• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

08 May 2021, 00:36:04

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12744 Posts

Шишман
4936 Posts

Panzerfaust
791 Posts

Лина
710 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 21082
  • Total Topics: 1331
  • Online Today: 52
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 49
Total: 49

Българската Бойна Слава

Started by Hatshepsut, 21 September 2018, 05:52:09

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Генерал Тодор Георгиев


Генерал-лейтенант Тодор Георгиев Сребров (1882-1971)

Тодор Георгиев Сребров е български офицер (генерал-лейтенант), началник на щаба на армията (1934 – 1936).

Тодор Георгиев е роден на 27 февруари 1882 г. в село Чешнегирово, Пловдивско. През 1902 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен във 2-ра рота на 9-и пехотен пловдивки полк. През 1905 г. е произведен в чин поручик. През 1908 г. поручик Георгиев постъпва в Николаевската генерал-щабна академия в Санкт-Петербург, Русия, през 1909 г. е произведен в чин капитан. Завършва през 1911 г., и след завръщането си в България продължава да служи в 9-и полк. Служи и в 1-ви пехотен софийски полк.

През Балканската война (1912 – 1913) е щабен офицер, като на 18 септември 1912 г. е назначен за офицер за поръчки в щаба на 2-ра армия, на 28 септември 1912 е причислен към щаба на армията, а от 27 април 1913 до 11 август 1913 е началник на Оперативната секция на Щаба на 2-ра армия, след което до март 1914 е офицер за поръчки към Щаба на 2-ра военноинспекционна област.

В периода 1914 – 1915 година капитан Георгиев е ротен командир в 27-и полк. На 18 май 1915 г. е произведен в чин майор.

През Първата световна война (1915 – 1918), в периода 1915 – 1916 г. е началник-щаб на 3-та бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия, а от 28 декември 1916 е командир на дружина в 57-и пехотен полк. От 24 май 1917 отново е началник-щаб на 3-та бригада от 9-а пехотна дивизия. На 17 август 1917 г. е произведен в чин подполковник.

След демобилизацията подполковник Георгиев служи в Щаба на армията, а през 1920 г. е назначен за началник на Мобилизационната секция. На 30 януари 1923 е произведен в чин полковник и назначен за командир на 7-и пехотен преславски полк. През 1926 г. става началник на отдел в Щаба на армията.

На 31 октомври 1930 г. е произведен в чин генерал-майор, през 1932 година е назначен за началник на 3-та военно-инспекционна област, като от 19 ноември 1932 поема командването на 4-та пехотна преславска дивизия. От 2 май 1933 г. е председател на Военно-историческата комисия към Щаба на армията, а от април 1934 – началник на военно-учебните заведения. През 1934 г. за кратко е началник на 2-ра военноинспекционна област.

На 21 май 1934 г. генерал-майор Тодор Георгиев е назначен за началник-щаб на българската армия, на 26 август произведен в чин генерал-лейтенант и 2 месеца по-късно, на 26 декември 1936 г. се уволнява от армията по собствено желание.

1950 – Осъден на смърт, впоследствие заменено с доживотна присъда. 1967 – Освободен поради преклонна възраст; 1990/1991 – Реабилитиран с решение на Върховния съд.

Тодор Георгиев е женен и има 2 деца.

Военни звания

Подпоручик (1902)
Поручик (1905)
Капитан (1909)
Майор (18 май 1915)
Подполковник (15 август 1917)
Полковник (30 януари 1923)
Генерал-майор (31 октомври 1930)
Генерал-лейтенант (26 август 1934)

Награди

Орден ,,За храброст" IV степен, 1-ви и 2-ри клас
Орден ,,Св. Александър" III степен без мечове, IV степен с мечове по средата
Орден ,,За военна заслуга" I, II, III, IV и V степен на военна лента
Германски железен кръст II степен
Орден ,,Югославска корона" I степен
Турски полумесец

