• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

27 November 2021, 13:36:38

Login with username, password and session length

Top Posters

Theme Selector





Members
  • Total Members: 158
  • Latest: emo2475
Stats
  • Total Posts: 24,774
  • Total Topics: 1,389
  • Online Today: 233
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 57
Total: 58

avatar_Hatshepsut

Тема за птици

Started by Hatshepsut, 18 September 2021, 21:00:07

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

14 October 2021, 08:30:37 #48 Last Edit: 14 October 2021, 08:47:35 by Hatshepsut
Черешарка


Черешарката (Coccothraustes coccothraustes) е красива птица от семейство Чинкови (Fringillidae).

Черешарката е около два пъти по-голяма от домашното врабче и малко по-голяма от скорец. Има характерно масивно тяло, едра глава и клюн, къси крака и къса опашка. Дължината на тялото и е около 16 – 18 cm, размахът на крилете – 31 – 33 cm, а теглото – 40 – 65 g. Главата на мъжкия е светлокафява с пепелява ивица през врата, черна предочна ивица и черно петно на гърлото. Гърбът е шоколадово кафяв, крилата са черно-сиви с метален отблясък. Опашните крила са черно-кафяви с бели кантове по върховете и бели петна отдолу, които ясно се виждат и в полет. Вътрешните махови крила имат една интересна особеност, която не може да се види от разстояние – черният цвят на тези, разширяващи се към края крила, е особено блестящ.

Има масивен, непропорционално голям, дебел и широк клюн, със силна мускулатура, който през размножителния период е сиво-синкав, а през останалите сезони – охрено-кафяв. С него без затруднение може да чупи черешови и други костилки, откъдето идва и името на птицата. Краката са кафяво-розови. Половият диморфизъм е много слабо изразен, но се наблюдава възрастов. Окраската на женската е по-светла, с по-сивкави и не така ярко изразени тонове, липсва черната ивица около клюна и има по-малко бяло на опашката. При младите индивиди черното петно на гърлото липсва.

Брачната песен не е мелодична и наподобява песента на червенушката. Представлява бавно, повтарящо се ,,ции-црии", с пауза между двете срички. В останалите периоди се обажда с характерно метално или забързано ,,чит-чит-чит".

Ареалът на разпространение на черешарката е изключително обширен. Броят на птиците е много голям, така че видът не се доближава до праговете на уязвимост и поради тези причини се приема като незастрашен. Гнездовата популация в Европа се оценява на 2 400 000 – 4 200 000 гнездящи двойки, което се равнява приблизително на 7,2 до 12,6 милиона броя. Континентът формира между 25% и 49% от общия брой на птиците, така че по предварителна оценка той е 14,7 – 50,4 милиона индивида в световен мащаб. В Европа тенденцията от 1980 година насам показва, че популациите са стабилни, на базата на предварителните данни за 21 страни от континента, включени в общата схема за мониторинг на птиците.

В България се среща през цялата година и не мигрира. Може да се види от морското равнище до горната граница на широколистните гори. Например в Пирин може да бъде забелязана до 1100 m надморска височина, докато във Витоша се среща и до 1600 m. През зимата броят на птиците се увеличава, тъй като в България зимува част от долетелите от северните страни индивиди. Според Атласа на гнездящите видове птици в България, видът наброява между 50 и 150 хиляди двойки.


Черешарка през зимата

Черешарката обитава равнинни и хълмисти райони с широколистни и смесени гори и овощни градини. Предпочита разредени дъбови, габърови и крайречни гори, храсталаци с единични или групи дървета между обработваемите площи, както и стари паркове и градини в населените места. Макар и рядко, може да се срещне и в иглолистни гори, но този избор е обвързан изключително с близък източник на вода. Често обитава овощни градини, където изкълвава меката част на череши, вишни, сливи и други плодове, за да достигне до костилките им. Успява да счупи дори твърдите сливови костилки. При търсене на храна птиците летят в ято от 6 – 7 индивида и се хранят тихо, скрити сред листата. Така могат да унищожат голяма част от продукцията.

Черешарката е страхлива и в същото време агресивна птица. Прекарва по-голямата част от деня по върховете на високите клони на дърветата, особено през размножителния период. На земята може да бъде видяна единствено когато събира храна или пие вода. Тогава се движи на подскоци, отлита при най-малкия шум и не може лесно да се види. Често проявява агресия както спрямо себеподобни, така и спрямо други, дори по-едри видове. На свобода може да доживее до 12-годишна възраст.

Полетът на птицата е бърз и стремителен, като обикновено прелита на къси разстояния. По време на по-продължителен полет могат да бъдат забелязани и периодични вълнообразни движения. Височината на полета достига до 200 метра.

Храни се главно с твърди костилки на различни дървета, които разчупва със здравия си клюн. Предпочита семена на череша, вишна, слива, клен, габър, бряст, салкъм, магарешки бодил, слънчоглед, букови ядки. Друг източник на храна са семената от различни иглолистни дървета и горски плодове. По-рядко консумира гъсеници и буболечки. В полуполет може да лови дори насекоми. Най-често се храни на групи, особено през зимата. През пролетта към храната си добавя растителни пъпки и млади филизи, а през лятото – насекоми.

Заради красивото оперение понякога се отглежда като декоративна птица. Лесно свиква в плен, непретенциозна е и живее дълго.

Черешарката е моногамна и партньорите остават заедно през цялата година. Може да гнезди единично или на групи. Прави гнездото си ниско по дървета и храсти, на височина максимум 6 метра. За него избира хоризонтален клон в горната външна половина на гъста корона. То е дълбоко, чашковидно, изградено от два реда тънки сухи клонки и коренчета, като по-дебелите са подредени от външната страна. Застлано е с дръжки на различни плодове, листа, косми и перца. Диаметърът му е 200 – 220 mm, височината – 80 – 100 mm. Строежът се започва от самеца, а вътрешната част се довършва от женската.

В периода април-май женската снася между 4 и 6 светлозеленикави или сивкави яйца, изпъстрени със сложна рисунка от виолетово-сини петна, извити линии и шарки. Около тъпата страна често може да има венче от точици. Инкубира ги сама в продължение на две седмици. Понякога мъжкият, макар и много рядко, я сменя в гнездото. Двамата родители заедно хранят новоизлюпените пиленца, обикновено със семена. Малките започват да летят около две седмици след излюпването. Около 15 дни след това започват да се хранят напълно самостоятелно, но остават още дълго със семейството си, понякога до късна есен. Полова зрялост достигат на едногодишна възраст. Обикновено черешарката има по едно поколение годишно, а в южните области на ареала може да има и по две.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Черешарка



Описание

Една от най-едрите чинкови птици в България. Дължина на тялото: 16 - 18 см. Типичен изглед - едра, масивна пойна птица (почти колкото скорец), с голяма глава, къса опашка и могъщ, здрав коничен клюн, който през лятото е синкаво-черен, а зимно време - жълто-кафеникав. Цялостно кафеникаво-бежово оперение с по-тъмнокафяв гръб и по-светлокафява едноцветна долна част на тялото; подопашката бяла, главата ръждива, крилете преобладаващо черни. Черно петно на гърлото, черна юздичка. В полет с широка бяла ивица на крилото в основата на първостепенните и второстепенните махови пера. Има полов диморфизъм: при мъжките птици маховите пера са изцяло черни с металически блясък, докато при женските второстепенните сивеят; главата на мъжките е с по-ярко ръждиво оперение и ясно изразена сива яка по цялата обиколка на врата. Възрастовият диморфизъм се изразява в отсъствие на черно по главата на младите птици.

Разпространение и численост

Черешарката е постоянен вид, многоброен за страната. През зимата популацията нараства благодарение на мигриращи птици от северните части на Европа. Численост: 50 000 - 150 000 двойки. Разпространен в по-голямата част от страната с предпочитание към нископланински и хълмисти залесени райони.

Гнездене

Моногамен вид. Стори грубовато гнездо от клонки високо в дърветата, с формата на плитка паничка. Строежа започва мъжкият, като женската се включва в довършителните дейности и застила вътрешността с по-меки тревички, коренчета и лишеи. Женската снася 4 - 5 яйца, които мъти сама в продължение на 11 - 13 дни. И двамата родители изхранват малките. Младите птици напускат гнездото след около две седмици.

Местообитание

Видът се среща в гористи райони от различен тип от 0 докъм 1200 м н. в. Предпочита широколистни и смесени гори в нископланински и хълмисти райони, но се среща и в равнините, както и в полуоткрити райони, градски паркове и овощни градини.

Хранене

Черешарката дължи името си на храната си: храни се охотно с ядките в костилките на плодовете на много овошки (сливи, джанки, череши), които чупи безпроблемно с мощния си клюн. В горите се препитава с твърдите семена на различни видове дървета. Лятно време се случва да лови и насекоми.

http://www.bspb.org/monitoring/bg/product-view/3/40.html



Picogordo común (Coccothraustes coccothraustes) Hawfinch

Hatshepsut

Пъстрогуша завирушка


Пъстрогушата завирушка, наричана още скална завирушка (Prunella collaris) е дребна пойна птица, от род завирушки (Prunella), принадлежащ към разред Врабчоподобни (Passeriformes), типична за високопланинските територии, която се среща и в България. На някои езици птицата се нарича алпийска завирушка, тъй като е много разпространена в Алпите. Характерна е с височинната си миграция, като прекарва лятото във високите области на планините, а през зимата слиза в полите им.

