Александъръ Невски: Фалшивъ герой въ измислени битки

[Hatshepsut]

Александър Невски: Фалшив герой в измислени битки? Историците с тежка дума за светеца-предател


Има картина, но сражение няма...

Полски плъх пита домашен хамстер, защо хората го обичат и го хранят с всякакви лакомства, а него го преследват и тровят? Нали и двамата са гризачи? На което хамстерът отговаря: ,,Просто имаш лош PR."

В историята често се случва истории и личности, митологизирани сред следващите поколения, да се окажат напълно несъвместими с истината. Последни разкрития на руски учени доказват, че наистина фалшив герой е княз Александър Невски, на когото са приписвани подвизи и исторически важни решения, каквито той не е извършвал. Руската историография от много време е наясно с фактите, но поради политически причини и използването на Невски за пропагандни цели истината е била премълчавана. Дори Владимир Путин се опитва да възроди ореола около "светеца", но учените не са склонни да мълчат. Защото героичните истории се отнасят не за истинския Александър Ярославич, а за неговия измислен образ, създаден от един филм, разпространяван и до днес с пропагандна цел. Истинският Невски не е бил нито за възхита, още по-малко за подражание и преклонение.

 
Несъстоялите се "епични" победи

Някои от действията му са буквално национално предателство. Три са основните фалшиви постижения, които обикновено се приписват на Александър Невски.

Първо, като много млад, той победил шведите, които дошли да превземат Ладога, след което получава името Невски.

Второ, той победил рицарите на Ливонския орден в ледената битка на Чудското езеро.

Трето, като голям дипломат, той не позволил повторното разорение на руските княжества от монголите.

Всички тези митове, според все повече историци, са силно преувеличени или въобще неверни. Първо, грандиозността на победата над шведите е много съмнителна.

,,И стана голямо клане, и князът изби безброй от тях, и върху лицето на самия техен цар остави белег от острото си копие", се казва в житието на Александър Невски, взето се ползва като източник на информация. За крал се има предвид Ярл Биргер – така пише дори в руските учебници. Извинете, но по това време Биргер изобщо не е бил крал, защото шведите са управлявани от Улф Фаси. Та кого всъщност е победил младият Александър?  Освен това ,,голямото клане" повдига също въпроси. Това сражение дори не се споменава в шведските хроники, въпреки че хрониката на Ерик записва всички повече или по-малко важни събития. Може би скандинавците, поради негодувание и завист, са премълчали поражението? Тогава нека разгледаме нашата Новгородска хроника. ,,Тук паднаха новгородците Константин Луготиниц, Гюрята Пинещинич, Намест, Дрочило Нездилов - син на кожар, и още 20 души жители на Ладога, или по-малко, Бог знае". Това пише в хрониката. Тоест ,,битката" не е била нищо повече от обикновена гранична свада.Така и ,,битката на леда", ако погледнете аналите, не изглежда толкова мащабна.

,,Директното позоваване на източници, като правило, разочарова непосветените", пише Игор Данилевски, доктор на историческите науки. Уж най-голямата битка в историята ни всъщност е епизод, съвсем обикновен. В ранните източници ,,битката на леда" отстъпва по важност на много други сблъсъци. Например битката при Шяуляй през 1236 г., където войските на ордена са напълно победени от литовците, а магистър Волквин и 48 пълноправни рицари са убити.В битката при Чудското езеро загиват 20 рицари, а други шестима са пленени.

Няма никаква голяма битка. Общоприетата версия на ,,победоносната" стратегия на Александър също изглежда повече от противоречива - мъдрият принц примами германците върху леда на Чудското езеро, който се напукал под тежестта на тежките им доспехи, изпращайки нашествениците на дъното. Истината е съвсем друга.

,,Палеоклиматолозите установиха, че климатът в средата през 13 век е бил подобен на този от средата на 20 век. И тогава ледът е минимум половин метър. Той спокойно издържа няколко танка с тегло над 10 тона единия, които минават по езерото. Няма как немските рицари да са разбили леда. Освен това по онова време преди сражение всяка от войските е проучвала мястото много сериозно." – категоричен е историкът Владимир Потресов пред РИА Новости. И допълва, че германците не са имали тежка броня, и двете войски са носели едни и същи оръжия. Като цяло битката на леда в досегашното представяне изобщо не съществува. Няма такава, има мит. Още по-малко се знае за подлите и коварни действия на княза.
 

