• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

16 September 2021, 21:25:20

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13815 Posts

Шишман
5797 Posts

Panzerfaust
979 Posts

Лина
776 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 23610
  • Total Topics: 1361
  • Online Today: 222
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 100
Total: 101

avatar_Hatshepsut

Македонизъм в документи

Started by Hatshepsut, 26 August 2018, 07:42:16

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Македонистки признанија: Драги Ѓоргиев – македонската нација е изградена со историски фалсификати

Македонисткиот историчар од Струмица – Драги Ѓоргиев коj е и председател на Македонско-бугарската мешовита комисија за историски и образовни прашања со признание дека современната македонска нациjа е изградена на база историски фалсификати врз бугарите од Македониjа.




Македонистки признаниjа: Мирослав Грчев – Македонската држава и нација се измислени во Југославија

Мирослав Гърчев от Скопие, Вардарска Македония е политик и архитект от Р. С. Македония.

За проекта ,,Музей на Югославия", в който са събрани видео записи от различни интелектуалци от всички държави, които са били част от Югославия се намира и видео на Гърчев. В него той признава, че македонската държава е създадена по изкуствен път в рамките на Югославия в края на Втората световна война и в нея за пръв път е еманципирана македонската нация, македонската култура, македонският език и всички македонски символи.

,,Македонската държава в края на Втората световна война буквално е измислена в рамките на Югославия, основана за първи път и в нея е еманципирана и македонската нация, и македонската култура, македонският език, всички македонски символи, всички македонски художествени постижения."


Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Коста Църнушанов "Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3792

Hatshepsut

Българските печати от Македония


Автор: Проф. Николай Овчаров

Уникални документи от ХІХ в. громят всички претенции за македонска историческа идентичност

Римляните отсичат: ,,Da mihi factum, dabo tibi ius" (Дай ми фактите и ще ти дам правото)


Това, от което северномакедонските участници в смесената историческа комисия най-много се боят и бягат като дявол от тамян, е гласът на автентичните документи. Защото още древните римляни са отсекли: ,,Verba volant, scripta manent" (Казаното отлита, написаното остава). Къде-къде е по-лесно да си говорим по отвлечени въпроси като тези за ,,македонскиот идентитет".

Човечеството отдавна е търсело начин да удостовери истинността на даден текст и така се е достигнало до изобретяването на печата. Според Тълковния речник удостоверяващият или гербов печат е инструмент за заверка на правдивостта на един документ. Нашите предци добре са знаели това и по тази причина в средновековната българска държава аристократите са имали лични печати. Българските царе пък скрепвали своите грамоти със златни печати (хрисовули), без които документът за дарения на манастири и селища бил невалиден.

В разгара на закъснялото българско Възраждане и на борбата за църковна независимост срещу гръцките попове през ХІХ в. българите отлично осъзнават ролята на удостоверяващия печат. Навсякъде в българските земи никнещите като гъби след дъжд национални общини, читалища, църковни настоятелства и др. първо си правят печат. Тогава не е имало ателиета за изработка на печати и всеки си ги е майсторил както намери за добре. Освен да докажат автентичността на документа, те имали и втора, не по-малко важна задача: да покажат на света, че има български народ.

В разгара на най-големите етнически конфликти след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. един българин тръгва да проучва българските старини в Македония. Това е Йордан Иванов, който в рамките на следващите 10 години прави още обиколки из изстрадалата земя. През 1931 г. той издава капиталния си труд ,,Български старини из Македония", представляващ и днес учебник за всеки съвестен историк. Там Иванов публикува редица важни документи, много от които по-късно са унищожени при окупацията на македонските области от сърби и гърци. В следващите редове ще покажа на читателите една интересна страница от тези изследвания.

,,Македонските българи през турското робство си служели било с лични, било с дружествени печати. Надписите на печатите били на български, гръцки или на турски език, а понякога едновременно на две езика. Не са редки случаите, когато българите си служели и с отпечатване на натопен в мастило палец върху съдебни актове, договори и просби. Откакто, след Хати-шерифа (1839 г.) и Хати-хумаюна (1856 г.) (султански законодателни фермани – Н. О.), турската държава взе да търпи, щото нейните поданици да могат да изявяват народността си открито, едноплеменните етнографски сдружения се осмеляваха да посочват явно народностната си принадлежност и върху своите печати. Гръцко-българската църковна борба и отпорът на българите засилиха у българите още повече тоя навик. Българските църкви, монастири, църковни общини и еснафи захванаха да се именуват ,,български" и на своите печати. Това говори за събуждането и закрепването на националното чувство у македонските българи.

Така, още в 1817 г. българските шивачи в Солун се сдружават в един еснаф, който се именува в тяхната кондика:

Еснавъ терзıи бугарски у Солунъ.
Жителите на Велес в 1845 г. вече си имат училищен печат, на който се чете:
Велешкото българско училище, 1845.