На големина птицата е колкото чучулига. Тялото ѝ достига дължина около 15–18 cm, размахът на крилата е 18 cm, а теглото – около 40 g. Оперението е сиво-кафяво по гърба, подобно на това на домашното врабче, но е изпъстрено с ръждиви и черни петънца и шарки. Главата, шията и гърдите са едноцветно сиви, на гушата има ясно изразено бяло петно с черно-кафяви точки, а коремът е ръждив. Не се наблюдава полов диморфизъм. Горната страна на младите индивиди е по-тъмнокафява, а долната – охреножълта и бялото петно на гушата липсва. Има малка заострена човка.

Пъстрогушата завирушка е доверчива птица. Позволява на хората да се приближат на няколко метра от нея. Това вероятно се дължи на факта, че обикновено птицата живее на места, рядко посещавани от хората.

Мъжките представители на вида пеят кацнали на земята, а песента им е подобна на тази на чучулигата.

Пъстрогушата завирушка е постоянен вид, разпространен в Централна и Южна Европа, Северозападна Африка, Средна Азия от Иран до Сибир и Япония. Както размерът на популацията, така и обширността на ареала са много големи, поради което видът не се доближава до праговете за уязвимост и според тези два основни критерия се приема за незастрашен. За 2004 година гнездовата популация в Европа се оценява на 100 000-180 000 броя гнездящи двойки, което се равнява на 300 000-540 000 индивида. Континентът формира 25-49% от глобалния обхват на тези птици, откъдето се приема, че общият им брой се движи в диапазона 612 000-2 160 000 индивида. Разпространението им извън Европа включва 100-10 000 гнездящи двойки и 50-1000 зимуващи индивида в Китай, 100-10 000 гнездящи двойки в Тайван, 100-10 000 гнездящи двойки в Япония и 100-10 000 гнездящи двойки в Русия.

Обитава скалисти терени над горната граница на горите – от 1800 до 4-5 хиляди метра надморска височина. В България се среща във високите планини, по скални терени и субалпийски ливади с групи от камъни. Най-ниско в страната, макар и рядко е наблюдавана да гнезди под 1500 m н.в. – в национален парк ,,Централен Балкан" и на връх Червен край Тетевен. През зимата слиза в ниските части на планините, проломи и дефилета. Спуска се през октомври или ноември и се завръща обратно във високите планини през април. Заселва се в близост до планински селища и се храни с отпадъците от бита. Поради това често може да се види около ски курортите, височинните села и лифтовете. По време на обилен снеговалеж птицата мигрира към низините и зимува в места, разположени далеч от родното си местообитание. Поради това може донякъде да се счита за птица-номад.

Пъстрогушата завирушка е полезна птица. Храни се с различни насекоми, яйцата и ларвите им както и червеи, охлювчета. Рядко поема растителна храна – семена и дребни плодове. Зимата търси храната си в близост до селища, горски хижи и хотели.


Prunella collaris erythropygia (Swinhoe, 1870)

Размножителният период е доста дълъг – започва в средата на месец май и продължава до юли. Тогава самецът пее през целия ден, за да привлече женска.

Прави гнездото си сред скални кухини, в дупки в купчини камъни, в пукнатините на скалите и по склоновете на високи скални стени. Гнездото може да бъде изградено на скалист сипей, където е скрито така надеждно, както и в скалите. В редки случаи гнезда на пъстрогуша завирушка са намирани в изби на сгради в планински райони, особено ако са изградени от камък. Гнездото е дълбоко, чашковидно, изградено от мъх и трева и е застлано с пера и косми. Външният слой е направен от сухи тревни стебла, средният – от мъх, а облицовката – от суха трева, корени и вълна. Конструкцията му е твърде ненадеждна и ако се извади измежду камъните, обикновено се разпада.

Женската снася от 3 до 6 едноцветни, небесносини или сиво-зелени яйца. Инкубират се в продължение на около две седмици и от двамата родители. Малките остават в гнездото също толкова време, а за прехраната им се грижат и двамата родители. Хранят се главно с живи насекоми и други безгръбначни. По-късно в състава на храната се включват семена на треви и други растения.

https://bg.wikipedia.org/


Описание:
Дължина на тялото: 15 – 17 см. Размах на крилата: 22 см
Оперението е сиво-кафяво по гърба, ръждиво по корема и сиво по главата. Гърлото е бяло с множество черни петънца.

Храна и местообитания:
Храни се с насекоми, паяци и семена. Обитава каменисти високопланински райони с ниска растителност.

Гнездене:
Гнездото е в скален процеп или под камък. Снася 3 – 5 яйца, има 2 поколения годишно през периода май-август.

Разпространение в България:
У нас се среща в безлесните части на планините Рила, Пирин, Стара планина, Витоша и Западни Родопи.

Миграция и зимуване:
Постоянен вид.

Заплахи:
Увреждане на местообитанията при изграждане на туристическа инфраструктура.

Природозащитен статус в България:
Уязвим.

https://bspb.org/



Alpenbraunelle mit Gesang - Alpine Accentor singing (Prunella collaris)

Hatshepsut

Сивогуша завирушка


Сивогушата завирушка (Prunella modularis) е дребна пойна птица, срещаща се и в България.

Описание:
Дължина на тялото: 13 – 14 см. Размах на крилата: 19 – 21 см
Често пее от върха на храсти и дървета. Оперението е кафеникаво с черни надлъжни напетнявания, подобно на врабче, но гушата и вратът са сиви, а клюнът е тънък.



Храна и местообитания:
Храни се с насекоми, паяци и семена. Обитава предимно алпийските части на планините с храстови формации и от клек и хвойна, но се среща и в покрайнини на иглолистни и смесени гори.

Гнездене:
Гнездото е от трева и мъх, разположено в храст. Снася 4 – 5 яйца, има 1 – 2 поколения годишно през периода май-юли.

Разпространение в България:
Среща се в планините Рила, Пирин, Западни Родопи, Осоговска планина, Витоша, Западна и Централна Стара планина и Средна гора.

Миграция и зимуване:
Извършва вертикални миграции и скитания.

Заплахи:
Увреждане на местообитанията при строеж на туристическа инфраструктура.

Природозащитен статус в България:
Не е застрашен.

https://bspb.org/



Jernspurv - Dunnock (Prunella modularis)

Hatshepsut

Врабче

Домашно врабче


Домашно врабче (мъжко)

Домашното врабче (Passer domesticus) е дребна птица от семейство Врабчови.

Дължина на тялото му е около 16 cm, размахът на крилете 25 cm, тежи около 30 г. Един от най-многочислените видове птици. Има изразен полов диморфизъм, мъжкият е по-ярко оцветен и по-едър. Женската е с монотонно кафеникаво оперение. Неполовозрелите птици и от двата пола имат оперение подобно на женските. Домашното врабче е непрелетна пойна птица, макар че певческите му заложби са относително скромни.


Домашно врабче (женско)

Среща се по всички континенти, без Антарктида. Обитава всички типове човешки поселения, рядко се среща в дивата природа, където е изместено от сродния му вид Полско врабче.

Обитава всички типове постройки. Храната си търси по земята и по дърветата. Всеядна птица. Храни се със семена, плодове, дребни безгръбначни, насекоми, остатъци от човешка храна.

Обича да живее по борове, дъбове и брези. Храни се с червеи, трохи хляб, мравки, зърнени култури.

Домашното врабче е предимно моногамен вид, но често се наблюдава и полигиния. Двойката често остава заедно през целия размножителен сезон, а понякога и за няколко години. Врабчетата обаче често ,,изневеряват" на половинките си и копулират и с други индивиди в резултат на което около 15% от яйцата са оплодени от мъжки извън брачната двойка. Има сведения за кръстосване с полско врабче и испанско врабче, като мъжкият понякога привлича техните женски.

Гнезди в различни типове дупки, но е способно да изгради гнездото си и в клоните на дърветата. Дупките застила обилно със сламки, сухи растения, пух, пера от други птици. Ако е в клоните на дърво, гнездото е голямо и кълбовидно с отвор отстрани, сплетено от тънки клонки и сламки. Снася от 2 до 6 бели, изпъстрени с кафеникави, сиви и черни петънца яйца. Яйцата имат размери 23х15 мм. Мъти само женската или и двамата родители в продължение на 13 – 14 дни. Малките се излюпват голи, слепи и безпомощни. Родителите ги хранят предимно с насекоми и смлени на кашица семена. Малките напускат гнездото след около 17 дни и родителите ги хранят още 1 – 2 седмици. Малките имат жълта кожна гънка около местата, където се свързват горната и долната част на човката. В годината могат да отгледат 2 – 3 люпила. Полова зрелост настъпва обикновено след една година.

През втората половина на 20 век се отбелязва спадане в числеността на домашните врабчета, която се дължи на смяната на типа постройки, намаляването на обичайната храна за вида и др.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Домашно врабче


Описание

Дължина на тялото: 14 - 16 см. Размах на крилата: 20 - 22 см. Има кафяв гръб и сива долна страна на тялото. Темето е сиво, докато при останалите врабчета то е кафяво. Бузата също е сива. Мъжките са с черен нагръдник.

