История на Норвегия

[Hatshepsut]

История на Норвегия

Праистория

Праисторическа Норвегия е периодът в историята на Норвегия от появата на човека на нейна територия до появата на подробни писмени източници (приблизително преди началото на епохата на викингите).

Територията на Норвегия многократно е била покривана от ледник и многократно ледникът се е оттеглял. Все още обаче не са открити следи от хоминиди, предшестващи последната ледникова епоха.

По време на холоцена промените в норвежката брегова линия не са били толкова значителни, колкото в Швеция, но са засегнали района на Ослофиорд и очертанията на норвежките фиорди.

Общ преглед

Човешки поселища на територията на днешна Норвегия съществуват от над 11 хиляди години (палеолита). Изхранвали се с ловуване на северни елени и други животни. Най-старите намерени останки от човешко присъствие са открити в югоизточната част на окръг Йостфолд, близо до южната граница с Швеция. Заселниците по тези места са ловци, които живеят в малки групи. Намерени са кремъчни сечива, глинени съдове и скални рисунки.

Те са се настанили там или от южните части (Северна Германия) или от североизточните (Северна Финландия и Русия). От там те се настаняват по бреговата линия на полуострова.

Археологическите открития в графство Мьоре ог Румсдал са от 9200 г. пр.н.е. и най-вероятно са остатъци от местните жители от Догерланд – област, днес потопена в Северно море. По онова време тази земя е била като мост между днешните Британски острови и полуостров Ютланд (дн. Дания). Фосно-Хенсбакаската култура населява части от Норвегия между 8300 и 7300 г. пр. Хр. Скални рисунки, датиращи от неолита (в Норвегия 4000 – 1800 г. пр. Хр.), показват сцени от живота на примитивно общество от ловци и събирачи.

Преходът към земеделие започва около 4000 – 3000 г. пр.н.е., първоначално в областта около фиорда на днешно Осло. По-постоянни колонии се развиват през бронзовата (1500 – 500 г. пр. Хр.) и желязната епоха. Скалните рисунки от това време показват земеделски живот, особено в южна Норвегия. По същото време в Северна Норвегия все още има ловци.

Най-ранните намерени руни са изписани върху върха на стрела от около 200 г. Открити са много други надписи, датиращи до 800 г. Очевидно през това време са се появявали малки кралства.

Между 400 и 550 г. племената изграждат защитни системи като крепостни стени, части от които днес могат да се видят на източните брегове на най-голямото норвежко езеро – Мьоса.

Каменна епоха

Разпространение на ножове от шисти с животински глави в Скандинавия

По време на периода на затопляне ледът се оттегля от западния бряг на Норвегия и там се появили първите човешки селища. Предполага се, че ранното заселване на Скандинавия е станало както по море, така и по суша. Първите заселници на Южна Норвегия вероятно са били палеолитни ловци от равнините на Европа, които са се преместили на север, принадлежащи към културите Хамбург, Аренсбург и Федермесер. На южното и западното крайбрежие на Норвегия се развива културата Фосна (ловци на северни елени и рибари), на север във Финмарк - културата Комса (ловци на тюлени). Кремъчните артефакти са подобни на тези от Аренсбург. Поради изобилието от продукти от кост и рог този период се нарича ,,епохата на костите и камъка".

По-късно се формират нови културни единици: Ноствет в Норвегия и паралелно Лимхамн в Швеция.

Според антропологията населението на Южна Скандинавия преди 5000 г. пр.н.е. практически не се различава от съвременното.

Сред мезолитните жители на Норвегия, живели в периода от 9,4 до 5,8 хиляди години преди настоящето (Hummervikholmen, Steigen), са идентифицирани Y-хромозомни хаплогрупи I2c1-S6635*, I2a1b-M423 и митохондриални хаплогрупи U5a1, U5a1d. Погребението на ,,момчето Висте" със скафоцефалия датира отпреди около 8300 години. ДНК анализът показва, че то има кафяви очи, тъмна коса и среден тон на кожата.

В периода 4500-2700 г. пр.н.е. В южна Норвегия има изолирани места от културата на фуниевидните чаши.

От 5-то хилядолетие пр.н.е. е най-старото известно селище в Норвегия от Трена в Хелгеланд.

До 4-то хилядолетие пр.н.е. са находките на kjökkenmöddings (купища ,,кухненски отпадъци") в пещерата Свартола (близо до Ставангер), чиито обитатели са яли тюленово месо, морски птици, риба, миди, опитомили са кучета и са били запознати с керамиката.

През 3-то хилядолетие пр.н.е. В южната и югоизточната част на Норвегия са известни долмени, въпреки че са сравнително малки по размер; техните строители са били запознати със скотовъдството и земеделието.

През периода на неолита (2800-2200 г. пр. н. е.) част от територията на Норвегия (югоизточна) е засегната от разпространението на културата на ладиевидните брадви (вероятно от Южна Швеция). В Норвегия са открити около 160 бойни брадви от твърд камък (което е повече от десет пъти по-малко от броя на находките от Дания и Швеция). Проба VK531 (5001A, 2400 пр.н.е., Troms) има Y-хромозомна хаплогрупа R1b1a1-M73>Y13200 и митохондриална хаплогрупа U2e2a.

В Северна Норвегия културата на лов и риболов продължава да съществува през този период: населението прекарва летните месеци във вътрешността покрай реките, ловувайки лосове или елени и ловейки пъстърва и сьомга, а през зимата живее в селища на брега, където са разкопани множество колиби. Те изработвали върхове на стрели и копия, стъргала и куки за риболов от местни шисти.

До втората половина на 3-то хилядолетие пр.н.е. много учени приемат проникването на хора, говорещи индоевропейски езици в Норвегия. Може би проникването на ,,първата вълна" от говорещи фино-угорски езици в Скандинавия (до Норвегия) и контактите им с предците на германците датира от същия или малко по-ранен период.

Норвегия (югозапад, селище Огна) е била частично засегната от традиционната керамика на камбановидните чаши.

Бронзова епоха

Бронзовата епоха в този регион датира приблизително от 19-ти до 6-ти век пр.н.е.; тя се нарича културата на ,,Северния кръг". В Норвегия има много по-малко находки от бронзови предмети, отколкото в Дания.

В Скандинавия пшеницата, позната още от късния неолит, продължава да се отглежда, но просото и особено ечемикът се появяват в началото на бронзовата епоха. Говедата са били известни, както и овцете, козите и свинете. Имало малко коне и те служели като показатели за статута на собственика. От 12 век пр.н.е. кремацията започва да се разпространява, в нач. 1-во хилядолетие пр.н.е. погребенията изчезват и кремацията доминира до края на бронзовата епоха.

В Южна Норвегия през този период са построени могили с форма на пирамида.

През бронзовата епоха в Скандинавия се появява контраст между богатите на метали юг и център и бедния на метали север. В Южна и Западна Норвегия е отбелязана връзка между райони с почви, подходящи за селско стопанство, използването на метал и местоположението на скалното изкуство. Въпреки това, само редки находки на бронзови предмети са отбелязани в планините; Ловците и събирачите продължават да живеят там, използвайки каменни инструменти, докато не бъдат заменени с железни. Въпреки това през 13 век пр.н.е. има упадък в каменната технология.

През бронзовата епоха традициите на скалното изкуство на ловците съжителстват с натуралистични изображения на животни (например върху скалите близо до Аусевик на западния бряг на Норвегия) и стилизирани изображения на южната традиция. Двете традиции могат да бъдат съчетани на едни и същи скали.

Освен бронзови предмети, в Норвегия са намерени фрагменти от скулптури, издълбани от дърво.

От първата половина на I хил. пр.н.е. са датирани изображенията в Skjöberg (Östfold, югоизточно от Осло), известни са 110 отделни обекта; изображения на кораби са популярни, корабът от Pyntelund е дълъг 4,4 метра, по ръбовете му са показани големи хора с брадви, а гребците са посочени с помощта на щрихи.

През периода VIII-V век пр.н.е. културата на Скандинавия се променя малко; селското стопанство и скотовъдството съществуват на плодородни земи; ловът и риболовът преобладават на север. Обработката на бронз е в разцвет, но топенето на желязо все още е незначително.

Желязна епоха

Приета е условна периодизация на желязната епоха на Скандинавия в предримския период (500-1 г. пр. н. е.), римски и миграционен период (периодът на преселение на народите).

Климатът на Скандинавия през тази епоха е бил по-студен и по-влажен от днешния, което затруднява земеделието и скотовъдството и принуждава скотовъдците да държат добитъка на закрито през значителна част от годината. Населението на Южна Скандинавия отглеждало ечемик, ръж, пшеница и други зърнени култури. Ловът и риболовът продължават да съществуват. Строителството на дълги къщи с каменни основи, дебели стени и дървени покриви става широко разпространено. Вътре ограда отделя местоживеенето на семейството от добитъка. Хълмовите укрепления се появяват по-късно през желязната епоха. Обществото става по-егалитарно, с малко следи от социална стратификация.

До средата на 1-во хилядолетие пр.н.е. находки от железни предмети са известни в далечния север на Норвегия, северно от Киркенес, както и в северната част на Финландия и Карелия. Според Б. Мюре тези селища показват общи черти с културата на Волго-Оки-Камския регион. Разкопките в западен Финмарк показват, че през втората половина на I хил. пр.н.е. се появява нова традиция в строителството на къщи: малки кръгли къщи, напомнящи за историческите саамски жилища. Може би носителите на тази култура са говорили протосаамски език. Кнут Однер обаче датира етногенезиса на саамите в първите векове на нашата ера и го свързва с повишено взаимодействие между северните ловци-събирачи и земеделските общности.

В норвежката историография са изразени различни мнения за връзката между германците и саамите. Гуторм Йесинг твърди, че "агресивната природа" на германците е причинила вътрешни социално-политически конфликти и необходимостта от експанзия и свързва с това напредването на германците от югозапад към северна Норвегия през 3-ти-4-ти век сл. н. е., което води до подчинение и експлоатация на саамите. Б. Олсен обаче обръща внимание на факта, че сагите по-често съобщават за сътрудничество между саами и норвежци, отколкото за нападения и грабежи.

Доказателства от Nordland в Северна Норвегия показват, че въпреки че пастирството и земеделието са широко разпространени, риболовът, ловът и събирачеството продължават да играят важна роля. Разкопките в гробището на саамите в Mortensnes (Varangerfjord) демонстрират икономическа приемственост от последните векове пр.н.е. д. до XVII-XVIII в.

През последните векове пр.н.е. в Южна Норвегия са открити предмети от келтски, етруски и ранноримски произход, включително бронзови съдове и оръжия. През първите векове от н.е. са открити много римски предмети: бронзови съдове и железни оръжия. Характерът на римските съкровища (края на 2-ри и средата на 4-ти век) показва, че монетите не са били използвани в Скандинавия като средство за размяна.

Според Б.Мюре в ранния римски период (началото на н.е.) може да се говори за появата на вождове в Южна Норвегия, а в късния римски период – още по на север, до Vesterålen / Lofoten; археологическите доказателства показват значителни социални различия. Типът дълга къща се разпространява в Южна Норвегия в ранния римски период, а след 200 г. в района на Тромсьо. Най-голямата известна къща в Скандинавия от този период е с дължина 90-100 m и се намира в Jæren (Рогаланд, югозападна Норвегия). След 200 г. изглежда е установена частната собственост върху земята и фермите. В Южна Норвегия има концентрация на укрепления върху хълмове. По отношение на развитието през този период се открояват регионите на Oslofjord, югозападната част на страната от Agder до Hørdaland, части от Møre и Trøndelag в центъра на страната и Vesterålen / Lofoten на север.

Населението на централна Норвегия, според една хипотеза, вече е германско, като постепенно изтласква саамите на север; според друга, те говорят на трети непознат език.

А. Я. Гуревич смята, че от края на 4 век нови германски племена се преселват в Норвегия: гароти (хорди) и руги.

През 5-7 век са известни обширни каменни укрепления на високи места, вътре в които няма сгради, но в случай на опасност населението на цял регион може да се укрие; сборища (тинги) очевидно са се събирали на същите тези места.

През 5-ти век се появява стилът на немското изкуство в Скандинавия (той се разделя на ,,първи животински стил" и ,,втори животински стил").

След средата на 6-ти век богатите археологически останки от периода на миграцията започват да намаляват. Краят на 6-ти и 7-ми век е период на упадък. Може би една от причините за това е проникването на чумната епидемия в Скандинавия.

Най-голямата група могили в Скандинавия е в Бора (Вестфолд): девет могили с диаметър между 32 и 45 м и височина между 5 и 7 м, датиращи между 600 и 900 година (може би е издигана по една могила на поколение). През 1852 г. в една от могилите е разкопано погребение с кораб. Най-голямата могила в Скандинавия - Ракнехауген в Румерика - 95 m в диаметър и 12 m височина (според Гуревич 100 m в диаметър и 19 m височина), вероятно бележи центъра на някое от местните кралства.

Разкопките в пристанището Кеупанг (западен Вестфолд), споменато от мореплавателя Оттар, показват активност там от края на 8 век.

Норвегия около 820г.

Най-ранни писмени източници

Скандинавските племена според Йорданес (съвременна реконструкция)

Данните за Норвегия от древните автори са изключително откъслечни. В съвремието е разпространено мнението, че земята на Туле, достигната от гръцкия мореплавател Питей от Масилия (пътувал през 320-те години пр.н.е.), трябва да се идентифицира с централна или северна Норвегия, ако това е вярно, тогава историята на Питей е първото споменаване на Норвегия в писмени източници. Прокопий (6 век) идентифицира Туле със Скандинавия съвсем ясно.

Важна информация за Скандинавия е представена от александрийския географ Птолемей (средата на 2 век).

Според него хедините (древногръцки Χαιδεινοί) живеят на запад от Скандия, фавоните и фиресите на изток, финлите на север, гутите и давционите на юг и левоните в центъра. L. Rybekiel поддържа хипотезата на Zeiss (1837) и сравнява етнонима Hedin с норвежката област Хедмарк (Heidmörk). К. Мюлер има предположение, което ни позволява да сравним това име с племето Халин, споменато от Йорданес.

Птолемей споменава четири ,,острова на Скандия" и три ,,острова на Алокия". J. Svennung (1974) предлага да се идентифицира последното име с норвежкото Halogaland.

Най-старият рунически текст от Норвегия е надпис върху копие от Øvre Stabu, датиращ от края на 2-ри век и гласящ ,,raunijaR" (възможен превод: ,,изпитващ", за оръжия). Надписи върху камъни от Myklebostad, Rosseland, Orstad и Reistad датират от около 500 г.

https://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_Норвегия

https://ru.wikipedia.org/wiki/Доисторическая_Норвегия

[Hatshepsut]

Ерата на викингите (800 – 1066)


Запазен викингски кораб

Общ преглед на периода

Периодът от 793 до 1066 г. е белязан от значителна експанзия. Наречен е Викингска епоха. Няма писмени източници за тази ера, затова всички проучвания се основават на археологически находки.

През този период норвежци, както и шведи и датчани, пътуват постоянно по море като бандити, изследователи, колонизатори, заселници и търговци. До средата на XI в. норвежкото кралство е ясно устроено, макар все още да има недоразвита административна система.

Викингите са добри бойци, но също така търговци и колонизатори. Норвежки викинги се заселват на Оркнейските, Шетландските и Хебридските острови, и на остров Ман. Основната площ на днешните северна Шотландия и Ирландия, също става тяхна територия. Дъблин е основан от викингите през 840-те години и е под северна власт до 1171 г.

Викингите създават и днешните ирландски градове Лимерик и Уотърфорд и създават търговията в обществата близо до Корк и Дъблин, които по-късно стават двата най-важни ирландски града.

В Исландия и Гренландия норвежките викинги намират незаселена земя, на която се заселват. Днешните исландци са директни наследници на викингите, колонизирали територията. Викингите, населили Гренландия, измират няколко века по-късно по все още неизяснена причина.

Викингите строят бързи и маневрени кораби и организират много експедиции. Те са добри навигатори в морето и според преданията Лейф Ериксон е достигнал Америка, но има теории, че и други преди него са постигнали това.

Лейф Ериксон открива Америка

Регионите, които по-късно стават Норвегия, не са обединени до 9 век, въпреки че има опити за това. След битката при Хафършфиорд край Ставангер, крал Харалд Хорфагер установява контрол над големи част от страната. Процесът по обединението продължава още няколко десетилетия поради пререкания между вождовете и между норвежците и народите, живеещи на север. Счита се, че обединението на Норвегия е завършило през 1060 г.

Християнството е прието в Норвегия през 1030 г., а разпространението му става реалност в голяма част благодарение на крал Олаф I Тригвасон (995 – 1000) и св. Олаф (1015 – 1028). Хокон Добрият е първият християнски крал на Норвегия. Традициите в Норвегия бавно били изменени от християнството през X и XI в.

Ерата на викингите достига кулминацията си през 1066 г., когато крал Харалд Хардроде и войската му са победени от Англия в Битката при Стамфорд Бридж.

По време на Викингската епоха има робовладелство.

Хронология

Поради природните и климатичните условия общинската собственост върху земята не се развива добре в Норвегия; отделните дворове са частна собственост на собственика, който или сам го използва, или го отдава под наем. Земята обикновено се наследява от най-големия син; по-младите получавали своя дял от движимото имущество и често отивали да търсят щастие в чужди земи. През 8-ми век скандинавските набези в Европа придобиват безпрецедентни размери. Участниците в тези набези се наричали викинги. Формално за отправна точка на епохата на викингите се смята атаката срещу манастира Св. Кътбърт на остров Линдисфарн през 793 г. Очевидно е обаче, че скандинавците са извършвали хищнически набези и преди.

Средновековните хронисти (Дудо от Сен Куентин, Адам от Бремен) предполагат, че викингите са предприемали хищнически походи поради пренаселеност или бедност. Съвременните изследвания обаче опровергават тази гледна точка. Един от основните мотиви за кампаниите на викингите, пише E. Rösdal, е търсенето на слава и богатство, както се вижда от скалдически песни и рунически камъни. Викингите също търсят нови търговски бази и места за заселване. Важна роля играе развитието на корабостроенето в Скандинавия. Освен това по това време в норвежкото общество настъпват фундаментални промени. Често самите крале са били изпращани на завоевателни експедиции. Сред тях най-известните са Ейрик Кървавата брадва и Харалд Суровият.

Има два периода на експедиции на викингите: в първия норвежците плават отвъд океана на малки отряди, атакуват само бреговете и островите и се оттеглят у дома за зимата; във втория, те се събират в големи войски, навлизат дълбоко в територията, остават за зимата в страната, която ограбват, изграждат там укрепления и в крайна сметка се установяват в тях. В някои от посетените от викингите земи този период започва по-рано, в други – по-късно: в Ирландия и при устието на Лоара – през 835 г., в Англия и по долното течение на Сена – през 851 г. Викингите посещават почти всички части на Европа: те плавали около Иберийския полуостров, плячкосвали балтийските държави, дебаркирали на Апенините, пътували през Киевска Рус и дори служили във варяжката гвардия на византийския император в Константинопол.

През епохата на викингите, в края на 9 век, югозападните земи на Норвегия са обединени за първи път. Тази заслуга принадлежи на Харалд Прекраснокосия. Той печели решителна победа над обединената армия на ярлите в битката при Хаврсфиорд. Традиционната дата за тази битка е 872 г. Харалд също успял да подчини Оркни и Шетланд.

Харалд I Прекраснокосия се смята за първия крал на страната. Неговите потомци управляват страната до 1319 г. Исландската традиция обаче нарича управлението му тирания. Снори Стурлусон, който пише сагите си триста години по-късно, дори твърди, че кралят е отнел земите от техните собственици и ги е върнал само като феоди. Историците обаче смятат, че в този случай говорим само за въвеждането на данък върху поземлената собственост, докато Харалд не се намесва във формата на поземлените отношения.

Харалд оставил много синове, двама от които станали крале на Норвегия. Приживе той назначил сина си Ейрик, наречен Кървавата брадва, за свой съуправител. След смъртта на Харалд, Ейрик трябвало да се бие с братята си за надмощие в Норвегия. Първо той победил двама от братята си, които загинаха в битката. Скоро обаче в страната се появил друг, най-малкият син на Харалд, Хакон, роден от наложница. Той бил възпитан от английския крал Ателстан. Хакон обещал на собствениците на земи да възстанови древните им права и бързо получил тяхната подкрепа. В резултат на това Ейрик бил принуден да напусне Норвегия и да отиде в Англия, където намерил смъртта си.

След като идва на власт Хакон, който е възпитан в християнски дух в английския двор, се опитва да въведе християнството в Норвегия, но среща сериозна съпротива. Той правил нови опити, така че страната останала езическа още няколко десетилетия. Управлението на Хакон, наречен "Добрият", било придружено от постоянни сблъсъци със синовете на Ейрик. В последния от тях, в битката при Фиджар, въпреки победата, Хакон е смъртоносно ранен. Умиращият крал, който нямал синове, прехвърлил властта на своя съперник - сина на Ейрик, Харалд II Сивия плащ.

