• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

18 June 2021, 02:01:49

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13075 Posts

Шишман
5263 Posts

Panzerfaust
849 Posts

Лина
726 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 21937
  • Total Topics: 1346
  • Online Today: 71
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 50
Total: 51

Атентатът в църквата "Света Неделя" - 16 април 1925 г.

Started by Hatshepsut, 07 September 2018, 20:51:26

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Topic keywords [SEO] тероризъм

Hatshepsut

На Велики четвъртък, 16 април 1925 г., обществото в България е потресено. Най-тежкият терористичен акт в историята ни, отнел живота на стотици и отприщил вълна от насилие, разтърсва центъра на столицата.

Крайно лявото крило на Военната организация на Българската комунистическа партия посяга на съборната църквата ,,Света Неделя".

По това време страната е разкъсвана от политически убийства и терор. След провала на Септемврийското въстание през 1923 г., БКП е забранена и срещу активистите й е предприето масово преследване.

Промени в Закона за защита на държавата увеличават правомощията на властите и смъртна присъда се полага не само за дейците на БКП, но и за тези, които им помагат и ги укриват.

Комунистите също отвръщат с вълна от насилие - военната им организация, ръководена от о.з. майор Коста Янков и Иван Минков, подготвят малки терористични групи, които осъществяват единични акции.

Идеята за взривяване на храма, се заражда месеци по-рано, когато тя започва да се използва за складиране на оръжие и боеприпаси. Клисарят Петър Задгорски е вербуван от дейци на нелегалната комунистическата партия и с негова помощ църквата става част от план за елиминиране на политическия и военен елит на България, включително и на монарха. Този план не е одобрен от Георги Димитров и Васил Коларов.

Въпреки това Военната организация започва организирането му. С помощта на клисаря в църквата са внесени 25 кг експлозив. Замислено е политици и военни да се съберат в църква на опелото на високопоставена личност.

На 14 април пред църквата ,,Св. Седмочисленици" е убит о.з. генерал Константин Георгиев, депутат от управляващия Демократически сговор и учредител на Военната лига.

След два дни в ,,Св. Неделя" се събират стотици граждани, дошли да се сбогуват с ген. Георгиев. Лично софийският митрополит Стефан, бъдещ български екзарх, води службата. Траурното шествие е толкова многобройно, че се налага ковчегът да бъде преместен по-напред, отдалечена е от колоната с взрива.

В 15.20 часа експлозията разлюлява храма и главния купол пада върху множеството, събрало се в църквата. 150 човека намират смъртта си под развалините, десетки умират по-късно от раните си, около 500 се отървават само с наранявания. Сред загиналите са основно невинни граждани, включително и деца. Случайността спасява представителите на правителството, но военните дават десетки жертви.

Цар Борис III закъснява за службата. Друг атентат спасява живота му - на 14 април автомобилът на монарха е нападнат в прохода Арабаконак. Главният му ловджия Петър Котев и ентомологът проф. Делчо Илчев са убити. Царят оцелява и на 16 април отдава последна почит на приближените си, заради което закъснява за опелото на ген. Георгиев.

Терорът поражда терор. Вечерта на 16 април е обявено военно положение. Военният съюз с подкрепата на правителството започва масови репресии срещу опозицията, без значение дали имат нещо общо с атентата. Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива и е убит Иван Минков, и Марко Фридман, ръководител на секция във ВО.

Задочно на смърт са осъдени и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима вече са убити през предходните седмици.

Без съд и присъда са екзекутирани около 500 противници на управляващите. Натъпкани в чували убитите са погребвани в безименни гробове или зациментирани в подземията на казармите. Развихрилият се терор отнема живота и на редица интелектуалци.

Безследно изчезват поетът Гео Милев, заради изобличителната си поема Септември и журналистът Йосиф Хербст, който в статиите си открито критикува режима на сговорситкото правителство.

http://news.ibox.bg/news/id_107150676

Hatshepsut



Кръстю Златарев е роден на 23 февруари 1864 година в Охрид, тогава в Османската империя. През 1884 г. завършва военното училище в София и на 30 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в 13-и пехотен полк на Българската армия.

През Сръбско-българската война в 1885 година е командир на 3-та рота от запасната дружина на 2-ри пехотен струмски полк. Участва в боевете при Сливница (5-7 ноември). Проявява се в боя при Келташ, където, въпреки, че е ранен, продължава да се сражава. Награден е с орден ,,За храброст" IV степен.

На 30 август 1886 година е произведен в чин поручик, а на 1 януари 1889 в чин капитан. На 25 февруари 1900 г. е произведен в чин майор и назначен за командир на дружина в 9-и резервен полк. На 27 септември 1904 г. е произведен в чин подполковник. Девет години по-късно е назначен за помощник-командир на 12-и пехотен полк. На 4 септември 1910 г. е произведен в чин полковник.

По време на Балканската война като полковник е командир на 29-и ямболски полк, който се бие край Лозенград, Чаталджа и при Одринската крепост. Командваният от Кръстю Златарев полк се прославя с превземането турския форт Илеритабия на Чаталджанската позиция. За проявената храброст при сраженията е награден с орден ,,За храброст" III степен.

През Междусъюзническата война (1913) се сражава срещу гърците при Кукуш и Горна Джумая.

От 1914 г. е командир на бригада в VІІ пехотна дивизия.

Участва в Първата световна война (1914-1918), като десет дни преди мобилизацията е назначен за командир на 11-а македонска дивизия. На 1 януари 1916 година е произведен в чин генерал-майор.

След войната преминава в запаса и на 25 юни 1919 година е произведен в чин генерал-лейтенант.

Генерал-лейтенант Кръстю Златарев загива при атентата в църквата ,,Света Неделя" на 16 април 1925 година

Един такъв велик войн, загива заради този глупав терористичен акт, с него и моного други.

Hatshepsut

Кървaвият aтентaт в кaтедрaлaтa "Светa Неделя"
Митре Стaменов

в-к "Мaкедония", брой 14, 7 aприл 1999 г.

След потушаването на Септемврийското въстание, през май 1924 г., група функционери на болшевизиращата се БКП под ръководството на Станке Димитров-Марек се събират на Витоша и, изпълнявайки указанията на Коминтерна, решават да се извърши подготовка за ново въоръжено въстание.

На 21 януари 1926 г. Марек заминава за Виена и докладва на Георги Димитров, а сетне в Москва и на Васил Коларов за подгоговката на атентат в катедралата "Св. Неделя" като начало на въоръжено въстание. В писмо до Военния център, изпратено със специален куриер, Марек пише: "Аз смятам, че трябва, Виктор (Георги Димитров) смята, че може."

Привечер на 14 април ген. Коста Георгиев е убит пред църквата "Св. Седмочисленици". На другия ден, изпълнявайки предписание No 2960 от 12 мар 1926 г. на Коминтерна, Димитър Златарев от Военния център се среща с Петър Абаджиев в Борисовата градина и му нарежда: "Да се пали фитилът!"

Следобед на 16 април, Велики четвъртък, преди Възкресение, в катедралния храм "Св. Неделя" са дошли да отдадат последна почит на злодейски убития български генерал Коста Георгиев министри начело с министър-председателя Александър Цанков, генерали, депутати, общественици. В 3 часа и 20 минути по време на опелото, когато софийският митрополит Стефан започва да чете Евангелието на Йоан, адскa  експлозия рaзтърсвa Божия храм. Тухли, греди, железа, стъкла се сгромолясват върху онемялото множество. Повече от 160 души загиват, а над 500 са ранени. Между убитите са 11 генерали и 22-ма висши офицери - герои на три освободителни войни.