Храна и местообитания

Храни се предимно със семена на диви и културни растения и насекоми, които са важни за изхранването на малките. В градска среда яде и остатъци от зърнени храни. Синантропен вид (свързан с човека). Обитава предимно населени места, но се среща и извън тях в овощни градини, скалисти места, ивици от дървета и храсти в открити райони, изоставени сгради и др.

Гнездене

Гнезди най-често под керемиди на покриви, кухини по сгради и улични стълбове, но също така и в хралупи на дървета, гнезда на градска лястовица и др. Снася 3 - 7 яйца, има между 1 и 4 поколения годишно през периода април-август.

Разпространение в България

Среща се в цялата страна, с изключение на високите части на планините и районите без населени места.

Миграция и зимуване

Постоянен вид.

Заплахи

Застрояване на зелените площи в градовете, третиране на парковете и градините с пестициди, разрушаване на гнездата при ремонт на сгради.

Природозащитен статус в България

Не е застрашен.

https://bspb.org/monitoring/bg/product-view/4/38.html



Gorrión común (Passer domesticus) House Sparrow

Hatshepsut

Полско врабче


Полското врабче (Passer montanus) е дребна птица от семейство Врабчови (Passeridae). По външен вид е много сходно с мъжките представители от вида Домашно врабче. Разликата с него е наличието на черно петно на бузата, а също и по-дребните размери. За разлика от домашното и испанското врабче почти няма изразен полов диморфизъм.

Разпространено е главно в горите на умерените области. На територията на България е широко разпространен и обичаен вид.

Хранят се с пъпки, листа и остатъци от храната на човека.

Полските врабчета са моногамни птици. Мътенето трае 13 – 14 дни. Или само женската отглежда малките, или го вършат и двамата родители. Малките се хранят или от майката или от двамата родители в продължение на 30 дни.
Наблюдавани са много случаи на успешна естествена кръстоска с домашно врабче.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Полско врабче




Описание

Дължина на тялото: 12 - 14 см. Размах на крилата: 20 - 22 см
Най-характерният белег за вида е черното петно на бузата, каквото няма никое друго врабче. Темето и тилът са изцяло кафяви, коремът е по-светъл от този на останалите видове врабчета. Няма разлика в оперението на двата пола.

Храна и местообитания

Храни се основно със семена и насекоми. Обитава разнообразни естествени местообитания и населени места.

Гнездене

Гнезди в хралупи на дървета, кухини по сгради, огради и електрически стълбове, често в малки колонии. Снася 4 - 6 яйца, има 2 - 3 поколения годишно през периода април-юли.

Разпространение в България

Среща се в цялата страна, с изключение на най-високите части на планините.

Миграция и зимуване

Постоянен вид.

Заплахи

Интензификация на земеделието, прекомерна употреба да пестициди, премахване на синорите и ивиците от дървета и храсти в земеделските райони.

Природозащитен статус в България

Не е застрашен.

http://bspb.org/monitoring/bg/product-view/2/20.html



Feldsperlinge (Passer montanus)

Hatshepsut

17 October 2021, 09:21:10 #53 Last Edit: 17 October 2021, 09:28:41 by Hatshepsut
Продължавам с врабчетата, има още два вида :)

Скално врабче


Скалното врабче (Petronia petronia) е вид малка птица от семейство Врабчови.

Видът гнезди по безплодни скалисти хълмове от западна Северна Африка, през Иберийския полуостров и цяла Южна Европа, до Палеарктическия Сибир и северния и централен Китай.

Среща се и в България.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Скално врабче


Описание:
Дължина на тялото: 15 – 17 см. Размах на крилата: 21 – 23 см
Оперението е сиво-кафяво, клюнът е масивен, има широки тъмни и светли ивици на главата. На гушата има малко жълто петно, което невинаги е видимо.

Храна и местообитания:
Храни се с насекоми и семена. Обитава топли и сухи хълмисти райони със скали, сипеи и земни откоси с единични храсти и тревна растителност.

Гнездене:
Гнезди в кухини по скали или дупки в земни откоси. Образува рехави колонии. Снася 5 – 6 яйца, има 2 – 3 поколения годишно през периода май-юли.

Разпространение в България:
У нас има изолирани находища в най-южните части на долината на р. Струма и в Източните Родопи.

Миграция и зимуване:
Постоянен вид.

Заплахи:
Увреждане на местата за гнездене при разкриване на кариери.

Природозащитен статус в България:
Не е застрашен.

https://bspb.org/ptici/



Gorrión chillón (Petronia petronia) Rock Sparrow

Hatshepsut

Испанско врабче


Испанско врабче (мъжко)

Испанското врабче (Passer hispaniolensis) е дребна птица от семейство Врабчови (Passeridae). По външен вид и поведение много подобна на Домашното врабче, с което бива бъркано от неопитните наблюдатели. За разлика от него черното петно на гърдите е много по-голямо (поради което бива наричано понякога и ,,черногърдо врабче") и няма овална форма, а външните му краища се спускат по-надолу от средната част. Дължина на тялото: 15 см. Горната част на главата е с ръждив цвят, за разлика от сивия при домашното врабче. Женските са практически неразличими при тези два вида. Понякога се смята, че така нареченото италианско врабче не е подвид или раса на домашното, а хибрид между тези два вида.


Испанско врабче (женско)

Гнездото на испанското врабче има типичната за врабчетата форма на топка с отвор отстрани. То е добре оплетено и застлано с пух. Гнезди често и в дупки, но в сравнение с домашното врабче по-често прави и гнездо сред клони на дървета или друго открито място. Обитава горски насаждения по брегове на езера, блата и реки, паркове. Образува и шумни гнездови колонии. Брачната песен е силно ,,чиу-чуит-чуит"

https://bg.wikipedia.org/wiki/Испанско врабче


Описание:
Дължина на тялото: 14 – 16 см. Размах на крилата: 20 – 22 см
За разлика от мъжкото домашно врабче, темето е кафяво, бузата е бяла, гърлото и гушата са черни, а гърбът и страните на тялото са интензивно черно напетнени. Женските на двата вида са практически неразличими.

Храна и местообитания:
Храни се основно със семена и насекоми. Обитава ивици от дървета и храсти в открити пространства, крайречни и разредени гори, дървесни плантации, скалисти райони и населени места.

Гнездене:
Гнезди на колонии по дървета, където прави топчести гнезда от трева, а също така и в гнезда на щъркели. Снася 3 – 7 яйца, има 1 – 2 поколения годишно през периода април-юли.

Разпространение в България:
Среща се в равнинните и хълмистите райони на цялата страна, но с по-висока численост в Югоизточна България.

Миграция и зимуване:
Зимува в средиземноморските страни. Пролетната миграция е през март-април, а есенната – през септември-октомври. Отделни индивиди могат да останат да зимуват у нас.

Заплахи:
Интензификация на земеделието, прекомерна употреба на пестициди, премахване на синорите и ивиците от дървета и храсти в земеделските райони, разораване на пасищата и ливадите.

Природозащитен статус в България:
Не е застрашен.

https://bspb.org/ptici/Испанско врабче



Spanish Sparrow

Hatshepsut

Овесарка


Жълта овесарка

Овесарките (на латински: Emberiza) са род пойни птици. Дължината им достига до 20 cm. Съществуват 29 вида. Срещат се в гората, в равнините, край водите и т.н. В България има 9 вида – постоянни, скитащи, прелетни, охранявани. Мътят от 4 до 6 яйца, обикновено 2 пъти в годината. Хранят се с насекоми и семена.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Овесарки


Градинска овесарка


Градинската овесарка (Emberiza hortulana) е птица от семейство Чинкови. Среща се и в България.

Дължината на тялото е около 16 cm. Оперение: Има полов диморфизъм и малки възрастови различия. Мъжкият е със сиво-зелени глава, шия и гърди. Гърбът е кафяв с черни резки, гърлото е жълто, а коремът канеленокафяв. Женската е по-светла, с черни резки по гушата и надопашката.

Обитават места с храсти и дървета.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Градинска овесарка


Това е и един от най-широко разпространените видове и обитава разнообразни местообитания от полуестетствените тревни съобщества и храсталаци до предпланински терени и земеделски земи и равнинни гори в страната. Включен е в индикаторните видове за страната, но все още няма ясно изразена тенденция поради размера на извадката. През последното десетилетие се наблюдава едно постепенно разширение на разпространението му в страната. Възможно е обрастването с храсти и дървета на ливади и пасища да допринася за увеличаването на популацията на вида. Видът е далечен мигрант и зимува в Африка, прелитайки Сахарската пустиня.
 

Описание

Срeдно голяма овесарка - дължината на тялото е 15-17см, по-дребна и елегантна от черноглавата овесарка. Има сравнително дълга розова човка и закръглена глава. Характерни са околочния светложълт пръстен, жълта подмустачна жълта ивица, подчертана от тъмна подбрадна ивица, с ръждиво-кафеникава долна страна на тялото. Главата е маслинено-сивкава при мъжките, а при женските цветовете са общо по-бледи и пастелни. Младите приличат на женските.