Новият крал трябвало да се бори с графовете на Хладир, които не искали да се подчиняват на централното правителство и се радвали на подкрепата на датските крале. В крайна сметка Харалд умира, привлечен в капан от датчаните. След това властта в Норвегия преминава към датския крал Харалд Синия зъб. Той назначил граф Хладир Хакон Могъщия за свое протеже. Той обаче скоро прекъснал всички отношения с Харалд Синия зъб, след като датчаните се опитали да въведат християнството в Норвегия. Хакон бил пламенен езичник и прекъснал отношенията си с Харалд и след като спечелил битката при Хьорунгаваг, той всъщност станал независим владетел на страната. Въпреки факта, че като цяло царуването на Хакон се характеризира положително, в края на живота си той предизвикал недоволство с разпуснатото си поведение. Ярлите (местни вождове) подкрепили нов претендент за трона, Олаф Тригвасон, потомък по бащина линия на Харалд Прекраснокосия, и през 995 г. Хакон е убит.

Олаф I Тригвасон успява в това, което неговите предшественици не успяват: покръстването на Норвегия. Това обаче предизвика масово недоволство сред ярлите, водени от синовете на Хакон Могъщия. Те отново се обърнали за помощ към датчаните, а след това към шведите. Олаф паднал в битката при Сволде през 1000 г. Норвегия остава християнска страна, но в нея отново царуват датски крале. Синовете на Хакон, Свейн и Ейрик, управлявали от тяхно име.

Следващият норвежки крал е Олаф II Харалдсон, който е канонизиран след смъртта си. Впоследствие му е дадена титлата ,,вечен крал на Норвегия". Олаф идва на власт на фона на местното недоволство от господството на датчаните. Той обединява цяла Норвегия под свое управление, възстановява Нидарос, основан от Олав Тригвасон и след това разрушен, и го превръща в столица на държавата. Олаф II Свети решително се бори срещу езичеството, разпространява новата вяра навсякъде и провежда политика за укрепване на властта на краля. Това довело до скъсване с могъщите ярли и ново въстание. След неуспешна военна експедиция в Дания, Олаф бяга в Швеция през 1028 г., събира нова армия и две години по-късно се завръща в Норвегия, където претърпява окончателно поражение и умира в битката при Стикластадир. Норвегия попада под управлението на датския крал Кнут Могъщия, който назначава сина си Свейн за свой губернатор.

Норвежките ярли обаче бързо се отегчили от датския ред. Същите хора, които участвали в битката при Стикластадир на страната на датчаните, довели десетгодишния син на Олаф II Светия, Магнус, от Новгород и го провъзгласили за крал. Първоначално Магнус I нямал търпение да се разправи с убийците на баща си, но в крайна сметка, в интерес на единството на страната, той изоставил тази идея, за което получил прякора ,,Добрият". През 1042 г. Магнус I наследява короната на Дания. Малко преди смъртта на Магнус, полубратът на св. Олаф Харалд Тежкият, който служи във варяжкия отряд, пристигнал в страната. Магнус и Харалд проявили благоразумие, не влезли в конфликт и разделили страната. Скоро Магнус умира, без да остави потомство, и Харалд III става владетел на цяла Норвегия. През 1048 г. той основава Осло.

Последното голямо нашествие на викингите в Англия се свързва с името на Харалд III Суровия. През 1066 г. под претекст на споразумение за правото на наследяване на английския престол Харалд акостира с голяма армия в Северна Англия. След като печели редица победи, норвежкият крал паднал в капан и е убит в битката при Стамфорд Бридж с англосаксонските войски, водени от крал Харолд Годуинсън. Последният от своя страна умира по-малко от месец по-късно, отблъсквайки атаката на Вилхелм Завоевателя.

https://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_Норвегия

https://ru.wikipedia.org/wiki/История_Норвегии

[Hatshepsut]

Норвегия през ХII – ХIV век


Кралство Норвегия около 1300г.

Хронология

Ранно Средновековие (1066 - 1184)

Ранното Средновековие се отнася за периода от 1066 до 1184 година.

1130 г. е повратна точка в норвежката история. Тогава мирният период свършва и избухва гражданска война, която бушува до 1227 г.

Счита се, че през 1130 г. в Норвегия започва Развитото Средновековие, период на нарастване на населението, църковна консолидация и изникването и развитието на градове. Короната и Църквата завладяват много окръзи и затова се счита, че тогава Норвегия за първи път може да се счита за едно цяло.

Властта на монархията нараства през 12-и и 13 век. Монархията надвива в съревнованието с Църквата и феодалните владетели. Традиционната светска аристокрация е изместена от служеща аристокрация. Статутът на селяните е променен от този на поземлен собственик към този на арендатор. Все пак норвежките селяни обикновено взимали земята си под аренда за цял живот, което им осигурявало по-свободен статут от този в останалата част на Европа. През Развитото Средновековие престава и робовладелството.

Средно Средновековие (1184 – 1319)

Центърът на властта постепенно се измества от югозападните региони към регионите около ословския фиорд. По времето на управлението на крал Хокон V през 13 век, Осло става столица на Норвегия.

Късно Средновековие (1319 – 1537)

Преди Черната смърт да премине през земите на Норвегия през 1350 г. населението на Осло е не повече от 2000 души, докато Берген има население от ок. 7000, а Тронхайм – ок. 3000. Вследствие на Черната смърт загива между половината и две трети от населението, след което настъпва период на упадък, поради което кралят търси начин да подобри ситуацията посредством политически съюзи с останалите северни страни.


Историческо развитие

Укрепване на държавността

Крал Олаф III Тихия (1067-1093) управлява Норвегия мирно в продължение на 27 години. По време на неговото управление Норвегия постигна значителен просперитет.

След смъртта на Олаф III, през 1095 г. Норвегия отново е разделена на две държави и отново възникват безкрайни борби, докато един от кралете, Магнус III, отново става суверен на обединена Норвегия. Той прави експедиции в чужди страни, завладява Хебридите и Оркнейските острови и английския остров Ман и пада в Ирландия през 1103 г.

Той е наследен от синовете си Ерик и Сигурд. Първият, чрез своето мъдро управление, насърчава мирното присъединяване на нови региони към Норвегия, строи църкви, манастири и т.н. Сигурд, напротив, се отличава със смелия, неспокоен дух на древните викинги. През 1107-1111 г. той предприел кръстоносен поход до Светите земи и се върнал с много плячкосани съкровища. В Йерусалим той се задължава пред патриарха да създаде епископство в Норвегия и да установи църковен десятък, което той изпълнил.

Междуособици

След смъртта на Сигурд I (1130 г.) започва дълъг период на междуособици. Държавата понякога е разпокъсана между няколко суверена, понякога обединена под управлението на един. Духовенството успява да се възползва от смутното време, за да разшири своите права и привилегии. Това значително отслабва властта на краля. Норвежката аристокрация все повече се отдалечава от народа и след въвеждането на християнството започва да се сближава с духовенството, стремейки се заедно с него да концентрира управлението на страната в свои ръце.

През 1161 г., по време на управлението на Хакон II Широкоплещестия, папски легат посетил Норвегия, който наложил признаването на забраната за бракове на свещеници (целибат) и въвел други реформи. В Берген той помазва за крал 8-годишния Магнус, който е избран за крал през 1162 г. Магнус V произлиза от Харалд I по майчина линия; Църквата, след като осветила неговите наследствени права, дала възможност на редица потомци на дъщерите на кралете да предявят претенции към норвежкия трон. Крал Магнус V през 1174 г., след осъждането на Айщайн, архиепископ на Нидарос, обнародва закон, наречен Харта на златното перо и който предоставя на норвежкото духовенство много големи права. Магнус, който в тази харта се нарича крал по Божията милост, обещал да установи десятък в полза на църквата, отказал всякаква намеса в изборите на епископи и други църковни сановници и дал на архиепископа на Нидарос и неговите духовни съветници преобладаващо влияние при решаването на въпроса на кой от неговите синове или роднини трябва да бъде дадена кралската корона. Така назначаването на крал от народното събрание е заменено в Норвегия от диктатурата на духовенството при коронацията. Това се обяснява с факта, че всеки крал получава Норвегия като феод от Св. Олаф.

След това избухва въстание под ръководството на Ейщайн Мейл, който се нарича внук на един от норвежките крале Харалд Гиле. Възниква борба между две партии, едната от които се наричала Биркебейнери, а другата Баглери. Борбата продължила повече от век и предизвикала редица преврати. През 1184 г. Магнус V е убит и Сверир е избран за крал.

Възстановяване на държавността

Управлението на Сверир (1184-1202) бележи нова ера в историята на Норвегия; той нанася решителен удар и на двамата съюзници – духовенството и аристокрацията – и установява демократичните принципи, на които се опира норвежката държава. Той унищожава властта на благородническата класа, като назначил нови хора да управляват страната, които зависели изключително от него; благородническите титли били запазени, но сега те не представлявали нищо повече от празна фраза. Той също така елиминирал преобладаването на духовенството въз основа на това, че кралят получава титлата си от Бог и управлява над всички свои поданици. Духовенството се разбунтувало срещу него, папа Инокентий III го отлъчил, всички епископи напуснали Норвегия, но Сверир останал непреклонен. Ако той не успял да завърши делото на централизацията, то било само защото трябвало непрекъснато да се бори не само с вътрешни, но и с външни врагове. Борбата продължава и след смъртта му (1202 г.), както при неговия син Хакон III, така и по време на последвалото междуцарствие, когато Биркебейнерите назначават един крал, а духовната партия - друг, докато внукът на Сверир - Хакон - е признат за крал и от двете партии на среща в Берген, на която присъства висшето духовенство, ярли и селяни.

Златен век на Норвегия

За Норвегия започнал период на мирно развитие. Хакон не се съгласи да признае хартата на Златното перо, но в същото време действал като помирител между селяните и духовенството. По въпросите на юрисдикцията на духовенството е дадена пълна независимост от гражданския съд; то избирало своите сановници без намесата на краля, а църковните имоти са обявени за свободни от военна служба. В знак на благодарност за това духовенството помогнало на Хакон да завладее почти цяла Исландия и Гренландия. Те стават част от норвежката корона според Стария договор, подписан от Хакон IV през 1262 г. Неговият син Магнус VI се възкачил на трона (1263) вече не по избор на аристократите, а по молба на баща си, който поканил хората да му се закълнат във вярност преди предложената кампания в Дания и обнародва закона за наследяването на трона през 1257 г., което не позволява на епископите да влияят върху избора на краля и предотвратява разпокъсването на държавата на части. Магнус поддържал спокойствие в държавата и мир със съседите си и спечелил титлата Подобрител на закона (Lagabøte); той установява общ закон за цялата страна, като го основава на старото законодателство на страната. Наказанията са смекчени, установени са по-точни правила за наследяване на трона, като напълно премахва избирането на краля. Значителни промени, направени в държавната система, се състоят в увеличаване на значението на хората на кралска служба, както и увеличаване на властта на самия крал. ,,Най-добре е да няма ярли", казва съдебният кодекс на Магнус. Следващите крале следват същата политика.

Крал Хакон V Свети (1319 г.) напълно принизил значението на лендермените (едри земевладелци), без да срещне никаква съпротива: те престанали да бъдат водачи на народа, представлявайки само големи свободни земевладелци, и не придобили такова първостепенно значение, което да създаде от тях отделна класа, заемайки първо място до кралете. Като цяло норвежката аристокрация не успяла да лиши селяните от имотите им и, като концентрира поземлената собственост в свои ръце, да създаде за себе си водеща позиция в държавата, тъй като нямало междинна безимотна класа, напълно зависима от нея, на която можела да разчита в борбата си с кралете. Така Норвегия остава страна на селяните - дребни земевладелци. Хакон умира без мъжки наследници и тъй като младият шведски крал Магнус Ериксон е внук на Хакон по майчина линия, норвежците го избират за свой крал: тронът на Норвегия преминава в шведската линия и двете страни запазват своите закони и своите върховни съвети. В Норвегия имало 4 местни съвета (Orething) и един общ съвет, заседаващи предимно в Берген. По-големите градове имали собствено самоуправление.

https://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_Норвегия

https://ru.wikipedia.org/wiki/История_Норвегии

[Hatshepsut]

Калмарска уния и Датско-норвежка уния (1397-1814)

Общ преглед на периода

От края на ХIV век историята на Норвегия е неразривно свързана с историята на другите скандинавски държави и губи своята самостоятелност. Норвегия е теглена от Швеция, участвайки, наред с други неща, във войните на Швеция с Ханзата, което засилва господството на последната и забавя развитието на норвежката търговия за дълго време. В Норвегия цялата власт е съсредоточена в ръцете на чиновниците; нямало нито аристокрация, нито постоянно народно събрание, което да може да им се противопостави, въпреки че селяните и градовете запазили първоначалните си свободи.

През 1349 г. избухва чума, която убива повече от една трета от населението на страната. Норвежците спешно поискали присъствието на крал и Магнус през 1350 г. изпратил най-малкия си син Хокон, на 12 години, като крал.

През 1376 г. Държавният съвет на Швеция, след прекратяването на мъжката линия на управляващата династия, избира четиригодишния Олаф, син на норвежкия крал Хокон и съпругата му Маргарет, за крал, а Маргарет е назначена за регент. След това Ханзата признава Олаф за датски крал. Така всички 3 скандинавски държави се сливат в една.

Когато Хокон от Норвегия умира през 1380 г., Маргарет е призната за норвежки регент. Но властта ѝ в Дания и Норвегия била много слаба. През 1387 г. Олаф умира и както датския, така и норвежкия сейм избират Маргарет за кралица, а през 1388 г. шведите я избират за кралица на Швеция. Избирайки Маргарита, норвежкият парламент я признава за наследник на внука на сестра ѝ, Ерих от Померания. През юли 1396 г. датскатаия и шведския сейм обещават, че Ерик, след като достигне пълнолетие, ще получи контрол над техните държави и че скандинавските държави няма да водят война помежду си.

За да укрепи позицията на своя наследник, Маргарет свиква държавни съвети и на трите кралства в Калмар; През юни 1397 г. те изработват закон, наречен Калмарска уния. Въз основа на него Дания, Норвегия и Швеция винаги е трябвало да имат един крал, избран от династията на Ерик по линия на първородство; Скандинавските държави не трябва да се бият помежду си, а трябва да се защитават взаимно, когато са нападнати от врагове; договорите с чужди държави трябва да бъдат общи и за трите държави; обявения за бунтовник в една от тях трябва да бъде преследван в другите две, но всяка от трите скандинавски държави запазва своите специални закони. Калмарската уния донася малка полза на скандинавските държави; те били въвлечени от нея в политиката на завоевание, която се следвала от управляващата династия и която им донася много злини. Норвежците поискали да им изпратят губернатор, ако кралят не може да дойде сам; Тъй като нямали нито аристокрация, нито общ сейм, те се нуждаели от незабавната загриженост на краля за държавните им дела - но на молбите им не било обърнато внимание. ,,Управляват ни чужди жестоки чиновници (фогти), нямаме ред в монетите, няма губернатор, нито дори печат, така че норвежците трябва да ходят в чужбина за своя печат" - така се оплакват норвежците през 1420 г.

Оттук идва враждебното отношение към господството на чуждите крале и възниква цяла поредица от вълнения; хората отказват да се подчинят на чужденците и енергично се съпротивляват на всякакви атаки срещу местните закони и обичаи. Размириците в Дания дават възможност на норвежците да защитят своята независимост и да превърнат унията в лична и равноправна уния (1450 г.). Всяка от държавите запазвала свое собствено отделно име и закони, управлявала се от собствените си сънародници и имала свои отделни финанси и съкровищница. Карл Кнудсон, избран от норвежците за крал, отстъпва правата си на датския крал Кристиан I. Решено е Норвегия винаги да има общ крал с Дания; изборът на крал трябвало да се извърши в Халмщат и ако крал Кристиан остави след себе си синове, тогава те трябва първо да бъдат избрани. Оттогава нататък Норвегия има общи крале с Дания до 1814 г.

През целия 15-ти век и до 1536 г., когато свободите на Норвегия са окончателно потиснати, норвежците не престават да се тревожат и да се възмущават срещу всяко посегателство върху техните права. Те признават датските крале само след дълго колебание и съпротива. Норвежците са особено възмутени от факта, че техните най-важни и най-стари колонии, Оркнейските и Шетландските острови, са дадени от Кристиан I през 1468 г. като залог на шотландския крал и оттогава не са изкупени, така че останали във владение на Шотландия. Непрекъснато се провеждат въоръжени въстания срещу чужденците. След като датският крал Кристиан II, изгонен от Дания и подкрепен от Норвегия, е заловен от датчаните и свален, датският Ригсдаг през 1536 г., противно на Калмарската уния, превръща Норвегия от равноправен член на съюза в субектна провинция. Унищожени са отделният норвежки сейм, отделната армия и флот, отделните финанси и т.н. Върховният норвежки съд също е унищожен; всички процеси се решавали в Копенхаген от датски съдии; Там били ръкополагани епископи и там учели младежите, посвещавайки се на държавна и църковна служба. Норвежките войници и моряци се присъединяват към редиците на датския флот и войски. Администрацията на Норвегия е поверена на датските фогти, изпратени от датското правителство и управляващи я напълно независимо.

Единственото нещо, което датчаните не смеели да засегнат, са поземлените права на селяните (odelsret). Загубата на политическа независимост има депресиращ ефект върху развитието на Норвегия. Изглеждало, че замръзва на място, особено след въвеждането на Реформацията, която е въведена в Норвегия по почти същите насилствени начини като християнството. Търговията на Норвегия е унищожена от всемогъщата Ханза; индустрията не се развива. Както финансите на страната, така и населението ѝ страдат от постоянни войни с Швеция, чиито войници опустошават граничните ѝ райони. В същото време Швеция превзема три норвежки региона: Jämtland, Härjedalen и Bohuslän. В душевния живот настъпил пълен застой. Дори пренаписването на древни ръкописи спира; някой може да си помисли, че норвежците дори са забравили да четат, казва един писател. Но ако в тези отношения господството на Дания се отразява неблагоприятно на Норвегия, то в други то подейства благоприятно, насочвайки живота на Норвегия по канала, по който той започна да върви, и укрепвайки демократичните принципи, лежащи в основата на нейната политическа система.

Калмарска уния (1397-1536)


Документа на Калмарската уния от 1397г.

Калмарската уния е поредица от лични унии, започнали през 1397 г. и обединяващи трите кралства на Дания, Норвегия и Швеция под властта на датската кралица Маргрета I. На отделните части е даден суверинитет, но не и независимост. Проблемите в разпределянето на областите на влияние предизвикват бавно отслабване през 30-те години на XV в. и пълно разпадане на 6 юни 1523 г.

Начало

Началото на унията е поставно от датската кралица Маргарета I (1353–1412), след разгрома на шведския крал Албрехт Мекленбургски. Загубата на подкрепа от шведската аристокрация и надигащите се бунтовнически вълни, подкрепени от датския и норвежки регент Маргарета I, са причината за победата над Албрехт Мекленбургски през 1389 г. Албрехт е неспособен да плати налога за освобождението си в размер от 60 000 сребърни марки и като компенсация е създаден съюз между Дания, Норвегия и Швеция в град Калмар.

За крал на новосъздадната уния е провъзгласен официално на 17 юни 1397 г. племенникът на Маргарета I - Ерик Померански По време на неговото владение Калмарската уния е най-голямото кралство е Европа.

Конфликти

Швеция е страдала от честите войни на Дания с Шлезвиг, Холщайн, Мекленбург и Померания заради затрудненията в експорта на шведско желязо към останалата част на континента. Друга основна конфликтна точка е централизацията на управлението на Калмарската уния в ръцете на Дания. Шведският кралски съветник заявява равнопоставеност в рамките на самоуправление. Единството на съюза се нарушава през периода на 30-те години на XV в., а напрежението нараства дори до точка на въоръжена съпротива (Енгелбрехтски бунт).

Бунтовническите вълни са причина за навлизането на датски войски в Швеция. Ерик Померански е детрониран (1438-1439) и заменен от бездетния Кристофър Баварски. След смъртта на Кристофър през 1448 г., Швеция издига Карл VIII като крал на унията, с намерението за запазване на единството, но под управлението на шведската корона. На следващата година Карл VIII е провъзгласен и за крал на Норвегия. Доминацията на Холщайн над обединеното шведско и норвежко влияние в унията водят до решението на датския кралски съветник да провъзгласи Кристиан I Олденбургски за крал на Калмарската уния. Следващите седем десетилетия съюзът е разкъсван от постоянни войни между Дания и Швеция.

Завземане на Швеция от датския крал Кристиан II и последвалата Стокхолмска кървава баня през 1520 водят до нови бунтове от шведска страна. След успешен опит за изтласкване на датчаните от шведските земи през 1521 краят на унията е бил предизвестен.

Разпадане

След множество бунтове и войни през 1520 и 1521 г., запазването на единството е било невъзможно. Калмарската уния просъществува до 6 юни 1523, когато е декларирана независимостта на Швеция с провъзгласяването на Густав Васа за крал. Тази дата се смята основаването и обединението на съвременна Швеция.

Датско-норвежка уния (1536-1814)


Датско-норвежката държава около 1780г.

Дания-Норвегия (на датски и норвежки: Danmark-Norge) е бивша политическа единица, състояща се от кралствата Дания и Норвегия и включваща тогавашните норвежки зависими територии Исландия, Гренландия и Фарьорски острови.

След разпадането на предшественика ѝ – Калмарската уния, двете кралства влизат в друга лична уния през 1536 г., която съществува до 1814 г.

Датско-норвежката уния е реален съюз на Дания и Норвегия, съществувал от 1536 до 1814 г.; държавата също включва Фарьорските острови, Исландия и Гренландия. Датско-норвежката уния заменя Калмарската уния, която обединява и трите скандинавски кралства, след като Густав I Васа става крал на Швеция.