От същата година е и печатът на училището в с. Бошино до Велес:
Печатъ: Башовското българско училище, 1845.
Прилепските шивачи строят в 1867 г. крило в Трескавечкия манастир и поставят над вратата надпис:
Иждивениемъ болгарскиот терзийски еснафъ, 1867.

От същата година българските хлебари-симитчии в Битоля си правят печат на български и на турски език:
Битоля+български симитчийски еснафъ, 1867 (тур. Битоля де булгар симитчи еснафи).

От 1860 г. е печатът на кръчмарския еснаф в Прилеп с надпис:
Еснавъ анджийски, български.

Печатът на битолския български папукчийски еснаф от 1870 г. е с надпис:
Болгарски еснафъ папукчии, 1870.

А ето и някои печати на български общини и читалища:
Блъгарска цръковна община в Солун.
Печатъ на Щипското общонародно блъгарско духовно правление, 1969.
Паланечка българска черковна община, 1869. (Крива Паланка – Н. О.)
Воденска българска община, 1870. (Воден, дн. Едеса в Гърция).
Воденска българска църковна община, 1870.
Българско читалище в Воденъ, 1870.
Ваташа булгарцка црковна опщина 1884 г. (Ваташа, дн. В Гърция – Н. О.).

В голямото си изследване Йордан Иванов публикува и прочутия ,,Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония" от 20 май 1878 г. Това е протестно обръщение на македонските българи към Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и присъединяване на Македония към новосъздадената българска държава. В този апел слагат подписите си представителите на 21 български общини и просветно-културни дружества от всички краища на Македония. Срещу тях са отпечатаните с мастило печати на съответните организации. На повечето съзнателно е отбелязана националната идентичност на притежателите им:

Печатъ на Скопското българско общество, 1870; Печатъ на Прилепската българска община; Печатъ на българската община въ Битоля, 1870; Печатъ на Неготинската българска община, 1871; Печатъ на Гевгелийската българска община, 1871; Печатъ на Кукушката българска община; Печатъ на Солунската българска община; Печатъ на Тетовската българска община, 1869; Печатъ на Кумановската църковна община, 1870; Печатъ на Неврокопската българска община; Печатъ на Щипската българска община, Кюстендилска епархия; Печатъ на Сярската българска църковна община; Печатъ на Драмската българска църковна община.
Ето това е голата и неприкрита истина за демографската картина в Македония през ХІХ в. Ще си позволя да завърша този текст с още няколко латински пословици. Често приписват на римляните думите ,,Когато фактите говорят и боговете мълчат". Всъщност такива думи не са изричани никога. Цицерон е казал друго, а именно: ,,Inter arma silent leges" (Когато говорят оръжията, законите мълчат). Слава-Богу днес оръжията общо-взето мълчат – иначе си знаем какво става.

Римляните обаче със сигурност са казали нещо друго. Те отсичат: ,,Da mihi factum, dabo tibi ius" (Дай ми фактите и ще ти дам правото). Та ето ви, драги северни маседонци, фактите. А вие ще признаете ли правото? Нали уж ще влизате в Европейския съюз, който е символ на върховенството на закона!?

https://trud.bg/

Hatshepsut

След заплаха за дипломатически скандал със Скопие показаха за пръв път ,,Битолската плоча"


В надписа владетелят съобщава за обновяването на Битолската крепост и упоменава, че е цар на България и ,,българин по род"

За пръв път бе показана в оригинал т. нар. ,,Битолската плоча". Надписът на последния български цар от Самуиловата династия Иван Владислав от XI век има голямо значение за българската история и важна роля в спора за миналото между София и Скопие, съобщава bTV.

,,Нашият принос е, че показахме плочата за първи път. (...) Получихме достъп до плочата след заплаха за дипломатически скандал. Изпратихме официална нота до министерството на външните работи на Северна Македония", разказа журналистът Иван Георгиев в ,,Тази сутрин".

,,Официалната версия на властите в Северна Македония е, че плочата не е крита, макар че действията им говорят обратно, защото текстът на историческия документ е неприятен за властите там", казва журналистът.

Етнонимът "българин", "български" се появява цели три пъти в текста на плочата, от който до нас са достигнали 329 букви в 12 реда. ,,В съвременна Македония имат формулировка за написаното там. Не се различава много от тази така наречена ,,мултидисциплинарност", която македонските историци искат да наложат в съвместната комисия с техните колеги от България, казва Георгиев.

В Скопие имат три версии за плочата. Едната е, че фалшификат, направен от българи в началото на XX век или Първата световна война. Другата е, че не представлява интерес за историческата наука. А според третата всичко написано там е вярно, но не можем да говорим за приемственост, защото онези българи, описани в плочата, не са днешните.

