Православни красоти - църкви и параклиси

[Hatshepsut]

Преображенски манастир: 11 интересни факта

Преображенският манастир е един от най-посещаваните и най-ценни манастири в България. В неговото възстановяване по времето на Българското Възраждане са участвали едни от най-големите ни възрожденски майстори. Манастирът е неотменна спирка в плана на повечето туристи, посещаващи забележителности във Велико Търново и региона.

Преображенски манастир

Мястото около манастира е много красиво – с високите скали над светата обител, обширната панорама, платото отсреща с другия манастир – Света Троица – в подножието му.

Гледка към манастира Света Троица

1. Преображенският манастир е четвърти по големина в България след Рилския, Бачковския и Троянския манастири.

2. Стените на главната църква ,,Преображение Господне" са изписани от големия Захари Зограф.

3. Основната част от сградите са построени от майстор Колю Фичето.

4. Тук се намира един от най-въздействащите български стенописи – Колелото на живота.

Колелото на живота

Между другото, Преображенският манастир не е единственото място, където може да се види такъв стенопис. Аз лично съм виждала Колело на живота в църквата Рождество Христово в Арбанаси и на фасадата на Батошевския манастир Успение Богородично край Севлиево.

5. В Преображенския манастир се намира и един от най-красивите звънарници, изграден от майстор Колю Фичето.

Звънарникът с камбаните

6. Преображенският манастир е изграден през 11 век като метох. През 1360 година, по времето на цар Иван Александър, получава автономност.

7. Разрушен е напълно по време на турското робство.

8. Изграден е отново на няколко етапа в периода 1825-1882 г.

9. Сградите на някогашния Преображенски манастир са били разположени на около половин километър южно от сегашното му местонахождение. Настоящото място е избрано по време на възстановяването на манастира през 19 век.

10. Празникът на манастира е на 6 август, Преображение Господне – явяването на Исус Христос пред тримата си ученици Петър, Яков и Йоан.

11. Чудото – на 6 юли 1991 година от скалния венец над манастира се откъсва голям обем скална маса и пада в двора на светата обител, близо до църквата. Чудното е, че при това срутище не само няма пострадали хора, а храмът остава непокътнат, запазен благодарение часовниковата кула до него, която като верен страж сякаш се опълчва срещу падащите скали, разполовявайки една от най-големите. Част от скалата и до днес стои там.

Това не е единственият катаклизъм за Преображенския манастир. През миналия век той претърпява още няколко сериозни разрушения, причинени от различни природни стихии – Горнооряховското земетресение през 1913 г. и няколко големи свлачища в периода 1964-1980 година.

Манастирът е действащ, мъжки. Намира се на около 7 километра от Велико Търново по пътя за Самоводене. До него има и туристически пътеки.

https://drumivdumi.com/

[Panzerfaust]

Катедралата "Св. София" в своя първоначален християнски вид:

http://predanie.bg/media-content/images/news/hagiasophia-12thc_1.jpg

[Hatshepsut]

Килифаревски манастир ,,Рождество Богородично"

Посетихме Килифаревския манастир ,,Рождество Богородично" в един горещ юлски ден. Там намерихме спокойствие и тишина. Въпреки жегата, покрай манастира струеше лека прохлада от тамошната река Белица и полъха от близките хълмове.

Килифаревски манастир

Къде се намира

Килифаревският манастир се намира на 13 километра от Велико Търново по пътя към прохода Хаимбоаз (прохода на Републиката). За манастира трябва да се отбиете на едно кръстообразно кръстовище вляво, след като подминете Килифарево. Пътят отдавна вече не минава през самото градче, но все пак го давам като ориентир за мястото на отбивката. Ако пропуснете тази отбивка, малко по-напред по пътя има още една, пак вляво от шосето. Ние използвахме точно нея. Малко след като се отклоните от главния път по нея има място за паркиране. Слизате там и после трябва да преминете реката – това е река Белица, по импровизиран мост от бетонни тръби, доста успешно заместващи моста над реката отнесен преди време от придошлите води. А иначе, от първата отбивка с кола се стига точно пред главната порта на манастира и нямате този шанс да изпробвате тръбите и да погледнете в бистрите води на реката.

Впечатления

Мястото във и около манастира е много приятно, цялото обвито в тишина и спокойствие. Мястото като цяло е равно, само близките хълмове, разположени зад манастира придават един по-раздвижен релеф на района.

Пред манастира

Още с влизането в двора човек разбира, че манастирът е девически – дворът е изключително чист и подреден и пълен с толкова много добре поддържани цветя.