Трима от участниците в кървавото злодеяние - Петър Задгорски, Марко Фридман и Георги Коев, са осъдени и публично обесени. Ръководителите на Военния център Коста Янков и Иван Минков се сaмоубиват. Неколцина намирaт убежище в Съветския съюз. Един от тях е глaвният оргaнизaтор Петър Абаджиев. На 15 август 1925 г. той докладва на заседание на Задграничното бюро на БКП в Москва за атентата. Протоколът от това заседание е подписан, от председателя на бюрото Георги Димитров и от неговия секретар Никола Кофарджиев и се съхранява в Централния партиен архив (фонд 3, опис 1, а.е. 38, стр. 51-55). Съдържащият се в протокола доклад, който поместваме със съкращения, рaзкрива неизвестни факти за този чудовищен терористичен акт, нямащ аналогия в човешката история.
 

    Протокол No 22

    Заседание на 15.VIII, 10 часа преди обяд
    Г. Димитров: Заседаваме вече 16 дни. Изслушани са 14 доклада. Бюрото прави предложение времето за говорене по дебатите да се ограничи.
    Г. Михайлов: Времето да бъде един час.
    В. Колaров: Да се даде думата на П. Абаджиев без ограничение на времето.
    П. Абаджиев: Др. Златарев е дал подробни обяснения, но аз трябва да кажа, че работите взеха отначало една посока, а после тръгнаха по погрешен път. За юни и септември не мога да говоря, защото тогава не бях в България.

    В началото на 1924 а. Постъпих в печатницата на "Р.В.", а след това - през ноември, поех младежката работа. По-късно ме взеха оттам и ми възложиха да образувам терористична група. Аз се свързах с Минков, а така също говорих и с Яко Доросиев. Другите ми съобщиха, че трябва да направим нещо, за да обезглавим тази хидра Обществена безопасност, която вземаше най-добрите наши другaри.

    Първата задача се даде да бъде убит Нач. Общ. безопасност Начев и двамата негови помощници. Др. Минков искаше да бъдат убити всички изведнъж, но това не можеше да стaне, с коетопосае се съглaси и той. През това време ме свързаха с двама другaри които трябваше да влязат в терористическатa групa. По-късно се рaзбра, че те са вулгарни убийци и те ме предадоха, но понеже не ми знаеха името, не можаха да ме заловят.

    Прокурорът Димчев биде убит и aз отидох на погребението му. Там бяха Митрето и Д.Злaтарев и aз им кaзах какво готвя, че ще устроим атентат на гробищата. Тогава Митрето се сети, че това може да стане в "Св. Крал", гдето имал познат клисар, с когото ме свърза...

    Понеже нямахме пари тогава, замислихме и обрахме митницата. През това време aз работех и за атентата, като внасях взрив вътре в черквата. Клисарят не беше наемник, а вършеше съзнателно работата си, като пари му давахме ние. Узнаха много хора, времето течеше, станаха много провали. Отначало в Младежкия съюа, а после и в Партията. Ние искахме да стане атентатът и се даде таковa нареждане.

    Коларов: Кога се даде нaреждането за атентата?
    Aбaджиев: Нaреждането се даде много преди атентата. Събрахме се с Минков и отидохме при Д. Златарев и тaм се даде заповедтa за атентата. Даде се нареждането за убийството на Славейко Василев. Но и той беше много добре охрaняван от македонците. Славейко Василев се скри, а тaка също и всички други и навсякъде охраната им се стегна. Даде се зор да се намери друг. Дада се нареждането да бъде убит К. Георгиев и той биде убит. Срещнах се с Д. Златарев и той ми каза да паля фитиля...

    Aтентатът трябваше да стане и той не можеше другоя да стане. Всички нaши другари бяха разкрити и от всекидневни провaли и убийства. И трябвaше като един умиращ кон поне да ритнем, преди да умрем. И ние ритaхме.

    Др. К. Янков прокарваше директивите на Интернационала. Ние работехме за Раб. Сел. Правителство, по-късно говорихме за народна власт, като бяхме готови да дадем влaстта нa земеделците, а ние да бъдем в периферията, за да вземем оръжие и се организираме...

    Ние казвахме, че в продъжение на 15 дена ше пропищи дете в майка след атентата, а не мислехме, че ще има военно положение, полицейски час 7 1/2 и че ще има всеобщи арести. Ние замисляхме да избиваме Обществената, а после казаха, че трябва да избиваме и военните. Aз измерих черквата, направих скица и я изпратих на Минков и Янков. Гледах в черквата да се постави взривът в пода и да не остане нито един жив. После реших да се постави в тавана. Аз смятах, че Минков е по-опитен от мен и той каза, че зарядът трябва да бъде средоточен. Исках да дадат гранати, обещаха, но не дадоха. Понеже искахме да ги избием с детонация, аз исках да се даде отровен газ и да ги изтровим. Дадоха един килограм димяща сярна киселина и казаха, че тя е достатъчна. и наистина много от рaнените измряха вследствие отрaвянето...

Hatshepsut

Най-големият терористичен акт в българската история
Преди 87 години БКП взривява църквата "Света Неделя"

"Катастрофата в "Света Неделя" показа за стотен път, че богоотстъпничеството води към родоотстъпничество и обратно, че родоотстъпничеството поражда богоотстъпничество.
Който вижда във вселената груба игра на груба материя или производ на сляп случай, или изделие на пиян демон - не може да обича отечеството си, което е част от вселената, защото убиец усмъртява плът. Проповедник на вероотстъпничеството върши много по-грозно злодеяние: той усмъртява вярата в доброто, надеждата за възтържествуването на доброто."

Стоян Михайловски



Атентатът в софийската катедрала "Света Неделя" е най-големият терористичен акт в българската история както по броя на жертвите, така и по последиците. По това време е и най-големият атентат в световната история.

Той е връхна точка на т.нар. ултраляв тероризъм на нелегалната БКП, чиято цел е ликвидацията на политическия елит на страната, предизвикване на анархия и хаос и създаване на благоприятни условия за външна болшевишка инвазия.

Решението за бомбената експлозия се взема от Коминтерна (ръководен от болшевишка Москва), който след пропадане на химерата за световна революция, се преориентира към откровено терористични акции.

Първенството по противодържавен тероризъм в Европа десетилетия наред държат българските комунисти, верни слуги на съветските болшевики и техните лидери.
На 16 април 1925г. ,Велики Четвъртък , в 15.23ч. българските болшевики успяват да взривят катедралата "Св. Крал" ("Св. Неделя") в София. В руините на християнския храм загиват 134 души. Други умират по-късно от раните си, и така общият брой на жертвите е 213 души.
Няма убити членове на правителството. Загиват обаче много висши офицери. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3 депутати и множество граждани, включително деца. Генералите, които са убити при този атентат, са много повече, отколкото всички генерали, убити по време на войните, които България е водила. Загиват кметът на София Паскалев и областният управител Иван Неделчев. Ранените са 500 души. Голяма част от целта на атентаторите да унищожат елита на държавата е изпълнена.


За да не е просто статистика, вижте имената и професиите на жертвите:


Жертвите на атентата в църквата ,,Св.Неделя'' от 1925г.

