• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

22 June 2021, 04:44:29

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13100 Posts

Шишман
5292 Posts

Panzerfaust
850 Posts

Лина
728 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Recent

Members
Stats
  • Total Posts: 22001
  • Total Topics: 1346
  • Online Today: 65
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 18
Total: 18

майор Симеон Петров - първият български дипломиран пилот

Started by Лина, 25 January 2019, 15:34:42

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Topic keywords [SEO] авиация

Лина

Симеон Константинов Петров (1 септември 1888 – 1950) е първият български летец, летял над територията на България.


През 1912 година, след конкурс, поручик Петров, заедно с Христо Топракчиев и Никифор Богданов, е изпратен в школата за обучение на пилоти на Луи Блерио в Етамп край Париж. Не случайно самият Луи Блерио се изказва за тях така ласкаво: ,,Гордея се, че имам такива добри ученици като българите Петров, Топракчиев, Богданов. Не познавам други по-смели, по-умни, по-дисциплинирани, по честни хора от тях. Те се учат на всичко".
По време на обучението си Петров предлага и придружен от Луи Блерио осъществява първия нощен полет в историята на Франция.
При един от последните си полети над летище Етамп Петров се издига на височина от 1400 m, когато двигателят на самолета му ,,Блерио XI" се поврежда и спира да работи. Списание ,,Л'аеро" (L'Aero), орган на парижкия аероклуб коментира: ,,Мосю Петров, без да губи присъствие на духа, започва да се спуска с планиране спирално надолу и благополучно слиза на земята. Това е единственият случай в авиацията, когато внезапното спиране на мотора не е последвано от катастрофа." Във Франция излиза и възпоменателна картичка с лика му.

Балканска война
В началото на Балканската война България има шестима пилоти и трима механици, включени в състава на въздухоплавателното отделение. На 7 август 1912 г. на гара София пристига първият самолет ,,Блерио-XI" с двигател ,,Гном" от 70 hp. На 13 август 1912 г. Симеон Петров става първият български пилот, който лети в небето на България с аероплан – българска собственост. По време на Балканската война изпълнява редица бойни полети.
Той е първият пилот, който извършва нощно разузнаване над Одрин (7.11.1912 г.), отразено от френския вестник ,,Илюстрасион".` Пръв в света изпълнява полет над противникова територия, като полага основите на стратегическото разузнаване. По време на същата война той осъществява 18 бойни полета, така че може да се каже, че това е първият в света въздушен ас.
Пак по време на Балканската война той извършва и първата в света бомбардировка на противникова столица, пускайки 14 бомби над турски казарми в покрайнините на Цариград - разказа в предаването "Операция История".

Първа световна война
През Първата световна война Петров е началник на 2-ро аеропланно отделение. Той конструира авиационните бомби тип ,,Чаталджа". Впоследствие чертежите са предадени на Германия и бомбата е използвана от Централните сили до края на Първата световна война.

През 1919 година майор Петров е уволнен от служба. След това занимава с внос на спортни стоки и най-вече велосипеди. Водач е на българския колоездачен отбор на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г. През 1938 година създава дружеството ,,СИМОНАВИЯ" (от СИМеОН АВИАтора), което първоначално внася грамофонни плочи от Франция, а по-късно организира производството им в България. Марката на плочите е ,,Орфей". Дружеството записва повече от 5000 плочи, които са основа на репертоара на Радио София.
През 1947 година дружеството ,,СИМОНАВИЯ" е национализирано и е преименувано ,,Балкантон". Самият Петров става работник-бобиньор в софийския Силнотоков завод.
Умира през 1950 година в София на 61 години от инфаркт. Погребан е в тесен семеен кръг.


11 октомври 2018г. в гр. София, под патронажа на вицепремиера и министър на отбраната г-н Красимир Каракачанов се проведе мероприятие по откриване на мемориална плоча на първия български дипломиран летец – майор Симеон Петров. По инициатива на Българската авиационна асоциация и със съдействието на Министерство на отбраната, българските Военновъздушни сили, Съюза на ветераните от войните и Съюза на възпитаниците на ВНВУШЗОРВГ.


http://www.pan.bg/view_article-1-448788-otkriha-pametna-plocha-za-130-godini-ot-rozhdenieto-na-bylgarskiya-aviator-sim.html

Hatshepsut



На снимката е първият български летец поручик Симеон Петров. Тя е направена на 19 юли 1913 – ден след влизането в сила на примирието в Междусъюзническата война, а е надписана на годеницата му на 1 септември – след като вече е сключен Букурещкият договор, с който Сърбия и Гърция ни отнемат Македония, а Румъния – Южна Добруджа.
Симеон Петров е от Мамарчевия род, потомък на Георги Мамарчев и Георги Раковски.

