• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

30 July 2021, 00:57:04

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13384 Posts

Шишман
5599 Posts

Panzerfaust
889 Posts

Лина
739 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 22719
  • Total Topics: 1352
  • Online Today: 23
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 19
Total: 19

Таня Симеонова

Started by Hatshepsut, 20 October 2018, 21:17:48

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Не ще ме откриеш

Ако режа, до кокал ще режа!
Чисти рани зарастват по – лесно!
Ако любя, до гроб ще бележа!
В твоя ум без покана ще влезна!

Аз съм Дива, от всички най-лична!
Ще оставя пустиня след мене!
Вир дълбок съм и черна поличба!
Ще затънеш! Не съм до колене!

Ще ме търсиш във девет живота
щом реша аз от теб да се скрия,
твоя болест ще стана, голгота,
и след девет не ще ме откриеш!

Hatshepsut

Едно утро за мен

Има дни, във които не ми се говори –
искам просто да гледам във нищото...
Изморих се да бъда любезна, да споря,
не понасям в живота си вече излишъци...

Има дни, във които съм си самодостатъчна...
Даже вече не искам да бъда обичана.
Изморих се до болка от толкова чакане,
от надеждите празни, от мечтите отричани...

Има дни, във които по малко умирам
и завинаги нещо от мен си отива,
има дни, във които животът ми спира...
Колко искам да се събудя утре щастлива...

Hatshepsut

За принцесите и вещиците

Във полунощ принцесите си тръгват.
Остават само вещици в нощта.
Те всяка обич вече са отхвърлили
и пак сами воюват със света...

Принцесите след полунощ заспиват
в прегръдките на някой хубав принц...
А вещиците вън не си отиват.
Остават тук да скитат до зори.

Защо си с мен? Защо не си с принцеса?
Нали я чакаше? Къде е тя?
Защо отново роза ми донесе?
Аз вещица съм. И ще отлетя.

И мога да изчезна, да оставя
дори и принц, от всички най-желан,
с една магия мога да направя
от моя свят да си отидеш сам...

Не съм родена кротка и покорна,
да бъда сянка, кукла без душа...
Аз вещица съм – волна и свободна.
Фалшив ли си, в нощта ще се стопя.

Hatshepsut

Песен за русалките

Русалките излизат на брега,
когато слънцето в морето пак се скрива...
Унесени във своята тъга,
те гледат как вълните с пясъка се сливат...

Танцуват в транс в очакване на своя принц
и тъмни сенки нежно ги обвиват...
Те пеят тъжните си песни до зори,
а после тихо с първите лъчи заспиват...

Защо не идва принцът никога, защо???
Обречени са вечно да го чакат...
В бутилка пращат своето писмо,
а после ронят бисерни сълзи във мрака...

Русалките умират в самота...
Във бяла пяна сутрин се превръщат...
Те винаги ще търсят любовта...
Но никой със любов не им отвръща...

Hatshepsut

Щура нощ

Щура нощ, дива нощ на забрава,
луда нощ на горещи мечти...
След такава нощ огън остава
да ни грее, макар да горчи...

Сладка нощ, като мед, като вино,
пълна с тайни и с малко тъга...
Уж я искаш, а после проклинаш...
Във такава нощ идва тя, любовта...

Нежна нощ като цвете омайно
с аромата на люляков храст.
Ще запази тя нашите тайни...
И ще свети завинаги в нас...

Hatshepsut

Ще бъда себе си

Полуживот не искам, извинете!
Полулюбов или полулъжа.
До болка искрена! Не ме съдете –
не мога и не искам да мълча.

Полуусмивките ме натъжават,
не мога на половина да скърбя,
не искам на половина да прощавам,
да бъда на половина аз добра.

Да съм полущастлива, ми омръзна.
Не искам с никой нищо да деля.
Или от студ във мрака ще замръзна,
или във огън жив ще изгоря.