 

Разпространение и численост

Широко разпространен вид. Гнезди в Европа без Британските о-ви и Северна Франция, на изток до Западен Сибир, Монголия до Алтай и Киргизстанските степи, стига до Кавказ, гнезди и в Мала Азия и Северен Иран. Това. Среща се в тревисти местообитания с наличие на храсти или единични дървета. Обитава и ниско стеблени широколистни гори от дъб, габър и др., полезащитни пояси. Плътността на гн. двойки варира в границите от 5 до 20 дв/км2 (Hagemeijer & Blair, 1997). Числеността на европейската популация е в диапазона от 593 409 - 741 582 двойки, българската популация е оценена на 25 до 75 000 двойки, като се наблюдава разширение на разпространението в страната в северна и северозападна посока. У нас е прелетен вид като пристига през април и отлита за зимуване през август.
 

Гнездене

Гнезди поеденично или в рехави групи. Гнездовият сезон за градинската овесарка започва в средата на април-началото на май. Женската снася между 4-5 яйца. Гнездата са разположени най-често на земята като са прикрити от туфа трева или друга растителност, камък или др. Малките се излюпват след 11-12 дни от снасянето на яйцата. Малките се хранят основно от женската, а мъжкия помага след излитането им. Нормално малките напускат гнездото след 10 дни.
 

Местообитание

Обитава открити пространства с разпръснати храсти и ниски дървета, които използва за укритие и гнездене. Среща се и в обработваеми земи с разположени по периферията синури и храсталаци, стари лозя и други обработваеми земи, ливади и пасища с хасталаци и широколистни дървета. Един от сравнително широко разпространените видове птици в цялата страна.
 

Хранене

Храни се основно с насекоми, но и с различни семена особенно извън размножителния период. Използването на инсектициди и родентициди са една от заплахите на европейската популация на вида.
 

Значение

Градинската овесарка все още е с неустановена тенденция поради малката извадка, но с оглед на повсеместното й разпространение в страната и присъствието й в селскостопански местообитания я поставя сред важните индикаторни видове за България. Промените в селскостопанските практики в Европа и особено ползването на пестициди и премахването на храсти и единични дървета в обработваемите земи са довели до изчезването на вида от редица райони на Стария континент. Най-големите заплахи, с които предстои да се сблъска видът в България през идното десетилетие е интензификацията на земеделието и особено навлизането на култури за производство на биогорива като рапицата. При тях, ограниченията за ползване на пестициди и изкуствени торове са силно занижени. Това води до създаването на огромни площи от монокултури с изключително ниско биоразнообразие. В Европа замяната на дребното земеделско стопанство с интензивните моноблокови стопанства вероятно е една от причините за повсеместното намаляване. Традиционният лов доскоро във югозападна Франция на овесарки също е допринесъл за този спад.

http://bspb.org/monitoring/bg/product-view/2/15.html



ORTOLANSPARV Ortolan Bunting (Emberiza hortulana) Klipp - 1985

Hatshepsut

Зеленогуша овесарка


Зеленогуша овесарка (мъжка)

Зеленогушата овесарка (Emberiza cirlus) е птица от семейство Чинкови (Fringillidae). Среща се и в България.

Зеленогушата овесарка е малко по-голяма от домашното врабче – около 15-16 cm. Тя има наситена концентрация на зелен цвят в областта на главата, врата и гърдите. Мъжкият има характерни черно гърло и презочна ивица, която разделя жълтите страни на главата на две части. Коремът е жълт, а гърдите маслиненозелени. Женските могат да се сбъркат с жълтата овесарка, но ивиците по лицето са по-ясно изразени и контрастират със светлото лице. Кръстът е зеленикав, а не ръждив. По крилата се смесват цветове жълто-зелено, но най-вече сивокафяв цвят.


Зеленогуша овесарка (женска)

Обитава Западна и Южна Европа, островите в Средиземно море и Северна Африка. Изолирана популация обитава графство Девън в Англия. Среща се почти в цяла България. През летния сезон предпочита по високите надморски височини, където и гнезди. През зимата най-често се забелязва по полетата, за да търси храна.

Неслучайно семейството е наречено овесарки – почти всички овесарки, както и зеленоглавата, се хранят с овесени и житни семена.

Предпочитаната от тях по-висока надморска височина подсказва, че гнездят там. Гнездата си правят най-често по шипкови храсти или в клоните на дива слива.

Зеленогушата овесарка е застрашен вид. Ловенето и продажбата са забранени в България.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Зеленогуша овесарка


Описание:
Дължина на тялото: 15 – 16 см. Размах на крилата: 22 – 26 см
Мъжкият има характерни черно гърло и презочна ивица, която разделя жълтите страни на главата на две части. Коремът е жълт, а гърдите маслиненозелени. Женските може да се сбъркат с жълтата овесарка, но ивиците по лицето са по-ясно изразени и контрастират със светлото лице. Кръстът е зеленикав, а не ръждив.

Храна и местообитания:
Храни се с насекоми и семена. Обитава предимно сухи, хълмисти места с пасища, храсти и единични дървета.

Гнездене:
Гнездото е в основата на храст, ниско на дърво или на земята. Снася 3 – 4 яйца, има 2 поколения годишно през периода април-юли.

Разпространение в България:
Среща се в голяма част от страната, но с по-висока численост в ниските части на Южна България и по Черноморието.

Миграция и зимуване:
Постоянен вид, но при тежки зими извършва скитания.

Заплахи:
Интензификация на земеделието, разораване на пасищата и премахвана на ивиците от дървета и храсти, прекомерна употреба на инсектициди.

https://bspb.org/ptici/



Cirl bunting behaviour - (Emberiza cirlus) Le Bruant zizi

Hatshepsut

Лястовица

Селска лястовица


Селската лястовица (Hirundo rustica) е дребна птица от семейство Лястовицови (Hirundinidae), разред Врабчоподобни (Passeriformes).

Най-разпространеният представител на семейството в света. Има характерен и лесно разпознаваем външен вид със синьо-черна горна страна на тялото, дълга, силно вилообразна опашка и извити заострени криле. Среща се в Европа (включително и България), Азия, Африка, както и в Северна и Южна Америка.

Видът има шест подвида, които гнездят в северното полукълбо. Четири подвида са силно мигриращи и зимните им ареали покриват голяма част от южното полукълбо, като на юг достигат до централните части на Аржентина, Капската провинция на Южна Африка и Северна Австралия. Огромният ареал означава, че видът не е застрашен, но може да има намаляващи локални популации, поради специфични заплахи.

Селската лястовица е птица на откритите хабитати, която използва за гнездене структури, изградени от хората и съответно ареалът ѝ се е разширявал с разселването на човечеството. Изгражда от топчета кал гнездо с форма на купичка в селскостопански постройки и други подобни сгради и се храни с насекоми, които улавя в полет. Видът живее в непосредствена близост с хората, които я толерират, поради насекомоядната ѝ диета. Тази благосклонност в миналото се затвърждава и чрез суеверия по отношение на птицата и гнездото ѝ. Селската лястовица често се споменава в литературни и религиозни произведения, както поради живота ѝ в непосредствена близост с хората, така и във връзка ежегодните ѝ миграции. Селската лястовица е национална птица на Австрия и Естония.

Възрастният мъжки от номинантния подвид H. r. rustica има дължина 17 – 19 cm, в това число удължените външни пера на опашката – 3 – 7 cm. Размахът на крилете е 32 – 34,5 cm, а масата – 16 – 22 g. Горната страна на тялото е синьо-черна с метален блясък. Челото и гърлото са червено-кафяви. През гърдите минава широка, черна напречна ивица. Останалата част от гърдите и корема са белезникави. Най-външните пера на опашката са издължени и придават характерната вилообразна форма, т. нар. ,,лястовича опашка". От външната си страна крайните опашни пера имат ред бели петна. Има много слабо изразен полов и възрастов диморфизъм. Женската е без метален блясък. Гърлото и челото ѝ са ръждиви. Младите екземпляри приличат по окраска на женската, но опашката им е по-слабо вилообразна.

Характерната комбинация от червено-кафяво лице и синьо-черна ивица на гърдите лесно отличават селската лястовица от африканските видове лястовици, както и от Hirundo neoxena, с която има припокриване на ареалите в Австралазия. В Африка късите странични пера на опашката на младите селски лястовици правят възможно объркването с младите птици от вида Hirundo lucida, които обаче имат по-тясна тъмна ивица на гърдите и повече бяло по опашката.

Песента на селската лястовица е весело чуруликане, често завършващо със ,,сю-сийр", като втората част започва по-високо от първата, но тонът се понижава. Обажданията включват ,,уит" и ,,уит-уит", както и силно ,,сплий-плинк" при тревога или при опити за пропъждане на врагове от гнездото. Предупредителният вик включва остро ,,сифлит" за хищници като котки и ,,флит-флит" за хищни птици, като например орко. Видът е сравнително тих в зимните си ареали.

Предпочитаният хабитат на селската лястовица са открити терени с ниска растителност, като пасища, ливади и селскостопански земи, обикновено в близост до воден басейн. Този вид лястовица избягва гъсто залесените или валежни райони, както и твърде застроените населени места. Наличието на отворени постройки като хамбари, обори или дренажни тръби, осигуряващи места за гнездене, както и открити места за кацане, като жици, покривни била и голи клони, също е важно при избора на гнездова територия.

