• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

18 June 2021, 02:15:15

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13075 Posts

Шишман
5263 Posts

Panzerfaust
849 Posts

Лина
726 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 21937
  • Total Topics: 1346
  • Online Today: 71
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 2
Guests: 53
Total: 55

Археологически находки във Видинска област

Started by Hatshepsut, 16 September 2018, 20:48:24

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Археолози разкриха изцяло западната порта на антична Бонония


https://bnr.bg/vidin/post/101349073/sredstva-za-arheologicheskite-razkopki-na-antichna-bononia-shte-otdeli-obshtina-vidin

Напълно е разкрита западната порта на антична Бонония- входът на града от римската епоха по време на тазгодишните археологически проучвания във Видин. От портата започва главната улица, която пресича целия днешен квартал "Калето", обясни ръководителят на проучването доц. д-р Здравко Димитров:

"От тук нататък предстоят едни от най-интересните разкопки във Видин, както виждате и дълбочината на пластовете е над 4 метра до тук. Това е историята на града от пети до 21 век, т. е пред вас в момента са 15 века история на град Видин. Надолу продължават още 4 века, така че ние имаме много потенциал, както в дълбочина, така и в план да разкриваме зад крепостната стена. Цялата тази археологическа ситуация е изключително добре запазена, което е един много добър шанс за Северозападна България...Тук всичко е запазено, с тези огромни крепостни стени и сградите, които ще се открият зад тях, може да се превърне в един прекрасен археологически парк."

В следващите дни откритията на археолозите ще бъдат консервирани за предстоящия зимен сезон, допълни доц. Димитров.

Кметът на Видин Цветан Ценков се ангажира Общината да отпуска през следващите години средства за продължаването на проучванията в древна Бонония.

Община Видин ще отделя средства за археологическите разкопки на антична Бонония. Така обектът, който е в  централната част на града ще се превърне не само в исторически, а в туристически атракцион. Това каза кметът на община Видин Цветан Ценков по време на пресконференция за резултатите от работата през археологическия сезон:

"Общината, съвместно с Министерството на културата, да отдели една сериозна сума в следващите три години и цялата тази зона, да се превърне в един не само исторически, а и исторически атракцион. Тази зима да подготвим промените на устройствения план. Да видим, как ще консервираме това, което е открито досега, за да не се случи както в другата зона и в цялата ширина да се разкрие всичко това и да се консервира, с цел, туристите и видинчани да бъдат горди със своята история. Не мога да приема като кмет и човек нашата история да не се финансира от нашия град."

За втора поредна година редовните археологически разкопки са с финансиране от Министерството на културата. От Общината помогнаха с работната група при разчистването на терена. Проучвания ще се извършат и в района на синагогата. Геоложко заснемане е показало, че и там има останки от древни постройки, допълни кметът на Видин.

Hatshepsut

Откриха централния вход на римския град Бонония

https://impressio.dir.bg/lyubopitno/otkriha-tsentralniya-vhod-na-rimskiya-grad-bononiya-ot-iv-vi-vek