Дания доминира в този съюз, чиито владетели от династията Олденбург управляват кралството; официалните езици са датски и немски. Титлата на краля била ,,крал на Дания и Норвегия, на вендите и готите" (титлите на краля на готите и вендите, в обратен ред, се носели и от шведските крале).

Съюзът оказва голямо влияние върху развитието на норвежката култура; Литературният език на Норвегия е датски, след това през 19 век, след разпадането на съюза, той започва да се развива, а през 20 век съвременния литературен език на Норвегия, букмол, е кодифициран - въз основа на датския с редица норвежки характеристики, въведени в него.

По време на Наполеоновите войни, след като британците бомбардират Копенхаген, датско-норвежкото кралство се забърква в опустошителната англо-датска война от 1807-1814 г. В резултат на това Дания се обявява в несъстоятелност (1813 г.) и отстъпва континентална Норвегия съгласно Договора от Кил (1814 г.) на краля на Швеция; в същото време отвъдморските владения на Норвегия - Фарьорските острови, Гренландия и Исландия - остават в Дания. Норвежците се разбунтували срещу това решение, приели конституция и избрали датския престолонаследник Кристиан Фредерик (бъдещият крал на Дания Кристиан VIII) за свой крал, но след нахлуването на шведските войски Кристиян е свален, а възрастният шведски крал Карл XIII официално става крал на Норвегия, който четири години по-късно е заменен от основателя на Династията Бернадот Карл XIV Йохан. Така датско-норвежкият съюз е заменен от шведско-норвежкия (със запазване на отделна норвежка конституция), който продължава до 1905 г.

https://ru.wikipedia.org/wiki/История_Норвегии

https://bg.wikipedia.org/wiki/Калмарска_уния

https://ru.wikipedia.org/wiki/Датско-норвежская уния

[Hatshepsut]

Шведско-норвежка уния (1814-1905)

Норвегия през 1814г.


Кралство Норвегия през 1814г.

Кралство Норвегия е държава, която се отделя от Дания през май 1814 г. и в края на същата година става част от Шведско-норвежкия съюз.

1814 г. е повратна точка в норвежката история. В началото на годината Норвегия, която е в съюз с кралство Дания, е под морска блокада, наложена от краля на Швеция. На 14 януари 1814 г. в град Кил са подписани Килските мирни договори. Според шведско-датския мирен договор Дания отстъпи Норвегия на Швеция, оригиналните норвежки територии - Гренландия, Исландия и Фарьорските острови - с които Норвегия влиза в съюз с Дания, остават в Дания.

Датско-норвежкото кралство съществува под господството на Дания, чиито кралски особи управляват както в Дания, така и в Норвегия. Личната уния обаче не предполага подчинение на една държава на друга, така че фактът, че Дания ,,предава" Норвегия на Швеция, предизвиква възмущение в норвежкото общество. През май Конституционният конвент обявява Норвегия за независимо кралство.

На 17 май 1814 г. Учредителното събрание в Ейдсвол приема Норвежката (Eidsvoll) конституция, която е в сила и до днес в Норвегия. 17 май се празнува като Ден на независимостта в Норвегия.

Учредителното съврание в Ейдсвол, 1814г. Картина на Оскар Венгелан

На 19 май 1814 г. принц Кристиан Фредерик е провъзгласен за крал на Норвегия. Неговата власт не е призната от другите сили. На 26 юли 1814 г. Швеция започва военни действия срещу Норвегия. Норвежката армия е била значително по-малка от шведската (19 срещу 47 хиляди души) и много по-зле въоръжена. Освен това шведите имали опит във военните операции и са командвани от един от най-талантливите командири на своето време. Събитията също се развиват неблагоприятно за Норвегия.

На 14 август между норвежците и шведите в Мос е сключено примирие и конвенция, според които Карл Йохан обещава да спазва норвежката конституция, а норвежците се съгласяват да изберат шведския крал на норвежкия трон. Окончателното решение трябвало да бъде взето от извънредния стортинг (норвежкия парламент).

Извънредния стортинг се събира на 7 октомври и на 10 октомври приема тържествената абдикация на крал Кристиан Фредерик. След преговори с представители на Швеция Стортингът приема изменената норвежка конституция на 4 ноември. Военните и външнополитически правомощия на краля са ограничени, но външната политика на обединените кралства попада изцяло под юрисдикцията на Министерството на външните работи на Швеция. Кралят получава правото да назначава вицекрал на Норвегия, който представлява отсъстващия монарх. Кралят обаче не можел да назначава шведи на постове в Норвегия (с изключение на поста на губернатор). На 4 ноември стортингът избира Карл XIII за крал на Норвегия. Швеция и Норвегия се обединяват под управлението на един монарх.

До края на годината норвежкият парламент решава да се присъедини към Швеция чрез лична уния с признаване на властта на шведския крал, което предполага наличието на общ монарх и обща външна политика за двете страни, но със запазване на тяхната собствена конституция (с изменения, за да се вземе предвид създаването на съюза), парламент и закони. Въпреки че националистическите стремежи на норвежците не са напълно реализирани до събитията от 1905 г., кризата от 1814 г. бележи повратна точка в събитията, които впоследствие ще доведат до пълна независимост на Норвегия.

Шведско-норвежката уния


Коронация на Карл XIV Йохан като крал на Норвегия в катедралата Нидарос, картина на Якоб Мунк

Шведско-норвежката уния, също така Обединените кралства Швеция и Норвегия (на шведски: Förenade Konungarikena Sverige och Norge, на норвежки: De forenede Kongeriger Norge og Sverige) е реален съюз на Швеция и Норвегия, съществувал от 1814 до 1905 г. .

Съюзът е сключен в резултат на шведско-норвежката война от 1814 г. (преди това същото е предвидено в Договора от Кил, който прекратява датско-норвежкия съюз). Съюзът е компромис между норвежкото желание за независимост, от една страна, и желанието на Швеция да компенсира загубата на Финландия в резултат на войната с Русия и Померания в резултат на войната с Четвъртата коалиция. Швеция се ангажира да признае вътрешната независимост на Норвегия и нейната конституция от 1814 г. (както е изменена, за да вземе предвид създаването на съюза). Прекратена е от Карлщадските споразумения от 1905 г., след което Норвегия получава пълна независимост и собствен крал Хокон VII.

Предистория

По време на Наполеоновите войни Швеция застава на страната на антифренските коалиции. От 1807 г. шведска Померания е окупирана от Наполеон по време на Полската кампания. Това принуждава престолонаследника Карл XIV Йохан да води по-активна външна политика и да поеме враждебен спрямо Франция курс. Швеция влиза във войната със съюзника на Франция, Дания, на страната на антинаполеоновата коалиция. В резултат на мира от Кил през 1814 г. Дания трябвало да отстъпи цяла Норвегия на Швеция като компенсация за загубата на Померания. Норвежците обявяват независимост веднага след това и Карл Йохан изпраща експедиция, за да установи властта си там. Нашествието е сравнително бързо и безкръвно. През същата година е сключен шведско-норвежкият съюз, който предвижда общ монарх и обща външна политика за двете страни, но със запазване на собствената им конституция, парламент и закони. Този военен конфликт е последното участие на Швеция във въоръжени конфронтации през 19 век. След него Карл Йохан последователно провежда политика за укрепване на мира, която става основа на шведския неутралитет.

Унията през периода 1815-1860

Условията на съюза били постоянно предмет на дебат. Докато шведската страна се опитвала да укрепи съюза, за да създаде единна държава в бъдеще, норвежците защитават своята автономия. Норвежците постигат известен успех през 1835 г., когато членовете на норвежкото правителство получават правото да участват в решенията, засягащи външната политика в Министерството на външните работи в Стокхолм. Освен това норвежката икономика се възползва от облекчаването на митата между страните, прието през 1825 г.

Норвегия имала широка вътрешна независимост, но била част от задължителен военен съюз с Швеция и нямала свои собствени външнополитически органи.

По предложение на смесения шведско-норвежки комитет Оскар II въвежда ново знаме и герб на съюза, които отговарят на норвежките искания за пълно равенство между страните. И двете страни получават свои собствени знамена за търговския флот и флота, с мини флаг на съюза в ъгъла. Гербът на съюза се състоял от два герба с еднакъв размер с корони отгоре, които символизирали двете половини на съюза.

Знаме на шведско-норвежката уния

Унията от 1860 до 1905г.

От 1860 г. отношенията между страните стават все по-напрегнати. Имало големи политически разногласия между политиците на двете страни, които отслабват съюза и довеждат до укрепване на позициите на Норвегия. През 1859 г. възниква конфликт поради факта, че Карл XV, който се възкачил на трона, с подкрепата на шведското обществено мнение, отказал да изпълни обещанието си да премахне поста генерал-губернатор на Норвегия, който се считал от норвежците за символ на шведското надмощие в тяхната страна. Генерал-губернаторите се назначавали от краля и били негови представители в Норвегия. Конфликтът приключва през 1873 г., когато постът генерал-губернатор е премахнат и ръководителят на норвежкото правителство получава титлата министър-председател.

През 1872 г. Стортингът приема закон, позволяващ на членове на норвежкото правителство да участват в работата му, но Оскар II отказва да подпише закона и се опитва да наложи вето. Това предизвика нова криза и дебат дали кралят може да използва ветото си по конституционни въпроси. Конфликтът завършва с победа за Стортинга, когато Оскар II подписва закона през 1884 г. Ветото на краля върху промените в конституцията също е премахнато, което означава голяма победа за парламентаризма в Норвегия.

Следващата криза избухва заради искането на норвежците да имат свое знаме, без значката на унията. През 1890 г. Стортингът гласува няколко пъти срещу ветото на Оскар II за премахване на символа на съюза от норвежкото знаме. В крайна сметка Оскар II отстъпва и одобрява закона, което предизвика бурен протест сред консервативните среди в Швеция, подобно на предишните отстъпки. Дори такъв умерено консервативен политик като Йохан Август Грипенстед критикува отстъпките в пресата и казва, че ,,вече не можеш да си играеш добре с норвежците, но трябва да ги държиш на къса каишка и да ги усмиряваш с камшик".

Град Тронхайм през 1880г.

Разрив на унията

В допълнение към вътрешните политически кризи, различните пътища на развитие, следвани от страните, и големите успехи на норвежците в областта на икономиката в края на 19 век (по-специално в областта на корабостроенето норвежците през 1896 г. заемат 3-то място в света по общ тонаж, отстъпвайки само на Великобритания и Германия). До окончателния крах на съюза води така нареченият консулски въпрос, който се състои във все по-настоятелните искания на норвежците да имат собствено консулство, а всъщност пълно равенство с Швеция. През 90-те години на XIX век към тези искания се присъединяват и консервативните буржоазни среди в Норвегия.

На 17 май 1905 г. - Денят на норвежката конституция - известният норвежки изследовател Нансен говори на митинг в Кристиания, където по-специално заявява:

« Сега разбираме: каквото и да се случи, ние трябва и ще защитим нашата независимост и правото на самоопределение в нашите собствени дела, трябва да защитим нашето право или да умрем за него. »

Оскар II отказва да изпълни исканията за собствено консулство, което води до дълбоки разделения и правителствена криза в Норвегия. На 23 май 1905 г. Стортингът гласува единодушно за създаването на норвежки консулски орган, което Оскар II отново не одобрява. Норвежкото правителство на Кристиан Михелсен подава оставка, която кралят също не приел. След това стортингът обявява, че кралят вече не може да изпълнява дълга си към народа и разпуска съюза на 7 юни 1905 г. На 13 август 1905г. се провежда референдум, на който 368 208 души гласуват за прекратяване на съюза, 184 души гласуват против. Установени са повредени 3519 формуляра. В референдума участваха само мъже. Две седмици по-късно, въз основа на резултатите от аматьорско гласуване сред жените, са събрани 244 765 подписа за прекратяване на съюза.

Едностранното оттегляне на Норвегия от съюза води до напрежение и обща мобилизация от двете страни на границата, но след интензивни преговори в Карлщад през август и октомври 1905 г. е постигнато споразумение за мирното разтрогване на съюза. Страните постигат споразумение за условията на прекратяване и Швеция признава независимостта на Норвегия. На 26 октомври външните министри Фредрик Вахтмайстер (от Швеция) и Йорген Льовланд (от Норвегия) подписват споразумението.

На главния площад на Карлстад има паметник на мирното разтрогване на унията.

Паметник на мирното разтрогване на унията в Карлстад

Причини за разпада на унията

Осъществимостта на съюза е била поставена под съмнение от норвежците през целия период. Ако в Швеция една от причините, поради които съюзът трябва да бъде запазен, е заплахата от Русия, то в Норвегия такава заплаха никога не е била усетена. В Швеция страхът от Русия е причинен от многото войни с нея, докато Норвегия от векове е свързана с Русия само чрез мирни търговски контакти. Освен това Норвегия, като част от Дания, е била съюзник на Русия срещу Швеция. Поражението на Русия в Руско-японската война от 1904-1905 г. облекчава страха от руско нахлуване в Швеция и по този начин може би необходимостта от съюз с Норвегия.

Основната причина за разрива обаче е липсата на възможност за провеждане на собствена външна политика, толкова важна за Норвегия, поради сключването на търговски договори с важен партньор - Великобритания.

Съюзът е прекъснат не поради особена враждебност между народите, а защото основата за неговото изграждане е остаряла през втората половина на 19 век. Правителствените служители в Швеция и Норвегия разбират, че идва ново време и премахват съюза. На негово място през следващите години са изградени силни политически и инфраструктурни връзки между страните, което довежда до тясно и мирно сътрудничество, което продължава и до днес.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Норвегия (1814)

https://ru.wikipedia.org/wiki/Шведско-норвежская_уния

[Hatshepsut]

Норвегия през първата половина на ХХ век

Обявяване на независимостта

На 23 януари 1899 г. крал Оскар II, поради влошено здраве, прехвърля управлението на Швеция и Норвегия като регент на своя син престолонаследник принц Густав. На 15 февруари Густав обявява, че на Хагската мирна конференция Швеция и Норвегия ще бъдат представени от един общ делегат, а не от двама делегати, както желае норвежкият стортинг. Това решение е една от непосредствените причини, когатото Густав влиза в Кристиания (Осло), той да бъде посрещнат с враждебна проява от страна на хората; напротив, след завръщането си в Стокхолм той е ентусиазирано приет от шведския народ. Тук става по-ясно от всякога, че борбата между Швеция и Норвегия се води не само от правителствата, но и от народите, всеки от които бил почти единодушен по този въпрос.

През май 1899 г. Стортингът гласува единодушно, без дебат, за извънреден заем за армията и флота от 11,5 милиона крони. На 11 май крал Оскар отново поема управлението на страната. През октомври 1899 г. Стортингът приема предложение за заем от 30 000 000 крони за разширяване на железопътната мрежа. През октомври 1900 г. се провеждат нови избори за Стортинг, този път на базата на всеобщо избирателно право. Те не правят почти никакви промени в състава на партиите: десните се увеличават с два гласа (от 35 на 37), левите губят 2 гласа (от 79 на 77), но запазват мнозинството си от 2/3. Лидерът на крайните радикали, последният президент на Стортинга Улман и бившият премиер Станг, напускат политическата сцена.

В началото на 1905 г. министър-председателят Гагеруп се пенсионира и е заменен от Михелсен. През май 1905 г. чрез Стортинга е приет нов избирателен закон, който въвежда преки избори, установява индивидуални избори в областите и увеличава броя на членовете на Стортинга от 114 на 123.

В началото на 1905 г. крал Оскар, поради заболяване, отстъпва кралската власт на своя наследник Густав, който е антипатичен на норвежците. Стортингът приема закон за разделяне на шведско-норвежкото министерство на външните работи на две отделни и създаване на специални норвежки консулства; Густав отказва да го санкционира; Правителството на Михелсен отговаря с оставка. Регентът, след неуспешни опити да състави нов кабинет, отказва да я приеме.

След това Стортингът единодушно, на 7 юни 1905 г., приема резолюция за разтрогване на унията с Швеция. Не искайки обаче да доведе въпроса до война, Стортингът, с всички гласове против 4 социалдемократи, решил да поиска от Оскар II да позволи на един от по-малките му синове да заеме мястото на крал на Норвегия; Социалдемократите, които гласували против това предложение, искали да се възползват от възможността да провъзгласят Норвегия за република. Резолюцията, приета от Стортинга, гласи: ,,предвид факта, че всички членове на министерството подадоха оставка; с оглед на декларацията на краля, че не е в състояние да състави ново правителство; С оглед на факта, че по този начин конституционната кралска власт е престанала да изпълнява функциите си, Стортингът инструктира членовете на министерството, които сега са подали оставка, временно да поемат правомощията, принадлежащи на краля, и под името на норвежкото правителство, да управлява страната въз основа на конституцията на норвежкото кралство и съществуващите закони, въвеждайки в тях онези промени, които неизбежно са причинени от разкъсването на съюза, който свързваше Норвегия с Швеция под управлението на един крал, който престана да изпълнява функциите си на крал на Норвегия."

Едновременно с тази резолюция Стортингът решава да изготви петиция до крал Оскар, в която упорито се твърди, че природата на унията се тълкува неправилно от Швеция. Солидарността на интересите и непосредственото единство са по-ценни от политическите връзки; съюзът става опасност за това единство; разрушаването на съюза не е свързано с враждебни чувства нито към шведския народ, нито към династията. В заключение Стортингът изразява надежда, че новият избор на крал ще подготви за Норвегия нова ера на спокойна работа и истински приятелски отношения с народа на Швеция и нейния крал, към чиято личност норвежкият народ неизменно ще запази чувства на уважение и преданост. В прокламацията на Стортинга към норвежкия народ е изразена надеждата, че норвежкият народ ще живее в мир и хармония с всички народи, особено с шведския, с който е свързан с множество естествени връзки. Министерството изготвя петиция до краля, в която, споменавайки решението му да не приема оставките им, те заявяват, че по силата на конституцията кралят е длъжен да даде на страната конституционно управление. От момента, в който кралят забранява сформирането на отговорен кабинет, норвежката кралска власт престава да функционира. Политиката на краля по въпроса за преустройството на консулското законодателство е несъвместима с конституционния режим; никое друго правителство не е склонно да поеме отговорност за тази политика и настоящият кабинет не може да участва в нея.

Крал Оскар протестира срещу поведението на Стортинга и не се съгласява с възкачването на един от синовете му на норвежкия трон, позовавайки се на нарушение на конституцията от Стортинга. От формална гледна точка такова нарушение несъмнено е имало, тъй като актът за съюз с Швеция е конституционен акт в Норвегия и като такъв може да бъде променен или отменен само след приемането му два пъти в два последователни стортинга и съгласието на короната. Норвежката страна отговаря на това, че кралят е първият, който е поел по пътя на нарушаване на конституцията, като е отказал да санкционира закона, приет от Стортинга, не е приел оставката на министерството и не е сформирал ново, така че всичките му дейности са протичали без приподписването на министерството, отговарящо за Стортинга. В отговор на това изявление кралят изпраща съобщение до президента на Норвежкия стортинг, в което твърди, че не е надхвърлил правата, предоставени му от конституцията, и че Норвежкият стортинг е извършил революционен акт.

В първия момент след тези преговори кралят явно насочвал нещата към война; на свой ред норвежкото временно правителство, оглавявано от Михелсен, енергично се подготвяло за това. Името на краля вече не се споменавало на службите в църквите; започва да се раздава правосъдие от името на временното правителство, на което цялата армия единодушно се заклева във вярност. Всички норвежци, които са били на дипломатическа служба в Швеция и Норвегия, се пенсионират; само пратеникът във Вашингтон Грип останал на поста си. Временното правителство създава Министерство на външните работи, но то не може да назначава консули, докато не бъде признато от европейските сили. Сесията на шведския Риксдаг е открита на 20 юни. Председателят на Шведския съвет на министрите казва, че не е в интерес на Швеция да се прибягва до насилие и се изказва в полза на преговори с Норвегия. Опасността от война е предотвратена. Норвежкото временно правителство, в желанието си да намери подкрепа сред народа, прибягва към референдум, който дотогава не е практикуван в Норвегия. На 13 август 1905 г. се провежда народен вот за разваляне на унията с Швеция; Референдумът е предшестван от страстна кампания. Резултатът надминава и най-горещите очаквания: 321 197 гласа са дадени за раздяла с Швеция, само 161 гласа били против; В гласуването участват 81% от всички имащи право на глас.

Пощенска марка от времето на референдума за независимост на Норвегия. Надписът означава "Да, ние обичаме тази страна" - националния девиз на Норвегия

На 31 август се открива конференция на шведски и норвежки делегати, избрани от парламентите на двете страни. На конференцията двете страни постигат споразумение, въз основа на което Норвегия се задължава да разруши укрепленията, разположени близо до границата. В Стортинга това предизвиква недоволство в крайната левица, но с мнозинство от гласовете Карлщадската конвенция е ратифицирана и след ратификация от шведския Риксдаг тя влиза в сила. След това се появил въпросът дали Норвегия трябва да бъде монархия или република. В страната имало оживено вълнение; Социалдемократите и радикалите застанали за установяване на република. Цялата дясна партия, напротив, настоявала за монархическа форма на управление, изтъквайки, че норвежката конституция е най-републиканската в света и дори като кралство Норвегия ще остане в действителност република, само с наследствен президент чиято власт е била по-ограничена от тази на английския крал или френския президент на републиката. Една република може да остави Норвегия сама политически, докато един крал, особено ако датският принц Карл бъде избран за крал, би донесъл със себе си съюз с редица сили. Очевидно това съображение е имало решаващо влияние; както стортингът, така и народът на референдум установяват монархическа форма на управление и избират за крал Карл, принц на Дания, който се възкачва на трона под името Хокон VII.