Трудове

,,Оперативни задачи и директиви" (1941);
,,Оперативни проучвания" (1937);
,,Срочни оперативни донесения. Теория и примери от оперативно гледище" (1942);
,,Стратегия. Лекции. четени на преподавателския курс във Военната академия през учебната 1934 – 1935" (1935).
,,Причини за неуспеха на 2-ра армия във войната с гърците" (1914);
,,Изненадата и нейното значение за успеха във време на война"; ,,Организация и водене на нощен бой";
,,Задачи, решение, план" – статии във ,,Военен журнал" (1914 – 1942);
,,Главен инспектор на войската" – статия в ,,Българска военна мисъл" (1940);
,,По организацията на железопътните дружини"; ,,Водене на тактически задачи" – статии в ,,Народна отбрана" (1920 – 1926);
,,Боят на 3/9-а пех. бригада на височината Глоговица";
,,Командването на 3-та отделна армия в Лозенградската операция през войната с Турция в 1912 г. (Оперативно изследване)" – статии във ,,Военноисторически сборник" (1937 – 1945);

https://bg.wikipedia.org/

Hatshepsut

Генерал Православ Тенев


📢През месец юни 1916 г. при една своя обиколка в Моравската инспекционна област генералът за поръчки в щаба на Действащата армия Православ Тенев вижда, че в казармите си 51-ви полк е запазил много бойни трофеи. Така му идва идеята те да бъдат събрани в музей. За един от инициаторите за създаването на Главния военен музей (днес Национален военноисторически музей) ви разказваме в рубриката ,,Военен календар" днес. 📌

👉Генералът от пехотата Православ Тенев (1862 – 1942) е роден във Варна на 15 март 1862 г. Завършва Военното училище в София (1882) и Академията на Генералния щаб в Торино, Италия (1892).
Като младши офицер служи в 12-а пехотна раховска дружина (1882 – 1885) и 8-и пехотен приморски полк (1882 – 1886).

⚔По време на Сръбско-българската война (1885) командва 3-та рота от 8-и пехотен приморски полк и се отличава в боевете при Сливница, Драгоман, Цариброд и Пирот.

ℹСлед войната е ротен командир във Военното училище (1886), 9-и пехотен пловдивски (1887 – 1888) и 21-ви пехотен средногорски полк (1889). Последователно заема длъжностите старши адютант в щаба на 6-а пехотна бдинска дивизия (1892 – 1894), началник на Оперативното отделение в Щаба на Армията (1895 – 1896), началник-щаб на 1-ва пехотна софийска дивизия (1897 – 1898), началник на Административния отдел във Военното министерство (1899), командир на 22-ри пехотен тракийски полк (1899 – 1902), началник-щаб на 4-та пехотна преславска дивизия (1902 – 1903), командир на 2-ра бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия (1903 – 1905) и началник на Канцеларията на военното министерство (1906 – 1907).

🔹През 1907 г. поема командването на 6-а пехотна бдинска дивизия(1907-1914), с която воюва в Балканските войни (1912 – 1913) при Лозенград, Люлебургаз, Чаталджа, Дойран и в планината Беласица. От 6 март 1914 г. до 15 април 1915 г. е началник на Щаба на армията. Има голяма заслуга за възстановяване на материалните загуби след войните, за преработването на оперативните и мобилизационните планове и за превъоръжаване на армията с нови образци оръжие.

🔹В Първата световна война (1915 – 1918) е началник на Главно тилово управление (1915 – 1917), началник на Македонската военноинспекционна област (1917) и генерал за поръчки в Щаба на Действащата армия (1917 – 1918).

🏛 По негова инициатива главнокомандващият българската армия генерал Никола Жеков издава заповед № 391 от 4 юли 1916 г. за организирането на военен музей.

🥇На 31 октомври 1918 г е произведен в чин генерал от пехотата, след което преминава в запаса. Награден с военен орден ,,За храброст" ІІІ ст. 2 кл и ІV ст. 2 кл.

