Български Националистически Форум

България и Българите => България => Македония => Topic started by: Hatshepsut on 26 August 2018, 07:42:16

Title: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 26 August 2018, 07:42:16
Що е македонизъм и има ли той почва днес на Балканския полуостров? Историческата псевдо теория "македонизъм" е най-гнусната античовешка, антихристиянска, сърбокоминтерновска хиляда процентова лъжа-помия, представляваща долнопробна смес от най-просташки извращения и фалшификации на българския език и българската история, сервирана с най-див сръбски варваризъм, комунистически идиотизъм и зверски изстъпления и представяща българите в Македония като етнически македонци. Тази идиотска лъжа е сътворена специално от българомразци сърбоко-минтерновци и сталинисти като първи етап от опита за унищожаването чрез сърбизиране на всичко българско в Македония. Поради очевадният й идиотизъм, тази първобитна, богохулна и античовешка теория наложена във Вардарска Македония с нечуван терор и полицейско насилие, намерили своето отражени в над 30 000 зверски убити мирни българи, в над 20 000 абсолютно невинни българи инквизирани в славянскоправославните съброкоминтерновски затвори (само защото са казвали, че са българи), и в безкрай ни кервани от нещастни българи емигранти. Няма човешко измерение преживените от българите в Ма кедония адски мъки, изтезания, гаври и унижения придружени от реки горчиви сълзи и потоци невинна българска кръв.

Брой нямат престъпленията на сърбокоминтерновците във Вардарска Македония - хиляди унищожени български гробища, съборени български паметници, стотици поругани църкви и манастири (заедно с иконите в тях), милиони изгорени български книги. Неизброими са и фалшификациите на цялостното българско културно-историческо и археологическо наследство в Македония.

За голямо съжаление и днес тази гнусна, долнопробна сталинистка сърбокоминтерновска теория-помия се налага в концлагера Македония като държавна политика от една озверяла банда еничари сърбокомунисти, които стигат до краен идиотизъм и кретенизъм с елементарните си кръчмарски обосновки на македонизма. Но още по-голямо съжаление предизвиква факта, че тази стопроцентова лъжа се налага най-безцеремонно във Вардарска Македония пред очите на представителите на всички религии, които уж проповядват мир и човеколюбие, пред очите на хиляди прочути учени, журналисти, политици, дипломати, човекозащитни организации от Европа и целия свят. И всички те не се срамуват да контактуват, даже и да помагат много често на тези съвременни варвари, - налагащи чрез див терор тази фалшива, варварска и сръбско угодна теория - македонизма. А за най-голям позор на всички Велики сили, ЕС и славянската православна Русия, сега от всички етноси в Македония само за българите там не важат никакви международни договори, закони и конвенции за защита на човешките права на малцинствата. И не само това! За капак на всички тези сърбоко-минтерновски простотии, продължават и днес отчаяните опити този див варваризъм - македонизма да се присади и в България чрез една долнопробна шайка човекоподобни отрепки, деградирали пияници, ренегати, отритнати от обществото идиоти и полуидиоти, подбрани такива, които и майка си ще продадат за шише ракия или друго дребно подаяние. За наше най-голямо учудване и безкрайно разочарование, тази варварска антибългарска кретенска т ория - македонизма се поддържа в Съвета на Европа освен от политиците на създателите й Сърбия и Русия, а и от неграмотните или подкупните по някакъв начин, явно корумпирани европейски политици на Дания, Белгия, Холандия, Норвегия, Финландия, Швеция и Швейцария. Интересно какво ли стимулира и обединява тези страни в уродливата им антибългарск омраза и историческа неграмотност? А още по-инт ресно е какви ли основания си е измислила (или изфантазирала) Турция, за да се присъедини към абсолютно неграмотните и явно корумпираните поддръжници на сръбскокоминтерновската историческа помия - македонизма. Какво ли е накарало днешните управници на  Турция, страна която притежава милиарди автентичн документи, че такова двуного млекопитаещо животно - етнически македонец няма нийде на Балканите, да подкрепят отрепките македонисти у нас да регистрират партия?

С цел пресичане на варварските гаври с нашата скъпа Родина България, с нейната хилядолетна история изключителна култура, с цел спиране на варварския терор над българите в концлагера Македония крайно е необходимо сега сите българи заедно, дружно и най-безкомпромисно да се опълчим срещу днешните озверели поддръжници на македонизма, а също така и срещу шайката деградирали човекоподобни отрепки, пропагандиращи тази идиотска фалшификация у нас. И пак сите българи заедно в името на Бога и на бъдещето на прекрасното ни отечество България, следва докрай да се борим със зъби и нокти за окончателното изхвърляне на сърбокоминтерновския варваризъм и сталинизъм - македонизма от настоящето и бъдещето на Вардарска Македония, от цяла Европа и всички страни по земята.

Автор: Никола Григоров
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 26 August 2018, 07:43:01
Това е оригиналътна молбата,с която бащатана Михаил АПОСТОЛОВ от Ново село,Щипско, моли Министъра на войната на Царство България да съдейства за освобождаването на сина му от италиански пленнически лагер. Специално е наблегнато на българските национални чувства, които семейството питае . По-късно Михаил, вече под името МихаjлоАпостолски, ще се превърне в една от основните политически фигури в  СР Македония, страстен българомразец и пропагандатор на македонистката доктрина. Заслужава да се отбележи, че благодарение на постъпки от българска страна Апостолов е освободен от лагера...

This is the original copy of the requestsent by the father of Mihail Apostolov from Novo Selo ( district of Shtip)to the Minister of War of the Bulgarian Kingdom. He requests that his sonbe liberated from an Italian POW camp and emphasizes the sincere Bulgarianfeelings of the family. Later, Mihail (under the name of Mihajlo Apostolski)would become one of the leading political figures in the Socialist Republicof Macedonia, being a passionate Bulgarian-hater and propagator of themacedonist doctrine. It is worth mentioning that due to steps taken bythe Bulgarian government Apostolov was eventually freed from the camp...

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.promacedonia.org%2Fmpr%2Fdocuments%2Fapostolski.jpg&hash=bf69b11dc4295d129c9f85bcfa34b06417519e7c)
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 26 August 2018, 07:43:21
A TRUE PORTRAIT OF KOLISHEV(SKI)

С тази молба Лазар КОЛИШЕВ (познат и като Лазо Колишевски), комунист осъден на смърт от Скопския окръжен съд, моли Н.В. Цар Борис III за помилване. Той пише:
"Син съм на родители българи, чувствал съм се и усещал българин"
Същият, в качеството си на държавен и партиен лидер на СР Македония, ще се превърне в най-отявлен враг на българщината и поддържник на македонистките догми. В крайна сметка, Колишев е помилван от българската власт и Царя...

This is a request written by Lazar Kolishev (later Lazo Kolishevski), a communist sentenced to death by the Circuit Court of Skopje. He begs H.M. King Boris III for mercy, and states emphatically:
"A was born a son to Bulgarian parents; I have always felt as a Bulgarian"
The same person, in his capacity of a governmental and party leader of the Socialist Republic of Macedonia, would become the most articulate enemy of Bulgarianness and upholder of the macedonist dogmas. Eventually, Kolishev was granted a pardon by the Bulgarian authorities and  personally by the King...


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.promacedonia.org%2Fmpr%2Fdocuments%2Fkolishev.jpg&hash=301c363da42a4d639f2e8e3f636271b87e771121)
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 26 August 2018, 07:44:29
ANE SANDANSKI AND IMARO'S LEFT WING

Яне Сандански има много заслуги, но и много грехове. Неговата най-голяма  вина е убийството на членовете на ЦК на ВМОРО Иван Гарванов и Борис Сарафов, което слага началото на братоубийствата в Организацията. Воден от своите големи амбиции,Сандански влиза в конфликт с мнозинството от ВМОРО. Да се твърди все пак, че Яне не се е чувствал българин е несъстоятелно. Ето как той обяснява своя идеал за Свободна Македония в интервю за италианския вестник "Секуло" в Тирана, където се говори за окупацията на Егейска и Вардарска Македония от страна на  Гърция и Сърбия.

"Македонските революционери, които селд дълга и жестока борба с турската тирания доживяха да видят своята мечта - извоювне на свобода на Татковината, не могат да допуснат тя да попадне под сръбско и грцко владение. Те няма да се спрат и пред най-страшните терористически средства, за да реализират съкровената си мечта - свободна българска Македония!"

След Младотурската революция 1908г. Сандански и неговите привърженици основават Народната  федеративна партия (българска секция), която си поставя за цел извоюването на автономия за Македония и Одринско в сътрудничество с останалите народности в тези области (турци, гърци власи, евреи итн.) До края на своето съществуване партията остава чисто българска, тъй като санданистите не успяват да привлекат на своя страна небългарското население.  По-долу са факсимилета от Правилника и Решенията на Учредителния конгрес на НФП. Там ясно е посочено, че член на партията може да бъде всеки българин. Трябва да се има предвид, че други секции на НФП освен българската така и не се създават.
 
Jane Sandanski has a lot of merits, but a number of misdeeds too. His greatest sin is the assassination of Ivan Garvanov and Boris Sarafov, both members of the IMARO's Central Commitee, which initiated the fratricides in the Organization. Led by his excessive ambitions, Sandanski happened to be in conflict with the majority in IMARO. To claim, however, that Jane did not feel himself a Bulgarian  is groundless. Here is how he explains his ideal of a Free Macedonia in an interview for the Italian newspaper Secolo taken in Tirana and concerning the 1912 occupation of Aegean and Vardar Macedonia on behalf of Greece and Serbia:

"The Macedonian revolutionaries, who after a long and ruthless struggle with the Turkish tyranny lived to see their dream - winning their Fatherland's liberty, cannot permit its falling under Serbian and Greek dominance. They will not refrain even from the most formidable terrorist means in order to achieve their most cherished dream - Free Bulgarian Macedonia!"

After the 1908 Young Turks' revolution, Sandanski and his adherents establish the People's Federative Party (Bulgarian section) which undertakes to achieve the autonomy of Macedonia and the district of Adrianople in cooperation with the rest of the nationalities in these regions(Turks, Greeks, Vlachs, Jews etc.). Until the very end of its existence, the party remained purely Bulgarian in its character because it failed to attract the non-Bulgarian populace. Below is the original of the party's Statute and the Constitutive Congress' Resolutions. It is clearly stipulated that every Bulgarian can become a member. It is worth mentioning again that no PFP sections other than the Bulgarian one were constituted.


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.promacedonia.org%2Fmpr%2Fdocuments%2Fsandanisti.jpg&hash=7cf98ef6c1b2c4d3727d1426f30d045609acef46) (https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.promacedonia.org%2Fmpr%2Fdocuments%2Fpravilnik-sandanski.jpg&hash=5c2fde68e8a9a807648a43f5f7abdc82705ddb16)
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 26 August 2018, 07:44:53
АN EXCERPT FROM THE  MEMORANDUM SENT TO THE BULGARIAN GOVERNMENT BY THE ILINDEN UPRISING'S LEADERS

"... Пред вид на критичното и ужасно положение, в което изпадна българското население от Битолския вилает след извършените опустошения и жестокости от турските войски и башибозук ...  пред вид на това , че тук всичко българско рискува да загине и да се затрие без спомен от насилия, глад и настъпващата мизерия, Главният щаб смята за свой дълг да обърне внимание на почитаемото Българско правителство върху гибелните последици за българската нация, ако то не изпълни своя дълг спрямо своите еднородни братя тук по един внушителен начин, което се налага по силата на опасността, заплашваща общобългарската Татковина днес...

Ни едно българско училище не е отворено, нито ще се отвори... Никой не мисли за наука, когато е поставен вън от законите на страната, защото носи името българин...

Поставени начело на народното ни движение тук, ние апелираме към Вас от името на роба Българин да му се притечете на помощ по най-ефикасен начин - чрез война. Вярваме, отгласът е същий у народа в свободна България.

Ожидавайки вашето патротическо вмешателство, приятно ни е да Ви съобщим, че държим на разположение въпръжените ни сили, които сме щадили до сега.