В манастира: църквата

Централно място в двора заема църквата ,,Свети Димитър". В архитектурно отношение тя е еднокорабна и еднокуполна. Пред главния й вход има доста стара асма и още много цветя.

Манастирската лоза


Църквата и хълмовете

Килифаревски манастир – кратка история

Първоначално, Килифаревският манастир е бил построен горе на хълма над сегашния манастир, по времето на цар Иван Алксандър. Основател на манастира е видният исихаст свети Теодосий Търновски. Малко по малко Килифаревският манастир става духовен и книжовен център, манастир-лавра, което ще рече главен манастир. От тук започват пътя си известни духовници като свети Киприян и свети патриарх Евтимий Търновски.

По време на турското робство, Килифаревският манастир е бил разрушен. През 1718 година е бил построен отново на мястото, на което се намира в момента. За съжаление, в края на 18-ти век отново претърпява разрушения по време на кърджалийските нашествия. В сегашния си вид, манастирът е построен през 1840-1842 година от майстор Колю Фичето. Иконостасът и иконите в манастирския храм са направени от тревненски майстори.

Иконостасът в църквата

Още преди да отидем до манастира знаехме, че има стара църква, била някога част от манастира, намираща се някъде наблизо. До нея, за съжаление, не успяхме да стигнем. Питахме една от монахините да ни упътят, но не успяхме да разберем как се стига до нея.

Сравнително близо до Килифаревския манастир се намират още няколко интересни места – Плаковският манастир, Капиновският манастир, Капиновският водопад, мостът на Колю Фичето над река Белица в град Дебелец.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Монументът на Богородица в Хасково
Фото: Борислав Гърциянов

[Hatshepsut]

Искрецки манастир ,,Успение Богородично"

В един мрачен юнски ден и в упорито дъждовен следобед минавахме през Искрец, където видяхме новите указателни табели към Искрецкия манастир ,,Успение Богородично". Решихме да минем да го видим. Бяхме ходили преди години в светата обител и тогава беше доста запустяла. Сега обаче манастирът видимо беше поддържан и в добро състояние.

Влязохме в църквата, за да запалим по свещичка и очите ни едва се откъснаха от красивите старинни стенописи. След това видяхме отвътре и уникалния баптистерий – стаята за кръщенета.

Искрецки манастир ,,Успение Богородично"

Къде се намира и как се стига Искрецкия манастир

Искрецкият манастир се намира в двора на Белодробната клиника в източната част на Искрец, на около 53 километра северно от София. Те се изминават за по-малко от час. Преди време достъпът до манастира беше ограничен от портата на клиниката. Днес вече портата е отворена и няма такъв проблем. С кола се стига до манастира. Край него има удобен паркинг.

Има си кафява указателна табелка за Искрецкия манастир от главния път Искрец – Своге.

Искрецки манастир – старата порта

С какво е интересен

Искрецкият манастир ,,Успение Богородично" е бил част от Софийската Мала Света гора.

Искрецки манастир – алеята към храма

Според надписа на входа на манастирския храм, Искрецикият манастир бил основан по време на Второто българско царство през 13-ти век. В края на 14-ти век бил разрушен при падането на България под турско робство.

Църквата

Дълги години след това манастирът запустява и остава в забвение. През 1602 г. е построена отново църквата на манастира, а от 1834 г. манастирът отново е действащ.

Като отидете на място и влезете в църквата, ще се убедите сами колко красиви са нейните старинни стенописи. Те са от 17-ти и от 19-ти век.

Вътре в църквата

Малката манастирска църква е еднокорабна, едноабсидна и безкуполна постройка в архитектурно отношение. До нея се издига още една постройка – уникалният баптистерий, залата за кръщенета.

Искрецки манастир – баптистерият

Защо е уникален, вероятно ще се зачудите... Защото малката сграда има формата на правилна седмоъгълна призма. Освен това, нейните стени отвътре също са богато изписани в унисон с църквата.

В баптистерия – стаята за кръщенета

От най-старите времена на манастира се е запазила портата, която макар днес малко да прилича на врата в полето, е много интересна с формата си и орнаментите по нея.

Пак според надписа от манастирската църква, до неотдавна в двора на манастира е имало стара сграда с чардак, която за жалост не е устояла на времето.

Искрецки манастир: стенописи в баптистерия – светите братя Кирил и Методий

И още за Искрец

Установено е, че климатът в района на Искрец има специфични особености, които го правят много подходящо място за лечение на хора с белодробни заболявания. Там въздухът е много чист и почти не падат мъгли. Ефектът се засилва от протичащата река Искрецка.