Първи години на независимост 1905-1914

В началото на 20-ти век младата независима държава изпитва същите проблеми като своите скандинавски съседи: от една страна, те преживяват период на бързо икономическо развитие, от друга страна, изостават от най-развитите страни от това време и не са сред силите, които решават съдбата на света.

Норвегия традиционно развива риболов и търговско корабоплаване, което позволява формирането на национален капитал, но степента на концентрацията му значително изостава от общия темп на Запада. Въпреки факта, че Норвегия създава експортно производство на торове, суровини за бои и експлозиви, естеството на икономиката остава на аграрно-промишлено ниво.

При липсата на вътрешен свободен капитал индустриализацията е възможна само с привличането на чужд капитал. Но за Норвегия, която току-що е получила независимост от Швеция, въпросът за привличането на чуждестранни инвестиции е тясно преплетен с въпросите на националната сигурност. Това е особено очевидно в най-големия вътрешнополитически проблем от онова време - въпросът за ,,концесионното законодателство".

Норвегия има огромен брой водопади, което прави възможно получаването на много евтина електроенергия от водноелектрически централи, построени върху тях, което от своя страна дава възможност за развитието на енергоемки индустрии. Чуждестранният капитал проявява повишен интерес към този ресурс, който понякога се нарича ,,бели въглища", и бил готов да инвестира значителни средства, при условие че получи собственост върху водните пътища и получи изключителни права за изграждане на нови предприятия.

Норвежката общественост е разтревожена, че най-важните природни ресурси на Норвегия ще бъдат изкупени от чужденци. Освен че възпрепятства изграждането на националната икономика, в дългосрочен план това може да подкопае новоспечелената независимост на страната.

През 1906 г. е приет закон, който временно забранява продажбата на норвежки резервоари, мини и гори на чуждестранни граждани и компании, в които чужденци притежават контролен пакет акции. Законът е наречен ,,панически" и всъщност дава почивка на норвежците в решаването на проблема с регулирането на националната собственост.

Въпреки това, имало разделение в Стортинга по отношение на по-нататъшните действия: радикалното ляво крило на Venstre (Либералната партия), с подкрепата на HPП (Социалдемократическата партия), иска намеса на държавата в процесите на отчуждаване на земи и контрол върху тях; от друга страна, дясното крило на Венстре е склонно да ограничи чуждия капитал, но в полза на своя. Антимонополната кампания, която се разгърнала в обществото, води до разделяне на партията Venstre на радикално мнозинство, водено от Г. Кнудсен, и умерено малцинство, което впоследствие организира партията Frisinnede Venstre (включваща по-специално членове на изпълнителния комитет Йорген Льовланд, министърът на земеделието Свен Орестад). Разделението във Венстра също довежда до разпадането на коалиционното правителство на дясното крило на Венстра и партията Høyre (Консервативната партия). Правителството, ръководено от Йорген Льовланд и сформирано през 1907 г., издържа на власт само до края на 1908 г.

Радикалното крило на Венстре, с подкрепата на НРП, формира ново правителство начело с Г. Кнудсен, което през 1908 г. приема окончателния Закон за концесиите. В съответствие със Закона за концесиите, забраната от 1906 г. е премахната, но концесиите стават срочни, периодът е определен на 60-80 години, след което правата върху водните пътища отново се прехвърлят на държавата. Освен това правителството си запазва правото да отчуждава безвъзмездно в полза на държавата всички изградени обекти след този срок.

Според Høyre и Frisinnede Venstre този закон нарушава принципите на частната собственост, но консерваторите никога не успяват да принудят правителството на Кнудсен да преразгледа този закон.

Норвегия по време на Първата световна война

На 4 август 1914 г. Норвегия обявява своя неутралитет. Норвегия доставя на Германия руда и риба, но през август 1916 г. Великобритания, използвайки факта, че 85% от доставките на норвежкия риболов с необходимите суровини, предимно гориво, идват от британски или контролирани от Великобритания източници, получава от Норвегия забрана за износ на всички уловени или произведени рибни продукти (с изключение на консерви). Изключение се прави за не повече от 15% от улова, но с гаранция, че за производството му няма да се използват материали (гориво) от зоната под контрола на Великобритания и нейните съюзници.

Доставките на норвежки суровини за Германия обаче продължават, което причинява спирането на британския износ на въглища за Норвегия през декември 1916 г. Те се възобновяват през февруари 1917 г. след спирането на износа на норвежки пирит за Германия.

Норвежки търговски кораби са потапяни от немски подводници. През април 1917 г. норвежкото правителство тайно се съгласява да прехвърли своите търговски кораби във Великобритания и Франция за обслужване по относително безопасни линии при условия на чартър или реквизиция.

От лятото на 1916 г., поради блокадата, икономическото положение на Норвегия рязко се влошава. Държавното регулиране е въведено чрез лицензи за износ, контрол на цените, държавни покупки и разпределение на оскъдни суровини. Тогава е въведено регулиране на селскостопанското производство и нормиране на потреблението.

Норвегия през междувоенния период

След края на Първата световна война икономическото положение на Норвегия остава трудно. В края на 1921 г. една трета от търговския флот на страната е спрян.

В края на 20-те години норвежката икономика излиза от състоянието на стагнация, но още през есента на 1930 г. е засегната от световната икономическа криза. Либералното правителство на Мовинкел предприема редица мерки за стабилизиране на икономиката: получава се заем от Великобритания за подпомагане на банките и се въвежда отново държавен монопол върху търговията със зърно.

Започвайки с изборите през 1933 г., на които социалдемократическата Норвежка работническа партия печели 69 места в Стортинга от 150, НРП става управляваща партия. В продължение на няколко десетилетия (до изборите през 2001 г.) HPП последователно получава повече от 40% от местата в парламента, а от 1945 до 1959 г. печели мнозинството от местата на изборите.

През 1935 г. Норвежката работническа партия формира правителство с парламентарно мнозинство, водено от Йохан Нигорсвол. Той създава държавен фонд за подпомагане на предприятията, държавна индустриална банка и централизира продажбата на зърно, мляко и риба. Използвайки удръжки от приходите на компаниите, са създадени специални фондове за осигуряване на компаниите и техните служители по време на периоди на спад на производството. През пролетта на 1935 г. Норвегия започва постепенно да излиза от кризата.

https://ru.wikipedia.org/wiki/История_Норвегии

[Hatshepsut]

Норвегия във Втората световна война


Германски офицер пред Народния театър в Осло, 1940 г.

Норвегия участва във Втората световна война на страната на Съюзниците от 9 април 1940 година до края на войната.

В първите месеци на войната Норвегия запазва неутралитет, но през април 1940 година е нападната от Германия, която в рамките на два месеца завзема цялата територия на страната. Кралското семейство се евакуира в Лондон, заедно с правителството на Йохан Нюгорсволд, което продължава да действа в изгнание. Смята се, че 10% от населението на Норвегия е подкрепяло нацистката окупация, въпреки че броят е несигурен. По-голямата част от населението на Норвегия обаче отхвърлят окупацията и се борят срещу нея по различни начини. Североизточната част от страната е завзета от Съюзниците през есента на 1944 година, но боевете в северните и западните райони продължават до пролетта на 1945 година.

От нахлуването на 9 април 1940 г. Норвегия е под военна окупация от германските сили и германската гражданска администрация в сътрудничество с прогерманското правителство. Окупацията на Норвегия от нацистка Германия приключва на 8 май 1945 г. след общата капитулация на германските сили в Европа.

Втората световна война, 1940г.

Предистория

По време на Първата световна война Норвегия остава неутрална. След 1933 г. развитието на Норвегия зависи от три фактора:

• твърда финансова политика, насърчавана от консервативните партии;
• пацифизмът се насърчава от Норвежката работническа партия, която е на власт от 1933 г.;
• доктрината за неутралитет, която твърди, че няма да има нужда Норвегия да участва във войната, ако остане неутрална.

В края на 30-те години Стортингът увеличава военния бюджет, въпреки нарастващия национален дълг. Както се оказва по-късно, повечето от плановете, включени в бюджета, не са изпълнени навреме.

Въпреки че принципът на неутралитет остава в сила до германската инвазия, всички знаят, че норвежкото правителство не иска да бъде във война с Великобритания на първо място. До есента на 1939 г. се смята, че Норвегия не само е готова да защити своя неутралитет, но и да се бори за своята ,,свобода и независимост". Усилията за подобряване на бойната готовност се засилват между септември 1939 г. и април 1940 г.

Германското нахлуване в Норвегия

Нахлуването в Норвегия започва в нощта на 8 срещу 9 април 1940 г. Германия нахлува в Норвегия под предлог, че Норвегия се нуждае от защита от военна агресия от Великобритания и Франция. Стратегически Германия решава следните проблеми чрез тази операция:

• Получава достъп до свободни от лед северни норвежки пристанища за по-нататъшен достъп до Северния ледовит океан и Северния Атлантик.
• Получава достъп до шведска желязна руда, която се изнася през Нарвик.
• Британското и френското нахлуване в Норвегия е предотвратено.
• Пропагандата на нацистка Германия се укрепва.

В съответствие с доктрината Блицкриг германските въздушни и военноморски сили атакуват Норвегия като част от операция Weserübung, която започва на 9 април 1940 г. С цел да се закрепят в Осло и Трондхайм, те започват сухопътна офанзива срещу разпръснатата вътрешна съпротива в Норвегия. Норвежката армия предприема няколко контраатаки, но без успех. Въпреки че военната съпротива в Норвегия има малък военен успех, тя имаше значителен политически ефект, позволявайки на норвежкото правителство, включително кралското семейство, да напусне Норвегия и да сформира правителство в изгнание. Това до голяма степен се дължи на загубата на немския крайцер Blücher в Oslofjord в първия ден от нахлуването, както и на сблъсъка между германските и норвежките сили при Midtskogen, когато норвежците успешно защитават своя крал от плен.

Повечето и най-добрите норвежки оръжия са загубени през първите 24 часа след германската инвазия, което значително намалява ефективността на норвежците. Военната съпротива в Южна Норвегия е прекратена на 2 май.

След края на военните действия през 1940 г. е създаден Райхскомисариат Норвегия, ръководен от Йозеф Тербовен. Създаден е щаб на военната икономика, за да управлява норвежката икономика.

Немски войник в Киркенес, Норвегия

През лятото на 1940 г. на норвежка територия има 7 пехотни дивизии на Вермахта.

Към 22 юни 1941 г. частите на германската армия ,,Норвегия" (три армейски корпуса) са разположени на територията на Норвегия и Северна Финландия; в пристанищата на Норвегия има 5 германски разрушителя, 6 подводници и редица спомагателни кораби , както и бивши кораби на норвежката армия, прехвърлени под контрола на германския флот (3 разрушителя, 2 минни заградителя и 10 патрулни кораба).

Към 1 април 1942 г. на територията на Норвегия има 8 пехотни и 1 танкова дивизия на Вермахта, както и авиация на 5-ти въздушен флот на Луфтвафе; в пристанищата има линкора Тирпиц, тежките крайцери Lützow и Hipper, лекият крайцер Кьолн, две флотилии разрушители, 20 подводници, както и ескортни и спомагателни кораби. Впоследствие от началото на август до средата на ноември 1942 г. две дивизии са прехвърлени от Норвегия в СССР.

В началото на ноември 1943 г. общата численост на германските войски в Норвегия е 380 хиляди души. През декември 1943 г. в пристанищата на Норвегия има германски бойни кораби Scharnhorst и Tirpitz, 14 разрушителя и миноносци, 2 минни заградители, повече от 50 патрулни кораба и миночистачи, до 20 подводници, флотилия от торпедни катери, както и спомагателни кораби, малки патрулни катери, на летищата са базирани над 200 самолета.

Към началото на 1944 г. в Норвегия има 13 германски дивизии. В средата на февруари 1944 г. една пехотна дивизия е изпратена на източния фронт.

Броят на войските на SS в Норвегия под командването на Вилхелм Редис е около 6 хиляди души.

Движение за съпротива в Норвегия

По-голямата част от норвежците се противопоставят на окупацията. Съпротивата е до голяма степен подкрепена от правителството в изгнание, базирано в Лондон, което редовно разпространява нелегална преса на норвежки език и също така координира саботажни нападения срещу нацистките окупатори.

Съпротивата приема различни форми. Някои норвежци участват във въоръжена съпротива, други ги подкрепят, а много норвежци извършват актове на гражданско неподчинение. С течение на времето се организира въоръжена съпротива, предимно под единно командване. Направено е разграничение между тилови (норвежки: Hjemmefronten) и фронтови операции (норвежки: Utefronten). Норвежкият флот и норвежките войски действат като част от британските въоръжени сили. Единството на командната структура е инструмент за организираното предаване на властта през май 1945 г.

На 10 август 1940 г. Норвежката комунистическа партия отправя призив за засилване на борбата срещу германските окупатори. През есента на 1940 г. антинацистки демонстрации се провеждат в Берген, Трондхайм и Сармсборг.

На 10 септември 1941 г. в Осло се провежда стачка, в която участват 25 хиляди работници. Германските войски разпръскват стачкуващите, десетки работници са арестувани, а двама синдикални активисти (V. Hansteen и R. Wikström) са застреляни.

В средата на ноември 1941 г. в Осло се провежда студентска стачка.

През февруари 1943 г. във Веморк група норвежци, обучени от британските разузнавателни служби, взривяват цех на предприятието Norsk Hydro за производство на тежка вода.

През април 1943 г. норвежки нелегални бойци взривяват немски кораб.

На 15 март 1945 г. се провежда една от най-мащабните акции на Норвежкото съпротивително движение - единствената железопътна линия, свързваща Южна Норвегия със северната част на страната, е взривена на повече от 1000 места.

Колаборационизъм

Сравнително малко норвежци са били явни колаборационисти. Изчислено е, че около 10% от норвежците са подкрепили нацистката окупация, въпреки че тази оценка е несигурна и взема предвид различни видове подкрепа по време на окупацията.

Партията на националното единство, която включва държавни служители и представители на бизнеса, си сътрудничи с германците.

Представители на бизнес общността и собствениците на предприятия активно си сътрудничат с Германия (по-специално те изпълняват германски поръчки, включително поръчки от германската окупационна администрация и поръчки за германската армия и военна индустрия);

към 1 април 1941 г. 275 предприятия в Норвегия изпълняват поръчки на Вермахта на обща стойност 59 005 марки
към 1 януари 1942 г. 263 предприятия в Норвегия изпълняват поръчки на Вермахта на обща стойност 55 740 хиляди марки

Редица интелектуалци, включително журналисти и издатели на печатни издания, публикувани в Норвегия, участват в нацистката пропаганда. Най-видният сътрудник сред норвежката интелигенция е Кнут Хамсун.

По време на окупацията в Норвегия продължава да действа норвежката полиция, чиито служители изпълняват заповедите на германската окупационна администрация (участват в претърсвания и арести на антифашисти, членове на Съпротивителното движение, евреи и др.), въпреки че някои полицейски служители си сътрудничат с антигерманските сили.

През юни 1941 г. в Норвегия са открити центрове за набиране на норвежки доброволци за Източния фронт; на 1 август 1941 г. е създаден доброволческият легион на СС ,,Норвегия". През 1942 г. Норвежкият легион е изпратен на Ленинградския фронт.

През февруари 1942 г. с разрешението на германската окупационна администрация е създадено ,,Националното правителство", оглавявано от Видкун Куислинг.

През август 1943 г. правителството на Квислинг обявява война на СССР и през януари 1944 г. започва мобилизирането на 70 хиляди норвежци във военни части, които трябвало да участват във военните действия на Източния фронт. Мобилизацията е прекъсната към 19 май 1944 г., на мобилизационните пунктове пристигат 300 души. Общо около 15 хиляди души са мобилизирани в Норвегия по време на войната, от които 6 хиляди са изпратени на съветско-германския фронт.

През петте години на окупация няколко хиляди норвежки жени раждат деца от немски войници като част от специална немска програма. Тези майки са остракизирани и унижавани след войната, получавайки обидни прякори като ,,немски курви" (норвежки tyskertøser). Децата от тези връзки са наричани ,,потомство на германците" (норвежки tyskerunger) или ,,нацистки хайвер" (норвежки naziyngel). 14 хиляди норвежки жени са арестувани в Норвегия по подозрение в колаборационизъм и сътрудничество с врага; 5 хиляди от тях са поставени в трудови лагери за година и половина без съд и следствие, децата им са отнети от тях и са настанени в сиропиталища. Жените са били с обръснати глави и са били бити и изнасилвани. В интервю за шведския вестник Dagens Nyheter един от ,,потомството на германците" каза, че по време на престоя си в сиропиталище в Берген такива деца са били принуждавани да маршируват из града, като жителите на града могат да ги плюят и бият. Дискусията за рехабилитацията на такива деца започна с телевизионни изяви през 1981 г., но едва напоследък потомците на тези връзки започнаха да се чувстват доста свободни.  (доколкото знам, подобно унизително отношение към такива жени е имало и във Франция, а вероятно и в други западноевропейски страни. Антифашистките свине са свине и нищо повече.)

След края на войната най-активните колаборационисти са изправени пред съда - общо 28 750 души са арестувани, като повечето от тях са освободени от ареста след кратко време (към 15 юли 1945 г. 14 хиляди души остават в ареста), 45 са осъдени на смърт за държавна измяна и военни престъпления (всъщност само 37 са разстреляни - 25 норвежци и 12 германци), други 77 норвежци и 18 германци са осъдени на доживотен затвор.

Видкун Квислинг

Видкун Квислинг (1887-1945)

Видкун Квислинг (на норвежки: Vidkun Quisling, [ˈʋɪdkʉn ˈkʋɪʃlɪŋ]) е норвежки политик, основател на крайнодясната партия Национално единение и ръководител на фактическото правителство на Норвегия по време на окупацията на страната от Германия през 1940 – 1945 година.

Биография

Квислинг е роден на 18 юли 1887 година във Фюресдал в семейството на лутерански пастор. Той завършва Военното висше училище с най-високия успех от неговото основаване през 1817 година дотогава, и от 1911 година е на служба в Генералния щаб, където се специализира във въпросите, свързани с Русия. За няколко месеца през 1918 година е аташе в норвежкото представителство в Петроград, през 1919 година участва в норвежка мисия в Хелзинки.

През 1921 – 1923 година Видкун Квислинг участва в благотворителната кампания на Фритьоф Нансен за ограничаването на последствията от Глада в Русия и по време на своя престой в Харков се жени последователно за Александра Воронина и Мария Пасечникова. Квислинг се уволнява от армията и тримата заминават за Париж. През ноември 1924 година той пътува до България във връзка с кампания на Фритьоф Нансен за подпомагане на бежанците на Балканите. През този период Квислинг поддържа контакти с норвежката крайна левица, застъпва се за създаване на народна милиция за борба с ,,реакцията" и за установяване на дипломатически отношения със Съветския съюз.

През лятото на 1925 година Нансен и Квислинг пътуват в Армения, отново във връзка с проекти за подпомагане на бежанците, които обаче не получават финансиране от Обществото на народите. От май 1926 година Квислинг работи в Москва при норвежкия бизнесмен Фредерик Прюц, собственик на частично национализирано предприятие. През пролетта на 1927 година става секретар на норвежката легация, която по това време представлява и интересите на Великобритания.

В края на 1929 година Видкун Квислинг се връща в Норвегия и със съдействието на Прюц започва да организира политическа партия, използвайки йерархичния модел на Комунистическата партия в Съветския съюз. През 1931 – 1933 година той е министър на отбраната на Норвегия и се оттегля от партийния проект. След 1933 година подновява усилията си в тази насока и създава партията Национално единение, която има много ограничен успех при участията си в избори.

По време на Операция ,,Везерюбунг" през 1940 година, когато Германия окупира Норвегия, Видкун Квислинг застава начело на държавен преврат, с който е създадено подкрепяно от германците норвежко правителство. През 1940 и 1942–1945 година Квислинг заема поста министър-председател в окупирана Норвегия, но повечето страни в света признават за легално правителството в изгнание на Юхан Нюгорволд.

Смъртна присъда

След края на германската окупация през май 1945 г. Квислинг е осъден на смърт за държавна измяна, убийство и злоупотреби.

Видкун Квислинг е разстрелян на 24 октомври 1945 г. в Осло.

Квислинг като съществително

По време на Втората световна война думата quisling става синоним на предател. Терминът е измислен от британския вестник The Times в заглавната им страница от 15 април 1940 година, озаглавен ,,Quislings everywhere." (Квислинги навсякъде).

Съществителното оцелява и за известно време по време и след Втората световна война е използвана негова глаголна форма ,,to quisle". Онзи, който е наречен квислинг е определян като извършващ държавна измама.

Освобождение на Норвегия

През последните две години от войната норвежкото правителство в изгнание получава разрешение и съдействие от Швеция за създаване на военни части в Швеция (т.нар. ,,полицейски сили"), набирани от норвежки бежанци. Терминът ,,полиция" е относителен, поради факта, че всъщност това са били чисто военни формирования. Общият им брой е 12 000 души.