Hatshepsut

През 1925 г. е извършен атентат от БКП в църквата ,,Св. Неделя" (по онова време ,,Св. Крал")

На Велики четвъртък през 1925 г. група крайнолеви дейци на Военната организация на Българската комунистическа партия (БКП) взривяват покрива на църквата. По това време в нея се провежда опелото на ген. Константин Георгиев, убит два дни по-рано от комунистите. Основна цел на атентата е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително цар Борис III.
Ръководството на Военната организация на БКП възлага извършването на атентата на една от ,,шесторките", ръководена от Петър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 г. влиза в контакт с клисаря Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив. Той е монтиран в един пакет над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата.
В 7 ч. сутринта на 16 април Задгорски пуска на тавана на сградата Никола Петров, който трябва по негов знак да предизвика експлозията. Траурното шествие влиза в църквата в 15 ч.
Службата се ръководи от софийския митрополит Стефан. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен по-напред поради големия брой хора, дошли на церемонията.
Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива.

Експлозивът е взривен в 15:20 ч. Бомбата събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора.
На място загиват 134 души, а други умират по-късно от раните си. Броят на ранените е около 500. При покушението загиват 12 генерали, 15 полковници, седем подполковници, трима майори, деветима капитани, трима депутати и множество граждани, включително деца.
По случайност всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания.
Цар Борис III не е в църквата, тъй като присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.
Делото за атентата е гледано от военен съд от 1 до 11 май в казармите на Четвърти артилерийски полк в София. Смъртните присъди са изпълнени публично чрез обесване на 27 май.
Част от организаторите на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров — успяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз.
Ремонтът на църквата започва през юни 1927 г. До пролетта на 1933 г. е изграден един почти нов, огромен централно-куполен храм, в който е върнат оцелелият двуредов позлатен иконостас.




Hatshepsut

ИЗТОЧНИЦИhttp://bg.wikipedia.org/

Атентатът в църквата ,,Света Неделя" е най-тежкият терористичен акт в историята на България.

Извършен е на 16 април 1925 г., Велики четвъртък, когато група крайнолеви дейци на Военната организация (ВО) на Българската комунистическа партия (БКП) взривява покрива на църквата ,,Света Неделя" в София. По това време в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април същата година от други дейци на комунистите. Специалната цел на атентата е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително и цар Борис III.

Местоположение   църква ,,Света Неделя", София
Дата   16 април 1925 г.
15:20 ч.
Цел   цар Борис III
Оръжие   бомба
Смъртни случаи   213
Ранени   500
Извършител   БКП [ РУСКА ПАРТИЯ ]
Атентатори   6

Съдържание :
1 Обстановка в страната
2 Извършване
3 Жертви


Обстановка в страната

След провала на Септемврийското въстание през 1923 година БКП е забранена от Върховния касационен съд на 2 април 1924 г. БКП не изпълнява решението и продължава дейността си в нелегалност. Правителството арестува и убива без съд много нейни активисти, което нанася тежък удар по структурите ѝ. Набиращият сила ултраляв уклон в БКП решава да отвърне на удара с ново насилие. Към Централния комитет (ЦК) на БКП е създадена Специална наказателна група, включваща Яко Доросиев, о.з. капитан Иван Минков и Вълко Червенков, със задача извършване на убийства на хора на възлови длъжности в армията, полицията и висши държавни служители. Военната организация на БКП, ръководена от о.з. майор Коста Янков и Иван Минков, организира малки терористични групи (,,шесторки"). Същевременно, полицията продължава относително успешно да унищожава нелегалната структура на БКП.
През декември 1924 година група дейци на Военната организация вербува Петър Задгорски, клисар на църквата ,,Света Неделя". Димитър Хаджидимитров и Димитър Златарев, ръководител на секцията по въоръжението във ВО, предлагат да се убие директорът на полицията Владимир Начев и по време на опелото му да се извърши мащабен атентат. Те се надяват по този начин да ликвидират голям брой ключови фигури в полицейската и военната йерархия и да намалят натиска, оказван върху БКП от властите. Според историка Георги Марков, идеята е приета ентусиазирано от Станке Димитров, секретар на ЦК, който в началото на 1925 година я излага в срещи с Георги Димитров и Васил Коларов, по това време генерален секретар на Коминтерна. Те не одобряват предложението, тъй като смятат, че подобно действие трябва да бъде предшествано от подготовка за мащабно въстание.
Междувременно правителството засилва действията си срещу нелегалната БКП. На 11 февруари е арестуван, изтезаван и убит влиятелния функционер на софийската организация на БКП Вълчо Иванов, а малко след това на улицата са застреляни комунистическите депутати Тодор Страшимиров и Харалампи Стоянов. На 10 март е приета промяна в Закона за защита на държавата, която увеличава правомощията на властите — смъртна присъда се полага не само за дейците на нелегалната БКП, но и за тези, които им помагат и ги укриват. На 26 март е убит Яко Доросиев, ръководител на секцията по оперативната дейност към Военната организация на комунистическата партия.
Засиленият натиск на полицията заплашва физическото оцеляване на лидерите на организацията и допълнително изнервят ръководителите на ВО. Намиращият се в чужбина Васил Коларов отново призовава ръководството към умереност, но те заявяват, че са готови да осъществят плана си и без одобрението на Коминтерна, чиято секция е БКП, и на ръководството в емиграция.
Според съвременни оценки, решимостта на военното ръководство вероятно е насърчена от преките му връзки със съветското Главно политическо управление, което ги снабдява с пари и въоръжение.[1] Според историка Стойчо Грънчаров "големите средства за издръжка и въоръжаване на терористите, включително фаталния взрив, идват от Комунистическия Интернационал"[2]. Военното разузнаване помага за организиране и провеждане на въоръжена борба като за това в България са изпратени Х.И. Салнынь и И.Ц. Винаров. По непълни данни през Черно море от 1922 г. до януари 1925 г. за нелегалната военна организация на БКП, СССР прехвърля: 800 винтовки, 500 револвера, 500 ръчни гранати, 150 килограма взрив, а в тайни складове се намират още други 1600 винтовки, 200 револвера, 25 картечници, 2 000 ръчни гранати и взрива. Нелегално изпратеният военен разузнавач Христофор Интович Салнынь («Осип») инспектира партизанските отряди на БКП. За ръководене на Военната организация на БКП организирала атентата в "Св. Неделя" през 1925 г. от Съветския съюз в България е изпратен военният специалист, випускник на Военната академия на РККА и офицер от "Разведупр" на Червената Армия, Михаил Малхазович Чхеидзе.

Извършване

Ръководството на Военната организация на БКП възлага извършването на атентата на една от ,,шесторките", ръководена от Петър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 година влиза в контакт с клисаря Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 kg експлозив. Той е монтиран в един пакет над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата. Експлозивът трябва да бъде взривен с бикфордов шнур с дължина 15 m, с което да се даде на атентаторите възможност да избягат.
Планът за атентата предвижда първо да бъде убит достатъчно високопоставен човек, чието опело да събере политическия и военен елит в църквата ,,Света Неделя", за да може взривът да предизвика по-голям ефект. Поради засилената охрана на директора на полицията Владимир Начев, Военната организация решава да избере друга жертва, чието погребение да послужи като примамка за атентата. В 20 часа на 14 април о.з. генерал Константин Георгиев, депутат от управляващия Демократически сговор, е убит от Атанас Тодовичин пред църквата ,,Свети Седмочисленици", където отива за вечерната служба заедно с внучката си.
Опелото на генерал Георгиев е насрочено за 16 април, Велики четвъртък. В 7 часа сутринта Задгорски пуска на тавана на сградата Никола Петров, който трябва по негов знак да предизвика експлозията. Траурното шествие влиза в църквата в 15 часа. Службата се ръководи от софийския митрополит Стефан, бъдещ екзарх Стефан. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен по-напред, поради големия брой хора, дошли на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива.
Съгласно плана на атентаторите, когато хората са събрани и службата започва, Петър Задгорски дава знак на Никола Петров да взриви експлозива, след което двамата напускат сградата. Това става около 15:20 часа. Експлозията събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения.