Съдбата на хората, свързани с плочата и нейното откриване е доста печална, отбеляза Георгиев.

Епицентър.бг припомня: Битолската плоча е намерена е през декември 1956 година в Народна република Македония при събарянето на Сунгур Чауш бег джамия в град Битоля, която вероятно е градена с камъни от Битолската крепост.
В надписа владетелят съобщава за обновяването на Битолската крепост и упоменава, че е цар на България и ,,българин по род".

Информация за откритата плоча се разчува незабавно в града и е изнесена в България с помощта на македонския българин Панде Ефтимов. По това време той среща в Битоля свой съгражданин, който му разказва, че на един строеж, са открили мраморен камък с някакви надписи по него.

На следващата сутрин те отиват на строежа, където Панде вижда надпис на който се разчита думата ,,българин". Прави няколко снимки с фотоапарата си и отнася материалите в българското посолство в Белград, заради което впоследствие е осъден.[5] Снимка на надписа е изпратена в България и през 1959 г. от друг местен човек – Георги Калоянов, на професор Александър Бурмов, който прави публикация за надписа в сп. ,,Пламък".

По това време София избягва да дава гласност на тази информация, понеже Белград и Москва подобряват чувствително отношенията си след разрива през 1948 г. Все пак, след Мартенския пленум на ЦК на БКП от 1963 година, официалната власт открито започва да критикува водената между 1944 – 1958 година в България македонистка политика и недвусмислено променя позициите си.

Така, надписът е разчетен окончателно, след като българските учени Йордан Заимов и съпругата му Василка Тъпкова-Заимова се добират до Битолската плоча през 1968 година.

Това става, след като от Съюза на учените в България е организирана екскурзия в Македония, при която в Битолския музей съпрузите, които предварително са подготвени, взимат отпечатък на надписа.

Така се възстановява по-голямата част от текста, който е публикуван в труда ,,Битолския надпис на Иван Владислав, самодържец български. Старобългарски паметник от 1015 – 1016 година.", издаден от БАН през 1970 г.

Този факт нанася тежък удар на привържениците на македонизма, като директорът на Битолския музей, който е сърбин, след публикацията незабавно е уволнен, а плочата задълго е прибрана в хранилището на музея.

Като пример за огромното историческо и политическо значение на надписа може да се даде неотдавнашен скандал в Северна Македония, възникнал при изготвянето на туристически каталог на Битоля. Френското консулство в Битоля, спонсориращо изготвянето на каталога, използва за корицата част от текста на плочата, съдържаща думата ,,български". Забелязано от местните власти, това предизвиква гневна реакция и спиране на каталога от печат. Френският консул се извинява за ,,недоглеждането" и каталогът е издаден с друга снимка на корицата.

Текстът на Битолската плоча гласи:

През лето 6523 [1015] от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата Владичица, наша Богородица, и чрез застъпничеството на дванадесетте върховни апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение, и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври, в 20-и ден, и се завърши в месец (...) в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато (...), а този (...) цар разбит биде от цар Василий в годината 6522 [1014] от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото.

http://epicenter.bg/article/Sled-zaplaha-za-diplomaticheski-skandal-sas-Skopie-pokazaha-za-prav-pat--Bitolskata-plocha-/252350/2/0

Hatshepsut

Дъщерята на журналиста, открил Битолския паметник: Фотоапаратът на баща ми спаси надписа


Баща ми, Георги Калоянов, е имал щастливата възможност да открие този паметник при едно пътуване в Македония като кореспондент през 1958 година. Благодарение на него паметникът е оцелял и пренесен по-късно в музея, разказва за първи път Катерина Георгиева

..1014-та година, месец юли, войската на Самуил е разбита при Ключ, Беласица. През октомври Самуил умира при вида на ослепените си войници. В 1015 година българската столица Охрид пада в ръцете на византийците, на Василий II, нарекъл себе си ,,българоубиец".
Новият български владетел Иван Владислав (1015-1018) се възкачва на престола и премества столицата в Битоля, която още не е превзета. Възстановява крепостта, която преди това е била отчасти разрушена от византийците по времето на Самуил. Годината е 1015-та.


Това са събитията описани върху мраморната плоча от град Битоля, днешна Македония, датиращ от 1015 година.

Този ценен паметник за българската история бе открит от моя баща Георги Калоянов, когато е бил кореспондент на БТА в Югославия през 50-те и 60-те години на миналия век, с което даде възможност този исторически артефакт да стане обществено достояние за науката не само в България, но и в чужбина. Благодарение на него, Битолският надпис оцеля и не беше разрушен от македонските и сръбски власти.


Навършило се е цяло хилядолетие от онези съдбоносни години, когато българските владетели е трябвало да взимат трудни решения за оцеляването на българската държава пред непреодолимата мощ на Византия. Един владетел умира, след него друг се възкачва.

