История на Финландия

[Hatshepsut]

История на Финландия

Общ преглед

Ранна история

Според наличните археологически сведения, хората се заселват на територията на днешна Финландия в средата на 9 хилядолетие пр.н.е. Културата им е мезолитна, като керамика се появява около 5300 г. пр.н.е. Културата на бойните брадви се разпространява по южното крайбрежие около 3200 г. пр.н.е. Възможно е с нея да се появява и земеделието, но първите сигурни данни за това са от края на хилядолетието. Дори и след въвеждането на земеделието, ловът и риболовът продължават да имат голямо значение за икономиката дори в ново време, особено в северните и източни части на страната. Бронзовата епоха в днешна Финландия започва в средата на 2 хилядолетие пр.н.е., а желязната – в началото на 5 век пр.н.е. Спорен е въпросът дали в региона се заселват първи индоевропейски или фински племена.

Шведско управление

Карта на Великото херцогство Финландия от 1662 г.

След няколко кръстоносни похода, през 13 век Швеция завладява територията на днешна Финландия. Шведски и немски благородници и търговци се заселват в страната, а шведският става преобладаващият език на аристокрацията, администрацията и образованието. Главен град на областта през този период е Обу (Турку), където е седалището на католическия епископ, най-високопоставената длъжност във Финландия.

След началото на Реформацията шведският крал въвежда в страната лутеранството, като във Финландия процесът преминава без вътрешна съпротива. През 16 век Микаел Агрикола публикува първите книги на фински език, а през 1640 г. в Обу (Турку) е основан първият университет в страната. През 18 век войните между Швеция и Русия довеждат до двукратна окупация на Финландия от руски войски и значителни грабежи и опустошения от тяхна страна.

Велико княжество Финландия

По време на Наполеоновите войни Финландия отново е окупирана от руски войски и на 29 март 1809 г. е обявена за автономно Велико княжество в лична уния с Руската империя. През следващите десетилетия страната се развива мирно, като постепенно нараства ролята на финския език и култура. Нараства ролята на Хелзинки, който се превръща в главен град на страната. През 1835 г. е публикуван националният епос ,,Калевала", а през 1892 г. финският език получава равен статут с шведския. Важна роля в този процес има възникналото през 60-те години националистическо движение на феноманите.

През 1866 – 1868 г. Финландия е засегната от масов глад, при който загиват около 15% от населението. През следващите години страната постепенно се възстановява, появяват се първите модерни промишлени предприятия, изграждат се железопътни линии и плавателни канали.

През целия 19 век Финландия се ползва със значителна автономия – разполага със собствен парламент и правителство и руските власти рядко се намесват във вътрешния живот на Великото княжество. През 1906 г. е въведено всеобщо избирателно право, но тази либерална реформа е извършена в момент, когато руското правителство променя политиката си спрямо Финландия, ограничавайки нейната автономия. Този процес предизвиква недоволство в страната, като дори са извършени няколко атентата срещу руски представители.

Независима Финландия

На 6 декември 1917 г., малко след Октомврийската революция в Русия, Финландия обявява своята независимост, която е призната от руското комунистическо правителство. Малко по късно започва Финландската гражданска война между поддържащата правителството Бяла гвардия и крайнолявата Червена гвардия. Правителството успява да надделее само за няколко месеца, но войната е свързана с много насилие от двете страни, което създава продължило няколко десетилетия разделение във финландското общество. С Договора от Тарту от 1920 г. е установена съветско-финландската граница, като освен територията на Великото княжество, към Финландия е присъединен и град Печенга на Баренцово море.

Според Пакта Рибентроп-Молотов Финландия попада в съветската сфера на влияние и през ноември 1939 г. Съветския съюз напада Финландия. В последвалата Зимна война, въпреки многократното си числено превъзходство, съветските войски понасят много жертви и успяват да напреднат на финландска територия едва в началото на следващата година, когато Финландия е принудена да отстъпи Печенга и части от Карелия с град Виборг. След съветски бомбардировки през юни 1941 година войната между двете страни е подновена и продължава до ново примирие през 1944 г. През следващите месеци финландските войски водят Лапландската война срещу германските части, разположени в северната част на страната.

Въпреки че не успяват да си върнат Карелия и Виброг и Съветския съюз им налага тежки репарации, финландците успяват да предотвратят съветска окупация на страната. Изплащането на репарациите засилва индустриализацията в следвоенните години, като и след окончателното изплащане на репарациите търговските връзки със Съветския съюз остават важни за финландската икономика. По време на Студената война, макар формално Финландия да е неутрална, съветското влияние в страната е силно, стотици книги и филми са забранявани от цензурата, а близкият до съветското правителство политик Урхо Кеконен е президент в продължение на 26 години.

Многопартийната система и пазарната икономика са запазени след войната. Стабилната икономика и валута подпомагат запазването на суверенитета на Финландия. В годините до 1989 стандартът на живот постепенно нараства и почти се изравнява с този на съседна Швеция.

След Втората световна война Финландия не принадлежи нито към Източния блок, нито към Западна Европа. През 1986 г. страната започва да се доближава към западноевропейските страни. Началото на сближаването е поставено с участието в научния проект ,,Еврика". Малко след това Финландия става член на Европейската космическа агенция и на Европейската асоциация за свободна търговия. От 5 май 1989 г. страната е пълен член на Съвета на Европа. Своевременно финландците работят и в CERN. Всичко това води до промяна във възприятието на страната от западноевропейските страни – Финландия бива възприета като пълноправен партньор.

Сривът на съветската икономика в началото на 90-те години предизвиква тежка икономическа криза във Финландия, но с помощта на започналите в края на 80-те либерални реформи тя е преодоляна сравнително бързо. През 1995 г. Финландия става член на Европейския съюз. Тя реорганизира армията си според стандартите на НАТО и през 2023 се включва във военно - политическия съюз.

Хронология

98 г. сл. Хр. - В писанията на Тацит за първи път се споменава Финландия.
800-1100 - В движението си към руските земи шведските викинги създават търговски бази на брега.
Около 1000 г. територията е заселена от три основни племена: финландци на югозапад, тавасти в центъра и изток, карели в източните територии до Ладожкото езеро.
1155 г. - Шведският крал Ерик IX започва кръстоносен поход за християнизиране на финландските племена. Оттогава започва господството на Швеция, което продължава 650 години.
1156 г. – Смъртта на епископа на Упсала Хенри от Упсала, един от водачите на християнизацията на Финландия.
До 1284 г. – Културна и политическа интеграция на Западна и Южна Финландия в Кралство Швеция. Началото на преселването на шведите на територията на бъдещата Финландия. Река Кумийоки е призната за граница на Кралство Швеция и владенията на Велики Новгород.
1293 г. Третият шведски кръстоносен поход. Основан е Виборг.
1323 г. - Шведите и новгородците сключват Ореховския мир.
1362 г. – Финландия получава статут на равноправна шведска провинция.
1523 г. – По време на управлението на крал Густав I Васа протестантството се разпространява и Дания е отблъсната.
1548 г. Микаел Агрикола, последовател на Лутер, превежда Новия завет на фински.
1550 г. – Крал Густав Васа основава Хелзинки.
1556 – При Йохан III Финландия става херцогство.
1595 г. – 25-годишната война приключва и шведите успяват да преместят границата далеч на североизток.
1617 г. - Густав II Адолф завладява Карелия.
1640 г. - Основаване на университета в Або / Турку (градът е преместен на модерно място при губернатора Пере Брага Младия).
1700-1721 - Северната война, завършила с поражението на Швеция. Част от Карелия става част от Руската империя.
1741-1743 - Руско-шведска война (1741-1743 г.). Според условията на мира в Турку част от територията отива към Русия, включително Южна Карелия.
1747 Започва строежът на морската крепост Свеаборг. От 1918 г. преименуван на Suomenlinna.
1808-1809 г - След руско-шведската война император Александър I обявява Финландия за автономно Велико херцогство.
1812 – Столицата е преместена от Турку в Хелсингфорс.
1828 – Преместване на университета от Турку в Хелзинки.
1835 г. - Публикуването на карелския епос "Калевала" от Ленрот, което става основа на националното движение за независимост.
1854-1855 г - По време на Кримската война английският флот бомбардира финландския бряг и крепостта Бомарсунд на Аландските острови.
1863 г. – Борбата, водена от Снелман за признаването на финландския език като равнопоставен на шведския, завършва с победа.
1899 г. - Николай II публикува манифест. Конституцията се отменя. Губернаторът Бобриков започва политика на русификация. През същата година Ян Сибелиус създава своята симфонична поема "Финландия", която се превръща в своеобразен национален химн.
1904 г. – Убийството на губернатора Бобриков. Обща стачка по време на Първата руска революция. Възстановяване на финландската автономия.
1906 г. – Провеждат се демократични парламентарни избори. За първи път в Европа жени участват в избори.
1915-1918 г — Финландските доброволци са на страната на Германия в световната война.
6 декември 1917 г. – Финландия обявява пълна независимост от Русия.

1918 г. - Гражданска война във Финландия.
1918-1920 г - Съветско-финландският въоръжен конфликт (1918-1920), завършил с Тартуския мир. Финландия получава достъп до Баренцово море край Петсамо.
1919 г. – Приета е конституцията на Финландия. За първи президент е назначен Карло Юхо Столберг, завърнал се от сибирско изгнание.
1921 г. – Аландските острови стават автономни.
1921-1922 г - Карелското въстание (1921-1922 г.), завършило с подписването в Москва на Споразумението за приемане на мерки за осигуряване на неприкосновеността на съветско-финландската граница.
1932 г. – Сключването на Пакта за ненападение със Съветския съюз. Потушаване на бунта на крайната десница. Забрана на комунистическата партия.
1939-1940 г — Зимна война със Съветския съюз.
1941-1944 г - Продължаване на войната за връщане към предвоенните граници, както и завладяването на северните земи на СССР
1944-1945 г — Лапландска война.
1945-1946 г — Процес срещу финландски военнопрестъпници.
1947 г. - Парижки мирен договор с Финландия.
1948 г. - Договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ между СССР и Финландия.
1952 г. - Летни олимпийски игри в Хелзинки.
1973 г. – По инициатива на президента Кеконен се провежда Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа.
1975 г. – На 1 август Хелзинкската декларация е подписана от 35 държавни глави в Хелзинки.
1991 г. - Началото на тежка икономическа криза поради разпадането на СССР.
1995 г. – Финландия влиза в Европейския съюз.
2023 г. - На 4 април тази година Финландия се присъединява към НАТО.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Финландия

https://ru.wikipedia.org/wiki/История Финляндии

[Hatshepsut]

Праистория


Неолитните култури по Балтийското крайбрежие

Въпросът за произхода на финландците все още е обект на редица, понякога противоречиви, теории. Разкопките, проведени в Южна Финландия, показват, че хората от каменната ера са живели тук още преди 9000 години, тоест те са се появили тук веднага след оттеглянето на ледника.

Находките, направени през 1996 г. във Вълчата пещера, разположена в Западна Финландия в провинция Похянмаа на територията на община Карийоки, бяха интерпретирани от много изследователи като материално доказателство за присъствието тук на неандерталците преди 130-120 хиляди години по време на еемийското затопляне. Минималната възраст на находките е оценена на 40 хиляди години. Артефактите от Вълчата пещера са уникални: преди откриването им, най-древните доказателства за човешко присъствие в Северна Европа датират от около 8500 г. пр. н. е. - този период датира от най-древните открити останки от селища в Дания, Норвегия, балтийските държави, Финландия и Швеция.

На територията на съвременна Финландия останките от най-древните селища са открити в района, ограничен от Финския и Ботническия залив и Ладожкото езеро, по-северните райони по това време все още са били заети от постепенно отстъпващия континентален лед. Тези древни жители са били ловци, събирачи и рибари (Националният музей в Хелзинки съхранява най-старата риболовна мрежа, намирана някога). Няма консенсус на какъв език са говорили. Има мнение, че това могат да бъдат езиците на уралското езиково семейство (към което принадлежи и съвременният финландски език), тъй като е надеждно известно за разпространението на езиците от тази група в териториите, където сега се намират европейската част на Русия и балтийските държави.

Най-вероятният начин за формиране на населението на Финландия е смесица от местни и новодошли. Данните от генетичния анализ показват, че съвременният генофонд на финландците е 20-25% представен от балтийски генотип, около 25% - сибирски и 25-50% - германски.

Въпреки това, в продължение на векове до 20-ти век съставът на населението е стабилен поради слабите контакти с жители на други страни. Преобладаващият тип бракове са бракове между жители на едно и също населено място или в ограничен регион. Това обяснява защо сред финландците има до 30 наследствени заболявания, които в други страни са или напълно непознати, или изключително редки. Това говори в полза на факта, че дълго време във Финландия не е имало вълни на презаселване и първоначално населението е било изключително малко.

На територията на Финландия са представени праисторическите култури на Суомусярви, гребенна, ямна, киукайс и редица други. Културата Kiukais е един вид хибрид на индоевропейската култура на бойните брадви и уралоговорящата култура на гребеновата керамика; формира основата на по-късната финландска етническа група.

Напоследък историците са склонни да вярват, че още през 1000-1500 г. пр.н.е. през бронзовата епоха е имало праисторически финландски език, говорен от местното население. Тогава въз основа на контактите между тях и племената, говорещи на фино-угорския диалект, възниква съвременният финландски език. По-късно саамите също преминават към този език.

Хилядолетие след Тацит става възможно да се говори за съществуването на три клона на населението:

♦ ,,Истински финландци", които са живели в югозападната част на страната или сума (суоми);
♦ Тавасти - в Централна и Източна Финландия или Em;
♦ Карели - в Югоизточна Финландия до Ладожкото езеро.

В много отношения те се различаваха един от друг и често са били във вражда помежду си. Изтласквайки саамите на север, те все още не са имали време да се слеят в една националност.

Каменна епоха

Находките от Вълчата пещера (Сусилуола), разположена на територията на община Карийоки (Западна Финландия, провинция Похянмаа), се тълкуват от някои изследователи като материално доказателство за присъствието на неандерталците преди 130-120 хиляди години тук, по време на Еемийското затопляне.

След края на последния ледников период Финландия е заселена от Хомо сапиенс около 8500 г. пр. н. е. с групи ловци от юг и югоизток. Находките от южната част на Финландия силно наподобяват културата Кунда, съществувала в Естония по това време. Тази културна традиция във Финландия сега е известна на археолозите като културата Suomusjärvi. Кварцът е бил най-важната суровина за каменните инструменти. Мезолитът завършва във Финландия около 5000 г. пр.н.е.

Неолитът във Финландия е разделен на етапи и култури главно от разликите в стиловете на керамика. Най-важната от ранните неолитни култури (5000-3200 г. пр. н. е.) е културата на керамични съдове с гребени.

Във вътрешността, напротив, средният и късният неолит са доминирани от различни култури на азбестова керамика, сред които групите Kierikki и Pölja са най-важните. Неолитът завършва във Финландия по-късно, отколкото в съседна Скандинавия, около 1500 г. пр.н.е.

Бронзова епоха

В средния неолит (3200-2400 г. пр. н. е.) в южната и западната част на Финландия преобладава културата на бойните брадви, чиито носители са индоевропейските народи. Индоевропейският елемент в югозападна Финландия довежда чрез бронзовата технология до значителна разлика между ориентираните на запад крайбрежни селища, които културно също принадлежат към скандинавската бронзова епоха, и ориентираните на изток селища във вътрешността и на север, които принадлежат към т.нар. култури от ,,арктическата бронзова епоха".

В западната и южната част на Финландия е имало важни контакти по море с южна и централна Скандинавия; Технологиите за обработка на бронз проникват по крайбрежието до Финландия. Други промени през бронзовата епоха включват нови религиозни идеи, промени в икономиката и архитектурата на сградите. По крайбрежието възникват постоянни земеделски селища-чифлици, както единични, така и групирани в няколко чифлика. Сградите са дълги къщи със стени, покрити с калов хоросан. Култът към предците процъфтява: величествените каменни гробници по крайбрежието принадлежат към този период. В същото време се извършва преход към кремация.

В Kokemäki на най-западния бряг на Финландия (провинция Satakunta) се намира най-голямата монументална пирамида - Röse, а броят на бронзовите предмети, намерени тук, е повече от където и да е другаде във Финландия. Вероятно тук е бил политическият център на финландската бронзова епоха.

Находките от бронзовата епоха във Финландия не са толкова много, колкото в Скандинавия. Няма големи колекции от метални предмети и жертвоприношения, които са широко разпространени в южната част на Скандинавия. Като цяло до началото на 21 век във Финландия са открити около 150 бронзови предмета, главно оръжия и инструменти; бижута и тоалетни артикули също принадлежат към късната бронзова епоха. Естественият камък продължава да бъде важна суровина, тъй като бронзът е скъп вносен материал. Каменните брадви с формата на диамант, изработени по южноскандинавски дизайн, играят по-скоро символична, отколкото практическа роля. Освен това във Финландия няма петроглифи, типични за Скандинавия.

Тогава, в резултат на симбиозата на индоевропейците и протосаамите, възниква културата Киукай (2400-1500 г. пр. н. е.). Както отбелязват изследователите, ,,В горите на Финландия индоевропейският елемент на шнуровата керамика се разтвори, не оставяйки почти никакви следи нито в езика, нито в културата на местните финландски ловци". Във Финландия и на север доминират ловните култури, въпреки че поленовият анализ показва опити за въвеждане на земеделие в тези региони. В тези земи сухопътните контакти в източната част на Финландия изиграват важна роля, бронзовите технологии също са представени на територията на северозападната част на съвременна Русия. В Централна Финландия се появява нов стил на керамика, т. нар. ,,текстилна керамика", докато азбестовата керамика все още преобладава на север.

https://ru.wikipedia.org/wiki/История Финляндии

https://ru.wikipedia.org/wiki/Доисторическая Финляндия

[Hatshepsut]

Финландия през ранното Средновековие


Епизоди от Калевала. Триптих на Гален-Калела

Първото споменаване на Финландия (Fenni) се появява в Тацит в неговия труд Germania (98). Авторът, ръководен само от истории, описва жителите на тази страна като примитивни диваци, които не познават нито оръжия, нито коне, нито жилища, но ядат билки, обличат се в животински кожи и спят на земята. Единственото им оръжие са копия, които те, без да познават желязото, правят от кост. Тацит прави разлика между финландците и саамите (лапенци) - съседен с тях народ, който живее на една и съща територия и има очевидно подобен начин на живот.

В зората на нашата ера огромният регион, който започва да се нарича Финландия едва през 15 век, все още не представлява нито държава, нито културно цяло. През първите 400 години от н.е. с началото на развитието на селското стопанство, регионът можел да изхрани само няколко десетки хиляди жители, тъй като климатът и природата били сурови, а новите методи на производство идвали от ранните земеделски общества на Средиземноморието бавно и с трудност.

От 5-ти до 9-ти век от н.е. населението на крайбрежните райони на Балтийския регион нараства бързо. С разпространението на скотовъдството и земеделието се засилва разслоението на обществото и започва да се очертава класа на вождовете.

До 8-ми век заселеното население е концентрирано главно на югозападното крайбрежие, както и в плодородните райони по поречието на река Кумо (Kokemäen) и нейната езерна система в Satakunta и Häme (Tavastland). В други части на региона е имало рядко номадско население - саами, които са мигрирали на големи територии и са се занимавали с лов и риболов.

В средата на 8 век започва първият значителен етап от заселването на района и разпространението на културата. Това е улеснено от относителното затопляне на климата в Северна Европа, както и иновациите в областта на селското стопанство. Жителите на югозападното крайбрежие и района на Хяме, които практикували по-специално огнево земеделие, започват постепенно да се заселват на североизток до северните брегове на езерото Ладога. Постепенно започва и заселването на южните брегове на Ладога от славянски племена.