Жертви

При атентата в ,,Света Неделя" загиват 134 души, други умират по-късно от раните си. Ранените са 500.
Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3 депутати ( д-р Недялко Колушев, адв. Н. Рачев и Хр. Цанев) и множество граждани, включително деца. По случайност, всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания. Цар Борис III не е в църквата, тъй като присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.
Сред жертвите са:

генерал от пехотата Стефан Нерезов, командвал Първа българска армия при Дойран
генерал-лейтенант Калин Найденов, военен министър по време на Първата световна война
генерал-лейтенант Кръстю Златарев, командвал Единадесета пехотна македонска дивизия по време на Първата световна война
генерал-майор Иван Попов, командвал Първа пехотна софийска дивизия по време на Междусъюзническата война
генерал-майор Иван Стойков
генерал-майор Павел Павлов
генерал-майор Станчо Радойков
генерал-майор Иван Табаков
генерал-майор Стоян Пушкаров
генерал-майор Григор Кюркчиев
генерал-майор Александър Давидов, началник на щаба на армията в периода 9 юни 1923 - 3 юли 1923
генерал-майор Петър Лолов
полковник Стефан Нойков, началник на щаба на армията в периода 18 май 1923 - 9 юни 1923
полковник Спас Жостов
полковник Ангел Сребров
полковник Спиридон Михайлов
полковник Атанас Сарайдаров
майор Никола Рачев, политически секретар на Военния съюз

Още снимки




Плоча в памет на жертвите, поставена на стената на църквата

Hatshepsut

АТЕНТАТЪТ (1998) (документален филм за атентата в църквата "Св. Крал" / "Св. Неделя")


Hatshepsut

Атентатът в катедралата Света Неделя - 16 април 1925г.
Оцветена фотография от Royal Bulgaria in color


Hatshepsut

Терорът в ,,Света Неделя" – най-големият атентат в българската история

сторията за най-големия атентат в България започва в ранната привечер на 14 април 1925 година, когато народният представител от Демократическия сговор генерал Константин Георгиев е убит. Надали тогава някой си е и помислил дори, че това ще бъде началната страница на една трагична история, а именно терорът в църквата ,,Света Неделя" (,,Свети Крал") в София, извършен на 16 април 1925 година.

Погребението е определено за 16 април в 15 часа в храма ,,Света Неделя", където се очакват да присъстват представители на висшия държавен и военен елит – офицери, висши чиновници, част от министрите и Негово величество цар Борис III. Тук е моментът да отбележим, че това е и замисълът на атентаторите – да бъдат събрани на едно място възможно най-много влиятелни политически фигури, за да бъдат премахнати. Как се стига дотук?

В годините след подписването на Ньойския договор голяма сила набират крайните течения в политиката. Идеологии като комунизъм и анархизъм стават все по-популярни сред обществото, а респективно с тях се засилват и различни антикомунистически движения.  През 1923 година Българската комунистическа партия (БКП) организира въстание, потушено по кървав начин. В резултат правителството засилва натиска и репресиите срещу дейци на комунистическата партия, както и срещу други леви среди и интелектуалци.

От своя страна през есента на 1924 година ръководството на Военния център на партията (това е нейната военна организация) замисля организирането на акция, която да нанесе решителен удар върху държавното ръководство и репресивен апарат. Обсъжда се възможността за взривяване на ,,Юнион клуб", където често се събират управляващи и военни, а един от работещите в клуба тайно подпомага Военния център на БКП. Тази идея обаче пропада, след като служителят е уволнен. Следващата възможност, на която се спират, е храмът ,,Света Неделя".

Въпросите, които веднага изникват на преден план, са: кои са организаторите на атентата и как успяват да поставят взривоопасни вещества в свещения храм?

Атентатът е планиран старателно, а главно действащите лица са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков и още един човек, който може би изиграва най-главната роля – Петър Задгорски. Не за друго, а защото той е клисарят, благодарение на когото в църквата биват внесени 25 килограма взривни вещества. Ето как си го спомня Александър Цанков:

И СЕГА, СЛЕД 30 ГОДИНИ, ВИЖДАМ ПРЕД МЕН ОБРАЗА НА ТОЗИ ЗЛОДЕЙ – ВИСОК, СТРОЕН, ОБЛЕЧЕН В ДЪЛГА, ПОДОБНА НА ПОПСКО РАСО ЧЕРНА КЛИСАРСКА ДРЕХА, С ПОДСТРИГАНИ МУСТАЦИ, ГОЛОБРАД, СКЛЮЧЕНИ ЧЕРНИ ВЕЖДИ, ПРИЧЕСАНА И ПРИЛЕПЕНА, ГЪСТА, МАЗНА ЧЕРНА КОСА, С БЛЕДО МУРГАВО ЛИЦЕ И ПОГЛЕД НА ОРЕЛ ЛЕШОЯД В ЧОВЕШКИ ОБРАЗ.

Същият на 16 април 1925 година около 15 часа и 20 минути се качва на тавана, почуква на вратата три пъти, какъвто е уговореният знак, и тогава Никола Петров запалва фитила – експлозивът се взривява, а над черквата се издига черен облак. Главният купол на църквата се събаря, а под него се намират множество невинни хора. Пожарният командир Юрий Захарчук споделя:

ТАМ ВИДЯХ ЖИВА ГРОБНИЦА: ПАРЧЕТА ОТ ИКОНИ, РАЗХВЪРЛЯНИ ШАПКИ, РЪЦЕ, ОКЪРВАВЕНИ ГЛАВИ И ВСИЧКО ТОВА БЕ ЗАСТЛАНО С КРЪВ. ВСИЧКИ ХОРА БЯХА ЗАГУБИЛИ ПРИСЪСТВИЕ НА ДУХА, БЯГАХА НА ВСИЧКИ ПОСОКИ И ВИКАХА.


Пораженията в църквата

Жертвите са много, трагедията е огромна, а хаос цари навсякъде. По случайност всички членове на правителството се отървават с не толкова тежки наранявания. А главната ,,мишена" Цар Борис III изобщо не присъства на опелото, тъй като е на погребение, на убитите по време на опита за атентат срещу него в прохода Арабаконак, извършен два дни по-рано.

Така макар министрите и царят да се спасяват, общият брой на загиналите е огромен – 213 души, сред които 12 генерали, 15 полковници, седем подполковници, трима майори, деветима капитани и трима депутати. Сред жертвите са бойци, сражавали се геройски за своята родина. Стефан Нерезов например е офицерът, първоначално водил Първа българска армия край Дойран. Други видни личности, загубили живота си в православния храм, са генерал-лейтенант Калин Найденов (военен министър по времето на Първата световна война), генерал Александър Давидков, генерал-майор Иван Попов, майор Никола Рачев.