Вследствие на тези дадености през 1908 г. с указ и дарение на цар Фердинанд в Искрец е създаден санаториум за белодробно болни. Земите за санаториума са дарени от Светия синод на Българската православна църква. Вероятно тези земи някога са били собственост на Искрецкия манастир.

Наблизо

В района на Искрец, недалеч от близкото село Добравица може да се посети красивия (особено пролетно време) водопад Добравишка Скакля.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Хаджидимовски манастир Свети Георги Победоносец

Ако имате път или се намирате в района на Гоце Делчев и Огняново, не пропускайте да посетите Хаджидимовския манастир – красиво и свято място, кацнало на един от многото хълмове в долината на река Места.

Хаджидимовски манастир Свети Георги Победоносец

Ние посетихме светата обител точно в деня на Свети Трифон първи февруари. Беше много приятен слънчев ден, предвещаващ скорошния край на зимата. Бяхме впечатлени от вида на манастира – масивен, някак величествен и с много добре подреден двор. Когато го посетихме беше в ремонт, но това по никакъв начин не накърняваше гордата му осанка.

С какво е интересен Хаджидимовският манастир

Манастирът е построен през 1865 г. На това място в миналото е имало християнски център, посветен на свети Георги, затова и днешната света обител носи името на светеца.

В Хаджидимовския манастир

С манастира е свързана интересна легенда, според която един овчар от близкото село Горна Сингартия (селото е предшественик на днешния град Хаджидимово) упорито сънувал три нощи подред млад мъж на бял кон, който му нареждал да разкопае хълма край селото. След третата нощ овчарят се вслушал в съня си и започнал да разкопава хълма. Имало доста спънки, разбира се, но накрая при разкопките била открита икона на свети Георги. Смята се, че това е иконата, която и днес може да се види в манастирския храм и която се счита за чудотворна. На мястото първоначално бил изграден малък параклис в чест на светеца, а малко по-късно бил построен и самият манастир.

Хаджидимовският манастир и кулата-камбанария

Манастирът е монолитен и красив, разположен на хълм. Отвън прилича на крепост, а влезеш ли в двора, красивата кула-камбанария веднага приковава вниманието ти. После виждаш приятния манастирски двор с вековния чинар и беседката около него (да, не е грешка ОКОЛО него, а не до него!), а до тях – бялата чешма.

В манастирския двор

Голям интерес буди и старата манастирска църква, макар и все още в ремонт.

Хаджидимовски манастир: църквата

Хаджидимовският манастир е резиденция на неврокопския митрополит.

Хаджидимовски манастир: църквата

Хаджидимово е един от младите български градове – обявен е за град през 1996 г.

Къде се намира и как се стига

Манастирът се намира в южните покрайнини на град Хаджидимово на около 15 километра югоизточно от Гоце Делчев и до него се стига с кола за около 20 минути.

Други интересни места наблизо

Посещението до манастира може да комбинирате с Никополис ад Нестум до село Гърмен, Делчевския водопад, ландшафтно-историческия парк Градище, село Долен.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Сопотски девически манастир ,,Въведение Богородично"

Случвало ли ви се е някое място да ви грабне не само, защото само по себе си е интересно, но и заради някой специален човек, който сте срещнали там? Това оставя траен отпечатък и се получава някаква силна емоционална връзка с мястото.

Девически манастир в Сопот

Точно това ми се случи, когато посетих Девическия манастир в Сопот в началото на март – интересно място, защото манастирът е:

- стар и има богата история;
- сцена на действия от романа Под игото;
- построен около още по-стар храм.

Девически манастир в Сопот – на входа

Специалният човек, когото срещнах, беше една монахиня. Влязох да запаля свещичка в старата църква и жената беше там. Попитах я дали може да ми разкаже нещо интересно за манастира и тя започна своя дълъг разказ не само за манастира, но и за целия район около Сопот, за смутните, героични и кървави времена преди, по време и след Априлското въстание. Беше невероятно силен и изпълнен с патос и емоции разказ. Видно беше, че жената до болка милее за вярата, помогнала ни да оцелеем и за събитията от онези времена. Беше доста ерудирана и начетена – цитираше различни печатни и онлайн източници. Невероятна жена!

С какво е интересен манастира

Сопотският девически манастир е познат още като Сопотски метох. Една скоба – думата ,,метох" означава малък манастир, който е клон на друг манастир или жилище за монаси. Близо до Девическия манастир в Сопот е имало Хилендарски метох, т.е. клон на Хилендарския манастир. Този метох бил опустошен от кърджалиите през 1794г., но името метох се пренесло и върху девическия манастир.