Започвайки около 500 г., Аландските острови са заселени от северногермански племена. По време на епохата на викингите от 800-1000 г. шведските викинги започват да създават силни търговски пунктове и колониални селища по южното крайбрежие на Финландия. Оттогава шведският елемент започва да пуска корени във финландското общество. Въпреки това, по отношение на взаимната асимилация на езика и обичаите, по това време е трудно да се говори за нещо подобно поради липсата на обща територия на пребиваване, тъй като шведите се заселват на брега, а финландските племена живеели в горите. В края на епохата на викингите между държавните образувания на Балтийско море започва състезание в колонизацията на финландските земи, чието население е било езическо. В същото време това е епоха на християнизация, както в полза на католическата, така и на православната църква.

https://ru.wikipedia.org/wiki/История_Финляндии

[Hatshepsut]

Шведска Финландия


Изображение на похода на Свети Ерик и Хенри от Упсала върху кенотафа на Хенри от Упсала в църквата Nousiainen

Шведското управление в историята на финландския народ обхваща дълъг период от 1104 до 1809 г. Шведската експанзия е предизвикана от желанието да се заеме силна позиция в този регион, за да се ограничи политиката на Велики Новгород, насочена към постепенната интеграция на фино-угорските народи в новгородските земи. През този период протича християнизацията на финландците, след което те приемат лутеранството и много аспекти от западно- и северноевропейската култура. Етническите шведи активно се заселват в слабо населените островни и крайбрежни райони на Финландия и са оцелели там и до днес. През целия този период и дори през първите десетилетия на руското управление, шведският продължава да бъде единственият официален език в страната, изпадайки в упадък поради по-бързия растеж на селското финландско говорящо население, което постепенно мигрира към шведскоговорящите градове. Шведският период в историята на Финландия приключва, след като страната е анексирана от Руската империя през 1809 г. като автономно Велико княжество Финландия.

Кръстоносни походи на католицизма

Заселването на Аландските острови от викингите от територията на съвременна Швеция започва около 500 г. До 800 г. първите места на викингите се появяват в континентална Финландия. До XII век кралската власт се засилва в Швеция, което допринася за укрепването на влиянието й върху Финландия или Естерланд (шведски Österlanden - ,,Източни земи"), както шведите я наричат тогава. След това, поради съперничеството между папството и Свещената Римска империя, по нареждане на папата са основани нови архиепископии - в Лунд (1104) и Упсала (1164). Това е направено, за да се използва политическият вакуум и да се заеме по-силна позиция срещу политиката на Велики Новгород. А също и за да елиминира архиепископа на Бремен, който се отличавал с прекомерна лоялност към императора. Всичко това допринесло за мисионерската дейност в по-организирана форма от преди. Средновековните източници споменават три кръстоносни похода във Финландия, датирани от историците като 1157, 1249-1250 и 1293-1300.

Швеция и колонизираните от нея земи около 1280г.

Първият шведски кръстоносен поход е воден, в съответствие с църковната традиция, от британския монах Хенри. Под закрилата на крал Ерик IX той предприема мисионерска кампания в югозападна Финландия, която става известна на потомството поради последвалата канонизация на Хенри и обявяването на неговия покровител Або (Турку), тъй като според легендата монахът е направил добро и чудеса през живота си.

Около 1220 г. шведите създават епископско седалище във Финландия. Първият епископ е британският свещеник Томас. При него шведите, вероятно в съюз с мечоносците, оборудват армия, водена от ярл (първият сановник) Биргер (според други източници - Улф Фаси), за да отслабят влиянието на Новгород, но се провалили в битката с армията на Княз Александър Невски на притока на река Нева Ижора, през 1240 г. Впоследствие князът, който лично участва в него, получава допълнение към името - "Невски".

Ярл Биргер завладява през 1249 г. земята на еми-тавастите (Тавастланд) и основава замъка на Тавастгус.

Решителни битки за овладяване на източното крайбрежие на Финския залив и вътрешността на страната се водят в края на 13 и началото на 14 век. Маршал Торкел Кнутсон по време на третия кръстоносен поход през 1293 г. предприема поход срещу новгородците, завладява югозападна Карелия и основава там замъка Виборг, а през 1300 г. шведите издигат крепостта Ландскруна на брега на река Нева, която година по-късно е превзета от новгородците, водени от сина на Александър Невски - княз Андрей Городецки, след което крепостта е разрушена.

Границата между Швеция и Велики Новгород според Ореховския мир от 1323 г.

Военните действия между шведите и новгородците продължават почти непрекъснато до 1323 г., когато шведският крал Магнус Ериксон с помощта на Ханзата сключва Ореховския мирен договор с новгородския княз Юрий Даниилович (на остров Орехов в устието на река Нева). Този договор установява източната граница на шведските владения.

Това е била не само политическа граница, но и граница, която допълнително разделя две религии и две култури. Финландия и нейните жители били свързани главно с шведската държава и католическата църква.

Земите на Бо Йонсон

Поради отдалечеността на страната, слабостта на шведското правителство и хаотичното състояние на управление в епохата, предшестваща сключването на Калмарската уния (1397 г.) и след нея, шведските благородници, които притежавали феоди във Финландия, управлявали своите региони почти независимо. През по-голямата част от 14-ти и 15-ти век имало продължителни вражди за наследяването на трона в Швеция. Силата на краля била слаба, докато благородничеството имало много силни позиции.

През 1362 г. финландците получават правото, принадлежащо на местните шведи от древни времена, да участват в избора на краля; така от завоювания регион страната става пълноправна част на шведската държава с правата на провинция (завоюваните впоследствие балтийски провинции не се възползват от това право).

През 1363 г. крал Магнус Ериксон е свален от трона от благородниците, чиято власт е значително укрепена от злощастните ,,братски вражди" (както например между крал Биргер и неговите братя). На мястото на сваления крал благородниците избират Албрехт от Мекленбург (1364-1389) да управлява от негово име по свое усмотрение. Управлението на Албрехт съвпада с периода на най-големия упадък на шведската кралска власт и най-голямата власт на благородничеството.

Земите на Бу Йонсон (Грипа), които включват Финландия, около 1368г.

Една от най-влиятелните фигури от онова време е Бо Йонсон, най-големият земевладелец в Швеция, който помага на Албрехт от Мекленбург да заеме трона при избора на крал през 1364 г. Скоро Бо Йонсон получава поста на дротс, тоест най-висшият канцлер на кралството. От самото начало кралят зависел от икономическата подкрепа на Бо Йонсон, благодарение на която последният успял постепенно да изкупи повечето от кралските имоти и да стане фактически владетел.

Калмарска уния

Калмарската уния е лична уния на кралствата Дания, Норвегия и Швеция под върховната власт на датските крале (1397-1523). Държавите пожертват своя суверенитет, но запазват широка автономия. Разминаването на интересите (особено недоволството на Швеция от господството на Дания) довело до конфликт и окончателното разпадане на съюза през 1523 г.

С това обединение започва последната епоха от средновековната история на Швеция, така наречената епоха на Калмарския съюз (1397-1523 г.).

Маргарита Датска, която сключва Калмарския съюз, е призната за кралица във Финландия през 1398 г., тоест 9 години по-късно, отколкото в Швеция. Нейният наследник Ерик Померан (1412-1439) успява временно да издигне значението на кралската власт; той рационализира съдебните процедури във Финландия, разделяйки страната на два съдебни района, южен и северен.

Във Финландия Ерик е обичан от хората, но в Швеция не е обичан за това, че раздава най-важните позиции на датчаните и германците, които потискат шведите. Това накара далекарлианците (шведска провинция) да се разбунтуват. В Швеция започва период на анархия, белязан от борбата на привържениците на Дания или юнионистите (духовенство и висше благородство) с патриотичната партия (низше благородство и селячество). Борбата е отразена и във Финландия. Начело на патриотичната партия са Енгелбрехтсон, след това Карл Кнутсон, финландец, избран три пъти за регент на държавата, а след смъртта му (1470 г.) - фамилията Стуре.

По време на регентството на Стен Стуре Стари избухва война с руската държава (1495-1497). Руснаците обсаждат Виборг, където воеводата Кнут Посе се е затворил, но не могат да превземат града и опустошават Саволакс и Тавастланд. Стуре, зает да се бие с противниците си, не можал да помогне на финландската армия; Войната завършва с примирие в Новгород. Когато Густав Васа въстава срещу Кристиан II, датчаните се задържат във Финландия по-дълго, отколкото в Швеция, в резултат на което освободителната война се проточила тук няколко месеца.

От времето на Ореховския мир (1323 г.) страната е разделена на следните провинции: Аландия, същинска Финландия, Сатакунта, Нюландия, Тавастландия и Западна Карелия. Най-важните замъци, които са служили като резиденции на шведските благородници, са замъкът Або (споменат за първи път през 1198 г.), замъкът Виборг и крепостта в Тавастгус (Кроноборг). Замъците са служили за резиденции на шведските благородници, които са притежавали обширни владения във Финландия, които обаче не са били наследствени.

В ръцете на шведите били всички висши административни и съдебни длъжности. Впоследствие на по-ниски длъжности започват да се назначават местни благородници. До 1435 г. само благородниците имат право да изпращат депутати в риксдагите, които се наричат ,,дни на господаря" (швед. herredagorna). Езикът на администрацията е шведски, но населението продължава да говори фински. Шведските нрави се разпространяват от замъците, но бавно. До края на Средновековието финландците са малко засегнати от шведската култура, като до голяма степен запазват древните традиции, включително някои езически обичаи. Духовенството се ползвало с по-голямо влияние от светската власт. В ръцете му се натрупва значително богатство. Най-известните епископи са Хеминг (1338-1366), Беро Балк (1385-1412) и Магнус Таваст (1412-1450). Въпреки тяхното усърдие, християнството не е имало време да пусне дълбоки корени преди края на периода; въвеждането на протестантството при Густав Васа и неговите наследници не среща съпротива. Търговията беше в ръцете на Ханзата. Градовете са устроени по немски модел.

През 16 век Реформацията навлиза във Финландия. Епископ Микаел Агрикола (1510–1557) от Турку превежда Новия завет на фински. Цялата Библия е преведена през 1642 г.

[Hatshepsut]

 
Управление на Густав Васа (1523-1560)

Густав Васа

Микаел Агрикола (1510-1557), епископ на Або от 1550 г., е един от най-ранните и най-ревностни протестанти във Финландия. Той полага основите на финландската писменост, като първо създава първия финландски буквар (1543 г.) и след това превежда молитвеника (1544 г.) и Новия завет (1548 г.) на фински.

Микаел Агрикола

При Густав Васа започва колонизацията на северните необитаеми земи, както и централизацията в икономиката, състояща се във факта, че данъчното облагане и финансовото управление, основано преди това на система от феодални права, сега попадат под пряк контрол на централната власт. Финансовите затруднения на кралската власт, довели до почти пълната конфискация на църковната собственост, са причина за провъзгласяването през 1542 г. на необитаемите земи на Финландия за кралска собственост. Това проправя пътя за обширно териториално разширение, особено в Саволакс, където селищата се разпростират на стотици километри на север и северозапад и започват да генерират доход под формата на данъци.

За да се конкурира с Талин (Ревел), разположен на естонското крайбрежие, е основан Хелсингфорс (1550 г.). Войната с Русия (1555-1557) завършва с Новгородския мир, който не променя границите на държавата.

Густав Васа укрепва кралската власт, но в същото време повишава и значението на благородството. Вземайки земя от духовенството, той ги раздава на благородниците. При неговите синове и внуци значението на благородството нараства още повече и достига своя връх по време на борбата между Сигизмунд и херцог (по-късно крал) Карл.

Първите сериозни прояви на сепаратизма на финландските благородници принадлежат към тази епоха. Като въпрос на жажда за власт на отделни хора, опитите за изолиране на Финландия не се радват на симпатиите на хората: те остават верни на законното правителство, виждайки в него защита срещу аристократите. Осъзнавайки, че е трудно да се управлява Финландия от Стокхолм, Густав Васа през 1556 г. дарява сина си Йохан с титлата херцог на Финландия. Това дава възможност на Йохан да води независима политика.

Финландия след Густав Васа (1560-1617)

Граници на Швеция през 1560г.

След смъртта на Густав Васа започва междуособна война между синовете му - Ерик, Йохан и Карл. Херцог Йохан решава да се отдели от Швеция и да стане независим суверен. Той влиза в битка с брат си Ерик XIV, който става крал (1560-1568), но е победен и отведен в плен в Стокхолм. През 1568 г. Ерик XIV е свален от Йохан и другия брат, Карл, от трона и затворен, губейки ,,всички кралски права върху Швеция".

Йохан III (1568-1592) става крал на Швеция през 1568 г. Той щедро възнаградил благородниците за тяхната подкрепа, освобождавайки ги от задължителна военна служба, но запазвайки свързаната с това задължение свобода от плащане на поземлени данъци.

На 3 август 1577 г. Йохан III подписва указ за въвеждането на титлата Велик херцог на Финландия, като дава на Финландия статут на Велико херцогство и й дава герб с лъв.

Герб на Финландия на гроба на Густав Васа

В края на Ливонската война Швеция решава да се противопостави на Русия. В началото на 1579 г. районът на крепостта Орешек е опустошен. Година по-късно (1580 г.) шведският крал Йохан III, авторът на ,,великата източна програма", предназначена да отреже Русия от Балтийско и Бяло море, одобрява плана на Понтус Делагарди да достигне Новгород и да атакува едновременно Орешек или Нарва. В началото на 1580 г., под командването на Понтус Делагарди, шведите превземат цяла Естония и част от Ингерманландия (земя Ижора), която обаче трябва да напуснат. През ноември 1580 г. шведите превземат Корела, а през 1581 г. окупират Ругодив (Нарва). Така шведите завладяват Нарва, но не постигнали целите си, тъй като потокът от стоки бил насочен през Северна Двина и пристанищата, контролирани от Полша.

От 1581 г., при Йохан III, Финландия получава статут на Велико херцогство в рамките на шведското кралство, а титлата велик херцог на Финландия е включена в пълната титла на краля на Швеция.

След смъртта на Йохан избухва междуособна война. Привържениците на херцог Карл от Сьодерманланд (бъдещият крал на Швеция Карл IX) били защитници на монархическите традиции, протестантството и държавното единство. На страната на Сигизмунд III (крал на Полша и велик херцог на Литва, а от 1594 г. - крал на Швеция) са бунтовни благородници, които не можели да забравят времето на Калмарската уния и ценят в Сигизмунд само това, че е далеч. Най-могъщият от тези благородници бил щатхалтер (наместник) на Финландия Клаес Флеминг. Финландия под неговото управление фактически се отделя.

Благородниците потискат хората, което предизвиква селско въстание в северозападна Финландия (Esterbotnia, сега Pohyanmaa). Възмутени от потисничеството и най-вече военните доставки, които били особено тежки по време на шведско-руската война (завършила с Тявзинския договор през 1595 г.), естерботнианците вдигат оръжие. Има мнение, че те се оплакали на херцог Карл, но получили съвет от него да се справят сами с потисниците. Този епизод от историята на финландското селячество е известен като "клубната война" (1596-1597). Флеминг брутално потушава въстанието, неговите лидери, водени от Яако Илка, са екзекутирани, докато самият Флеминг става по-силен от всякога, но скоро умира неочаквано.

Неговата работа е продължена във Финландия от Арвид Столарм, който се бори с Карл две години. През 1599 г. херцогът най-после успява да покори непокорните. Властта на финландското благородство е смазана; то постепенно се слива с шведското благородство. При Карл IX (1599-1611) и особено при Густав Адолф II (1611-1632) централната власт се укрепва, въвеждат се подобрения в администрацията; данъците са доведени до някакво единство, но те не намаляват, а се увеличават, тъй като непрекъснатите войни опустошили държавната хазна. През 1617 г. Густав Адолф издава сеймов устав, според който Риксдагът е разделен на четири съсловия.

Шведска империя (1617-1721)

През тези години, по времето на Густав II Адолф, още приживе наричан ,,Кралят герой" или ,,Лъвът на Европа", Швеция достига върха на своята мощ. В неговата армия, наброяваща 36 000 души, са служили много финландци, включително известната кавалерия (Hakkapelites).

От външните събития от онова време Столбовският мирен договор (1617 г.) е от особено значение за Финландия, според който Русия отстъпила на Швеция огромна област - района Корелски (Кекхолмски лен).

Православното и русифицираното карелско население на тази област неохотно се примирява с новото си положение. Когато руските войски под командването на цар Алексей Михайлович нахлуват в Карелия през 1656 г., населението се присъединило към тях. Страхувайки се от отмъщението на шведите, след отстъплението на руските войски, православните корели почти без изключение се преместват в Русия. Тяхното място е заето от заселници от вътрешността на Финландия.

Финландските войски изиграват важна роля в Тридесетгодишната война. Данъците и набирането на войници изтощиха силата на страната. Към това се добавят и злоупотребите на чиновници, които доста безцеремонно управлявали държавата. Непрестанните оплаквания на населението подтикват правителството (по време на регентството по време на малолетието на кралица Кристина) да назначи във Финландия генерал-губернатор Пер Брахе (1637-1640 и 1648-1650). Това бил един от най-добрите сановници на онова време. Той направил много за повишаване на икономическото благосъстояние на страната и за разпространение на просветата; основната му дейност е основаването на университета в Або (1640), по-късно прехвърлен в Хелсингфорс.

Крал Карл ΧΙ (1660-1697), с подкрепата на селяни, граждани и духовенството, извършва т.нар. редукция. Наследниците на Густав Адолф, нуждаещи се от пари, раздавали огромни пространства от държавни земи на благородниците, отчасти под формата на доживотен или наследствен наем, отчасти с правата на пълна собственост. По силата на актовете за редукция всички земи от първия вид и повечето от втория отишли в хазната. Редукцията била от голямо социално значение за Финландия, предотвратявайки появата на поземлено благородство. При Карл XI армията е реорганизирана на базата на селищната система, която остава в основните си характеристики до 19 век. Времето на Карл XI е царуването на ортодоксалния протестантизъм. Докато преследва, често жестоко, еретиците, църквата прибягва обаче и до възпитателни мерки. Особено запомнящи се са дейностите в тази посока на епископите Терзер (1658-1664), Гезелий Стари (1664-1690) и Гезелий Младши (1690-1718). Оттогава църковната грамотност започва да се разпространява сред финландското население, което обаче не надхвърля способността за четене. През 1686 г. е публикувана църковна харта, която е отменена във Финландия едва през 1869 г.

Северна война

През 1697 г. на шведския престол идва 15-годишният Карл XII, а три години по-късно, през 1700 г., Швеция е принудена да влезе във война с всички съседни държави - Дания, Саксония, Полша и Русия, които се надяват на лесна победа над шведите. Военните действия не засегнали Финландия през първите десет години от войната. Но през пролетта на 1710 г. руснаците започват кампания във Финландия и до 1714 г. тя е завладяна. Руските войски са във Финландия до 1721 г., когато е сключен мирът от Нищат.

Управление на шведската олигархия (1719-1770)

В Швеция властта след смъртта на Карл XII преминава в ръцете на олигархията. Руското правителство, възползвайки се от сътресенията в правителството, се намесило във вътрешните работи на Швеция, подкрепяйки партията на ,,калпаците", открито купувйки гласовете на депутатите. ,,Калпаците" искаха да поддържат мирни отношения с Русия; техните противници, "шапките", мечтаели за отмъщение и възстановяване на външната мощ на Швеция в съюз с Франция. Финландските депутати от Риксдага не образували отделна партия; някои (предимно благородници) взеха страната на ,,шапките", други (духовенството и гражданите) - на страната на ,,калпаците", но тъй като заемали единна позиция, успели да проведат няколко събития, насочени към повишаване на благосъстоянието на страната, опустошена от войната. От тогавашните законодателни актове, общи за Швеция и Финландия, Гражданският кодекс от 1734 г., приет от Риксдага, е от особено значение, който с по-късни допълнения остава в сила във Финландия и до днес. Започва и регулирането на поземлените отношения, завършено при Густав III, така нареченото ,,голямо разграничение".