Делото за атентата започва на 1 и завършва на 11 май. Петър Задгорски се предава на полицията и признава всичко още ден след самия атентат, като прави това по съвет на своя зет Ангел Манолов. Така ръководителите на военното крило на БКП са намерени. Коста Янков е убит, а Иван Минков се самоубива преди да бъде заловен. Голямата част от организаторите получават смъртни присъди, изпълнени публично на 27 май.

Отзвукът от атентата обаче не доставя нужния ефект за БКП. Посланието до управляващите несъмнено е изпратено, отговорът от правителството обаче тепърва предстои. Още на същия ден в България е обявено военно положение, което продължава до октомври 1925 година.

Отворени обаче остават редица въпроси, сред които най-важни са причината за извършването на атентата и силата, която стои зад него. Преобладават две основни тези: че комунистическата партия е натоварена с тази задача от Москва и Коминтерна, а другата че това е чисто самостоятелна акция на Военния център на БКП.

Други историци обаче разглеждат ролята на Югославия в атентата, изхождайки от политиката на убежище, която Белград води спрямо различни земеделски и комунистически течения и която е свързана с идеята за ,,интегрална Югославия" (според която държавата трябва да се простира от Словения до Черно море). Мястото на Белград в атентата се разглежда с оглед стремежа да бъде предизвикана политическа криза в България чрез ликвидиране на основните политически и военни фигури.

Интересно е да се отбележи, че Иван Манев, организационният секретар на Централния комитет на партията (ЦК) също посочва, че при един атентат Югославия може да премине към окупация на София под предлог за липса на ред и хаос в държавата, а това би наранило и партията. Подобно становище споделя и Георги Димитров.

Но атентатът в ,,Света Неделя" не е просто изолирано явление. Той може да се разглежда като част от засиленото противопоставяне в българското общество в следвоенните години, за което голяма роля играе краха на възможността за национално обединение на българите. Крайните идеологии на земеделци и комунисти, противопоставящите им се антикомунистически и антиземеделски сили, явления като ,,червен терор" и ,,бял терор" са само щрих и от духа на епохата.

Непосредствено след атентата започват т. нар. ,,бели нощи", по време на които освен погроми над дейци на БКП са извършени и репресии срещу онази част от обществото и конкретно интелигенцията, която симпатизира на левите политически идеи.

Безспорно най-кървавият атентат в българската история преди всичко повдига много разсъждения. Има ли граници силата на идеологиите, докъде се простират те, може ли целта да оправдава средствата?  Изводите и отговорите на тези въпроси оставяме на вас.

https://bulgarianhistory.org/sveta-nedelya-atentat/
Sad Sad x 1 View List

Panzerfaust

Нека помним, че:
"16 април 1925г. Само за един миг българските комунисти убиха повече български генерали и висши офицери, отколкото сърбите, турците, румънците, гърците, англичаните, французите и руснаците в боевете на четири кървави войни за национално обединение...
Бог да ги прости!"
Sad Sad x 1 View List

Hatshepsut

Атентатът в Света Неделя - документални кадри от 1925-та година

Informative Informative x 1 View List

Hatshepsut

ПРОКЛЯТИЕ ПРЕСЛЕДВА АТЕНТАТОРИТЕ ОТ ,,СВЕТА НЕДЕЛЯ"


Деветнайсет души, замесени в най-масовия терористичен акт в България – взрива в църквата ,,Св. Неделя", умират в ужасяващи инциденти, сякаш преследвани от проклятие.

Това разкри в. ,,168 часа" 88 години след чудовищното престъпление в центъра на София.

На 16 април 1925 г. в столицата е извършен най-страшният атентат у нас. През целия XX век, чак до атаките на 11 септември 2001 г. срещу Световния търговски център, той държи и печалния световен рекорд по броя на жертвите.

Загиват много невинни жени и деца, ученици, студенти и военноинвалиди. Само за миг са убити и повече български генерали и офицери, отколкото във всички войни в новата ни история.

Потресаващи са както избраното място, така и посланието на авторите на безсмисления взрив. Едва ли случайно той е извършен точно на Велики четвъртък, като адската машина е поставена не къде да е, а в християнски храм и то по време на погребална служба. На всичкото отгоре, като знак за тотална атака срещу държавността, денят 16 април съвпада и с датата на приемането на Търново конституция. Веднага след провала на целите си ръководството на БКП се опитва да скрие истината за своето решаващо участие в престъплението. Заради това и съвременната историческа наука все още е в дълг по отношение на голяма част от фактите около атентата. Това признават и историци, които от години изследват темата. Нещо повече – не са добре известни и подробностите за съдбата на някои от главните действащи лица, показва разследване на ,,168 часа".

Оказва се, че по исторически данни всичките

преки извършители на безпрецедентното престъпление не са умрели от естествена смърт

През 1945 г. като политически офицер от Червената армия у нас се завръща Петър Абаджиев. Той е с огромни заслуги към новата комунистическа власт, има издадена задочна смъртна присъда от предишния режим, и затова в България го очаква бляскава военна кариера. За по-малко от година става зам.-командир на 1-ва пехотна дивизия. Издига се в чин – от подполковник е повишен в полковник, а малко по-късно е назначен и за зам.-командир на Въздушни войски. Вероятно съвсем скоро е щял да стане и генерал, но... през април 1946 г. животът му е прекъснат при нелеп инцидент. Загива в зверска автомобилна катастрофа на шосето към летище ,,Враждебна".

,,Възмездието го застигна! И той си получи заслуженото наказание заради взривения храм и стотиците невинни жертви!", говорят софиянци, у мнозина, от които по това време още не са затихнали спомените за чудовищния атентат в катедралата, която по това време носи името ,,Свети Крал".

,,При едни маневри Абаджиев е пътувал начело на колоната във военен автомобил. Той е бил в открита командирска кола и е седял на мястото до шофьора. Става катастрофа, при която колата се обръща. Тогава не е имало колани и при удара вратът му попада в рамката на предното стъкло, счупва го и под тежестта на автомобила отрязаната му глава отхвръква на 7-8 метра встрани от пътя. Тогава научих за подробностите по случая от сигурни източници. Спомням си, че по това време

все още излизаха опозиционни вестници,

които също отразиха случилото се, а за хората беше истинска сензация, защото го приеха като справедливо възмездие за участието му в атентата", разказва 90-годишният Никола Куртоклиев, бивш офицер и съвременник на събитието.

,,Не бива да се забравя, че атентатът в черквата ,,Света Неделя", при който загинаха 213 души на място и още 67 впоследствие, а повече от 500 бяха ранени е само едно от поредицата кървави дела на партията на българските комунисти, чиято история няма нищо общо с демокрацията, както се опитват да ни убеждават днешните наследници. Вярно е, че по закон няма колективна вина, но тя съществува в съзнанието на българския народ и е тяхна", възмущава се той. – През 1918 г. пак те вдигат войнишкия метеж, при който се дадоха толкова много жертви. Тяхна е вината и за убитите в болшевишкото въстание през 1923 г., след което водачите им изчезнаха яко дим през Сърбия".

Атентатът в ,,Света Неделя" е най-зловещото и най-неизвестното събитие в новата българска история. Днес малко наши съвременници знаят за него, а информацията за него е нищожна, признават и историци.

,,Действително Петър Абаджиев е загинал при катастрофа през април 1946 г. в района на летището и във военните архиви има документи за това, но не знаех подробностите", потвърждава и доц. д-р инж. Георги Кокеров, който от години работи по темата с атентата.