От Главният щаб "

( Дамян ГРУЕВ, Борис САРАФОВ, Атанас ЛОЗАНЧЕВ)
 
Меморандумът е връчен на д-р. Кожухаров, консул на Княжество България в гр.Битоля, който го препраща на правителството в София с доклад N441 от 17 септември 1903г.

Част от текста е публикувана на стр.451 в първия том на книгата "Освободителните борби на Македония" (София, 1933, издание на Илинденската организация), дело на Христо Силянов - един от водачите на ВМРО ,а по-късно един от най-изтъкнатите мемоаристи и историци, пишещи за национално-освободителното движение на българите в Македония и Одринско.
 
" Considering the critical and terrible situation that the Bulgarian population of the Bitola Vilayet found itself in and following the ravages and cruelties done by the Turkish troops and irregulars, ... considering  the fact that everything Bulgarian runs the risk of perishing and disappearing without a trace because of violence, hunger, and the upcoming misery, the Head Quarters finds it to be its obligation to draw the attention of the respected Bulgarian government to the pernicious consequences vis-a-vis the Bulgarian nation, in case the latter does not fulfill its duty  towards its brethren of race here in an imposing fashion which is necessary by virtue of the present ordeal for the common Bulgarian Fatherland...

...Being in command of our people's movement, we appeal to you on behalf of the enslaved Bulgarian to help him in the most effective way - by waging war.We believe that the response of the people in free Bulgaria will be the same.

... No bulgarian school is opened, neither will it be opened... Nobody thinks of education when he is outlawed by the state  because he bears the name Bulgar...
 

Waiting for your patriotic intervention, we are pleased to inform you that we have in our disposition the armed forces we have spared by now.

The Head Quarters of the Ilinden Uprising"

Damian GRUEV, Boris SARAFOV, Atanas LOZANTCHEV

This memorandum was handed to Dr.Kozhuharov, the Bulgarian consul in Bitola, and transmitted by him to the government in Sofia with report N441 from  September 17th, 1903.

A part of the  text is published on p.435 of  Macedonia's Struggle for Liberation (Sofia, 1933, edition of The Ilinden Uprising Veterans' Organization) by Christo SILJANOV - one of the leaders of IMRO and one of the most eminent historians and memoirists that have ever written on the national liberation movement of the Bulgarians in Macedonia and the district of Adrianople.


(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.promacedonia.org%2Fmpr%2Fdocuments%2Fmemorandum.jpg&hash=b1c0c219ed5e2ec43c703cd2d50603d4db18f69e)
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 26 August 2018, 07:45:36
(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.promacedonia.org%2Fmpr%2Fdocuments%2Fmiladinovi.jpg&hash=e7da6f0a5535a822a12d9a9ea50749046211495f)

Названието  "Български народни песни"  достатъчно красноречиво показва, какво е било националното самосъзнание на Константин и Димитър Миладинови, великите български възрожденци от град Струга.  Днес тяхното име се цитира в Скопие като име на македонски национални будители. Интересно е защо техният епохален труд "Български народни песни" там  излиза под всевъзможни заглавия, никога не е претърпял фототипно издание, а оригинално копие на книгата стои в къщата-музей на братята отгърнат, за да не се види заглавната страница.

Що се отнася до съдържанието на  самата книга, ето какво пише Константин Миладинов:

"Песните започнахме да ги събираме от секакви страни на Западна Болгария, т.е. от Македония например от Охрид, Струга, Прилеп, Велес, Костур, Кукуш, Струмица и други места още и от Източна Болгария"

В сборника влизат много песни и от български краища извън Македония ( Софийско, Панагюрско и др.). The name Bulgarian Folksongsis eloquent enough to demonstarte what the national consciousness of Constantine and Dimitar Miladinov was. Today, the name of the great Bulgarian National Revival figures from the town of Struga is oftentimes quoted in Skopje as a name of  pioneers of the  "Macedonian national awakening". It is interesting though why their epoch-making work Bulgarian Folksongs has been constantly edited there under titles of all kinds, has never been edited in its original version, and the authentic copy of the book  found in the  museum of the Miladinovs in Sturga is opened so nobody can see its frontpage.
 
As far as the contents of the book is concerned, this is what Constantine Miladinov himself writes:

"We have begun to gather the songs from various places in Western Bulgaria, i.e.  from Macedonia -the regions of Ohrid, Struga, Prilep, Veles, Kostur, Kukush, Strumica, and other places, from Eastern Bulgaria too."

A considerable number of songs from Bulgarian parts outside Macedonia,  such as the regions of Sofia and Panagjurishte.
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 26 August 2018, 07:46:02
Надписът разказва за строителството на крепостта в Битоля, извършено по заповед на цар Йоан Владислав - последния представител на Самуиловата династия. Този напис дава възможност да уточним за какви са се смятали Самуил, неговите братя и наследниците му, какво царство са управлявали и какво е било населението на това царство.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.promacedonia.org%2Fmpr%2Fdocuments%2Fbitolskinadpis.jpg&hash=223ec26c5dbb220d40c6d59bb2df2e4b0573e73a)

Простичко и ясно, сякаш е предчувствал какви фалшификации ще вършат след години някои "учени", Йоан Владислав гордо заявява, че е "българин родом", че е български цар, че е построил крепостта Битоля за "спасение на българите". Този надпис не може да се види в експозицията на Битолския музей, той е укрит дълбоко в мазето му. The inscription narrates about the construction of Bitola's citadel carried out by King Joan Vladislav - the last member of King Samuel's dynasty. It provides us with an opportunity to settle what nationality Samuel, his brothers and successors considered themselves belonging to, what kind of kingdom they ruled and what the populace of the state was.

Plainly and clearly, as if foreseeing the forgeries  certain "scholars" would later engage in, Joan Vladislav proudly states that he is "a Bulgarian by birth", a Bulgarian king, and that Bitola's citadel was built for "the salvation of the Bulgarians". This inscription cannot be seen in the town museum of Bitola because it is hidden deep in the basement.
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 26 August 2018, 07:46:22
Роден в гр.Банско (Пиринска Македония), Паисий става монах в Света гора през 1745г.  Гръцките и сръбски духовници там често се присмивали на българите, че нямат своя история. По тази причина Паисий се заема с проучването на старите ръкописи  в манастирите на Атон, а също и по други места, които посещава в качеството си на манастирски таксидиот. В 1762г. той завършва своята "История Славяноболгарская". Книгата, бележеща началото на Българското национално възраждане, ще се превърне в своеобразна негова програма, която чертае целите, стоящи пред младата българска нация - изграждане на новобългарска просвета  и култура, постигане на църковна самостоятелност и извоюване на държавна независимост.

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.promacedonia.org%2Fmpr%2Fdocuments%2Fistorijasb.jpg&hash=eaf433f0855141eeb748a36db074e439b4abc85c)

Ето какво пише този достоен син на Македония:

"Но някои не го обичат своя Болгарски род, а се обръщат към чужда култура и чужд  език и не се грижат за своя Болгарски език, но се учат да четат и говорят по гръцки и се срамят да се нарекат Болгари... От целия славянски род първо най-славни са били Болгарите, първо те се нарекли царе, първо те си имали патриарх, първо те се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци просияли от Болгарския род и език..."

"Ти, Болгарино, не се мами, знай своя род и се учи на своя език!" Born in the town of Bansko (Pirin Macedonia), Paisij becomes a monk in Mount Athos in 1745. The Greek and Serbian clergymen there used to deride the Bulgarians by saying the latter did not have history. This was one of the reasons Paisij began to investigate the old manuscripts in Mount Athos and various other places he visited while being a collector of donations. In 1762, he  finished his Slavobulgar History.
This book marked the inception of the Bulgarian National Revival and it contained a program of objectives which the young Bulgarian nation was to attain - a modern culture and education, ecclesiastical autonomy and an independent state.

This is what the great son of Macedonia writes:

" Some, however, do not like their Bulgarian race and convert to a foreign culture and a foreign language. They do not care  about their own Bulgarian tongue, but learn to speak and read Greek, being ashamed to call themselves Bulgars... Out of the entire Slavonic race, the Bulgars used to be the most famous. It was they who first elevated kings, who first had a Patriarch, who first were baptized, who subdued the largest territories. And so, among the Slavonic race, they were  the most powerful and respected; the first Slavonic saints  shined out of the Bulgarian race and language!"
 
"You, Bulgar, do not be enticed! Know thy race and learn in thy tongue!"
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 26 August 2018, 07:51:34
(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.promacedonia.org%2Fmpr%2Fdocuments%2Fsbornik.jpg&hash=4aea23a0baf457bd78332bc3106c806fd4559d68)

Това е факсимиле от  първия том на епохалния труд "Сборник от български народни умотворения" (София, 1891) , съставен от  Кузман Шапкарев . Името на бележития български възрожденец, роден през 1834г.  в Охрид, може да се срещне в не една книга, издадена през последните 50 години в Скопие, където той се смята за един от бащите на новомакедонската национална култура и език. Името на книгата, а заедно с това и цялостното дело на българския просветител и пламенен патриот, свидетелства по превъзходен начин за националните чувства на тази светла личност. This is the original of Kuzman Shapkarev's cornerstone work  Collection of Bulgarian Folklore (Sofia, 1891). The name of the eminent figure of the Bulgarian National Revival, who was born in 1834 in the town of Ohrid, can be encountered in numerous books edited during the last 50 years in Skopje where he is considered one of the modern Macedonian "national culture and language". The book's very name together with the entire life of this Bulgarian man of Enlightenment and ardent patriot certifies, in a superb way, the national  feelings of this  bright personality.
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 26 August 2018, 07:53:13
(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/26/Svidetelstvo_Goce_Delcev.jpg)

Гоце Делчев е преподавал в Ново село, Щипско. Тази снимка е свидетелство от въпросното училище, където ясно се вижда подписът на Гоце и че там се е изучавал само български език.

Diploma from bulgarian school in Shtip,where Goce Delchev work as a Bulgarian language teacher.
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 26 August 2018, 07:53:39
(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.kroraina.com%2Fknigi%2Fbugarash%2Fbginus%2Femid2.jpg&hash=5757abc202a66ca794a3c5a3e6af30791c51baea)
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 26 August 2018, 07:55:51
Стенопис од црквата Свето Благовештение во Прилеп

(https://www.bkks.org/images/blagoveshtenie1.jpg)

(https://www.bkks.org/images/blagoveshtenie2.jpg)

(https://www.bkks.org/images/blagoveshtenie3.jpg)

Стенопис од црквата Свето Благовештение во Прилеп: На првата
фотографија во средина напишано - "Бугарски просветители Св. Кирил и
Св. Методиј", во лево - "Проповед кон бугарскиот народ", во десно
избришан е натписот - "Крштение на Цар Борис I"

Бугарски културен клуб - Скопје

https://www.bkks.org (https://www.bkks.org)
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 26 August 2018, 07:56:27
(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/ac/St.Boris%2C_Prilep.JPG/400px-St.Boris%2C_Prilep.JPG)

Св.цар Борис І - ктиторска икона, 19 в. Църквата "Благовещение Богородично", град Прилеп, Република Македония.
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 26 August 2018, 07:57:03
(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fmedia.snimka.bg%2F4041%2F014337361.jpg&hash=d212561fd2d91f44b90d836ba24bb9223b810fd0)

Дебър, Република Македония.Манастирът "Свети Йоан Предтеча", известен още като Бигорски манастир.

В средата е цар Борис I, преправен на цар Стефан Дечански. Вдясно е цар Иван Шишман, преправен на цар Лазар. Несръчната фалшификация личи от сравнението с лявата фреска на Св. Димитър, чийто оригинален син фон над главата, както и почеркът са по-различни.
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 26 August 2018, 07:57:28
(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3d/Methodius_of_Ohrid_Perivlepta_Stone.JPG/576px-Methodius_of_Ohrid_Perivlepta_Stone.JPG)

 Една от малкото запазени непокътнати старини - свидетелства на българското възраждане в Македония. Надгробната плоча на Охридския митрополит Методий (Щерев). Живял е от 1866 до 1909 г. За него дори хронистът на Църквата свещеник д-р Янко Димов (+) беше писал единствено "...митрополитства 12 години. Не са открити данни и свидетелства за характера на дейността му. Умира на път за Св. Синод в Солун. Митрополит Методий завещава на Св. Синод 130 361 лева"... Наистина жалко, че не се знае повече за този архиерей.