Най-интересната, според мен, част от манастира е църквата ,,Въведение Богородично" от края на 15-ти век. Част от нея е дълбоко вкопана в земята. По време на турското робство построените християнски храмове не можело да надвишават височината на турчин на кон. Вътре в църквата на северната стена може да се види много стар стенопис, известен като ,,светии без глави".

При опожаряването на Сопот в края на юли 1877 г. след потушаването на Сопотското въстание, църквата като по чудо оцелява.

Сопотски девически манастир Въведение Богородично

Както вече споменах, когато аз посетих храма, там беше една много начетена монахиня-родолюбка, която ни разказа надълго и нашироко не само за историята на манастира, но и за паметните събития в Сопот от юли 1877 г. Невероятна жена!

От нейния разказ научих за чудното оцеляване на храма. Османлиите опитвали няколко пъти да го опожарят като внасяли слама и се опитвали да я палят. Няколко пъти опитвали, но сламата така и не палела. Накрая, изведнъж от нея лумнал пламък, който стигнал чак до тавана, но бързо угаснал. След като видели това, турците напуснали набързо храма, подплашени от силата свише.

Край църквата има жилищни сгради, които са част от манастира. Интерес представлява старата чардаклийска къща вдясно от входа със старата лоза пред нея. Лозата е на около 350 години и се счита за връстник на манастира. До неотдавна тя все още е раждала грозде.

Девически манастир в Сопот – старата лоза

В Сопотския девически манастир убежище е намирал Васил Левски.

Смята се, че манастирът е основан от схимонахиня Сусана през 1665 г. , когато около старата църква били построени жилищните манастирски сгради.

Къде се намира

Сопотският девически манастир ,,Въведение Богородично" се намира в центъра на град Сопот, над централния площад Иван Вазов, до Радиното училище и църквата ,,Св. св. Петър и Павел".

Други интересни места наблизо

Най-важното място, което трябва да посетите, ако минавате през Сопот е къщата-музей Иван Вазов. До Девическия манастир са още Радиното училище и масивната църква"Св. св. Петър и Павел". В покрайнините на Сопот са Дядо Стояновата воденица и Сопотският манастир Свети Спас. Всички тези места са описани от Вазов в романа ,,Под игото" и са сцени на не една и две случки.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Средновековната църква в с. Чуковец и още 3 старинни църкви в Радомирско

В първите дни на Новата година получих като подарък тефтер-календар, който беше по-скоро албум със снимки и информация за интересни места в България. Още в началните страници, които разлистих, попаднах на обещаващо и интригуващо място – средновековната църквица в село Чуковец, Радомирско. Един поглед ми беше достатъчен, за да включа това място в плановете за посещение. Бързо! Скоро! Задължително!

Да, не беше най-подходящото за разходки време – началото на януари, разгарът на зимата, но не ни се искаше да чакаме топлите дни. Дочакахме само уикенда и хукнахме. Беше интересно – хем видяхме зимни пейзажи, хем се докоснахме до стари светини.

Църквата в с. Чуковец – откритият притвор

При подготовката на тази разходка около София попаднахме на още няколко интересни стари църкви в района и решихме да ги включим в маршрута. Посетихме доста от тях, а за другите, за съжаление, не остана време. Но то не се губи – по един или друг повод ще посетим и останалите.

Статията е посветена на средновековната църква в село Чуковец и на други 3 старинни църкви – все интересни забележителности около София. Ако си падате по старини и се чудите какво да посетите в лошо време, информацията по-долу ще ви бъде полезна.

Средновековната църква Свети Никола Летни в село Чуковец

Бях много впечатлена от църквата. Още външната стена ме грабна с богатите си стенописи. Оставих си ги за после – на спокойствие. Не че някой ме гонеше, но нямах търпение да видя как е вътре в храма. Влязохме. Беше сумрачно, но все пак виждахме пищните стенописи или поне това, което беше останало... не беше никак малко. Освен това, иконостасът беше подновен. На масата пред него имаше свеж букет, свещи и чаши с останки от вино, което говореше за скорошни посещения.

С какво е интересна църквата

Въз основа на своята архитектура, църквата е датирана от 16-17 век, като първоначално тя е била с доста по-малки размери от сегашните и е била вкопана в земята, както са били църквите от онова време. За сравнение, долу-горе от същото време са повечето църкви в Арбанаси.