,,След атентата успява да избяга в Съветския съюз с помощта на организиран канал, но вероятно не през сръбската, както се смяташе досега, а през турската граница. Дървообработващо предприятие в родния му Тетевен дълги години носеше неговото име, а си спомням, че поне до 2009 г. на видно място в града стоеше и барелеф с неговия образ", допълва военният историк, който е полковник от резерва.

Катастрофиралият е главният организатор и ръководител на атентата. Като началник на Софийската терористична група Петър Филипов Абаджиев е

внесъл пакетите с взрив в църквата

Той е и човекът, организирал и наредил убийството на генерал Коста Георгиев, извършено с цел да се събере държавният елит на погребението му.

Планът за атентата предвижда първо да бъде убит достатъчно високопоставен човек, на чието опело да присъства политическия и военен елит в църквата ,,Света Неделя", за да може взривът да предизвика по-голям ефект. Поради засилената охрана на директора на полицията Владимир Начев, Военната организация решава да избере друга жертва, чието погребение да послужи като примамка за атентата. Накрая е набелязан депутатът от управляващия по това време Демократически сговор генерал Георгиев. Убийството на запасния генерал е извършено вечерта на 14 април около 20 ч., когато той заедно с внучката си отива към църквата ,,Св. Седмочисленици". Ликвидиран е от членовете на наказателната група на Петър Абаджиев – Атанас Тодовичин и Живко Динов. Атентатът, осъществен по време на Страстната седмица през 1925 г. е подпомогнат от Коминтерна и е замислен като отмъщение за репресиите след провалилото се Септемврийско въстание. Целта е

с един замах да бъдат убити цар Борис ІІІ и членовете на правителството

Неофициално и тайно комунистите се надяват с обезглавяването на държавата да се стигне до вълна от революционни действия, които да доведат до създаване на съветска република. С практическото изпълнение се заема Военната организация на БКП, която за осъществяването на плановете си е привлякла на своя страна и леви земеделци в т. нар. Единен фронт.

Още в средата на март на тавана на църквата са внесени 8 пакета взрив. Петър Абаджиев и Асен Павлов, представени на клисаря Задгорски съответно като Иван и Петко, се заемат да поставят и 5 пиротехнически запалки с дълги по 1,5 – 2 м огнепроводни шнурове. Подготвеният пакет с размери 60/50/40 сантиметра те увиват в зебло и завързват с въжета. Краищата на фитилите трябвало да се поставят в кутия със спирт, който да се запали от определения технически извършител на атентата – Никола Петров (Васко). По сведения, събрани от доц. Кокеров, злодеят Петър Абаджиев има и друга страшна и зловеща идея. Иска на тавана да се заредят шрапнели, които, като се взривят, ще увеличат поразяващия ефект. Обмислял е и да се сложат бойни общоотровни вещества, така че никой да не излезе жив от храма след взрива. В крайна сметка оставят само съд с малко повече от литър концентрирана сярна киселина – колкото са успели да намерят.

,,Взривното вещество не е известно и в България е било изобщо непознато. Затова свидетелстват експертите по делото, които не са могли да определят вида му. Един от тях, професор Караогланов от Софийския университет, определя количеството на около 50 килограма, докато други считат, че е по-малко. През лятото на 1926 г. в землището на село Слатина, Карловско, са намерени

две газови тенекии с

взривна смес, както и

ловната пушка на царя

Тогава специалистите са доказали, че става въпрос за същото вещество, използвано при атентата", обяснява историкът Кокеров.

Пакетът е поставен над колоната, която е срещу южната врата и под самата основа на главното кубе. На 16.04.1925 г., Велики четвъртък, адската машина е задействана. Жертвите в момента на експлозията са минимум 213, ранените – повече от петстотин, загиват жени и деца. Сред загиналите има 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-има капитани, 3-ма депутати и множество граждани. По случайност

всички членове на правителството се отървават с леки наранявания,

а цар Борис III не е в църквата. Закъснява, тъй като присъства на погребенията на убитите при нападението срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.

,,Трябва да имате предвид, че за народа събитието е било нещо изключително страшно и взривът е оставил трайно впечатление у свидетелите. Преди години съм разговарял с един човек, който е роден през 1902 г. и тогава е живял в центъра на София. Той разказваше, че някъде малко след три часа е чул оглушителен гръм и ужасен трясък, а от ударната вълна са паднали прозорците на сградите чак до Централна гара. Човекът казваше, че по-късно, дори по време на бомбардировките, когато пак е бил в столицата, не е имало нещо подобно", разказва доц. Кокеров. ,,Неописуем е бил и ужасът на хората, когато останките на загиналите са изнасяни от развалините и са ги нареждали до оградата, с която е бил заграден по това време храмът, за да могат близките да си ги познаят", споделя ученият. Що се отнася до историята с възмездието, тя изобщо не е случайна. В тази връзка ,,168 часа" направи собствена историческа справка и се оказа се, че всички 19 лица, замесени пряко в терористичния акт, са загинали или при ужасяващи инциденти, или от насилствена смърт. Всъщност загиналият в катастрофа Петър Абаджиев е бил последният оцелял от заговорниците, ангажирани с пъкленото дело.

Учудващо е, защото, както е известно, от десетте души, осъдени по делото за терористичния акт, реално са изпълнени само 3 смъртни присъди. Публичната екзекуция се е състояла на 27.V.1925 г. в района на старите еврейски гробища в София.



Първият осъден да бъде обесен публично е клисарят Петър Задгорски, който е бил член на комунистическата партия до Септемврийското въстание, а след това неин симпатизант. Всъщност само на него и на Абаджиев присъдите са за пряко участие в подготовката на атентата. По своя инициатива прислужникът в църквата се свързва с Димитър Хаджидимитров (Митрето), сътрудник на разузнаването във Военната организация на БКП, и го уведомява, че разполага с ключове за тавана на черквата, където могат да се укрият военни материали. С негова помощ Петър Абаджиев внася и взривното вещество в храма между 18 януари и 3 март през 5 – 6 дена. Внесени са 8 пакета по 6 килограма, общо около 50 килограма.


Петър Задгорски

При всяко внасяне на взрив на клисарят Задгорски се плащат по 1000 лева, а на два-три пъти му дават и по 2000 лева, като за ,,услугите" е получил общо 11 000 лева

Съгласно плана на атентаторите, когато хората са събрани и службата започва, Петър Задгорски дава знак на Никола Петров да взриви експлозива, след което двамата напускат сградата. Това става около 15,20 часа. Експлозията събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения.

В крайна сметка след злодеянието, изоставен от ръководителите си, които преди това са му обещали безпроблемно бягство, той е принуден да се предаде в Обществена безопасност още на следващия ден – 17 април.

Сред обесените публично е и Марко Фридман. От 1924 г. той е член на Централната военна комисия при ЦК на БКП и участва активно в подготовката на атентата в църквата. На 26 март 1925 г. е ранен в престрелка с полицията, а на 16 април вечерта полицията го арестува в къщата на Адела Николова. Преди четенето на присъдата, вземайки последна дума, заявява, че

с ясно съзнание е влязъл в една нелегална организация,

с крайна цел – повдигане на въоръжено въстание. Съжалявал, че след Деветоюнския преврат комунистическата партия е трябвало да застане на страната на един контрапреврат, но тя изменила на идеалите си и го докарала до положението да дойде пред съда и да отговаря за избиването на невинни хора.