Гнезди в Северното полукълбо от морското равнище обикновено до 2700 m надморска височина, но и до 3000 m в Кавказ и Северна Америка, като отсъства само от пустините и най-северните части на континентите. В по-голямата част от ареала си избягва градовете, като в Европа е заместена в урбанизираните територии от градската лястовица. На остров Хоншу, Япония селската лястовица е по-скоро градски обитател, докато лястовицата Cecropis daurica я замества в селските региони.

През зимата селската лястовица е космополитна в избора си на хабитат, като избягва само гъстите гори и пустините. Най-често се среща в открити хабитати с нискостеблена растителност, като савана и животновъдни пасища. Във Венецуела, Южна Африка и Тринидад и Тобаго е документирано особеното ѝ предпочитание към изгорени или не стърнища на захарната тръстика и отпадъка от прибраната реколта. При отсъствие на подходящи места за нощувка, понякога може да каца и нощува по жици, където е много по-уязвима за нападения от хищници. Индивидите обикновено се връщат в същите зимни ареали всяка година и се концентрират от голяма територия за нощуване в тръстиковите полета. При груповото нощуване могат да се съберат изключително голям брой птици, като на едно място в Нигерия броят им е оценен на 1,5 милиона. Приема се, че тази висока концентрация е с цел защита от хищници, а пристигането на птиците е синхронизирано за надделяване над врагове като африканския сокол орко (Falco cuvierii). Селската лястовица е документирана да гнезди в районите от зимните си ареали с по-умерен климат, като планините на Тайланд и Централна Аржентина.

Миграцията на селски лястовици от Великобритания до Южна Африка за пръв път е установена на 23 декември 1912 г., когато птица, опръстенена от Джеймс Мейсфийлд в гнездо в Стафордшър е открита в Натал. Както може да се очаква от птица, мигрираща на дълги разстояния, видът се среща като посетител в такива отдалечени територии като Хаваи, Бермуда, Гренландия, Тристан да Куня и Фолкландските острови.

Селската лястовица е подобна в поведението си на другите насекомоядни птици, в това число другите видове лястовици и несвързаните с тях бързолети. Полетът ѝ не е изключително бърз, при скорост оценена на около 11 m/s, до 20 m/s и движение на крилата приблизително 5 до 7 – 9 удара в секунда. Притежава висока маневреност в полет, която ѝ позволява да се храни с летящи насекоми. Често се наблюдава в сравнително нисък полет над открити и полуоткрити терени.

Селската лястовица обикновено се храни 7 – 8 m над плитки водни басейни или над земята, като често следва животни, хора или селскостопански машини и лови подплашени от преминаването им насекоми. Понякога улавя плячка по повърхността на водата, по стени и растения. В гнездовите ареали едрите мухи съставляват около 70% от диетата на вида, а листните въшки също представляват значителен компонент. В Европа, селската лястовица консумира по-малко листни въшки от градската и от бреговата лястовици. В зимните ареали Hymenoptera и особено летящи мравки са важна храна. По време на размножителния период селските лястовици ловуват по двойки, но през останалото време често образуват големи ята.

Изследване чрез изотопен анализ показва, че зимуващите популации може да използват различни ловни хабитати, като гнездящите във Великобритания се хранят основно над тревни терени, а тези от Швейцария повече над гористи терени. Друго изследване показва, че индивиди от една популация, гнездяща в Дания, всъщност зимуват в два отделни и различаващи се ареала.

Селската лястовица пие, като прелита ниско над водни басейни и загребва вода с отворен клюн. Къпе се по подобен начин, като се потапя във водата за кратко, докато прелита.

Лястовиците се събират и нощуват на големи ята след размножителния период – понякога от няколко хиляди птици. Тръстиковите полета са много предпочитани, като цялото ято се върти във въздуха заедно преди да се спусне ниско над тръстиката. Тръстиковите полета са важен източник на храна преди и по времена на миграцията. Въпреки че селската лястовица е дневен мигрант и може да се храни в движение, докато прелита ниско над суша или вода, тръстиковите полета осигуряват натрупването и възстановяването на мастни запаси.

Мъжките селски лястовици се завръщат в гнездовия ареал преди женските и избират място за гнездо, към което след това привличат женски, като летят наоколо и пеят. Документирана е връзка между успеха на мъжките да привлекат женска и дължината на външните пера на опашката – по-дългата опашка е по-атрактивна за женските. Мъжките индивиди с по-дълги опашки обикновено са по-дълголетни и устойчиви на болести. По този начин женските се възползват косвено от тази форма на подбор, тъй като по-дългите опашни пера идентифицират генетично по-силен индивид, който ще създаде по-здраво поколение. Мъжките в Северна Европа имат по-дълги опашни пера от лястовиците в южните части на континента. В Испания външните опашни пера на мъжките са само с 5% по-дълги от тези на женските, докато във Финландия разликата е 20%. В Дания средната дължина на опашката при мъжките се е увеличила с 9% между 1984 и 2004 г., но е възможно климатичните промени да доведат в бъдеще до по-къси опашки, ако летата станат горещи и сухи.

Мъжките с дълги пера на опашката имат и по-големи бели петна по останалите опашни пера. Хапещите въшки предпочитат бели пера, така че големи бели опашни петна без поражения от паразити отново демонстрират размножителни преимущества. Съществува положителна връзка между размера на петната и броя на поколението, създадено всеки сезон.

И двамата родители защитават гнездото, но мъжките са особено агресивни и териториални. Веднъж сформирани, брачните двойки се размножават заедно до живот, но извънбрачната копулация е често срещано явление, което прави вида генетично полигамен, въпреки че е социално моногамен. Мъжките активно охраняват брачните си партньорки, за да предотвратяват покриването им от други мъжки. Понякога мъжките използват фалшиви сигнали за опасност, за да прекъсват опити за извънбрачна копулация, насочени към партньорките им.

Както подсказва името ѝ, селската лястовица обикновено гнезди в отворени селскостопански постройки, като обори и хамбари, както и под мостове и пристани. Гнездото има форма на правилна купичка и се прикрепя към греда или подходяща вертикална повърхност. Изгражда се от двамата партньори, но по-често от женската, от малки топчета кал, събрана с клюна. Застила се с трева, пера, водорасли или други меки материали. Селските лястовици могат да гнездят и на колонии при наличност на подходящи висококачествени гнездови локации. В рамките на колонията всяка двойка защитава територията около гнездото си, която за европейските подвидове е с размер от 4 до 8 m2. Размерът на колониите в Северна Америка е сравнително по-голям.

В Северна Америка е документиран чест мутуализъм с орела рибар. Селските лястовици изграждат гнездата си под гнездото на орела рибар, като така са защитени от други грабливи птици, които са отблъсквани от хранещия се изключително с риба орел. Сигналите за опасност на лястовиците предупреждават орлите рибари за приближаването на такива хищници.

Преди широкото разпространение на човешките постройки, селските лястовици гнездят по вертикални скали или в пещери, но в съвременността това се случва рядко. Женската снася от две до седем, но обикновено четири или пет бели яйца с червеникави петна. Яйцата са с размер 24 на 14 mm и тежат 1,9 g, от които 5% се падат на черупката. В Европа мъти почти изключително женската, но в Северна Америка мъжкият може да мъти до 25% от времето. Инкубационният период обикновено е между 14 и 19 дни. Малките се излюпват голи и безпомощни и се оперяват за 18 – 23 дни. Малките остават с родителите си и получават храна от тях за около седмица след напускане на гнездото. Понякога птици от първото люпило за годината помагат на родителите си да хранят второто люпило.

Селската лястовица атакува хищници като котки и ястреби, които се приближават твърде много до гнездото ѝ, и често прелита съвсем близо до агресора. Възрастната селска лястовица става жертва на малко хищници, но понякога е улавяна от ястреби, соколи и сови. Рядко е обект на гнездови паразитизъм от кукувици в Евразия или от птиците от рода Molothrus в Северна Америка.

Обикновено има две люпила за един размножителен сезон, като същото гнездо се използва и за второто люпило. Гнездото се ремонтира и използва отново през последващи години. Люпимостта е 90%, а процентът на излетелите малки е 70 – 90%. Средната смъртност през първата година е 70 – 80%, а за възрастните 40 – 70%. Въпреки че максималната документирана продължителност на живота е 11 години, повечето индивиди оцеляват по-малко от четири години. Вътрешността на устата при малките е яркочервена, като е демонстрирано, че това стимулира родителите да ги хранят. Експеримент с манипулация на размера на люпилото и имунната система на малките е демонстрирал положителна корелация между яркостта на цвета на устната кухина и степента на клетъчния имунен отговор. Експериментът още е показал, че по-големият размер на люпилото и инжектирането на антиген води до по-бледо оцветяване на устната кухина.

Документирана е хибридизация на селската лястовица в Северна Америка с лястовиците Petrochelidon pyrrhonota и Petrochelidon fulva и в Евразия с градската лястовица. Хибридът с градската лястовица е един от най-разпространените хибриди сред врабчовите птици.

Селската лястовица се възприема като привлекателна птица, а диетата ѝ от летящи насекоми, кара хората да я толерират, когато използва сградите им за гнездене. Мигрира сравнително рано и често се приема от хората като един от първите признаци за приближаването на лятото.