Освобождаването на норвежка територия започва през октомври 1944 г., когато по време на операцията Петсамо-Киркенес съветските войски освобождават по-голямата част от Финмарк. Преди освобождението германските окупатори, с подкрепата на норвежки колаборационисти, насилствено изселват две трети от цивилното население на Северна Норвегия и унищожават значителна част от жилищни сгради и други сгради. След освобождението във Финмарк са създадени норвежки части, окомплектовани от местни доброволци, норвежки части от Великобритания и норвежка ,,полиция" от Швеция (от февруари 1945 г. започна предислоцирането на норвежките полицейски сили от Швеция в Северна Норвегия). Тези части, с подкрепата на съветските войски, участват в по-нататъшното освобождаване на Северна Норвегия през зимата на 1944-1945 г. След края на войната съветските войски са изтеглени от Северна Норвегия през септември 1945 г.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Норвегия_во_Второй_мировой_войне

https://bg.wikipedia.org/wiki/Норвегия във Втората световна война

https://bg.wikipedia.org/wiki/Видкун Квислинг

[Hatshepsut]

Норвегия след 1945г.


Честване на Деня на норвежката конституция през 50-те години в Трондхайм

След войната Работническата партия (социалдемократи) взема властта и управляват страната през по-голямата част от Студената война. Норвегия се присъединява към НАТО през 1949 година и става близка със САЩ.

По време на възстановяването след Втората световна война страната води политика, целяща пълна заетост. Тази политика е поддържана от всички правителства оттогава.

През 1959 г. Норвегия става член-основател на Европейската асоциация за свободна търговия.

През 1970-те години край Норвегия се откриват големи залежи на нефт и природен газ, което довежда страната до бърз икономически подем. Разработването на нефта и газа води до нива на безработицата, по-ниски от тези в други индустриални страни през 1970-те, но от 1980-те безработицата отново се увеличава, като достига най-високите си нива през 1987 – 1988 г. През 1980-те една трета от експорта е на нефт и газ.

Два референдума за влизане в Европейския съюз се провалят през 1972 и отново през 1994 г. Норвегия остава близък съюзник на САЩ.

През 1973 г. Норвегия сключва споразумение за свободна търговия с Европейската общност. През 1986 г. Норвегия изразява несъгласие със забраната за китоловство, издадена от Международната комисия по китоловство. През 1991 г. крал Олаф V почива, на трона се възкачва синът му Харалд V. Страната възобновява промишленото китоловство през 1993 г.

Хронология

1945 г., 7 юни - Крал Хокон VII се завръща в родината си след пет години изгнание
1945 г. - Създаване на Съвет за икономическа координация; политическите партии се споразумяват за ,,Обща програма" за икономическо възстановяване
1947 г. – Промишленото производство и риболовът достигат нивата от 1939 г.; създаване на Държавна образователна кредитна банка; увеличаване на продължителността на отпуските до 18 работни дни; разработване на първия макроикономически ,,национален бюджет"; приемане на закона за индустриалните комитети; "Leke Brufoss": установяване на държавен контрол върху цените и производството; началото на икономическата помощ по ,,плана Маршал"
1948 г. – Селскостопанското производство достига нивата от 1939 г.; разработена е първата дългосрочна програма за икономическо развитие; Норвегия се присъединява към ГАТТ (Общо споразумение за митата и търговията) и OEИC (Организация за европейско икономическо сътрудничество), по-късно преименувана на OИCР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие)
1949 - Тонажът на търговския флот достига нивата от 1939 г.; преговори с Дания и Швеция относно Скандинавския отбранителен съюз; влизането на Норвегия в НАТО; въвеждане на система ,,свободни списъци", облекчаваща контрола върху външната търговия
1950 г. – Провал на инициативата за създаване на Северноевропейския митнически съюз
1951 г. - Създаване на Координационен комитет за икономическа политика от представители на Министерството на финансите и банките
1952 - Разработване на плана "Северна Норвегия"; закон за задължително депозиране на резерви в Norges Bank; сключване на Основното споразумение за земеделието; стартирането на норвежки проект за финансова помощ в областта на рибарството в Керала (Индия); премахване на паспортния контрол при пътуване в рамките на северноевропейския регион
1953 г. - Създаване на Северния съвет
1954 - Удължаване на задължителната военна служба в Норвегия; въвеждане на бюджетни насоки за държавните банки; създаване на общ пазар на труда в Северна Европа
1957 г. – Крал Олаф V се възкачва на престола
1959 г. – Въвежда се 45-часова работна седмица; закон за 9-годишното задължително образование; премахване на финансовия тест за пенсиите за старост; Селската партия променя името си на "Партия на центъра"
1960 г. - Норвегия се присъединява към ЕАСТ (Европейска асоциация за свободна търговия); премахват се ограниченията за закупуване на автомобили; създаване на Регионална банка за развитие; започва телевизионно излъчване в Норвегия
1961 г. - Въвеждане на помощи за инвалидност и рехабилитация; създаване на Социалистическата народна партия
1962, ноември - Катастрофа в мината Kings Bay в Шпицберген
1964 г. - Прехвърляне на градовете към областните власти; въвеждане на четири седмици платен отпуск; приемане на Закона за социалното осигуряване; сключване на Основното споразумение за риболов
1965 г. - Въвеждане на социални помощи за вдовици и самотни майки; приемане на закона за финансите и кредита; приемане на Закона за устройство и жилищно строителство
1967 г. - Създаване на Националната администрация за социално осигуряване (Volketrygden), обединяваща системите за сигурност за старост, инвалидност, обезщетения за жертви на злополука, сираци и самотни майки; от 1971 г. се занимава и с обезщетения за болест, трудова злополука и безработица
1968 г. - Въвеждане на 42,5-часова работна седмица; основаване на университети в Тромсьо и Трондхайм; създаване на фирма "Строителство за индустриален растеж"
1969 г. - Създаване на регионални висши училища в Кристиансанд, Молде и Ставангер; 9-годишното обучение става задължително в цялата страна; приемането на закон за болниците, управлявани от окръжните власти; откриване на големи петролни находища във водите на Северно море под юрисдикцията на Норвегия (Eco-fisk field)
1972, 25 септември — Референдум за присъединяването на Норвегия към ЕС: против — 53,5% от гласовете, за — 46,5%
1973 г. – Поява на дясната популистка Партия на прогреса
1989 г. — Подписване на споразумение за екологично сътрудничество между СССР и Норвегия
1990 г. — Въвеждане на нови данъчни ставки върху емисиите на въглероден диоксид в атмосферата
1990 г. - Създаване на Норвежкия петролен фонд
1991 - Умира крал Олаф V, възкачване на трона на неговия син Харалд V
1991 г., 16 декември - Норвегия е първата западна страна, която признава Руската федерация като суверенна държава
1992 г. — Данъчна реформа на нефтената и газовата индустрия
1992-1995 - Участие на Норвегия в международни действия в бивша Югославия - в Босна и Херцеговина
1994-1997 г. - Училищна реформа - започване на училище на 6 години
1994 г. - Референдум за присъединяването на Норвегия към Европейския съюз (против 52,4%)
1995, март - Официално посещение в Норвегия на първия президент на Руската федерация Борис Елцин, подписване на Декларацията за основите на отношенията между Руската федерация и Кралство Норвегия
1995, май - Посещение на норвежкия крал Харалд V и кралица Соня в Русия
1999 г. - Създаване на Саамската народна партия
1999 г. - Норвегия заема първо място сред скандинавските страни по брой потребители на Интернет.
1999 г. — Участие на Норвегия в действията на НАТО срещу Югославия във връзка със събитията в Косово
2001 г. — Норвегия се присъединява към Шенгенското споразумение за визовия режим в страните от Европейския съюз
2011 г. - Терористични атаки в Осло и на остров Ютьоя.
2013 г. — парламентарни избори за Стортинг, несоциалистическата опозиция, водена от лидера на консервативната партия Ерна Солберг, печели
2014 г. — след анексирането на Крим и военната агресия на Русия срещу Украйна на 10 октомври 2014 г. Норвегия разширява списъка от санкции, като по този начин се присъединява към санкциите на ЕС от 12 септември. Санкциите ограничават износа за Русия на стоки и технологии с двойно предназначение, технологии и оборудване, необходими за разработването на офшорни находища, достъп до капиталовите пазари.
2017 г. — парламентарни избори за Стортинг, Норвежката лейбъристка партия, водена от Йонас Хар Стьоре, получава най-голям брой гласове, но като цяло несоциалистическата коалиция печели повече гласове и запазва поста министър-председател
2018 г. — Норвегия решава да се присъедини към експулсирането на руски дипломати от страната след отравянето на Сергей Скрипал.
2018 г. — Норвегия постави рекорд с 39 медала на Зимните олимпийски игри 2018 г.

https://bg.wikipedia.org/wiki/История на Норвегия

https://ru.wikipedia.org/wiki/История_Норвегии

https://uk.wikipedia.org/wiki/Історія Норвегії

[Hatshepsut]

Държавно устройство и политика


Сградата на парламента в Осло

Норвегия е конституционна монархия с демократична парламентарна правителствена система. Конституционна, защото според конституцията властта на правителството произлиза от изпълнителната власт, дадена на краля. Демократична, защото според конституцията властта е в ръцете на народа, тъй като всички граждани могат да участват в парламента на страната, Стортингет, и в окръжните и общинските съвети. Парламентарна, защото правителството има изпълнителната власт, но не може да управлява без подкрепата на парламента, който има законодателната власт.

Реалната политическа власт на краля е малка, но той изпълнява важна символична функция като държавен глава и официален представител на норвежкото общество и норвежката индустрия. Кралят е символ на националното единство. Въпреки че конституцията от 1814 г. гарантира силна изпълнителна власт на краля, тя е упражнявана от Държавния съвет в името на краля (Кралския съвет).

Крал на Норвегия е Харалд V. Дългогодишен министър-председател е Йенс Столтенберг от Работническата партия, управляваща в ляво-зелена коалиция от 2005 до 2009 г.

Държавната власт е разпределена между парламента (законодателна власт), правителството (изпълнителна власт) и съда (съдебна власт). Властта е разпределена и географски на държавна, общинска и окръжна.

Участието на хората в политиката става посредством гласуване и участие в организации. Средностатистическият норвежки гражданин участва в четири организации, а 70% от възрастните участват поне в една организация. Процентът на гласувалите обикновено е около 80%. Право на глас имат всички граждани на възраст от 18 или повече години.

В последните десетилетия Норвегия си извоюва силна роля в международната политика. Страната е била посредник между Израел и Организацията за освобождение на Палестина и е главен посредник между правителството на Шри Ланка и Тамилските тигри между 2000 и 2009 г.

Сред основните политически проблеми на страната са интеграцията на етнически малцинства, поддържането на социалната сигурност въпреки застаряващото население, и поддържането на икономическата конкурентоспособност.

Конституционен процес - хронология

Конституцията на Норвегия, подписана от Асамблеята в Ейдсвол на 17 май 1814 г., трансформира Норвегия от абсолютна монархия в конституционна монархия. Конституцията от 1814 г. предоставя такива права като свобода на словото (§ 100) и върховенство на закона (§§ 96, 97, 99). Важните изменения включват:

4 ноември 1814 г.: Изменение на конституцията за създаване на лична уния с краля на Швеция.
1851: Конституционната забрана за влизане на евреи е премахната.
1884: Въвеждат се елементи на парламентаризма, като се постановява, че кабинетът трябва да има подкрепата на парламента (не се изисква гласуване на недоверие, но не се изисква изразяване на подкрепа) и че назначенията от краля са формалност при наличието на ясно парламентарно мнозинство. Това парламентарно правило има статут на конституционен обичай. Всички нови закони се приемат и всички нови правителства се формират от краля де юре, но не и де факто. След избори, които не дават ясно мнозинство, кралят назначава ново де факто правителство.
1887: Забраната върху монашеските ордени е премахната.
1898: Установено е всеобщо избирателно право за мъжете.
1905: Прекратяване на съюза с Швеция.
1913: Установено всеобщо избирателно право.
1956: Официализиране на свободата на религията и премахване на забраната за йезуитски дейности.
2004: Нова разпоредба за свобода на словото, заменяща стария § 100.
2007: Старата система за разделяне на Стортинга на две камари (Odelsting и Lagting) е премахната (влиза в сила след общите избори през 2009 г.). Промени в съда по импийчмънт. Парламентарната система става част от конституцията (преди това е само конституционен обичай) (нов § 15).

Крал

Крал на Норвегия от 17 януари 1991 г. е Харалд V.[16]

Правителство

Правителството има изпълнителната власт. То предлага закони и държавен бюджет на парламента и прилага решенията посредством министерствата. Правителството бива избирано от парламента и е оглавявано от министър-председател. Формално кралят упълномощява парламентарно представената партия с най-голям брой депутати да състави правителство самостоятелно или в коалиция с други партии. Правителствените решения формално се взимат от Кралския съвет. Всички кралски декрети биват подписвани от краля и министър-председателя.

Властта на министър-председателя е по-малка от тази на министър-председателите в повечето от Западния свят. Традиционно министър-председателят и министрите на външните работи и на финансите държат най-важните правителствени позиции.

Парламент

Парламентът се състои от 169 депутати, представители на политически партии, които биват избирани за период от четири години на основата на пропорционална представеност, т.е. всеки окръг има определен брой представители, пропорционален на населението му. Парламентът има законодателна власт и определя държавния бюджет.

Държавният съвет или кабинет се състои от министър-председател и неговия съвет, които се назначават от краля. От 1884 г. парламентаризмът осигурява това, че кабинетът трябва да има подкрепата на парламента, така че назначаването от страна на краля е просто формалност. Парламентът контролира правителството. Всеки депутат има право да внесе вот на недоверие към правителството, а правителството може да поиска вот на доверие. Ако правителството е нарушило закон или конституцията парламентът може да стартира процедура по импийчмънт. Парламентът провежда и парламентарен контрол на правителството

Парламентът на Норвегия е еднокамарен, състои се от 169 депутати, избирани на всеки 4 години от лица, навършили 18-годишна възраст. Депутатите се избират по системата на пропорционално представяне. Конституцията на Норвегия не предвижда разпускане на парламента.

Съдебна власт

Норвежката правна система е смес от обичайното право, гражданската правна система, както и обичайните правни традиции.

Редовните съдилища включват Върховния съд (Høyesterett) с 18 постоянни съдии и президент, апелативни съдилища (съдът на втора инстанция в повечето случаи), град и окръжен съд (съд на първа инстанция в повечето случаи), и помирителни съвети (съд на първа инстанция в повечето случаи на гражданския-код). Съдиите, прикрепен към редовните съдилища се назначават от краля в Съвета след номинация от Министерството на правосъдието.

Зависими територии

Норвегия има 3 зависими територии, всички във или в близост до Антарктика: Остров Буве в Южен Атлантическия океан, Земя Кралица Мод в Антарктика, и остров Петър I в Западна Антарктида.

Отвъдморските територии на Норвегия

Административно деление

Норвегия е разделена на 11 административни области, наречени фюлке (ед. ч. fylke, мн. ч. fylker), и на 356 градски общини (kommuner). Към Норвегия принадлежат и териториите Буве, Свалбард, Ян Майен.

В Норвегия е установена политико-административна система на три нива:

национално (общодържавно);
областно (фюлке или области);
общинско (общини или комуни).

11-те области на Норвегия

Норвегия се дели на 11 фюлке (области; на норвежки: fylke), които на свой ред се делят на 356 комуни (общини; на норвежки: kommune). В областите кралят е представен от губернатор (no:fylkesmann). Представителният орган на фюлкето е фюлкетинг (no:fylkesting), избиран от населението, изпълнителният орган на фюлкето е областен съвет (no:fylkesråd), състоящ се от областни съветници (no:fylkesrådmann), избирани от фюлкетингите.

Представителните органи на комуните са комуналните управления (no:kommunestyre), избирани от населението, изпълнителните органи са комуналните съвети (no:kommunalråd), съставени от съветници (no:rådmann), избирани от комуналните управления.

В градовете наименованията на тези органи на управление може да са различни: съответно, представителните органи в градовете са градски управления (no:bystyret), изпълнителите органи в градовете са градски съвети (no:byråd), съставени от съветници (no:rådmann), избирани от градските управления.

Фюлкета в Норвегия:

Викен
Осло
Инландет
Вестланд
Вестфол ог Телемарк
Агдер
Ругалан
Мьоре ог Ромсдал
Трьонелаг
Норлан
Тромс ог Финмарк

Петте неофициални региона на Норвегия

https://bg.wikipedia.org/wiki/Норвегия

https://bg.wikipedia.org/wiki/Административно деление на Норвегия

https://uk.wikipedia.org/wiki/Політика Норвегії

https://ru.wikipedia.org/wiki/Норвегия Административно-территориальное_деление

[Hatshepsut]

Крал на Норвегия


Настоящият крал на Норвегия Харалд V, снимка от 2021г.

Кралят на Норвегия (на норвежки: Kung av Norge), според норвежката конституция, е държавен глава. Норвежката монархия има дълга история, датираща от малки кралства, които се обединяват, за да образуват Норвегия; дълго време тя е в съюз с Швеция и Дания.

Настоящият монарх е крал Харалд V, който управлява от 17 януари 1991 г., наследявайки баща си Олаф V. Неговият единствен син, престолонаследникът принц Хокон, е очевидният наследник. Престолонаследникът изпълнява различни държавни церемониални функции, както и кралицата-консорт. Престолонаследникът действа и като регент в отсъствието на краля. Има още няколко членове на кралското семейство, включително дъщерята, внуците и сестрата на краля. След разпадането на съюза между Норвегия и Швеция и последвалото избиране на датски принц за крал Хокон VII през 1905 г., управляващият кралски дом на Норвегия е клон на Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбургския дом на Олденбург; първоначално от херцогство Шлезвиг-Холщайн в Германия, същият кралски дом като датската и бившата гръцка кралска династия.

Въпреки че норвежката конституция дава на краля важни изпълнителни правомощия, те почти винаги се упражняват от държавен съвет от името на краля (Кралския съвет или кабинет). Формално кралят назначава правителството по свое усмотрение, но парламентарната практика съществува от 1884 г. Конституционната практика е заменила значението на думата ,,крал" в повечето членове на Конституцията от личността на краля към избраното правителство. Правомощията, предоставени на монарха, са значителни, но се разглеждат само като резервни правомощия и като важна част от сигурността на ролята на монархията.

Кралят не участва пряко в управлението. Той разрешава закони и кралски резолюции, приема и изпраща пратеници от чужбина и в други страни и е домакин на държавни глави. Той има по-осезаемо въздействие като символ на националното единство. Годишната коледна реч е един от поводите, когато кралят традиционно повдига негативни теми. Кралят е и върховен главнокомандващ на норвежките въоръжени сили и Велик магистър на Кралския норвежки орден на Свети Олаф и Кралския норвежки орден за заслуги. Кралят няма официална роля в Църквата на Норвегия, но се изисква от Конституцията да бъде неин член.

История

Кралски монограми, издълбани в планинския склон в чест на кралските посещения в Конгсберг от 1623 г.

Списъкът на норвежките монарси започва през 872 г.: традиционната дата на битката при Хафрсфиорд, след която победоносният крал Харалд Хубавокосия обединява няколко малки кралства в едно. Наречена на едноименния географски регион, държавата на Харалд по-късно става известна като Кралство Норвегия.

Създадено през 872 г. и съществуващо непрекъснато повече от 1100 години, Кралство Норвегия е една от първите държави в Европа: настоящият крал Харалд V царува от 17 януари 1991 г.

Норвежкият трон е бил собственост на няколко кралски династии: най-забележителните са династията на Харалд Прекраснокосия (872-970), дома на Свере (1184-1319) и дома на Олденбург (1450-1481, 1483-1533, 1537- 1814 г. и от 1905 г.), включително клоновете на Холщайн - Готорп (1814-1818) и Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург (от 1905 г.). По време на епохата на Гражданската война (1130–1240 г.) няколко претенденти се борят помежду си за трона; някои владетели от тази епоха традиционно не се считат за законни крале и обикновено се изключват от списъците на монарсите. Между 1387 и 1905 г. Норвегия е в лична уния с други кралства (през 1397-1523 г. - Калмарската уния, през 1536-1814 г. - Датско-норвежката уния, през 1814-1905 г. - Шведско-норвежката уния).

Между 1450 и 1905 г. норвежките крале използват много допълнителни титли, като крал на вендите, крал на готите, херцог на Шлезвиг, херцог на Холщайн, принц на Рюген и граф на Олденбург. Те се наричат Konge til Norge, а не Konge af Norge, което показва, че страната е техен личен домейн, обикновено с титлата на Негово кралско величество. След установяването на конституционната монархия през 1814 г. традиционната титла ,,по Божия милост" е разширена до ,,по Божия милост и във връзка с Конституцията на Кралството". Последният крал, използвал тази титла, е Хокон VII, който умира през 1957 г. Титлата на краля днес формално е Norges Konge (,,Крал на Норвегия"), което показва, че той принадлежи към страната (а не обратното), със статут на ,,Негово Величество".

Въпреки че Конституцията от 1814 г. предоставя на краля важни изпълнителни правомощия, те почти винаги се упражняват от държавния съвет от името на краля.

