от Стара Загора, но от 2016-та живее в Лайпциг, където завършва политология. Избира да замине за Германия първоначално, за да учи, тъй като завършва немска паралелка в Езиковата гимназия в родния си град. Когато пристига в немския град, не познава никого – но активно търси приятелства и с местни, и с българи. С приятелите си от България се разминава, тъй като избира да учи различна специалност и в различен град. Успява да се запознае с друга българка от Сандански чрез Facebook група, с която продължава да поддържа контакт и сега. По това време университета, в който отива да учи, предлага т. нар. ,,Buddy" (,,Приятелче") програма, в която студенти от горните курсове помагат на новодошлите да се установят, с намиране на квартира и уреждане на здравните осигуровки и с развеждането из кампуса. По този начин се запознава с друго момче от Калининград.

С приятелите си от университета продължава да излиза и да ходи на гости. Те активно се интересуват от България и през 2018-та гостуват на Андриян в неговата родина за две седмици за кратка екскурзия из цялата страна. Той следи политиката както и в Германия, така и в България основно в интернет. ,,Освен професионален, имам и личен интерес – гледам да знам какво се случва вкъщи" казва Андриян пред кореспондента ни и споделя, че не разчита само на мнението на хората и предимно се информира от основни медийни източници. Сравнявайки с българската здравна система, той смята, че немската е много по-бюрократична и липсва дигитализация, което според него представлява голям проблем в цялата страна. Когато е бил студент, не се е налагало да внася здравни осигуровки, защото е имал Европейска здравна карта, но когато започва да работи, започва да плаща осигуровките си в Германия.

В България инвестира в имоти и се опитва да се прибира в родината си по два-три пъти годишно. Споделя, че освен близките, му липсват и любимите му места в Стара Загора като парка ,,Аязмото". Смята ли в някога в бъдещето да се завърне и да живее в България, можете да разберете от неговото интервю:



Диаспората, Германия: Интервю с Андриян Андреев

https://www.marginalia.bg/universitetska-programa-pomaga-na-balgarin-da-nameri-priyateli-kato-student-v-germaniya/