Национален военно-исторически музей

Hatshepsut

Полковник Тодор Нейков


Полковник Тодор Нейков пред едноименната галерия на "Цербера". Дойранската позиция в Македония, ноември 1917г. ДА Пазарджик

Оцветена фотография на ЕДИН ОТ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРСКИ БОЙНИ КОМАНДИРИ НА ПОЛКОВЕ ПРЕЗ ПЪРВАТАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, който все още няма никъде паметник, нито в родния му град Чирпан, нито в Свищов и в Плевен.
Полковник Тодор Нейков е боен командир на 33-ти пехотен Свищовски полк през Първата световна война, блестящ офицер и железен пълководец, непобедим със своите Свищовци през цялата война на фронта в Македония, а през 1915г. и в Поморавието и на Косово поле.
33-ти пехотен Свищовски полк е един от най-великите български пехотни полкове, записал през Първата световна война само победи на фронта в Македония, където под командването на полковник Тодор Нейков разгромява последователно СЪРБИ, РУСНАЦИ, ФРАНЦУЗИ, АНГЛИЧАНИ И ГЪРЦИ, т. е. всеки, който се изправил срещу него. И не само ги побеждава, но и НАНАСЯ ЖЕСТОКИ ПОРАЖЕНИЯ НА ВСИЧКИ ВРАГОВЕ НА БЪЛГАРИЯ.
Паметни са боевете на Свищовци по време на Дойранската епопея на 18-19.09.1918г., в състава на 9-та Плевенска дивизия, но в тяхната сянка остават победите им през есента на 1916г. при Кеналската позиция в състава на 6-та Бдинска дивизия срещу французите и руснаците, които са част от отбранителните боевете на 1-ва българска армия на линията село Петорак - Арменохор - Кенали - Меджедли - Негочане.
Само при голямата пехотна атака на 14.10.1916г. противникът, който е атакувал с превъзхождащи войски (2 руски и 3 френски полка) е дал над 2000 убити и ранени войници и 4 офицери. Толкова остават след ПОГРОМА на врага пред българските позиции!
В рамките на един боен ден на 14.10.1916г. от рано сутринта до късно вечерта в участъка Кенали-Меджитли 33-ти пехотен Свищовски полк разгромява 34-ти и 44-ти френски пехотен полк и 4-ти руски специален полк. Неповторим боен подвиг. После в Завоя на Черна СВИЩОВЦИ отново побеждават ВСИЧКИ врагове, с изключение на ВЪШКИТЕ. 😃
Единствено 15-ти пехотен Ломски полк в същата тогава 1-ва бдинска бригада съперничи по победи на 33-ти пехотен Свищовски полк.

Янко Гочев


Тодор Костов Нейков е български офицер, генерал-майор от пехотата, офицер от Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 33-ти пехотен свищовски полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Тодор Нейков е роден на 19 август 1868 г. в Чирпан, Османска империя. Постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище и завършва през 1889 г., като на 18 май е произведен в чин подпоручик. На 2 август 1892 г. е произведен в чин поручик. Служи в 9-и пехотен пловдивиски полк и във Военното училище. През 1899 е произведен в чин капитан. През 1903 г. като капитан от Военното училище е командирован за обучение във Военнопедагогическите курсове в Санкт Петербург, които завършва през 1904 година. Като капитан командва 8-а рота от 21-ви пехотен средногорски полк. На 14 април 1910 г. в чин майор.

Служи в 22-ри пехотен тракийски полк и като началник на 4-то полково военно окръжие.

Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), след което на 1 април 1914 г. е произведен в чин подполковник.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Тодор Нейков е командир на 33-ти пехотен свищовски полк, за която служба ,,за отличия и заслуги през втория и третия период на войната" съгласно заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Военен орден ,,За храброст", III степан, 2 клас и съгласно заповед № 464 от същата година по Министерството на войната е награден с Военен орден ,,За храброст", III степан, 1 клас.

След войната е назначен за началник на 2-ра пехотна тракийска дивизия, на 1 декември 1920 г. е произведен в чин генерал-майор и на 4 декември същата година е уволнен от служба.