Коленичилият княз

,,По същото време имаше татаро-монголско иго и Александър Невски пътува до Ордата, взема данък, но не влиза в открит военен конфликт с татарите. И защо? Защото той ясно разбрал: татарите се нуждаят от нашия портфейл, а ливонските воини, които идваха от Запад, се нуждаеха от нашата душа ". Това е изказване на руския патриарх Кирил по повод годишнина от рождението на Александър Невски. Един от първите, които засягат тази тема още през 18 век, е историкът Василий Татишчев.

За него нещата са доста по-различни. През 1247 г., след смъртта на баща си, княз Ярослав, Александър, заедно с брат си Андрей, отиват да се поклонят на монголския владетел и да му засвидетелстват подчинението си. Владетелят на Ордата, хан Гуюк, дава на Александър титла, равна на велик херцог, а на по-младия Андрей подарява Владимировското княжество. Но по това време титлата на Александър е почетно звание без реална стойност. В същото време Андрей бил пламенен противник на монголските власти, затова замисля със своя тъст Даниил Галицки да повдигне Русия на бунт срещу нашествениците. През 1252 г. Александър отива в Ордата и предава замисъла на бунтовниците. Монголската армия тръгва срещу Андрей, побеждава го и Александър получава управлението на Владимировското княжество като награда за предателството. Това съвпадение ли е? Май принцът е предал наистина брат си! Общоприето е, че Невски е показал държавнически ум, преценявайки стратегически: като не можем да се състезаваме с монголите, по-добре да помислим за спасяването на руската земя.

Има логика в това. Но защо тогава е обичайно да се почитат същите Евпатий Коловрат и принц Михаил Черниговски, които не се подчиниха на нашествениците и загинаха в бой с тях? Е, явно не напразно докторът на историческите науки Валентин Янин директно нарича Невски предател. ,,Александър, след като сключи съюз с Ордата, подчини Новгород на влиянието на Ордата. Той разшири татарската власт до Новгород, който никога не беше завладяван от татарите. Нещо повече, той избоде очите на несъгласните новгородци. И зад него има много всякакви грехове, включително приемането на исляма", казва Янин. Избодените очи са факт. През 1257 г. монголите организират преброяване на населението в Русия, което улеснява събирането на данъци.

Новгородци, които не били съгласни, се разбунтували. Синът на Невски - Василий, който царува по това време в Новгород, подкрепил бунтовниците. Невски нахлува с войска, за да потуши вълненията. След като изгонва сина си, той нарежда страшна екзекуция в града, както описва събитията Карамзин. ,,Да се отреже носа на всеки втори, на другите да се избодат очите", гласи неговата заповед. Осакатяването не е било руска традиция и новгородци са ужасени от жестокостта на Александър. По-късно започва да се твърди, че жестокостта на Невски била тактически ход, за да се предотвратят повече жертви. Вече знаем, че това въобще не е така. Той просто е служил на татарите.
 

Невски срещу нацистите

До 16 век Александър Невски е считан за владетел от местно ниво. За първи път се сдобива със слава при Петър I, който по време на войната с шведите, се нуждаел от исторически образ на герой.

И го създава в лицето на Александър. Но дори през 19 век, докторът на историческите науки Андрей Михайлов пише, че отношението към Невски е било незначително, а към военните му заслуги – доста хладно. Дмитрий Донской (княз Московски, който печели Куликовската битка), например, е бил много по-почитан и с право.Истинският триумф за Александър Невски идва по време на съветската власт, когато през 1937 г. списание "Знамя" публикува сценарий на Пьотр Павленко и Сергей Айзенщайн, посветен на Александър Невски и битката при Чудското езеро.

,,Сценарият предизвика остри критики от страна на историците", пише Игор Данилевски. Акад. Тихомиров озаглавява своя статия ,,Подигравка с историята". Въпреки това филмът е заснет. Причината е, че в Германия фашизмът надига глава и пропагандата се нуждаела от ярка история за победа на руснаците срещу германците. Княз Александър, изигран от Николай Черкасов, бил идеален за тази роля. След кратък период обаче се оказа, че германците стават съюзници на Сталин и филмът е прибран в шкафа. С началото на Великата отечествена война идва неговият исторически звезден час. ,,От този момент започва формирането и консолидирането в общественото съзнание на нов мит за ,,битката на леда" – мит, който днес е в основата на масовата историческа памет на нашия народ", заявява Данилевски. ,,Благодарение на един филм...".


