• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

29 July 2021, 11:28:26

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13383 Posts

Шишман
5595 Posts

Panzerfaust
889 Posts

Лина
739 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 22714
  • Total Topics: 1352
  • Online Today: 130
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 24
Total: 25

Български светци

Started by Hatshepsut, 04 August 2018, 06:02:00

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Шишман

Св. вмчк Йоан Владимир - 22 май

Житие и тропар

Светият великомъченик и български княз Йоан Владимир живял в края на Х и началото на ХІ век.

През втората половина на Х век византийският император Йоан Цимисхи (969-976) обявил война на България (в която по това време са войските на руския княз Светослав). Тази война била успешна за Визнатия. През пролетта на 971 г. столицата Преслав била превзета, а българският цар Борис ІІ (969-971, син на св. цар Петър и внук на цар Симеон І) бил свален от власт и пленен. Така цялата Североизточна България попаднала под византийско владичество. Западните и югозападните български територии обаче останали свободни. След пленяването на цар Борис II те преминали под управлението на синовете на комит Никола – Давид, Моисей, Арон и Самуил.

Двамата по-големи братя загинали в битките, поведени след смъртта на Йоан Цимисхи срещу Византия за отвоюване на завзетите български територии. Давид бил убит от скитници власи, насочвайки се към Преспа, а Моисей обсадил Серес, но намерил смъртта си под стените му. Самуил успял да спре похода на новия византийски император Василий ІІ (976-1025, по-късно наречен Българоубиец) и дори през 986 г. при прохода Траянови врата му нанесъл голямо поражение. След тази победа Самуил разбрал, че брат му Аарон е водил тайни преговори с Визания, стараейки се да го отстрани от властта. Затова наредил Аарон и цялото му семейство да бъдат убити. Така Самуил станал единствен владетел на свободните български територии (976/997-1014), а след смъртта на Борис ІІ и брат му Роман и единствен наследник на царската титла.

Св. Йоан Владимир също бил самостоятелен владетел – княз на областите Зета (Черна гора), Требине и Подгорие. Той бил изключително духовен човек. Още от детството си се отличавал с кротост и смирение. Управлявал мъдро и с любов и поданиците му го обичали. Цар Самуил обаче му обявил война и обградил войските му. Йоан Владимир предпочел да се предаде пред това войниците му да бъдат избити. Това била последната голяма военна победа на Самуил. Оттук нататък той трябвало да води непрекъснати войни с Византия за запазване на съществуването на българската държава.

Св. княз Йоан Владимир бил окован и хвърлен в тъмница. Там той прекарвал времето си в молитви към Бога. Дъщерята на Самуил – Теодора Косара също притежавала изключителна християнска добродетелност. Тя имала навика да помага на бедните и да посещава затворниците, за да облекчава страданията им. Веднъж тя влязла при Йоан Владимир и между тях пламнала истинска духовна любов. Теодора Косара отишла при баща си и му казала, че ще се омъжи само за Йоан Владимир и за никой друг. Самуил много обичал дъщеря си и склонил да изпълни волята й. Князът бил изведен от тъмницата. След брака той седнал на зетския престол. Били му върнати и владенията, които управлявал като васал. Княз Йоан Владимир бил приет с радост от своите поданици. Той толкова много обичал Христа и бил толкова целомъдрен, че придумал жена си двамата да запазят девството си като казал, че девствениците са подобни на ангелите. Така те живели в целомъдрие през целия си живот.

През това време Василий ІІ предприел нов поход срещу Самуиловата държава. През 1014 г. той разбил българската войска в битката при Беласица, а самият цар Самуил се спасил с бягство. Пленени били обаче 14 000 войници. Те били ослепени, като на всеки 100 човека бил оставян по един с едно око, за да ги води. В този вид Василий ІІ ги изпратил при българския цар. Самуил не могъл да издържи тази гледка и починал. Неговото място заел синът му Гавриил Радомир. Скоро обаче, подстрекаван от византийския двор, братовчед му Иван Владислав (или Йоан Владислав, 1015-1018) го убил и заел царския престол. Парадоксалното е, че синът на Аарон – Иван Владислав дължал живота си тъкмо на Гавриил Радомир, защото той се застъпил за него пред баща си Самуил при избиването на аароновото семейство.

Скоро Владислав нападнал и държавата на св. Йоан Владимир, но получил сериозен отпор и бил принуден да отстъпи.

Самият Йоан Владимир се разхождал из гората заедно с трима свои боляри и видял в небето да лети орел, който носел на гърдите си блестящ кръст. Орелът кацнал и положил на земята кръста. След това изчезнал. Йоан Владимир веднага се поклонил на кръста и заповядал на това място да бъде издигната църква. В тази църква той се молел денем и нощем.