Военни звания

Подпоручик (18 май 1889)
Поручик (2 август 1892)
Капитан (1899)
Майор (14 април 1910)
Подполковник (1 април 1914)
Полковник (16 март 1917)
Генерал-майор (1 декември 1920)

https://bg.wikipedia.org/

Шишман

Денят 31-ви март е обявен за Боен празник на легендарния 3-ти Бдински пехотен полк. Най-добре за воинското достойнство на бдинци говори спасяването на знамето на Трети Бдински полк. След подписването на примирието след края на Първата световна война, бдинци се опитват да спасят и своето бойно знаме – в противен случай е трябвало да бъде изгорено. Пред целия полк е изгорена дръжката и калъфа на знамето, а скритото знаме е върнато в България през октомври 1919г. и за пръв път го показват пред видинчани на площада на победите, днес площад «Бдинци» през 1926г. Знамето е наградено със сребърна гривна за спасяването му от плен. С почетни знаци награждават и двамата войници, спасили знамето от плен.



Hatshepsut

Генерал-лейтенант Стефан Паприков


Офицер, политик, дипломат, един от главните ,,виновници" за признаването на Независимостта на България. В рубриката ,,Военен календар" днес ви припомняме за генерал-лейтенант Стефан Паприков (1858 – 1920). 📌

ℹТой е роден на 12 април 1858 г. в Пирдоп генерал-лейтенант Стефан Паприков. Участва в Старозагорското (1875) и в Априлското въстание (1876). Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1883). Служи в 1-ва (1879 – 1880), 20-а (1883 – 1884) и 12-а пехотна дружина (1884 – 1885).

🔎 След Съединението (1885) ръководи мобилизацията и съсредоточаването на войските от Южна България на западната граница. В Сръбско-българската война (1885) е началник-щаб на Западния корпус и допринася за отбраната на Сливнишката позиция и овладяването на Пирот.

✔ Като помощник на военния министър (1886 – 1887) участва в ликвидирането на бунта на офицерите русофили в Русе (1886). През следващите години заема длъжностите началник на Щаба на армията (1887; 1896 –1899), началник на Военното училище (1887 – 1891) и началник на Административния отдел в Щаба на армията (1891 – 1895).
✔ От 18 януари 1899 до 18 март 1903 г. е военен министър и допринася за подобряване стопанската част на Българската армия. В периода 1903 – 1905 г. служи като Инспектор на пехотата, след което преминава на дипломатическа работа.

👉 От 1908 до 1910 г. е министър на външните работи в правителството на Александър Малинов. На тази отговорна длъжност го заварва провъзгласяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 г. Генералът има съществен принос и играе важна роля в последвалите дипломатически преговори за признаване и подкрепата от страна на великите сили на този съдбовен за България политически акт.

🔹 По време на Първата балканска война (1912 – 1913) представлява Българската главна квартира при Главната квартира на сръбската армия. Член на българската делегация за сключване на Лондонския мирен договор (май 1913).

🔹 През Първата световна война (1915 – 1918) е председател на Комисията за подпомагане на войнишките семейства.

📖 Автор на ,,Записки по военна администрация" (1887), ,,Брезнишко-Трънският отряд в Сръбско-българската война" (1891), ,,Учебник по военна администрация" (1893) и др.
Награден с военен орден ,,За храброст" ІІІ степен 2 клас.

Национален военноисторически музей

Hatshepsut

14 April 2021, 11:45:15 #110 Last Edit: 14 April 2021, 18:27:50 by Лина
Полковник Любен Кондаков


Полковник Любен Кондаков (1915-1944)
Оцветена фотография от Royal Bulgaria in color