Иван Владислав идва на власт не със съзнанието на победител, а с тревожно очакване на утрешния несигурен ден дали ще оцелее неговото българско царство под напора на могъщата византийска империя, дали ще я бъде независима България. Той премисля какви жертви и какви компромиси трябва да направи с дългогодишния си византийски съперник, който напира във всеки един момент да завладее българската държава. Ромеите с хитрост и коварство подмамват българските велможи, опитвайки се да настроят брат срещу брата в безмилостната битка за господство.

 

В такава обстановка Иван Владислав търси спасение в Битолската крепост, когато се премества там в 1015 година. Може би е предчувствал своя край в предстоящите битки? Защото Василий II няма да спре до тук. Той ще се върне и ще нападне лагера на Иван Владислав през 1018 година. Обсаден, българският самодържец ще срещне смъртта си при Драч.
Така Византия слага край на Първата българска държава през 1018 година.
Но за сега Иван Владислав се е укрепил и се заема да доизгради своята крепост-обител. Свиква най-добрите си каменоделци да изсекат надпис, с който да увековечи своето име в лицето на надвисналата опасност от Византия и гордо заявява в съдбоносната 1015 година ,,Тази крепост бе направена за убежище, за спасение и за живота на българите." Това са думите изсечени върху мраморната плоча от преди повече от 1000 години, наречена Битолският надпис, където Иван Владислав недвусмислено изразява своята народностна принадлежност. Той не мисли за срамна капитулация, а изразява себе си като продължител на българската държавна традиция и волята да отстоява нейната независимост с молитви към майката Богородица и върховните апостоли.


Ето и самият текст на надписа ,,През годината 6523 от сътворението на света обнови се тая крепост зидана и правена от Йоан Самодържец български и с помощта и молитвите на пресветата владичица наша Богородица и чрез застъпничеството на дванадесетте и на върховните апостоли. Тая крепост бе направена за убежище и за спасение и за живота на българите. Започната беше крепостта Битола през месец октомври в 20 ден и се завърши през месец..... в края. Тоя самодържец беше българин по род, унук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил царя самодържавен и които двамата разбиха в Шипон гръцката войска на цар Василия, където взеха злато... а този в... цар разбит биде от цар Василий в годината 6522 от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото."


Оцелял по чудо цяло хилядолетие, надживял три епохи - византийска, османска и югославска, надписът ни дава неоспорими доказателства за българския произход на земите от Беласица до Охрид. Тази средновековна българска крепост, откъдето произхожда надписът, частично разрушена от византийците и възстановена от Иван Владислав, е отново разрушена през 16 век от турците, когато нейните материали са били използвани за строежа на Чауш джамия през 1522 г. след превземането на града в края на 14 век. Вероятно крепостта е стояла в развалини чак до 1522 година, когато е построена джамията.

 

Но всички следи от нахождението на българската крепост, за съжаление, са заличени.

 

Как от цялата крепост се е запазил само надписът, за нас остава загадка.


Плочата с надписът е открита през 1956 година при събарянето на джамията, а местни родолюбци вероятно са я пренесли в двора на Битолския музей, захвърлена в един ъгъл и оставена да буреняса.

Никой нищо не е казвал, защото в ония години жестоко се преследвала всяка проявя на българската националност.

 

Скопските първенци Лазар Колишевски, Лазар Мойсов и всички като тях не се спирали пред нищо за анти-българското си ,,дело". Като нищо са можели да ударят чука на един камък със старобългарски надпис и повече да го няма. Такова е мнението на много наши учени.


Фактът, че плочата не е регистрирана като музеен експонат, вероятно е помогнал за нейното временно оцеляване; т.е., да не бъде унищожена. Със захвърлянето й в буренаците, с фактическото ,,спотаяване" извън музея тя е останала незабележима. Поне до 1958 година.


Плочата е служила за праг на джамията, върху който са стъпвали богомолци, затова е частично изтрита, има липсващи думи и букви.

При събарянето на джамията също е частично отчупена.


Баща ми, Георги Калоянов, е имал щастливата възможност да открие този паметник при едно пътуване в Македония като кореспондент през 1958 година. Благодарение на него паметникът е оцелял и пренесен по-късно в музея.
 