15 века история разкриват археолозите в антична Бонония, каза за БТА доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей /НАИМ/ към БАН.Той уточни, че Видин е българският град, в който има най-добре запазени архитектурни останки от три епохи - римската, средновековната и османската.
Доц. д-р Здравко Димитров, който ръководи архелогическите разкопки, е доволен от резултатите на тазгодишното четвърто редовно проучване на антична Бонония.Тази година археолозите откриха централния вход на римския град Бонония от IV-VI век. Той определя разкопките като "безспорно най-успешния археологически сезон на този обект". Обектът се намира в центъра на Видин в кв. Калето, в жилищен квартал в непосредствена близост до Професионална гимназия "Михалаки Георгиев" . В археологическите разкопки участваха около 30 работници и екип от 10 души археолози. Финансирането бе от Министерство на културата в размер на 20 хил. лв. Община Видин съдейства, като се ангажира с извозването на земната маса - дейност, за която археолозите би трябвало да заплатят близо половината от държавното финансиране. Проектът, по който е отпуснато финансирането от Министерството на културата, е на Регионалния исторически музей.
Археолозите през тази година продължиха работа в района на западната крепостна порта на антична Бонония, чието местоположение бе установено в археологическите разкопки през 2019 г. "Това е входът на града от римската епоха и късната античност (2-6 век), споделя доц. Здравко Димитров. В последните две седмици от разкопките разкрихме една доста сериозна широчина на стените от почти пет метра. Те са запазени във височина до сегашното ниво на кварталите на Видин. Имаме конструкции на две фортификационни кули пред външното лице на западната крепостна стена", обясни доц. Димитров. Категорично крепостното съоръжение на Бонония е най-сериозното фортификационно съоръжение в България, сравнимо единствено с крепостното съоръжение в съседна Сърбия - Феликс Ромуляна. В Бонония крепостните кули са десетоъгълни и имат диаметър от 25 метра. Стените на крепостта са широки повече от 4 метра, а проходът на западната порта, открита сега, е над 5 метра. Тези размери нареждат крепостната стена на Бонония сред най-големите фортификационни съоръжения у нас от всички исторически епохи. Двата римски града Бонония и Феликс Ромуляна са изграждани в една епоха, началото на 4 век, по времето на император Константин Велики.
В хода на разкопките, в района на западната крепостна порта на антична Бонония успяхме да открием началото на главната улица на Бонония - т.нар. декуманус максимус, който пресича целия сегашен квартал "Калето". Главната улица на Бонония, този декуманус, води към Синагогата, така че около нея, около старата поща в крайдунавския парк, се очаква да бъде центърът на римския военен лагер от 1 век, и след това римски град от 2 до 6 век, прогнозира доц.Димитров.
В следващите години предстои археолозите да проучат района на западната порта на Бонония в още по-голяма дълбочина, както и да разширят проучваната територия. Предстоят едни от най-интересните разкопки във Видин, категоричен е Здравко Димитров. До момента разкопките показва дълбочина на пластовете над 4 метра- това е историята на града от пети до двадесет и първи век, тоест 15 века история. Под това ниво най-вероятно могат да се разкрият находки от още четири века, така че обектът " Антична Бонония" има много потенциал - както в дълбочина, така и в територията зад крепостната стена, подчерта доц. Димитров."Цялата археологическа ситуация, която разкриваме е изключително добре запазена. И това е един много голям шанс за Северозападна България. В повечето случаи при археологически разкопки на различни обекти има иманярски намеси, но тук в антична Бонония всичко е запазено, и то може да се разкрие, да се съхрани. С наличието на запазени изцяло или части от тези огромни крепостни стени и сградите, които ще се открият зад тях, обектът може да се превърне в един прекрасен археологически парк. Целта не е само да разкрием какво ни разказва археологията и науката, а този археологическия паметник да се социализира, сподели ръководителят на разкопките.
Той обясни, че до края на октомври екипът ще продължи работата си с поставяне на табели и ограждане на обекта, така че той да не се превръща в сметище. Започнаха и извършването на дейности по консервация на разкритите архитектурни елементи. "Консервацията цели основно запазване на тези зидове от влиянието на тежките зимни условия . Част от зидовете трябва да бъдат завити с геотекстил, който да възпрепятстват проникването на влага в зидовете, разказа доц. Димитров.
Над 300 находки са открили археолозите при разкопките на антична Бонония. В тазгодишните разкопки са открити над 300 находки от различните епохи - като се започне от Римската епоха, премине се през Средновековието и се стигне до Османския период. "Една изключителна находка е моливдовул /оловен печат/ от времето на император Василий II, който реално маркира периода на превземането на Видин от византийските войски. Това е оловен печат на стратега, който е бил назначен от римския император да управлява град Бдин през началото на 11 век . Печатът е разчетен от нашият консултант по сфрагистика Димитър Стоименов , обясни доц. Димитров. Според него, моливдовулът дава много ценни сведения за историята на града от този период.
"Разкрихме доста сериозен пласт от материали - археологически и находки - от XI до XV век, тоест от цялата средновековна история на града, допълни археологът, като уточни, че пример за това са намерените образци на видинска сграфито керамика от XIV в. Археолозите са намерили и златна монета от времето на Османската империя - от XVII век, като находката е открита в най-горните нива на проучването. Имаме открити и няколко римски монети, много монети от периода на средновековната българска държава, от Второто българско царство, времето на Видинското царство на Иван Срацимир, когато Видин е последният български град, който се отбранява срещу османското нашествие", посочи ръководителят на проучването.
Най-ценното, което разкрихме при тези археологически разкопки, е добре запазената архитектура, която се вижда дори над терена. Това са и едни от най-сериозните крепостни стени, които са откривани в България", категоричен е доц. Димитров.
Намерението е Община Видин да започне да отделя значителни средства за провеждане на археологически проучвания, като това започне още от следващата година, споделя част от бъдещите идеи за сътрудничество на археолози и общинска администрация доц. Димитров.
"Ние имаме увереност, че в бъдеще ще продължим да работим с Общината и да проучваме не само там, където се налага по проекти - както е сега при реставрацията на Синагогата, но и да правим разкопки в общински парцели, които сега са занемарени- като в бившето военно поделение, където се намира северната стена на антична Бонония. Предстои много работа в тази част на Видин и тя няма да бъде само археология, а ще е и реставрация и социализация на паметниците, обясни доц. Здравко Димитров.
"Винаги съм казвал и продължавам да го повтарям - Видин е единствения български град, в който има крепостни стени, съоръжения и сгради от три епохи: от Римската - крепостта Бонония, от Средновековната - замъкът Баба Вида и от Османската - укрепителната система на Калето. И има изключителен шанс те да бъдат запазени и да бъдат елемент от културния туризъм, категоричен бе археологът.