Надписът на надгробната плоча в двора на църквата Света Богородица Перивлепта е на книжовен български език и гласи
"Бъдете готови защото в който час не мислите Син Человечески ще дойде" Матея 24:44
Охридски митрополит Методий, починал ненадейно на 10 декемврий 1909 г. в гр. Солун
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 26 August 2018, 07:57:47
(https://i.postimg.cc/yY8N3js4/nzografski1.jpg)

http://www.promacedonia.org/bugarash/prerodbenici/nzografski/nzografski.html
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 26 August 2018, 07:58:53
Македонизмът продължава да обслужва сръбски интереси Македонизмът започва с намерението да бъде променено народностното име на част от българите - от "българи" на "македонци". Макар и свързан с определена географска област - Македония, той е насочен само към българския етнос в нея и няма претенции към останалите. Следователно, този акт не е опит да се изгради една нова нация от различните етноси в тази област посредством обединяването им под едно име, каквато е, примерно, причината да съществуват националните имена "белгиец" или "швейцарец". Според македонизма, българите в географската област Македония представляват отделен народ със своя собствена история и традиции, отличаващи ги от всички съседни народи.

Дори само това е достатъчно, за да се отнесем с подозрение към мотивите на това начинание. И наистина, причините за появата на македонизма, неговата рождена дата, както и неговите автори - Сърбия и Русия, по-късно СССР, са добре известни и няма нужда да ги повтаряме. Ще отбележим само някои негови фундаментални недостатъци: той не е инициатива на местното българско население, наложен е отвън със сила и дори териториалната основа на неговите искания страда от значителна неопределеност.

ОБЛАСТТА МАКЕДОНИЯ

Първият въпрос, който следва да се постави, ако се отнесем сериозно към исканията на македонизма, е за неговият критерий. Какви са признаците, по които трябва да установим кои българи трябва да наречем "македонци" и кои могат да продължат да се наричат със старото си име? Теоретиците на македонизма не дават пряк отговор на този въпрос, но косвено можем да съдим, че македонци трябва да са българите, живеещи в географската област Македония. Това, на свой ред, налага да изясним какво разбираме под това име и с каква територия можем да го свържем.

Когато говорим за древна Македония, обикновено си представяме старата македонска държава от времето на Филип нататък. Но ако трябва да я свържем с определена територия, най-често имаме предвид територията на римската провинция Македония. Това е така, защото македонската държава няма постоянни граници: в продължение на два века тя пулсира от малка област около днешния Солун до границите на Индия и обратно на Балканския полуостров. Едва завладяването й от Рим век и половина преди Христа я затваря в някакви сравнително постоянни граници като римска провинция.

След разпадането на Западната Римска империя и пълната промяна на етническия облик на Балканския полуостров името Македония заглъхва. По време на Първата и Втората българска държава то не се среща нито в документите на официалната администрация, нито в народните апокрифи. Запазено е единствено във византийската терминология като архаизъм и без връзка с първоначалната му територия - което е обичайна практика във Византия. Известно време то се използува като административно име на областта около Одрин. Когато турците унищожават Византия името Македония изчезва от полуострова. То продължава да живее единствено в съзнанието на малцина образовани западноевропейци, познавачи на античността.

Името Македония, както и това на Тракия, биват извадени на бял свят отново по време на гръцкото възраждане и по гръцка инициатива, като израз на мечтите за Велика Гърция. Както знаем, през късната Античност тези провинции са предимно елинизирани и бележат северната граница на разпространение на старогръцкия език. Българите, по това време отворени за всичко ново и непознато, също възприемат тези имена. В подкрепа на твърдението за гръцка, а не българска инициатива при възстановяването на името Македония говори и фактът, че името на третата римска провинция в българските земи - Мизия, която е била романизирана и, следователно, извън историческите сънища на "новите елини", не е извадено от забравата. Едва в по-ново време, от стремеж към историческа симетрия, самите българи го използуват, за да конструират троицата "Мизия, Тракия и Македония", но то никога не добива същата популярност. Дори Коминтерна, обявявайки създаването на новите етноси "македонци" и "тракийци" не се сеща да прогласи и "мизийски" етнос в България.

По ирония на историята, тази гръцка идея по-късно изиграва лоша шега на самите гърци. Днес те попадат в собствения си капан, заложен навремето като историческа претенция към областта Македония, защото се оказва, че и други претендират за същото название, и то не като историческо наследство, а с много по-сериозна заявка - като име на държава. Нещо, което за сетен път показва колко опасно може да бъде използуването на историята за политически цели.

Веднъж възкресено, името Македония неизбежно изисква да бъде свързано с определена територия. Старата римска провинция с това име вече не върши работа - едно, защото това не отговаря на целите на мнозина, второ - защото нейните граници не са известни с точност, и най-важното - административните римски граници в политиката днес нямат никаква друга, освен сантиментална стойност.

Така, не по някаква официална договореност, а в резултат на разнородни обстоятелства, за територия на областта Македония се приема централната част от полуострова, разделена между Гърция, България и Сърбия в резултат на Балканските войни. Нейните граници са определени на различен принцип. За южната и източната той е географски - Бяло море и реките Бистрица и Места. За западната й граница - условно етнически: това е границата между българи и албанци. Но тази етническа граница не е линия - съществува обширна област със смесено население. Затова за такава се приема източната политическа граница на Албания. Северната й граница пък е старата граница на Османската империя до 1912, която е определена по всякакъв друг, но не и етнически признак.

Виждаме, следователно, че това, което разбираме географски под съвременна Македония е резултат на компромиси и случайни събития. Характерът на тази област може да се определи по-скоро като политически, отколкото като исторически обусловен. Тя не е и етнически еднородна. Българското население в нея обитава територията на север от приблизителната линия Хрупища - Солун - Драма. От етнографско гледище това население също не е единно - достатъчно е да кажем, че ятовата граница минава през тази област.

Това сравнително дълго изложение беше необходимо, за да покажем доколко териториалният критерий на македонизма също има случаен характер. Не можем и да очакваме друго от една доктрина, появила се по политически причини по решение на Коминтерна през 1934 и бързо възприета като заобиколен ход за сърбизация на българското население в окупираната от Югославия част от Македония.

МАКЕДОНСКИЯТ "НАЦИОНАЛИЗЪМ"

Въпреки това, днес виждаме значителна част от населението на Република Македония да се определя като "македонско" по народност. За да обясним това събитие, трябва да познаваме обстановката на терор и асимилация, на която е подложено населението на Сръбска Македония между двете световни войни. Както казва Михаил Огнянов: "сред комунизираната младеж в Македония под сръбска власт тя (идеята на Коминтерна за македонска нация - б.а.) беше приета най-силно не толкова от вярност към комунизма, колкото като средство за противопоставяне на директната сърбизация".

Възможността за директна сърбизация изчезна с разгрома на Югославия през 1941. Затова в титова Югославия македонизацията беше официално подкрепена. Както продължава същият автор: "...тази идея изпълни две противоречиви роли: от една страна, запази македонската република от пълна сърбизация, от друга - спомогна за инфилтрирането на Македония със сърбоманство".

Няма да се спираме подробно върху механизма, с който беше наложен македонизма в Република Македония. Ще отбележим само, че той се опираше на политиката на моркова и тоягата, провеждана под ръководството на югославската комунистическа партия. За нас е важен фактът, че днес виждаме много хора в тази република, които се наричат македонци. И това предизвиква следващият ни въпрос: какво трябва да бъде нашето (сиреч, на останалите българи) отношение към това?

Единственото приемливо отношение, и въобще, поведение в този случай може да бъде само основаното на човешките права. Всеки човек има правото да си избере такова име, както лично, така и народностно, каквото поиска. Лице, именуващо се примерно Благой Стоянов може да промени името си на Хайле Селасие Втори, и след като изпълни необходимите административни формалности, той ще се казва така, без дори да е длъжен да дава обяснения за мотивите си.

При преброяването на населението през 1990 някои хора в Якоруда и околностите, водени от някакви свои съображения, на въпроса "народност" бяха отговорили "ескимоси". Те имаха право да сторят това, и в официалните документи от преброяването вероятно са били посочени именно като такива. Ако това право им беше отказано, несъмнено и Българският хелзинкски комитет би издигнал глас в тяхна защита.

Но - и това "но" е съществено - това право не води до други права, или казано на правен език, новото име не поражда нови права. В частност, то не задължава околните да ги приемат наистина като такива. Не дава право на преименувалите се да искат от други да сторят същото. Не им дава правото да настояват местният им говор, ако има такъв, да се нарича "ескимоски". Нито да искат от държавата да им осигури учебници и радиопредавания на ескимоски език, както и безмитен внос на анораци и китова мас от Гренландия.

Ако те и техните потомци продължат да се наричат ескимоси, след едно-две поколения може да се говори за тяхната история. В енциклопедиите тя би започвала примерно така:

"Български ескимоси (да не се бъркат със северните такива!) съществуват от 1990, когато част от местното население се самоназовава с това име".

И това ще е единствената формулировка, която отговаря на историческата истина.

Такова трябва да бъде и отношението ни към българите в Македония. Ако някой от тях реши да се нарича "македонец", ние трябва да уважаваме това негово решение. Доколкото той живее в собствена държава, трябва да признаем и нея. Но също така ние трябва да се отнасяме с уважение и към останалата част от историческата истина.

Случаите на съзнателна етнотомия, т.е., действия като описаното, на практика са изключително редки по една съществена причина: загубата на идентичност, до което води това. Човешката идентичност, или отговорът на въпроса: "какво съм аз" е в основата на човешката същност. Националната идентичност е нейна важна съставна част. Нейната загуба е непоносима и за силата на изпитваното страдание можем да съдим по жертвите, които индивидът е готов да понесе, за да я запази. Можем само да си представяме какво са преживели някои българи в Македония, за да се откажат от националната си идентичност. Към тях трябва да се отнасяме като към жертви на тежка политическа репресия, понесена в угода на чужди интереси.

ПОСЛЕДСТВИЯТА

Отказът от национална идентичност, както видяхме, има тежки последствия. Особено тежки са те в описания случай - когато това става в полза на несъществуваща националност. Когато индивидът емигрира и се натурализира в друга национална държава, той просто сменя националността си и ползува ,,услугите" на новата си такава. Когато се присъедини към някоя измислена, ескимоска или македонска, народност, той също се отказва от миналото си, но започва да гради новата си национална идентичност от нулата.

Това е мъчителен процес. Никой не би искал учебниците му по история да започват с думите: ,,македонската нация се създава през април 1934 по решение на Коминтерна". Което, освен всичко останало, ще бъде и формална лъжа - всички знаем по чие нареждане е вземал решенията си Коминтерна.

Затова е разбираемо желанието на обявилите се за македонци да ,,произведат" някаква своя история - по пътя на митотворчеството и "заемането на история" от своите съседи. Има един относително почтен начин за ,,създаването" на собствена история. Това е преобразуването на регионалната история в национална. Определението ,,относително" дори би отпаднало, ако не се скрива обстоятелството, че тази история е обща с българската до момента на появата или приемането на македонизма. Така, при един почтен подход към историята, македонската такава би трябвало да започва дори не от 1934, а някъде от 1944 година - защото в предходното десетилетие тя е само партийна, не и национална.

Не по този път върви днешната македонска историография. При ,,усвояването" на факти от чуждата история тя проявява специфична избирателност.

Илинденското въстание, например, е обявено за връх на македонската национална самоизява. Но за едно друго въстание - Охридското от 1913, в нея не се споменава. От военна гледна точка то е по-мащабна проява от Илинденското. Фактически то е война между ВМРО и Сръбското кралство. Пленени са цели сръбски полкове, Сърбия е принудена да обяви мобилизация, а българи и албанци воюват заедно срещу общия враг - пример, който би могъл да е обединително звено в съвременната македонска държава. За оскъдната македонска история това въстание е цяло богатство. Но Охридското въстание, за разлика от Илинденското е насочено срещу сръбските интереси - и за него не се говори.