Игор Киян

Руски историци припомнят и други епизоди в историята на страната, когато Александър Невски е използван като пропаганда на руските военни успехи. Екатерина I учредява орден на негово име, който Ленин след Октомврийската революция забранява. След години отново е върнат. Именно митът за несъществуващите подвизи на княза е повод и за това храм-паметникът в София да носи неговото име. По канона на православието не е редно човек, който е приел исляма да дава име на християнска църква, но в България явно това не важи...

https://frognews.bg/novini/aleksandar-nevski-falshiv-geroi-izmisleni-bitki-istoritsite-tejka-duma-svetetsa-predatel.html

[Hatshepsut]

Изследовател демаскира фалшивия светец: Шлемът на Александър Невски, инкрустиран с надписи от Корана

Търсенето на истината за скандалния живот на Александър Невски, но отвъд митологията и захаросаното му житие на православен светец, продължава да провокира интереса на изследователи и вярващи. Сред малкото запазени негови лични вещи е шлемът му, който след обстойно проучване дава отговор на много премълчавани през годините въпроси.

"Радвай се на онези, които са повярвали на  обещанието за помощ от Аллах и бърза победа". Тези сакрални думи разчетоха в свещените линии, гравирани върху шлема с позлата.

При по-ранни изследвания историците приемат, че шлемът е направен в Иран или в Русия, а арабските надписи са прикрепени като украшение. Но последните проучвания опровергават тази представа. Изследователят Sayat Rakhymberdy твърди, че подобни хипотези нямат основание, тъй като произходът на шлема е пряко свързан с времето на Златната орда, пише fakeoff.org.

Всички подобни шлемове с арабски надписи и сцени са

направени в Сарай-Бату - столицата на Златната орда,

твърди изследователят.

Сарай-Бату е известен като  града на майсторите. Бату Хан, както и дядо му, високо са ценели  майсторите. Последните никога не са били убивани, а са били превръщани в роби. Всъщност градът е бил средище на военен гарнизон, а мирното население е било представлявано от майстори, дошли тук от цял свят: майстори на оръжие, грънчари, тъкачи, бижутери. Всеки майстор е имал свой господар в лицето на един или друг знатен представител от Златната орда, и макар да можел да се движи свободно цялата печалба от неговата дейност отивала в джоба на господаря му.

Що се отнася до Александър Невски, за него е известно, че той е бил лоялен васал на Златната орда. Наследникът на Бату Хан Сартак е бил кръстен на брата на Александър Невски.

В историческите хроники Невски, известен още с името  Неврие, се е прославил със своята жестокост към обикновените русияни, над които господствал по време на Златната орда. За тази своя преданост неверникът е бил възнаграждаван с безценни изделия, в знак на благодарност от страна на царета в Ордата.

Всъщност, не вярата в Исус и заветите от Светото писание, а думи на Пророка от Корана са вдъхновявали воина Невски в кървавите битки и войни, които е водел...

В житието на Невски няма никаква святост, нито чудеса, извършени в името на бог, а само много кръв, зверства, предателства и лукавство, за да оцелява и пази владенията си.

През различни етапи от живота си Невски се оказва едновременно православен, католик и мюсюлманин. За него Солженицин казва, че е обрекъл Русия на многовековно робство, а Карл Маркс го определя като ,,смес от татарски майстор-палач, подмазвач и върховен роб".

Александър Невски провежда политика на сближаване и подчинение на Златната орда като дори принуждава жителите на Новгород да започнат да плащат данък на монголите. Фаворизира Източноправославната църква в противовес на европейското влияние, но с едничката цел да бъде безпрекословен владетел. Александър нанася две тежки поражения на католическите сили - на 15 юли 1240 срещу шведите в битката при река Нева и на 5 април 1242 срещу тевтонците в битката на Чудското езеро. Това са най-големите му ,,чудеса", в измисленото му житие. Мълчи се, че предава на монголите собствените си братя и окървавява ръцете си, за да си гарантира власт и почести.

Александър Невски умира през 1263 в Городец при завръщането си от поредното посещение при монголите в Сарай. Той е погребан в столицата Владимир, но е канонизиран от Руската православна църква едва три века по-късно - през 1547 когато

кървавите му дела са забравени

Празникът му е на 23 ноември.

В края на 13 век е съставена хрониката ,,Житие на Александър Невски" (,,Житие Александра Невского"), която го описва като идеалния княз-воин и защитник на Русия. Цялата манипулация става по заповед на Петър I, който иска държавата му да има за покровител свой светец. Останките му са пренесени в манастира "Александър Невски" в Санкт Петербург, където се намират и днес.