Знам, че съм сложна, но ще разберете,
че даже някога и да греша,
ще търся красота във всяко цвете,
ще вярвам безнадеждно в любовта.

Животът си така ще изживея –
по-истинска. Дори да ме боли,
понякога ще плача, ще се смея,
но знам, че ще съм себе си.
Нали!?

Hatshepsut

Тя беше слънце, беше любовта...

Тя тайничко рисуваше слънца
на заледения прозорец вечер,
очакваше да дойде пролетта
и да прогони зимата далече...

Тя беше пълна цялата с мечти...
Светът за нея беше малко чудо...
За всичко бе готова да прости
и нежността във всеки да пробуди...

Тя вярваше наивно в любовта,
в сърцето ѝ танцуваха сирени...
Живееше във къща от цветя
там някъде в безкрайната вселена...

Тя чакаше да дойде пролетта
и радости на всички да раздава...
Тя беше слънце, беше любовта
и никога не спря да се надява...

Hatshepsut

Сезонна тъга

Защото закъснява пролетта
и зимата от мен не си отива,
отваря стари рани любовта,
плете в душата паяжина сива.

Превръща се тъгата ми в сезон.
Мечтая пролетта да ме събуди.
Но под изумрудения небосклон
светът е пълен с мъртви пеперуди...

Hatshepsut

На границата

На границата съм на лудостта,
почти изгубена в едно обичане –
понякога със птиците летя,
понякога във пропасти се свличам.

Събуждам се във слънчев летен ден,
а после в тъжен облак се заравям,
понякога допускам те във мен,
понякога в тъмница те затварям.

Така живея в нереалността –
и искам да прескоча, и не мога...
На границата съм на любовта,
между леда студен и адски огън...

Hatshepsut

Недейте цапа моята душа

Недейте цапа моята душа...
Аз искам да остане чиста, бяла....
За всичко друго мога да простя...
Душата си не мога да продавам...

В мен демоните нека да заспят,
и нека само ангелите пеят...
Ако е грешка нека да греша!
Без дяволите искам да живея...

Без лоши думи,
мисли, без лъжи,
душата си до днес така опазих...
Ако е болка нека да боли!
Родена съм за обич, не омраза...

Дори сама по пътя да вървя
във трудния живот ще оцелея...
Но знам,
че нямам ли и ден душа
аз ще потъна в тъмнина без нея!

Hatshepsut

Прозрение

Прощавах и си тръгвах твърде често,
а после ме изгаряха на клада.
Сега в единствена сълза се вмествам,
сред тихия покой на листопада.

Сега копнея само за огнище,
и чаша чай със обич подсладена!
Не искам празни думи да обличам,
а щастие в две шепи споделено!

Hatshepsut

Минорно...

Поредният пропуснат, скучен ден
в очакването да се случи нещо,
в очакване на някой да те спре,
да те покани, ей така, на среща...

Да се почувстваш хубава жена,
дори за миг, дори да е измама,
дори да чувстваш после пак вина,
но днес да се почувстваш най-желана...

Да ти остане споменът красив
от тази малко неудобна среща,
и дълго в теб да бъде сякаш жив,
да бъдеш дива, огнена, гореща...

Поредният пропуснат, скучен ден
отиде си... И нищо не се случи...
Бе само блян, забравен тих рефрен
за малко обич... Но не я получи...

Hatshepsut

Обичай ме

Обичай ме такава – непокорна,
обичай ме без страх и без вина,
обичай ме без думи, безусловно,
обичай ме, когато те боля.

Дори когато слънцето се скрива
и бавно в нас нахлува есента,
за теб да съм оная самодива,
която влезе в твоята душа.

И ти прие я с всичките ѝ тайни,
със всичките ѝ болки я прие...
Обичаше я искрено, безкрайно
и чисто, като мъничко дете.

До мен си днес след толкова години,
след толкова надежди и мечти...
И щом денят ти почва с мойто име,
завинаги във мен ще бъдеш ти...