Или да вземем друг пример - 11 Македонска дивизия, действувала през Първата световна война. Не само войниците, но и командният състав в нея са емигранти от Македония - генерал Златарев от Охрид, полковниците Дървингов от Кукуш, Протогеров от Охрид, Кюркчиев от Прилеп, известният подполковник Дрангов от Скопие. Макар да се нарича дивизия, тя има под знамената си към 35 хиляди души - повече от днешната македонска армия. Тази дивизия се е сражавала за освобождаването на Македония. Тя спокойно би могла да се смята за първата редовна македонска войска, ако по някаква причина Македоно-одринското опълчение не се приеме за такава - също както Българското опълчение се смята за родоначалник на Българската армия. Но тя е освобождавала Македония от сръбска власт.

Подобни примери изобилствуват. Българският цар Самуил, например, е ,,помакедончен" и обявен за македонски владетел - вероятно защото столицата му се намира в географската област Македония. Но тази чест е отказана на Вълкашин и брат му Углеша, макар те да отговарят на същия критерий. Защо ли? Единственото обяснение е, че те са били васали на сръбския крал и това би била посегателство върху сръбската история. Техният наследник Крали Марко също би могъл да стане ,,македонски" владетел. Но освен, че е герой на българския фолклор, той е и част от сръбския.

Оттук можем да изведем два основни закона на македонизма: 1. За ,,македонски" се признават само факти от българската история, като същевременно се отрича всякаква връзка между ,,българско" и ,,македонско" и 2. При това грижливо се внимава да не се накърнят сръбската история и сръбските интереси.

В тях няма нищо учудващо, като знаем къде и защо е създаден той.

Това е причината в бедната на факти македонска история да се премълчават цели периоди - например, съпротивата срещу трите десетилетия сръбска окупация, която окупация си е чист колониализъм. Мара Бунева, македонската Шарлота Корде, убила палачът на Скопие - Прелич, би била национална героиня в една държава, създадена при други обстоятелства. Вместо това паметникът й в Скопие бива системно разрушаван. Затова пък върху трите години българско управление е изградена цяла епопея - въпреки, че съпротивата срещу него не е на национална, а на чисто партийна основа.

Всичко това показва, че македонизмът си остава оръдие на сръбските интереси. Въпреки, че целите, които той е обслужвал, отдавна не съществуват - нито Македония вече е сръбска, нито българите в нея би трябвало да се страхуват да се нарекат такива - той продължава да мърда и пухти като стар парен локомотив. Парадоксално е, че за поддържане на македонска национална идентичност днес се използува такъв морално остарял и предназначен за други цели инструмент.

В интерес на истината, днес се наблюдават опити да се излезе от рамките на чистия сърбомакедонизъм. ,,Помакедончването" на Александър Македонски е (засега?) единственият пример. Той не принадлежи на българската история и това е нарушение на споменатата по-горе точка първа. Единственото основание за претенциите към него е определението ,,македонски" към името му. Но това ни изправя пред редица нови положения. Защо, например, не се предявяват претенции на същата основа към византийския император Василий I Македонец, както и към цялата основана от него Македонска династия? Това би дало така необходимата приемственост на македонското съществуване през средните векове. От друга страна, представител на тази династия е и Василий II, наречен Българоубиец. Това обърква нещата и замирисва на интелектуална шизофрения.

Затова радетелите на македонизма предпочитат да се придържат към ,,класическата" му сръбска форма, вероятно водени от принципа ,,Dura lex, sed lex". И в двата случая, обаче, това води до криза на идентичността у населението на Македония от български произход, последствията от която са ужасяващи и необозрими. Можем да ги обобщим с думите на Едмънд Бърк, казани по съвсем друг повод, но изцяло приложими към днешното положение в Република Македония:

,,Хората, които не обръщат поглед към предците си никога не ще помислят за своето потомство" 

http://bg-history.info (http://bg-history.info)
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 26 August 2018, 08:02:00
(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fwww.svetistephan.com%2Fimages%2F33.jpg&hash=b64b3c36174fdb1840e1652203d35f2f1818727d)

 ,,Свети Димитър" е български православен храм в Истанбул, Турция.
Храмът е построен през 1921 година в парка с българските гробища в цариградския квартал Ферекьой. Парите за построяването на църквата са дадени от българския търговец от Загоричани, Костурско Димитър Спиров, а иконите и стенописите са изрисувани от художника Пандо Сеферов. Църквата е наречена ,,Свети Димитър" в прослава на небесния покровител на ктитора Димитър Спиров. Над притвора на църквата има надпис:
,,Храмъ Св. в. м. Димитри Мироточивий
е съграденъ въ лето Господне 1921
следъ Рождество Христово
съ средствата и предстоянието на родолюбивия
Димитъръ Г. Спировъ
родомъ отъ Загоричени Костурско Македония
въ паметъ и веченъ споменъ на убитите
на 25 мартъ 1905 г.
63 българи въ родното имъ с.Загоричени..."
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 26 August 2018, 08:02:09
Списък на български военни дейци (капитани,
офицери, генерали) родени в Македония и взели участие във войните за
освобождение и обединение на българския народ : Руско-турска ,
Сръбско-българска, Балканска, Междусъюзническа и Първа Световна, Втора
Световна войни, както и в Илинденско-Преображенското въстание. Повечето
от посочените тук военни дейци са завършили български военни школи и са
били част от или начело на българската армия.

http://www.promacedonia.org/ks/ks_4.html
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 26 August 2018, 08:02:33
(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/93/St_Demetrius_Church_plaque.jpg/800px-St_Demetrius_Church_plaque.jpg)

Надпис от черквата ,,Свети Димитър" в Скопие:
,,На прависе сия гробница съ пожертвование отъ православните българи въ 1864 л. мартъ 1-ий, Скопие"


Малко интересна информация за плочата: Свалена е от черквата през 1963 от югославските комунисти-македонисти. През 2000 година обаче е намерена захвърлена и затрупана зад черквата (Истината рано или късно излиза наяве).
Друг интересен факт: през 1917 там е погребан един от най-великите български военни раждали се някога- полковник Борис Дрангов (родом от Скопие). По-късно обаче сръбските власти преместват костите му на градското гробище.
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 26 August 2018, 08:02:51
(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fsamoistina.at.ua%2F2%2Fmake%2Fvoden.jpg&hash=ef694bf86c51ed0c18758ebedae66697596a9400)

"В самодържавния град (самовластната крепост) Воден, аз, Самоил в Христа верен цар на българите и римляните (ромеите), от Бога издигнат за самодържец на всички страни (области) от Долна Рашка до Македония, Тесалия и Елада, внук на Шишман Стари, кавган на Търново, сътворих тук дом, в света започнат бе при Йеремия, най-видният християнин от Мелник. Прави се заради греховете и за спасението на българите от Сатаната проклет, който от Цариград произлиза. Завърши се този храм в четиринайстата година на моето царуване с помощта на Гаврил, пастир (духовен водач) на черноризците (монасите) наричан. Написа(х) се в годината 6497 от сътворението на света, индикт пети."
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 26 August 2018, 08:03:24
(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2b/Hristo-Makedonski-Ruse-1869.jpg/367px-Hristo-Makedonski-Ruse-1869.jpg)

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6b/Hristo-Makedonski.jpg/536px-Hristo-Makedonski.jpg)

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b6/Hristo-Makedonski-Zapiski.JPG/403px-Hristo-Makedonski-Zapiski.JPG)

Христо Николов Македонски, известен и като Христо Македончето е български хайдутин и революционер от национално-освободителното движение във втората половина на 19 век.

Христо Македонски е роден през 1835 г. в село Горни Тодорак, Кукушко (днес Ано Теодораки, Гърция). Учи в гръцкото училище в родното си село и се занимава се с търговия. Заедно с другаря си Манол Наков става хайдутин в четата на Стоимен войвода, действаща в Малешево. През 1862 година влиза в Първата българска легия на Георги Раковски в Белград и се сражава с турците при бомбардирането града. След разпускането на легията заминава за Румъния. В 1864 - 1865 година е начело на малка чета, която по поръчение на Раковски обикаля българските земи. По-късно, в периода 1867-1868 взема участие и във Втората българска легия, като след като тя е разпусната през пролетта на 1868 година, преминава в Румъния.

По-късно същата година се присъединява към четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, където след смъртта на последният той е избран за знаменосец. След разбиването им близо до Шипка, Македонски с още двама четници успяват да избегнат турските потерии и преминат почти незабелязано през Габрово, Сопот, Самоков, Рилски Манастир и Мелник към атонският полуостров, където намират убежище в Зографския манастир. На пролетта 1869 години, с помощта на игумена на манастира тримата, заминават през Цариград за Одеса. Оттам Македонски отново се прехвърля в Румъния. За да се защити от арестуване и предаване на турските власти приема имената Христа Николич и Христаки Николау и работи при Стефан Берон. Участва в революционната дейност на българскста емигиция и в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание.

В Сръбско-турската война от 1876 година е войвода на български доброволци.

Умира в Русе в 1916 година.

Христо Македонски е прототип на Македонски, главния герой на повестта на Иван Вазов ,,Немили-недраги".
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 26 August 2018, 08:03:57
манастира "Св. Георги" в Неготино една българска чешма. На нея се чете,  "за слава на България със съдействието на игумена йеромонах Григорий, построил Арсо В. Бранков от гр. Червен бряг - 7.VІІІ.1944 г." Очевидно родоотсъпниците доста са се потрудили за да заличат надписа "за слава на България".

(https://bg-nacionalisti.org/BNF/proxy.php?request=http%3A%2F%2Fgeorgiev.blog.bg%2Fphotos%2F19986%2Foriginal%2F5%284%29.jpg&hash=d06416cfc996705c8ebaa906d69ab09d9c1d2445)
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 26 August 2018, 08:05:23
The seals of MPO

My Blog with thousands of documents abot the history of the Macedonian Bulgarians:


http://macedoniandocuments.blogspot.com/2009/02/goce-delchev.html (http://macedoniandocuments.blogspot.com/2009/02/goce-delchev.html)

More documents about Macedonia:

http://macedonia-history.blogspot.com/ (http://macedonia-history.blogspot.com/)
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 26 August 2018, 08:06:30
Македонската народна банка е основана през март 1929 година от Националния комитет на македонските братства в България. Дейността ѝ започва с 20 милиона лева дялов капитал. Банката започва да функционира на 26 юни 1929 година. Седалището на банката е в София, а в 1930 година са открити клонове и в Свети Врач, Петрич, Неврокоп и Горна Джумая. Банката кредитира по-едрите търговци, индустриалци и занаятчии. В 1930 година капиталът ѝ е удвоен на 40 милиона лева.

https://bg.wikipedia.org/ (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0)

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4a/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0_500_%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0.jpg/800px-%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0_500_%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0.jpg)

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/8d/Promisary_note_of_Macedonia_bank_1937.JPG)
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 26 August 2018, 08:06:58
Акад. Иван Катарджиев, един от иделозите на македонизма- първото име на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) е Български Македоно-Одрински революционни комитети (БМОРК) На 11. 03. 2011 г. в предаването ,,Каде оди Македониja" с водещ Васко Ефтов, бяха споделени два факта, които разбуниха духовете в Македония.
Първия факт бе, че първото име на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) е Български Македоно-Одрински революционни комитети (БМОРК). Лично акад. Иван Катарджиев, един от иделозите на македонизма призна факта, че ВМРО е основана от хора, които са се чувствали българи и че първото име на организацията е БМОРК.

Втория неоспорим факт посочен от Гюнер Исмаил, бивш министър на културата в Македония (5 септември 1992 — 20 декември 1994), че Македония е създадена от комунистите.

 http://vardarskamakedonija.blogspot.com/2011/03/blog-post.html (http://vardarskamakedonija.blogspot.com/2011/03/blog-post.html)
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 26 August 2018, 08:07:16
"DANICA" е Хърватски независен вестник. В броя си от Септември 1950 коментират Македонския въпрос....