Неговата жизненост, неговата устойчивост в обратите на съдбата, изобретателността му, волята му, умът и почтеността му, неговото родолюбие и съзидателност въплътяват националния подем, волята за свобода и собствена държавност от Велчовата завера до съветизирането на България през 50-те години на 20 век.
Симеон Петров и останалите първи български летци от този период са първопроходци на бойната авиация, която ще играе вече сериозна роля в Европейската война.
Още докато се обучава при легендарния летец Блерио в Париж през 1912 година, Симеон Петров успява да приземи самолета си при спрял на височина 1400 м мотор, дотогава тези инциденти завършват с катастрофа.
По време на Балканската война (1912- 1913 г.) българските пилоти използват всички бойни възможности на авиацията – за разузнаване, за въздушни бомбардировки, за аерофотография, за демобилизиране на противника и за разпръсване на позиви.
На днешната дата през 1913 – ден след падането на Одрин – Симеон Петров прави първия полет над и първата бомбардировка на вражеска столица – Цариград. Особено голямо приложение в Европейската война ще има едно негово изобретение – авиационната бомба. Дотогава от самолетите хвърляли гранати, а опитите за нова конструкция не били успешни.

По време на боевете при Чаталджа Симеон Петров изобретява прототипа на авиационната бомба със свободно падане, която и до днес се използва в авиацията, изпробва първите модели и я нарича "Чаталджа".
След войната правителството купува неговия лиценз и го продава на Германия, която започва масово производство. Но в България също се произвежда бомбата "Чаталджа".
По време на Европейската война България губи първенството си и българските летци се изправят срещу много по-новите и по-многобройни самолети на противника. Нашата авиация има повече роля в разузнаването.
От 1914 Симеон Петров създава летището в Божурище и Аеоропланната работилница, а през 1918 става командир на най-тежкия участък на фронта – началник на Първо аеропланно отделение в Св. Врач. На 28 август 1918 лично бомбардира военната база и пристанището на съглашенците в Солун.
Симеон Петров има типичната за българския офицер съдба.

По силата на Ньойския договор той е уволнен от войската, самолетите ни са разрушени, на разрушение подлежи и летището в Божурище, но Симеон Петров успява да го запази с помощта на френския пилот Кост - негов приятел от авиаторското училище в Париж и негов противник на Балканския фронт през войната, а през 20-те години именит с полетите си на големи разстояния и прелитането на южния Атлантик.
(За жалост днес българските невежи безродници и пишман бизнесмени го разрушиха с комерсиална цел, а то е СВЕТОВНА забележителност!)

Уволненият от войската офицер трябва да храни семейство.
Става оксиженист – ценна по онова време професия, после започва да се занимава с бизнес. Внася гумени играчки, велосипеди, грамофонни плочи. Три пъти фалира и три пъти започва от начало.
Движен и от усета на капиталист, и от отговорността, че страната не бива да харчи валута, купува машини и започва да произвежда грамофонни плочи и грамофони у нас. Не спира да учи и отива на специализация във Франция, за да усвои това производство. Грамофонните плочи на неговата "Симонавия" донасят в дома на българина както високата класика, така и забавните градски и популярни песни.
Симеон Петров записва две поколения от най-добрите български народни певци и оркестри и съхранява музиката им. Записва и колекция турски фолклор, както и сръбски и руски музиканти.

Първият български летец е приятел от 12-годишен, още от кадетските години със съвипускниците си Владимир Заимов и ген. Христо Луков и остава верен техен приятел дори след смъртта им (семейството на осъдения за шпионаж в полза на СССР и разстрелян Заимов живее с години в семейството на Симеон Петров), но винаги стои далече от политиката.
Политиката обаче не му отговаря със същото. В края на 1947 "Симонавия" е национализирана (тя всъщност е основата на Балкантон) и комунистите му предлагат мястото на портиер на собствената му фабрика (!). Старият летец отива да работи в Елпром.
Умира през 1950 г.

Даниела Горчева