• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

25 June 2021, 12:58:18

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13136 Posts

Шишман
5320 Posts

Panzerfaust
857 Posts

Лина
730 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 22085
  • Total Topics: 1347
  • Online Today: 95
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 19
Total: 20

Участие на България в Първата световна война (1914-1918 г.)

Started by Hatshepsut, 08 October 2018, 20:24:36

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Шишман

Quote from: Panzerfaust on 04 March 2020, 14:36:30Второ, румънското, сръбското и гръцкото владеене на български земи има точно толкова пагубни последици за българщината,
Мисли преди да пишеш:  румънското, сръбското и гръцкото владеене на български земи никога не може да се сравнява с турското. Тия макар и да са какви ли не: не са продавали българи, като роби, не са ги земали и еничари и т.н.
Ето защо нацизма е вреден за България, защото гледа немските интереси а не българските.

Шишман

Quote from: Panzerfaust on 04 March 2020, 15:27:57Бог си знае работата, за тази подлост Николай ІІ си получи заслуженото - "големият" император умря като куче, застрелян в едно мазе от евреи болшевики.
Ако сме били постоянно скарани с Русия и сме лизали задника на секи тъп западняк, както правим и сега: нормално Русия да не е с нас, какво очаквате ?
Иначе руският цар и получи наказанието  право, не нам само защо го направиха светец, той не е мъченик за вярата, а живота му е далеко от този на праведниците  с тоя Разпутин !

Hatshepsut

Българско военно чудо: Битката при Добрич

В седмия епизод на поредицата ви представяме епичните сражения за Добрич през Първата световна война. След края на Междусъюзническата война, българският народ очаква с увереност денят на разплатата. Той идва само 3 години след като Румъния вероломно откъсва Южна Добруджа от пределите на Родината. Целият гняв на българския войник се насочва в победоносен марш на север, помитайки всичко по пътя си. В боевете за изконните български земи за първи път българското оръжие ще бъде насочено срещу руснаци, посрещани само преди 38 години като освободители. Въпреки численото превъзходство на румънци, сърби и руснаци, българската армия успява за малко повече от седмица да освободи цяла Южна Добруджа. Победата при Добрич е една от първите крачки, които ще доведат до завръщането на "житницата на България" в пределите на Родината.


Panzerfaust

07 March 2020, 22:02:53 #18 Last Edit: 08 March 2020, 05:27:09 by Hatshepsut Reason: Корекция на линк към Уикипедия.
Quote from: Шишман on 04 March 2020, 17:51:53Ако сме били постоянно скарани с Русия и сме лизали задника на секи тъп западняк, както правим и сега: нормално Русия да не е с нас, какво очаквате ?
Иначе руският цар и получи наказанието  право, не нам само защо го направиха светец, той не е мъченик за вярата, а живота му е далеко от този на праведниците  с тоя Разпутин !
Не сме били скарани с Русия тогава изобщо. Фердиданд решава да спечели благоволението на Русия, за да бъде признат като владетел. За целта първо маха Стамболов, който Русия разглежда като пречка. Следват години на много добри отношения, да не кажа гъзолизничество. Балканският съюз (България, Сърбия, Гърция, Черна гора) също е по идея на Русия. Това е блок, който руснаците възнамеряват да използват срещу Германия, Австро-Унгария и Османската империя в предстоящата бъдеща световна война. Глупостта на Фердинанд е, че се хвана на руските номера. Самите руснаци не изпълняват задълженията си да бъдат арбитраж между България и Сърбия и протакат изпълнението му с месеци. През това време текат непрестанни сръбски и гръцки провокации по демаркационната линия, вкл. убийства на български войници. Нататък знаем какво следва - Междусъюзническата война. Фердинанд не преценява, че за Русия Сърбия е по-важен и стратегически съюзник - Сърбия има обща граница с Австро-Унгария и е машата, която да запали световната война. Поради което Русия негласно подкрепя сърбите, а после не прави необходимото да озапти и Румъния.
Съветът ми е да прочетеш книгата "Погрома на България. Виновникът" от големият българин от Прилеп Методий Кусев, Старозагорски митрополит.

https://bg.wikipedia.org/
Agree Agree x 1 View List

Hatshepsut

Quote from: Panzerfaust on 07 March 2020, 22:02:53Съветът ми е да прочетеш книгата "Погрома на България. Виновникът" от големият българин от Прилеп Методий Кусев, Старозагорски митрополит.


Тази книга може да се свали от нашата Download-секция:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=219

Шишман

Quote from: Panzerfaust on 07 March 2020, 22:02:53Не сме били скарани с Русия тогава изобщо.
https://bg.wikipedia.org/
Вече е имало русофобски настроения и то силни. Руснаците не са били тъпи да не се усетят. Освен това никога не са искали една силна България, да не им отнеме водачеството на Балканите и т.н. Докато сърбите са им се дупели яката, както правят и сега. Независимо от всичко: да сме на една страна с поробителя е било и си остава голямо предателство. За това и заслужено изядохме дървото. Вината си е наша не на други.