На 14 април 1915г. в Сливен е роден Любен Захариев Кондаков. Легендарен български  офицер - капитан, летец-изтребител от Въздушните на Н.В. войски. Един от героите на българската авиация от Втората световна война. Загива само на 29 години на ,,Черния Великден" при последната бомбардировка на София на 17.04.1944 г. в неравен въздушен бой с англо-американските изтребители. Поручик Л.Кондаков е син на офицер. Негов баща е Захари Илиев Кондаков (1881-1951), майор от артилерията. През Балканските войни е капитан, командир на батарея в 6-ти. артилерийски полк. Награден е с орден ,,Св. Александър" и с три ордена ,,За храброст". През Първата световна война е майор и командва отново батарея в 6-ти артилерийски полк.
Майката на Любен - Мария Кондакова е дъщеря на известен сливенски търговец - Янаки Лесинов. Чичовци на летеца са: Тодор Кондаков, учител по математика в Сливенската мъжка гимназия, кмет на града и Борис Кондаков, офицер от запаса, капитан от 11 пехотен полк. В семейството му известен герой е загиналият Русчо Лесинов, брат на майка му, по време на Първата световна война, на върха Каймакчалан като командир на картечна рота от 11-ти пехотен Сливенски полк .
Л. Кондаков учи в Сливен иоще като ученик се увлича в спорта. Той спортува в клуб ''Асеновец". Дипломира се през 1934г.
Спазвайки традицията, решава да се посвети на военната професия и да стане авиатор.
През есента на 1934 г. Л. Кондаков постъпва във ВНВУ в София в ,,Трета рота". През 1934-1935 г. завършва курса за обучение на щурмани, а през 1937 г. продължава обучението си като пилот на учебното летище в Казанлък. През същата година завършва и ВНВУ и на 3.10.1937 г. е произведен подпоручик с 56 випуск.
Започва работа като млад офицер в Учебния орляк. През 1938 г. Л. Кондаков завършва Школа за висш пилотаж в Пловдив. През втората година на военното си образование полага психо-технически изпит и е приет за юнкер-летец във 2-ра рота. Обучава се като летец-наблюдател, летец-пилот, летец-изтребител, висш пилотаж, стрелба по въздушна и земна цел, фотострелба и въздушен бой. Целият курс завършва с отличие.
Изпратен е на специализация като инструктор в гр. Бигдожд, Полша. Завръща се в България. Назначен е за инструктор на Изтребителна школа на летище Марино поле, Карловско.
''Отличен летец, прям, жизнен, сърдечен и честен и офицер. Много взискателен във въздуха и амбициозен в работата си", характеризират бойните другари Л. Кондаков. Той става командир на 692-ро изтребително ято в 3-ти орляк от 6-ти изтребителен полк. Един от първите български авиатори, усвоили съвременния немски изтребител Месершмит 109Е.
Участва активно във въздушните сражения срещу англо- американска авиация.
На 10.12.1943г. поврежда ,,Либерейтър" Б-24, на 30.03. 1944 г. - Б-17 ,,Фортрес". Провежда общо 5 въздушни боя с 12 бойни полета.
Загива на ''Черния Великден'' на 17.04.1944г., когато попада под кръстосания огън и е улучен. Близо до село Дренково го разкриват и прострелват. Покрусена и нещастна е съпругата му Райна, а синът му, роден на 16.05.1943 г. остава без спомени за баща си.
Бащата на героя, който е офицер преживява тежко смъртта на сина си, но вдъхва кураж в суровото военно време на своите съвременници.
Съсипан, със сълзи, но с гордо вдигната глава говори: ''Помнете, той загина като истински герой".
През 1944 г. Любен Кондаков посмъртно е произведен в чин капитан, а чак през 1992 г. - в чин полковник. Носител е на два ордена ''За храброст".
През 1944г. на лобното място на Любен Кондаков край село Дренково, махала Поповци, днес община Благоевград е изграден голям метален кръст с надпис.
На 15.04. 2014 г. е открита паметна плоча на Любен Кондаков. Паметният знак, е дело на скулптора Николай Султанов. По инициатива на сдружение ''Мати Болгария" е поставена на къща, изградена в близост до родната къща на летеца в Сливен на ул. ''Добри Чинтулов", пресечка с ул. ''Михаил Колони".