Ето какво разказва той:


,,Бях кореспондент на БТА в Белград и предприех първото си пътуване по македонските земи. Бяхме се уговорили с един колега от вестник "Нова Македония" Велко Коцев да ходим в Охрид. Взехме теснолинейката от Скопие за Битоля и там трябваше да чакаме три-четири часа автобуса за Охрид. Велко Коцев отиде някъде по свои работи, а аз – към музея. Пазачът, емигрант от Егейска Македония, не ме пусна. ,,Празник е", каза, ,,и е затворено." Нищо повече, скри се и останах сам.
В двора имаше разни каменни паметници, но ги подминах. Изведнъж погледът ми се спря върху камък, забутан в един ъгъл, позакрит от бурени и потъмнял от времето. Направиха ми впечатление старобългарските букви. Започнах да разчитам отделни думи: ,,САМОДРЪЖЪЧЕМ БЛЪГАРСКОМЪ....ЖИЗНЬБЛЪГАРОМЪ...БЛЪГАРiНЪ РОДОМЪ..."Помислих си: не знам да има такъв паметник, но и не бях много сигурен, че това е нещо неизвестно. Носех фотоапарат ,,Практика" и направих две снимки. Беше навръх Илинден, 2 август 1958 година.

Филмът с други кадри, които бях заснел в Скопие и Охрид, дадох за промиване във фотолабораторията на вестник ,,Борба" в Белград. Кой би могъл да разбере какво има в него. Двата фотокадъра изпратих чак на следващата година в София по българския дипломат Недялко Славов. Той ги предал в БАН на проф. Александър Бурмов. След като се завърна в Белград, Недялко Славов ми каза, че професорът се хванал за главата, силно изненадан от това, което прочел.

За пръв път тази автентична фотография на Битолсния надпис се появи в списание ,,Пламък", издание на Съюза на българските писатели в броя от 10 октомври 1959 година с обяснителна бележка от професор Александър Бурмов и призив към учените в Скопие и Белград да излязат с научна публикация. Такава е практиката при научните среди в такива случаи.

 
Същевременно БАН изпратила фотокопия с надписа до академии на науките от Изток и Запад , с които поддържала научни връзки. Така този величав паметник от края на Първото българско царство получи международна известност и скопските политици вече не посмели да го унищожат.

 
Но с публикацията в сп. "Пламък", когато много учени от различни страни научиха за Битолския надпис, скопските политици се видяха в чудо – какво да правят? Не можеше да се мълчи, трябваше да се излезе с някакво научно съобщение. Но как да стане, щото Иван Владислав , а също Самуил да са ,,македонски царе", и тяхното царство ,,македонско"!

 
Нямаше как, публикация все пак излезе – през 1966 година, от Владимир Мошин и обяснение, че ,,изтъкването на български произход при Иван Владислав е в пълно съгласие с известния стремеж на Самуиловия род да се свърже с държавно-правните традиции на Симеоновото царство." Това означава, че за да носи царска титла ,,македонският цар" Иван Владислав е трябвало да се обяви за самодължец български!
Не е важно колко е научно. Самуил си е ,,македонски цар" и царството му ,,македонско"!

В 1970 година Институтът за български език при БАН издаде научен труд за Битолския надпис от Йордан Заимов и Василка Заимова. Присъствах като слушател при обсъждането в БАН на този труд , преди да бъде издаден. Академик Владимир Георгиев, който е редактор на книгата, каза тогава: ,,Като че ли Иван Владислав е знаел, че неговото царство ще се оспорва като българско след хиляда години и изрично е подчертал това три пъти. Първо, че е самодържец български, второ, че е направил крепост за убежище, за спасение и за живота на българите, и трето, че тоя самодържец е българин по род."

Битолският надпис е един от най-големите паметници на българската история и с най-обширен текст на старобългарски, а още по-важно – най-български. Битолският надпис има огромна научна стойност с тройно значение: историческо, езиково и национално. И нещо много ценно – изрично е казано, че царството на Иван Владислав, а и на Самуил е българско."

Изминали са вече 60 години и този надпис стои заключен в мазетата на Битолския музей. Никога никъде не е показван. Директорът на музея Никола Иванов е обещал пред български журналисти преди години да бъде реставриран и с други музейни експонати да гостува на Националния исторически музей в София. ,,Надяваме се един ден това да стане", казва в заключение Георги Калоянов.

II
Поводът да напиша тази статия е в отговор на съобщението на БТV от 21 юни, 2021 г. ,,За пръв път бе показана в оригинал т.н. Битолска плоча. Надписът на последния български цар от Самуиловата династия на Иван Владислав от 11 век има голямо значение за българската история и важна роля в спора за миналото между София и Скопие."

Новината невероятно много ме зарадва! Ето че вече българи ще имат достъп до тази българска светиня, поне да могат да я видят! В това съобщение журналистът Иван Георгиев разказва: ,,Нашият принос е, че показахме плочата за първи път."
Това наистина е похвално, но какво означава точно ,,за първи път"? Снимали ли сте я, репортаж ли сте правили за нея, или сте направили така, че тя да излезе от скривалищата на музея и експонатът да стане достъпен за посетителите?
Не знам защо се казва, че съдбата на хората свързани с плочата е ,,доста печална". Вероятно Иван Георгиев има предвид разрушаването на крепостта, върху която е стоял надписът при падането на България под турско робство?

