• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Pages: 1 2 [3] 4 5 ... 71
Главната улица

Разпиля се класа ни по вятъра
и сега, ако все пак се срещаме,
то е просто защото понякога
всеки търси по нещо от себе си.

Ето вижте по главната улица
в този миг преминава момичето,
във което си спомням, че влюбих се
и дори и прошепнах "Обичам те".

Но така си останаха думите
да висят в тишината на стаята,
би звънеца и всички се втурнахме
любовта да намерим - голямата.

Вероятно мнозина я срещнаха,
а пък други за миг се разминахме,
но вървим по главната улица
и забързани даже не спираме.

Разпиляхме се всички по вятъра,
а понякога все пак се срещаме,
но дали на главната улица
не загубихме нещо от себе си?

Текстът е от песен на група Фактор :)



0 Comments
Неразбиране

Аз съм от времето преди Светът
да полудее толкова категорично.
Преди човеците да спрат
наистина да се обичат.

Преди да има богове,
които проповядват Болка.
Преди Часовникът да спре
в последната си обиколка.

Преди законите на Суетата
да впият нокти във Всемира.
Преди провала на Сърцата.
И затова не ви разбирам.

(за съжаление, авторът на тези стихове ми е неизвестен)

0 Comments
За един надпис СБНЛ

Ето какво открих на стената на сградата на нашия хамбар - надписа СБНЛ. Тази абревиатура означава "Съюз на българските национални легиони", най-масовата националистическа организация в България през 40-те години на ХХ век. За да не остане съмнение, че става дума точно за това, вляво от надписа е издълбана и емблемата на организацията.
Сградата е строена през 1941г., а впоследствие стената е била замазана с хоросан. С течение на годините част от мазилката се е отронила и надписа е излязъл наяве. Трудно ми е да кажа кой го е издълбал, но е или баща ми, или дядо ми, значи национализмът има дълбоки корени в този дом  :azn:



За сравнение - емблемата на СБНЛ от един автентичен документ:



0 Comments
Не обичам фалшивите думи

Не очаквай от мен да ти свалям звезди.
Силно мразя фалшивите думи.
Ако има Любов, ако тя победи,
няма нужда от тях помежду ни.

Мълчаливо очите ще търсят очи
и ръцете с ръце ще се слеят.
Разговаряйки с тебе така, ще мълчим,
а сърцата ни в ритъм ще пеят.

Устни с устни ще палят пожар -
дълго чакани, страстни минути.
Колко думи, изговорени с жар,
са потъвали в мрака нечути?

Няма думи - повярвай - за всичко това.
Любовта е безкрайна вселена.
Ще ни грабне несетно, дори без слова.
Ще е брод между тебе и мене.

Румен Ченков

0 Comments
Малко чудо

Не тъгувай за минало в спомени,
виж - мигът ти подава ръка.
И със чувства във трепет отронени,
развълнувай самотна душа.

Не изричай в тъга - обещания,
усмихни се - зората изгря.
Не измъчвай сърцето с терзания,
а догонвай край мене, смеха.

Не изчезвай за дълго във сънища -
аз съм тук и щастливо мълвя...
Да поемем по тайните пътища,
да замръкнем под тиха луна.

Не рисувай с мечти, очертания -
любовта безгранично шепти.
Докосни ме, стопи разстояния...
И дъхът ми в прегръдка стопли.

Не будувай със мисли изгубени -
аз изричам те днес. И сега.
Обичта ни - едно малко чудо е!
Целуни ме! Виж - времето спря...

Илиана Фончева

0 Comments
Pages: 1 2 [3] 4 5 ... 71