Управление на Густав III (1771—1792)

Шведска карта на Финландия от 1775 г. с разделение на области

Густав III слага край на господството на аристократичната олигархия. Той извършва два монархически преврата, принуждавайки Риксдага да приеме нова форма на управление на 17 август 1772 г., а на 21 февруари 1789 г. - Акта за съюза и сигурността. През 1788 г. Густав започва война с Русия. Недоволните финландски офицери сформират заговор, наречен на мястото на действие, заговорът Аняла. Под претекст, че кралят няма право да започва война без съгласието на Риксдага, заговорниците решават да влязат в преговори с врага. Този заговор бил от династичен характер: неговите участници не мислели за отделянето на Финландия от Швеция, но сепаратистите се възползвали от него. Последните се оглавяват от генералите Йоран, Спренгтпортен, Клик и Егергорн, които са преминали на руска служба. Последните двама са участвали в заговора Аняла. Егергорн, след като отишъл в Санкт Петербург като пратеник на заговорниците, представил на Екатерина II проект за отделянето на Финландия, изготвен от него и неговите сътрудници. Екатерина дала уклончив отговор, като обявила, че ще влезе в преговори само със законни представители на финландския народ. Когато Егерхорн се завръща в армията, настроението там вече се е променило. Кралят потушава заговора. Егергорн и Клик избягали в Русия и са приети на руска служба и заедно със Спренгтпортен активно пропагандираха идеята за финландския сепаратизъм в Санкт Петербург.

На срещата в Тилзит (1807 г.) между Александър I и Наполеон съдбата на Финландия е решена; наред с други секретни условия, Франция позволява на Русия да отнеме Финландия от Швеция. Причината за шведско-руската война от 1808-1809 г. е отказът на шведския крал Густав IV Адолф (1792-1809) да се присъедини към съюза на Франция и Русия срещу Англия. През февруари 1808 г. руските войски преминават шведско-руската граница. Финландската армия, водена от шведските генерали - Адлеркройц, Санделс, фон Дьобелн, отстъпва пред настъплението на руските войски.

Александър I издава манифест, в който обявява намерението си окончателно да присъедини Финландия към Русия; жителите били принудени да положат клетва. Северната финландска армия, подкрепена от партизански партии, спечелила няколко победи (при Револакс, Лапо, Сикайоки, Нюкарлеби, Идесалми), в резултат на което руснаците трябвало да отстъпят, но през септември същата година финландските войски били напълно разбити, победени при Оравай и се оттеглили през река Кеми. На 17 септември 1809 г. е сключен Фридрихсгамският мир, според който Швеция отстъпва Финландия на Русия и част от провинция Вестерботен до реките Торнео и Муонио, както и архипелага Аланд.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Шведская Финляндия

[Hatshepsut]

Финландия в състава на Руската империя (1809-1917)


Карта на Финландия от 1881г.

Финландия преминава към Русия съгласно Фридрихшамския мирен договор ,,в собственост и суверенно владение на Руската империя". Още преди сключването на мира, през юни 1808 г., е издадена заповед за свикване на депутати от дворянството, духовенството, гражданите и селяните, за да представят становища за нуждите на страната. Александър I изнася реч на френски в Ландтага в Порвоо, в която между другото казва: ,,Обещах да запазя вашата конституция (votre constitution), вашите основни закони; вашето събрание тук е свидетел на изпълнението на моите обещания." На следващия ден членовете на Сейма полагат клетва, че ,,признават за свой суверен Александър I, императора и автократа на цяла Русия, великия херцог на Финландия, и ще запазят основните закони и конституции на региона във формата, в която те съществуват в момента." На сейма са предложени четири въпроса - за армията, данъците, монетите и създаването на правителствен съвет; след обсъждане депутатите са разпуснати. Някои закони от шведската епоха все още са в сила. Въз основа на тези закони Финландия успява да обяви своята независимост де юре без революция, тъй като има закон от 1772 г. за формата на управление, чийто § 38 предвижда действия в случай на прекъсване на управляващата линия. Трябва да се отбележи, че в самата Швеция този закон е отменен през 1809 г. - годината, в която Финландия се присъединява към Русия. Всички въпроси на финландското самоуправление, свързани с финландските дела, се извършват през резиденцията на финландския министър - държавния секретар с резиденция в Санкт Петербург, подписани от царя и не преминават през руската бюрокрация. Това създава възможност за включване на либерално мислещи лидери, които не са свободни от шведското влияние, в решаването на вътрешните работи.

През 1812 г. Хелзинки става столица на Финландия. Целта на това е да се даде възможност за териториално пренасочване на финландския елит към Санкт Петербург. По същата причина през 1828 г. университетът е преместен от Турку в новата столица. В същата посока действа и заповедта на Александър да започне монументално строителство в столицата по модела на неокласическия Петербург. Работата е поверена на архитектите Еренстрьом и Енгел. В същото време започва работа за подобряване на инфраструктурата на територията.

През тази епоха финландците, може би за първи път в историята, се чувстват като единна нация, с една култура, история, език и идентичност. Във всички сфери на обществения живот цари патриотичен подем. През 1835 г. Е. Льонрот публикува Калевала, която веднага е призната не само в страната, но и от световната общност като национален финландски епос, който заема почетно място в световната литература. Й. Рунеберг композира патриотични песни.

Силно влияние върху настроенията в страната оказват и буржоазните революции в Европа. Отговорът на тях е прекратяването на дейността на финландския ландтаг, въвеждането на цензура и тайна полиция. Въпреки това Николай I, зает със сериозни международни проблеми като полското въстание, намесата в Унгария и накрая Кримската война, не придава сериозно значение на националистическото движение във Финландия. ,,Оставете финландците на мира. Това е единствената част от моята държава, която никога не ни е ядосвала ", казvа той на царевич Александър.

По време на Кримската война крайбрежните градове Суоменлина, Ханко, Котка и особено крепостта Бомарсунд на Аландските острови са бомбардирани от английската ескадра.

Царуването на Александър II се превръща в епоха на бързо икономическо и културно развитие на страната. Каналът Saimaa е прокопан през 1856 г., през 1862 г. е построена първата железопътна линия между Хелзинки и Хеменлина, а осем години по-късно железопътна линия, свързваща Хелзинки с Виборг и Санкт Петербург. Още през 1865 г. е създадена национална валута. Страната има свои кадри от служители и съдии, собствена поща и собствена армия. Метричната система е въведена между 1887 и 1892 г. От друга страна, гладът през 1867-1868 г. принуждава много финландци да емигрират. През 1863 г. е приет езиков закон, който изравнява финландския и шведския като официални езици. Указът на царя слага край на дългогодишната конфронтация между привържениците на тези езици. Снелман, възползвайки се от добрите си отношения с царя, въвежда всеобщо задължително училище. През 1858 г. започват занятията в първата финландска гимназия, а през 1872 г. първият финландски театър започва да изнася представления в Пори. В памет на царя и неговата ,,ера на либералните реформи", която заменя 500-годишното шведско управление и открива ерата на държавна независимост, на площада на Сената е издигнат паметник.

Александър III и особено Николай II провеждат политика на ограничаване на финландската независимост. В резултат на това през 1899 г. е публикуван Февруарският манифест, който на практика слага край на финландската автономия. В отговор започва кампания на пасивна съпротива, в която е изпратено писмо до царя, което е подписано от 500 000 деца. Единственият му резултат бил премахването на руския език като официален във Финландия.

През периода от 1898 до 1904 г. генерал-губернатор на Финландия е Николай Иванович Бобриков. Той провежда политика на унификация на порядките във Финландия и останалата част от империята, което понякога противоречи на конституцията на Великото княжество. През 1904 г. той е убит на стълбите на Сената. Следва обща стачка, която не прави нужното впечатление на царското правителство, погълнато от тревоги около поражението в Руско-японската война и избухването на революцията. Руската революция от 1905 г. съвпада с възхода на финландското сепаратистко движение и цяла Финландия се присъединява към общоруската стачка. Политическите партии, особено социалдемократите, вземат участие в това движение и представят своята програма за реформи. Николай II е принуден да отмени указите, ограничаващи финландската автономия. През 1906 г. е приет нов демократичен избирателен закон, който дава право на жените да гласуват. Финландия става първата територия в Европа, където жените получават право на глас. С установяването на всеобщото избирателно право броят на избирателите в страната се увеличава 10 пъти, старият четирисъсловен сейм е заменен от еднокамарен парламент.

През 1908-1914 г., когато руската държавност укрепва, политиката на русификация продължава и дейността на финландския парламент е блокирана от царските вета. В същото време в страната се надига вълна на патриотичен протест.

По време на Първата световна война симпатиите към Германия нарастват. Германските военни кръгове от своя страна полагат много усилия за разпалване на антируските настроения. Разработен е план за дебаркиране на германски войски във Финландия, което трябвало да провокира антируско въстание (потенциалният брой на участниците в него е оценен от германците до 250 хиляди души). За военното обучение на финландците от септември 1915 г. в Германия започва формирането и обучението на финландския егерски батальон, в който доброволци са наети във Финландия и прехвърлени в Германия през Швеция (набирането е извършено и в лагери за военнопленници). През пролетта на 1916 г. батальонът вече има почти 2000 войници. През май 1916 г. формирането на батальона е завършено и той е преименуван на 27-ми кралски пруски егерски батальон (самият Вилхелм II е домакин на неговия парад), който е изпратен на фронта близо до Рига, но почти не участва в битките (13 са убити, ранени са за една година 24 войници, трима дезертирали и 179 са изгонени "за ненадеждност").

https://ru.wikipedia.org/wiki/История Финляндии

[Hatshepsut]

Провъзгласяване на независимостта на Финландия


Първото финландско правителство, 1917г.

След Февруарската революция в Русия император Николай II, който също носи титлата Велик княз на Финландия, абдикира на 2 (15) март 1917 г.

На 7 (20) март 1917 г. Временното правителство издава закон, с който одобрява Конституцията на Великото княжество Финландия и я прилага изцяло. През юли 1917 г., когато във временното правителство започва третата политическа криза от създаването му, финландският парламент обявява независимостта на Великото княжество от Русия във вътрешните работи и ограничава компетентността на временното правителство до въпросите на военната и външната политика. Законът за възстановяване на автономните права на Финландия обаче е отхвърлен от временното правителство, Сеймът е разпуснат и руските войски окупират сградата му.

На 8 август 1917 г. Сенатът на Сетала започва своята работа. Това е последният сенат, подчинен на временното правителство на Русия. Мнозинството в този Сенат е от буржоазните партии и поземления съюз, социалдемократите са малцинство.

Указ на Съвета на народните комисари за внасяне във Всеруския централен изпълнителен комитет на предложение за признаване на независимостта на Финландия

На 25 октомври (7 ноември) 1917 г. започва Октомврийската революция. Временното правителство е свалено от болшевиките. В същото време въпросът за правния статут на Финландия в Русия не е решен.

В Едускунт, парламента на Великото княжество, инициативата преминава от социалистите към консерваторите, тъй като с помощта на независимо правителство те се надяват да намалят болшевишкото влияние в страната и да контролират лявото малцинство в парламента.

На 15 ноември Едускунта се провъзгласява за висша държавна власт. Едва на 27 ноември 1917 г. се събира ново правителство - Сенатът на Свинхуфвуд, който не включва представители на СДП (социалдемократите).

На 4 декември Сенатът на Свинхуфвуд (който преди това се е завърнал от изгнание в Сибир) подписва Декларацията за независимост на Финландия. На 6 декември Едускунта приема акт, с който обявява независимостта и суверенитета на Великото княжество Финландия като национална държава Финландия.

18 (31) декември 1917 г. Съветското правителство - създадено през октомври Съвет на народните комисари - начело с Владимир Ленин признава независимостта на Финландия. Официалната ратификация е на 4 януари 1918 г. По-късно скандинавските страни признават новата държава, след тях - Франция и Германия, а след 18 месеца - Англия и САЩ. Споменът за Ленин, като лидер на държавата, която първа признава Финландия, се пази под формата на бюстове на Ленин в различни населени места, въпреки Гражданската война, започнала с негово одобрение. Има и музей на Ленин.

Декларация за независимостта на Финландия

Декларация за независимост на Финландия (финландски Suomen itsenäistyminen, шведски Finlands självständighet) - одобрение от финландския парламент (Eduskunta) на 6 декември 1917 г. на призива на Сената на Финландия ,,Към народа на Финландия" (фин. ,,Suomen kansalle" - на снимката) от 4 декември 1917 г., който декларира намерения за промяна на политическата система на Финландия (по това време Великото княжество на Финландия) и обявява представянето в парламента на проект за нова конституция (,, ръководен принцип", на който ,,е, че Финландия ще бъде суверенна република"), а също така съдържа призив ,,към властите на чужди държави" (по-специално към Учредителното събрание на Русия) с искане за признаване на политическата независимост и суверенитет (,,пълна независимост и свобода") на ,,народа на Финландия".

По-късно този призив е наречен ,,Декларация за независимост на Финландия".

Този ден, 6 декември, е национален празник - Ден на независимостта на Финландия.

Предпоставки

Февруарската революция от 1917 г. в Руската империя разпалва с нова сила огъня на надеждата за независимост във Великото княжество Финландия, с оглед на факта, че след принудителната абдикация от престола на 2 (15) март 1917 г. император Николай II, който също носи титлата Велик княз на Финландия, в полза на брат си Михаил Александрович и отхвърлянето на престола от страна на последния, нямало претенденти както за руския, така и за финландския престол.

Освен това през март в Петроград е сформирано Временното правителство на Русия с княз Георгий Лвов, което на 7 (20) март 1917 г. издава специален манифест за Финландия, както е правил руският император преди това. Манифестът обявява пълното възстановяване на така наречената конституция на Финландия (Акта за шведското правителство от 1772 г. и Закона за съюза и отбраната от 1789 г.), която преди това е била ограничена от редица манифести и укази на Руската империя. С този акт Временното правителство на Русия ,,тържествено потвърди" ,,на финландския народ, въз основа на неговата конституция, непоклатимото запазване на вътрешната му независимост, правата на неговата национална култура и езици". Във Финландия манифестът е третиран с уважение, както преди царските укази.

На 13 (26) март 1917 г. русифицираният Боровитинов сенат е заменен от нов, Финландският коалиционен сенат на Токоя. Той включва представители на Социалдемократическата партия на Финландия и блок от буржоазни партии (Финландска партия, Млада финландска партия, Поземлен съюз (селски съюз, аграрна лига), Шведска народна партия). По отношение на Русия сенаторите били разделени на две направления - помирителни и конституционни. Социалдемократът, ръководител на профсъюзите Оскари Токой станал заместник-председател. Финландският сенат все още бил председателстван от руския генерал-губернатор на Финландия. На 31 март Временното правителство назначава Михаил Стахович на този пост.

Временното правителство на Русия одобрява Сената на Токоя, който започна своята дейност като лоялен представител на руското временно правителство. Легитимността на финландския сенат идва от легитимността на руското временно правителство. Участието на социалистите във финландския Сенат било необходимо, за да се предотвратят възможни вълнения сред работниците, въпреки че затруднява сътрудничеството с временното правителство на Русия, което е доминирано от представители на Конституционно-демократическата партия - кадетите. В същото време политиката на партиите, включени във финландския Сенат, съвпадала с политиката на национална независимост и парламентаризъм. Революцията във Финландия протича главно в стените на Сената, носейки конституционен характер.

Сенатът на Токоя внася във временното правителство на Русия законопроект ,,За прехвърляне на решения по определени дела на Сената и генерал-губернатора". Разширяването на автономията е планирано чрез разделението на властта на великия княз на Финландия: на Сената на Финландия - решението на финландските въпроси, с изключение на общоруските и по отношение на руските граждани и институции; останалото, включително свикването и разпускането на парламента, на временното правителство на Русия. Законопроектът съответствал на Закона от 7 (20) март и бил правно неуязвим, но руското временно правителство от първия състав го отхвърля. Отговорът бил засилването на финландския сепаратизъм.

През април избухва първата правителствена криза в Петроград, през юни има и втора, а през юли е третата. На 8 (21) юли 1917 г. А. Ф. Керенски заменя като министър-председател Георгий Лвов, който запазва и поста военен и морски министър. В разгара на юлската криза финландският парламент обявява независимостта на Великото княжество Финландия от Русия (официално Руската империя) във вътрешните работи и ограничава компетентността на руското временно правителство до въпроси на военната и външната политика. На 5 (18) юли 1917 г., когато изходът от болшевишкото въстание в Петроград не бил ясен, финландският парламент одобрява социалдемократически проект за прехвърляне на върховната власт върху себе си. Този закон за възстановяване на автономните права на Финландия обаче е отхвърлен от временното правителство на Русия, финландският парламент е разпуснат и руските войски окупират сградата му.

На 1 (14) септември 1917 г. Временното правителство на Русия приема резолюция, според която на територията на бившата Руска империя се провъзгласява буржоазно-демократична Руска република и окончателно се премахва монархическият режим на управление в Русия (преди свикването на Учредителното събрание). Основният закон на Финландия, определящ върховната власт, остава законът от 1772 г., напротив, утвърждава абсолютизма. Същият закон в § 38 предвижда, при липса на претендент за трона, избор на нова върховна власт (,,нова династия") от Камарата на представителите, което впоследствие се използва.

Въпреки това временното правителство на Русия продължава да счита Финландия за част от Русия и на 4 (17) септември 1917 г. назначава нов генерал-губернатор на Финландия - Николай Висарионович Некрасов. А на 8 септември е сформиран последният финландски сенат под руски контрол - Сенатът на Setälä.

Провъзгласяване на независимостта

На 2 (15) ноември 1917 г. финландският парламент поема върховната власт в страната и на 27 ноември сформира ново правителство - Сенат на Финландия под ръководството на Пер Евинд Свинхувуд), който упълномощава своя председател да представи до Камарата на представителите (Eduskunta - Парламент на Финландия, или "Сейм", както се е наричал в Руската империя) проект за нова конституция на Финландия.

На 4 декември 1917 г., предавайки проекта за нова конституция на финландския парламент за разглеждане, председателят на Сената Пер Евинд Свинхувуд обявява изявлението на Сената ,,Към народа на Финландия", което обяви намерението за промяна на политическата система на Финландия (приемането на републикански режим на управление), да представи на парламента проект за нова финландска конституция, а също така съдържа призив ,,към властите на чужди държави" (по-специално към Учредително събрание на Русия) с искане за признаване на политическата независимост и суверенитет на народа на Финландия (което по-късно е наречено ,,Декларация за независимост на Финландия"). В същото време Сенатът внася в парламента ,,редица други законопроекти, предназначени да улеснят прилагането на най-неотложните мерки за реформиране на държавата преди новата конституция да влезе в сила".

На 6 декември 1917 г. това изявление (декларация) е одобрено от финландския парламент: 100 депутати гласуват За, 88 гласуват против, 12 се въздържат. По-късно този ден става национален празник на Финландия - Ден на независимостта.

Международна реакция

След приемането на декларацията ръководството на Финландия, в съответствие със съществуващия тогава международен ред, спешно започва да обсъжда въпроса за независимостта с руското правителство. САЩ и европейските страни не били готови да признаят Финландия преди Русия. Преди Коледа Сенатът на Свинхувуд се надявал, че може да подаде молба за признаване на независимост пред Учредителното събрание, но след Коледа, по препоръка на скандинавските страни, започнал да търси признаване от Съвета на народните комисари, тъй като тогава само болшевиките по това време имали възможност да сключват споразумения. На 27 декември представители на Финландия се обърнали към Смолни по този въпрос, откъдето било получено съгласие за признаване на независимостта. На 30 декември делегация, водена от Свинхувуд, пристигнала в Петроград, за да представи съответната петиция. На 18 (31) декември 1917 г. държавната независимост на Република Финландия е призната от Съвета на народните комисари (правителството) на Руската съветска република, ръководен от В. И. Ленин. След заседанието на Съвета на народните комисари Свинхувуд получил писмено признание за независимост в собствените си ръце, а Ленин лично занесъл текста на декрета в редакцията на вестник ,,Известия". За членовете на финландската делегация бързината на решението на Съвета на народните комисари било изненада.