Нов сектор от западната крепостна стена на антична Бонония откриха при разкопки във Видин

Hatshepsut

Археолози откриха средновековно селище във Видинско


https://news.bg/bulgaria/arheolozi-otkriha-srednovekovno-selishte-vav-vidinsko.html

Археолози откриха средновековно селище във Видинско. Археологическите проучвания започнаха на 17 септември тази година и се провеждат във връзка със строежа на път Е79 в участъка Видин-Ружинци-Монтана. Наричат се "спасителни", тъй като най-често са свързани с някакво инвестиционно намерение - строеж на път, газопровод, сграда и т.н., обяснява археологът Елена Василева, която е гл. асистент в Национален археологически институт с музей към Българска академия на науките.

Проученото сега средновековно селище е ситуирано на двата бряга на р. Войнишка с площ от 54 дка. При предварителното проучване през месеците септември-октомври 2020 г. на тази площ са регистрирани 47 структури. От тях 23 ями със средна дълбочина от 2,50 м; една линейна аномалия (ров) с ширина 5 м и дълбочина 1 м; осем пещи; шест жилища, три от които - землянки, един гроб с инхумация.

Всичко това е от периода ХІ - ХІV в. Освен тях, на обекта е регистриран и пласт от Ранната Бронзова епоха, култура Магура-Коцофени. На нея принадлежат и са проучени едно жилище и един гроб с кремация в урна. Така общият брой на структурите е 49.

Hatshepsut

Рациария - столицата на крайбрежна Дакия


Античен град, в който римските кораби "ratis" са хвърляли котва, е древната крайбрежна столица на Дакия. Сега римската колония разкрива постепенно тайните си.Рациария или Colonia Ulpia Ratiaria е съществувал по времето на Римската империя. Развалините на града се намират на 2 км западно от днешното село Арчар и на 27 км от Видин. Вероятно градът възниква през втората половина на I в. при управлението на Веспасиан. В чест на успешния завършек на втората дакийска война през 106 г. император Траян дава на града титлата Колония.Клавдий Птолемей в своята "География" през II в. споменава Рациария Мизийска. По-късно през IV в. градът попада в Певтингеровата карта, която е по образец от II в., както и в пътеводителя на император Антонин.Само две селища от тази епоха, част от Дунавския лимес, са свръзани с речното плаване и това са Рациария и Секстагинта Приста край Русе, което означава "Пристанище на 60 кораба".