Третият, увиснал на бесилото, е Георги Коев. Той е подполковник от запаса, член на БЗНС и сътрудник на Военната организация. След атентата укрива Иван Минков, един от ръководителите на Военната организация в жилището на брат си, а

впоследствие го предава на полицията


Иван Минков

Други двама леви земеделци, чиито имена се свързват с атентата, са Николай Петрини и Христо Косовски. Те са заловени при ареста на Марко Фридман и са убити без съд в Дирекцията на полицията. Впоследствие на процеса са осъдени на смърт.


Николай Петрини


Христо Косовски

Петрини е син на руски инструктор в българската армия. Завършил е Военното училище в София. По време на Балканската война 1912-1913 участва като доброволец в Македоно-одринскотото опълчение.

Участва и в Първата световна война, а по време на управлението на БЗНС (1920-1923) служи в гражданското въздухоплаване. След Септемврийското въстание е сред водачите на левицата в земеделския съюз и се застъпва за единодействие между комунисти и земеделци. На изборите през есента на 1923 г. е избран за народен представител. През 1924-1925 година Николай Петрини е и един от основните участници в неуспешната подготовка на въоръжен преврат или въстание срещу правителството на Александър Цанков със сръбска помощ.

През април 1924 година преминава нелегално българо-сръбската граница. Участва в организирането на канали за пренасяне на оръжие в България и координира действията си с поддържаната от сръбското правителство земеделска и комунистическа емиграция в Белград. Сходна е съдбата и на Христо Косовски, който също е ветеран от войните. В края на 1924 г. става член на Постоянното присъствие на БЗНС и на военния комитет на Единния фронт между БЗНС и БКП.

На 30.04.1925 г. в Пловдив при опит за бягство е убит и още един дружбаш – Асен Агов. Той също е свързан пряко с престъплението, тъй като е доставил взрива за атентата. Някои от главните лица, взели активно участие в подготовката, като свръзката на клисаря Димитър Хаджидимитров и Асен Павлов, който

заедно с Абаджиев поставя фитилите,

са разкрити и ликвидирани още преди взривяването на експлозивите. Като член на ръководството на Военната организация Хаджидимитров, по прякор Митрето, организира партийни войнишки групи в армията и въоръжени работнически групи в кварталите и предприятията в София. Участва в изнасянето на пушки, картечници и пистолети от Военния арсенал. За тази дейност Хаджидимитров е арестуван още през януари 1925 г., подложен е на инквизиции и е умъртвен в полицията.

Помощникът на Абаджиев Асен Павлов е задържан на 26 март вечерта след престрелка в нелегалната квартира на БКП на ул. ,,Русалка" в София и по-късно убит от полицията. Петима от наказателната ,,шесторка", натоварена от военното ръководство с подготовката на атентата в черквата ,,Света Неделя" – Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Никола Петров, Живко Динов и Атанас Тодовичин, успяват да се укрият и впоследствие да емигрират от страната.

През май 1925 г. след кратка престрелка с гранични части в района на Годеч, конспираторите преминават границата с тогавашното Кралство на сърби, хървати и словенци. Успели да се измъкнат, изненадващо за тях, голяма част от извършителите намират смъртта си точно в Съветския съюз – световната сила, в която безрезервно вярват и с чиято материална и морална подкрепа се ползват. Сякаш преследвани от възмездие за чудовищното престъпление, което са извършили, много скоро те са убити или погубени в концлагери.

В съветски концлагер загива комунистическият терорист Никола Петров, техническият изпълнител, който

запалва фитилите на тавана на черквата



Той е роден на 30 ноември 1906 г. във Велес. Остава сирак, защото баща му е загинал като македонски революционер и на петгодишна възраст е доведен в София. Отглежда го негова братовчедка. Завършва четвърто отделение и започва работа като чирак обущар. През 1924 година става терорист с нелегално име Васко. Участва в кражби на оръжие и убийства на полицаи. В края март 1925 г. Петър Абаджиев, Петър Задгорски и Никола Петров се срещат в бирария ,,Радост". Тогава Абаджиев съобщава на Задгорски, че Васко е момчето, натоварено да възпламени взрива. На тази среща Абаджиев нарежда на клисаря да пусне Васко на тавана и когато дойде време за действие, да му даде знак чрез почукване на таванската врата. При получаване на сигнала Васко трябвало да сипе спирт в тенекиената кутия, където се намират краищата на петте фитила, и да го запали. Уточняват и как след това ще избягат. По-късно на процеса Задгорски описва Никола Петров като ,,нисък, широкоплещест, с черна коса, подстригана първи номер, с кестеняви очи и на видима възраст 22-23 години".

На 14 април вечерта в бирария ,,Тигър" Петър Задгорски и Васко имат нова среща. На нея Васко е довел и друго лице, което назовава Атанас. Това е шофьорът, който според предварителната уговорка трябва да ги откара зад граница. На 15 април Васко отива при клисаря и му съобщава, че ,,убийството на генерала е извършено". Казва му, че на другия ден към 8,00 ч. ще отиде на тавана на черквата и ще чака да започне опелото на убития генерал, за да запали фитилите. Строго предупреждава църковния служител да изчака и чак след като го види, че излиза, и той да направи същото. Уговарят се да се срещнат при автомобила, който трябва да ги отведе. Когато всичко е готово за опелото, клисарят Задгорски се качва на тавана и дава уговорения знак. Васко запалва фитилите и излиза през северната врата на черковния двор. Клисарят Петър Задгорски го последва и бяга надолу по ул. ,,Клементина" (днешния бул. ,,Александър Стамболийски") до кръстовището с ул. ,,Лавеле", откъдето са му обещали да го вземат. В крайна сметка, както е известно,

обещаният автомобил не е осигурен

и не чака на определеното място. Никола Петров се измъква, защото за конспиратор като него това е лесно, но клисарят Задгорски е оставен абсолютно на произвола на съдбата. Все пак бягайки, достига до ул. ,,Цар Самуил", където среща Абаджиев, който го укрива за една нощ в квартирата на Димитър Даскалов и Благой Камбуров, но после не идва да го вземе.

В петък на 17 април клисарят напуска скривалището си, лута се известно време из София и накрая отива при зет си, който го завежда право в полицията. Така в ръцете на властите попада

един от непосредствените извършители на атентата

Никола Петров се спасява и през май 1925 г. емигрира в Сърбия, а след това в Съветския съюз. Независимо от заслугите си към комунистите, само няколко години по-късно е въдворен и умира в трудов лагер.

В постелята си от старост не умират и убийците на генерал Коста Георгиев. Атанас Тодовичин (Янко), който по-късно разказва, че организаторът на атентата Петър Абаджиев му наредил най-късно до 14 април да убие генерала, също е емигрант в СССР. По данни на историците и той е убит в концлагерите на ГУЛАГ.

Помощникът на Атанас Тодовичин Живко Динов, с нелегално име Коста, който го охранява при убийството на генерала, също намира смъртта си в лагер в страната на победилия комунизъм. По време на атентата Динов подсигурява и Никола Петров. Като охраняващ е имал и задачата да се увери, че Васко е заел своя пост, и да съобщи своевременно за това на ръководителя на терористичната група Петър Абаджиев. Към 14,00 ч. Динов се среща с Абаджиев и му докладва, че подпалвачът е влезнал благополучно в черквата.

Такъв е случаят и с Димитър Златарев, ръководителя на Софийската военна организация, който подготвя пакетите с взрив, преди да бъдат внесени в черквата от Петър Абаджиев. По обяд на 15 април Златарев и Абаджиев се срещат в Борисовата градина, за да обсъдят конкретните подробности по атентата в черквата. Двамата решават, че ,,Никола Петров трябва да влезе още сутринта на тавана. Преценяват, че ако случайно го открият, той трябва да открие стрелба и независимо дали черквата е още празна, веднага да възпламени взрива, за да не попадне в ръцете на властта.