Не разбирам с какво тази плоча може да е ,,опечалила" някого и по какъв повод. Защо, ако се говори за исторически паметник-светиня, при толкова малко оцелели подобни паметници до днешно време, които съзнателно или несъзнателно се унищожават вследствие на войни и природни бедствия, той бива наричан с простото прозвище ,,плоча"? Това да не е мраморна плочка или постамент в банята на биткойн милионер?
Да, наистина, камъкът е послужил на Иван Владислав и с една практическа цел - като строителен надпис за новообновената си крепост, но за нас, българите на 21 век, той означава нещо много повече, както вече изтъкнах.

По-нататък в съобщението на БТВ се говори за ,,помощта на македонския българин Панде Евтимов, който бил направил снимки на надписа." Възможно е някой някога да е правил снимки, но къде са те, на кого ги е дал и къде ги е публикувал? Дайте доказателства за това!


/Тук аз прилагам двете оригинални снимки, които баща ми Георги Калоянов е направил в далечната 1958 г. Пазя дори неговия фотоапарат Практика, немско производство, прибран в кожена калъфка, модел 1950 година, с който е снимал Битолския надпис!/


Какъв е този строеж, на който са открили плочата? Нали става въпрос за съборена джамия, където е намерен надписът?


А този, ,,друг местен човек" Георги Калоянов наистина е баща ми, но не уточнявате, че това е Георги Калоянов, кореспондентът на БТА в Белград и е бил сам когато се е разхождал в двора на музея и е направил снимките.

Иван Георгиев твърди, че ,,надписът е разчетен окончателно след като българските учени Йордан Заимов и съпругата му Василка Заимова се добират до Битолската плоча през 1968 година. Това става, след като от Съюза на учените в България /вероятно се има предвид Българската академия на науките/е организирана екскурзия до Македония, при която в Битолския музей съпрузите, които предварително са подготвени, взимат отпечатък от надписа." Това звучи абсурдно!

 
Искам да напомня на Иван Георгиев, че ако не беше баща ми с фотоапарата "Практика", Заимови никога нямаше дори да узнаят за съществуването на този паметник.

 
Второ – чудно ми как македонските власти са били така благосклонни, че дори да разрешат, и то на БЪЛГАРСКИ УЧЕНИ да копират или взимат каквито и да е отпечатъци, предвид вече описаните по-горе обтегнати отношения. Да не говорим, че надписът дълги години стои заключен в мазетата на музея. За такава екскурзия баща ми не си спомня, и никъде не се споменава за нея в научния труд на Йордан и Василка Заимови.

Напротив, именно Йордан Заимов в книгата си ,,Битолски надпис на Иван Владислав самодържец български" БАН, 1970 г. , пише на 11 страница, че ,,Снимката е била направена от Георги Калоянов преди още надписът да постъпи в Битолския музей. За да стане този важен паметник достъпен за науката, Калоянов има изключителна заслуга."


Най-ценната научна заслуга на Заимови е, че именно те разчетоха и възстановиха текста, анализираха го в детайли с оглед старобългарското писмо и начинът на изписване на буквите. Направиха задълбочен сравнителен и етимологически анализ на думите в зависимост от тяхната регионална употреба в старобългарски език. Написаха речник на употребените старобългарски думи в надписа, с техния морфологичен и синтактичен строеж и особеностите на старобългарския правопис. Достигат и до един любопитен извод: че буквите са изсечени не от един, а от поне двама различни каменоделци, съдейки по тяхната големина, раздалеченост, по начина на изписване на извивките и ъглите, и по начина на изписване на късите отвесни декоративни чертици.

В заключение бих искала да кажа, че тази история се превърна в едно много лично преживяване.
И колкото повече се отдалечаваме от времето на тези събития от преди едно хилядолетие, толкова повече се мъча да се разгранича от чисто политическата и тъй политизирана страна на така заплетения казус за народност, език и държава, които разделят днес нашите две страни – България и Македония.
 

Плувайки в лабиринта на сложните взаимоотношения между нашите две държави, изтъкан в изпитаниятата на едно, понякога трагично, понякога несправедливо съжителство, преживяло сблъсъка на епохите и историческите катаклизми, ние търсим надеждата за нашето оцеляване, за нашето Утре..
Защото когато история и политика се преплитат, ние, народите, неволно се оказваме заложници на миналото...А най-трагично е когато историята се окаже заложник на политиката.
И ако някои от нас живеят в криворазбрано минало, какво бъдеще можем да градим?

http://epicenter.bg/article/Dashteryata-na-fotografa--otkril-Bitolskiya-pametnik-/253518/11/0

Hatshepsut

Първият разгром на македонизма в САЩ

Автор: Проф. д. ист. н. Трендафил Митев



Димитър Влахов е сред тези комунисти, които отдавна са забили ,,нож в гърба" на българския народ

Българските патриоти в Новия свят през 1946 г. извоюват публична победа над ,,македонизма"



Димитър Влахов

След налагането на курса за ,,македонизация" на българското население в ФНР Македония, комунистическата власт в Скопие осъзнава, че трудно ще постигне целта си, ако македонската българска емиграция в Новия свят продължи да защитава своя национален произход. Поради това е решено, македонистката пропаганда да се прехвърли и в Северна Америка. За целта, през декември 1946 г., във връзка с годишната сесия на ООН в Ню Йорк, като член на югославската делегация пристига и председателят на Народния фронт в Скопие Димитър Влахов.