-"Македонците са Българи,под србско-югословенски диктат ,наричани първо "сърби",по късно "югословени",а сега "македонци",и ако в етнографски смисъл не съществува македонски народ,а само македонски Българи,македонски Албанци,македонски Турци и т.н. В Гърция македонските Българи ги нарекоха "Българско говорящи Гърци"!"
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 26 August 2018, 08:07:40
"Кои са македонците?" - писмо на английски археолог до вестник "Таймс"

(https://www.bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2016/09/arter-658x439.jpg)

В края на XIX Балканите са популярна дестинация за пътешественици от цяла Западна Европа. Независимо дали са учени, филантропи или пък просто авантюристи, всички те прекарват голяма част от личния си и професионален живот в служба на държавите от полуострова.
Артър Ж. Евънс е един от тези хора. Той е бележит английски археолог и етнограф, добър познавач на Балканите. Продължител е на делото на известния със своите находки в Мала Азия и по-точно – античната Троя – Хайнрих Шлиман. Като член на Британската мисия за подпомагане на пострадалото население в Македония след Илинденското въстание, Евънс сам е участвал на място в разпределението на помощите.
Писмото, което ще прочетете в следващите редове, е дело на английския археолог и е адресирано до в. ,,Таймс". Датата на неговото изпращане е 30 септември 1903 година, а заглавието му е многозначително –  ,,Кои са македонците?". В него обаче, авторът далеч по-еднозначно излага своето становище за областта Македония (бел. ред. – намираща се по това време в Османската империя) и нейното население – тема, която и до днес предизвиква остри противоречия в междудържавните отношения на Балканите.
Винаги сме твърдели, че историята, пресъздадена от съвременниците ѝ чрез писма, речи или документи, често се оказва най-автентична, тъй като не е пречупена през призмата на времето и позволява на съвременния човек да направи информиран избор в какво да вярва. Желаем Ви приятно четене!

,,Нека да започна с поправката на една почти всеобща заблуда. Там няма ,,македонци". Там са българи. Там има румънци – останки от латиноговорещите жители на римо-илирийските провинции, които още се намират в планинската верига на Пинд и в съседните градове. Там има гърци, вкл. повече или по-малко изкуствено елинизирани румънци. Там има ,,турци", вкл. мохамедани-българи, и някои истински турски села по Вардардаската долина, представляващи население, по-ранно от отоманското завоевание. Там има една примес от шкипетари или албанци към западните и северните краища. Накрая, там има едно голямо испански говорещо еврейско население в Солун. Но там няма ,,македонци".
Фактът е, че дори в тази страна, и то при зинтерсованите усилия да се скрие истинското положение, голямото надмощие на българския елемент е само непълно признавано. Аз мога само да кажа, и то от мое лично наблюдение след проучване почти на цялата вътрешност на областта, че вън от тесния пояс, вече споменат, и някои малки градски центрове, практически цялата маса от население е славянска, говореща характерно български диалекти.
Българските говори, като например поставянето на члена след думата, се простират дори до Скопския район, понякога претендиран от сърбите, на които истинската реч започва само че северно от Шар планина. Където пък гръцкият елемент при някои малки градове, като Костур например, е в мнозинство, той пък е превишен от многобройните български села наоколо.
Това голямо надмощие на български елемент е един основен фактор в днешното положение, който е бил много скриван от статистики, съставени от гръцки източници. Обикновено много несъвършена представа се създава от чужденци и дори от консули, чието запознаване с Македония се ограничава главно до градове като Солун или Битоля."

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=76359
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 26 December 2019, 06:29:36
Камъкът на страха - За Битолския надпис

https://www.youtube.com/watch?v=bZ7TBBlNJG8

Битолският надпис (съдържание) / The Bitola Inscription (text)

https://www.youtube.com/watch?v=NnjQMQQfjYI
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 06 November 2020, 06:34:58
Преди 60 години: Учен от Скопие разкрива, че сръбската пропаганда за македонизма тръгва при Съединението

(https://inews.bg/pictures/2256850_375_282_4x3.jpg)

Посланик на Белград в Османската империя създал първата стратегия за промиване на мозици в Македония срещу България

https://inews.bg/ (https://inews.bg/%D0%A1%D0%B2%D1%8F%D1%82/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8-80-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%A3%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%BE%D1%82-%D0%A1%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D1%87%D0%B5-%D1%81%D1%80%D1%8A%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0-%D1%82%D1%80%D1%8A%D0%B3%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8-_l.a_c.371_i.657072.html)

През 1960 г. в Скопие македонският историк д-р Климент Джамбазовски за първи път разкрива, че сръбският дипломат Стоян Новакович е бащата на македонизма. Дотогава научната общественост по света не подозира, че има документи разкриващи подробно целите и смисъла на македонизма. Благодарение на Джамбазовски става ясно, че основоположник на идеологията на македонизма е Стоян Новакович – сръбски политик от втората половина на XIX и началото на ХХ век.

По онова време д-р Климент Джамбазовски работи в Института за национална история в Скопие, на който директор е днес проф. Драги Георгиев, съпредседател на Смесената българо-македонската комисия, предаде репортер на БГНЕС.

В труда си "Културно-обществените връзки на македонците със Сърбия през XIX век" Джамбазовски подробно описва как през август 1885 г. в писмо Стоян Новакович – по това време посланик на Кралство Сърбия в Османската империя – информира министър-председателя Милутин Гарашанин, че е извършена необходимата подготовка за издаването на сръбски вестник в Цариград с името "Вардар". Материалите, които изданието ще публикува, ще бъдат в полза на сръбската пропаганда в Османската империя и трябва да следват определена позиция спрямо балканските народи и Великите сили.

Спрямо Гърция и гръцкия печат трябва да се демонстрират приятелски отношения, докато с българския трябва да се води полемика, но такава, че да се види, "че ние сме по-силни и по-културни". По отношение на Русия позицията на вестника следва да бъде пасивна, докато към Турция трябва да бъде демонстрирана лоялност, пише в писмото си Новакович.

За целта на сръбската пропаганда през август 1886 г. е взето решение в Цариград да бъде създадено дружеството "Сърбо-македонци", чиято основна задача е да събере около себе си всички противници на България в Османската империя, за да потисне българското влияние в Македония и "да се запази народността на сърбо-македонския народ".

Решено е да се издейства от Високата порта разрешение за издаване на вестник "на чист македонски език" – "Македонски вестник", който да изпълнява следната програма:

В политически аспект винаги да защитава интересите на Османската империя, да повдигне църковния въпрос за отказване на македонците от българския екзарх, да търсят Охридската архиепископия, която е зависима от Цариградската патриаршия, и към нея да бъдат привлечени всички македонски епархии.

"На македонския народ да му се внушава сръбски дух, да му се доказва, че не са българи и с българите вече нямат никакви връзки, че българите са врагове на македонския народ. Да се грижи за своите национални характеристики, език и обичаи. Да развива енергична пропаганда за изолиране на българските владици и учители от Македония и на тяхно място да се доведат владици и учители родом от Македония, но възпитани в сръбски дух".

Дружеството е трябвало да изпълнява и задачи във филологически аспект: "Да се пише на чисто македонски език, но тъй като македонският език не е литературен, да се изхвърлят всички български изрази и да се въведат сръбски. Като най-подходяща за македонския език да се вземе сръбската азбука и при писане да се спазва сръбската граматика."

Редакцията на вестника има и допълнителна задача да напише на македонски език книжки за основните училища и в срок от една година да ги отпечата в Цариград. Ръкописите им трябва да бъдат одобрени от сръбския посланик в Цариград, а отпечатването им да става за сметка на сръбската държава.

С изпращането му като сръбски посланик в Цариград Стоян Новакович поставя много активно въпроса за печатането на сръбски учебници за сръбските училища в Османската империя. След направено от негова страна предложение в началото на 1888 г. Белград взема решение да се започне с подготовката за отпечатване на сръбски учебници в Цариград.

Идеята на Новакович е първият учебник да бъде "Македонски буквар" на македонски език, който "да бъде подготвен специално за разпространяване на сръбската писменост и сръбския език в Македония, както и за разширяването на сръбското влияние там.

"В тази връзка ми се струва, че е най-необходимо да бъде съставен един специален буквар на македонски диалект за Македония. В този буквар би трябвало да се обединят македонският и сръбският буквари, като македонският да бъде две трети, а сръбският – една трета. Букварът трябва да бъде написан в съответствие със сръбския правопис с необходимото внимание за правилна транскрипция на македонски диалект", пише Новакович.

Полученото от турската цензура разрешение за издаването на учебника предоставило допълнителна възможност на Новакович да развие пред сръбския министър на просветата своите идеи за новата фаза на работата на сръбската пропаганда срещу българската Екзархия и все по-голямото ѝ влияние в Македония.

Според него, българската идея е пуснала дълбоко корени в Македония, която не може да бъде разклатена само от сръбската идея.

"Понеже българската идея е хванала дълбоки корени в Македония, аз смятам, че е невъзможно да бъде разколебана, като бъде изтласкана само от сръбската идея. Обезпокоен съм, че тази идея не би била в състояние самостоятелно да се противопостави и потисне българската идея и поради това сръбската идея се нуждае от някакъв съюзник, който би бил против българизма и който съдържа в себе си елементи, които засягат дълбоко народните чувства и биха го откъснали от българизма", пише тогавашният сръбски посланик в Цариград Стоян Новакович до министъра на просветата д-р Владан Джорджевич.

"Този съюзник аз го виждам в македонизма или в някои мъдро очертани граници, разработване на македонския диалект и на македонска идентичност", предлага идеологът на македонизма. "С никого българите не могат да стигнат до по-непримиримо положение, отколкото с македонизма", убеден е Новакович. Той започва да работи още по-усърдно върху издаването на македонски буквар, който излиза от печат на 18 май 1889 г.

След издаването му се подготвя и първата читанка за основните училища в Македония на македонски диалект, отпечатана и разпространена в началото на 1890 г.
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 20 November 2020, 19:41:28
Македонистки признанија: Драги Ѓоргиев – македонската нација е изградена со историски фалсификати

Македонисткиот историчар од Струмица – Драги Ѓоргиев коj е и председател на Македонско-бугарската мешовита комисија за историски и образовни прашања со признание дека современната македонска нациjа е изградена на база историски фалсификати врз бугарите од Македониjа.

https://www.youtube.com/watch?v=3iLjuh6btWE


Македонистки признаниjа: Мирослав Грчев – Македонската држава и нација се измислени во Југославија

Мирослав Гърчев от Скопие, Вардарска Македония е политик и архитект от Р. С. Македония.

За проекта ,,Музей на Югославия", в който са събрани видео записи от различни интелектуалци от всички държави, които са били част от Югославия се намира и видео на Гърчев. В него той признава, че македонската държава е създадена по изкуствен път в рамките на Югославия в края на Втората световна война и в нея за пръв път е еманципирана македонската нация, македонската култура, македонският език и всички македонски символи.

,,Македонската държава в края на Втората световна война буквално е измислена в рамките на Югославия, основана за първи път и в нея е еманципирана и македонската нация, и македонската култура, македонският език, всички македонски символи, всички македонски художествени постижения."

https://www.youtube.com/watch?v=qGZq3WDmtvI
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 04 December 2020, 06:02:44
От нашата Download-секция може да свалите книгата на Коста Църнушанов "Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3792
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 24 January 2021, 07:23:15
Българските печати от Македония

(https://trud.bg/public/images/articles/2021-01/44-1_3145683462258970614_big.jpg)

Автор: Проф. Николай Овчаров

Уникални документи от ХІХ в. громят всички претенции за македонска историческа идентичност

Римляните отсичат: ,,Da mihi factum, dabo tibi ius" (Дай ми фактите и ще ти дам правото)


Това, от което северномакедонските участници в смесената историческа комисия най-много се боят и бягат като дявол от тамян, е гласът на автентичните документи. Защото още древните римляни са отсекли: ,,Verba volant, scripta manent" (Казаното отлита, написаното остава). Къде-къде е по-лесно да си говорим по отвлечени въпроси като тези за ,,македонскиот идентитет".