Средновековната църква в с. Чуковец

Както се вижда от надписа над един от входовете, църквата е била обновена през 1842 г. и изографисана през 1865 г. Пак от надписа личи, че по това време тя се е казвала Света Троица. Освен стенописите от 1865 г., в абсидата личат останки от средновековните стенописи.

Църквата в с. Чуковец – външни стенописи и надпис

В архитектурно отношение, църквата е еднокорабна, едноабсидна с открит притвор. На второ ниво в западната част е изградена емпория.

Емпорият

От това което впоследствие прочетох, изографисването през 1865 г. е дело на майстори от Самоковската школа. Емпорията (женското отделение) и откритият притвор били изградени при обновяването на храма през 19-ти век.

Църквата Св. Никола Летни в с. Чуковец – стенописи

След 1900 г. храмът е преименуван на Свети Николай Летни. В района на селото е имало и други стари църкви, но те са били разрушени от турците.

Църквата не е в добро състояние, явно е била занемарена, стената на абсидата е с много сериозно пропукване, но се вижда, че текат ремонти.

Истинско богатство е тази църква. Има нужда обаче, от още укрепване и реставрация и дано се намерят средства! Дано!

Църквата Св. Никола Летни в с. Чуковец

През месец август 2018 г. Министерството на културата започва производство по обявяване на църквата за архитектурно-строителна и културна ценност с национално значение.

Как се стига

Село Чуковец се намира на около 60 км югозападно от София и до него се стига за около 50 минути с кола, като на магистрала Струма трябва да хванете изхода за Долна Диканя и след това да се насочите към Гълъбник.

Самата църква е разположена на високо в западните покрайнини на селото, недалеч от мегдана. Като влезете в селото (ако идвате откъм Гълъбник) и стигнете центъра, погледнете към уличката леко наляво и ще видите камбанарията на църквата. С кола се стига много близо до самата църква. При крайните къщи трябва да оставите колата и последните метри да изминете пеша.

Църквата Св. Възнесение Господне в село Кондофрей

Това е село с много интересно и звучно име. Смята се, че името е византийско и е от времето на Второто българско царство. Селото има хилядолетна история, за което се съди по множеството останки от древни селища в района.

Село Кондофрей е разположено на два километра след Чуковец. Църквата се намира на главния път, на една пряка от центъра на селото. А точно на центъра, на следващата пряка се завива към следващите две села Долни Раковец и Стефаново.

Църквата е изградена през 1876 г., както се вижда от надписа на фасадата. Дълго време не е била в добро състояние, но преди няколко години е изцяло ремонтирана и обновена.

Църква Св. Възнесение Господне в с. Кондофрей

Самата църква беше заключена по време на нашата визита, но за утеха – поне влязохме в двора и поразгледахме. Всичко изглеждаше много добре – църквата беше видимо наскоро ремонтирана, дворът беше подреден, оградата – масивна.

Средновековната църква Св. Николай Чудотворец в село Долни Раковец

Църквичката се намира в центъра на селото в двора на старото училище. Знае се, че е много стара. Заради своята архитектура, се смята, че е строена през периода 15-17 век. По време на турското робство била разрушена. Църквата била възстановена през 1849 г. – времето на Българското възраждане.

Средновековната църква Св. Николай Чудотворец в с. Долни Раковец

И тази църква беше заключена, когато я посетихме, но външно изглеждаше много добре поддържана. Малка, ниска, вкопана в земята, като всички оцелели български църкви от този период – 16-17 век – скромни, но някак твърдо пазещи българщината.

Средновековната църква в село Долни Раковец

До старата църква, малко горделиво се кипри новата. И тя носи името Свети Никола. Красива и сравнително обширна, с интересни колони при входа. Църквата е строена през периода 1927 – 1946 година и е заимствала архитектурата на катедралния храм ,,Св. Александър Невски".

Новата църква в с. Долни Раковец

Църквата Свето Възнесение в село Стефаново, Радомирско

Село Стефаново е съседно с Долни Раковец. Да не се бърка с ловешкото село Стефаново и архитектурния резерват Старо Стефаново.

Църквата – масивна и каменна, се намира на възвишение на главния път в центъра на селото. Била изградена през 1879 г. До църквата се издига масивна камбанария. По стара традиция, на връх храмовия празник Възнесение Господне (Спасовден) в двора на църквата местните правят курбан.

Църква Св. Възнесение в с. Стефаново

По време на нашето посещение църквата беше затворена, но успяхме да се разходим в двора и да я разгледаме отвън – интересна каменна църква със старинна архитектура. От любопитство, погледнах през прозорците на притвора, но помещението беше в ремонт. В наоса (основното помещение) не успях да надзърна, защото прозорците там бяха малки и на високо. Но дори и само отвън, църквата ми се видя внушителна. Картината се допълваше с видимо подновената камбанария и църковната чешма, която беше замръзнала в този студен януарски ден.