Изглежда, че селската лястовица използва сградите и мостовете на хората от незапомнени времена. Едно от ранните споменавания е в Георгики на Вергилий от 29 пр.н.е. – ,,Ante garrula quam tignis nidum suspendat hirundo" (Преди чуруликащата лястовица да закачи гнездото си под стрехата).

https://bg.wikipedia.org/wiki/Селска лястовица



Hirundo rustica, Boerenzwaluw

Hatshepsut

Градска лястовица


Градска лястовица (Delichon urbicum) е името на дребна птица от семейство Лястовицови (Hirundinidae) разред Врабчоподобни (Passeriformes). Дължината на тялото ѝ е около 15 cm, размаха на крилете 30 cm и тежи около 20 гр. Долната част на тялото ѝ е оцветена в бяло, а горната с изключение на кръста, който също е бял, е черна. В сравнение с повечето видове лястовици, крилете и опашката ѝ са относително къси. Крилете са заострени, а опашката вилообразно изрязана. Полетът ѝ е ловък и маневрен. Гласът ѝ е характерното лястовичо цвърчене.

Широко разпространен вид, среща се в Европа (включително и България), Азия, Африка. Прелетна птица.

Живее подобно на селската лястовица в близост до хората и човешките поселения. В природата се придържа в близост до скалисти местности, където може да гнезди. Обитава гористи местности, покрайнини на гори и сладководни водоеми, но като цяло е силно урбанизиран вид. Храни се предимно с дребни летящи насекоми, които улавя ловко по време на полет.

Градската лястовица е моногамен вид. Гнездото ѝ е иззидано от кал и сламки, и е подобно на това на селската лястовица, но е с цялостно открита горна част. Снася от 4 до 6 яйца, които мъти в продължение на 12 – 14 дни. Родителите хранят малките предимно с насекоми. Те напускат гнездото след около 20 – 23 дни. Родителите ги дохранват още известно време. Годишно могат да отгледат до 2 люпила. След завръщане от зимуването построяват новото гнездо или върху останките на старото или в близост до него.

В България е установено гнездене и хранене на малките до 28 август – твърде късна дата за повечето части на гнездовия ареал на вида в Европа.

Градската лястовица е неизменен спътник на човека от векове и е един от символите на привързаност към домашното огнище. Не се бои от хората и често строи гнездото си по ъглите на ниски тавани или прозорци, където е лесно достъпно за човешката ръка. През втората половина на 20 век числеността и започва постепенно да намалява, поради намаляването на летящите насекоми, които са основната и храна. В Европа е защитен от закона вид.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Градска лястовица




Описание

Градската лястовица е дребна пойна птица с дължина на тялото 13-15 см и маса около 20 гр. По-дребна е от селската лястовица, с която понякога може да се сгреши, тъй като и двата вида се срещат често в населените места. Подобно на селската, гърбът й е черен с метален блясък, но кръстът е бял. Това е много добре видимо при птици в полет, а цялата долна страна на тялото е бяла. Опашката е къса и слабо вилообразна за разлика от опашката на селската лястовица, която е по-дълга и по-дълбоко врязана. Няма полов диморфизъм. Младите птици наподобяват възрастните, но са без метален блясък и с по-светли краища на перата по гърба.

Разпространение и численост

Градската лястовица спада към семейство Лястовицови (Hirundinidae) и е един от петте вида от семейството, които се срещат в България. Тя е прелетна птица и долита на местата за гнездене през април. По време на есенната миграция прелета й е най-интензивен в средата на септември.  Гнездовия й ареал включва цяла Европа, големи части от Азия (с изключение на най-северните и югоизточните райони) и Северозападна Африка. Птиците гнездящи в Европа зимуват в Централна и Южна Африка, а тези от Азия – в Индия и на п-ов Индокитай. У нас, според Атласа на гнездящите птици в България, двойките наброяват между 600 хиляди до 1 млн.

Местообитания

В естествени условия градската лястовица се заселва по долини на реки, където гнезди по скали и около входове на пещери. С разрастването на населените места, постепенно се приспособява към живот в тях. В България гнезди повсеместно в селища, включително и в планинските райони. По-рядко формира колонии по скали извън населени места (Искърски пролом и др.). Българското й наименование подвежда, защото тя не се среща само в градовете, а много често и в селата, където за гнездене предпочита по-големи и високи сгради. Във всички площадки за МОВП, които са разположени в и в близост до населени места, има голяма вероятност да се наблюдават градски лястовици.

Хранене

Всички видове лястовици, срещащи се в България, се хранят с летящи насекоми. Градската ловува в полет най-често дребни бръмбари, мухи, комари, понякога и пеперуди. Храната си търси в населени места, над блата, по ливади и ниви. Обикновено ловува на групи от няколко десетки птици, рядко се наблюдават единични птици. Най-често търси насекоми на много по-голяма височина от селската лястовица. Поведението на селската лястовица да се храни непосредствено над земята (над пътища, водоеми, ниви и др.) не се наблюдава при градската. По този начин се намалява конкуренцията при хранене между двата вида и те се срещат във високи числености в едни и същи населени места. По време на миграция също лети значително по- високо от селската лястовица.

Размножаване

Размножителният сезон започва веднага след пристигането по местата за гнездене –  през април в южните части на ареала и през май в северните. Градската лястовица е моногамен вид. Гнезди под навеси, корнизи и др. Често образува големи гнездови колонии от десетки или стотици гнезда, които са построени непосредствено едно до друго. Понякога старите гнезда на лястовици се заемат от домашни врабчета или дори от лъскавоглави синигери. Гнездото е изградено основно от кал и свързващи материали, които и двамата родители събират. То има форма на полусфера с малък отвор от горната страна. Тази типична форма го различава от гнездото на селската лястовица, което е изцяло отворено отгоре. Снася 4-6 бели яйца. Продължителността на мътене зависи от метеорологичните условия и варира между 12-13 дни при по-топло време и до 16-22 дни при хладно време. И двамата родители се грижат за изхранването на малките, които остават в гнездото около 21 дни. Няколко дни след напускането на гнездото възрастните птици продължават да ги хранят. В северните части на ареала отглежда едно поколение годишно, а в южните (включително и в България) отглежда две поколения.

http://www.bspb.org/monitoring/bg/product-view/4/7.html



Mehlschwalben ( Delichon urbicum )



Common House Martin Life Cycle (Nesting, Breeding and Feeding)

Hatshepsut

Скална лястовица


Скална лястовица (Ptyonoprogne rupestris) е името на сравнително едър представител на семейство Лястовици (Hirundinidae). Понякога е причислявана в отделен род Ptyonoprogne като Ptyonoprogne rupestris.

Среща се в южните части на Европа (включително България) и Азия. По-северните популации са прелетни. Обитава предимно планински области, в близост до вода. Прелетна птица за България. Всяка пролет се връща по родните си места — високи недостъпни скали в планините, около които няма човешко присъствие. През последния половин век, тя е принудена да дели тези редки местоположения с Червенокръста лястовица (Hirundo daurica), която някъде от 1950 г. насам се засели широко в България. Така е навсякъде в Средна Стара Планина, където вечерно време около тези скали може да се наблюдават, смесени ята от двата вида.

Живее поединично или на малки ята, обикновено не лети много нависоко. Храни се с различни видове летящи насекоми, които улавя ловко по време на полет. За разлика от повечето видове лястовици лови и пеперуди. Пролетта — известно време след като дойде, остава в равнините, докато времето в планините се стопли. Само в този период може да бъде наблюдавана отблизо. Има изключително приятно пастелно оцветяване. Известно време след като човек се качи на скалите им, кръжат около некания гост тревожно, но след това губят интерес към него.

Гнезди поединично или на малки колонии в скалисти местности и често избира отвесни скали с височина 50–60 м. Снася 3–5 бели с дребни червеникави петънца яйца.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Скална лястовица



Crag Martins-Ptyonoprogne rupestris collecting mud


Брегова лястовица


Бреговата лястовица (Riparia riparia) е дребна птица от семейство Лястовицови (Hirundinidae), разред Врабчоподобни (Passeriformes). Дължината на тялото и е около 13–14 cm, размаха на крилете 28 cm и тежи до около 14 гр. Опашката ѝ е сравнително къса, съвсем слабо вилообразна. Оперението и е в черно и бяло, към сиво, но не толкова контрастно като на другите лястовици. Няма изразен полов диморфизъм. В сравнение с другите представители на семейството е по-дребна. Лети много добре.

Бреговата лястовица е прелетна птица. Гнезди в северното полукълбо, в Европа (включително и България), Азия, Северна Америка, северна Африка. Зимува в Южна Америка и Африка (най-често под пустинята Сахара, чак до ЮАР). В най-северните райони е много рядка. Обитава покрайнините на различни сладководни водоеми, най-често реки.

Живее и ловува най-често на ята, в покрайнините на богати на дребни летящи насекоми сладководни водоеми, като реки и блата. Храни се предимно с летящи насекоми, комари, мушици, водни кончета, които улавя много ловко по време на полет.

Бреговата лястовица е моногамна птица. Гнезди по вертикални земни брегове на реки, откъдето идва и името ѝ. Избира такива с по-рохка и мека земя. Гнездото представлява хоризонтална дупка във вертикалния склон с отвор 6–8 cm и дължина до 1,5 m. Копаят го на смени и двете птици с помощта на краката си. В края му се намира гнездовата камера, която представлява леко разширение. В гнездовата камера се намира самото гнездо, което е изградено от сламки, мъх, суха трева, пера и пух. Снасят 2–5 бели яйца. Мътят и двамата родители в продължение на 13–15 дни. Малките напускат гнездото след около 3 седмици, родителите ги хранят с насекоми. За разлика от другите лястовици, най-често отглеждат само едно люпило годишно. Понякога гнездят на колонии.