Вместо да работи в международната организация обаче, той тръгва да обикаля онези градове на САЩ, в които функционират все още някакви комунистически структури на балканската емиграция. Целта му е да намали лошото впечатление от поведението на неговия режим в Скопие, спрямо българите в Македония. На първото публично събрание, проведено в Ню Йорк скопският емисар говорил дълго за ,,големите успехи" постигнати от ФНРМ в областта на просветата и културата. В македонската република се обучавали 98 000 ученици; нормално функционирали училища и за ,,сръбските колонисти и две училища за власите"; новата ,,македонска азбука" ,,се поглъщала жадно от всеки просветен македонец" и т. н.

ЦК на Македонската политическа организация в САЩ, Канада и Австралия, обединяваща бежанците от Македония след Илинденското въстание от 1903 г. /МПО/, получава веднага чрез своите представители в Ню Йорк, подробна информация за първата изява на прословутия комунистически емисар. По повод на пропагандната му акция в Ню Йорк МПО отправя до Димитър Влахов едно отворено писмо. То съдържа пет въпроса, свързани с прехвалената политика на успехи, постигнати от новия режим в Скопие: Защо по време на своите изяви в Съединените щати, висшият функционер на МКП не казва нито дума - ,,има ли в югославска Македония българи"? Или няма такива хора? А ако има българи, защо само те нямат свои училища? Знае ли Димитър Влахов на какъв език е бил написан манифеста при обявяването на Илинденското въстание в 1903 година?

След като новите управници в Скопие дават видимост, че ценят заслугите на Гоце Делчев в освободителната борба, то дали те знаят ,,на какъв език говореше и проповядваше Гоце"? И последно - по време на турския режим, Димитър Влахов е бил в Македония. Може ли да си спомни той за ,,какви считаха турците македонските славяни". ,,Не само ние, но и целият културен свят знае, че от памтивека, в Македония са живеели българи... На този континент /Америка- б. м./ има над 90 хиляди македонски българи и 90 на сто от тях никога не са били в България. Как може за една две години да изчезнат българите от Македония", се казва в края на писмото изпратено до Димитър Влахов. Завършвайки питанията си, ЦК на МПО отхвърля категорично и пропагандните твърдения за ,,културния напредък", реализиран във ФРМ, на базата на ,,новия македонски език". ,,Нов език не може да се създаде за две-три години! Езикът не може да се постави в химическа епруветка, за да излезе друга сплав. Нито пък може да се изпари, както иска да го изпарят сегашните управници на югославска Македония, декларира ЦК на МПО... Затова всички македонски българи тук /в Новия свят- б. м./ трудно разбират новия ,,македонски език", на който се пише вестник ,,Нова Македония", са казва в края на документа изпратен до Влахов.

Острата критична реакция на организираната българска патриотична емиграция в Америка срещу изявите на Димитър Влахов, поставя под съмнение по-нататъшния успех на пропагандата, предприета от скопския емисар. Вестник ,,Македонска трибуна", където са публикувани материалите, се получава във всички градове на САЩ, Канада, Австралия, Аржентина, Бразилия и пр., където съществуват по това време български патриотични емигрантски организации. Ето защо Димитър Влахов преценява, че би трябвало по някакъв начин да заглади лошото впечатление, формирало се сред българските изселници, на базата на крайно неудобните въпроси, поставени му публично от ЦК на МПО. Затова вместо да заседава в сградата на ООН, след Ню Йорк, той продължава на обиколка из Щатите. Голямо пропагандно събрание му е устроено и от комунистически дружества на балканските общности в град Детройт. Там Влахов говори общо върху историята и постиженията на освободителното движение в Македония. Привежда като пример доклада на Карнегиевата анкета от 1914 г., за да илюстрира размерите на ,,злодействата, извършени в Македония" в ново време. И естествено довежда разговора до новата власт в ФРМ, наложена през есента на 1944 г. Тя трябвало да се разглежда като ,,връх" в борбите на ,,македонския народ".