Човечеството отдавна е търсело начин да удостовери истинността на даден текст и така се е достигнало до изобретяването на печата. Според Тълковния речник удостоверяващият или гербов печат е инструмент за заверка на правдивостта на един документ. Нашите предци добре са знаели това и по тази причина в средновековната българска държава аристократите са имали лични печати. Българските царе пък скрепвали своите грамоти със златни печати (хрисовули), без които документът за дарения на манастири и селища бил невалиден.

В разгара на закъснялото българско Възраждане и на борбата за църковна независимост срещу гръцките попове през ХІХ в. българите отлично осъзнават ролята на удостоверяващия печат. Навсякъде в българските земи никнещите като гъби след дъжд национални общини, читалища, църковни настоятелства и др. първо си правят печат. Тогава не е имало ателиета за изработка на печати и всеки си ги е майсторил както намери за добре. Освен да докажат автентичността на документа, те имали и втора, не по-малко важна задача: да покажат на света, че има български народ.

В разгара на най-големите етнически конфликти след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. един българин тръгва да проучва българските старини в Македония. Това е Йордан Иванов, който в рамките на следващите 10 години прави още обиколки из изстрадалата земя. През 1931 г. той издава капиталния си труд ,,Български старини из Македония", представляващ и днес учебник за всеки съвестен историк. Там Иванов публикува редица важни документи, много от които по-късно са унищожени при окупацията на македонските области от сърби и гърци. В следващите редове ще покажа на читателите една интересна страница от тези изследвания.

,,Македонските българи през турското робство си служели било с лични, било с дружествени печати. Надписите на печатите били на български, гръцки или на турски език, а понякога едновременно на две езика. Не са редки случаите, когато българите си служели и с отпечатване на натопен в мастило палец върху съдебни актове, договори и просби. Откакто, след Хати-шерифа (1839 г.) и Хати-хумаюна (1856 г.) (султански законодателни фермани – Н. О.), турската държава взе да търпи, щото нейните поданици да могат да изявяват народността си открито, едноплеменните етнографски сдружения се осмеляваха да посочват явно народностната си принадлежност и върху своите печати. Гръцко-българската църковна борба и отпорът на българите засилиха у българите още повече тоя навик. Българските църкви, монастири, църковни общини и еснафи захванаха да се именуват ,,български" и на своите печати. Това говори за събуждането и закрепването на националното чувство у македонските българи.

Така, още в 1817 г. българските шивачи в Солун се сдружават в един еснаф, който се именува в тяхната кондика:

Еснавъ терзıи бугарски у Солунъ.
Жителите на Велес в 1845 г. вече си имат училищен печат, на който се чете:
Велешкото българско училище, 1845.

От същата година е и печатът на училището в с. Бошино до Велес:
Печатъ: Башовското българско училище, 1845.
Прилепските шивачи строят в 1867 г. крило в Трескавечкия манастир и поставят над вратата надпис:
Иждивениемъ болгарскиот терзийски еснафъ, 1867.

От същата година българските хлебари-симитчии в Битоля си правят печат на български и на турски език:
Битоля+български симитчийски еснафъ, 1867 (тур. Битоля де булгар симитчи еснафи).

От 1860 г. е печатът на кръчмарския еснаф в Прилеп с надпис:
Еснавъ анджийски, български.

Печатът на битолския български папукчийски еснаф от 1870 г. е с надпис:
Болгарски еснафъ папукчии, 1870.

А ето и някои печати на български общини и читалища:
Блъгарска цръковна община в Солун.
Печатъ на Щипското общонародно блъгарско духовно правление, 1969.
Паланечка българска черковна община, 1869. (Крива Паланка – Н. О.)
Воденска българска община, 1870. (Воден, дн. Едеса в Гърция).
Воденска българска църковна община, 1870.
Българско читалище в Воденъ, 1870.
Ваташа булгарцка црковна опщина 1884 г. (Ваташа, дн. В Гърция – Н. О.).

В голямото си изследване Йордан Иванов публикува и прочутия ,,Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония" от 20 май 1878 г. Това е протестно обръщение на македонските българи към Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и присъединяване на Македония към новосъздадената българска държава. В този апел слагат подписите си представителите на 21 български общини и просветно-културни дружества от всички краища на Македония. Срещу тях са отпечатаните с мастило печати на съответните организации. На повечето съзнателно е отбелязана националната идентичност на притежателите им:

Печатъ на Скопското българско общество, 1870; Печатъ на Прилепската българска община; Печатъ на българската община въ Битоля, 1870; Печатъ на Неготинската българска община, 1871; Печатъ на Гевгелийската българска община, 1871; Печатъ на Кукушката българска община; Печатъ на Солунската българска община; Печатъ на Тетовската българска община, 1869; Печатъ на Кумановската църковна община, 1870; Печатъ на Неврокопската българска община; Печатъ на Щипската българска община, Кюстендилска епархия; Печатъ на Сярската българска църковна община; Печатъ на Драмската българска църковна община.
Ето това е голата и неприкрита истина за демографската картина в Македония през ХІХ в. Ще си позволя да завърша този текст с още няколко латински пословици. Често приписват на римляните думите ,,Когато фактите говорят и боговете мълчат". Всъщност такива думи не са изричани никога. Цицерон е казал друго, а именно: ,,Inter arma silent leges" (Когато говорят оръжията, законите мълчат). Слава-Богу днес оръжията общо-взето мълчат – иначе си знаем какво става.

Римляните обаче със сигурност са казали нещо друго. Те отсичат: ,,Da mihi factum, dabo tibi ius" (Дай ми фактите и ще ти дам правото). Та ето ви, драги северни маседонци, фактите. А вие ще признаете ли правото? Нали уж ще влизате в Европейския съюз, който е символ на върховенството на закона!?

https://trud.bg/ (https://trud.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F/)
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 22 June 2021, 17:57:43
След заплаха за дипломатически скандал със Скопие показаха за пръв път ,,Битолската плоча"

(https://epicenter.bg/images/news/62021/pics/1624270019.jpg)

В надписа владетелят съобщава за обновяването на Битолската крепост и упоменава, че е цар на България и ,,българин по род"

За пръв път бе показана в оригинал т. нар. ,,Битолската плоча". Надписът на последния български цар от Самуиловата династия Иван Владислав от XI век има голямо значение за българската история и важна роля в спора за миналото между София и Скопие, съобщава bTV.

,,Нашият принос е, че показахме плочата за първи път. (...) Получихме достъп до плочата след заплаха за дипломатически скандал. Изпратихме официална нота до министерството на външните работи на Северна Македония", разказа журналистът Иван Георгиев в ,,Тази сутрин".

,,Официалната версия на властите в Северна Македония е, че плочата не е крита, макар че действията им говорят обратно, защото текстът на историческия документ е неприятен за властите там", казва журналистът.

Етнонимът "българин", "български" се появява цели три пъти в текста на плочата, от който до нас са достигнали 329 букви в 12 реда. ,,В съвременна Македония имат формулировка за написаното там. Не се различава много от тази така наречена ,,мултидисциплинарност", която македонските историци искат да наложат в съвместната комисия с техните колеги от България, казва Георгиев.

В Скопие имат три версии за плочата. Едната е, че фалшификат, направен от българи в началото на XX век или Първата световна война. Другата е, че не представлява интерес за историческата наука. А според третата всичко написано там е вярно, но не можем да говорим за приемственост, защото онези българи, описани в плочата, не са днешните.

Съдбата на хората, свързани с плочата и нейното откриване е доста печална, отбеляза Георгиев.

Епицентър.бг припомня: Битолската плоча е намерена е през декември 1956 година в Народна република Македония при събарянето на Сунгур Чауш бег джамия в град Битоля, която вероятно е градена с камъни от Битолската крепост.
В надписа владетелят съобщава за обновяването на Битолската крепост и упоменава, че е цар на България и ,,българин по род".

Информация за откритата плоча се разчува незабавно в града и е изнесена в България с помощта на македонския българин Панде Ефтимов. По това време той среща в Битоля свой съгражданин, който му разказва, че на един строеж, са открили мраморен камък с някакви надписи по него.

На следващата сутрин те отиват на строежа, където Панде вижда надпис на който се разчита думата ,,българин". Прави няколко снимки с фотоапарата си и отнася материалите в българското посолство в Белград, заради което впоследствие е осъден.[5] Снимка на надписа е изпратена в България и през 1959 г. от друг местен човек – Георги Калоянов, на професор Александър Бурмов, който прави публикация за надписа в сп. ,,Пламък".

По това време София избягва да дава гласност на тази информация, понеже Белград и Москва подобряват чувствително отношенията си след разрива през 1948 г. Все пак, след Мартенския пленум на ЦК на БКП от 1963 година, официалната власт открито започва да критикува водената между 1944 – 1958 година в България македонистка политика и недвусмислено променя позициите си.

Така, надписът е разчетен окончателно, след като българските учени Йордан Заимов и съпругата му Василка Тъпкова-Заимова се добират до Битолската плоча през 1968 година.

Това става, след като от Съюза на учените в България е организирана екскурзия в Македония, при която в Битолския музей съпрузите, които предварително са подготвени, взимат отпечатък на надписа.

Така се възстановява по-голямата част от текста, който е публикуван в труда ,,Битолския надпис на Иван Владислав, самодържец български. Старобългарски паметник от 1015 – 1016 година.", издаден от БАН през 1970 г.

Този факт нанася тежък удар на привържениците на македонизма, като директорът на Битолския музей, който е сърбин, след публикацията незабавно е уволнен, а плочата задълго е прибрана в хранилището на музея.

Като пример за огромното историческо и политическо значение на надписа може да се даде неотдавнашен скандал в Северна Македония, възникнал при изготвянето на туристически каталог на Битоля. Френското консулство в Битоля, спонсориращо изготвянето на каталога, използва за корицата част от текста на плочата, съдържаща думата ,,български". Забелязано от местните власти, това предизвиква гневна реакция и спиране на каталога от печат. Френският консул се извинява за ,,недоглеждането" и каталогът е издаден с друга снимка на корицата.

Текстът на Битолската плоча гласи:

През лето 6523 [1015] от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата Владичица, наша Богородица, и чрез застъпничеството на дванадесетте върховни апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение, и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври, в 20-и ден, и се завърши в месец (...) в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато (...), а този (...) цар разбит биде от цар Василий в годината 6522 [1014] от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото.

http://epicenter.bg/article/Sled-zaplaha-za-diplomaticheski-skandal-sas-Skopie-pokazaha-za-prav-pat--Bitolskata-plocha-/252350/2/0
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 09 July 2021, 15:15:59
Дъщерята на журналиста, открил Битолския паметник: Фотоапаратът на баща ми спаси надписа

(https://epicenter.bg/images/news/72021/pics/1625237286.jpg)

Баща ми, Георги Калоянов, е имал щастливата възможност да открие този паметник при едно пътуване в Македония като кореспондент през 1958 година. Благодарение на него паметникът е оцелял и пренесен по-късно в музея, разказва за първи път Катерина Георгиева

..1014-та година, месец юли, войската на Самуил е разбита при Ключ, Беласица. През октомври Самуил умира при вида на ослепените си войници. В 1015 година българската столица Охрид пада в ръцете на византийците, на Василий II, нарекъл себе си ,,българоубиец".
Новият български владетел Иван Владислав (1015-1018) се възкачва на престола и премества столицата в Битоля, която още не е превзета. Възстановява крепостта, която преди това е била отчасти разрушена от византийците по времето на Самуил. Годината е 1015-та.


Това са събитията описани върху мраморната плоча от град Битоля, днешна Македония, датиращ от 1015 година.

Този ценен паметник за българската история бе открит от моя баща Георги Калоянов, когато е бил кореспондент на БТА в Югославия през 50-те и 60-те години на миналия век, с което даде възможност този исторически артефакт да стане обществено достояние за науката не само в България, но и в чужбина. Благодарение на него, Битолският надпис оцеля и не беше разрушен от македонските и сръбски власти.


Навършило се е цяло хилядолетие от онези съдбоносни години, когато българските владетели е трябвало да взимат трудни решения за оцеляването на българската държава пред непреодолимата мощ на Византия. Един владетел умира, след него друг се възкачва.