Църква Св. Възнесение в с. Стефаново – камбанарията

На тръгване срещнахме един човек от селото, който ни обясни, че църквата отдавна е за ремонт и с обещание за ремонт от местната власт. Беше му мъчно на човека, че храмът не действа и че животът в селото малко по малко замира. А са били някога добри времена ...

След Стефаново се насочихме към Старо село и тамошната стара църква, за която бяхме прочели, че била построена през 1761 г. и че била една от най-старите църкви в района. За съжаление, не успяхме да я видим дори отвън – беше в двора на по-новата църква в Старо село, който се оказа с висок стобор и заключен от всякъде. Е, поне разлаяхме кучетата в селото ...

В заключение

В района има още няколко стари църкви, които си бяхме набелязали, но времето в този мразовит и много кратък януарски ден не ни позволи да видим – просто, не стигна. Ще има и втори опит.

Интересно е да се разходиш покрай такива свети места от стари времена. Жалко, че в повечето църкви не успяхме да влезем, макар да беше голям църковен празник – Йордановден.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Елешнишки манастир ,,Света Богородица"

Това беше поредната неделя, която посветихме на разходки по софийските манастири. Времето беше чудесно за разходка – след толкова много сняг и дълго задържал се студ, имаше няколко сияйни и необичайно топли за сезона дни, като за късмет, тези дни се случиха през уикенда 🙂 .

Един от манастирите, които посетихме беше Елешнишкият манастир, още един от Софийската Света гора.

Елешнишки манастир ,,Света Богородица"

Накратко за историята на манастира

Според надписа върху една мраморна плоча до входа на манастира, той е основан през 13-14-ти век. Първото му местонахождение е било на 2 километра югоизточно от сегашното. Бил е девически манастир. В резултат на свлачища този първи манастир се разрушава и монахините се преместват на мястото, където тази света обител се намира и до днес.

Със споменатите свлачища, за съжаление, не приключват бедите на Елешнишкия манастир. През 1793 година манастирът е разрушен от кърджалиите. Възстановен е през 1820 година с ремонтирането църквата и построяването на нови стопански сгради. През периода 1848-1862 година една от сградите на манастира, запазила се и до днес, макар и в много лошо състояние, е превърната в килийно училище. По това време Елешнишкият манастир е важен книжовен и духовен център.

Интересно

Манастирът е разположен в красива клисура край долината на река Яковищица. Мястото тъне в тишина и спокойствие. Тази обстановка се променя в топлите почивни дни, когато манастирът е предпочитано място за разходка и пикник от хората, живеещи в близките населени места.

Елешнишки манастир ,,Света Богородица"

Църквата е малка, еднокорабна с една абсида и два притвора: единият – традиционен, а другият – открит. Вътре в нея има интересни старинни стенописи. За един от тях – Тайната вечеря – бях прочела предварително, че е много ценен, затова го търсихме много внимателно. Ето го.

Стенописът Тайната вечеря

Освен църквата, има три други сгради: две стари и една обновена. Една от старите сгради е точно килийното училище, за което писах по-горе. Колко хубаво би било сградата на това училище да бъде възстановена!

Сградата на килийното училище

Как се стига до Елешнишкия манастир

Елешнишкият манастир ,,Света Богородица" се намира на 32 километра от София и на около 5 километра северно от село Елешница. Ако тръгвате от София към манастира, трябва да хванете стария път към Ботевград, който се движи покрай магистрала Хемус. Малко преди село Желява по този път, трябва да завиете надясно (наляво е към самото село). След това шосето минава под магистралата и не след дълго се появява дълго чакана указателна табела с две опции: Варна и Столник, като нашата опция тук е Столник. Стотина метра след това, пътят за Столник се отклонява надясно, посоката за Елешница е направо. Минава се през селото и се излиза от него. Пътят е повече от ужасен – целият в дупки. Затова се пътува бавно.

На около 2 километра след Елешница има отбивка в ляво за манастира. На отбивката има и табелки. Следват около 3 километра тесен планински път до манастира.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Чирпански манастир ,,Свети Атанасий": най-старият в Европа


Манастир ,,Свети Атанасий"

С какво е интересен манастир ,,Свети Атанасий"

Манастир ,,Свети Атанасий" е най-старият европейски манастир, при това – действащ. Смята се, че е основан през далечната 344 година от самия светец, по онова време – Александрийски патриарх, който посещава днешните български земи във връзка с Вселенския събор в Сердика, проведен в 343-344 година.