За българите темата за Александър Невски е изключително чувствителна, защото най-голямата катедрала в страната – патриаршеската, носи неговото име. Храмът е издигнат и в чест и прослава на руските воини, освободили българите от турско робство и насилствено ислямизиране. По ирония на съдбата обаче се оказва, че светецът, на който е кръстен най-големият храм на новата държава носи името на човек, който завършва земния си път като мюсюлманин и почитател на Аллах. Вина за тази продължаваща и до днес гавра носят предателските политика на родните русофили и тежкото имперско влияние, което Русия оказва вече 140 години върху България.

https://faktor.bg/bg/articles/izsledovatel-demaskira-falshiviya-svetets-shlemat-na-aleksandar-nevski-inkrustiran-s-nadpisi-ot-korana

[Hatshepsut]

Премиерът Радославов ,,изгонва" от България светеца мюсюлманин Александър Невски

Вместо да слави името на светите братя Кирил и Методий или Борис Покръстител, катедралният ни храм кръстен на последовател на Пророка

Мая Георгиева

19 октомври 1915 година се оказва един изключителен ден в най-новата история на България. Правителството, ръководено от премиера Васил Радославов, взима изключително тежко, но родолюбиво държавническо решение - катедралният храм в София ,,Св. Александър Невски"да бъде преименуван и да носи името Съборна църква "Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий". Единодушно гласуват всички министри, а смелото решение е взето преди 100 години с протокол № 166 на МС. Така българската държава ясно показва, че Русия е вражеска страна, а България може да има самостоятелна и независима външна политика, отказвайки да бъде третирана като васал на ,,братушките" и имперските им амбиции. Този исторически факт е малко известен и през последните години на комунизъм и посттоталитарен преход е грижливо укриван и подценяван от обществото.

До крайното решение се стига,

след като на 14 октомври Руски кораби и самолети вероломно нападат Варна,

бомбардират морската столица, а българите изпитват реално силата на руската ,,любов".

На 1 октомври 1915 г. е обявено влизането на страната ни в Първата световна война на страната на Тройния съюз. ,,Братушките" са гневни на Царство България заради опитите да води самостоятелна политика. Анти българската пропаганда е обхванала мощно руските медии, а омразата към всичко българско се насажда в руското общество. За да даде урок на непокорната млада държава, а и за да отговори на обществените настроения, руският флот получава заповед да бомбардира Варна, като наказателна акция срещу българите.

Руската ескадра е съставена от 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда, и се командва от вицеадмирал Новицки. Обстрелването на Варна продължава един час и седем минути, а след това противникът се оттегля неочаквано. Причината за обрата е заради две немски подводници U – 7 и U – 8. Последствията от нападението са тежки. Загиват девет души – петима мъже, едно момче и три жени. Ранените са 24, като сред тях са двама офицери и четирима войници, които изпълняват служебните си задължения. Значителни са материалните загуби за града, те се оценяват на 2 милиона златни лева.

Нападението на Варна има отзвук както в българския, така и в международния печат. Вестниците оценяват станалото като варварски акт. Според вестник ,,Дневник" русите убиват не само жените и децата във Варна,

те убиват веднъж завинаги русофилството.

Много силен е коментарът във вестник ,,Балкански куриер": ,,Тежко впечатление остави в политическите среди в София съобщението, че руската черноморска флота е бомбардирала града Варна. Русия стреля срещу създадената от нея България. И защо? Само за това, че последната се стреми единствено към обединение на своята нация и пристъпи към реализирането на своите идеали, едвам след като Русия се опита и не успя да принуди Сърбия доброволно да отстъпи.

Цар Николай II не погазва ли завета на дядо си Александър II, нашия обожаем освободител, който ни начерта Сан Стефанска България".

Публикация във вестник "Камбана" отправя директен призив към управляващите и гражданите в знак на протест срещу руското варварство

да бъде сменено името на храма ,,Св. Александър Невски".

Министър-председателят Радославов откликва само четири дни по-късно на обществената идея. Решението е подкрепено и от църковните среди, които приемат най-големия български храм да носи имената на Светите братя Кирил и Методий. Всъщност публична тайна е, че първоначалната идея е този величав храм да носи името на покръстителя княз Борис. Но лукавата руска дипломация, с помощта на родни продажници русофили успява да обърне намеренията и да наложи, въпреки волята на българските политици и духовенство името на руския светец Александър Невски.