Янко Гочев

Hatshepsut

Генерал Сава Савов


На днешния ден през 1945 г. умира българският генерал и военен министър по време на Първата световна война Сава Панайотов Савов.
🔴 Сава Савов е роден на 5 декември 1865 г. в Шумен. През 1877 г. завършва първоначалното си образование в Шумен, а през 1882 г. се премества да учи във Варна, където учи последният 5-и гимназиален клас. На 6 септември 1883 г. постъпва във Военно на Негово Княжеско Височество училище, завършва на 30 август 1885 г., произведен е в чин подпоручик и веднага заминава за фронта на Сръбско-българската война(1885) – като командир на рота от 7-и Преславски полк.
🔴 По време на войната взема участие в боевете при Сливница на 5 ноември, а на следващия ден ротата му е изпратена да заеме позициите на 10-а рота пред редута. На 7 ноември се провеждат най-тежките битки, като ротата на Савов е разположена в самия редут. По-късно взема участие в Пиротското сражение. За участието си във войната е награден с Княжески орден "Св. Александър" на военна лента.
🔴 През 1886 г. подпоручик Савов е младши офицер. В следващите години бива произведен в чиновете поручик, капитан, флигел-адютант на княз Фердинанд, майор и подполковник.
🔴 На 5 януари 1906 г. подполковник Савов е назначен за помощник-началник на Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 15 август 1907 г. е произведен в чин полковник, а на 27 февруари 1908 г. е назначен за адютант на царица Елеонора. На 6 октомври 1908 е награден с Народен орден "За военна заслуга" III степен. През 1910 г. полковник Савов поема командването на 22-ри пехотен тракийски полк.
🔴 През Балканската война (1912 – 1913) командва 22-ри пехотен тракийски полк, отличава се в боевете при Булаир, Овче поле и Калиманци (по време на Междусъюзническата война). След Балканските войни, през 1913 г. за два месеца е командир на 1-ва бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия, а на 14 февруари 1914 е произведен в чин генерал-майор. От 18 декември 1913 г. до 1917 е генерал от свитата на Фердинанд I и маршал на двореца.
🔴 През Първата световна война (1915 – 1918) генерал-майор Сава Савов е назначен за началник на Пета пехотна дунавска дивизия. На 20 май 1917 е произведен в чин генерал-лейтенант, а от 28 юли до 22 декември 1917 г. изпълнява длъжността временно командва 3-та армия като замества боледуващият генерал Стефан Нерезов, като до март 1918 е титулярен командващ. В периода март – юли 1918 командва 4-та армия, на която длъжност е до май 1918 г.
🔴 За участието си във войната е награден със следните османски награди: медал ,,За бойни заслуги", златен орден ,,Имтияз", орден ,,Меджидие" I степен.
🔴 На 21 юни 1918 генерал-лейтенант Сава Савов е назначен за Министър на войната, на която длъжност е до 28 октомври 1918 г., когато е уволнен по собствено желание.  На 29 юни 1919 г. молбата му е уважена, той е произведен в чин генерал от пехотата и уволнен от служба.
🔴 Впоследствие се заема с политическа дейност. Член е на Демократическата партия. В XXI (1925 – 1927) и XXIII (1931 – 1934) Обикновено Народно събрание Сава Савов е народен представител.
⚫️ Генерал от пехотата Сава Савов умира на 18 април 1945 г. в София.

Споделено от Клуб "Родолюбие и отечествознание", фейсбук

Hatshepsut

Генерал Спас Георгиев


Генерал Спас Георгиев (1858-1916)

Той е офицерът, командвал 3-та бригада от 7-а пехотна рилска дивизия, която освобождава Горна Джумая (дн. Благоевград) на 5 октомври 1912 г. В рубриката ,,Военен календар" днес ви разказваме за генерал-лейтенант Спас Георгиев. 📌

ℹГенерал-лейтенант Спас Георгиев е роден на 18 април 1858 г. в София. Произхожда от семейството на предприемач. Завършва първия випуск на Военното училище и получава назначение като субалтерн офицер в 4-та самоковска дружина. От началото на 1882 г. заема същата длъжност в 1-ва пеша софийска дружина.

👉Взема участие в Сръбско-българската война (1885) като командир на рота.

🔎През 1889 г. получава ново назначение като командир на дружина от 9-и пехотен пловдивски полк. По-късно заема длъжността завеждащ домакинството в същото формирование. Последователно заема длъжностите командващ 18-и пехотен етърски полк (1895), командир на 1-ви пехотен софийски полк (1898), командир на 1-ва бригада от 7-а пехотна рилска дивизия (1904). През 1906 г. преминава в запаса.