Съвременната норвежка конституционна практика е заменила смисъла на думата ,,крал" в повечето членове, с изключение на тези, които се занимават по-специално с монархията, за разлика от тези, които се занимават с апарата на правителството и обществените дела като цяло; Правителството на министър-председателя (известно още като "крал в съвета", когато се председателства от краля) се отчита пред Стортинга (парламента) и следователно в крайна сметка пред избирателите.

Държавен съвет

Държавният съвет се състои от министър-председателя и неговия съвет, които са официално назначени от краля. Държавният съвет е правителството на Норвегия и се ръководи от краля. Парламентаризмът съществува от 1884 г. и предполага, че кабинетът се назначава от парламента, а утвърждаването му от краля е формалност. На практика монархът моли лидера на парламентарния блок с мнозинство в Стортинга да състави правителство. По този въпрос кралят разчита на съветите на предишния министър-председател и президента на Стортинга. Последният път, когато кралят назначи нов министър-председател против съветите на предишния, е през 1928 г., когато той назначава първото лейбъристко правителство.

Член 12 гласи: ,,Кралят сам избира съвет измежду гражданите с право на глас. Кралят разпределя делата между членовете на Държавния съвет както намери за добре."

Член 30 гласи: ,,Всеки, който има място в Държавния съвет, е длъжен честно да изразява своето мнение, което кралят е длъжен да изслуша. Но кралят трябва да реши според собствената си преценка."

Право на вето

Кралят трябва да подпише всички закони, за да станат валидни. Той може да наложи вето на всеки закон. Ако обаче депутатите отново одобрят закона, той става валиден и без съгласието на краля. След разпадането на съюза с Швеция през 1905г. Короната не е наложила вето върху нито един закон.

Член 78 гласи: ,,Ако кралят одобри законопроекта и го подпише, той става закон."

Ако не е съгласен с това, той го връща на Оделстинг с изявлението, че все още не смята за препоръчително да го санкционира. В този случай законът не трябва да се представя отново на краля.

Ролята на монархията в Норвежката църква

Евангелската лутеранска църква на Норвегия е бившата държавна църква на Норвегия, с 86% от норвежците като членове. Норвежката църква изповядва лутеранския клон на християнството.

До конституционната поправка през 2012 г. кралят е покровител и защитник на църквата на Норвегия. Той официално определя кои ще станат епископи и гарантира, че Църквата извършва своите дейности в съответствие с ,,предписаните за тях стандарти". На практика тези правомощия са делегирани на Министерството на църковните дела. От 2012 г. църквата се самоуправлява, въпреки че остава установена държавна църква.

Право на помилване

Член 20 от Конституцията гласи: ,,Кралят има право в Държавния съвет да помилва престъпници след произнасяне на присъдата."

Помилването е опрощаване на престъпление и свързаното с него наказание. То може да бъде предоставено, ако е налична нова информация за престъплението или нарушителя след произнасянето на присъдата. Помилването може да доведе до пълно или частично опрощаване на присъдата. Практическото прилагане на това право е делегирано на Министерството на правосъдието, което може да отхвърли молба за помилване. Официалното одобрение на помилването трябва да бъде направено от Краля в Съвета. През 2004 г. са уважени общо 51 молби за помилване и са отхвърлени 274 молби.

Оставка на правителството

Член 22 гласи: ,,Министър-председателят и другите членове на Държавния съвет, заедно с държавните секретари, могат да бъдат освободени от краля без предварително съдебно решение, след като е изслушал становището на Държавния съвет по въпроса."

Рицарски ордени

Член 23 гласи: ,,Кралят може да дава награди на когото пожелае за изключителни заслуги. Монархът на Норвегия оглавява два рицарски ордена: Кралския норвежки орден на Свети Олаф и Кралския норвежки орден за заслуги. В допълнение, кралят награждава с няколко други отличителни медала за широк спектър от постижения."

Военни задължения

Член 25 гласи: ,,Кралят е главнокомандващ на сухопътните и военноморските сили на кралството". Той е и главнокомандващ на норвежките военновъздушни сили, но това не се споменава изрично, тъй като през 1814 г. в страната не е имало авиация."

Член 26 гласи: ,,Кралят има право да призовава войски, да участва във военни действия в защита на кралството и да сключва мир, да сключва и денонсира конвенции, да изпраща и приема дипломатически пратеници."

Кралят се смята за върховен главнокомандващ на въоръжените сили, но няма съмнение, че пълният контрол върху въоръжените сили всъщност е на правителството. Кралете на Норвегия традиционно са получавали задълбочено военно обучение и са продължили военната си кариера до известна степен, преди да заемат трона. По време на Втората световна война кралят играе по-активна роля при вземането на решения и въпреки че правителството има последната дума, на съветите на краля се отдава голямо значение. Веднъж по време на нахлуването кралят получава ултиматум от германците, изискващи капитулацията на Норвегия. Крал Хокон VII казва, че ще абдикира от трона, ако се съгласят. През 1944 г. престолонаследникът Олаф е назначен за началник на отбраната въз основа на способностите му за военно лидерство.

Коронация

Крал Хокон VII и кралица Мод с кралските регалии

Още преди да бъде записана историята на Норвегия, монархията е създадена чрез акламация, церемония, проведена на Thing (съвет), където кралят обещава да спазва законите на страната и събраните вождове му се заклеват във вярност. Първата коронация в Норвегия и в цяла Скандинавия се състои в Берген през 1163 или 1164 г. Дълго време и двете церемонии се използват в Норвегия. По този начин кралят е облечен с власт както от благородниците, така и от църквата. Коронациите също така символизират, че кралят ще държи кралството във феод на Свети Олаф, вечният крал на Норвегия. Последната акламация се състои през 1648 г. в замъка Акерсхус. Последната средновековна коронация в Норвегия се състои на 29 юли 1514 г. По време на епохата на абсолютната монархия (1660–1814 г.) кралете на Норвегия са били короновани в Копенхаген, използвайки тронен стол. Днес кралят все още се подлага на церемония, подобна на акламация, когато полага клетва за вярност към Конституцията в Стортинга. Норвежката конституция от 1814 г. предвижда всички норвежки коронации оттук нататък да се извършват в катедралата Нидарос в Трондхайм. Клаузата за коронацията е отменена през 1908 г. Когато крал Олаф V се възкачва на трона през 1957 г., той все още иска благословията на църквата за управлението си и благословията на краля е въведена. Благословията е много по-проста церемония, но все пак се провежда в катедралата Нидарос и с кралските регалии на главния олтар. В момента регалиите се съхраняват в Стария архиепископски дворец в Трондхайм. Крал Харалд V и кралица Соня също получават благословията през 1991 г.

Конституцията изисква новият крал незабавно да положи клетва пред Стортинга (или, ако Стортингът не заседава, пред Държавния съвет и отново пред Стортинга веднага щом започне да се събира). Клетвата е следната: ,,Обещавам и се заклевам, че ще управлявам Кралство Норвегия в съответствие с неговата конституция и закони; така че Бог да ми е на помощ, Всемогъщият и Всезнаещият."

Имунитет

Член 5 гласи: ,,Личността на краля е свещена; той не може да бъде осъден или обвинен. Отговорността е на неговия съвет."
Този член засяга лично краля. Кралят има законен суверенен имунитет, въпреки че неговият неприкосновен статут е отменен на 8 май 2018 г.

Член 37 гласи: ,,Принцовете и принцесите няма да отговарят лично пред никого освен пред краля или пред когото той реши да ги съди."
Това означава, че принцовете и принцесите също имат имунитет по преценка на краля. Той може да реши да ги съди в обикновени съдилища или може да реши сам да ги съди. Това никога не е тествано на практика.

Кралският дворец в Осло

Списък с норвежките крале

872-1937

(Най-ранните дати са приети по традиция и са несигурни)

Харалд I Прекраснокосия: ок. 872 – 930
Ейрик I Кървавата брадва: 930 – 934
Хокон I Добрия: 934 – 961
Харалд II Сивия плащ: 961 – 970
Хокон Ярл: 970 – 995 (формално васал на Дания)
Олаф I Трюгвасон: 995 – 1000
Свейн I Вилобради: 1000 – 1015 (също крал на Дания)
Свети Олаф II Харалдсон: 1015 – 1028
Кнут Велики: 1028 – 1035 (също крал на Дания)
Магнус I Добрия: 1035 – 1047
Харалд III Хардроде: 1046 – 1066
Магнус II Харалдсон: 1066 – 1069
Олаф III Хюре: 1066 – 1093
Хокон Магнусон: 1093 – 1094
Магнус III Босоногия: 1093 – 1103
Олаф Магнусон: 1103 – 1115
Йойстейн I Магнусон: 1103 – 1123
Сигурд I Кръстоносеца: 1103 – 1130
Магнус IV Слепия: 1130 – 1135
Харалд IV Гиле: 1130 – 1136
Сигурд Слембе: 1135 – 1139 (претендент)
Сигурд II Мун: 1136 – 1155
Йойстейн II Харалдсон: 1142 – 1157
Инге I Крокрюг: 1136 – 1161
Хокон II Хедебрей: 1157 – 1162
Магнус V Ерлингсон: 1161 – 1184
Сигурд Маркусфостре: 1162 – 1163 (претендент)
Йойстейн Мейла: 1176 – 1177 (претендент)
Свере Сигурдсон: 1184 – 1202
Йон Кувлунг: 1186 – 1188 (претендент)
Сигурд Магнусон: 1193 – 1194 (претендент)
Инге Магнусон: 1196 – 1202 (претендент)
Хокон III Свересон: 1202 – 1204
Гуторм Сигурдсон: 1204
Инге II Бордсон: 1204 – 1217
Ерлинг Стейнвег: 1204 – 1207 (претендент)
Филипус Симонсон: 1207 – 1217 (претендент)
Хокон IV Хоконсон: 1217 – 1263
Скуле Бордсон: 1239 – 1240 (претендент)
Магнус VI Лагабьоте: 1263 – 1280
Ейрик II Магнусон: 1280 – 1299
Хокон V Магнусон: 1299 – 1319
Магнус VII Ейриксон: 1319 – 1343 (също крал на Швеция)
Хокон VI Магнусон: 1343 – 1380
Олаф IV Хоконсон: 1380 – 1387 (също крал на Дания)

Калмарска уния (1397 – 1536)

Маргарета I Датска: 1387 – 1412 (също кралица на Дания и Швеция)
Ейрик III Померански: 1412 – 1442 (също крал на Дания и Швеция)
Кристоф III: 1442 – 1448 (също крал на Дания и Швеция)
Карл I Кнутсон Бонде: 1449 – 1450 (също крал на Швеция)
Кристиан I: 1450 – 1481 (също крал на Дания и Швеция)
Ханс: 1481 – 1513 (също крал на Дания и Швеция)
Кристиан II: 1513 – 1523 (също крал на Дания и Швеция)
Фредерик I: 1523 – 1533 (също крал на Дания)
Кристиан III: 1534 – 1559 (също крал на Дания)

Част от Дания (1536 – 1814)

Фредерик II: 1559 – 1588
Кристиан IV: 1588 – 1648
Фредерик III: 1648 – 1670
Кристиан V: 1670 – 1699
Фредерик IV: 1699 – 1730
Кристиан VI: 1730 – 1746
Фредерик V: 1746 – 1766
Кристиан VII: 1766 – 1808
Фредерик VI: 1808 – 1814

Уния с Швеция (1814 – 1905)

Карл II: 1814 – 1818 (също крал на Швеция)
Кристиан Фредерик: 1814 (по-късно крал на Дания)
Карл III: 1818 – 1844 (също крал на Швеция)
Оскар I: 1844 – 1859 (също крал на Швеция)
Карл IV: 1859 – 1872 (също крал на Швеция)
Оскар II: 1872 – 1905 (също крал на Швеция)

Крале на Норвегия (след 1905)

Хокон VII: 1905 – 1957
Олаф V: 1957 – 1991
Харалд V: 1991 –

https://ru.wikipedia.org/wiki/Король Норвегии

https://bg.wikipedia.org/wiki/Крал на Норвегия

[Hatshepsut]

Въоръжени сили на Норвегия


Емблема на Въоръжените сили на Норвегия

Въоръжените сили на (Кралство) Норвегия (на букмол: Forsvaret – Отбрана) е държавната структура, натоварена с отбраната и териториалната цялост на кралството. Поставени са под контрола на министерството или Департамента на отбраната (Forsvarsdepartementet). Начело на въоръжените сили стои Началника на отбраната (Forsvarssjef), от януари 2016 г. адмирал Хокон Брюун-Хансен. Според Конституцията кралят на Норвегия е върховен главнокомандващ с чин генерал от СВ, от ВВС и адмирал от ВМС.

Той изпълнява тези си функции чрез Държавния съвет, но де факто ги делегира на правителството в мирно време.

Кралство Норвегия отделя средно за бюджета за отбрана средства, съответстващи на около 1,4% от брутния вътрешен продукт на страната, което е под изискваните от НАТО 2%, но над средното за западноевропейските страни.

В мирно време въоръжените сили са с численост около 25 500 души, което включва професионални военни, наборни военнослужещи и граждански лица. Например през 2014 г. бройката е била съответно 17 442 професионални военни и граждански лица и 16 966 наборници с едногодишен срок на службата. Предвиденият състав след мобилизация е около 83 000.

Отбраната включва 21 учреждения (видове войски, сили за поддръжка и цивилни служби), директно подчинени на Началника на отбраната:

Отбраната осъществява политиката на сигурност и отбрана на Кралство Норвегия. Тя прави това в тясно сътрудничество с гражданските власти на страната, съюзнически държави и други външнополитически организации.

Гвардията на Негово Величество краля, смяна на караула на Кралския дворец

Съгласно член 26 на Конституцията на Кралство Норвегия кралят има правото да свиква мобилизация, да обявява война и да сключва мир. Член 101 ограничава правомощията на Отбраната да действа спрямо норвежки поданици.

Най-близко до използването си срещу норвежки поданици въоръжените сили са били по време на така наречения Менщадски конфликт (Menstadkonflikten), когато рота от Гарден и екипажите на четири военноморски съда са мобилизирани с готовност да се намесят срещу разбунтувалите се на 8 юни 1931 г. работници във фабриката на компанията ,,Norsk Hydro" в Менщад край град Скиен, в провинция Телемарк.

Военната повинност е заложена в член 109 от Конституцията и разписана в сегашния си вид в закона за военната служба от 1953 г.

Принципът за гражданско управление на въоръжените сили е основополагащ за норвежката политическа система. Министърът на отбраната представлява гражданското политическо ръководство и отговаря за формирането, управлението и контрола върху норвежката политика за сигурност и отбрана.

История

Средновековие

Хокон Добрият

Норвежките въоръжени сили съществуват още от преди възникването на норвежката държава. Владетели на малки регионални образувания са властвали над няколкостотин до няколко хиляди души и няколко десетки кораба, с които са се отправяли на грабителски походи в Европа. Някои от тях са натрупали богатства и са разширили властта си над съседни не толкова успешни владения. Така постепенно след период на окрупняване се поставят основите на трите основни северни кралства – Дания, Норвегия и Швеция. През 954 г. Хокон Добрият взема превес в борбите за надмощие над синовете на Ейрик и техните поддръжници в битката край Авалдснес на остров Кармьой. Според националният епос Хаймшкрингла, Хокон издава закон, според който ,,цялата земя покрай морето и реките дотам, докъдето стига сьомгата" ще се раздели на корабни съдружества. Всички домакинства в едно такова съдружество са длъжни да построят и поддържат по един кораб.

През 1277 г. броят на тези съдружества е бил 270. В случай на война всяко такова съдружество мобилизира своя кораб. През XI век в хрониките се упоменават графове на кралска издръжка, които отговарят за готовността на тези съдружества. През XII век задължението да се поддържа флотата е възложено на епископите.

За последно тези съдружества са упоменати в историческите хроники през 1393 г., когато кралица Маргрете призовава мобилизация в Източния край на кралството (Østlandet), за отбрана на кралството срещу германската Ханза, с която Дания – Норвегия е във война към онзи момент.

Развитието на въоръжените сили се различава силно от военното дело в други части на Европа. Там основната част от армиите е изградена от рицари и тежка пехота, докато в Норвегия не е така. Макар войската да е изградена около кораби, тя се бие на сушата. Така екипажът на един кораб представлява едно подразделение от войската, а морската му служба предполага, че това ще е лека пехота. Освен това тежкият терен в Норвегия с много планини, реки и фьорди прави тежката пехота тромава и уязвима. Друга особеност на войската е, че укрепените крепости и градовете с крепостни стени, за разлика от останалата част на континента, дори за разлика от Дания и Швеция, са изключения.

Ново време

Начало на съвременната норвежка армия се поставя с военен указ на краля на Дания – Норвегия Кристиан IV от 18 януари 1628 г. Всяко селско стопанство (имение – gård) било задължено да предостави за военна повинност един войник.

Причина за това е водената война с Швеция. Докато в Дания войната върви в полза на обединеното кралство благодарение на наемниците, съставляващи датската войка, то в Норвегия инициативата е в шведски ръце и при успех норвежките наборници отказват да настъпят на шведска територия, заявявайки, че са опълчение, свикано за отбрана на родината си, а не професионална войска. След 1641 г. армията е организирана основно в шест пехотни полка.

В първите години от съществуването си норвежката войска разчита основно на чуждестранни попълнения. Основна част от офицерите са германци и дори до 1772 г. езикът, на който се издават командите, е немски.

По време на Седемгодишната война (1756 – 1763 г.) половината норвежка войска е изпратена в чужбина, основно да пази границата в Шлезвиг и Холщайн. Между 1760 и 1779 г. военната част съставлява 77% от общия бюджет на Норвегия, но трябва да се отбележи, че по онова време държавата е имала много по-малка социална функция, сравнено с днес.

Британският кораб ,,HMS Tartar" в сражение с норвежки канонерки край Берген, 1808 г.

През 1808 г. Норвегия отново влиза във война. Дания – Норвегия взема френска страна във войната с Великобритания. Шведските войски нахлуват в норвежките окръзи Йостфол (Østfold) и Йостердален (Østerdalen), но са отблъснати от норвежката войска, предвождана от принц Кристиан Аугуст. Британският флот налага морска блокада на Норвегия, предизвиквайки продоволствена криза. Норвежкият флот е унищожен, а моряците взети в британски плен. В редски случаи от норвежките острови и фиорди излизат малки канонерки, които влизат в битки с единични британски кораби, но тези действия са спорадични и със спорен успех, предвид смазващото британско морско превъзходство. Строежът на тези канонерки е сведен в два класа. 60~70-футови шлюпове с екипаж от 60 – 70 моряци и офицери и до 45-футови яхти с екипаж до 45 души. Епичната пиеса ,,Терйе Виген" на великия норвежки драматург Хенрик Ибсен се развива именно около тези събития.

До 1814 г. са построени по над петдесет бройки от всеки от двата типа и са подобрени бреговите укрепления. Това дава и зачатъците на норвежката военна индустрия. В норвежки металургични фабрики са произвеждани оръдия, а в Берген, Осло и Конгсберг е произвеждан барут.

Швеция – Норвегия

След разгромът на Наполеон, на Виенския конгрес Норвегия е отстъпена в персонална уния с Кралство Швеция, от една страна за наказание за съюза на Дания с Наполеон, а от друга, за да бъде компенсирана участничката в антифренската коалиция Швеция за загубата на Финландия през 1809 г. от Руската империя.

Първият норвежки Генерален щаб е организиран на 22 май 1814 г. След унията с Швеция е формиран отново през 1817 г. До 1853 г. е командван от генерал-адютант за норвежката войска, след което е създаден постът ,,командващ на норвежката армия". През 1940 г. престава да съществува, а след освобождението от германска окупация висш ръководен орган на въоръжените сили става Висшето командване на отбраната.

Суверено кралство

След 1895 г. различията във външнополитическите интереси между Швеция и Норвегия стават все по-значителни и през 1905 г. след референдум Норвегия се отделя от унията с Швеция. И двете страни мобилизират военни сили по границата в очакване на война. До такава не се стига, след като Норвегия приема шведското условие да разруши граничните си укрепления и да не строи нови. Отношенията между двете страни постепенно се нормализират. По време на Първата световна война Кралство Норвегия запазва неутралитет.

През този период кралските норвежки ВМС са изцяло мобилизирани до военновременен щат, както и някои брегови укрепления и подразделения на сухопътните войски.

След края на ПСВ въоръжените сили се връщат към мирновременния си щат и доктрината им се формира около разбирането, че страната ще спазва неутралитет, което до голяма степен ще намали вероятността за агресия. По тази причина силите остават недофинансирани и технологично изостанали, без да формират бронетанкови части и да се въоръжат с най-новите модели артилерийски и авиационни образци въоръжение. Към края на 1930-те години това изоставане е осъзнато, но германското нахлуване през април 1940 г. не оставя времето необходимо да бъдат взети мерки за решаването на тези проблеми.