На 22 декември 1917 г. (4 януари 1918 г.) е официалната ратификация на решението на Съвета на народните комисари от Всеруския централен изпълнителен комитет на Съветите на работническите и войнишките депутати (висш законодателен, административен и контролен орган на държавна власт на Руската съветска република).

През първата седмица на 1918 г. независима Финландия е призната от осем държави: 4 януари - Русия, Франция и Швеция, 5 януари - Гърция, 6 януари - Германия, 10 януари - Норвегия и Дания, 11 януари - Швейцария. Информацията за това идва в Хелзинки със закъснение, например решението на Франция станало известно на 6 януари.

Съюзническите ангажименти на някои страни членки на Антантата и Първата световна война забавят признаването на независимостта. Великобритания и САЩ предпочели да следят развитието на отношенията между Финландия и техния противник Германия, както и ситуацията в Русия. Първоначално се очаквало решението на руското учредително събрание, но признаването от страна на Великобритания и Съединените щати идва едва след първите пълноценни избори за Eduskunta през 1919 г.

https://ru.wikipedia.org/wiki/История Финляндии

https://ru.wikipedia.org/wiki/Провозглашение независимости Финляндии

[Hatshepsut]

Гражданска война във Финландия (1918)

Финландски военен парад във Вааса, февруари 1918г.

Финландската гражданска война (на фински: Suomen sisällissota) е част от националните и социални вълнения, причинени от Първата световна война в Европа. Гражданската война във Финландия е един от многото национални и социални конфликти в следвоенна Европа, продължил от 27 януари до 15 май 1918 г. между ,,червените" (фин. punaiset, punikki), радикални леви, водени от Съвета на народните депутати на Финландия; и "бели" (фин. valkoiset), буржоазно-демократичните сили на финландския Сенат. Червените са подкрепени от Руската съветска република, докато белите получават военна помощ от Германската империя и, неофициално, от Швеция (шведски доброволци, военен контингент и военноморски сили на Аландските острови).

По време на войната Финландия е на ръба на глада поради постоянна липса на храна. И двете страни на конфронтацията прибягват до извънсъдебни екзекуции и терор.

Продоволствена ситуация

Голям дял от селското стопанство на Финландия е зает от животновъдството, така че страната внася 60% от зърното от чужбина, предимно от Германия. Не било създадено собствено производство на зърно във Финландия. Ситуацията с храните се влошава с избухването на Първата световна война, вносът става възможен само от Русия, но железниците на Руската империя поставят по-висок приоритет на военните товари. Единственият начин за решаване на хранителния проблем бил контролът и регулирането на консумацията. През февруари 1917 г. във Финландия са въведени хранителни карти и са създадени местни комитети за храна, които се опитват да предотвратят повишаването на цените.

Още на 27 юли 1917 г. Väinö Tanner и Väinö Vuolijoki подписват споразумение с временното правителство на Русия за доставка на 62 000 тона зърно на Финландия до октомври, Сенатът се съгласил на авансово плащане от 60 милиона марки. Подобни сделки са сключени и със САЩ. Тъй като нямало сигурност в доставките на зърно, на 16 май парламентът одобрил закона за храните, който става основа на финландската хранителна политика до 1920 г. Законът нарушава неприкосновеността на собствеността и свободната търговия, дава на правителството правото да конфискува храните и да определя цените.

На 5 юни 1917 г. започва принудително изземване на излишните зърнени запаси, които е трябвало да бъдат продадени на държавата. Иззетото зърно е предадено на продоволствените комисии, а те го разпределят спред картите. През лятото на 1917 г. това се отнася до 50% от населението, през 1918 г. - над 60%. През септември проверка на складовете показва, че няма достатъчно наличности, за да изкарат зимата. Надеждите за доставка на зърно от Съединените щати не се сбъдват поради войната, Германия също води подводна война с Антантата и потапя морски транспорт; и в Скандинавия нямало желаещи да доставят зърно.

През декември започва работа нова организация, Администрацията по храните, ръководена от V. A. Lavonius. Той изготвя план за решаване на проблема с храната, но на 22 януари 1918 г. членовете на отдела подават молба за оставка до Сената - те не виждат необходимата подкрепа от правителството. Искането остава неразгледано – извършен е държавен преврат.

Продоволственият проблем засягал преди всичко липсата на зърно. Работниците и техните семейства били в най-голяма нужда, диетите им съдържали само 15-20% от нормата на зърнените продукти. Недостигът на храна ударил особено силно градовете, въпреки че се усещало навсякъде. В същото време във Финландия нямало глад: пшеницата не е единствената храна за финландците, а месото, рибата, картофите и кореноплодните не поскъпват толкова много. Изземванията на излишъци от други продукти се извършват по-малко ревностно, а на контрабандатата се гледало през пръсти.

С избухването на гражданската война белите и червените трябвало самостоятелно да решат проблема с храната. Червените били принудени да осигуряват храна на големите градове, докато поради лоши отношения с местните производители трябвало да получават зърно от Русия. И двете страни били принудени да намалят квотите за брашно. На 30 март в Хелзинки пристигнал влак със сибирска пшеница, организиран от Tokoi. Влакът се движел пет седмици и не пристигнал в пълен състав: при преминаване на границата част от вагоните трябвало да бъдат откачени и оставени в Русия. Положението със зърното в столицата било отчайващо, но пристигането на влака било само от местно значение.

Снабдяването с храна за белите било по-добре организирано и местните комитети все още отговаряли за снабдяването на цивилното население. Получавали са храна от Дания, Германия и Швеция, но тя също не е била достатъчна.

Предлагането продължава да се влошава след войната: лекото увеличение на производството не може да компенсира силно увеличеното търсене. Най-тежко е положението през лятото на 1918 г., когато всички хранителни запаси са свършили, а нови не са пристигнали от чужбина. Най-лошо било положението в лагерите на пленените червени гвардейци. Липсата на храна изчезва едва през пролетта на 1919 г., когато пристига американската пшеница, снабдяването на градовете е улеснено и властите успяват да спрат да изземат излишъка. През 1919 г. е спряно разпределението на храна, получена от местни производители, а през 1921 г. - на вносната храна.

Начало на конфликта

В същото време умерените и радикали от Социалдемократическата партия на Финландия (SDPF) вземат важно решение - на 22 януари 1918 г. на заседание на Съвета на SDPF най-накрая бил сформиран най-висшият революционен орган - "Изпълнителен комитет на финландските работници", който подготвил план за преврат. За преврата било решено да бъде извършен с военна помощ, обещана от Ленин още на 13 януари 1918 г. (само две седмици след признаването на независимостта на Финландия), за което било необходимо да се осигури доставката на оръжие до Хелсингфорс, което е направено на 23 януари 1918 г.

Ето още един пример за двуличието и подлостта на Съветите: от една страна признават независимостта на държавата, а от друга страна - подкокоросват червената измет да прави революция и съветска република, която евентуално да се върне в СССР...

Въпреки факта, че планът за въстанието е изготвен от Изпълнителния комитет на работниците, сформиран на заседание на Съвета на SDPF, революционното въстание започва, "без да чака ръководството на социалдемокрацията", от силите на пролетариат от Хелсингфорс. Сигнал за началото на революцията е червеното знаме, издигнато в Хелсингфорс вечерта на 27 януари 1918 г. на кулата на Народния дом (според други източници ,,червената светлина", светнала вечерта на 26 януари ,,над работническия дом"). (Народните домове във Финландия са подобни на сходни институции в други скандинавски страни. Те били под контрола на SDPF и извършвали образователна, просветна и културна дейност ,,сред работещото население".)

През първия ден въстаниците успяват да превземат само гарата. Столицата е напълно под техен контрол още на следващия ден, 28 януари. Червената гвардия окупира столицата и е създаден революционния Съвет на народните делегати на Финландия (фин. Suomen kansanvaltuuskunta), който на същия ден приема декларацията ,,Към работниците и гражданите на Финландия!", където се обявява революционното правителство на страната.

Декларацията е публикувана на следващия ден, 29 януари 1918 г., във вестник "Работник" (фин. Työmies). Тя съдържа програмата на революцията, която е обявена за социалистическа, но по същество е буржоазно-демократична. На практика по инициатива на работниците започва разрушаването на бившите държавни институции, бил установен работнически контрол върху железниците, фабриките и др. Този значителен революционен подем принудил Съвета на народните депутати да преследва по-решително политика, по време на която е установен контрол върху частните банки, затворена е контрареволюционна преса, създаден е Върховният революционен съд (фин. vallankumouksellisen ylioikeuden). Работническите съвети на предприятията стават органи на диктатурата на пролетариата.

Бунтовниците идват на власт в много други южни градове, като Або, Таммерфорс, Пори, Котка, Лахти, Виборг и други, където живее около 2/3 от населението на страната. Под контрола на предишното правителство останали макар и по-големи по територия, но много по-малко населени Северна и значителна част от Централна Финландия.

Първоначална линия на фронта, февруари 1918г. В червено е територията заета от комунистите "червените", а в синьо - на "белите"

За да наблюдава изпълнителната власт, на 14 февруари 1918 г. е създаден Висшият работнически съвет на Финландия (или Централният работнически съвет, фин. Työväen pääneuvosto), който се състои от 40 народни депутати. Създаден е, за да контролира дейността на Съвета на народните депутати. Председател на Върховния съвет на работниците е Валфрид Пертила, а членовете на Съвета са:

15 души от СДПФ;
10 души от синдикатите;
10 души от Червената гвардия;
5 души от Хелсингфорския съюз на работниците.

Началото на Гражданската война може да се определи много условно. Според червените революцията е започнала на 27 януари в 23:00 часа, а според белите - на 28 януари в 03:00 часа. Но и това е условно - военните действия на места започнали много преди януари, особено в Карелия. Причината за това е, че нито една от страните не е контролирала напълно своите привърженици. Например, известно е за големи битки край Терийоки, където на 15 януари 1918 г. пристига отряд на Червената гвардия на Сестрорецкия оръжеен завод в Петроград (воюва във Финландия до началото на март).

Изпълнителният комитет на работниците наредил арестуването на 46 души, но операцията по задържането им не може да се нарече успешна, по-специално всички сенатори избягали безопасно. Червените идват на власт в много други южни градове. На 28 януари е създаден революционният Съвет на народните депутати на Финландия (фин. Suomen kansanvaltuuskunta), ръководен от Кулерво Манер.

Тъй като имало опасност от обстрел на столицата от крепостта Свеаборг и от морето, центърът на отбраната бил преместен във Вааса. Сенатът на Свинхувуд също се преместил там. Фронтът между белите и червените е създаден в началото на войната по линията Пори-Икаалинен-Куру-Вилпула-Ланкипохя-Падасьоки-Хейнола-Мантихарю-Савитайпале-Лапенранта-Антреа-Раута. И двете страни имат центрове на съпротива в тила, които са прочистени от врага до края на февруари 1918 г. В задната част на белите това били Оулу, Торнио, Кеми, Раахе, Куопио и Варкаус. В тила на червените са Уусикаупунки, Сиунтио-Киконуми и района на Порво.

Войната от 1918 г. е "железопътна" война, тъй като железопътните линии се превръщат в най-важните маршрути за придвижване на войски. Страните се борят за основните железопътни възли, като Хаапамаки, Тампере, Коувола и Виборг. Белите и червените имали между 50 000 и 90 000 войници. Войските на Червената гвардия били събрани главно от доброволци, от бялата страна имало само 11 000-15 000 доброволци. Основните мотиви на доброволно присъединилите се към войските и от двете страни били както материални (дажби и заплащане), така и по идеологически причини, както и влиянието на средата и принудата. Особеност на червените са създадените, предимно в индустриалните центрове, женски отряди, с общ брой около 2000 души. Втората особеност и от двете страни е участието на непълнолетни, предимно 15-17-годишни, сред които червените имали и момичета. Гръбнакът на Бялата армия са селяните и интелигенцията, докато при червените се сражавали преди всичко работниците и селската беднота.
 

[Hatshepsut]

"Бяла Финландия"

Правителството на Република Финландия се премества от бунтовната столица във Вааса, като впоследствие получава името Сенат на Вааса поради това. На 26 януари Сенатът решава да изпрати трима сенатори във Вааса. А. Фрай, Е. Ю. Пехконен и Х. Ренвал заминават същата вечер и пристигат във Вааса на 28 януари. На същия ден Манерхайм е назначен за главнокомандващ. На 1 февруари 1918 г. Сенатът издава прокламация към народа, призовавайки гражданите под ръководството на правителството да се съпротивляват на бунтовниците. В призива също така се говори за правомощията, получени от Манерхайм, и че въоръжената съпротива срещу правителствените войски ще бъде оценена като предателство към страната. По-късно Пер Свинхувуд и Й.Кастрéн се присъединяват към Сената във Вааса. Председателят на Сената Свинхуфвуд се опитал да лети до Вааса със самолет на руския флот, но финландският пилот загуби контрол, в резултат на което Свинхуфвуд трябваше да пътува първо с ледоразбивача Тармо до Ревел, а оттам през Германия и Швеция до Северна Финландия. Някои сенатори и буржоазни политици, включително Каарло Юхо Столберг, Лаури Ингман и Кьости Калио, остават нелегални в Хелзинки до пристигането на германците. Общо 6 сенатори вземат участие в работата на Сената във Вааса.

Едновременно с тези събития Манерхайм организира отдавна планираното разоръжаване на руските гарнизони на север и поема контрола над Похянмаа.

Още в началото на 1918 г. съветското правителство нарежда на руските военни гарнизони, които се озовават в независима Финландия, да запазят неутралитет. Въпреки това руското командване в Похянмаа действа в тясно сътрудничество с финландския гвардейски корпус. Така вицеадмирал Николай Подгурски ръководи отбраната на брега на Ботническия залив. Благодарение на това разоръжаването на руските войски на север от 29 януари до 31 януари 1918 г. е лесно и мирно. Местните комитети, представляващи Русия във Финландия, докладват на финландския Сенат, че ,,програмата за демобилизация" напредва добре. Подгурски лично подпомага генерал Манерхайм при разоръжаването на гарнизона във Вааса. В отговор Манерхайм организира плащанията на руските офицери, настаняването им и правото на свободно движение из града. Руските гарнизони в северната част на страната не оказват почти никаква съпротива и по-голямата част от военните успяват да се приберат обезоръжени, а частите за самоотбрана (Финландски корпус за сигурност) успяват да получат оръжие. Сенатът има, освен надежден тил, собствена въоръжена армия, чийто брой е около 70 000 души. Негова основа стават отрядите за самоотбрана (охранителни отряди); те по същество са милиция и тяхното военно използване било проблематично. В резултат на това Манерхайм се осигурява, като въвежда всеобща военна повинност на 18 февруари 1918 г. На 25 февруари 1918 г. основната част от батальона от финландците, които се бият там на страната на Германия, се завръща от балтийските държави и армията най-накрая получава командири и военни инструктори (до 1300 души). Армията се състояла главно от селяни, както и от длъжностни лица и други цивилни лица. Белите също получили помощ от Швеция и Германия. В началото на февруари от Швеция пристига група от 84 офицери, които формират щаба на финландската армия, планират операции и организират комуникации. От Германия Манерхайм очаквал да получи само офицери, оръжие и оборудване, но Германия тайно целяла да прекрати примирието със Съветска Русия и да включи Украйна, балтийските страни и Финландия в своята сфера на влияние. В преследване на тази цел Германия предложила на тези страни помощ в борбата срещу болшевиките; Представители на Финландия в Берлин, след като получили предложение да поискат да изпратят германска военна група в страната, го приели. Манерхайм и Сенатът разбират за това едва в началото на март 1918 г.

Брониран влак на червените, пленен от белите

Основната цел на Сената във Вааса е да възстанови законната власт в южната част на страната. След победата те възнамеряват да осигурят държавна власт и независимост от Русия с помощта на силна собствена или германска армия, както и евентуално връщане към монархическа форма на управление. Умерените и социалистите, разбира се, били против монархията и германската намеса, особено в началото на войната. Във военното командване има подобни спорове между генерал Манерхайм и командирите на финландските егери. Добре наясно с лошото състояние на Червената армия и финландската Червена гвардия, Манерхайм критикува необходимостта от германска подкрепа. Финландските егери от своя страна се придържали към прогерманска ориентация.

"Червена Финландия"

Въстанието и Червената гвардия били ръководени от ,,революционното правителство" на Съвета на народните депутати на Финландия. Месец по-късно само Съветска Русия признава новото правителство: на 1 март 1918 г. е сключен единственият международен договор, в който се използва името Финландска социалистическа работническа република по отношение на Финландия. Друго съобщение от Русия използва името ,,Финландско социалистическо правителство". В самата Финландия тези имена не се използват нито от ,,белите", нито от ,,червените".

Съветът на народните депутати бил изправен пред сериозни проблеми, най-важният от които е саботажа. Само малка част от правителствения персонал продължава работата си, мнозинството стачкува, в резултат на което червените загубват контрол върху финансите и храната. Освен това лидерите на Съвета нямали опит в управлението. Някои служители дори сътрудничат на белите, например железопътният отдел имал таен телеграф, с помощта на който се предавала информация през фронтовата линия. На територията, контролирана от червените, включително в Хелзинки, действаха групи от бялото подземие, ръководени по-специално от Елмо Кайла. Някои изследователи смятат, че терорът, практикуван от червените, се е обърнал срещу тях - те са започнали да губят доверието на мнозинството от населението.

Поражението при Тампере и новината за германския десант при Ханко развалят плановете на червените. На 6 април 1918 г. Съветът на народните депутати провежда последното си заседание в Хелзинки и решава постепенно да се оттегли към Виборг. Всъщност "постепенно" означава възможно най-бързо придвижване до Виборг, а оттам в края на април 1918 г. с кораб до Петроград. Войските се опитали да се бият докрай, но това довежда само до ненужни жертви.

Руските войски във Финландия

Поради разпадането на руската армия и умората от войната, участието на руските войници в битките на фронтовете, с изключение на Карелския провлак, е незначително. Броят на старата царска армия във Финландия през есента на 1917 г. е около 100 хиляди души. От ноември-декември 1917 г. техният брой започва да намалява както поради прегрупиране и демобилизация, така и поради спад на дисциплината и увеличаване на дезертьорството.

В началото на Гражданската война във Финландия на 27 януари 1918 г. има 60-80 хиляди руски войници, които в по-голямата си част били деморализирани и небоеспособни в резултат на продължителната болшевишка антивоенна пропаганда по време на Първата световна война и поради "Декретът за мира", обявен в Русия още на 26 октомври (8 ноември) 1917 г., ден след Октомврийската революция.

Малко след влизането в сила на Брест-Литовския договор на 3 март 1918 г. във Финландия остават само около 30 хиляди руски войници, повечето от които също не искат да се бият. До края на март 1918 г. по-голямата част от старата армия е изтеглена от Финландия.

Повече или по-малко активно участие във военните действия директно на страната на финландската Червена гвардия вземат само около 7-10 хиляди руски войници (както тези, които преди това са били във Финландия, така и като се вземат предвид петроградските Червени гвардейци, които специално пристигнали, за да помогнат на финландските си другари). Активното използване на по-значителни руски сили не било одобрено и в самата Съветска Русия. На 30 март германското външно министерство изпраща нота до болшевиките, в която се посочва, че според информацията, получена от Финландия, ,,червените гвардейци от Петроград все още се изпращат на големи групи". Нотата протестира и заплашва да предприеме необходимите мерки, ако съветското правителство не изтегли своята Червена гвардия от Финландия в съответствие със споразумението. Когато бележката е доставена, германският десант при Ханко вече е в разгара си. На 1 април 1918 г. под натиска на Германия Ленин забранява официалното изпращане на войници в помощ на Съвета на народните депутати на Финландия.