В България е защитен вид.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Брегова лястовица


Описание:
Дължина на тялото: 12 – 13 см. Размах на крилата: 26 – 29 см
Оперението е изцяло кафяво, с изключение на корема и гушата, които са бели. Опашката е сравнително къса.

Храна и местообитания:
Храни се с насекоми, които лови във въздуха. Обитава реки и други водоеми с отвесни земни откоси.

Гнездене:
Гнезди колониално в пясъчни откоси. Снася 4 – 5 яйца, има 2 поколения годишно през периода април- юли.

Разпространение в България:
Има разпръснато разпространение, предимно по поречието на р. Дунав, Дунавската равнина, Черноморието, Тракийската низина, Софийското поле и поречието на р. Струма.

Миграция и зимуване:
Зимува в Африка. Пролетната миграция е през март-април, а есенната – през септември-октомври.

Заплахи:
Пресушаване на водоемите, незаконен добив на инертни материали в местата на колониите.

https://bspb.org/ptici/Брегова лястовица



Uferschwalben / Sand martins (Riparia riparia)

Hatshepsut

22 October 2021, 08:21:06 #60 Last Edit: 22 October 2021, 15:41:53 by Hatshepsut
Ето че дойде ред на последния вид лястовици, които се срещат в България  :smile-1:

Червенокръста лястовица


Червенокръста лястовица (Cecropis daurica) е името на средно голям представител на семейство Лястовицови (Hirundinidae), по външен вид, поведение и начин на живот подобен на селската лястовица. Дължината на тялото ѝ е около 19 cm, размахът на крилете 32 cm и тежи около 30 гр. Кръстът ѝ и долната част на тялото са с червеникаворозов оттенък, откъдето носи и името си. Няма изразен полов диморфизъм.

Среща се в Европа (включително и България), Азия и Африка. Прелетен вид, гнезди в Европа, средна Азия и северна Африка и зимува в южна Африка и южна Азия. Като цяло предпочита области с тропичен и умерен климат.

За разлика от селската лястовица избягва човешки поселения и се придържа към скалисти диви местности но все пак се среща и в слабо населени села. Храни се с летящи насекоми, които улавя по време на полет но може да ги лови и кацнали по растения.

Червенокръстата лястовица е моногамна птица, гнездото ѝ е подобно на това на селската лястовица, иззидано от кал и сламки с много характерна форма на срязана надлъжно бутилка, гнездова камера и по-тесен тунел към нея.

Снася от 3 до 6 яйца, които мъти в продължение на 14-16 дни. Малките напускат гнездото след около 20 дни. Родителите ги хранят с насекоми.

В България е вид, защитен от закона и вписан в Червената книга.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Червенокръста лястовица



Гнездо на червенокръста лястовица


Описание

Прелетна пойна птица. Дължина на тялото: 14 – 19 см (вкл. 3 – 5 см опашка). Дългокрила, изящна птица с малка глава и дълга, силно врязана опашка (при градската лястовица опашката е късичка). Отгоре крилете и опашката матови, тъмнокафяви до черни, темето, раменете и тялото лъскаво черни със синкав оттенък; кръстът ръждиво-червен (при градската лястовица е бял); тилът (задната част на главата) ръждиво-червен (при селската лястовица е черен). Тялото отдолу бледоръждиво със светло надлъжно напетняване; подопашката и опашката отдолу черни (при селската лястовица са бели). Младите с цялостно по-бледо оперение на светлите части на тялото и с по-къси крайни опашни пера.

Разпространение и численост

Прелетен вид, зимува в тропическа Африка (долита през април, отлита през септември – октомври); със средна численост, размерът на популацията се оценява на 15 000 – 25 000 двойки. Разпространен в цялата страна, но с по-голяма гъстота в планините (Рило-Родопски масив, Източна Стара планина), по-рехаво в равнините.

Гнездене

Изгражда закрито гнездо от кал под скални козирки, стрехи на сгради, ниши, входове на пещери; гнездото има полуторбовидна форма – затворено кълбо с тунел за вход. Отвътре облицова гнездото с перца, пухчета и други меки материали. Женската снася 4 – 5 яйца; двамата родители ги мътят 13 – 16 дни. Младите напускат гнездото след около 20 дни.

Местообитание

Червенокръстата лястовица обитава открити хълмисти местообитания в близост до скални образувания, пещери, скални брегове, където гнезди, но също и човешки селища и промишлени и селскостопански постройки, мостове и др.

Хранене

Видът се храни с дребни насекоми, които лови във въздуха с пъргав, маневрен полет. В хранителния ѝ спектър влизат мухи, комари, дребни пеперуди и др.; изследванията са установили, че годишно една лястовица може да погълне над 1 милион насекоми.

Значение и статус

В България видът е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

http://www.bspb.org/monitoring/bg/product-view/4/66.html



Rondine rossiccia (Cecropis daurica)

Hatshepsut

Пъдпъдък


Европейският пъдпъдък (Coturnix coturnix) е дребна прелетна полска птица от семейство Фазанови. Обикновено европейските пъдпъдъци са смятани за ценен ловен обект. Пъдпъдъкът е единственият прелетен вид от срещащите се в България кокошоподобни птици.

Пъдпъдъкът е най-малкият представител на разред Кокошоподобни. Има слабо изразен полов диморфизъм. Дължината му варира от 18 до 20 cm, размахът на крилата е 32 – 35 cm, а масата – 100 – 150 g. Женските птици не се отличават от мъжките по размери.

Пъдпъдъкът има охрена окраска на оперението, с тъмни и светли петна. Коремната страна е по-светла, обикновено кремава, а гърдите са охрени. Подбрадието и гърлото на мъжкия са черно-кафяви, а на женската – белезникави до бели. Над очите и по средата на темето преминават три жълтеникави ивици, които стигат до тила. Опашката е къса. Младите птици приличат на женските, но са малко по-светли.

В полет пъдпъдъкът може да бъде сгрешен с ливадния дърдавец. Пъдпъдъкът обаче има по-масивно и късо тяло. Краката му са къси и не се подават зад опашката. Излита с характерен звук, лети бързо, праволинейно и с много чести махания. Ливадният дърдавец има по-удължено тяло и по-дълги крака, които в полет винаги се подават зад опашката. Излита почти безшумно, лети по-бавно, с по-редки махания, а полетът му не е праволинеен.

Пъдпъдъкът е разпространен в Европа до 65° северна ширина, Азия, Северна и Южна Америка и остров Мадагаскар. Той е прелетен вид. Зимува в северните области на Субсахарска Африка, полуостров Арабия, Индия, Япония, Южен Китай, полуостров Индокитай и Мианмар. В България долита през април и отлита през септември-октомври.

Пъдпъдъците от най-северните райони прелитат поединично, а тези от по-южните се струпват на големи ята, често наброяващи хиляди птици, след което отлитат на юг. Най-голямо струпване се наблюдава в района на Крим. Преди отлитането гнездилите в България пъдпъдъци започват да се събират на ята в сравнително постоянни райони, а по-късно в България пристигат тези, които са гнездили на север, наричани пасажни пъдпъдъци.

Пъдпъдъкът обитава ниви, заети със зърнени и други култури – люцерна, картофи, лен и други, ливади, зеленчукови градини, склонове, обрасли с трева. През горещите летни дни предпочита планинските пасища. През летните месеци, при продължителни засушавания, съчетани с високи температури, мигрира в райони с по-голяма надморска височина. При подходящи условия може да се срещне до 2000 m над морското равнище.

Пъдпъдъкът е наземна птица и рядко се вдига в полет. При опасност в повечето случаи се притиска към земята, докато тя отмине. Защитната му окраска го прави трудно забележим дори и сред ниските стъбла на стърнищата. Мъжките и женските живеят самостоятелно. Птицата е активна през деня, но се храни най-интензивно в сутрешните часове и късно следобед. През горещата част от деня почива, скрита във високата растителност.

Храната на пъдпъдъка е разнообразна. През гнездовия период и в менюто на младите птици преобладава животинската храна, а през есента основната храна се състои от семената на културни и плевелни растения. Яде семена на треви, плевели, житни растения. Лови и безгръбначни животни, главно от земята – бръмбари, скакалци, дървеници, мравки, паяци, червеи и мекотели.

През пролетта мъжките и женските долитат в България заедно, но през есента първите прелетни ята се състоят от 90% мъжки птици. В следващите ята женските постепенно се увеличават и накрая стават преобладаващи. Тогава в ятата започват да се появяват и младите, вече израснали птици от двата пола. В края на масовия прелет отлитат и по-неподготвените млади птици, които не са успели да натрупат достатъчно маса. Късно излюпените пъдпъдъци остават в България до късна есен. По време на прелета пъдпъдъкът използва благоприятните въздушни течения, а големите водни пространства прелита покрай бреговете или на най-тесните места. Ако времето е благоприятно, пъдпъдъците от Крим могат да прелетят Черно море.