Известно е, че в тази област са живели мизите, чието присъствие е още отпреди новата ера. Издигането на града във важен търговски и военен център обаче е по времето на Веспасиан, който укрепва долнодунавския лимес и организира дунавската флотилия.Има данни, че около края на I век в Рациария е настанен за известно време IV Флавиев легион и помощни войски. Към II век се отнасят и немалък брой надписи, от които могат да се направят и някои наблюдения върху характера на населението: цивилно от военен и невоенен произход - италийци и перегрини. Особено място заемат италийските преселници, както и членовете на муниципалната аристокрация от източен произход.Много благоприятни възможности е имало за развитието на земеделието. Тази хипотеза се подкрепя от надпис, посветен на рядкото божество Палес, донесено от италийски преселници и разкрива активна земеделска дейност. Надгробни надписи, които принадлежат на членове на градската аристокрация, отбелязват съществуването на отделни поземлени имения. Известна част са били обработвани и с роби.

През града е минавал крайдунавски път от Сингидунум покрай Дунав до делтата на реката и оттам по Черноморското крайбрежие чак до Византион. През Рациария са вървели естествените пътища от Траянова Дакия за Италия за пътнически съобщения и превоз на стоки. През II-III в. Рациария се издига не само като най-значителния център в Източните области на Горна Мизия, но и в цяла Северна България.

Австрийският изследовател Феликс Каниц е първият, който обръща сериозно внимание на античния град през 1860 г. Около 30 г. по-късно, в самия край на века, Вацлав Добруски посещава останките на някогашната провинциална столица, за да събира археологичен материал. Първата публикация изцяло върху историята на Рациария излиза от печат през 1911 г. и е дело на Никифор Неделев. Към учените, които се занимават с изследването на паметници от римския град през първата половина на XX в. са и Богдан Филов, Иван Велков и Георги Кацаров. От средата на XX в. археологическите публикации се стремят към по-голяма научна достоверност. От 1965 г. е единствената студия, проследяваща историята на града от неговото създаване до края на VI в. Тя е дело на проф. Велизар Велков, под чието ръководство са разчистени и допроучени останките от разрушения некропол в местността Парлозите.

Частични разкопки са правени през 60-те години, организирани от видинския музей. В края на 1970 г. започва съвместна експедиция на български и италиански археолози от университета в Болоня начело с Дарио Джорджети и Мария Болини. Благодарение на проучванията започва последователното излизане на сборника Ratiariensia в 4 тома. Направено е въздушно заснемане на обекта, което дава информация за запазените архитектурни структури.Друго значително откритие е проучената резиденция на провинциалния управител на Крайбрежна Дакия от Георги Кузманов през 80-те години на XX век. Комплексът е датиран IV - VI в., като има значително преустройство през V век.След българо-италианската експедиция разкопките в Рациария замират за дълго време. Тогава иманяри са разкопавали местността, богата на находки от римската епоха. За съжаление много от тях са потънали в нелегалния пазар за антики. След 20-годишно прекъсване, ежегодните археологически разкопки са възстановени от НАИМ към БАН с ръководител Здравко Димитров от 2013 г.Доказателство за развитието на града са намерените архитектурни фрагменти, скулптури, надгробни плочи и надписи, саркофази. Особено място сред скулптурните творби в Рациария заема мраморна статуя на почиващ Херкулес (Херакъл) с височина 0,41 м. Скулптурните паметници от Рациария са много изящни, отличават се с високи художествени качества и разкриват добре развита и напреднала школа. Като добавим и значителния брой запазени творби, какъвто не е засвидетелствуван никъде другаде в Северна България, разбираме колко голямо е било значението на Рациария.



Миналата година за първи път започна проучването на нов обект и това са императорските терми на античния град."Радващо е, че успяхме да продължим разкопките на Рациария. В тази ситуация - на фона на пандемията от коронавирус и забавяне повече от два месеца на държавното финансиране, което минава през Министерство на културата - наистина много сме щастливи, че успяхме да направим разкопките", казва научният ръководител на проучването доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН пред Галя Петрова.Отпуснатото финансиране в размер на 25 000 лв. е дало възможност на античния град да се работи за около един месец. Около 30 души са участвали в работата на терен, включително археологически екип от шестима, като заместник-ръководители на проучването са доц. д-р Иво Топалилов от Института по балканистика и тракология при БАН и Илко Цветков, археолог от Регионален исторически музей - Видин. На обекта са работили и студенти от Нов български университет и от Софийски университет.