Само 1-4 хиляди войници се бият понякога в отряди от 100-1000 души за двете страни. Напротив, до края на 1918 г. някои руски офицери ръководят действията на Червената гвардия: сред тях Михаил Свечников на запад от Финландия и И. Еремеев на изток. Съвместната работа вървяла зле, въпросът бил усложнен от езиковата бариера и взаимното недоверие. Броят на руските войници, участвали в гражданската война, и тяхното значение намаляват след 18 февруари, когато военните действия между Германия и Съветска Русия са възобновени. Войските на бившата руска армия са или разпуснати, или прехвърлени към отбраната на Петроград, след което съветската подкрепа за финландските червени се ограничава до доставката на оръжия.

Военните действия на съветската руска армия продължават до края на гражданската война на Карелския провлак, но основната задача е защитата на Петроград. От други части на Финландия повечето руски войници са изтеглени още преди настъплението на финландската бяла армия.

На 11 май 1918 г. около 2100 бивши руски поданици, останали в Хелзинки, са изгонени от града. Това било едно от изискванията на Германия (чл. VI от Бресткия мирен договор). Някои напуснали доброволно, други трябвало да бъдат предадени на корабите от полицията. Сред тях имало както цивилни, така и военни: сред военните имало особено много, които не искали да отидат в Съветска Русия.

Развръзката в Тампере

Опитът за офанзива на червените в края на февруари се проваля и инициативата преминава в ръцете на белите. На 15 март 1918 г. започва настъпление на юг в посока Тампере, най-важният център на Червената отбрана. Военните действия започват от североизточната част на града в Langemäki и се развиват по линията Viipula-Kuru-Kyuroskoski-Suodenniemi. Градът е обкръжен след битката при Лемпяала на 24 март и превземането на Сиуро на 26 март. Битката за Тампере е най-голямата и най-ожесточената не само по време на Гражданската война във Финландия, но и в цялата история на Скандинавия. В нея участват 16 000 души от белите и 14 000 от червените.

Отбранителният капацитет и уменията на Червената гвардия се увеличават значително. Бялото командване изпраща най-добрите войски в Тампере, включително нови командири на егерите. В битката при гробището Калеванкангас на 28 март, на така наречения ,,кървав Разпети четвъртък", някои части на белите загубили 50% от личния си състав. 50 егери са убити, бригадата от шведски доброволци безвъзвратно губи 10% от състава си и петдесет ранени. Командирът на 2-ри шведски батальон Фолке Бених-Бьоркман е убит. Шведите са спасени от поражение от атаката на 2-ри полк финландски егери под командването на майор Габриел фон Бонсдорф. От почти 350 шведски ,,щика", които започнали офанзивата, около 250 души успели да пресекат предната линия на вражеските укрепления. Решителната атака срещу центъра на Тампере започва през нощта на 3 април, придружена от мощна артилерийска подкрепа. Във финландската история това е първата безмилостна битка в града: квартал срещу квартал. Градът е превзет на 6 април. В същото време Уайт постига важна победа при Раута на Карелския провлак.

Немските войски и битката за южна Финландия

Придвижване на войските по време на войната

На 5 март 1918 г. германският флот пристига на Аландските острови и до края на май германските войски постепенно са заменени от шведските войски, които дебаркират на островите през февруари. Островите стават база за германската интервенция във Финландия. На 3 април 1918 г. в Ханко германците свободно разтоварват корпуса Остзее, наброяващ 9,5 хиляди души под командването на генерал Рюдигер фон дер Голц, и се преместват в Хелзинки.

На 7 април отряд на Ото фон Брандщайн, който пристигнал от Ревал, се установил в Ловиса, наброяващ 2,5 хиляди германски войници, което допълнително усложнило позицията на червените. Общо във Финландия имало 14-15 хиляди войници от германската армия.

След бягството на ръководството на отбраната на Хелзинки, местната Червена гвардия се заема със задачата. В града имало още две военни сили: в пристанището били разположени военни кораби на руския съветски флот, а в крепостта Свеаборг имало артилерия. Но финландските червени не получили никаква помощ от тях: корабите напуснали града въз основа на споразумение с германците, а артилерията беше без укрепления. Бойната ефективност на германските войски била несравнимо по-висока от тази на врага, Германия дори не направила изявление за началото на военни действия срещу Червена Финландия, тъй като смятала червените за неспособни и слаби бунтовнически части, които стоели на пътя на германските планове.

На 12-13 април германските войски лесно завладяват Хелзинки и провеждат парад на 14 април, предавайки града на представители на финландския сенат.

На 19 април бригада от Ловиза превзема Лахти и прекъсва комуникацията между западната и източната групировка на червените. Hyvinkä е превзет на 21 април, Riihimäki на 22 април и Hämenlinna на 26 април.

През нощта на 26 април червеното правителство на Финландия избягало по море от Виборг в Петроград. Гражданската война във Финландия на практика приключва. Германските войски значително ускоряват поражението на червените и съкратили времето на войната, но това довежда Финландия в сферата на влияние на кайзерска Германия. Гражданската война завършва с превземането на Форт Ино на 15 май 1918 г.

Германски войски в Хелзинки

Символично завършване на войната

На 16 май 1918 г. в Хелзинки се състоял парад на победата - марширували представители на всички пехотни полкове, артилеристи, егери, сапьори, доброволци от шведската бригада и ескадрон кавалеристи от Ниландския драгунски полк (Uudenmaan rakuunarykmentti) по централните улици на града. Ескадрилата се ръководи от генерал Манерхайм, главнокомандващ на младата национална финландска армия. Сред участниците в парада бил и 17-годишният Урхо Кеконен, бъдещият президент на Финландия, воювал в Каяанския партизански полк.

Победилата страна отбелязва края на гражданската война, като издига Статуята на свободата в Тампере.

В останалата част на Руската империя, за разлика от Финландия, гражданската война през 1918 г. не свършва, а започва.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Гражданская война в Финляндии

[Hatshepsut]

Кралство Финландия (1918-1919)

Кралство Финландия (фин. Suomen kuningaskuntahanke, буквално: ,,Проект на Кралство Финландия", шведски. Konungariket Finland) е форма на управление, която официално съществува във Финландия в периода от 10 август 1918 г. до 17 юли 1919 г.. Кралят обаче така и не пристига в страната и не подписва нито един държавен документ. През това време ролята на държавен глава се изпълнявала от регента.

Короната, предвидена за краля на Финландия

Предпоставки

В резултат на гражданската война във Финландия през 1918 г. и финландските ,,бели" политически репресии, извършени от победоносните сили на Финландия, в парламента на Финландия се формира управляващо мнозинство, което изключва участието на леви фракции. В парламента, свикан през май 1918 г., от 92 депутати социалдемократи 40 се укриват в Русия, а около 50 са арестувани. На първото заседание пристигат 97 десни депутати и един социалдемократ Мати Паасивуори. Монархическите идеи са особено популярни сред депутатите. Парламентът е наречен ,,култовия парламент" (фин. Tynkäeduskunta). Максималният брой на депутатите бил 111 при допустимите 200. Поради непълното представителство решенията на парламента са особено спорни.

Хронология

На 31 декември 1917 г. в Петроград председателят на Съвета на народните комисари на РСФСР В. И. Ленин връчва на Пер Свинхуфвуд акт за признаване на независимостта на Финландия.

В края на май 1918 г. монархистите са мнозинство в Сената на Финландия. На 18 август 1918 г. финландският парламент поиска от Сената (с 44 гласа от 58) да предприеме необходимите мерки за осъществяване на прехода на Финландия към кралство. Монархията е подкрепена от много политици и видни представители на културата, като композитора Ян Сибелиус, художника Гален-Калела и архитекта Елиел Сааринен.

На 9 октомври 1918 г. парламентът решава с 41 гласа от 64 да избере крал въз основа на раздел 38 от Закона за шведското правителство от 1772 г. В статията се казва, че ако управляващото семейство бъде прекъснато, може да бъде избран нов крал. Тъй като руският император Николай II абдикира (включително от престола на Великото херцогство Финландия) и никой не претендира за финландския престол според закона, това прави възможно използването на съществуващия закон. Същата законова разпоредба позволява на Eduskunte да обяви независимостта на страната преди година. Републиканците и социалдемократите бойкотират гласуването, на което присъстват около една трета от депутатите (64 от 200). Най-известните кандидати за трона са: синът на германския император Оскар (отхвърлен), херцог Адолф Фридрих от Мекленбург-Шверин, синът на краля на Швеция Густав V Вилхелм, а също и синът на Вилхелм - Ленарт, на училищна възраст.

На 9 октомври 1918 г. зетят на германския император Вилхелм II, принц Фридрих Карл фон Хесен, е избран за крал на Финландия от парламента.

Фридрих Карл фон Хесел, с пълно име Фридрих Карл Лудвиг Константин (на немски: Friedrich Karl Ludwig Konstantin), принц и ландсграф на Хесен, е избран за крал на Финландия на 9 октомври 1918 г., но се отказва от трона на 14 декември същата година. Роднина е на Вилхелм II. По време на управлението си той е бил познат във Финландия с името Frederik Kaarle I. Той е единственият в историята на страната управник, носил титлата ,,крал".

Фридрих Карл е роден в имението на семейството си, Gut Panker, в Пльон, Холщайн. На 25 януари 1893 г. Фридрих Карл се жени за принцеса Маргарет, сестра на кайзер Вилхелм II и внучка на кралица Виктория. Имат 6 деца.

Фридрих Карл е избран за крал на Финландия от Финландския парламент на 9 октомври 1918 г. С края на Първата световна война обаче, и заради неговият произход и абдикацията на Вилхелм II, с която се слага край на монархиите в Германия, предложението е сметнато за неподходящо от влиятелни финландци, а и от самия Фридрих. Не се знае много за официалното мнение на Антантата. Фридрих Карл се отказва от трона на 14 декември, без да отиде в държавата. Финландия става република след няколко месеца.

Фридрих Карл фон Хесен, избран за крал на Финландия

Преди пристигането на избрания крал във Финландия и неговата коронация, задълженията на държавен глава трябвало да се изпълняват от регента - настоящия фактически държавен глава, председател на Сената (правителството) на Финландия Пер Евинд Свинхуфвуд.

Въпреки това, само месец по-късно в Германия избухва революция. На 9 ноември Вилхелм II напуска властта и бяга в Холандия, а на 11 ноември е подписано Компиенското мирно споразумение, което слага край на Първата световна война.

Сенатът, симпатизиращ на Германия, е разпуснат на 18 ноември 1918 г. На 27 ноември започва работа ново правителство, оглавено от лидера на финландската партия на старите финландци (фин. Vanhasuomalaiset) Лаури Ингман (първият кабинет на Ингман). Правителството е преименувано от Сенат на Държавен съвет. С монархиста Ингман имало шестима привърженици на монархията и шестима привърженици на републиката. Заплахата от Запада принуждава правителството на Ингман да поиска от принца да абдикира. Той се отказва от короната на 12 декември 1918 г., а на 16 декември германските войски след парад на Сенатския площад в Хелзинки се качват на кораби и отпътуват за родината си.

Основната цел на новото правителство била да получи признаване на независимостта от останалите западни сили. Признаването от Франция е получено през януари 1918 г., но дипломатическите отношения са прекъснати след избора на крал.

На 12 декември 1918 г. Свинхуфвуд, ръководен от променената външнополитическа ситуация, обявява пред парламента своята оставка от поста регент на Финландия. Същия ден парламентът одобрява оставката и избира генерал Манерхайм за нов регент. Законодателна промяна във формата на управление се извършва на 17 юли 1919 г. след изборите на нов парламент през март 1919 г. Продължилата година и половина несигурност приключва. През това време правителството внася в парламента два проекта за промени за република и два за монархия. Тази промяна в законодателството продължава до 1920 г., когато парламентарната република става форма на управление.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Королевство Финляндия

https://bg.wikipedia.org/wiki/Фридрих Карл фон Хесен

[Hatshepsut]

Съветско-финландски въоръжен конфликт (1918-1920)

Съветско-финландският въоръжен конфликт (1918-1920) - военни действия между белите финландци и части от Червената армия на територията на Съветска Русия (март 1918 - октомври 1920), които не са посочени като война нито във финландската, нито в съветската историческа литература. Според определението на историка В. В. Похлебкин това е ,,въоръжено нападение на Финландия срещу съветска Карелия през 1918-1920 г., което започва през март 1918 г. и завършва през май 1920 г."

През март 1918 г., преследвайки врага (финландските ,,червени") по време на Гражданската война във Финландия, въоръжените формирования на белите финландци пресичат руско-финландската граница и навлизат в Източна Карелия. Военните действия приключват на 14 октомври 1920 г. с подписването на Тартуския мирен договор между РСФСР и Финландия, който фиксира редица териториални отстъпки от Съветска Русия.

Причини

В РСФСР избухват въстания в Ярославъл, Ижевск-Воткинск, Тамбов, дори били провъзгласени независими територии. В случая със севернокарелската държава, Реболската волост, Пораярви, бунтовниците се надявали на помощ от съседна Финландия, с която имали общ език и исторически връзки. На вълната на успеха във Финландия белите се надявали на повече. Съветска Русия била обкръжена от бели армии и не могла да устои на Германия. Полша, Литва, Латвия, Естония също бяха пример за успешна борба срещу болшевизма, разчитайки на чужда подкрепа. Идеята за Велика Финландия била широко разпространена.

Събитията могат да бъдат разделени на два етапа. Първо: международна борба срещу болшевиките с надеждата за победа на бялото движение в Русия като цяло. И вторият етап, когато става ясно, че съветската власт ще издържи и може да се надяват само на тактически успехи на място, разчитайки на националното движение и чуждестранната помощ. Понятията окупация и освобождение в този исторически период са изключително относителни и неясни. В съветската историография е обичайно да се разглеждат само териториалните и военните аспекти на войната. Но в същото време 30 000 имигранти, заминали за Финландия, показват отношението на определена част от населението към съветизацията.

Подготовка за нашествие

През втората половина на януари 1918 г., без обявяване на война, белофинландските отряди започват да проникват на територията на Съветска Русия, насочени към тайната окупация на Източна Карелия. Основните посоки на нахлуването били градовете Ухта и Кем.

Генерал Карл Густав Манерхайм

На 23 февруари 1918 г., докато е на гара Антреа (сега в Каменногорск), обръщайки се към войските, върховният главнокомандващ на финландската армия генерал Карл Густав Манерхайм произнася своята реч, ,,клетва на меча", в която заявява че ,,той няма да прибере меча си ... преди последният воин и хулиган на Ленин да не бъде изгонен както от Финландия, така и от Беломорска Карелия ". Въпреки това няма официално обявяване на война от Финландия. Желанието на генерал Манерхайм да стане спасител на "старата Русия" във Финландия се третира негативно. Като минимум те изискват подкрепата на западните страни и гаранции, че бяла Русия ще признае независимостта на Финландия. Бялото движение не успява да създаде единен фронт, което рязко намалява шансовете за успех. Други лидери на бялото движение отказват да признаят независимостта на Финландия. А за по-активни действия, без риск за страната им, били необходими съюзници.

На 27 февруари финландското правителство изпраща петиция до Германия, че като страна във война срещу Русия, считайки Финландия за съюзник на Германия, ще поиска Русия да сключи мир с Финландия въз основа на присъединяването на Източна Карелия към Финландия. Бъдещата граница с Русия, предложена от финландците, трябвало да минава по линията на източния бряг на езерото Ладога - езерото Онеж - Бяло море.

До началото на март в щаба на Манерхайм бил разработен план за организиране на ,,национални въстания в Източна Карелия" и били разпределени специални финландски инструктори - военнослужещи за създаване на центрове на въстание.

На 3 март 1918 г. е подписан Брест-Литовският договор между Съветска Русия и страните от Четворния съюз (Германия, Австро-Унгария, Турция, България). Руските гарнизони са изтеглени от Финландия. Червените финландци са победени и бягат в Карелия.

На 6 март командирът на Северния военен окръг (фин. Pohjolan sotilaspiiri), старши лейтенант Курт Валениус, предложил на Манерхайм да започне офанзива в Източна Карелия. На този ден в Хелзинки е създаден ,,Временният комитет на Източна Карелия" - органът за въвеждане на окупационна администрация в съветска Карелия, и са подготвени три групи за нахлуване.

На 6-7 март се появява официално изявление на финландския държавен глава, регент Пер Евинд Свинхуфвуд, че Финландия е готова да сключи мир със Съветска Русия при ,,умерени условия на Брест", тоест ако Източна Карелия, част от Мурманска железница, отиде към Финландия с целия Колски полуостров.

На 7-8 март германският император Вилхелм II отговорил на призива на правителството на Финландия, че Германия няма да води война за финландските интереси със съветското правителство, което е подписало Брест-Литовския договор, и няма да подкрепи военните действия на Финландия ако ги преместят извън нейните граници.

Начало на бойните действия

На 7 март финландският министър-председател обявява претенции към Източна Карелия и полуостров Кола, а на 15 март генерал Манерхайм подписва заповед към три финландски групи за нашествие да атакуват Източна Карелия. Той одобрява плана на Валениус, който предвижда завладяването на част от бившата територия на Руската империя до линията Петсамо (Печенга) - Колския полуостров - Бяло море - Онежкото езеро - река Свир - Ладожкото езеро. Манерхайм също предлага план за премахване на Петроград като столица на Съветска Русия и превръщането на града и прилежащата територия на сателитни градове (Царское село, Гатчина, Петерхоф, Ораниенбаум и др.) В ,,свободен град-република" като Данциг.

На 18 март в село Ухта (Калевалски район), окупирано от финландските войски, се събира ,,Временният комитет за Източна Карелия", който приема резолюция за присъединяването на Източна Карелия към Финландия.

Десантът на германските войски във Финландия и окупацията на Хелсингфорс предизвикват сериозна загриженост сред страните от Антантата, които воюват срещу Германия. От март 1918 г. в Мурманск, по споразумение с болшевишкото правителство, войските на Антантата дебаркират, за да защитят Мурманск и железопътната линия от евентуална офанзива на германо-финландските войски. От червените финландци, които се оттеглят на изток, британците формират Мурманския легион, воден от Оскари Токой, за да действат срещу белите финландци, свързани с германците.

На 10-12 май финландските отряди атакуват Печенга, но са отблъснати от Червената гвардия и британските моряци, които им се притичат на помощ от крайцера Cochrane, които смятат белите финландци за съюзници на враждебната кайзерска Германия.

На 15 май щабът на Манерхайм публикува решението на финландското правителство да обяви война на Съветска Русия.

На 15 октомври 1918 г. белофинландците окупират Реболската волост в съветска Карелия.

През ноември 1918 г. Германия капитулира и финландското правителство насочва вниманието си към Британската империя. Така британските войски започват да виждат белите финландци не като врагове, а като съюзници в борбата срещу Съветска Русия. На 12 декември финландският парламент избира Манерхайм за регент, т.е. всъщност диктатор на Финландия. На 30 декември 1918 г. финландските войски под командването на генерал Ветцер дебаркират в Естония, където подпомагат естонското правителство в борбата срещу болшевишките войски.

През януари 1919 г. белофинландците окупират Поросозерная волост на Повенецкия окръг (Медвежьегорски окръг).

На 21-22 април Олонецката доброволческа армия от територията на Финландия предприема масирана офанзива в съветска Карелия в посока Олонец.

На 21 април белофинландците окупират Видлица, на 23 април - Тулокс, вечерта на същия ден - град Олонец, на 24 април окупират Вешкелица, на 25 април се приближават до Пряжа, навлизат в района на Сулажгора и започнали да заплашват директно Петрозаводск. В същото време британски, канадски и белогвардейски войски заплашват Петрозаводск от север. В края на април Червената армия успява да задържи настъплението на белите финландци срещу Петрозаводск.

През май белогвардейските войски в Естония започват военни действия, заплашвайки Петроград.