➡Мобилизиран е и участва в Балканските войни (1912 – 1913) като командир на 3-та бригада от 7-а пехотна рилска дивизия. Води формированието в боевете за освобождението на Горна Джумая и Крупник, а впоследствие и в боя при с. Айватово на подстъпите на Солун.

🥇След войните е повишен в чин генерал-лейтенант. Награден е с Военен орден ,,За храброст" III и IV ст., орден ,,Св. Александър" III и IV ст. с мечове по средата, ,,Св. Александър" V ст. без мечове, орден ,,За заслуга", знаци ,,За 20-годишна отлична служба" и ,,За 10-годишна отлична служба".

Национален военноисторически музей


Спас Георгиев Георгиев, роден на 18 април 1858 г. в София, е генерал-лейтенант от пехотата. Командир на 3-та бригада от 7-а рилска дивизия. Кавалер на ордена ,,Кръст за храброст" за Балканската война 1912 – 1913 г.

Завършва Военното училище на 10 май 1879 г. B Сръбско-българската война 1885 г. e командир на рота. Произведен в поручик на 30 август 1882 г., в капитан – на 30 август 1885 г., в майор – на 23 април 1887 г., в подполковник – през 1892 г., в полковник – през 1896 г., в генерал-майор – през 1906 г., минава в запаса същата година.

През Балканската война е отново на действителна военна служба в действащата армия и командва 3/2 бригада от 7-а рилска дивизия. На 5 октомври 1912 г. освобождава Горна Джумая (дн. Благоевград) и разбива с 8000 щика турския Струмски корпус в сражението при Крупник.

Командваната от Георгиев 3-та бригада от 7-а рилска дивизия още веднъж разгромава турските войски в боя при Айватово на 12 км от Солун, като с фронтална атака обръща в бягство турците и влиза в Солун на 27 октомври 1912 г. Броени часове преди това комендантът на града Хасан Тахсин паша предава града на гръцката армия след водени сепаративни преговори зад гърба на българите.

Произведен е в генерал-лейтенант и награден с Кръст за храброст.

По време на военната си кариера служи в 1-ви пехотен софийски и 9-и пехотен пловдивски полкове.

Умира в 1916 година.


Военни звания

Прапоршчик (10 май 1879)
Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
Поручик (30 август 1882)
Капитан (30 август 1885)
Майор (23 април 1887)
Подполковник (1892)
Полковник (1896)
Генерал-майор
Генерал-лейтенант

https://bg.wikipedia.org/

Hatshepsut

Bulgarian military parades 1925-1930 Български военни паради 1925-30


Hatshepsut

Генерал-лейтенант Никола Рибаров


Генерал-лейтенант Никола Рибаров (1859-1927)
Художник: Димитър Гюдженов

Днес в рубриката "Военен календар" ви запознаваме с историята на генерал-лейтенант Никола Рибаров (1859 – 1927), роден на днешната дата през 1859 г. в Русе. ⤵️

🔹 Той завършва Военното училище в София през 1880 г. Служи във Видинския укрепен пункт, 24-та и 23-та пехотна дружина. Участва в Сръбско-българската война (1885) и се сражава при Сливница и Пирот. От 1887 до 1907 г. командва последователно 5-и пехотен дунавски, 10-и пехотен родопски, 4-ти пехотен плевенски и 3-ти пехотен бдински полк.
🔹 През 1907 г. е назначен за командир на 2-ра бригада от 3-та пехотна дивизия, с която воюва в Балканските войни (1912 – 1913) при Акбунар, Чаталджа, Кукуш, Рупел и Горна Джумая.
🔹 По време на Първата световна война (1915 – 1918) поема командването на 3-та пехотна балканска дивизия в боевете при Страцин, Куманово, Призрен и Лесковац.

🎖 На 20 май 1917 г. е повишен в чин генерал-лейтенант, а след войната излиза в запаса. Награден е с военен орден ,,За храброст" ІІ степен и ІІІ степен 2 клас.