Малко по-късно Иван Владислав го поканил при себе си под предтекст, че трябва да обсъдят държавните дела. Всъщност, той виждал в Йоан Владимир потенциален претендент за царския престол. Св. княз с право се усъмнил поканата да е плод на мирни намерения, същите подозрения имала и съпругата. Затова Теодора Косара първа отишла в столицата (тогава Преспа), за да разбере какви са намеренията на новия цар. Той я приел с почести, но я задържал при себе си и изпратил втора покана до св. княз, като му изпратил и златен кръст и писмо с думите:
- Защо се съмняваш да дойдеш при мене? Ето, твоята съпруга е при мене и никакво зло не видя от мене, а е приета с почит от мене и двореца. Приеми моята клетва чрез тоя кръст и дойди да те видя! А после ще се върнеш с почести и дарове заедно със съпругата си.

Блаженият княз му изпратил такъв отговор:
- Знаем, че Господ Иисус Христос, Който пострада за нас, беше прикован към дървен кръст, а не към златен или сребърен. Затова, ако твоята клетва и твоите думи са истински, изпрати ми дървен кръст по духовниците и аз с благодатта на Господа Иисуса Христа ще дойда при тебе, като положа надеждата си на Животворящия Кръст и на Честното Дърво.

Тогава Иван Владислав повикал при себе си двама епископи, единият от които бил Охридският архиепископ Давид, а заедно с тях и още един монах и пред тях се заклел с лъжлива клетва, връчил им дървения кръст и ги изпратил при св. княз. Като го получил той се поклонил на честия кръст, целунал го, взел го на гърдите си и тръгнал на път.

И намеренията на Иван Владислав наистина се оказали лукави. Той заповядал св. княз да бъде пресрещнат по пътя и убит. Но Бог пазел Своя угодник. Когато минавал покрай убийците той им се видял като обкръжен то крилати войници. Те разбрали, че това са ангели Господни, уплашили се и избягали.

Иван Владислав се вбесил когато видял светия княз да пристига жив в престолния град. Според обичая си пък св. Йоан Владимир влязъл в един храм заедно със спътниците си, за да се помоли. През това време войниците на Иван Владислав обкръжили църквата, за да убият св. княз отвън. Като разбрал коварството св. Йоан Владимир повикал двамата епископи и монаха, които били заедно с него в църквата и им казал:
- Какво значи това? Какво направихте вие? Защо ме заблудихте така? Защо ли пък и аз повярвах на вас и на вашите клетви? И ето, умирам невинен!

Те се засрамили и не смеели да го погледнат в очите св. княз довършил молитвата си, изповядал се и се причастил с Тялото и Кръвта Господни. После взел в ръцете си кръста, който му бил изпратен и казал:
- Молете се за мене, господари мои, и нека този честен кръст да бъде свидетел между мене и вас в деня на Страшния Съд, че умирам без вина. Готов съм да бъда убит като Исаак и Авел!

След това целунал кръста, простил на епископите и излязъл отвън. Посякъл го лично Иван Владислав. Той първо опитал да го убие с меча си, но по Божия воля Йоан Владимир оставал невредим. Тогава светия княз подал кротко меча си на убиеца и му казал кротко:
- Искаш да ме убиеш брате, ала не можеш. Ето ти моя меч. Готов съм да умра, както Авел.

Но дори и тази проява на дивно смирение не вразумила убиеца и св. княз бил посечен със собствения му меч.

И тогава станало още едно велико чудо. Св. Йоан Владимир взел в ръце отсечената си глава и тръгнал към църквата като пеел: ,,Зарадвах се, когато ми казаха: да идем в дома Господен" (Пс. 121:1). И когато влязъл, легнал и рекъл:
- В Твоите ръце, Господи, предавам духа си!

И чак тогава издъхнал.

Това се случило на 22 май 1016 г. Като доказателство за неговата святост мощите на св. Йоан Владимир останали нетленни и чудотворни. Сега те се намират в албанския град Елбасан. И до днес светия княз е бърз застъпник за тези, които с вяра прибягват към неговото застъпничество.

След смъртта му, убиецът Иван Владислав обсадил Драч. Веднъж докато вечерял сам в шатрата си му се явил войник в образа на Йоан Владимир. Царят направо обезумял от страх, започнал да бяга и да крещи:
- Войници мои, защитете ме, защото Владимир иска да ме убие!

След това паднал мъртъв. През същата 1018 г. всички български земи паднали под византийско владичество.