На 2 май Съветът по отбраната на РСФСР обявява Петроградска, Олонецка и Череповецка губернии в обсадно положение. През май-юни 1919 г. белите финландци атакуват района на Лодейное поле и прекосяват Свир.

Видлицка операция

На 22 юни 1919 г. е дадена заповед на съветските войски от Межозерния район да изтласкат врага отвъд финландската граница. За целта било решено да се нанесе удар със силите на специално създадена флотилия от 8 кораба за огнева поддръжка и 4 кораба с десантни сили. На 27 юни след артилерийска подготовка започва десантът, в който участва и полкът на Антикайнен от червените финландци. Белите финландци се оттеглят.

На 1 август започват ежедневни бомбардировки на Кронщад от самолети, базирани на финландска територия. По време на бомбардировката на Кронщат на 13 август имало голям пожар в складове за дървен материал, а сградата на митницата изгоряла. На 18 август в района на Кронщад се провежда морска битка между корабите на Балтийския флот и английските торпедни катери. И двете страни претърпели загуби. От съветска страна е взривен броненосецът Андрей Първозвани, а разрушителят Габриел потопява три катера. На 31 август подводницата "Пантера" потопява британския разрушител Vittoria близо до остров Сескар.

На 11 октомври войските на Юденич започват настъпление срещу Петроград и достигат Пулковските височини, но са разбити. През декември 1919 г. английският флот напуска Финския залив. На 31 декември 1919 г. в Тарту е подписано примирие с Естония.

На 18 май 1920 г. части на Червената армия ликвидират марионетната т. нар. Севернокарелска държава със столица в село Ухта (Архангелска губерния), която получава финансова и военна помощ от финландското правителство. Едва през юли 1920 г. финландците са прогонени от по-голямата част от Източна Карелия. Финландските войски останали само в Реболската и Поросозерската волости на Източна Карелия.

Район Печенга, преминал към Финландия през 1920 г.

През 1920 г. по силата на Тартуския мирен договор Съветска Русия прави териториални отстъпки – Финландия получава района Печенга в Арктика, западната част на полуостров Рибачи и по-голямата част от полуостров Средни.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Советско-финский вооружённый конфликт (1918—1920)

[Hatshepsut]

Финландия (1920-1939)

В началото на 30-те години Финландия сключва тайни споразумения с балтийските държави и Полша за съвместни действия в случай на война на една или повече страни със СССР.

В същото време през декември 1931 г. Финландия и Латвия предлагат на СССР да възобновят преговорите за сключване на пактове за ненападение. Преговорите се водят в конструктивен план и без препратки към позицията на Полша. В резултат на това още на 21 януари 1932 г. е подписано споразумение между Финландия и СССР, а на 5 февруари - между Латвия и СССР.

5 април 1932 г. точно в 10 часа сутринта във Финландия приключва "сухият закон". През същата 1932 г. във Финландия е забранена дейността на Комунистическата партия.

Spoiler

"Сухият закон"

Забраната влиза в сила на 1 юни 1919 г. Той осигурява на държавната алкохолна компания монопол върху производството, вноса и продажбата на алкохолни напитки, позволявайки употребата на алкохол само за медицински, научни и технически цели. Законът се прилага за всичко, което съдържа повече от 2% обемен етанол, с изключение на денатурирания алкохол.

Приемането на закона обаче довежда до разрастване на контрабандата и черния пазар. Контрабандата на самогон и алкохол взема застрашителни размери. Количеството конфискуван алкохол нараства от година на година и през 1930 г. надхвърля 1 милион литра.

Нелегалната търговия с алкохол се превръща в много печеливш бизнес. Основната част от алкохола е внесена в страната с кораби през Финския залив от Полша, балтийските страни и Германия. Контрабандистите изобретяват специални "алкохолни торпеда" - тенекии, събрани в многометрова конструкция, теглена зад кораба. В случай на опасност кабелът се прекъсва и "торпедото" отива на дъното - носовата му част е пълна със сол. След определено време солта се разтваря - било е необходимо само да запомните мястото и да се върнете. Контрабандистите доставят във Финландия до 6 милиона литра алкохол годишно. Контрабандният алкохол се продавал или в 12-литрови туби, или в съдове с вместимост четвърт литър (т. нар. ,,врабчета"). Във всеки ресторант в Хелзинки, знаейки правилните условия, човек можел да поръча чай или кафе, подсилени с алкохол.

Имало и други последствия: водката, произведена при неизвестни условия, често съдържала метанол. Корупцията се разширява. Усложнили се отношенията с износителите на вино - Португалия и Франция.

Справянето с контрабандата ставало все по-трудно, ресурсите на полицията и митничарите просто не достигат, след 1922 г. 80% от престъпленията са нарушения на Закона за забрана на алкохола. В края на 1931 г. правителството решава да организира народен референдум за премахване на забраната. На 29-30 декември 1931 г. 546 000 избиратели (повече от 70%) гласуват за отмяната на закона. За удължаването му са дадени 217 000 гласа. В гласуването участват 44% от имащите право на глас граждани.

Парламентът одобрил отмяната на закона: 120 депутати гласуват за отмяната му, а само 45 гласуват против.

На 5 април 1932 г. в 10:00 часа са открити първите 48 държавни магазина за алкохол в цялата страна. С влизането в сила на новия закон държавната компания Oy Alkoholiliike Ab (Alko) придобива монопол върху производството и търговията на дребно с алкохолни продукти

[затвори]

През февруари-март 1932 г. дясното радикално движение Lapua организира въоръжен бунт в Mäntsälä с антикомунистически и антиправителствени лозунги. Тази проява е потушена от правителствените сили.

През 1934 г. пактът за ненападение е удължен за 10 години.

На 30 септември 1927 г. Държавният сейм приема Морския закон, който предвижда изграждането на военни кораби за националния флот. Министерството на отбраната на Финландия решава да започне създаването на флот с два бойни кораба и да ги построи в собствената си страна в корабостроителниците Creighton-Vulcan в Турку и в много специфичен клас бойни кораби - бойни кораби за брегова отбрана. Водоизместимостта е 4000 тона, въоръжението 4 × 254 mm; 8 × 105 mm, скорост на движение - 15,5 възела.

Водещият боен кораб Väinemäinen е положен на хелинга Creighton Vulcan на 15 октомври 1929 г. Конструкцията на кораба е извършена много бързо: след 14 месеца той е пуснат на вода, а на 31 декември 1932 г. бойният кораб е прехвърлен на флота. Също толкова бързо е построен вторият боен кораб, който получава името Ilmarinen. Пуснат на вода на 9 юли 1931 г. и приет във флота на 3 септември 1933 г.

Подготовката за войната протича с големи трудности поради съпротивата на депутатите от парламента, които са пацифистки настроени и постоянно орязвали средствата за отбрана, включително ремонта и модернизацията на полеви укрепления на Карелския провлак. Малко преди инцидента в Майнил, министър-председателят Аймо Каяндер, говорейки пред резервистите, казва:

Гордеем се, че имаме малко оръжия, които ръждясват в арсеналите, малко военни униформи, които гният и мухлясали на склад. Но във Финландия имаме висок стандарт на живот и образователна система, с която можем да се гордеем.

В същото време се провеждат учения на народното опълчение (,,шуцкор"), провеждат се военни спортни игри (фин. Suunnistaminen) сред младежта, в които се обръща специално внимание на развитието на уменията за ориентиране. Осезаема роля в подкрепа на армията изиграват финландските жени, обединени от организацията Lotta Svärd.

Съветско-финландска война (1939 – 1940)


Финландски картечен екип

Зимната война (или Съветско-финска война) е война между Съветския съюз (СССР) и Финландия, започнала на 30 ноември 1939 г. и завършила на 12 март 1940 г. с подписването на Московския мирен договор между СССР и Финландия.

Военни действия

С подписания през август договор между Германия и СССР (наричан Пакт Рибентроп-Молотов) Финландия е оставена в сферата на интереси на Съветския съюз. Успешно приключилите съвместни военни действия срещу Полша и разделянето ѝ, не само освобождават военен ресурс, но показват и неадекватната и неангажираща позиция на другите западни държави по преразпределение на териториите на Източна Европа. Затова през октомври 1939 г. СССР отправя ултимативно искане към Финландия за териториални отстъпки в района на Ленинград и няколко острова във Финския залив, като предлага за компенсация блатист район в Карелия. Финландското правителство отказва. Дискусиите стават разгорещени, тонът на съветския печат започва да става заплашителен и на 28 ноември съветското правителство анулира Договора за ненападение от 1932 г. На 30-и започва съветското настъпление.

Първоначално съветското нападение е затруднено, тъй като те не могат да прехвърлят достатъчно войски на запад. Те разполагат само с една-единствена железопътна линия от Ленинград до Мурманск с едно отклонение до финландската граница. Командващият финландските войски ген. Карл Густав Манерхейм използва превъзхождаща бойна тактика и нанася на съветските войски големи поражения в жива сила, хиляди съветски войници загиват и от неимоверния студ. Финландските войници са по-добре екипирани за зимна война, придвижват се на ски, носят маскировъчни бели дрехи и използват максимално предимствата на природните дадености – безкрайни гори и блата. В хода на войната съветското командване съсредоточава многократно превъзхождащи в жива сила и въоръжение армейски части и постепенно вземат надмощие. Малката армия на Финландия започва да се стопява, а боеприпасите привършват. Единствената надежда остава Френско-британския план за сухопътна помощ от 135000 (100000 британски и 35000 френски войника) армия с въздушна и морска поддръжка, който бива осуетен заради отказа на Швеция и Норвегия през техни територии да преминат френско-британски войски. След като финландското правителство не получава обещаната помощ се принуждава да поиска мир.

Мирен договор

Териториите от Финландия, които преминават към СССР след края на Зимната война

Московският мирен договор между СССР и Финландия е сключен на 12 март 1940 г., с което се завършва Съветско-финландската война (1939 – 1940), известна като Зимната война.

След началото на Втората световна война и участието на СССР в разгрома и разделянито на Полша е освободен военен ресурс, който незабавно е насочен към Финландия, съгласно договореностите за сфери на влияние с Германия в съответствие с Пакта Рибентроп – Молотов. СССР поставя ултимативни условия с териториални претенции към Финландия, които не са приети. Те са формалният мотив за предстояща агресия и водене на военни действия от страна на СССР.

Със започналата война, поради сериозното противодействие на финландската войска, не са постигнати напълно стратегическите цели на СССР. Сключеният на 12 март 1940 г. договор променя съветско-финландската граница, установена преди тази война в съответствие с подписания (в гр. Тарту, Естония) Тартуски мирен договор от 14 октомври 1920 г. между РСФСР и Финландия за приключване на водената между тях първа война в периода 1918 – 1920 г.


Съгласно условията на договора:

♦ Към територията на СССР се прибавят финландски територии в Карелия с градовете Виборг (Выборг) и Сортавала, редица острови във Финския залив, част от финландската територия Салла с гр. Куолаярви, част от полуостровите Рибачий (Рыбачий) и Средний (Средний). В резултат от промяната на границите Ладожкото езеро изцяло остава в територията на СССР.
♦ СССР, чрез аренда, получава достъп до част от полуостров Ханко за срок от 30 г. с цел създаване на съветска военноморска база.

По време на Съветско-финландската война (1941 – 1944) г., Финландия е завоювала и върнала в границите си всички придобити от СССР територии по този договор.

След края на Втората световна война основните положения на Московския мирен договор от 1940 г. отново са потвърдени с подписания през 1947 г. с Финландия Парижки мирен договор.


Международен отзвук

Заради агресията и започването на зимната война СССР е изключен от Обществото на народите.

Съветски военни престъпления

Съветските ВВС първо бомбардират жилищните квартали на Хелзинки, Ханко, Котка, Лахти и Виборг в опит да деморализира финския народ, а едва след това започват бомбардировките над финските промшилени центрове и транспортни възли.

https://ru.wikipedia.org/wiki/История_Финляндии

https://ru.wikipedia.org/wiki/Сухой_закон Финляндия

https://bg.wikipedia.org/wiki/Съветско-финландска_война_(1939_–_1940)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Московски мирен договор (1940)

[Hatshepsut]

Съветско-финландска война (1941 – 1944)


Финландски танкови войски в Карелия

Съветско-финландската война (1941 – 1944) или Карелската кампания е наименованието на бойните действия между финландските и съветските войски на източния фронт през Втората световна война.

Във финландската история за име на тези военни действия най-често се използва ,,Война-продължение" (на финландски: jatkosota), в смисъл продължение на Зимната война от 1939 – 1940 г., като опит да се придаде самостоятелен характер на тази война, и дистанциране от нападението на Германия и нейните съюзници срещу СССР. В руската и съветската история този конфликт не се разглежда като отделна война, а като един от театрите на военните действия през Великата Отечествена война. По аналогичен начин Германия разглежда своите операции в района като съставна част от Втората световна война.

Предварителни действия

Московският мирен договор от 12 март 1940 г., слагащ край на Зимната война, е приеман от финландците като крайно несправедлив: Финландия губи голяма част от Виипурската провинция (на финландски:Viipurin lääni, неофициално наричана в Руската империя ,,Стара Финландия"), територии, където в ранното средновековие са обитавали основно фино-угорските племена. С тази загуба Финландия губи една пета от своята промишленост и около 11% от годната за селскостопанска обработка земя. 12% от населението или около 400 хиляди души им се налага да се преселят от отстъпените на СССР територии. Полуостров Ханко е отдаден под аренда на СССР за военна база. По този начин Финландия успява да съхрани своята независимост и да предотврати окупация от страна на Съветския съюз.

Въпреки подписването на мирен договор със СССР, военното положение е запазено поради разрастващата се Втора световна война в Европа, сложната ситуация с продоволствията и отслабената финландска армия. Страховете за повторна агресия от страна на СССР карат Финландия да започне превъоръжаване на армията и укрепване на новите, следвоенни граници (Линия Салпа). Делът на военните разходи в бюджета за 1940 г. нараства до 45%.

През периода април-юни 1940 г. Германия окупира Норвегия. В резултат Финландия губи доставките си на торове, което в комбинация с намалените селскостопански площи вследствие от Зимната война, води до рязко спадане в производството на хранителни стоки. Част от дефицита покриват от Швеция, a друга част от СССР, които използват проблема с продоволствията, за да оказват влияние на Финландия.

Германската окупация на Норвегия прекъсва преките отношения на Финландия с Англия и Франция. През май 1940 г. Финландия поема курс за възстановяване на добрите отношения с Германия. На пресата е наложена цензура на критиката по отношение на действията на нацистка Германия. След падането на Франция през юни 1940 г. цензурата се усилва.

В периода 14-16 юни 1940 година СССР поставя ултиматуми на Литва, Латвия и Естония. В резултат на приемането им правителствата на тези страни са сменени, а самите страни са окупирани от съветските войски. След известно време СССР изисква от Финландия концесиите върху никеловите рудници в Печенга (по това време Петсамо). В действителност те искат национализацията им от обработващата ги английска компания и изтегляне на военните части от Аландските острови.

На 8 юли след като Швеция подписва с Германия договор за преминаване на войски, СССР изисква от Финландия аналогични права за преминаване до съветската база на полуостров Ханко. Правата за преминаване на войски са предоставени на 6 септември, на 11 октомври е постигнато съгласие за демилитаризацията на Аландските острови, но преговорите, свързани с Печенга, се проточват. СССР изискват и промени относно вътрешната политика на Финландия, например оставката на Вайно Таннер – лидер на финландските социалдемократи, привърженик на парламентаризма и противник на революционните методи за борба.

През това време по заповед на Адолф Хитлер започва разработката на план за нападение на СССР и Финландия придобива интерес за Германия като база за разполагане на войски, операции и като възможен съюзник във войната срещу СССР. В началото на август 1940 г. немското правителство премахва ембаргото за доставка на оръжия за Финландия. Започват преговори за предоставяне на Германия на права за преминаване на войски през територията на страната (аналогични с предоставените на СССР) в замяна на доставки от оръжия и военни материали. За Германия тези действия са в пряко нарушение на пакта Рибентроп-Молотов, а за Финландия - на Московския мирен договор.

Преговорите между СССР и Финландия за Петсамо продължават повече от 6 месеца, когато през януари 1941 г. съветското Министерство на външните работи заявява, че решението трябва да се постигне по оперативен път. В този ден СССР прекратява доставките на зърно за Финландия. На 18 януари посолството на СССР във Финландия бива отзовано, а в съветските радиопредавания започват нападки срещу Финландия. През това време Хитлер издава заповед немските войски в Норвегия, в случай на нападение на СССР над Финландия, незабавно да окупират Петсамо.

Пролетта на 1941 г. Финландия съвместно с Германия провежда редица срещи, свързани с воденето на съвместни бойни действия срещу СССР. Финландия изказва готовност да се присъедини към Германия с нейната война против СССР при спазване на няколко условия:

♦ гарантиране независимостта на Финландия;
♦ връщане на границите със СССР до довоенното (или по-добро) състояние;
♦ продължение на доставките с продоволствия;
♦ Финландия да не се проявява като агресор, тя ще се включи във войната едва след нападение от страна на СССР.

През юни в Петсамо започва пристигането на немски войски участващи в операция Барбароса. На 18 юни във Финландия започва тайна мобилизация. На 20 юни приключва придвижването на финландските войски към съветско-финландската граница, а правителството на Финландия издава заповед за евакуацията на 45 000 души, които живеят в пограничните територии. На 21 юни началникът на финландския генерален щаб Ерик Хейнрикс, получава официално съобщение от немските си колеги за започващата атака срещу СССР.

Разположение на силите

Разположение на финландските, немските и съветските войски в началото на войната

Финландия

♦ Югоизточната армия с командващ Ерик Хейнрикс е разположена в Карелския провлак. В нейния състав влизат 6 дивизии и 1 бригада. Нейната цел е превземането на Карелския провлак и възстановяване на границата на страната от 1939 година.
♦ Карелска армия с командващ Карл Леннарт Ойсч. В нейния състав влизат 5 дивизии и 3 бригади. Нейната задача е овладяване на Източна Карелия и настъпление в посока Петрозаводск и Олонец.
♦ Финландските военновъздушни сили наброявали около 300 самолета.

СССР

На 24 юни 1941 бива създаден Северния фронт, за отбрана на Карелия и полярните територии, на 23 август той бива разделен на Карелски и Ленинградски фронт.

♦ 23-та армия от Ленинградския фронт е разположена в Карелския провлак. В нейния състав влизат 7 дивизии (от тях 3 танкови и моторизирани).
♦ 7-а армия от Карелския фронт е разположена в източна Карелия. В нейния състав слизат 4 дивизии.
♦ Военновъздушните сили на Северния фронт наброяват около 700 самолета.

Начало на войната

Операция Барбароса започва вечерта на 21 юни в северно Балтийско море, когато немските ескадрени миноносци, разположени във финландските пристанища, поставят две големи минни полета във Финландския залив. Тези минни полета успяват да ограничат действията на Балтийския флот до източните части на финландския залив. По-късно същата вечер немски бомбардировачи прелитат над Финландския залив и минират пристанището на Ленинград и река Нева. По обратния път самолетите презареждат на едно от финландските летища.

На сутринта на 22 юни финландската армия окупира Аланд. Персоналът на съветското консулство в Аланд (31 души) е арестувано, което е грубо нарушение на статуса на дипломатическите представители. Предприетата атака със съветски бомбардировачи срещу финландски кораби е неуспешна.

Сутринта на 22 юни немските войски, разквартирувани в Норвегия, започват придвижване към съветско-финландската граница в района на Петсамо. Финландия не позволява пряко немско нападения от своята територия, затова немските части в Петсамо и Сала са принудени да се въздържат от атаки през границата. Случват се епизодични престрелки между съветски и финландски граничари, но като цяло по съветско-финландската граница се запазва спокойна обстановка.

Рано на 22 юни бомбардировачи на Луфтвафе използват финландските летища като база за презареждане преди завръщането им в Германия. През този ден два хидропланa оставят 16 финландски диверсанта, облечени в немски униформи, в близост до шлюза на Беломорско-Балтийския канал. Целта им е да взривят шлюза, но поради силната охрана това не им се удава.