Национален военноисторически музей


Никола Илиев Рибаров е български офицер, генерал-лейтенант от пехотата, началник 3-та пехотна балканска дивизия през Първата световна война, български военачалник, участвал в сраженията и в планирането на операциите на Македонския фронт по време на Първата световна война (1914 – 1918).

Никола Рибаров е роден на 1 май 1859 г. Постъпва на военна служба на 8 април 1878 г. като войник от първия набор на българското опълчение.[1] През 1880 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище с 2-ри випуск, на 30 август 1880 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен във Видинския укрепен пункт. На 30 август 1883 е произведен в чин поручик и служи в служи в Силистренска № 24 пеша дружина.

По време на Сръбско-българската война (1885) организира прехвърлянето на войските към Сливница и се сражава при Пирот в състава на пионерната дружина. Произведен е в чин капитан на 24 март 1886 г. През есента на 1886 г. е назначен за ротен командир в 23-та пехотна Казанлъшка дружина. Служи в 23-ти пехотен Шипченски полк, след неговото формиране на 10 януари 1889 г. Произведен е в чин майор през 1890 г. Произведен е в чин подполковник през 1894 г. Назначен за командир на дружина в Пионерната бригада в София. Произведен е в чин полковник на 2 май 1902 г. Последователно командва 5-и Дунавски, 10-и Родопски и 4-ти Плевенски пехотни полкове. През 1904 г. е назначен за командир на 3-ти Бдински пехотен полк. През 1907 г. е назначен за командир на 2-ра бригада от 3-та пехотна Балканска дивизия в Ямбол.

По време на Балканската война (1912 – 1913) командва 2-ра бригада от 3-та пехотна балканска дивизия (29-и Ямболски и 32-ри Загорски пехотни полкове) се сражава срещу турците при Бос-Тепе, Мураджилер, Мурачлъ, Кайпа, Таушан-Куруджукьой, при превземането на форта Илери Табия на Чаталджанската позиция (4 – 5 ноември 1912 г.) и при превземането на Одринската крепост в боевете за укрепленията Сапунджилар, Пачиджилар и фортовете Илдъз-Табия и Каик-Табия (12 – 13 март 1913 г.). През Междусъюзническата война (1913) се сражава срещу гръцките дивизии при река Галик, на Кукушката позиция (19 – 21 юни 1913 г.), при Демир Хисар, Рупелското дефиле, Петрич и Градешница (8 – 14 юли 1913 г.) През 1914 г. е назначен за началник на 3-та пехотна Балканска дивизия.

По време на Първата световна война (1914 – 1918) през есента на 1915 г., полковете на неговата дивизия се сражават срещу сърбите при Крива Паланка, Страцин, Скопие, Суха Река, Дренова глава, Кукавица планина, Призрен, Прищина и Дяково. През 1916 г., по време на настъплението срещу Лерин и Чеган (17 – 27 август 1916 г.), 3-та Балканска дивизия настъпва срещу сръбските и френските позиции в Мъгленската котловина и води боеве при Сброско, Пожар, Ковил, Пожарски рид, Баховски рид, Мала Рупа. Произведен е в чин генерал-лейтенант на 20 май 1917 г. 3-та Балканска дивизия остава на позиция по върховете на Нидже и Кожух до края на войната през 1918 г. След края на войната е командир на 9-а пехотна Плевенска дивизия.

От 5 август 1920 г. е прехвърлен на щат в опълчението. Уволнен е от действителна военна служба на 28 април 1921 г. Умира на 5 февруари 1927 г. в София.

Военни звания

Подпоручик (30 август 1880)
Поручик (30 август 1883)
Капитан (24 март 1886)
Майор (2 август 1890)
Подполковник (1894)
Полковник (2 май 1902)
Генерал-майор (1914)
Генерал-лейтенант (20 май 1917)

Награди

Военен орден ,,За храброст" II и III степен 2 клас
Орден Св. Александър III степен с мечове по средата, V степен без мечове
Народен орден ,,За военна заслуга" IV степен на военна лента
Орден ,,За заслуга" на обикновена лента

https://bg.wikipedia.org/wiki/Никола_Рибаров