Малко повече от пет години храмът носи името Съборна църква "Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий", но след края на Първата световна война, в началото на март 1920 г., името отново е възстановено на ,,Св. Александър Невски". Заслуга за новото коленичене пред Русия има изцяло земеделското правителство на Александър Стамболийски

Всъщност и до днес за православните българи малко известна е истината за житието на натрапения на България руски ,,светец" Александър Невски. През различни етапи от живота си той се оказва едновременно православен, католик и мюсюлманин. За него Солженицин казва, че е обрекъл Русия на многовековно робство, а Карл Маркс го определя като

,,смес от татарски майстор-палач, подмазвач и върховен роб".

Историкът Алексей Волович пише за изтъканата от противоречия и низости фигура на светеца:

,,Почти цялата европейска историческа мисъл се свежда до това, че ,,именно колаборационизма на Александър по отношение на татаро-монголите и предателството към братята му Андрей и Ярослав през 1252 г. е довело до установяването в Русия игото на Златната орда".

Именно измисленият светец Александър Невски, на когото българите се кланят е един от основните виновници за 240-те години на робство за народите на Русия, тъй като той е принудил хората да признаят Златната орда, без бой и оръжие.

Александър, в действителност, бил потомък на рода на Чингисидите, роден от наследничка на хан Батий (Бату). А Чингисидите по майчина линия били на почет в Златната орда, но не могли да претендират за трона. Така повелявал кодексът на монголите – Великата Яса.

Александър официално е считан и за син на княз Ярослав Всеволодич, който царувал в Суздалските земи и призовал през 1245 г. руските князе да признаят Батий за ,,свой цар".

След което активно сътрудничи с окупаторите, изпълнявайки полицейски функции и събиране на данъци за татарите от руските земи.

За това, че Ярослав Всеволодович изпраща собствения си син Александър, заложник в лагера на Батий, знаят всички. Но за това, че е наричан от Батий негов син, наричан брат от сина на Батий - Сартак, носил името Неврюй, след което вероятно по-късно става Невски, неизвестно защо продължава да се мълчи.

,,Подвигът" на канонизирания за светец Невски е предателство и към собствената му кръв.

Научавайки, че брат му Андрей, който управлява в Ростов, княз Даниил Галицки и Ярослав Тверски, решили да въстанат срещу Ордата, ги предава. Заради това ,,геройство" става Владимирски княз и получава огромна армия, с която залива Рус с кръв и огън. Нямат брой поробените хора, изгорените села и градове.

За жестокостта на Александър са се страхували дори да говорят, масови екзекуции и жестоки изтезания, с това той се отплаща на Рус за родството. Набивал хора на кол, избождал очи, отсичал носове. Но Църквата го канонизира Невски защото не позволил католицизмът да дойде в Русия.

Църквата го възнаграждава за това, че не позволява на Украинска Рус да направи своя европейски избор още преди векове!

В ,,Течна дружба" 3 Иво Инджев повдига завесата от

митове около образа на светеца.

Освен православен християнин съвсем не е изненада, че Александър е бил още и:

Католик: тъй като през 1248 г., следвайки примера на баща си княз Ярослав, приема католицизма, както е видно от писмо за благодарност от папа Инокентий IV, в което той, в допълнение към благодарностите пише, че изпраща архиепископ в построения под патронажа на Александър Невски катедрален храм в Псков!

Мюсюлманин: преди смъртта си през 1263 г. приема исляма в столицата на монголите, тъй като новия хан на Златната орда, Берке, е първият хан-мюсюлманин, а Невски бил гъвкав политик. Това разкрив Олег Чеславски в свое изследване, което в България е почти непознато.

Така реално българите трябва да осъзнаят един зловещ факт, който вероятно е и един от най-тежките митове, с които е поробена душата и вярата им - катедралният храм на Църквата им носи името не само на жесток тиранин и убиец, но и на човек,

който завършва живота си като мюсюлманин.

Затова утре, ако някой все пак реши да смени името на храма, не се учудвайте, ако ДПС се окаже новият защитник на светеца Невски.

В българската история обаче делото на премиера либерал Васил Радославов, от преди 100 години ще остане ярък пример за родолюбие и национална независимост.

https://faktor.bg/bg/articles/politika/na-vseki-kilometar/-premierat-radoslavov-izgonva-ot-balgariya-svetetsa-myusyulmanin-aleksandar-nevski-57689

[Шишман]

Православната църква не ги мисли и говори тези неща. Ще продължа да вярвам на БПЦ, а не на измамното соросоидно издание фактор,бг.
Според тия лъжливи издания излиза че българите сме толкова тъпи и невежи че сме кръстили най-голямата ни църква на мисюлманин. Пишат и говорят откровени глупости и плоски лъжи.