През този ден три финландски подводници поставят мини по естонското крайбрежие, а техните командири имат заповед да атакуват съветските кораби в случай на среща.

На 23 юни Молотов привиква при себе си финландския посланик. Молотов изисква от Финландия твърдо отговор за нейната позиция – ще приеме ли тя страната на Германия или ще се придържа към неутралитет. Желае ли Финландия да има сред враговете си Съветския съюз с неговото двестамилионно население, а вероятно и Англия? Молотов обвинява Финландия за бомбардировките над Ханко и полетите над Ленинград. Посланикът отказва да обяснява действията на Финландия.

На 24 юни главнокомандващият сухопътните войски на Германия дава инструкции на представителите на немското командване на служба във финландската армия, които гласят, че Финландия трябва да се поготви за начало на операции в източната част на Лодожкото езеро.

В ранното утро на 25 юни съветското командване решава да нанесе масиран авиоудар срещу 18 летища във Финландия с участието на около 460 самолета. На 25 юни е свикана сесия на финландския парламент, на който според мемоарите на Манерхейм министър-председателя Рангел е трябвало да направи изявление, свързано със запазването на неутралитета на Финландия в съветско-германския конфликт, но съветските бомбардировки го принуждават да обяви, че Финландия отново се намира в състояние на война със СССР.

Финландското настъпление през 1941 година

Граница на максимално настъпление на финландската армия по време на войната. На картата са показани границите преди и след Зимната война.

В периода юли-август 1941 г. финландската армия в течение на редица операции окупира всички територии, отстъпени на СССР след края на Зимната война, което се смята от финландците като напълно оправдани действия за връщане на неотдавна загубените територии. В същото време Манерхейм заявява, че... през 1918 година обещах на финландците и жителите на източна Карелия, че няма да прибера меча си в ножницата, докато Финландия и източна Карелия не бъдат освободени. Подобни публични изявления за планове за окупиране на територии (източна Карелия), които никога не са принадлежали на Финландия (въпреки сходните етнически корени), се приема във Финландия като сигнал за агресивния характер на войната.

На 26 юни финландска канонерска лодка напада и потапя ТЩ-283. На 31 август финландците достигат старата съветско-финландска граница до Ленинград, там те затварят кръга на обсадата на града от север. Блокадата на Ленинград продължава 900 дни и довежда до гибелта, по различни данни, на между 400 хиляди и 1 милион души, сред които преобладаващото мнозинство (97 %) умира от глад.

В този ден Манерхайм дава заповед на войските разположени в Карелския провлак да преминат в отбрана по линията на старата съветско-финландска граница.

Съгласно мемоарите на Манерхайм, финландското правителство в този момент не е било единно по повод пресичането на старата съветско-финландска граница, на което особено силно се противопоставят социалдемократите. Безопасността на Ленинград е била основния мотив на СССР за започване на Зимната война и пресичането би означавало косвено признание на техните опасения.
В допълнение, както отбелязва А. Б. Широкорад, продължението на настъплението в посока Ленинград би означавало атака срещу добре подготвени укрепления, Карелски укрепления, за което финландците не са готови.
Съветското командване бързо почувствало отслабването на натиска във финландския участък и на 5 септември изтегля 2 дивизии отбраняващи Карелския провлак, и ги изпраща на юг срещу немците.

На 4 септември финландската армия започва операция за окупация на източна Карелия, и в утрото на 7 септември предните части на финландската армия достигат река Свир. На 1 октомври съветските части напускат град Петрозаводск. В началото на декември финландците достигат и прекъсват Беломорско-Балтийския канал.

Немските войски в полярната област правят опит да превземат Мурманск и да прекъснат Мурманската железопътна линия, но той се проваля заради липсата на опит на немците с войната в арктични условия и слабото планиране на операцията.

В края на 1941 година линията на съветско-финландския фронт се стабилизира и запазва своя вид до лятото на 1944 година.

Немски войници в Рованиеми, 1942 г.

Политически събития през 1941 – 1943 година

В края на август 1941 година финландските войски достигат старата граница по цялото и протежение. Пресичането на границата през септември води до противоречия в армията, правителството, парламента и обществото.

Влошават се международните отношения, особено с Великобритания и Швеция, чиито правителства през май-юни получават уверения от Витинг (министър на Министерството на външните работи), че Финландия няма никакви планове за съвместни действия с Германия в тяхната военна кампания. Всички приготовления са описани като чисто отбранителни.

През юли Англия започва блокада на Финландия. На 31 юли британските военновъздушни сили бомбардират немските войски в сектора Петсамо.

11 септември Витинг информира посланика на САЩ във Финландия Артур Шенфийлд, че настъплението на Карелския провлак е прекратено при достигане на старата (до Зимната война) граница и че при никакви обстоятелства Финландия няма да приема участие в атаките срещу Ленинград, а ще поддържа статична отбрана в очакване на политическо решение на конфликта. Витинг обръща внимание на Шенфийлд, че Германия не трябва да узнава за този разговор.

22 септември британското правителство под заплахата от война изисква от правителството на Финландия да се изгонят всички немски войски от нейната територия и да финландската войска да се изтегли от източна Карелия до границата от 1939 година. Войната бива обявена на 5 декември, а от британските колонии на 6 декември 1941 година.

В края на 1941 г. фронтовата линия се стабилизира. Немските неуспехи при Москва показват на финландците, че тази война няма да завърши скоро, което води до спад в морала на армията. Освен това излизането от войната посредством мир с СССР не е било възможно, тъй като това би довело до изостряне на отношенията с Германия и възможна окупация на Финландия. Финландия провежда частична демобилизация на армията и преминава в отбрана на фронтовата линия.

Финландия започва активни опити за сключване на мир през февруари 1943 година, след поражението на немците при битката при Сталинград. На 2 февруари капитулират остатъците на 6-а немска армия и на 9 февруари висшето ръководство на Финландия организира тайно заседание на парламента, на което бива заявено:

,,Силите на немците безспорно започват да се изчерпват... през зимата Германия и нейните съюзници губят близо 60 дивизии. Едва ли ще успеят да попълнят тези загуби. Съдбата на нашата страна до този момент бе свързана с победата на германските оръжия, но във връзка с текущата ситуация е по-добре да приемем възможността, че ще бъдем принудени да подпишем мирен договор с Москва. Финландия няма свобода за определяне на собствена външнополитическа линия и затова е длъжна да продължи борбата."

Последователност на събитията във Финландия до края на 1943 година:

♦ 15 февруари социалдемократите излизат със заявление, в което се акцентира, че Финландия има право да излезе от войната в момент, който сметне за желан и възможен.
♦ 20 март Министерството на външните работи на САЩ официално предлага своята помощ за изход на Финландия от войната. Предложението е отхвърлено преждевременно.
♦ През март Германия изисква от Финландия да подпише официален договор за военен съюз с Германия, под заплаха прекъсване на доставките с оръжия и продоволствия. Финландците отказват, след което бива отзован немския посланик във Финландия.
♦ В началото на юни Германия прекратява доставките, но това не променя позицията на финландците. Доставките са възобновени в края на месеца без каквито и да било условия.
♦ В края на юни по инициатива на Манерхайм бива разпуснат финландския СС батальон, сформиран от доброволци през пролетта на 1941 година (участва в боевете срещу СССР в състава на 5-a танкова СС дивизия Викинг).
♦ През юли започват контакти на Финландия с СССР чрез съветското посолство в Швеция (оглавявано през това време от Александра Колонтай).

Есента на 1943 година 33 души, сред които известни граждани на Финландия, сред тях няколко депутати от парламента, изпращат на президента писмо с молба правителството да вземе мерки за сключване на мир. Писмото известно като Обръщение 33 е публикувано в шведската преса.
В началото на ноември социалдемократическата партия излиза с ново заявление, където подчертават правото на Финландия да излезе от войната по свое желание, но и отбелязват, че съответните стъпки трябва да бъдат предприети без отлагане.

Маршал Манерхайм и президентът Рюти инспектират войската в Енсо (днес Светогорск). 4 юни 1944 г.

Политически събития януари-май 1944 година

♦ През януари-февруари СССР провежда успешни операции за пълно премахване блокадата на Ленинград.
♦ През февруари съветската авиация с голям обсег предприема три масирани бомбардировки над Хелзинки (нощта на 6/7, 16/17, 26/27 февруари, повече от 6000 излитания). Пораженията са малки – в рамките на града падат едва 5% от хвърлените бомби.
♦ 16 март президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт публично изказва желанието си Финландия да излезе от войната.
♦ 20 март немските войски окупират Унгария, след като тя започва да проверява със западните държави възможностите за сключване на мир.
♦ 1 април със завръщането на финландската делегация от Москва, стават известни условията на съветското правителство:

- Граница съгласно Московския мирен договор от 1940 година;
- Интерниране на немските части намиращи се във Финландия до края на април;
- Репарации в размер на 600 милиона щатски долара, които да бъдат изплатени в продължение на 5 години.

Пречка се оказва въпроса за репарациите – след спешно проведен анализ за възможностите на финландската икономика, размера и срока удовлетворяването на репарациите се признава за непостижимо.

Съветското настъпление

На 9 юни започва Виборгско-Петрозаводската операция. Съветската войска с използване на голям брой артилерия, авиация и танкове, а също и активна поддръжка от страна на Балтийския флот, пробива една след друга защитни линии на финландците в Карелския провлак и на 20 юни започва атака на Виборг.

Финската войска се оттегля на третата отбранителна линия Виборг-Купарсари-Тайпале (известна като линия ВКТ) и там с всички докарани подкрепления от източна Карелия успяват да организират силна отбрана. Това отслабва частите разположени в източна Карелия, където на 21 юни съветските войски минават в настъпление и на 28 юни освобождават Петрозаводск.

19 юни маршал Манерхейм се обръща към войските и ги призовава да удържат третата отбранителна линия. Пробив в тези позиции, – подчертава той, – може значително да отслаби нашите възможности за отбрана.

През целия период на съветското настъпление Финландия силно се нуждае от ефективни противотанкови средства срещу съветските танкове. Такива средства може да предостави Германия, която в замяна иска Финландия да подпише договор, че няма да сключва мир със СССР. С тази мисия на 22 юни в Хелзинки идва министъра на външните работи на Германия Йоаким фон Рибентроп.

Вечерта на 23 юни, докато Рибентроп е все още в Хелзинки, финландското правителство получава от съветското правителство чрез Стокхолм записка със следното съдържание:

,,    Тъй като финландците няколко пъти ни мамят, искаме правителството на Финландия да ни осигури изявление подписано от президента и министъра на външните работи, че Финландия е готова да се предаде и да се обърне към съветското правителство с молба за мир. Ако получи от правителството на Финландия тази информация, Москва е готова да приеме финландската делегация.    "

Ръководството на Финландия е изправено пред избор – необходимост от това да избере да се предаде безусловно на СССР, или да подпише съюз с Германия, което би увеличило шансовете за създаване на предпоставки за сключване на приемлив мир без условия. Въпреки това финландците не желаят да се обвързват с Германия.

Този проблем в решен от подписаното от президента на Финландия Ристо Рюти писмо, в което е написано, че нито той, нито неговото правителство няма да действа в посока на сключването на мир, който не би одобрила Германия. На 26 юни 1944 година президентът лично подписва това изявление.

На фронта от 20 до 24 юни съветските войски неуспешно се опитват да пробият линията ВКТ. В процеса на тези атаки се разкрива слабо място в отбраната – в близост до селището Тали, където местността е подходяща за използване на танкове. На 25 юни в този участък съветското командване използва голямо количество бронетехника, което позволява да се направи пробив във финландската отбрана с дълбочина 4 – 6 километра. След четири дни непрестанни боеве финландската армия изтегля линията на фронта назад, по двете страни на пробива и заема позиции на удобната, но незащитена линия Ихантала.

На 30 юни се води решаващо сражение при Ихантала. 6-а дивизия, последната финландска част превозена от източна Карелия навреме успява да заеме позиции и да стабилизира отбраната – финландската отбрана устоява, за изненада дори на самите финландци.

От 1 до 7 юли се правят опити за десант през Виборгския залив във фланга на линията ВКТ, при което са окупирани известен брой острови в залива. Десантът на брега бива отбит от финландците.

9 юли се прави последен опит за пробив в линията ВКТ – под прикритието на димна завеса съветската войска пресича река Вуокси и създава плацдарм на противоположния бряг. Финландските контраатаки не успяват да ликвидират плацдарма, но не му позволяват и да се разшири. Боевете в този участък продължават до 20 юли. Опитите да форсира реката на други места биват отблъснати от финландците.

На 12 юли 1944 г. заповед на главното командване нарежда Ленинградския фронт да премине в отбрана на достигнатата фронтова линия.

Излизане на Финландия от войната

♦ 1 август президентът Рюти се оттегля от своя пост. 4 август финландският парламент приема клетвата на Манерхейм при поемането му на президентския пост.
♦ 25 август финландците прави запитване (чрез посланика на СССР в Стокхолм) при какви условия е възможен техния изход от войната. Съветското правителство изпраща две (съгласувани с Великобритания и САЩ) условия:

- незабавно прекъсване на отношенията с Германия;
- изтегляне на немските войски до 15 септември, а при отказ – интерниране.
- Не се повдигат изисквания за безусловна капитулация.

♦ 2 септември Манерхейм пише писмо на Хитлер с официално предупреждение за излизане на Финландия от войната.
♦ 3 септември финландците започват придвижване на войски от съветския фронт на север към Качни и Оулу, където са разположени немски части.
♦ 7 септември финландците започват евакуация на население от Северна Финландия на юг или в Швеция.
♦ 15 септември немците изискват от финландците да им предадат остров Хогланд и след техния отказ се опитват да го превземат насила. Започва Лапландската война.

Примирието със СССР се подписва в Москва на 19 септември. На Финландия ѝ се налага да приеме много условия:

- връщане на границите от 1940 година с допълнителни отстъпки към Съветския съюз в сектора Петсамо;
- даване под аренда на СССР полуострова Поркала (разположен в близост до Хелзинки) за период от 50 години (върнат на финландците през 1956 година);
- предоставяне на СССР на право за преминаване на войски през Финландия;
- репарации в размер на 300 милиона щатски долара, които е трябвало да бъдат изплатени в течение на 6 години.

Резултати от войната

В хода на финландското настъпление бива окупирана съветската източна Карелия, която никога не е била част от Финландия, но исторически е била населена и с финско-угорски народи. В Карелия бива установен режим на терор, насочен срещу не финландско говорещото население на тази територия.

От 64188 съветски военнопленници, преминават през финландските концентрационни лагери, по данни на финландците умират 18318. В допълнение в тези лагери биват затворени 24000 души от цивилното население, сред които етнически руснаци, от които по финландски данни, около 4000 умират от глад.

Финландските войски през 1941 – 1944 година обезпечават блокадата на Ленинград от север. 11 септември 1941 година президентът на Финландия Рюти заявява на германския посланик в Хелзинки:

,,    Ако Петербург не продължи да съществува като значителен град, то река Нева би била най-добрия избор за граница в Карелския провлак... Ленинград трябва да се ликвидира като важен град.    "

Военните действия между съветските и финландските войски приключват на 4 септември 1944 година, когато влиза в сила заповедта на финландското главно командване за прекратяване на бойните действия по всички фронтове. Спогодбата за примирие бива подписана в Москва на 19 септември. Немците, чиито по-големи части се намират в Северна Финландия, не пожелават да напуснат страната, и в резултат финландската армия съвместно с Червената армия води срещу тях бойни действия, които завършват едва през април 1945 г. (Лапландска война)

Мирният договор между Финландия и СССР бива подписан в Париж 10 февруари 1947 година.

За резюме на резултатите от войната за Финландия, може да се използва цитат от обзора за Финландия от библиотеката на Конгреса на САЩ:

Въпреки значителните загуби нанесени от войната Финландия успява да запази своята независимост. Освен това ако СССР е била заинтересована, няма съмнение че Финландия е щяла да загуби своята независимост. Финландия излиза от войната с разбиране за този факт и е настроена за създаване на нови и конструктивни отношения с СССР.

Тълкуване на войната във финландската история

Още през 1940-те години възниква теорията, съгласно която Финландия е била просто жертва и скоро получава официален статус във финландската история (на финландски: ajopuuteoria). Поради критики от чуждестранни историци (не от Съветския съюз) тази официална теория от 1960-те години е заменена с малко по-умерена версия (на финландски: koskiveneteoria), но и според нея Финландия е по-скоро жертва на ситуацията и не е имала възможност да избегне войната. Днес все още някои финландци искат връщане на довоенните територии.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Съветско-финландска_война_(1941_–_1944))

[Hatshepsut]

Лапландска война (1944-1945)


Издигане на финландското знаме в края на войната

Лапландската война (на фински: Lapin sota) е военен конфликт между Финландия и Националсоциалистичестка Германия от септември 1944 до април 1945 г.

Войната получава името на северно-финландската провинция Лапландия.

Предпоставки

Още през лятото на 1943 г. германското върховно командване започва да крои планове за възможен отделен мирен договор между Финландия и СССР. Предвиждало се да се концентрира група войски в Северна Финландия за защита на никеловите мини в района на Петсамо - село Колосйоки (сега село Никел в Мурманска област). Загубата на мините лишава Германия от важна стратегическа суровина. През зимата на 1943-1944 г. германците подобряват пътищата между северните райони на Норвегия и Финландия с широко използване на труда на военнопленниците (много от тях са заловени в Италия и все още са облечени в летни униформи, което води до големи жертви) и поставят складовете си тук. Така, когато Финландия подписва примирие със Съветския съюз в Москва през септември 1944 г., германците са били добре подготвени за това.

Мястото на първите изстрели в Лапландската война

Бойни действия

Във вътрешна Финландия практически няма германски войски. Вермахтът е представен главно в Арктическия регион и от авиационни части. Веднага след оттеглянето на Финландия от войната някои служители на Вермахта и офицери от финландската армия се опитват да организират мирна евакуация на войските. Условията на Московското примирие обаче изискват разоръжаването на германските войски и прехвърлянето на германски военнопленници в СССР, а германците по принцип не искат да напуснат зоната за добив на никел. Това неизбежно довежда до военни действия. Така финландците се оказват в ситуация, в която вече са били Италия и Румъния, които, след като преминават на страната на антихитлеристката коалиция, са принудени сами да търсят освобождението на своята територия от германските войски. Задачата на финландците се усложнява от искането за примирие за демобилизиране на значителна част от финландската армия.

Германският флот по време на операцията "Tanne Ost" (на немски Tanne Ost - "Ориенталски смърч") неуспешно се опитва да превземе остров Хогланд (на финландски Suursaari) на 15 септември 1944 г. във Финския залив, въпреки че след като Червената армия навлиза на южното крайбрежие на Балтийско море, тя загубва дори тактически смисъл. Още на 19 септември Хитлер дава заповед за отстъпление от Естония.

Финландският генерал Ялмар Сийласвуо ръководи боевете срещу германските войски. През октомври-ноември 1944 г. той изгонва германските войски от по-голямата част от Северна Финландия. Германските сили под командването на генерал Лотар Рендулич опустошават огромни райони на Северна Финландия, използвайки тактиката на изгорената земя. Над една трета от жилищния фонд е унищожен и град Рованиеми е изравнен със земята.

Последните германски части напускат Финландия едва на 27 април 1945 г.

Отстъпление на немските войски от Финландия 6 септември 1944 - 30 януари 1945

Резултати

В допълнение към загубите на имущество, оценени на около 300 милиона щатски долара (по обменни курсове от 1945 г.), около 100 000 жители стават бежанци, добавяйки това към проблемите на следвоенното възстановяване.

През 1948 г. американски военен трибунал осъжда Рендулич на 20 години затвор (въпреки това през 1951 г. присъдата му е намалена на 10 години и в края на същата година той е освободен).