Местоположението на термите е известно още от 70-те години на миналия век, когато на терен работи българо-италианската експедиция. Предполага се, че разкритите императорски терм са най-големите в цяла България. Подобни са на термите в центъра на Варна, които са превърнати в музей. Като площ обаче термите от Рациария са по-големи, разположени са върху 7 - 8 дка, на юг от пътя за село Държаница. Миналата година проучването е стартирало в територия от 250 кв. м - археолозите смятат, че са открили част от двора на имперските терми, както и  помещение, за което предполагат, че е т. нар. фригидариум (зала с басейн със студена вода). Това обаче тепърва ще се уточнява, когато разкопките продължат в следващите кампании. Градежът е опус микстум - дялан камък и отгоре няколко реда тухли - характерно за IV-V век строителство. За радост на археолозите, на това място иманярите не са могли да работят с булдозери и голяма част от руините е запазена. Те се радват и на факта, че терените, на които предстои да се работи, са общински, така че проучванията ще продължат безпроблемно. Основният авъпрос е опазването на античния град от по-нататъшни иманярски набези. Предстои обектът да се консервира и социализира. След това има всички качества да се превърне в любимо място за културно-исторически туризъм, който ще привлича поток от посетители.По новата система за кандидатстване за целева субсидия на Министерство на културата една от основните точки, по които се определя финансирането, е архитектурната стойност на обекта. А комплексът на императорските римски терми в Рациария е сред най-големите в България и самата запазеност на зидовете е наистина много добра. Затова археолозите се надяват в следващия сезон да бъдат отпуснати средсва за продължаване на проучванията и на разкопките, така че да се разкрият всички останки от античния град.

https://www.standartnews.com/blgariya-v-srtseto-mi/ratsiariya-stolitsata-na-kraybrezhna-dakiya-460400.html

Hatshepsut

Откриха некропол от времето на царете Симеон и Петър край видинско село


Три некропола от различни епохи разкриха археолози при спасителни разкопки по трасето на новия скоростен път край видинското село Синаговци. Всеки от тях дава важни сведения за миналото по тези земи. Над 300 досега са находките, по-голяма част от които са въоръжения, фибули, накити. Повечето са в много добро състояние и могат да бъдат включени в експозиции, обясни ръководителят на спасителните разкопки доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН:

"И от некропола, който датира от тракийската епоха, в края на ранножелязната епоха, някъде 7-6 век пр. Хр., ние имаме доста интересни данни за контакти със Западните Балкани, с Източноалпийската област, така че това са едни по-слабо известни контакти на тракийските племена. Тук, във Видинския край, са откривани такива накити при село Градец и в Държаница, до самия Арчар, до Рациария, но това вече е една находка, която се разкрива при археологически разкопки и е много ценна. Същото е положението с некропола, който датира от ранноримската епоха, 1 век сл. Хр. Това е точно времето, в което се създава Римската империя и тя колонизира този долен дунавски бряг, първите контакти на местните племена с римските колонизатори, с военните единици - легионите, които са били настанени по границата на империята на река Дунав, са много съществени и материалите от този некропол дават сведения именно за това... Последният некропол буквално от миналата седмица се установиха тези накити, нанизи от мъниста, пръстени и обици, които го датират от периода на Първата българска държава, към нейния край - 10-11 век, най-общо казано от времето на нашите царе Симеон и Петър. Това е нещо, което за първи път се проучва във Видинско и е много интересно и важно за нашата история."

Археологическият обект е на площ от над 60 декара. В спасителните разкопки участват 160 работници и 30 археолози. Работата на обекта започна в началото на април и трябва да завърши в края на месец август.

https://bnr.bg/vidin/post/101473418/cenni-arheologicheski-nahodki-sa-otkriti-krai-vidinskoto-selo-sinagovci