Иван Владислав идва на власт не със съзнанието на победител, а с тревожно очакване на утрешния несигурен ден дали ще оцелее неговото българско царство под напора на могъщата византийска империя, дали ще я бъде независима България. Той премисля какви жертви и какви компромиси трябва да направи с дългогодишния си византийски съперник, който напира във всеки един момент да завладее българската държава. Ромеите с хитрост и коварство подмамват българските велможи, опитвайки се да настроят брат срещу брата в безмилостната битка за господство.

 

В такава обстановка Иван Владислав търси спасение в Битолската крепост, когато се премества там в 1015 година. Може би е предчувствал своя край в предстоящите битки? Защото Василий II няма да спре до тук. Той ще се върне и ще нападне лагера на Иван Владислав през 1018 година. Обсаден, българският самодържец ще срещне смъртта си при Драч.
Така Византия слага край на Първата българска държава през 1018 година.
Но за сега Иван Владислав се е укрепил и се заема да доизгради своята крепост-обител. Свиква най-добрите си каменоделци да изсекат надпис, с който да увековечи своето име в лицето на надвисналата опасност от Византия и гордо заявява в съдбоносната 1015 година ,,Тази крепост бе направена за убежище, за спасение и за живота на българите." Това са думите изсечени върху мраморната плоча от преди повече от 1000 години, наречена Битолският надпис, където Иван Владислав недвусмислено изразява своята народностна принадлежност. Той не мисли за срамна капитулация, а изразява себе си като продължител на българската държавна традиция и волята да отстоява нейната независимост с молитви към майката Богородица и върховните апостоли.


Ето и самият текст на надписа ,,През годината 6523 от сътворението на света обнови се тая крепост зидана и правена от Йоан Самодържец български и с помощта и молитвите на пресветата владичица наша Богородица и чрез застъпничеството на дванадесетте и на върховните апостоли. Тая крепост бе направена за убежище и за спасение и за живота на българите. Започната беше крепостта Битола през месец октомври в 20 ден и се завърши през месец..... в края. Тоя самодържец беше българин по род, унук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил царя самодържавен и които двамата разбиха в Шипон гръцката войска на цар Василия, където взеха злато... а този в... цар разбит биде от цар Василий в годината 6522 от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото."


Оцелял по чудо цяло хилядолетие, надживял три епохи - византийска, османска и югославска, надписът ни дава неоспорими доказателства за българския произход на земите от Беласица до Охрид. Тази средновековна българска крепост, откъдето произхожда надписът, частично разрушена от византийците и възстановена от Иван Владислав, е отново разрушена през 16 век от турците, когато нейните материали са били използвани за строежа на Чауш джамия през 1522 г. след превземането на града в края на 14 век. Вероятно крепостта е стояла в развалини чак до 1522 година, когато е построена джамията.

 

Но всички следи от нахождението на българската крепост, за съжаление, са заличени.

 

Как от цялата крепост се е запазил само надписът, за нас остава загадка.


Плочата с надписът е открита през 1956 година при събарянето на джамията, а местни родолюбци вероятно са я пренесли в двора на Битолския музей, захвърлена в един ъгъл и оставена да буреняса.

Никой нищо не е казвал, защото в ония години жестоко се преследвала всяка проявя на българската националност.

 

Скопските първенци Лазар Колишевски, Лазар Мойсов и всички като тях не се спирали пред нищо за анти-българското си ,,дело". Като нищо са можели да ударят чука на един камък със старобългарски надпис и повече да го няма. Такова е мнението на много наши учени.


Фактът, че плочата не е регистрирана като музеен експонат, вероятно е помогнал за нейното временно оцеляване; т.е., да не бъде унищожена. Със захвърлянето й в буренаците, с фактическото ,,спотаяване" извън музея тя е останала незабележима. Поне до 1958 година.


Плочата е служила за праг на джамията, върху който са стъпвали богомолци, затова е частично изтрита, има липсващи думи и букви.

При събарянето на джамията също е частично отчупена.


Баща ми, Георги Калоянов, е имал щастливата възможност да открие този паметник при едно пътуване в Македония като кореспондент през 1958 година. Благодарение на него паметникът е оцелял и пренесен по-късно в музея.
 

Ето какво разказва той:


,,Бях кореспондент на БТА в Белград и предприех първото си пътуване по македонските земи. Бяхме се уговорили с един колега от вестник "Нова Македония" Велко Коцев да ходим в Охрид. Взехме теснолинейката от Скопие за Битоля и там трябваше да чакаме три-четири часа автобуса за Охрид. Велко Коцев отиде някъде по свои работи, а аз – към музея. Пазачът, емигрант от Егейска Македония, не ме пусна. ,,Празник е", каза, ,,и е затворено." Нищо повече, скри се и останах сам.
В двора имаше разни каменни паметници, но ги подминах. Изведнъж погледът ми се спря върху камък, забутан в един ъгъл, позакрит от бурени и потъмнял от времето. Направиха ми впечатление старобългарските букви. Започнах да разчитам отделни думи: ,,САМОДРЪЖЪЧЕМ БЛЪГАРСКОМЪ....ЖИЗНЬБЛЪГАРОМЪ...БЛЪГАРiНЪ РОДОМЪ..."Помислих си: не знам да има такъв паметник, но и не бях много сигурен, че това е нещо неизвестно. Носех фотоапарат ,,Практика" и направих две снимки. Беше навръх Илинден, 2 август 1958 година.

Филмът с други кадри, които бях заснел в Скопие и Охрид, дадох за промиване във фотолабораторията на вестник ,,Борба" в Белград. Кой би могъл да разбере какво има в него. Двата фотокадъра изпратих чак на следващата година в София по българския дипломат Недялко Славов. Той ги предал в БАН на проф. Александър Бурмов. След като се завърна в Белград, Недялко Славов ми каза, че професорът се хванал за главата, силно изненадан от това, което прочел.

За пръв път тази автентична фотография на Битолсния надпис се появи в списание ,,Пламък", издание на Съюза на българските писатели в броя от 10 октомври 1959 година с обяснителна бележка от професор Александър Бурмов и призив към учените в Скопие и Белград да излязат с научна публикация. Такава е практиката при научните среди в такива случаи.

 
Същевременно БАН изпратила фотокопия с надписа до академии на науките от Изток и Запад , с които поддържала научни връзки. Така този величав паметник от края на Първото българско царство получи международна известност и скопските политици вече не посмели да го унищожат.

 
Но с публикацията в сп. "Пламък", когато много учени от различни страни научиха за Битолския надпис, скопските политици се видяха в чудо – какво да правят? Не можеше да се мълчи, трябваше да се излезе с някакво научно съобщение. Но как да стане, щото Иван Владислав , а също Самуил да са ,,македонски царе", и тяхното царство ,,македонско"!

 
Нямаше как, публикация все пак излезе – през 1966 година, от Владимир Мошин и обяснение, че ,,изтъкването на български произход при Иван Владислав е в пълно съгласие с известния стремеж на Самуиловия род да се свърже с държавно-правните традиции на Симеоновото царство." Това означава, че за да носи царска титла ,,македонският цар" Иван Владислав е трябвало да се обяви за самодължец български!
Не е важно колко е научно. Самуил си е ,,македонски цар" и царството му ,,македонско"!

В 1970 година Институтът за български език при БАН издаде научен труд за Битолския надпис от Йордан Заимов и Василка Заимова. Присъствах като слушател при обсъждането в БАН на този труд , преди да бъде издаден. Академик Владимир Георгиев, който е редактор на книгата, каза тогава: ,,Като че ли Иван Владислав е знаел, че неговото царство ще се оспорва като българско след хиляда години и изрично е подчертал това три пъти. Първо, че е самодържец български, второ, че е направил крепост за убежище, за спасение и за живота на българите, и трето, че тоя самодържец е българин по род."

Битолският надпис е един от най-големите паметници на българската история и с най-обширен текст на старобългарски, а още по-важно – най-български. Битолският надпис има огромна научна стойност с тройно значение: историческо, езиково и национално. И нещо много ценно – изрично е казано, че царството на Иван Владислав, а и на Самуил е българско."

Изминали са вече 60 години и този надпис стои заключен в мазетата на Битолския музей. Никога никъде не е показван. Директорът на музея Никола Иванов е обещал пред български журналисти преди години да бъде реставриран и с други музейни експонати да гостува на Националния исторически музей в София. ,,Надяваме се един ден това да стане", казва в заключение Георги Калоянов.

II
Поводът да напиша тази статия е в отговор на съобщението на БТV от 21 юни, 2021 г. ,,За пръв път бе показана в оригинал т.н. Битолска плоча. Надписът на последния български цар от Самуиловата династия на Иван Владислав от 11 век има голямо значение за българската история и важна роля в спора за миналото между София и Скопие."

Новината невероятно много ме зарадва! Ето че вече българи ще имат достъп до тази българска светиня, поне да могат да я видят! В това съобщение журналистът Иван Георгиев разказва: ,,Нашият принос е, че показахме плочата за първи път."
Това наистина е похвално, но какво означава точно ,,за първи път"? Снимали ли сте я, репортаж ли сте правили за нея, или сте направили така, че тя да излезе от скривалищата на музея и експонатът да стане достъпен за посетителите?
Не знам защо се казва, че съдбата на хората свързани с плочата е ,,доста печална". Вероятно Иван Георгиев има предвид разрушаването на крепостта, върху която е стоял надписът при падането на България под турско робство?

Не разбирам с какво тази плоча може да е ,,опечалила" някого и по какъв повод. Защо, ако се говори за исторически паметник-светиня, при толкова малко оцелели подобни паметници до днешно време, които съзнателно или несъзнателно се унищожават вследствие на войни и природни бедствия, той бива наричан с простото прозвище ,,плоча"? Това да не е мраморна плочка или постамент в банята на биткойн милионер?
Да, наистина, камъкът е послужил на Иван Владислав и с една практическа цел - като строителен надпис за новообновената си крепост, но за нас, българите на 21 век, той означава нещо много повече, както вече изтъкнах.

По-нататък в съобщението на БТВ се говори за ,,помощта на македонския българин Панде Евтимов, който бил направил снимки на надписа." Възможно е някой някога да е правил снимки, но къде са те, на кого ги е дал и къде ги е публикувал? Дайте доказателства за това!


/Тук аз прилагам двете оригинални снимки, които баща ми Георги Калоянов е направил в далечната 1958 г. Пазя дори неговия фотоапарат Практика, немско производство, прибран в кожена калъфка, модел 1950 година, с който е снимал Битолския надпис!/


Какъв е този строеж, на който са открили плочата? Нали става въпрос за съборена джамия, където е намерен надписът?


А този, ,,друг местен човек" Георги Калоянов наистина е баща ми, но не уточнявате, че това е Георги Калоянов, кореспондентът на БТА в Белград и е бил сам когато се е разхождал в двора на музея и е направил снимките.

Иван Георгиев твърди, че ,,надписът е разчетен окончателно след като българските учени Йордан Заимов и съпругата му Василка Заимова се добират до Битолската плоча през 1968 година. Това става, след като от Съюза на учените в България /вероятно се има предвид Българската академия на науките/е организирана екскурзия до Македония, при която в Битолския музей съпрузите, които предварително са подготвени, взимат отпечатък от надписа." Това звучи абсурдно!

 
Искам да напомня на Иван Георгиев, че ако не беше баща ми с фотоапарата "Практика", Заимови никога нямаше дори да узнаят за съществуването на този паметник.

 
Второ – чудно ми как македонските власти са били така благосклонни, че дори да разрешат, и то на БЪЛГАРСКИ УЧЕНИ да копират или взимат каквито и да е отпечатъци, предвид вече описаните по-горе обтегнати отношения. Да не говорим, че надписът дълги години стои заключен в мазетата на музея. За такава екскурзия баща ми не си спомня, и никъде не се споменава за нея в научния труд на Йордан и Василка Заимови.

Напротив, именно Йордан Заимов в книгата си ,,Битолски надпис на Иван Владислав самодържец български" БАН, 1970 г. , пише на 11 страница, че ,,Снимката е била направена от Георги Калоянов преди още надписът да постъпи в Битолския музей. За да стане този важен паметник достъпен за науката, Калоянов има изключителна заслуга."