Hatshepsut

Разгромът на Сърбия през 1915г. от Българската армия

Българските лъвове с минимална и почти никаква германска военна подкрепа прегазват и унищожават цяла Сърбия в Поморавието, Македония и Косово поле! След което сърбите изостават всичко и се обръщат в срамно бягство през албанските планини! Да се помни!


Panzerfaust

Обяснението на сърбите е, че ги удряме в гръб, докато те се сражават с Австро-Унгария. Наричат го нож у леђу - нож в гърба.

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите енциклопедичния справочник "Българската армия в Първата световна война (1915–1918)":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=218

...както и книгата на ген.Никола Недев "България в световната война 1915-1918":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=2724

Hatshepsut

Фелдфебел от 1-ви пехотен [на НЦВ Княз Александър I] полк в пълно бойно снаряжение
Оцветена фотография от Royal Bulgaria in color


Hatshepsut

Моравската операция – превземането на Ниш


Hatshepsut

Овчеполската операция – победоносният път към Македония


Hatshepsut

Никола Костов - детето-доброволец в Първата световна война


Hatshepsut

Руската бомбардировка на Балчик

На 13 декември 1916 г. се провежда бой край черноморския бряг на гр. Балчик. Сражението продължава около 1,5 часа между кораби от флота на Руската империя и български комбинирани сили, съставени от брегова, полева артилерия, авиация и флот.

Руският отряд успява да изпълни бойната си задача, като подлага на артилерийски обстрел и разрушава пристанището на Балчик и мелницата на ,,Анонимно индустриално дружество" – обекти важни за логистиката на българската армия в Добруджа. При бомбардировката са убити 4 и ранени 5 цивилни лица от българска страна и са нанесени тежки материални щети на граждански обекти в Балчик. Българските сили полагат максимални усилия да противостоят, но поради по-ниските тактико-технически характеристики на въоръжението си не успяват да попречат на противника да изпълни задачата си и да се изтегли на собствен ход, без да понесе сериозни щети. Поради агресорската роля на Имперска Русия, която не се вписва в идеологическата догма за ,,братските" отношения със Съветския съюз и Румъния по време на тоталитарния режим на БКП в България (1944-1989), инцидентът е обект на цензура, като е изследван съвсем бегло и мимоходом.

Тъй като на 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния и се открива т. нар. Северен или Добруджански фронт. Румъния предварително договаря с т.нар. Букурещки договор от 27 август 1916 г. военна подкрепа от Русия, като условие за присъединяване към Съглашението. Още в края на август отряд кораби от руския черноморски флот се базира в Кюстенджа (дн. Констанца), за да защитава румънското крайбрежие и да извършва разузнаване и бойни операции срещу българското черноморско крайбрежие. Руските бойни кораби се включват активно във военните действия на румънските, руските и сръбските сухопътни части, като оказват артилерийска подкрепа на левия фланг за периода 20 септември – 15 октомври 1916 г. и обстрелват българските войски, разположени южно от Тузла. В подкрепа на левия фланг на руско-румънската армия на 21 и 22 октомври, когато III българска армия преследва разбитите противникови части, участва руският линеен кораб ,,Ростислав", който с мощната си артилерия от четири 254-mm и осем 152-mm оръдия противодейства на завладяването на крайбрежния район и Кюстенджа.

След предварително разузнаване и бомбардиране с водосамолети позициите на румънските войски в гр. Балчик, на 5 септември 1916 г. български миноносци стоварват морски десант. В резултат на предизвиканата паника от бомбардировките и от десанта, румънските части напускат града и Балчик е овладян без бой. Установяват се големи запаси от храни и горива, което от военна гледна точка благоприятства настъпателните действия на българската войска. От особена важност е най-голямата българска мелница, построена за 1 година от българското ,,Анонимно индустриално дружество" и работеща от юни 1910 г. Като отчита важността на складовете за жито в Балчик и Каварна и възможността с тези храни да се изхранва Трета българска армия, руското командване предприема нападение на 7 септември 1916 г. сутринта с ескадрените миноносци ,,Быстрый" и ,,Громкий" (и двата клас ,,Новик"). Корабите бомбардират пристанищни съоръжения, мелницата и унищожават товарен кораб за превоз на бензин. Високоскоростните миноносци само за 8 мин. заемат огнева позиция срещу Каварна, където извършват артилерийско нападение срещу житните магазии и града. На 9 септември 1916 г. сутринта отново 2 миноносеца обстрелват Балчик.

Българското военното командване, като отчита, че липсата на артилерийска брегова отбрана може да има тежки последици за града и региона, в края на октомври 1916 г. открива огнева позиция в Балчик с преместването на 2-оръдейна морска батарея от Варна под командването на капитан Георги Радков.

След превземането на Кюстенджа от българската войска, руският флот се пребазира във военноморската база в Севастопол. На 6 декември 1916 г. е превзета столицата на Румъния Букурещ и това е отпразнувано с тържествен марш на победителите – български, германски и турски войски.