Парад на Вермахта в Осло на 9 април 1940 г. В дъното е Кралският дворец

Отбраната на кралството е преодоляна изцяло за по-малко от месец и държавното ръководство намира убежище във Великобритания. В страната е организирана въоръжена съпротива, най-вече около бивши военни (Военната организация Milorg), която предприема акции на саботажи, за да подкопаят германските усилия за използване на норвежката промишленост и природни ресурси за германската военна машина. Може би най-знаменитата такава акция, станала известна в цял свят е саботажът на ВЕЦ Веморк край Рюкан в окръг Телемарк, собственост на държавното предприятие Norsk Hydro AS. Централата е особено важна за Третия райх, тъй като е единственият обект в Европа (и произвежда около 75% от цялото количество в света), произвеждащ т.нар. тежка вода или химическия елемент деутерий. Тя е ключова за германската програма за създаване на атомна бомба. Норвежката съпротива работи тясно с британската служба за специални операции Special Operations Executive (SOE) и в по-малка степен с американската Office of Strategic Services (OSS). Норвежците уведомяват Лондон за интереса на германците към производствените мощности за деутерии и бързо става ясна причината за него, след което Съюзниците вземат решение да унищожат агрегатите за добиването му и цялото произведено количество. На 16 февруари 1943 г. бойци от Самостоятелна норвежка рота 1 (подразделение на британската служба SOE), наричана популярно ,,Рота Линге" по името на загиналия ѝ командир, осъществяват Operation Gunnerside, унищожавайки чрез диверсия съоръженията за производство на тежка вода и добитите до момента количества. Но германците поправят щетите и възстановяват производството, поради което е взето решение за нова диверсия, когато става ясно, че новите количества предстои да бъдат транспортирани с ферибот през близкото езеро и отправени за Германия. Малко след полунощ на 20 февруари 1944 г. заложените от норвежките командоси експлозиви пращат ферибота SF Hydro на дъното на езерото Тин, заедно с цистерните с тежка вода. Загиват трима пътници, седем души от екипажа и осем германски войници. Знаменитата ,,Война за тежката вода" е сюжет на множество документални и игрални филми, сред които класическия ,,Героите на Телемарк" (,,The Heroes of Telemark").

В края на войната германците капитулират сами и основната задача на възстановените норвежки въоръжени сили е охраната на военнопленниците.

След Втората световна война сред населението особено популярен е изразът ,,Никога вече 9 април!" по датата на окупацията на Осло от германците, станала символ на норвежката военно-политическа безпомощност. Страната изоставя своя неутралитет и се включва в НАТО още от създаването на блока. Освен това норвежките въоръжени сили създават много тесни връзки с американските. Големи количества военна техника са доставени от САЩ безвъзмездно или на занижени цени като военна помощ.

Най-голямата военна заплаха идва от Съветския съюз, с който Норвегия граничи в полярните си територии. За нейното неутрализиране Норвегия разчита на тясно сътрудничество в Североатлантическия алианс, но отказва да приеме ядрени оръжия, за да не предизвиква могъщия си съсед.

Създаден е и нов вид въоръжени сили – Отечествената гвардия (Heimevernet). Създаден е с идеята за изключително бърза мобилизация и подпомагане на сухопътните войски.

Около 1970 година трите основни вида въоръжени сили – сухопътните войски, ВВС и ВМС – започват да си сътрудничат по-тясно и командванията им са преместени заедно с военното министерство в квартала Хусеби в Осло. След няколко години министерството се отделя на друго място.

След разпадането на Варшавския договор започва силно редуциране на норвежките въоръжени сили, до степен в която ресурсите вече не им позволяват да функционират нормално за гарантиране на националната сигурност. Като резултат взаимодействието в гражданските власти за вътрешната сигурност или за отстраняването на последиците от бедствия е прехвърлено в началото на ХХI век от сухопътние войски на Отечествената гвардия.

Военна техника

Норвежки ЗРК NASAMS на позиция

Голяма част от военната си техника Норвегия закупува от други западни държави. Освен това страната разполага и със собствена военна промишленост, която произвежда някои високотехнологични образци оръжейни системи за норвежките въоръжени сили и за експорт. До 70-те години, когато постъпленията от промишления добив на петрол внасят сериозни финансови средства в националния бюджет, голяма част от оръжието е доставяно от САЩ – безвъзмездно или на преференциални цени – като военна помощ. Днес страната разчита повече на качеството на системите, пред тяхното количество.

Норвегия си сътрудничи тясно с другите страни от НАТО и в обмена на разузнавателна информация.

От създаването си през 2000 г. Логистичната организация на Отбраната (Forsvarets logistikkorganisasjon (FLO) със своите близо 6500 военнослужещи и цивилни служители разположени в различни части на страната, отговаря за търговете за доставка, техническата поддръжка и извеждането от въоръжение на цялата военна техника и оборудване на въоръжените сили.

До 2008 г. щатният автомат на норвежките въоръжени сили е лицензно произвеждано копие на немския G3, обозначено в Норвегия като AG-3. Той е заменен от Heckler & Koch HK416 калибър 5,56 mm, както и от варианта му Heckler & Koch HK417 калибър 7,62 с оптичен прицел за щатните прецизни стрелци (т.нар. на английски ,,sharphooter"). Същевременно стандартният картечен пистолет Heckler & Koch MP5 е заменен с Heckler & Koch MP7, а личното стрелково оръжие е автоматичният пистолет P80.

Оръжейните системи за огнева поддръжка включват леката немска картечница MG3 и тежката американска M2 Browning, противотанкови системи от различни типове, като американскатаTOW, френско-немската Eryx и шведската Carl Gustav RFK, тежки снайперски пушки 12,7 mm MØR, автоматични пушки Heckler & Koch HK417 и NM149.

Бронираните подразделения са въоръжени основно с верижни машини от семейството на американските БТР M-113. Днес те основно са използвани за поддръжка на бойните подразделения, за разлика от преди, когато са били основното средство на механизираните батальони. В тази роля те са заменени от верижните шведски БМП-та от типа CV9030N (въоръжени с 30 mm скорострелно автоматично оръдие). Основната бойна машина на норвежката армия е немският основен боен танк Leopard 2A4NO. Тези два типа машини съставляват основното въоръжение на Батальон Телемарк и на Бронирания батальон. 2-ри Пехотен батальон, който представлява моторизирано подразделение, е въоръжен основно с шведските съчленени колесни БТР Bv.206, както и с италианските леки бронирани джипове Iveco LMV Lince.

Полевата артилерия на норвежката армия е представена от един батальон, въоръжен с американски самоходни гаубици M109А5 с калибър 155. Противовъздушната зенитно-ракетна отбрана е представена от шведските ЗРК за близка отбрана RBS-70 и от норвежкия ЗРК за средни дистанции NASAMS II.

Норвегия е страна по договора на ООН за забрана на противопехотните мини и въоръжените сили не разполагат с такова въоръжение.

За логистични и свързочни задачи се използват небронирани и слабобронирани машини от модела Mercedes-Benz и шведски камиони Scania, както и шведските верижни транспортьори Hägglunds Bv206, високопроходими шестколесни леки машини тип ,,бъги" и снежни моторни шейни за труднодостъпни райони. Освен тях за административни цели се използват и широка гама цивилни МПС.

Норвежки изтребител F-16AM на учение в Португалия

Въздушната отбрана (официалното име на кралските норвежки ВВС) използва Lockheed-Martin F-16 AM/BM в модификацията MLU стандарт 4 като основен изтребител. Предстои замяната им с Lockheed-Martin F-35A. Тактическият Lockheed Martin C-130J Super Hercules в четири бройки е основното средство за въздушен транспорт, както и един лек реактивен бизнесджет Dassault Aviation Falcon 20. Още два Falson 20, оборудвани със специална електроника, са използвани от военното разузнаване за радиотехническо разузнаване и радиоелектронна война. Шест Lockheed-Martin P-3C/N Orion са основните средства за наблюдение на морското пространство, но напредналата им възраст прави наложителна тяхната замяна, най-вероятно с Boeing P-8A Neptune. Авиационната поддръжка на сухопътните войски и специалните сили се осъществява от леки транспортни вертолети Bell 412SP. Спасителните вертолети Westland Sea King, притежавани съвместно от министерствата на отбраната и на правосъдието предстои да бъдат заменени от AgustaWestland EH-101 Merlin. Aвиационната поддръжка на флота и бреговата охрана се осъществява от вертолети NHI NH-90NFH.

Летателното училище на ВВС оперира с шведски леки витлови самолети Saab Safari.

КНВ ,,Ото Свердруп"

Основни надвойни бойни единици на Морската отбрана (официалното наименование на кралските норвежки ВМС) са петте фрегати клас ,,Fridtjof Nansen", експортен вариант на испанските тип F-100.

Те са допълнени от шестте скоростни ракетни стелт катери на въздушна възглавница клас ,,Skjold".

Подводните сили са представени от шест немски подводници клас ,,Ula" (тип 210).

Минно-тралните сили са представени от осем миночистача (минни ловеца) на въздушна възглавница клас ,,Oksøy/ Alta".

Бреговите егери са въоръжени с шведски скоростни десантни катери тип Stridsbåt–90, както и с надувни лодки тип RHIB. В допълнение в състава на флота влизат снабдителния кораб KNM Valkyrien, морски буксир и няколко по-малки съда.

Бреговата охрана, интегрална част на ВМС, подчинена едновременно на министерствата на отбраната и на правосъдието, е разделена на Северна и Южна флотилия и разполага със собствени патрулни кораби.

Обучение в отбраната

Според закона за военната повинност всички норвежки поданици подлежат на военно обучение. Наборниците могат да кандидатстват за ефрейторска служба, която се състои от шестмесечно обучение и шестмесечна действителна военна служба. След приключването ѝ могат да кандидатстват за назначаване на сержантска длъжност или да кандидатстват във висше военно училище.

Някои позиции във въоръжените сили позволяват назначаване с уменията, придобити от цивилния живот. Учебните центрове на отделни родове войски, като Инженерното училище на отбраната или Разузнавателното училище на отбраната предлагат и учебни курсове, след завършването на които се присвоява гражданска научноквалификационна степен ,,бакалавър".

Всички видове въоръжени сили предлагат обучение в сержантско училище, което включва едногодишен учебен курс и едногодишна задължителна действителна военна служба след това.

Висшите военни училища на видовете въоръжени сили предлагат висше военно обучение с продължителност четири години (или три след завършено сержантско училище). След завършване курсантите получават квалификационна степен бакалавър по военно ръководство или специализирани военни науки и са произвеждани в първо офицерско звание ,,лейтенант".

Пилотите получават основна военна подготовка в Сержантското училище на ВВС (Luftforsvarets befalsskole) и начална летателна подготовка в Летателното училище на ВВС (Luftforsvarets flygeskole) в авиобаза Бардюфос, след което продължават обучението си във висшето Училище за въздушна война (Luftkrigsskolen) и тактическа авиационна подготовка в САЩ.

Критика

От много посоки идват критики за това, че серията от преструктурирания и съкращения са оставили Отбраната твърде малка и неадекватна за изпълнение на задачите ѝ. С особена тежест това важи за сухопътните войски. Във връзка с намаляването на военната мощ на Русия (традиционно разглеждана като потенциален противник при един евентуален военен конфликт) през последните над 20 години, норвежката армия също съкрати голяма част от военната си техника и персонала си. Но през последно време се забелязва ясна тенденция за засилване на военния потенциал на Русия и общото заключение на специалисти, както и на общественото мнение е, че Кралството не е предприело съответните контрамерки.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Въоръжени сили на Норвегия

[Hatshepsut]

Норвежка култура


Традиционен норвежки халинг танц на годишния фестивал Пер Гюнт

Културата на Норвегия е тясно свързана с историята и географското положение на страната. Корените на норвежката култура се връщат към традициите на викингите, средновековната ,,ера на величието" и сагите. Въпреки че норвежките майстори на културата обикновено са били повлияни от западноевропейското изкуство и са усвоили много от неговите стилове и теми, тяхната работа все пак отразява традиционната народна култура. Уникалната селска култура, която оцелява до днес, възниква от недостига на природни ресурси, причинени от студения климат и планинския пейзаж, но също така е до голяма степен повлияна от средновековните скандинавски закони. Бедността, борбата за независимост, възхищението от природата - всички тези мотиви се проявяват в норвежката музика, литература и живопис (включително декоративни). Природата все още играе важна роля в народната култура, както се вижда от необикновената страст на норвежците към спорта и живота на открито. Обикновената калуна (на норвежки: røsslyng) е националното цвете на Норвегия.

Обикновена калуна

Spoiler

Обикновената калуна (Calluna vulgaris) е единственият вид в род Calluna в семейство Пиренови (Ericaceae). Това е нискорастящ многогодишен вечнозелен храст, растящ до 20 до 50 сантиметра висок, рядко до 1 метър или повече.

Среща се широко в Европа и Мала Азия на кисели почви в открити слънчеви места и на умерена сянка. Това е доминиращото растение в повечето пустоши и мочурища в Европа, както и в някои блатисти и кисели борови и дъбови гори. То е толерантно към паша и се регенерира след случайни изгаряния и често се управлява в природните резервати и нискотревни терени чрез паша на овце или говеда.

В България се среща в Странджа и Родопите.

[затвори]

Влияние на други култури

Най-голямо влияние върху норвежката култура оказват Дания и Швеция. През Средновековието културата на Германия с лутеранството е от голямо значение; през 18 век Франция заменя Германия, след това през 19 век Германия отново заема водеща позиция, а след Втората световна война Норвегия започва да се фокусира върху Англоговорящите страни. През последните 30 години страната се трансформира от етнически хомогенна в мултикултурна благодарение на големия брой мигранти. Особено в столицата на Норвегия Осло, където около една четвърт от населението е чуждестранно, се забелязва мултикултурното общество. (Последното едва ли може да бъде сочено като положителен пример) 

Общи принципи

Културата на Норвегия е изградена на принципите на егалитаризма (равенство на всички хора); всякакви прояви на елитаризъм са силно критикувани от обществото. Норвежците са една от най-толерантните нации към еднополовите връзки; Норвегия стана шестата страна, която разрешава еднополовите бракове на своя територия. Норвежците все още ценят честността и упоритата работа. Опазването на околната среда и хуманното отношение към животните също са важни. Норвегия се смята за една от най-развитите и проспериращи страни в света с ниска престъпност.

Кино

За разлика от съседните Швеция и Дания, които рано се наложиха сред международната публика, норвежкото кино започва да се развива едва през 20-те години на миналия век, започвайки с филмови адаптации на литературни произведения. 30-те години на миналия век се смятат за ,,златната ера" на норвежкото кино, когато режисьорите започват да снимат норвежката природа и сцени от живота на селското население. След Втората световна война, по време на която филмите са подложени на германска цензура, се появява ново поколение режисьори, чиито филми са класика на норвежкото кино. Докато документалните филми бяха много популярни през 50-те години на миналия век, 70-те пораждат бунтовническия социално-реалистичен жанр на норвежкото кино. През 80-те години започват да се правят филми с по-вълнуващи, ,,холивудски" сюжети. През последните години все по-голям брой филми, заснети в Норвегия, включително късометражни и документални, станаха популярни по света и спечелиха награди на филмови фестивали.

Литература

Историята на норвежката литература започва с колекцията от песни "Старшата Еда" и скалдическата поезия. Сред старонорвежките произведения трябва да се споменат специално произведенията на Снори Стурлусон, както и колекцията от народни приказки и легенди, събрани от Асбьорнсен и Му през 19 век. С навлизането на християнството европейските средновековни творби оказват голямо влияние в Норвегия. От 14 до 19 век норвежката литература се развива заедно с датската.

През 20 век Норвегия дава на света трима лауреати на Нобелова награда за литература: Бьорнстерне Бьорнсон (1903), Кнут Хамсун (1920) и Сигрид Ундсет (1928). Най-значимата фигура в норвежката литература е Ибсен с пиеси като "Пер Гюнт", "Куклена къща" и "Жената от морето". Поманът на друг норвежки писател, Йостейн Гордер, "Светът на София", е преведен на 40 езика.

Архитектура

Ставкирка в Хеге

Развитието на архитектурата в Норвегия отразява развитието на историята на страната. Преди около хиляда години малки княжества в Норвегия са събрани в едно кралство, което след това приема християнството. Това бележи началото на традицията на каменното строителство, основен пример за което е катедралата Нидарос.

Традицията да се строи с дърво датира от далечното минало и се дължи преди всичко на суровия скандинавски климат и лесната достъпност на дървесината. Къщите на бедните традиционно са били изградени от дърво. През ранното средновековие дървени ставкирки са построени в цялата страна, една от тях е включена в списъка на световното наследство. Друг пример за дървена конструкция е корабостроителницата Bryggen в Берген.

Ставкирка е тип църковна сграда, характерна за средновековната архитектура на Северна Европа.

Ставкирка имат дървена конструкция с масивни колони и обикновено двускатен покрив. Широко разпространени през Средновековието в цяла Скандинавия (броят им по това време се оценява на няколко хиляди), повечето от тези сгради са унищожени с времето. Почти всички запазени до наши дни се намират в Норвегия.

Ставкирка в Хеддал, Норвегия

Архитектурните стилове, популярни в Европа, рядко достигат до Скандинавския полуостров, но някои все пак оставят своя отпечатък, като например бароковата църква в Конгсберг или дървеното имение в стил рококо на Дамсгаард. След разпадането на Съюза с Дания през 1814 г., столицата на новата държава става Кристияния (сега Осло), където под ръководството на Кристиан Грош са построени сградите на университета в Осло, фондовата борса и много други сгради и църкви. 30-те години на миналия век, с доминиращия функционализъм, се превърнаха в разцвета на норвежката архитектура. През последните десетилетия много норвежки архитекти са постигнали признание на международната сцена.

Живопис и скулптура

За дълъг период от време Норвегия възприема живописни традиции от немски и холандски майстори, както и от датчаните. 19-ти век поставя началото на ерата на норвежкото изкуство, започвайки с портрети и продължавайки с изразителни пейзажи. Сред норвежките художници трябва да се споменат специално Йохан Дал, Фриц Таулов и Кити Киланд. Един от най-известните художници в Норвегия е представителят на експресионизма Едвард Мунк с известната картина ,,Викът". Освен това символизмът е популярен сред норвежките майстори.

Изригването на Везувий - картина на Йохан Дал, 1820г.

Густав Вигеланд се счита за национален скулптор на Норвегия, създал голям брой скулптури, отразяващи човешките взаимоотношения. Скулптурният парк Vigeland в Осло съдържа повече от 200 скулптурни групи, които предават специфична гама от емоции.

Празници

Основният национален празник на Норвегия е Денят на конституцията, който се отбелязва на 17 май. Всяка година на този ден има празнични шествия и паради.

Празнуване на Деня на конституцията в Норвегия, гр.Нарвик

Сред религиозните празници най-важни са Коледа (норвежки Jul), чийто традиционен персонаж е Julebukk, и Великден. Норвежците празнуват и Рождеството на Йоан Кръстител (на норвежки Jonsok), което съвпада с лятното слънцестоене (24 юни). Този ден е началото на лятната ваканция и обикновено се отбелязва със запалване на огньове предната вечер. В северните части на страната се наблюдават бели нощи, докато в южните части денят продължава само 17,5 часа.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Культура_Норвегии

https://bg.wikipedia.org/wiki/Ставкирка

https://bg.wikipedia.org/wiki/Обикновена калуна

[Hatshepsut]

Норвежка музика


Традиционна норвежка цигулка - Хардингфеле

Археологическите разкопки и артефактите, открити чрез тях, които включват инструменти като лур, са направили възможно да се научи много за ранната музика в Норвегия. Саги от викингите и средновековието допълват музикалните събития, както и историите на свещеници и поклонници от цяла Европа, посетили гроба на Свети Олаф в Трондхайм.

Лур - старинен духов музикален инструмент

В края на 19 век Норвегия преживява икономически растеж, който води до по-голяма индустриализация и урбанизация. В градовете се създава повече музика, оперните представления и симфоничните концерти се провеждат на високо ниво. През тази епоха има както изтъкнати композитори (като Едвард Григ и Йохан Свенсен), така и изпълнители съчетаващи европейските традиции с норвежки звук.

Вносът на музика и музиканти за танци и забавление се увеличава и продължава през 20-ти век, още повече, че грамофонните записи и радиото стават широко разпространени. През втората половина на 20-ти век Норвегия, подобно на много други страни по света, преживява възраждане на корените, което се отнася и за възраждането на местната музика.

Норвежка народна музика

До 1840 г. в Норвегия броят на писмените източници на народна музика е много ограничен и тя почти не е записвана. Първоначално се смята, че тези исторически постижения имат ясно изразено християнско влияние. Докато изследванията продължават, има и митични и приказни връзки с народната музика. Като цяло целта на народната музика е била за забавление и танци.

Характерни черти на норвежката народна музика са модалното и интонационното разнообразие, сходството на фолклорните стилове с лидийския, синкопирането, триплетите и прекъснатите ритми.

Норвежките народни танци (норвежки bygdedans) често се свързват с важни събития в селския (селски) живот: сватби, погребения и циклични празници като Коледа. Норвежките народни танци включват халинг, спрингар, гангар и други. Особено забележителни са народните танци на Хардангер, Телемарк и околностите на Трондхайм, които поради скоковете и бързото темпо се наричат ,,танци на планински духове" или ,,танци на дявола". В допълнение към самите норвежки танци, чужди танци като валс, полка и рейнлендер са проникнали в народната култура.

Сред най-разпространените жанрове на традиционната вокална музика най-известни са баладите (норвежки kvad) и кратките, често импровизирани песни (steve). Работни песни, приспивни песни, епични песни, религиозни песни, последващи вокали и стари печатни балади (норвежки skillingsviser) също са често срещани. Песенните дуели са обичайни, напомнящи съвременни рап битки.

Има и изпълнение на мелодии на музикални инструменти без вокали, но не като акомпанимент за танци. На норвежки мелодията се нарича слот (норвежки slått). Делят се на ларслоти (норвежки lyarslått), ланглеикслоти и др.