Този период включва появата във финландския календар на такива паметни дати като Деня на възпоменание на мъртвите и Националния ден на ветераните.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Лапландская война

[Hatshepsut]

Финландия след Втората световна война

Въпреки че не успяват да си върнат Карелия и Виброг и Съветския съюз им налага тежки репарации, финландците успяват да предотвратят съветска окупация на страната. Изплащането на репарациите засилва индустриализацията в следвоенните години, като и след окончателното изплащане на репарациите търговските връзки със Съветския съюз остават важни за финландската икономика. По време на Студената война, макар формално Финландия да е неутрална, съветското влияние в страната е силно, стотици книги и филми са забранявани от цензурата, а близкият до съветското правителство политик Урхо Кеконен е президент в продължение на 26 години.

Многопартийната система и пазарната икономика са запазени след войната. Стабилната икономика и валута подпомагат запазването на суверенитета на Финландия. В годините до 1989 стандартът на живот постепенно нараства и почти се изравнява с този на съседна Швеция.

След Втората световна война Финландия не принадлежи нито към Източния блок, нито към Западна Европа. През 1986 г. страната започва да се доближава към западноевропейските страни. Началото на сближаването е поставено с участието в научния проект ,,Еврика". Малко след това Финландия става член на Европейската космическа агенция и на Европейската асоциация за свободна търговия. От 5 май 1989 г. страната е пълен член на Съвета на Европа. Своевременно финландците работят и в CERN. Всичко това води до промяна във възприятието на страната от западноевропейските страни – Финландия бива възприета като пълноправен партньор.

Сривът на съветската икономика в началото на 90-те години предизвиква тежка икономическа криза във Финландия, но с помощта на започналите в края на 80-те либерални реформи тя е преодоляна сравнително бързо. През 1995 г. Финландия става член на Европейския съюз. Тя реорганизира армията си според стандартите на НАТО и през 2023 се включва във военно - политическия съюз.

Държавно устройство на Финландия


Сградата на парламента в Хелзинки

Финландия е парламентарна република, начело с президент. Страната е разделена на 6 лена. Аландските острови (на фински: Ахвенанмаа) имат особено политико-административно положение, като населението им (25,3 хил. ж. - 96 % са шведи) се ползва с вътрешна автономия. Те имат парламент, а също така и свое знаме. През 1906 г., за пръв път в света, жените получават избирателни права.

До 2010 г. Република Финландия е била разделена на 6 губернии (лени). Те се управляват от провинциално правителство начело с губернатор, назначен от президента на страната.

По-низшата административно териториална единица след лените е общината (кунта на фински: kunta). Към 2005 г. в страната има 444 общини, като от 1995 г. законът не прави разлика между градски и селски общини и всяка от тях може да вземе самостоятелно решение как да се самоопределя – градска или селска община. С цел по-добро управление и развитие на общините те са обединени в 20 области (маакунта на фински: maakunta), които се управляват от областни съвети.

Губернии в Република Финландия

Президент

Президента е избиран за период от 6 години.

Законодателна власт

Законодателната власт се осъществява от президента и парламента (200 депутати, избирани за 4 години).

Изпълнителна власт

Изпълнителната власт се състои от президента и правителството, начело с премиер-министър.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Финландия

https://bg.wikipedia.org/wiki/Държавно устройство на Финландия

[Hatshepsut]

Въоръжени сили на Финландия


Емблема на Въоръжените сили на Финландия

Въоръжените сили на Финландия (на фински: Puolustusvoimat, на шведски: Försvarsmakten) отговарят за отбраната на Финландия.

Военна история

Финландия не е страна, отличаваща се със славна и богата военна история. Причината за това е, че земите през продължителен период от време са с ниска икономическа полза, слабо населени, с труден терен и климат. Финските и самските племена – народи с угро-фински (определян и като урало-алтайски) произход заселват териториите на днешна Финландия през второто хилядолетие преди Христа. Те остават на родово-племенен стадий в своето развитие и не установяват своя собствена централизирана държава.

От Древността до руското управление

В края на първото хилядолетие след Христа скандинавските племена установяват централизирани монархии, от които произлизат Дания, Швеция и Норвегия. Датските нормани предприемат грабителски походи и експанзия в Западна Европа. Норвежките се насочват основно към изследване и колонизация на Северния Атлантик (Исландия, Гренландия и Северна Америка, наречена Винланд). Шведските нормани се насочват на изток. Така установяват политическата си власт над финските племена, чиито земи стават неделима част от Кралство Швеция. През първите четири века на второто столетие след Христа финландските земи не се отличават с особена важност и доколкото финландци участват във военни действия, това е в състава на шведската войска в други региони. Когато Велики Новгород засилва властта си в региона, предприема походи за завладяване на земи в Карелия, но те са с ограничени мащаби, а след попадането на руските земи под монголско иго окончателно престават. През XVI и XVII век Швеция е водещият фактор в Северна Европа и преживява период на политическа, военна и търговска експанзия, установявайки своя империя в земите около Балтийско море. Финските поданици на шведските крале са неделима част от тези процеси.

Когато руснаците отхвърлят властта на Златната орда и централизират политическата власт в царската династия на Романови, те на свой ред предприемат експанзия на запад, която ги сблъсква с шведската зона на интереси. В шведско-руския сблъсък значително по-големите демографски и икономически ресурси на руснаците накланят везните в тяхна полза и целият XVIII век се характеризира с постепенно изтласкване с военна сила на Швеция от своите отвъдморски балтийски владения. В края на века европейският континент изпада в хаоса на Френските революционни и наполеонови войни. След като френската армия разбива през 1806 – 1807 г. Четвъртата антинаполеонова коалиция, императорът включва с руския цар Тилзитския мирен договор. Така Руската империя се оказва френски съюзник и използва възможността да нахлуе в шведската област Финландия, докато основните сили на шведската армия и флот са ангажирани да противодействат на основния военно-политически противник Дания-Норвегия.

Ясна илюстрация на обърканата обстановка около руско-шведската война от 1808 – 1809 г. е това, че към този момент Русия е съюзник на Франция (която към историческия период е традиционен шведски партньор). Дания-Норвегия също оказва подкрепа в качеството на френски съюзник. На свой ред шведите получават ограничена подкрепа от Великобритания (с която Дания-Норвегия традиционно поддържа приятелски отношения). Шведско-финската съпротива е сломена в рамките на година и Руската империя превзема Финландия. Областта, която дотогава е неделима част от Швеция, влиза в състава на Русия като Велико финландско княжество в персонална уния с нея (руският цар е и велик княз на Финландия). След окончателния разгром на Наполеон Бонапарт на Виенския конгрес се препотвърждава руската власт над финландските земи, а Швеция е компенсирана за загубата им с Норвегия, откъсната от Дания като наказание за съюза на Копенхаген с Париж.

Под руска власт

Още през 1810 г. цар Александър I издава указ за разпускането на подразделенията на шведската армия, разположени на финландска територия и попълнени с фини, заменяйки ги с руски военни подразделения. Военната повинност е отменена за срок от 50 години, а офицерите и подофицерите от закритите формирования запазват доходите си, които биват изплащани от руската хазна.

Първите военни части, формирани във Финландия вече под руска власт са три двубатальонни егерски полка с по 1200 души в края на 1812 г. Те така и не вземат участие във военни действия, използвани са за носене на гарнизонна служба в прибалтийските владения на империята и през 1830 г. са разформировани.

Преди това на 7 март 1818 г. в Парола е формиран четириротен учебен батальон. На следващата година е прехвърлен от Парола в столицата Хелзинки, преимунав официално на Хелсингфорски учебен батальон (Гельсингфорсский учебный батальон, Хелсингфорс е шведскоезичното име на областта около Хелзинки. На 22 февруари 1826 г. отново е преименуван на Фински учебен стрелкови батальон (Финский учебный стрелковый батальон). Неочаквано през лятото на 1829 г. батальонът получава заповед да се прехвърли в Красное село за маневри заедно с Руската императорска армия. След успешното му участие в тях батальонът преминава инспекция и тържествено е обявено, че с оглед на отличното му представяне ще му бъде оказана височайшата чест да бъде включен в качеството на ,,млада гвардия" като батальон на 4-та Бригада на 2-ра Дивизия на Императорската гвардия, преименуван на Лейбгвардейски финландски стрелкови батальон (3-й стрелковый Финский лейб-гвардии батальон, на шведски: 3:е Lifgardets Finska Skarpskytte-Batallion, на финландски: 3. Henkikaartin Suomen Tarkk'ampujapataljoona).

През 1812 г. в Хамина е формирана Кадетска школа, просъществувала до 1903 г. Финландски гренадирски стрелкови батальон (на шведски: Finska Grenadier Skarpskytte Batallion, на фински: Suomen Krenatööritarkk'ampujapataljoona) е формиран през 1846 г. и разформирован през 1860 г. През 1830 г. е формиран Първи финландски морски екипаж (Första Finska Sjö-Equipaget/ 1. Suomen Meriekipaasi) с обща численост от 1000 офицери, подофицери и моряци и корабен състав от няколко малки съда и парните фрегати ,,Рюрик" и ,,Калевала". Втори финландски морски екипаж (Andra Finska Sjö-Equipaget, 2. Meriekipaasi) е формиран по време на Кримската война. Те са разквартировани във Военноморската казарма (Marinkasernen/ Merikasarmi) в Катаянока. Днес бившото село е квартал на Хелзинки, а в бившата казарма се помещава Финландското министерство на външните работи. Артилеристите от двата екипажа отбиват атаките на съвместно англо-френско военноморско съединение на Сантахамина от крепостта Свеаборг край Хелзинки. След разгрома във войната руският императорски военноморски флот е в упадък и финландските екипажи са силно съкратени, а през 1880-те години окончателно разформировани. Също по време на Кримската война на базата на старата шведска мобилизационна организация са формирани 9 финландски стрелкови батальона, на свой ред разформировани през 1867 г.:

1-ви Туркуски стрелкови батальон на Финландското опълчение (Suomen Ruotujakoinen 1. Turun Tarkk'ampujapataljoona)
2-ри Ваасански стрелкови батальон на Финландското опълчение (Suomen Ruotujakoinen 2. Vaasan Tarkk'ampujapataljoona)
3-ти Оулуски стрелкови батальон на Финландското опълчение (Suomen Ruotujakoinen 3. Oulun Tarkk'ampujapataljoona)
4-ти Куопиоски стрелкови батальон на Финландското опълчение (Suomen Ruotujakoinen 4. Kuopion Tarkk'ampujapataljoona)
5-и Микелски стрелкови батальон на Финландското опълчение (Suomen Ruotujakoinen 5. Mikkelin Tarkk'ampujapataljoona)
6-и Хамеенлинански стрелкови батальон на Финландското опълчение (Suomen Ruotujakoinen 6. Hämeenlinnan Tarkk'ampujapataljoona)
7-и Порински стрелкови батальон на Финландското опълчение (Suomen Ruotujakoinen 7. Porin Tarkk'ampujapataljoona)
8-и Ууудемааски стрелкови батальон на Финландското опълчение (Suomen Ruotujakoinen 8. Uudenmaan Tarkk'ampujapataljoona)
9-и Виипурски стрелкови батальон на Финландското опълчение (Suomen Ruotujakoinen 9. Viipurin Tarkk'ampujapataljoona)

Руско-турска война (1877 – 1878)

Когато избухването на война в югоизточната част на континента между Руската и Османската империя става очевидно неизбежно финландският Ландтаг (парламентът на Великото финландско княжество) гласува за формирането на финландски войскови подразделения с разбирането от страна на народните представители, че в духа на либералните реформи на цар Александър II, ако Финландия засвидетелства подкрепата си за имперската политика и верноподанически сподели част от товара на предстоящата война, то това ще благоприятства за увеличаване на автономията и правомощията на финландските власти. Отново са мобилизирани наборниците и са формирани финландски подразделения. Те не вземат участие във войната. Единственото финландско военно подразделение, което участва Трети стрелкови Фински лейбгвардейски батальон, наричан също Финландска гвардия. Батальонът взема активно участие в Битката при Горни Дъбник, където сред ранените е и неговият командир Георг Едвард Рамзай (шведско-фински дворянин от шотландски произход).

Генерал от пехотата Георг Едвард Рамзай, командващ войските на Великото финландско княжество

Извън Финландската гвардия, финландски офицери участват във войната на различни ръководни постове в други подразделения. Сред тях са генерал-лейтенантите Казимир Ернрот, Севастиян Еттер и Александър Ярнефелт, генерал-майорите Николай Еттер и Оскар Гриппенберг, полковниците Густав Вулерд, Иван Розенбом, Михаил Ебелинг, Елмар Прокопе, Александър Редигер. След края на войната Казимир Ернрот и Александър Редигер са военни министри на Княжество България.

На същия 24 октомври полк. Рамзай е назначен за командир на най-елитния полк на Руската императорска армия – Лейбгвардейския семьоновски полк (Лейб-гвардии Семёновский полк). На 1 януари 1878 г. той е повишен в звание генерал-майор от гвардията. От 12 август 1880 г. Рамзай е назначен за командващ Войските на Великото финландско княжество, включващи:

Лейбгвардейски 3-ти Финландски стрелкови батальон (Henkivartioväen 3. Suomen Tarkk'ampujapataljoona) (Хелзинки)
Финландски 1-ви Ууденмаански стрелкови батальон (Suomen 1. Uudenmaan Tarkk'ampujapataljoona) (Хелзинки)
Финландски 2-ри Туркуски стрелкови батальон (Suomen 2. Turun Tarkk'ampujapataljoona) (Турку)
Финландски 3-ти Ваасаски стрелкови батальон (Suomen 3. Vaasan Tarkk'ampujapataljoona) (Вааса)
Финландски 4-ти Оулуски стрелкови батальон (Suomen 4. Oulun Tarkk'ampujapataljoona) (Оулу)
Финландски 5-и Куопиоски стрелкови батальон (Suomen 5. Kuopion Tarkk'ampujapataljoona) (Куопио)
Финландски 6-и Микелски стрелкови батальон (Suomen 6. Mikkelin Tarkk'ampujapataljoona) (Микели)
Финландски 7-и Хамеенлинански стрелкови батальон (Suomen 7. Hämeenlinnan Tarkk'ampujapataljoona) (Хамеенлинна)
Финландски 8-и Виипурски стрелкови батальон (Suomen 8. Viipurin Tarkk'ampujapataljoona) (Виборг)
Финландски драгунски полк (Suomen Rakuunarykmentti) (Лапеенранта) (формиран през 1890 г.)
Финландска кадетска школа (Suomen Kadettikoulu) (Хамина)

Формално финландският лейбгвардейски батальон остава част от Руската императорска гвардия и веднъж годишно се пребазира за маневри с гвардията в Красное село, но гарнизонът му е преместен в Хелзинки и основната част от офицерите му със солиден боен опит от Руско-турската война (1877 – 1878) през 1880 г. са използвани за формирането на строевите финландски стрелкови батальони и офицерският кадър на батальона е силно обезкървен. Всеки стрелкови батальон включва четири резервни роти, разположени в различни гарнизони. Драгунският (кавалерийски) полк включва шест ескадрона.

Ликвидиране на финландските въоръжени сили

През 1901 г. цар Николай II издава указ, според който финландските наборници ще служат в подразделения в руската армия, фактически абсорбирайки войската на Великото финландско княжество в императорската армия. Лейбгвардейският батальон и Драгунският полк са запазени, но след по-малко от година Драгунският полк е разформирован и така Лейбгвардейският батальон отново остава единственото финландско войсково подразделение до 14 март 1906 г., когато и той е разформирован.

Либералните реформи на цар Александър II са прекратени със смъртта му от ръцете на есери и възкачването на престола на сина му цар Александър III. Той възприема консервативна реакционна политика, съгласно своите възгледи. Политиката на ограничена автономност на етническите малцинства в рамките на Империята е отменена и това засяга особено силно Великото финландско княжество, радвало се дотогава на по-голяма роля в определянето на своите вътрешни дела от останали региони на страната. Финландският парламент е разпуснат, а на финландското културно възраждане е отговорено с политика на русификация. Това ражда нелегални организации на финландския елит, които си поставят за цел независимостта на страната, като Кагал (Kagaali (1899 – 1905)). Унижението на Руската империя в руско-японската война през 1905 г. налага отхлабване на хватката от страна на младия руски цар Николай II. Местният парламент е възстановен, макар правомощията му да остават все така ограничени. Така за кратко движенията, пропагандиращи за финландска независимост минават на заден план, голяма част са разпуснати. Но Империята изпада в смутни времена на вътрешна нестабилност. Революцията от 1905 г., работническите стачки, анти-правителствената агитация на социалдемократи и есери, терористичните им акции, сред които дори убийството на либерално настроения министър-председател реформатор Пьотр Аркадиевич Столипин през 1911 г. убеждават Николай II, че тези политики единствено провокират политическите радикали и политиката на репресии на баща му е била правилна.

Пер Евинд Свихуфвуд, председателят на Финландския парламент до 1912 г. оглавява политическото движение за независима Финландия. В него са обединени множество фракции с различни методи. Някои се стремят да постигнат независимостта на страната чрез договаряне с Петербург, други са войнствено настроени и се ориентират към завоюване на независимостта ччрез въоръжена борба. От техните редици в началото на Първата световна война възниква ,,Егерското движение" (Jääkäriliike). Възползвайки се от военния сблъсък между Руската и Германската империя, то набира тайно доброволци, които да получат военна подготовка и опит в германската кайзерова армия и връщайки се във Финландия да оглавят въоръжено въстание против руснаците. Отзовават се над 1100 доброволци, които достигат до Германия през неутралната Швеция и достигайки военния лагер в Локщед в Холщайн са формирани от германците в 27-и Кралски пруски егерски батальон (на немски: Königlich-Preußischen Jäger-Bataillons Nr. 27). Батальонът е използван в прибалтийските области срещу руснаците и в средата на 1916 г. достига численост от 1495 души.

Гражданска война

След като Финландия едностранно обявява отделянето си от Руската империя и своята независимост на 6 декември 1917 г. с декларация на Временното правителство, а на 30 декември лидерът на болшевиките Ленин формално я признава. Министър-председателят Пер Евинд Свихуфвуд отправя официално до германското правителство молба на 19 януари 1918 г. финландският батальон да бъде прехвърлен на финлнадска територия според първоначалния замисъл на създаването му. Това съвпада и с плановете на германския Генерален щаб и след като подразделението е снабдено с допълнително въоръжение и оборудване на 10 февруари е инспектирано в Лиепая, при което 403 фини са произведени в офицери, а 720 – в подофицери от новосформираната финландска армия. На 13 февруари в Лиепая съставът на батальона сваля германските си униформи, полага тържествено клетва пред финландското знаме и в цивилни дрехи се отправя към Финландия.

Група от 80 егери е прехвърлена предварително във Вааса, където отговаря за разтоварването на имуществото на батальона. На 26 февруари финландските егери в пълен състав провеждат във Вааса военен парад пред генерал-лейтенант Карл Густаф Манерхайм. За трите години на съществуване на курса за подготовка на финландски егери в лагера в Локщед са обучени 1897 души. Всичко това става в началото на Финландската гражданска война между привържениците на Временното правителство (Бялата гвардия) и финландските комунисти (Червената гвардия, докато финландските социалдемократи подкрепят временната власт и дори лидерът им Оскари Токои става председател на Сената, по-радикалните привърженици на болшевиките се обявяват срещу нея), избухнала след неуспешния опит на червените да свалят временната власт на 27 януари 1918 г. Буржоазните политически сили организират доброволци за отпор на червените и егерите стават ядрото на лоялните на правителството сили. Разположените на финландска територия руски войскови части (в които служат и фини, но не са отделни подразделения на национален принцип) формират войнишки съвети по примера на случващото се в самата Русия. Но мнозинството от личния състав на тези части, което не е финландско е заинтересовано да се прибере по-бързо по родните си места, което възпрепятства използването на тези подразделения като ядро на червената финландска войска.