Наесен, преди да отлети, силно затлъстява и тогава тежи до 150 g. Гнезди в тревисти местности. Установен е да гнезди на Витоша над х. ,,Алеко" на около 1700 m н.в. Формирането на прелетните ята в България започва още през август.

Пъдпъдъкът има много висок размножителен потенциал. Половата зрялост настъпва на 2-3-месечна възраст. През лятото в България гнездят и млади пъдпъдъци, излюпени през април в Африка. През август младите мъжки, излюпени в България, също се включват в размножаването.

Пъдпъдъкът е полигамна птица и не образува брачни двойки. Няколко дни след долитането и заемането на своя гнездова територия мъжкият започва да токува. Песента му е много характерна, чува се на голямо разстояние, а звукът е използван за българското наименование на птицата. През май и юни женската прави гнездо в трапчинка сред тревата или посевите и я застила със сухи треви и перца. Снася от 8 до 20 светлокафяви крушовидни яйца, изпъстрени с многобройни тъмнокафяви петна и точки. Те са относително дребни, като дължината им достига 29 – 33 mm. Мъти ги между 15 и 20 дни. Лежи упорито върху яйцата и често става жертва на селскостопанските машини при жътва и косене. В България най-голям процент от гнездата са в есенниците и във фуражните култури до първото им окосяване.

Малките се излюпват добре развити и след излюпването на последното яйце майката ги отвежда настрани от него. След 2 – 3 седмици започват да летят и са напълно самостоятелни. Малките се хранят интензивно и растат много бързо. Те се излюпват с маса 5 – 5,5 g, на 15 – 16 дни са вече около 40 g, а на 50 дни достигат 100 – 120 g. На около 2 месеца вече са с размерите и теглото на възрастните птици. Ако по време на мътене яйцата бъдат унищожени, женската снася отново. Поради това до края на август могат да се срещнат едновременно както яйца, така и нелетящи малки пъдпъдъци. Обикновено гнезди веднъж годишно, но понякога женската може да снесе и втори и дори трети път яйца.

Естествените неприятели на пъдпъдъка са порът, невестулката, сивата врана, свраката, дневните грабливи птици и други. По време на прелет заедно с ятата от пъдпъдъци се придвижват цели групи от сокола орко и малкия ястреб.

Други неприятели на пъдпъдъка са механизацията и химизацията в селското стопанство. Върху броя на птиците неблагоприятно се отразява и промяната в структурата на селскостопанските площи, както и масовият улов с мрежи по време на прелетите. Поради намаляване на числеността му, той е забранен за обстрел в Германия, Холандия, Белгия, Дания и Австрия. В България е разрешен за лов от 15 август до 30 ноември, като годишният отстрел понякога надхвърля 350 000 птици.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Пъдпъдък



Описание

Това е най-дребната ни кокошева птица. Тялото е охристо-кафяво с бели и черни изпъстряния. Мъжкият е с черно петно на подбрадието и кафеникаво-ръждиви гърди с напетнявания, с бяла вежда, а женските са с бяло до жълтеникаво подбрадие. Обикновено се забелязват трудно, тъй като се крият сред тревистата растителност. С къси криле и стремителен полет. Излита рязко при опасност и летят бързо и ниско, като планира малко преди да кацне. Характерно е обаждането на мъжките при токуване - ,,пъд-пъдък", което дава и името му.



Разпространение и численост

Прелетен вид, който обитава Европа, Азия и Африка, но през последните десетилетия видът изчезва от редица райони в северната и западната част от ареала му. Срещал се е повсеместно в цялата страна в подходящи местообитания в равнините и планините, но през последните десетилетия намалява и е изчезнал от някой райони в страната. В нашата страна пъдпъдъкът идва през април-май, а отлита на големи ята в края на август. Пъдпъдъците от най-северните райони започват прелета поединично, а от по-южните се струпват на големи ята, понякога наброяващи хиляди птици, след което отлитат на юг. Най-голямо струпване се наблюдава в района на Крим. Преди отлитането, гнездилите в нашата страна пъдпъдъци, започват да се събират на ята в определени, сравнително постоянни райони. По-късно у нас пристигат гнездилите на север птици. Плътността му в подходящи местообитания варира от 3-12 токуващи мъжки/1км² (Симеонов и кол., 1990). Общата численост на популацията в страна се оценява на 15-35 000 токуващи мъжки (Янков, 2007), а европейската популация се оценява на средно 722 400 (Hagemajier & Blair, 1997).



Гнездене

Полигамен вид. Мъжкият заема територия, в която токува и привлича женските. Най-активно токуват от средата на май до средата на юни. Женските снасят в гнездова трапчинка на земята 7-20 яйца. Мъти само женската в продължение на 15-17 дни. Малките са гнездобегълци.



Местообитание

Обитава открити пространства - предимно тревисти местообитания - ливади, пасища, насаждения с житни култури, люцерна и други. Избягва гористи терени и преовлажнени ливади и пасища.



Хранене

Храни се с разнообразни семена, включително на плевелни растения, различни насекоми и техните ларви, безгръбначни. Използването на инсектициди и хербециди са една от заплахите за вида, както и унищожаването на синурите и обрастванията с плевелни растения, които служат за укритие на птиците при жътва.



Значение

Видът е със стопанско значение, като важен ловен обект. Пъдпъдъкът е сред индикаторните видове в Европа за земеделските земи, но все още няма изяснена тенденция. През последните години данните от МОВП индикират сериозен спад в числеността. Промените в селскостопанските практики и особено ползването на пестициди и премахването на храсти и синури в обработваемите площи оказват влияние на разпространението му. Отглеждането на високостъблени технически култури, включително и енергийни такива не благоприятстват състоянието на вида и водят до изчезването му на места. Според някой експертни мнения ветро-енергийните съоражения също оказват влияние за разпространението му. По време на прелет много загиват от сблъсък с подобни съоражения и електропреносната мрежа. Най-големите заплахи, с които се сблъсква видът в България през идното десетилетие е интензификацията на земеделието и особено навлизането на култури за производство на биогорива като рапицата. В много страни на Европа пъдпъдъкът вече не е обект на лов. През последните години в нашата страна също се наблюдава твърде осезателно намаляване на неговите запаси. Въпреки това, все още е ресурсен вид. Годишният отстрел в нашата страна в отделни години надхвърля 350 хил. птици.

http://bspb.org/monitoring/bg/product-view/2/14.html



Coturnix coturnix - Codorniz común - Galeperra

Hatshepsut

Дърдавец

Ливаден дърдавец


Ливадният дърдавец (Crex crex) е птица от семейство Дърдавцови. Среща се и в България.

На големина е колкото пъдпъдък (130-190 г. и 25-29 см). Възрастните са ръждивокафяви с черни петна и сивосини вежди.

Гърлото им е белезникаво, а гушата и гърдите също са сивосини. По слабините има многобройни, ръждивокафяви, напречни ивици.

Издава рязък звук ,,креррп-креррп" през размножителния си период. Образува гнездови двойки, но само женската поема грижата за малките – покрити с черен пух. Годишно отглеждат две поколения. Храни се с разнообразна храна – насекоми и техните ларви, охлювчета, червеи и семена.

Ливадният дърдавец е прелетен вид – долита през април и отлита през септември. Прелетът извършва поединично, нощем, а през деня се крие в тревата. Зимува в Африка и на остров Мадагаскар.

Обитава предимно обработваеми площи, но се среща и по влажни ливади, предпланински плата и хълмисти райони с тревна растителност. В Централен Балкан ливадният дърдавец е регистриран за първи път през 1998 г. Планинските местообитания не са типични за вида. Все пак той намира спокойствие най-вече в хвойнови храсталаци и високопланински ливади по южните склонове.

Храни се със семена и дребни насекоми.

Периодът на размножаване при този вид настъпва през май до юни месец. Обикновено и най-често женската снася по 8-12 яйца.

Ливадният дърдавец е световно застрашен вид. Включен е в Приложение I на Директивата за птиците. Защитен е от Закона за биологичното разнообразие.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Ливаден дърдавец


Описание:
Дължина на тялото: 22 – 25 см. Размах на крилата: 46 – 53 см
Наподобява пъдпъдъка, но е с по-дълги шия и крака. Оперението е жълто-кафяво, шията и веждата са сиви. Най-често може да се регистрира по обаждането, предимно нощем и рано сутрин.

Храна и местообитания:
Храни се с насекоми, мекотели и семена. Обитава най-често влажни ливади с висока трева, но се среща и в посеви с житни култури и други тревни площи.

Гнездене:
Гнезди на земята. Снася 8 – 12 яйца, има 1 – 2 поколения годишно през периода април-август.

Разпространение в България:
Има петнисто разпространение предимно в Западна и Северна България. По-многоброен е в Западна Стара планина и Софийското поле, Краище и Предбалкана и др.

Миграция и зимуване:
Зимува в Африка. Пролетната миграция е през април, а есенната – през септември-октомври.

Заплахи:
Интензификация на земеделието, прекомерна употреба на пестициди, разораване и застрояване на ливадите, ранно косене (убива малките), бракониерски отстрел.

https://bspb.org/



The corncrake (Crex Crex)

Panzerfaust

Quote from: Hatshepsut on 24 October 2021, 08:57:49
The corncrake (Crex Crex)
Наистина интересен звук издава.