Както и в други скандинавски страни, преобладаващият тип музикални инструменти са струнни: цигулки (норвежки gigja, fiddle или fele), високи арфи, виолончела и контрабаси. Цигулката има фолклорна разновидност, наречена Хардингфеле, която очевидно произхожда от 17-ти век в региона Хардангер в Западна Норвегия. За разлика от академичната цигулка, тя е с по-малки размери, има 8-9 струни (4-5 свирещи, а останалите са резониращи), а не четири, звучи по-силно и с допълнителни обертонове. Норвегия е била известна със своите фолк виртуозни цигулари: К. Лоуросен, Нилс Рекве, Торгейр Аудунсен, наричан ,,Мелничарят" (норвежки Myllarguten) - само за да назовем няколко. Уникалният и мелодичен норвежки стил на свирене на цигулка е привлякъл вниманието на много композитори.

Други струнни инструменти включват цитра арпелейк (норвежки harpeleik) и арфа лангелейк (норвежки langeleik). Духовите музикални инструменти включват флейти - тръба (selye), флейта с надлъжен обертон, направена от ствола на млада върба (норвежки seljefløyte, букв. върбова флейта), tungehorn, множество овчарски рогове (bukkehorn, букв. кози рог), prillarhorn (буквално рог на бик) и големия рог lur (норвежки lur, да не се бърка с бронзовия рог със същото име от началото на 2-ро-1-во хилядолетие пр.н.е.). Направен е от дърво и брезова кора, а буккехорнът е направен директно от кози рога. Инструментите с тръстика включват арфа (норвежка munnharpe), а акордеонът се появява в средата на 19 век.

Ежегодно в страната се провеждат два национални конкурса за фолклорна музика: Национален фестивал за народна танцова музика (конкурс за народни танци) и Национален конкурс за народна музика, който освен танци, обхваща и по-широк спектър - народни песни и мелодии на традиционни инструменти. Провеждат се и по-малки регионални фестивали и конкурси.

Традиционната саамска музика е съсредоточена около специфичен вокален стил, наречен joik. Първоначално joik се отнася само за един от няколкото стила на саамско пеене, но думата често се използва и за обозначаване на всички видове традиционно саамско пеене. От разстояние звукът му е сравним с традиционното пеене на коренното население на Северна Америка или индианците.

Кулнинг (норвежки lålning, kauking, kulokker; шведски Kauking) е овчарски призив, вокална техника, базирана на принципа на йоги, йойк или йодел, традиционно използвана в Швеция (провинция Даларна), Норвегия, като както и във Финландия, за да извикват пасящите животни или да плашат хищници (вълци и мечки).

От Средновековието в Западна Европа жените обикновено са били принудени да пасат добитъка, така че кулнингът се изпълнява от жени.

Емерих Бенкерт. Гледайки в далечината (1855 г.)

Kulning е най-старата музикална форма в Скандинавия и е проста меланхолична мелодия с високи носови нотки. Тя може да бъде импровизирана или специфична, изразяваща определен сигнал. Силен, висок глас без вибрато може да се чуе и различи на много километри и е по-лесен за изразяване от писък, който напряга гласните струни.

В по-ранни времена хората не са възприемали кулнинга като музика, а като начин за контролиране на животните и комуникация между отдалечени високопланински селища. Днес кулнинга е обогатил шведската и норвежката фолклорна и поп музика.

Средновековна музика

В творбите на староскандинавския епос се споменават музикални инструменти: в Старшата Еда има рогът на Гялар, лурът от брезова кора, надуван от Хеймдал, арфата на Егтер - крал на Бярмаланд, а в сагата за крал Хуглейк - музиканти от неговата свита. В допълнение към изброените по-горе народни инструменти са били използвани хоризонтални арфи: крогарп (норвежка широка арфа) и нейните разновидности - ланглак и ланхарп.

Най-известният жанр на староскандинавската и след това средновековна норвежка музика е скалдическата поезия, която прославя подвизите на викингите, кралете и по-късно рицарите и се отличава с голямата сложност на стихосложението и използването на много синоними и евфемизми. По-късно в Норвегия проникват балади и поеми от западноевропейски произход, най-известната от които е ,,Балада за съня" от 12 век (на древен датски: Drømdæ mik æn drøm i nat, съвременен датски и норвежки: Drømte mig en drøm i nat). Поради дългото датско управление, продължило от 1380 до 1814 г., само народната музика запазва истински норвежки характеристики.

Норвежката църковна музика, както и в други европейски страни, се развива на базата на григорианското пеене. По-късно норвежки църковни музиканти, които учат в парижкото абатство Сен Виктор, пишат музика в стила на френските полифонисти (,,Химн на Магнус", 12 век; фрагменти от произведения, свързани с култа към св. Олаф в Трондхайм), след това през късното Средновековие и по време на Северния Ренесанс, в стила на майсторите на холандската школа и Палестрина (мотет на Ехиенус-Орместард от Упсала, 1590 г.).

Класическа музика

През 17-ти век градовете Осло, Берген и Трондхайм ,,всеки има свои градски музиканти". Първите значими класически композитори от Норвегия са регистрирани от началото на 18 век, когато композират танцова и камерна музика, включително кантати. Някои от тези композитори са Георг фон Бертуш, Йохан Даниел Берлин и Йохан Хенрик Берлин. Освен това музиката привлича интереса на публиката и се развива стабилно, особено в по-богатите градски райони. Около 1750-те години в някои градове започват да се появяват частни или полудържавни музикални общества, предоставяйки възможност да се ползват от по-богато население. През 1814 г. Швеция сключва съюз с Норвегия, в резултат на което шведското кралско семейство прекарва известно време в норвежката столица Кристиания (сега Осло). Музиката процъфтява в шведския кралски двор.

Националният романтизъм, движение, което се разпространява в цяла Европа, засяга и Норвегия и започва да оказва влияние върху класическите музиканти и класическата музика в страната. Цигуларят Оле Бул (1810–1880) е първият голям норвежки музикант. От 1834 г. той става международно известен, свирейки не само в Норвегия, но и в други части на Европа и САЩ, и е известен като скандинавския Паганини. Освен това се появяват няколко други велики композитори, включително Halfdan Kjerulf, Martin Andreas Udbaje, който композира първата норвежка опера, Fredkulla, и Rikard Nordraak, който написва норвежкия национален химн, "Ja, vi elsker dette landet".

Едвард Григ

От около 1831 г. традиционната норвежка музика започва да влияе на класическата сцена, особено благодарение на Бул, който се сприятелява с известния традиционен хардангерски цигулар Myllarguten и така придобива по-добро разбиране на традиционната музика. Самият Бул започва да свири на цигулка Hardanger и е първият, който въвежда народни мелодии в градските райони. Той също така се погрижил Мияргутен да свири с него на концерт, представяйки селския традиционен музикант пред градска публика за първи път през февруари 1849 г., в разгара на норвежкия романтичен национализъм. Това по-късно вдъхновява Едвард Григ да търси фолклорни музикални източници. Но на градската публика ѝ е нужно време, за да придобие разбиране за традиционната (селска) музика. Романтичният стил доминира в норвежката музика и през 20-ти век, независимо дали се изразява в модификации на националния романтичен идиом на Григ или в по-класическа/международна линия като Катарин Елинг или Халфдан Клийв.

Норвежка рок-музика

Норвежките рок музиканти оказват голямо влияние върху формирането на блек метъл жанра в неговата съвременна форма, която се появява в началото до средата на 80-те години. Норвежката, както и цялата скандинавска блек метъл сцена, се появяват в началото на 1980-те и 1990-те години (този период обикновено се нарича ,,втората вълна на блек метъла") и формират уникален стил, по-лек от съвременния блек метъл. Характеризира се с липсата на бас китара, крещящи и шредиращи вокали вместо ръмжене и лошо качество на записа, направен специално за придаване на ,,автентичност". Също така норвежките блек метъл групи създадоха грима ,,мъртвец", който все още е популярен сред различни метъл групи и фенове на жанра и до днес. Най-известните групи бяха "Mayhem", "Immortal" и проектът на Варг Викернес "Burzum", който заедно с още четири групи образуваха т.нар. "Вътрешен кръг". Блек метълистите обаче бяха известни не толкова с характерния си звук, колкото със своите лудории: повечето от тях бяха убедени антихристияни и сатанисти и затова изгаряха църкви, включително дървени църкви, включени в списъка на ЮНЕСКО за нематериално наследство. След убийството на члена на Mayhem Euronymous (истинско име Eisten Aarseth) от Викернес през август 1993 г., статутът на Burzum в Норвегия де факто става полунезаконен: песни и видеоклипове в този жанр не се пускат по радиото и телевизията и те се опитват да не да споменат името на Vikernes, феновете бяха принудени да купуват новите албуми в чужбина. Към днешна дата тази забрана е отпаднала.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Музыка_Норвегии

https://ru.wikipedia.org/wiki/Кулнинг

[Hatshepsut]

Норвежка кухня

Норвежката кухня (Norsk mat) е националната кухня на Норвегия. Основните компоненти на норвежката кухня са риба, месо и млечни продукти.

Обзор

Норвежката кухня произхожда главно от ястията на селяни и рибари и е до голяма степен повлияна от скандинавския климат с къси лета и дълги зими. Отглеждането на зърнени култури е възможно само в южната част на страната, докато тук растат само овес и ечемик. Тези зърна не са подходящи за тесто с мая, така че тънките, твърди плоски хлябове са типични за Норвегия и могат да се съхраняват доста дълго време. Ако към тестото се добави картофена маса, плоският хляб става по-мек, подобно на пита хляб. Този хляб се нарича лефсе. В момента най-популярните хлябове са kneippbrød, кръстен на Себастиан Кнайп, и franskbrød, бял ,,френски хляб".

Риболовът е от голямо значение - рибата и морските дарове са най-важният компонент на норвежката кухня. Херингата отдавна е основната храна на норвежкото население, като бедните я ядат четири пъти на ден при всяко хранене. В същото време херингата бива осолена, маринована, изсушена и ферментирала. Поради дългия си срок на годност, сушената риба klipfisk е популярна. През Средновековието възниква традиционно ястие лютефиск, което е традиционно и днес, което представлява сушена риба, накисната в алкален разтвор и след това накисната във вода.

Вносът на картофи в страната в средата на 18 век е от голямо значение за норвежката кухня. Сервират се както като гарнитура към месо, така и отделно като картофени ястия. Овесената каша и други зърнени ястия също са популярни.

За попълване на запасите за зимата, консервирането на храна е особено важно, така че много храни са сушени, мариновани, осолени и пушени.

Отворени сандвичи smørrebrød

Съвременната норвежка закуска е доста обилна и по-скоро напомня на английска закуска, отколкото на континентална. Обядът е лека и често се състои от студени сандвичи (smørrebrød). Основното хранене е вечерята, която ще се състои в 17-18 часа. Понякога имат и втора закуска около 21.00, често кафе и торта.

Лефсе с ракфиск, кръгчета лук и сметана

Риба

Един от основните продукти за износ на Норвегия е сьомгата. Освен това се изнасят сушена треска от Лофотенските острови (tørrfisk), както и сушена и осолена треска от западния бряг (klippfisk). Пушената сьомга е известна по целия свят. Също популярни са херинга, треска, сардини и скумрия. Националното ястие е rakfisk, ферментирала пъстърва, която напомня на шведското ястие surströmming. Широко разпространени са ястията с морски дарове.

Месо

В миналото във всяка ферма е имало поне една крава, но агнешкото все още е най-популярното. От агнешко месо се приготвят много ястия, сред които форикол, смалахове (задушена агнешка глава), феналор (осолена и сушена агнешка шунка). В норвежките гори се лови дивеч, а готвените ястия се сервират със сладки и кисели сосове и плодове от хвойна.

Смалахове

До 20 век китовото месо е било по-евтина алтернатива на говеждото. Днес уловът на китове е намалял донякъде, но ястия, приготвени от китово месо, все още могат да бъдат намерени в много ресторанти в Норвегия.

Млечни продукти

Млякото и млечните продукти също са основна храна, като в момента се набляга на нискомаслените продукти. Норвежците пият големи количества мляко, а процентът на хората с непоносимост към лактоза е един от най-ниските в света. Преди това традиционната напитка е bllande - суроватка, разредена с вода. Маслото и сирената са широко консумирани. Най-популярните сортове сирене са gamalust, pultust, brunust (geitust).

Напитки

Днес най-популярната напитка сред норвежците е кафето. Популярна е и бирата, която преди се е правела в почти всяко семейство, особено за Коледа. Силна скандинавска алкохолна напитка, аквавит, се дестилира от картофи. Бира и аквавит се използват с много месни и рибни ястия, например форикол, лютеница и пушени меса. Специален сорт норвежки аквавит се нарича linje-aquavit; тази напитка се транспортира до Австралия и обратно, преди да бъде продадена, и благодарение на дългото пътуване по-добре абсорбира аромата на дървото, от което са направени бъчвите.

Форикол


Крумкаке

https://ru.wikipedia.org/wiki/Норвежская_кухня

Най-популярните ястия от норвежката кухня

Норвегия е страна, в която рибата е на почит. Най-разпространените ястия са херинга, приготвена по различни начини, треска, палтус и калкан. Този способ на приготвяне е останал още от викингите, които взимали клипфикс когато тръгвали на лов и на далечни плавания. И все пак, най-известната норвежка риба е сьомгата. Тук тя се смята и за най-добрата в света.

В продължение на столетия средностатистическият норвежец се е хранил с риба, месо, хляб, мляко, масло и сирене, картофи и херинга.

Традициите на т.нар. континентална кухня навлезли в градовете през ХIХ и ХХ в., когато започнали да се използват за готвене вино, подправки и нови продукти. Съвременната норвежка кухня представлява смес от ловджийски ястия с риба и дивеч, обикновена фермерска храна и континентални традиционни ястия.

Характерно за зеленчуците им е, че обичат да ги мариноват. Най-често по този начин приготвят цвекло, което нарязват на кубчета и заливат с оцет, захар и карамфил.

Една от най-разпространените им салати е норвежки фиорди, която включва краставици, заквасена сметана, червен лук, винегрет, дресинг и варено яйце.

Херингата, която наричат морско сребро, днес е скъпа, колкото останалата риба, но някога е била най-евтината и достъпна в Норвегия риба; присъствието ѝ на масата е било неизменно.

На Коледа се предлага лютефиск – сушена треска, изкисната в разтвор на сода каустик и поднесена със свински пръжки и задушен грах. Според една поговорка, рибата обича да плува дори и в стомаха, затова рибните ястия по традиция се сервират с много бира.

Лютефиск с картофи

От месата най-разпространено е овнешкото. От него се приготвя задушено месо със зеле и варени картофи, пушено бутче (феналор) и коледното ястие Пинекьот (агнешки ребърца).

В горите има достатъчно дивеч – яребици, елени, лосове и др. Еленовото месо се яде само на празници и в ресторанти, тъй като приготвянето му е много трудоемко и изисква специални умения.

За десерт при специални случаи правят оризов крем. Друг предпочитан десерт е Девойка с воал. За него се разбиват печени и обелени ябълки. Върху ред от ябълково пюре се наръсват натрошени маслени бисквити. Отгоре се слага бита сметана.

След това отново се слага пюре от ябълки, бисквити и така, докато съставките свършат. Сладкишът може да се хапне веднага или след като престои във фризера и се превърне в сладоледена торта.

https://gotvach.bg/

[Hatshepsut]

Национално знаме на Норвегия

Националното знаме на Норвегия представлява син скандинавски кръст с бял контур на червен фон. Кръстът достига до краищата на знамето, а вертикалната му част е отместена към носещото тяло по подобие на Датското знаме. Отношението ширина към височина е 22:16, като ширината на хоризонталните цветни елементи е 6:1:2:1:12, а на вертикалните е 6:1:2:1:6.

Норвежкото знаме използва скандинавския кръст по традиция на други Скандинавски страни. Червеният, синият и белият цвят символизират демокрацията, тъй като са цветовете използвани през 19 век в знамената на някои демократични страни в Европа (Франция, Холандия, Великобритания), както и САЩ. Тези цветове са свързани и със знамената на Дания (бял и червен) и Швеция (син), страни с които Норвегия е била в съюз.

История

От 16 век до 1814 г. Норвегия използва същото знаме както и Дания, тъй като двете страни са били обединени. През 1814 г., след обявяване на кратка независимост на Норвегия, страната приема датското знаме с норвежки лъв в горния край. Това знаме се използва до 1821 г. въпреки че Норвегия е в съюз с Швеция от 1814 г. През 1815 г. поради този съюз се налага общо за двете страни знаме, което всъщност било шведското, но с единствената разлика, че имало бял кръст на червен фон в горния ъгъл.

Междувременно, независимо от общото знаме на шведско-норвежкия съюз, Норвежкия парламент приема официално нов флаг, който представлява син кръст с бял контур на червен фон. През 1844 г. се въвеждат нови знамена на Швеция и Норвегия с общ символ в горния ъгъл, представляващ обединено изображение на двата флага и символизиращи съюза и равнопоставеността на двете кралства.

Национално знаме на Норвегия (1814 – 1844)


Национално знаме на Норвегия (1844 – 1899)

Поради нарастващото недоволство от съюза с Швеция, общият символ бил премахнат от норвежкото знаме през 1899 г. Официално норвежкото знаме в днешната си форма било прието през 1905 г., когато съюзът между двете страни се разпаднал и Норвегия е обявена за независима страна.

Други знамена

Кралски щандарт на Норвегия

Щандарт на престолонаследника

Тук лъвът е без пишка, може би защото и принцесите могат да наследяват престола 

Правителствен и военен флаг

https://bg.wikipedia.org/wiki/Национално знаме на Норвегия

https://ru.wikipedia.org/wiki/Флаг_Норвегии

https://ru.wikipedia.org/wiki/Король_Норвегии

[Hatshepsut]

Герб на Норвегия


Герб на Норвегия - пълна форма

Гербът на Норвегия е един от главните национални символи на Норвегия. Той е един от най-старите държавни символи в Европа. Гербът се състои от червен щит със златен лъв с брадва в ръката. Над щита се намира кралската корона.

Моделът на норвежкия държавен герб е променян често от хералдиците. Брадвата е променяна няколко пъти (най-вече размерът, който в един момент е бил сменен с алебарда). В сегашния си вид гербът е приет на 20 май 1992.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Герб на Норвегия

Герб на Норвегия - средна форма


Герб на Норвегия - кратка форма

Гербът на Норвегия (Norges riksvåpen) е един от основните държавни символи на Кралство Норвегия.

Гербът е ален щит, увенчан с кралска корона със златен коронован лъв, който държи в предните си лапи сребърна брадва със златна дръжка. Държавният глава използва специален личен герб, който има мантия, отличителни знаци на Ордена на Свети Олаф и норвежката кралска корона. Норвежкият герб е един от най-старите в Европа. В съвременния си вид е известен от 1285 г. от сребърното пени на крал Ерик Магнусон.

История

Лъвът се появява за първи път върху герба на норвежките крале в края на 12-ти - началото на 13-ти век. Кралете Хокон Хоконсон и синът му Магнус Законодателят имат лъв на щитовете си. И Ейрик Магнусон, син на Магнус Законодателя, добавя корона и бойна брадва към лъва. Оттогава златния коронован лъв върху алено поле, държащ в предните си лапи сребърна брадва със златна дръжка, е непроменен герб на Норвегия, но претърпява всички промени в хералдическата мода.

Лъвът в хералдиката е символ на сила, а бойната брадва е не само любимото оръжие на древните норвежци, но и преди всичко атрибут на небесния покровител на Норвегия - св. Олаф. Според ,,Сагата за Свети Олаф", раната, нанесена от брадвата, е причината за смъртта на Олаф.

Използването на герба никога не е било формализирано или гарантирано от конституционен закон и се е основавало единствено на традицията. В късното средновековие дръжката на брадвата постепенно се удължава и брадвата започва да прилича на алебарда. Алебардата отново е заменена от брадвата с кралски указ от 10 юли 1844 г.

Обичаят да се изобразява гербът на Норвегия, увенчан с кралска корона, датира от Реформацията и е окончателно установен около 1671 г., когато вместо средновековната отворена корона, кралската корона започва да се изобразява затворена, увенчана от кръст и кълбо.

През 1319 г. Норвегия сключва лична уния с Швеция и по-късно попада под датско управление, докато отново попада в Швеция след поражението на Дания в англо-датската война от 1807-1814 г. Едва през 1905 г. държавният суверенитет на Норвегия е напълно възстановен.

На 7 юни 1905 г. норвежкият парламент прекратява шведско-норвежката уния и малко след това Норвегия е обявена за независима конституционна монархия. Новоизбраният крал на Норвегия Хокон VII с кралски указ от 14 декември 1905 г. одобрява проекта на новата държавна емблема, която трябвало да бъде връщане към средновековните канони и практически не се различава от изображенията на древните монети и печати на 12-13 век.

С кралски указ от 19 март 1937 г. дизайнът на норвежкия национален герб отново е променен. Гербът придобива днешния си готически вид. Промените засягат както лъва с брадвата, така и кралската корона.

Последните промени в норвежкия национален герб са направени на 16 декември 1992 г. Очертанията на лъвската грива и предните лапи са леко променени.

Герб на Норвегия, 1580г.


Герб на Норвегия, 1733г.


Герб на Норвегия, 1844-1905г.


Герб на Норвегия, 1905-1937г.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Герб Норвегии