На 12 декември 1916 г. държавите от Централния съюз правят официално предложение за спиране на войната и възстановяване на мира в Европа. В 11 ч. на 12 декември 1916 г. министър-председателят Васил Радославов връчва колективна нота на чуждестранните дипломатически представители, а след това тази декларация е прочетена в Народното събрание. Словото е посрещнато с продължителни ръкопляскания. Въпреки това, на следващия ден се провежда третата разрушителна бомбардировка на град Балчик, която е военна операция без каквото и да е тактическо или стратегическо военно значение, тъй като на Добруджанския фронт след разгромяващите победоносни действия на българската войска практически не се водят военни действия.
Боят при Балчик през декември 1916 г. е най-дългият по времетраене пряк военен сблъсък между български и неприятелски сили по черноморското крайбрежие, като е единственият морски бой с българско участие в рамките на принадлежащото ни днес крайбрежие. При крайно неблагоприятно съотношение на силите, координацията на действията и проявеният героизъм на участниците, превръщат отбранителния бой в централно събитие в историята на българския военноморски флот. В съвременни руски публикации се отбелязва, че българската брегова артилерия и морска авиация противодействат умело на атакуващите кораби. Има и други противопоставяния по време на Първата световна война край Варна, Кюстенджа и в Беломорието, но те са по-краткотрайни и със значително по-малки поражения и за двете страни.

Съвместният отбранителен морски бой е по-висша форма на военно стълкновение в сравнение с торпедната морска атака срещу турския крайцер ,,Хамидие (бронепалубен крайцер)". Докато при атаката срещу турския крайцер участват еднородни тактически бойни средства – миноносци (торпедни катери), в отразяването на неприятелския удар срещу Балчик участват разнородни сили в т.ч. нова бойна техника – водосамолети. В тактическо отношение това е значително по-сложно и е по-висока степен на военноморско изкуство.

Балчик е разположен амфитеатрално върху площ от 1120 da във валог, отворен към морето. За час и половина бомбардировка върху тази площ се изстрелват 80 тона снаряди. Разрушителният ефект е голям, поради гъстото градско застрояване и то от паянтови и полумасивни сгради. Поетесата Дора Габе, която посещава града един месец по-късно, обрисува тягостната атмосфера и сравнява Балчик с мъртъв град-гробище. Подобно е описанието и на друг свидетел – писателя Стилиян Чилингиров.

Задачата на артилерийската батарея е да защитава Балчик. На руското нападение се противодейства с максимален по темп огън на бреговата артилерия, въздушните атаки от летците на водосамолетната станция и заплахата от торпилиране от българската подводница, т.е. осъществено е добро тактическо взаимодействие. При това в проведения морски бой от българската страна няма поражения в жива сила и военна техника. При неприятелското нападение и бомбардировка са убити 4 и ранени 5 жители на Балчик. Финансовите измерения на щетите са много големи и те включват не само унищожаването на мелницата на Анонимното индустриално дружество, но и унищожаването на голяма част от сградния фонд на града.

След морският бой при Балчик противникът преустановява артилерийските удари срещу Балчик и Каварна.

Проведената военна операция не е тактически или стратегически ход, а наказателна мярка, породена от безсилието за водене на успешни военни действия срещу България. При това този акт се провежда, след като на 12 декември 1916 г. държавите от 4-рния съюз едностранно са направили официално предложение за спиране на войната и възстановяване на мира в Европа и е връчена колективна нота на чуждестранните дипломатически представители. Русия излиза с официално комюнике, в което оправдава действията си в тази тилова зона, като изтъква, че основната цел е да се разрушат българската мелница, складовете и пристанището. Според комюникето, това е предизвикано от военна целесъобразност, като се унищожават обекти, обезпечаващи продоволствието на армията. С този документ се цели да се прикрие истината, че тези обекти са разрушени още през септември, както и това, че бомбардировката и разрушаването на града е наказателна мярка, предизвикана от широкото обществено недоволство в Русия от поражението на Добруджанския фронт, поради неуспешните военни действия срещу България. С този документ се цели да се изключи всякаква аргументирана юридическа реакция от българска страна.

Макар Балчик да е освободен от България през септември 1916 г., съгласно Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г. Южна Добруджа юридически принадлежи на Румъния. Поради тази причина българското правителство не може да изрази официален протест или да използва като инструмент международното право и да осъди този акт на Русия. Не е създадена и анкетна комисия, която да разгледа случая обстойно.

По време на тоталитарното комунистическо управление в България, заради ,,братските" отношения със СССР и Румъния, историческите факти от времето на Първата световна война са манипулирани или премълчавани. Участието на България във войната срещу Румъния, Русия и Сърбия на Северния фронт (Добруджанския фронт) не са изследвани, нямат популярността, която заслужават и са бяло петно във военната история на България.

На снимката: Руският брониран крайцер ,,Память Меркурия" (1905) ок. 1916 г. участвал в боя при Балчик


Hatshepsut

Младши офицер и водените от него подофицер и двама войника позират с отмъкнати от вражеските окопи три вързопа тел, вследствие на успешна акция на 40-ти пехотен Беломорски полк
Македонския фронт, около 1917г.

Оцветена фотография от Royal Bulgaria in color