Димитър Златарев

На тази среща, според по-късни разкази на Абаджиев, Златарев му нарежда: ,,Да се пали фитилът!" Шефът на Военната организация на БКП в столицата най-спокойно следи за изпълнението от един балкон и отброява оставащите минути до чудовищното събитие. Точно в 15,23 ч. по неговия часовник, когато митрополит Стефан започва опелото, се чува страшният взрив.

Златарев също е осъден на смърт по процеса, но задочно, тъй като успява да избяга в СССР. Сменя името си на ,,Фьодоров" и още през същата 1925 г. е приет за член на ВКП (б). В емиграция завършва военно-политическа школа и е награден с орден ,,Червено знаме". Започва успешна кариера на партиен функционер. Работи и в политотдела на железниците в гр. Перм. Издига се и до член на Бауманския районен комитет на ВКП (б) в Москва. Но в крайна сметка

проклятието застига и него – през 1937 г. е арестуван и убит по време на Сталиновите репресии

Пряко с атентата е свързан и секретарят на ЦК на БКП Стефан Димитров Тодоров, по-известен като Станке Димитров, с нелегален псевдоним Марек. Точно той занася идеята за атентата в Москва и я докладва в Коминтерна.


Станке Димитров

,,В архивите има останали сигурни следи, запазено е писмо на Станке Димитров до Коста Янков, в което той пише:

,,Аз съм ,,за", Виктор казва, че може"

Виктор е нелегалното име на Георги Димитров", казва историкът доц. Кокеров.

По-късно пред съратниците си Стефан Димитров прави всичко възможно да отрече и да си измие ръцете от кървавото дело. През септември 1926 г. Виенският пленум на комунистите взема решение да се извърши анкета по атентата с всички живи участници от партийното ръководство. Пленумът излиза със специална резолюция, с която се опитва да оневини Георги Димитров, но за Стефан Димитров е казано известното от по-рано, че при заминаването си от България е дал съгласието си и по-късно не го е оттеглил. Стефан Димитров възразява на записаното и прилага особено мнение. Заявява, че той е бил за терористичния акт, който ,,ще ни даде възможност да унищожим Обществената безопасност чрез събирането в черквата", но след срещата си с Васил Коларов в Москва бил станал ,,решителен противник на всякакъв атентат". Не е оттеглил формално съгласието си, защото е сметнал, че е излишно да го прави, оправдава се още Станкето. Накрая възмездието застига и него. Загива при самолетна катастрофа на 26 август 1944 г. край Брянск.

Според историците освен версията за възмездието, за съдбата на емигриралите в СССР има и друго, съвсем логично обяснение.

,,Причината за гибелта им трябва да се търси в Георги Димитров и Васил Коларов След случилото се те искат да премахнат всички преки участници в атентата, които по същество са ,,дребни риби", и по този начин да покрият участието си в терористичния акт", коментира доц. д-р Георги Кокеров.

,,Събитията в България по това време не могат да бъдат разбрани правилно, без да се изясни какво се случва в Коминтерна. Както самото извършване, така и последствията от атентата в ,,Света Неделя" са пряко свързани с политиката на Комунистическия интернационал, който по това време представлява световна комунистическа партия, в която БКП е само една секция", споделя доц. д-р Лъчезар Стоянов.

,,Това се отнася и за съдбата на конспираторите, успели да избягат в Съветския съюз. Сталин, който надделява в борбата за наследството на Ленин, променя концепцията за световната революция със своята идея за победата в една отделна страна. В тази ситуация техническите изпълнители на атентата се явяват и неудобни свидетели за предишния период в идеологическото развитие", обяснява ученият.

Още по-бързо намират смъртта си членовете на ръководството на Единния фронт, останали в България

Едно от възможните обяснения е, че за повечето от тях властта е имала достатъчно информация и преди взривяването на храма.

Пет дни след атентата, на 21.04.1925 г., мъчително умира ръководителят на Военната организация на нелегалната комунистическа партия запасният майор Коста Янков. Основен стратег и вдъхновител на атентата, Коста Янков освен това е член и на изпълнителното бюро на ЦК на БКП. Той е син на известния деец от Македоно-одринското опълчение Анастас Янков. Освен това е ветеран от войните и е женен за дъщерята на основателя на БРСДП Димитър Благоев Стела Благоева. През 1924 г. по съветски образец създава ЧК – специална наказателна група на партията. Започва гнусна и безразборна теорористична дейност. Идеята да се убие видна личност, чието опело би събрало най-първите мъже в страната, също е на Коста Янков.

За него често се споменава и фактът, че е племенник на Райна Княгиня. Сравнително по-малко известно е, че в същото време един от синовете на Райна Княгиня – генерал Иван Дипчев, е между ранените в атентата.

Като основен инициатор, полицията открива следите му и го обгражда в дома на подполковник Христо Коджейков на ул. ,,Малкара" в София. Завързва се дълга престрелка с полицейските части. В опит да го заловят жив, те изпращат парламентьори, но той отказва да се предаде. Накрая започват да хвърлят бомби, запалват къщата и той изгаря в нея.

Трагичен е краят и на Иван Минков, друг от ръководителите на Военната организация на БКП. Той също е убит веднага след атентата при опит за съпротива на ул. ,,Искър" 60 в София. Това явно е в съгласие с разбиранията му, защото малко преди кончината си, като член на щаба, той пише в ,,окръжно" до бойните групи: ,,...в гражданската война този от противниците ще има успех,

който не спазва никакви правила на хуманност и други дивотии..."

,,Любопитен е фактът, че Коста Янков и Иван Минков до последно са се крили в квартирата на полковник Ангел Янков. Напуснали са къщата му сутринта на 16 април, но без всякакви скрупули не са му казали да не ходи в черквата и той загива в нея", разкрива доц. Кокеров в тази връзка.

Една седмица след атентата при опит да бъде арестуван се самоубива и друг замесен виден терорист – политическият секретар на БКП Иван Манев. Още през март след разкриването на нелегалната квартира на ул. ,,Русалка" 3 той заявява да предадат на Коста Янков, че ,,онова нещо трябва да стане", имайки предвид атентата.

Подобна е съдбата и на левия земеделец Димитър Грънчаров, осъден задочно на смърт по процеса за атентата. На 28 април е обкръжен от полицаи в тогавашното село Дървеница край София.

След престрелка,

за да не бъде пленен,

се самоубива

След като е осъден в отделен процес, на 11.06.1925 г. публично е екзекутиран и друг член на БЗНС, който е бил в течение с подготовката на терористичния акт – Иван Перчемлиев. За него се предполага, че тъй като е бил във връзка с генерал Никола Жеков, го е предупредил да не ходи в черквата. На 15 април около 10,00 ч. за този факт на своите съмишленици съобщава самият Коста Янков. ,,Наредих чрез Иван Перчемлиев да се даде на Жеков да разбере, че убийството на генерал Георгиев е дело на комунистите като протест за безбройните убийства, вършени от самата власт над техни другари", казва шефът на ВО пред Иван Минков и Димитър Златарев. Явно Перчемлиев е изпълнил задачата си, тъй като няма друго логично обяснение за факта, че Жеков наистина не присъства на опелото.

http://svetovnizagadki.com/