Разширяването на пропагандната кампания от страна на Димитър Влахов дава възможност и на организираната българска патриотична емиграция в Новия свят да продължи политическото си настъпление, за разобличаване на идеологията, пропагандирана от комунистическия емисар на Скопие. Вече чрез разкриване духовния облик на Влахов сред изселниците, за да се покаже истинската същност на режима, управляващ в Скопие. Във връзка с проявите в Детройт, ЦК на МПО изпраща ново открито писмо до Влахов. Там най-напред е направен извод, че под прикритието на ,,държавнически ангажименти" по линия на ООН, комунистическата власт в Скопие е организирала по същество първата си пропагандно-идеологическа кампания на македонизма сред емиграцията. И то пряко -в територията на САЩ. Този висш представител на режима преследвал една единствена цел - да поправи накърнения имидж на властта, която представлява, заради нейните антибългарски гонения. А щом като тази истина е лъснала пред очите на емиграцията и американското обществено мнение с цялата си яснота, то ЦК на МПО кани Влахов в бъдещите си публични изяви из Америка да бъде любезен да дава обяснения поне на още 6 важни въпроса.

Първо, като какви ,,са описани македонските славяни" в експлоатирания от скопския пратеник доклад на Карнегиевата комисия? Там споменават ли се ,,някъде македонци", или се говори само за ,,българи"? Второ, какви обстоятелства са причината да ,,почине" в затвора бившият секретар на ЦК на МПО Йордан Чкатров, любимецът на българската патриотична емиграция в Новия свят? Трето, по какви ,,висши съображения", заедно с него ,,народната власт" в Скопие е ликвидирала големите български патриоти от Повардарието - Спиро Китинчев и д-р Асен Татарчев? Четвърто, по каква логика същата ,,народна власт" в Скопие хвърли в затвора ,,един от първите борци - Методи Андонов - Ченто"? Нали той стоеше начело на властта в ФНРМ след септември 1944 година? Пето, защо са станали бунтовете в района на град Ресен, през миналото лято и как са били потушени те от властта? И накрая - вярно ли е, че ,,народната власт" в Скопие предава православната църква във ФРМ на сръбския патриарх и Синода му в Белград?

Третото отворено писмо на ЦК на МПО до Димитър Влахов от декември 1946 г. оказва съкрушително въздействие върху скопския македонистки емисар. Поставен в положение да не може да отговори убедително, на нито един от зададените му въпроси, той е принуден да спре по-нататъшния ход на пропагандната си шетня из Съединените Щати. За да не признае все пак публично политическият си провал, с подкрепата на комунистите в Детройт, Влахов подава в секретариата на ООН един специален ,,меморандум". По това време, делегацията изпратена от ЦК на МПО, вече е посетила седалището на световната организация и след серия срещи с влиятелни фактори там, е депозирала свой меморандум, с искането световната организация да съдейства, за да се образува една ,,свободна и обединена Македония" В нея българите да се признаят за доминираща етническа общност сред населението.

Във Влаховия контрамеморандум пред ООН, спекулативно се обявява, че на МПО не бивало да се вярва, тъй като тя била ,,фашистка организация"!? Със своите действия МПО се стремяла само да ,,забие нож в гърба на народа" на НФРМ. Тази стъпка на Влахов вече пренася конфликта между комунистическата власт в Скопие и организираната българската патриотична емиграция в Новия свят на международно равнище. Затова ЦК на МПО веднага изпраща едно ново ,,отворено писмо" до емисаря на скопското правителство. Преведен на английски език, документът е разпространен на 23 януари 1947 г. и между правителствените делегации работещи в ООН. Копие е депозирано и в секретариата на световната организация. Сбито, там на получателите е обяснено кой всъщност е фамозния Димитър Влахов. По време на реформите в Османската империя през 1908-1910 година, когато българите се борят за права и свободи, той ,,получил платена висша държавна длъжност от младотурците". А от 1920 до 1944 г. преминал изцяло на платена служба при Коминтерна в Москва. Така, че със своята предателска политика Димитър Влахов е сред тези комунисти, които отдавна са забили ,,нож в гърба" на българския народ, чрез доктрината за създаване на някаква нова ,,македонска нация".

След появата на това унищожително писмо, получило световно разпространение чрез делегациите в ООН - и то на английски език, Димитър Влахов е принуден тихомълком да ,,свие знамената", по израза на МПО. Той бързо напуска Ню Йорк и се завръща безславно в Скопие, преди още сесията на ООН да е закрита. Българските патриоти в Новия свят, ръководени от ЦК на МПО, реализират първата си публична победа в конфликта с ,,македонизма".

* Трендафил Митев е доктор на историческите науки и професор в катедра "Политология" на УНСС. Специализирал е в Станфордския и Южноилинойския университет в САЩ.

https://trud.bg/

Hatshepsut

bTV Репортерите: ,,Плочата от Битоля" - епизод 1



bTV Репортерите: ,,Плочата от Битоля" - епизод 2