Най-ценната научна заслуга на Заимови е, че именно те разчетоха и възстановиха текста, анализираха го в детайли с оглед старобългарското писмо и начинът на изписване на буквите. Направиха задълбочен сравнителен и етимологически анализ на думите в зависимост от тяхната регионална употреба в старобългарски език. Написаха речник на употребените старобългарски думи в надписа, с техния морфологичен и синтактичен строеж и особеностите на старобългарския правопис. Достигат и до един любопитен извод: че буквите са изсечени не от един, а от поне двама различни каменоделци, съдейки по тяхната големина, раздалеченост, по начина на изписване на извивките и ъглите, и по начина на изписване на късите отвесни декоративни чертици.

В заключение бих искала да кажа, че тази история се превърна в едно много лично преживяване.
И колкото повече се отдалечаваме от времето на тези събития от преди едно хилядолетие, толкова повече се мъча да се разгранича от чисто политическата и тъй политизирана страна на така заплетения казус за народност, език и държава, които разделят днес нашите две страни – България и Македония.
 

Плувайки в лабиринта на сложните взаимоотношения между нашите две държави, изтъкан в изпитаниятата на едно, понякога трагично, понякога несправедливо съжителство, преживяло сблъсъка на епохите и историческите катаклизми, ние търсим надеждата за нашето оцеляване, за нашето Утре..
Защото когато история и политика се преплитат, ние, народите, неволно се оказваме заложници на миналото...А най-трагично е когато историята се окаже заложник на политиката.
И ако някои от нас живеят в криворазбрано минало, какво бъдеще можем да градим?

http://epicenter.bg/article/Dashteryata-na-fotografa--otkril-Bitolskiya-pametnik-/253518/11/0
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 29 July 2021, 14:52:49
Първият разгром на македонизма в САЩ

Автор: Проф. д. ист. н. Трендафил Митев

(https://trud.bg/public/images/users/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%84.%20%D0%B4.%20%D0%B8%D1%81%D1%82.%20%D0%BD.%20%D0%A2%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%84%D0%B8%D0%BB%20%D0%9C%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%B2_2629959373640298287_2151728067457911_big.jpg)

Димитър Влахов е сред тези комунисти, които отдавна са забили ,,нож в гърба" на българския народ

Българските патриоти в Новия свят през 1946 г. извоюват публична победа над ,,македонизма"


(https://trud.bg/public/images/articles/2021-07/12-2k-2_5501397803875424508_big.jpg)
Димитър Влахов

След налагането на курса за ,,македонизация" на българското население в ФНР Македония, комунистическата власт в Скопие осъзнава, че трудно ще постигне целта си, ако македонската българска емиграция в Новия свят продължи да защитава своя национален произход. Поради това е решено, македонистката пропаганда да се прехвърли и в Северна Америка. За целта, през декември 1946 г., във връзка с годишната сесия на ООН в Ню Йорк, като член на югославската делегация пристига и председателят на Народния фронт в Скопие Димитър Влахов.

Вместо да работи в международната организация обаче, той тръгва да обикаля онези градове на САЩ, в които функционират все още някакви комунистически структури на балканската емиграция. Целта му е да намали лошото впечатление от поведението на неговия режим в Скопие, спрямо българите в Македония. На първото публично събрание, проведено в Ню Йорк скопският емисар говорил дълго за ,,големите успехи" постигнати от ФНРМ в областта на просветата и културата. В македонската република се обучавали 98 000 ученици; нормално функционирали училища и за ,,сръбските колонисти и две училища за власите"; новата ,,македонска азбука" ,,се поглъщала жадно от всеки просветен македонец" и т. н.

ЦК на Македонската политическа организация в САЩ, Канада и Австралия, обединяваща бежанците от Македония след Илинденското въстание от 1903 г. /МПО/, получава веднага чрез своите представители в Ню Йорк, подробна информация за първата изява на прословутия комунистически емисар. По повод на пропагандната му акция в Ню Йорк МПО отправя до Димитър Влахов едно отворено писмо. То съдържа пет въпроса, свързани с прехвалената политика на успехи, постигнати от новия режим в Скопие: Защо по време на своите изяви в Съединените щати, висшият функционер на МКП не казва нито дума - ,,има ли в югославска Македония българи"? Или няма такива хора? А ако има българи, защо само те нямат свои училища? Знае ли Димитър Влахов на какъв език е бил написан манифеста при обявяването на Илинденското въстание в 1903 година?

След като новите управници в Скопие дават видимост, че ценят заслугите на Гоце Делчев в освободителната борба, то дали те знаят ,,на какъв език говореше и проповядваше Гоце"? И последно - по време на турския режим, Димитър Влахов е бил в Македония. Може ли да си спомни той за ,,какви считаха турците македонските славяни". ,,Не само ние, но и целият културен свят знае, че от памтивека, в Македония са живеели българи... На този континент /Америка- б. м./ има над 90 хиляди македонски българи и 90 на сто от тях никога не са били в България. Как може за една две години да изчезнат българите от Македония", се казва в края на писмото изпратено до Димитър Влахов. Завършвайки питанията си, ЦК на МПО отхвърля категорично и пропагандните твърдения за ,,културния напредък", реализиран във ФРМ, на базата на ,,новия македонски език". ,,Нов език не може да се създаде за две-три години! Езикът не може да се постави в химическа епруветка, за да излезе друга сплав. Нито пък може да се изпари, както иска да го изпарят сегашните управници на югославска Македония, декларира ЦК на МПО... Затова всички македонски българи тук /в Новия свят- б. м./ трудно разбират новия ,,македонски език", на който се пише вестник ,,Нова Македония", са казва в края на документа изпратен до Влахов.

Острата критична реакция на организираната българска патриотична емиграция в Америка срещу изявите на Димитър Влахов, поставя под съмнение по-нататъшния успех на пропагандата, предприета от скопския емисар. Вестник ,,Македонска трибуна", където са публикувани материалите, се получава във всички градове на САЩ, Канада, Австралия, Аржентина, Бразилия и пр., където съществуват по това време български патриотични емигрантски организации. Ето защо Димитър Влахов преценява, че би трябвало по някакъв начин да заглади лошото впечатление, формирало се сред българските изселници, на базата на крайно неудобните въпроси, поставени му публично от ЦК на МПО. Затова вместо да заседава в сградата на ООН, след Ню Йорк, той продължава на обиколка из Щатите. Голямо пропагандно събрание му е устроено и от комунистически дружества на балканските общности в град Детройт. Там Влахов говори общо върху историята и постиженията на освободителното движение в Македония. Привежда като пример доклада на Карнегиевата анкета от 1914 г., за да илюстрира размерите на ,,злодействата, извършени в Македония" в ново време. И естествено довежда разговора до новата власт в ФРМ, наложена през есента на 1944 г. Тя трябвало да се разглежда като ,,връх" в борбите на ,,македонския народ".

Разширяването на пропагандната кампания от страна на Димитър Влахов дава възможност и на организираната българска патриотична емиграция в Новия свят да продължи политическото си настъпление, за разобличаване на идеологията, пропагандирана от комунистическия емисар на Скопие. Вече чрез разкриване духовния облик на Влахов сред изселниците, за да се покаже истинската същност на режима, управляващ в Скопие. Във връзка с проявите в Детройт, ЦК на МПО изпраща ново открито писмо до Влахов. Там най-напред е направен извод, че под прикритието на ,,държавнически ангажименти" по линия на ООН, комунистическата власт в Скопие е организирала по същество първата си пропагандно-идеологическа кампания на македонизма сред емиграцията. И то пряко -в територията на САЩ. Този висш представител на режима преследвал една единствена цел - да поправи накърнения имидж на властта, която представлява, заради нейните антибългарски гонения. А щом като тази истина е лъснала пред очите на емиграцията и американското обществено мнение с цялата си яснота, то ЦК на МПО кани Влахов в бъдещите си публични изяви из Америка да бъде любезен да дава обяснения поне на още 6 важни въпроса.

Първо, като какви ,,са описани македонските славяни" в експлоатирания от скопския пратеник доклад на Карнегиевата комисия? Там споменават ли се ,,някъде македонци", или се говори само за ,,българи"? Второ, какви обстоятелства са причината да ,,почине" в затвора бившият секретар на ЦК на МПО Йордан Чкатров, любимецът на българската патриотична емиграция в Новия свят? Трето, по какви ,,висши съображения", заедно с него ,,народната власт" в Скопие е ликвидирала големите български патриоти от Повардарието - Спиро Китинчев и д-р Асен Татарчев? Четвърто, по каква логика същата ,,народна власт" в Скопие хвърли в затвора ,,един от първите борци - Методи Андонов - Ченто"? Нали той стоеше начело на властта в ФНРМ след септември 1944 година? Пето, защо са станали бунтовете в района на град Ресен, през миналото лято и как са били потушени те от властта? И накрая - вярно ли е, че ,,народната власт" в Скопие предава православната църква във ФРМ на сръбския патриарх и Синода му в Белград?

Третото отворено писмо на ЦК на МПО до Димитър Влахов от декември 1946 г. оказва съкрушително въздействие върху скопския македонистки емисар. Поставен в положение да не може да отговори убедително, на нито един от зададените му въпроси, той е принуден да спре по-нататъшния ход на пропагандната си шетня из Съединените Щати. За да не признае все пак публично политическият си провал, с подкрепата на комунистите в Детройт, Влахов подава в секретариата на ООН един специален ,,меморандум". По това време, делегацията изпратена от ЦК на МПО, вече е посетила седалището на световната организация и след серия срещи с влиятелни фактори там, е депозирала свой меморандум, с искането световната организация да съдейства, за да се образува една ,,свободна и обединена Македония" В нея българите да се признаят за доминираща етническа общност сред населението.

Във Влаховия контрамеморандум пред ООН, спекулативно се обявява, че на МПО не бивало да се вярва, тъй като тя била ,,фашистка организация"!? Със своите действия МПО се стремяла само да ,,забие нож в гърба на народа" на НФРМ. Тази стъпка на Влахов вече пренася конфликта между комунистическата власт в Скопие и организираната българската патриотична емиграция в Новия свят на международно равнище. Затова ЦК на МПО веднага изпраща едно ново ,,отворено писмо" до емисаря на скопското правителство. Преведен на английски език, документът е разпространен на 23 януари 1947 г. и между правителствените делегации работещи в ООН. Копие е депозирано и в секретариата на световната организация. Сбито, там на получателите е обяснено кой всъщност е фамозния Димитър Влахов. По време на реформите в Османската империя през 1908-1910 година, когато българите се борят за права и свободи, той ,,получил платена висша държавна длъжност от младотурците". А от 1920 до 1944 г. преминал изцяло на платена служба при Коминтерна в Москва. Така, че със своята предателска политика Димитър Влахов е сред тези комунисти, които отдавна са забили ,,нож в гърба" на българския народ, чрез доктрината за създаване на някаква нова ,,македонска нация".

След появата на това унищожително писмо, получило световно разпространение чрез делегациите в ООН - и то на английски език, Димитър Влахов е принуден тихомълком да ,,свие знамената", по израза на МПО. Той бързо напуска Ню Йорк и се завръща безславно в Скопие, преди още сесията на ООН да е закрита. Българските патриоти в Новия свят, ръководени от ЦК на МПО, реализират първата си публична победа в конфликта с ,,македонизма".

* Трендафил Митев е доктор на историческите науки и професор в катедра "Политология" на УНСС. Специализирал е в Станфордския и Южноилинойския университет в САЩ.

https://trud.bg/ (https://trud.bg/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%BC-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0-%D0%B2-%D1%81%D0%B0%D1%89/)
Title: Re: Македонизъм в документи
Post by: Hatshepsut on 19 August 2021, 05:43:49
bTV Репортерите: ,,Плочата от Битоля" - епизод 1

https://www.youtube.com/watch?v=U466XYxCLQM

bTV Репортерите: ,,Плочата от Битоля" - епизод 2

https://www.youtube.com/watch?v=QkJbi4Mvd30