Мястото, избрано за построяването на светата обител е не само красиво, но и стратегическо – съвсем наблизо е минавал римският път Виа Диагоналис. Освен това, там е имало тракийски нимфей.

Манастир ,,Свети Атанасий"

В своята дългогодишна история манастир ,,Свети Атанасий" неведнъж е бил опустошаван и изграждан отново.

В наши дни манастирът се състои от малка църква, аязмо, манастирски сгради и добре подреден двор.

Манастир ,,Свети Атанасий": църквата

Повечето сгради са нови, някои – реставрирани. Като цяло, мястото е красиво и зареждащо, тихо, спокойно и много приятно. Под църквата има аязмо с лековита вода. Наблизо тече и малка рекичка – Стара река.

Манастирските сгради

На другия бряг на реката, в скалите има постница – чудотворна дупка, обитавана в дни на пост, молитва и усамотение. За съжаление, когато ние посетихме манастира не успяхме да видим постницата, защото пътят към нея беше блокиран поради срутване на скална маса.

Постницата


Надписът пред постницата отблизо

Първото голямо съвременно облагородяване на Чирпанския манастир е извършено през 80-те години по идея на Людмила Живкова. Под нейно давление манастирът е разширен и е построена двуетажната сграда, която е до сегашната порта. Преди това благоустройство, входът към манастира е бил от северната порта близо до църквата.

През 2003 година манастирът е посетен от 115-я Александрийски патриарх Петрос VII, който подарява на светата обител икона на патрона ,,Свети Атанасий". Иконата може да се види в манастирския храм.

В последните години манастирът е имал няколко по-големи дарители, като един от тях е Бойко Борисов. Най-важното, според мен, което той прави за манастира е разпореждането му за отбивка от магистрала Марица към манастира в двете посоки. Така, светата обител възвръща стратегическото си положение до важна пътна артерия.

Манастир ,,Свети Атанасий" има няколко храмови празника:

18 януари: Атанасов ден;
2 май: Борисов ден;
14 октомври: денят на света Петка Българска.

Как се стига

Чирпанският манастир ,,Свети Атанасий" се намира до село Златна Ливада, много близо до АМ Марица. Ако идвате от Пловдив, отбивката за манастира се пада на около 22 километра от началото на магистралата при пътен възел Оризово. Ако идвате от Свиленград или Харманли, отбивката се пада на около 50 километра от Харманли. Има големи кафяви обозначителни табели.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Рибната църква в Асеновград

В югоизточната част на Асеновград, недалеч от главния път за Бачково и Смолян, се намира църквата ,,Света Богородица Благовещение", по-известна като Рибната църква.

Рибната църква в Асеновград

В настоящия си вид църквата е построена през 1834 година на мястото на старинен параклис от 12-ти век – това е времето на братята Асененевци. Залепен до сегашната църквата е малък параклис, носещ името Свети Йоан Кръстител, в който се намира чудодейна икона на света Богородица в необичайна обстановка – на дъното на аязмо с бистра вода, в която плуват рибки. Да, рибки! От там и името на църквата. Има поверие, че тази икона изпълнява съкровени желания (разбира се, само ако човек вярва силно).

Чудодейната икона на св. Богородица в аязмото с рибките

Тази асеновградска църква е интересна и с факта, че там през 1838 година Захари Зограф рисува първите си стенописи. Един от тях, разположен в куполното пространство, е света Богородица с младенеца в темата ,,Ширшая небес" –  по-голяма от небето.

Стенописът на св. Богородица в купола

В Асеновград има още една църква, чиито стенописи са рисувани от именития майстор Захари Зограф и то приблизително по същото време, по което художникът е рисувал и горните стенописи – това е църквата ,,Свети Георги Метошки".

Рибната църква има много добре подреден и поддържан двор, пълен с дръвчета и растения.

Рибната църква

Църквата е интересна и необичайна и заслужава да се види. Ако минавате през Асеновград и имате малко свободни минути, отбийте се да я видите. Адресът на църквата е улица Иван Шишман 26.

Как да стигнете? На влизане в Асеновград откъм Пловдив поемате първоначално за Смолян, докато стигнете второто кръгово кръстовище, от което излизате през втория изход, а на третото – по първия – това е улица Съединение, след това карате покрай реката около 500 метра и по моста вляво пресичате реката – това е ул. Цар Иван Асен II, след което поемате по първата пряка в дясно. За допълнителен ориентир – веднага след като се пресече реката има малка бензиностанция Петрол.



https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Черепишки манастир – най-красивото място на земята

Черепишкият манастир ,,Успение Богородично" e поредната интересна забележителност около София. Намира се в Искърското дефиле, на 85 километра от столицата, на самия бряг на река Искър. Посещението до него е още една чудесна еднодневна екскурзия от София. Районът на манастира изобилства с красива природа и прекрасни гледки към дефилето и река Искър.