Ние пък нека се стараем да подражаваме на кротостта и благочестието на светия великомъченик и чудотворец св. Йоан Владимир и да му се молим така:

Тропар

Кръста, явен ти в блясък от небесата, си проповядвал на всички, славни Йоане Владимире; обагрен и очистен от своите кърви си се сподобил с нетленно въздаяние и предстоиш пред Света Троица. Затова се моли дръзновено да се спасим.

______________________________________________________________________



Шишман


Шишман


Шишман

Житие на св. мъченик Димитрий Сливенски

Св. Димитрий Сливенски е роден в Сливен на 9 октомври 1818 година. Родителите му били бедни и благочестиви люде - баща му Иван и майка му Комна. След като осем години били бездетни, родил се Димитрий като плод на много вяра и молитва. Поради бедност той останал без образование и бил неграмотен, но поради постоянното посещение на храмовите богослужения и добрата си памет, той пеел прекрасно и наизуст много от църковните песни. След като умрели родителите му бедната им къщица се срутила и мястото било присвоено от съседите-турци. Той останал бездомен и се видял принуден да стане слуга. Бил среден на ръст, но хубавец, та работодателят му правел опити чрез синовете си да го отвлече от християнството и да го потурчи. Димитър смело заявявал, че Христос е от Бога изпратен, че е пострадал изкупително, възкръснал подир смъртта си, възнесъл се в небесата и всичко владее на небето и земята; а Мохамед е един прост и обикновен човек. В отговор на тия му думи турчинът силно пламнал от гняв, ударил му плесница и с ругателни думи го изгонил из дома си, без да му плати нищо за дотогавашната работа.

Димитър се зарадвал, че така трябвало да напусне този нечестив дом и се хванал на друга работа, за да изкарва прехраната си. И много често се налагало да влиза в спор с турците по въпроса за вярата - християнска или мохамеданска, което стигало и до представителите на властта. В това време пристигнал нов турски кадия (съдия) от Одрин в Сливен, който според турските закони имал не само съдебна, но и върховна за областта административна власт. Димитър - нарочно бил повикан да прислужва при угощението, което местните бейове устроили в чест на новодошлия. Той бил наклеветен пред кадията, затова когато си свършил работата и се наканил да си отиде, кадията го задържал с намерение да го убеждава и насилва да стане мохамеданин. Димитър в отговор на убеждаванията и обещанията иронично заявил: "Олур ба, ефендим" ("Бива, бе, господин съдия!"). Турците взели сериозно тези думи и веднага един от тях се заловил да навие на главата му бяла чалма, каквато могъл да носи само правоверният мохамеданин. Но Димитър я хвърлил на земята и избягал, защото знаел, че това много ще озвери турците. Гонили го, търсили го по къщите на града, но напразно: Димитър осъмнал в една плевня на село Ичера, гдето прекарал скрит три денонощия гладен и жаден. Най-после го открива собственикът на плевнята, който като узнава станалото, дал му пари, цървули и хляб, и го изпратил на север да се спасява, защото тук за него вече нямало живот.

През Разград Димитър отишъл в Русе и се явил при владиката, който го задържал в митрополията си няколко дни. След като го поучил достатъчно във вярата и подвига, дал му пари и го изпратил назад в Сливен, за да пострада мъченически на същото място, гдето станало отричането от Христа макар и на шега. Предал се на турската стража още в Жеравна, а в Сливен, когато го водели вързан в градското управление, той на всеки срещнат християнин се покланял и казвал: "Простете ме, братя, аз се предадох на тези безбожни читаци, за да прославя нашата вяра!" В затвора три дни подред той молил стражата да му повикат християнския свещеник игумен х. поп Стефан, обаче стражите не изпълнили молбата му. Свещеникът от своя страна правил опити да проникне до него в затвора, обаче властниците не му позволили.

На първото съдебно заседание кадията му припомнил, че той открито обещал да смени вярата си, и сега като дошъл и сам се предал в ръцете им, това направил навярно с намерение да изпълни обещанието си. Св. Димитрий изслушал думите на кадията, извадил от пазвата си кръста, който русенският митрополит му подарил, показал го и рекъл, че той вярва в Бога, в Иисуса Христа, Който приел човешко естество и бил разпнат за нас на кръст. "Не съм давал обещание да си меня вярата. Ако ли моите думи, казани на шега, вие сте взели за истина, тогава вие сте за съжаление. Аз съм християнин и в Името на Христа съм готов да претърпя всичко, което можете да ми сторите!" Целунал кръста и го пуснал пак в пазвата си. Кадията го предупредил, какво го чака ако не се потурчи, дал му тридневен срок за размисъл, и го пратил в затвора. След този срок отново го изправил на съд, и понеже обещанията и ласканията не могли да изменят мисълта на мъченика, тогава го предал на мъчения. Целият град се развълнувал: фанатичните турци искали или да се потурчи, или да бъде обезглавен, а християните тръпнели, да не би Димитрий да отпадне от вярата и се радвали на мъжественото му поведение. Най-после игумент на Донхиарският светогорски метох в Сливен х. поп Стефан успял да види мъченика в затвора, и той му разказал всичките си страдания: били го на голо с мокри дюлеви пръчки, поставили го легнал на земята и върху корема му натоварили четири хромелни къмъни (камъни за мелене на булгур); после цяла нощ го оставили да лежи на голата земя, вързан за ръцете и нозете и опънат на четири страни; набивали трески под ноктите на ръцете и нозете му.

Цяла година св. Димитрий лежал в затвора изтезаван, без да може някой да облекчи съдбата му. На втората година свикали ново съдебно заседание, на което турците искали мъченикът да бъде осъден на смърт. Но смъртната присъда трябвало да бъде потвърдена от Цариград. След три месеца, на 28 януари 1841 г., потвърждението пристигнало в такъв смисъл: "Да му се предложи – в джамията ли иска да се поклони Богу или в църквата, и ако поиска това последното, тогава да се пристъпи към изпълнение на смъртната присъда!" Като му прочели дума по дума това писмено решение, св. Димитрий казал: "Водете ме в църквата! Там ще се поклоня на Бога и на св. Богородица и ще се помоля да приемат душата ми!" С това съдбата му била решена, Сливенските първенци успели да издействат решение от кадията, мъченикът да бъде посетен от игумена х. поп Стефан, за да го изповяда и причасти. На 29 януари специални викачи обявили, че утре ще бъде заклан "нечистият гяурин, който се подиграл и похулил вярата на турците".

На 30 януари 1841 г. в 8 часа сутринта извели мъченика от затвора, окован в железни вериги, с вързани назад ръце, и го повели към лобното място. Св. Димитрий бил спокоен, покланял се на срещнатите християни и казвал: "Прощавайте, братя, и се молете на Бога за мене!" Пред фурната, гдето св. Димитрий работел някога, го поставили на колене. Палачът удря веднъж – потича буйна кръв, удря втори път – главата увисва, но все още се държи на тялото, удря трети път – главата пада. Игуменът х. поп Стефан събрал окървавената пръст в едно сандъче, което положил под престола на катедралата "Св. Димитрий". По-късно сливенският митрополит Гервасий наредил на свещениците да закопаят Сандъчето под светия престол, гдето си стои и досега.

Тялото останало на лобното място едно денонощие, пазено от стража. На другия ден излязло решение то да бъде хвърлено в реката, защото според Корана земята не могла са приеме тялото на човек, който похулил Мохамеда. Но влиятелните сливенски християни успели да получат разрешение от кадията да го погребат по християнски, и игуменът х. поп Стефан и поп Янко го погребали тържествено в двора на Дохиарския метох.

Шишман

Св. Йоан Българин

Блаженият Йоан бил родом от България. По някакъв случай той се поддал на дяволските козни и се отрекъл от Христа. Но подир някое време той осъзнал своето голямо прегрешение и започнал да се кае за отричането си от християнската вяра.

В това душевно състояние, търсейки успокоение на своята съвест, той напуснал родното си място, дошъл в Света Гора Атонска. Тук Йоан три години прислужвал на един духовен старец. Но понеже съвестта му все още не му давала покой, той винаги бил унил, печален и мълчалив. Самият му вид показвал, че е претърпял някаква голяма злополука.

Като не могъл повече да понася угризенията на съвестта Йоан напуснал Св. Гора, дошъл в Цариград, облякъл се като турчин и в този си вид влязъл в джамията ,,Св. София". Там той започнал да се кръсти и да се моли по християнски, което извънредно поразило агаряните. Разгневени, те сурово се нахвърлили срещу него и го питали защо прави така. А той безстрашно изповядал, че е християнин, затова се кръсти като християнин и се покланя на Христа, Който е Син Божий и истински Бог.

Агаряните се опитали да го отклонят от неговата вероизповед, но като се убедили, че тя е непоколебима, те веднага му отсекли главата вън в двора на ,,Св. София". Това станало на 5 март 1784 година.

Така блаженият Йоан получил светъл мъченически венец от Христа Бога на 19-годишна възраст.