Черепишки манастир

Случи се така, че посетих Черепишкия манастир за първи път в средата на октомври, точно в разгара на златната есен, когато дърветата бяха обагрени в различни цветове, сменяйки своите премени.

Черепишки манастир ,,Успение Богородично" – портата

По това време пейзажите наоколо бяха невероятно живописни.

Още тогава, при това първо посещение, манастирът се вряза дълбоко в паметта ми – не само с красивите гледки в него и покрай него, но и със своята история.

Затова, след време направихме и второ посещение – този път в разгара на пролетта, точно вечерта преди Великден. Установих, че мястото си беше все така очарователно и ни най-малко не ми беше омръзнало.

Черепишки манастир

Снимките в статията са от двете посещения. Затова, не се чудете, че са от различни сезони 🙂

Река Искър около Черепишкия манастир

Малко история

Черепишкият манастир е построен по времето на цар Иван Шишман. Съществуването на светата обител се свързва със средновековен град, близо до феномена Ритлите, с името ,,Коритен град". Според една легенда, името на манастира идва от белеещите се кости на загиналите воини при паметна битка, състояла се в района, на цар Иван Шишман с турските нашественици.

Както повечето български манастири, Черепишкият манастир е изгарян и опустошаван неколкократно. В началото на 17 век манастирът е възстановен под давление на видния български иконописец Пимен Зографски. По това време е издигната и сегашната църква.

Черепишки манастир

В годините на Българското възраждане Черепишкият манастир е бил важно просветно средище. През 1797 година тук намира убежище Софроний Врачански.

Недалеч от манастира се намира местността Рашов дол, място на последната кървава и трагична битка на част от разбитата Ботева чета.

Черепишкият манастир ,,Успение Богородично" е любимо място на Вазов и Алеко Константинов, а Феликс Каниц го определя като най-красивото място на земята.

Черепишки манастир ,,Успение Богородично"

Как се стига до Черепишкия манастир

Както споменах, Черепишкият манастир се намира на 85 километра от София в Искърското дефиле, малко повече от 1 час път с кола по главния път за Мездра. Манастирът е много близко до главния път – на около 500 метра. Отбивката за манастира се пада в ляво от пътя на около 6.5 км след село Зверино. Има си голяма кафява указателна табела. Пред самия манастир има малко площадче, обособено като паркинг.

В Искърското дефиле

Най-интересното от манастира

Най-интересните обекти за разглеждане в манастира, по мое мнение, са манастирската църква, високата кула-костница, музеят към манастира и Алековата алея покрай река Искър. Тук не включвам красивите природни гледки наоколо, тъй като вече нееднократно споменах за тях.

Черепишки манастир ,,Успение Богородично"

Манастирската църква е малка, еднокорабна с абсида. В нея могат да се видят интересни старинни стенописи.

Черепишки манастир ,,Успение Богородично" – църквата

На видно и високо място в двора на манастира се издига величествена кула-костница, в която се пазят останките на част от Ботевите четници, загинали в битката в Рашов дол.

Черепишки манастир: високата кула-костница

Друга интересна сграда е музеят.

Вазов кът: част от музея към Черепишкия манастир

В близост до Черепишкия манастир

Разходката до Черепишкия манастир може да се комбинира с посещение до друг много популярен и чудат български манастир – Седемте престола – известен със седемте си църкви, който е и част от 100-те национални туристически обекта (номер 78).

Освен това, много близо до Черепишкия манастир – в близкото село Люти брод по посока Мездра – се намира скалният феномен Ритлите. А в самия град Мездра има и много интересна крепост – Калето, която също препоръчвам да се посети.

Други интересни забележителности в Искърското дефиле са двата водопада край гара Бов – Скакля и Под Камико.

На връщане от Черепишкия манастир ,,Успение Богородично" към София, човек може да се подкрепи в комплекс ,,Дядо Йоцо" – помпозно малко бистро, разположено на около 17 километра от манастира в посока София. За да се стигне до него, трябва да се хване отбивката за Очиндол. В комплекса е построен паметник на дядо Йоцо – едноименният герой на Иван Вазов, който гледа как минава влака.

https://drumivdumi.com/